Проект на ПМС за приемане на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Български институт по метрология Нормативен акт: ПМС за приемане на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол ……………………………………………… Лице за контакт: Валентин Старев, главен директор на „Мерки и измервателни уреди“ ГД Телефон и ел. поща: 02/9702739 v.starev@bim.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1 „Несъответствие на част от за измерване, които подлежат на законодателство в областта на актове, международни стандарти и законова метрология“ Наредбата за средствата за измерване, бр.98 от 7 Ноември 2003г., изм. ДВ. бр.96 изм. ДВ. бр.80 от 3 Октомври 2006г., изм. 2007г., изм. ДВ. бр.56 от 22 Юли 2011г., 27 октомври 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.86 от Закона за измерванията. С нея се определят използване по предназначение, редът и удостоверяват резултатите от него, и редът страната средства за измерване. През годините в нея са правени промени в конюнктурата на метрологичния съюз, изменения, свързани с прилагането областта на метрологията, възникване на за нови средства за измерване, използвани на необходимостта за метрологичен контрол нови технически и технологични решения Едно от съществените изменения и г. (ДВ. бр.22 от 24 март 2015г.), като националното и хармонизираното европейско премахване на разпоредби, свързани с попадащи в обхвата на хармонизираното парламент и на Съвета от 31 март 2004 метрологичен метрологията, от 30 ДВ. изм. и от 28 методите за множество на за в и др. допълнения с процедури г. разпоредбите на действащата Наредба за средствата контрол с хармонизираното европейско с променени/актуализирани нормативни рекомендации на Международната организация по които подлежат на метрологичен контрол (Обн. ДВ. Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.40 от 16 Май 2006г., бр.37 от 8 Май 2007г., изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни доп. ДВ. бр.22 от 24 март 2015г., изм. ДВ. бр.86 от Октомври 2022г.) е приета на основание на чл. 28 изискванията към средствата за измерване и тяхното за извършване на контрол и знаците, които водене на регистъра на одобрените за използване в изменения и допълнения, които да отчетат контрол – приемането на Р. България в Европейския хармонизираното европейско законодателство в необходимостта от въвеждане на метрологичен контрол целите на данъчната политика на страната, отпадане определени области от обществен интерес, поради на действащата наредба бе прието през 2015 него се уредиха част от противоречията между законодателство в областта на метрологията – за одобряване на типа на средства за измерване, законодателство (Директива 2004/22/ЕО на Европейския относно измервателните уреди, транспонирана в 2 Наредбата за съществените изисквания за оценяване на съответствието на средствата за измерване, приета с ПМС № 253 от 15.09.2006 г., Директива 90/384/ЕИО от 20 юни 1990 г. относно хармонизирането на законодателството на държавите членки за везните с неавтоматично действие, заменена с Директива 2009/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно везните с неавтоматично действие, транспонирана в Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на везни с неавтоматично действие, приета с ПМС № 114/30.05.2003 г. и директивите от Нов подход, отнасящи се до средствата за измерване, транспонирани в Закона за медицинските изделия, Директива 2011/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за поетапна отмяна на вертикалните директиви 71/317/ЕИО, 71/347/ЕИО, 71/349/ЕИО 74/148/ЕИО, 75/33/ЕИО, 76/765/ЕИО, 76/766/ЕИО и 86/217/ЕИО). С това допълнение се въведоха и изискванията на Регламент (ЕО) № 764/2008 на ЕП и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно установяване на процедурите, свързани с прилагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на пазара в други държави-членки, и за отмяна на Решение № 3052/95/ЕО. С последното изменение и допълнение на наредбата (ДВ. бр.86 от 28 Октомври 2022 г.) в националното законодателство се заложиха технически и метрологични изисквания към везните с автоматично действие за измерване на ППС в движение и за измерване на осово натоварване, така че те да бъдат използвани за целите на събиране на държавни вземания, свързани с предпазване на националната пътна инфраструктура и предотвратяване на пътно-транспортни произшествия, дължащи на претоварване на ППС. Тъй като Директива 2004/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно средствата за измерване бе в преходен период до 30.10.2016 г., като допускаше до изтичането на преходния период да се използват национални удостоверения за одобрен тип в срок на валидност, в действащата наредба фигурират национални разпоредби, които да позволят уреждането на контрола в този случай – изисквания за първоначална проверка на средства за измерване с валидно национално удостоверение за одобрен тип до изтичането на преходния период на директивата – материални мерки за дължина, водомери за чиста студена и топла вода, разходомери за газ и коригиращи устройства за обем, статични електромери за активна енергия, топломери, измервателни системи за течности, различни от вода, везни с автоматично действие, таксиметрови апарати, газоанализатори на отработени газове от моторни превозни средства. След 30.10.2016 г. тези национални изисквания са в противоречие с хармонизираното европейско законодателство в областта на метрологичния контрол. В резултат на изменения и актуализации в нормативни актове, международни стандарти и рекомендации на Международната организация по законова метрология по отношение на техническите и метрологичните изисквания или методите за проверка на някои от средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол е необходимо разделите за тези средства за измерване да претърпят съответните изменения: • Стендове за измерване на спирачните сили на пътните превозни средства (ППС) Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година относно периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета и за отмяна на Директива 2009/40/ЕО е въведена в българското законодателство чрез Закона за движение по пътищата и Наредба № Н-32 от 16 декември 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. Изискванията на тази директива са държавите членки да гарантират, че съоръженията и оборудването, използвани за извършване на прегледите за проверка на техническата изправност, съответстват на минималните технически изисквания, посочени в стандарт ISO 21069-1 за техническите изисквания към ролковия спирачен стенд за спирачки или равностойни стандарти. Това налага преразглеждане и актуализиране на метрологичните и технически изисквания от действащата Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол към стендовете за измерване на спирачните сили на ППС. • Индивидуални дозиметри и дозиметрични системи 3 Стандарт БДС EN 61526:2013: Апаратура за радиационна защита. Измерване на персонална еквивалентна доза Hp(10) и Hp(0,07) за Х-излъчване, гама-излъчване, излъчване на неутрони и бета-излъчване. Измервателни уреди за директно отчитане на персонална еквивалентна доза (IEC 61526:2010, с промени)“ има статут на български стандарт от 2013 г., а изданието на български език на този стандарт е одобрено от БИС през 2018 г. Необходими са промени в раздела, които да са съобразени с превода на български език на този стандарт, основно като терминология и прецизиране на основните изисквания, посочени в него. • Разходомери за газ и коригиращи устройства за обем Разходомерите за газ и коригиращите устройства за обем са от средствата за измерване, които попадат в обхвата на хармонизираното европейско законодателство. Целта на редакциите е да се прецизират условията при извършване на последващи проверки на разходомери за газ и коригиращи устройства за обем, както и изискванията към максимално допустимите грешки на същите при извършване на проверката. • Скоростомери На базата на извършени проучвания на добрите практики в областта на измервания на скоростомери и от натрупан опит са предложени съответните промени в текстовете от действащия раздел. С тези промени се избягва двусмисленото тълкуване при провеждане на изпитванията за одобряване на типа и прилагането на изискванията на OIML R 91. Radar equipment for the measurement of the speed of vehicles. • Анализатори за алкохол в дъха В действащия раздел изискванията се покриват с изискванията на препоръка OIML R 126- 1 Edition 1998(E) “Evidential breath analyzers”. За периода от 2015 г. до 2023 г. същата е променяна два пъти (последна редакция от 2021 г.). Промяната се състои в прилагането на различен метод за представяне на максималната допустима грешка, включването на нови сертифицирани референтни материали при изпитване на анализаторите за алкохол в дъха и др., които като цяло не водят до голяма разлика в изискванията. Въпреки че OIML R126 е документ с препоръчителен характер, следвайки политиката за хармонизиране на разпоредбите и метрологичния контрол, който се извършва от компетентните органи на държавите, са направени предложения за изменения в изискванията за анализаторите за алкохол в дъха. • Електромери Редакцията на действащия раздел се налага поради влизането в сила на нов стандарт с нови изисквания към електромерите за реактивна енергия (въвежда се нов, по-висок клас на точност), както и необходимост от технически корекции в представянето на индексите в текста и приложенията. • Измервателни трансформатори Въвеждат се отделни изисквания за комбинирани трансформатори и електронни трансформатори във връзка с нови и променени стандарти, както и от натрупан опит от практиката. Допълнително се въвеждат разпоредби, които позволяват прилагане на статистически метод при първоначална проверка на измервателни трансформатори, които към момента бяха обхванати само в методиката за първоначална проверка. • Таксиметрови апарати Съгласно Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средства за измерване (транспонираща Директива 2014/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на средства за измерване: „Таксиметровият апарат трябва да може да прилага режимите на нормално начисляване S и D. Трябва да е възможно да се избира между тези режими на начисляване посредством защитена настройка.“ Режимът на нормално начисляване S (еднократно прилагане на тарифа) е изчисляване на таксата на база на прилагане на тарифата за време под скоростта на превключване и на прилагане на тарифата за разстояние над скоростта на превключване. Режим на нормално начисляване D (двукратно прилагане на тарифа) е изчисляване на 4 таксата на база на едновременно прилагане на тарифата за време и на тарифата за разстояние за цялото пътуване. За изпълнение на това изискване в раздела се въвеждат разпоредби, които разглеждат проверката и максималните допустими грешки и при двата режима. • С навлизането на цифровите технологии в областта на измерванията се налага да се прецизират и изискванията към средствата за измерване, към техния фърмуер, софтуер, предаването на данните от измерване, защитата от умишлена или неумишлена злоупотреба, въвеждане на цифровите технологии при осъществяване на метрологичния контрол и др. Проблем 2 „В действащата Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол липсват процедури за прилагане на някои нормативни актове“ : • прилагане на Регламент (ЕО) 2019/515 на Европейския парламент и на Съвета относно взаимното признаване на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка“ Целта на Регламент (ЕО) 2019/515 на Европейския парламент и на Съвета относно взаимното признаване на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка е да се укрепи функционирането на вътрешния пазар чрез подобряване на прилагането на принципа за взаимно признаване и чрез отстраняване на необоснованите пречки пред търговията. Той определя правила и процедури за прилагането от държавите членки на принципа за взаимно признаване — в отделни случаи — по отношение на стоки, предмет на член 34 от ДФЕС, които са законно предлагани на пазара в друга държава членка, като се имат предвид член 36 от ДФЕС и съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Добре действащият принцип за взаимно признаване е много важно допълнение към хармонизирането на правилата на равнището на Съюза, особено като се има предвид, че много от стоките притежават както хармонизирани, така и нехармонизирани аспекти. При прилагане на разпоредбите на регламента се допуска преди стоките, законно предлагани на пазара в дадена държава членка, да могат да се предоставят на пазара в друга държава членка, да бъде проведена „процедура за предварително разрешение“, ако в държавата по местоназначение съществуват национали технически правила (разпоредба на закон, подзаконов нормативен акт или друга административна разпоредба) към този вид стоки. Процедурата за предварително разрешение е административна процедура съгласно правото на държава членка, при която от компетентния орган на тази държава членка се изисква, въз основа на заявление от икономически оператор, да даде официално одобрение, преди стоките да могат да се предоставят на пазара на посочената държава членка. Немалка част от средствата за измерване, използвани в области като здравеопазване, обществената безопасност, защитата на околната среда, държавните и общинските вземания и търговските плащания, подлежат на контрол съгласно законодателството на Р. България (т.е. за тях съществуват национални технически правила) и не са обект на хармонизираното европейско законодателство. Тези средства за измерване попадат в обхвата на приложение на Регламент (ЕО) 2019/515. С изменението и допълнението през 2015 г. на действащата Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол бе въведена разпоредба (чл. 1а, ал. 4) въз основа на Регламент (ЕО) 2008/764 за взаимно признаване на средства за измерване от одобрен тип, които са произведени и пуснати на пазара на държава-членка на ЕС, или на страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Турция (Регламент (ЕС) 2019/515 заменя Регламент (ЕО) 2008/764). Прилагането на тази разпоредба през годините на действието й доведе до редица тълкувания и затруднения, в т. ч. и съдебни дела, поради липсата на ясно разписана, законово обоснована процедура. Това, както и новите моменти в Регламент (ЕС) 2019/515 спрямо Регламент (ЕО) 2008/764 , налагат въвеждането на национален нормативен ред при провеждането на процедурата за предварително 5 разрешение, прилагана в областта на контролираните в страната средства за измерване извън обхвата на хармонизираното европейско законодателство. • извършване на метрологичната експертиза на средства за измерване Метрологичната експертиза на средствата за измерване е част от метрологичния контрол. Тя се извършва при възникване на спор между физически и/или юридически лица по отношение на техническите или метрологичните характеристики на дадено средство за измерване. Много често тя е част от съдебно-техническата експертиза, необходима на съда при разрешаване на този спор. Законът за измерванията (Глава пета) дава общата рамка за извършване на метрологична експертиза на средства за измерване. Натрупаната практика през годините на прилагането й показва, че е необходимо в подзаконов нормативен акт да бъде определена процедура за извършване на метрологичната експертиза. В тази връзка с проекта на акт се въвежда специална глава за реда за извършване на метрологична експертиза на средствата за измерване. Проблем 3 „Неактуален към нуждите на страната метрологичен контрол на средствата за измерване“: С ограничаване на обхвата на водомерите за чиста студена и топла вода с Директива 2004/22/ЕО на практика без метрологичен контрол останаха водомерите за нечиста вода, използвани в индустрията, въз основа на показанията на които се реализират плащания. Водомерите за нечиста студена вода намират приложение при измерването на природни води, промишлени и отпадъчни води в напорни течения в затворени тръбопроводи. Съгласно Закона за водите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се събират такси, чийто размер се определя от количеството на използваната вода, най-често определено въз основа на водомери. Изхождайки от факта, че към настоящия момент БИМ е одобрил типа на не малък брой разходомери за нуждите на измерването на нечиста вода, се налага необходимостта от разработване на нов раздел, който да определи изискванията при одобряване на типа, първоначалните и последващи проверки на СИ на нечиста вода. В обхвата на раздела ще попаднат всички СИ на нечиста вода, които работят на механичен, електронен и електрически принцип. В това число попадат всички водомери, а също така и всички разходомери за течности, които могат да бъдат използвани и отговарят на изискванията на раздела за измерване на количеството нечиста вода. Разходомерите с променлив пад на налягане използват исторически най-стария и най- разпространен метод за измерване на природен газ или пара. Тези разходомери се прилагат за измерване на количествата природен газ или пара в тежката индустрия и при преноса на природен газ или пара, като делът им е 70-80 % от всички използвани разходомери. Основните принципи на функциониране, методите за проверка и метрологична проследимост са подробно развити в европейски стандарти и в националните законодателства на европейските държави, като Германия, Франция, Норвегия, Гърция, Чехия, Румъния, Унгария, Белгия и др. Предпоставките, които обуславят широкото приложение на разходомерите с променлив пад на налягане, са възможностите за измерване на разход на природен газ или пара в широк диапазон на налягането, температурата, разхода и диаметъра на тръбопровода, точност, сравнима при използването на други методи на измерване, ниска цена и проста конструкция и комплектовка, 3 висока надеждност, подходящи са за измерване на много големи разходи (до 360 000 m /h), не изискват скъпо струващи еталони за извършване на контрола им. Областите на приложение на тези средства за измерване са добивните предприятия и тежката индустрия, големи промишлени потребители – топлофикационните дружества, циментови и стъкларски заводи и големи предприятия от химическата промишленост. При извеждането от експлоатация на блокове 1÷4 на „АЕЦ – Козлодуй“ се генерират отпадъци, които биха могли да бъдат опасни за човешкото здраве. В тази връзка съоръженията, 6 които измерват специфичната активност на генерираните твърди материали, с цел освобождаване от контрол, е необходимо да бъдат метрологично осигурени. Промените са съобразени с препоръките и изискванията на Европейския проект по метрология за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения (в рамките на Европейската програма за изследвания в областта на метрологията). Във връзка с изложеното се налага въвеждането на метрологичен контрол на водомери за нечиста студена вода, средства за измерване на природен газ или пара, които работят със стандартизирано стесняващо устройство – бленда, както и на съоръжения за измерване при освобождаване на твърди материали от контрол. От друга страна в действащата наредба са налични изисквания за контрол на средства за измерване, които вече не представляват обществен интерес, поради остарели технически и технологични решения, необходимост от отпадане контрола, поради прилагане на други схеми за осигуряване на точност и достоверност на измерванията по аналогия с практиката на страните членки на ЕС: В действащата наредба съществуват изисквания към видове средства за измерване, които: • са с остарели технически и технологични решения, изведени са от експлоатация и са заменени със средства за измерване от ново поколение; • не подлежат на контрол в страните членки на ЕС, поради липсата на необходимост от такъв, прилагайки други схеми на установяване на тяхната надеждност и точност; • чрез въвеждането на хармонизираното законодателство не се разглеждат като отделни средства за измерване, а като част от измервателна система, към която са заложени общи метрологични и технически изисквания. В тази връзка е необходимо: • да отпаднат от контрол часовниците за превключване на тарифни електромери като външни устройства към електромери, като остаряло техническо решение – съвременните електромери са с вградени часовници; • да се отменят изискванията за последващ контрол на клинични електрически термометри с устройство за максимално показания и диоптрометри - същите се пускат на пазара по хармонизирано законодателство и практиката показва, че страните членки на ЕС не прилагат последващ контрол на тези СИ. • да отпадат изисквания за ареометри за алкохол и термометри за измерване на алкохолна концентрация, във връзка с изтекли преходни разпоредби на Регламент (ЕС) № 847/2012 на комисията от 19 септември 2012 година за изменение на приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали („REACH“) по отношение на живака и изисквания на национално законодателство за определяне концентрацията на етилов алкохол в смеси от вода и етанол, за целите на определяне на акциз по обемен метод. • да отпаднат изискванията за контрол на обемни разходомери за течности различни от вода, електромагнитни разходомери и други видове разходомери за вода и за флуиди, различни от вода - тези видове разходомери попадат в областта на хармонизираното законодателство и са обхванати от изискванията на Директива 2014/32/ЕС за измервателни системи за динамично и непрекъснато измерване на течности различни от вода. В същото време част от изискванията на тези раздели отнасящи до измерването за нечиста вода са определени в нов раздел. С оглед бърз достъп до информацията, свързана с проверките, необходима на надзорните и контролните органи, както и на потребителите в страната, както и с прилагане на новите технологии за добиване и предаване на информацията е необходимо да се въведе възможността информацията за извършените от БИМ проверки да бъде на носител двумерен баркод (QR – код) 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 7 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 2. Цели: Поради многобройните и важни промени се цели да се отмени действащата Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и да се приеме нов нормативен акт, с ясно и точно съдържание и недвусмислени разпоредби, с който: Цел 1: Да се приведе националното законодателство в съответствие с изискванията на изменено хармонизирано европейско законодателство в областта на метрологията, на нормативни актове в обхвата на националното законодателство, в които са въведени изискванията на Директиви от Нов подход и Регламенти на ЕП и на Съвета, на актуални действащи стандарти и рекомендации на Международната организация по законова метрология; Цел 2: Да се въведат необходимите процедури по прилагане на изискванията на Регламент (ЕС) 2019/515 и за извършване на метрологична експертиза на средства за измерване; Цел 3: Да се актуализира обхватът на метрологичния контрол на средствата за измерване с оглед на нуждите на страната. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 3.1. Български институт по метрология, Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, Национална агенция за приходите, Агенция „Митници“, Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и други държавни органи, чиито действия са обвързани с използване на резултатите от средствата за измерване, подлежащи на контрол. Тъй като наредбата обхваща области на приложение на средствата за измерване, свързани със здравеопазването, обществена безопасност, защита на околната среда, държавните и общински вземания и търговските плащания, редица държавни органи са заинтересувани от актуалното й състояние. Някои от тях са: Български институт по метрология – с функции по контрол (одобряване на типа, първоначална и последващи проверки) и метрологична експертиза на средствата за измерване. Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – с функции по надзор на пазара на средства за измерване, метрологичен надзор, оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и контрол на предварително опаковани продукти. Национална агенция по приходите – извършва регистрация на електронни системи с фискална памет (ЕСФП), монтирани на обекти за търговия с горива и съвместно с БИМ извършват проверки на ЕСФП. ЕСФП включва средствата за измерване на разход (бензиноколонки, газколонки, метанколонки), средства за измерване на маса (везни с неавтоматично действвие), концентратор/преобразуващо устройство и нивомерни измервателни системи. Агенция “Митници” – осъществява контрол върху средствата за измерване и контрол на акцизни стоки – разходомери, везни, измервателни системи за течности, различни от вода, електромери, коректори на обем на природен газ, алкохоломери и средства за измерване на алкохолно съдържание и екстракт в градус Плато. 8 ИА „Автомобилна администрация“ – използва резултатите от средствата за измерване в пунктовете за годишни технически прегледи на автомобилите, както и регулира дейността на таксиметровите превозвачи – стендове за измерване на спирачни сили на ППС, димомери, газоанализатори на отработени газове от МПС, таксиметрови апарати, везни и др. Главна дирекция „Национална полиция“ - осъществява контрол на безопасността за движение по пътищата със средства за измерване – скоростомери, анализатори за алкохол в дъха и др. Други – съгласно Закона за измерванията министрите и ръководителите на ведомства организират дейностите по осигуряване на точност и достоверност на измерванията в ръководените от тях юридически лица. 3.2. Задължени лица по Закона за измерванията – производители, вносители, лица, извършващи ремонт на СИ и ползватели на СИ*: • 56 производители и вносители на средства за измерване заявяващи на одобряване на типа на средства за измерване; • 27955 заявители на първоначална и последващи проверки на средства за измерване (предимно малки и средни предприятия); • 817 заявители на метрологични експертизи на средства за измерване (електроразпределителни дружества, частни лица и институции); * данните за производителите и вносителите на средства за измерване са въз основа на заявления получени през последните 5 години, а за останалите заинтересовани страни - на база получени заявления през 2022 г. 3.3. Оправомощени лица за извършване на проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол – 44 лица съгласно Списък на лица, оправомощени за проверка на средства за измерване и на компоненти и допълнителни устройства към тях към 30.05.2023 г. (https://www.damtn.government.bg/wp-content/uploads/registri/opr.lica.pdf ). Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: “ Несъответствие на част от разпоредбите на действащата Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол с хармонизираното европейско законодателство в областта на метрологията, с променени/актуализирани нормативни актове, международни стандарти и рекомендации на Международната организация по законова метрология“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: При този вариант не се предприемат действия за отстраняване на съществуващите несъответствия между Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на контрол и хармонизираното европейско законодателство в областта на измерванията, транспонирано в националното чрез Закона за техническите изисквания към продуктите и Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средства за измерване. Ще продължат да са в сила изискванията за първоначална проверка на средства за измерване в обхвата на хармонизираното законодателство, която няма как да бъде осъществена, тъй като режимът на предоставянето им на пазара или пускането им в действие е променен чрез въвеждане на хармонизираното законодателство след 30.10.2016 г. Ще съществуват метрологични и технически изисквания, които 9 не са в съответствие с актуални нормативни актове, международни стандарти и рекомендации на Международната организация по законова метрология. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Неактуален действащ нормативен акт, който би могъл да въведе в заблуда лицата, които са задължени по Закона за измерванията. Противоречие между действащи нормативни актове в областта на метрологичния контрол - Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Закона за техническите изисквания към продуктите (по-специално Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средства за измерване към чл. 7 от ЗТИП). Наличие на две взаимно изключващи се процедури по отношение на предоставянето на пазара или пускането в действие на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Средства за измерване, произведени по остарели технически изисквания и решения – в този случай средства за измерване няма да отговарят на актуални признати международни стандарти, с което ще се затрудни тяхното пускане на пазара и ще доведе до намалена конкурентоспособност на българските производители. Това ще доведе до проблеми при прилагането на документа от правоприлагащите държавни органи, осъществяване на метрологичния контрол и метрологичния надзор на тези средства за измерване. Специфични въздействия: не са идентифицирани. Въздействия върху малките и средните предприятия: Ограничава се развитието при производството средства за измерване за прилагане на нови решения и технологии, използвани в области, в които се упражнява метрологичен контрол. Това би могло да въздейства и върху инвестиционния цикъл на предприятията. Административна тежест: не се променя Вариант 2 „Приемане на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол“: Описание: При този вариант проектът на акт се приема. Създава се нов нормативен документ, който ще отразява настъпилите изменения в хармонизираното законодателство в областта на измерванията, ще е в съответствие с националното законодателство, както и с промените в международни стандарти и Рекомендации на Международната организация по законова метрология. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Съгласуваност между Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средства за измерване към чл. 7 от ЗТИП и еднозначност при процедурите за предоставянето на пазара или пускането в действие на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Приемането на акта няма да доведе до допълнителни разходи на потребителите, напротив цели да подобри защитата на потребителите на средства за измерване чрез актуализация на изискванията към средствата за измервания. Актуални технически и метрологични изисквания към средства за измерване, използвани в областите на прилагане на метрологичния контрол. Чрез хармонизация на изискванията с актуални 10 признати международни стандарти се дава възможност за достъп на българските производители до международните пазари. Като цяло при реализацията на варианта ще се актуализира и осъвремени нормативната материя за осъществяване на метрологичен контрол на средства за измерване за осигуряване на точност и достоверност на измерванията в области от обществен интерес – здравеопазване, обществената безопасност, защитата на околната среда, държавните и общинските вземания и търговските плащания. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: не са идентифицирани. Въздействия върху малките и средните предприятия: Предоставя се възможност за прилагане на нови или подобрени решения и технологии при производство на средства за измерване, използвани в области, в които се упражнява метрологичен контрол. Това би могло да въздейства положително за повишаване на конкурентоспособността предприятията. Административна тежест: не се променя. 4.2. По проблем 2: „В действащата Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол липсват процедури за прилагане на някои нормативни актове“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: При този вариант не се предприемат действия за въвеждане на процедура за прилагането на Регламент (ЕС) 2019/515 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 година относно взаимното признаване на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 764/2008, и процедура за извършване на метрологична експертиза на средства за измерване. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Регламент (ЕС) 2019/515 е с пряко действие, но той се явява хоризонтална рамка за взаимното признаване на стоки, законно предлагани на пазара на друга държава членка и не отразява спецификите при средствата за измерване, попадащи в обхвата на метрологичния контрол. Това води до многозначно тълкуване от страна на лицата, които пускат на пазара или в употреба средства за измерване, законно предлагани на пазара на друга държава членка. Регламентът обхваща онези средства за измерване, които не попадат в хармонизираното европейско законодателство и всяка държава членка може да заложи или да не заложи технически и метрологични изисквания към тях на национално ниво. Проблеми възникват от една страна, когато към дадено средство за измерване дадена държава членка не залага изисквания към него и то се предлага свободно на пазара й, а друга държава членка е заложила контрол към това средство за измерване. Разглеждайки тази хипотеза, законното предлагане на пазара на първата държава влиза в противоречие с националното законодателство на втората държава. От друга страна проблеми 11 възникват и когато в държава членка има изисквания и контрол към дадено средство за измерване за предлагане на пазара й, а друга държава членка е определила контрол към това средство за измерване с по-строги изисквания. Тези случаи водят до оспорване на законодателството на втората държава от заинтересувани икономически оператори, съответно – до съдебни спорове. Липсата на процедура за прилагане на регламента би дало възможност за непрекъснато оспорване и тълкуване на решенията относно правомерното пускане на пазара на средства за измерване в Р. България. Това отнема излишно време, човешки и финансов ресурс за оспорващата страна, оспорваната страна и съдебната система. Съгласно Законът за нормативните актове (чл. 7а.) „Нормативен акт се издава и в случаите, когато трябва да се приемат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на актове на Европейския съюз или на международни договори, сключени от Европейските общности“. Липсата на ясна процедура за предварително разрешение в нормативен акт е в ущърб на българските икономически оператори за прилагане на принципа за взаимно признаване на базата на ясни и недвусмислени „клаузи за единния пазар“, наложени от различни национални технически правила и възможностите за обжалване на административните решения. Неприемането на тази процедура лишава икономическите оператори и от възможностите за запознаване с извънсъдебната процедура за решаване на спорове при оспорване на административно решение за ограничаване или отказ от достъп до пазара на средства за измерване. Законът за измерванията осигурява основни елементи от етапите на извършване на метрологична експертиза в случай на спор между две или повече страни относно техническите и метрологичните изисквания към дадено средство за измерване. Той не урежда възможността, предоставяна от въведеното впоследствие законодателство (Закона за електронното управление и Закона за електронния документ и електронния подпис) за електронен вход (електронно заявление) и електронен изход (електронен констативен протокол), което улеснява заявителят на експертизата. Законът не посочва и изисквания към начина за предоставяне на средството за измерване за извършване на метрологична експертиза. От натрупаната практика до момента липсата на такива нормативно заложени изисквания и ясен ред понякога води до опорочаване на резултатите от експертизата – не може да се докаже кога е извършен нерегламентиран достъп, съответно повреда или манипулация върху показанията на дадено средство за измерване – по време на неговия демонтаж или преди това. Поради тази причина впоследствие в дадена съдебна процедура не би могло да се установи виновното лице или би могло да се ощети неправомерно невиновно лице, физическо или юридическо. Специфични въздействия: не са идентифицирани. Въздействия върху малките и средните предприятия: От 56 МПС, които пускат на пазара средства за измерване, свързани с измервания в области, като здравеопазване, обществена безопасност, защита на околната среда, държавните и общински вземания и търговските плащания само 8 МСП са се възползвали от възможността за прилагане на принципа на взаимно признаване по Регламент (ЕС) 2019/515. Административна тежест: не се променя. Вариант 2 „Въвеждане на процедурите“: Описание: В този случай с акта се уреждат ясно и недвусмислено ред за действие при прилагането на Регламент (ЕС) 2019/515 и ред за извършване на метрологична експертиза, надлежно описани в проекта, съответно в Глава трета, Раздел III. Ред за вписване в регистъра на типове средства за измерване съгласно чл.2, ал. 4 и Глава пета. Ред за извършване на метрологична експертиза на средства за измерване 12 Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: С въвеждане на процедура за прилагане на Регламент (ЕС) 2019/515 в голяма степен ще бъдат решени проблемите по прилагането му при за средства за измерване, извън хармонизираното законодателство: • ще се предотврати до голяма степен скъпо струващи загуби на време, човешки и финансов ресурс за оспорващата страна, оспорваната страна и съдебната система. • ще предостави на икономическите оператори яснота за прилагане на принципа за взаимно признаване на базата на ясни и недвусмислени „клаузи за единния пазар“, наложени от различни национални технически правила, както и възможностите за извънсъдебно решаване на спорове на административно решение за ограничаване или отказ от достъп до пазара на средства за измерване. С въвеждане на процедурата за метрологична експертиза на средства за измерване: • ще се постигне подробно описание на реда за извършване на метрологична експертиза, което е в полза на страните, които я заявяват/извършват/използват резултатите от нея, знаейки техните права и задължения; • се указва възможността за заявяване на метрологична експертиза, което спестява време и разходи за заявителите; • се указва възможността по желание на заявителя констативният протокол да може да бъде издаден и в електронна форма; • се въвеждат нормативни изисквания за предоставяне на средството за измерване за метрологична експертиза (изисквания за демонтаж, протокол от демонтаж и др.), което ще намали възможността за неправилен демонтаж/повреда на СИ преди извършването на експертизата. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани. Специфични въздействия: Не са идентифицирани. Въздействия върху малките и средните предприятия: Предвид, че основна част от заявителите на процедурата по вписване на средства за измерване са МСП, процедурата за прилагане на регламента ще даде ясни насоки към задължените лица за специфична информация, свързана с оценяването на съответствието на средствата за измерване, която да представят на държавата членка по местоназначение. Административна тежест: С приемането на акта не се въвеждат нови регулаторни режими. С предлагания акт се очаква намаляване на административната тежест върху икономическите оператори, свързана с изпълнение на допълнителни национални процедури на етапа преди пускането на пазара и/или в действие на средства за измерване, законно предлагани на пазара в други държави-членки на ЕС или на ЕИО или на Турция, което е свързано и с допълнителни такси. Във връзка с горното може да се очаква повишаване на активността на МСП, възползвали се от принципа на взаимно признаване по Регламент (ЕС) 2019/515. 4.3. По проблем 3: „Неактуален към нуждите на страната метрологичен контрол на средствата за измерване“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: 13 При този вариант не се предприемат действия за актуализация на изискванията към средствата за измерване, върху които да се осъществява метрологичен контрол. Ще останат изисквания към средства за измерване, които вече са изведени от употреба, с остарели технически и технологични решения, или е отпаднала необходимостта от техния контрол (часовници за превключване на тарифни електромери като външни устройства към електромери, клинични електрически термометри с устройство за максимално показания, диоптрометри, ареометри за алкохол, термометри за измерване на алкохолна концентрация, обемни разходомери за течности различни от вода, електромагнитни разходомери и други видове разходомери за вода и за флуиди, различни от вода). В същото време за средства за измерване, за които е обоснована необходимостта от въвеждането на контрол поради значимостта си за страната, ще липсва гаранция за точност и достоверност на техните показания (водомери за нечиста студена вода, средства за измерване на природен газ или пара, които работят със стандартизирано стесняващо устройство – бленда и съоръжения за измерване при освобождаване на твърди материали от контрол). Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Липсата на регулация на водомерите за нечиста вода води до липса на доказателства за точност и достоверност на техните показания, въз основа на които се извършват плащания в немалък размер и риск от ощетяване на страните в сделката. При средствата за измерване на природен газ или пара, които работят със стандартизирано стесняващо устройство – бленда: • Ограничаване на възможностите за избор на средства за измерване на природен газ от страна на икономическите оператори при решаване на конкретните измервателни задачи. • Увеличаване на разходите на икономическите оператори при осигуряване измерването на природен газ, чрез закупуването на по-скъпи средства за измерване и разходи по извършването на метрологичният им контрол. • Ограничаване на българските производители на изчислителни блокове, на преобразуватели на температура, преобразуватели на налягане, на бленди, които са малки и средни предприятия. В Р България все още няма производители на разходомери за газ, които са предвидени за използване на измерване на природен газ съгласно НСИКПМК. Потенциална опасност за човешкото здраве от радиоактивно облъчване, възникваща от липсата на контрол на съоръжения, използвани при експлоатацията на блокове 1÷4 на „АЕЦ – Козлодуй“. Наличие на паразитни раздели с изисквания към средства за измерване, които са изведени от употреба или доказали своята неприложимост. Специфични въздействия: не са идентифицирани. Въздействия върху малките и средните предприятия: не са идентифицирани. Административна тежест: не се променя. Вариант 2 „Актуализирани изисквания за метрологичния контрол на средствата за измерване с оглед на нуждите на страната “: Описание: При този вариант се приемат предложените актуализирани изисквания към средствата за измерване, върху които да се осъществява метрологичен контрол. Отпадат раздели с изисквания към средства за измерване, които вече са изведени от употреба, с остарели технически и 14 технологични решения, или е отпаднала необходимостта от техния контрол. Осигурява се гарантирана точност и достоверност на измерванията на водомери за нечиста студена вода, средства за измерване на природен газ или пара, които работят със стандартизирано стесняващо устройство – бленда и съоръжения за измерване при освобождаване на твърди материали от контрол. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Гаранция за осигурена точност и достоверност при измерването на природни, промишлени и отпадъчни води в напорни течения в затворени тръбопроводи, въз основа на които се извършват плащания в немалък размер и риск от ощетяване на страните в сделката. Създаване на равнопоставени условия за всички икономически оператори, които използват средства за измерване на природен газ чрез осигуряване на възможност за избор на средства за измерване. Намаляване на разходите на икономическите оператори при осигуряване измерването на природен газ, чрез използване на средствата за измерване на природен газ или пара, които работят със стандартизирано стесняващо устройство – бленда, а с това и намаляване на разходите на икономическите оператори при извършването на метрологичният им контрол. Възможности за измерване на разход на природен газ или пара в широк диапазон на налягането, температурата, разхода и диаметъра на тръбопровода. Осигуряване на висока точност и 3 надеждност, ниска цена, подходящи за измерване на големи разходи (до 360 000 m /h). Не се изискват скъпо струващи еталони за извършване на контрола им. Създаване на по-добри условия за лоялна конкуренция между българските производители на средства за измерване на природен газ от една страна и между българските и европейските производители от друга. Осигуряване в по-голяма степен на мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове. Осигуряване на безопасност и защита на човешкото здраве от радиоактивно облъчване, чрез въвеждане на контрол на съоръженията, използвани при експлоатацията на блокове 1÷4 на „АЕЦ – Козлодуй“. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: не са идентифицирани. Специфични въздействия: не са идентифицирани. Въздействия върху малките и средните предприятия: Предоставяне на пазарни възможности на българските производители на изчислителни блокове, на преобразуватели на температура, преобразуватели на налягане, на бленди за предлагане на техните продукти в законово регулираната област. Създаване на условия и предпоставки за реализиране на технически решения за измерване на потреблението на природен газ на български производители. Административна тежест: не се променя. 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. 5.1. По проблем 1: “Несъответствие на част от разпоредбите на действащата Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол с хармонизираното 15 европейско нормативни организация законодателство актове, по законова в областта на метрологията, международни стандарти и метрология“ с променени/актуализирани рекомендации на Международната Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Да се приведе националното законодателство в съответствие с изискванията на изменено хармонизирано европейско законодателство в ниска висока т с о н с а к и ф Е областта на метрологията, на нормативни актове в обхвата на националното законодателство, в които са въведени изискванията на Директиви от Нов подход и ниска висока т с о н а в у с а л г ъ С Регламенти на ЕП и на Съвета, на актуални действащи стандарти и рекомендации на Международната организация по законова метрология ниска висока 1.2. ефикасност, Посочете съгласуваност, 1.1. Сравнете вариантите степента, в която вариантите ефективност, чрез която която отразява степента, която показва чрез сравняване на ключовите им положителни ще изпълнят определените цели, съгласно се измерва степента, до която вариантите до която целите могат да бъдат постигнати разходи; степента, до която вариантите съответстват и отрицателни въздействия. основните критерии за сравняване на постигат целите на предложението; при определено ниво на ресурсите или при на действащите стратегически документи. вариантите: най-малко 5.2. По метрологичен проблем 2: „В контрол действащата Наредба за средствата липсват процедури за прилагане за измерване, които подлежат на някои нормативни актове“ на Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 т с о н в и т к е ф Е Цел 2: Да се въведат необходимите процедури по прилагане на изискванията на Регламент (ЕС) ниска висока 16 т с о н с а к и ф Е 2019/515 и за извършване на метрологична експертиза на средства за измерване; ниска висока т с о н а в у с а л г ъ С ниска висока * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте таблицата за всеки отделен проблем. 5.3. По средствата проблем 3: за измерване“ „Неактуален към нуждите на страната метрологичен контрол на Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 т с о н в и т к е ф Е ниска висока т с о н с а к и ф Е Цел 3: Да се актуализират изискванията за метрологичен контрол на средствата за измерване към нуждите на страната. ниска висока т с о н а в у с а л г ъ С ниска висока 17 * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте таблицата за всеки отделен проблем. 6. Избор на препоръчителен вариант: По проблем 1: Вариант 2 „Приемане на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол“: Създава се нов нормативен документ, който ще отразява настъпилите изменения в хармонизираното законодателство в областта на измерванията, ще е в съответствие с националното законодателство, както и с промените в международни стандарти и Рекомендации на Международната организация по законова метрология. По проблем 2: Вариант 2 „Въвеждане на процедури“: С акта се уреждат ясно и недвусмислено ред за действие при прилагането на Регламент (ЕС) 2019/515 и ред за извършване на метрологична експертиза, надлежно описани в проекта, съответно в Глава трета, Раздел III. Ред за вписване в регистъра на типове средства за измерване съгласно чл.2, ал. 4 и Глава пета. Ред за извършване на метрологична експертиза на средства за измерване, с което ще бъдат решени проблемите по прилагането им до момента. По проблем 3: Вариант 2 „Неактуален към нуждите на страната метрологичен контрол на средствата за измерване“ Въвеждане се метрологичен контрол на водомери за нечиста студена вода, средства за измерване на природен газ или пара, които работят със стандартизирано стесняващо устройство – бленда, както и на съоръжения за измерване при освобождаване на твърди материали от контрол. Отпадат изискванията за контрол на средства за измерване, които вече не представляват обществен интерес, поради остарели технически и технологични решения или поради прилагане на други схеми за осигуряване на точност и достоверност на измерванията по аналогия с практиката на страните членки на ЕС. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 18 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани 7. Консултации: През 2022 г. бе проведено публично обсъждане на проекта на предложения акт със заинтересовани страни – представители на Министерство на икономиката и индустрията, ДАМТН, Бруната ООД, АС Бояна, Овергаз сервиз АД, Унисист Инженеринг ООД, НЦРРЗ, АЕЦ Козлодуй, Енерго Тест Контрол ООД, Булгартрансгаз ЕАД, Гарант Сервиз и на Съюза на метролозите в България. Резултатите от публичното обсъждане са отразени в акта. Допълнително, през 2023 г. проектът бе обсъждан с Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, Овергаз сервиз АД, служители от Министерството на икономиката и индустрията. Проектът на наредбата ще бъде публикуван на Портала за обществени консултации (www.strategy.bg). Резултатите от публичното обсъждане ще бъдат отразени в справка за приетите и неприети забележки. Проектът на акт ще премине тримесечния нотификационен период съгласно Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? 10. Приложения: 11. Информационни източници: 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: 19 Име и длъжност: … Дата: … Подпис: …

ПРОЕКТ! ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д О К Л А Д ОТ БОГДАН БОГДАНОВ МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и за отмяна на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с Постановление № 239 на Министерския съвет от 2003 г. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание на чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация предлагам на Вашето внимание за разглеждане проект на Постановление за приемане на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и за отмяна на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с Постановление № 239 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 98 от 2003 г.; изм., бр. 96 от 2005 г., бр. 40 и 80 от 2006 г., бр. 37 и 46 от 2007 г. и бр. 56 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 22 от 2015 г.; изм., бр. 86 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 86 от 2022 г.). 1. Цели, които се поставят с предложения акт Поради многобройните и важни промени, които се налага да бъдат извършени, се цели да се отмени действащата Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и да се приеме нов нормативен акт, с ясно и точно съдържание и недвусмислени разпоредби, с които: Цел 1: Да се приведе националното законодателство в съответствие с изискванията на изменено хармонизирано европейско законодателство в областта на метрологията, на нормативни актове в обхвата на националното законодателство, в които са въведени изискванията на Директиви от Нов подход и Регламенти на ЕП и на Съвета, на актуални действащи стандарти и рекомендации на Международната организация по законова метрология; Цел 2: Да се въведат необходимите процедури по прилагане на изискванията на Регламент (ЕС) 2019/515 и за извършване на метрологична експертиза на средства за измерване; Цел 3: Да се актуализира метрологичния контрол на средствата за измерване с оглед на нуждите на страната. Цел 4: Прилагане на новите технологии за добиване и предаване на информация по отношение на удостоверяване на резултатите от контрола на средствата за измерване. 2. Причините, които налагат приемането на акта 2.1. Несъответствие на част от разпоредбите на действащата Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол с хармонизираното европейско законодателство в областта на метрологията, с променени/актуализирани нормативни актове, международни стандарти и рекомендации на Международната организация по законова метрология Действащата Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол е приета на основание на чл. 28 от Закона за измерванията. С нея се определят изискванията към средствата за измерване и тяхното използване по предназначение, редът и методите за извършване на контрол и знаците, които удостоверяват резултатите от него, и редът за водене на регистъра на одобрените за използване в страната средства за измерване. През годините в нея са правени множество изменения и допълнения, които да отчетат промени в конюнктурата на метрологичния контрол – приемането на Р. България в Европейския съюз, изменения, свързани с прилагането на хармонизираното европейско законодателство в областта на метрологията, възникване на необходимостта от въвеждане на метрологичен контрол за нови средства за измерване, използвани за целите на данъчната политика на страната, отпадане на необходимостта за метрологичен контрол в определени области от обществен интерес, поради нови технически и технологични решения и др. Едно от съществените изменения и допълнения на действащата наредба е прието през 2015 г. (ДВ, бр. 22 от 2015 г.), като с него са уредени част от противоречията между националното и хармонизираното европейско законодателство в областта на метрологията – премахване на разпоредби, свързани с процедури за одобряване на типа на средства за измерване, попадащи в обхвата на хармонизираното законодателство (Директива 2004/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно измервателните уреди, транспонирана в Наредбата за съществените изисквания за оценяване на съответствието на средствата за измерване, приета с ПМС № 253 от 2006 г., Директива 90/384/ЕИО от 20 юни 1990 г. относно хармонизирането на законодателството на държавите членки за везните с неавтоматично действие, заменена с Директива 2009/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно везните с неавтоматично действие, транспонирана в Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на везни с неавтоматично действие, приета с ПМС № 114 от.2003 г. и директивите от Нов подход, отнасящи се до средствата за измерване, транспонирани в Закона за медицинските изделия, Директива 2011/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за поетапна отмяна на вертикалните директиви 71/317/ЕИО, 71/347/ЕИО, 71/349/ЕИО 74/148/ЕИО, 75/33/ЕИО, 76/765/ЕИО, 76/766/ЕИО и 86/217/ЕИО). С това допълнение са въведени и изискванията на Регламент (ЕО) № 764/2008 на ЕП и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно установяване на процедурите, свързани с прилагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на пазара в други държави-членки, и за отмяна на Решение № 3052/95/ЕО. С последното изменение и допълнение на наредбата (ДВ, бр. 86 от 2022 г.) в националното законодателство са заложени технически и метрологични изисквания към везните с автоматично действие за измерване на ППС в движение и за измерване на осово натоварване, така че те да бъдат използвани за целите на събиране на държавни вземания, свързани с предпазване на националната пътна инфраструктура и предотвратяване на пътно-транспортни произшествия, дължащи на претоварване на ППС. Тъй като Директива 2004/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно средствата за измерване бе в преходен период до 30.10.2016 г., като допускаше до изтичането на преходния период да се използват национални удостоверения за одобрен тип в срок на валидност, в действащата наредба фигурират национални разпоредби, които да позволят уреждането на контрола в този случай – изисквания за първоначална проверка на средства за измерване с валидно национално удостоверение за одобрен тип до изтичането на преходния период на директивата – материални мерки за дължина, водомери за чиста студена и топла вода, разходомери за газ и коригиращи устройства за обем, статични електромери за активна енергия, топломери, измервателни системи за течности, различни от вода, везни с автоматично действие, таксиметрови апарати, газоанализатори на отработени газове от моторни превозни средства. След 30.10.2016 г. тези национални изисквания са в противоречие с хармонизираното европейско законодателство в областта на метрологичния контрол. В резултат на изменения и актуализации в нормативни актове, международни стандарти и рекомендации на Международната организация по законова метрология по отношение на техническите и метрологичните изисквания или методите за проверка на някои от средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол е необходимо разделите за тези средства за измерване да претърпят съответните изменения: • Стендове за измерване на спирачните сили на пътните превозни средства (ППС) Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година относно периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета и за отмяна на Директива 2009/40/ЕО е въведена в българското законодателство чрез Закона за движение по пътищата и Наредба № Н-32 от 16 декември 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. Изискванията на тази директива са държавите членки да гарантират, че съоръженията и оборудването, използвани за извършване на прегледите за проверка на техническата изправност, съответстват на минималните технически изисквания, посочени в стандарт ISO 21069-1 за техническите изисквания към ролковия спирачен стенд за спирачки или равностойни стандарти. Това налага преразглеждане и актуализиране на метрологичните и технически изисквания от действащата Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол към стендовете за измерване на спирачните сили на ППС. • Индивидуални дозиметри и дозиметрични системи Стандарт БДС EN 61526:2013: Апаратура за радиационна защита. Измерване на персонална еквивалентна доза Hp(10) и Hp(0,07) за Х-излъчване, гама-излъчване, излъчване на неутрони и бета-излъчване. Измервателни уреди за директно отчитане на персонална еквивалентна доза (IEC 61526:2010, с промени)“ има статут на български стандарт от 2013 г., а изданието на български език на този стандарт е одобрено от БИС през 2018 г. Необходими са промени в раздела, които да са съобразени с превода на български език на този стандарт, основно като терминология и прецизиране на основните изисквания, посочени в него. • Разходомери за газ и коригиращи устройства за обем Разходомерите за газ и коригиращите устройства за обем са от средствата за измерване, които попадат в обхвата на хармонизираното европейско законодателство. Целта на редакциите е да се прецизират условията при извършване на последващи проверки на разходомери за газ и коригиращи устройства за обем, както и изискванията към максимално допустимите грешки на същите при извършване на проверката. • Скоростомери На базата на извършени проучвания на добрите практики в областта на измервания на скоростомери и от натрупан опит са предложени съответните промени в текстовете от действащия раздел. С тези промени се избягва двусмисленото тълкуване при провеждане на изпитванията за одобряване на типа и прилагането на изискванията на OIML R 91. Radar equipment for the measurement of the speed of vehicles. • Анализатори за алкохол в дъха В действащия раздел изискванията се покриват с изискванията на препоръка OIML R 126-1 Edition 1998(E) “Evidential breath analyzers”. За периода от 2015 г. до 2023 г. същата е променяна два пъти (последна редакция от 2021 г.). Промяната се състои в прилагането на различен метод за представяне на максималната допустима грешка, включването на нови сертифицирани референтни материали при изпитване на анализаторите за алкохол в дъха и др., които като цяло не водят до голяма разлика в изискванията. Въпреки че OIML R126 е документ с препоръчителен характер, следвайки политиката за хармонизиране на разпоредбите и метрологичния контрол, който се извършва от компетентните органи на държавите, са направени предложения за изменения в изискванията за анализаторите за алкохол в дъха. • Електромери Редакцията на действащия раздел се налага поради влизането в сила на нов стандарт с нови изисквания към електромерите за реактивна енергия (въвежда се нов, по-висок клас на точност), както и необходимост от технически корекции в представянето на индексите в текста и приложенията. • Измервателни трансформатори Въвеждат се отделни изисквания за комбинирани трансформатори и електронни трансформатори във връзка с нови и променени стандарти, както и от натрупан опит от практиката. Допълнително се въвеждат разпоредби, които позволяват прилагане на статистически метод при първоначална проверка на измервателни трансформатори, които към момента бяха обхванати само в методиката за първоначална проверка. • Таксиметрови апарати Съгласно Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средства за измерване (транспонираща Директива 2014/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на средства за измерване: „Таксиметровият апарат трябва да може да прилага режимите на нормално начисляване S и D. Трябва да е възможно да се избира между тези режими на начисляване посредством защитена настройка.“ Режимът на нормално начисляване S (еднократно прилагане на тарифа) е изчисляване на таксата на база на прилагане на тарифата за време под скоростта на превключване и на прилагане на тарифата за разстояние над скоростта на превключване. Режим на нормално начисляване D (двукратно прилагане на тарифа) е изчисляване на таксата на база на едновременно прилагане на тарифата за време и на тарифата за разстояние за цялото пътуване. За изпълнение на това изискване в раздела се въвеждат разпоредби, които разглеждат проверката и максималните допустими грешки и при двата режима. • С навлизането на цифровите технологии в областта на измерванията се налага да се прецизират и изискванията към средствата за измерване, към техния фърмуер, софтуер, предаването на данните от измерване, защитата от умишлена или неумишлена злоупотреба, въвеждане на цифровите технологии при осъществяване на метрологичния контрол и др. 2.2. В действащата Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол липсват процедури за прилагане на някои нормативни актове: • прилагане на Регламент (ЕО) 2019/515 на Европейския парламент и на Съвета относно взаимното признаване на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка“ Целта на Регламент (ЕО) 2019/515 на Европейския парламент и на Съвета относно взаимното признаване на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка е да се укрепи функционирането на вътрешния пазар чрез подобряване на прилагането на принципа за взаимно признаване и чрез отстраняване на необоснованите пречки пред търговията. Той определя правила и процедури за прилагането от държавите членки на принципа за взаимно признаване — в отделни случаи — по отношение на стоки, предмет на член 34 от ДФЕС, които са законно предлагани на пазара в друга държава членка, като се имат предвид член 36 от ДФЕС и съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Добре действащият принцип за взаимно признаване е много важно допълнение към хармонизирането на правилата на равнището на Съюза, особено като се има предвид, че много от стоките притежават както хармонизирани, така и нехармонизирани аспекти. При прилагане на разпоредбите на регламента се допуска преди стоките, законно предлагани на пазара в дадена държава членка, да могат да се предоставят на пазара в друга държава членка, да бъде проведена „процедура за предварително разрешение“, ако в държавата по местоназначение съществуват национали технически правила (разпоредба на закон, подзаконов нормативен акт или друга административна разпоредба) към този вид стоки. Процедурата за предварително разрешение е административна процедура съгласно правото на държава членка, при която от компетентния орган на тази държава членка се изисква, въз основа на заявление от икономически оператор, да даде официално одобрение, преди стоките да могат да се предоставят на пазара на посочената държава членка. Немалка част от средствата за измерване, използвани в области като здравеопазване, обществената безопасност, защитата на околната среда, държавните и общинските вземания и търговските плащания, подлежат на контрол съгласно законодателството на Р. България (т.е. за тях съществуват национални технически правила) и не са обект на хармонизираното европейско законодателство. Тези средства за измерване попадат в обхвата на приложение на Регламент (ЕО) 2019/515. С изменението и допълнението през 2015 г. на действащата Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол е въведена разпоредба (чл. 1а, ал. 4) въз основа на Регламент (ЕО) 764/2008 за взаимно признаване на средства за измерване от одобрен тип, които са произведени и пуснати на пазара на държава-членка на ЕС, или на страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Турция (Регламент (ЕС) 2019/515 заменя Регламент (ЕО) 764/2008). Прилагането на тази разпоредба през годините на действието й доведе до редица тълкувания и затруднения, в т. ч. и съдебни дела, поради липсата на ясно разписана, законово обоснована процедура. Това, както и новите моменти в Регламент (ЕС) 2019/515 спрямо Регламент (ЕО) 764/2008 налагат въвеждането на национален нормативен ред при провеждането на процедурата за предварително разрешение, прилагана в областта на контролираните в страната средства за измерване извън обхвата на хармонизираното европейско законодателство. • извършване на метрологичната експертиза на средства за измерване Метрологичната експертиза на средствата за измерване е част от метрологичния контрол. Тя се извършва при възникване на спор между физически и/или юридически лица по отношение на техническите или метрологичните характеристики на дадено средство за измерване. Много често тя е част от съдебно- техническата експертиза, необходима на съда при разрешаване на този спор. Законът за измерванията (Глава пета) дава общата рамка за извършване на метрологична експертиза на средства за измерване. Натрупаната практика през годините на прилагането й показва, че е необходимо в подзаконов нормативен акт да бъде определена процедура за извършване на метрологичната експертиза. В тази връзка с проекта на акт се въвежда специална глава за реда за извършване на метрологична експертиза на средствата за измерване. 2.3. Неактуален към нуждите на страната метрологичен контрол на средствата за измерване: С ограничаване на обхвата на водомерите за чиста студена и топла вода с Директива 2004/22/ЕО на практика без метрологичен контрол останаха водомерите за нечиста вода, използвани в индустрията, въз основа на показанията на които се реализират плащания. Водомерите за нечиста студена вода намират приложение при измерването на природни води, промишлени и отпадъчни води в напорни течения в затворени тръбопроводи. Съгласно Закона за водите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се събират такси, чийто размер се определя от количеството на използваната вода, най-често определено въз основа на водомери. Изхождайки от факта, че към настоящия момент БИМ е одобрил типа на не малък брой разходомери за нуждите на измерването на нечиста вода, се налага необходимостта от разработване на нов раздел, който да определи изискванията при одобряване на типа, първоначалните и последващи проверки на СИ на нечиста вода. В обхвата на раздела ще попаднат всички СИ на нечиста вода, които работят на механичен, електронен и електрически принцип. В това число попадат всички водомери, а също така и всички разходомери за течности, които могат да бъдат използвани и отговарят на изискванията на раздела за измерване на количеството нечиста вода. Разходомерите с променлив пад на налягане използват исторически най- стария и най-разпространен метод за измерване на природен газ или пара. Тези разходомери се прилагат за измерване на количествата природен газ или пара в тежката индустрия и при преноса на природен газ или пара, като делът им е 70-80 % от всички използвани разходомери. Основните принципи на функциониране, методите за проверка и метрологична проследимост са подробно развити в европейски стандарти и в националните законодателства на европейските държави, като Германия, Франция, Норвегия, Гърция, Чехия, Румъния, Унгария, Белгия и др. Предпоставките, които обуславят широкото приложение на разходомерите с променлив пад на налягане, са възможностите за измерване на разход на природен газ или пара в широк диапазон на налягането, температурата, разхода и диаметъра на тръбопровода, точност, сравнима при използването на други методи на измерване, ниска цена и проста конструкция и комплектовка, висока надеждност, подходящи са 3 за измерване на много големи разходи (до 360 000 m /h), не изискват скъпо струващи еталони за извършване на контрола им. Областите на приложение на тези средства за измерване са добивните предприятия и тежката индустрия, големи промишлени потребители – топлофикационните дружества, циментови и стъкларски заводи и големи предприятия от химическата промишленост. При извеждането от експлоатация на блокове 1÷4 на „АЕЦ – Козлодуй“ се генерират отпадъци, които биха могли да бъдат опасни за човешкото здраве. В тази връзка съоръженията, които измерват специфичната активност на генерираните твърди материали, с цел освобождаване от контрол, е необходимо да бъдат метрологично осигурени. Промените са съобразени с препоръките и изискванията на Европейския проект по метрология за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения (в рамките на Европейската програма за изследвания в областта на метрологията). Във връзка с изложеното се налага въвеждането на метрологичен контрол на водомери за нечиста студена вода, средства за измерване на природен газ или пара, които работят със стандартизирано стесняващо устройство – бленда, както и на съоръжения за измерване при освобождаване на твърди материали от контрол. От друга страна в действащата наредба са налични изисквания за контрол на средства за измерване, които вече не представляват обществен интерес, поради остарели технически и технологични решения, необходимост от отпадане контрола, поради прилагане на други схеми за осигуряване на точност и достоверност на измерванията по аналогия с практиката на страните членки на ЕС: В действащата наредба съществуват изисквания към видове средства за измерване, които: • са с остарели технически и технологични решения, изведени са от експлоатация и са заменени със средства за измерване от ново поколение; • не подлежат на контрол в страните членки на ЕС, поради липсата на необходимост от такъв, прилагайки други схеми на установяване на тяхната надеждност и точност; • чрез въвеждането на хармонизираното законодателство не се разглеждат като отделни средства за измерване, а като част от измервателна система, към която са заложени общи метрологични и технически изисквания. В тази връзка е необходимо: • да отпаднат от контрол часовниците за превключване на тарифни електромери като външни устройства към електромери, като остаряло техническо решение – съвременните електромери са с вградени часовници; • да се отменят изискванията за последващ контрол на клинични електрически термометри с устройство за максимално показания и диоптрометри - същите се пускат на пазара по хармонизирано законодателство и практиката показва, че страните членки на ЕС не прилагат последващ контрол на тези СИ. • да отпадат изисквания за ареометри за алкохол и термометри за измерване на алкохолна концентрация, във връзка с изтекли преходни разпоредби на Регламент (ЕС) № 847/2012 на комисията от 19 септември 2012 година за изменение на приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали („REACH“) по отношение на живака и изисквания на национално законодателство за определяне концентрацията на етилов алкохол в смеси от вода и етанол, за целите на определяне на акциз по обемен метод. • да отпаднат изискванията за контрол на обемни разходомери за течности различни от вода, електромагнитни разходомери и други видове разходомери за вода и за флуиди, различни от вода - тези видове разходомери попадат в областта на хармонизираното законодателство и са обхванати от изискванията на Директива 2014/32/ЕС за измервателни системи за динамично и непрекъснато измерване на течности различни от вода. В същото време част от изискванията на тези раздели отнасящи до измерването за нечиста вода са определени в нов раздел. С оглед бърз достъп до информацията, свързана с проверките, необходима на надзорните и контролните органи, както и на потребителите в страната, както и с прилагане на новите технологии за добиване и предаване на информацията е необходимо да се въведе възможността информацията за извършените от БИМ проверки да бъде и на носител двумерен баркод (QR –код). Това ще оптимизира работните процеси и разходите на БИМ, и ще улесни достъпът до информация от метрологичен контрол на различни потребители. Това ще даде възможност за създаване на иновативна, интегрирана, уеб-базирана система и централизацията на наличната информация и документи в единен информационен масив в цифров вид. Използването на единната система с QR код за достъп до извършения метрологичен контрол, ще даде възможност за предоставяне на по-голям обем информация за даденото средство за измерване и неговите метрологични характеристики, а заинтересованите страни ще имат възможност да се запознаят на мястото на използване на средството за измерване с тази информация. 3. Очаквани резултати от прилагането на акта, ако бъде приет, базирани на извършената частична, съответно цялостна предварителна оценка на въздействието, и тяхното съответствие с резултатите, предвидени за съответната мярка в правителствената програма и/или стратегическия документ: • Съгласуваност между Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средства за измерване по чл. 7, ал. 1 от ЗТИП и еднозначност при процедурите за предоставянето на пазара или пускането в действие на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Приемането на акта няма да доведе до допълнителни разходи на потребителите, напротив цели да подобри защитата на потребителите на средства за измерване чрез актуализация на изискванията към средствата за измервания. • Актуални технически и метрологични изисквания към средства за измерване, използвани в областите на прилагане на метрологичния контрол. Чрез хармонизация на изискванията с актуални признати международни стандарти се дава възможност за достъп на българските производители до международните пазари. • С въвеждане на процедура за прилагане на Регламент (ЕС) 2019/515 в голяма степен ще бъдат решени проблемите по прилагането му при за средства за измерване, извън хармонизираното законодателство: ➢ ще се предотврати до голяма степен скъпо струващи загуби на време, човешки и финансов ресурс за оспорващата страна, оспорваната страна и съдебната система. ➢ ще предостави на икономическите оператори яснота за прилагане на принципа за взаимно признаване на базата на ясни и недвусмислени „клаузи за единния пазар“, наложени от различни национални технически правила, както и възможностите за извънсъдебно решаване на спорове на административно решение за ограничаване или отказ от достъп до пазара на средства за измерване. • С въвеждане на процедурата за метрологична експертиза на средства за измерване: ➢ ще се постигне подробно описание на реда за извършване на метрологична експертиза, което е в полза на страните, които я заявяват/извършват/използват резултатите от нея, знаейки техните права и задължения; ➢ се указва възможността за заявяване на метрологична експертиза, което спестява време и разходи за заявителите; ➢ се указва възможността по желание на заявителя констативният протокол да може да бъде издаден и в електронна форма; ➢ се въвеждат нормативни изисквания за предоставяне на средството за измерване за метрологична експертиза (изисквания за демонтаж, протокол от демонтаж и др.), което ще намали възможността за неправилен демонтаж/повреда на СИ преди извършването на експертизата. • Гаранция за осигурена точност и достоверност при измерването на природни, промишлени и отпадъчни води в напорни течения в затворени тръбопроводи, въз основа на които се извършват плащания в немалък размер и риск от ощетяване на страните в сделката. • Създаване на равнопоставени условия за всички икономически оператори, които използват средства за измерване на природен газ чрез осигуряване на възможност за избор на средства за измерване. • Намаляване на разходите на икономическите оператори при осигуряване измерването на природен газ, чрез използване на средствата за измерване на природен газ или пара, които работят със стандартизирано стесняващо устройство – бленда, а с това и намаляване на разходите на икономическите оператори при извършването на метрологичният им контрол. • Възможности за измерване на разход на природен газ или пара в широк диапазон на налягането, температурата, разхода и диаметъра на тръбопровода. Осигуряване на висока точност и надеждност, ниска цена, подходящи за измерване на големи разходи (до 360 000 m3/h). Не се изискват скъпо струващи еталони за извършване на контрола им. • Създаване на по-добри условия за лоялна конкуренция между българските производители на средства за измерване на природен газ от една страна и между българските и европейските производители от друга. • Осигуряване в по-голяма степен на мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове. • Осигуряване на безопасност и защита на човешкото здраве от радиоактивно облъчване, чрез въвеждане на контрол на съоръженията, използвани при експлоатацията на блокове 1÷4 на „АЕЦ – Козлодуй“. • Предоставяне на по-голям обем информация за средствата за измерване и техните метрологични характеристики. Като цяло при приемането на акта ще се актуализира и осъвремени нормативната материя за осъществяване на метрологичен контрол на средства за измерване за осигуряване на точност и достоверност на измерванията в области от обществен интерес – здравеопазване, обществената безопасност, защитата на околната среда, държавните и общинските вземания и търговските плащания. По проекта на постановление на Министерския съвет не се налага да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право, тъй като актът не съдържа разпоредби, въвеждащи в българското законодателство норми на правото на Европейския съюз. Предложеният проект на акт не оказва въздействие върху държавния бюджет, за неговото прилагане не са необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията, респективно от бюджета на Българския институт по метрология, поради което към проекта на акт е приложена необходимата финансова обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. За проекта на акт е изготвена частична предварителна оценка на въздействието по чл. 30б от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, която е приложена към проекта, заедно със становището на дирекция „Модернизация на администрацията” на Министерския съвет. Проектът на Постановление на Министерския съвет е съгласуван в съответствие с разпоредбите на чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация и е изготвена справка за отразяване на получените становища. През 2022 г. е проведено публично обсъждане на проекта на предложения акт със заинтересовани страни – представители на Министерството на икономиката и индустрията, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), Бруната ООД, АС Бояна, Овергаз сервиз АД, Унисист Инженеринг ООД, НЦРРЗ, АЕЦ Козлодуй, Енерго Тест Контрол ООД, Булгартрансгаз ЕАД, Гарант Сервиз и на Съюза на метролозите в България. Резултатите от публичното обсъждане са отразени в акта. Допълнително, през 2023 г. проектът е обсъждан с ДАМТН, Овергаз сервиз АД, служители от Министерството на икономиката и индустрията. Проектът на Постановление на акт е публикуван на интернет страницата на Българския институт по метрология, на Министерството на икономиката и индустрията и на Портала за обществени консултации на Министерски съвет, съгласно чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове за срок от 30 дни, като получените в хода на общественото обсъждане бележки и предложения са отразени в приложената справка. Проектът на акт е преминал тримесечния нотификационен период съгласно Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество. В рамките на този период не са постъпили коментари и подробни становища от Европейската комисия и държавите-членки. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, Предвид изложеното и на основание на чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация предлагам Министерският съвет да приеме предложения проект на Постановление. Приложения: 1. Проект на Постановление на Министерския съвет; 2. Проект на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол; 3. Финансова обосновка, утвърдена от министъра на финансите; 4. Частична предварителна оценка на въздействието; 5. Становище на Дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерския съвет; 6. Съобщение до средствата за масово осведомяване; 7. Съгласувателни становища; 8. Справка за отразяване на постъпилите становища от съгласувателната процедура и от общественото обсъждане. БОГДАН БОГДАНОВ МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА

ПРОЕКТ НАРЕДБА ЗА СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ, КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА МЕТРОЛОГИЧЕН КОНТРОЛ Глава първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С наредбата се определят: 1. техническите и метрологичните изисквания към средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, наричан по-нататък "контрола", и тяхното използване по предназначение; 2. редът и методите за извършване на контрол на средства за измерване; 3. редът за водене на регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване; 4. знаците, които удостоверяват резултатите от контрола на средствата за измерване; 5. редът за вписване в регистъра на типове средства за измерване съгласно Регламент (ЕС) 2019/515 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 година относно взаимното признаване на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 764/2008; 6. редът за извършване на метрологична експертиза на средства за измерване. Чл. 2. (1) Средствата за измерване, които попадат в обхвата на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване или на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на везни с неавтоматично действие се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след оценяване на съответствието им по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) и приложимата наредба по чл. 7, ал. 1 от ЗТИП, и подлежат на последваща проверка по реда на тази наредба, когато е предвидено в Глава втора. (2) Апарати за кръвно налягане, електрокардиографи и аудиометри в обхвата на Наредбата за съществените изисквания и процедурите за оценяване на съответствието със съществените изисквания на медицинските изделия по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за медицинските изделия (ЗМИ), се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след оценяване на съответствието им по реда на ЗМИ и подлежат на последваща проверка по реда на тази наредба, когато се използват в медицината за целите на лекарското наблюдение, диагностиката и лечението. (3) Последваща проверка, ако подлежат на контрол по реда на тази наредба, се извършва на средства за измерване с „ЕИО одобрен тип” и с извършена „ЕИО първоначална проверка”, предоставени на пазара на Европейския съюз (ЕС) или на Европейското икономическо пространство, или на Турция. (4) Средствата за измерване с одобрен тип по реда на националното законодателство на друга държава членка на ЕС, или на държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Турция, произведени и законно предлагани на пазара на тази държава и които не са обхванати от законодателство на Съюза за хармонизация и са предназначени за измервания съгласно чл. 5 от Закона за измерванията (ЗИ), подлежат на вписване по реда на чл. 473. (5) Средствата за измерване, които не са обхванати от законодателството на Съюза за хармонизация и за които няма национални технически правила в друга държава членка на ЕС, или на държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в 1 Турция, произведени и законно предлагани на пазара на тази държава, но които са предназначени за измервания съгласно чл. 5 от ЗИ, подлежат на контрол по реда на чл. 26 от този закон. (6) Средствата за измерване по ал. 4 се предоставят на пазара на територията на Република България при условие, че отговарят на изискванията на тази наредба за съответното средство за измерване, след извършване на процедура съгласно изискванията на чл. 5 на Регламент (ЕС) 2019/515. (7) Средствата за измерване по ал. 4, вписани в регистъра на типовете средства за измерване при спазване на изискванията за взаимно признаване съгласно Регламент (ЕС) 2019/515, подлежат на последваща проверка по реда на тази наредба. Глава втора. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ. ТЕХНИЧЕСКИ И МЕТРОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ. МЕТОДИ ЗА КОНТРОЛ Раздел I. Везни с неавтоматично действие Чл. 3. (1) Везните с неавтоматично действие са средство за измерване, което служи за определяне на масата на едно тяло на основата на действащата върху това тяло сила на притегляне. (2) Везните с неавтоматично действие изискват намесата на оператор при измерването. (3) Везните с неавтоматично действие подлежат на контрол, когато се използват за измерване на маса: 1. за целите на търговски плащания; 2. при пресмятане на такси, тарифи, данъци, глоби, възнаграждения, надбавки, обезщетения или други подобни плащания; 3. при прилагане на нормативни актове и за експертизи по съдебни дела; 4. в медицината при определяне на теглото на пациенти за целите на лекарското наблюдение, диагностиката и лечението; 5. при приготвяне на лекарствени средства в аптеките и при извършване на анализи в медицински и фармацевтични лаборатории; 6. при определяне на цена в зависимост от измерената маса при директна продажба и при производство на предварително опаковани количества продукти. (4) Везните с неавтоматично действие, предназначени за измерване на натоварването на ос/колело на превозни средства при извършване на контрол на движението по пътищата и/или на митнически контрол, могат да бъдат използвани за определяне на общата маса на превозните средства, само когато при измерването всички оси/колела са разположени едновременно върху съответните части на устройствата за приемане на товара. Чл. 4. Везните с неавтоматично действие се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени по реда на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на везни с неавтоматично действие, и подлежат на последващи проверки по реда на тази наредба. Чл. 5.(1) Последващата проверка на везни с неавтоматично действие, включително последваща проверка след ремонт, се извършва за установяване на съответствие с ЕС сертификата за изследване на типа, ако има такъв, и: 1. удвоените максимално допустими грешки за съответния клас на точност съгласно БДС ЕN 45501 - при последваща проверка; 2 2. максимално допустими грешки за съответния клас на точност съгласно БДС ЕN 45501 - при последваща проверка след ремонт. (2) Последващата проверка на везни с неавтоматично действие се извършва: 1. на мястото на употреба; 2. в лабораторни условия или на проверочни пунктове, когато пренасянето на везната до мястото на проверка не изисква разглобяването й на части или компоненти. Раздел II. Везни с автоматично действие Чл. 6. (1) Везните с автоматично действие са средство за измерване, което определя масата на продукт без намесата на оператор и следва предварително определена програма за автоматична обработка на характеристиките му. (2) Изискванията на този раздел се отнасят за везни с автоматчино действие, използвани при производството на предварително опаковани количества продукти. Чл. 7. Везни с автоматично действие, използвани при производство на предварително опаковани количества продукти, се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени по реда на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване, и подлежат на последващи проверки по реда на тази наредба. Чл. 8. Последващата проверка на везни с автоматично действие, включително проверката след ремонт, се извършва за установяване на съответствие с типа/проекта (ако има такъв) и максималните допустими грешки за съответния клас на точност, посочени в Приложение № 6 към чл. 2 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване. Чл. 9. Последващата проверка на везни с автоматично действие се извършва на мястото на употреба при предписаните условия на функциониране и работещо оборудване, което се намира в съседство. Раздел III Везни с автоматично действие за измерване в движение на масата и на осовото натоварване на пътни превозни средства Чл. 10. (1) Везните с автоматично действие за измерване в движение на масата и на осовото натоварване на пътни превозни средства (везни, измерващи в движение) са средство за измерване, предназначено да определя масата, натоварването на ос или натоварването върху група оси на пътни превозни средства, докато преминават през везните. (2) Везните, измерващи в движение трябва да показват масата в килограми (kg) или тонове (t). (3) Везните, измерващи в движение се монтират в контролирана зона за измерване, в съответствие с изискванията за монтаж. Чл. 11. (1) Този раздел се прилага за везни, измерващи в движение, въз основа на чиито показания се събират държавни вземания. (2) Разделът не се прилага за везни, измерващи в движение, които определят осовото натоварване като два пъти натоварването върху едно колело или се монтират директно върху измерваното превозно средство. Чл. 12. (1) За определяне на масата на превозното средство везните, измерващи в движение могат да са от следните класове на точност: 0,2, 0,5 и 1. 3 (2) За определяне на едноосовото натоварване и натоварването върху група оси везните, измерващи в движение могат да са от следните класове на точност: А, В, С и D. (3) Везните, измерващи в движение могат да имат различни класове на точност за определяне на едноосово натоварване и за определяне на натоварването върху група оси. (4) Връзката между класовете на точност за едноосово натоварване и за натоварването върху група оси, и класовете на точност за масата на превозните средства е представена в таблица 1 към Приложение № 1. Чл. 13. (1) Максималната допустима грешка за определяне на масата на превозното средство по време на измерването му в движение е по-голямата от следните стойности: 1. стойността, изчислена съгласно таблица 2 на Приложение № 1, закръглена до стойността на най-близкото скално деление; 2. 1 d × общия брой оси по време на първоначалната проверка или 2 d × общия брой оси по време на последваща проверка. (2) Максималната разлика между отчетената стойност на едноосовото натоварване и конвенционалната истинска стойност на статичното едноосово натоварване при измерване в движение на двуосово несъставно (бордово) референтно превозно средство не трябва да надвишава по-голямата от следните стойности: 1. стойността от таблица 3 на Приложение № 1, закръглена до стойността на най-близкото деление на скалата; 2. 1 d по време на първоначалната проверка или 2 d по време на последващата проверка. (3) За всички референтни превозни средства, с изключение на тези по ал. 2, максималната разлика между отчетената стойност на едноосово натоварване или на натоварването върху група оси по време на измерванията в движение и коригираната средна стойност на едноосово натоварване или коригираната средна стойност на натоварването върху група оси не трябва да надвишава по-голямата от следните стойности: 1. стойността от таблица 4 на Приложение № 1, закръглена до стойността на най-близкото скално деление; 2. 1 d × n при първоначалната проверка или 2 d × n при последващата проверка, където n е броят на осите в група, а n=1 за една ос. (4) Границите на грешката за едноосово натоварване и за натоварването върху група оси са: 1. по ал. 2 - за статично референтно едноосово натоварване на двуосово несъставно (бордово) референтно превозно средство; 2. по ал. 3 - за едноосово натоварване и за натоварването върху група оси на референтни превозни средства, които не попадат в обхвата на т. 1. Чл. 14. Максималната допустима грешка при статично измерване при повишаване или намаляване на натоварването е посочена в таблица 5 на приложение № 1. Чл. 15.(1) За даден метод на измерване в движение и комбинация от устройства за приемане на товара, всяко показващо устройство на масата и устройство за печат на резултатите трябва да имат едно и също скално деление (d). (2) Връзката между класа на точност, скалното деление и броя на скалните деления при максимален товар е представена в таблица 6 на Приложение № 1. (3) Стойностите на скалните деления на показващото устройство и устройството за печат k k k трябва да се избират от редовете 1×10 , 2×10 или 5×10 , където k е положително или отрицателно цяло число или нула. Чл. 16. Минималният товар не трябва да бъде по-малък от товара, изразен в скални деления, посочени в таблица 7 на приложение № 1. Чл. 17. Резултатите от измерване, показани от показващото устройство и устройството за печат с едно и също скално деление, трябва да бъдат еднакви при еднакво натоварване. 4 Чл. 18. (1) Везните, измерващи в движение, трябва да отговарят на метрологичните и на техническите изисквания към тях в температурен интервал от минус 10°C до 40°C. (2) Температурният интервал може да бъде различен, но не трябва да бъде по-малък от 30°C, и трябва да бъде отбелязан на везните, измерващи в движение. Чл. 19. Влиянието на електромагнитните смущения трябва да е такова, че изменението на резултата от измерване да не е по-голямо от максималната допустима грешка. Чл. 20. Везните, измерващи в движение, трябва да отговарят на метрологичните и техническите изисквания към тях при скорости на превозното средство в обхвата на работните скорости на везните. Чл. 21. Везните, измерващи в движение, трябва да отговарят на следните технически изисквания: 1. да бъдат проектирани така, че да бъдат подходящи за превозните средства, местоположението и работните процедури, за които са предназначени; 2. не трябва да имат характеристики, които позволяват използване с цел измама; 3. да бъдат проектирани така, че да не може да възникне случайна повреда или да се извърши неправилно конфигуриране на контролните елементи, причиняващи неправилно действие, без това да бъде очевидно или показано; 4. да имат устройство за блокиране, което предотвратява работата или дава индикация при работа на везната извън определените условия - при захранващо напрежение под минималното работно напрежение, при неразпознаване на превозното средство, при неправилно позициониране на колелата на измерваното превозно средство върху устройството за приемане на товара, при неправилна посока на движение, при движение със скорост, извън обхвата на работните скорости; 5. когато везните могат да работят в режим на неавтоматично действие и в този режим се използват в случаите по чл. 5 от Закона за измерванията, те трябва да отговарят на изискванията на Раздел I и да бъдат оборудвани със средства, които да позволяват неавтоматично действие, по време на което автоматичният режим на работа и автоматичното измерване в движение трябва да се блокират; 6. да бъдат проектирани така, че да гарантират ниво на надеждност, което да осигури запазване на точността им и съответствието с изискванията към тях при условия на функциониране. Те трябва автоматично и ясно да показват всички дефекти чрез индикация за повреда, чрез автоматично изключване или по друг начин; 7. да разполагат с автоматично или полуавтоматично устройство за настройване на нула, което да работи, само когато везната е в стабилно равновесие. Полуавтоматичното устройство за нулиране не трябва да работи по време на автоматичен режим на работа на везните. Устройството за настройване на нула трябва да може да настройва нула в границите на ± 0,25 d и да има обхват на регулиране, който не надвишава 4% от максималния товар. Обхватът на регулиране на устройството за първоначално настройване на нула не трябва да надвишава 20 % от максималния товар. 8. да разполагат с устройство за следене на нулата, което да работи само когато показанието е нула, везната е в стабилно равновесие, корекциите не са повече от 0,5 d в секунда и в границите на 4% от максималния товар около действителната нула; 9. показанието на първичните данни трябва да бъде надеждно, лесно и недвусмислено при условия на функциониране; 10. разпечатката трябва да бъде четлива и трайна за определената цел. Отпечатаните цифри трябва да бъдат с височина, не по-малка от 2 mm. По време на печатане наименованието или символът на единицата за измерване трябва да бъде отдясно на стойността или най-отгоре върху колоната от стойности; 11. да могат да съхраняват в паметта си или във външна памет данните от измерване за последваща визуализация, отпечатване, прехвърляне на данни, сумиране и др. Съхраняваните 5 данни трябва да бъдат подходящо защитени срещу умишлени или случайни промени по време на процеса на предаване и/или съхранение, и трябва да съдържат цялата информация, която е необходима за възстановяване на предходно измерване; 12. да бъдат оборудвани със сумиращо устройство, което работи: а) автоматично, при което везните трябва да разполагат с устройство за разпознаване на превозното средство, или б) полуавтоматично, при което везните започват да работят автоматично след ръчно подадена команда; 13. при везни, измерващи в движение, които могат да работят без намесата на оператор, е необходимо същите да бъдат оборудвани с устройство за разпознаване на превозните средства. Това устройство разпознава наличието на превозно средство в зоната за измерване и кога е претеглено цялото превозно средство. Тези везни не трябва да показват или отпечатват данните за масата, докато не бъдат измерени всички оси на превозното средство; 14. да притежават устройство за насочване на превозното средство, което да гарантира правилното разположение на превозното средство върху устройството за приемане на товара. Везните, измерващи в движение, не трябва да показват или отпечатват данни от измерването, ако някое от колелата не е преминало изцяло през устройството за приемане на товара. Ако везни, измерващи в движение, са предназначени за измерване в само една посока, при пристигането на превозното средство от неправилната посока трябва да се генерира съобщение за грешка или везните не трябва да показват или да отпечатват данни от измерването; 15. не трябва да показват или да отпечатват данни за масата на превозното средство, едноосово натоварване или за натоварването върху група оси, ако превозното средство е преминало през устройството за приемане на товара при скорост извън обхвата на работната скорост, без да се генерира ясно съобщение, че резултатите не са проверени. Работната скорост трябва да се показва и отпечатва в km/h, закръглена до най-близката цяла стойност, като част от всеки запис от измерване на масата на превозното средство; 16. софтуерът, използван във везните, измерващи в движение, трябва да бъде инсталиран така, че той да не може да се променя, без да се наруши неговата защита или без идентификационен код, сигнализиращ промени в софтуера; 17. да бъдат произведени и монтирани така, че да се сведат до минимум всички неблагоприятни ефекти от условията на монтаж върху резултата от измерване. Ако някои условия на монтаж могат да се отразят на процеса на измерване, това трябва да бъде посочено в удостоверението за одобрен тип. Монтажът на везните, измерващи в движение трябва да отговаря на изискванията на съответната инструкция на производителя. Чл. 22. (1) Върху везните, измерващи в движение, задължително трябва да са нанесени видимо, четливо и незаличимо следните надписи: 1. име или лого на производителя; 2. тип на везните; 3. сериен номер на везните (върху всяко устройство за приемане на товара, ако е приложимо); 4. предупреждението „Да не се претеглят течни продукти“, ако е приложимо; 5. максимална скорост на превозното средство по време на измерване в km/h; 6. посока на измерване, ако типът на везните, измерващи в движение не е одобрен за двупосочно измерване; 7. стойност на скалното деление за статично натоварване в kg или t, ако е приложимо; 8. захранващо напрежение, V; 9. честота в Hz; 10. температурен интервал в °C, ако той е различен от минус 10°C до 40°C; 11. идентификация на софтуера, ако е приложимо; 6 12. клас на точност за масата на превозното средство; 13. клас на точност за едноосово натоварване, ако е приложимо; 14. клас на точност за натоварването върху група оси, ако е приложимо; 15. максимален товар, Max = kg или t; 16. минимален товар, Min = kg или t; 17. стойност на скално деление, d = kg или t; 18. максимална работна скорост, vmax = km/h; 19. минимална работна скорост, vmin = km/h; 20. максимален брой оси на превозното средство Amax = , където е приложимо; (2) Маркировките по ал. 1 се поставят в близост до показващото устройство или върху него. Чл. 23. (1) Освен посочените в този раздел изисквания, електронните везни, измерващи в движение, трябва да отговарят и на следните изисквания: 1. да бъдат проектирани и произведени така, че да не надвишават максималната допустима грешка при условия на функциониране; 2. да бъдат проектирани и произведени така, че когато бъдат изложени на смущение: а) да не възникват значителни допълнителни (груби) грешки, или б) да разпознават значителните допълнителни (груби) грешки и да реагират на тях. 3. при възникване на значителна допълнителна (груба) грешка везните, измерващи в движение трябва: а) автоматично да се изключват; или б) да имат визуален или звуков сигнал, който трябва да продължи, докато не бъде отстранена грешката или докато не се намеси операторът. 4. във времето на загряване на електронната везна, определено от производителя, везните не трябва да показват или предават резултати от измерване и да блокират автоматичния си режим на работа. 5. везните трябва да бъдат оборудвани с комуникационен интерфейс, който позволява свързването им към външни устройства, и потребителски интерфейс, който позволява обмен на информация между оператора и везните. Интерфейсът не трябва да оказва влияние върху точното функциониране на везните и не трябва да влияе на техните метрологични функции. 6. комуникационният интерфейс и потребителският интерфейс не трябва да позволяват неразрешено въздействие върху софтуера и функциите от законово значение, както и върху данните от измерване, причинено от свързаните устройства или смущение, въздействащо върху интерфейса. (2) Допълнителните (груби) грешки по ал. 1, т. 2, които са по-малки или равни на 1 d, са допустими, независимо от стойността на грешката на показанието. (3) Изискванията по ал. 1, т. 2 могат да се прилагат по избор на производителя отделно за: а) всяка отделна причина за значителна допълнителна (груба) грешка; или б) всяка част на електронните везни, измерващи в движение. Чл. 24.Непосочени в този раздел метрологични и технически изисквания са определени в OIML R 134 Везни с автоматично действие за измерване на МПС в движение и за измерване на осово натоварване. Чл. 25.(1) Везните, измерващи в движение, се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. (2) За изследване на типа се извършва изпитване на една везна, напълно инсталирана на мястото на експлоатация и една везна или неин основен модул, представен за изпитване в лаборатория. Раздел IV. 7 Средства за измерване на термална енергия Чл. 26. (1) Средството за измерване на термална енергия измерва термалната енергия, която се отдава в топлообменна верига посредством течност, наречена топлопренасяща течност (топлоносител). (2) Средството за измерване на термална енергия е или компактно средство за измерване (неделимо), или средство за измерване, съставено от възли - преобразувател на разход, двойка преобразуватели на температура и калкулатор (делимо), или комбинация от тях (хибридно). Чл. 27. Средствата за измерване на термална енергия се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени по реда на Наредбата за съществените изисквания за оценяване на съответствието на средствата за измерване, и подлежат на последващи проверки по реда на тази наредба. Чл. 28. (1) Максималните допустими относителни грешки при последваща проверка на средства за измерване на термална енергия с оценено съответствие и от одобрен тип, за съответния клас на точност, приложими за неделимите средства за измерване, изразени в проценти от действителната стойност за всеки клас на точност, са: Е = Еf + Еt + Еc, където Еf, Еt, Еc са съгласно ал. 2 – 4. (2) Максималната допустима относителна грешка на преобразувателя на разход при последваща проверка, изразена в проценти, за класовете на точност: Клас 1: Ef = ±(1+ 0,01•qp/q), но не повече от ±5 %; Клас 2: Ef =± (2 + 0,02•qp/q), но не повече от ±5 %; Клас 3: Ef = ± (3 + 0,05•qp/q), но не повече от ±5 %, където грешката Ef дава връзката между отчетената стойност и действителната стойност чрез зависимостта между изходния сигнал на преобразувателя на разход и действителния обем или маса. (3) Максималната допустима относителна грешка на двойката преобразуватели на температура при последваща проверка, изразена в проценти: Et = ± (0,5 + 3•Δθmin/Δθ), където грешката Et дава връзката между отчетената стойност и действителната стойност чрез зависимостта между изходния сигнал на двойката преобразуватели на температура и температурната разлика. (4) Максималната допустима относителна грешка на калкулатора, изразена в проценти: Ec = ± (0,5 + Δθmin/Δθ), където грешката Ec дава връзката между отчетената и действителната стойност на количеството топлина. (5) Грешката на делимите и хибридните средства за измерване за измереното количество топлина се определя чрез грешките на съставящите ги компоненти и е равна на аритметичната 8 сума от техните грешки в проценти. (6) Стойностите на разхода, температурата и температурната разлика, при които се определят максималните допустими грешки на съставните възли на средства за измерване на термална енергия са съгласно определените в БДС EN 1434-5. (7) Стойностите на разхода и температурната разлика, при които се определя максималната допустима грешка на компактно средство за измерване (неделимо) на термална енергия са съгласно определените в БДС EN 1434-5. (8) Знаци за последваща проверка се поставят на всеки отделен възел на делимите и хибридните средства за измерване на термална енергия от одобрен тип или с оценено съответствие, във вида и на местата определени от производителя и/или посочени в сертификат (удостоверение), ако има информация за това. При липса на такава информация, знакът се поставя на подходящо място, така че да е видим или да защитава вътрешната конструкция на възела. Чл. 29. (1) Срокът на валидност на последващата проверка на партида средства за измерване на термална енергия, предназначени за използване за битова, търговска употреба и за употреба в леката промишленост, може да бъде удължен, ако са налице условията за прилагане на метода за статистически контрол и при проверка на извадка от партидата са постигнати критериите съгласно Приложение № 2. (2) Методът за статистически контрол може да бъде приложен, ако срокът на валидност на предходната проверка на средства за измерване на термална енергия не е изтекъл и са налице условията за групиране на средствата за измерване на термална енергия в партида. (3) Средствата за измерване на термална енергия могат да бъдат групирани в партида, когато: 1. имат едни и същи: производител, тип или модификация или допълнение на типа, означени съгласно ЕС-сертификата за изследване на типа/проекта; 2. годината на производство на средствата за измерване не се различава с повече от една година; 3. имат едни и същи: номинален разход и измервателен обхват по разхода; 4. се използват при еднакви условия на функциониране и условия на заобикалящата среда, включително преобразувателите на разход на средствата за измерване на термална енергия да работят с вода с идентично или сравнимо качество; 5. датата на предходната проверка за всички средства за измерване се различава най-много с една година. (4) При демонтажа и транспортирането на средствата за измерване на термална енергия от извадката трябва да бъдат взети подходящи организационни и технически мерки, които да възпрепятстват всяка намеса, водеща до промяна на техните технически и метрологични характеристики. Независимо от големината на извадката периодът на демонтаж и транспортиране трябва да е възможно най-кратък и общо да не надвишава един месец. (5) Входът и изходът на преобразувателя за разход на всяко средство за измерване на термална енергия от извадката трябва да се запечатат непосредствено след демонтажа му. Раздел V. Апарати за кръвно налягане (сфигмоманометри) Чл. 30. Апаратите за кръвно налягане са средства за измерване, използвани от медицински персонал за неинвазивно измерване на артериалното кръвно налягане чрез надуваем маншон, показващо устройство и стетоскоп. Чл. 31. Апаратите за кръвно налягане се предоставят на пазара или се пускат в действие след оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени по реда на Закона за медицинските изделия и подлежат на последващи проверки по реда на тази наредба, 9 когато се използват в медицината за целите на лекарското наблюдение, диагностиката и лечението. Чл. 32. Последващата проверка на апаратите за кръвно налягане се извършва за установяване на съответствието с максималните допустими грешки съгласно БДС EN ISO81060-1. Раздел VI. Манометри, използвани в съоръжения под налягане и в железопътния транспорт Чл. 33. (1) Манометрите са средства за измерване на налягането на флуид, затворен или протичащ в обем, с еластичен измервателен елемент - тръбна пружина (бурдонова тръба), плоска пружина (мембрана), мембранна кутия или силфон. (2) В зависимост от вида на измерваното налягане манометрите биват: 1. за положително налягане; 2. за положително и отрицателно налягане (мановакуумметри). (3) Изискванията на този раздел се прилагат към манометри, използвани в съоръжения под налягане и в железопътния транспорт, с обхват на измерваното налягане от минус 100 kРа до 160 MРa. Чл. 34. Манометрите трябва да са изработени от материали и с конструкция, които осигуряват тяхната надеждност, стабилност, херметичност и устойчивост на влияния на заобикалящата среда при предписаните условия на функциониране. Чл. 35. (1) Границите на обхватите на измерване на манометрите за положително налягане трябва да се избират от следните редове: 1. от 0 до 60 kРа, 100 kРа, 160 kРа, 250 kРа, 400 kРа или 600 kРа; 2. от 0 до 1 МРа, 1,6 МРа, 2,5 МРа, 4 МРа или 6 МРа; 3. от 0 до 10 МРа, 16 МРа, 25 МРа, 40 МРа или 60 МРа; 4. от 0 до 100 МРа или 160 МРа; 5. от 0 до 200 kРа или 500 kРа; 6. от 0 до 2 МРа или 5 МРа; 7. от 0 до 20 МРа или 50 МРа, като показващата стрелка на манометрите трябва да се върти по посока на часовниковата стрелка при повишаване на налягането. (2) Границите на обхватите на измерване на манометрите за положително и отрицателно налягане (мановакуумметрите) трябва да се избират от следните редове: 1. от минус 100 kPa до 60 kРа, 150 kРа, 300 kРа или 500 kРа, или 2. от минус 0,1 MPa до 0,9 МРа, 1,5 МРа или 2,4 МРа, като показващата стрелка на мановакуумметрите трябва да се върти по посока на часовниковата стрелка при повишаване на налягането. Чл. 36. (1) Присъединителните резби на щуцерите на манометрите трябва да се избират от реда: М 10 x 1, М 12 x 1,5 или М 20 x 1,5. (2) Присъединителните резби на щуцерите на манометрите могат да се избират от реда: 1. G 1/8 B, G 1/4 B, G 3/8 B, G 1/2 B - за цилиндрична тръбна резба, или 2. 1/8-27 NPT EXT, 1/4-18 NPT EXT, 1/2-14 NPT EXT - за конусна тръбна резба. (3) Номиналните диаметри на кутиите на манометъра трябва да се избират от реда: 40, 50, 63, 80, 100, 150,160 или 250 mm в зависимост от класа на точност съгласно Приложение № 3. Чл. 37. (1) Стойността на скалното деление на манометрите трябва да се избира от реда: n n n 1 x 10 , 2 x 10 или 5 x 10 единици за налягане, където n е цяло положително или отрицателно число или нула. (2) Дебелината на скалното деление трябва да е поне 1 mm. (3) Дебелината на скалните знаци трябва да е не по-голяма от 20 % от дължината на скалното деление. (4) Дължината на максималното скално деление не трябва да се различава с повече от 20 10 % от дължината на минималното скално деление при линейна скала. Чл. 38. (1) Показващата стрелка трябва да се движи плавно без скокове и задръжки при плавно изменение на налягането. (2) Показващата стрелка трябва да покрива от една десета до девет десети най-късите скални знаци. (3) Върхът на показващата стрелка не трябва да е по-широк от скалния знак. (4) Показващата стрелка на манометъра може да е: 1. без ограничител при работна граница на измерване, съвпадаща с горната граница на измерване; 2. със или без ограничител при работна граница на измерване, равна на 75 % от горната граница на измерване. (5) Изместването на показващата стрелка на манометъра, дължащо се на силите на триене, не трябва да превишава половината от максималната допустима грешка. (6) Коректорът на нулата трябва да осигурява настройване на показващата стрелка с отклонение, по-малко от максималната допустима грешка. Чл. 39. (1) Върху циферблата на манометрите трябва да са нанесени следните данни: 1. означението на единицата за налягане; 2. горната граница на измерване и класът на точност; 3. ограничителен знак за манометри, работещи при максимално статично налягане, равно на горната граница на измерване; 4. знак за работно положение, когато манометърът работи при положение, различно от вертикалното; 5. работната температура, когато манометърът работи при температура, различна от предписаната; 6. означение "G" или надпис "газ" или съответно означение "F" или надпис "течност", когато обявената точност се постига само в газообразна среда или само в течност за манометри с класове на точност 0,1; 0,15; 0,25 и 0,6; 7. наименование или търговска марка на производителя; 8. идентификационният номер за манометри с клас на точност 0,1; 0,15 и 0,25 и годината на производството; 9. материалът на контактуващите с измервания флуид детайли, когато те не са изработени от месинг или от калаен бронз; 10. означения за обезопасени манометри - S1, S2, S3, съгласно БДС EN 837-1; 11. надпис "oxygen" на английски език или "кислород" на български език и международното означение "0248" за "Без масло и мазнина" за кислородните манометри; 12. надпис "acetylene" на английски език или "ацетилен" на български език за ацетиленовите манометри; 13. надпис на английски или на български език на съответния газ, за който са предназначени или е посочен в документите, придружаващи манометъра. (2) Върху скалите на мановакуумметрите трябва да има означение "-" (минус) преди или под числената стойност, обозначаваща максималната стойност на отрицателното налягане. (3) Манометрите с клас на точност 0,1 трябва да са с огледална скала. (4) Защитените от проникване на прах и вода манометри трябва да са със степен на защита съгласно БДС ЕN 60529: 1. най-малко IP31 - в закрити помещения; 2. най-малко IP44 - на открито. Чл. 40. (1) Върху корпуса на манометъра трябва да е предвидено място за поставяне на знаците за проверка. (2) Знаците за проверка могат да се поставят и върху предпазното стъкло на манометъра, 11 ако не възпрепятстват отчитането на показанията. (3) Конструкцията на манометъра трябва да позволява пломбирането му при необходимост. Чл. 41. (1) Манометрите могат да са от следните класове на точност: 0,1; 0,15; 0,25; 0,6; 1; 1,6 или 2,5. (2) Допускат се и класове на точност: 0,16; 0,2; 0,4; 0,5; 1,5 или 2. Чл. 42. (1) Максималните допустими грешки на манометрите в съответствие с класа на точност трябва да са в границите съгласно Приложение № 4. (2) Границите на допустимите грешки се изразяват в проценти: 1. от горната граница на измерване - за манометри; 2. от сумата на абсолютните стойности на двете граници на измерване - за мановакуумметри. (3) За манометри с ограничител на показващата стрелка изискванията за максималните допустими грешки на манометрите се отнасят за обхват на измерване от 10 до 100 %. Чл. 43. При налягане, равно на 0 Ра: 1. показанието на манометъра не трябва да надвишава максималната допустима грешка; 2. показващата стрелка не трябва да се отклонява от ограничителя със стойност, по-голяма от максималната допустима грешка. Чл. 44. Грешката от хистерезис на манометъра не трябва да е по-голяма от абсолютната стойност на максималната допустима грешка. Чл. 45. Максималната допустимата грешка и грешката от хистерезис не трябва да се надвишават при предписана температура 20°С или 23°С с допустими отклонения: 1. ± 2°С - за манометри с класове на точност 0,1; 0,15; 0,25; 0,6 и 1; 2. ± 5°С - за манометри с класове на точност 1,6 и 2,5, в зависимост от указанията на производителя и при относителна влажност на въздуха до 80 %. Чл. 46. (1) Допустимите изменения на показанията на манометъра от влиянието на температурата, изразено в проценти от измервателния интервал, не трябва да е по-голямо от разликата между температурата на заобикалящата среда и предписаната температура, изразени в градуси по Целзий (°С), умножена по температурен коефициент: 1. ± 0,04/1°С - за манометри с бурдонова тръба; 2. ± 0,06/1°С - за манометри с мембранни кутии; 3. ± 0,08/1°С - за манометри с мембрана. (2) Допуска се отклонение от нормалното работно положение до 5°, при условие че това няма да доведе до промяна на показанието с повече от половината от максималната допустима грешка. Чл. 47. (1) Измененията на показанията на манометъра в работния температурен обхват от минус 20°С до 60°С трябва да са в границите на допустимите изменения по чл. 46. (2) При манометри с течностно запълване работният температурен обхват на манометъра трябва да е съобразен със свойствата на течността. (3) Манометрите след температурни въздействия трябва да отговарят на изискванията за максималната допустима грешка и грешката от хистерезис при условия на функциониране по чл. 45. Чл. 48. (1) Манометрите с работна граница на измерване 75 % от горната граница на измерване да издържат в продължение на 15 min претоварване с налягане, определено в Приложение № 5; (2) Манометрите с работна граница на измерване, съвпадаща с горната граница на измерване, да издържат претоварване с налягане, превишаващо 30 % от горната граница на измерване в продължение на 12 часа; Чл. 49. (1) Манометрите трябва да издържат на механични вибрации и на удар. 12 (2) Изменението на показанията на манометрите при въздействие на вибрации в 3 взаимно 2 перпендикулярни оси с ускорение 5 m/s и честота от 10 Hz до 150 Hz при скорост на изменение 1 октава за минута в продължение на 2 часа за всяка ос не трябва да превишава половината от максималната допустима грешка и грешката от хистерезис. 2 (3) При механичен удар с ускорение 150 m/s не трябва да има промяна в показанията на манометрите. (4) На изпитвания за въздействие на механични вибрации и удар се подлагат само манометри с класове на точност от 1 до 2,5. Чл. 50. Броят на изследваните образци при одобряване на типа на манометрите е не по- малък от десет. Чл. 51. (1) Манометрите се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. (2) При изследването на типа на манометрите се установява съответствието им с изискванията на този раздел. Чл. 52. (1) Манометрите, представяни за проверка, трябва да са изправни, без видими следи от корозия и драскотини по кутията, да имат изправна резба на щуцера и предпазното им стъкло да не е напукано или оцветено. (2) Първоначалната и последващата проверка включват: 1. проверка за наличие на надписи и означения; 2. изпробване и проверка на херметичност; 3. проверка за съответствие с изискванията за максималните допустими грешки; 4. проверка на грешката от хистерезис. (3) Проверката по ал. 2, т. 3 и 4 се извършва при различни стойности на налягането, равномерно разпределени в обхвата на измерване, както следва: 1. за манометри с клас на точност 0,1; 0,15; 0,25; 0,6 и 1 - при 8 стойности; 2. за манометри с клас на точност 1,6 и 2,5 - при 5 стойности. (4) Проверките се извършват при условия на функциониране по чл. 45. (5) По време на проверката изменението на температурата не трябва да води до изменение на показанията на проверявания манометър с повече от една пета от максималната допустима грешка. Чл. 53. (1) Неопределеността на използваните еталони трябва да е поне една четвърт от максималната допустимата грешка на проверявания манометър. (2) Работната среда на използваните еталони трябва да осигурява предписаната точност на еталоните и проверявания манометър при спазване на инструкциите за работа Раздел VІI. Водомери за чиста студена и/или чиста топла вода Чл. 54. (1) Водомерите за чиста студена и/или топла вода са средства за измерване, предназначени да измерват, запаметяват и показват обема на чистата студена или топла вода, преминаваща през измервателен преобразувател, при условията на измерване. (2) Водомерите се състоят най-малко от измервателен модул, калкулатор (включително устройство за настройване или коригиращо устройство, при наличие) и показващо устройство, които могат да бъдат в различни корпуси. (3) Студена е водата с температура от 0°С до 30°С, топла е водата с температура над 30°С до 90°С. Чл. 55. Водомерите за чиста студена и/или топла вода се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени по реда на Наредбата за съществените изисквания за оценяване на съответствието на 13 средствата за измерване, и подлежат на последващи проверки по реда на тази наредба. Чл. 56. (1) Последващата проверка на водомери включва: 1. проверка на грешката на показанията на водомерите с оценено съотвествие със съществените изисквания при измерване на действителния обем, като се определя най-малко при следните три стойности на разхода: между Q1 и 1,1 Q1; между Q2 и 1,1 Q2; между 0,9 Q3 и Q3.За комбинирани водомери проверка на грешката на показанията се извършва за всеки един от водомерите при следните стойности на разхода: между Q1 и 1,1 Q1; между Q2 и 1,1 Q2; между 0,9 Q3 и Q3.. 2. проверка за херметичност се извършва при периодична и последваща проверка след ремонт, при която водомерът трябва да издържи без пропускане или просмукване на вода през стените, налягане равно на 1,6 пъти максималното работно налягане за период от 1 минута; (2) Грешките, установени при всяка от посочените по ал. 1 стойности на разхода, не трябва да превишават следните стойности: 1. при периодична проверка: а) ± 5 % в горната зона (Q2 ≤ Q ≤ Q4), при всяка температура на водата; б) ± 5 % в долната зона (Q1 ≤ Q<Q2) при всяка температура на водата. 2. след ремонт: а) ± 2 % в горната зона (Q2 ≤ Q ≤ Q4), за вода с температура ≤ 30°C; б) ± 3 % в горната зона (Q2 ≤ Q ≤ Q4), за вода с температура > 30°C; в) ± 5 % в долната зона (Q1 ≤ Q < Q2) при всяка температура на водата. (3) Температурата на водата по време на проверката трябва да е: 1. за водомери с температурни класове Т30 и Т50 - в интервала между 10°C и 30°C; 2. за водомери с температурни класове Т70 ...... Т180 при температура 50°C ± 5°C; 3. за водомери с температурни класове Т30/70....... Т30/180 при температура 50°C ± 5°C. (4) При последваща проверка след ремонт, ако всички грешки в измервателния обхват на водомера са с един и същи знак, поне една от грешките трябва да бъде по-малка от половината от стойността на максималната допустима грешка. Чл. 57. (1) Лабораторията, която извършва проверката, трябва да осигури: 1. разширената неопределеност на действителния обем да не превишава 1/5 от приложимата максимална допустима грешка при последващи проверки; 2. неопределеността при измерване на налягането да бъде в рамките на ± 5 % от измерената стойност; 3. по време на всяко измерване относителното изменение в разходите да не превишава ±2,5 % между Q1 и Q2 и ±5 % между Q2 и Q4 ; 4. неопределеността при измерването на температурата да не превишава ± 2°С. (2) Водомерите се проверяват индивидуално или по такъв начин, че да покажат индивидуалните си характеристики. (3) Налягането на изхода на водомера при изпитването трябва да е достатъчно високо, за да се избегне кавитация. Чл. 58. (1) При последваща проверка на водомерите за студена вода трябва да са изпълнени изискванията на чл. 56. (2) При последваща проверка на водомерите за топла вода трябва да са изпълнени изискванията на чл. 56, с изключение на изискванията за температурите, при които изпитванията се извършват със студена вода. (3) Водомерите могат да се проверяват на серии, като в този случай изходното налягане на всички водомери трябва да е достатъчно, за да се избегне кавитация, и трябва да се вземат специални мерки за избягване на взаимното влияние между водомерите. (4) Използваното оборудване може да включва автоматични уреди, обходни вентили, ограничители на потока и т.н., при условие че всеки изпитвателен кръг между водомерите, които 14 трябва да се проверят, и контролните резервоари е ясно определен и е възможно по всяко време да се проверява вътрешният му пад на налягане. (5) За подаване на вода може да се използва всякакъв вид система. Ако няколко изпитвателни кръга работят заедно, не трябва да се допускат взаимни влияния, несъвместими с изискванията на чл. 57. Чл. 59. (1) Срокът на валидност на последващата проверка на партида водомери, използвани за битова, търговска употреба и за употреба в леката промишленост, може да бъде удължен, ако са налице условията за прилагане на метода за статистически контрол и при проверка на извадка от партидата са постигнати критериите съгласно Приложение № 2. (2) Методът за статистически контрол може да бъде приложен, ако срокът на валидност на предходната проверка на водомерите не е изтекъл и са налице условията за групиране на водомерите в партида. (3) Водомерите могат да бъдат групирани в партида, когато: 1. имат едни и същи: производител, тип или модификация или допълнение на типа, означени съгласно ЕС-сертификата за изследване на типа/проекта; 2. годината на производство на средствата за измерване не се различава с повече от една година; 3. имат едни и същи номинален разход и клас на точност; 4. се използват при еднакви предписани условия на функциониране и условия на заобикалящата среда, включително водомерите да работят с вода с идентично или сравнимо качество; 5. датата на предходната проверка за всички средства за измерване се различава най-много с една година. (4) При демонтажа и транспортирането на водомерите от извадката трябва да бъдат взети подходящи организационни и технически мерки, които да възпрепятстват всяка намеса, водеща до промяна на техните технически и метрологични характеристики. Независимо от големината на извадката периодът на демонтаж и транспортиране трябва да е възможно най-кратък и общо да не надвишава един месец. (5) Входът и изходът на водомерите от извадката трябва да се запечатат непосредствено след демонтажа им. Чл. 60. Водомерите могат да имат защитни устройства, които да се запечатват чрез пломбиране така, че след пломбиране, преди и след правилно монтирания водомер, да не позволяват разглобяване или промяна на водомера или на неговото устройство за настройване без разрушаване на пломбите. Чл. 61. Стойностите на разхода, при които се определя максималната допустима грешка на водомерите от одобрен тип, максималните допустими грешки и класът на точност са определени в Приложение № 6. Раздел VIII. Водомери за нечиста студена вода Чл. 62. (1) Водомерите за нечиста студена вода са средства за измерване, предназначени за непрекъснато измерване, запаметяване и показване на обема на нечистата студена вода, преминал през тях при условия на измерване в напорни течения в затворени тръбопроводи. (2) Водомерът се състои най-малко от измервателен модул, калкулатор (в това число устройство за настройване и коригиращо устройство, при наличие) и показващо устройство, които могат да бъдат в различни корпуси. (3) Нечиста студена вода е студена непречистена природна вода или студена отпадъчна вода. 15 (4) Студена е водата с температура от 0 °С до 30 °С. Чл. 63. Изискванията на този раздел се прилагат към водомери, които работят на механичен, електронен или електрически принцип за измерване на обема на нечиста студена вода. Чл. 64.(1) Характеристиките на разхода на водомерите се определят чрез следните стойности: 1. минимален разход, Q1- най-ниската стойност на разхода, при която водомерът трябва да работи в рамките на максималната допустима грешка; 2. преходен разход, Q2- стойност на разхода, намираща се между постоянния разход Q3 и минималния разход Q1, която разделя обхвата на разхода на две зони, „горна зона” и „долна зона”, всяка от които се характеризира със собствена максимална допустима грешка 3. постоянен разход, Q3 - най-голямата стойност на разходa в рамките на предписаните условия на функциониране, при която водомерът е в състояние да работи по задоволителен начин в рамките на максималната допустима грешка; 4. разход на претоварване, Q4- най-голямата стойност на разхода, при която водомерът трябва да работи, за кратък период от време, в рамките на максималната допустима грешка, като запазва метрологичните си характеристики след като бъдат възстановени предписаните условия на функциониране; 5. разход на превключване на комбиниран водомер, Qx: а) разходът на превключване Qx1 възниква при намаляващ разход, когато налягането в комбинирания водомер внезапно се намали едновременно с прекъсване на потока през големия водомер и увеличение на потока през малкия водомер; б) разходът на превключване Qx2 възниква при увеличаващ разход, когато налягането в комбинирания водомер внезапно се увеличи едновременно с появата на поток през големия водомер и намаление на потока през малкия водомер. 3 (2) Числената стойност на постоянния разход Q3, изразена в кубични метри на час (m /h), се определя съгласно таблица в Приложение № 7. (3) Обхватът за измерване на разхода се определя от отношението Q3/Q1. Стойностите на това отношение се определят съгласно таблица в Приложение № 8. (4) Разходът на претоварване Q4 се определя от отношението Q4/Q3= 1,25. (5) Преходният разход Q2 се определя от отношението Q2/Q1= 1,6. (6) Разходът, чиято стойност се използва като предписан разход, се определя по следната формула 0,7 (Q2 + Q3) ± 0,03 (Q2 + Q3). Чл. 65.(1) Водомерите трябва да бъдат проектирани и произведени така, че техните грешки (на показанието) да не превишават максималните допустими грешки, каквито са определени в ал. 2 или ал. 3 при предписани условия на функциониране. Водомерите трябва да бъдат обозначени като клас на точност 1 или клас на точност 2, съгласно изискванията на ал. 2 или ал.3. (2) Максималните допустими грешка при водомери с клас на точност 1 са: 1. за горната зона на разхода (Q2QQ4) е  1 %, 2. за долната зона на разхода (Q1QQ2) е  3 %. (3) Максималните допустими грешка при водомери с клас на точност 2 са: 1. за горната зона на разхода (Q2QQ4) е  2 %, 2. за долната зона на разхода (Q1QQ2) е  5 %. Чл. 66.Относителната грешка (на показанието) се изразява в проценти и се определя по следната формула: R = (Q пок. – Q действ.)/Q действ. , %, 16 където: Q пок. – отчетения обем; Q действ. – действителния обем. Чл. 67. (1) Ако един водомер е конструиран да измерва обратен поток, обемът преминал по време на обратен поток трябва или да бъде изваден от показания обем или трябва да се регистрира отделно. (2)Максималните допустими грешки по чл. 65, ал.2 и ал.3 трябва да бъдат изпълнени не само за прав, но и за обратен поток. (3) Водомерите, които не са конструирани да измерват обратен поток, трябва или да не допускат обратен поток или да могат да издържат на случайно обръщане на потока без влошаване или промяна на техните метрологични характеристики при прав поток. (4) Изискванията по отношение на максималните допустими грешки трябва да бъдат изпълнени за всяко изменениe на температурата и налягането, намиращо се в рамките на предписаните условия на функциониране на водомера. Чл. 68. Броячът на водомера не трябва да се променя, когато разходът е нула. Чл. 69. Водомерът трябва да издържа на следното изпитване на налягане без изтичане и без повреда: 1. 1,6 пъти максималното допустимо налягане, приложено за 15 минути; 2. два пъти максималното допустимо налягане, приложено за 1 минута. Чл. 70. Свързванията между измервателния преобразувател, калкулатора и показващото устройство трябва да бъдат надеждни и дълготрайни. Чл. 71. Водомерът може да бъдат снабден с електронно устройство за настройване, което може да замества дадено механично устройство за настройване. Чл. 72. (1) За да се намалят грешките (на показанието) максимално близо до нулата,водомерите могат да бъдат снабдени с коригиращи устройства, които в този случай се смятат за неделима част от водомера. (2) Всички изисквания, които са приложими спрямо водомера, и по-специално спрямо максималните допустими грешки, се прилагат и спрямо коригирания обем, отчетен при референтни условия на измерване. При нормална работа трябва да се показва коригирания обем. (3) Водомерите с коригиращи устройства трябва да издържат експлоатационните изпитвания. (4) Всички параметри, които не се измерват и които са необходими при корекция, трябва да се съдържат в калкулатора в началото на измерването. (5) Коригиращото устройство не трябва да допуска корекция на предварително определен дрейф, например по отношение на време или на обем. Чл. 73. (1) Всички параметри, необходими за получаването на показания, които са обект на метрологичен контрол, например таблица за изчисляване или полином за корекция, трябва да се съдържат в калкулатора в началото на измерването. (2) Калкулаторът може да бъде снабден с интерфейс, който позволява свързване към периферни устройства. Когато се използват тези интерфейси, софтуерът и хардуерът на водомера трябва да продължат да функционират правилно, а неговите метрологични функции трябва да останат незасегнати. Чл. 74. Показващото устройство на водомера трябва да осигурява лесно разчитащо се, надеждно и недвусмислено визуално показание за протеклия обем. Чл. 75. (1) Водомерът може да включва спомагателни устройства. Прибавянето на такива устройства, било то временно или постоянно, не трябва да променя метрологичните характеристики на водомера. (2) Спомагателното устройство може да се използва за откриване на дейност на сензора за поток, преди това да е ясно видимо от показанията на показващото устройство. Това устройство 17 може да се използва за изпитване, проверка и дистанционно отчитане на показанията на водомера, ако с други средства се гарантира правилното му функциониране. Чл. 76.(1) Водомерите с електронни устройства трябва да бъдат проектирани и произведени по такъв начин, че да не възникват значителни грешки при излагането им на смущения. (2) За значителна грешка се счита грешка, по-голяма от една втора от максималната допустима грешка в горната зона на разхода. (3) Не се смятат за значителни грешки: 1. грешките, предизвикани от едновременно възникнали и независими една от друга причини в самия водомер или контролните устройства; и 2. краткотрайни грешки, представляващи моментни изменения на показанието, които не могат да бъдат интерпретирани, запаметени или предадени като резултат от измерване. Чл. 77.(1) Водомерите, които използват електронни устройства могат да имат следните видове електрически захранвания: 1. външно електрическо захранване; 2. несменяема батерия; 3. сменяема батерия. (2) Електрическите захранвания по ал. 1 могат да бъдат използвани самостоятелно или в комбинация. Чл. 78. (1) Водомерите с външно електрическо захранване трябва да бъдат проектирани така, че в случай на отказ на външното електрозахранване (с постоянно или променливо напрежение), показанията на водомера за измерения обем непосредствено преди отказа, да не се губят и до тях да има достъп в продължение на поне една година. Съответното записване в паметта трябва да се извършва поне веднъж на ден или при всеки обем, еквивалентен на 10 минути поток при Q3. (2) Промените или прекъсването на електрическото захранване не трябва да оказват влияние на други свойства или характеристики на водомера. Съответствието с тази алинея не гарантира задължително, че водомерът ще продължи да отчита обема, протекъл по време на отказа на електрическото захранване. (3) 3ахранването трябва да дава възможност да бъде защитено от външна намеса. Чл. 79. При водомери с несменяема батерия, производителят трябва да гарантира, че за посочения срок на годност на батерията водомерът ще функционира правилно поне с една година по-дълго от експлоатационния му срок. Чл. 80. (1) Когато електрическото захранване е от сменяема батерия, производителят трябва да представи точни указания за смяна на батерията и датата за смяна на батерията да бъде посочена върху водомера. (2) Характеристиките на водомера не трябва да се влияят от прекъсването на електрическото захранване при смяна на батерията. (3) Отделението за батерията трябва да бъде защитено срещу външна намеса, в случай че е възможно батерията да се изважда без нарушаване на задължителната метрологична пломба. Чл. 81. (1) Водомерите трябва да бъдат произведени от материали с подходяща якост и трайност, съответстваща на целта, за която водомерът е предназначен да бъде използван. (2) Всички части на водомера, които са в контакт с протичащата през него вода трябва да бъдат произведени от материали, които да не бъдат токсични, замърсяващи или биологично инертни. (3) Водомерът трябва да бъде произведен от материали, които са устойчиви на вътрешна и външна корозия, или които са защитени чрез подходяща повърхностна обработка. 18 (4) Показващото устройство на водомера трябва да бъде защитено с прозрачен прозорец. Като допълнителна защита показващото устройство може да бъде осигурено и с капак от подходящ тип. (5) Водомерът трябва да включва устройства за отстраняване на кондензация, когато има риск от образуваща се кондензация от вътрешната страна на прозореца на показващото устройство на водомера. Чл. 82. Водомерът може да бъде снабден с устройство за настройване и/или коригиращо устройство. Тези устройства трябва да бъдат пломбирани. Чл. 83.(1) Водомерът трябва да бъде монтиран така, че да е напълно запълнен с вода при нормални условия. (2) Ако съществува вероятност точността на водомера да бъде влошена от наличието на твърди частици във водата (например при турбинни или обемни водомери), водомерът трябва да бъде снабден с мрежест или друг филтър. Чл. 84.(1) Водомерът трябва да издържа на въздействия от смущения в потока. По време на въздействието на тези смущения в потока, грешката (на показанието) трябва да е в рамките на максималните допустими грешки съобразно класа на точност на водомера. (2) Производителят трябва да определи класа на чувствителност към профила на потока в съответствие с Приложение № 9. (3) Всяка секция, която предизвиква промяна в потока и включва струеизправител и/или прави участъци, трябва да бъде определена от производителя и се смята за спомагателно устройство, свързано към изследвания тип водомер. Чл. 85.Условията за функциониране на един водомер трябва да бъдат в съответствие с Приложение № 10. Чл. 86.(1) Максималната загуба на налягане на водомера, включващ неговия филтър и струеизправител, когато са неделима част от водомера, не трябва да превишава 63 kPа (0,63 bar) при разход между Q1 и Q3 (2) Класът на загуба на налягане се избира от производителя от стойностите, посочени в Приложение № 11. (3) Концентричните водомери, независимо от вида и принципа им на действие, трябва да се изпитват заедно със съответния колектор. Чл. 87.(1) Водомерите с електронни устройства се разделят на следните три класа според климатичните и механични условия на заобикалящата среда: 1. клас В - за водомери, монтирани в сграда; 2. клас О - за водомери, монтирани на открито; 3. клас М - за подвижни водомери. (2) Производителят трябва да определи класа на климатични и механични условия на заобикалящата среда, в съответствие с които се провеждат експлоатационни изпитвания при одобряването на типа. Чл. 88.(1) Водомерите с електронни устройства се разделят на два класа електромагнитни условия на заобикалящата среда: 1. клас Е1 – за търговски помещения и помещения за лека промишленост; 2. клас Е2 – за промишлени помещения. (2) Подходящият клас по ал. 1 се определя от производителя. В зависимост от класа на електромагнитни условия на заобикалящата среда, водомерът трябва да бъде подложен на съответното въздействие на електромагнитно смущение. Чл. 89.(1) Върху водомерите трябва да бъде предвидено място за поставяне на знак за проверка, който трябва да се вижда, без да се разглобява водомерът. (2) Всички водомери трябва да са ясно и трайно маркирани със следната информация, 19 групирана или разпределена по корпуса, скалата на показващото устройство и идентификационната табела или капака на водомера, ако не се демонтират: 1. единица за измерване: кубичен метър; 2. класът на точност, ако е различен от клас 2; 3. числената стойност на Q3; 4. отношението Q3/Q1, (предшествано от “R”, например “R160”); 5. отношението Q2/Q1, ако то е различно 1,6; 6. максималното допустимо налягане, ако то е различно от 1 MPa (10 bar); 7. посоката на потока (показана върху двете страни на корпуса; или само върху едната страна на корпуса, ако стрелката, показваща посоката на потока, се вижда ясно от всяко положение); 8. буквата V или H, ако водомерът може да функционира само във вертикално или само в хоризонтално положение; 9. класът на загубата на налягане, ако е различен от P 63; 10. класове на чувствителност към неравномерности в скоростните полета, ако са различни от U0/D0; 11. име или търговска марка на производителя; 12. година на производство (последните две цифри) и сериен номер (поставени колкото е възможно по-близо до показващото устройство); 13. знак за одобрен тип; 14. ниво на строгост на климатични или механични условия на заобикалящата среда; 15. клас на електромагнитната съвместимост (EMC); 16. изходни сигнали към спомагателни устройства (вид/нива), ако има такива; 17. изискване към външно електрическо захранване: напрежение – честота; 18. в случаите, когато електрическото захранване е от батерия: крайна дата, на която батерията трябва да бъде заменена (при сменяема батерия) или крайна дата, на която водомерът трябва да бъде заменен (при вградена батерия). (3) Допуска се да бъде показана и друга информация, която не трябва да влияе върху еднозначността на задължителната информация. Ако допълнителните показания на обема не са обект на законов контрол, трябва да има ясно означение за това. Чл. 90. (1) Показващото устройство на водомера трябва да осигурява лесно разчитащо се, надеждно и недвусмислено визуално показание за протеклия обем.Устройството може да съдържа допълнителни елементи за изпитване и настройване чрез други методи, например за автоматично изпитване и настройване. (2) Обемът вода трябва да бъде изразен в кубични метри. Означението на единицата за 3 измерване „m “ трябва да се вижда върху циферблата или в непосредствена близост до цифровото показващо устройство. (3) Обхватът на показанието трябва да отговаря на стойностите, посочени в Приложение № 12. (4) За означаване на кубичните метри и техните кратни трябва да се използва черен цвят. (5) За означаване на дробни на кубичния метър трябва да се използва червен цвят. (6) Цветовете по ал. 4 и ал. 5 се използват за показалци, стрелки, цифри, зъбни колела, дискове, циферблати или процепи. (7) Могат да се използват и други начини за означаване на кубичния метър, неговите кратни и дробни, като не трябва да има двусмислие при разграничаването на цялата част и на десетичната част на стойността на обема. Чл. 91. Показващите устройства могат да бъдат аналогови, цифрови или комбинация от двете. Чл. 92. (1) При аналоговите показващи устройства показанието на обема се осъществява 20 чрез непрекъснатото движение на: a) една или повече стрелки, които се движат спрямо градуирани скали; б) една или повече кръгови скали или ролки с числа, които преминават покрай показалец. (2) Стойността, изразена в кубични метри за всяко скално деление, трябва да има формат n 10 , където n е положително или отрицателно цяло число или нула, като по този начин се създава ред от последователни декади. Всяка скала трябва да бъде градуирана в стойности, изразени в кубични метри, или да бъде придружена от множител (x 0,001; x 0,01; x 0,1; x 1; x 10; x 100; x 1000; и т.н.). (3) Въртеливото движение на стрелките или кръговите скали трябва да бъде по посока на часовниковата стрелка. (4) Линейното движение на стрелки или скали трябва да бъде отляво надясно. (5) Движението на цифровите индикаторни ролки трябва да бъде отдолу нагоре. Чл. 93.(1) При цифровите показващи устройства показанието на обема се осъществява чрез поредица от съседни цифри, появяващи се в един или в няколко прозореца. Нарастването на даден цифров разряд трябва да завърши, когато цифрата с предишната по-ниска декада се смени от 9 на 0.Видимата височина на цифрите трябва да бъде най-малко 4 mm. (2) За показващи устройства, които не са електронни: 1. движението на цифровите индикаторни ролки трябва да бъде отдолу нагоре. 2. най-ниската по стойност декада може да има непрекъснато движение, като прозорецът трябва да е достатъчно голям, за да позволява недвусмислено отчитане на цифрата. (3) Допуска се електронните показващи устройства да работят в прекъснат режим, дори и при измерване, но трябва да е възможно при поискване обемът да се показва по всяко време. Ако показващото устройство работи в прекъснат режим, показанието за обема трябва да се задържа най-малко десет секунди. Правилното функциониране на показващото устройство трябва да може да бъде проверено, например чрез последователното показване на различни знаци. Всяка стъпка от тази поредица трябва да трае най-малко една секунда. Чл. 94. При комбинация от аналогови и цифрови показващи устройства, показанието на обема се дава чрез комбинация от устройства от аналогово и цифрово показващо устройство, като се прилагат съответните изисквания за всеки от двата типа. Чл. 95. (1) Всяко показващо устройство трябва да дава възможност за визуална и недвусмислена проверка и настройване. (2) Показващото устройство за визуална проверка може да има непрекъснато или прекъснато движение. (3) Показващото устройство за визуална проверка може да бъде снабдено и с допълнителни елементи за бърза проверка (например дискове, звезди и т.н.), които подават сигнали от външни сензори. Чл. 96.(1) Стойността на проверочното скално деление, изразена в кубични метри, трябва n n n да бъде от вида: 1 х 10 , 2 x 10 , или 5 x 10 , където n е положително или отрицателно цяло число или нула. (2) За аналогови и цифрови показващи устройства с непрекъснато движение на първия елемент, проверочната скала може да се образува чрез деление на две, пет или десет равни части на интервала между две последователни цифри на първия елемент. Деленията не трябва да се означават с цифри. (3) За цифровите показващи устройства с прекъснато движение на първия елемент, проверочното скално деление е интервалът между две последователни цифри или постепенно нарастващи движения на първия елемент. Чл. 97. (1) При показващи устройства с непрекъснато движение на първия елемент, видимата дължина на скалното деление не може да бъде по-малка от 1 mm и по-голяма от 5 mm. 21 Скалата се състои от: а) линии с еднаква дебелина, която не превишава една четвърт от разстоянието между осите на две последователни линии, като линиите може да се различават една от друга само по дължина, или б) чрез контрастни ленти с еднаква широчина, равна на дължината на скалното деление. (2) Видимата широчина на върха на стрелката не трябва да превишава една четвърт от дължината на скалното деление и не трябва да бъде по-голяма от 0,5 mm. Чл. 98. (1) Стойностите на проверочното скално деление трябва да са достатъчно малки, така че грешката, дължаща се на разделителната способност на показващото устройство, да не надвишава 0,25 % за водомери с клас на точност 1, и 0,5 % за водомери с клас на точност 2, от обема съответстващ на 1 час и 30 минути при минимален разход Q1. (2) Могат да бъдат използвани допълнителни проверочни елементи при условие, че неопределеността от отчитане е не по-голяма от 0,25 % от изпитвания обем за водомери с клас на точност 1, и 0,5 % от изпитвания обем за водомери с клас на точност 2. (3) Когато показанието на първия елемент е непрекъснато, допустимата максимална грешка от отчитане не трябва да бъде по-голяма от половината на стойността на проверочното скално деление. (4) Когато показанието на първия елемент е с прекъснато действие, допустимата максимална грешка от отчитане не трябва да бъде по-голяма от една цифра от проверочната скала. Чл. 99. За комбинирани водомери с две показващи устройства изискванията се прилагат и за двете показващи устройства. Чл. 100. Водомерите трябва да включват защитни приспособления, които да могат да бъдат пломбирани така, че ако пломбите преди и след водомера са поставени правилно, водомерът и неговото устройство за настройване или коригиращо устройство да не могат да бъдат демонтирани или променени без повреждане на пломбата или защитните приспособления. При комбинираните водомери, тези изисквания се прилагат и за двата водомера Чл. 101. (1) Когато достъпът за промяна на параметрите, влияещи върху определянето на резултатите от измерванията, не е защитен с механични приспособления, защитата трябва да отговаря на следните изисквания: 1. достъпът трябва да бъде разрешен само за упълномощени лица, например чрез код (ключова дума) или специално устройство (например кодиран ключ) като кодът трябва да може да се променя и 2. поне последната намеса трябва да бъде запаметена като записът трябва да съдържа датата, която трябва да може да се въведе, и характеризиращ елемент, който идентифицира упълномощеното лице, извършило намесата. Проследимостта на последната намеса трябва да се гарантира най-малко за две години. Ако е възможно в паметта да бъдат записани повече от една намеси и ако за нов запис се изтрива запис за предишна намеса, трябва да се изтрива най-старият запис. (2) За водомерите, чиито части могат да се разглобяват от потребителя, трябва да бъдат изпълнени следните изисквания: 1. не трябва да има възможност за достъп до параметрите, участващи при определянето на резултатите от измерване, през разкачените точки, освен ако не са изпълнени изискванията на ал.1; 22 2. намесата в работата на което и да е от устройствата, влияещи върху точността, трябва да се предотврати посредством електронни или обработващи данните защити, или ако това не е възможно - чрез механични средства. (3) Водомерите, чиито части не са взаимозаменяеми, трябва да бъдат осигурени с устройства, които не им позволяват да работят, ако някои от частите не са свързани съгласно конфигурацията на производителя. Разглобяванията, които не са позволени за потребителя, могат да се предотвратят, например чрез начини, препятстващи извършването на измерване след разкачване и повторно свързване. Чл. 102. Водомерите за нечиста студена вода се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след одобряване на типа и първоначална проверка, и подлежат на последващи проверки. Чл. 103. (1) По време на изпитванията за одобряване на типа на водомер, всички останали влияещи величини, с изключение на изпитваната влияеща величина, трябва да се поддържат при референтите условия съгласно Приложение № 13. (2) Изпитванията за изследване на типа трябва да бъдат извършени върху минималния брой образци от всеки тип, показани в Приложение № 14, като могат да бъдат поискани и допълнителни образци. (3) Допълнителни образци се изискват и за водомери, оборудвани с електронни устройства. Чл. 104. (1) Грешките (на показанието) на водомера (измерения обем към действителния обем) трябва да бъдат определени най–малко при следните разходи: 1. Q1; Q2; 0,35 (Q2 + Q3); 0,7 (Q2 + Q3); Q3; и Q4; 2. за комбинирани водомери:0,9 Qx1; 1,1 Qx2. (2) Грешките (на показанието), наблюдавани за всеки от разходите по ал. 1, не трябва да превишават максималните допустими грешки. Ако всички грешки (на показанието) на водомера имат един и същ знак, поне една от грешките не трябва да превишава една втора от максималната допустима грешка. (3) Ако водомерът е предназначен и маркиран да работи само при една ориентация, то той трябва да бъде изпитан само при тази ориентация. При отсъствието на подобни маркировки водомерът трябва да бъде изпитан в най-малко три ориентации. (4) Водомерът трябва има повторяемост: стандартното отклонение на три измервания при една и съща стойност на разхода не трябва да надхвърля една трета от максималната допустима грешка за съответния клас на точност. Изпитванията за повтаряемост се провеждат при номинални стойности на разхода Q1, Q2 и Q3. Чл. 105. (1) На първоначална проверка се подлагат само неделими водомери, които са били одобрени като неделими водомери или като съвместими самостоятелно одобрени възли, и сглобени като неделими водомери. (2) Водомери с еднакви размери и от един и същи тип могат да се изпитват свързани последователно. В такъв случай налягането на водата на изхода на последния водомер в поредицата трябва да бъде по-голямо от 30 kPa (0,3 bar). (3) Първоначалната проверка на водомери включва: 1. проверка на грешката на показанията на водомерите при измерване на действителния обем, като се определя най-малко при следните три номинални стойности на разхода: Q1; Q2 и Q3. 2. проверка на грешката на показанията на комбинираните водомери при измерване на действителния обем, като се определя най-малко при следните номинални стойности на разхода: Q1; Q2; Q3 и Qх2 . 3. проверка за херметичност, при която водомерът трябва да издържи без пропускане или просмукване на вода през стените, налягане равно на 1,6 пъти максималното работно налягане за период от 1 минута. (4) Температурата на водата по време на проверката трябва да е в интервала между 10°C и 23 30°C. (5) Грешките, установени при всяка от посочените в ал. 3 стойности на разхода, не трябва да превишават максималните допустими грешки за съответния клас на точност. Чл. 106. (1) Последващата проверка на водомерите включва: 1. проверка на грешката на показанията на водомерите при измерване на действителния обем, като се определя най-малко при стойности на разхода Q1, Q2 и Q3. 2. проверка на грешката на показанията на комбинираните водомери при измерване на действителния обем, като се определя най-малко при стойности на разхода Q1, Q2, Q3 и Qх2. 3. проверка за херметичност, при която водомерът трябва да издържи без пропускане или просмукване на вода през стените при налягане равно на 1,6 пъти максималното работно налягане за период от 1 минута. (2) Грешките, установени при всяка от посочените по ал. 1 стойности на разхода, не трябва да превишават максималните допустими грешки за съответния клас на точност. (3) Температурата на водата по време на проверката трябва да е в интервала между 10°C и 30°C. Чл. 107. При първоначална и последваща проверка, ако всички грешки в измервателния обхват на водомера са с един и същи знак, поне една от грешките трябва да бъде по-малка от половината от стойността на максималната допустима грешка. Чл. 108. Стойностите на разхода, при които се определя максималната допустима грешка на разходомерите за нечиста вода от одобрен тип преди влизане в сила на тази наредба и техните максимални допустими грешки са посочени в Приложение № 15. Раздел IX. Измервателни системи за непрекъснато и динамично измерване на количества течности, различни от вода Чл. 109. (1) Измервателна система за непрекъснато и динамично измерване на количества течности, различни от вода, е система, която се състои от разходомер и всички устройства, необходими за осигуряване на правилното измерване или които са предназначени за улесняване на измервателните операции. (2) Измервателните системи по ал. 1 са предназначени за непрекъснато и динамично измерване на количество (обем или маса) течности, различни от вода и се състоят от разходомер, хидравлична система и точка на предаване. Чл. 110. Измервателните системи за течности, различни от вода, се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени по реда на Наредбата за съществените изисквания за оценяване на съответствието на средствата за измерване, и подлежат на последващи проверки по реда на тази наредба. Чл. 111. (1) Ако няколко разходомера, предназначени за отделни измервателни операции, работят заедно с общи компоненти, всеки разходомер заедно с общите компоненти формира една измервателна система. (2) Когато се извърши ремонт на част от измервателна система, която не е обща за другите измервателни системи (разходомер, импулсен преобразувател), се запазва периодът на валидност на последващата проверка на всички измерватени системи в състава на средството за измерване. Проверената измервателна система след ремонт се удостоверява само с пломба. Не се променя валидността на стикера от предходна периодична проверка на средството за измерване. (3) Когато се извърши ремонт на част, която е обща за няколко измервателни системи (електронен блок, контролер на измервателна система), то последваща проверка след ремонт се извършва на всички измервателни системи, за които тази част е обща и проверката се удостоверява 24 със знак за последваща проверка с нов срок на валидност. Чл. 112. (1) За измервателни системи за течности, различни от вода, максималната допустима грешка на показанието за количества равни или по-големи от два литра трябва да е в границите за съответния клас на точност съгласно OIML R 117-1: 1. за клас на точност 0,3: максимална допустима грешка на измервателната система ± 0,3% и максимална допустима грешка на разходомера ± 0,2 %; 2. за клас на точност 0,5: максимална допустима грешка на измервателната система ± 0,5% и максимална допустима грешка на разходомера ± 0,3 %; 3. за клас на точност 1,0: максимална допустима грешка на измервателната система ± 1,0% и максимална допустима грешка на разходомера ± 0,6%. 4. за клас на точност 1,5: максимална допустима грешка на измервателната система ± 1,5% и максимална допустима грешка на разходомера ± 1,0%. (2) При измервателни системи максималната допустима грешка на показанието за количества по-малки от два литра трябва да е в границите: 1. за измерено количество по-малко от 0,1 l: ± четири пъти стойностите по ал. 1, приложени за 0,1 l; 2. за измерено количество по-голямо или равно на 0,1 l и по-малко от 0,2 l: ± четири пъти стойностите по ал. 1; 3. за измерено количество по-голямо или равно на 0,2 l и по-малко от 0,4 l: ± два пъти стойностите по ал. 1, приложени за 0,4 l; 4. за измерено количество по-голямо или равно на 0,4 l и по-малко от 1 l: ± два пъти стойностите по ал. 1; 5. за измерено количество по-голямо или равно на 1 l и по-малко от 2 l: ± стойностите по ал. 1, приложени за 2 l. (3) Независимо от измерваното количество големината на максималната допустима грешка се определя от по-голямата от следните две стойности: 1. абсолютната стойност на максималната допустима грешка по ал. 1 или ал. 2; 2. абсолютната стойност на максималната допустима грешка за минимално измерено количество (Еmin). (4) За минималните измервани количества, по-големи или равни на 2 l, се прилагат следните условия: 1. Еmin трябва да отговаря на условието Еmin> 2R, където R е най-малкото скално деление на показващото устройство; 2. Еmin се определя по формулата Еmin = (2V min) x (А/100), където V min е минималното измерено количество, а А – числената стойност на грешката на измервателната система. (5) За минимално измерено количество по-малко от 2 l или еквивалентната му маса, се прилага условието по ал. 4, т. 1 и Еmin е два пъти стойността, зададена в ал. 2, за стойности на грешката на измервателна система по ал. 1. Чл. 113. (1) При последваща проверка на измервателни системи за течности, различни от вода се счита, че те удовлетворяват изискванията за максималната допустима грешка, когато съответствието е установено при стойности на разхода, равни на: 1. минималния разход; 2. максималния достижим разход. (2) Стойностите, посочени в ал.1 могат да се променят с ± 5%. Чл. 114. (1) За измервателни системи за течности, различни от вода, с оценено съответствие максималните допустими грешки на преобразуващото устройство, положителни или отрицателни, са равни на разликата на грешката на измервателната система и грешката на разходомера за съответния клас на точност съгласно чл. 112, ал. 1. 25 (2) Максималните допустими грешки на спомагателните измервателни устройства, част от преобразуващите устройства, са както следва: 1. измерване на температура: а) ± 0,3°С за измервателни системи с клас на точност 0,3; б) ± 0,5°С за измервателни системи с класове на точност 0,5, 1,0 или 1,5. 2. измерване на плътност:. 3 а) ± 1 kg/m за измервателни системи с клас на точност 0,3; 3 б) ± 2 kg/m за измервателни системи с класове на точност 0,5, 1,0 или 1,5 3. измерване на налягане, за всички класове на точност на измервателните системи: а) ± 50 kPa - при измерване на налягане по-малко от 1 MPa; б) ± 5 % - при измерване на налягане от 1 до 4 MPa; в) ± 200 kPa - при измерване на налягане над 4 MPa. (3) Стойностите по ал. 2 се отнасят за показанията на изброените величини от преобразуващото устройство. Чл. 115. (1) При последваща проверка на измервателни системи за течности, различни от вода, използваното еталонно оборудване трябва да е с разширена неопределеност по- малка от 1/3 от максималната допустима грешка на проверяваната измервателната система при k = 2. (2) При последващата проверка на измервателните системи се извършва: 1. при периодична проверка - по едно измерване на минималния разход и на максимално достижимия разход; 2. при последваща проверка след ремонт: а) освен измерванията в стойностите на разхода по т. 1 – повторно измерване в максимално достижимия разход; б) трето измерване в максимално достижимия разход, ако грешката при едно от двете предходни измервания надхвърля максималната допустима грешка, като в този случай средната стойност на грешката на показанието от трите измервания не трябва да превишава максималната допустима грешка. (3) Измерваното количество трябва да бъде избрано така, че да бъде по-голямо от следните стойности: 1. пет пъти минималното измерено количество; 2. количеството преминало за 60 s при измервания разход; 3. 2000 пъти скалното деление на показващото устройство. Чл. 116. (1) Последващата проверка на измервателната система за течности, различни от вода, се извършва при условия на функциониране, на мястото където е монтирана и с течността, за която е предвидена системата. (2) Последващата проверка на измервателната система включва: 1. изследване съответствието на измервателната система, включително на разходомера и на допълнителните устройства; 2. изследване на метрологичните характеристики на разходомера и допълнителните устройства в измервателната система; 3. изследване на устройството за отстраняване на газове, ако има такова, като не е необходимо да се проверява дали се надвишава максималната допустима грешка за това устройство; 4. изследване настройката на устройството за регулиране на налягането; 5. изследване за отклоненията във вътрешния обем на маркучите при система "пълен маркуч“. Раздел X. 26 Нивомерни измервателни системи Чл. 117. (1) Изискванията на този раздел се отнасят за нивомерните измервателни системи, които се използват за измерване на наличния обем течност в резервоара и измерване на обема течност при получаване (доставка) и предаване на течни горива в търговски обекти за течни горива, задължително използващи електронни системи с фискална памет (ЕСФП). (2) Изискванията на раздела не се отнасят за нивомерни измервателни системи, използвани при продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове или продажба на керосин, предназначен за зареждане на граждански въздухоплавателни средства чрез летищен оператор или оператор по наземно обслужване. Чл. 118. (1) Нивомерните измервателни системи се състоят от: 1. стационарен резервоар за измерване, снабден със спомагателни и допълнителни устройства; 2. електронен автоматичен нивомер; 3. температурни сензори/термометри. (2) Стационарните резервоари по ал. 1, т. 1 са предназначени за съхранение на светли петролни продукти при атмосферно налягане или на втечнени въглеводородни газове (LPG) под налягане. (3) Електронните автоматични нивомери по ал. 1, т. 2 са средства за измерване и показване на нивото на течността в стационарните резервоари с постоянни характеристики и се състоят най- малко от сензор за ниво на течността, преобразувател и калкулатор с показващо устройство. Чл. 119. (1) Определянето на обема с нивомерна измервателна система се осъществява чрез измерване на ниво и температура и изчисляване на обема при работни и базови условия. (2) Измерването на ниво се извършва с електронен автоматичен нивомер - нивомер с поплавъци/дисплейсери с магнитен или магнито-стриктивен електронен детектор, ултразвуков нивомер, радарен нивомер или други безконтактни нивомери. (3) Измерването на температурата се извършва с температурни сензори или термометри, разположени така, че да позволяват определяне на средната температура на обема течност в резервоара. Допуска се температурните сензори да бъдат монтирани в сензора за ниво. Минималният брой на температурните сензори трябва да е: 1. четири - при височина на резервоара до 9 метра; 2. пет - при височина на резервоара от 9 до 15 метра; 3. шест - при височина на резервоара над 15 метра. (4) Изчисляването на обема на течността в резервоара при условия на функциониране и при базови условия (при базова температура 15°С) се извършва чрез калкулатор, който използва данни от калибровъчната таблица на резервоара, таблицата за коригиране на обема при привеждане към базови условия и нивото на течността, измерено от електронния нивомер. Чл. 120. (1) Резервоаритепо чл. 118 ал. 1, т. 1 трябва да са с конструкция, положение и условия на употреба, които отговарят на нормативните изисквания за съхранение на съдържащи се в тях течности по отношение на характеристиките на тези течности. (2) Резервоарите по 118, ал. 1, т. 1 трябва да отговарят на следните изисквания: 1. преградите и укрепващите елементи, които могат да се монтират в резервоара, трябва да имат подходяща форма и да са снабдени с подходящи отвори, така че да не се възпрепятства пълненето, източването и проверката на резервоара; 2. долната референтна точка и горната референтна точка трябва да са конструирани така, че техните положения да остават постоянни на практика; 3. въздействието, дължащо се на пълнене и изпразване на резервоара, и промените в условията на заобикалящата среда трябва да са сведени до минимум; 4. резервоарите трябва да са снабдени с информационна табелка за идентификация, 27 изработена от метал, и надписите да остават непроменени при условия на функциониране; 5. табелката трябва да е закрепена на монолитна част на резервоара и да е разположена така, че да е лесно видима и четима, да не подлежи на изменения и да не може да се отстрани без разрушаване на пломбите, които носят знаците от проверка; на табелката трябва да са нанесени най-малко следните данни: а) годината на изграждане на резервоара; б) производител; в) номинална вместимост; г) максимална височина на запълване; д) референтна височина; 6. резервоарите трябва да са калибрирани и да имат калибровъчна таблица за определяне и измерване на обема; калибрирането трябва да се извършва от лаборатории, акредитирани съгласно изискванията на стандарт БДС EN ISO/IEC 17025; 7. резервоарите трябва да имат отвор за измерване и потопяема базова плоча, като вътрешният диаметър на отвора за измерване следва да позволява извършването на метрологичен контрол. Потопяема базова плоча не се изисква, когато дъното на резервоара е достатъчно стабилно и няма риск от образуване на утайка или тази утайка може да бъде отчетена от нивомера; 8. резервоарът трябва да има наблюдателен отвор, освен ако изискванията за безопасност или други предписания не го изключват. Наблюдателният отвор и отворът за измерване трябва да бъдат пломбирани за предотвратяване на външна намеса; 9. резервоарът може да е разделен на няколко отделения за измерване, като в този случай всяко отделение се разглежда като отделен резервоар и трябва да отговаря на изискванията на този раздел. (3) Изискванията по ал. 2, т. 7 и 8 не се прилагат за резервоари, предназначени за съхранение на втечнени въглеводородни газове под налягане (LPG). (4) Разширената неопределеност при калибриране на резервоарите се прилага за стойности между долната граница на вместимост и номиналната вместимост, посочени в таблицата за калибриране. Максималната неопределеност, изчислена за k=2, не трябва да превишава: 1. ± 0,2 % от показания обем за вертикални цилиндрични резервоари; 2. ± 0,3 % от показания обем за хоризонтални или цилиндрични наклонени резервоари; 3. ± 0,5 % от показания обем за други резервоари и резервоари за втечнени газове под налягане. (5) Максималната неопределеност, посочена в ал. 4, не включва неопределеността на количеството под потопяемата базова плоча, което е посочено в калибровъчната таблица на резервоара. (6) Показанията за нивото на течността в резервоара или нивото на свободното пространство над течността в резервоара трябва да бъдат изразени в единици за дължина. (7) Показването на информация, която не е обект на метрологичен контрол, е разрешено, при условие че не може да бъде объркана с метрологичната информация. Чл. 121. (1) Електронните нивомери по чл. 118, ал. 1, т. 2 трябва да показват нивото на течността в резервоара. Други измерени стойности, като например нивото на свободното пространство над течността в резервоара, могат да бъдат показани на същия дисплей, но тези данни трябва да бъдат заменени с нивото на течността в резервоара в рамките на 10 s. Показанията трябва да са надеждни и да позволяват лесно и недвусмислено отчитане. (2) Електронните нивомери по чл. 118, ал. 1, т. 2 могат да работят със спомагателни устройства, които са неразделна част от тях и са предназначени да изпълняват отделни функции, директно участващи в обработване, предаване или показване на резултатите от измерване. Спомагателните устройства могат да бъдат: 1. устройства за повтарящо се показание; 28 2. печатащи устройства; 3. запаметяващи устройства; 4. преобразуващи устройства. (3) Изискванията на чл. 120, ал. 6 се прилагат и за печатащите устройства. (4) Спомагателните устройства не трябва да оказват влияние върху точността на измерването и не трябва да имат характеристики, които да улесняват неправомерно използване на електронните нивомери. (5) Електронните нивомери трябва да имат идентификационна табела, съдържаща най- малко следната информация: 1. името на производителя или търговска марка; 2. обозначение за типа; 3. сериен номер и годината на производство; 4. знака за одобрен тип; 5. идентификация на резервоара. (6) Надписите върху табелата трябва да са незаличими и с размер, форма и яснота, позволяващи лесно четене. Табелата трябва да бъде надеждно закрепена и да не може да бъде отстранена без разрушаване, а ако това условие не е изпълнено, то трябва да бъде осигурено нейното пломбиране. (7) Частите на електронния нивомер, които могат да повлияят върху точността на измерване, трябва да се пломбират. (8) При монтажа на електронните нивомери трябва да са спазени следните изисквания: 1. да се осигурява вярно, лесно, достъпно и разбираемо отчитане на показанието; 2. да могат да бъдат проверявани; 3. отклонението на референтната дължина, дължащо се на движението на обвивката, дъното и покрива на резервоара, да остава в рамките на максималните допустими грешки след монтиране; 4. сензорът за ниво на течността трябва да се монтира по такъв начин, че работата му да не бъде възпрепятствана от конструктивните елементи на резервоара. Сензорът за ниво може да се монтира в "обсадна" тръба за бързо затихване на повърхностните вълни на течността. За резервоари, които не са под налягане, сензорът за нивото на течността трябва да бъде в непосредствена близост до отвора за измерване; 5. долната и горната референтна точка трябва да бъдат ясно определени и обозначени. (9) Ако електронният нивомер е снабден с коригиращо устройство за ниво, то трябва да е разположено така, че да се получи надеждна стойност при измерването. (10) При измерване на ниво с поплавък: 1. поплавъкът не трябва да променя своята маса и обем под въздействието на измервания продукт; 2. налягането в резервоара не трябва да води до промяна на обема на поплавъка; 3. формата на поплавъка трябва да бъде такава, че да не задържа течност, с изключение на течния слой, причинен от капилярни ефекти; 4. не трябва да се образува газ или въздушна възглавница под поплавъка. (11) Електронните нивомери трябва да бъдат проектирани и произведени така, че техните грешки да не превишават следните максимални допустими грешки: 1. ± 1 mm преди монтиране; 2. ± 4 mm след монтиране; 3. 1 mm - грешката от хистерезис при смяна на посоката на движение на нивото. (12) Грешките на електронните нивомери се определят на два етапа: 1. чрез изпитване при референтни условия преди монтиране; 2. чрез сравняване на показанията им с измереното референтно ниво след монтиране. 29 (13) Изпитванията за точност преди монтиране се извършват при най-малко 10 равномерно разпределени нива в последователност при нарастване - от нула до стойност, близка до горната граница на обхвата на измерване, а при намаляване – от достигнатата максимална стойност при нарастване до нула. (14) За превръщането на резултатите от измерването на ниво в обем калкулаторът за обработване на данни трябва да съхранява калибровъчната таблица на резервоара по двойки стойности ниво/обем за всяко измервателно отделение, като броят и интервалът на тези двойки стойности се подбират според реалната геометрия на резервоара, а междинните, невключени в таблицата стойности, се изчисляват чрез подходящи интерполации (не се допуска прилагането на екстраполация). (15) Калибровъчната таблица на резервоара трябва да се определи за всяко отделение на измервателния резервоар чрез обемни, геометрични, комбинация от двата и други признати методи. Изчисляване на калибровъчната таблица на резервоара само въз основа на конструктивната документация не се допуска. (16) Обхватът на нивото в калибровъчната таблица на резервоара трябва да съдържа всички стойности на нивата при запълване, които се срещат в практическата работа. (17) Калибровъчната таблица на резервоара се съхранява в калкулатора на нивомерната измервателна система по начин, който не позволява манипулация. Чл. 122. (1) За нивомерните измервателни системи в зависимост от областта им на приложение са определени следните класове на точност: 1. клас 0,5 - измервателни системи за течности с вискозитет до 20 mPa.s при работна температура и измервателни системи за презареждане на самолети; 2. клас 1,0 - измервателни системи за втечнен въглеводороден газ под налягане (LPG), измервани при температура, по-голяма или равна на минус 10°C. (2) Максималните допустими грешки на нивомерните измервателни системи при одобряване на типа, първоначална и последваща проверка са: 1. ± 0,5 % за системи от клас 0,5, монтирани на хоризонтални резервоари, вертикални цилиндрични резервоари или наклонени цилиндрични резервоари; 2. ± 1,0 % за системи от клас 1,0, монтирани на резервоари, извън посочените в т. 1 или на резервоари за втечнени газове под налягане. (3) Нивомерните измервателни системи трябва да удовлетворяват изискванията по ал. 2 при температура на заобикалящата среда от минус 25°C до 55°C. Когато калкулаторът с показващо устройство се монтира в помещение, температурата на заобикалящата среда за него може да бъде от 5°C до 30°C. (4) Точността на измерване на температурата на горивото в резервоара трябва да е по- малка или равна на ± 0,5 °С. Чл. 123. (1) Нивомерните измервателни системи се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. (2) Изпитването за одобряване на тип на нивомерните измервателни системи включва: 1. изпитване на електронните автоматични нивомери при референтни условия преди монтиране; 2. изпитване на електронните автоматични нивомери след монтиране на функциониращ резервоар; 3. сравнение на показанията по температура с еталонен термометър при различни температури; 4. определяне на нивото на течността при резервоари за съхранение на светли петролни продукти при атмосферно налягане и обема на течността в резервоара по данни от калибровъчната таблица и нивото, определено от електронните нивомери при резервоари за съхранение на втечнени въглеводородни газове под налягане. 30 (3) Първоначалната и последващата проверка на нивомерните измервателни системи се извършват след монтиране и включват: 1. проверка на електронните автоматични нивомери в монтирано положение на функциониращ резервоар; 2. сравнения на показанията по температура с еталонен термометър; 3. определяне нивото на течността при резервоари за съхранение на светли петролни продукти при атмосферно налягане и обема на течността в резервоара по данни от калибровъчната таблица и нивото, определено от електронните нивомери при резервоари за съхранение на втечнени въглеводородни газове под налягане. Раздел XI. Разходомери и измервателни системи за компресиран природен газ Чл. 124. (1) Разходомерът за компресиран природен газ е средство за измерване, предназначено да измерва непрекъснато и да показва общото количество природен газ, преминало през измервателния преобразувател при условията на измерване. Разходомерът включва най-малко измервателен преобразувател, калкулатор и показващо устройство. (2) Измервателната система за компресиран природен газ е предназначена за зареждане на моторни превозни средства с компресиран природен газ и включва най-малко разходомер и трансферна точка. (3) Измервателната система по ал. 2 може да включва и спомагателни и допълнителни устройства. (4) Спомагателните устройства са: 1. нулиращо устройство; 2. устройство за повтарящо се показание; 3. печатащо устройство; 4. запаметяващо устройство; 5. показващо устройство за цена; 6. сумиращо показващо устройство; 7. устройство за предварително установяване; 8. устройство за самообслужване. (5) Допълнителните устройства са: 1. филтър; 2. устройство, използвано за трансферна точка; 3. антизавихрящо устройство; 4. разклонения и байпаси; 5. клапани, маркучи и всички газови тръби. Чл. 125. (1) Ако няколко разходомера, предназначени за отделни измервателни операции, работят заедно с общи компоненти, всеки разходомер заедно с общите компоненти формира отделна измервателна система. (2) Дадена измервателна система за компресиран природен газ трябва да включва само един разходомер. (3) Работният обхват на измервателната система за компресиран природен газ се задава от производителя и се определя от следните характеристики: 1. минимално измерено количество; 2. измервателен обхват, ограничен от минималния разход, Qmin, и от максималния разход Qmax; 3. максимално налягане на газа в зареждащата станция за съхранение на газ, Pst; 4. налягане при максимално бързо пълнене с газово гориво, Pv; 31 5. минимално налягане на газа, Pmin, ако е критично, и максимално налягане на газа, Pmax; 6. максимална температура на газа, Тmax; 7. минимална температура на газа,Tmin; 8. клас на заобикалящата среда. (4) Минималното измерено количество на измервателната система за компресиран n n n природен газ трябва да се формира от реда 1 x 10 , 2 x 10 или 5 x 10 kg, където n е положително или отрицателно цяло число или нула. Минималното измерено количество трябва да удовлетворява условията на използване на измервателната система. Измервателната система не трябва да бъде използвана за измерване на количества, по-малки от минималното измерено количество. (5) Минималното измерено количество на измервателните системи не трябва надвишава: 1. 1 kg – при максимален разход, не по-голям от 12 kg/min; 2. 2 kg - при максимален разход, по-голям от 12 kg/min, но не по-голям от 30 kg/min; 3. 5 kg - при максимален разход, по-голям от 30 kg/min, но не по-голям от 70 kg/min; 4. 10 kg - при максимален разход, по-голям от 70 kg/min. Чл. 126. (1) Обхватът на измерване трябва да отговаря на условията за използване на измервателната система и тя трябва да бъде проектирана така, че разходът да бъде между минималния и максималния разход с изключение в началото и в края на измерването или по време на прекъсванията. (2) При условия на функциониране системата за контрол на потока трябва да предотвратява зареждането със стойности на разхода, по-малки от минималния разход на измервателната система. Обхватът на измервателната система трябва да бъде в рамките на обхвата на измерване на всеки от нейните елементи. (3) Отношението между максималния и минималния разход трябва да бъде най-малко 10:1. (4) Измервателната система за компресиран природен газ трябва да се използва само за измерване на газ, с характеристики в границите на работния й обхват, както е посочено в удостоверението за одобрен тип. Чл. 127. (1) Измервателните системи за компресиран природен газ трябва да бъдат оборудвани с показващо устройство, което да показва масата на измереното количество газ. Ако системата е оборудвана с показващо устройство за цена, трябва: 1. показанията за единична цена и общата дължима сума да са свързани само с масата; 2. показанията за цена да се дават само при показване на масата. (2) Показанието за маса трябва да бъде в килограми, като обозначената единица за измерване трябва да се появява в непосредствена близост до показанието. (3) Измервателната система може да има няколко устройства, показващи едно и също количество, всяко от които трябва да отговаря на изискванията на този раздел, ако подлежи на контрол. Скалните деления на различните показания трябва да бъдат едни и същи. (4) За всяко измерено количество, отнасящо се за едно и също измерване, показанията, предоставени от различни устройства, не трябва да се отклоняват едно от друго. (5) Допуска се едно показващо устройство да се използва с повече от една измервателна система, при условие че не отчита едновременно показанията на две или повече системи и че системата, чието показание се отчита, е ясно идентифицирана. n n n (6) Скалното деление трябва да е от реда 1 x 10 , 2 x 10 или 5 x 10 kg, където n е положително или отрицателно цяло число или нула. Скалното деление трябва да е равно или да е по-малко от половината от отклонението от минимално определената маса. (7) Когато е приложимо, изискванията, отнасящи се до показанията за маса, се прилагат също и за показанията за цена. Чл. 128. (1) Измервателните системи за компресиран природен газ трябва да имат точка, определяща количеството газ като доставено, наречена трансферна точка. Тази точка се разполага 32 след разходомера. (2) Не се допускат възможности измереното количество газ да се отклонява след разходомера по време на пълнене. (3) Допуска се да бъдат монтирани постоянно две или повече захранващи трансферни точки, които да работят едновременно или последователно, при условие че не може да се осъществи отклонение на потока газ към друг, а не към предвидения съд. (4) Когато по време на доставката се използва само една трансферна точка и след трансфера точката се смени, следващата доставка трябва да бъде забранена до нулиране на показващото устройство. Чл. 129. Когато при доставка има риск разходът за превиши Qmax, на измервателната система трябва да бъде осигурено устройство за ограничаване на потока. Чл. 130. Към измервателната система за компресиран природен газ трябва да се монтира манометър, за да се проверяват Pmax и Pmin. Чл. 131. (1) Максималните допустими относителни грешки на показанията на маса при одобряване на тип са равни на: 1. ± 1% от измереното количество за самия разходомер, и 2. ± 1,5 % от измереното количество за цялата измервателна система. (2) Стойностите по ал. 1 се прилагат при първоначална проверка, извършвана в лабораторни условия. (3) Максималните допустими относителни грешки на показанието на маса в условия на функциониране при първоначална проверка на място или при последваща проверка са равни на ± 2 % от измереното количество за цялата измервателна система. (4) Максималните допустими грешки за минималното измерено количество са двойно по- големи от съответната стойност, определена в ал. 3. (5) Отклонението на минимално определената маса (Emin) за измервателната система се изчислява с формулата: Emin = 2×Mmin×МДГ, където Мmin е минималното измерено количество, МДГ – максималната допустима грешка за системата. (6) Отклонението на минимално определената маса е абсолютната стойност на максималната допустима грешка. (7) Големината на максималната допустима грешка за цялата система, изразена като абсолютна грешка, за всяко измерено количество не трябва да е по-малка от отклонението на минимално определената маса. (8) Грешката от повторяемост на разходомера, изпитван при постоянен разход, за количества, равни или по-големи от 1000 скални деления на разходомера, не трябва да бъде по- голяма от 0,6 %. (9) Грешката от повторяемост на измервателната система или на разходомера, изпитвани при променливи условия на потока, за количества, равни или по-големи от 1000 скални деления на разходомера, не трябва да бъде по-голяма от 1 %. (10) Максималните допустими грешки се отнасят за всички измервани газове, температури и налягания, както и разходи, за които системата или разходомерът са одобрени. (11) Измервателната система или разходомерът трябва да изпълняват изискванията по време на изпитването без настройване. Чл. 132. Работният обхват на разходомера се задава от производителя и се определя от следните характеристики: 1. измервателен обхват, ограничен от минималния разход, Qmin, и от максималния разход, Qmax; 2. максимално налягане на газа, Pmax; 33 3. минимално налягане на газа, Pmin, ако е критично; 4. ако е подходящо, естеството и характеристиките на газовете, които се измерват; 5. максимална температура на газа, Tmax; 6. минимална температура на газа, Tmin. Чл. 133. (1) Разходомерите за компресиран природен газ могат да имат устройство за настройване, което позволява изменение на отношението между показаната и действителната маса на газа, преминала през разходомера. (2) Когато устройството за настройване променя дискретно отношението, последователните стойности на отношението не трябва да се отличават с повече от 0,001. (3) Не се допуска настройването на разходомера чрез байпаси. Чл. 134. (1) Разходомерите за компресиран природен газ могат да са снабдени с коригиращи устройства, които се разглеждат като част от разходомера, като в този случай изискванията към разходомера, включително тези за максималните допустими грешки, се прилагат към коригираната маса. (2) При нормална работа на дисплея не трябва се посочва некоригираната маса. (3) Не се допуска корекция на предварително изчисления дрейф Чл. 135. (1) Измервателните системи за компресиран природен газ трябва да са снабдени с цифрови показващи устройства. (2) Масата трябва да се показва на дисплея непрекъснато по време на измерване. (3) Височината на цифрите на показващото устройство трябва да е равна или по-голяма от 10 mm. Чл. 136. (1) Измервателните системи за компресиран природен газ трябва да са снабдени с устройство за нулиране на показанието за маса. (2) Устройството за нулиране не трябва да позволява промяна на резултата от измерване, отчетен на показващото устройство за маса. (3) След започване на нулирането показващото устройство за маса не трябва да показва резултат, различен от предходното измерване, докато нулирането не завърши. (4) Измервателните системи не трябва да позволяват нулиране по време на измерване. (5) Когато измервателната система включва показващо устройство за цена, то трябва да има устройство за нулиране. (6) Устройството за нулиране на показващото устройство за цена и на показващото устройство за маса трябва да бъдат конструирани така, че нулирането на едното от тях да води автоматично до нулиране и на другото. Чл. 137. (1) Измервателна система с печатащо устройство не трябва да позволява разпечатване по време на измерване. Следващо измерване трябва да бъде възможно само след нулиране. При разпечатване величината, показана на показващото устройство, не трябва да се променя. (2) Ако измервателната система е проектирана така, че регистрация на масата би могла да става без никакъв действителен разход, устройството трябва да регистрира този видим разход и да компенсира резултата от измерване за него. (3) Показващото устройство за маса може да бъде допълнено с показващо устройство за цена, което показва както единичната цена, така и дължимата сума. (4) Използваната парична единица или нейният символ трябва да се появяват в непосредствена близост до показанието. (5) Избраната единична цена трябва да бъде показана на показващото устройство преди започване на измерването. Тя трябва да може да се променя. Изменението на единичната цена може да се извърши или директно от измервателната система, или чрез периферно устройство. (6) Посочената единична цена в началото на измерването трябва да бъде валидна за цялата сделка. Новата единична цена може да влезе в сила едва при стартиране на нова измервателна 34 операция. (7) При промяна на цената чрез периферно устройство от момента на индикация на новата единична цена трябва да има пауза от минимум 5 s преди следващо измерване. (8) Позволени са само грешки от закръгление, отнасящи се до най-малката значеща цифра на цената за плащане. (9) Към показващото устройство може да се свърже печатащо устройство за отпечатване на измерената маса. (10) Отпечатаната маса трябва да бъде изразена в килограми (kg). (11) Цифрите, използваната единица или нейният символ и десетичната точка, ако има такава, трябва да се отпечатват върху бележката, издавана от устройството. (12) Ако печатащото устройство е свързано с повече от една измервателна система, то трябва да разпечатва идентификационния номер на съответната система. (13) Печатащото устройство може също да разпечатва информация за съответното измерване, като: последователен номер, дата, идентификация на измервателната система, вид на газа и др. Ако печатащото устройство позволява повторно отпечатване преди началото на ново зареждане, всички копия трябва да се маркират ясно. Печатащото устройство може да отпечатва в допълнение към измерваното количество цената за плащане или цената за плащане, придружена с единичната цена. Чл. 138. (1) Измервателните системи за компресиран природен газ могат да бъдат снабдени със запаметяващо устройство за съхранение на резултатите от измерване. Устройствата, използвани за четене на съхранената информация, са включени към запаметяващите устройства. (2) Данните трябва да се съхраняват в среда, която гарантира тяхната цялост и защитеност при нормални условия на съхранение. (3) Допуска се изтриване на запаметените данни при запълване на паметта, ако са изпълнени следните условия: 1. данните да се изтриват по реда на въвеждането им; 2. изтриването да се извършва след специална ръчна операция. (4) Запаметяването не трябва да дава възможност за промяна на съхранените данни при нормално използване. Чл. 139. Измервателните системи за компресиран природен газ могат да бъдат снабдени с устройство за предварително установяване, което позволява предварително да се избере количеството, което ще се измерва, и автоматично спират потока, когато избраното количество е измерено. Чл. 140. (1) Избраното количество се задава и се показва посредством цифрово устройство преди началото на измерването. (2) Когато е възможно едновременно наблюдаване на цифрите на дисплея на устройство за предварително установяване и цифрите на показващото устройство за маса, двете показания трябва ясно да се различават. (3) Показанието на предварително зададеното количество по време на измерването може да остава непроменено или да намалява до нула. (4) Разликата в края на измервателната операция между предварително зададеното количество и количеството, отчетено от показващото устройство за маса, не трябва да надвишава отклонението от минимално определеното количество при условия на функциониране. (5) Предварително зададеното количество трябва да бъде изразено в килограми. Тази единица или нейният символ (kg) трябва да бъде отбелязана върху устройството за предварително установяване. (6) Скалното деление на устройство за предварително установяване трябва да е равно на скалното деление на показващото устройство. (7) Устройството за предварително установяване може да включва и устройство, което да 35 позволява бързото спиране на потока при необходимост. Чл. 141. Измервателните системи за компресиран природен газ с показващо устройство за цена могат да са оборудвани и с устройство за предварително задаване на цената, което спира потока, когато зададеното количество съответства на предварително зададената цена. Към тези устройства се прилагат изискванията на чл. 140. Чл. 142. (1) Максималните допустими грешки, положителни или отрицателни, на показанието за количество газ, приложими за калкулатора, когато той се проверява отделно, са равни на 0,05 % от действителната стойност. (2) Всички параметри, необходими за обработка на показанията, като единична цена, изчислителна таблица, корекционен полином и др., трябва да се въведат в калкулатора в началото на измервателната операция. Калкулаторът може да бъде снабден с интерфейс за свързване на периферни устройства. Използването на интерфейс не трябва да влияе на метрологичните му функции. Чл. 143. (1) Всяка измервателна система за компресиран природен газ трябва на видно място да носи следната информация: 1. знак за одобрен тип; 2. наименование или фирмен знак на производителя; 3. обозначение, избрано от производителя, ако е подходящо; 4. сериен номер и година на производство; 5. характеристиките в съответствие с чл. 125, ал. 3 и чл. 132; 6. минималните или максималните температури на газа, ако се различават съответно от минус 10°C и 50°C. (2) Минималното измерено количество от измервателната система трябва да е изобразено ясно на лицевата страна на показващото устройство, видимо от потребителя по време на измерването. (3) Когато една измервателна система може да се транспортира без демонтиране, изискваната маркировка за всеки компонент може да се комбинира. (4) На пломбиране подлежат всички части от измервателната система, които не могат да бъдат защитени по друг начин от действия, влияещи върху точността на измерване. Пломбиращите устройства трябва да предотвратяват възможността за промяна на параметрите, участващи при определянето на резултатите от измерване. Когато достъпът не е защитен с механични пломби, защитата трябва да бъде изпълнена по електронен начин. Чл. 144. Разширената неопределеност при определяне на грешките на показанието на масата трябва да бъде по-малка: 1. от 1/5 от максималната допустима грешка, която е приложима при изпитване за одобряване на типа; 2. от 1/3 от максималната допустима грешка, приложима при проверка. Чл. 145. Разходомерите и измервателните системи за компресиран природен газ се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. Чл. 146. (1) Изпитванията за одобряване на типа се извършват при следните разходи: 1. разход при налягане от 0 до 0,5 Pv; 2. разход при налягане от 0,5 Pv до Pv. (2) Първоначална проверка на една измервателна система се извършва на един етап, когато системата може да бъде транспортирана, без да се разглобява, и когато се проверява при предвидените за използване условия. Във всички други случаи се извършва на два етапа. (3) Когато първоначалната проверка се извършва на два етапа, първият етап включва: 1. проверка на съответствието на разходомера, включително на свързаните спомагателни устройства, с одобрения тип; 36 2. проверка на метрологичните характеристики на разходомера заедно със свързаните спомагателни устройства. (4) Вторият етап на първоначалната проверка включва: 1. проверка на съответствието на измервателната система заедно с разходомера и спомагателните и допълнителните устройства; 2. проверка на метрологичните характеристики на измервателната система. (5) Първоначална проверка на един етап се извършва съгласно ал. 4. (6) Последващата проверка на измервателна система се извършва съгласно ал. 4. (7) Спомагателните устройства се проверяват при нарушени защитни знаци или пломби. (8) Първоначалната и последващата проверка на разходомера се извършват в реално достижимия разход при условия на функциониране. Раздел XІI. Разходомери за газ и коригиращи устройства за обем Чл. 147. (1) Разходомерът за газ е средство за измерване, предназначено да измерва, запаметява и показва количеството газ (обем или маса), преминало през него. (2) Според конструкцията си и принципа си на измерване разходомерите за газ могат да бъдат диафрагмени, ротационни, турбинни, микротермални, термални, термални масови, ултразвукови, вихрови, кориолисови и конструирани на други принципи и технологии. Чл. 148. (1) Коригиращото устройство за обем на газ е устройство, което е монтирано към разходомер за газ и автоматично преобразува количеството, измерено при условията на измерване, в количество при базови условия. (2) Коригиращите устройства за обем на газ могат да бъдат: 1. тип 1 - устройство с вградени преобразуватели на температура и на налягане, или само на температура. 2. тип 2 - устройство с външни преобразуватели на температура и на налягане, или само на температура, и калкулатор. (3) В зависимост от функцията на преобразуване коригиращите устройства за обем на газ могат да бъдат: 1. с преобразуване по температура (Т- коригиращи устройства); 2. с преобразуване по температура и налягане (PT – коригиращи устройства); 3. с преобразуване по температура, налягане и на отклонението от закона на идеалния газ (PTZ - коригиращи устройства). Чл. 149. Разходомерите за газ и коригиращите устройства за обем се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени по реда на Наредбата за съществените изисквания за оценяване на съответствието на средствата за измерване, и подлежат на последващи проверки по реда на тази наредба. Чл. 150. Местата за разполагане на знаците за проверка и на пломбите трябва да са избрани така, че демонтирането на частта, запечатана чрез знаците или пломбите, да доведе до тяхното разрушаване. Чл. 151. (1) Грешките от измерване на разходомерите за газ се изразяват като относителна стойност чрез отношението в проценти на разликата между отчетения и действително преминалия обем през разходомера към действително преминалия обем. (2) Грешките се отнасят за измерване на обеми на въздух с относителна плътност, равна 3 на 1,2 kg/m . При нормални атмосферни условия се счита, че околният въздух в лабораторията удовлетворява изискването. 37 (3) Максималните допустими грешки се определят за конкретна посока на движение на потока на газа. Чл. 152. Грешките от измерване на коригиращото устройство за обем на газ се изразяват като относителна стойност чрез отношението в проценти на разликата между отчетения коригиран обем и изчисления коригиран обем към изчисления коригиран обем. Чл. 153. (1) При последваща проверка на разходомери за газ от клас 1,5 (в т. ч. диафрагмени, микротермални и термални масови) се счита, че те съответстват на изискванията за максимални допустими грешки, когато те са изпълнени при най-малко следните стойности на разхода: 1. минималния разход; 2.1/5 от максималния разход; 3.максималния разход. (2) При последваща периодична проверка на разходомери от клас 1 се счита, че те съответстват на изискванията за максимални допустими грешки, когато те са изпълнени най-малко при следните стойности на разхода: 1. минималния разход; 2. 2/5 от максималния разход; 3. максималния разход. (3) Стойностите на разхода по ал.1 и ал. 2 трябва да са в границите на ± 5%. Чл. 154. (1) При последваща проверка след ремонт на разходомери за газ от клас 1, които измерват обем и обемен разход се счита, че те съответстват на изискванията за максимални допустими грешки, когато те са изпълнени най-малко при следните стойности на разхода: 1 минималния разход; 2 1/10 от максималния разход; 3 1/4 от максималния разход; 4 2/5 от максималния разход; 5 7/10 от максималния разход; 6 максималния разход. (2) Стойностите на разхода по ал.1 трябва да са в границите на ± 5%. Чл. 155. (1) При последваща проверка на коригиращи устройства за обем на газ от тип 1 грешките се определят в следните точки: 1. за Т-коригиращи устройства:Tmin , (Tmin + Tmax)/2 и Tmax,където Tmin и Tmax са съответно долната и горната граници на измерване на температура на коригиращото устройство; 2. за РТ-коригиращи устройства и РТZ-коригиращи устройства: Tmin и Pmax; (Tmin + Tmax)/2 и (Pmin + Pmax)/2; и Tmax и Pmin, където Tmin и Tmax са съответно долната и горната граница на измерване на температура на коригиращото устройство, а Pmin и Pmax – долната и горната граници на измерване на налягане на коригиращото устройство. Когато определената от производителя долна граница на измерване, Pmin, на преобразувателя на налягане е по-малка от налягането на заобикалящата среда, тогава проверката на грешката в Pmin и Tmax се извършва при налягане на заобикалящата среда. (2) При последваща проверка на коригиращи устройства за обем на газ от тип 2 грешките се определят поотделно за: 1. калкулатора - в точките, определени в ал. 1, като се симулират сигнали по температура, налягане и обем; 2. преобразувателя на температура - в три точки, съответно: Tmin , 0 °C и Тmax, съгласно обхвата на коригиращото устройство; 3. преобразувателя на налягане – в три точки съответно: Pmin, (Pmin + Pmax)/2 и Pmax, като за преобразуватели за абсолютно налягане с Pmin = 0 bar първата точка на проверка P1 е равна на 38 налягането на заобикалящата среда, втората е (Pmin + Pmax)/2 и третата е Pmax съгласно обхвата на коригиращото устройство. (3) За да се ограничи достъп до конструктивни компоненти на коригиращи устройства за обем на газ, на преминалите последваща проверка се поставят знаци от проверка и след монтажа им в съответствие с удостоверенията за одобрен тип или ЕО сертификата за изследване на типа. В случай, че лицето, което извършва проверка не може да ограничи достъпа веднага след проверката, то знаците от проверка се поставят след монтажа на устройството на мястото му на употреба. Чл. 156. (1) При последваща проверка на разходомери за газ, показващи обема или масата, максималните допустими грешки са: 1. за клас на точност 1,5: ± 3 % в обхвата от Qmin до Qt и ± 1,5% в обхвата от Qt (включително) до Qmax; 2. за клас на точност 1,0: ± 2 % в обхвата от Qmin до Qt и ± 1 % в обхвата от Qt (включително) до Qmax. (2) При разходомери за газ с вградено устройство за преобразуване на обем и показващи обема само при базови условия, максималните допустими грешки по ал. 1 се увеличават с 0,5 % в температурния интервал от (tsp – 15) °C до (tsp + 15) °C, където tsp е специфичната температура, определена от производителя в обхвата от 15 °C до 25 °C. Извън този температурен интервал се допуска допълнително увеличение на максималната допустима грешка с 0,5 % за всеки 10 °C. (3) При последваща проверка след ремонт на разходомерите за газ средно претеглени грешки трябва да бъдат в границите на: 1. за клас на точност 1,5: ± 0,6 %; 2.за клас на точност 1,0: ± 0,4 %. Чл. 157. Максималните допустими грешки на коригиращите устройства за обем при проверка са: 1. 0,5 % при температура на заобикалящата среда 20 °С ± 3 °С, влажност на заобикалящата среда 60 % RH ± 15 % RH, номинална стойност на захранващото напрежение. 2. 0,7 % за Т-коригиращи устройства при условия на функциониране. 3. 1,0 % за други коригиращи устройства при условия на функциониране. Чл. 158. При определяне на максималните допустими грешки на коригиращите устройства не се взема под внимание грешката на разходомера за газ. Чл. 159. (1) Срокът на валидност на последващата проверка на партида разходомери за газ, използвани за битова, търговска употреба и за употреба в леката промишленост може да бъде удължен, ако са налице условията за прилагане на метода за статистически контрол и при проверка на извадка от партидата са постигнати критериите съгласно Приложение № 2. (2) Методът за статистически контрол може да бъде приложен, ако срокът на валидност на предходната проверка на разходомерите за газ не е изтекъл и са налице условията за групиране на разходомери за газ в партида. (3) Разходомерите за газ могат да бъдат групирани в партида, когато: 1. имат едни и същи: производител, тип или модификация или допълнение на типа съгласно ЕС-сертификата за изследване на типа/проекта; 2. годината на производство на средствата за измерване не се различава с повече от една година; 3. се използват при еднакви работни условия и условия на заобикалящата среда; 4. датата на предходната проверка за всички средства за измерване се различава най-много с една година. (4) При демонтажа и транспортирането на разходомерите за газ от извадката трябва да бъдат взети подходящи организационни и технически мерки, които да възпрепятстват всяка намеса, водеща до промяна на техните технически и метрологични характеристики. Независимо от големината на извадката периодът на демонтаж и транспортиране трябва да е възможно най- 39 кратък и общо да не надвишава един месец. (5) Разходомерите за газ от извадката се продухват с въздух или с инертен газ и входът и изходът им трябва да се запечатат непосредствено след демонтажа им. Чл. 160. Стойностите на разхода, при които се определя максималната допустима грешка на разходомерите за газ и коригиращите устройста на обем на газ от одобрен тип и максималните допустими грешки са определени в Приложение № 16. Раздел ХІII. Средства за измерване на природен газ или пара, които работят със стандартизирано стесняващо устройство - бленда Чл. 161. Средствата за измерване на природен газ или пара, които работят със стандартизирано стесняващо устройство – бленда, измерват разхода на природен газ или пара в затворен тръбопровод с кръгло сечение. Чл. 162. Изискванията на този раздел се отнасят за: 1. разходомери с променлив пад на налягане, конструирани на принципа на измерване на разликата в налягането преди и след стандартизирано стесняващо устройство – бленда с концентричен отвор, поставена при използване на определен метод в кръгли тръби с определени геометрични параметри. 2. преобразуватели на температура, които преобразуват измерената температура в стандартизиран аналогов или цифров изходящ сигнал, предназначени да измерват температурата на природния газ или парата. 3. преобразуватели на налягане, които преобразуват измереното налягане в стандартизиран аналогов или цифров изходящ сигнал, предназначени да измерват налягането на природния газ или парата. 4. калкулатор, предназначен да предоставя информация за количеството на преминалия/ата през разходомер със стандартизирано стесняващо устройство – бленда природен газ или пара чрез автоматична обработка на получените сигнали от отделните измервателни преобразуватели на налягане, диференциално налягане, барометрично налягане и температура. Чл. 163. Разходомерите с променлив пад на налягане измерват разхода на природен газ или пара, протичащ през първичен измервателен преобразувател, който е стандартизирано стесняващо устройство – бленда, в затворен тръбопровод с кръгло сечение при условията на измерване. Чл. 164. Основната конструкция на разходомерите с променлив пад на налягане се състои от стандартизирано стесняващо устройство - бленда с концентричен отвор, изводи за диференциално налягане, стабилизиращ прав участък от тръба с обща дължина до 10 D преди блендата и стабилизиращ прав участък от тръба с обща дължина 2 D след блендата. Чл. 165. Основни характеристики на разходомерите с променлив пад на налягане са: 1. отношение на диаметъра на отвора на блендата към вътрешния диаметър на тръбата преди блендата β = d/D; 2. число на Рейнолдс ReD - безразмерна величина, изразяваща отношението между инерционните сили и силите на триене в тръбата преди блендата; 3. коефициент на разхода C, определен за потока природен газ или пара, който показва отношението на действителния поток през концентричния отвор на блендата към теоретичния поток; 4. коефициент на разширение ε, който отчита свиваемостта на природния газ или парата. Чл. 166. Разходомерите с променлив пад на налягане се използват за измерване на постоянен или много бавно променящ се във времето разход без пулсации, при следните 40 ограничения: 1. вътрешен диаметър на тръбата D от 50 mm до 1000 mm; 2. диаметър на отвора d ≥ 12.5 mm; 3. отношение β на диаметрите от 0,1 до 0,75. Чл. 167. Блендата е първичен измервателен преобразувател, представляващ тънка кръгла пластина с концентричен кръгъл отвор, която се характеризира със: 1. предна страна, означавана с главна буква А – страната на блендата, монтирана срещу посоката на протичане на потока, към която има по-високи изисквания за качество; 2. задна страна, означавана с главна буква В – страната на блендата, монтирана по посоката на протичане на потока, към която има по-ниски изисквания за качество и с място за маркировка; 3. дебелина на блендата E; 4. концентричен отвор – кръгъл отвор с дебелина e , концентричен на кръглата бленда; 5. ъгъл на скосяване α на концентричния отвор; 6. преден ръб G и заден ръб H на кръглия отвор с дебелина e на бленда; 7. заден ръб I на отвора на бленда, на която дебелината E е по-голяма от дебелината на кръглия отвор e . Чл. 168. (1) Изводите за диференциално налягане могат да бъдат отделни цилиндрични отвори или пръстеновидни отвори, които могат да бъдат изработени директно в стената на тръбата, във фланци или в носещ пръстен. (2) Ъглови изводи за налягане и изводи на разстояние D и D/2 се използват за 0,10 ≤ β ≤ 2 0,56 и ReD ≥ 5000 или за 0,56 <β ≤ 0,75 и ReD ≥ 16000β . 2 (3) Фланцови изводи за налягане се използват за ReD ≥ 5000 и ReD ≥ 170β D, където D е в mm. Чл. 169. Разходомерите с променлив пад на налягане и тяхната конструкция трябва да отговарят на изискванията на БДС EN ISO 5167-1 и БДС EN ISO 5167-2. Чл. 170. Разходомерите с променлив пад на налягане трябва да са конструирани и произведени от материали, които да са устойчиви на корозия и въздействие на различните газове или пара, които обикновено се транспортират или се внасят чрез някои от техните кондензати за периода, предвиден за тяхната употреба. Чл. 171. (1) Разходомерите с променлив пад на налягане трябва да са конструирани, произведени и монтирани така, че да осигуряват защита на метрологичните характеристики и да не позволяват промени, без да се нарушат знаците от проверка или защитните пломби. (2) Конструкцията на разходомерите с променлив пад на налягане трябва да осигурява: 1. места за поставяне на знаците от метрологичен контрол; 2. защита на блендата от нерегламентиран демонтаж или изменение. Чл. 172. (1) Конструкцията на блендата и предвиденият начин на монтаж трябва да осигуряват възможност за извършване на периодичен оглед и проверки за съответствие на блендата с изискванията на този раздел. (2) Положението на блендата при монтаж трябва да е ясно определено от нейната конструкция или трябва да бъде схематично маркирано директно върху блендата. Чл. 173. Блендата трябва да бъде изработена от материал, устойчив на корозия и ерозия по отношение на протичащия природен газ или пара, на който е известен коефициента на температурно разширение в работния обхват по температура на природния газ или парата. Чл. 174. (1) Блендата трябва да е конструирана и монтирана така, че да не е подложена на пластична или еластична деформация, предизвикана от пада на налягане на протичащия природен газ или пара, или тази деформация да е незначителна. (2) Блендата трябва да е конструирана така, че да не изкривява равнината на предна страна А, когато блендата е монтирана в тръбата и диференциалното налягане е нула. Чл. 175. Изискванията към блендата се отнасят само за частите, които са монтирани в 41 тръбата. Чл. 176. Частта от блендата с диаметър D, която се намира вътре в тръбата, трябва да бъде кръгла и центрирана спрямо оста на тръбата, а предната и задната страни на блендата да са успоредни. Чл. 177. Максималното отклонение на равнината на предната страна А на блендата трябва да е по-малко от 0,005(D-d)/2, т.е. наклонът на равнината на предната страна А на блендата трябва да е по-малък от 0,5%. Чл. 178. Грапавостта на предната страна А на блендата в частта с диаметър D, центрирана спрямо отвора на блендата с диаметър d, трябва да е Rα<10-4d. Чл. 179. Задната страна В на блендата трябва да е плоска и успоредна на предната страна А на блендата. Не е задължително грапавостта на задната страна В на блендата да отговаря на изискванията за грапавост на предната страна А на блендата. Чл. 180. (1) Дебелината на отвора e на блендата трябва да е между 0,005D и 0,02D. (2) Максималното отклонение на стойностите на e, измерени в която и да е точка от отвора на блендата, трябва да бъде не по-голямо от 0,001D. Чл. 181. (1) Дебелината E на блендата трябва да е в границите между e и 0,05D. Когато частта от блендата с диаметър D, намираща се вътре в тръбата, е в интервала 50 mm ≤ D ≤ 64 mm, се допуска дебелина E ≤ 3,2 mm. (2) Максималното отклонение на стойностите на E, измерени в която и да е точка от частта на блендата с диаметър D, намираща се вътре в тръбата, трябва да бъде: 1. 0,001D при D ≥ 200 mm; 2. 0,2 mm при D<200 mm. Чл. 182. Когато дебелината E на блендата е по-голяма от дебелината на концентричния отвор e, концентричният отвор на задната страна В на блендата трябва да бъде скосен с гладко завършена повърхност, а ъгълът на скосяване  трябва да бъде равен на 45°15° . Чл. 183. Предният ръб G на кръглия отвор на блендата трябва да бъде остър, с прави ъгли и радиус на кривина не по-голям от 0,0004d, без грапавини или други повреди. Ъгълът между отвора с дебелина e и предната страна А на блендата трябва да бъде 90°  0,3° . Чл. 184. Задните ръбове на блендата може да не отговарят на изискванията за качество за предния ръб. Чл. 185. Действителният диаметър d на отвора на блендата се определя като средноаритметичен на резултатите, измерени най-малко в четири равноотстоящи една от друга диаметрални посоки и трябва да е по-голям или равен на 12,5 mm, като отношението β трябва да е по-голямо или равно на 0,1 и по-малко или равно на 0,75. Чл. 186. Отворът на бленда с дължина e трябва да е цилиндричен, като измерения диаметър в задния край на отвора не трябва да се различава от действителния диаметър d с 0,05 %. Чл. 187. Грапавостта на повърхността на цилиндричната част на отвора на блендата с дължина e трябва да е такава, че да не оказва влияние върху измерването на остротата на предният ръб G на отвора на блендата. Чл. 188. Техническите и метрологични изисквания към предната страна А на бленда трябва да се прилагат и за двете страни на блендите, които са проектирани, произведени и се използват за измерване на разхода на природен газ или пара и в двете посоки. Чл. 189. Разходомерите с променлив пад на налягане трябва да са проектирани, произведени и монтирани с изводи за диференциално налягане, които могат да бъдат на разстояние D и D/2, ъглови или фланцеви изводи. Чл. 190. Разходомерите с променлив пад на налягане, при които блендата измерва разхода на природен газ или пара и в двете посоки и изводите за диференциално налягане са на разстояние D и D/2, трябва да имат две двойки от тези изводи, разположени преди и след блендата. 42 Чл. 191. Разходомерите с променлив пад на налягане могат да се използват с една бленда и повече от един комплект изводи за диференциално налягане. В този случай изводите за диференциално налягане от всяка от страните на блендата трябва да са разположени така, че да се избегне взаимното им влияние, като за целта те се изместват под ъгъл най-малко от 30°. Чл. 192. Минималната дължина на стабилизиращите прави участъци от тръбата преди и след блендата се определя в зависимост от стойността на отношението на диаметрите β, вида и начина на разполагане на тръбопроводната арматура и елементите от тръбопровода. Чл. 193. (1) Правият участък от тръбата, разположен между първия елемент преди блендата и блендата, може да бъде изработен от една или повече части. (2) Частта от тръбата преди блендата с дължина 2D трябва винаги да се изработва от една тръба. (3) Конструкцията и производството на правите участъци от тръба трябва да позволяват извършването на проверка на геометричните параметри на стабилизиращите прави участъци. Чл. 194. (1) Стабилизиращите участъци трябва да бъдат прави. (2) Стабилизиращите прави участъци се считат за прави, когато отклонението на правия участък от права линия, минаваща успоредно на оста на тръбопровода, е по-малко или равно на 0,4% от дължината на правия участък преди и след блендата. (3) В правия участък на тръбопровода може да има отвори за изпразване и/или отвори за обезвъздушаване за отстраняване на твърди утайки и флуиди, които по време измерването трябва да бъдат затворени. Чл. 195. (1) Формата на вътрешната част на стабилизиращите прави участъци трябва да е кръгла по цялата им дължина. (2) Вътрешният диаметър D на правия участък се определя като средна аритметична стойност от измерените най-малко дванадесет стойности на диаметъра – четири диаметъра, разположени приблизително под еднакъв ъгъл един спрямо друг в най-малко три напречни сечения, които трябва да са равномерно разпределени на дължина 0,5D преди блендата. (3) Две от тези напречни сечения трябва да лежат в равнината на предния извод за налягане и на разстояние 0,5D от предния извод за налягане. (4) В случаите, когато на разстояние 0,5D преди предния извод за налягане има заварено съединение, третото напречно сечение трябва да минава точно през това заварено съединение. Чл. 196. (1) Отклонението на вътрешния диаметър D от средната му стойност, в което и да е напречно сечение на правия участък на разстояние 2D преди блендата трябва да е по-малко или равно на 0,3%. (2) Когато правият участък от тръбопровода, разположен между първия елемент преди блендата и блендата, се състои от повече от една част, разликата между вътрешните диаметри на две произволни части по дължината на правия участък на разстояние от 2D до 10D трябва да е по- малка или равна на 0,3% от средната стойност на вътрешният диаметър D. (3) В случаите, когато правият участък, разположен между първия елемент преди блендата и блендата, се състои от повече от една част, изместването, предизвикано от отклонение и/или разлика в диаметъра D на вътрешните диаметри на които и да е две части от правия участък, свързани една с друга, трябва да е по-малко или равно на 0,3% от средната стойност на вътрешният диаметър D. Чл. 197. Отклонението на вътрешния диаметър D на правия участък на разстояние най- малко 2D след блендата трябва да е по-малко или равно на 3% от средната стойност на вътрешният диаметър D. Чл. 198. (1) Вътрешната повърхност на стабилизиращите прави участъци трябва да бъде чиста и без видими дефекти. (2) Профилът на грапавост Ra на вътрешната повърхност на правите участъци се определя 43 като средна аритметична стойност от измерените най-малко четири стойности на профила на грапавост, приблизително в същите напречни сечения, в които са направени измерванията за определяне на вътрешният диаметър D на тръбата. (3) Средната аритметична стойност на профила на грапавост Ra трябва да е такава, че 4 отношението 10 Ra D да е по-малко от максималната стойност, посочена в Таблица 1 на БДС EN ISO 5167-2 и по-голямо от минималната стойност, посочена в Таблица 2 на същия стандарт. Чл. 199. (1) Върху разходомерите с променлив пад на налягане трябва да са нанесени следните надписи, маркировки и означения: 1. име или търговско наименование на производителя; 2. тип на конструкцията; 3. идентификационен номер и година на производство; 4. стойност на вътрешния диаметър D20 на стабилизиращия прав участък, при температура 20°С; 5. посока на потока; 6. проектно налягане PN; 7. знак за одобрен тип. (2) Знакът за одобрен тип се поставя върху всички отделни основни части на разходомера с променлив пад на налягане. (3) Знакът за одобрен тип се поставя върху всички отделни части на стабилизиращия прав участък преди блендата, в случаите, когато правият участък, разположен между първия елемент преди блендата и блендата се състои от повече от една част. Чл. 200. Върху блендата трябва да са нанесени: 1. идентификационен номер; 2. стойност на вътрешния диаметър d20 на отвора на блендата, при температура 20°С; 3. посока на потока; 4. означение за материала на блендата. Чл. 201. Разходомерите с променлив пад на налягане се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. Чл. 202. (1) Изпитването за одобряване на типа включва: 1. проверка на съответствието на метрологичните и технически характеристики, определени от производителя в техническата документация, с техническите и метрологични изисквания, посочени в този раздел; 2. проверка на геометричните параметри. (2) Температурата на заобикалящата среда по време на изпитването на блендата трябва да бъде в интервала от 18°С до 22°С, като изменението на температурата на заобикалящата среда не може да надвишава 2°С. (3) Температурата на заобикалящата среда по време на изпитването на стабилизиращите прави участъци трябва да бъде: 1. в интервала от 15°С до 25°С, като изменението на температурата на заобикалящата среда не може да надвишава 2°С за тръбопроводи, по-малки или равни на DN 300; 2. в интервала от 10°С до 30°С, като изменението на температурата на заобикалящата среда не може да надвишава 5°С за тръбопроводи по-големи от DN 300. Чл. 203. (1) Проверката на геометричните параметри при изпитване за одобряване на типа включва: 1. проверка на геометричните параметри на блендата: а) определяне на вътрешния диаметър d20 на отвора на блендата при температура 20°С; б) равнинност на предната страна A на блендата; 44 в) грапавост на повърхността на предната страна A на блендата; г) дебелина e на отвора на блендата и дебелина E на блендата; д) ъгъл на скосяване; е) преден ръб на отвора на блендата; ж) цилиндричност на отвора на блендата; з) грапавост на повърхността на отвора на блендата; 2. проверка на геометричните параметри на стабилизиращите прави участъци: а) определяне на вътрешния диаметър D20 на отвора на блендата при температура 20°С; б) праволинейност на правия участък; в) средна стойност на вътрешния диаметър D на правия участък; г) грапавост на вътрешната повърхнина на правия участък на тръбопровода. 3. проверка на геометричните параметри на изводите за диференциално налягане за съответствие с конструктивната и техническа спецификация на производителя. (2) Изпитванията по ал.1, т.1 за бленди, предназначени за измерване на потока в двете посоки, се извършват за двете страни на блендата. (3) Изпитванията по ал.1, т.2 за стабилизиращите прави участъци за разходомери с променлив пад на налягане, предназначени за измерване на потока в двете посоки, се извършат за правите участъци, разположени преди и след блендата. Чл. 204. (1) Първоначална проверка на разходомери с променлив пад на налягане включва: 1. визуална проверка на място; 2. проверка на метрологичните характеристики. (2) При визуалната проверка се установява съответствието на конструкцията, нанесените маркировки и означения с определените в удостоверението за одобрен тип. (3) Проверката на метрологичните характеристики включва проверка на геометричните параметри на блендата, на стабилизиращите прави участъци преди и след блендата и на изводите за диференциално налягане за съответствие с определените в техническата документация на производителя и в удостоверението за одобрен тип. (4) Първоначалната проверка на геометричните параметри на блендата включва: 1. определяне на вътрешния диаметър d20 на отвора на блендата при температура 20°С, като установената стойност на вътрешния диаметър d20 трябва да бъде означена на предвиденото място върху блендата по четлив и незаличим начин; 2. равнинност на предната страна на блендата; 3. грапавост на повърхността на предната страна на блендата; 4. дебелина на отвора на блендата и дебелина на блендата; 5. ъгъл на скосяване; 6. преден ръб на отвора на блендата; 7. цилиндричност на отвора на блендата. (5) Първоначалната проверка по ал.4 за бленди, предназначени за измерване на потока в двете посоки, се извърша за двете страни на блендата. (6) Първоначалната проверка на геометричните параметри на стабилизиращите прави участъци включва: 1. определяне на вътрешния диаметър D20 при температура 20°С, като установената стойност на вътрешния диаметър D20 трябва да бъде означена на предвиденото място върху разходомера с променлив пад на налягане по четлив и незаличим начин; 2. праволинейност на правия участък; 3. цилиндричност и закръгленост на правия участък; 4. грапавост на вътрешната повърхнина на правия участък. (7) Първоначалната проверка по ал.6 за стабилизиращите прави участъци за разходомери 45 с променлив пад на налягане, предназначени за измерване на потока в двете посоки, се извършат за правите участъци, разположени преди и след блендата. (8) Първоначалната проверка на геометричните параметри на изводите за диференциално налягане включва проверка за съответствие с конструктивната и техническа спецификация на производителя и с удостоверението за одобрен тип. Чл. 205. (1) Последващата проверка на разходомери с променлив пад на налягане включва: 1. проверка на вътрешния диаметър на отвора на блендата; 2. проверка на геометричните параметри на блендата - равнинност на предната страна, грапавост на повърхността на предната страна на блендата, преден ръб на блендата. (2) Последваща проверка на стабилизиращите прави участъци не се извършва. Чл. 206. (1) Относителната неопределеност на коефициента на разхода C, независимо от вида на изводите за диференциално налягане и при съответствие с всички технически изисквания и изисквания за монтаж, трябва да е в границите: 1. (0,7-β)%, когато 0,1  0,2 ; 2. 0,5%, когато 0,2  0,6 ; 3. (1,667β-0,5)%, когато 0,6  0,75. (2) В случаите, когато D<71,12 mm, към стойностите за относителната неопределеност по ал. 1 се прибавя стойността на неопределеността, изчислената по формулата 0,90,75( - )( 2,8 - D 25,4)%, където D е в mm. (3) Когато  0,5 и ReD  10000 към стойностите за относителната неопределеност по ал. 1 се прибавя 0,5%. Чл. 207. Относителната неопределеност на коефициента на разширение  при съответствие с всички технически изисквания и изисквания за монтаж се определя по формулата p kp1 3,5 , където k е адиабатна експонента, p е диференциалното налягане и p1 е абсолютното статично налягане на природния газ или парата. Чл. 208. (1) Налягането трябва да се измерва през отделен единичен кръгъл цилиндричен отвор: (2) Осевата линия на отвора трябва да пресича осевата линия на тръбопровода под ъгъл от 90° 3° . (3) Диаметърът на отвора на изводите за измерване на налягането трябва да бъде в границите от 0,13D до 13 mm. (4) Отворите за измерване на диференциалното налягане на предната и задната страна на блендата трябва да имат равни диаметри. Чл. 209. (1) Налягането се измерва с преобразувател на налягане с точност по-малка или равна на 0,2 %. (2) Измерването на налягане на природния газ може да се извършва с преобразуватели на абсолютно налягане или с преобразуватели на относително налягане. Чл. 210. (1) В случаите, при които за измерване на налягането се използва преобразувател за относително налягане, барометричното налягане се измерва в мястото на разполагане на разходомера с преобразувател на барометрично налягане с точност по-малка или равна на 0,2 %. (2) Барометричното налягане може да бъде прието за постоянно, когато отклонението от текущите стойности на абсолютното налягане, предизвикано от изменение на барометричното налягане не надвишава 0,5%. Чл. 211. (1) Падът на налягане се измерва с преобразувател на диференциално налягане с точност по-малка или равна на 0,2 %: 46 1. при ъглови изводи за диференциално налягане – като разлика между статичните налягания, взети непосредствено до равнината на блендата, в ъглите, образувани между тази равнина и стената на правия участък на тръбопровода; 2. при фланцови изводи за диференциално налягане – като разлика между статичните налягания, взети на разстояние l1 и l2 преди и след блендата. (2) Разстоянията l1 и l2 са съответно: 1. 25,4 mm ± 0,5 mm, когато β>0,6 и D<150 mm; 2. 25,4 mm ± 1 mm за всички останали случаи, т.е. β ≤ 0,6 или β>0,6, но 150 mm ≤D≤ 1000 mm. Чл. 212. Падът на налягане при ъглови изводи за диференциално налягане трябва да се измерва през отделни цилиндрични отвори или през пръстеновидни камери, всяка от които е свързана с вътрешността на тръбопровода посредством пръстеновиден отвор или група равномерно разпределени по окръжността отвори. Чл. 213. (1) Измерването на температурата се извършва на прав участък на тръбопровода преди или след блендата с преобразувател на температура, клас А. (2) Местоположението на преобразувателя на температура или на защитната гилза, при наличие на такава, се определя така, че да оказва минимално влияние на движението на потока. (3) Дълбочината на потапяне на преобразувателя на температура или неговата гилза трябва да е от0,3D до 0,7D. Чл. 214. Калкулаторът трябва автоматично да изчислява стойностите на параметрите на потока, както и стойностите на разхода в съответствие с изискванията на БДС EN ISO 5167-1 и БДС EN ISO 5167-2. Чл. 215. (1) Калкулаторът трябва да осигурява стабилност и запазване на техническите и метрологични характеристики за периода, предвиден за употреба по предназначение и в съответствие с инструкциите на производителя. (2) Конструкцията на калкулатора трябва да осигурява степен на защита от проникване на твърди частици и течности, специфицирана от производителя в зависимост от предписаните условия на функциониране. (3) Калкулаторът трябва да е конструиран и произведен така, че да осигурява защита на метрологичните характеристики и да не позволяват промени, без да се нарушат знаците от проверка или защитните пломби. (4) Калкулаторът трябва да осигурява: 1. защита срещу всяка неправилна употреба, която може да се предвиди; 2. места за поставяне на знаците от метрологичен контрол; 3. възможност за извършване на проверки за съответствие на калкулатора с изискванията на този раздел и с удостоверението за одобрен тип. Чл. 216. (1) Калкулаторът трябва да бъде оборудван с дисплей, който да показва, не е задължително едновременно, моментните стойности на входните величини, на измерените или изчислени величини, моментните стойности, интегрираните стойности на разхода, енергия и/или на топлинна мощност мерната единица на всяка величина или параметър, както и индикации на аварийните сигнали. (2) Калкулаторът трябва да може да преобразува сигналите от свързаните с него преобразуватели на налягане и температура, както и от други специфицирани от производителя средства за измерване и допълнителни устройства. (3) Калкулаторът трябва да позволява четене на измерените и изчислени стойности на параметрите и конфигуриране чрез серийни интерфейсни канали. (4) Калкулаторът, когато се използва за природен газ, трябва да предоставя възможност за получаване на измерените стойности за калоричност, плътност или относителна плътност, състав на природния газ и други, необходими за изчисленията параметри чрез честотни входни канали, 47 аналогови входни канали или чрез сериен интерфейс, в зависимост от специфицираните от производителя измервателни и изчислителни функции на калкулатора. Чл. 217. (1) Калкулаторът трябва да извършва диагностика както на връзката с преобразувателите на температура, налягане и диференциално налягане, така и на границите на входните величини. (2) Калкулаторът трябва да архивира възникването на събития, като при работа на калкулатора извън конфигурираните граници на входните величини да продължава да изчислява с номинални стойности. (3) Номиналните стойности трябва да могат да се въвеждат в конфигурацията на калкулатора . Чл. 218. Калкулаторът трябва при предписани условия на функциониране и при липса на смущения да има грешка на измерване, по-малка или равна на стойността на максималната допустима грешка. Чл. 219. Климатичните, механичните и електромагнитните условия на заобикалящата среда, при които е предназначен да се използва калкулаторът, захранването и другите влияещи върху точността величини се определят от производителя. Чл. 220. (1) Метрологичните характеристики на калкулатора не трябва да се влияят от свързването към него на други средства за измерване или други допълнителни устройства. (2) Софтуерът на калкулатора , който е определящ за метрологичните характеристики, трябва да се идентифицира и да се предвиди неговата защита, включително и мерки, даващи доказателства за евентуална намеса. (3) Калкулаторът трябва да архивира и съхранява данни за конфигурацията, резултатите от измерванията и направените изчисления, информация за наличието на събития или намеса, водещи до изменение на данни, влияещи на резултата от измерването и изчисленията. Чл. 221. (1) Калкулаторът трябва да показва всички необходими данни за конфигурацията и измерването. (2) Калкулаторът трябва да осигурява възможност за предаване на данните от измерването, направените изчисления и/или резултатите от измерването, като са предвидени мерки за защита на предаваната информация. (3) Калкулаторът трябва да контролира, открива и да показва, чрез аларма или по друг, предвиден от производителя начин, когато се работи извън определения от производителя работен обхват на параметрите, отнасящи се до точността на измерване. Чл. 222. Калкулаторът трябва да носи следните надписи, маркировки и означения: 1. име или търговско наименование на производителя; 2. идентификация на типа; 3. идентификационен номер и година на производство; 4. знак за одобрен тип; 5. гранични температури на класа на заобикалящата среда под формата: tamb,max = …°C; tamb, min = …°C; 6. класификация за опасната зона за калкулатора , ако е приложимо; 7. захранващо напрежение; 8. степен на защита от проникване на твърди частици и течности; 9. информация за допълнителни функции, когато е приложимо. Чл. 223. Калкулаторите се предоставят на пазара и/или се пускат в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. Чл. 224. Изпитването за одобряване на типа включва проверка на съответствието на метрологичните и технически характеристики, определени от производителя в техническата документация, с техническите и метрологични изисквания към калкулатора , посочени в този раздел. 48 Чл. 225. (1) Максималните допустими грешки на калкулатора при първоначална проверка са 0,2%. (2) Максималните допустими грешки на калкулатора при последващи проверки са 0,3%. Чл. 226. (1) При първоначална и последващи проверки на калкулатора грешките се определят като на входните канали се симулират сигнали по температура, налягане и диференциално налягане в следните точки: 1. Tmin; 0,3∆Рmin и Рраб; 2. Т=0°С; 0,7∆Рmax и Рраб; 3. Tmax; ∆Рmax и Рраб. (2) Проверката на калкулатора се извършва след проверка на блендата и включва: 1. проверка на канала по температура в три точки от обхвата по температура, въведен в конфигурацията на калкулатора; 2. проверка на канала по налягане в три точки от обхвата по налягане; 3. проверка на канала по диференциално налягане в три точки от обхвата по диференциално налягане. (3) Максималните допустими грешки на канала по температура, на канала по налягане и на канала по диференциално налягане трябва да са по-малки или равни на 0,1%. (4) Последващата проверка на калкулатора се извършва на местата на употреба, при граници на влияещите фактори, определени в този раздел и методиката за проверка. Чл. 227. За измерване на температурата на природния газ или парата се използват платинени съпротивителни термометри без или с трансмитер, който преобразува температурата в унифициран електрически изходен сигнал от 4 mA до 20 mA и/или цифров сигнал стандартни протоколи HART или MODBUS с интерфейс RS232/RS485, използвани самостоятелно или като части от дадено средство за измерване (преобразуватели на температура). Чл. 228. Чувствителният елемент на преобразувателите на температура е резистор под формата на метален проводник или тънък филм с изводи за присъединяване към свързващите проводници, който реагира на промяна на температурата чрез промяна на съпротивлението и за който е известна зависимостта на електрическото съпротивление от температурата. (2) Платинен преобразувател на температура е преобразувател, на който за чувствителен елемент се използва платина. Чл. 229. Защитният корпус е част от конструкцията на преобразувателите на температура, предназначен да защити чувствителния елемент и вътрешните проводници от повреда, който може да завършва с глава, свръзка или кабел. Чл. 230. Преобразувателите на температура трябва да отговарят на изискванията за клас А съгласно БДС EN IEC 60751:2022 и се характеризират със: 1. номинално съпротивление Ro  - определеното от производителя на преобразувателя на температура съпротивление при 0˚C, закръглено като цяло число, посочено в неговата маркировка. 2. обхват на измерване – обхвата на температурата, при който е изпълнена определената зависимост на съпротивлението от температурата. 3. долна граница на обхвата на измерване - най-ниската температура, при която се гарантира определената стойност на максималната допустима грешка на преобразувателя на температура. 4. горна граница на обхват на измерване - най-високата температура, при която се гарантира определената стойност на максималната допустима грешка на преобразувателя на температура. 3. работен температурен обхват -