Проект на Закон за съдебната власт

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 администрацията Съгласуването се извършва на Становище на на Министерския основание чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Цялостна Проект на Закон за съдебната власт Становище по ред: Първо съгласуване Номер и дата: 2 2 . 3 . 2 0 2 4 г . 0 4 .0 4 - 3 9 / 2 2 .0 3 .2 0 2 4 г . X S ig n e d b y : V io le t a P e t r o v a Y o r d a n o v a В отговор на №: 91-00-90/23/18.03.2024 г. Институция: Министерство на правосъдието Диспозитив: Съгласува без препоръки. Основание: Чл. 30в., ал. 3, т. 1 от Устройствения съвет и на неговата правилник на Министерския администрация (УПМСНА) Относно От намаляването необходими планове, програми, На изпратен за приемане на Проектът на съдържа конкретна в две части: 1. удостоверява 2. информационна предвидено друго разпоредби да за информация обвинение/статут Закона за закрила Националната България и Закона законодателната съществено значение за на честотата на промяна на промени (произтичащи от инициативи и др.) в 01.02.2024 г. от кабинета на съгласуване по чл. 32 от План за намаляване план е изготвен спрямо мярка (№ 191), свързана Юридическата правоспособност служебно от органа, пред Държавните органи да проверяват система за противодействие в закон (за изпълнението бъдат извършени промени за наличие или на подсъдим – Закона на детето, Закона за служба за охрана, Закона за резерва на въоръжените инициатива: подобряването на регулаторната законите и едновременното изпълнението на един закон. министър-председателя УПМСНА проект на Решение административната тежест (изх. действащото към момента със Закона за съдебната на лицата, придобита който се развива данни за лица, на престъпността по на тази мярка се в законите, които изискват липса на наказателно за Държавната агенция Министерството на за отбраната и сили на Република политика в страната е извършване на всички различни ангажименти, приети на Република България е на Министерския съвет за № 02.05-32/01.02.2024 г.). законодателство. Планът власт, която е обособена след 1 март 2011 г., да се административното производство. събития и обекти в Единната служебен път, освен ако не е предвижда със заключителни предоставяне на документ производство/повдигнато „Национална сигурност“, вътрешните работи, Закона за въоръжените сили на Република България). гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 2 В рамките на официалната съгласувателна процедура по първата мярка е изразено съгласие, а по втората – че ще бъде обсъдена в рамките на работната група за изработване на закона. Във връзка с горното, предлагаме цитираните мерки от проекта на План за намаляване на административната тежест да бъдат включени в обхвата на настоящата цялостна предварителна оценка на въздействието и в законопроекта и по този начин да се решат повече проблеми в една законодателна инициатива. Относно представянето на информацията в доклада и резюмето на оценката: За допълнително улеснение и за осигуряване на още по-голяма яснота и прозрачност на информацията, използвана при извършване на оценката на въздействието и при изработването на проекта на нормативен акт, предлагаме в раздел 10 от доклада, заедно с изброяване на използваните източници за оценката, да се предоставят отново и съответните хиперлинкове, за източниците, които са достъпни в интернет. * Съгласно чл. 23 от НОМИОВ изводите и относимата информация от извършената цялостна предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал.1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. **При съгласуването по чл. 32 от УПМСНА кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието, се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 85, ал. 1 от УПМСНА е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с оценката на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ 2 2 .3 .2 0 2 4 г . X S ig n e d b y: Isk re n Pa vlo v Iv a n o v ИСКРЕН ИВАНОВ

Проект! ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. Този закон урежда устройството и принципите на дейността на органите на съдебната система и взаимодействието помежду им, както и взаимодействието между органите на съдебната власт и органите на законодателната и на изпълнителната власт. Чл. 2 (1) Съдебната власт е държавна власт, която защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. (2) Съдебната власт е независима и неин основен носител е съдът. Прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт. (3) Правосъдието се осъществява в името на народа. Чл. 3. Органите на съдебната власт се ръководят от Конституцията и от принципите, установени в този закон. Чл. 4. При постановяване на своите актове съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона и на събраните по делото доказателства. Чл. 5. Органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно. Чл. 6. (1) Гражданите и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт. (2) Органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони. (3) Органите на съдебната власт осъществяват взаимодействие с органите на законодателната и изпълнителната власт за всестранна и пълна защита правата на гражданите и юридическите лица и реализиране на наказателната политика на държавата. Чл. 7. При осъществяване на дейността си съдиите, прокурорите и следователите са политически неутрални. Чл. 8. (1) Всеки има право на справедлив и публичен процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд. (2) Гражданите и юридическите лица имат право на съдебна защита, която не може да им бъде отказана. (3) При условия и по ред, определени със закон, гражданите могат да получат правна помощ, която се финансира от държавата. 1 Чл. 9. (1) Органите на съдебната власт прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнасят. (2) При осъществяване на функциите на съдебната власт, както и при заемане на длъжности в органите на съдебната власт, не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Чл. 10. (1) Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез равномерно електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им при спазване изискванията на чл. 564. (2) Принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, а в прокуратурата и Националната следствена служба - в рамките на отделите. (3) Заявленията за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на заявленията по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 от Гражданския процесуален кодекс, се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната, които са определени да разглеждат такива дела съгласно действащите в отделните съдилища правила за разпределение. Делата, образувани по заявления по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 от Гражданския процесуален кодекс, се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между съдиите съобразно правилата за местната подсъдност по чл. 411, ал. 1, изречение първо от Гражданския процесуален кодекс. (4) На всеки 6 месеца Висшият съдебен съвет определя степента на натовареност на съдиите от отделните районни съдилища с дела по ал. 3, изречение първо въз основа на данните за общата им натовареност, като прилага правилата по чл. 59, т. 10. Чл. 11. (1) Съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно - първоинстанционно, въззивно и касационно, освен ако в закон е предвидено друго. (2) Съдебното производство по административни дела е двуинстанционно - първоинстанционно и касационно. (3) Влезлите в сила съдебни актове се отменят само в предвидените със закон случаи. Чл. 12. (1) По-горната инстанция извършва контрол на актовете на по-долната инстанция само в случаите и по реда, предвидени в закон. (2) Един и същ съдия не може да участва в разглеждането на делото в различни инстанции. Чл. 13. (1) Органите на съдебната власт са длъжни да разглеждат и разрешават в съответствие със закона всяко подадено до тях искане, като е недопустимо използването на заплаха, обидни или нецензурни думи или квалификации. (2) Сроковете, определени в процесуалните закони, които се отнасят до осъществяване на правомощия на съдии, прокурори и следователи, са задължителни за тях, но не засягат правата на страните в процеса. Чл. 14. Производствата пред органите на съдебната власт се водят на български език. 2 Чл. 15. (1) Протоколите се изготвят на български език. (2) В случаите, когато думи или изрази на чужд език имат особено значение за делото, може да се позволи вписването им в протокола. Чл. 16. (1) Всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. (2) Извън случая по ал. 1, когато прецени, че закон противоречи на Конституцията на Република България, както и че е необходимо нейното тълкуване, съдът уведомява Върховния касационен съд или Върховния административен съд. (3) Когато преценят, че закон противоречи на Конституцията на Република България, прокурорите и следователите уведомяват главния прокурор. Глава втора ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ И ВИСШ ПРОКУРОРСКИ СЪВЕТ Раздел I Правно положение и състав на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет Чл. 17. (1) Висшият съдебен съвет осигурява и отстоява независимостта на съда, определя състава и организацията на работата на съдилищата и обезпечава финансово и технически тяхната дейност, без да се намесва в нейното осъществяване. (2) Висшият прокурорски съвет осигурява и отстоява независимостта на прокурорите и следователите, определя състава и организацията на работата на прокуратурите и следствените органи и обезпечава финансово и технически тяхната дейност, без да се намесва в нейното осъществяване. Чл. 18. (1) Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет са постоянно действащи органи, юридически лица със седалище София. Те се представляват от един от изборните им членове, определен с решение на съответния съвет. (2) Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет имат кръгъл печат с изображение на герба на Република България и с изписани думите съответно „Република България. Висш съдебен съвет“ и „Република България. Висш прокурорски съвет“. Чл. 19. (1) Висшият съдебен съвет се състои от 15 членове и включва председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд, които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите от всички съдилища, и петима членове, избирани от Народното събрание. (2) Висшият прокурорски съвет се състои от 10 членове и включва главния прокурор, който е негов член по право, двама членове, избирани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и шестима членове, избрани от Народното събрание. (3) За членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет, които не са техни членове по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, 3 които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж и са независими и партийно неутрални. Народното събрание не може да избира за членове на двата съвета лица, които заемат длъжността на прокурор или следовател към момента на избора. Чл. 20. (1) Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет е четири години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок. (2) Пълномощията на изборните членове се прекратяват с изтичане на мандата, ако са избрани нови членове на съответния съвет, които заедно с членовете му по право образуват две трети от неговия състав. Чл. 21. (1) Изборен член на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет не може да: 1. е народен представител, кмет или общински съветник; 2. заема длъжност в други държавни или общински органи, освен при запазен статут по чл. 130а, ал. 5 от Конституцията; 3. упражнява търговска дейност или да е съдружник, управител или да участва в надзорни, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност, с изключение на тези на професионалните сдружения на съдии, прокурори и следователи; 4. получава възнаграждение за извършване на дейност по договор или по служебно правоотношение с държавна или обществена организация, търговско дружество, кооперация, юридическо лице с нестопанска цел, физическо лице или едноличен търговец, с изключение на научна и преподавателска дейност или за упражняване на авторски права, както и за участие в международни проекти и проекти, финансирани от Европейския съюз; 5. упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност; 6. членува в политически партии или коалиции, в организации с политически цели, да извършва политическа дейност, както и да членува в организации или да извършва дейности, които засягат независимостта му; 7. членува в синдикални организации извън системата на съдебната власт; 8. е осъждан за извършено престъпление, независимо от реабилитацията, както и да е освобождаван от наказателна отговорност за умишлено престъпление; 9. е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство - до трета степен включително или във фактическо съпружеско съжителство с друг член на Висшия съдебен съвет или на Висшия прокурорски съвет, с административен ръководител на орган на съдебната власт, назначен от съответния съвет, на когото е член, или с министъра на правосъдието; 10. е дисциплинарно освободен от длъжност изборен член на Висшия съдебен съвет или на Висшия прокурорски съвет; 11. е лице, спрямо което е установен конфликт на интереси с влязло в сила решение по-малко от една година преди избора. 4 (2) Изборен член се освобождава от Висшия съдебен съвет или от Висшия прокурорски съвет, ако в едномесечен срок от избора не освободи длъжността или не преустанови дейността по ал. 1. Чл. 22. (1) Изборен член на Висшия съдебен съвет или на Висшия прокурорски съвет се освобождава преди изтичане на мандата му на основанията по чл. 130а, ал. 6 от Конституцията на Република България, както и при установяване на несъвместимост с длъжностите или дейностите по чл. 21, ал. 1. (2) В случаите по чл. 130а, ал. 6, т. 1 от Конституцията на Република България Висшия съдебен съвет или Висшият прокурорски съвет обявява подадената оставка на изборен член на първото си заседание след депозирането й. (3) Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет не може да бъде прекратен предсрочно поради подаване на оставка на основание чл. 130а, ал. 6, т. 1 от Конституцията на Република България, ако срещу него е образувано дисциплинарно производство за налагане на наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност по чл. 351, ал. 3, до приключване на производството. (4) Производството за предсрочно прекратяване на мандата на основанията по чл. 130а, ал. 6, т. 2 – 4 от Конституцията на Република България или при установяване на несъвместимост на изборен член на Висшия съдебен съвет или на Висшия прокурорски съвет се открива по искане на най-малко петима от членовете на Висшия съдебен съвет, съответно - на трима от членовете на Висшия прокурорски съвет. (5) Процедурата за предсрочно освобождаване на основанията по чл. 130а, ал. 6, т. 2 - 4 от Конституцията на Република България или при установяване на несъвместимост на изборен член на Висшия съдебен съвет или на Висшия прокурорски съвет, избран от Народното събрание, може да започне и по искане на една пета от народните представители. (6) Процедурата за предсрочно освобождаване на основанията по чл. 130а, ал. 6, т. 2 – 4 от Конституцията на Република България или при установяване на несъвместимост на изборен член на Висшия съдебен съвет или на Висшия прокурорски съвет, избран от съдиите, прокурорите или следователите, може да започне по искане съответно на една пета от действащите съдии, прокурори или следователи. (7) Решението на Висшия съдебен съвет или на Висшия прокурорски съвет за предсрочно прекратяване на мандата на негов член се постановява в едномесечен срок от постъпването на искането по ал. 4, 5 или 6 и се приема с мнозинство не по-малко от десет гласа - за Висшия съдебен съвет, съответно- седем гласа за Висшия прокурорски съвет. Чл. 23. (1) Изборните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет запазват своя статут на съдии, прокурори или следователи. (2) Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет определя степента на натовареност на съдията, прокурора или следователя, който е изборен член на съответния съвет. (3) Изборните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет прекратяват упражняването на дейността си на административен ръководител и на заместник на административен ръководител на орган на съдебната власт, считано от встъпването им в длъжност. 5 (4) Изборните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет, които не са съдии, прокурори или следователи, временно преустановяват упражняването на дейността си по време на мандата с изключение на научна и преподавателска дейност. (5) В едномесечен срок след изтичане или предсрочно прекратяване на мандата членовете на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет получават оценка за дейността си по методика, приета от Висшия съдебен съвет, съответно от Висшия прокурорски съвет. Оценката става част от атестацията като магистрат за периода преди встъпването му като член на Висшия съдебен съвет или на Висшия прокурорски съвет. Чл. 24. (1) Изборните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет не получават възнаграждение за работата си в комисии към съвета. (2) За изборните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет се прилагат разпоредбите на чл. 215, ал. 1, чл. 216, чл. 218, чл. 221, чл. 225 и чл. 240. Раздел II Избор на членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет от съдиите, прокурорите и следователите Чл. 25. Изборът на членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет от съдиите, прокурорите и следователите се произвежда чрез пряко и тайно гласуване, което може да бъде с хартиени бюлетини или чрез електронно дистанционно гласуване. Чл. 26. (1) Общото събрание на съдиите за избор на членове на Висшия съдебен съвет се свиква съвместно от председателя на Върховния касационен съд и от председателя на Върховния административен съд. (2) Общото събрание на прокурорите за избор на членове на Висшия прокурорски съвет се свиква от главния прокурор. (3) Общото събрание на следователите за избор на членове на Висшия прокурорски съвет се свиква от главния прокурор. (4) В поканата за свикване на общите събрания се посочват датата, мястото и часът на провеждането им. (5) Общите събрания се свикват не по-рано от осем месеца и не по-късно от шест месеца преди изтичане на мандата на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет или в 7-дневен срок от предсрочното освобождаване на изборен член на Висшия съдебен съвет или на Висшия прокурорски съвет. Когато събранията не се свикат от лицата по ал. 1, 2 или 3 в 7-дневен срок от изтичане на срока, министърът на правосъдието свиква общо събрание и определя датата, мястото и часа на неговото провеждане. (6) Свикването на общите събрания се обнародва в „Държавен вестник“ и се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет. Едновременно с поканата на интернет страницата на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет се публикува и хронограма на изборите за членове на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет. 6 Чл. 27. (1) Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет след обсъждане с органите на съдебната власт приема правила за произвеждането на избори на членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет от съдиите, прокурорите и следователите, които се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет и се прилагат за всички избори. (2) Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет утвърждава образец на изборните протоколи и техническия образец на бюлетините не по-късно от тридесет дни преди изборния ден. (3) Бюлетините са бели, изработени от плътна непрозрачна хартия, която не позволява да се разкрива тайната на гласуването. Чл. 28. (1) Предложения за изборни членове на Висшия съдебен съвет или на Висшия прокурорски съвет могат да се правят съответно от всеки съдия, прокурор или следовател не по-късно от два месеца преди произвеждането на избора. (2) Предложенията се правят писмено и се мотивират с оглед на личните, професионалните и нравствените качества на кандидата. Към предложението се прилага писменото съгласие на кандидата. (3) Предложенията с мотивите към тях и имената на предложителите се обявяват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет в срок до три дни от постъпването им. (4) В 14-дневен срок от обявяването на предложенията кандидатите представят в писмена форма подробна автобиография, мотивите си и концепция за дейността на Висшия съдебен съвет, респективно на Висшия прокурорски съвет, както и документи за съответствие с изискванията на закона. В същия срок кандидатите представят декларация, свързана с несъвместимостта или за обстоятелства, които могат да доведат до частен интерес по смисъла на чл. 71 от Закона за противодействие на корупцията при вземане на решения, за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си по чл. 52, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията. (5) Документите по ал. 4 се публикуват в срок до три дни от представянето им на интернет страницата на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет. Чл. 29. (1) За всяко постъпило предложение Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет изискват от Инспектората към Висшия съдебен съвет подробни справки за всички проверки. (2) В 14-дневен срок от обявяването на всяко предложение по реда на чл. 28, ал. 3 Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет публикуват на интернет страницата си документите по ал. 1 и документите на всеки кандидат от кадровото му дело по чл. 198, ал. 7. (3) Висшият съдебен съвет се произнася по допустимостта на всяко предложение по отношение на изискуемите образование, юридически стаж и представянето на предвидените документи относно кандидатите съдии за членове на Висшия съдебен съвет, а Висшият прокурорски съвет – относно кандидатите прокурори и следователи, в срок до седем дни след изтичане на срока по ал. 2. Решенията се обявяват незабавно на интернет страницата на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет. 7 (4) Решенията по допустимостта на предложенията може да се обжалват в тридневен срок от обявяването им по реда на ал. 3 чрез Висшия съдебен съвет, съответно чрез Висшия прокурорски съвет пред състав, състоящ се от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд, определени на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение. Решението се постановява в 7-дневен срок от подаване на жалбата и е окончателно. (5) В тридневен срок от влизане в сила на решенията по допустимостта Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет изготвя списъци с имената и заеманата длъжност на всички кандидати, допуснати до участие в изборите за членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет. (6) Публикуването на документите се извършва в съответствие с изискванията за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. Чл. 30. (1) Предложения за членове на избирателната комисия и избирателните секции на Висшия съдебен съвет или на Висшия прокурорски съвет могат да се правят съответно от всеки съдия, прокурор или следовател не по-късно от един месец преди произвеждането на избора. (2) Предложенията за членове на избирателната комисия и избирателните секции на Висшия съдебен съвет или на Висшия прокурорски съвет се мотивират и се обявяват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет, съответно на интернет страницата на Висшия прокурорски съвет в срок до три дни от постъпването им. Чл. 31. (1) В 14-дневен срок от насрочване на избора Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет съставят списъци на действащите съдии, прокурори и следователи, които служат за избирателни списъци. (2) В тридневен срок от публикуване на списъка всеки съдия, прокурор и следовател може да поиска от Висшия съдебен съвет или от Висшия прокурорски съвет да бъде включен в списъка. Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет се произнася в тридневен срок от постъпване на искането с решение, което не подлежи на обжалване. (3) В деня на произвеждането на избора всеки действащ съдия, прокурор и следовател може да упражни правото си да гласува чрез представяне на удостоверение от административния ръководител за заеманата от него длъжност, като се дописва в избирателните списъци. Чл. 32. В 14-дневен срок от насрочване на избора Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет обявява на интернет страниците си за обсъждане със съдиите, прокурорите и следователите проект за броя на избирателните секции. Чл. 33. (1) Не по-късно от 30 дни от датата на насрочване на изборите Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет откриват интернет страница за регистрация за дистанционно електронно гласуване, както и за предоставяне на информация във връзка с това гласуване. Интернет страницата съдържа информация за необходимите действия при дистанционното електронно гласуване. Интернет страницата предлага еднаква по обем и качество информация за регистрираните в изборите кандидати. Интернет страницата предоставя достъп до публичната част на системата за дистанционното електронно гласуване. 8 (2) Съдия, прокурор или следовател, който желае да гласува дистанционно по електронен път, се регистрира през интернет страницата по ал. 1, след като е извършил успешна електронна идентификация, не по-късно от два дни, преди да упражни правото си на глас. Системата автоматично проверява дали лицето отговаря на условията за участие в изборите. (3) При регистрация съдията, прокурорът или следователят се идентифицира електронно със средство за електронна идентификация с ниво на осигуреност „високо“ или с квалифициран електронен подпис по смисъла на Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 910/2014“. Чл. 34. (1) На всички етапи от изборния процес могат да присъстват наблюдатели, които са изрично упълномощени представители на юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, и се регистрират от Висшия съдебен съвет, съответно от Висшия прокурорски съвет до изборния ден. (2) Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет регистрира юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, които желаят да участват с изрично упълномощени представители като наблюдатели в изборите. (3) Регистрирането на организациите по ал. 2 се извършва въз основа на заявление, подписано от лицето, представляващо организацията съгласно актуалната й съдебна регистрация или от изрично упълномощено от него лице. (4) Към заявлението по ал. 3 се прилагат: 1. удостоверение за актуално правно състояние; 2. изрично пълномощно от лицето, представляващо организацията, когато документите се подават от упълномощено лице; 3. списък, подписан от представляващия съответната организация или от изрично упълномощено от него лице, съдържащ имената и единния граждански номер, съответно друг идентифициращ номер за лицата, които не са български граждани, които да се регистрират като наблюдатели; 4. пълномощни на изрично упълномощените представители на организацията, които да се регистрират като наблюдатели; представителите на юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, може да са упълномощени с общо пълномощно. (5) Наблюдатели имат право да присъстват в информационните центрове, обслужващи системата за дистанционно електронно гласуване, както и при преброяване на резултатите от дистанционното електронно гласуване, по ред, определен от органа по произвеждане на избора. Работата в информационните центрове се излъчва в реално време на интернет страницата на органа. 9 (6) Наблюдателите имат право да проверяват дали цифровият отпечатък на системата в информационните центрове отговаря на публично обявения отпечатък по ред, определен от органа по произвеждане на избора. Чл. 35. (1) В последната събота преди датата на общото събрание Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет организира изслушване на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет. (2) Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет обявяват часа и мястото на изслушването. Изслушването се провежда присъствено и онлайн чрез видеоконференция. (3) Изслушването на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет се ръководи от председателстващия Висшия съдебен съвет. (4) Изслушването на кандидатите за Висшия прокурорски съвет от квотата на прокурорите се ръководи от председателстващия Висшия прокурорски съвет, а от квотата на следователите - от директора на Националната следствена служба. Чл. 36. (1) Кандидатите, включени в списъците по чл. 29, ал. 5, се изслушват по азбучен ред. (2) Становища за кандидатите и въпроси към тях могат да се представят на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет от съдии, прокурори, следователи и юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, не по-късно от 14 дни преди датата на изслушването. (3) В срок до три дни след постъпването им становищата и въпросите се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет. Не се публикуват данни, които съдържат класифицирана информация, и факти от личния живот на кандидатите. (4) Въпроси към кандидатите могат да отправят присъстващите на изслушването съдии, прокурори и следователи, включително въз основа на становищата по ал. 2. Ръководещият изслушването е длъжен да зададе всички постъпили въпроси. Чл. 37. (1) Общото събрание се провежда в два последователни почивни дни. (2) Общото събрание се провежда, ако присъстват повече от половината от включените в съответния списък по чл. 31 съдии, прокурори или следователи. При липса на кворум събранието се отлага за един час по-късно и се провежда независимо от броя на присъстващите. Събранията са публични и се излъчват в реално време чрез интернет страницата на Висшия съдебен съвет, съответно чрез интернет страницата на Висшия прокурорски съвет. (3) В първия ден общото събрание избира председател на общото събрание, определя броя на избирателните секции и избира избирателна комисия и избирателни секции от предложените кандидати по чл. 30. (4) Председателят на общото събрание ръководи събранието и организира избора на избирателна комисия и избирателни секции. Той отчита и обявява резултата от избора за членовете на избирателната комисия и избирателните секции. За избран/и се смятат получилите най-много гласове от присъстващите на общото събрание магистрати. 10 Чл. 38. (1) Избирателната комисия на съдиите се състои от деветима редовни и петима резервни членове, избирателната комисия на прокурорите – от седмина редовни и четирима резервни членове, и избирателната комисия на следователите – от петима редовни и трима резервни членове. (2) Избирателните секции се състоят от трима редовни и двама резервни членове. За всеки петстотин съдии, прокурори или следователи се съставя по една избирателна секция, като остатъците, по-малки от петстотин души, се разпределят поравно между избирателните секции. (3) Всички гласуващи електронно дистанционно през интернет образуват самостоятелна избирателна секция. (4) Член на избирателна комисия или на избирателна секция не може да е кандидат, съпруг на кандидат, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или да се намира във фактическо съжителство с кандидат за член на Висшия съдебен съвет или на Висшия прокурорски съвет. (5) Членовете на избирателните комисии и на избирателните секции не могат да са помежду си съпрузи или във фактическо съжителство, роднини по права линия или по съребрена линия до четвърта степен. (6) Членовете на избирателните комисии избират от своя състав председател и заместник-председател, а членовете на избирателните секции – председател. Чл. 39. (1) След избора по чл. 37, ал. 3 се пристъпва към гласуването за кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет. (2) Избирателната комисия определя началния час на гласуването. Решението й се публикува незабавно на интернет страницата на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет. (3) Гласуването се произвежда до 20,00 ч. Чл. 40. (1) Гласуването на място на общото събрание се извършва с хартиена бюлетина, която се пуска в избирателната кутия. (2) Действителни са бюлетините, които: 1. са по утвърдения образец; 2. съдържат означени необходимия брой или по-малко кандидати за Висшия съдебен съвет, съответно за Висшия прокурорски съвет, избирани от общото събрание; 3. имат поставени върху тях два печата от съответната избирателна секция; печатът съдържа наименованието и номера на избирателната секция; 4. нямат вписани специални символи, като букви, цифри или други знаци; 5. съдържат отбелязване за кандидата със знак "Х" или "V" с химикал, пишещ със син цвят. (3) Когато в 20,00 ч. пред избирателната секция има негласували съдии, прокурори или следователи, председателят на избирателната секция установява техния брой и самоличност. Негласувалите съдии, прокурори или следователи предават документите си 11 за самоличност на избирателната секция. Само тези съдии, прокурори или следователи се допускат до гласуване след 20,00 ч. (4) Отварянето на изборните кутии и преброяването на подадените бюлетини е публично и се извършва от съответните избирателни секции веднага след приключване на гласуването. (5) За резултатите от избора всяка от секциите съставя протокол в два екземпляра, в който се вписват общият брой на гласувалите, действителните и недействителните бюлетини; бюлетините, подадени поименно за всеки кандидат. Протоколът се подписва от председателя и от членовете на избирателната секция. Чл. 41. (1) Дистанционното електронно гласуване се осъществява с помощта на система за дистанционно електронно гласуване. Системата трябва да: 1. осигурява лесен и разбираем достъп до механизмите и начините за гласуване; 2. предлага на съдиите, прокурорите и следователите инструкции за действията при гласуването; 3. гарантира, че само лицата, които са вписани в избирателните списъци по чл. 31, имат право да гласуват; 4. осигурява надеждна и бърза идентификация на самоличността на съдиите, прокурорите и следователите; 5. осигурява еднаква по обем и качество информация за всеки кандидат; 6. гарантира тайната на гласуването и свободно изразяване на волята на съдиите, прокурорите и следователите чрез технически средства; 7. осигурява възможност за лесна навигация на потребителския софтуер и в частност на бюлетината; 8. не изисква от съдиите, прокурорите и следователите специални умения освен необходимите за използване на интернет терминали; 9. позволява използване на всички популярни операционни системи; 10. осигурява възможност за подаване на гласа за не повече от 5 минути; 11. гарантира, че всеки от съдиите, прокурорите и следователите подава само един глас и че всеки глас се съхранява и преброява само един път; 12. бъде сертифицирана по най-висок ISO стандарт за качество и устойчивост на използвания софтуер и хардуер; 13. осигурява максимална надеждност срещу външни смущения и неразрешен достъп, включително срещу хакерски атаки; 14. съхранява данните от гласуването; 15. позволява обобщаване на резултатите и изпращането им в електронен вид на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет след приключване на гласуването; 12 16. гарантира, че връзката между терминала на съдията, прокурора и следователя и сървърните компоненти се извършва по начин, който не позволява на трети страни да променят или получат достъп до обменяната информация; 17. поддържа електронен дневник на изборния процес с отбелязване на всички възникнали особености и отклонения от предвидения режим; 18. гарантира лесна поддръжка на софтуерните и хардуерните средства и бързо отстраняване на възникнали технически неизправности; 19. позволява наблюдение на изборния процес от независими и упълномощени лица и органи; 20. позволява одит и проверка от страна на упълномощени органи; 21. е одитирана преди всеки избор, като резултатите от одита се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет не по-късно от 10 дни преди началото на дистанционното електронно гласуване; 22. е с публично достъпен изходен код; 23. позволява на съдията, прокурора и следователя да проверява дали гласът му е отчетен правилно, без това да разкрива тайната на вота; 24. позволява независимо преброяване на гласовете; 25. отговаря на изискванията за мрежова и информационна сигурност, определени в наредбата по чл. 3, ал. 2 от Закона за киберсигурност; 26. не позволява добавяне, премахване или подмяна на гласове извън стандартния изборен процес; 27. отговаря на Приложение III към Препоръка REC (2004)11 на Съвета на Европа за правните, оперативни и технически стандарти за електронно гласуване; 28. се състои от компоненти, всеки от които е електронно подписан с квалифициран електронен печат на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги; 29. не позволява извличането на междинни резултати преди края на изборния ден. (2) Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет избира организация, която да удостовери съответствията на системата с изискванията по ал. 1. Регистрирани наблюдатели имат право да наблюдават процеса на удостоверяване на съответствието. (3) Историята на достъпа на длъжностни лица до всички сървъри, използвани от системата за дистанционно електронно гласуване по ал. 1, се публикува на интернет страницата на Висшият съдебен съвет, съответно на Висшият прокурорски съвет ежедневно в рамките на периода по чл. 33, ал. 1. (4) Изходният код на системата се публикува в хранилището по чл. 7в, ал. 2, т. 23 от Закона за електронното управление. При липса на публикуван актуален изходен код, резултатът от избора е недействителен. 13 (5) Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет след съгласуване с министъра на правосъдието и с министъра на електронното управление издава наредба, с която определя техническите изисквания и стандарти към софтуерната и хардуерната част на системата по ал. 1. Чл. 42. (1) Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет подготвят системата и въвеждат списъците по чл. 29, ал. 5 не по-късно от 14 дни преди изборния ден и ако е необходимо, създава частни ключове за функционирането на системата не по-късно от 24 часа и не по-рано от два дни преди началото на периода за дистанционно електронно гласуване по чл. 33, ал. 1. (2) При дистанционното електронно гласуване съдията, прокурорът или следователят прави своя избор чрез обща бюлетина върху визуален, аудио- или тактилен терминал, на която отбелязва по еднозначен начин своя вот. Бюлетината е проектирана по същия начин както хартиената бюлетина. (3) Съдията, прокурорът или следователят има право да промени вота си, подаден по дистанционен електронен път, като се зачита само последният подаден по време глас преди приключване на срока за електронно гласуване от дистанция при спазване на принципа „един човек – един глас“. (4) При гласуване съдията, прокурорът или следователят се идентифицира електронно със средство за електронна идентификация с ниво на осигуреност „високо“ или с квалифициран електронен подпис по смисъла на Регламент (ЕС) 910/2014. Гласуването се потвърждава с код, изпратен като кратко текстово съобщение на предварително посочен мобилен телефонен номер на магистрата. Не се допуска един и същи мобилен телефонен номер да бъде използван от повече от един магистрат. (5) Гласуването включва следните етапи: 1. съдията, прокурорът или следователят отваря публичната част на системата за електронно дистанционно гласуване; 2. съдията, прокурорът или следователят се идентифицира електронно по реда на ал. 4; 3. след успешна идентификация по т. 2 се визуализира бюлетина, идентична с хартиената бюлетина за съответния избор; 4. съдията, прокурорът или следователят отбелязва по еднозначен начин своя вот за избраните кандидати; след като съдията, прокурорът или следователят направи своя избор, системата изисква потвърждаване на избора; 5. съдията, прокурорът или следователят може трикратно да промени избора си преди потвърждаването му; 6. след потвърждаване на избора по т. 4 гласът се записва и съхранява в електронна избирателна кутия, която не позволява разкриване на самоличността на съдията, прокурора или следователя и начина на гласуване; 7. след записване на гласа в кутията по т. 6 съдията, прокурорът или следователят получава съобщение за приключване на гласуването; 14 8. след приключване на гласуването информацията за направения избор става недостъпна за следващи потребители; заличава се информацията за самоличността на съдията, прокурора или следователя и начина на гласуване. (6) Съдията, прокурорът или следователят има право да провери дали гласът му е приет правилно от системата, без това да разкрива тайната на вота. Редът, сроковете и техническите средства за проверката по предходното изречение се определят с правилата по чл. 27, ал. 1. (7) Когато е нарушена сигурността или отказоустойчивостта на системата или когато е налице технологична невъзможност да се гарантират избирателните права, Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет с мотивирано решение временно спира или прекратява дистанционното електронно гласуване или не стартира системата за гласуване. Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет уведомява съдиите, прокурорите и следователите чрез интернет страницата си и средствата за масово осведомяване за причините и публикува подробен отчет не по-късно от 24 часа след постановяване на решението. Чл. 43. (1) След приключване на изборния ден избирателната секция за електронно дистанционно гласуване през интернет генерира чрез информационната система за електронен избор резултатите от гласуването в тази секция и съставя протокол, в който отразява общия брой на гласувалите, брой на действителните и на недействителните гласове, брой гласове, подадени поименно за всеки кандидат. Генерираните резултати от информационната система за електронен избор са неразделна част от протокола. (2) Генерирането на резултатите и съставянето на протокола се извършва в присъствието на всички членове на избирателната секция. Могат да присъстват кандидати за членове на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет, регистрирани наблюдатели и застъпници, акредитирани представители на медиите, като им се осигурява пряка видимост, при спазване на изискването за ограничен достъп. (3) При упражняване на вот чрез електронно дистанционно гласуване и немаркиране на нито един от кандидатите информационната система за електронен избор отчита подадения глас като недействителен. (4) Протоколът се подписва от председателя и двамата членове на избирателната секция за електронно дистанционно гласуване през интернет. Чл. 44. (1) Изборът се смята за редовен, ако са гласували повече от половината от съдиите, съответно прокурорите или следователите, включени в списъците по чл. 31. (2) В случай че не са налице предпоставките по ал. 1, се произвежда нов избор на следващия ден. Изборът се смята за редовен, ако са гласували не по-малко от 33 на сто от имащите право на глас. (3) В случай че при произвеждането на новия избор се наложи повторно гласуване по реда на чл. 45, ал. 4, то се извършва на следващия ден. (4) В случай че всички членове на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет, които се излъчват от съответното общо събрание, са избрани в деня, в който е произведено гласуването, общото събрание се закрива. 15 Чл. 45. (1) Въз основа на протоколите по чл. 40, ал. 5 и чл. 43, ал. 4 избирателната комисия се произнася с решение за резултатите от избора, което включва имената на избраните членове на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет и броя на гласовете, с които са избрани, и се подписва от председателя и от членовете на избирателната комисия. Неразделна част от решението на избирателната комисия са протоколите на избирателните секции. Решението и протоколите се обявяват незабавно на интернет страницата на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет. (2) За избрани се смятат кандидатите, получили повече от половината от действителните гласове. Ако кандидатите, отговарящи на това условие, са повече от броя на членовете, които се избират на съответното общо събрание, за избрани се смятат тези измежду тях, които са получили най-много гласове. (3) При равен брой гласове избраният или избраните кандидати се определят от избирателната комисия чрез жребий, проведен в присъствието на заинтересованите кандидати. (4) Когато при гласуването не е избран съответният брой членове по реда на ал. 2 и 3, изборът продължава на следващия ден, като се произвежда повторно гласуване. Ако при повторното гласуване не е избран съответният брой членове с необходимото мнозинство, за избрани се смятат онези от тях, които са получили най-много гласове. (5) Ако избирателната комисия не е успяла да отпечата нови бюлетини, невключващи избраните по реда на ал. 2 кандидати, се гласува с първоначалните бюлетини. В този случай подадените за тези кандидати гласове не се зачитат при определянето на валидността на бюлетината и на изборния резултат. Чл. 46. (1) Решението на избирателната комисия, с което се обявява резултатът от избора, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от обявяването му пред състава по чл. 29, ал. 4. (2) Жалбата се подава чрез Висшия съдебен съвет, съответно чрез Висшия прокурорски съвет, който в тридневен срок изпраща цялата преписка на състава по ал. 1. (3) Съставът разглежда жалбата по реда на Административнопроцесуалния кодекс в открито съдебно заседание с призоваване на жалбоподателя и представител на избирателната комисия и се произнася с решение в 14-дневен срок, което е окончателно. Чл. 47. (1) Бюлетините се подреждат и запечатват в избирателните кутии. Те се съхраняват до влизане в сила на решението, с което избирателната комисия се произнася за резултата от избора, и се унищожават с решение на Висшия съдебен съвет след встъпване в длъжност на новоизбраните членове. (2) След отчитане на резултатите от гласуването Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет изтрива всички ключове, създадени при подготовката на електронното дистанционно гласуване. (3) Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет архивира и изтрива базата данни с гласовете, подадени дистанционно след изтичане на сроковете за обжалване на резултатите или влизане на решението на съда в сила, но не по-рано от 21 дни след края на изборния ден. Архивът се съхранява до следващите избори по ред, определен от органа по произвеждане на избора. 16 (4) Решението на избирателната комисия и протоколите на избирателните секции се пазят 5 години от деня на избора. Чл. 48. (1) Ако изборът бъде обявен за незаконосъобразен, нов избор се произвежда не по-късно от един месец. (2) Датата на избора се насрочва от лицата по чл. 26, ал. 1 – 3 и се съобщава на съдиите, прокурорите и следователите по реда за свикване на общото събрание. (3) Новият избор се произвежда по правилата, предвидени за редовния избор. Чл. 49. (1) Административните ръководители на органите на съдебната власт създават организация, която да осигури присъствието на място на съдиите, прокурорите и следователите на общото събрание, както и на изслушването по чл. 35. (2) Съдиите, прокурорите и следователите се командироват от административните ръководители на съответния орган на съдебната власт за присъствието си на място на общото събрание и на изслушването по чл. 35. Чл. 50. (1) Организационно-техническата подготовка на събранията се извършва от администрацията на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет. (2) Разходите по провеждането на събранията са за сметка на бюджета на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет. Чл. 51. При предсрочно освобождаване на изборен член на Висшия съдебен съвет избор на нов член се насрочва при условията и по реда на този раздел. Раздел III Избор на членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет от Народното събрание Чл. 52. (1) Народното събрание избира членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на изборните членове. (2) Предложенията за кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет се правят от: 1. народните представители; 2. Висшия адвокатски съвет; 3. юридическите факултети или съответните на тях структури във висшите училища, класирани на първите три места съгласно рейтинговата система на висшите училища в България в професионално направление „Право“ на Министерството на образованието и науката за съответната година. (3) Юридически лица с нестопанска цел в обществена полза, които най-малко пет години са работили активно и имат доказан опит в областта на съдебната реформа, на превенцията и противодействието на корупцията или в сферата на медийния плурализъм, 17 могат да предлагат лица за членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет чрез народен представител. Народният представител, ако приеме номинацията, прави предложението от свое име. Чл. 53. (1) При всеки избор на членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет се създава нарочна номинационна комисия от петима членове – по един член, предложен от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната прокуратура, Министерството на правосъдието и омбудсмана на Република България. Членовете на комисията трябва да отговарят на изискванията на чл. 130а, ал. 3 от Конституцията. (2) Номинационната комисия разглежда мотивираните предложения за членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет, извършва подбор за допустимост и след публична процедура за изслушване и обсъждане представя доклада по чл. 55, ал. 4 на специализирана постоянна комисия на Народното събрание. (3) Постоянната комисия на Народното събрание оповестява състава и приема правила за работа на номинационната комисия. Чл. 54. (1) Предложенията за членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет, избирани от Народното събрание, се правят не по-късно от два месеца преди произвеждането на избора пред номинационната комисията. Към предложенията се прилагат: 1. подробни писмени мотиви за професионалните и нравствените качества на кандидатите, включително и изразени становища от професионални, академични и други организации; 2. документи за завършено висше образование по специалността "Право", документи, свързани с изискванията за несъвместимост, както и документи за юридическия стаж и кариерното развитие на кандидата. (2) Предложенията се правят, след като се вземе писменото съгласие на всеки кандидат. (3) Предложенията заедно с подробна професионална биография на кандидатите и документите по ал. 1 се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страницата на Народното събрание. Посочва се от кого е издигната кандидатурата и се публикуват мотивите към нея. (4) Публикуването на предложенията и документите по ал. 1 се извършва в съответствие с изискванията за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. (5) Администрацията на Народното събрание служебно установява обстоятелствата по чл. 21, ал. 1, т. 8. Чл. 55. (1) В 14-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат представя на номинационната комисия писмена концепция за работата си като член на Висшия съдебен съвет или на Висшия прокурорски съвет. В същия срок кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет или на Висшия прокурорски съвет представят декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си, както и декларация за наличие на частен интерес по смисъла на чл. 71 от Закона за 18 противодействие на корупцията по образец, утвърден от Инспектората към Висшия съдебен съвет и съгласуван с Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет. Всички концепции и декларации се публикуват в срок до три работни дни от изтичане на срока по изречение първо на интернет страницата на Народното събрание. (2) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, с изключение на тези по чл. 52, ал. 3, висши училища, научни организации и адвокатските съвети не по-късно от 7 дни преди изслушването могат да представят на номинационната комисия становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата. (3) Номинационната комисия изслушва всеки кандидат, който представя пред нея концепцията по ал. 1. Изслушването се насрочва и обявява от комисията не по-късно от един месец преди провеждането му. Изслушването се провежда на открито заседание на комисията не по-късно от 14 дни преди произвеждане на избора. За изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на интернет страницата на Народното събрание. С оглед на постъпилите становища по ал. 2 членовете на комисията могат да изискат и допълнителни документи, които кандидатите трябва да представят. (4) Номинационната комисия изготвя подробен и мотивиран доклад за професионалните и нравствените качества на кандидатите, с който предлага кандидатурите за обсъждане в специализираната постоянна комисия на Народното събрание. Докладът съдържа становище за представянето на кандидатите, изготвено след изслушването им, както и препоръчително оценяване, изготвено на база заключение за: 1. изпълнение на законовите изисквания за заемане на длъжността; 2. нравствените и професионалните качества на кандидатите и тяхната квалификация и опит; 3. специфичната подготовка и качества, както и мотивацията им за заемане на съответната длъжност; 4. публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата. (5) Докладът се публикува на интернет страницата на Народното събрание. Чл. 56. Народното събрание избира всеки член на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет поотделно с мнозинство две трети от народните представители. Раздел IV Правомощия и организация на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет Чл. 57. (1) Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет осъществяват правомощията си самостоятелно и чрез Общо събрание. 19 (2) Дейността на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет се подпомага от администрация. Чл. 58. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет осъществява правомощията си при условията и по реда на глава шестнадесета. Чл. 59. Висшият съдебен съвет: 1. назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите; 2. прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд; 3. назначава и освобождава административните ръководители на съдилищата и определя броя, назначава и освобождава техните заместници; 4. прави периодични атестации на съдиите и административните ръководители на съдилищата, приема комплексна оценка от атестирането и решава въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост; 5. налага предвидените в този закон дисциплинарни наказания; 6. приема решения за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет при условията на чл. 130а, ал. 6 от Конституцията; 7. определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, военните, административните и апелативните съдилища, създава и закрива съдилища, променя тяхното седалище и определя населените места, в които се разкриват териториални отделения към съответния районен съд, след съгласуване с министъра на правосъдието, а по отношение на военните съдилища – и след съгласуване с министъра на отбраната; 8. определя броя на съдиите във всички съдилища съобразно степента на натовареност след съгласуване с административните ръководители на съдилищата; 9. ежегодно анализира и отчита степента на натовареност на съдилищата и публикува информацията на интернет страницата си; 10. приема правила за разпределение на делата между съдиите, които разглеждат дела, разпределени по реда на чл. 10, ал. 3, с цел изравняване на общата им натовареност; 11. определя възнагражденията на съдиите, на административните ръководители и техните заместници; 12. организира и провежда конкурсите за съдийските длъжности в предвидените от този закон случаи; 13. прекратява командироването на съдия в друг орган на съдебната власт при условията и по реда, предвидени в този закон; 14. определят броя на съдебните служители съобразно степента на натовареност след съгласуване с административните ръководители на съдилищата, като може да разкрива нови и да съкращава длъжности; 20 15. определя структурата на администрацията на Висшия съдебен съвет и броя на служителите; 16. определя структурата на администрацията на Националния институт на правосъдието и броя на служителите; 17. приема проекта на бюджет на системата на съдилищата; 18. организира и ръководи изпълнението на бюджета на съдилищата; 19. участва в управлението на съдебното обучение; 20. управлява недвижимите имоти на съдебната власт; 21. създава постоянни и временни комисии за подпомагане на дейността си; 22. приема правилник за организацията на дейността си и за дейността на администрацията на Висшия съдебен съвет, който се обнародва в „Държавен вестник“; 23. приема Кодекс за етично поведение на българските съдии; 24. в предвидените от закона случаи издава подзаконови нормативни актове; 25. одобрява автоматизираните информационни системи за органите на съдебната власт след съгласуване с министъра на правосъдието и министъра на електронното управление и осигурява системната им интеграция и оперативната им съвместимост; в случай че актовете в изпълнение на правомощията по изречение първо засягат дейността на прокуратурата и следствените органи, те се съгласуват с Висшия прокурорски съвет; 26. дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на съдебната власт; 27. възлага на Инспектората към Висшия съдебен съвет извършването на проверки, които са извън годишната програма за дейността му; 28. изслушва, приема и внася в Народното събрание до 31 май годишен доклад за своята дейност заедно с годишния доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет и с годишните доклади на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд; 29. приема образци на годишен отчет на съдилищата; 30. изготвя и оповестява годишен доклад за независимостта и прозрачността на дейността на съдилищата и на собствената си дейност, който предоставя за обществено обсъждане; 31. изисква и обобщава на всеки 6 месеца информация от съдилищата за тяхната дейност, която се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет; 32. създава и поддържа електронен публичен регистър на всички свои решения и мотивите към тях; 33. създава и поддържа електронен публичен регистър на всички проекти, които имат за предмет функционирането на съдилищата, както и други регистри в случаите, определени в този закон; 21 34. организира и координира участието на съдии в международното правно сътрудничество; 35. внася за обсъждане в Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет общи за съдебната власт въпроси, свързани с независимостта на съдебната власт; 36. решава и други общи за съдилищата организационни въпроси, 37. решава организационни въпроси относно дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет и Националния институт на правосъдието. Чл. 60. Висшият прокурорски съвет: 1. назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност прокурорите и следователите; 2. прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на главния прокурор; 3. назначава съдия, определен по реда на чл. 151, ал. 5, на длъжност прокурор във Върховната прокуратура, който да изпълнява функциите на прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор; 4. назначава съдия от наказателната колегия на Върховния касационен съд, определен по реда на чл. 287, ал. 4, за заместник на главния прокурор, който осъществява контрол върху действията на прокурора за разследването на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор, при условията и по реда, определени в закон; 5. назначава заместващ прокурор по реда на т. 3 и 4 в случаите, когато прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, или прокурорът, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследването на престъпления, извършени от главния прокурор, си направят самоотвод, бъдат отведени или са в трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си; 6. назначава и освобождава административните ръководители в системата на прокуратурата и определя броя, назначава и освобождава техните заместници; 7. избира и освобождава директора на Националната следствена служба и неговите заместници; 8. прави периодични атестации на прокурорите, следователите и административните ръководители в системата на прокуратурата, приема комплексна оценка от атестирането и решава въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост; 9. налага дисциплинарни наказания, предвидени в този закон на прокурорите, следователите и административните ръководители в системата на прокуратурата и на техните заместници; 10. приема решения за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия прокурорски съвет при условията на чл. 130а, ал. 6 от Конституцията; 22 11. определя броя и седалищата на районните, окръжните, военните и апелативните прокуратури в съответствие със структурата на съдилищата, които разглеждат наказателни дела, създава и закрива прокуратури, променя тяхното седалище и определя населените места, в които се разкриват териториални отделения към съответната районна прокуратура, след съгласуване с министъра на правосъдието; 12. определя броя на прокурорите и следователите във всички прокуратури и следствени отдели съобразно степента на натовареност след съгласуване с административните ръководители на органите на прокуратурата и следствените органи; 13. ежегодно анализира и отчита степента на натовареност на органите на прокуратурата и следствените органи и публикува информацията на интернет страницата си; 14. определя възнагражденията на прокурорите и следователите, на административните ръководители и техните заместници; 15. организира и провежда конкурсите за прокурорските и следователските длъжности в предвидените от този закон случаи; 16. прекратява командироването на прокурор или следовател в друг орган на съдебната власт при условията и по реда, предвидени в този закон; 17. определя броя на съдебните служители съобразно степента на натовареност след съгласуване с административните ръководители на органите на прокуратурата и на следствените органи, като може да разкрива нови и да съкращава длъжности; 18. определя структурата на администрацията на Висшия прокурорски съвет и броя на служителите; 19. приема проекта на бюджет на прокуратурата; 20. организира и ръководи изпълнението на бюджета на прокуратурата; 21. участва в управлението на съдебното обучение; 22. участва в управлението на недвижимите имоти на съдебната власт, съгласувано с Висшия съдебен съвет; 23. създава постоянни и временни комисии за подпомагане на дейността си; 24. приема правилник за организацията на дейността си и за дейността на администрацията на Висшия прокурорски съвет, който се обнародва в „Държавен вестник“; 25. приема Кодекс за етично поведение на българските прокурори и следователи; 26. в предвидените от закона случаи издава подзаконови нормативни актове; 27. дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на прокуратурата и следствените органи; 28. изслушва, приема и внася в Народното събрание до 31 май годишен доклад за своята дейност заедно с годишния доклад за дейността на главния прокурор; 29. определят структурата и показателите, които трябва да съдържа докладът на главния прокурор по т. 28; 23 30. приема образци на годишен отчет на прокуратурите и следствените органи; 31. изготвя и оповестява годишен доклад за независимостта и прозрачността на дейността на органите на прокуратурата и следствените органи и на собствената си дейност, който предоставя за обществено обсъждане; 32. изисква и обобщава на всеки 6 месеца информация от прокуратурата и от Националната следствена служба за тяхната дейност, която се публикува на интернет страницата на Висшия прокурорски съвет; 33. създава и поддържа електронен публичен регистър на всички свои решения и мотивите към тях; 34. създава и поддържа електронен публичен регистър на всички проекти, които имат за предмет функционирането на органите на прокуратурата и следствените органи, както и други регистри в случаите, определени в този закон; 35. избира националния член от Република България в Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст), неговия заместник и помощника на националния член въз основа на подбор, проведен съгласно приети от Висшия прокурорски съвет правила, и чрез министъра на правосъдието уведомява Евроюст и Европейската комисия за избора; 36. извършва подбор на кандидатите за европейски делегирани прокурори и чрез министъра на правосъдието уведомява европейския главен прокурор за излъчените кандидатури; 37. организира и координира участието на прокурори и следователи в международното правно сътрудничество; 38. внася за обсъждане в Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет общи за съдебната власт въпроси, свързани с независимостта на съдебната власт; 39. решава и други общи за органите на прокуратурата и следствените органи организационни въпроси. Чл. 61. (1) Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет се състои от всички членове на двата съвета. (2) Общото събрание: 1. одобрява проекта на бюджета на съдебната власт по предложение на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет; 2. приема становища по общи за съдебната власт организационни въпроси; 3. приема становища по въпроси, свързани с управлението на недвижимите имоти на съдебната власт; 4. съгласуват графика за провеждане на изборите за членове на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, образеца за изборни протоколи и техническия образец на бюлетините, реда и начина на провеждането на изборите; 24 5. съгласува становищата на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет по законопроекти, които се отнасят до дейността на съдебната власт; 6. изразява общата позиция на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет по общи за съдебната власт въпроси, свързани с независимостта на съдебната власт. Чл. 62. (1) Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателстват от председателя на Върховния касационен съд, а в негово отсъствие – от председателя на Върховния административен съд. В отсъствието на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд заседанията на Висшия съдебен съвет се председателстват от представляващия Висшия съдебен съвет. (2) Висшият прокурорски съвет избира член на съвета, който председателства заседанията на Висшия прокурорски съвет. В негово отсъствие заседанията на съвета се председателстват от представляващия Висшия прокурорски съвет. В отсъствие и на двамата заседанията се председателстват от най-старшия присъстващ член. (3) Министърът на правосъдието и главният инспектор може да присъстват на заседанията на Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, както и на заседанията на двата съвета, като не участват в гласуването. При отсъствие на министъра на правосъдието на заседанията може да присъства определен от него заместник- министър. Чл. 63. (1) Заседанията на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет се свикват от председателстващия. Заседанията може да се свикват и по искане на трима членове на съответния съвет. (2) Членовете на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет, министърът на правосъдието и главният инспектор се уведомяват за датата на провеждане и за дневния ред пет дни предварително, като им се предоставят и писмените материали за заседанието. (3) По изключение в неотложни случаи допълнения в предварително обявения дневен ред може да се правят в деня на заседанието по решение на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет. Чл. 64. (1) Заседание на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет се провежда, ако присъстват повече от половината от членовете. Членовете на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет са длъжни да присъстват на заседанията, освен ако не са налице уважителни причини. (2) Решенията на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове. (3) Решенията на Висшия съдебен съвет се приемат с мнозинство не по–малко от: 1. десет гласа - в случаите по чл. 59, т. 2 и 6; 2. девет гласа – в случаите по чл. 59, т. 1, 3-5. (4) Решенията на Висшия прокурорски съвет се приемат с мнозинство не по –малко от: 1. седем гласа - в случаите по чл. 60, т. 2, 7 и 10; 25 2. шест гласа – в случаите по чл. 60, т. 1, 3-6, 8 и 9. (5) Когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване по реда на чл. 68. (6) Гласуването винаги е явно. Не се допуска гласуване „въздържал се“. Чл. 65. (1) Решенията на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет се мотивират. (2) За мотиви на решението, с което се приема направеното предложение, се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет или на Висшия прокурорски съвет в негова подкрепа. (3) За мотиви на решението, с което не се приема направеното предложение, се смятат отрицателните изказвания на членовете на Висшия съдебен съвет или на Висшия прокурорски съвет срещу него. (4) Липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на решението. Чл. 66. (1) Заседанията на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет са публични и се излъчват пряко в интернет освен в случаите, когато се обсъждат предложения за налагане на дисциплинарно наказание или документи, съдържащи информация, класифицирана по Закона за защита на класифицираната информация. (2) Решенията, приети на закрито заседание, се обявяват публично. Чл. 67. (1) Член на Висшия съдебен съвет или на Висшия прокурорски съвет няма право да участва в гласуването на решение, което се отнася лично до него или до негов съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен, или ако са налице други обстоятелства, които пораждат съмнение в неговата безпристрастност. (2) В случаите по ал. 1 членът на Висшия съдебен съвет или на Висшия прокурорски съвет се отстранява сам, като обявява обстоятелствата, които са наложили отстраняването. Чл. 68. (1) Заинтересованите лица могат да оспорват решенията на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд с изключение на решенията по чл. 59, т. 5 и 12 и чл. 60, т. 9 и 15, които се разглеждат от смесен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд. (3) Жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго. (4) Решенията по ал. 2 не подлежат на касационно обжалване, с изключение на делата, чийто предмет са актовете по чл. 59, т. 24, чл. 60, т. 26 и производствата по глава петнадесета. Чл. 69. (1) Заседанията на Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет се председателстват от председателя на Върховния касационен съд, а в негово отсъствие – от председателя на Върховния административен съд. В отсъствие и на двамата заседанията се председателстват от най-старшия присъстващ член. 26 (2) Заседанията на Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет се свикват от председателстващия. Заседанията могат да се свикват и по искане на Висшия съдебен съвет или на Висшия прокурорски съвет. Заседанията на Общото събрание може да се свикват и по искане на трима членове на съответния съвет. (3) За заседанията на Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет и за неговите актове се прилагат съответно чл. 62, ал. 3, чл. 63, ал. 2 и 3, чл. 64, ал. 1, 2, 5 и 6 и чл. 65, 66 и 67. Чл. 70. (1) Висшият съдебен съвет избира от своя състав постоянна Комисия „Бюджет и финанси“ и постоянна Комисия „Управление на собствеността“. (2) Висшият прокурорски съвет избира от своя състав постоянна Комисия „Бюджет и финанси“. (3) Правомощията и правилата за дейността им се уреждат в правилниците по чл. 59, т. 22 и чл. 60, т. 24. Всяка комисия избира председател между членовете си. Чл. 71. Дейността на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет се подпомага от постоянни Комисия по атестирането и конкурсите, Комисия по професионална етика и Комисия по дисциплинарната дейност. Броят на членовете, съставът им и правилата за дейността им се определят от съответния съвет. Всяка комисия избира измежду членовете си председател, който е изборен член на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет. Чл. 72. (1) В състава на Комисията по атестирането и конкурсите при Висшия съдебен съвет може да се включат и действащи към момента на избора съдии, с ранг или на длъжност съдия във Върховния касационен съд или във Върховния административен съд, които се избират за срок от две години. Административните ръководители на съдилища и техните заместници не могат да бъдат избирани за членове на комисии. (2) В случаи на решение по ал. 1 пленумите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд избират съдии, отговарящи на условията по ал. 1. (3) В състава на Комисията по атестирането и конкурсите при Висшия прокурорски съвет се включват членове от съвета, както и избрани за срок от две години членове от действащи към момента на избора прокурори и следователи с ранг или на длъжност прокурор във Върховната прокуратура или следовател в Националната следствена служба. Административните ръководители на прокуратурите и техните заместници не могат да бъдат избирани за членове на комисии. (4) Общото събрание на прокурорите от Върховната прокуратура избира прокурори, а Общото събрание на следователите от Националната следствена служба избира следователи, отговарящи на условията по ал. 3, които се включват в Комисията по атестирането и конкурсите при Висшия прокурорски съвет. (5) Съдия, прокурор или следовател може да бъде избран повторно за член на съответната комисия, но не за два последователни мандата. (6) Участието в състава на Комисията по атестирането и конкурсите към Висшия съдебен съвет и към Висшия прокурорски съвет на съдии, прокурори и следователи се взема предвид при изготвяне на атестация на съответния съдия, прокурор или следовател. 27 Чл. 73. (1) Комисията по атестирането и конкурсите предлага на Висшия съдебен съвет проект на решение за: 1. броя на съдиите, на административните ръководители и на техните заместници; 2. назначаване, повишаване в ранг или в длъжност и освобождаване на съдии; 3. назначаване и освобождаване на административните ръководители и на заместниците на административни ръководители, с изключение на председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд. (2) Комисията по атестирането и конкурсите предлага на Висшия прокурорски съвет проект на решение за: 1. броя на прокурорите и следователите, както и на административните ръководители и на техните заместници; 2. назначаване, повишаване в ранг или в длъжност и освобождаване на прокурори и следователи; 3. назначаване и освобождаване на административните ръководители и на заместниците на административни ръководители, с изключение на главния прокурор и директора на Националната следствена служба. Чл. 74. (1) Предложения пред Комисиите по атестирането и конкурсите към Висшия съдебен съвет във връзка с осъществяване на правомощията им по чл. 73, ал. 1 се правят от заинтересования съдия и от съответния административен ръководител. (2) Предложенията от административния ръководител се правят, както следва: 1. от председателя на Върховния касационен съд - за заместниците му и за съдиите от този съд; 2. от председателя на Върховния административен съд - за заместниците му и за съдиите от този съд; 3. от председателите на апелативните съдилища и на военно-апелативния съд – за заместниците им и за съдиите от тези съдилища; 4. от председателите на окръжните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища; 5. от председателите на административните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища; 6. от председателите на военните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища; 7. от председателите на районните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища. Чл. 75. (1) Предложения пред Комисиите по атестирането и конкурсите към Висшия прокурорски съвет във връзка с осъществяване на правомощията им по чл. 73, ал. 2 се правят от заинтересования прокурор или следовател и от съответния административен ръководител. 28 (2) Предложенията от административния ръководител се правят, както следва: 1. от главния прокурор за: а) заместниците му от Върховната прокуратура и за директора на Националната следствена служба; б) заместник-директор на Националната следствена служба след съгласуване с директора; в) прокурорите от Върховната прокуратура и за следователите от Националната следствена служба; г) апелативните прокурори и военно-апелативния прокурор; 2. от апелативните прокурори и военно-апелативния прокурор - за заместниците им и за прокурорите от апелативните прокуратури и от военно-апелативната прокуратура, както и за окръжните и военно-окръжните прокурори в съответния район; 3. от военно-окръжните прокурори – за заместниците им, за прокурорите от военно- окръжните прокуратури и за военните следователи; 4. от окръжните прокурори - за заместниците им, за завеждащите окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури, за прокурорите от окръжните прокуратури и за следователите от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури, както и за районните прокурори в съответния район; 5. от районните прокурори - за заместниците им и за прокурорите от районните прокуратури. (3) Директорът на Националната следствена служба изготвя предложения за завеждащи специализираните отдели в Националната следствена служба и за следователите от тези отдели. (4) Завеждащите окръжните следствени отдели могат да изготвят предложения до административните ръководители на окръжните прокуратури за следователите от тези отдели. Чл. 76. Министърът на правосъдието може да дава становища по предложенията по чл. 74 и 75. Чл. 77. (1) Комисиите по атестирането и конкурсите към Висшия съдебен съвет и към Висшия прокурорски съвет извършват цялостна проверка на комплексните оценки на атестациите по чл. 288, предложени от съответните помощни или постоянни атестационни комисии в органите на съдебната власт. (2) Съответната Комисия по атестирането и конкурсите предлага на Висшия съдебен съвет или на Висшия прокурорски съвет проект на решение за провеждане на атестиране по чл. 288 и приемане на комплексна оценка на съдия, прокурор и следовател. Чл. 78. (1) Комисията по атестирането и конкурсите при Висшия съдебен съвет, провежда атестирането на съдии, на административни ръководители и на заместници на административни ръководители. 29 (2) Комисията по атестирането и конкурсите при Висшия прокурорски съвет провежда атестирането на прокурори и следователи, на административни ръководители и на заместници на административни ръководители. (3) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба не подлежат на атестиране по реда на глава единадесета. (4) Заместниците на административните ръководители от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната прокуратура и Националната следствена служба, както и съдиите, прокурорите и следователите в тях, не подлежат на атестиране по чл. 288, ал. 1, т. 1 и 2, буква „а“. (5) Съдиите, прокурорите и следователите, административните ръководители и заместниците на административни ръководители, навършили 60-годишна възраст, не подлежат на атестиране по чл. 288, ал. 1, т. 2, буква „а“. Чл. 79. (1) При провеждане на атестирането на съдии участват помощни атестационни комисии в съдилищата. (2) Помощните атестационни комисии подпомагат Комисията по атестирането и конкурсите при Висшия съдебен съвет. (3) Помощните атестационни комисии се избират в съответните съдилища на принципа на случайния подбор за всяко конкретно атестиране, съобразно материята на делата, разглеждани от атестираните магистрати, и се състоят от трима редовни и един резервен член. (4) Членовете на помощните атестационни комисии трябва да са придобили несменяемост, да са получили положителна комплексна оценка от последното си атестиране „много добра“ и да не им е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл. 351, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение. Изискването за положителна комплексна оценка от последното атестиране „много добра“ не се прилага за лицата по чл. 78, ал. 4 и 5. (5) Административният ръководител не може да бъде избиран за член на помощна атестационна комисия. (6) Помощната атестационна комисия избира председател измежду своите членове. (7) При невъзможност да се формира помощна атестационна комисия от съответния съд съставът й се допълва с членове от равен по степен съд в съответния съдебен район. (8) Когато за участие в конкурс за повишаване или преместване за съдии е необходимо провеждането на множество атестационни процедури, по предложение на Комисията по атестирането и конкурсите Висшият съдебен съвет разпределя на случаен принцип провеждането на атестирането на съдиите между помощни атестационни комисии към други окръжни съдилища, съответно между помощни атестационни комисии към други апелативни съдилища. (9) Съставът на помощните атестационни комисии по ал. 8 се избира на случаен принцип при условията и по реда на ал. 3 при отчитане на действителната натовареност на 30 отделенията на съдилищата и на броя на провежданите други атестации от помощни атестационни комисии от същите отделения на съдилищата. (10) Помощни атестационни комисии не се избират в районните съдилища, в административните съдилища, както и във военните съдилища. Чл. 80. (1) Комисиите по професионална етика към Висшия съдебен съвет и към Висшия прокурорски съвет извършват проучвания, събират необходимата информация и изготвят становище относно притежаваните нравствени качества на кандидатите в конкурсите за заемане на длъжност в органите на съдебната власт, както и на кандидатите за административни ръководители и на кандидатите за заместник-административни ръководители. (2) Комисиите по професионална етика към Висшия съдебен съвет и към Висшия прокурорски съвет се произнасят по възражения относно становищата на органите по чл. 81, ал. 4 и изготвят становища по етични въпроси, свързани с приложението на Кодекса за етично поведение на българските съдии и Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи, поставени от съдии, прокурори и следователи. Чл. 81. (1) В органите на съдебната власт се избират комисии по професионална етика. (2) Членовете на комисията по професионална етика се избират от общото събрание на съответния орган на съдебната власт за срок четири години. Членовете на комисията не могат да бъдат преизбирани за два последователни мандата. Всяка комисия се състои от трима редовни и един резервен член. Измежду членовете си комисията избира председател. (3) При невъзможност да се сформира комисия по професионална етика функциите й се осъществяват от комисията на горестоящия орган на съдебната власт в съответния съдебен район. (4) Комисиите по професионална етика в съдилищата, прокуратурите и в Националната следствена служба подпомагат съответната Комисия по професионална етика при осъществяване на правомощията й по чл. 80, като дават становище за нравствените качества на съдиите, прокурорите и следователите от съответния съд, прокуратура, следствен отдел или Националната следствена служба. (5) Комисиите по професионална етика осъществяват дейността си по прилагането на Кодекса за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи в съответствие с правилата за организацията и дейността им, приети от Висшия съдебен съвет, съответно от Висшия прокурорски съвет. Глава трета РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАЯВЛЕНИЯ СРЕЩУ НАРУШАВАНЕ ПРАВОТО НА РАЗГЛЕЖДАНЕ И РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО В РАЗУМЕН СРОК 31 Раздел I Общи положения Чл. 82. (1) По реда на тази глава се разглеждат заявления на граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. (2) Заявленията по ал. 1 се подават от граждани и юридически лица, които са: 1. страни по приключени граждански, административни и наказателни производства; 2. обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства. (3) По реда на тази глава се определя и изплаща обезщетение в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека в размер не повече от 12 000 лв. (4) Заявленията по ал. 1 се подават в 6-месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието. (5) За заявленията се създава отделен регистър, който се публикува на интернет страницата на Инспектората към Висшия съдебен съвет. (6) Не се дължи такса за разглеждане на заявления по реда на тази глава. Раздел II Съдържание и проверка на заявлението Чл. 83. (1) Заявлението трябва да е написано на български език и да съдържа: 1. имената по документ за самоличност, единен граждански номер и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани; 2. имената по документ за самоличност, личен номер на чужденец и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за чужденците; 3. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес; 4. посочване на акта, действието или бездействието, с което е извършено нарушението от съответния орган; 5. органа, до който се подава заявлението; 6. в какво се състои искането; 7. подпис на заявителя. (2) Заявителят прилага декларация, че не е правил искане за обезщетение за същото нарушение и обезщетение не му е изплатено по друг ред. 32 Раздел III Ред за разглеждане на заявленията Чл. 84. (1) Проверката на заявленията по чл. 82, ал. 1 се извършва от Инспектората към Висшия съдебен съвет, към който се създава специализирано звено. (2) За експерти в специализираното звено се назначават юристи, които имат най- малко 5 години юридически стаж. Възнаграждението на експертите е не по-малко от възнаграждението на съдия в районен съд и не по-голямо от възнаграждението на съдия в окръжен съд. (3) Главният инспектор разпределя постъпилите заявления на състав от инспектор и двама експерти на принципа на случайния подбор, като единият от експертите определя за докладчик. (4) Ако заявлението не отговаря на изискванията на чл. 83, ал. 1 и 2, на заявителя се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението. (5) Ако заявителят не отстрани нередовностите, заявлението заедно с приложенията се връща. Чл. 85. (1) За резултатите от проверката се съставя констативен протокол. (2) Протоколът се подписва от членовете на проверяващия състав и съдържа данни за: 1. времето и мястото на съставянето му; 2. заявителя; 3. проверяващия състав; 4. делото, по което се съставя; 5. общия период на производството; за периода на забавяне, за което отговорност носи компетентният орган; за периода на забавяне, което се дължи на действия или бездействия на заявителя или на негов законен или процесуален представител. (3) В констативния протокол се отразява и становището на проверяващия състав по въпроса спазен ли е срокът по чл. 82, ал. 4. Проверяващият състав не се произнася по въпроса разумен ли е срокът на съответното производство. Чл. 86. (1) Констативният протокол по чл. 85 се изготвя в 4-месечен срок от постъпване на заявлението, съответно от отстраняване на нередовностите по него. Когато след постъпване на заявлението се установи, че е подадено искане за възобновяване на наказателното дело или за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, срокът започва да тече от произнасянето на компетентния съд по искането. (2) Незабавно след приключването на проверката по ал. 1 протоколът, заявлението и всички други документи по преписката се изпращат на министъра на правосъдието. 33 Чл. 87. (1) Министърът на правосъдието или оправомощено от него лице въз основа на установените от проверяващия състав факти и обстоятелства отхвърля заявлението като неоснователно, когато: 1. продължителността на производството не надхвърля разумния срок; 2. забавянето се дължи на действия или бездействия на заявителя или на негов законен или процесуален представител; 3. подсъдимият е бил обезщетен за неразумния срок на наказателното производство чрез изрично и измеримо намаляване на наложеното му наказание от компетентния съд; 4. по досъдебни производства, въпреки проведените действия по издирване и разследване, извършителят на престъплението е останал неразкрит или не е повдигнато обвинение. (2) Когато правото на заявителя на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено, министърът на правосъдието или оправомощено от него лице определя размер на обезщетението съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека и предлага сключване на споразумение със заявителя. Чл. 88. Проверката на обстоятелствата и произнасянето по заявлението се извършват в 6-месечен срок от постъпването му. Раздел IV Изплащане на обезщетенията Чл. 89. Обезщетенията се изплащат въз основа на сключеното споразумение. Чл. 90. Средствата, необходими за изплащане на сумите по сключените споразумения, се осигуряват от държавния бюджет. Чл. 91. Министерският съвет одобрява допълнителни разходи по бюджета на Министерството на правосъдието до размера на фактически изплатените обезщетения по чл. 90 за съответното тримесечие чрез промяна в бюджетните му взаимоотношения с централния бюджет. Чл. 92. Лицата, получили обезщетение по реда на тази глава, не могат да търсят обезщетение на същото основание по съдебен ред. Раздел V Мерки за отстраняване на причините за нарушенията Чл. 93. (1) Главният инспектор всяко тримесечие изпраща на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет данни за установените нарушения, а министърът на правосъдието - за изплатените обезщетения. 34 (2) Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет всяко шестмесечие анализира причините за нарушенията и приема мерки за тяхното отстраняване. (3) Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет публикуват на интернет страницата си информацията по ал. 1 и 2. Глава четвърта СЪДИЛИЩА Раздел I Общи положения Чл. 94. (1) Съдилищата в Република България са районни, окръжни, административни, военни, апелативни, Върховен касационен съд и Върховен административен съд. (2) На съдилищата са подведомствени граждански, наказателни и административни дела. (3) Дело, което се разглежда от съд, не може да се разглежда от друг орган. Чл. 95. Районите на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища могат да не съвпадат с административно-териториалното деление на страната. Чл. 96. (1) Районните, окръжните, административните и военните съдилища разглеждат определените със закон дела като първа инстанция. (2) Окръжните съдилища разглеждат като втора инстанция обжалваните актове по дела на районните съдилища, както и други дела, възложени им със закон. (3) Административните съдилища разглеждат определените със закон административни дела като касационна инстанция. (4) Апелативните съдилища разглеждат като втора инстанция обжалваните актове по дела на окръжните съдилища, както и други дела, възложени им със закон. (5) Военно-апелативният съд разглежда като втора инстанция обжалваните актове по дела на военните съдилища. (6) Върховният касационен съд е касационна инстанция за определените със закон съдебни актове и разглежда и други дела, определени със закон. (7) Върховният административен съд разглежда като първа инстанция актове, определени със закон, и като касационна инстанция - обжалваните актове по дела на административните съдилища и актове по дела на тричленен състав на Върховния административен съд, за които е предвидено касационно обжалване. (8) Върховният касационен съд и Върховният административен съд разглеждат в състав, който включва трима представители на Върховния касационен съд и двама 35 представители на Върховния административен съд, жалби срещу актове в случаите, предвидени в закон. (9) Споровете за подсъдност между Върховния касационен съд и Върховния административен съд се решават от състав, който включва трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд, чието определение е окончателно. Чл. 97. (1) Актовете на съдилищата се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията за защита на личните данни. (2) Публикуването се извършва по начин, който не позволява идентифицирането на физическите лица, упоменати в тези актове. (3) Актовете по дела, които засягат гражданския или здравния статус на лицата, се публикуват без мотивите им. (4) Актовете по дела, по които е приложена класифицирана информация, се публикуват изцяло. Когато в акта има възпроизведена класифицирана информация, се публикува диспозитивът, а мотивите - само в онази част, в която не се коментира класифицираната информация. (5) Актовете по наказателни дела, по които са приложени веществени доказателствени средства, получени чрез използване на специални разузнавателни средства, се публикуват изцяло. В случаите, когато съдебното производство или част от него е протекло при закрити врати, се публикува диспозитивът, а мотивите - само в онази част, в която не се коментира информация, представляваща държавна тайна. (6) Актовете по наказателни дела, с които подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, се публикуват след получаване на уведомление от прокурора, че са предприети действия по привеждането им в изпълнение. Чл. 98. (1) Всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка и се представляват от административния ръководител или друго определено лице. (2) При осъществяване на функциите си административният ръководител издава заповеди, разпореждания и правила съобразно определената в закона компетентност. (3) Общото събрание на всеки съд, пленумът на Върховния касационен съд и пленумът на Върховния административен съд са органи на съответния съд, произнасят се в определените в закона случаи, дават становища, приемат правила и решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии, освен ако в този закон не е предвидено друго. (4) В съдилищата, в които са структурно обособени отделения и/или колегии, съдиите в съответното отделение и/или колегия могат да провеждат самостоятелни общи събрания по въпроси, свързани с организацията и дейността им, материята и състава на съответното отделение и/или колегия. 36 Раздел II Съдебни заседатели Чл. 99. (1) В случаите, определени със закон, в състава на съда, който разглежда делото като първа инстанция, участват и съдебни заседатели. (2) Съдебните заседатели имат еднакви права и задължения със съдиите. Чл. 100. (1) За съдебен заседател може да бъде избран дееспособен български гражданин, който: 1. е на възраст от 21 до 68 години; 2. има настоящ адрес в община, която попада в рамките на съдебния район на съда, за който кандидатства; 3. има завършено най-малко средно образование; 4. не е осъждан за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията; 5. не страда от психически заболявания. (2) Съдебни заседатели във военните съдилища могат да са генерали (адмирали), офицери и сержанти на военна служба. (3) Съдебен заседател не може да бъде лице, което: 1. е съдебен заседател в съд, който е в съдебен район на друг окръжен съд; 2. е общински съветник от съдебния район, за който е избран; 3. участва в ръководството на политическа партия, коалиция или организация с политически цели; 4. работи в съд, прокуратура, следствени органи, Министерството на вътрешните работи или в други органи от системата за национална сигурност, намиращи се в съдебния район на окръжния съд за съда, в който е избран. Чл. 101. (1) Не по-късно от 8 месеца преди изтичане на мандата на съдебните заседатели общите събрания по чл. 144 определят броя на съдебните заседатели за съответните съдилища, като вземат предвид: 1. броя на делата, които всеки първоинстанционен съд е разгледал в предходната година със съдебни заседатели; 2. становището на председателя на всеки първоинстанционен съд относно тенденциите на увеличение или намаление на тези дела. (2) Броят на предложените от общинските съвети кандидати за съдебни заседатели не може да бъде по-малък от определения от общите събрания по чл. 144 брой на съдебните заседатели за съответния съд. 37 Чл. 102. В срок 6 месеца преди изтичането на мандата на съдебните заседатели председателите на окръжните и апелативните съдилища съобщават на общинските съвети броя съдебни заседатели, които трябва да бъдат избрани. Чл. 103. (1) В срок 5 месеца преди изтичането на мандата на съдебните заседатели общинските съвети, които се намират в съдебния район на съответния съд, обявяват в един местен ежедневник, в електронните медии, на интернет страниците на съответните общини и общински съвети, а при липса на такива – по друг подходящ начин, откриването на процедурата за определяне на съдебни заседатели и правилата за нейното провеждане. В същия срок общинските съвети избират комисии, които извършват проверка на документите на кандидатите за съдебни заседатели, и изготвят доклад. (2) Всеки български гражданин, който отговаря на изискванията по чл. 100, ал. 1, може да се кандидатира за съдебен заседател. (3) Кандидатите за съдебни заседатели подават в общинските съвети, които се намират в съдебния район на съответния съд: 1. подробна автобиография, подписана от кандидата; 2. нотариално заверено копие от диплома за завършено образование; 3. медицинско удостоверение, издадено в резултат на извършен медицински преглед, че лицето не страда от психическо заболяване; 4. данни за контакт на две лица, към които общинските съвети да се обръщат за препоръки; 5. мотивационно писмо; 6. декларация за липса на обстоятелствата по чл. 100, ал. 3; 7. документ за извършена проверка по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, ако са родени преди 16 юли 1973 г. (4) Обстоятелството по чл. 100, ал. 1, т. 4 се установява служебно от комисията. (5) При установяване на несъответствия или липсващи документи, комисията уведомява писмено кандидата, като му дава указания да отстрани несъответствията в срок от 7 дни. При неизпълнение на указанията комисията отстранява кандидата от по- нататъшно участие в процедурата по подбор на съдебни заседатели. (6) Общинският съвет, който провежда процедурата по подбор на съдебни заседатели, може да осигури възможност за кандидатстване и подаване на документите и по електронен път, по реда на Закона за електронното управление. В този случай, идентифицирането на заявителя се извършва с квалифициран електронен подпис или друго средство по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. (7) Списъкът с имената на допуснатите до участие кандидати, заедно с изготвения от комисията доклад се публикуват на интернет страницата и на място в общинския съвет при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни и на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на 38 физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“ най-малко 14 дни преди датата на събеседването по чл. 105. Най-малко 10 на сто от лицата, които се включват в списъка, трябва да са с квалификация в областта на педагогиката, психологията и социалните дейности. Чл. 104. (1) Общинските съвети, които се намират в съдебния район на съответния съд, за който лицето кандидатства или определени от тях комисии провеждат събеседване с всеки от допуснатите кандидати в публично заседание, като всеки член на общинския съвет може да задава въпроси. (2) Не по-късно от три работни дни преди изслушването юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, могат да представят на общинския съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Чл. 105. (1) Комисията по чл. 104 в публично заседание провежда събеседване с всеки един от допуснатите кандидати. Целта на събеседването е членовете на комисията да: 1. придобият обща информация за личността на кандидата, неговата ангажираност и отговорно отношение към подлежащите на изпълнение функции; 2. проверят общите познания на кандидата за института на съдебните заседатели и тяхната роля в съдебните производства по наказателни дела; 3. направят оценка на нравствените и моралните качества на всеки кандидат. (2) Комисията съставя доклад за проведеното събеседване, който се предоставя на общинския съвет в 7-дневен срок преди гласуването. Докладът, заедно с протокола от събеседването се публикуват на интернет страницата на общинския съвет при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни и на Регламент (ЕС) 2016/679. (3) Общинският съвет в публично заседание с мнозинство, повече от половината от присъстващите членове определя кандидатите за съдебни заседатели, които предлага за избиране от общите събрания по чл. 106, ал.1. (4) Общинският съвет в срок три месеца преди изтичане на мандата на съдебните заседатели изпраща списъка на кандидатите за съдебни заседатели заедно с копие от решението си и документите по чл. 103, ал. 3 на председателите на съответните съдилища. (5) При условията по ал. 4, общинският съвет изпраща и списък на неодобрените кандидати за съдебни заседатели и документите по чл. 103, ал. 3 заедно с копие от решението си, съдържащо мотиви за отказа. Чл. 106. (1) Съдебните заседатели се избират за: 1. районните съдилища – от общото събрание на съдиите от съответния окръжен съд; 2. окръжните съдилища – от общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд; (2) Съдебен заседател може да упражнява функциите си само в един съд, изключение на случаите на командироване по чл. 113, ал. 3. 39 Чл. 107. (1) Съдебните заседатели във военните съдилища се избират по предложение на командирите на военните формирования от общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд. (2) Общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд определя броя на съдебните заседатели за военните съдилища, които трябва да бъдат предложени от командирите на военните формирования. Разпределението на броя на съдебните заседатели за военните съдилища трябва да е в същото съотношение, в което се намира броят на военнослужещите в районите на военните съдилища. (3) Командирите на военните формирования може да предложат допълнителни лица, чийто брой не надхвърля с 20 на сто определения за съответния военен съд брой. (4) В срок три месеца командирите на военните формирования изпращат списък с предложените от тях кандидати за съдебни заседатели до председателя на военно- апелативния съд. Към предложенията се прилагат и документите по чл. 103, ал. 3. (5) Общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд обсъжда представените кандидатури и избира съдебните заседатели. Чл. 108. (1) Председателите на окръжните и на апелативните съдилища създават комисия, която извършва проверка за съответствие с изискванията на чл. 100, ал. 1 на кандидатите за съдебни заседатели, предложени от общинските съвети. (2) Когато комисията по ал. 1 установи несъответствия и пропуски в подбора на съдебни заседатели, председателят на съответния съд изпраща указания до общинския съвет като определя срок за тяхното отстраняване. (3) Когато предложените кандидати са по-малко от 50 на сто от определения по чл. 101 брой, нов избор не се произвежда до попълване на списъка на кандидатите. В този случай мандатът на съдебните заседатели се удължава до полагането на клетва от новоизбраните съдебни заседатели. (4) Кандидатите, които отговарят на изискванията и са избрани, полагат клетва пред общото събрание на съдиите при съответния районен, окръжен и военен съд. (5) Списъкът на избраните и положили клетва съдебни заседатели се публикува на страницата на съответния съд в интернет. (6) Избраните кандидати за съдебни заседатели попълват декларация за конфликт на интереси в срок и по образец, определени с наредбата по чл. 117. Съдебните заседатели попълват такава декларация и в края на мандата си, както и при промяна на декларираните обстоятелства за времето, в което упражняват функциите си. (7) Избраните и положили клетва съдебни заседатели се вписват в единния електронен регистър на съдебните заседатели по чл. 116. Чл. 109. Когато комисията установи, че предложените от общинските съвети кандидати, отговарящи на изискванията на чл. 100, ал. 1, са по-малко от определения по чл. 101 брой, председателят на съответния съд изпраща искане до общинските съвети за 40 попълване на списъка на кандидатите за съдебни заседатели в срок до един месец от постъпване на искането. Чл. 110. (1) Мандатът на съдебните заседатели е 4 години и започва да тече от датата на полагане на клетвата. (2) Съдебните заседатели не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата към същия съд. (3) Ако разглеждането на делата, в които участват съдебни заседатели, продължи след срока по ал. 1, участието им по съответните дела продължава до тяхното приключване в съответната съдебна инстанция. Чл. 111. (1) Съдебните заседатели са длъжни незабавно да информират административния ръководител на съответния съд, в случай че бъдат привлечени като обвиняеми. (2) Административният ръководител на съответния съд извършва служебна проверка за съдимостта на съдебните заседатели на всеки 6 месеца. Чл. 112. (1) Съдебният заседател се освобождава предсрочно от съответното общо събрание по предложение на председателя на съда: 1. по негово искане; 2. при поставянето му под запрещение; 3. когато е осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление; 4. при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година; 5. когато извърши тежко нарушение на задълженията си или системно не ги изпълнява, или извърши действие, с което уронва престижа на съдебната власт, включително когато уронването на престижа на съдебната власт е последица от привличането му като обвиняем за умишлено престъпление, както и при неспазване на установените в наредбата по чл. 117 етични принципи и правила за поведение; 6. в случай че бъде привлечен като обвиняем за умишлено престъпление във връзка с упражняване на функции в правораздаването; 7. възникване или установяване на обстоятелство по чл. 100, ал. 3. (2) В случаите по ал. 1, т. 5 производството по предсрочно освобождаване може да бъде инициирано по сигнал на съдия от съда, в който съдебният заседател изпълнява функциите си. (3) След проверка на описаните в сигнала обстоятелства и след изслушване на съдебния заседател, председателят на съда може да направи мотивирано предложение до общото събрание на съдиите по чл. 106, ал. 1 и чл. 107, ал. 1 за предсрочното му освобождаване или да му наложи глоба по чл. 115, ал. 1. (4) Предложението за предсрочно освобождаване на съдебен заседател трябва да бъде предоставено на членовете на общото събрание на съдиите не по-късно от три дни преди провеждане на събранието. 41 (5) Препис от протокола с решението на общото събрание се изпраща на съдебния заседател, на съответния общински съвет или на съответния командир на военно формирование. Чл. 113. (1) Съдебните заседатели се свикват за участие в съдебни заседания от председателя на съда. (2) За всяко дело се определят основни и резервни съдебни заседатели на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение. (3) При недостиг на съдебни заседатели в някой съд от района на окръжния съд, в рамките на който съдебен заседател е избран да изпълнява функциите си, последният с негово съгласие може да бъде командирован от председателя на окръжния съд за участие в определени дела в друг съд от същия район. (4) Командироването става със заповед на председателя на съответния окръжен съд по предложение на председателя на съда, в който има недостиг на съдебни заседатели. Чл. 114. (1) За времето, в което съдебните заседатели изпълняват функциите си и задълженията, свързани с тях, им се заплаща възнаграждение от бюджета на съдебната власт. (2) Възнаграждението на съдебните заседатели за всеки заседателен ден се определя въз основа на действително отработените часове за деня, които съответстват на времетраенето на съдебното заседание до обявяването на съдебния акт, включително и за започнат час. В случай на отлагане на съдебното заседание на съдебните заседатели се заплаща възнаграждение, изчислено по реда на ал. 4. (3) Възнаграждението се изплаща ежемесечно за всички заседателни дни на съответния месец. (4) Размерът на възнаграждението на съдебните заседатели на ден се равнява на eдна двадесет и втора от 60 на сто от основната заплата съответно за районен съдия, за окръжен съдия и за съдия от военен съд, но не по-малко от 20 лв. на ден. (5) На съдебните заседатели се възстановяват разходите за транспорт и настаняване, които са направили във връзка с участието си в съдебни заседания. (6) Редът за изплащане на възнагражденията на съдебните заседатели, както и размерът на подлежащите на възстановяване разходи се определят с наредбата по чл. 117. (7) В срок до три месеца след полагане на клетвата съдебният администратор или административният секретар на съответния съд и Националният институт на правосъдието организират и провеждат начално обучение на съдебните заседатели. (8) Националният институт на правосъдието провежда поне едно последващо обучение за поддържане и повишаване на квалификацията на съдебните заседатели за периода на техния мандат. (9) Ръководителите на държавни и общински администрации или работодателите, с които съдебните заседатели се намират в служебни, трудови или приравнени на трудови 42 правоотношения са длъжни да оказват съдействие на съдебните заседатели за упражняване на функциите им. Чл. 115. (1) Председателят на съда може с разпореждане да наложи глоба от 50 до 500 лв. на съдебен заседател за неизпълнение на задълженията му, след като му предостави възможност да даде обяснения. (2) По жалба на наказания съдебен заседател председателят на по-горния съд може да отмени разпореждането по ал. 1 или да намали размера на глобата. Чл. 116. (1) Висшият съдебен съвет създава и води единен електронен регистър на съдебните заседатели. (2) Електронният регистър на съдебните заседатели съдържа информация за всички съдебни заседатели на територията на Република България, техните специалности, мандат, за който са избрани. (3) Електронният регистър на съдебните заседатели се състои от публична и непублична част. (4) Условията и редът за водене на Електронния регистър на съдебните заседатели се определят с наредбата по чл. 117. Чл. 117. Висшият съдебен съвет приема наредба, с която определя: 1. условията и реда, по които се определя броят на съдебните заседатели, както и резервните съдебни заседатели за всеки съд; 2. етични принципи и правила за поведение на съдебните заседатели; 3. редът за изплащане на възнагражденията на съдебните заседатели, както и размерът на подлежащите на възстановяване разходи; 4. условията и редът за водене на Електронния регистър на съдебните заседатели; 5. други организационни въпроси, свързани с дейността на съдебните заседатели. Раздел III Районен съд Чл. 118. Районният съд е основен първоинстанционен съд. На него са подсъдни всички дела освен тези, които със закон са определени като подсъдни на друг съд. Чл. 119. (1) Районният съд се състои от съдии и се ръководи от председател. (2) В районния съд могат да се създават отделения. (3) При всеки районен съд има бюро за съдимост. 43 (4) Функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, включително подаването на заявление за издаване на свидетелства за съдимост и на справки за съдимост в електронен вид, както и контролът върху нея се уреждат с наредба на министъра на правосъдието. (5) Когато нормативен акт изисква от административен орган или от друг държавен орган да установи служебно обстоятелствата във връзка със съдимостта на гражданите, бюрата за съдимост са длъжни да предоставят тази информация. Условията и редът за обмен на тази информация се уреждат с наредбата по ал. 4. Чл. 120. Районният съд разглежда делата в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго. Чл. 121. (1) В районен съд, в който има най-малко трима съдии, общото събрание се състои от всички съдии. Когато броят на съдиите е по-малък от трима, те участват в общото събрание на друг районен съд от същия съдебен район, определен от председателя на окръжния съд. В общото събрание участват без право на глас и държавните съдебни изпълнители, и съдиите по вписванията, когато се разглеждат въпроси, засягащи дейността им. (2) Общото събрание на районния съд: 1. анализира и обобщава практиката на съда; 2. може да прави предложения за назначаване на председател от състава на съответния съд, изслушва всички кандидати и може да изразява становище; 3. изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници и може да изразява становище относно предложенията; 4. определя броя и съставите на отделенията, ако има такива, както и тяхната специализация по материя; 5. дава мнения по искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления, засягащи дейността на районните съдилища; 6. обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на съда; 7. дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на районните съдилища; 8. приема вътрешни правила за организацията на дейността си; 9. приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения, ако има такива, на съдиите от районния съд, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи; 10. разглежда други въпроси по предложение на председателя на съда или на член на общото събрание. (3) Общото събрание може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на районния съд при направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите. 44 (4) Общото събрание може да се свика и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии. (5) Общото събрание се провежда, ако на него присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии. Чл. 122. (1) Председателят на районния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на районния съд, като: 1. представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт; 2. организира работата на съдиите и съдебните заседатели; 3. свиква и ръководи общото събрание на съда; 4. участва в съдебни заседания при спазване на случайния подбор при разпределението на делата; 5. предлага на общото събрание разпределението на съдиите по отделения, когато има такива; 6. определя по предложение на общото събрание председателите на отделения, когато има такива, за срок 5 години; 7. ръководи и контролира работата на бюрото за съдимост към съда, на държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните помощници; 8. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби; 9. уведомява министъра на правосъдието за свободните длъжности за държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията; 10. одобрява щатното разписание на администрацията на съда след обсъждането му от общото събрание на районния съд; 11. изготвя годишен доклад за дейността на съда и до 31 януари го предоставя на председателя на окръжния съд за включване в годишния доклад; 12. в края на всяко шестмесечие предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата на съдиите, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции, а на министъра на правосъдието – информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията; 13. предоставя информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието; 14. организира публикуването на актовете на съда на страницата на районния съд в интернет при спазване на изискванията за защита на личните данни; 45 15. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на районния съд в интернет в срок до един месец от предоставянето му на председателя на окръжния съд; 16. в съответствие с приетите правила определя натовареността по чл. 121, ал. 2, т. 9. (2) Разпорежданията на председателя и утвърдените от него правила за организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него. Раздел IV Окръжен съд Чл. 123. (1) Окръжният съд като първа инстанция разглежда: 1. наказателни дела в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго; 2. граждански дела в състав от един съдия. (2) Младши съдия може да участва в състав на първоинстанционния съд по наказателно дело, но не може да бъде единствен съдия или докладчик по него. Чл. 124. (1) Окръжният съд като втора инстанция разглежда дела в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго. (2) В случаите по ал. 1 само един от членовете на състава на окръжен съд може да бъде младши съдия. (3) Съставът се председателства от най-старшия по длъжност или ранг съдия. Чл. 125. (1) Окръжният съд се състои от съдии и младши съдии и се ръководи от председател. (2) По решение на общото събрание на съдиите при окръжния съд могат да се създават отделения, които се ръководят от председателя или от неговите заместници. Чл. 126. (1) Към всеки окръжен съд се създава съдебен център по медиация с териториални поделения към районните съдилища, който организира провеждането на процедурите по медиация по висящи съдебни дела съгласно глава шеста на Закона за медиацията. (2) С решение на Висшия съдебен съвет може да се създават самостоятелни съдебни центрове по медиация и към отделни районни съдилища при условията, предвидени в наредбата по ал. 4. (3) Провеждането на процедурите по медиация в съдебния център се организира от един или повече координатори. (4) Структурата и организацията на дейността на съдебните центрове по медиация, както и задълженията на координатора се уреждат с наредба, приета от Висшия съдебен съвет. 46 Чл. 127. (1) Окръжният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии. (2) Младшите съдии и председателите на районните съдилища участват в общото събрание, но не участват в гласуването. (3) Общото събрание на окръжния съд: 1. определя броя и съставите на отделенията, ако има такива, както и тяхната специализация по материя; 2. може да прави предложения за назначаване на председател от състава на съответния съд, изслушва всички кандидати и може да изразява становище; 3. изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници и може да изразява становище относно предложенията; 4. обсъжда годишния доклад на председателя за дейността на съда; 5. дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на окръжните съдилища; 6. приема вътрешни правила за организацията на дейността си; 7. приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения, ако има такива, на съдиите от окръжния съд, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи; 8. анализира и обобщава практиката на окръжния съд и на районните съдилища в неговия съдебен район; 9. разглежда периодично състоянието на престъпността и другите правонарушения и обобщава опита на окръжния съд и на районните съдилища в неговия съдебен район; 10. дава мнение по искания за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления; 11. приема решения в други предвидени от закона случаи. (4) Общото събрание може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на окръжния съд при направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите. (5) Общото събрание се свиква и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии. (6) Общото събрание се провежда, ако на него присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии. Чл. 128. (1) Председателят на окръжния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на окръжния съд, като: 47 1. представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт; 2. организира работата на съдиите и съдебните заседатели; 3. организира подготовката на стажант-юристите; 4. съвместно със своите заместници предлага на общото събрание разпределението на съдиите по отделения, когато има такива; 5. определя по предложение на общото събрание председателите на отделения, когато има такива, за срок 5 години; 6. извършва лично или възлага на съдия от окръжния съд проверки на организацията на дейността на съдиите от районните съдилища, както и на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията; 7. свиква и ръководи общото събрание на съда; 8. председателства съдебни състави от всички отделения, когато има такива, при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата; 9. организира повишаването на квалификацията на съдиите от съдебния район; 10. свиква съдиите от окръжния съд и от районните съдилища за обсъждане на доклада по т. 15, на докладите от проверките на районните съдилища и на становищата по исканията за постановяване на тълкувателни решения или тълкувателни постановления; 11. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби; 12. командирова съдиите при условията и по реда на глава тринадесета, както и държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията в района на окръжния съд при условията на чл. 502 и 519; 13. ръководи и контролира работата на съдебните помощници; 14. одобрява щатното разписание на администрацията на съда след обсъждането му от общото събрание на окръжния съд; 15. изготвя годишен доклад за дейността на съда и до края на месец февруари го предоставя на председателя на апелативния съд за включване в годишния доклад; 16. в края на всяко шестмесечие предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет обобщена информация за образуването, движението и приключването на първоинстанционните и въззивните дела, както и за окончателно отменените актове от по- горните инстанции; 17. предоставя информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието; 18. организира публикуването на актовете на съда на страницата на окръжния съд в интернет при спазване на изискванията за защита на личните данни; 48 19. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на окръжния съд в интернет в срок до един месец от представянето му на председателя на апелативния съд; 20. в съответствие с приетите правила определя натовареността по чл. 127, ал. 3, т. 7. (2) Разпорежданията на председателя и утвърдените от него правила за организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него. Чл. 129. В град София има градски съд с правомощия на окръжен съд. Раздел V Административен съд Чл. 130. (1) На административния съд като първа инстанция са подсъдни всички административни дела, освен тези, които със закон са определени като подсъдни на Върховния административен съд. (2) Седалищата и съдебните райони на административните съдилища съвпадат със седалищата и съдебните райони на окръжните съдилища. Чл. 131. (1) Административният съд разглежда административните дела в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго. (2) В производството пред административния съд участва прокурор от административния отдел на съответната окръжна прокуратура в случаите, предвидени със закон. Чл. 132. (1) Административният съд се състои от съдии и се ръководи от председател. (2) По решение на общото събрание на съдиите при административния съд могат да се създават специализирани по материя отделения, които се ръководят от председателя или неговите заместници. Чл. 133. (1) Административният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии. (2) Общото събрание: 1. определя броя и съставите на отделенията, ако има такива, както и тяхната специализация по материя; 49 2. може да прави предложения за назначаване на председател от състава на съответния съд, изслушва всички кандидати и може да изразява становище; 3. изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници и може да изразява становище относно предложенията; 4. дава мнения по искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления, засягащи дейността на административните съдилища; 5. обсъжда годишния доклад на председателя за дейността на съда; 6. дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на административните съдилища; 7. приема вътрешни правила за организацията на дейността си; 8. приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения, ако има такива, на съдиите от административния съд, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи; 9. обсъжда в края на всеки три години разпределението на съдиите по отделения, когато такива са обособени, и го предлага на председателя на административния съд; 10. анализира и обобщава практиката на административния съд; 11. дава мнения пред Върховния административен съд по искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления; 12. приема решения в други предвидени със закона случаи. (3) Общото събрание може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на административния съд при направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите. (4) Общото събрание се свиква и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии. (5) Общото събрание се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии. Чл. 134. (1) Председателят на административния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на административния съд, като: 1. представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт; 2. организира работата на съдиите; 3. съвместно със своите заместници предлага на общото събрание разпределението на съдиите по отделения, когато има такива; 4. определя по предложение на общото събрание председателите на отделения, когато има такива, за срок 5 години; 50 5. свиква и ръководи общото събрание на съда; 6. може да председателства съдебни състави от всички отделения, когато има такива, при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата; 7. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби; 8. свиква съдиите от административния съд за обсъждане на доклада по т. 12 и исканията за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления; 9. ръководи и контролира работата на съдебните помощници; 10. одобрява щатното разписание на администрацията на съда след обсъждането му от общото събрание на административния съд; 11. организира публикуването на актовете на съда на страницата на административния съд в интернет при спазване на изискванията за защита на личните данни; 12. изготвя годишен доклад за дейността на съда и до края на месец февруари го предоставя на председателя на Върховния административен съд за включване в годишния доклад; 13. в края на всяко шестмесечие предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции; 14. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на административния съд в интернет в срок до един месец от предоставянето му на председателя на Върховния административен съд; 15. предоставя информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието; 16. в съответствие с приетите правила определя натовареността по чл. 133, ал. 2, т. 8. (2) Разпорежданията на председателя и утвърдените от него правила за организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него. Раздел VI Военен съд Чл. 135. (1) Компетентността на военния съд се определя със закон. (2) Военният съд е приравнен на окръжен съд. Чл. 136. Военният съд се състои от съдии и се ръководи от председател. 51 Чл. 137. (1) Военният съд разглежда делата в състав от един съдия и съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго. (2) Съставът на съда се председателства от най-старшия съдия. Чл. 138. (1) Военният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии. (2) Общото събрание на военния съд осъществява съответно правомощията на общото събрание на окръжен съд. (3) Общото събрание може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на военния съд при направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите. Чл. 139. (1) Общото събрание на военния съд се свиква и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии. (2) Общото събрание се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии. Чл. 140. Председателят на военния съд има съответно правомощията на председател на окръжен съд. Раздел VII Апелативен съд Чл. 141. (1) Апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в неговия съдебен район. (2) Военно-апелативният съд е един и разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актове на военните съдилища от цялата страна. Чл. 142. (1) Апелативният съд се състои от съдии и се ръководи от председател. (2) Военно-апелативният съд се състои от съдии и се ръководи от председател. Чл. 143. По решение на общото събрание на съдиите при апелативния съд може да се създават отделения, които се ръководят от председателя или неговите заместници. Чл. 144. (1) Апелативният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии. В него могат да участват председателите на окръжните съдилища, които не участват в гласуването. (2) Общото събрание на апелативния съд осъществява съответно правомощията на общото събрание на окръжен съд. (3) Общото събрание може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на апелативния съд, при направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите. (4) Общото събрание се свиква и по искане на не по-малко от една трета от всички съдии. 52 (5) Общото събрание се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии. Чл. 145. Апелативният съд заседава в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго. Чл. 146. (1) Председателят на апелативния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на апелативния съд, като: 1. представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт; 2. организира работата на съдиите; 3. съвместно със своите заместници предлага на общото събрание разпределението на съдиите по отделения, когато има такива; 4. определя по предложение на общото събрание председателите на отделения, когато има такива, за срок 5 години; 5. свиква и ръководи общото събрание на съда; 6. може да председателства съдебни състави от всички отделения при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата; 7. извършва лично или възлага на съдия от апелативния съд проверки на организацията на дейността на съдиите от окръжните съдилища от своя съдебен район; 8. свиква съдиите от апелативния съд и от окръжните съдилища за обсъждане на доклада по т. 14, докладите от проверките и исканията за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления; 9. командирова съдиите при условията и по реда на глава тринадесета; 10. анализира и обобщава съдебната практика на апелативния съд и на окръжните съдилища от съответния съдебен район; 11. ръководи и контролира работата на съдебните помощници; 12. одобрява щатното разписание на администрацията на съда след обсъждането му от общото събрание на апелативния съд; 13. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби; 14. изготвя годишен доклад за дейността на апелативния съд, на окръжните съдилища и на районните съдилища в съдебния му район и до 31 март го предоставя на председателя на Върховния касационен съд за включване в годишния доклад; 15. организира публикуването на актовете на съда на страницата на апелативния съд в интернет при спазване на изискванията за защита на личните данни; 16. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на апелативния съд в интернет в срок до един месец от представянето му на председателя на Върховния касационен съд; 53 17. предоставя информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието; 18. в съответствие с приетите от общото събрание правила определя натовареността. (2) Разпорежданията на председателя на апелативния съд и утвърдените от него правила за организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него. (3) Председателят на военно-апелативния съд има съответните правомощия по отношение на военните съдилища. Раздел VIII Върховен касационен съд Чл. 147. (1) Върховният касационен съд е висшата съдебна инстанция по наказателни и граждански дела. Неговата юрисдикция се разпростира върху цялата територия на Република България. (2) Седалището на Върховния касационен съд е в София. Чл. 148. (1) Върховният касационен съд се състои от съдии и се ръководи от председател. (2) Във Върховния касационен съд има наказателна, гражданска и търговска колегии. (3) Колегията се ръководи от председателя или негов заместник, който може да председателства съдебни състави от съответната колегия, при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата, без да измества докладчика. (4) В колегиите има отделения. Чл. 149. Върховният касационен съд заседава в състав: 1. трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго; 2. общо събрание на наказателната, гражданската или търговската колегия - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение в наказателното, гражданското или търговското правораздаване; 3. общо събрание на гражданската и търговската колегии - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение по общи въпроси на гражданското и търговското правораздаване; 4. общо събрание на наказателната, гражданската и търговската колегия – когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение по общи въпроси на наказателното, гражданското и търговското правораздаване. 54 Чл. 150. (1) Пленумът на Върховния касационен съд се състои от всички съдии без командированите. (2) Пленумът на Върховния касационен съд: 1. може да предлага кандидат за председател на съда; 2. изслушва кандидатите за председател на съда и може да изразява становище за кандидатурите; 3. определя състава на колегиите и броя и съставите на отделенията; 4. изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници и може да изразява становище относно предложенията; 5. изслушва кандидатите за председатели на отделения; 6. приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения, на съдиите от Върховния касационен съд, на тези от тях, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи; 7. дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на Върховния касационен съд; 8. приема становища по конституционни дела, по които Върховният касационен съд е конституиран като страна; 9. обсъжда и приема годишния доклад на председателя за дейността на Върховния касационен съд; 10. приема вътрешни правила за организацията на дейността си. (3) Пленумът на Върховния касационен съд приема правила за работата на общите събрания на гражданската, наказателната и на търговската колегия. (4) Пленумът на Върховния касационен съд може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя, по направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите. (5) Пленумът на Върховния касационен съд се свиква от председателя или по искане на не по-малко от една трета от всички съдии. (6) Заседание на пленума на Върховния касационен съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии. Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии. (7) Специализацията на отделенията по материя може да се определя от председателя на съда, когато е необходимо да се гарантира разглеждането на делата в разумен срок. Чл. 151. (1) Общото събрание на наказателната, гражданската или търговската колегия се състои от съдиите в нея. 55 (2) Общото събрание на гражданската и търговската колегии се състои от съдиите в двете колегии. (3) Общото събрание на всяка колегия се провежда, ако присъстват повече от половината от съдиите в нея, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии. (4) Общото събрание на колегията за приемане на тълкувателно решение се провежда, ако присъстват повече от две трети от съдиите в нея, а в случаите по чл. 149, т. 3 и 4 - повече от две трети от съдиите от съответните колегии, и приема решения с мнозинство повече от половината от всички съдии от колегията или колегиите. (5) Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд одобрява списък от действащи съдии на длъжност съдия във Върховния касационен съд от наказателната колегия или с ранг на съдия във Върховния касационен съд от наказателните отделения на апелативните и окръжните съдилища, които последните седем години преди включването им в списъка са работили като съдии по наказателни дела, измежду които, при необходимост, на случаен принцип се разпределя преписката в случаите по чл. 411а от Наказателно-процесуалния кодекс. Съдиите се включват в списъка след изразено от тях писмено съгласие. (6) Съдиите от гражданска, наказателна и търговска колегия провеждат самостоятелни общи събрания по въпроси относно материята и състава на съответната колегия, като могат да: 1. правят предложения за кандидати за председател на съответната колегия; 2. анализират и обобщават практиката на съответната колегия; 3. изразяват становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съответната колегия; 4. определят реда, по който да бъдат предложени за назначаване от Висшия съдебен съвет кандидатите в конкурс за повишаване на съдия във Върховния касационен съд; 5. правят предложение за специализация на отделенията по материя до председателя на съда; 6. разглеждат други въпроси по предложение на председателя на отделението или на съдия от съответното отделение, както и по предложение на председателя на съда. (7) Съдиите от съответните отделения могат да провеждат самостоятелни общи събрания по въпроси относно материята и състава на отделението и да правят предложения за кандидати за председател на отделението и анализират и обобщават практиката на отделението. Чл. 152. (1) В заседанията на пленума могат да участват: 1. главният прокурор или негов заместник при Върховната прокуратура; 2. председателите на апелативните съдилища и други съдии; 3. председателят или член на Висшия адвокатски съвет; 56 4. министърът на правосъдието. (2) Председателят на Върховния касационен съд уведомява лицата по ал. 1 за датата и часа на провеждане на заседанието. (3) Лицата по ал. 1 могат да изразяват становище, но не участват в гласуването. Чл. 153. (1) Председателят на Върховния касационен съд осъществява общо организационно и административно ръководство на Върховния касационен съд, като: 1. представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт; 2. организира работата на съдиите; 3. свиква и ръководи заседанията на общото събрание на колегиите и на пленума на Върховния касационен съд или възлага това на своите заместници; 4. прави предложения за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления; 5. съвместно със своите заместници предлага на пленума на Върховния касационен съд разпределението на съдиите по колегии и отделения; 6. определя председателите на отделенията измежду съдиите от Върховния касационен съд за срок 5 години; 7. председателства съдебни състави в определените със закон случаи и може да председателства съдебни състави от всички отделения при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата, без да измества докладчика; 8. командирова съдиите при условията и по реда на глава тринадесета; 9. извършва лично или възлага на съдия от Върховния касационен съд проверки на организацията на дейността на съдиите от апелативните съдилища; 10. свиква съдиите от Върховния касационен съд и от апелативните съдилища за обсъждане на докладите от проверките; 11. ръководи и контролира работата на съдебните помощници; 12. одобрява щатното разписание на администрацията на съда; 13. назначава и освобождава служителите в съда; 14. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата; 15. изготвя годишен доклад за дейността на Върховния касационен съд и го публикува на страницата на Върховния касационен съд в интернет в едномесечен срок от изготвянето му; 16. организира публикуването на актовете на Върховния касационен съд на интернет страницата на съда при спазване на изискванията за защита на личните данни; 57 17. организира публикуването на ежемесечен бюлетин на Върховния касационен съд; 18. в съответствие с приетите правила определя натовареността по чл. 150, ал. 2, т. 6. (2) Председателят на Върховния касационен съд изготвя обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, с изключение на административните съдилища, и го внася във Висшия съдебен съвет до 30 април. (3) В 14-дневен срок от постъпване на доклада по ал. 2 Висшият съдебен съвет изслушва председателя на Върховния касационен съд. При изслушването членовете на съвета може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния касационен съд отговаря. (4) Висшият съдебен съвет внася в Народното събрание доклада по ал. 2 до 31 май. Докладът се обсъжда, след като Народното събрание изслуша председателя на Върховния касационен съд. При обсъждането на доклада народните представители може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния касационен съд отговаря. (5) Разпорежданията на председателя и утвърдените от него правила за организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него. Раздел IX Върховен административен съд Чл. 154. (1) Върховният административен съд има юрисдикция върху цялата територия на Република България. (2) Седалището на Върховния административен съд е в София. Чл. 155. (1) Върховният административен съд се състои от съдии и се ръководи от председател. (2) Във Върховния административен съд има колегии, които се ръководят от председателя или негов заместник, който може да председателства съдебни състави от съответната колегия при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата, без да измества докладчика. Чл. 156. Върховният административен съд заседава в състав: 1. трима съдии, освен ако закон предвижда друго; 2. общо събрание на колегията - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение в административното правораздаване; 58 3. общо събрание на колегиите - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение по общи въпроси в административното правораздаване. Чл. 157. (1) Пленумът на Върховния административен съд се състои от всички съдии. (2) Пленумът на Върховния административен съд: 1. може да предлага кандидат за председател на съда; 2. изслушва кандидатите за председател на съда и може да изразява становище за кандидатурите; 3. определя броя и състава на колегиите и броя и съставите на отделенията; 4. изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници и може да изразява становище относно предложенията; 5. изслушва кандидатите за председатели на отделения; 6. приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения, на съдиите от Върховния административен съд, на тези от тях, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи; 7. дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на Върховния административен съд; 8. приема становища по конституционни дела, по които Върховният административен съд е конституиран като страна; 9. обсъжда и приема годишния доклад на председателя за дейността на Върховния административен съд; 10. приема правила за работата на общите събрания на съответните колегии; 11. приема вътрешни правила за организацията на дейността си. (3) Пленумът на Върховния административен съд може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя, по направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите. (4) Пленумът на Върховния административен съд се свиква от председателя или по искане на не по-малко от една трета от всички съдии. (5) Заседание на Пленума на Върховния административен съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии. Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии. (6) Специализацията на отделенията по материя може да се определя от председателя на съда, когато е необходимо да се гарантира разглеждането на делата в разумен срок. 59 Чл. 158. (1) Общото събрание на колегията се състои от съдиите в нея. (2) Общото събрание на колегията се провежда, ако присъстват повече от половината от съдиите от колегията, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии. (3) Съдиите от съответната колегия провеждат самостоятелни общи събрания по въпроси относно материята и състава на съответната колегия като могат да: 1. правят предложения за кандидати за председател на съответната колегия; 2. анализират и обобщават практиката на съответната колегия; 3. изразяват становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съответната колегия; 4. правят предложение за специализация на отделенията по материя до председателя на съда; 5. разглеждат други въпроси по предложение на председателя на отделението или на съдия от съответното отделение, както и по предложение на председателя на съда. (4) Общото събрание на колегиите определя реда, по който да бъдат предложени за назначаване от Висшия съдебен съвет кандидатите в конкурс за повишаване на съдия във Върховния административен съд. (5) Общото събрание за приемане на тълкувателно решение се провежда, ако присъстват повече от две трети от съдиите от колегията, а в случаите по чл. 156, т. 3 - повече от две трети от съдиите в колегиите, и приема решения с мнозинство повече от половината от всички съдии в колегията или колегиите. Чл. 159. (1) В заседанията на пленума могат да участват: 1. главният прокурор или негов заместник при Върховната прокуратура; 2. председателите на административните съдилища и други съдии; 3. председателят или член на Висшия адвокатски съвет; 4. министърът на правосъдието. (2) Председателят на Върховния административен съд уведомява лицата по ал. 1 за датата и часа на провеждане на заседанието. (3) Лицата по ал. 1 могат да изразяват становища, но не участват в гласуването. Чл. 160. (1) Председателят на Върховния административен съд осъществява общо организационно и административно ръководство на Върховния административен съд, като: 1. представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт; 2. организира работата на съдиите; 3. свиква и ръководи заседанията на общото събрание на колегиите и на пленума на Върховния административен съд или възлага това на своите заместници; 60 4. прави предложения за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления; 5. съвместно със своите заместници предлага на пленума на Върховния административен съд разпределението на съдиите по колегии и отделения; 6. определя председателите на отделенията измежду съдиите от Върховния административен съд за срок 5 години; 7. може да председателства съдебни състави от всички отделения при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата, без да измества докладчика; 8. командирова съдиите при условията и по реда на глава тринадесета; 9. извършва лично или възлага на съдия от Върховния административен съд проверки на организацията на дейността на съдиите от административните съдилища; 10. свиква съдиите от Върховния административен съд и от административните съдилища за обсъждане на докладите от проверките; 11. ръководи и контролира работата на съдебните помощници; 12. одобрява щатното разписание на администрацията на съда; 13. назначава и освобождава служителите в съда; 14. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата; 15. изготвя годишен доклад за дейността на Върховния административен съд и го публикува на интернет страницата на Върховния административен съд в едномесечен срок от изготвянето му; 16. организира публикуването на актовете на Върховния административен съд на интернет страницата на съда при спазване на изискванията за защита на личните данни; 17. организира публикуването на ежемесечен бюлетин на Върховния административен съд; 18. в съответствие с приетите правила определя натовареността по чл. 157, ал. 2, т. 6. (2) Председателят на Върховния административен съд изготвя обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища и го внася във Висшия съдебен съвет до 30 април. (3) В 14-дневен срок от постъпване на доклада по ал. 2 Висшият съдебен съвет изслушва председателя на Върховния административен съд. При изслушването членовете на съвета може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния административен съд отговаря. (4) Висшият съдебен съвет внася в Народното събрание доклада по ал. 2 до 31 май. Докладът се обсъжда, след като Народното събрание изслуша председателя на 61 Върховния административен съд. При обсъждането на доклада народните представители може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния административен съд отговаря. (5) Разпорежданията на председателя и утвърдените от него правила за организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него. Раздел Х Тълкувателни решения и тълкувателни постановления Чл. 161. (1) При противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона се приема тълкувателно решение от общото събрание на: 1. наказателната, гражданската или търговската колегия във Върховния касационен съд; 2. гражданската и търговската колегии във Върховния касационен съд; 3. наказателната, гражданската и търговската колегия във Върховния касационен съд; 4. колегия във Върховния административен съд; 5. колегиите във Върховния административен съд. (2) При противоречива или неправилна съдебна практика между Върховния касационен съд и Върховния административен съд общото събрание на съдиите от съответните колегии на двете съдилища, приемат съвместно тълкувателно постановление. (3) При противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на Закона за административните нарушения и наказания съответните колегии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приемат съвместно тълкувателно постановление. Чл. 162. Искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление могат да правят председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор, министърът на правосъдието, омбудсманът или председателят на Висшия адвокатски съвет, Министерският съвет, министър или колективен орган на власт, създаден със закон, когато имат правомощия по прилагане на съответния закон. Чл. 163. Искането по чл. 162 се подава: 1. за тълкувателно решение по чл. 161, ал. 1 - до общото събрание на съответната колегия или колегии; 2. за тълкувателно постановление по чл. 161, ал. 2 и 3 - до общите събрания на съдиите от съответните колегии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. 62 Чл. 164. (1) Искането се прави в писмена форма и се мотивира. (2) Искането съдържа: 1. разпоредбата на нормативния акт и изложение на спорните въпроси по прилагането й; 2. влезлите в сила съдебни актове, в които се съдържа противоречива или неправилна съдебна практика; 3. в какво се състои искането. Чл. 165. (1) Председателят на съда, до който е подадено искането, с разпореждане образува дело и го възлага на един или на няколко съдии-докладчици. (2) Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд със съвместно разпореждане образуват и насрочват дело за приемане на тълкувателно постановление от общото събрание на съответните колегии на двете съдилища. (3) Делото по ал. 1 или 2 се насрочва в двумесечен срок от постъпване на искането. Чл. 166. (1) В заседанията на общото събрание за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление могат да участват: 1. главният прокурор или определен от него заместник; 2. министърът на правосъдието или определен от него заместник-министър; 3. председателят на Висшия адвокатски съвет или определен от него член на съвета; 4. вносителят на предложението или определен от него представител. (2) Председателят на съда, до който е подадено искането, може да покани за участие и други юристи, както и омбудсмана. (3) Лицата по ал. 1 и 2 се уведомяват за датата на заседанието и им се предоставя копие от искането с приложенията към него. (4) Лицата по ал. 1 и 2 могат да изразят становище, но не участват в гласуването. (5) За заседанието на общото събрание се води протокол, който се подписва от председателя и от секретар-протоколиста. Чл. 167. (1) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления се приемат и обявяват в тримесечен срок от постъпване на искането, а при особена правна сложност – до 6 месеца. (2) Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Чл. 168. (1) Тълкувателните решения се публикуват ежегодно в бюлетин, който се издава от Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а тълкувателните постановления - в двата бюлетина. 63 (2) Върховният касационен съд, съответно Върховният административен съд публикуват интернет страниците си исканията за постановяване на тълкувателни решения или постановления, разпорежданията за образуване на тълкувателни дела, постъпилите становища и тълкувателните решения или постановления. Чл. 169. Редът за образуване и разглеждане на тълкувателни дела и за приемане на тълкувателни решения и постановления се определя с вътрешни правила, приети от пленума на съответния съд. Глава пета СЪДЕБНИ ЗАСЕДАНИЯ Чл. 170. (1) Съдилищата разглеждат делата в открити съдебни заседания. (2) Публичността на съдебния процес може да бъде ограничавана само със закон. Във всички случаи присъдата се обявява публично. (3) Съдиите са длъжни да обявят актовете си по установените със закон ред и срок. Чл. 171. (1) Заседанията се провеждат в съдебната сграда по седалището на съда. (2) В изключителни случаи със съгласието на председателя на съда съдебният състав може да реши да проведе съдебното заседание в друга сграда. Чл. 172. (1) Съдиите и прокурорите заседават в тоги. (2) Военните съдии, военните прокурори и военните следователи работят във военна униформа. (3) Съдебните заседатели заседават в съдебно заседание в представително облекло. Съдебните заседатели – военнослужещи, заседават в съдебно заседание във военна униформа. Чл. 173. (1) Председател на състава на съда е най-старшият съдия измежду членовете му. (2) Председателят на състава ръководи съдебното заседание, следи за реда в съдебната зала и може да санкционира нарушителите по реда, предвиден в процесуалния закон. (3) Разпорежданията на председателя на състава са задължителни за всички присъстващи в съдебната зала. Те могат да се отменят от състава на съда. Глава шеста ПРОКУРАТУРА Чл. 174. (1) Прокуратурата на Република България е единна и структурата й е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела. Прокуратурата се състои от главен прокурор, Върховна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно- 64 окръжни прокуратури и районни прокуратури. В състава на окръжните прокуратури има следствени отдели. (2) Прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник, както и прокурорът, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследването на престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник, са част от Прокуратурата на Република България. (3) При отчитане на натовареността на съответната прокуратура в окръжните прокуратури може да се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела в предвидените от закона случаи. (4) Административните ръководители в системата на прокуратурата осъществяват организационно и административно ръководство на съответните прокуратури. (5) При упражняване на функциите си по ал. 4 дейността на всеки административен ръководител подлежи на контрол и отчетност пред по-горестоящите от него административни ръководители и главния прокурор. (6) Главният прокурор представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратура. (7) Военните прокурори и следователи при изпълнение на длъжността си са независими от военните органи. (8) Европейските делегирани прокурори са членове на прокуратурата на Република България и разполагат с правомощията на прокурори по този закон. (9) Европейският прокурор и европейските делегирани прокурори участват в производствата по дела от компетентност на Европейската прокуратура. (10) За осъществяване на своите функции по Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ, L 283/1 от 31 октомври 2017 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2017/1939", европейските делегирани прокурори се подпомагат от самостоятелна администрация. (11) Разпоредбите на ал. 4 – 6 не се прилагат за дейността на европейския прокурор и на европейските делегирани прокурори, когато те изпълняват функции по Регламент (ЕС) 2017/1939. (12) Разпоредбите на ал. 4 – 6 не се прилагат за дейността на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник, както и на прокурора, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследването на престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник. Чл. 175. Прокуратурата на Република България е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Чл. 176. (1) Главният прокурор: 1. представлява Прокуратурата на Република България; 2. ръководи Върховната прокуратура; 65 3. организира дейността на Върховната прокуратура и на административните ръководители в прокуратурата; 4. организира и разпределя работата на своите заместници; 5. назначава и освобождава служителите във Върховната прокуратура, а в Националната следствена служба след съгласуване с директора на Националната следствена служба; 6. участва в Съвета по защита по Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство; 7. по предложение на Върховната прокуратура утвърждава общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи; 8. ръководи контролната дейност в прокуратурата, която има за цел да обезпечи точното и еднакво прилагане на законите от прокурорите и следователите и да осигури: а) получаване на актуална информация за организационното състояние на прокуратурите и за работата на прокурорите и следователите; б) установяване на пропуски и нарушения в дейността и на основанията за предприемане на съответни организационни и/или дисциплинарни мерки; в) обективна оценка за работата и предпоставки за поощрение; г) установяване на добри практики; д) изпълнение на приоритетите в дейността на прокуратурата; 9. издава съвместни инструкции относно реда и показателите за предоставяне на информация за разследванията, съответно: а) с министъра на вътрешните работи и с министъра на финансите – за разследванията, провеждани от разследващи полицаи и разследващи митнически инспектори; б) с министъра на отбраната – за разследванията, провеждани от военните разследващи полицаи; в) съвместно с министъра на вътрешните работи - относно реда за достъп и ползването на информация от информационните фондове на Министерството на вътрешните работи; 10. определя реда и показателите за получаване на информация за разследванията по досъдебните производства от директора на Националната следствена служба и от административните ръководители на прокуратурите; 11. на всеки 6 месеца представя на Висшия прокурорски съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките. (2) Общите методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи подлежат на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (4) Алинея 1, т. 8 не се прилага за дейността на европейския прокурор и на европейските делегирани прокурори, когато те изпълняват функции по Регламент (ЕС) 66 2017/1939, както и на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник, както и на прокурора, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследването на престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник. Чл. 177. (1) Главният прокурор ежегодно до 30 април внася във Висшия прокурорски съвет годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи и го публикува на интернет страницата на прокуратурата. (2) С решение на Висшия прокурорски съвет се определят структурата и показателите, които трябва да съдържа докладът на главния прокурор по ал. 1. (3) В 14-дневен срок от постъпване на доклада по ал. 1 Висшият прокурорски съвет изслушва главния прокурор. При изслушването членовете на съвета може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които главният прокурор отговаря. (4) Висшият прокурорски съвет внася в Народното събрание доклада по ал. 1 до 31 май. (5) По искане на Народното събрание или по своя инициатива главният прокурор внася в Народното събрание и други доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. (6) Докладите по ал. 1 и 5 се обсъждат, след като Народното събрание в едномесечен срок от внасянето им изслуша главния прокурор. При обсъждането на докладите народните представители може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с докладите, на които главният прокурор отговаря. Чл. 178. (1) Главният прокурор се подпомага от заместници от Върховната прокуратура и може да им възлага свои правомощия, освен ако със закон е предвидено друго. (2) Върховната прокуратура се състои от два отдела – „Надзор на досъдебното производство“ и „Надзор в съдебното производство“. (3) Отдел „Надзор на досъдебното производство“ се състои от: направление „Специален надзор“, направление „Надзор на досъдебните производства“ и направление „Международно сътрудничество“. (4) Отдел „Надзор в съдебното производство“ се състои от: направление „Наказателно-съдебен надзор“, направление „Гражданско-съдебен надзор“, направление „Административно-съдебен надзор“ и направление „Изпълнение на наказанията и принудителни мерки“. (5) Структурата на Върховната прокуратура се публикува на интернет страницата й. 67 Чл. 179. (1) Дейността на администрацията по чл. 174, ал. 10 се ръководи и организира от оправомощен от Европейската прокуратура европейски делегиран прокурор, който назначава и освобождава служителите в нея. (2) Средствата за осъществяване на дейността на европейските делегирани прокурори и администрацията по ал. 1 се осигуряват от бюджета на съдебната власт. Висшият прокурорски съвет определя за разпоредител с бюджета европейския делегиран прокурор по ал. 1. (3) Администрацията по чл. 174, ал. 10 има самостоятелни регистратура и деловодство. Чл. 180. (1) Административният ръководител на районна, окръжна, военно- окръжна, апелативна и военно-апелативната прокуратура: 1. организира и ръководи дейността на съответната прокуратура; 2. назначава и освобождава служителите в нея; 3. в предвидените от закона случаи изготвя индивидуалния план за професионално развитие по чл. 198, ал. 8 и следи за изпълнението му; 4. в определен от главния прокурор срок изготвя годишен доклад за дейността на съответната прокуратура, представя го на горестоящия административен ръководител и го публикува на интернет страницата на съответната прокуратура. (2) Разпорежданията на административния ръководител във връзка с правомощията му по ал. 1, т. 1 са задължителни за всички прокурори, следователи и служители в съответната прокуратура. (3) Административният ръководител на районна, окръжна и на военно-окръжна прокуратура или оправомощени от него заместници осъществяват контрол за спазване на сроковете за извършване на разследването, на проверките по чл. 183, ал. 1, т. 1 и на сроковете за мерките за процесуална принуда по Наказателно-процесуалния кодекс. (4) Административните ръководители на апелативните и окръжните прокуратури ръководят контролната дейност в районите си, която има за цел да осигури: 1. получаване на актуална информация за организационното състояние на прокуратурите от района и за работата на прокурорите и следователите в тях; 2. установяване на пропуски и нарушения в дейността и на основанията за предприемане на съответни организационни или дисциплинарни мерки; 3. обективна оценка за работата и предпоставки за поощрение. (5) Административните ръководители на апелативните прокуратури всяко тримесечие предоставят на главния прокурор обобщена информация за разследванията на съответните районни, окръжни и на военно-окръжни прокуратури. (6) Събранието на прокурорите и следователите от съответния орган може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията и дейността на прокуратурата и следствените органи, които са от компетентността на административния ръководител при направено предложение от не по-малко от една трета от прокурорите и следователите. 68 Чл. 181. (1) Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол. (2) Устни разпореждания и указания във връзка с работата по делата и преписките са недопустими. (3) В определените със закон случаи прокурор от по-горестоящата прокуратура може: 1. да извършва действия, включени в компетентността на прокурорите от по- ниските по степен прокуратури; 2. мотивирано и писмено да спира, отменя или изменя актовете на прокурорите от по-ниските по степен прокуратури. (4) При отмяна на прокурорски акт могат да се дават само писмени и мотивирани указания относно прилагането на закона, без да се засяга вътрешното убеждение на прокурора. (5) Когато горестоящият прокурор отмени постановление за отказ да се образува наказателно производство, с постановлението си той образува производството. (6) В случаите, когато отменя прокурорски акт поради това, че не са извършени необходимите действия за разкриване на обективната истина, горестоящият прокурор указва какви действия и за установяване или проверка на какви факти следва да се извършат. (7) Прокурорът, получил указанията по ал. 4 и 6, може да направи възражение пред прокурор от по-горестоящата прокуратура на прокурора, дал указанията. (8) Прокурорът от по-горестоящата прокуратура може да потвърди, измени или отмени дадените указания. (9) Главният прокурор или оправомощен от него заместник може да осъществяват контрол за спазване на законността на актовете по предходните алинеи, освен ако са били разгледани по съдебен ред. (10) Алинеи 1 – 9 не се прилагат за дейността на европейския прокурор и европейските делегирани прокурори, когато те изпълняват функции по Регламент (ЕС) 2017/1939 за дейността на прокурора по разследването срещу главния прокурор или заместник на главния прокурор, както и на прокурора, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследването на престъпления, извършени от главния прокурор и негов заместник. Чл. 182. (1) Прокурорът ръководи разследването като наблюдаващ прокурор и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане. Той може да извършва действия по разследването. (2) Прокурорът привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер. (3) Прокурорът упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки. 69 Чл. 183. (1) При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може: 1. да извършва сам или разпорежда на компетентните органи предварителна проверка при условията и по реда на чл. 211а от Наказателно-процесуалния кодекс; 2. да предприема действия за оспорване на незаконосъобразни актове пред съда в случаите, предвидени в закон; 3. освен по наказателни дела от общ характер, в предвидените със закон случаи да участва и в други дела в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила; 4. да изпраща материали на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за прилагане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично. (2) Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите. (3) Прокурорът протестира и иска отмяна или изменение на незаконосъобразни съдебни актове в сроковете и по реда, предвидени със закон. Чл. 184. (1) При упражняване на надзор за законност върху изпълнение на наказанията, на другите принудителни мерки и в местата за задържане прокурорът може да: 1. посещава без разрешение на администрацията местата за задържане, за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки и да проверява документите, въз основа на които се задържат лицата; 2. разговаря насаме със задържаните или настанените; 3. разглежда предложения, сигнали, жалби и молби във връзка с изпълнение на наказанията и на другите принудителни мерки, предвидени със закон; 4. нарежда писмено на органите по изпълнение на наказанията и на администрацията на местата за изпълнение на другите принудителни мерки да го уведомяват за определени действия, актове и събития. (2) За отстраняване и предотвратяване на нарушенията по ал. 1 прокурорът: 1. освобождава незабавно всеки, който е задържан незаконно в местата за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки; 2. дава задължителни писмени разпореждания за отстраняване на констатирани нарушения; 3. спира изпълнението на незаконосъобразни писмени заповеди и разпореждания на длъжностни лица и иска отмяната им по съответния ред. Глава седма СЛЕДСТВЕНИ ОРГАНИ 70 Чл. 185. (1) Следствени органи са Националната следствена служба и окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури. (2) Следственият отдел в Софийската градска прокуратура е със статут на окръжен следствен отдел. Чл. 186. (1) Националната следствена служба се състои от следователи. (2) В Националната следствена служба има специализирани отдели за разследване по дела с особена фактическа и правна сложност, по дела за престъпления, извършени в чужбина, по искания за правна помощ, както и за разследване по дела в други случаи, предвидени със закон. В Националната следствена служба има отдел по криминалистика за подпомагане на разследването. Чл. 187. (1) Националната следствена служба се ръководи от директор. (2) Директорът на Националната следствена служба осъществява административно и организационно ръководство на следователите и служителите в Националната следствена служба и методическо ръководство на следователите от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури. Чл. 188. (1) Окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури се състоят от следователи. (2) Местоработата на всеки следовател и служител в окръжните следствени отдели се определя от административните ръководители на съответните прокуратури. Чл. 189. Следователите в окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури осъществяват разследване по дела в случаите, предвидени в закон. Чл. 190. (1) Специализираните отдели в Националната следствена служба се ръководят от завеждащи отдели, които се назначават от директора и получават възнаграждение, равно на възнаграждението на прокурор, завеждащ отдел във Върховната прокуратура. (2) Окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури се ръководят от завеждащи отдели, които се назначават от административните ръководители на окръжните прокуратури и получават възнаграждение, равно на възнаграждението на заместник на административния ръководител в окръжна прокуратура. (3) Завеждащите специализирани отдели в Националната следствена служба и завеждащите окръжни следствени отдели в окръжните прокуратури: 1. осъществяват административно и организационно ръководство на следователите в отдела; 2. в края на всеки месец подготвят и предоставят на съответния административен ръководител на прокуратурата информация за образуването, движението и приключването на делата; 3. изготвят 6-месечен и годишен доклад за дейността на отдела, които предоставят на директора на Националната следствена служба и на съответния административен ръководител на прокуратурата. 71 Чл. 191. Разпорежданията на следователите във връзка с разследването са задължителни за всички държавни органи, длъжностни лица, юридически лица и граждани. Глава осма КЛЕТВА. ЕТИЧНИ ПРАВИЛА ЗА ПОВЕДЕНИЕ Чл. 192. (1) Всеки съдия при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: „Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя тайната на съвещанието, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!“. (2) Всеки прокурор и следовател при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: „Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя служебната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!“. (3) Клетвата се полага пред съдиите, прокурорите и следователите от съответния орган на съдебната власт. (4) След полагане на клетвата се подписва клетвен лист. Чл. 193. Всеки държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията при първоначално встъпване в длъжност подписва клетвен лист със следната клетва: „Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам честно и добросъвестно служебните си задължения, да пазя тайната на поверените ми дела, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!“. Чл. 194. Лице, което откаже да положи клетва или да подпише клетвен лист, не може да встъпи в длъжност. Чл. 195. (1) Дейността на съдиите се осъществява при спазване на следните етични принципи за поведение: 1. независимост - при изпълнение на служебните си задължения съдията се ръководи единствено от вътрешното си убеждение и закона, като не се поддава на натиск, заплахи, стимули, преки или косвени влияния от представители на която и да е друга власт – вътрешна или външна за съдебната система, от политически и икономически фактори, както и от други частноправни субекти; 2. безпристрастност - съдията прилага закона единствено въз основа на установените по делото факти и техния обективен анализ, като създава условия за равнопоставеност между страните и техните процесуални представители и избягва поведение, което може да се възприеме като привилегироване, предразположеност, предубеденост или предразсъдък, основан на раса, произход, етническа принадлежност, пол, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние; 72 3. справедливост - съдията в рамките на общите и абстрактни норми на закона отчита особеностите на всеки конкретен случай и го решава, основавайки се на критерии, свързани с общочовешките ценности и ценностите на демократичната правна уредба. Гаранция за справедливостта в действията и актовете на съдията е прозрачността в неговата работа; 4. почтеност - извън рамките на закона съдията не приема материални или нематериални облаги, независимо от естеството им и техния източник, които могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност; 5. благоприличие-въздържане от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта на съдията в професията и обществото; 6. вежливост и толерантност - чрез действията и актовете си съдията винаги изразява уважението, което дължи на своите колеги, съдебните служители, гражданите, адвокатите, страните и останалите участници в процеса. Съдията е открит и търпелив за изслушване и възприемане на нови или различни аргументи, мнения и гледни точки; 7. компетентност и квалифицираност - добре подготвеният съдия познава нормативната уредба на Република България, правото на Европейския съюз и международното право, развил е способности и умения за тяхното коректно прилагане и непрекъснато се усъвършенства. Компетентността и квалифицираността са предпоставка за надлежното изпълнение на задълженията на съдията и за неговото професионално израстване; 8. конфидециалност - съдията е дискретен и пази като служебна тайна фактите или сведенията, станали му известни при или по повод изпълнение на служебните му задължения. (2) За прилагането на правилата по ал. 1 Висшият съдебен съвет приема Кодекс за етично поведение на българските съдии. (3) Кодексът за етично поведение на българските съдии се прилага за всички съдии, за членовете на Висшия съдебен съвет и за членовете на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Чл. 196. (1) Дейността на прокурорите и следователите се осъществява при спазване на следните етични принципи за поведение: 1. независимост- при изпълнение на служебните си задължения прокурорът или следователят се ръководи единствено от вътрешното си убеждение и закона като не се поддава на натиск, заплахи, стимули, преки или косвени влияния от представители на която и да е друга власт, физически и юридически лица или организации; 2. безпристрастност-прокурорът или следователят установява истината за фактите единствено на основата на обективен анализ на доказателствата по делото, създава условия за равнопоставеност между страните и техните процесуални представители и избягва поведение, което може да се възприеме като привилегироване, предразположеност, предубеденост или предразсъдък, основан на раса, произход, етническа принадлежност, 73 пол, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние; 3. справедливост и прозрачност- прокурорът или следователят в рамките на общите и абстрактни норми на закона отчита особеностите на всеки конкретен случай и го решава, опирайки се на критерии, свързани с общочовешките ценности и ценностите на демократичната правна уредба. Прозрачността в действията и актовете на магистрата е гаранция за справедливостта на взетите от него решения; 4. вежливост и толерантност- прокурорът или следователят чрез действията и актовете си винаги изразява уважението, което дължи на своите колеги, гражданите, адвокатите, страните и останалите участници в процеса. Толерантен е магистратът, който е открит и търпелив за изслушване и възприемане на нови или различни аргументи, мнения и гледни точки; 5. почтеност и благоприличие- прокурорът или следователят извън рамките на закона не приема материални или нематериални облаги, независимо от естеството им и които могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност. Благоприличието е въздържане от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта на магистрата в професията и обществото; 6. компетентност и квалифицираност- добре подготвеният прокурор или следовател познава нормативната уредба на Република България и правото на Европейския съюз и е развил способности и умения за тяхното коректно прилагане. Компетентността и квалифицираността са предпоставка за надлежното изпълнение на задълженията на магистрата и за неговото професионално израстване; 7. конфиденциалност- прокурорът или следователят е дискретен и пази като служебна тайна фактите или сведенията, станали му известни при или по повод изпълнение на служебните му задължения. (2) За прилагането на правилата по ал. 1 Висшият прокурорски съвет приема Кодекс за етично поведение на българските прокурори и следователи. (3) Кодексът за етично поведение на българските прокурори и следователи се прилага за всички прокурори, следователи и членове на Висшия прокурорски съвет. Глава девета СТАТУТ НА СЪДИИТЕ, ПРОКУРОРИТЕ И СЛЕДОВАТЕЛИТЕ Раздел I Назначаване и освобождаване на съдиите, прокурорите и следователите Чл. 197. (1) Съдиите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет. 74 (2) Прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия прокурорски съвет. Чл. 198. (1) След влизането в сила на решението за назначаване, повишаване, понижаване и преместване на съдия, прокурор и следовател Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет уведомява лицето, което в едномесечен срок встъпва в длъжност. (2) Встъпването в длъжност се удостоверява писмено пред административния ръководител на съответния орган на съдебната власт. (3) Въз основа на решението на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет за назначаване, повишаване, понижаване и преместване на съдия, прокурор и следовател административният ръководител издава акт за заемане на длъжността, който съдържа: 1. наименованието на органа на съдебната власт, в който се заема длъжността; 2. правното основание за заемането на длъжността; 3. наименованието на длъжността и ранга; 4. размера на основното и допълнителните възнаграждения; 5. датата на встъпване в длъжност. (4) Съдията, прокурорът и следователят започват изпълнението на служебните си задължения от датата на встъпване в длъжност. (5) Назначеният като военен съдия, военен прокурор или военен следовател се приема на военна служба и му се присвоява офицерско звание. (6) Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет съставят, водят и съхраняват кадрово дело за всеки съдия, прокурор и следовател. (7) Кадровото дело съдържа документите, свързани с постъпването и освобождаването от длъжност на съдия, прокурор и следовател, с професионалното му развитие, резултати от проверки във връзка с постъпили сигнали и жалби, поощренията – отличия или награди, които е получил, и наложените наказания. В кадровото дело се прилагат и декларациите за несъвместимост, копие от атестационните формуляри, индивидуалните планове за професионално развитие, както и резултатите от тяхното изпълнение и други документи за притежаваните от съответното лице професионални и нравствени качества. (8) Индивидуалният план за професионално развитие на съдията, прокурора или следователя съдържа мерки за специфично обучение, за повишаване на неговата професионална компетентност и умения и преодоляване на недостатъци, които се определят в резултат на оценка на работата му в хода на атестационна, дисциплинарна или друга приложима по закона процедура, с негово съгласие или по негово искане. (9) Съдържащите се в кадровото дело данни, свързани с професионалната компетентност и относими към успешното справяне с работата на съдия, прокурор или следовател, и индивидуалните планове за обучение и професионално развитие не са 75 публични. Те не могат да бъдат използвани за цел, различна от изрично предвидената в закона. (10) Копия от документите, съдържащи се в кадровото дело, се съхраняват в органа на съдебната власт, в който съответният съдия, прокурор или следовател е назначен на длъжност. (11) Всеки съдия, прокурор и следовател има право да се запознае с кадровото си дело при поискване, както и да получава заверени копия от съхраняваните в него документи. Чл. 199. За съдия, прокурор и следовател може да се назначи лице, което има само българско гражданство и: 1. има висше образование по специалността „Право“; 2. е преминало стажа, определен в този закон, и е придобило юридическа правоспособност; 3. притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските съдии, съответно на Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи; 4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията; 5. не е дисциплинарно освободено от длъжност изборен член на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет за накърняване престижа на съдебната власт; 6. не страда от психическо заболяване. Чл. 200. Съдийските, прокурорските и следователските длъжности са: 1. съдия във Върховния касационен съд, съдия във Върховния административен съд, прокурор във Върховната прокуратура и следовател в Националната следствена служба; 2. съдия в апелативен съд, съдия във военно-апелативния съд, прокурор в апелативна прокуратура и прокурор във военно-апелативната прокуратура; 3. съдия в окръжен съд, съдия в административен съд, съдия във военен съд, прокурор в окръжна прокуратура, прокурор във военно-окръжна прокуратура и следовател в окръжен следствен отдел. 4. съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура; 5. младши съдия, младши прокурор и младши следовател. Чл. 201. (1) За съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура се назначава лице, което има най-малко три години стаж. За съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура се назначава младши съдия, съответно младши прокурор, който има най-малко две години и девет месеца стаж. На длъжност следовател в окръжен следствен отдел може да се назначи и лице, което има най-малко две години и девет месеца стаж като младши следовател. До придобиването на изискуемия стаж по ал. 2 възнаграждението му е приравнено на това на съдия в районен съд. 76 (2) За съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжен следствен отдел се назначава лице, което има най-малко 8 години стаж. (3) За съдия в административен съд се назначава лице, което има най-малко 8 години стаж. (4) За съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 10 години стаж. (5) За съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, за прокурор във Върховната прокуратура и за следовател в Националната следствена служба се назначава лице, което има най-малко 12 години стаж. (6) За стаж по ал. 1 - 5 се зачита стажът, придобит на длъжност или професия, за която се изисква висше юридическо образование, включително стаж на лицата с висше юридическо образование на длъжност разследващ полицай с висше юридическо образование в системата на Министерството на вътрешните работи, разследващ полицай с висше юридическо образование в Министерството на отбраната или разследващ митнически инспектор в Агенция „Митници“. (7) За стаж по ал. 1 – 5 се признава стажът на длъжност, за която се изисква висше юридическо образование в институциите, органите и мисиите на Европейския съюз, на Организацията на обединените нации, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на Организацията на Северноатлантическия договор, както и в международни правораздавателни органи или международни организации, създадени по силата на международен договор, по който Република България е страна. (8) За стаж по ал. 1 - 5 се зачита стажът, придобит на длъжност стажант-юрист по смисъла на чл. 485, ако лицето е работило по трудово правоотношение с Министерството на правосъдието. Чл. 202. (1) Съдия, прокурор и следовател се освобождава от длъжност при: 1. навършване на 65-годишна възраст; 2. подаване на оставка; 3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление; 4. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година; 5. наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност, включително като член на Висшия съдебен съвет или Висшия прокурорски съвет, както и при предсрочно освобождаване от длъжност по чл. 259; 6. решение на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет, с което се отказва придобиване статут на несменяемост; 7. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 204, ал. 1; 8. установяване по надлежния ред, че не отговоря на условията по чл. 199; 9. възстановяване на работа след незаконно освобождаване от длъжност. 77 (2) Съдия, прокурор и следовател, придобили несменяемост, се освобождават от длъжност само на основанията по чл. 129, ал. 5 от Конституцията на Република България, както и в случаите по ал. 1, т. 7 и 8. (3) Съдия, прокурор и следовател, освободен по ал. 1, т. 1, няма право да заема длъжност в органите на съдебната власт. Чл. 203. (1) Съдия, прокурор или следовател подава оставка с най-малко едномесечно предизвестие чрез административния ръководител на съответния орган на съдебна власт до Висшия съдебен съвет, съответно до Висшия прокурорски съвет. (2) В срока на предизвестието съдията, прокурорът или следователят е длъжен да изготви всички актове по делата и преписките, които са му разпределени, а нови дела и преписки не му се разпределят. Раздел II Несъвместимост Чл. 204. (1) Съдия, прокурор и следовател, докато заема длъжността си, не може да: 1. е народен представител, кмет или общински съветник; 2. заема длъжност в държавни органи, в общински органи или в институции на Европейския съюз, с изключение на изборен член на Висшия съдебен съвет или на Висшия прокурорски съвет и на европейски делегиран прокурор; 3. упражнява търговска дейност под каквато и да е форма, включително лично, чрез подставено лице и/или с явен и/или със скрит пълномощник, или да е съдружник, управител или да участва в надзорни, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност, с изключение на тези професионални сдружения, в които членува; 4. получава възнаграждение за извършване на дейност по договор или по друго правоотношение с държавна, общинска или обществена организация, търговско дружество, кооперация, юридическо лице с нестопанска цел, физическо лице или едноличен търговец и да упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност; 5. членува в политически партии или коалиции, в организации с политически цели, да извършва политическа дейност, както и да членува в организации или да извършва дейности, които засягат независимостта му; 6. е член на синдикална организация извън системата на съдебната власт. (2) Съдия, прокурор и следовател, докато заема длъжността си, може да получава и възнаграждение за: 1. извършване на научна и преподавателска дейност, както и за лекторска дейност и участие в комисии във връзка с професионалното му качество; 2. упражняване на авторски права; 78 3. участие в европейски и международни програми и проекти; 4. участие в изработването на проекти на нормативни актове, които са възложени от Народното събрание, Висшия съдебен съвет, Висшия прокурорски съвет или от органи на изпълнителната власт; 5. изпълнение на функции на европейски делегиран прокурор по Регламент (ЕС) 2017/1939. (3) Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат членове на избирателни комисии за произвеждане на избори за народни представители, за членове на Европейския парламент от Република България, за президент и вицепрезидент на републиката и за общински съветници и за кметове. (4) При преустановяване на длъжността лицата по ал. 1, т. 1, съдиите от Конституционния съд, европейският прокурор, министрите или заместник-министрите, председателят или заместник-председателите на Държавна агенция "Национална сигурност", членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства и директорът на Националния институт на правосъдието, подали молба до Висшия съдебен съвет, съответно до Висшия прокурорски съвет в 14-дневен срок от датата на освобождаването им, се възстановяват на заеманата преди избора длъжност на съдия, прокурор или следовател в органите на съдебната власт, като времето, прекарано на съответната длъжност, се зачита за стаж по чл. 201, ал.1 - 5. Чл. 205. (1) Всеки съдия, прокурор и следовател, членовете на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет, главният инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет в едномесечен срок от встъпване в длъжност подават пред Висшия съдебен съвет, съответно Висшия прокурорски съвет декларация за всички свои дейности и членства в организации, включително тайни и/или неформални организации и общества, юридически лица с нестопанска цел и в граждански дружества или обединения по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, съответно от Висшия прокурорски съвет. При промяна се подава декларация за коригиране на декларираните обстоятелства в едномесечен срок от настъпването на промяната. (2) Съдиите, прокурорите и следователите не декларират членството в организациите по чл. 214. (3) Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет водят централен публичен регистър на декларациите по ал. 1. Чл. 206. Когато констатира несъвместимост, Комисията по професионална етика към съответния съвет изготвя мотивирано заключение, което се изпраща на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет. Раздел III Права и задължения Чл. 207. Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни: 1. да решават разпределените им дела или преписки в определения срок; 79 2. да участват в заседанията на общото събрание на съответния орган на съдебната власт; 3. при необходимост да изпълняват служебните си задължения и в извънработно време; 4. да изпълняват и други задачи, свързани със службата им, които са им възложени от административния ръководител. Чл. 208. (1) Съдиите и съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието при решаването на делата. (2) Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата. Чл. 209. Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела, които не са им възложени. Чл. 210. Съдия, прокурор и следовател няма право да дава правни консултации. Чл. 211. Съдиите, прокурорите и следователите при или по повод изпълнение на техните служебни функции не може да бъдат ответници в административно производство, освен ако е предвидено в закон. Чл. 212. Съдиите, прокурорите и следователите при осъществяване на функциите си могат да искат съдействие от всички държавни органи, длъжностни лица, юридически лица и граждани, които са длъжни да им го оказват. Чл. 213. (1) Държавата защитава съдиите, прокурорите и следователите при изпълнение на техните служебни задължения и ги обезщетява за вреди, които са им причинени при или по повод изпълнение на техните служебни функции. Размерът на обезщетението се определя от разликата между действителния размер на вредата и размера на задължителната застраховка. (2) Държавата защитава съдебните заседатели при изпълнение на техните функции. (3) Държавата обезщетява при условията на ал. 1 и вредите, причинени на техните съпруг, възходящи или низходящи, поради изпълнението на служебните задължения на съдиите, прокурорите и следователите. Чл. 214. (1) Съдиите, прокурорите и следователите могат свободно да образуват и да членуват в организации, които защитават професионалните им интереси. Тези организации не могат да членуват във федерации и конфедерации на синдикални организации на работници и служители. (2) Организациите по ал. 1 придобиват качеството на юридическо лице след вписването им по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел. Учредители и членове могат да бъдат само съдии, прокурори и следователи. (3) Към Висшия съдебен съвет, съответно към Висшия прокурорски съвет се създава Съвет за партньорство. Съветът се състои от трима изборни членове на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет, определени от съответния съвет, от представители на всяка от организациите по ал. 1, чийто членски състав е не по-малък от 5 80 на сто от съответния брой на съдиите, прокурорите и следователите, както и от представители на съдиите, прокурорите и следователите, нечленуващи в такива организации. (4) Съветът осъществява диалог по всички въпроси, свързани с професионалните интереси на съдиите, прокурорите и следователите. (5) Организацията и дейността на Съвета за партньорство се определят с наредба на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет. Чл. 215. (1) Председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба получават основно месечно възнаграждение, равно на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Конституционния съд. (2) Основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт. (3) Възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Висшия съдебен съвет, съответно от Висшия прокурорски съвет. Чл. 216. На съдиите, прокурорите и следователите върху основното месечно възнаграждение се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна работа като съдия, прокурор и следовател в размер 2 на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от 40 на сто. Чл. 217. Допълнително възнаграждение за извънреден труд на съдия, прокурор и следовател се заплаща само за изпълнение на служебни задължения в празнични и почивни дни. Чл. 218. На съдиите, прокурорите и следователите се изплащат всяка година средства за тога или облекло в размер две средномесечни заплати на заетите лица в бюджетната сфера. Чл. 219. При повишаване или преместване на съдия, прокурор или следовател в органите на съдебната власт не се изплащат обезщетения. Чл. 220. Съдиите, прокурорите и следователите, докато заемат длъжността, могат да ползват жилища от ведомствения жилищен фонд на органите на съдебната власт. Чл. 221. (1) Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдиите, прокурорите и следователите се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт. (2) Съдиите, прокурорите и следователите задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт. Чл. 222. (1) При освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20. 81 (2) Обезщетението по ал. 1 не се изплаща в случаите по чл. 202, ал. 1, т. 3 и 5, както и когато комплексната оценка от последната атестация на съдията, прокурора или следователя е отрицателна. Обезщетение не се изплаща и в случаите по чл. 351, ал. 3, както и когато съдия, прокурор или следовател подаде оставка при образувано срещу него дисциплинарно производство с предложение за наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност. (3) В случаите, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление или по отношение на него е образувано дисциплинарно производство, обезщетението не се изплаща до приключване на наказателното или дисциплинарното производство. (4) При последващо освобождаване от длъжност съдията, прокурорът и следователят получава обезщетение в размер на разликата между размера на полученото обезщетение по ал. 1 и размера на обезщетението, определено към датата на последващото освобождаване. (5) При смърт на съдия, прокурор или следовател обезщетението по ал. 1 се изплаща на наследниците му. (6) Редът и начинът на изчисляване на обезщетенията се определя с решение на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет. Чл. 223. Незаконно освободен от длъжност съдия, прокурор или следовател при възстановяване има право на обезщетение в размер на брутното му възнаграждение за времето, през което не е заемал длъжността, но за не повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга длъжност с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на освобождаването за незаконно или на неявяването му да заеме длъжността. Чл. 224. За неуредените в този раздел въпроси се прилага Кодексът на труда. Раздел IV Рангове. Повишаване на място. Старшинство Чл. 225. (1) Възходящите рангове за съдия, прокурор и следовател са: 1. съдия в окръжен съд и прокурор в окръжна прокуратура; 2. съдия в апелативен съд и прокурор в апелативна прокуратура; 3. съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, прокурор във Върховната прокуратура и следовател в Националната следствена служба. (2) Съдиите в градския съд в град София, в Административен съд – София-област и в Административния съд - град София са с ранг на съдия в апелативен съд, а съдиите в районния съд в град София са с ранг на съдия в окръжен съд. (3) Прокурорите в градската прокуратура в град София са с ранг на прокурор в апелативна прокуратура, а прокурорите в районната прокуратура в град София са с ранг на прокурор в окръжна прокуратура. 82 (4) Въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет определят допълнително възнаграждение на съдия, прокурор или следовател. Чл. 226. Повишаване на място в по-горен ранг и съответно на възнаграждение на съдия, прокурор или следовател може да се извърши при получена положителна комплексна оценка „много добра“ от последното атестиране, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има необходимия съгласно чл. 201 юридически стаж за заемане на длъжността, съответстваща на по-високия ранг. Чл. 227. Повишаването на място се извършва съобразно ранговете на съдия, прокурор и следовател. Чл. 228. Освободеният от длъжност съдия, прокурор или следовател, с изключение на освободения поради влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление или е наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност, при последващо назначение запазва ранга, който е имал при освобождаването си. Чл. 229. (1) Старшинството на съдия, прокурор и следовател се определя: 1. от длъжността, която заема в съответния съд, в прокуратура или в следствен орган; 2. при равни длъжности - от притежавания ранг по чл. 225, ал. 1 - 3; 3. при равни длъжности и ранг - от продължителността на прослуженото време на същата длъжност; 4. при еднакво прослужено време на същата длъжност - от продължителността на прослуженото време на други длъжности като съдия, прокурор или следовател. (2) Старшинството на военните съдии, прокурори и следователи се определя от длъжността, която заемат, при равна длъжност - от ранга по чл. 225, ал. 1 - 3, при равна длъжност и ранг - от военното звание, а при равно звание - от продължителността на прослуженото време на други длъжности като съдия, прокурор или следовател Раздел V Поощрения Чл. 230. Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет може да предлага на президента на Република България да награждава с ордени или медали съдии, прокурори и следователи за изключителни или за големи заслуги за осъществяване на съдебната власт. Чл. 231. (1) Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет може да поощрява съдия, прокурор и следовател с отличие или награда за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества. (2) Отличията са: 83 1. служебна благодарност и грамота; 2. личен почетен знак: а) първа степен - златен; б) втора степен - сребърен; 3. предсрочно повишаване в ранг. (3) Наградата в размер до основното месечно възнаграждение е: 1. парична; 2. предметна. (4) Отличието може да бъде съчетано с награда. Чл. 232. (1) Предложение за поощрение до Висшия съдебен съвет, съответно до Висшия прокурорски съвет се прави от министъра на правосъдието, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор, директора на Националната следствена служба, председателя на апелативен, военно-апелативен, окръжен и административен съд, от апелативен, военно-апелативен, окръжен и военно-окръжен прокурор, както и от трима от членовете на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет и от съответната съсловна организация. (2) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет може да прави предложение за поощрение до съответния административен ръководител. Чл. 233. (1) Министърът на правосъдието може да поощрява с отличие или награда държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества в обществото. (2) Отличията са: 1. служебна благодарност и грамота; 2. личен почетен знак: а) първа степен - златен; б) втора степен - сребърен. (3) Наградата на стойност до размера на основното едномесечно възнаграждение е: 1. парична; 2. предметна. (4) Отличието може да бъде съчетано с награда. Чл. 234. Предложение за поощрение до министъра на правосъдието се прави от председателя на съответния районен съд или от главния инспектор от Инспектората към министъра на правосъдието. 84 Раздел VI Временно отстраняване от длъжност Чл. 235. (1) Когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство. Главният прокурор по предложение на наблюдаващия прокурор прави мотивирано искане за временно отстраняване от длъжност, към което прилага достатъчно данни. Предложение за временно отстраняване от длъжност на заместник на главния прокурор се прави от прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор. (2) Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет връчва на съдията, прокурора или следователя препис от искането по ал. 1 не по-късно от 7 дни преди заседанието, на което то ще бъде разгледано, като преди вземането на решение му предоставя възможност да бъде изслушан или да даде писмено становище. (3) Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет се произнася в срок до 14 дни от получаване на искането по ал. 1 с мотивирано решение, което подлежи на обжалване по реда на чл. 370. (4) Срокът на временното отстраняване от длъжност в досъдебната фаза на наказателното производство не може да надвишава срока по чл. 234, ал. 8 от Наказателно- процесуалния кодекс. При изтичането му, независимо от това дали наказателното производство е било спирано, отстраненият съдия, прокурор или следовател може да поиска възстановяване на заеманата длъжност. Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 370. (5) За периода на временното отстраняване от длъжност на съдията, прокурора и следователя се заплаща възнаграждение в размер на минималната работна заплата. (6) При промяна в обстоятелствата преди приключване на наказателното производство отстраненият съдия, прокурор или следовател може да поиска от Висшия съдебен съвет, съответно от Висшия прокурорски съвет да го възстанови на заеманата длъжност. Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 370. (7) Когато по отношение на съдия, прокурор или следовател е постановена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест във връзка с повдигнатото обвинение за умишлено престъпление от общ характер, той се смята за временно отстранен от длъжност от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който се постановява мярката. Органът, постановил мярката за неотклонение, уведомява за това незабавно Висшия съдебен съвет, съответно Висшия прокурорски съвет. (8) При отмяна или изменение на мярката за неотклонение в по-лека от посочените в ал. 7, в тридневен срок от отмяната или изменението, главният прокурор по предложение на наблюдаващия прокурор може да направи мотивирано искане за продължаване на временното отстраняване, ако не е изтекъл срокът по ал. 4, изречение първо. Искането се разглежда от Висшия съдебен съвет, съответно от Висшия прокурорски съвет по реда на ал. 1 – 3 в срок до 14 дни от получаването му. Ако искането на главния прокурор не бъде уважено, съдията, прокурорът или следователят се възстановява на 85 заеманата длъжност от датата на решението на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет. (9) При всички случаи общият срок на отстраняване в досъдебната фаза на наказателното производство по ал. 7 и 8 не може да бъде по-дълъг от този по ал. 4. Чл. 236. (1) Когато главният прокурор е привлечен като обвиняем за извършено престъпление, прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, прави мотивирано искане до Висшия прокурорски съвет за временното му отстраняване от длъжност до приключване на наказателното производство, към което прилага достатъчно данни. (2) Висшият прокурорски съвет връчва на главния прокурор препис от искането по ал. 1 не по-късно от 7 дни преди заседанието, на което то ще бъде разгледано, като преди вземането на решение му предоставя възможност да бъде изслушан или да даде писмено становище. (3) Висшият прокурорски съвет се произнася в срок до 14 дни от получаване на искането по ал. 1 с мотивирано решение, прието с мнозинство, не по-малко от тринадесет гласа, което подлежи на обжалване по реда на чл. 370. (4) Срокът на временното отстраняване от длъжност в досъдебната фаза на наказателното производство не може да надвишава срока по чл. 234, ал. 8 от Наказателно- процесуалния кодекс. При изтичането му, независимо от това дали наказателното производство е било спирано, отстраненият главен прокурор се възстановява на заеманата длъжност. (5) За периода на временното отстраняване от длъжност на главния прокурор се заплаща възнаграждение в размер на минималната работна заплата. (6) Когато по отношение на главния прокурор е постановена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест във връзка с повдигнатото обвинение за умишлено престъпление от общ характер, той се смята за временно отстранен от длъжност от датата на влизане в сила на определението по чл. 64, ал. 5 от Наказателно- процесуалния кодекс. Съдът, взел мярката за неотклонение, незабавно изпраща препис от определението на Висшия прокурорски съвет. (7) При отмяна или изменение на мярката за неотклонение в по-лека от посочените по ал. 6, в тридневен срок прокурорът по ал. 1 може да направи мотивирано искане за продължаване на временното отстраняване, ако не е изтекъл срокът по чл. 234, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс. Искането се разглежда от Висшият прокурорски съвет по реда на ал. 1 – 3 в срок до 14 дни от получаването му. Ако искането не бъде уважено, главният прокурор се възстановява на заеманата длъжност от датата на решението на Висшия прокурорски съвет, освен ако не са налице основанията по чл. 69, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. (8) Общият срок на отстраняване на главния прокурор в досъдебната фаза на наказателното производство по ал. 6 и 7 не може да бъде по-дълъг от този по чл. 234, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс. (9) Алинеи 1 – 8 се прилагат и за заместника на главния прокурор. 86 Чл. 237. (1) При прекратяване на наказателното производство, освен в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс или при постановяване на оправдателна присъда съдията, прокурорът или следователят, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща разликата между получаваното възнаграждение по чл. 235, ал. 5 и пълния размер на трудовото възнаграждение за периода на отстраняването. (2) При осъждане с влязла в сила присъда, която е основание за освобождаване от длъжност на основание чл. 129, ал. 5, т. 3 от Конституцията, съдията, прокурорът или следователят възстановява в бюджета на съответния орган на съдебната власт полученото възнаграждение по чл. 235, ал. 5. Чл. 238. При образувано дисциплинарно производство за налагане на наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност на изборен член на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет, на съдия, прокурор, следовател, на административен ръководител или заместник на административен ръководител по предложение на дисциплинарния състав Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет може да го отстрани от длъжност за срок до три месеца. Раздел VII Съдебна ваканция. Отпуски Чл. 239. (1) Съдилищата са в съдебна ваканция от 15 юли до 1 септември. (2) От съдебната ваканция не се ползват прокурорите и следователите, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията. (3) През съдебната ваканция се разглеждат: 1. наказателни дела, по които има постановена мярка за неотклонение задържане под стража; 2. делата за издръжка, за родителски права на ненавършили пълнолетие деца и за незаконно уволнение; 3. искания за обезпечаване на искове, за обезпечаване на доказателства, за даване на разрешения и заповеди по Семейния кодекс, за назначаване на особен представител; 4. дела по несъстоятелност; 5. дела по Закона за защита от домашното насилие; 6. дела, за които закон предвижда разглеждането в срок, по-кратък от един месец; 7. дела за осиновяване на дете; 8. други дела по преценка на административния ръководител на съда или прокуратурата или на министъра на правосъдието. 87 (4) Административните ръководители на съда и прокуратурата осигуряват през съдебната ваканция достатъчно съдебни състави и прокурори за разглеждане на делата и исканията. Чл. 240. Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията има право на редовен платен годишен отпуск от 30 работни дни и допълнителен отпуск по един работен ден за всеки две години юридически стаж. Чл. 241. (1) На съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията може да се разреши неплатен отпуск. (2) Неплатен отпуск до 30 работни дни в календарна година се зачита за юридически стаж. Чл. 242. (1) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право на отпуск: 1. за сключване на брак - два работни дни; 2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и един ден след него; 3. при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра или родител на другия съпруг, както и на други роднини по права линия без ограничение - два работни дни; 4. когато е призован в съд като страна или свидетел; 5. за времето на обучение и участие в доброволните формирования по Закона за защита при бедствия. (2) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право и на неплатен отпуск при повикване за изпълнение на активна служба в доброволния резерв или при изпълнение на срочна служба в доброволния резерв – за времето на службата, включително деня на отиване и връщане. Ако активната служба в доброволния резерв продължава повече от 25 календарни дни, както и за времето на изпълнение на срочна служба в доброволния резерв, съдията, прокурорът, следователят, държавният съдебен изпълнител или съдията по вписванията има право на два календарни дни неплатен отпуск преди заминаването и два дни след завръщането. (3) По време на отпуските по ал. 1, т. 1 - 3 се изплаща възнаграждението за заеманата длъжност, по ал. 1, т. 4 и 5 според предвиденото в специалните закони, а по ал. 2 се заплаща възнаграждение за сметка на бюджета на Министерството на отбраната. Чл. 243. Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията има право да ползва отпуски за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител при условията, по реда и в размерите, предвидени в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване. Чл. 244. (1) За времето, през което съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител, съдия по вписванията или съдебен служител участва в обучения за повишаване на квалификацията или за преквалификация, той ползва платен служебен отпуск. 88 (2) За времето на предизборна кампания, през което съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията се кандидатира за мандатна длъжност в органите на държавната власт, той ползва платен или неплатен служебен отпуск. (3) Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията, който е изпратен за повишаване на квалификацията му от орган на съдебната власт или министъра на правосъдието за повече от три месеца, е длъжен да работи в съответния орган не по малко от три години след завръщането си. Ако лицето прекрати правоотношението си преди изтичане на срока, то връща пълния размер на сумата, която е получило за командировката. Чл. 245. Съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията имат право да ползват и отпуски за обучение при условия, по ред и в размери, предвидени в Кодекса на труда. Чл. 246. Съдия, прокурор или съдебен служител ползва редовния си платен годишен отпуск през съдебната ваканция, а когато това не е възможно - през друго време на годината. Чл. 247. По преценка на административния ръководител съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител, съдия по вписванията или съдебен служител не може да ползва отпуск, освен при временна неработоспособност, преди да изготви своите актове и да върне делата, които са му възложени. Чл. 248. Ползването на отпуск, освен при временна неработоспособност, се разрешава от: 1. председателя на районния съд - за съдиите от районния съд, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията; 2. председателя на окръжния съд - за съдиите от окръжния съд и председателите на районните съдилища; 3. председателя на военния съд - за съдиите от военния съд; 4. председателя на административния съд - за съдиите от административния съд; 5. председателя на апелативния съд - за съдиите от апелативния съд и за председателите на окръжните съдилища; 6. председателя на военно-апелативния съд - за съдиите от военно-апелативния съд и председателите на военните съдилища; 7. председателя на Върховния касационен съд - за съдиите от Върховния касационен съд и за председателите на апелативните съдилища и военно-апелативния съд; 8. председателя на Върховния административен съд - за съдиите от Върховния административен съд и за председателите на административните съдилища; 9. районен прокурор – за прокурорите при районна прокуратура; 89 10. окръжния прокурор – за прокурорите при окръжната прокуратура и следователите в окръжния следствен отдел и административните ръководители на районната прокуратура; 11. апелативния прокурор - за прокурорите при апелативната прокуратура и за ръководителите на окръжните прокуратури; 12. военно-окръжния прокурор - за прокурорите при военно-окръжната прокуратура и военните следователи; 13. военно-апелативния прокурор - за прокурорите от военно-апелативната прокуратура и военно-окръжните прокурори; 14. главния прокурор - за прокурорите във Върховната прокуратура, за апелативните прокурори и военноапелативния прокурор и директора на Националната следствена служба; 15. директора на Националната следствена служба - за следователите от Националната следствена служба. Чл. 249. За неуредените в този раздел въпроси се прилага Кодексът на труда. Глава десета АДМИНИСТРАТИВНИ РЪКОВОДИТЕЛИ Раздел I Административни ръководители. Назначаване и освобождаване Чл. 250. (1) Административните ръководители на съдилищата и техните заместници, с изключение на председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност с решение на Висшия съдебен съвет. (2) Административните ръководители на прокуратурата и следствените органи и техните заместници, с изключение на председателя на главния прокурор се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност с решение на Висшия прокурорски съвет. Чл. 251. (1) Административни ръководители на органите на съдебната власт са: 1. председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба; 2. председател на апелативен съд и на военно-апелативния съд, апелативен и военно- апелативен прокурор; 90 3. председател на окръжен, административен и на военен съд, окръжен и военно- окръжен прокурор; 4. председател на районен съд и районен прокурор. (2) Процедурата за избор на кандидати за административни ръководители, с изключение на председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор, се открива от Висшия съдебен съвет, съответно от Висшия прокурорски съвет не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на мандата или в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелство по чл. 259, ал. 1. (3) Административните ръководители встъпват в длъжност в 14-дневен срок от влизането в сила на решението на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет, но не преди изтичането на предходния мандат. (4) Мандатът на административния ръководител започва от деня на встъпването му в длъжност и изтича в последния ден на срока на мандата. (5) Административните ръководители на съдилищата и в системата на прокуратурата, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване само за още един мандат. Чл. 252. (1) Административният ръководител при осъществяване на дейността си се подпомага от заместник. (2) Заместник на административен ръководител на съд се назначава от Висшия съдебен съвет по мотивирано предложение на председателя на съответния съд след становище на общото събрание на съдиите от този съд. (3) Заместник на административен ръководител на прокуратура и на директора на Националната следствена служба се назначава от Висшия прокурорски съвет по мотивирано предложение на съответния ръководител. Събранието на прокурорите, съответно на следователите от съответния орган изразява становище по предложението на административния ръководител. (4) Преди приемане на решението за назначаване Висшия съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет проверява дали е спазена процедурата по ал. 2 или 3, както и дали предложеният кандидат отговаря на изискванията по чл. 253, ал. 2. Проверката се извършва въз основа на документите, представени от кандидата, и на документите, съдържащи се в кадровото дело. (5) Висшия съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет с решение отказва да назначи предложения кандидат за заместник, ако не е спазен редът по ал. 2 или 3 и кандидатът не отговаря на изискванията по чл. 253, ал. 2. (6) Заместникът на административния ръководител встъпва в длъжност в 14-дневен срок от влизането в сила на решението на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет. (7) Административният ръководител във всички случаи на отсъствие възлага с писмена заповед на заместника си да изпълнява функциите му или част от тях. Когато 91 административният ръководител не е определил кой да го замества, функциите му се изпълняват от един от заместниците му по старшинство. (8) Когато административният ръководител няма заместник, във всички случаи на отсъствие, той възлага с писмена заповед на съдия, прокурор или следовател от съответния орган да изпълнява функциите му или част от тях. Когато административният ръководител не е определил кой да го замества, функциите му се изпълняват от един от съдиите, прокурорите или следователите от съответния орган, по старшинство. (9) При отстраняване от длъжност на административния ръководител по реда на чл. 235 функциите на административен ръководител до избирането на нов се осъществяват от един от неговите заместници, определен от Висшия съдебен съвет, съответно от Висшия прокурорски съвет, а при липса на заместник – от съдия, прокурор или следовател от съответния орган на съдебната власт. (10) При изтичане на мандата на административния ръководител Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет избира заместник. Чл. 253. (1) За административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се назначава съдия, прокурор или следовател от същото или от по-високо ниво на същия по вид орган на съдебната власт, с високи професионални и нравствени качества, с придобит статут на несменяемост и с положителна комплексна оценка „много добра“ или „добра“ от последното атестиране, на когото през последните 5 години не е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл. 351, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение. (2) За заместник на административен ръководител се назначава съдия, прокурор или следовател от същото или по-високо ниво на същия по вид орган на съдебната власт, с високи професионални и нравствени качества, с придобит статут на несменяемост, с положителна комплексна оценка „много добра“ или „добра“ от последното атестиране, на когото през последните 5 години не е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл. 351, ал. 1, т. 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение. За заместник на административен ръководител на районен съд или районна прокуратура по изключение може да се назначава и съдия, съответно прокурор без придобит статут на несменяемост, когато за съответната длъжност не може да бъде предложен кандидат с придобит статут на несменяемост. (3) Предложение за назначаване на председател на съд, с изключение на предложение за председател на Върховния касационен съд и председател на Върховния административен съд, могат да правят: 1. общото събрание на съдиите от съответния районен съд – за председател на районен съд; 2. общото събрание на съдиите от съответния окръжен съд – за председател на окръжен съд; 3. общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд – за председател на апелативен съд; 4. общото събрание на съдиите от съответния административен съд – за председател на административен съд; 92 5. министърът на правосъдието; 6. кандидатът за заемане на длъжността. (4) Общото събрание на съдиите от съответния съд може да прави предложение за председател на съд за съдия от неговия състав. (5) Предложение за назначаване на ръководител на прокуратура, с изключение на предложение за главен прокурор, могат да правят: 1. ръководителите на горестоящите прокуратури – за ръководител на прокуратура в съответния съдебен район; 2. главният прокурор – за ръководители на апелативните прокуратури; 3. министърът на правосъдието; 4. кандидатът за заемане на длъжността. (6) След освобождаване от длъжността административен ръководител и заместник на административен ръководител лицата остават на длъжност съдия, прокурор или следовател в органа на съдебната власт, в който са заемали длъжността административен ръководител, съответно заместник на административен ръководител или по тяхно искане се връщат на заеманата преди избора длъжност на съдия, прокурор или следовател. Чл. 254. (1) За административен ръководител на районен съд и на районна прокуратура се назначава лице, което има най-малко 5 години юридически стаж и отговаря на изискванията по чл. 253, ал. 1. (2) За административен ръководител на окръжен съд и на окръжна прокуратура и за административен ръководител на административен съд се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж съответно по чл. 201, ал. 2 и 3, както и на изискванията по чл. 253, ал. 1. (3) За административен ръководител на апелативен съд и на апелативна прокуратура се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж по чл. 201, ал. 4 и на изискванията по чл. 253, ал. 1. (4) За административен ръководител на Националната следствена служба се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж по чл. 201, ал. 5 и на изискванията по чл. 253, ал. 1. Чл. 255. (1) Висшият съдебен съвет приема мотивирано решение за назначаване на административните ръководители или на техните заместници с мнозинството по чл. 64, ал. 3, т. 2, а Висшият прокурорски съвет – по чл. 64, ал. 4, т. 2. (2) Когато никой от предложените кандидати не получи необходимото мнозинство, изборът продължава за двамата от тях, които са получили най-много гласове. Чл. 256. (1) Директорът на Националната следствена служба се избира по предложение на не по-малко от трима от членовете на Висшият прокурорски съвет, както и по предложение на главния прокурор или министъра на правосъдието с мнозинство не по- малко от седем гласа от членовете на Висшия прокурорски съвет. 93 (2) Предложенията се правят в две поредни заседания на Висшия прокурорски съвет, следващи заседанието, на което е прието решение за откриване на процедурата, и се разглеждат не по-рано от 30 дни след постъпването на последното предложение. (3) Мандатът на директора на Националната следствена служба започва от деня на встъпването му в длъжност. Чл. 257. (1) Свободните длъжности за административни ръководители в органите на съдебната власт се обявяват от Висшия съдебен съвет, съответно от Висшия прокурорски съвет с решение, което се обнародва в „Държавен вестник“ и на интернет страницата на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски проект и се заемат след избор. (2) За участие в избора кандидатите подават подробна автобиография, концепция за работата си и други документи, които по тяхна преценка имат отношение към професионалните и нравствените им качества. Комисията по атестирането и конкурсите към Висшия съдебен съвет, съответно към Висшия прокурорски проект извършва проверка на документите и допуска до участие в избора кандидатите, които отговарят на изискванията по чл. 201 и чл. 253, ал. 1. (3) Имената на кандидатите се оповестяват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет с кратка автобиография и концепция за работата им. (4) Списъците на допуснатите и недопуснатите за участие в избора кандидати се обявяват на страницата на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет в интернет най-малко 14 дни преди датата на провеждане на избора. (5) В списъка на кандидатите, които не са допуснати за участие в избора, се посочва и основанието за недопускане. В тридневен срок от обявяване на списъците кандидатите, които не са допуснати, могат да направят писмено възражение пред Висшия съдебен съвет, съответно пред Висшия прокурорски съвет. Решението, с което не се допуска кандидат до участие в избора, подлежи на обжалване по реда на чл. 308, ал. 6. (6) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации, както и професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите не по-късно от 7 дни преди събеседването по чл. 258 могат да представят на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата. (7) Кандидатите за административни ръководители на съд се изслушват от общото събрание на съответния съд. Прокурорите и следователите при съответната прокуратура могат да изразят становище за кандидата за административен ръководител. Чл. 258. (1) Процедурата по избор на административни ръководители се провежда от Висшия съдебен съвет, съответно от Висшия прокурорски съвет чрез събеседване. В рамките на събеседването се прави преценка на кандидата за: 94 1. професионалната му подготовка като съдия, прокурор или следовател въз основа на резултатите от извършените до момента атестирания; 2. управленската му компетентност като административен ръководител, за което кандидатът защитава концепция за стратегическо управление на съответния орган на съдебната власт; 3. нравствените качества на кандидатите въз основа на мотивирано становище на Комисията по професионална етика към Висшия съдебен съвет, съответно към Висшия прокурорски съвет. (2) Становището по ал. 1, т. 3 се предоставя на кандидатите не по-късно от три дни преди датата на събеседването. (3) По време на събеседването членовете на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет могат да отправят въпроси към кандидата и въз основа на становищата по чл. 257, ал. 6. (4) Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет приема решение за назначаване на кандидата, който отговаря на изискванията по чл. 201 и чл. 253, ал. 1, като решението се приема и въз основа на преценката по ал. 1, т. 2. (5) Решението на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет по ал. 4 може да се обжалва при условията и по реда на чл. 314. Чл. 259. (1) Административен ръководител се освобождава от длъжност предсрочно на основанията по чл. 129, ал. 5 от Конституцията на Република България. (2) Административен ръководител се освобождава от длъжност предсрочно и в случаите, когато е освободен от длъжност като съдия, прокурор или следовател на основание чл. 129, ал. 5, т. 2 - 5 от Конституцията на Република България. (3) Предложение за предсрочно освобождаване на административен ръководител, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, се прави в писмена форма: 1. не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на мандата или навършване на 65-годишна възраст; 2. в срок три дни от узнаване на обстоятелствата по чл. 129, ал. 5, т. 2 - 5 от Конституцията на Република България. (4) При предсрочно прекратяване на мандат на административен ръководител на негово място се назначава нов административен ръководител, чийто мандат започва да тече от датата на встъпването му в длъжност. (5) До встъпването в длъжност на нов административен ръководител неговите функции се изпълняват от определен от Висшия съдебен съвет, съответно от Висшия прокурорски съвет заместник. Предложения за заместник на административния ръководител може да правят органите по чл. 253, ал. 3, т.1-5 и ал. 5, т. 1-3. Предложенията се правят в 7-дневен срок от предсрочното прекратяване на мандата. 95 Чл. 260. Основанието за предсрочно освобождаване на директора на Националната следствена служба се установява от Висшия прокурорски съвет с решение, прието по реда за избора му. Чл. 261. Заместник на административен ръководител може да бъде освободен от длъжност с решение на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет, по мотивирано предложение на административния ръководител. Заместник на административен ръководител се освобождава от длъжност и в случаите, когато е освободен от длъжност като съдия, прокурор или следовател на основание чл. 129, ал. 5 от Конституцията на Република България. Чл. 262. (1) Административни длъжности са председател на отделение или колегия в съда, завеждащ отдел в прокуратурата, завеждащ специализиран отдел в Националната следствена служба и завеждащ окръжен следствен отдел в окръжната прокуратура. (2) Председателите на отделение администрират делата в отделението и могат да председателстват съдебните състави в него. (3) Председателите на отделения в съда, завеждащите отдели в прокуратурата, завеждащите специализирани отдели в Националната следствена служба и завеждащите окръжни следствени отдели в окръжните прокуратури се назначават от съответния административен ръководител. Раздел II Назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд и на председателя на Върховния административен съд Чл. 263. Председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет. Чл. 264. За председател на Върховния касационен съд и председател на Върховния административен съд се назначава лице, което отговаря на изискванията за стаж по чл. 201, ал. 5 и на следните изисквания за високи професионални и нравствени качества: 1. висока професионална компетентност: да притежава задълбочени знания в областта на правото, богат практически опит в съответната област на правото, ръководни и административни умения, изявени аналитични способности; 2. способност за придържане и налагане на висок етичен стандарт; 3. изявена независимост, воля за налагане на законността, решителност при изпълнение на служебните задължения и с принос за утвърждаването на правовата държава; 4. развити умения за работа в екип, за мотивиране на колеги, за търсене и носене на отговорност. Чл. 265. (1) Процедурата за избор на кандидати за председател на Върховния касационен съд и председател на Върховния административен съд се открива от Висшия съдебен съвет не по-рано от 6 месеца и не по-късно от 4 месеца преди изтичането на мандата или в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелство по чл. 259, ал. 1 и 2. 96 (2) Предложения за кандидатури за председател на съответния съд могат да правят не по-малко от трима от членовете на Висшия съдебен съвет, министърът на правосъдието, както и пленумът на Върховния касационен съд и пленумът на Върховния административен съд. (3) Предложенията се правят в четирите поредни заседания, следващи заседанието, на което е прието решение за откриване на процедурата. (4) Предложенията се придружават от подробни писмени мотиви и кадрова справка на кандидата по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет. Кандидатите представят писмена концепция за работата си на съответната длъжност в 14-дневен срок от изтичането на срока за предложенията по ал. 3. Всички представени документи се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет не по-късно от два месеца преди публичното изслушване. (5) Кандидатите за председател на Върховния касационен съд и за председател на Върховния административен съд се изслушват съответно от пленума на съдиите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, които изразяват становище за наличието на качествата по чл. 264. (6) Висшия съдебен съвет обявява датата, часа и мястото за изслушване за всеки кандидат най-малко един месец преди провеждането му. Изслушванията се провеждат по азбучен ред. Те са публични и се излъчват в реално време чрез интернет страницата на Висшия съдебен съвет. (7) Юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите, висши училища и научни организации не по-късно от 7 дни преди изслушването могат да представят на Висшия съдебен съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет в срок до три дни след представянето им при спазване на изискванията за защита на личните данни. (8) Комисията по атестирането и конкурсите и Комисията по професионална етика към Висшия съдебен съвет изготвят доклади за професионалните и нравствените качества на кандидатите, с които предлагат кандидатурите за обсъждане и гласуване от Висшия съдебен съвет. Докладите съдържат заключение относно: 1. законовите изисквания за заемане на длъжността; 2. професионалните и нравствените качества на кандидатите и тяхната квалификация и опит; 3. специфичната подготовка, качествата и мотивацията за съответната длъжност. (9) Докладът на всяка комисия се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет най-малко 14 дни преди гласуването на съответния кандидат. (10) Решението на Висшия съдебен съвет за избор на кандидат за председател на Върховния касационен съд и за председател на Върховния административен съд се приема с мнозинство не по-малко от десет гласа. 97 (11) Когато при първото гласуване никой от кандидатите не е получил десет или повече от гласовете на членовете на Висшия съдебен съвет, изборът продължава за двамата кандидати, получили най-много гласове. (12) Решението на Висшия съдебен съвет по ал. 10 се мотивира. За мотиви на решението се смятат изказаните съображения от членовете на Висшия съдебен съвет. (13) Решението на Висшия съдебен съвет по ал. 10 се изпраща незабавно на президента на републиката. (14) В случаите на неиздаване на указ на президента в 7- дневен срок, считано от получаване на предложението по ал. 13 от Висшия съдебен съвет, лицето, за което е направено предложението за назначаване, се счита за назначено, като решението на Висшия съдебен съвет се обнародва. (15) Когато президентът на републиката откаже да назначи предложен от Висшия съдебен съвет кандидат и няма повторно направено предложение за същия кандидат, новият избор се извършва при условията и по реда на ал. 1 – 12. Чл. 266. (1) Предложение за предсрочно освобождаване от длъжност на председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд може да се прави от: 1. не по-малко от трима от членовете на Висшия съдебен съвет; 2. министъра на правосъдието; 3. пленума на Върховния касационен съд, съответно пленума на Върховния административен съд. (2) В случая по ал. 1, т. 3 пленумът на Върховния касационен съд, съответно пленумът на Върховния административен съд избира лице, което да го представлява пред Висшия съдебен съвет. Чл. 267. Всеки от субектите по чл. 266, ал. 1, т. 1 - 3, независимо един от друг, може да направи предложение за откриване на процедура по чл. 266, ал. 1. Чл. 268. (1) Предложението за предсрочно освобождаване от длъжност на председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд се подава писмено и задължително съдържа: 1. имена, длъжности и подписи на вносителя. В случаите, когато предложението е внесено от пленумите на Върховния касационен съд или Върховния административен съд, същото следва да е в съответствие с изискванията на вътрешните правила за организацията на дейността им; 2. имена и длъжност на лицето, за което се отнася предложението; 3. изложение на фактическите обстоятелства, за които се твърди, че съставляват тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт по смисъла на чл. 129, ал. 5, т. 5 от Конституцията на Република България; 98 4. искане за предсрочно освобождаване на председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд от длъжност. (2) Към предложението вносителят прилага: 1. доказателствата, относими към твърдените факти, с които разполага; 2. преписи от искането и доказателствата към него за лицето, за което се отнася предложението. Чл. 269. (1) Главният секретар на Висшия