Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на изменението на климата

ПРОЕКТ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНИЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА Обн. ДВ. бр. 22 от 2014г., изм. и доп., бр.14, 17, 41 и 56 от 2015г., бр.47 от 2016г., бр.12, 58 и 85 от 2017г., бр. 7 и 15 от 2018г., бр. 25 от 2020г., бр. 19 от 2021г., бр. 102 от 2022г., бр.84, 96 и 102 от 2023 г. § 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 5 думата „схема“ се заменя със „система“. 2. Точка 10 се отменя. 3. Създава се точка 11: „11. функционирането на Механизъм за корекция на въглеродните емисии по границите (МКВЕГ) по Регламент (ЕС) 2023/956 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. за създаване на механизъм за корекция на въглеродните емисии по границите (ОВ, L 130/52 от 16 май 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/956“.“ § 2. Създава се член 2а: „Чл. 2а. (1) В Република България се определя обща дългосрочна национална цел за постигане на климатична неутралност и нулеви нетни емисии на парникови газове не по- късно от 2050 г. в съответствие с разпоредбите на Парижкото споразумение и приложимото законодателство на Европейския съюз. (2) Постигането на дългосрочната национална цел по ал. 1 се отчита при изготвянето на стратегически документи, мерки и дейности за ограничаване изменението на климата и справедлив преход на национално, регионално и местно ниво за всички сектори на националната икономика. (3) Конкретните мерки и действия за постигане на дългосрочната национална цел по ал. 1 се планират и изпълняват като се отчита необходимостта от осигуряване на справедлив социално-икономически преход, подобряване на конкурентоспособността на националната икономика, насърчаване и запазване на заетостта, както и насърчаване на енергийното развитие и енергийната сигурност на страната чрез ефективно използване на енергията и енергийните ресурси.“ § 3. В чл. 4, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Думите „министъра на икономиката“ се заменят с „министъра на икономиката и индустрията“. 2. Думите „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „министъра на транспорта и съобщенията“. 3. Думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието и храните“. 4. След думите „министъра на здравеопазването“ се добавят „министъра на електронното управление, министъра на иновациите и растежа“ § 4. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 4 след думите „наричан по-нататък Регламент (ЕС) 1031/2010“ се добавя „и продава сертификати МКВЕГ по смисъла на чл. 20 от Регламент (ЕС) 2023/956.“ 2. Точка 6 се изменя така: „6. контролира мониторинга и докладването на други данни по Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( OB L 328, 21.12.2018г. ), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2018/1999." § 5. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 3 се изменя така: „3. извършва консервативна оценка на емисии по смисъла на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2066 на Комисията от 19 декември 2018 година относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията (OB L 334, 31.12.2018 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 2018/2066".“ 2. Създава се нова точка 7: „7. одобрява, отказва да одобри, преразглежда и актуализира плановете относно методиката за мониторинг по чл. 6 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 на Комисията от 19 декември 2018 година за определяне на валидни за целия Съюз преходни правила за хармонизирано безплатно разпределяне на квоти за емисии в съответствие с член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OB L 59, 27.2.2019 г.), наричан по- нататък "Регламент (ЕС) № 2019/331"; 3. Създават се точки 8-10: 8. одобрява, отказва да одобри, преразглежда и актуализира плановете за мониторинг по раздел II от Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 година относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО (OB L 123, 19.5.2015г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2015/757; 9. издава, отказва да издаде, преразглежда, актуализира и отменя разрешителните за емисии на парникови газове и одобрява, отказва да одобри, преразглежда и актуализира плановете за мониторинг на годишните емисии на лицата, които освобождават горива за потребление в секторите по приложение № 3; 10.изпълнява функциите на компетентен орган по МКВЕГ и администрира регистъра на МКВЕГ по Регламент (ЕС) 2023/956“. 4. Досегашната точка 7 става точка 11. § 6. Член 8 се изменя така: „ Чл. 8. (1) Министърът на енергетиката съвместно с министъра на околната среда и водите, подпомагани от министрите по чл. 4, ал. 1, разработват Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999. (2) Министърът на енергетиката, подпомаган от министъра на околната среда и водите и министрите по чл. 4, ал. 1, изготвя актуализации и доклади за напредъка на плана по ал. 1.“ § 7. В чл. 19 се правят следните изменения: 1. В ал. 4 думите „Министрите по ал. 3 внасят“ се заменят с „Министърът на околната среда и водите внася“. 2. В ал. 5 думите „министъра на финансите“ и „и министъра на енергетиката“ се заличават. § 8. Член 28 и 29 се отменят. § 9. В наименованието на глава четвърта думата „схема“ се заменя със „система“. § 10. В чл. 30 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думата „схема“ се заменя със „система“. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Европейската система за търговия с емисии обхваща инсталациите, извършващи дейности по приложение № 1, авиационните дейности и морския транспорт по приложение № 2 и освобождаване на горивата за потребление в сградния сектор и автомобилния транспорт по приложение № 3 и се прилага за парниковите газове по приложение № 4.“ § 11. В глава четвърта наименованието на раздел II се изменя така: „Стационарни инсталации“. § 12. В чл. 33 се правят следните изменения: 1. Алинея 1, т. 5 се изменя така: „5. задължение за връщане до 30 септември всяка година на квоти, равни на общото количество емисии от инсталацията за всяка календарна година, верифицирани в съответствие с наредбата по чл. 5, ал. 2 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067 на Комисията от 19 декември 2018 година за проверка на данните и за акредитация на проверяващите органи съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OB L 334, 31.12.2018 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2018/2067.“ 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Изпълнителният директор на ИАОС, след съгласуване с условията на комплексното разрешително по чл. 117 от ЗООС, ако такова разрешително се изисква, издава разрешителното по ал. 1 в тримесечен срок от датата на получаване на заявлението на оператора по чл. 32, ал. 1.“ § 13. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 4 се изменя така: „(4) Изпълнителният директор на ИАОС отменя разрешителното за емисии на парникови газове в случай на окончателно прекратяване дейността на инсталацията, както и в случаите на констатирано неизпълнение на условията на разрешителното за емисии на парникови газове“. 2. Алинеи 5 и 6 се отменят. 3. Създават се ал. 8-10: „(8) В случите когато инсталация, извършваща дейности по приложение № 1 и с експлоатацията на горивни съоръжения с обща номинална топлинна мощност над 20 MW, промени производствените си процеси с цел намаляване на емисиите си на парникови газове и вече не отговаря на този праг, операторът на тази инсталация има право да остане в обхвата на СТЕ на ЕС до края на текущия или до края на следващия петгодишен период по чл. 43, ал. 8. (9) Операторът на инсталация по ал. 8 е длъжен в 30-дневен срок oт настъпването на обстоятелства по ал. 8 да уведоми изпълнителния директор на ИАОС и МОСВ. (10) Министърът на околната среда и водите уведомява Европейската комисия за промените в предоставения списък по реда на чл. 43, ал.7, настъпили вследствие на обстоятелствата по ал. 8.“ § 14. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „Регламент (ЕС) № 601/2012“ се заменят с „Регламент (ЕС) № 2018/2066“. 2. В ал. 2 думата „тонкилометрите“ се заменя с „емисиите“. 3. В ал. 4 думата „тонкилометрите“ се заменя с „емисиите“. 4. Създава се ал. 6: „(6) Считано от 1 януари 2025 г. авиационните оператори са длъжни да осъществяват мониторинг и в срок до 31 март всяка година да докладват до изпълнителния директор на ИАОС несвързаните с CO2 въздействия на всяко въздухоплавателно средство, настъпили предходната календарна година, съгласно акт за изпълнение на Европейската комисия.“ § 15. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 5, т. 1 думите „чл. 67“ се заменят с „чл. 68“. 2. Алинея 6 се отменя. 3. Навсякъде в текста думите „Регламент (ЕС) № 600/2012“ се заменят с „Регламент (ЕС) № 2018/2067“, а думите „Регламент (ЕС) № 601/2012“ се заменят с „Регламент (ЕС) № 2018/2066“. § 16. Създава се чл. 36а: „Чл. 36а. (1) Операторите на инсталации по чл. 31, на които са разпределени безплатни квоти в съответствие с Раздел V, са длъжни за целите на чл. 47, ал. 1 и 2 да изготвят годишен доклад за равнището на дейност за всяка подинсталация за календарната година, предхождаща годината на докладване, изготвен в съответствие с изискванията на чл. 3 на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1842 на Комисията от 31 октомври 2019 година за определяне на правила за прилагането на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на допълнителните условия за коригиране на безплатното разпределение на квоти за емисии поради промени в равнището на дейност (OB L 282, 4.11.2019 г.), наричан за кратко „Регламент (ЕС) 2019/1842. (2) Докладът по ал. 1 се изготвя и верифицира съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2019/1842 и наредбата по чл. 5, т. 2 и се представя на министъра на околната среда и водите в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2019/331. § 17. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „до 31 декември 2020 г. и за всеки следващ период на ЕСТЕ от авиационни дейности“ се заменя с „до 31 декември 2023 г.“. 2. В ал. 3 думите „за всеки период“ се заличават, а след думите „за Република България“ се добавя „по ал. 2“. § 18. Създават се чл. 37а и 37б: „Чл. 37а. (1) Общото количество квоти, които се разпределят на авиационните оператори за 2024 г. въз основа на общото разпределено количество квоти за авиационни дейности по приложение № 2 през 2023 г., намалено с коефициента на линейно намаление 2,2 на сто количеството безплатни квоти, което се разпределя през 2024 г. по чл. 37, както и реда на тяхното разпределение се определят с акт на Европейската комисия. (2) За периода от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2030 г. част от общото количество по ал. 1 се запазва за търговските оператори на въздухоплавателни средства за използването на устойчиви и други авиационни горива, които не са получени от горива от изкопаеми източници, посочени като допринасящи за постигането на минималния дял на устойчивите авиационни горива съгласно Регламент (ЕС) 2023/2405 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 година за осигуряване на еднакви условия на конкуренция за устойчив въздушен транспорт за осигуряване на еднакви условия на конкуренция за устойчив въздушен транспорт (OВ L, 2023/2405, 31.10.2023), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/2405“, който авиационните горива, предоставени на авиационните оператори на летищата на Европейския съюз от доставчици на авиационно гориво, съдържат за дозвукови полети, и за които се връщат квоти в съответствие с чл. 48, ал. 1. (3) Квотите, запазени съгласно ал. 2, се разпределят за покриване на част от или на цялата ценова разлика между използването на керосин от изкопаеми източници и използването на съответните допустими авиационни горива съгласно Регламент (ЕС) 2023/2405, като се вземат предвид стимулите от цената на въглеродните емисии и от хармонизираните минимални равнища на данъчно облагане на горивата от изкопаеми източници, установени с делегирани актове на Европейската комисия. Квотите, разпределени съгласно настоящата алинея, обхващат: а) 70 на сто от оставащата ценова разлика между използването на керосин от изкопаеми източници и водород от възобновяеми източници на енергия и биогорива от нови поколения съгласно определението в §1, т. 31 от Допълнителни разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници. за които емисионният фактор е нула; б) 95 на сто от оставащата ценова разлика между използването на керосин от изкопаеми източници и горива от възобновяеми източници от небиологичен произход в съответствие с чл. 37, ал. 16 и чл. 40 от Закона за енергията от възобновяеми източници, използвани във въздухоплаването, за които емисионният фактор е нула; в) 100 на сто от оставащата ценова разлика между използването на керосин от изкопаеми източници и всяко допустимо авиационно гориво, което не е получено от горива от изкопаеми източници, обхванато от първа алинея от настоящия параграф, на летища, разположени на острови, чиято площ е по-малка от 10 000 km2 и без пътна или железопътна връзка с континенталната част, на летища, които не са достатъчно големи, за да бъдат определени като летища в Съюза в съответствие с регламент за осигуряване на еднакви условия на конкуренция за устойчив въздушен транспорт, и на летища, разположени в най- отдалечен регион; г) в случаи, различни от посочените в букви а), б) и в), 50 на сто от оставащата ценова разлика между използването на керосина от изкопаеми източници и всяко допустимо авиационно гориво, което не е получено от горива от изкопаеми източници, обхванати в ал. 2. Правилата за годишното изчисляване на разликата в разходите за целите на разпределението на квоти за използването на горивата, посочени в ал. 2, се определят с делегирани актове на Комисията. (4) Когато допустимо авиационно гориво по ал. 2 не може физически да бъде обвързано в дадено летище с конкретен полет, квотите по ал. 2, се предоставят за допустимите авиационни горива, заредени на това летище, пропорционално на емисиите от полети на авиационните оператори от това летище, за които се връщат квоти в съответствие с чл.48, ал. 1. (5) В периода между 1 януари 2024 г. и 31 декември 2030 г. авиационните оператори могат да кандидатстват всяка година за разпределяне на квоти въз основа на количеството на всяко допустимо авиационно гориво по ал. 2, използвано за полети, за които предават квоти в съответствие с чл.48, ал. 1. (6) Ако за дадена година заявените по ал. 5 квоти за използването на такива горива е по- голямо от наличните квоти, количеството квоти се намалява еднакво за всички засегнати авиационните оператори при разпределянето за съответната година. (7) По отношение на полетите, заминаващи от летище в Европейското икономическо пространство (ЕИП), които пристигат на летище в ЕИП, в Швейцария или в Обединеното кралство и които не попадат в обхвата на СТЕ на ЕС през 2023 г., общото количество квоти на авиационните оператори, се увеличава с равнищата на разпределяне, включително безплатно разпределените квоти и предлаганите чрез търг квоти, които биха били реализирани, ако бяха обхванати от СТЕ на ЕС през посочената година, намалени със съответния коефициент на намаление по чл. 42, ал. 1. (8) Изискванията по чл. 48, ал.1, т. 1 и раздел III не се прилагат за авиационните оператори по отношение на емисиите, изпуснати до 31 декември 2030 г. от полети между летище, намиращо се в най-отдалечен регион на държава членка, и летище, намиращо се в същата държава членка, включително друго летище, намиращо се в същия или в друг най-отдалечен регион на същата държава членка. (9) По отношение на операторите на въздухоплавателни средства се прилага чл. 9, параграф 1 от Регламент (ЕС)2023/2405 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 г. за осигуряване на еднакви условия на конкуренция за устойчив въздушен транспорт. Чл. 37б. (1) През 2024 г. и 2025 г. 15 на сто от квотите по чл. 37а, ал. 1 и ал. 8, както и 25 на сто през 2024 г. и 50 на сто през 2025 г., съответно, от останалите 85 на сто от тези квоти, по отношение на които би било извършено безплатно разпределение, се продават на търг, с изключение на квотите по чл. 37а, ал. 2. Останалите квоти за посочените години се разпределят безплатно. (2) От 1 януари 2026 г. цялото количество квоти, по отношение на които би било извършено безплатно разпределение през посочената година, се продават чрез търг, с изключение на квотите по чл. 37а, ал. 2. (3) Безплатни квоти се разпределят на операторите на въздухоплавателни средства пропорционално на техните верифицирани емисии от авиационни дейности, докладвани за 2023 г., като при изчислението се вземат предвид и верифицирани емисии от авиационни дейности, докладвани по отношение на полети, които са обхванати от СТЕ на ЕС от 1 януари 2024 г.“ § 19. Член 38 се отменя. § 20. В чл. 39 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) За периода от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2024 г. и за всеки следващ период на ЕСТЕ количеството квоти от авиационни дейности, които се разпределят на авиационните оператори, се определя с акт на Европейската комисия. Министърът на околната среда и водите публикува на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите количеството разпределени квоти.“ 2. Алинеи 2 и 3 се отменят. 3. В ал. 4 думите „28 февруари“ се заменят с „30 юни“. § 21. Членове 40 и 41 се отменят. § 22. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „за емисии на всички инсталации“ се заличават, а в края на текста след „2021 г.“ се поставя запетая и се добавя „4.3 на сто, считано от 2024 г. до 2027 г. и 4,4 на сто считано от 2028 г.“ 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Количеството на квотите, издадено за целия Европейски съюз се публикува от Европейската комисия.“ 3. Създава се ал. 4: „(4) Линейният коефициент по ал. 1 се прилага и за квотите, съответстващи на средните емисии от дейностите в областта на морския транспорт, докладвани за 2018 г. и 2019 г. в съответствие с Регламент (ЕС) 2015/757.“ §23. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) За периода 2013 – 2020 г. и за всеки следващ период на ЕСТЕ безплатни квоти се разпределят на инсталации, които: са съществуващи, отговарят на условията за безплатно разпределяне, подали са заявление за безплатно разпределяне на квоти за съответния период и са включени в одобрения от Европейската комисия списък с инсталации по ал. 5“ 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Заявлението по ал. 1, се изготвя съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2019/331 и се подава до министъра на околната среда и водите.“ 3. Създава се нова алинея 3: „(3) Към заявлението за безплатно разпределяне на квоти от оператори на съществуващи инсталации се прилага документацията, посочена в чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/331, както и потвърждение от компетентния орган по ЗЕЕ, че операторът на съответната инсталация е изпълнил препоръките от доклада по чл. 62 от ЗЕЕ или от сертифицираната система за управление на енергията“. 4. Създава се нова ал. 4: „(4) В случай, че операторът на дадена инсталация не е представил потвърждението по ал. 3 или не е изпълнил препоръките от доклада по чл. 62 от Закона за енергийната ефективност или от сертифицираната система за управление на енергията, по отношение на размера на окончателното разпределение на безплатните квоти за тази инсталация се прилагат разпоредбите на чл. 46г.“ 5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така: „(5) Инсталациите на територията на Република България, които извършват дейности по приложение № 1, както и количеството квоти, разпределени безплатно на всяка инсталация в съответствие с ал. 9, се определят в списък, който се изготвя от министъра на околната среда и водите за 5-годишен период с начало 1 януари 2021 г. и за всеки следващ 5-годишен период и се одобрява от Европейската комисия“. 6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“. 7. Алинея 8 се изменя така: „(8) Списъкът по ал. 7 се изготвя и подава до ЕК по реда на чл. 14 от Регламент 2019/331“. 8. Алинея 9 се изменя така: „(9) Разпределението на безплатни квоти за емисии на парникови газове от инсталации се осъществява в съответствие с Регламент (ЕС) № 2019/331.“ 9. Създава се ал. 10: „(10) Когато са необходими корекции на безплатните квоти, предоставени на инсталациите в списъка по ал. 7, тези корекции се извършват, като се използват квоти от или се добавят квоти към количеството квоти по чл. 44, ал. 1.“ 10. Досегашната ал. 6 става ал. 11 и се изменя така: (11) Количеството безплатно разпределени квоти за инсталации, чиято дейност се е увеличила или намалила, изчислено въз основа на пълзяща средна стойност за две години, с повече от 15 на сто спрямо първоначално използваното равнище за определяне на безплатното разпределение за съответния период, се коригира по целесъобразност в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2019/1842 с квоти, които се добавят към или са от количествата квоти по чл. 44, ал. 1 и 7“. 11. Досегашната ал. 3 става ал. 12 и се изменя така: „(12) Не се разпределят безплатно квоти на инсталации: 1. които са прекратили дейността си по смисъла на чл. 26 от Регламент 331/2019 2. на които разрешителното за емисии на парникови газове е с изтекъл срок на валидност; 3. за които е технически невъзможно да извършват дейност или да възобновят дейността си“. 13. Създава се ал. 13: „(13) Принципите за мониторинг и докладване и проверка на емисиите, попадащи в обхвата на настоящата глава, са изложени в част А и Б на Приложение № 5. § 24. Създава се чл. 43б: „Чл. 43б. (1) Не се предоставят безплатни квоти на инсталации в сектори или подсектори, за които се прилагат мерки за справяне с риска от изместване на въглеродни емисии съгласно Регламент (ЕС) 2023/956, освен в случаите по ал. 2. (2) Безплатни квоти се предоставят за производството на стоките в списъка по Приложение I на Регламент (ЕС) 2023/956 в количества, намалени с определен коефициент (коефициент по МКВЕГ), който е в размер на 100 на сто до 31 декември 2025 година; 97,5 на сто през 2026 година; 95% през 2027 година; 90% през 2028 година; 77,5% през 2029 година; 51,5 на сто през 2030 година; 39 на сто през 2031 година; 26,5 на сто през 2032 година и 14 на сто през 2033 година. (3) Не се предоставят безплатни квоти за производството на стоките в списъка по Приложение I на Регламент (ЕС) 2023/956 и не се прилага коефициентът по МКВЕГ след 2034 година.“ § 25. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Неразпределеното до 2020 г. количество безплатни квоти за Европейския съюз заедно с 200 милиона квоти от Резерва за стабилност на пазара съгласно Решение (ЕС) 2015/1814 се заделят за нови участници, като към това количество се добавят неразпределените квоти по чл. 43, ал. 3 и 10, както и неразпределените квоти на инсталации поради намалено равнище на дейност. До 200 милиона от заделените квоти за нови участници се връщат в Резерва за стабилност на пазара през 2030 г., когато не са разпределени между 2021 и 2030 г.“ 2. Алинея 3 се изменя както следва: „(3) Заявлението за безплатно разпределяне на квоти от нови участници се изготвя съгласно изискванията на Регламент 2019/331 и се подава до министъра на околната среда и водите“. 3. Създава се нова алинея 4: „(4) Безплатното разпределение на квоти за нови участници се осъществява след уведомяване на Комисията за годишното количество квоти за емисии, разпределени безплатно на съответната инсталация и когато Комисията не е отхвърлила предварителното годишно количество на квотите за емисии, разпределени безплатно на конкретната инсталация.“ 4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и думите „и се подава в срок до една година след началото на нормалната експлоатация на инсталацията“ се заличават. 5. Досегашната ал. 5 става ал.6 и думите „и които са подадени в срока по ал. 4.“ се заличават. 6. Досегашната ал. 6 става ал. 7. § 26. Член 45 се отменя. § 27. В член 46а се създават ал. 4 и ал.5: „(4) Операторите на инсталациите за производство на електроенергия и мрежовите оператори, на които се разпределят безплатни квоти съгласно ал.1, докладват до 28 февруари всяка година за реализирането на избраните от тях инвестиции, включително за състоянието на съотношението между безплатните квоти и извършените инвестиционни разходи, както и за видовете инвестиции, получили подкрепа. (5) Министърът на енергетиката докладва за обстоятелствата по ал. 4 на Европейската комисия.“ § 28. Създават се чл. 46б-46г: „Чл. 46б. (1) Безплатни квоти се разпределят по реда на чл. 47а само на инсталации, осъществили инвестиции по Националната рамка за инвестиции по ал. 3 в срок до 31 декември 2024 г. (2) Неразпределените безплатно квоти за периода 2021-2030 г. се добавят към общото количество квоти, което ще се продаде на търг. (3) В срок до 15 май 2024 г. министърът на енергетиката уведомява Европейската комисията за решението по ал. 2. Чл. 46в. (1) 30 на сто допълнителни безплатни квоти се предоставят на Република България в случай че средно за периода 2014—2018 г. делът на емисиите от централно отопление от общото количество на тези емисии в Европейския съюз, разделен на дела на БВП на Република България от общия БВП на Европейския съюз, е по-голям от пет за периода 2026—2030 г. (2) Операторите на инсталации за централно отопление, които са подали заявление за допълнителни безплатни квоти за дадени инсталации, до 1 май 2024 г. изготвят план за неутралност по отношение на климата на тези инсталации. (3) Планът по ал. 2 се изготвя в съответствие с целта за климатична неутралност по чл. 2, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119 и съдържа: 1. мерки и инвестиции за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. на ниво инсталация или дружество, като се изключва използването на въглеродни компенсации; 2. междинни и етапни цели за измерване до 31 декември 2025 г. и до 31 декември на всяка пета година след това, на напредъка към постигане на климатична неутралност по т. 1; 3. оценка на въздействието по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове на всяка от мерките и инвестициите по т.1. (4) Постигането на целите по ал. 3 за периода до 31 декември 2025 г. и за всеки период до 31 декември на всяка пета година след това се верифицира в съответствие с наредбата по чл. 5, ал. 2 и Регламент (ЕС) 2018/2067. (5) Допълнителните безплатни квоти по ал. 2 се разпределят на операторите на инсталации за централно отопление при следните условия: 1. Инвестициите по ал. 3 са равностойни на допълнителните безплатни квоти за значително намаляване на емисиите преди 2030 г. и 2. постигането на междинните и етапните цели по ал. 3 е верифицирано в съответствие с наредбата по чл. 5, ал. 2 и Регламент (ЕС) 2018/2067. (6) Не се разпределят безплатни квоти над количеството по чл. 43а, ал. 3, ако постигането на междинните и етапните цели в плана по ал. 2 не е верифицирано за периода до края на 2025 г. или за периода 2026—2030 г.“ Чл. 46г. (1) Количеството безплатни квоти на всяка инсталация се намалява с 20 на сто в случаите когато: 1. инсталацията подлежи на обследване на енергийната ефективност или прилага система за управление на енергията съгласно чл. 57 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ) и операторът на тази инсталация не е изпълнил препоръките от доклада по чл. 62 от ЗЕЕ или от сертифицираната система за управление на енергията, освен в случаите когато срокът за изплащане на съответните инвестиции надвишава три години или когато разходите за тези инвестиции са диспропорционални; 2. нивата на емисии на парникови газове от тази инсталация са по-високи от 80-тия процентил от нивата на емисиите за съответните продуктови параметри и операторът на тази инсталации не е изготвил съгласно чл. 46в план за неутралност по отношение на климата за всяка инсталация, извършваща дейности по списъка по приложение № 1. (2) Количеството безплатни квоти по ал. 1 не се намалява, ако операторът на инсталацията докаже, че е изпълнил други мерки, които водят до намаляване на емисиите на парникови газове, равностойни на препоръките от доклада по чл. 62 от Закона за енергийната ефективност или по сертифицираната система за управление на енергията за съответната инсталация. (3) Не се разпределят безплатни квоти над 80 на сто, ако постигането на междинните и етапните цели в плана по чл. 46в, ал. 2 не е верифицирано за периода до края на 2025 г. или за периода 2026—2030 г. (4) Операторите доказват изпълнението на препоръките от доклада по чл. 62 от Закона за енергийната ефективност или от сертифицираната система за управление на енергията или други равностойни мерки, които водят до намаляване на емисиите на парникови газове, като представят потвърждение за изпълнението им от компетентния орган по Закона за енергийната ефективност.“ Чл. 46д. (1) Квотите, които не са разпределени поради намаляване на безплатното разпределяне на квоти в съответствие с дела на квотите за продажба чрез търга по чл. 42, ал. 3, се използват за освобождаване на инсталациите от корекцията в съответствие с чл. 43, ал. 10. (2). 50 на сто от квотите по ал. 1 се предоставят за подкрепа на иновациите във Фонда за иновациите. § 29. В чл. 47 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „чл. 43, ал. 4 и 6“ се заменят с думите „чл. 43, ал. 5 и 11“; 2. В ал. 6 думите „Решение 2011/278/ЕС“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2019/331“. § 30. В глава четвърта се създава раздел Vа с членове 47а-47д: „Раздел Vа ОБХВАТ НА ПРИЛАГАНЕ НА ЕСТЕ ЗА ДЕЙНОСТИТЕ В ОБЛАСТТА НА МОРСКИЯ ТРАНСПОРТ Чл. 47а. (1) Изпълнителният директор на ИАОС е администриращ орган на корабни дружества, които: 1. са регистрирани в Република България; 2. са регистрирани в друга държава членка на ЕС, но са извършили най-голям отчетен брой плавания до пристанища в Република България през последните четири години на мониторинг по чл. 47б; 3. не са регистрирани в Република България или друга държава членка на ЕС и не са извършили през предходните четири години на мониторинг плавания по чл. 47в, но са започнали или завършили първото си плаване по чл. 47г от или до пристанище в Република България. (2) Списъкът на корабните дружества, извършвали дейност по приложение № 2 считано от 1 януари 2024 г., актуализираният списък, с който корабните дружества, регистрирани в дадена държава членка, се пренасочват към друг администриращ орган, както и актуализираният списък, с който корабните дружества, които не са регистрирани в държава членка, се пренасочват към друг администриращ орган, се изготвят с актове за изпълнение на Европейската комисия. (3) Промени в дейностите, в регистрацията или администриращия орган на корабното дружество влизат в сила след вписването им в актуализирания списък по ал. 2. Чл. 47б. (1) Всяко корабно дружество извършва мониторинг на емисиите от дейностите в областта на морския транспорт по приложение № 2 и докладва до администриращия орган по чл. 47а съответните параметри през отчетния период и обобщените данни за емисиите на ниво дружество в съответствие с глава II от Регламент (ЕС) 2015/757. (2) Корабните дружества по ал. 1 подават в ИАОС за одобряване план за мониторинг на данните за емисиите, изготвен по реда на наредбата по чл. 5, ал. 1 и в съответствие със сроковете и изискванията на чл. 6 от Регламент (ЕС) 2015/757. (3) Изпълнителният директор на ИАОС одобрява плановете за мониторинг по ал. 2 в срока по чл. 6, пар. 8 от от Регламент (ЕС) 2015/757. (4) Докладваните обобщени данни за емисиите на ниво корабно дружество по ал. 1 се верифицират в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 5, ал. 2 и глава III от Регламент (ЕС) 2015/757. Чл. 47в. (1) Разпределяне и предаване на квоти за емисии от морския транспорт се извършват по реда на раздел VI по отношение на: 1. 50 на сто от емисиите от кораби, извършващи плавания от пристанище на акостиране под юрисдикцията на държава членка и до пристанище на акостиране извън юрисдикцията на държава членка, 2. 50 на сто от емисиите от кораби, извършващи плавания от пристанище на акостиране извън юрисдикцията на държава членка и до пристанище на акостиране под юрисдикцията на държава членка, 3. 100 на сто емисии от кораби, извършващи плавания от пристанище на акостиране под юрисдикцията на държава членка и до пристанище на акостиране под юрисдикцията на държава членка и 4. 100 на сто емисии от кораби в пристанище на акостиране под юрисдикцията на държава членка. (2) Неразпределените безплатно квоти по ал. 1 се продават на търг по реда и условията на акт на Европейската комисия. (3) Корабните дружества предават квоти за верифицирани емисии в съответствие със следния график: а) 40 на сто от верифицираните емисии, докладвани за 2024 г.; б) 70 на сто от верифицираните емисии, докладвани за 2025 г.; в) 100 на сто от верифицираните емисии, докладвани за 2026 г. и всяка следваща година. (4) Когато предадените квоти са по-малко в сравнение с верифицираните емисии от морския транспорт за 2024 г. и 2025 г., разликата в количество квоти между верифицираните емисии и предадените квоти за всяка година се отменя, а не се продава на търг съгласно член 52. Чл. 47г. (1) В случите когато съгласно търговски договор крайната отговорност за закупуването на горивото и/или експлоатацията на кораба се поема от страна, различна от корабното дружество, корабното дружество има право на възстановяване от тази страна на разходите, произтичащи от предаването на квоти. (2) За целите на ал. 1 „експлоатация на кораба“ означава определяне на превозвания товар или маршрута и скоростта на кораба. (3) Предаване на квотите по реда на чл. 47в и чл. 48а, ал. 1, т. 2 извършва корабното дружество, независимо от правото на това корабно дружество на възстановяване от трета страна на разходите по ал. 1, произтичащи от предаването на квоти. Чл. 47д. (1) Изпълнителният директор на ИАОС и изпълнителният директор на ИАМА могат да поискат съдействие от ЕАМБ или от друга съответна организация и могат да сключат с тези организации подходящи споразумения за тази цел.“ § 31. В глава четвърта наименованието на раздел VI се изменя така: „Предаване, замяна и отмяна на квоти за емисии на парникови газове“ § 32. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) В срок до 30 септември всяка година: 1.Операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, и авиационните оператори са длъжни да предадат определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, отделени от инсталацията или в резултат на авиационните дейности през предходната година, верифицирани в съответствие с наредбата по чл. 5, т. 2 или определени в резултат на консервативна оценка на емисии съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 2018/2066. 2.Корабните дружества са длъжни да предадат определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, отделени от корабното дружество през предходната година, верифицирани в съответствие с наредбата по чл. 5, т. 2 и Глава III от Регламент (ЕС) 2015/757.“ 2. Алинея 2 се отменя. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Операторът на инсталация, авиационният оператор и корабното дружество изпълняват задължението си по ал. 1 само с квоти, издадени от компетентен орган на държава – членка на Европейския съюз.“ 4. В ал. 4 след думата „недра“ се добавя „или по отношение на емисии, за които се смята, че са уловени и използвани по такъв начин, че да се свържат трайно химически в даден продукт, така че да не навлизат в атмосферата при нормална употреба, включително нормални дейности, извършени след края на жизнения цикъл на продукта, съгласно делегиран акт на Европейската комисия.“ 5. Създават се ал. 6-8: „(6) Задължението по ал. 1 не възниква за следните емисии на авиационните оператори: 1. емисиите, изпускани до 31 декември 2026 г. от полети на тези авиационни оператори от или до държави, които са изброени в акт за изпълнение на Европейската комисия; 2. емисиите, изпускани до 31 декември 2026 г. от полети на тези авиационни оператори между ЕИП и държави, които не са изброени в акта за изпълнение по.1, различни от полети до Швейцария и до Обединеното кралство; 3. емисиите от полети на тези авиационни оператори до и от най-слабо развитите държави и развиващите се малки островни държави, както са определени от Организацията на обединените нации, различни от изброените в акта за изпълнение по т. 1 и държавите, чийто БВП на глава от населението е равен на средния за Европейския съюз или го надвишава. (7) Изпълнителният директор на ИАОС отменя предадените квоти по ал. 1. Изпълнителният директор на ИАОС отменя квотите по ал. 1 във всеки момент по искане на лицето, което ги притежава. (8) Когато предадените квоти са по-малко в сравнение с верифицираните емисии, разликата в количество квоти между верифицираните емисии и предадените квоти за всяка година се отменя от компетентния орган по ал. 7, а не се продава на търг съгласно член 52.“ § 33. Създава се чл. 48а: „Чл. 48а. (1) Корабните дружества считано до 31 декември 2030 г. предават 5 на сто по- малко квоти от своите верифицирани емисии от кораби от ледови клас, при условие че тези кораби имат ледови клас IA или IA Super или равностоен ледови клас, установен съгласно Препоръка 25/7 на Конвенцията от Хелзинки за опазване на Балтийско море (HELCOM). (2) Задължение за връщане на квоти не възниква за емисиите, освободени до 31 декември 2030 г. от плавания между пристанище, разположено в най-отдалечен регион на държава членка, и пристанище, разположено в същата държава членка, включително плавания между пристанища в най-отдалечен регион и плавания между пристанища на най-отдалечените региони на същата държава членка, както и от дейностите, извършвани в пристанище от тези кораби във връзка с тези плавания. (3) На операторите на инсталации, операторите на въздухоплавателни средства и корабните дружества се забранява да използват издадени от държава членка квоти, с които ще бъдат погасени техни съществуващи задължения за връщане на квоти в случаите и при условията, определени с делегиран акт на Европейската комисия.“ § 34. Член 49 се изменя така: „Чл. 49. (1) Авиационни оператори, които притежават свидетелство за авиационен оператор, издадено от Република България или които имат най-голям брой установени емисии от полети от и до летища на територията на Република България, след уведомлението по ал. 6 могат да изпълнят задълженията си за отмяна на кредити със следните кредити: 1. кредити, разрешени от страните, участващи в механизма, създаден съгласно чл. 6, пар. 4 от Парижкото споразумение; 2. кредити, одобрени от страните, участващи в програми за кредитиране, които са приети за допустими от Съвета на Международната организация по гражданска авиация (ИКАО), съгласно акт за изпълнение на Европейската комисия; 3. СЕРЕ и ЕРЕ, разрешени от страните по международни споразумения за изменение на климата, от дейности по проекти в трети държави; 4. кредити, издадени във връзка с проекти, администрирани от държавите членки в Европейския съюз, водещи до намаление на емисиите на парникови газове извън ЕСТЕ. (2) Кредитите по ал. 1, точка 1 и 2, могат да се използват само ако: 1. произхождат от държава, която е страна по Парижкото споразумение към момента на използването им; 2. произхождат от държава, която е посочена в акт за изпълнение на Европейската комисия, като участваща в Схемата за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международното въздухоплаване (CORSIA) на ИКАО; (3) Алинея 2, т. 2 не се прилага за емисии, изпускани преди 2027 г., или за най-слабо развитите държави и развиващите се малки островни държави, както са определени от Организацията на обединените нации, с изключение на държавите, чийто БВП на глава от населението е равен или надвишава средния за Европейски съюз. (4) Кредитите по ал. 1, т. 1-3 могат да се използват, ако е било договорено разрешение от участващите страни, ако е направено своевременно коригиране в докладването на антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители, обхванати от национално определените приноси на участващите страни към РКООНИК, и ако се избягва двойното отчитане и нетното увеличение на глобалните емисии. (5) Главният директор на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД „ГВА“) изчислява съгласно методика, приета с акт за изпълнение на Европейската комисия: 1. кредитите, компенсиращи емисиите от полети за предходната календарна година от и между държави, включени в списък в акт за изпълнение на Европейската комисия, и от полети между тези държави и Швейцария или Обединеното кралство. 2 кредитите за общото окончателно компенсиране за даден период на изпълнение на задълженията по CORSIA и до 30 ноември на годината след последната година от съответния период на изпълнение на задълженията по CORSIА. (6) В срок до 30 ноември всяка година главният директор на ГД „ГВА“ уведомява относно размера на компенсиращите кредити авиационните оператори по ал. 5, които отговарят на следните условия: 1. притежават свидетелство за авиационен оператор, издадено от държава членка, или са регистрирани в държава членка, включително в най-отдалечените региони, зависимите територии и териториите на тази държава членка; и 2. имат годишни емисии на CO2 над 10 000 тона от използването на самолети с максимална сертифицирана излетна маса по-голяма от 5 700 кг, които изпълняват полети по приложение № 2, различни от тези, които заминават от и пристигат в същата държава членка, включително най-отдалечените региони на същата държава членка, считано от 1 януари 2021 г. (7) За целите на ал. 6, т. 2 не се вземат предвид емисиите на CO2 от: 1. държавни полети; 2. полети с хуманитарни цели; 3. полети за медицински цели; 4. военни полети; 5. полети за гасене на пожари; 6. полети преди или след хуманитарен или медицински полет или полет за гасене на пожар, при условие че тези полети са извършени със същите въздухоплавателни средства и са били необходими за извършването на съответните хуманитарни, медицински или противопожарни дейности или за преместването на въздухоплавателното средство след тези дейности за следващата му дейност. (8) Авиационните оператори, които притежават свидетелство за авиационен оператор, издадено от Република България, отменят кредитите по ал. 1 само по отношение на количеството, за което са получили уведомление по ал. 6, за съответния период на изпълнение на задълженията по CORSIA. Отмяната на кредити се извършва до 31 януари 2025 г. за емисиите в периода 2021—2023 г. и до 31 януари 2028 г. за емисиите в периода 2024—2026 г. (9) Авиационен оператор, който извършва дейност на силно ограничен брой двойки летища или в силно ограничен брой двойки държави, за които се прилагат изисквания за компенсиране по ал. 1, или в силно ограничен брой двойки държави, за които не се прилагат изисквания за компенсиране по ал. 1, може да подаде до главния директор на ГД „ГВА“ аргументирано писмено искане данните на равнището на авиационния оператор да не бъдат публикувани, ако това ще навреди на неговите търговски интереси. (10) Главният директор на ГД „ГВА“ уведомява Европейската комисия за случаите по ал. 9 с искане тези данни да бъдат публикувани на по-високо ниво на обобщаване. § 35. В чл. 50 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „до 30 юни“ се заличават. 2. Алинея 2 и 3 се отменят. § 36. В глава четвърта се създава раздел VIа с членове 51а-51ж: “Раздел VIa СИСТЕМА ЗА ТЪРГОВИЯ С ЕМИСИИ ОТ СГРАДНИЯ СЕКТОР, СЕКТОРА НА АВТОМОБИЛНИЯ ТРАНСПОРТ И ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ СЕКТОРИ Чл. 51a. (1) Разпоредбите на този раздел се прилагат за емисиите, разрешителните за емисии на парникови газове, издаването и предаването на квоти, мониторинга, докладването и верификацията по отношение на дейността на лицата, които освобождават горива за потребление в секторите по приложение № 3. (2) Този раздел не се прилага за емисиите от дейности по приложение № 1 и приложение № 2. Чл. 51б. (1) Общото количество на квотите за емисии от сградния сектор, автомобилния транспорт и допълнителните сектори, издадено за целия Европейски съюз, намалява линейно всяка година от 2027 г., считано от 2024 г., и от 2028 г. , считано от 2025 г. Линейният коефициент за намаление е 5,1 на сто след 2024 г. и 5,38 на сто след 2025 г., с изключение на случаите на коригиране. (2) Количеството на квотите по ал. 1 и техните корекции се определят с актове на Европейската комисия. Чл. 51в. (1) Квотите за емисии от дейността по приложение № 3, с изключение на квотите, прехвърлени в резерва за пазарна стабилност по Решение (ЕС) 2015/1814, и на квотите, приходите от които са предназначени за Социалния фонд за климата по Регламент (ЕС) 2023/955 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година за създаване на Социален фонд за климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/1060 OB L 130, 16.5.2023г. (наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/955“), считано от 2027 г. се продават на търг съгласно делегиран акт на Европейската комисия. (2) Делът на Република България от приходите от продажби на квоти на търг по ал. 1 е равен на референтните емисии на Република България по чл. 4, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2018/842 за категориите източници на емисии по т. 2, букви „а-в“ от приложение № 3, за средната стойност на емисиите за периода 2016-2018 г. Чл. 51г. (1) От 1 януари 2025 г. дейността по приложение № 3 се разрешава след издаване на разрешително за емисии на парникови газове по реда на наредбата по чл. 5, ал. 1. (2) За издаване на разрешително за емисии на парникови газове лицата по чл. 51а, ал. 1 подават заявление до изпълнителния директор на ИАОС. (3) Заявлението по ал. 2 включва описание на: 1. доставчика на горива; 2. вида на горивата, които се използват за изгаряне в секторите по приложение № 3, и начините на освобождаване тези горива за потребление; 3. крайната употреба на горивата, освободени за потребление за дейността по приложение № 3; 4. планираните мерки за мониторинг и докладване на емисиите в съответствие с актове за изпълнение на Европейската комисия; (4) Заявлението по ал. 2 включва и нетехническо резюме на описанието по ал. 3. (5) Изпълнителният директор на ИАОС издава разрешително на лицата по чл. 51а, ал. 1 за емисии на парникови газове за дейността по приложение № 3 по реда и условията на наредбата по чл. 5, ал. 1. (6) Разрешителното за емисии на парникови газове съдържа най-малко следната информация: 1. име и адрес на доставчика на горива – физическо лице, съответно наименование, ЕИК/Булстат номер, седалище и адрес на управление на доставчика на горива – юридическо лице, както и други данни, посочени в НРЕПГ; 2. описание на начините, по които лицата по чл. 51а, ал. 1 освобождава горивата за потребление в секторите по приложение № 3; 3. списък на горивата, които лицата по чл. 51а, ал. 1 освобождава за потребление в секторите по приложение № 3; 4. план за мониторинг и изисквания за докладване съгласно актове за изпълнение на Европейската комисия; 5. задължение за предаване в срок до 31 май всяка година на квоти, издадени съгласно този раздел, равни на общото количество верифицирани емисии за всяка календарна година. (7) Лицата по чл. 51а, ал. 1, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, са длъжни да уведомят изпълнителния директор на ИАОС при всеки случай на планирани промени в естеството на дейността или в освобождаваните от тях горива за потребление в 14-дневен срок от датата на настъпване на промяната. (8) При промяна в лицата по чл. 51а, ал. 1 новите лица поемат правата и задълженията съгласно разрешителното и са длъжни да уведомят изпълнителния директор на ИАОС в срок от 14-дневен срок от датата на настъпване на промяната. (9) Изпълнителният директор на ИАОС актуализира разрешителното в съответствие с наредбата по чл. 5, ал. 1 и актовете за изпълнение на Европейската комисия. Чл. 51д. (1) Лицата по чл. 51а, ал. 1, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, считано от 2025 г. осъществяват годишен мониторинг на емисиите от количествата горива, освободени за потребление по приложение № 3. (2) Лицата по чл. 51а, ал. 1, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, считано от 2026 г. са длъжни да изготвят годишен доклад, съдържащ данните от мониторинга на емисиите на парникови газове за предходната година. (3) Лицата по чл. 51а, ал. 1, които към 1 януари 2025 г. притежава разрешително за емисии на парникови газове, са длъжни до 30 април 2025 г. да изготвят годишен доклад за историческите емисии за 2024 г. (4) За периода от 1 януари 2028 г. до 2030 г. до 30 април всяка година лицата по чл. 51а, ал. 1, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, изготвят доклад за средния дял на разходите, свързани с предаването на квоти по този раздел, които са прехвърлили към потребителите за предходната година. (5) Докладите по ал. 2-4 се изготвят и верифицират в съответствие с акт за изпълнение на Европейската комисия и на наредбата по чл. 5, чл. 2 и се представят в срок до 30 април на изпълнителния директор на ИАОС за проверка и публикуване. Чл. 51е. (1) Прехвърляне, отмяна и предаване на квоти за емисии на парникови газове от дейността по приложение № 3 се извършват по реда и сроковете по чл. 48, алинеи 3-5, 7 и 8. (2) От 1 януари 2028 г. лицата по чл. 51а, ал. 1 в срок до 31 май всяка година предават количество квоти равно на общото количество верифицирани емисии от количеството горива, освободени за потребление през предходната календарна година съгласно приложение № 3. (3) Лицата по чл. 51а, ал. 1 не могат да изпълняват задължението си по ал. 2 с квоти за емисии от стационарни инсталации, от авиационни дейности и от морския транспорт. (4) Изпълнителният директор на ИАОС отменя предадените квоти по ал. 2.“ Чл. 51ж. (1) Изпълнителния директор на ИАОС може да разреши прилагането на опростени мерки за мониторинг, докладване и проверка за регулирани субекти, чиито годишни емисии, съответстващи на количествата горива, освободени за потребление, са под 1 000 тона еквивалент на въглероден диоксид, в съответствие с актовете за изпълнение, приети от ЕК. (2) Изпълнителния директор на ИАОС може да разреши на регулираните субекти да осъвременят плановете за мониторинг, без да променят разрешителното. Регулираните субекти представят всички осъвременени планове за мониторинг на изпълнителния директор на ИАОС за одобрение.“ § 37. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „парникови газове по“ се добавя „глава IV, раздел IV и V от“. 2. Създава се ал. 3: „(3) Търговете на квоти за емисии по раздел VIа се провеждат отделно от търговете на квоти за емисии по раздели IV и V.“ § 38. В чл. 55, ал. 2 се изменя така: „Административните разходи, по прилагане на настоящия закон от органите по чл. 6 и 7, са за сметка на приходите по чл. 57, ал.1, като се предоставят от ПУДООС чрез трансфер по бюджета на Министерство на околната среда и водите. Трансферът се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.“ § 39. В чл. 56, ал. 1 се изменя така: „(1) Приходите от продажбата на квотите за авиационни дейности чрез търг, или финансовият еквивалент на тези приходи, с изключение на приходите, определени като собствени ресурси в съответствие с чл. 311, алинея трета от Договора за функциониране на ЕС и записани в общия бюджет на Европейския съюз, се използват за финансиране на дейностите по ограничаване изменението на климата, включително за: 1. една или повече дейности по чл. 57, ал. 1; 2. заплащане дейността на тръжния инспектор по чл. 52 от Регламент (ЕС) № 1031/2010 и на задълженията, произтичащи от сключените договори между тръжния продавач и тръжната платформа за предлагане на търг на квоти за емисии на парникови газове съгласно чл. 52 от Регламент (ЕС) № 1031/2010.“ § 40. Член 57 се изменя така: „Чл. 57. (1) Приходите от продажба чрез търг на всички квоти за инсталации, разпределени на Република България в зависимост от дела на емисиите на държавата през 2005 г. или от средните стойности за периода 2005-2007 г., в зависимост коя от двете стойности е по- висока, и всички приходи от продажбата чрез търг на допълнително разпределени квоти, които имат за цел гарантиране на солидарност и растеж и междусистемна свързаност в Европейския съюз или финансовият еквивалент на тези приходи, с изключение на приходите, определени като собствени ресурси в съответствие с чл. 311, алинея трета от Договора за функциониране на ЕС и записани в общия бюджет на Европейския съюз, и приходите, използвани за компенсиране на непреките разходи на въглеродните емисии, се използват за финансиране на една или повече от следните дейности: 1. намаляване емисиите на парникови газове чрез: а) участие във Фонда за глобална енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници и във Фонда за адаптация, създаден с Решение № 10 на седмата конференция на страните по РКОНИК; б) адаптиране към въздействието от изменението на климата; в) финансиране на научноизследователска и развойна дейност; г) финансиране на демонстрационни проекти за намаляване на емисиите и съответно адаптиране; д) участие в инициативи в рамките на Европейския стратегически план за енергийните технологии и Европейските технологични платформи; 2. мерки за предотвратяване на обезлесяването и подкрепа на защитата и възстановяването на торфища, гори и други сухоземни или морски екосистеми, включително мерки, които допринасят за опазването, възстановяването и по-доброто им управление, в частност по отношение на защитените морски зони, и увеличаване на залесяването и повторното залесяване, които са благоприятни за биологичното разнообразие, включително в развиващи се държави, ратифицирали Парижкото споразумение, и мерки за трансфер на технологии и улесняване на адаптирането към неблагоприятните въздействия от изменението на климата в тези държави; 3. улавяне на емисии чрез използване на гори и почви в Европейския съюз; 4. безопасно за околната среда улавяне и съхранение на CO2 в геоложки формации и по- специално от електроцентрали, работещи с твърди изкопаеми горива, и от промишлени отрасли и подотрасли, включително в трети държави и иновативни технологични методи за поглъщане на въглерод, като прякото улавяне на въглерод от въздуха и неговото съхранение; 5. инвестиране във и ускоряване на прехода към видове транспорт, които допринасят значително за декарбонизацията на сектора, включително развитието на благоприятен за климата пътнически и товарен железопътен транспорт и автобусен превоз и технологии, мерки за декарбонизация на морския сектор, включително подобряване на енергийната ефективност на корабите, пристанищата, иновативните технологии и инфраструктура и устойчиви алтернативни горива, като водород и амоняк, които се произвеждат от възобновяеми източници, и технологии за задвижване с нулеви емисии, както и финансиране на мерки за оказване на подкрепа на декарбонизацията на летищата в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/1804 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2023 година за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива и за отмяна на Директива 2014/94/ЕС (ОВ L 234, 22.9.2023) и с Регламент (ЕС) 2023/2405; 6. научноизследователска и развойна дейност, свързана с енергийната ефективност и чистите технологии в отраслите, попадащи в обхвата на закона; 7. мерки за подобряване на енергийната ефективност, системите за централно отопление и изолацията, за подпомагане на ефективните и възобновяеми отоплителни и охладителни системи или за подпомагане на основното и поетапно основното саниране на сгради в съответствие със Закона за енергийната ефективност, като се започне със санирането на сградите с най-лоши енергийни характеристики, както и предоставяне на финансова подкрепа с цел справяне със социалните аспекти в домакинствата с ниски и средни доходи, включително чрез намаляване на нарушаващите конкуренцията данъци и целеви намаления на митата и таксите за електроенергия от възобновяеми източници; 8. развитие на енергията от възобновяеми източници и на електропреносните мрежи с оглед изпълнение на целите за енергия от възобновяеми източници и на целите относно междусистемните връзки, както и за развитие на други технологии, които допринасят за прехода към безопасна и устойчива икономика с ниски въглеродни емисии, и за подпомагане на целите за увеличаване на енергийната ефективност на нивата, договорени в съответните актове на Европейския съюз, включително производството на електроенергия от потребители на собствена енергия от възобновяеми източници и общности за възобновяема енергия; 9. финансиране на дейността в областта на климата в развиващи се държави извън Европейския съюз, уязвими към изменението на климата, включително дейности за адаптиране към въздействията от изменението на климата; 10. насърчаване на придобиването на професионални умения и пренасочването на работниците с цел да се допринесе за справедливия преход към нисковъглеродна икономика, особено в регионите, които са най-силно засегнати от преобразуването на работни места, в тясно сътрудничество със социалните партньори и инвестиране в повишаване на квалификацията и преквалификация на засегнатите от прехода работници, включително работници в морския транспорт; 11. финансиране на национални схеми за дивиденти в областта на климата с доказано положително въздействие върху околната среда, документирани в годишния доклад, посочен в чл. 19, пар.2 от Регламент (ЕС) 2018/1999; 12. справяне с всеки остатъчен риск от изместване на въглеродни емисии на секторите по приложение I към Регламент (ЕС) 2023/956 и техния преход към декарбонизация в съответствие с правилата за държавна помощ. 13. заплащане на дейността и задълженията по чл. 56, ал. 1, т. 2. 14. 50 на сто от квотите по чл. 46д, ал. 1 се продават на търг в съответствие с чл. 52, ал. 1 и съответните приходи се използват за справяне с всеки остатъчен риск от изместване на въглеродни емисии на секторите по приложение I към Регламент (ЕС) 2023/956към Регламент (ЕС)2023/956, като подкрепят прехода и насърчават тяхната декарбонизация в съответствие с правилата за държавна помощ. (2) 90 на сто от приходите от продажбата на квотите по ал. 1 се внасят във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" от ПУДООС. Приходите от продажбата на квотите по ал. 1, представляващи 10 на сто от общите приходи, остават по бюджета на ПУДООС и може да се разходват чрез бюджета на НДЕФ или чрез бюджета на ПУДООС и се ползват за дейностите изброени в ал.1, както и за изпълнение на чл.55, ал.2. (3) Получените в ПУДООС приходи от продажба чрез търг на всички квоти за инсталации по ал. 1 се разходват от ПУДООС, съгласно правилата му за финансиране на проекти, за дейностите изброени в ал. 1 и по реда на ал. 2. (4) Считано от 1 януари 2025 г. използването на приходите от продажба чрез търг по ал. 1 за икономическа дейност, за която са установени технически критерии за проверка дали дадена икономическа дейност нанася значителни вреди по отношение на една или повече от екологични цели по чл. 10, пар. 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 година за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (OB L 198, 22.6.2020 г.), се осъществява в съответствие с критериите за „ненанасяне на значителни вреди“ по чл. 17 от същия регламент. (5) Министърът на околната среда и водите предоставя на Европейската комисия подробен доклад за използваните приходи за дейностите по ал. 1 съгласно чл. 19, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999, като посочва, кои приходи са използвани и какви действия са предприети за изпълнение на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България, представен в съответствие с посочения регламент, и териториални планове за справедлив преход, изготвени в съответствие с чл. 11 от Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета oт 24 юни 2021 година за създаване на Фонда за справедлив преход (OB L 231, 30.6.2021 г.). (6) Част от приходите от продажба чрез търг по ал. 1 могат да бъдат използвани за финансови мерки за отраслите и подотраслите, които са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии поради значителни непреки разходи, действително възникващи при прехвърлянето на разходи за емисии на парникови газове в цените на електроенергията, при условие че тези финансови мерки са в съответствие с правилата за държавна помощ и не водят до неоправдано нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар. Размерът на финансовите мерки и начинът на прилагането им се определя с решение на Министерския съвет. (7) Приетите финансови мерки по ал. 5 не могат да компенсират непреките разходи, покрити от безплатно разпределените квоти в съответствие с чл. 43, 46в и 46г. (8) В случаите когато за финансовите мерки по ал. 5 са изразходвани повече от 25 на сто от приходите от търгове по ал. 1 за годината, в която са извършени непреките разходи, министърът на околната среда и водите в срок до 3 месеца от края на съответната година публикува на Интернет страницата на Министерство на околната среда и водите доклад, който съдържа следната информация: 1. общия размер на финансовата компенсация за отраслите и подотраслите, които са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии; 2. цените на електроенергията за големите промишлени потребители, към които се прилагат финансовите мерки по ал. 5; 3. други краткосрочни и дългосрочни мерки за устойчиво понижаване на непреките разходи за намаляване на въглеродните емисии.“ § 41. В чл. 57а се правят следните изменения: „Чл. 57а. (1) Делът на Република България от Модернизационния фонд се финансира с приходите от продажбата на квотите по чл. 42, ал. 3, т. 3. (2) Подкрепяните инвестиции от Модернизационния фонд са в съответствие с целите на този закон, целите в Съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт и Регламент (ЕС) 2021/1119 и дългосрочните цели по Парижкото споразумение. От Модернизационния фонд не се предоставя подкрепа за съоръжения за производство на енергия, които използват изкопаеми горива, с изключение на газообразни изкопаеми горива по ал. 5. (3) Най-малко 80 на сто от приходите от продажбата чрез търг на квотите в дяла от 5,84 на сто на Република България от Модернизационния фонд за периода 2021-2030 г. и на квотите, прехвърлени към дяла на Република България от Модернизационния фонд по чл. 47б, ал. 2, и най-малко 90 на сто от приходите от продажбата чрез търг на квотите в дяла от 4,9 на сто на Република България от Модернизационния фонд за периода 2024-2030 г. се използват за подкрепа на инвестициите в следните области: 1. производство и използване на електрическа енергия от възобновяеми източници, включително водород от възобновяеми източници; 2. отопление и охлаждане от възобновяеми източници; 3. намаляване на общото потребление на енергия чрез енергийна ефективност, включително в промишлеността, транспорта, сградите, селското стопанство и отпадъците; 4. съхранение на енергия и модернизация на енергийните мрежи, включително управление на потреблението, топлопроводите и мрежите за пренос на електроенергия, увеличаване на междусистемните връзки с други държави членки и инфраструктура за мобилност с нулеви емисии; 5. подкрепа за домакинствата с ниски доходи, включително в селските и отдалечените райони, за справяне с енергийната бедност и за модернизиране на отоплителните им системи; както и 6. справедлив преход на зависимите от въглеродни емисии региони в Република България така че да се подкрепи пренасочването, преквалификацията и повишаването на квалификацията на работниците, образованието, инициативите за търсене на работа и новосъздадените предприятия, в диалог с гражданското общество и социалните партньори съобразно мерките и действия, включени в териториалните планове за справедлив преход на Република България съгласно чл. 8, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2021/1056. (4) Приходите от продажбата чрез търг на квоти, прехвърлени към дела на Република България от Модернизационния фонд по чл. 47б, ал. 2, и приходите от продажбата чрез търг на допълнително разпределени квоти, които имат за цел гарантиране на солидарност и растеж по чл. 57, ал. 1, могат да се използват за инвестиции, свързани с газообразни изкопаеми горива. (5) Приходите от продажбата чрез търг на квотите в дяла от 5,84 на сто на Република България от Модернизационния фонд за периода 2021-2030 г. могат да се използват за инвестиции, свързани с газообразни изкопаеми горива, в случаите когато: 1. дейността се счита за екологично устойчива съгласно Регламент (ЕС) 2020/852 и гарантираща енергийната сигурност; 2. за производството на енергия квотите се продават на търг преди 31 декември 2027 г.; 3. за инвестиции, включващи използване на газ надолу по веригата, квотите се продават на търг преди 31 декември 2028 г. (6) Условията и редът за подбор на проекти за дейности по ал. 3-5 и критериите за определяне на представител в Инвестиционния комитет на Модернизационния фонд се определят с акт на Министерския съвет.“ (7) Министерството на енергетиката осигурява финансирането от приходите от продажбите чрез СТЕ на ЕС, посочено в чл. 42, ал. 3, т. 3, включително на източника на финансиране на действия или проекти, да бъде видимо в съответствие с делегирания акт, издаден от Европейската комисия. § 42. Създава се чл. 57аа: „Чл. 57аа. (1) Приходите от продажбата на квотите за дейностите по приложение № 3 или финансовият еквивалент на тези приходи, с изключение на приходите, представляващи външни целеви приходи по чл. 21, пар. 5 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (OB L 193, 30.7.2018 г.), или на приходите, определени като собствени ресурси в съответствие с чл. 311, алинея трета от Договора за функциониране на ЕС и записани в общия бюджет на Европейския съюз, се използват за финансиране на дейностите по чл. 57, като приоритетно се финансират дейности, които могат да допринесат за справяне със социалните аспекти на търговията с емисии, или една или повече от следните мерки: 1. мерки за декарбонизацията на отоплението и охлаждането на сградите или за намаляването на енергийните потребности на сградите, включително интегрирането на енергия от възобновяеми източници, и свързаните с тях мерки в съответствие с чл. 14б от ЗЕЕ, както и мерки за предоставяне на финансова подкрепа на домакинствата с ниски доходи в сградите с най-лоши характеристики; 2. мерки, предназначени да ускорят разпространението на превозни средства с нулеви емисии или да осигурят предоставянето на финансова подкрепа за изграждане на напълно оперативно съвместима инфраструктура за презареждане на превозни средства с нулеви емисии с гориво или електроенергия, или 3. мерки за насърчаване на преминаването към обществен транспорт и подобряване на мултимодалността, или за предоставяне на финансова подкрепа за справяне със социалните аспекти, засягащи ползвателите на транспорт, които са с ниски и средни доходи; 4. финансиране на дейностите и мерките по изпълнение на социалния план за климата на Република България в съответствие с чл. 15 от Регламент (ЕС) 2023/955; 5. предоставяне на финансова компенсация за крайните потребители на горива в случаите, когато не е било възможно да се избегне двойно отчитане на емисиите или когато са предадени квоти за емисии, различни от квотите за емисии от дейността по приложение № 3. (2) Министърът на околната среда и водите докладва на Европейската комисия за извършените дейности по ал. 1 съгласно чл. 19, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999.“ § 43. В глава пета, в наименованието на раздел VIIIа думата „схема“ се заменя със „система“. § 44. В чл. 63, ал. 1 се правят следните изменения: 1. Точка 2 се изменя така: „2. годишни верифицирани доклади на оператори на инсталации, на авиационни оператори, на корабни дружества и на лицата по чл. 51а, ал. 1“. 2. Точка 3 се изменя така: „3. имената на операторите на инсталации, на авиационните оператори, на корабните дружества и на лицата по чл. 51а, ал. 1, които нарушават изискванията за връщане на достатъчно квоти, съответстващи на верифицираните им емисии“. § 45. В чл. 67, ал. 5 след думите „по реда на Решение № 406/2009/ЕО“ се добавя „и по реда и условията на чл. 19“. § 46. В чл. 67а се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Емисиите на парникови газове на Република България от категориите дейности по чл. 2, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2018/842 не надхвърлят следните стойности: 1. за периода 2023-2025 г. пределната стойност, определена от линейна траектория с начало през 2022 г. от годишно разпределеното количество емисии за тази година и с край през 2030 г.. с пределната стойност, установена в приложение I, колона 2 от Регламент (ЕС) 2018/842. 2. за периода 2026—2030 г. пределната стойност, определена от линейна траектория, с начало средната стойност на емисиите на парникови газове през 2021 г., 2022 г. и 2023 г., докладвани от Република България по член 26 от Регламент (ЕС) 2018/1999, и с край през 2030 г. с пределната стойност, установена за Република България в приложение I, колона 2от Регламент (ЕС) 2018/842. Линейната траектория започва на девет дванадесети от разстоянието от 2023 г. до 2024 г.; 3. годишните разпределени количества емисии за периода 2021 – 2030 г. се определят съгласно чл. 4, пар. 3 от Регламент (ЕС) 2018/842 с акт на Европейската комисия.“ 2. В ал. 4 след думите „определено количество“ се добавя „до сумата на общите“, а след думите „нетни поглъщания“ се добавя „и общите нетни емисии“. 3. Създава се нова ал. 5: „(5) За изпълнение на целите по ал. 1 на Република България се разпределят по реда на чл. 11 от Регламент (ЕС) 2018/842 допълнителни емисии в количество съгласно Решение (ЕС) 2023/863 на Комисията от 26 април 2023 година за определяне на количествата, съответстващи на 20 на сто от общото преизпълнение на някои държави членки в периода 2013—2020 година, съгласно Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета (OB L 112, 27.4.2023 г.).“ 4. Алинея 5 и 6 стават съответно алинея 6 и 7 и се изменят така: „(6) При констатирано надвишаване на определените нива на емисиите по ал. 2 Министерският съвет по предложение на министъра на околната среда и водите приема план за коригиращи действия, изготвен в съответствие с чл. 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2018/842. (7) Министърът на околната среда и водите изпраща плана по ал. 5 до Европейската комисия по реда на чл. 8 от Регламент (ЕС) 2018/842 и го публикува на Интернет страницата на Министерство на околната среда и водите.“ § 47. Член 67б се изменя така: „Чл. 67б. (1) Емисиите на парникови газове за периода 2021 – 2025 г. не могат да надхвърлят поглъщанията, изчислени като сбор на общите емисии и на общите поглъщания на територията на Република България във всички отчетни категории площи по чл. 2 от Регламент (ЕС) 2018/841. (2) Сборът на емисиите и поглъщанията на парникови газове на територията на Република България във всички отчетни категории площи и сектори по чл. 2, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2018/841, докладвани за 2030 г. в инвентаризацията на парникови газове, представени през 2032 г., в сравнение със средната стойност на данните от инвентаризацията на парникови газове за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., представени през 2032 г., не надхвърля целта, посочена в приложение IIа, колона В на Регламент (ЕС) 2018/841. (3) За периода 2026—2029 г. сборът от разликите между емисиите и поглъщанията на парникови газове на територията на Република България във всички отчетни категории площи и сектори по чл. 2, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2018 за всяка година и средната стойност на данните от инвентаризацията на парникови газове за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., представени през 2032 г., не надхвърлят бюджета за същия период. (4) Бюджетът за 2026—2029 г се определя като сбор от разликите за всяка година през периода 2026—2029 г. между годишните пределно допустими стойности за емисиите и поглъщанията на парникови газове за тези години, установени въз основа на линейна траектория към 2030 г. и средната стойност на данните от инвентаризацията на парникови газове за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., представени през 2025 г. Годишните пределно допустими стойности за всяка година от периода 2026—2029 г. се определят с акт за изпълнение на Европейската комисия. (5) Отчитането на емисиите и на поглъщанията от всички отчетни категории площи по чл. 2 от Регламент (ЕС) 2018/841 се извършва съгласно чл. 5 – 10 от Регламент (ЕС) 2018/841 и се докладва на Европейската комисия в сроковете по чл. 14 от същия регламент. (6) За изпълнение на изискването по ал. 1 могат да се използват възможности за гъвкавост при условията и по реда на чл. 11-13 и чл. 13б от Регламент (ЕС) 2018/841. (7) Министърът на околната среда и водите и министърът на земеделието и храните изготвят и представят на Европейската комисия национален отчетен план за горите, съдържащ предложени референтни нива за горите, при условията и в сроковете по чл. 8 от Регламент (ЕС) 2018/841. (8) При констатиран от Европейската комисия недостатъчен напредък по целите по ал. 1-3 Министерският съвет по предложение на министъра на околната среда и водите в срок от три месеца от датата на констатацията приема план за коригиращи действия, който се изготвя в съответствие с чл. 13г, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2018/841. (9) Министърът на околната среда и водите изпраща плана по ал. 8 до Европейската комисия и го публикува на Интернет страницата на Министерство на околната среда и водите.“ § 48. В глава пета раздел III се отменя. § 49. В глава пета се създава раздел IIIa с чл. 70а-70г: “Раздел IIIa МЕХАНИЗЪМ ЗА КОРЕКЦИЯ НА ВЪГЛЕРОДНИТЕ ЕМИСИИ ПО ГРАНИЦИТЕ Чл. 70а. (1) Вносът на стоки, обхванати от МКВЕГ, на територията на Република България се осъществява в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/956. (2) За получаване на статус на одобрен декларатор по МКВЕГ вносителят/косвеният митнически представител подава чрез регистъра на МКВЕГ заявление до изпълнителния директор на ИАОС по реда на чл. 5 от Регламент (ЕС) 2023/956. (3) Изпълнителният директор на ИАОС в срок от 14 дни от получаването одобрява заявлението по ал. 2 при условията на чл. 17, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2023/956. Решението за одобрение съдържа информацията по чл. 17, пар. 4 от Регламент (ЕС) 2023/956 и се вписва в регистъра по МКВЕГ. (4) Изпълнителният директор на ИАОС определя с решението за одобрение по ал. 3 размера на обезпечение под формата на банкова гаранция, дължимо в случаите и при условията на чл. 17, пар. 5 от Регламент (ЕС) 2023/956. (5) Изпълнителният директор на ИАОС отнема статуса на одобрен декларатор по реда и при наличие на условията по чл. 17, пар. 8 от Регламент (ЕС) 2023/956. (6) Решението за отнемане по ал. 5 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на решението не спира неговото изпълнение. Чл. 70б. (1) Всеки одобрен декларатор по МКВЕГ в сроковете по чл. 6, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 2023/956: 1. подава чрез регистъра на МКВЕГ до изпълнителния директор на ИАОС декларация по МКВЕГ за предходната календарна година по реда и условията на чл. 6 от Регламент (ЕС) 2023/956; общите съпътстващи емисии, които се обявяват в декларацията по МКВЕГ, се верифицират съгласно наредбата по чл. 5, ал. 2 и Регламент (ЕС) № 2018/2067; 2. връща чрез регистъра на МКВЕГ определен брой сертификати по МКВЕГ по реда на чл. 22 от Регламент (ЕС) 2023/956. (2) Одобреният декларатор по МКВЕГ в края на всяко тримесечие поддържа по партидата си в регистъра на МКВЕГ сертификати по МКВЕГ, съответстващи на най-малко 80 на сто от съпътстващите емисии, определени в съответствие с приложение IV от Регламент (ЕС) 2023/956, за всички стоки, които е внесъл от началото на календарната година. (3) Изпълнителният директор на ИАОС може да направи преглед на декларациите по МКВЕГ при условията и по реда на чл. 19 от Регламент (ЕС) 2023/956. При констатирани несъответствия в декларацията по ал. 1, т. 1 или недостатъчен брой върнати сертификати по ал. 1, т. 2, изпълнителният директор на ИАОС се произнася с решение по реда на чл. 19, пар. 5 от Регламент (ЕС) 2023/956 , което подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 70в. (1) Продажбата на сертификати по МКВЕГ се осъществява на обща централна платформа на одобрени декларатори по МКВЕГ по реда на чл. 20 от Регламент (ЕС) 2023/956. (2) Обратното изкупуване и отмяната на сертификати по МКВЕГ се извършва по реда и условията на чл. 23 и 24 от Регламент (ЕС) 2023/956. (3) Графикът, управлението и други аспекти, свързани с управлението на продажбата и обратното изкупуване на сертификати по МКВЕГ, се уреждат с делегиран акт на Европейската комисия. Чл. 70г. (1) За периода от 1 октомври 2023 г. до 31 декември 2025 г. вносителите или техните косвени митнически представители докладват вноса на територията на Република България на стоките по чл. 2 от Регламент (ЕС) 2023/956 по реда и условията на чл. 32-35 от същия регламент. (2) В случаите, когато докладът за МКВЕГ е непълен или неточен, изпълнителният директор на ИАОС започва процедура за корекция по реда на чл. 35, пар. 4-6 от Регламент (ЕС) 2023/956. (3) Докладването по ал. 1 се осъществява по реда и условията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1773 на Комисията от 17 август 2023 година за определяне на правилата за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/956 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на задълженията за докладване за целите на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите по време на преходния период (OB L 228, 15.9.2023 г.).“ § 50. В чл. 71, ал. 2се правят следните изменения: 1. В т. 3 думите „на инсталации или на авиационните оператори“ се заменят с „на инсталации, на авиационните оператори, на корабните дружества и на лицата по чл. 51а, ал. 1“. 2. В т. 4 думите „на инсталации и на авиационните оператори“ се заменят с „на инсталации, на авиационните оператори, на корабните дружества и на лицата по чл. 51а, ал. 1“. § 51. Създава се чл. 71а: (2) „Чл. 71а. (1) За неизпълнение на изискванията на чл. 47в за връщане на квоти от корабното дружество през два или повече последователни отчетни периода, изпълнителният директор на ИАОС уведомява в срок от 7 дни от изтичане на втория отчетен период изпълнителния директор на ИАМА. Изпълнителния директор на ИАМА дава възможност на съответното корабно дружество в 14-дневен срок да представи становище, след което може да издаде заповед за незабавно напускане на пристанището на влизане от кораба, Заповедта по ал. 1 се съобщава на Комисията, Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ), другите държави членки на Европейския съюз и съответната държава на знамето. (3) В случаите по ал. 1 при издадена заповед от друг компетентен орган на държава членка на ЕС за незабавно напускане на пристанището от кораба и ако корабът не плава под знамето на Република България, изпълнителният директор на ИАМА отказва достъп на корабите на съответното корабно дружество до всички свои пристанища, докато корабното дружество не изпълни задълженията си за връщане на квоти. (4) Когато корабът плава под знамето на Република България и влезе или бъде открит в някое от нейните пристанища, изпълнителният директор на ИАМА, след като даде възможност на съответното корабно дружество да представи становище, издава заповед за задържане на кораба, докато корабното дружество не изпълни своите задължения за връщане на квоти. (5) Когато Република България бъде информирана, че кораб на корабно дружество по ал. 1 се намира в пристанище на държавата членка, под чието знаме плава корабът, и съответната държава членка е издала заповед за задържане на кораба на държавата членка на знамето, докато корабното дружество не изпълни задълженията си за връщане, изпълнителният директор на ИАМА предприема действията по ал. 1. (6) Алинеи 1-5 не засягат международните морски правила, приложими в случаи на кораби в бедстващо положение.“ § 52. В чл. 74, ал. 1 думите „оператор на инсталация или авиационен оператор, който не е спазил“ се заменят с „оператор на инсталация, на авиационен оператор, на корабно дружество и на лица по чл. 51а, ал. 1, които не са спазили“, а след думите „чл. 35“ се добавя „и Регламент (ЕС) 2018/2066“. § 53. В чл. 75, ал. 1 думите „чл. 66“ се заменят с „чл. 67“, а думите „Регламент (ЕС) 601/2012“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2018/2066“. § 54. В чл. 76, ал. 1 думите „оператора на инсталацията или на авиационния оператор“ се заменят с „оператора на инсталацията, на авиационния оператор или корабното дружество“. § 55. Създава се чл. 81а: „Чл. 81а. (1) За неизпълнение на изискванията на чл. 70б, ал. 1, т 2 на одобрения декларатор по МКВЕГ, се налага имуществена санкция, като за всеки тон еквивалент въглероден диоксид, за който операторът не е върнал сертификат, имуществената санкция е в размер на 200 лева, умножено по съотношението на европейския индекс на потребителските цени за годината на вноса на стоките, публикувани на интернет страницата на Евростат. (2) На лице, което не е одобрен декларатор по МКВЕГ, което внася стоки на територията на Република България в нарушение на чл. 26, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/956, се налага имуществена санкция, като за всеки сертификат по МКВЕГ, който лицето не е върнало, имуществената санкция е в размер от три до пет пъти размера на имуществената санкция по ал. 1, приложима през годината на вноса на стоките. “ § 56. Създава се чл. 81б: „Чл. 81б. За неизпълнение на задължение по чл. 35, параграф 1 или 4 от Регламент (ЕС) 2023/956 на вносителя или на косвения митнически представител, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лева.“ § 57. В §1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 9 думите „Регламент (ЕС) 600/2012“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2018/2067“. 2. Точка 11 се отменя. 3. Точка 17 се изменя така: „17. „Емисии“ означава отделянето на парникови газове от източници в дадена инсталация или отделянето от въздухоплавателно средство, извършващо авиационна дейност или дейност в областта на морския транспорт, посочени в списъка по приложение № 2, на газове, определени по отношение на тази дейност, или отделянето на парникови газове, съответстващи на дейността, посочена в списъка по приложение № 3.“ 4. Създава се т. 32а: „32а. „Разрешително за емисии на парникови газове“ означава разрешително, издадено по реда и условията на чл. 31-34 и чл. 51г.“ 5. В т. 60 думите „Регламент (ЕС) 600/2012“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2018/2067“. 6. Създават се т. 65-82: „65. „Несвързани с CO2 въздействия на въздухоплаването“ означава последиците за климата от изпускането, по време на изгарянето, на горива на азотни оксиди (NOx), частици от сажди, окислени серни съединения и последиците от водни пари, включително инверсионни следи, от въздухоплавателни средства, извършващи авиационна дейност, включена в списъка в приложение № 2; 66. „Kорабно дружество“ означава корабособственикът или всяка друга организация или лице, вкл. мениджър или беърбоут чартьор, които са поели отговорността за експлоатацията на кораба от корабособственика и които при поемането на тази отговорност са се съгласили да поемат всички задължения и отговорности, наложени от Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването, посочени в приложение I към Регламент (ЕО) № 336/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 година за прилагане на Международния кодекс за управление на безопасността в рамките на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 3051/95 на Съвета (OB L 64, 4.3.2006 г.); 67. „Плаване“ означава плаване съгласно определението в член 3, буква в) от Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета; 68. „Администриращ орган по отношение на корабно дружество“ означава органът, който отговаря за администрирането на ЕСТЕ по отношение на корабно дружество в съответствие с чл. 47a; 69. „Пристанище на акостиране“ означава пристанището, в което корабът спира да натовари или разтовари товари, или да качи или да свали пътници, или пристанището, в което кораб, обслужващ офшорната индустрия, спира с цел смяна на екипаж; изключени са спирането с цел единствено зареждане на гориво, попълване на запасите, смяна на екипажа на кораб, различен от кораб, обслужващ офшорната индустрия, въвеждане в сух док или извършване на ремонт на кораба, неговото оборудване или и двете, спирането в пристанище поради нужда от помощ или бедствено положение, прехвърлянето от кораб на кораб, извършено извън пристанищата, спирането единствено с цел подслон от неблагоприятни метеорологични условия или необходимо поради дейности по издирване и спасяване, както и спирането на контейнеровози в съседно пристанище по трансбордиране на контейнери, посочено в акта за изпълнение, съгласно списък на съседните пристанища за трансбордиране на кораби приет с акт за изпълнение на Европейската комисия; 70. „Пътнически круизен кораб“ означава пътнически кораб, който няма товарна палуба и е предназначен изключително за търговски превоз на пътници при нощувка при пътуване по море; 71. „Договор за разлика в цената“ или „ДРЦ“ означава договор между Европейската комисия и избрания чрез механизъм за състезателно наддаване, като например търг, производител на продукт с ниски или нулеви въглеродни емисии, съгласно който на производителя се предоставя подкрепа от Фонда за иновации, покриваща разликата между печелившата цена, известна още като „цената на упражняване“, от една страна, и референтна цена, получена от цената на произведения продукт с ниски или нулеви въглеродни емисии, пазарната цена на близък заместител или комбинация от тези две цени, от друга страна; 72. „Договор за разлика в цената на въглеродните емисии“ или „ДРЦВЕ“ означава договор между Европейската комисия и избрания чрез механизъм за състезателно наддаване, като например търг, производител на продукт с ниски или нулеви въглеродни емисии, съгласно който на производителя се предоставя подкрепа от Фонда за иновации, покриваща разликата между печелившата цена, известна още като „цената на упражняване“, от една страна, и референтна цена, получена от средната цена на квотите, от друга страна; 73. „Договор с фиксирана премия“ означава договор между Европейската комисия и избрания чрез механизъм за състезателно наддаване, като например търг, производител на продукт с ниски или нулеви въглеродни емисии, съгласно който на производителя се предоставя подкрепа под формата на фиксирана сума за единица произведен продукт; 74. „Регулиран субект“ за целите на раздел VIа означава всяко физическо или юридическо лице, с изключение на крайния потребител на горивата, което участва в дейността, посочена в приложение № 3, и което попада в една от следните категории: а) когато горивото се складира в данъчен склад по смисъла на Закона за акциите и данъчните складове, лицензиран складодържател; б) всяко данъчно задължено лице по чл. 3 от Закона за акциите и данъчните складове, за което е възникнало задължение за заплащане на акциз по чл. 20 от ЗАДС; в) лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1, пред. второ от ЗАДС, включително всяко лице, освободено от плащане на акциз съгласно чл. 21, чл. 1 от ЗАДС; 75. „Гориво“ за целите на раздел VIа означава всеки енергиен продукт по смисъла на ЗАДС, включително моторните горива по чл. 32, ал. 1, т. 1-4, т. 6а и втечнен нефтен газ (LPG) с кодове по КН от 2711 12 11 до 2711 19 00, горивата за отопление по чл. 33, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 5 и тежки горива с кодове по КН от 2710 19 61 до 2710 19 69 от същия закон, както и всеки друг продукт, предназначен за използване, предлаган за продажба или използван като моторно гориво или гориво за отопление по чл. 35 от ЗАДС, включително за производството на електроенергия; 76. „Освобождаване за потребление“ за целите на глава VIа означава освобождаване за потребление съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗАДС; 77. „Цена на газа на TTF“ за целите на глава VIa означава цената на договора за фючърси за газ за месец напред, търгуван на виртуалната платформа за търговия с газ Title Transfer Facility (TTF), управлявана от Gasunie Transport Services B.V.; 78. „Цена на суровия нефт тип „Брент“ за целите на глава VIa означава цената на фючърси за суров нефт за месец напред, използвана като референтна цена за покупка на нефт. 79. „Вносител“ е понятие по смисъла на чл. 3, т. 15 от Регламент (ЕС) 2023/956; 80. „Митнически декларатор“ е понятие по смисъла на чл. 3, т. 16 от Регламент (ЕС) 2023/956; 81. „Одобрен декларатор по МКВЕГ“ е понятие по смисъла на чл. 3, т. 17 от Регламент (ЕС) 2023/956; 82. „Сертификат по МКВЕГ“ е понятие по смисъла на чл. 3, т. 24 от Регламент (ЕС) 2023/956.“ § 58. В §2 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създават т. 8 и 9: „8. Директива (ЕС) 2023/958 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО по отношение на приноса на въздухоплаването към целта на Съюза за намаляване на емисиите в цялата икономика и подходящото прилагане на глобална, основана на пазара мярка (OB L 130, 16.5.2023 г.); 9. Директива (ЕС) 2023/959 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и Решение (ЕС) 2015/1814 относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара за системата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове (OB L 130, 16.5.2023 г).“ 2. В ал. 2 се правят следните изменения: а) Точка 2 и 5 се отменят. б) Точка 7 се изменя така: „7. Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067 на Комисията от 19 декември 2018 година за проверка на данните и за акредитация на проверяващите органи съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.“ в) Точка 8 се изменя така: „8. Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2066 на Комисията от 19 декември 2018 година относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията.“ г) Точка 10 се изменя така: „Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета“ д) Създават се т. 17-21: „17. Регламент (ЕС) 2023/857 на Европейския парламент и на Съвета от 19 април 2023 година за изменение на Регламент (ЕС) 2018/842 за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и на Регламент (ЕС) 2018/1999 (OB L 111, 26.4.2023г.); 18. Регламент (ЕС) 2023/839 на Европейския парламент и на Съвета от 19 април 2023 година за изменение на Регламент (ЕС) 2018/841 по отношение на обхвата, опростяването на докладването и правилата за съответствие и определянето на целите на държавите членки за 2030 г., и на Регламент (ЕС) 2018/1999 по отношение на подобряването на мониторинга, докладването, проследяването на напредъка и прегледа (OB L 107, 21.4.2023г.); 19. Регламент (ЕС) 2023/956 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година за създаване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (OB L 130, 16.5.2023г.); 20. Регламент (ЕС) 2023/957 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година за изменение на Регламент (ЕС) 2015/757 с цел да се предвиди включването на дейностите в областта на морския транспорт в системата на ЕС за търговия с емисии, както и мониторингът, докладването и проверката на емисиите на допълнителни парникови газове и емисиите от допълнителни видове кораби (OB L 130, 16.5.2023г.); 21. Решение (ЕС) 2023/863 на Комисията от 26 април 2023 година за определяне на количествата, съответстващи на 20 на сто от общото преизпълнение на някои държави членки в периода 2013—2020 година, съгласно Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета (OB L 112, 27.4.2023г.). 22. Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1773 на Комисията от 17 август 2023 година за определяне на правилата за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/956 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на задълженията за докладване за целите на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите по време на преходния период (OB L 228, 15.9.2023 г.).“ § 59. В §3 от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се отменя. 2. Създава ал. 8 и ал. 9: „(8) Изискванията по чл. 35, ал. 1, 2 и 6, чл. 36, ал. 2 и чл. 48, ал. 1 не се прилагат за: 1. емисиите от полети на авиационни оператори до и от летища, намиращи се в държави извън ЕИП, с изключение на полети до летища, намиращи се в Обединеното кралство или Швейцария, през всяка календарна година от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2026 г; 2. емисиите от полети на авиационни оператори между летище, намиращо се в най- отдалечен регион по смисъла на член 349 от ДФЕС, и летище, намиращо се в друг регион на ЕИП, през всяка календарна година от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2023 г. (9) Количеството авиационни квоти, определено за продажба чрез търг за периода от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2026 г., се намалява с количеството квоти за емисии от полетите по ал. 1.“ § 60. В приложение № 1 към чл. 30, ал. 3 се правят следните изменения: 1. Точка 1 се изменя така: „1. Инсталациите или частите от инсталации, които се използват за изследване, разработване и изпитване на нови продукти и процеси, и инсталации, за които през съответния предходен петгодишен период по чл. 47, ал. 7 емисиите от изгарянето на биомаса, допринасят средно за повече от 95 на сто от средната стойност на общите емисии на парникови газове, не влизат в приложното поле на схемата за търговия с парникови газове.“ 2. В т. 3 думата „парогенератори“ се заменя с „котли“, а думите „и съоръжения, които използват изключително биомаса“ и изречението в края на текста "Съоръжения, които използват изключително биомаса" включват съоръжения, които използват изкопаеми горива само при пускане или спиране на съоръжението“ се заличават. 3. Точка 1.1 в колона „дейности“ се изменя така: „1.1. Изгаряне на горива в инсталации с обща номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW (с изключение на изгарянето в инсталации за изгаряне на опасни или твърди битови отпадъци). Считано от 1 януари 2024 г., изгарянето на горива в инсталации за изгарянето на твърди битови отпадъци с обща номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW.“ 4. Точка 2 в колона „дейности“ се изменя така: „2. Рафиниране на нефт с използването на горивни съоръжения с обща номинална топлинна мощност над 20 MW.“ 5. В т. 2.2. в колона „дейности“ думата „чугун или“ се заличава. 6. В т. 2.4 в колона „дейности“ текстът се изменя така: „Производство на първичен алуминий или диалуминиев триоксид“, а в колона „Парникови газове“ след думите „Въглероден диоксид“ се добавя „и перфлуоровъглерод“. 7. Точка 3.6. в колона „дейности“ се изменя така: „3.6. Сушене или изпичане на гипс или производство на гипсови панели или други продукти от гипс с производствен капацитет за калциниран гипс или изсушен вторичен гипс, надвишаващ общо 20 тона на ден”. 8. Точка 4.3. в колона „дейности“ се изменя така: „4.3. Производство на сажди с карбонизиране на органични вещества като масла, катран, остатъци от крекинг и дестилация, с производствен капацитет над 50 тона на ден.“ 9. Точка 4.9. в колона „дейности“ се изменя така: „4.9. Производство на водород (H2) и синтетичен газ с производствен капацитет над 5 тона на ден.“ 10. Точка 4.12. в колона „дейности“ се изменя така: „4.12. Транспортиране на парникови газове за съхранение в геоложки формации в място за съхранение, получило разрешение съгласно Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра, с изключение на емисиите, обхванати от друга дейност съгласно този закон.“ § 61. Приложение № 2 към чл. 30, ал. 3 се изменя така: От 1 януари 2012 г. в схемата за търговия с парникови газове се включват всички полети, които пристигат на или заминават от летище, разположено на територията на държава членка, за която се прилага Договорът за функционирането на Европейския съюз Дейности Парникови газове 1 2 I. Въздухоплаване: Въглероден диоксид А. Полети, които заминават от или пристигат на летище, разположено на територията на държава – членка на Европейския съюз Точка А не включва: 1. полети, извършвани единствено за транспортиране по официален повод на управляващ монарх и най-близките му роднини, на държавни ръководители, правителствени ръководители и министри на държави, които не са държави членки, когато това е подкрепено от съответното указание за характера на полета в летателния план; 2. военни полети, извършвани от военни въздухоплавателни средства, и полети на митническите и полицейските служби; 3. полети, свързани с издирвателни и спасителни операции, полети с противопожарна цел, хуманитарни полети и полети за оказване на спешна медицинска помощ, които са разрешени от компетентния орган по чл. 6, т. 1; 4. всички полети, извършвани изключително по правилата за визуални полети, както са определени в приложение № 2 към Чикагската конвенция; 5. полети, завършващи на летището, от което е излетяло въздухоплавателното средство, и по време на които не са извършвани междинни кацания; 6. тренировъчни полети, проведени изключително с цел получаване на свидетелство или на клас, когато става дума за летателен екипаж, когато това е подкрепено от съответната забележка в летателния план, при условие че полетът не служи за превоз на пътници и/или товари или за позициониране или превоз на въздухоплавателното средство; 7. полети, извършвани изключително с цел провеждане на научни изследвания или проверка, изпитване или издаване на свидетелство за въздухоплавателното средство или оборудване, независимо дали е предназначено за летене, или за наземна работа; 8. полети, извършвани от въздухоплавателни средства с удостоверено максимално тегло при излитане, по-малко от 5700 kg; 9. полети, извършвани в рамките на задължения за предоставяне на обществени услуги, наложени в съответствие с Регламент (ЕО) № 1008/2008, до вътрешните въздушни трасета на Европейския съюз, по маршрути в най-отдалечените региони, определени в чл. 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз, или по маршрути, при които предложеният капацитет не надвишава 50 000 места на година, и 10. полети, които иначе биха попаднали в тази дейност и се извършват от оператори за търговски въздушен превоз и които са или: а) по-малко от 243 полета за период 3 последователни четиримесечия, или б) полети с общи годишни емисии под 10 000 тона на година; Полетите, извършвани единствено за превозване по официален повод на управляващ монарх и най-близките му роднини, на държавни ръководители, правителствени ръководители и министри на държави членки, не могат да бъдат изключени по тази точка. 11. полети, които иначе биха попаднали в тази дейност и се извършват от нетърговски оператор на въздухоплавателни средства, извършващ полети с общи годишни емисии под 1000 тона на година. 12. полети от летища, разположени в Швейцария, до летища, разположени в ЕИП. 13. полети от летища, разположени в Обединеното Кралство, до летища, разположени в ЕИП. Б. Полети между летища, разположени в две различни държави, посочени в акт за изпълнение на Европейската комисия, полети между Швейцария и до Обединеното кралство и държавите, посочени в същия акт за изпълнение, както и всеки друг полет между летища, разположени в две различни трети държави от авиационни оператори, които отговарят на следните условия: 1. притежават свидетелство за авиационен оператор, издадено от държава членка, или са регистрирани в държава членка, включително в най-отдалечените региони, зависимите територии и териториите на тази държава членка; и 2. имат годишни емисии на CO 2 над 10 000 тона от използването на самолети с максимална сертифицирана излетна маса по-голяма от 5 700 kg, които изпълняват полети по това приложение, различни от тези, които заминават от и пристигат в същата държава членка, включително най-отдалечените региони на същата държава членка, считано от 1 януари 2021 г. Точка 2 не се прилага за емисии на CO 2 от следните полети: а) държавни полети; б) полети с хуманитарни цели; в) полети за медицински цели; г) военни полети; д) полети за гасене на пожари; е) полети преди или след хуманитарен или медицински полет или полет за гасене на пожар, при условие че тези полети са извършени със същите въздухоплавателни средства и са били необходими за извършването на съответните хуманитарни, медицински или противопожарни дейности или за преместването на въздухоплавателното средство след тези дейности за следващата му дейност; II. Морски транспорт Въглероден диоксид Дейности в областта на морския транспорт, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2015/757, с изключение на дейностите в областта на морския транспорт, попадащи в обхвата на чл. 2, пар. 1а, и до 31Метан и диазотен оксид декември 2026 г.— на чл. 2, пар. 1б от същия регламент (считано от 1 януари 2026 г.) § 61. Създава се приложение № 3 към чл. 30, ал. 3: „Приложение № 3 към чл. 30, ал. 3 Дейност Парникови газове Освобождаване за потребление на горива, които се използват заВъглероден диоксид изгаряне в сградния сектор, сектора на автомобилния транспорт и допълнителните сектори. Тази дейност не включва: а) освобождаването за потребление на горива, използвани в дейностите, по приложение № 3, освен ако се използват за изгаряне в дейностите по транспортиране на парникови газове за съхранение в геоложки формации; б) освобождаването за потребление на горива, за които емисионният фактор е нула; в) освобождаването за потребление на опасни или твърди битови отпадъци, използвани като гориво. Сградният сектор и секторът на автомобилния транспорт съответстват на следните източници на емисии, определени в Насоките на Международния комитет по изменение на климата (МКИК) относно националните инвентаризации на парниковите газове от 2006 г., с необходимите изменения на тези определения, както следва: а) комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (код на категорията източници 1A1a ii) и топлофикационни централи (код на категорията източници 1A1a iii), доколкото те произвеждат топлинна енергия за категориите по букви в) и г) от настоящата алинея, пряко или чрез топлофикационни мрежи б) автомобилен транспорт (код на категорията източници 1A3b), с изключение на използването на селскостопански машини по пътища с настилка; в) търговска/институционална (код на категорията източници 1A4a); г) жилищна (код на категорията източници 1A4b). § 63. Създава се приложение № 4 към чл. 30, ал. 3: „Приложение № 4 към чл. 30, ал. 3 Парникови газове по чл. 30, ал. 3 Въглероден диоксид (СО2) Метан (СН4) Диазотен оксид(N2O) Флуоровъглеводороди (HFCs) Перфлуоровъглероди (PFCs) Серен хексафлуорид (SF6) § 64. Създава се приложение № 5 към чл. 43, ал. 13. „Приложение № 5 към чл. 43, ал. 13 Част А Мониторинг и докладване на емисиите, съответстващи на дейността, посочена в Приложение № 1 Мониторинг на емисиите Мониторингът на емисиите се извършва чрез изчисляване. Изчисляване Емисиите се изчисляват по следната формула: Количество освободено за потребление гориво × емисионен фактор Освободеното за потребление гориво включва количеството гориво, освободено за потребление от регулирания субект. Използват се емисионните фактори по подразбиране на МКИК от Насоките за инвентаризация на МКИК от 2006 г. или от последващи осъвременени варианти на тези насоки, освен когато има по-точни емисионни фактори за конкретното гориво, установени от независими акредитирани лаборатории въз основа на признати аналитични методи. За всеки регулиран субект и за всяко гориво се прави отделно изчисление. Докладване на емисиите Всеки регулиран субект включва следната информация в своя доклад: А. Данни за идентифициране на регулирания субект, включително: — наименованието на регулирания субект; — неговият адрес, включително пощенски код и държава; — видът на горивата, които освобождава за потребление, и дейностите, чрез които освобождава горивата за потребление, включително използваната технология; — адрес, телефон, факс и адрес на електронна поща на лицето за контакт; и — името на собственика на регулирания субект и на всяко дружество майка Б. За всеки вид гориво, освободено за потребление и използвано за изгаряне в секторите, посочени в приложение III, за който са изчислени емисиите: — количеството гориво, освободено за потребление; — емисионните фактори; — общото количество емисии; — крайната употреба на освободеното за потребление гориво; и — неопределеността. ЧАСТ Б Проверка на емисиите, съответстващи на дейността, посочена в Приложение № 1 Общи принципи 1. Емисиите, съответстващи на дейността, посочена в приложение № 1, подлежат на проверка. 2.Процесът на проверка включва разглеждане на доклада по член 36, ал. 1 и на мониторинга през предходната година. При него се обръща внимание на надеждността, достоверността и точността на системите за мониторинг и на докладваните данни и информация, свързани с емисиите, и по-специално: а)докладваните горива, освободени за потребление, и свързаните с тях изчисления б) избора и прилагането на емисионни фактори; в) изчисленията, извършени за определяне на общото количество емисии. 3. Докладваните емисии могат да бъдат утвърдени само при наличието на надеждни и достоверни данни и информация, които позволяват определянето на емисиите с висока степен на сигурност. За висока степен на сигурност се изисква регулираният субект да докаже, че: а) в докладваните данни липсват несъответствия; б) събирането на данните е извършено в съответствие с приложимите научни стандарти; и в) съответните записи на регулирания субект са пълни и последователни. 4. На проверяващия орган се предоставя достъп до всички обекти и до цялата информация във връзка с предмета на проверка. 5. Проверяващият орган взема предвид дали регулираният субект е регистриран по Схемата на Съюза за управление по околна среда и одит (EMAS). Методика Стратегически анализ 5. Проверката се извършва въз основа на стратегически анализ на всички количества горива, освободени за потребление от регулирания субект. За тази цел проверяващият орган трябва да има цялостна представа за всички дейности, чрез които регулираният субект освобождава горивата за потребление, както и за тяхното значение за емисиите. Анализ на процесите 7.Проверката на предоставените данни и информация се извършва, когато е целесъобразно, в обекта на регулирания субект. Проверяващият орган извършва внезапни проверки за установяване на надеждността на докладваните данни и информация. Анализ на риска 8.Проверяващият орган подлага всички средства, чрез които горивата се освобождават за потребление от регулирания субект, на оценка по отношение на надеждността на данните за общото количество емисии на регулирания субект. 9.Въз основа на този анализ проверяващият орган изрично определя всички елементи с висока степен на риск от грешка и други аспекти от процедурата за мониторинг и докладване, които има вероятност да доведат до грешки при определянето на общото количество емисии. Това включва по-специално изчисленията, необходими за определяне на нивото на емисиите от отделните източници. Особено внимание се обръща на елементите с висока степен на риск от грешка и на гореспоменатите аспекти от процедурата за мониторинг. 10.Проверяващият орган отчита всички методи за ефективен контрол на риска, прилагани от регулирания субект с цел степента на неопределеност да бъде сведена до минимум. Доклад 11.Проверяващият орган изготвя доклад за процеса на утвърждаване, в който дава становище дали докладът по член 36, ал. 1 е удовлетворителен. В този доклад се посочват всички проблеми, свързани с извършената работа. Становище, че докладът по член 36, ал. 1 е удовлетворителен, може да бъде дадено само ако по мнение на проверяващия орган липсва съществено разминаване между реалното и докладваното общо количество на емисиите. Минимални изисквания за компетентност на проверяващия орган 12.Проверяващият орган е независим от регулирания субект; той осъществява дейността си добросъвестно, обективно и професионално и разбира: а) разпоредбите на настоящия закон, както и съответните стандарти и насоки, приети от Европейската комисия; б) законодателните, регулаторните и административните изисквания от значение за проверяваните дейности; в) процеса на изготвяне на цялата информация, свързана с всички средства, чрез които горивата се освобождават за потребление от регулирания субект, по-специално във връзка със събирането, измерването, изчисляването и докладването на данни.“. Преходни и заключителни разпоредби § 65. (1) В случай че до 15 юли 2026 г. Европейската комисия публикува в Официалния вестник на Европейския съюз известие, в което посочва, че средната цена на газа на TTF за шестте календарни месеца, приключващи на 30 юни 2026 г., е била по-висока от средната цена на газа на TTF през февруари и март 2022 г. и/или средната цена на суровия нефт тип „Брент“ за шестте календарни месеца, приключващи на 30 юни 2026 г., е била над два пъти по-висока от средната цена на суровия нефт тип „Брент“ през предходните пет години, като петгодишният референтен период е петгодишният период, който приключва преди първия месец от периода от шест календарни месеца, продажба на квоти на търг по чл. 51в, ал. 1 започва през 2028 г. (2) При условията на ал. 1 крайният срок за първоначално връщане на квоти по чл. 51е, ал. 2 е 31 май 2029 г. за общите емисии през 2028 г. (3) Eмисиите от горива от възобновяеми източници от небиологичен произход, при които се използва водород от възобновяеми източници, в съответствие с чл. 37, ал. 16 и чл. 40 от Закона за енергията от възобновяеми източници, се класифицират като нулеви емисии за операторите на въздухоплавателни средства до приемането на акт за изпълнение на Европейската комисия. § 66. В чл. 36д, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката текстът „ал. 1“ се заменя с „ал. 2“. § 67. В § 16 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията (обн. - ДВ, бр. 15 от 2012 г., изм. и доп. бр. 96 от 2015 г., бр. 57 и 98 от 2016 г., бр. 85 от 2017 г., бр. 80 и 88 2018 г.) се създава ал. 10: (10) Алинеи 1 и 2 не се прилагат при увеличението на числеността на персонала на Министерството на околната среда и водите и Изпълнителната агенция по околната среда във връзка със създаването на административни звена, които подпомагат органите по чл. 6 и чл. 7 от ЗОИК по прилагането на изискванията на Регламент (ЕС) 2023/956 и Регламент 2015/757. § 68 . Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на параграф 27, §48 относно чл. 70б и 70в, § 54, § 55, т. 2 относно т. 11 от ДР и § 58, т. 1 и 2 относно т. 1 и 3 от приложение № 1 към чл. 30, ал. 3, които влизат в сила от 1 януари 2026 г. Законът е приет от ХХХ-то Народно събрание на ……………… и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Становище на администрацията на Министерския съвет Съгласуването се извършва на основание чл. 21, ал. 5 от Закона за нормативните актове Проект на акт: Закон за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата Вид оценка: Частична Становище по ред: Единствено съгласуване Номер и дата: 04.09-8/24.01.2024г. 24.1.2024 г. Signed by: Iskren Pavlov Ivanov В отговор на №: 03-00-20/16.01.2024 г. Институция: Министерство на околната среда и водите Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: Чл. 30б, ал. 3, т. 2, б. "а" от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация I. Относно раздел 1 „Проблем/проблеми за решаване": Липсата на съответствие на Закона за ограничаване изменението на климата с нормативните актове на Европейския съюз не може да бъде определено като проблем. Транспонирането на двете директиви и прилагането на четирите регламента (общо 6 проблема) не предвижда само формално приемане на нормативния акт, а обхваща конкретни мерки, които следва да бъдат изложени подробно в този раздел. Обръщаме внимание, че, когато става дума за приемане на мерки за прилагането на актове на ЕС, оценката на въздействието следва да включва проблемите и целите, изложени в мотивите при приемането на акта от правото на ЕС. Трябва да се има предвид, че основната роля на правото на ЕС също е да решава проблеми, докато неговото транспониране в националното законодателство е технология за установяване на съответното регулиране в държавите членки на ЕС. В този смисъл проблемите пред европейските нормативни актове и законопроекта следва да са еднакви (с евентуалното отразяване на национални специфики). В случай че са налице данни от изготвени анализи, доклади или друга относима информация на ниво ЕС - също се включва в този раздел. II. Относно раздел 2 „Цели": Целите не са само да се осигури прилагането на регламентите и директивите, а следва да станат ясни конкретните цели, обвързани с политиката на ЕС в тази област и очакваните резултати от нейното въвеждане. В тази връзка препоръчваме да се формулират обективни показатели за текущо и желано бъдещо състояние, въз основа на които да се оцени осъществената политика в последваща оценка на въздействието. Практиката при формулиране на цели изисква по възможност те да бъдат обвързани с измерим резултат. В случай че са налице базови данни, които могат да бъдат използвани, целите следва да бъдат формулирани качествено или количествено. За коректното дефиниране на целите препоръчваме да се следват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието (стр. 22 - 24). III. Относно раздел 3 „Заинтересовани страни" гр. София, бул. „Дондуков" № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 В раздела са идентифицирани голям брой заинтересовани страни, за които промените биха могли да имат различно въздействие. Предлагаме те да се определят по групи на преки и косвено засегнати страни, както и по разделение например по области на дейност на страните – 1) бизнес в дадена област 2) неправителствени организации, граждани/техни представители, 3) държавни органи/общини и др.) Необходимо е да се посочи приблизителен брой на лицата, пускащи на пазара горива за сградния сектор и на вносителите, внасящи продуктите по чл. 2 от Регламент (ЕС) 2023/956, така че да бъде възможно изчисляването на административната тежест за тях. Информацията може да бъде взета от регистри, статистическа информация, поддържана от институцията, НСИ и др. За някои от заинтересованите страни, като например потребителите, броят може да е за определен период от време. Използваме възможността да Ви напомним, че при извършването на бъдещи оценки на въздействието, ако Ви е необходима конкретна информация, с която не разполагате, бихте могли да я поискате от държавните органи и бюджетните организации по смисъла на Закона за публичните финанси. Основанието за това е въведено в чл. 23 от Закона за нормативните актове. IV. Относно раздел 4 „Варианти на действие": Предлагаме формулираните еднакви наименования на Вариант 2 да бъдат променени в зависимост от конкретното действие, насочено към разрешаване на съответния проблем. За всеки проблем Вариант 1 „Без действие" трябва да съдържа информация за действащите правни норми, процедури, изисквания, срокове и др., а във Вариант 2 се описват конкретните предложения за промени в нормативния акт. В случай че се предвижда уредба и на подзаконово ниво – това също следва да бъде описано, както и да се уточни предметът и съдържанието на необходимата подзаконова уредба. Относно Проблем 6 Предвид обстоятелството, че се предлага уредба на дейността на нов електронен регистър, следва при представянето на Вариант 2 да се включи информация относно уреждането на дейността на регистъра, неговото администриране и свързаност с други регистри. Необходимо е да се изясни подходът за уреждането на отделните процедури по създаването му, реда и начина за събиране на информацията, която ще бъде вписана в него, представянето на необходимите документи или данни, налице ли са възможности за използване на съществуващи бази данни, достъпност, публичност на регистъра и др. Относно Анализа на въздействията Към момента оценката съдържа обща информация за въздействията върху заинтересованите и засегнатите страни. Анализът на въздействията представлява оценяването им спрямо текущото състояние в качествено, количествено или парично изражение. Предвид отчитането на необходимостта от допълнителни финансови ресурси, предлагаме да се включи по-конкретна информация относно финансовата и ресурсна обезпеченост на всеки вариант. Тази информация, обвързана с финансовата обосновка на проекта, ще позволи да бъде направена обективна преценка на очакваните финансови разходи и ефекти от нормативната промяна. гр. София, бул. „Дондуков" № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 4 При разглеждане на въздействията препоръчваме да се следват насоките в Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието (стр. 28-37). Обръщаме внимание, че в някои от вариантите на действие се посочва, че се очаква да възникне административна тежест за държавни институции. В тази връзка напомняме, че административната тежест представлява всички разходи, които се налагат върху бизнеса и гражданите във връзка със съобразяване с информационни задължения, които произлизат от правителствената политика/действие и в този смисъл причисляването на нови функции на администрацията към административната тежест е некоректно. Въпреки това основният принцип за ефикасност в дейността на администрацията изисква определянето на нови функции да бъде оправдано и съответно описано. V. Относно раздел 5 „Сравняване на вариантите:" За по-голяма прегледност на раздела, предлагаме да се изготви една обща таблица за шестте проблема, която да бъде в съответствие с препоръките по раздел 2. VI. Относно раздел 6 „Избор на препоръчителен вариант:" Обръщаме внимание, че подточки 6.1 - 6.5 се разглеждат поотделно за всеки проблем. Ако избрания отговор се отнася за всички проблеми, това следва да бъде изрично посочено. Относно подраздел 6.1 „Промяна в административната тежест ........:" Предвид въвеждането на нов регулаторен режим (Проблем 6) е задължително да се посочи потенциалния обхват на засегнатите страни, за да се изчисли и административната тежест, която ще бъде създадена. Моделът на стандартните разходи е най-удачният метод за изчисляване на административната тежест. В тази връзка препоръчваме да се използва Калкулатора на административна тежест, така че да може да се представи в приблизителни количествени, (а при възможност и в парични стойности) предполагаемата административна тежест, с очакваните оперативни разходи за стопанските субекти. Относно подраздел 6.4 „По какъв начин въздейства върху...... МСП?" В този подраздел трябва да се посочи конкретното въздействие върху МСП по отношение на произлизащи от това финансови, административни или други задължения, като при възможност това също бъде остойностено. VII. Относно извършване на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. гр. София, бул. „Дондуков" № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 3 от 4 ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА": 24.1.2024 г. Signed by: Iskren Pavlov Ivanov ИСКРЕН ИВАНОВ гр. София, бул. „Дондуков" № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 4 от 4

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на околната среда и водите Нормативен акт: Закон за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на изменението на климата 2023 година Лице за контакт: Миля Димитрова, и. д. директор на дирекция „Политика по изменение на Главна климата“ Телефон и ел. поща: Тел.: 02/940 62 85 ел. поща: milya.dimitrova@moew.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: реформата на въглеродния пазар, прехода хоризонталните и секторни цели за очакваните последици от климатичните 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите възможност посочете числови стойности. Във връзка с изменения и нововъведения съответното им отразяване в българската идентифицират следните проблеми: Проблем 1: Необходимост от преструктуриране Европейския съюз (ЕС), разширяване на сградния фонд и сектор „транспорт“, промяна на емисии на парникова газове (ЕПГ) и СТЕ на ЕС, съкращаване на срока за електрическия сектор, увеличение на в опциите за разходване на средствата, промяна в преразпределението на приходите, им за покриване на административните административен орган по прилагане на чрез СТЕ на ЕС. Проблем 2: Необходимост от актуализиране безплатните квоти за авиацията от 2027 г. Проблем 3: Необходимост от определяне за 2030 г., в секторите извън СТЕ на ЕС, Проблем 4: Необходимост от определяне съответстващи на еквивалент въглероден земеползване, промяна в земеползването 2020-2030 г. към ограничаване промени. и на обхвата в годишния дерогацията дяловете генерирани разходи СТЕ на на заложени на и Необходимост от предприемане на действия по нисковъглеродна икономика и постигане на изменението на климата и адаптиране към причините за неговото/тяхното възникване. По европейското законодателство е необходимо нормативна уредба. С оглед посоченото се на системата за търговия с емисии (СТЕ) на на системата чрез включване на горивата от моделите и изискванията за разпределяне на квоти цикъл на съответствие на всички оператори в за безплатно разпределение на квоти на на България в Модернизационния фонд и промени от търговете на квоти. Необходимост от получени от продажбата на квоти чрез насочването на министъра на околната среда и водите, като ЕС, както и тръжен продавач, по продажба на ЕПГ на обхвата на СТЕ на ЕС чрез премахване на индивидуалната цел за намаление на ЕПГ на България за периода 2020-2030 г. индивидуална цел за нетно поглъщане на ЕПГ, диоксид на България за 2030 г. в секторите на горското стопанство (ЗПЗГС), заложени за периода 2 Проблем 5: Необходимост от изменение в правилата за мониторинг и докладване на ЕПГ, съответстващи на еквивалент въглероден диоксид от морския транспорт, за акредитация и верификация, вследствие на разширяване на обхвата на СТЕ на ЕС и включване на кораби с брутен тонаж под 5000 тона, но не и под 400 тона в търговията с ЕПГ, както и корабите от офшорната индустрия и задълженията за годишно предаване на квоти, като разширява изискванията за мониторинг и докладване към по-малки плавателни съдове (5000бт-400т), считано от 2025 г., и определяне на компетентни органи за мониторинг и докладване. Проблем 6: Необходимост от въвеждане на трансграничен митнически механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите на ЕС, който установява нови изисквания за мониторинг и докладване на ЕПГ, закупуване и предаване на сертификати, и процедури към вносителите на определените в обхвата на механизма стоки, към Агенция „Митници“ и ИАОС като компетентни органи за проверка и контрол на докладваната информация и към МОСВ като орган, компетентен по предлагането за продажба на сертификати и обратното изкупуване. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблеми 1 и 2: не могат да се решат в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждането на нови технологични възможности, защото е необходимо преструктуриране на СТЕ на ЕС, разширяване на обхвата на СТЕ на ЕС с включване на кораби, с тонаж под 5000 тона, но не и под 400 тона, както и корабите от офшорната индустрия и на секторите „сграден фонд“ и „транспорт“ в системата, премахване на безплатните квоти за авиацията от 2027 г., промяна в моделите и изискванията за разпределяне на квоти на ЕПГ и годишния цикъл на съответствие на всички оператори в СТЕ на ЕС, съкращаване на срока за дерогацията за безплатно разпределение на квоти на електрическия сектор, увеличение на дяловете на България в Модернизационния фонд и извършване на промени в опциите за разходване на средствата, генерирани от търговете на квоти. Налага се изменение на разпределение на приходите, получени от продажба на квоти, в рамките на СТЕ на ЕС. Проблем 3: не може да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждането на нови технологични възможности, защото е необходимо да се определи цел на България в секторите извън СТЕ на ЕС, заложени за периода 2020-2030 г. Проблем 4: не може да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждането на нови технологични възможности, защото е необходима определяне на индивидуална цел на България в секторите на земеползване, промяна в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС), заложени за периода 2020-2030 г., и повишаване за периода 2023-2030 г., както и да се предвидят механизми за постигане на това намаление. Проблем 5: не може да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждането на нови технологични възможности, тъй като е необходимо да се въведат промени в правилата за мониторинг и докладване на ЕПГ от морския транспорт, за акредитация и верификация, както и да бъдат определени компетентни органи (КО) по прилагане на Регламент (ЕС) 2015/757 с цел да се предвиди включването на дейностите в областта на морския транспорт в системата на ЕС за търговия с емисии, както и мониторингът, докладването и проверката на емисиите на допълнителни парникови газове и емисии от допълнителни видове кораби. Проблем 6: не може да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждането на нови технологични възможности, тъй като се налага създаване на напълно нов трансграничен митнически механизъм, с изисквания за мониторинг и докладване на ЕПГ, закупуване и предаване на сертификати, и процедури към 3 вносителите на определените в обхвата на механизма стоки, към Агенция „Митници“ и ИАОС като компетентни органи за проверка и контрол на докладваната информация и към МОСВ като орган, компетентен по предлагането за продажба на сертификати и обратното изкупуване. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Проблеми 1-6: Действащата нормативна рамка не позволява решаване на описаните проблеми, тъй като не съдържа правни норми, които да гарантират правилното, пълното и систематичното прилагане на нормативните изисквания, заложени в: - Директива (ЕС) 2023/959 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и Решение (ЕС) 2015/1814 относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара за системата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове (OB L 130, 16.5.2023 г). - Директива (ЕС) 2023/958 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО по отношение на приноса на въздухоплаването към целта на Съюза за намаляване на емисиите в цялата икономика и подходящото прилагане на глобална, основана на пазара мярка (OB L 130, 16.5.2023 г.); - Регламент (ЕС) 2023/857 на Европейския парламент и на Съвета от 19 април 2023 година за изменение на Регламент (ЕС) 2018/842 за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и на Регламент (ЕС) 2018/1999 (OB L 111, 26.4.2023г.); - Регламент (ЕС) 2023/839 на Европейския парламент и на Съвета от 19 април 2023 година за изменение на Регламент (ЕС) 2018/841 по отношение на обхвата, опростяването на докладването и правилата за съответствие и определянето на целите на държавите членки за 2030 г., и на Регламент (ЕС) 2018/1999 по отношение на подобряването на мониторинга, докладването, проследяването на напредъка и прегледа (OB L 107, 21.4.2023г.); - Регламент (ЕС) 2023/957 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година за изменение на Регламент (ЕС) 2015/757 с цел да се предвиди включването на дейностите в областта на морския транспорт в системата на ЕС за търговия с емисии, както и мониторингът, докладването и проверката на емисиите на допълнителни парникови газове и емисиите от допълнителни видове кораби (OB L 130, 16.5.2023 г.), - Регламент (ЕС) 2023/956 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година за създаване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (OB L 130, 16.5.2023г.). 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. За решаването на проблеми 1-6 е необходимо да бъдат извършени промени в Закона за ограничаване изменението на климата, произтичащи от правото на Европейския съюз – актовете, посочени в т.1.3. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки, както и анализ за изпълнението на политиката на национално ниво. 4 2. Цели: Цел 1. Въвеждане на европейското законодателство по прилагане на правилата за безплатно разпределение, чрез драстично намаляване количествата безплатни квоти за секторите под риск от изтичане на въглерод, покрити от Механизма за въглеродна корекция на границите на ЕС, именно стомана, желязо, алуминий, цимент, торове, електричество, водород. Стимулиране на възприемането на нисковъглеродни технологии, чрез изпълнение на мерки, които да водят до намаляване на емисиите на парникови газове. Преодоляване на предизвикателствата свързани с разпределението на тежестта и социалните последици от прехода към декарбонизация, както и по- целесъобразното разходване на приходите от прилагане на СТЕ на ЕС. Използване на устойчиви горива от авиационните оператори. Преразпределение на приходите, получени от продажбата на квоти, чрез прилагане на СТЕ на ЕС и използването на част от тях за покриване на административните разходи на министъра на околната среда и водите, в качеството му на компетентен орган по прилагане на СТЕ на ЕС и тръжен купувач, на ЕПГ чрез прилагане на СТЕ на ЕС. Цел 2. Поетапно преминаване към премахване на безплатното разпределение на квоти за операторите на въздухоплавателни средства, и въвеждането изцяло на продажба чрез търг на квоти, от 2026 г. Цел 3. Н амаляване на ЕПГ до 2030 г., в размер на -10% до 2030 г. спрямо 2005 г. от секторите транспорт, отопление на сгради, селско стопанство, малки промишлени инсталации и управление на отпадъците. Цел 4. П остигане на климатична неутралност и улавяне на 9,7 милиона тона на въглероден диоксид от сектор „Земеползване, промени в земеползването и горско стопанство“ до 2030 г. Цел 5. Р азширяване на обхвата на горива и видове кораби, към които ще се прилагат изискванията за мониторинг и докладване и повишаване на екологосъобразността и стимулирането на добрите практики по отношение на морския транспорт. Цел 6. Въвеждане на Механизъм за предотвратяване на изместването на въглеродни емисии и намаляване на емисиите на парникови газове, който ще замени безплатното разпределение на квоти на инсталациите в рамките на Европейската система за търговия с емисии, чиято цел е справяне с риска от изтичане на въглерод по границите на ЕС. Целта на нововъведението е да се постигне неутралитет по отношение климата на съюза, най-късно до 2050 г., в съответствие с Парижкото споразумение, както и да се насърчат трети държава към декарбонизацията, като модел на поведение в икономиката. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Идентифициране на заинтересованите страни: 1. Бизнес оператори: - Операторите по смисъла на § 1, т. 43 от допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда – през 2023 г. операторите с валидно разрешително за емисии на парникови газове са 88. - Авиационните оператори по смисъла на § 1, т. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата – 3 оператора в ЕСТЕ и 1 в CORSIA; - Корабните дружества, опериращи с плавателни съдове с бруто тонаж над 5000 и между 5000 и 400 - 37; - Лицата, пускащи на пазара горива за сградния сектор, транспортния сектор и допълнителните сектори, така както са дефинирани в Приложение № 3 към чл. 30, ал. 3 от ЗОИК; 1 Доклад за България за 2020 г. придружаващ СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА И ЕВРОГРУПАТА Европейски семестър 2020 г.: оценка на напредъка в структурните реформи, предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси и резултати от задълбочените прегледи в съответствие с Регламент (ЕС) № 1176/2011, SWD/2020/501 final 5 - Вносителите или техните косвени митнически представители, внасящи продуктите по чл. 2 от Регламент (ЕС) 2023/956 – 4872 (по данни на НСИ от 2020 г.); 2. Държавни органи: - Министерство на околната среда и водите; - Министерство на енергетиката; - Министерство на финансите; - Министерство на икономиката и индустрията; - Министерство на земеделието и горите; - Изпълнителна агенция по горите; - Министерство на транспорта и съобщенията; - Изпълнителна агенция по околна среда; - Изпълнителна агенция „Морска администрация“; - Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“; - Агенция „Митници“; 3. Неправителствени организации, с предмет изменение на климата и околна среда. 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“: „Не се преструктурира системата за търговия с емисии (СТЕ) на Европейския съюз (ЕС) чрез разширяване на обхвата й.“ Описание: Липса на разпоредби, въвеждащи новите правила на СТЕ на ЕС за периода 2023-2030 г. в националното законодателство, в т.ч. определяне на компетентните органи и вменяването им на съответните компетенции и задължения, съответните административни процедури и режими, както и санкции при неизпълнение, в резултат на което ще се създаде правна несигурност за операторите на инсталации, авиационните оператори, корабните дружества и доставчиците на горива, които попадат в обхвата на СТЕ на ЕС, както и до непълно или неправилно прилагане или пълна невъзможност на прилагането на тези правила. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се идентифицират (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Страната ще бъде в невъзможност да гарантира правилното прилагане на СТЕ на ЕС на национални ниво, което ще рефлектира негативно както върху скоростта на декарбонизация на 1 някои сектори в икономиката (България е определена като най-енергоемката икономика и икономиката с най-големи емисии на парникови газове в ЕС, далеч пред останалите), така и върху изпълнение на целите на ЕС по изменение на климата и реформата на въглеродния пазар, като 2 Корекции в бюджетната рамка на ЕС като част от пакет за Собствени ресурси, отразен в Многогодишната финансова рамка. 6 цяло. Не добре развита или не адаптирана към новите правила национална регулаторна рамка ще окаже отрицателно въздействие върху гладкото функциониране на предвидените финансови стимули и механизми в СТЕ на ЕС, като ще забави достъпа и усвояването от бенефициерите по тези механизми на финансов ресурс, ще затрудни и ограничи мобилизирането на частно финансиране, включително по линия на капиталовите пазари и на използването на инвестиционни и кредитни продукти на банковия финансов сектор, предвид все по-хоризонталното прилагане на т.нар. екологични, социални и управленски критерии (ESG factors), в съответствие с рамката на ЕС за устойчиво финанси. Забавяне на приемането на ЗИД на ЗОИК и транспонирането на европейски директиви, може да доведе до стартирана от Европейската комисия процедура по нарушение по чл. 258, ДФЕС, съответно до налагането на финансова санкция срещу Република България. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се идентифицират. Административна тежест: Не се идентифицира. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Преструктурира се системата за търговия с емисии (СТЕ) на Европейския съюз (ЕС), чрез разширяване на обхвата й.“ Описание: Разширява се обхвата на СТЕ на ЕС, чрез присъединяване корабни дружества, опериращи с кораби под 5000 тона, но не под 400 тона, корабите от офшорната индустрия, както и доставчиците на горива за сградния и транспортния сектор. Ревизират се правилата за безплатно разпределение, в т.ч. показателите и повишение на линейния коефициент за намаление, като драстично се намаляват количествата безплатни квоти за секторите, покрити от Механизма за въглеродна корекция на границите на ЕС - стомана, желязо, алуминий, цимент, торове, електричество, водород, под риск от изтичане на въглерод. Безплатното разпределение на квоти се обвързва с усилията за декарбонизация, за да се стимулира възприемането на нисковъглеродни технологии, като инсталациите, обхванати от задължението за извършване на енергиен одит, са задължени да изпълняват препоръките на одиторския доклад или да демонстрират изпълнение на други мерки, които водят до намаляване на емисиите на парникови газове, еквивалентни на препоръчаните в одиторския доклад. В противен случай безплатното разпределение ще бъде намалявано с 20%. Предвиждат се, при определени условия да бъдат разпределени 30% допълнителни квоти, за операторите на инсталации на централно отопление. Въвеждат се промени в правилата за използване на приходите от тръжни продажби на квоти от стационарни инсталации, като има изискване за използване на 100% от приходите (които не са 2 включени в бюджета на ЕС ) за климатични и енергийни цели, както и за справяне с негативните социални последици от прехода към декарбонизация, включително и за компенсиране на секторите под риск от изтичане на въглерод. 7 От 2025 г. се създава паралелна (отделна) система за търговия с емисии за секторите „сгради“ и „пътен транспорт“, чрез надграждане на съществуващите разпоредби за регулиране на данъчните складове и доставчиците на горива. Емисиите ще се определят индиректно, на база количествата пуснати на пазара горива за транспортния сектор и сградите. Лицата, пускащи на пазара горива за сградите и транспорта, се задължават да имат РЕПГ, да осъществяват мониторинг на ЕПГ и да докладват верифицираните си емисии към ИАОС, който е определен като компетентен орган. Квотите за ЕПГ от горивата за сградите и за транспорта се продават на търг. Емисиите от морски транспорт се включват в обхвата на ЕСТЕ, като корабните дружества се задължават да осъществяват мониторинг на ЕПГ от морския транспорт и да докладват верифицираните си емисии. Определя се национален администриращ компетентен орган на корабните дружества в СТЕ на ЕС, както и количествата ЕПГ, които се покриват от СТЕ на ЕС и които подлежат на преглед и верификация, както и количествата безплатни квоти и графикът, по който следва да бъдат предавани квотите. Неразпределените безплатно квоти ще се продават на търг. Запазват на квотите за солидарност, разпределяни между 16 държави членки (в т.ч. България). Предвиждат се санкции при неизпълнение на задълженията от страна на операторите. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Промените в СТЕ на ЕС ще са стимул за енергийно-интензивните индустрии да разработват и прилагат нови технологии, да търсят и подкрепят иновации и ще допринесе за създаването на нови възможности за работни места и зелен растеж, за насърчаване на инвестициите в нисковъглеродни технологии, включително в промишлеността. Новите правила ще стимулират цените на квотите за ЕПГ, на ниво ЕС, съответно приходите от тръжния дял на България ще се повишат и ще освободят съществен финансов ресурс, който държавата да инвестира в дейности и мерки към нисковъглеродно развитие, заложени в чл. 57 от ЗОИК. Създава се възможност България да предостави допълнително финансиране на производителите и преработвателите на стомана, желязо, алуминий, цимент, електричество, торове, въглерод на национално ниво в СТЕ, за справяне с всеки остатъчен риск от изтичане на въглерод (изместване на инсталацията в трета страна с по-леки регулации в областта на климата и ЕПГ). Ще се увеличи дела на България във Фонда за модернизация, което ще предостави по-големи възможности за финансиране на производство и използване на електрическа енергия от възобновяеми източници, включително водород от възобновяеми източници; отопление и охлаждане от възобновяеми източници; намаляване на общото потребление на енергия чрез енергийна ефективност, включително в промишлеността, транспорта, сградите, селското стопанство и отпадъците; съхранение на енергия и модернизация на енергийните мрежи, включително управление на потреблението, топлопроводите и мрежите за пренос на електроенергия, увеличаване на междусистемните връзки с други държави членки и инфраструктура за мобилност с нулеви емисии; подкрепа за домакинствата с ниски доходи, включително в селските и отдалечените райони, за справяне с енергийната бедност и за модернизиране на отоплителните им системи; както и справедлив преход на зависимите от въглеродни емисии региони. Разширяване на СТЕ на ЕС върху нови сектори като морски транспорт, горива за сгради и транспорт ще допринесе за по-бързия преход към ниско емисионни горива, алтернативни горива и електрификация, както и развиването на съответната инфраструктура на станции на зареждане. 8 Измененията ще създадат стопански възможности за нови пазари за нисковъглеродни технологии и ще създадат по-силни стимули за иновация, като същевременно ще повишават доверието в българските предприятия на европейския и международния пазар. Изпълнявайки поетите на ниво ЕС ангажименти и допринасяйки към договорените цели по СТЕ на ЕС, България ще засили процеса на декарбонизация на икономиката, преход към нискоемисионни или нулеви източници на енергия и мобилизиране на по-зелени иновативни технологии, коеото ще повиши качеството на въздуха и ще увеличи ползите за растежа и заетостта. Ще се улесни набирането на частно финансиране, в т.ч. по линия на капиталовите пазари и на използването на инвестиционни и кредитни продукти на банковия финансов сектор, както и привличането на преки чуждестранни инвестиции в страната. Регулаторната рамка, която въвежда ясни екологични и климатични стандартни за индустриите в средносрочен и дългосрочен план ще позволи плавно прилагане на Environmental, Social and Governance (ESG) критериите. Това от своя страна може да доведе до намаляване на разходите/цените за привличане на заемен ресурс и/или набиране на средства от капиталовите пазари, с оглед осъществяване на „зелени“ инвестиции в страната. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Намаляването на безплатното разпределение на квоти по ЕСТЕ в новия период и по-бавен преход към нисковъглеродни технологии и процеси, поради необходимостта от по-голям финансов ресурс за страната, се очаква да доведат до по-високи непреки разходи за българските оператори в СТЕ на ЕС, които в случай че бъдат прехвърлени, ще повишат цените на продукти и услуги към краен потребител. Подобен ефект към краен потребител по отношение на цената на горивата за сгради и транспорт се очаква и при пълното активиране на измененията в СТЕ на ЕС. Новите правила за намаляване на общия таван на квоти на ЕС и намаляване и прекратяване на безплатното разпределение на квоти, както и функционирането на Резерва за пазарна стабилност на ЕС, се очаква да доведат до драстични увеличения на цените на квотите на ЕПГ, предлагани на тръжната платформа, което ще изисква допълнителен финансов ресурс от всички оператори, за които са възникнали задължения за предаване на квоти за ЕПГ, който има вероятност да доведе до повишаване на цените на крайния продукт. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се идентифицират. Административна тежест: Въвеждат се нови регулаторни режими за корабните дружества и за доставчиците на горива за секторите на сградите и траспорта. Корабните дружества, с определен тонаж се включват в СТЕ на ЕС, и е необходимо да се извърши регистрация на дружествата, съгласно указанията на ЕК посочени в Решение за изпълнение № 2024/411 от 30.01.2024 г. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.2. По проблем 2: Вариант 1 „Без действие“: „Не се актуализира обхвата на СТЕ на ЕС, чрез премахване на безплатните квоти за авиацията от 2027 г.“ 9 Описание: Липса на разпоредби уреждащи плавно преминаване към премахване на безплатното разпределение на квоти за операторите на въздухоплавателни средства, и въвеждането изцяло на продажба чрез търг на квоти, от 2026 г. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се идентифицират. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не добре развитата и не адаптирана към новите правила национална регулаторна рамка ще окаже въздействие върху гладкото функциониране на предвидените в Директивата механизми и ще доведе до несигурност в регулаторната среда и пазарните условия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се идентифицират. Административна тежест: Не се идентифицира. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Обхвата на СТЕ на ЕС се актуализира чрез премахване на безплатните квоти за авиацията от 2027 г.“: Описание: Въвежда се в националното законодателство Директива (ЕС) 2023/958, изменяща Директива 2003/87/ЕО, допринасяща за целостта и ефективното насочване на СТЕ на ЕС, за постигане на целите на Съюза за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. и за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., както и за изпълнението на приноса на Съюза съгласно Парижкото споразумение по отношение на въздухоплаването. По отношение на авиацията се въвежда коефициент за линейно намаление на количеството безплатни квоти, като се предвижда допълнително количество безплатни квоти за авиационни оператори, използващи устойчиви горива. Прекратява се безплатното разпределение на квоти за сектора и се предвижда пълно отдаване на търг на квотите от 2026 г. нататък. Разпределянето за 2024 г. се основава на общото разпределяне за активните оператори на въздухоплавателни средства през 2023 г., намалено с коефициента на линейно намаление, посочен в същата директива. Равнището на разпределяне се повишава, за да се вземат предвид маршрутите, които през 2023 г. не са обхванати от СТЕ на ЕС, но ще влизат в нейния обхват от 2024 г. нататък. През 2024 г. и 2025 г. безплатното разпределение на квоти постепенно се премахва, а от 2026 г. нататък се въвежда изцяло продажба на квотите чрез търг. За периода от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2030 г. се запазват определено количество квоти за покриване на част от оставащата ценова разлика между керосина от изкопаеми източници и допустимите авиационни горива за отделни оператори на въздухоплавателни средства, които се разпределят за евентуални бъдещи свръхзвукови полети. Операторите на въздухоплавателни средства, установени в Съюза, могат да използват единици за съответствие с CORSIA за полети до, от или между трети държави, за които се приема, че участват 10 в CORSIA. На операторите на въздухоплавателни средства, установени извън Съюза, не се изисква да отменят единици за съответствие с CORSIA. Полетите до и от държави, които не прилагат CORSIA, различни от полети, заминаващи от летище в ЕИП и пристигащи на летище в ЕИП, в Швейцария или в Обединеното кралство, са освободени от задължения за връщане на квоти или отмяна на единици. За да се извърши оценка на изпълнението на CORSIA, срокът на настоящата дерогация от задълженията по СТЕ на ЕС се удължава до 31 декември 2026 г. за задълженията за връщане на квоти по отношение на полети, изпълнявани от оператори на въздухоплавателни средства по маршрути, които не попадат в обхвата на CORSIA, до и от съответните трети държави, по отношение на които в противен случай задълженията за докладване и връщане на квоти по СТЕ на ЕС ще се прилагат до 31 март 2027 г. и 30 септември 2027 г. Количество квоти за въздухоплаването се консолидира и за него се прилага коефициентът на линейно намаление, всички приходи от търгове, които не са разпределени към бюджета на Съюза, се използват за цели, свързани с климата. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Осигурява се принос от въздухоплавателния сектор към усилията за постигане на емисионните цели на ЕС за 2030 г. и 2050 г., същевременно отчитайки и връзката с множество други инициативи (в областта на енергийното облагане, политиките относно развитието на енергията от възобновяеми източници, инициативата ReFuelEU и др.), включително в международно измерение – насърчаване на международните партньори за прилагане на CORSIA, реализиране на емисионни редукции и усилия за осигуряване на равнопоставеност между операторите. Измененията са в съответствие и с европейските политики в сферата на научните изследвания и иновациите, като има потенциал да се засили полезното взаимодействие между програмите на ЕС, по-специално Фонда за иновации и рамковите програми на ЕС за научни изследвания и иновации, посредством стимули за внедряване и разгръщане на нисковъглеродни иновативни решения. Предложението има потенциал за стимулиране на производството и разпространението на устойчиви авиационни горива (SAF), въвеждане на технологични и оперативни подобрения в сектора. При преустановяване на безплатното разпределение също се очаква увеличение в тръжната цена на квотите. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Мерките за ограничаване на емисиите ще имат най-голямо отрицателно въздействие срещу малките и средни по капацитет авиационни оператори, с ограничени финансови възможности, което би ги превърнало в неконкурентни, спрямо големите и финансово обезпечени авиационни оператори. Комбинацията от постепенно премахване на безплатните квоти, премахването на квотите от специалния резерв, обвързващите въглеродни кредити за устойчиво авиационно гориво и таксите върху керосина като предстоящи мерки, ще доведат до ощетяване на авиокомпаниите и значително оскъпяване на полетите, което, поради липса на друга възможност и изчерпване на резервите, ще бъде прехвърлено като допълнително натоварване към гражданите и бизнеса, ползващи услугите на авиационния транспорт. Ще се окаже отрицателно въздействие върху движението на хора, стоки и услуги, с оглед географското положение на България като периферна държава членка. Сериозно отрицателно въздействие ще има върху снабдяването на бизнеса със суровини и продукти, както и върху туризма като цяло. 11 Повишаване на разходите на въздушните превозвачи ще намали конкурентоспособност на българските авиокомпании и ще доведе до изтичане на инвестиции в областта на въздухоплаването, както и върху цените на транспортните услуги, което респ. ще доведе и до повишаване на цените на крайните продукти. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се идентифицират Административна тежест: Не се идентифицира. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.3. По проблем 3: Вариант 1 „Без действие“: „Не се променят индивидуалните цели за намаление на ЕПГ на България в секторите извън СТЕ на ЕС, заложени за периода 2020-2030 г.“ Описание: Неактуализиране на индивидуалната цел за намаление на емисии парникови газове, определена на България, в секторите транспорт, отопление на сгради, селско стопанство, малки промишлени инсталации и управление на отпадъците, до 2030 г. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се идентифицират (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Неадаптираната към новите правила национална регулаторна рамка ще окаже въздействие върху функциониране на предвидените в Регламента механизми, и ще доведе до несигурност в регулаторната среда и пазарните условия в секторите транспорт, отопление на сгради, селско стопанство, малки промишлени инсталации и управление на отпадъците. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се идентифицират. Административна тежест: Не се идентифицира. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: „Актуализиране на индивидуалните цели за намаление на ЕПГ на България в секторите извън СТЕ на ЕС, заложени за периода 2020-2030 г.“ Описание: За България се определя индивидуална цел за намаление на ЕПГ в секторите от транспорт, отопление на сгради, селско стопанство, малки промишлени инсталации и управление на отпадъците, в размер на -10% до 2030 г., спрямо показателите за 2005 г. 12 Предвижда се възможност за постигане на посочената цел чрез използване на гъвкави механизми (заемане/банкиране) както и по линия на прилагане на Регламент (ЕС) 2018/841. Въвежда се изискване за изготвяне на план за коригиращи действия при констатиран непостигнат достатъчен напредък за изпълнение на задълженията. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Намаление на емисиите на национално равнище от секторите извън СТЕ на ЕС, ще допринесе за постигането на общата цел на ЕС, в съответствие със справедливото разпределение на усилията за постигане на климатична неутралност към 2050 г. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Създаване на нови политики и мерки, които да осигурят постигане на заложената национална цел, след преглед и оценка за пригодност на съществуващите секторни политики в съответните области ще затрудни функционирането на засегнатите сектори. Предприемането на допълнителни мерки за намаляване на емисиите, може да доведе до повишаване на административното натоварване за публичният сектор, потенциално ще наложи и необходимост от промени в начина на работа на операторите и производителите в засегнатите сектори, както и допълнителни инвестиции. Изпълнението на новите мерки е възможно да доведе и до повишаване на цената на крайните продукти. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се предвиждат. Административна тежест: Не се предвиждат. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.4. По проблем 4: Вариант 1 „Без действие“: „Не се актуализира индивидуалната цел за нетно поглъщане на ЕПГ на България в секторите на земеползване, промяна в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС), заложени за периода 2020-2030“ Описание: Индивидуалните цели на България за нетно поглъщане на ЕПГ няма да бъде актуализиран, съгласно новите изисквания на Европейския съюз, което би довело до финансови разходи за страната за компенсиране на недостатъчните количества за постигане на целта. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се идентифицират (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се идентифицират. 13 (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не се идентифицират Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се идентифицират Икономическите въздействия: Административна тежест: Не се идентифицира. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: „Актуализиране на индивидуалните цели за нетно поглъщане на ЕПГ на България в секторите на земеползване, промяна в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС), заложени за периода 2020-2030“ Описание: Определя се цел от 9, 7 милиона тона (килотона еквивалент на въглероден диоксид) улавяне на въглероден диоксид от сектор ЗПЗГС до 2030 г. Въвежда се изискване за изготвяне на план за коригиращи действия при констатиран не постигнат достатъчен напредък за изпълнение на задълженията. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Допринася се за изпълнението на целта на България за намаление на емисиите на парникови газове в секторите извън СТЕ на ЕС, за подобряване на мониторинга и отчитането в сектора, и постигне климатична неутралност до 2050 г. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не се идентифицират Въздействия върху малките и средните предприятия: Ще се създадат благоприятни икономически въздействия, чрез подпомагане на иновацията и стимулиране на веригата за създаване на стойност при внедряването на възобновяема енергия и технологии, и по-специално слънчевата енергия, която се експлоатира от МСП. Административна тежест: Не се идентифицират. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.5. По проблем 5: Вариант 1 „Без действие“: „Корабите, с определен тонаж няма да попадат в обхватът на СТЕ на ЕС и няма да е определен администриращ орган на корабните дружества по СТЕ на ЕС“ Описание: Кораби с брутен тонаж под 5000 тона, но не и под 400 тона, плаващи под български флаг, както и корабите от офшорната индустрия няма да бъдат в обхвата на СТЕ на ЕС и търговията с ЕПГ. 14 Корабните дружества на по-малки плавателни съдове (5000бт-400т), няма да докладват годишно, считано от 2025 г., и няма да е определен компетентен орган за мониторинг и докладване на корабните дружества. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се идентифицират. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Екологичното въздействие е свързано с липсата на разписани критерии за регулиране на новите системи за търговия с емисии, което компрометира постигането на целите, заложени в Парижкото споразумение относно изменението на климата. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не се идентифицира. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се идентифицират. Административна тежест: Не се идентифицира. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: „Актуализиране на обхвата на морския транспорт в системата на СТЕ на ЕС, актуализиране на правилата за мониторинг и докладване на ЕПГ от морския транспорт, за определени корабни дружества, правилата за акредитация и верификация на операторите, и определяне на компетентни органи по прилагане на Регламент (ЕС) 2015/957“ Описание: Корабите за превоз на генерални товари с брутен тонаж под 5 000 тона, но не и под 400 тона, както и корабите, обслужващи офшорната индустрия ще се включат в обхвата на СТЕ на ЕС, считано от 2025 г. Ще се определят компетентен орган за регистрирането на корабните оператори, както и правилата за мониторинг, докладване, акредитация и верификация на корабните дружества по СТЕ на ЕС. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Разширяване на обхвата на видовете кораби и парникови газове от тях, участващи в СТЕ на ЕС, към които ще се прилагат изискванията за мониторинг и докладване, ще допринесат за опазването на околната среда и изменението на климата. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Корабните дружества ще трябва да следват задължения за регистриране, необходимо е да се извърши мониторинг и докладване на ЕПГ, които следва да бъдат верифицирани от акредитиран верификатор. Операторите ще са задължение да представят на годишна база доклад за ЕПГ на всеки кораб обобщени данни за емисиите на ниво дружество, като докладите следва да бъда верифицирани, което ще ангажира финансов ресурс от страна на корабните дружества. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се идентифицират. 15 Административна тежест: Корабните дружества следва да регистрират плавателните средства, попадащи в обхвата на СТЕ на ЕС пред компетентния орган, както и да докладват ежегодно. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.6. По проблем 6: Вариант 1 „Без действие“: „Не се въвежда Механизма за корекции на въглеродни емисии по границите (МКВЕГ)“. Описание: В българското законодателство няма да се въведе Механизъм за корекции на въглеродни емисии по граници, засягащ вноса на определени материали от трети страни. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се идентифицират (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Икономическите оператори и операторите на инсталации по съществуващите и новите системи за търговия с емисии ще претърпят икономически загуби, поради внос на суровини от трети страни, които са с по-ниска себестойност, което ще доведе до намаляване конкурентоспособността на българските производители. Екологичното въздействие ще се отрази в неизпълнение на екологичния ангажимент към намаляване изменението на климата и смекчаване на климатичните промени, предвидено в Парижкото споразумение за постигане на екологична неутралност към 2050 г. Не са идентифицирани социални отрицателни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не се идентифицира. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се идентифицират. Административна тежест: Не се идентифицира. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: „Въвеждане на Механизма за корекции на въглеродни емисии по границите и определяне на компетентен орган по прилагането му“ Описание: Механизмът разписва правилата за налагане на въглеродна такса на границата на Съюза, на вноса на определени продукти, произхождащи от трети страни, под формата на закупуване на сертификати за емисии. Предложеният нов Механизъм прогресивно ще замени безплатното разпределение на квоти на инсталациите в рамките на СТЕ на ЕС, чрез облагане на следните внесени стоки - стомана, желязо, цимент, електричество, изкуствени торове, алуминий и др. производни на тях. Митническите органи не следва да допускат внос на стоки от лица, които не 16 са одобрени декларатори по МКВЕГ. Механизма за корекции на въглеродни емисии по границите се основава на система за деклариране, при която одобрен декларатор по МКВЕГ, подава ежегодно декларация за съпътстващите емисии на стоките, внасяни на митническата територия на Съюза, и връща съответстващ на тези декларирани и верифицирани емисии брой сертификати по МКВЕГ. В ЗИД на ЗОИК ще се разпише процедури по изпълнение на МКВЕГ – подаване на заявление, одобрение и отнемане на статуса на одобрен декларатор, деклариране на общите верифицирани емисии на внесените стоки, определя националните компетентни органи, включително и продаващият сертификати, както и определя реда за докладване в преходния период от 1 октомври 2023 г. до 31 декември 2025 г. Механизма ще гарантира, че вносът на конкретна категория продукти, е предмет на регулаторна система, при която се прилагат разходи за въглеродните емисии, равностойни на разходите, възникнали съгласно СТЕ на ЕС, в резултат на което цената на въглеродните емисии е равностойна за внасяните и местните продукти. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Въвеждане МКВЕГ е част от законодателния пакет „Подготвени за цел 55“ и служи като основен елемент в инструментариума на Съюза за постигане на целта за неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. в съответствие с Парижкото споразумение, чрез справяне с рисковете от изместване на въглеродни емисии. Механизмът следва да допринесе за насърчаване на декарбонизацията в трети държави. Механизмът представлява екологична мярка, която подкрепя намаляването на ЕПГ в световен мащаб и предотвратява риска от изместване на въглеродни емисии, като същевременно гарантира равностойна цена на въглеродните емисии за внасяните и за местните продукти и съвместимост с правилата на Световната търговска организация. Продажбата на сертификати ще донесе приходи в бюджета на държавата, които могат да подпомогнат мерките и прехода към декарбонизация на икономиката. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Ще се повиши финансовият натиск върху тези сектори в ЕС, които се считат за изложени на риск от изтичане на въглерод (стомана, желязо, алуминий, цимент, електричество, торове, водород) с въвеждането на МКВЕГ, считано от 2025 г. Очаква се частичната загуба на конкурентоспособност на засегнатите дружества. Негативен икономически натиск ще се окаже върху предприятията в България като периферна държава в ЕС, граничеща с трети страни, с оглед факта, че тези предприятия са вносители на суровина, която обработват в инсталации в страната. Новите изисквания ще затруднят вносителите и преработвателите на изброените суровини и материали, както от гледна точка на административната и регулаторната тежест, така и от гледна точка на отговорността им като одобрен „декларатор“. Това може да доведе до свиване на броя на вносителите и затруднения в търговския оборот. Особени затруднения биха имали еднократните/нерегулярните вносители. На национално ниво се очаква да бъдат засегнати не само малките и средни предприятия, но и големи структуроопределящи за икономиката предприятия, които не са в обхвата на инвестициите от структурните фондове на ЕС и няма национален механизъм за подпомагане на големи въглеродно и ресурсоемки производства. Предприятията на национално ниво, които ще бъдат засегнати, попадат в производствените сектори (раздел С от NACE Rev.2), определени като трансформиращи се сектори (въз основа на Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата и регулаторната рамка на ЕСТЕ, както и на множество международни и европейски проучвания на промишлеността), а именно желязо, стомана, цимент и др. 17 Индиректен ефект от новото екологично законодателство ще има върху инвестициите и разходите на бизнеса за реализиране на политиката за енергийна ефективност на сгради, както и върху строителния сектор и индустрията, където алуминият е сред най-използваните суровини. В макроикономически план, прилагането на МКВЕГ и свързаното с него прекратяване на безплатното разпределение на квоти по ЕСТЕ ще доведе до отрицатели последици за брутния вътрешен продукт и конкурентоспособността на българската икономика. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Алуминий Продуктите от алуминий са включени в механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, с мотива, че са силно податливи на изместване на въглеродни емисии. България не произвежда първичен алуминий, но има добре развита преработка на алуминий до крайни продукти. Първичният блок се внася предимно от трети страни. Налагането на допълнителен данък върху тази суровина, ще постави под натиск българските производители, не само спрямо трети страни, но и спрямо страни от ЕС, които имат собствен ресурс. Много трудно е на практика да се установи дали вносният алуминий е бил произведен чрез въглеродно-интензивна електрическа енергия или такава, произведена от алтернативни източници. Инвестициите в металургичната промишленост са дългосрочни и несъвместими с чести и непоследователни регулаторни промени. Производство на цимент: По-голямата част от предприятията за цимент в ЕС плащат цена за въглероден диоксид, с която практически не се сблъсква никой друг циментов завод в света. Всички допълнителни разходи, които не биха били покрити с подходящо ниво на МКВЕГ, биха затруднили или спрели вече започнатите инвестиции. Производство на торове: В България има два работещи завода за производство на торове. Производствените разходи непрекъснато нарастват, спрямо растящата цена на квотите по ЕСТЕ, и непрекъснатото увеличение на цената на природния газ, който в тази индустрия се влага като суровина. Износът на торове ще запази своята нерентабилност и при наличието на действащ МКВЕГ. Въздействия върху малките и средните предприятия: Дружествата ще бъдат задължени да се регистрират в нарочен регистър, да получат разрешение за внос, чрез подаване на необходимите документи за получаване на статут „одобрен декларатор“, както и да закупуват сертификати, при внос на посочените в Регламента стоки. Административна тежест: Вносителите трябва да се регистрират във временния регистър на МКВЕГ. След 2026 г. всеки вносител следва да подаде документи и да получи „статут на одобрен декларатор“. На всяко тримесечие деклараторът представя доклад пред компетентния орган за внесените през това тримесечие стоки – деклараторът е длъжен да изготвя четири доклада годишно. При всеки внос на стоки, попадащи в обхвата на Регламента, се изисква закупуване на сертификати, отговарящи на внасяното количество стоки. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 18 5. Степени По Сравняване на проблеми на вариантите: изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) от 1 до 6: ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 т Цел 1 „Ревизиране на правилата за безплатно разпределение, чрез драстично намаляване количествата безплатни квоти за секторите под риск от изтичане на въглерод, покрити от Механизма за въглеродна корекция на границите на ЕС, именно стомана, желязо, алуминий, цимент, торове, електричество, водород. Цели се стимулиране на възприемането на нисковъглеродни технологии, чрез изпълнение на мерки, които да водят до намаляване на емисиите на парникови газове. Цели се преодоляване на предизвикателствата свързани с разпределението на тежестта и социалните последици от прехода към декарбонизация, както и по-целесъобразното разходване на приходите от прилагане на СТЕ на ЕС. Цели се използването на устойчиви горива от авиационните оператори.“ 3 1 с о н в и т к е ф Е Цел 2 „Поетапно преминаване към премахване на безплатното разпределение на квоти за операторите на въздухоплавателни средства, и въвеждането изцяло на продажба чрез търг на квоти, от 2026 г.“ 3 1 Цел 3 „ Н амаляване на емисии парникови газове (ЕПГ) до 2030 г., в размер на -10% до 2030 г. спрямо 2005 г. от секторите транспорт, отопление на сгради, селско стопанство, малки промишлени инсталации и управление на отпадъците“ 3 1 Цел 4 „ П остигане на климатична неутралност и улавяне на 9,7 милиона тона на въглероден диоксид от сектор „Земеползване, промени в земеползването и горско стопанство“ до 2030 г.“ 3 1 Цел 5 „ Р азширяване на обхвата на газове и видове кораби, към които ще се прилагат изискванията за мониторинг и докладване и повишаване на екологосъобразността и стимулирането на добрите практики по отношение на морския транспорт.“ 3 1 19 Цел 6 „Въвеждане на Механизъм за предотвратяване на изместването на въглеродни емисии и намаляване на емисиите на парникови газове, който ще замени безплатното разпределение на квоти на инсталациите в рамките на Европейската система за търговия с емисии, чиято цел е справяне с риска от изтичане на въглерод по границите на ЕС. Целта на нововъведението е да се постигне неутралитет по отношение климата на съюза, най-късно до 2050 г., в съответствие с Парижкото споразумение, както и да се насърчат трети държава към декарбонизацията, като модел на поведение в икономиката.“ 3 1 т с Цел 1 „Ревизиране на правилата за безплатно разпределение, чрез драстично намаляване количествата безплатни квоти за секторите под риск от изтичане на въглерод, покрити от Механизма за въглеродна корекция на границите на ЕС, именно стомана, желязо, алуминий, цимент, торове, електричество, водород. Цели се стимулиране на възприемането на нисковъглеродни технологии, чрез изпълнение на мерки, които да водят до намаляване на емисиите на парникови газове. Цели се преодоляване на предизвикателствата свързани с разпределението на тежестта и социалните последици от прехода към декарбонизация, както и по-целесъобразното разходване на приходите от прилагане на СТЕ на ЕС. Цели се използването на устойчиви горива от авиационните оператори.“ 3 1 о н с а к и ф Е Цел 2 „Поетапно преминаване към премахване на безплатното разпределение на квоти за операторите на въздухоплавателни средства, и въвеждането изцяло на продажба чрез търг на квоти, от 2026 г.“ 3 1 Цел 3 „ Н амаляване на емисии парникови газове (ЕПГ) до 2030 г., в размер на -10% до 2030 г. спрямо 2005 г. от секторите транспорт, отопление на сгради, селско стопанство, малки промишлени инсталации и управление на отпадъците“ 3 1 Цел 4 „ П остигане на климатична неутралност и улавяне на 9,7 милиона тона на въглероден диоксид от сектор „Земеползване, промени в земеползването и горско стопанство“ до 2030 г.“ 3 1 Цел 5 „ Р азширяване на обхвата на газове и видове кораби, към които ще се прилагат изискванията за мониторинг и докладване и повишаване на екологосъобразността и стимулирането на добрите практики по отношение на морския транспорт. „ 3 1 20 Цел 6 „Въвеждане на Механизъм за предотвратяване на изместването на въглеродни емисии и намаляване на емисиите на парникови газове, който ще замени безплатното разпределение на квоти на инсталациите в рамките на Европейската система за търговия с емисии, чиято цел е справяне с риска от изтичане на въглерод по границите на ЕС. Целта на нововъведението е да се постигне неутралитет по отношение климата на съюза, най-късно до 2050 г., в съответствие с Парижкото споразумение, както и да се насърчат трети държава към декарбонизацията, като модел на поведение в икономиката.“ 3 1 т с Цел 1 „Ревизиране на правилата за безплатно разпределение, чрез драстично намаляване количествата безплатни квоти за секторите под риск от изтичане на въглерод, покрити от Механизма за въглеродна корекция на границите на ЕС, именно стомана, желязо, алуминий, цимент, торове, електричество, водород. Цели се стимулиране на възприемането на нисковъглеродни технологии, чрез изпълнение на мерки, които да водят до намаляване на емисиите на парникови газове. Цели се преодоляване на предизвикателствата свързани с разпределението на тежестта и социалните последици от прехода към декарбонизация, както и по-целесъобразното разходване на приходите от прилагане на СТЕ на ЕС. Цели се използването на устойчиви горива от авиационните оператори.“ 3 1 о н а в у с а л г ъ С Цел 2 „Поетапно преминаване към премахване на безплатното разпределение на квоти за операторите на въздухоплавателни средства, и въвеждането изцяло на продажба чрез търг на квоти, от 2026 г.“ 3 1 Цел 3 „ Н амаляване на емисии парникови газове (ЕПГ) до 2030 г., в размер на -10% до 2030 г. спрямо 2005 г. от секторите транспорт, отопление на сгради, селско стопанство, малки промишлени инсталации и управление на отпадъците“ 3 1 Цел 4 „ П остигане на климатична неутралност и улавяне на 9,7 милиона тона на въглероден диоксид от сектор „Земеползване, промени в земеползването и горско стопанство“ до 2030 г.“ 3 1 Цел 5 „ Р азширяване на обхвата на газове и видове кораби, към които ще се прилагат изискванията за мониторинг и докладване и повишаване на екологосъобразността и стимулирането на добрите практики по отношение на морския транспорт. „ 3 1 21 Цел 6 „Въвеждане на Механизъм за предотвратяване на изместването на въглеродни емисии и намаляване на емисиите на парникови газове, който ще замени безплатното разпределение на квоти на инсталациите в рамките на Европейската система за търговия с емисии, чиято цел е справяне с риска от изтичане на въглерод по границите на ЕС. Целта на нововъведението е да се постигне неутралитет по отношение климата на съюза, най-късно до 2050 г., в съответствие с Парижкото споразумение, както и да се насърчат трети държава към декарбонизацията, като модел на поведение в икономиката.“ 3 1 6. По цели Варианти Посочете Избор на всички съответстващ ограничаване е 2 препоръчителен вариант: посочени проблеми от Проблем 1 до Проблем на приемане на проекта на Закон за изменение изменението на климата“, с произтичащите препоръчителен вариант на действие спрямо се отличават с най-висока степен на ефективност, препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6 включително: и от това решаването на ефикасност и Варианти допълнение на Закона постигане на заложените посочените съгласуваност. 2, за проблеми. 6.1. Х щ. 1.1. 1. сектор, № 3 за независим данните 2. и под чрез вменява се годишен 3. чрез Промяна прилагането Ще се Ще се Няма Изборът към регистриране издаване разрешителното разрешителното. целогодишно от 400 поддържане с изготвя, Механизма в административната тежест за физическите и на препоръчителния вариант (включително по увеличи намали ефект следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния Административната тежест ще се увеличи за лицата, пускащи транспортния сектор и допълнителните сектори, така чл. 30, ал. 3 от ЗОИК при изпълнение на четири като участници в СТЕ на ЕС. За дейността ще е на разрешително за ЕПГ, или изготвяне на за ЕПГ. Годишно ще се налага За дейността по мониторинг на емисиите на изпълнение на задължението. Създава се задължение верифициращ орган) и предоставяне пред компетентния мониторинга на ЕПГ и прехвърляне, отмяна и предаване Административната тежест ще се увеличи за корабните тона, корабните дружества от офшорната индустрия задължението за регистриране като участници в СТЕ на сертификати по партида на всяко тримесечие. мониторинга на ЕПГ, което е с времетраене целогодишно верифицира (от независим верифициращ орган) и доклад за емисиите и връщане на квоти (за всяка година.) Административната тежест ще се увеличи за вносителите за корекции на въглеродните емисии по границите регистриране в механизма и участие в придобиване на юридическите отделните вариант за на пазара както са дейности, необходимо да документ неопределен брой парникови за изготвяне, орган на квоти дружества, с тонаж при изпълнение на ЕС. Създава Допълнително изпълнение. предоставя на на стоки, при изпълнение сертификати лица от проблеми): решаване на всеки проблем. горива за дефинирани в Приложение чрез задължението се изготвя за актуализиране актуализации газове, ще се верифициране на годишен доклад (за всяка година). под 5000 тона, на три се задължение задължение Необходимо компетентния попадащи в обхвата на четири за извършване сградния за заявление на на налага (от за но не дейности, за се е да орган на дейности, на 22 дейността по внос и продажба на стоките. Създава се задължение за регистрация и докладване, което да е изискуемо на всяко тримесечие до края на 2025 г., считано от влизане в сила на Регламента (ЕС) 2023/956. Като последващо задължение се идентифицира еднократно подаване на заявление за получаване на статут „одобрен декларатор“. Вносителите и лицата, в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/956 следва да предоставят ежегодна верифицирана (от независим проверяващ орган) декларация по Механизма (за всяка година), както и при установена необходимост да връщат закупени сертификати (при загуба на качество „одобрен декларатор“ изрично предвидени случаи в Регламента). Административно задължение е и поддържането на сертификати по партида, което действие следва да се извършва на всяко тримесечие. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Д Да Х Не Със ЗИД на ЗОИК се въвеждат: 1. Разрешителен режим за лицата, пускащи на пазара горива за сградния фонд, транспортния сектор и допълнителните сектори по Директива (ЕС) 2023/958 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО по отношение на приноса на въздухоплаването към целта на Съюза за намаляване на емисиите в цялата икономика и подходящото прилагане на глобална, основана на пазара мярка; 2. Регистрационен режим за корабните дружества, по Регламент (ЕС) 2023/957 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година за изменение на Регламент (ЕС) 2015/757 с цел да се предвиди включването на дейностите в областта на морския транспорт в системата на ЕС за търговия с емисии, както и мониторингът, докладването и проверката на емисиите на допълнителни парникови газове и емисиите от допълнителни видове кораби ; 3. Регистрационен и разрешителен режим за вносителите на стоки по Регламент (ЕС) 2023/956 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година за създаване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите. Режимите произтичат от актове на ЕС, които са задължителни за прилагане от страна на България като член на ЕС и които не могат да бъдат постигнати с други мерки и политики. Въвеждането на режимите гарантират правилното и пълно прилагане на изискванията и постигането на целите на Директива (ЕС) 2023/958, Регламент (ЕС) 2023/957 и Регламент (ЕС) 2023/956. Трите регулаторни режима са в съответствие с чл. 10-12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. Проектът на нормативен акт не предвижда въвеждането на изисквания към доставчиците на услуги, свързани с достъпа до услуги или с упражняването на дейност по предоставяне на услуги и не попада в хипотезите на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 23 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Х Д Да Не Вносителите на стоки по Регламент (ЕС) 2023/956 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година за създаване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите ще бъдат вписвани в регистър, който ще е администриран от българския компетентен орган, но ще е част от регистъра на ЕС по МКВЕГ, чиято платформа, софтуер, поддръжка на ниво ЕС, достъп и сигурност ще се осъществяват от ЕК, подобно на регистъра на ЕПГ. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Х А. Актът засяга пряко МСП А. Актът не засяга МСП Постигането на Цел 1 до 6, включително ще окаже пряко въздействие върху МСП, в различни сфери и сектори на Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани потенциални рискове от прилагането на Варианти 2, съответстващи на приемане на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, с произтичащите от това постигане на заложените цели от 1 до 6, включително. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. В съответствие с чл. 26, ал. 2-4 от Закона за нормативните актове и в изпълнение на чл. 85 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, проектът на постановление, докладът, съгласуваната частична предварителна оценка на въздействието на проекта на нормативен акт и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ в Администрацията на Министерския съвет ще бъдат публикувани на интернет страниците на Министерство на околната среда и водите и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет за срок от 30 дни. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 24 Х Д Да Не Списъкът с актове на ЕС, имащи ефект и отразени в ЗИД на ЗОИК, е посочен в т. 1.3. Линкове към актовете и съответната информация е посочена в т. 10. 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? Д Да Не Х (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: https://eur-lex.europa.eu/legal- content/EN/TXT/?uri=uriserv%3AOJ.L_.2023.130.01.0134.01.ENG&toc=OJ%3AL%3A2023%3A130%3ATOC https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=celex%3A32023L0958 https://eur-lex.europa.eu/legal- content/EN/TXT/?uri=uriserv%3AOJ.L_.2023.111.01.0001.01.ENG&toc=OJ%3AL%3A2023%3A111%3ATOC https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2023/839/oj https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=uriserv%3AOJ.L_.2023.130.01.0105.01.ENG https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A32023R0956 https://www.strategy.bg/calculator/Calculator.aspx Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: https://eur-lex.europa.eu/homepage.html https://climate.ec.europa.eu/eu-action_en https://commission.europa.eu/publications/legal-documents-delivering-european-green-deal_en Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Миля Димитрова – и.д. директор на Главна дирекция „Политика по изменение на климата“ Дата: Подпис:

С П Р А В К А За отразяване на становищата от обществено обсъждане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата (Обн. ДВ. бр.22 от 11 Март 2014г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.17 от 6 Март 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.41 от 5 Юни 2015г., изм. ДВ. бр.56 от 24 Юли 2015г., изм. ДВ. бр.47 от 21 Юни 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.12 от 3 Февруари 2017г., изм. ДВ. бр.58 от 18 Юли 2017г., изм. ДВ. бр.85 от 24 Октомври 2017г., изм. ДВ. бр.7 от 19 Януари 2018г., изм. ДВ. бр.15 от 16 Февруари 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.25 от 20 Март 2020г., изм. ДВ. бр.19 от 5 Март 2021г., изм. ДВ. бр.102 от 23 Декември 2022г., изм. ДВ. бр.84 от 6 Октомври 2023г., изм. ДВ. бр.96 от 17 Ноември 2023г., изм. ДВ. бр.102 от 8 Декември 2023г., изм. ДВ. бр.16 от 23 Февруари 2024г., изм. и доп. ДВ. бр.28 от 2 Април 2024г.) 1 № Предложения от: Предложение Приема предложе-нието Не приема предложението. Мотиви 1 Кроношпан България ЕООД 1. Предвидената промяна, касаеща инсталациите използващи биомаса С предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата (Проекта) се предвижда инсталациите, които използват преобладаващо изгарянето на биомаса да бъдат изключени от приложното поле на схемата за търговия с парникови газове. В частност, Проектът предвижда, инсталациите, които през съответния петгодишен период, емисиите от изгарянето на биомаса, допринасят средно за повече от 95 на сто от средната стойност на общите емисии на парникови газове, да не влизат в приложното поле на схемата за търговия с парникови газове. Проектът представлява транспониране на Директива (ЕС) 2023/959 и въвеждане на национални мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2023/957, Регламент (ЕС) 2023/839, Регламент (ЕС) 2023/857 и Регламент (ЕС) 2023/956. 2. Необходимо е да бъде предвиден преходен период за заварените инсталации, който да бъде съобразен с правилата за недопускане на Не се приема. Предлаганата промяна транспонира Директива 2023/959 и не е налице правна възможност за дерогация за държавите- членки. 2 отрицателно въздействие и отрицателно влияние върху жизнеспособността на направените инвестиции На първо място следва да се отбележи, че държавите членки имат право да прилагат различни схеми на национално равнище за подпомагане в областта на енергията от възобновяеми източници, като националните мерки за подпомагане се съобразяват съобразно с националните цели и специфики в областта на зелената енергия. За целта при въвеждането на националните мерки държавите членки могат да преценят съответните механизми за тяхното прилагане за постигане на легитимната цел за увеличаване на производството на зелена енергия при спазване на основните принципи в европейското законодателство за правна сигурност и защита на легитимните очаквания. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че Проектът не предвижда преходен период, който дава възможност вече направена инвестиция във възобновяеми източници да бъде възстановена от инвеститорите. Кроношпан България ЕООД направи инвестиция надхвърляща €300 млн. в модернизация на завода си в гр. Велико Търново и внедряване на нови производствени мощности и технологии. За да бъде в съответствие с целите на европейското и национално законодателство в областта на възобновяемите енергийни източници, част от инвестициите включваха изграждане на инсталации, които използва като единствено гориво биомаса, формирана като остатъчен продукт при обработката на основната суровина (дървесина) за произвежданите продукти от дружеството. Инсталациите за изгаряне на биомаса са на обща стойност €19.7 млн. иса въведена в експлоатация съответно през 2016г. и 2020г. Намерението на Дружеството беше от една страна въвеждане на технологии осигуряващи въглеродна неутралност и на следващо място направената инвестиция да бъде възстановена от продажбите на безплатни квоти, предоставяни за дейността на компанията. Производствената площадка във Велико Търново е регистрирана с 1 Решение на Европейската комисия от 29 юни 2021 година относно даване на указания на централния администратор на Дневника на Европейския съюз за трансакциите да въведе националните таблици за разпределяне на Белгия, България, Чехия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия и Швеция в Дневника на Европейския съюз за трансакциите 3 идентификационен номер BG000000000000055 в Приложение II към 1 РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА № 2021/С 302/01 . Към настоящия момент от продажбите на безплатни квоти предоставени за производствена площадка гр. Велико Търново Дружеството е успяло да възстанови само част от направените инвестиции на обща стойност от €9.8 млн. Следва да се отбележи, че схемите за подпомагане имат за цел да подпомагат експлоатацията на инсталациите използващи зелена енергия след като те вече са действащи. Това има стимулиращ ефект, тъй като насърчава участниците да увеличават потреблението на зелена енергия и по този начин се постига преследваната легитимна цел за намаляване на емисиите парникови газове. Предвиденото в Проекта изключване на изградената от Дружеството инсталация използваща биомаса на производствената база в гр. Велико Търново е противоречие с целите, принципите и гаранциите предвидени в европейското и националното законодателство, целящи да стимулират икономическите оператори за извършват инвестиции в нови технологии водещи до намаляване на емисиите парникови газове. За постигане на тези цели, законодателството предвижда гаранции за тези икономически оператори за защита на техните инвестиции. Подробни съображения са изложени в т.3 по-долу. 3. Съображения ЕС се установил редица цели във връзка с изменението на климата, като за постигането им са приети комплекс от законодателни актове на ниво ЕС, предвиждащи и предприемане на национални мерки от отделните държави членки за постигане на целите на „нулеви нетни емисии“ на парниковите газове до 2050г. В тази връзка насърчаването на възобновяемите видове енергия е една от целите на енергийната политика на Съюза. Както се посочва в актовете на 4 европейското право увеличеното използване на енергия от възобновяеми източници или „възобновяема енергия“ представлява важна част от пакета от мерки, необходими за намаляване на емисиите на парникови газове и за съобразяване с ангажимента на Съюза съгласно Парижкото споразумение от 2015 г. относно изменението на климата след 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (наричано по-долу „Парижкото споразумение“), както и с рамката за политиките на Съюза в областта на климата и енергетиката в периода до 2030 г., включително обвързващата цел на Съюза за намаление до 2030 г. на емисиите в Съюза с поне 40 % в сравнение с количествата от 1990 г. Обвързващата цел на Съюза за 2030 г. в областта на възобновяемата енергия и приносът на държавите членки за тази цел, включително техните базови дялове във връзка с техните общи национални цели за 2020 г., са сред основните елементи, които имат първостепенно значение за политиката на Съюза в областта на енергетиката и околната среда. За осъществяване на политиката на ЕС за климата и постигане на поставените цели, държавите членки следва да прилагат схеми за подпомагане на икономическите оператори, които провеждат мерки и извършват инвестиции за подобряване на използваните технологии за намаляване на емисиите парникови газови. За целта държавите членки следва да могат да предприемат мерки, като предоставяне на информация, предоставяне на техническа и финансова подкрепа, и намаляване на административните изисквания. Правилното функциониране на националните схеми за подпомагане е необходимо за да се поддържа доверието на инвеститорите, за да бъдат насърчени да извършват инвестиции, които да разширяват използването на зелена енергия и оттам на количеството парникови газове. Важна част от политиките в европейското законодателство за климата е осигуряване на гаранции и предвидимост за икономическите оператори по отношение на правната и икономическа среда и в частност относно стабилност и предвидимост на условията и правилата за извършване на инвестиции във възобновяеми източници на енергия. 2 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/2001 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници 5 В тази връзка политиките на държавите членки за насърчаване на използването на възобновяема енергия следва да са предвидими и стабилни и следва да избягват чести промени или промени с обратна сила. Липсата на предвидимост и стабилност на политиката има пряко въздействие върху цената на финансирането на капиталовложенията, разходите за разработване на проекти и по този начин и върху размера на общите разходи за разпространение на възобновяемата енергия в Съюза. Държавите членки следва да не допускат при преразглеждане на каквато и да е помощ, предоставена на проекти за възобновяема енергия, то да има отрицателно въздействие върху тяхната икономическа жизнеспособност. В този контекст, държавите членки следва да въвеждат разходоефективни насърчителни политики и да осигуряват тяхната финансова устойчивост. За осигуряване на предвидимост и сигурност на инвестициите във възобновяеми енергийни източници, държавите членки следва да публикуват дългосрочен ориентировъчен график, който да обхваща основните аспекти на очакваното подпомагане, без да се засяга възможността държавите членки да вземат решения относно разпределението на бюджета в годините, обхванати от графика. Като гаранция за насърчаване на инвеститорите и осигуряване на стабилност на финансовото подпомагане в чл.6 от Директива (ЕС) 2 2018/2001 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА се предвижда изрично задължение за държавите членки да гарантират, че равнището на подпомагане и съответните условия, свързани с подпомагането, предоставено на проекти за енергия от възобновяеми източници, не се преразглеждат по начин, който да оказва отрицателно въздействие върху предоставените по това подпомагане права и да подкопава икономическата жизнеспособност на подпомаганите проекти. Осигуряването на предвидимост и стабилност на финансовото подпомагане, изисква предприеманите мерки от държавите членки за промени в мерките за подпомагане да не водят до накърняване и подкопаване на икономическата жизнеспособност на подпомаганите 6 проекти, т.е. да не водят до невъзможност икономическите оператори да възстановят своите инвестиции извършени с цел въвеждане на инсталации за възобновяеми енергийни източници. Мерките за подпомагане, които се прилагат от държавите членки в изпълнение на правилата на европейското законодателство в областта на възобновяемите енергийни източници, следва да гарантира и осигури на икономическите оператори поне възстановяване на направените инвестиции за въвеждане на възобновяеми енергийни източници. Тази политика в европейското законодателство за осигуряване на предвидимост и стабилност на финансовото състояние е транспонирана и в българското законодателство – в Закона за възобновяемите енергийни източници (ЗВЕИ). В член 17, ал.1, т.2 от ЗВЕИ е предвидено, че разработване на схеми за подпомагане производството и потреблението на енергия от биомаса, в случаите когато се използват технологии с висока степен на опазване на околната среда и се произвежда енергия по високоефективен способ, попада в обхвата на мерките за насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници Също така ал. 3 от същата разпоредба предвижда, че промени в разработена схема за подпомагане за електрическата енергия от възобновяеми източници се правят съобразно обективни критерии, установени в първоначално разработената схема при недопускане на отрицателно въздействие и влияние върху икономическата жизнеспособност на инвестицията. Гаранциите предвидени в европейското и национално законодателство за осигуряване на стабилност на финансовото състояние на инвестициите направени от икономическите оператори за възобновяеми енергийни източници, изискват промените в първоначално разработените схеми за подпомагане да бъдат извършвани след внимателен анализ и въз основа на обективни критерии, като не се следва да се допуска отрицателно въздействие и влияние върху икономическата жизнеспособност на инвестицията. 7 В тази връзка предлаганата промяна в Проекта за отпадане от приложното поле на схемата за търговия с емисии на инсталациите използващи биомаса, при които емисиите от изгарянето на биомаса, допринасят средно за повече от 95 на сто от средната стойност на общите емисии на парникови газове, без да бъде предвиден преходен период за заварените инсталации, не съответства на гаранциите за предвидимост и стабилност на финансовото състояние на инвестициите във възобновяеми енергийни източници. Липсата на преходен период, оказва отрицателно въздействие върху икономическата жизнеспособност на направените инвестиции, тъй като прекратяването на мерките за подпомагане води до невъзможност за възстановяване на направените инвестиции във възобновяеми енергийни източници. Предвид на изложеното считаме, че за заварените инсталации използващи биомаса, следва да бъде предвиден, преходен период в който да продължат да се ползват от мерки за подпомагане, които да им осигури възможност за възстановят направените от тях инвестиции в нови мощности за възобновяеми енергийни източници. 2 ЕВН България Топлофикац ия ЕАД Според публикуваните мотиви, целта на Проекта на ЗИДЗОИК е (i) транспонирането на Директива (ЕС) 2023/959 и Директива (ЕС) 2023/958 – уточняваме, че и двете са приети за изменение на Директива 2003/87/ЕО за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета („Директива 2003/87/ЕО"), а също и (ii) въвеждането на национални мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2023/957, Регламент (ЕС) 2023/839, Регламент (ЕС) 2023/857 и Регламент (ЕС) 2023/956. Впечатление прави, че в процеса по изготвяне на Проекта и мотивите към него, не е обсъдена в пълнота актуалната правна уредба на ниво Европейски съюз („ЕС“). В мотивите към Проекта на ЗИДЗОИК е отбелязано, както вече споменахме, че основна цел е транспонирането на Директива 2023/959, която отразява целта за намаляване на емисиите в системата за търговия с емисии („СТЕ“), както и че цитираната директива включва ревизиране на правилата за безплатно разпределение на квоти Приема се. В законопроекта има многократно рефериране към Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 във връзка с различни аспекти на процеса на разпределение на безплатни квоти. 3 Чл. 10а е въведен с Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността. Последната ревизия на чл. 10а е с Директива (ЕС) 2023/959. 8 3 (бел.: предвидени в член 10а ). Последното обаче не е съвсем точно, тъй като уредбата на правилата за безплатно разпределяне на квоти за емисии по член 10а, далеч не се съдържа и ревизира единствено от посочената за транспониране в ЗИДЗОИК Директива (ЕС) 2023/959. Напротив, въпросният член 10а установява преходни общностни правила за хармонизирано безплатно разпределение на квоти, като в точка 1 от същия изрично се възлага на Европейската комисия да приема делегирани актове по приложението му, което от своя страна да доведе до пълното хармонизиране на правилата за разпределението на квотите. В тази връзка е специално приет Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 на Комисията от 19 декември 2018 г. за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО („Регламент 2019/331“), изменен последващо с Делегиран Регламент (ЕС) 2024/873 на Комисията от 30 януари 2024 за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 по отношение на валидни за целия Съюз преходни правила за хармонизирано безплатно разпределяне на квоти за емисии („Регламент 2024/873“). Делегираните актове се приемат с цел изменение или допълване на определени елементи от първичното право на ЕС и служат за адаптирането му. От друга страна Регламент 2019/331 установява подробните правила, свързани с допустимостта на всички процеси за безплатно разпределяне на квоти. Ето защо, считаме за наложително при финализиране текстовете на Проекта на ЗИДЗОИК, да бъде анализиран и отразен адекватно, а не спорадично чрез препратки в някои от предлаганите нови текстове и Регламент 2019/331, съответно изменящия го Регламент 2024/873. Всичко това, с оглед да се избегнат последващи противоречия на националната уредба (ЗИДЗОИК) с правото на ЕС, и поради примата на правото на ЕС, имайки предвид изричната разпоредба на Закона за нормативните актове ("ЗНА“), постановяваща в чл. 15, ал. 2, 9 че „Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът.“. 10 Конкретни коментари и предложения по законопроекта: §28 от ЗИДЗОИК Приема се. С §28 се предлагат нови разпоредби – членове 46б - 46г, с които (наред с друго) се уреждат условията и реда за разпределяне на безплатните количества квоти за инсталациите по Приложение № 1 към ЗОИК. Някои от текстовете се нуждаят от прецизиране, а други следва да се допълнят по начин, който изцяло да изпълнява целите за синхронизиране на ЗОИК с изискванията на Директива 2023/959 и Регламент 2024/873. по чл. 46в, ал. 2 - като предпоставка за предоставяне на допълнително количество безплатни квоти, е предвидено, че операторите на инсталации за централно отопление в срок до 01.5.2024 изготвят план за неутралност по отношение на климата. Практическото приложение на тази норма освен, че е нереалистично с оглед процедурата по приемане на нормативните актове, предвидена в ЗНА, е съмнително и от гледна точка на изискванията за съответствието на вътрешното законодателство с правото на ЕС. Това е така, тъй като според член 22б, параграф 3, точка „г“ от Регламент 2024/873, с който както вече отбелязахме се постига пълнота в уредбата за разпределение на квоти за емисии на ниво ЕС, този срок е 30.5.2024. Този нов краен срок, който в Проекта на ЗИДЗОИК не е синхронизиран с волята на европейския законодател, всъщност е заложен единствено с цел привеждане в съответствие на обвързаността с условията за безплатно разпределяне на квоти по плановете за неутралност с установената вече съществуваща процедура в Регламент 2019/331 за 4 подаване на заявления за безплатно разпределяне на квоти . Ако съкращаването на срока за представяне на плана за неутралност на инсталациите по отношение на климата е с цел да се гарантира някакъв обществен интерес, то това не става ясно от мотивите към законопроекта, още повече, че този план е (наред с друго) част от документацията, която придружава заявлението за разпределяне на безплатни квоти, което съгласно член 4, параграф 1 от Регламент 2019/331 операторите подават в срок до 30.5 от текущата година на съответния период. 11 За да се постигнат целите на СТЕ е редно да се прилагат едни и същи правила, валидни за целия ЕС, в тази връзка е изключително важно на национално равнище процедурата за разпределяне на квоти с емисии да съответства изцяло на Регламент 2019/331. В конкретния случай срокът за изготвяне и представяне на документите за удостоверяване изпълнението на изискванията за безплатно разпределяне на квоти с емисии, следва да е 30.5.2024, което съответства на предвидения за предходния период срок съгласно член 4, параграф 1 от Регламент 2019/331. След като вече изяснихме важността на адекватното, точно и вярно транспониране на всички приложими европейски норми и в случая - срокове, относно процедурата по безплатно разпределяне на квоти, считаме че е необходимо това да бъде взето предвид и отразено в Проекта на ЗИДЗОИК. Ето защо, предлагаме разпоредбата на чл. 46в, ал. 2 от ЗИДЗОИК да се измени и да има следната редакция: Чл. 46в. (2) Операторите на инсталации за централно отопление, които са подали заявление за допълнителни безплатни квоти за дадени инсталации, до 1 30 май 2024 г. изготвят план за неутралност по отношение на климата на тези инсталации. 5 Съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО „Ако за дадена инсталация се прилага задължението за извършване на енергиен одит или за въвеждане на сертифицирана система за енергийно управление съгласно член 8 от Директива 2012/27 и ако препоръките от доклада от одита или от сертифицираната система за енергийно управление не са изпълнени, количеството безплатни квоти се намалява с 20 %“. 6 В член 22а от Регламент 2024/873 са предвидени условия за дерогация от член 10а от Директива 2003/87 като основанията са посочени изрично. 12 по чл. 46г - с новите текстове се цели да се ревизират правилата за безплатно разпределяне на квоти, във връзка с изискванията за декарбонизация на инсталациите, обхванати от задължението за извършване на енергиен одит. Постигането на тази цел би било възможно, само при условие че регулациите, които се създават с нормата на чл. 46г, съответстват изцяло на правилата за хармонизирано безплатно разпределяне на квоти с емисии, обвързани с прилагането на мерки за подобряване на енергийната ефективност, предвидени в член 10а, 5 6 параграф 1 от Директива 2023/959 и чл. 22а от Регламент 2024/873 . В същото време обаче прави впечатление, че в чл. 46г от ЗИДЗОИК не са възприети всички възможности за изключение, които предоставя член 22а от Регламент 2024/873. В Проекта на ЗИДЗОИК те са само три: (1) когато срокът за изплащане на съответните инвестиции надвишава три години или (2) когато разходите за тези инвестиции са диспропорционални, или (3) когато операторът на инсталацията докаже, че е изпълнил други мерки, които водят до намаляване на емисиите на парникови газове, равностойни на препоръките от доклада по чл. 62 от Закона за енергийната ефективност или по сертифицираната система за управление на енергията за съответната инсталация. В същото време, с Регламент 2024/873 (член 22а, параграф 1, букви „г“, „д“ и „е“) е предвидено, че като основание за дерогация от условията по член 10а от Директива 2023/959, се прилагат и случаите, когато: (1) препоръките от доклада от одита или от сертифицираната система за енергийно управление няма да доведат до икономии на енергия в извършвания в инсталацията промишлен процес; (2) не са настъпили специфичните за инсталацията експлоатационни условия, включително планирани или непланирани периоди на поддръжка, въз основа на които е определен срокът на възвръщаемост на мерките, както и (3) препоръките на доклада от одита или на Приема се частично. Регламентът има пряко действие, поради което не се възпроизвеждат разпоредбите му. 7Находящ се на интернет адрес: https://view.officeapps.live.com/op/view.aspx?src=https%3A%2F%2Fwww.moew.government.bg%2Fstatic%2Fmedia%2Fups%2Farticles%2Fattachments%2FBDR_template_COM_bg_2024%2520update_final_2024040 2c422663b2c556fcc4459c8b9176e1a77.xls&wdOrigin=BROWSELINK DR_template_COM_bg_2024 update_final_20240402c422663b2c556fcc4459c8b9176e1a77.xls (live.com) 13 сертифицираната система не са издадени през първите четири години от съответния базов период. За да се изпълнят целите за хармонизиране на националното законодателство с регулациите на СТЕ, валидни за целия ЕС, е важно разпоредбата на чл. 46г да се допълни като обхване останалите хипотези за дерогация по член 10а от Регламент 2024/873. В подкрепа на това следва да се обърне внимание и на вече публикуван на страницата на Министерството на околната среда и водите, одобрен от Европейската 7 комисия формуляр Доклад с базови данни за фаза 4 на СТЕ на ЕС , в който на лист с наименование: „A_installation data”, Раздел II, т. 2 са изброени всички възможности за прилагане на изключение, съгласно член 22а от Регламент 2024/873. Не на последно място, според мотивите и Доклада за приемане на Проекта, целта е да се транспонират изцяло актове на европейското законодателство, влезли в сила през 2023 (а според нас – и актовете от 2024), с цел да се прилагат на общностно равнище едни и същи мерки за намаляване на емисиите на ЕС, които да гарантират справедлив и социално оправдан преход, да се запазят и засилят иновациите и конкурентоспособността на промишлеността на ЕС, като същевременно по този начин се гарантират равни условия по отношение на икономическите оператори в държавите членки. За да се оправдае тази цел, предложението ни е в разпоредбата на чл. 46г да бъдат уредени всички хипотези за дерогация по член 22а от Регламент 2024/873 и текстът на чл. 46г, ал. 2 да придобие следния вид: Чл. 46г (2) Количеството безплатни квоти по ал. 1 не се намалява, ако операторът на инсталацията докаже, че е изпълнил други мерки, които водят до намаляване на емисиите на парникови газове, 14 равностойни на препоръките от доклада по чл. 62 от Закона за енергийната ефективност или по сертифицираната система за управление на енергията за съответната инсталация, или ако препоръките от доклада от одита или от сертифицираната система за енергийно управление няма да доведат до икономии на енергия в извършвания в инсталацията промишлен процес, или ако препоръки не са издадени през първите четири години от съответния базов период, както и когато не са настъпили специфичните за инсталацията експлоатационни условия, включително планирани или непланирани периоди на поддръжка, въз основа на които е определен срокът на възвръщаемост на мерките. По-нататък – в чл. 46г, ал. 1, т. 1 се използва терминът “диспропорционални“, но никъде в текста на Проекта поне ние не намираме дефиниция на това понятие. Считаме за удачно терминът да се изясни с дефинитивна норма в Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗОИК, която буквално да възпроизвежда условията за диспропорционалност на мерките от Доклада по чл. 62 от Закона за енергийната ефективност, определени с член 22а, параграф 1, буква „б“ от Регламент 2024/873. Предлагаме § 57 от Проекта на ЗИД ЗОИК да се допълни, като се предвиди изрично дефиниция на определението за „диспропорционални разходи“ както следва: §1, т. 83 (нова) „Диспропорционални разходи“ са инвестиционните разходи за изпълнение на дадена препоръка от доклад по чл. 62 от Закона за енергийната ефективност, на стойност над 5 % от годишния оборот на инсталацията или 25 % от печалбата на инсталацията, изчислени въз основа на съответните средни годишни стойности за Приема се. 8 Чл. 43а, ал. 3 ЗОИК - На отрасли и подотрасли, които могат да прехвърлят голяма част от разходите за квоти в крайния продукт, се разпределят безплатно квоти в размер 30 на сто от количеството квоти, определено по реда на чл. 43. Безплатното количество квоти за тези отрасли и подотрасли, с изключение на топлофикационните мрежи, намалява равномерно след 2026 и достига нулево равнище през 2030 г. 15 трите календарни години преди датата, на която се подава заявлението за безплатно разпределяне на квоти с емисии или 50 % от средния годишен икономически еквивалент на намалената от окончателното годишно количество на разпределяните безплатно квоти за емисии, изчислен въз основа на средната цена на квотите на тръжната платформа в съответната календарна година, предхождаща подаването на заявлението за безплатно разпределяне на квоти с емисии. Що се отнася до чл. 46г, ал. 3 – с разпоредбата се въвежда допълнително условие за намаляване на количеството безплатни квоти с 20 %, ако не са изпълнени мерките на междинните и етапни цели, заложени в плана им за неутралност по отношение на климата по чл. 46в, ал. 2 от ЗОИК и за периода до края на 2025 или за периода 2026 – 2030 това не е верифицирано от одобряващия орган. Според нас това изискване е непропорционално и несъответстващо на целите за търговия с емисии в ЕС и не съответства на общностите хармонични правила, които се прилагат в преходния период за всички държави членки, тъй като никъде в член 10а от Директива 2003/87 и Регламент 2024/873, такова изискване не е предвидено. Последиците от изпълнението на мерките на междинните и етапни цели на плана за неутралност по отношение на климата са уредени в чл. 43а, ал. 3 ЗОИК като условие за допълнително разпределяне на безплатни квоти до 30 на сто операторите на системи в отрасли и подотрасли, които могат 8 да прехвърлят голяма част от разходите за квоти в крайния продукт . На първо място, текстът на чл. 46г, ал. 3 не съответства на Директива 2023/959, допълваща разпоредбата на член 10б, параграф 4, които изрично Не се приема В чл. 46г, ал. 3 се препраща към чл. 46в, ал.2, където обхванатите субекти са операторите на инсталации за централно отопление. Следователно лицата, обхванати с чл. 46г, ал. 3 са операторите на инсталации за централно отопление. В чл. 46в, ал. 6 се препраща към чл. 9 2) „подинсталация с продуктов показател“ означава входящите и изходящите потоци и съответните емисии, свързани с производството на даден продукт, за който е определен показател в приложение I; 10 5) „подинсталация на топлофикационна мрежа“ означава входящите и изходящите потоци и съответните емисии, които не са обхванати от подинсталация с продуктов показател и са свързани с производството на топлинна енергия или с получаването на топлинна енергия от инсталация, която е в обхвата на СТЕ на ЕС, или и с двете (и с производството, и с получаването), като тази топлинна енергия се подава за целите на топлофикационна мрежа. 16 уреждат предоставянето на допълнителни безплатни квоти за централно отопление в размер на 30 %. Същото е видно и от мотивите към предлагания ЗИДЗОИК по отношение транспониране на Директива 2023/959, като ясно е посочено, че 30 % допълнителни квоти се предвиждат при определени условия да бъдат разпределени за операторите на инсталации на централно отопление. В подкрепа на изложеното допълваме, че в Директива 2003/87 и в Регламент 2019/331 - с оглед въведените в член 2 от последния дефиниции на „подинсталация с 9 продуктов показател“ , както и на „подинсталация на топлофикационна 10 мрежа“ , се прави изрично разграничение между задължението на оператори на „инсталация с подинсталации с продуктов показател“ да изготвят и изпълнят план за неутралност по отношение на климата и възможността за оператори на „подинсталация на топлофикационна мрежа“ да получат 30% допълнителни безплатни квоти, ако изготвят и реализират такъв план, като съответно постигането на междинните и етапните цели следва да е потвърдено от проверка, извършена съгласно предвиденото в Регламент 2024/873. Текстът на чл. 46г, ал. 3 от Проекта ЗИДЗОИК е в противоречие на чл. 46в, ал. 6, тъй като и двете разпоредби уреждат един и същи състав (предпоставки) за намаляване на безплатните количества квоти, като и в двата случая това е поставено под едно и също условие – ако се постигнат междинните и етапните цели в плана за неутралност по отношение на климата на инсталациите и това е верифицирано за периода до края на 2025 или за периода 2026 - 2030 г. В единия случай, обаче – неспазването на това условие води до намаляване на количеството безплатни квоти с 20 % (чл. 46г, ал. 3), а в другия случай с 70 % (чл. 46в, ал. 6). От друга страна, разпоредбата на чл. 46в се отнася за операторите на инсталации с централно отопление, докато чл. 43а, ал. 3 от действащия ЗОИК (към който се реферира), изключва от обхвата и действието си именно 43а, ал.3, където обхванатите лица са от отрасли и подотрасли, с изключение на топлофикационни те мрежи. Следователно субектите, обхванати от разпоредбата на останалите отрасли, различни от посочените. Разпоредбите на чл. 46в, ал.6 и чл. 46г, ал.3 имат различни адресати, и поради това не е налице твърдяното съвпадение. 17 топлофикационните мрежи. Подобни противоречия освен, че ще доведат до погрешно прилагане на предвиденото в тях, но и съответно ще са в ущърб на операторите на топлофикационни мрежи, за които с настоящия ЗОИК изрично е уредено изключението, че за тях безплатното количество квоти не намалява и не стига нулево равнище (така както е при други отрасли и подотрасли). В същото време, предвиденото в ал. 6 на чл. 46в не намира своето основание и в приложимото европейско законодателство, установяващо и хармонизиращо правилата за безплатното разпределение на квоти. Още веднъж става ясно, е от изключителна важност, преди да се финализира текста на Проекта още веднъж много внимателно да се анализират разпоредбите на Регламент 2024/873, изменящ Регламент 2019/331, противното би довело до непълно и неточно имплементиране на изискванията на тези актове на ЕС в националното ни законодателство. Вярваме, че идентифицираните от нас несъответствия ще отстранени своевременно от експертите на Министерството и в Проекта ясно ще бъдат описани изискванията към операторите на различните видове инсталации. За тази цел, считаме за много важно разпоредбата на чл. 46г, ал. 3 да отпадне изцяло. 3 Агенция- Морска администрац ия Преди всичко бихме искали да изразим разочарованието си от факта, че Министерството на околната среда и водите не се съобрази с изричната разпоредба на чл. 32, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация и не изпрати пакета документи относно проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата в рамките на проведената в периода 2 – 5 април 2024 г. процедура по чл. 32 от същия правилник за съгласуване от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, в качеството му на орган по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, чиито правомощия се засягат пряко от предлаганите със законопроекта промени. Приема се. I. Обща бележка по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата и мотивите към него: Приема се. 18 С оглед на обстоятелството, че на 2 април 2024 г. влезе в сила Закон за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата (ДВ, бр. 28 от 2024 г.), с който се въвеждат национални мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2023/956 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. за създаване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (ОВ, L 130, 16 май 2023 г.), би следвало: ➢ в законопроекта да бъдат заличени: § 1, т. 3 относно допълване на чл. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК) с т. 11; § 5, т. 3, в частта относно допълване на чл. 7, ал. 1 ЗОИК с т. 10; § 49 относно създаване на Раздел IIIа „Механизъм за корекция на въглеродните емисии по границите“, включващ чл. 70а – 70г; § 55 относно създаване на чл. 81а; § 56 относно създаване на чл. 81б; § 57, т. 6, в частта относно създаване на т. 79 – 82 в § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗОИК и § 58, т. 2, буква „д“, в частта относно създаване на т. 19; ➢ в § 68 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта да бъдат заличени думите „§ 48 относно чл. 70б и 70в“; ➢ в мотивите към законопроекта да бъде заличен разделът, съдържащ съображения относно въвеждането на национални мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2023/956. II. По мотивите към законопроекта: На стр. 4 от мотивите към законопроекта, в първия абзац от раздела относно въвеждане на национални мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2023/857 на Европейския парламент и на Съвета от 19 април 2023 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2018/842 за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021 – 2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и на Регламент (ЕС) 2018/1999 (ОВ, L 111, 26 април 2023 г.), думите „вътрешния морски транспорт“ да се заменят с „морския транспорт в местно плаване“. Мотиви: Както в националното, така и в международното законодателство не съществува понятие „вътрешен морски транспорт“. Приема се. 19 Изразът „емисиите на парникови газове от местното плаване“ е употребен и в съображение 9 от Регламент (ЕС) 2023/857. III. По проекта на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект: В т. 1 от проекта на решение думата „ограничени“ да се замени с „ограничаване“. Мотиви: Допусната е техническа грешка при изписване на заглавието на нормативния акт, която следва да бъде отстранена. Приема се. IV. По проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата: 1. Необходимо е да бъдат създадени разпоредби, с които: ➢ в чл. 3, ал. 4 ЗОИК думите „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ да бъдат заменени с „Министерството на транспорта и съобщенията“; ➢ в чл. 12, ал. 1, т. 3 ЗОИК думите „министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ да бъдат заменени с „министърът на транспорта и съобщенията“; ➢ в чл. 15, ал. 2 и в § 19 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗОИК думите „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ да бъдат заменени с „министъра на транспорта и съобщенията“. Приема се. 2. Предлагаме в § 3 от законопроекта относно изменение и допълнение на чл. 4, ал. 1 ЗОИК т. 3 да бъде заличена. Мотиви: Предлаганата промяна на наименованието на министъра на земеделието и храните вече е извършена с § 91, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията (ДВ, бр. 102 от 2023 г.). Приема се. 3. По отношение на § 5 от законопроекта относно изменение и допълнение на чл. 7 ЗОИК: ➢ обръщаме внимание, че в не е предвидено изменение на чл. 7, т. 2 с оглед заменяне на думата „тонкилометрите“ с „емисиите“; Приема се. 20 ➢ обръщаме внимание, че действащата разпоредба на чл. 7 ЗОИК съдържа т. 7 и т. 8, поради което следва т. 3 и т. 4 на § 5 да бъдат съответно редактирани; ➢ предлагаме следната редакция на създаваната с § 5, т. 3 от законопроекта разпоредба на чл. 7, т. 8, която с оглед на предходната бележка следва да стане т. 9: „9. изпълнява функциите на администриращ орган по отношение на корабно дружество, предвидени в Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО (OB, L 123, 19 май 2015 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2015/757, и в приетите от Европейската комисия в съответствие с него делегирани актове и актове за изпълнение“. Мотиви: Предлаганата редакция е по-обща, но и по-точна. Функциите на администриращ орган по отношение на корабно дружество не се свеждат само и единствено до одобряване или отказ от одобряване на плана за мониторинг и неговите изменения. В тази връзка следва да отбележим, че в частта „преразглежда и актуализира плановете за мониторинг“ предложената от авторите на законопроекта редакция влиза в колизия с разпоредби на релевантните актове на вторичното право на Европейския съюз, защото, както плановете за мониторинг, така и техните изменения се изработват от корабното дружество, проверяват се за съответствие с изискванията на относимото европейско законодателство от проверяващия орган и се одобряват от администриращия орган по отношение на корабното дружество. 4. Обръщаме внимание, че законопроектът не включва разпоредба относно промяна на чл. 27, ал. 1 ЗОИК, а в нея се прави позоваване на Регламент (ЕС) № 600/2012 на Комисията от 21 юни 2012 г. относно проверката на докладите за емисии на парникови газове и на докладите за тонкилометри и относно акредитацията на проверяващи органи съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 181 от 12 юли 2012 г.), който е отменен с член 78 от Регламент за изпълнение Приема се. 21 (ЕС) 2018/2067 на Комисията от 19 декември 2018 г. за проверка на данните и за акредитация на проверяващите органи съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 334, 31 декември 2018 г.). 5. В § 12, т. 1 от законопроекта относно изменение на чл. 33, ал. 1, т. 5 ЗОИК думите „наредбата по чл. 5, ал. 2“ да се заменят с „наредбата по чл. 5, т. 2“. Мотиви: Член 5 ЗОИК няма алинеи. Всички подзаконови актове по прилагане на закона, които Министерският съвет приема по предложение на министъра на околната среда и водите са изброени в точки. Необходимо е да се отбележи, че в почти всички останали текстове от законопроекта, където се прави препращане към някоя от наредбите по чл. 5, е допусната същата техническа грешка. Приема се. 6. По отношение на § 14 от законопроекта относно изменение и допълнение на чл. 35 ЗОИК: ➢ предлагаме следната редакция на т. 3: „3. Навсякъде в текста на ал. 4 думата „тонкилометрите“ се заменя с „емисиите“. Мотиви: Думата „тонкилометрите“ е употребена в ал. 4 повече от веднъж; Приема се. ➢ предлагаме да бъде обмислена възможността за нова редакция на предложената с т. 4 ал. 6 на чл. 35 ЗОИК. Мотиви: Настоящата редакция не е достатъчно ясна. Поставянето на израза „съгласно акт за изпълнение на Европейската комисия“ в края на текста създава погрешното впечатление, че той се отнася за настъпилите предходната календарна година въздействия, а не за мониторинга и докладването на тези въздействия. Приема се. 7. Обръщаме внимание, че в § 15 от законопроекта относно изменение и допълнение на чл. 36 ЗОИК не е предвидена промяна в чл. 36, ал. 2 ЗОИК, с оглед замяната на думата „тонкилометрите“ с „емисиите“. Приема се. 8. В § 16 от законопроекта относно създаване на чл. 36а би следвало да се укаже в кое подразделение на глава четвърта от ЗОИК е систематичното Приема се. 22 място на тази разпоредба – в Раздел III „Мониторинг, докладване и верификация“ или в Раздел IV „Квоти за емисии от авиационни дейности“. Това изисква установената нормотворческа практика. Аргумент в този смисъл се съдържа и в чл. 51, т. 2 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (обн., ДВ, бр. 39 от 1974 г., доп., бр. 7 от 1978 г. и бр. 57 от 1980 г., изм., бр. 46 от 2007 г.). 9. По отношение на § 18 от законопроекта, в частта относно създаване на чл. 37а: ➢ обръщаме внимание, че в ал. 2 на чл. 37а изразът „за осигуряване на еднакви условия на конкуренция за устойчив въздушен транспорт“ е повторен два пъти; ➢ предлагаме да бъде обмислена възможността за нова редакция на буква „в“ на ал. 3. Мотиви: В текста е използван неясният израз „първа алинея от настоящия параграф“. А позоваването на „регламент за осигуряване на еднакви условия на конкуренция за устойчив въздушен транспорт“ всъщност е позоваване на Регламент (ЕС) 2023/2405, чието пълно наименование, с неговия номер и дата, органът, който го е приел и съответният брой на „Официален вестник“ на Европейския съюз, където е обнародван на български език, както и съкратено наименование, използвано за удобство, са посочени в ал. 2 на същия член. Приема се. 10. Предлагаме § 23 от законопроекта относно изменение и допълнение на чл. 43 ЗОИК да гласи: „§ 23. Член 43 се изменя така:“, след което да бъде поставена новата редакция на целия законов текст. Мотиви: С разпоредбата на законопроекта се предлагат промени в почти всички алинеи на действащата норма на чл. 43 ЗОИК. Наред с това се създават и нови текстове, които се поставят на систематичното им, според авторите, място. Правят се и размествания на някои от съществуващите алинеи, които не са съобразени с изискването на чл. 52, ал. 3, изречение второ от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове – предвидено е действащата ал. 6 да стане ал. 11, а действащата Приема се. 23 ал. 3 – ал. 12. Освен това, в новата редакция на досегашната ал. 4 (нова ал. 5) е включен текст, който преповтаря текста на действащата ал. 7 – единствената, за която не се предвиждат промени. 11. По отношение на чл. 28 от законопроекта относно създаване на чл. 46б – 46г: ➢ предлагаме думите „чл. 46б – 46г“ да бъдат заменени с „чл. 46б – 46д“. Мотиви: В действителност с разпоредбата се създават не 3, а 4 правни норми – чл. 46б, чл. 46в, чл. 46г и чл. 46д.; ➢ предлагаме да бъде обмислена възможността за нова редакция на ал. 1 на новосъздавания чл. 46в. Мотиви: Предложената от авторите редакция на разпоредбата не предава точно смисъла на член 10б, параграф 4, алинея 2 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ, L 275, 25 октомври 2003 г.), създадена с член 1, т. 14 от Директива (ЕС) 2023/959 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и Решение (ЕС) 2015/1814 относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара за системата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове (ОВ, L 139, 16 май 2023 г.). От начина, по който е формулиран текстът не става ясно, че „периода 2026 – 2030 г.“ се отнася за количеството допълнителни безплатни квоти, които се предоставят на Република България, а не за размера на съотношението между емисии и брутен вътрешен продукт; ➢ обръщаме внимание, че две от неправилните препратки към наредбата по чл. 5, т. 2 ЗОИК са в предложените текстове на чл. 46в, ал. 4 и 5; ➢ по повод формулировката на чл. 46д, ал. 2 обръщаме внимание, че правилата на българския език изискват в началото на изречение цифрите да се изписват с думи. Приема се. 24 12. По отношение на § 30 от законопроекта, с който в глава четвърта на ЗОИК се създава Раздел Vа с чл. 47а – 47д: ➢ в чл. 47а, ал. 1, т. 2 думите „са регистрирани в друга държава членка на ЕС“ да се замени с „не са регистрирани в Република България или друга държава членка на ЕС“; Мотиви: Предлаганата от нас редакция предава вярно и точно смисъла на разпоредбата на член 3же, параграф 1, буква „б“ от Директива 2003/87/ЕО; Приема се. ➢ в чл. 47б, ал. 2 думите „по реда на наредбата по чл. 5, ал. 1 и“ да се заличат. Мотиви: Редът и сроковете за изготвяне на плана за мониторинг от страна на корабните дружества, изискванията към съдържанието на плана, както и редът за взаимодействие между корабните дружества и администриращия орган са уредени с регламенти: 1) Регламент (ЕС) 2015/757; 2) Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/2449 на Комисията от 6 ноември 2023 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на образците за мониторингови планове, докладите за емисиите, частичните доклади за емисиите, документите за спазени изисквания и докладите на равнище дружество и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1927 на Комисията (ОВ, L 2023/2449, 7 ноември 2023 г.); 3) Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/2599 на Комисията от 22 ноември 2023 г. за определяне на правила за прилагането на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с администрирането на корабни дружества от администриращи органи по отношение на корабно дружество (ОВ, L 2023/2599, 23 ноември 2023 г.) и 4) Делегиран регламент (ЕС) 2023/2917 на Комисията от 20 октомври 2023 г. относно дейностите по проверка, акредитацията на проверяващите органи и одобряването на мониторинговите планове от администриращите органи съгласно Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на парникови газове от морския транспорт и за отмяна на Делегиран регламент (ЕС) 2016/2072 на Комисията (ОВ, L 2023/2917, 29 декември 2023 г.). По тази причина не се налага в Приема се. 25 подзаконов нормативен акт по прилагане на ЗОИК да бъдат създавани национални правила, регламентиращи същите въпроси. Законовата делегация по чл. 5, т. 1 ЗОИК не включва в обхвата на приложното поле въпросите относно реда за изготвяне на планове за мониторинг от корабните дружества и с настоящия проект на Закон за изменение и допълнение на ЗОИК не се предлага промяна на обхвата на делегацията; ➢ в чл. 47б, ал. 4 думите „изискванията на наредбата по чл. 5, ал. 2 и“ да се заличат. Мотиви: Аналогични на изложените по-горе относно предлаганата промяна в чл. 47б, ал. 2 ; Приема се. ➢ в чл. 47в, ал. 1, т. 1 – 3 съюзът „и“ в израза „и до пристанище на акостиране“ да бъде заличен. Мотиви: Предлаганата редакция отразява точно и вярно разпоредбата на член 3жа, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО и съответства на правилата на българския език; Приема се. ➢ навсякъде в чл. 47г, ал. 1 думата „страна“ да се замени със „субект“. Мотиви: Това понятие е по-точно и ясно и съответства на употребеното в текста на член 3жв, ал. 1 от Директива 2003/87/ЕО. Приема се. ➢ в чл. 47д, ал. 1 думите „и изпълнителният директор на ИАМА“ да се заличат, а абревиатурата „ЕАМБ“ да се замени с „Европейската агенция по морска безопасност (ЕМСА)“. Мотиви: Съгласно член 18б, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО правото да иска съдействие от Европейската агенция по морска безопасност или от друга организация принадлежи само на администриращия орган. Посочените в същия текст разпоредби на директивата, във връзка с изпълнението на които може да се иска такова съдействие, уреждат само правомощия на администриращия орган. Това е първият текст, в който се споменава Европейската агенция по морска безопасност, което налага името й да бъде изписано изцяло, след което да се даде и краткото обозначение (абревиатура). В българското законодателство е трайно установено използването на абревиатурата Приема се. 26 „ЕМСА“, представляваща транскрипция на английската абревиатура на наименованието на агенцията. 13. В § 32, т. 1 от законопроекта относно нова редакция на чл. 48, ал. 1 ЗОИК, т. 2 на тази алинея да придобие вида: „2. всяко корабно дружество предава брой квоти, който е равен на общите му емисии през предходната календарна година, верифицирани в съответствие с Глава III от Регламент (ЕС) 2015/757.“ Мотиви: Предлаганата редакция е в пълно съответствие с изискването на чл. 36, ал. 1, изречение първо от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, според което правните норми следва да бъдат формулирани кратко, точно и ясно, като в същото време предава съвсем точно смисъла на разпоредбата на член 12, параграф 3, буква „в“ от Директива 2003/87/ЕО. Аргументите относно заличаване на препратката към наредбата по чл. 5, т. 2 ЗОИК са същите като изложените по-горе в бележката по § 30 от законопроекта относно чл. 47б, ал. 2. Приема се. 14. В § 33 от законопроекта относно създаване на чл. 48а, в ал. 1 на този член думите „от ледови клас“ да се заменят със „с ледови клас“, а думите „Конвенцията от Хелзинки за опазване на Балтийско море (HELCOM)“ да се заменят с „Комисията за защита на морската околна среда в Балтийско море (HELCOM)“. Мотиви: Изразът „кораби от ледови клас“ е неточен. Ледовият клас е характеристика на конструкцията на кораба. С абревиатурата „HELCOM“ се обозначава Комисията за защита на морската околна среда в Балтийско море, създадена с Конвенцията от Хелзинки за опазване на Балтийско море, а не самата конвенция. Освен това, препоръки могат да издават организациите (в случая – комисията), а не международноправните актове