Проект на Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс

ПРОЕКТ! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС (обн., ДВ, бр. 30 от 2006 г.; изм., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 94 от 2008 г., бр. 35 от 2009 г., бр. 100 от 2010 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 77 от 2012 г., бр. 104 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 74 от 2016 г., бр. 13, 58, 63, 85 и 103 от 2017 г., бр. 42, 65 и 77 от 2018 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 36 от 2019 г.; изм., бр. 94 от 2019 г., бр. 44 и 98 от 2020 г., бр. 9 и 15 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г. и бр. 80 и 102 от 2023 г.) § 1. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Органите осигуряват подробна информация относно възможността да се подават искания, предложения и жалби в електронна форма на интернет страниците си и на видни места в сградите им.“ 2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4. § 2. В чл. 18а се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Когато жалбата или протестът се подават по електронен път чрез органа, издал оспорвания акт, те се подават по реда на Закона за електронното управление, като в тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица органът изпраща на съда жалбата или протеста заедно с електронната преписка по издаването на акта, като уведомява подателя за това. Ако органът не изпълни задължението си, жалбата или протестът могат да се подадат до съда по електронен път по реда на Закона за съдебната власт, като съдът изисква преписката служебно от органа, издал акта.“ 2. В ал. 5 след думите „органите на съдебната власт“ се добавя „омбудсманът“. 3. Създават се нови ал. 11 и 12: „(11) Когато юридически лица не са посочили електронен адрес съгласно ал. 5 и не е възможно да бъдат призовани по реда на ал. 7- 9, административният орган, съответно съдът поставя съобщение на интернет страницата си и на таблото за обявления, в което указва в 14-дневен срок юридическото лице да посочи електронен адрес. (12) При неизпълнение на указанието по ал. 11, се прилага ал. 10.“ 4. Досегашните ал. 11 и 12 стават съответно ал. 13 и 14. § 3 . В чл. 26 се създава ал. 3: „(3) За връчване на съобщенията по ал. 2 на страни, които не са посочили електронен адрес или не са длъжни да посочат такъв, административният орган снема образа на електронния документ на хартиен носител, който се заверява от съответния служител.“ 1 § 4 . В чл. 29, ал. 1 изречение второ се заличава. § 5 . Създава се чл. 29а: „Електронна форма на искането Чл. 29а. (1) Исканията по чл. 29 могат да бъдат представени и като електронни документи, в съответствие с изискванията на Закона за електронното управление. (2) Административните органи, органите на съдебната власт, омбудсманът, ли- цата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите, участници в производствата, подават искането си по електронен път по Закона за електронното управление. (3) Административните органи са длъжни да приемат исканията в електронна форма, когато: 1. са спазени изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) (наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 910/2014“), на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и на Закона за електронното управление; 2. изявленията са подписани с квалифициран електронен подпис, когато законът изисква саморъчен подпис за валидността на определени изявления. (4) Административните органи осигуряват възможност производствата по издаване на индивидуални административни актове да се осъществят по електронен път, освен ако поради естеството на производствата или актовете това е невъзможно или закон предвижда особена форма за извършване на отделни действия или издаване на съответни актове. (5) Установяването на интегритета и авторството на електронното искане за издаване на индивидуален административен акт се извършва по реда на Закона за електронното управление. (6) Подаването на заявления за издаване на индивидуални административни актове по електронен път се извършва денонощно. (7) При направено искане по електронен път административният орган изпраща официално потвърждение за получаването на искането под формата на електронен документ, което включва информация, че съобщенията в производството ще бъдат връчвани чрез електронни средства за комуникация. В тези случаи подателят на искането е длъжен да приема електронните изявления от административния орган, освен ако не оттегли изрично съгласието си. (8) Административният орган създава електронна преписка при всяко искане за издаване на индивидуален административен акт. Електронните документи и/или електронните образи от документи, съдържащи се в електронната преписка, следва да са хронологично подредени по реда на постъпването им, както и да съдържат кратки наименования относно съдържанието им. (9) Когато исканията за издаване на индивидуални административни актове постъпват на хартиен носител, те се въвеждат задължително в информационната система на съответния административен орган, чрез снемане на електронен образ от тях и от приложените към тях документи с подходящо устройство във вид и по начин, позволяващи възпроизвеждането им. Пълното и точно съответствие на снетия електронен образ със снемания документ се удостоверява по реда на Закона за електронното управление.“ 2 § 6. Създава се чл. 29б: „Електронна преписка Чл. 29б. (1) Административният орган създава електронна преписка при всяко искане за издаване на индивидуален административен акт, както и при започване на производство по инициатива на органа. (2) Електронната преписка е съвкупност от свързани електронни записи, която съдържа всички електронни документи и информация, създадени или предоставени от участниците в производството и административните органи, както и данни за документите и доказателствата, съставени или представени на физически носител, техни електронни образи и други данни, обработвани от административния орган във връзка с производството. Електронните записи се подреждат по реда на постъпването им и съдържат кратки наименования относно съдържанието на електронните документи и електронните образи. (3) Когато исканията за издаване на индивидуални административни актове постъпват на хартиен носител, те се въвеждат в електронната преписка чрез снемане на електронен образ от тях и от приложените към тях документи във вид и по начин, позволяващи възпроизвеждането им, включително в текстова форма. Пълното и точно съответствие на снетия електронен образ със снемания документ се удостоверява от служители, определени от ръководителя на администрацията на органа, чрез полагане на подпис върху хартиения носител, а на въведените електронни образи – чрез подписването им с електронен подпис. (4) Административните органи осигуряват поддържането и съхранението на електронните преписки по начин, който не позволява случайното или незаконното унищожаване на данни от тях и не допуска неправомерен достъп, изменение или разпространение. (5) Административният орган осигурява съхраняването на доказателствата на материалния носител, на който са представени. Изявленията, документите и другата информация, постъпили пред административния орган на хартиен носител в хода на производството се въвеждат в електронната преписка по реда на ал. 3. При изпращане на електронната преписка, те се съхраняват от административния орган, освен ако не бъдат изискани от другия орган или от съда.“ § 7. Създава се чл. 29в: „Връчване на електронни изявления Чл. 29в. (1) Връчването на електронните изявления от административния орган се извършва чрез изпращане на съобщение на електронния адрес, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за електронно връчване, от портала на електронното управление или от електронна препоръчана поща. Документите се смятат за връчени с изтеглянето им. (2) Когато получателят не е изтеглил документа в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне. (3) Подаването и връчването на документи по електронен път се удостоверява с електронния запис за изпращането, съответно изтеглянето, съхранен в система за електронно връчване. Връчването може да се удостоверява и от доставчик на услуга за електронна препоръчана поща.“ § 8. В чл. 30 се създава ал. 4: „(4) Когато приложените към искането документи, изпратени по електронен път, са във формат, различен от установения в Закона за електронното управление, на подателя се изпраща съобщение, че получаването не се потвърждава и причините за това, 3 както и за възможността да ги представи отново. Такова съобщение се изпраща и когато представените документи на хартиен или електронен носител са нечетими.“ § 9. В чл. 137 се правят следните допълнения: 1. В ал. 2 след думите „органите на съдебната власт“ се добавя „омбудсмана“. 2. В ал. 6, изречение второ след думите „особен представител“ се добавя „на физическите лица“ § 10. В чл. 141 думите „на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.)“ се заличават. § 11. В чл. 142б се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) В съдебно заседание страните извършват процесуални действия устно, а в останалите случаи - в писмена форма, включително в електронна форма чрез единния портал за електронно правосъдие по Закона за съдебната власт или чрез електронна препоръчана поща. Идентификацията на лицата, подаващи електронни изявления, се извършва по реда на Закона за електронната идентификация или чрез средствата за електронна идентификация, издадени в друга държава членка, които отговарят на условията по чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Електронните изявления до съда се подписват с квалифициран електронен подпис, когато законът изисква писмена форма за извършването им.“ 2. Създава се нова ал. 3: „(3) Към електронни изявления преписи за страните не се представят. Когато законът предвижда те да бъдат изпратени на участници в производството, за които не е приложимо електронно връчване, съдът ги възпроизвежда заедно с приложенията в необходимия брой преписи на хартиен носител. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса като за фотокопие, определена с тарифата на Министерския съвет.“ 3. Създават се ал. 4 и 5: „(4) Когато електронното изявление до съда се подава от пълномощник, към изявлението се представя: 1. пълномощно, подписано от упълномощителя с квалифициран електронен подпис и с удостоверяване на времето на подписване с електронен времеви печат; или 2. електронен образ на пълномощно на хартиен носител, заверен от пълномощника с квалифициран електронен подпис; в този случай при оспорване от страна или при поискване от съда лицето следва да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него; или 3. данни за овластяването в регистъра по чл. 29 от Закона за електронната идентификация. (5) В случай на техническа неизправност или технологична невъзможност, съдът, съответно страната, извършваща действието в електронна форма, уведомява незабавно за възникналата пречка, като посочи друг начин за уведомяване.“ 4. Досегашната ал. 3 става ал. 6. 4 § 12. Създава се чл. 142в: „Извършване на процесуални действия чрез видеоконференция Чл. 142в. (1) По съображения за сигурност или други важни причини съдът служебно може да постанови разглеждане на делото или извършване на отделни процесуални действия чрез видеоконференция. (2) По искане на страна или участник в процеса, при обективна невъзможност за явяване в сградата на съда, извършването на отделни процесуални действия чрез видеоконференция може да се осъществят с разпореждане на съда. (3) Съдът уведомява страните и участниците за условията за провеждане на видеоконференция най-късно седем дни преди датата на насроченото съдебно заседание. (4) Изискването за уведомление по ал. 3 не се прилага, когато съдът допусне извършване на отделни процесуални действия чрез видеоконференция, по искане на страна или участник в производството. В рамките на съдебното заседание съдът докладва постъпилата молба и излага съображенията си за провеждане на видеоконференция. (5) За проведеното заседание и извършените процесуални действия чрез видеоконференция се изготвя протокол и видеозапис, които се прилагат по делото.“ § 13. Създава се чл. 142г: „Процесуални действия на съда в електронна форма Чл. 142г. Съдът издава актове и извършва всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма при условията на Закона за съдебната власт, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон е предвидено извършването им по друг начин.“ § 14. В чл. 143 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думите „издаден административен акт“ се добавя „или установи незаконосъобразност по чл. 182б, ал. 2 или 193, ал. 2“. 2. В ал. 2 накрая се добавя „както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на чл. 79“. § 15. В чл. 150, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2 думите „или електронен адрес, ако има такъв“ се заменят с „или електронен адрес за връчване чрез единния портал за електронно правосъдие по Закона за съдебната власт или електронна препоръчана поща, ако има такива“. 2. В т. 4 накрая се добавя: „за връчване чрез единния портал за електронно правосъдие по Закона за съдебната власт или електронна препоръчана поща, ако има такава“. § 16. В чл. 152 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) В тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица органът изпраща жалбата или протеста заедно с електронната преписка по издаването на акта в цялост, като уведомява подателя за това.“ 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Органът е длъжен да приложи към преписката придружително писмо, съставено като електронен документ със следното съдържание: 1. точно описание на документите по преписката по реда на постъпването им; 2. списък на страните в производството по издаване на административния акт с посочване на адресите, на които те последно са били призовани.“ 3. Създава се нова ал. 4: 5 „(4) Административният орган изпраща преписката и писмото на хартиен носител, само ако е предвидено в закон или при технологична невъзможност за изпращането им по електронен път, за което уведомява съда, като изрично посочва основанията за това.“ 4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 1 - 3“ се заменят с „ал. 1 - 4“. § 17. В чл. 163, ал. 2 се създава изречение трето: „В отговора се посочват данните по чл. 18а, ал. 5 или по чл. 150, ал. 1, т. 2 - 4“. § 18. В чл. 172а се създава ал. 4: „(4) Когато решението се изготвя в електронна форма, то се подписва с квалифициран електронен подпис и се регистрира в информационната система на съда.“ § 19. В чл. 178 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) Споразумение, представено в открито съдебно заседание, може да бъде потвърдено от съда, само ако е предварително подписано от страните и бъде потвърдено от всяка от тях, включително и при участие чрез видеоконференция.“ 2. Досегашните ал. 3, 4, 5 и 6 стават съответно ал. 4, 5, 6 и 7. § 20. Създава се чл. 182б: „Решение по делото Чл. 182б. (1) Съдът може да обяви нищожността на оспорения общ административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (2) При отмяна на оспорения общ административен акт от издалия го орган след подаване на жалбата, съдът се произнася по оспорването, когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на оспорващия. В този случай съдът може да обяви нищожността на оспорения акт, да установи изцяло или отчасти незаконосъобразността му или да отхвърли оспорването.“ § 21. В чл. 183 след думите „или изменен“ се добавя „или е установена незаконо- съобразността му“. § 22. В чл. 193 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) При отмяна на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него след подаване на жалбата, съдът се произнася по оспорването, когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните. В този случай съдът може да обяви нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него, да установи изцяло или отчасти незаконосъобраз- ността му или да отхвърли оспорването.“ 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3. § 23. В чл. 204 ал. 1 накрая се добавя „или установяването на незаконосъобраз- ността по чл. 182б, ал. 2 или 193, ал. 2.“ § 24. В чл. 212, ал. 1, т. 2 накрая се добавя „а в случаите по чл. 18а, ал. 5 и елект- ронен адрес“. § 25. В чл. 221 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 5: 6 „(5) Когато административният орган отмени общия или подзаконовия админис- тративен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване.“ 2. Досегашните ал. 5 и 6 става съответно ал. 6 и 7. § 26. В чл. 251, ал. 1 се създава изречение второ: „В искането лицата по чл. 18а, ал. 5 посочват електронен адрес.“ § 27. В чл. 252, ал. 2 се създава изречение второ: „Данните се изпращат до съда чрез информационната система за сигурно електронно връчване или системата за електронен обмен на съобщения.“ § 28. В чл. 254 се създава ал. 3: „(3) В деня на получаване на частната жалба съдът изпраща препис от нея на електронния адрес на административния орган или на длъжностното лице, което може да подаде отговор в тридневен срок. Незабавно след получаването на отговор или след изтичането на срока по предходното изречение първоинстанционният съд изпраща делото на Върховния административен съд.“ § 29. В §1 от допълнителната разпоредба се създават т. 12: 12. „Електронна препоръчана поща“ представлява квалифицирана услуга съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014.“ Преходни и заключителни разпоредби § 30. До влизането на този закон в сила Министерският съвет и органите на местното самоуправление и местната администрация осигуряват технологичната и техническата възможност за изпълнението на задълженията по чл. 152, ал. 2. § 31. Административните органи се регистрират в единния портал за електронно правосъдие до 30 септември 2025 г. § 32. Законът влиза в сила от 1 септември 2025 г., с изключение на: 1. параграфи 2 – 8, 9, т. 1 и § 10, които влизат в сила от 1 юли 2025 г.; 2. параграф 9, т. 2, § 20-23, 25, 30 и 31, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“. 7

МОТИВИ към проект на Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс I. Причини и цели, които налагат приемането на Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс Предлаганите изменения обхващат два различни по естеството си въпроса. На първо място, проектът на Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ЗИД АПК) цели съобразяване с произнасянето на Съда на Европейския съюз от 24 ноември 2022г. по дело С-289/21, IG. Диспозитивът гласи, че принципът на ефективност, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, съгласно което — когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред — се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид. На второ място, цели се създаването на уредба, която да предпостави оптимизиране на работата и ефективността на административните органи и съдебната система в процеса на въвеждане на дигитализацията в правосъдието. 1. Относно необходимостта от промяна на съдебната практика на административните съдилища за прекратяване на делото по оспорване на общ административен или подзаконов нормативен акт, във всички случаи, при отмяна на акта от издалия го орган в процеса по оспорването му или в касационното производство. 1.1. Относно производството по оспорване на общи административни актове. Във Върховния административен съд е обсъждано искане за започване на процедура по приемане на тълкувателно решение, на основание чл. 125 вр. чл. 124, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт, по тълкуването на разпоредбите на чл. 156 и чл. 159, т. 3 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). В искането се твърди, че е налице противоречива практика на Върховния административен съд по тълкуването на разпоредбите и по специално по въпроса: „Отмяната на административния акт от органа, който го е издал, в хода на съдебното му оспорване, съставлява ли оттегляне на акта по смисъла на чл.156 и чл.159, т.3 АПК и води ли до последваща недопустимост на оспорването?“. 1 Повод за искането са съдебни актове по дела, образувани по жалби против въведени от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл. 63 от Закона за здравето, първоначално пред Върховния административен съд, а след изменението с ДВ бр. 44 от 14.05.2020 г. пред съответния административен съд. Преди първото по делото заседание министърът отменя оспорената заповед като или издава нова на нейно място или не. Според първото становище в практиката делото подлежи на прекратяване, защото актът е оттеглен и жалбоподателят няма правен интерес, а според второто становище оттегляне на административния акт с последиците по чл. 159, т. 3 АПК е не всяка негова отмяна от издалия го орган, а само тази, която заличава с обратна сила разпоредените с акта права и задължения. Правният интерес за оспорващия не е изключен и по аргумент от разпоредбите на чл. 204, ал. 1 и ал. 3 АПК, съгласно които процесуална предпоставка за предявяване на иска за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт, е предварителната му отмяна по съдебен ред, а само когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Основателно в искането се поддържа, че противоречивата практика има важни практически последици: според първото становище делото подлежи на прекратяване, според второто – то продължава; според първото становище се обръща доказателствената тежест във вреда на оспорващия, който ще следва да доказва преюдициално незаконосъобразността на оттегления акт, за да получи обезщетение на евентуално причинените му от действието на акта вреди. С прекратяването на производството по оспорване на административен акт се осуетява прекия контрол, но се открива косвения съдебен контрол за законосъобразност на отменения административен акт с реален риск от различен резултат при тази преценка от различни съдебни състави. 1.2.Относно производството по оспорване на подзаконови административни актове и касационното производство. В контекста на главно производство, образувано по иск за обезщетение за вреди пред Административен съд София-град (АССГ), причинени от окончателно съдебно решение на касационна съдебна инстанция (ВАС, петчленен състав), с което след отмяна на оспорен подзаконов нормативен акт от първоинстанционния административен съд, ВАС, петчленен състав, обезсилва първоинстанционното решение поради отмяна на административния акт от неговия издател след постановяване на първоинстанционното решение, е постановено Решение на Съда на ЕС (СЕС) от 24 ноември 2022г. по дело С-289/21. IG, ECLI:EU:C:2022:920. СЕС преформулира първите два въпроса на запитващия Административен съд София-град (АССГ) както следва : „..дали член 47 от Хартата, както и принципите на равностойност и ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат процесуално правило на държава членка, съгласно което — когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото 2 на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред — се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне.“. СЕС постанови, че в този случай няма основание да се приеме, че е нарушен принципът на равностойност, а по отношение на принципа на ефективност следва се има предвид следното: В т. 42, 43, 44 и 45 от една страна и т. 46 и следващи от друга, в мотивите на посоченото решение се прави разграничение между две хипотези, при които се дава различен отговор на поставения въпрос за тълкуване на чл. 47 от Хартата на основните права в ЕС. В т. 42 се прави уточнение, че докато отмяната на подзаконова нормативна разпоредба с последваща норма поражда действие само за в бъдеще (ex nunc), поради което тя не поставя под въпрос настъпването на правните последици на отменената по този начин разпоредба за съществуващите положения, отмяната на национална разпоредба по съдебен ред има обратно действие (ex tunc) — по принцип от датата на нейното приемане, — така че породените от нея последици за съществуващи положения отпадат, считано от същата дата. Това уточнение не държи сметка за разпоредбата на чл. 195, ал. 1 и ал. 2 АПК, съгласно които подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, а правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. След това уточнение Съдът отбелязва, че не е изключено отмяната с последваща норма - в хода на производството - на национална разпоредба, оспорена от жалбоподателя по съдебен ред, да породи спрямо него - с оглед на специфичното му положение - същите правни последици като исканата от него отмяна по съдебен ред. Такъв ще бъде по- специално случаят, ако с жалбата си за отмяна този жалбоподател цели единствено оспорваната разпоредба да не поражда занапред правни последици, които той счита за неблагоприятни, като евентуалните последици, вече породени от същата разпоредба, не го засягат. В този случай, според СЕС, не може да се приеме, че принципът на ефективност не допуска национална правна уредба, която предвижда юрисдикцията, сезирана с жалба срещу отменената с последваща норма разпоредба, да реши, че липсва основание за произнасяне, тъй като тази жалба е станала безпредметна. Според СЕС в този случай би било прекомерно да се изисква от компетентната национална юрисдикция да се произнесе по съществото на спора, при положение че поради отмяната с последваща норма на оспорваната разпоредба жалбоподателят вече е постигнал търсения с подаването на жалбата резултат (т. 43-45 от мотивите на решението). Обратно, в хипотезата, че оспорващият иска да постигне заличаване на правните последици на отменената разпоредба, отмяната по съдебен ред на противоречащата на директива национална разпоредба би довела и до отстраняването с обратно действие на породените от тази разпоредба правни последици, което този правен субект вероятно ще предпочете пред евентуалното обезщетение от страна на съответната държава членка за 3 вредите, претърпени заради тези правни последици (т. 50). С тези мотиви СЕС постановява тълкувателния си отговор, както следва: Принципът на ефективност, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, съгласно което - когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред - се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид. Главният извод от задължителното за нас решение на СЕС е, че макар признатият в правото на Съюза принцип на ефективна съдебна защита да не може във всички случаи да е пречка да се счита, че е отпаднал предметът на жалба за отмяна на национална разпоредба, за която се твърди, че противоречи на правото на Съюза, защото оспорваната разпоредба е отменена с последваща норма, този принцип все пак не допуска прекратяването на производството на такова основание, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и следователно без такъв интерес да е бил взет предвид в решението. 1.3. По отношение на разноските Самото главно производство по цитираното по-горе дело на СЕС е с предмет вреди от окончателно съдебно решение в размер на сторените разноски в процеса по оспорване на подзаконовия административен акт. Затова намираме, че законодателното уреждане на този въпрос ще спести излишни спорове. 2. Дигитализиране на съдопроизводствените процеси В изпълнение на мярка „Влизане в сила на законодателни изменения в Административнопроцесуалния кодекс, регламентиращи законовата рамка за е-правосъдие по административни дела (Q4/2024)“, реформа 1 „Достъпно, ефективно и предвидимо правосъдие“ от Националния план за възстановяване и устойчивост са подготвени предложения за законодателни изменения в Административнопроцесуалния кодекс, с които да се осигури възможност за: - съдебния акт да бъде съставен като електронен документ в единната регистърна база данни и да бъде подписан с квалифициран електронен подпис; - упражняване на процесуални права и извършване на процесуални действия в електронна форма от страните в съдебните производства чрез завеждане на административни документи в електронна форма чрез защитена идентификация; - провеждане на дистанционни виртуални открити заседания. Европейската комисия дефинира разбирането си за „дигитализацията в правосъдието“, като сочи, че дигитализацията предоставя електронно процесуално 4 управление на съдебните производства на съдебните органи и прокуратурата, както и внедряване на нови методологии за работа, които подобряват ефективността на процеса. Предлаганите чрез настоящия проект на ЗИД на АПК промени са насочени към обезпечаване правото на достъп до съд, нисък процент на разходи за гражданите, юридическите лица и практикуващите юристи и подобряване нивото на информираност чрез гарантиране на сигурна и защитена комуникационна среда. Приложението на електронния документ и електронния подпис в работата на административните органи и на органите на съдебната власт обуславя необходимостта от изменения в АПК, по-специално в дял втори „Производства пред административните органи“ и в частта от АПК, регламентираща производствата пред съд. II. Новите положения в законодателната уредба се отнасят главно до следното: 1. Предлага се изменение в производството по оспорване на общи административни актове, като при доказване на правен интерес от оспорването (във връзка с правните последици от действието на акта до отмяната му) и след отмяната на общия акт в процеса по оспорването му, делото да продължи, като съдът осъществи контрол за законосъобразност, при което може да обяви нищожността, да установи незаконосъобразността на акта изцяло или отчасти, или да отхвърли оспорването (нов чл. 182б). Извън последната хипотеза решението да има действие по отношение на всички (изменение в чл. 183). В тази хипотеза, жалбоподателят може и да претендира вреди, съгласно предложеното допълнение на чл. 204, ал.1. 2. Предлагат се промени в производството по оспорване на подзаконов административен акт и в касационното производство, за да се даде изрична възможност на страните да могат да искат продължаване на делото при обосноваване на правен интерес от това, за да могат да установят незаконосъобразността на акта, което да бъде и предпоставка за допустимост на евентуален иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Предлагат се нова ал. 2 на чл. 193, нова ал. 5 в чл. 221 и допълнение в чл. 204, ал.1. Съгласно новата ал. 5 на чл. 221, касационният съд няма да прекрати производството, а ще се произнесе по съществото на касационното оспорване като може : 1. да остави в сила първоинстанционното решение (когато първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата против административния акт); 2. да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждането на делото в първата инстанция и; 3. да отмени решението като вместо него да постанови решение по съществото на спора, с което да установи незаконосъобразността на оспорения акт до отмяната му или да отхвърли оспорването. 3. Предлага се промяна в чл. 143, така че при прекратяване на делото поради отмяна, изменение или допълнение на административен акт в процеса по оспорването му и при 5 установяване на незаконосъобразност на акта в хипотезите на чл. 182б, ал. 2 и чл. 193, ал. 2 оспорващият да има право на разноски. 4. Определен е кръгът на лицата, задължени да отправят искане до администрацията в електронна форма. За целта е създадена нова разпоредба на чл. 29а АПК, съгласно която, административните органи, органите на съдебната власт, омбудсманът, лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите, участници в производствата, подават искането си по електронен път спазвайки изискванията на Закона за електронното управление. 5. Регламентирана е възможността заявленията за издаване на индивидуални административни актове по електронен път да се извършва 24 часа в денонощието, което допълнително способства за подобряване достъпа до правосъдие. 6. Административните органи, омбудсманът, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите, участници в производствата, задължително посочват електронен адрес в производствата пред административен орган и в производствата пред съд за призоваване и получаване на документи и съобщения. В случаи на техническа неизправност или технологична невъзможност, съдът или страната, извършваща действието в електронна форма, след уведомяване за пречката, може да ползва хартиен носител, като по този начин е предвидена възможност за преодоляване на положения, в които е невъзможно използване на възприетия вече общ принцип за подаване или уведомяване по електронен път. 7. Предвидена е и възможност за служебно създаване на електронен адрес в определени хипотези за юридически лица, което се очаква да спомогне за разрешаването на проблема с уведомяването им, който датира отдавна. С тази разпоредба се цели, от една страна, да се гарантира в по-голяма степен възможността за участие на тези лица в административното производство, а от друга, да се ускори самият процес чрез намаляване на възможностите за неговото забавяне или саботиране. 8. За всеки административен орган е предвидено задължение да поддържа електронна преписка в случаите на постъпило искане за издаване на индивидуален административен акт, независимо дали искането е на хартиен носител или по електронен път - от друг административен орган, организация, омбудсман или адвокат. Административният орган е длъжен да предоставя всички доказателства и придружителни писма като електронен документ, включително списък на страните в производството, както и описание на документите в преписката по реда на постъпването им. 9. Законопроектът дава легални дефиниции на понятията „електронна преписка“ и „електронна препоръчана поща“. Предлаганите промени отчитат обстоятелството, че най-същественият набор от документи в съдебната фаза на административното производство постъпва от производството пред административния орган, приключило с издаването на обжалвания административен акт. Това означава, че административните органи трябва да обезпечават 6 предоставянето на услуги в електронна форма, като осъществяват производствата по издаване на индивидуални административни актове не на хартия, а на електронен носител. Едновременно с това администрацията трябва да осигури най-малко същото ниво на сигурност за реализацията на процесуалните права на гражданите и юридическите лица, което е постигнато към настоящия момент със съществуващите правила за обмен на информация и документи на хартиен носител. От една страна въвеждането на изискването административните органи да създават и обработват преписките изцяло в цифров вид ще намали административната тежест и ще съдейства за подобряване на административното обслужване за гражданите и бизнеса. От друга страна, при обжалване пред съда, създаването и поддържането на електронни дела ще осигури бърз достъп (по всяко време и от всяко място) на страните до електронната преписка, приложена по делото. 10. Законопроектът въвежда промени и в частта от АПК, регламентираща производствата пред съд. Предвидено е, че в съдебните заседания страните могат да извършват процесуалните си действия устно или в писмена форма, както и в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие или чрез електронна препоръчана поща (чл. 142б АПК). Електронните изявления до съда ще следва да бъдат подписвани с електронен подпис. За тези страни, които желаят възпроизвеждането на доказателствата и на преписката да бъдат на хартия, съдът ги възпроизвежда заедно с приложенията в необходимия брой преписи на хартиен носител. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса като за фотокопие, определена с тарифа на Министерския съвет Предвидено е, че когато решението се изготвя в електронна форма, то се подписва с квалифициран електронен подпис и се регистрира в информационната система на съда. Чрез създадената нова разпоредба на чл. 148в АПК законово е регламентирана възможността за извършване на процесуални действия чрез видеоконференция. По съображения за сигурност или други важни причини съдът служебно може да постанови разглеждане на делото или извършване на отделни процесуални действия чрез видеоконференция. Резултатите, които се очаква да се постигнат с предвидените нормативни промени, са: Предлаганата уредба ще съобрази Решение на Съда на Европейския съюз от 24 ноември 2022 г. по дело С-289/21, IG, което има задължителна сила от деня на неговото обявяване, на основание чл. 91, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда. В резултат на предложените промени ще се постигне максимална степен на прозрачност на съдебната система при осъществяване на функциите й. Всяка страна ще може да проследи движението на нейната преписка и дело, както и да установи, къде се забавя и поради каква причина. 7 Тази възможност за проследяване ще рефлектира и върху нови възможности и методи за обществен контрол върху работата на администрацията, административните съдилища и Върховния административен съд. Залегналата в проекта на ЗИД на АПК промяна, касаеща електронната комуникация със страните в производството ще съдейства за съществено съкращаване на срока за произнасяне на администрацията по постъпилите искания. Предлаганите промени относно извършването на процесуални действия чрез видеоконференцията (като правен способ) съответства на нормативното и водещо изискване за лично и непосредствено участие на страните в производството. Въвеждането на възможността да се осъществяват съдебни заседания чрез видеоконференция ще позволи на хората с увреждания да участват пълноценно в съдебните заседания, както и ще съдейства за разрешаването на проблема с липсата на достатъчно съдебни зали. Отлагането на съдебни заседания поради невъзможност или ангажираност на страните да се явят ще бъде сведено до минимум, като ще се даде възможност на процесуалния представител на страната, при това без да пътува до друго населено място, да осигури дължимата процесуална защита на правата на своя доверител. Провеждането на съдебни заседания чрез видеоконференция ще насърчи гражданския оборот и ще внесе по-голяма прозрачност за гражданите и юридическите лица. Не на последно място, предлаганите промени в областта на дигитализацията в административното правосъдието съответстват и на „зелените политики“, които ЕС провежда и заявява, че възнамерява да провежда в следващите години в стремежа си за увеличаване на устойчивостта спрямо изменението на климата до 2050 г. Въвеждането на безхартиено административно правосъдие ще минимизира риска от загуба на документи и на представени доказателства, както и ще опрости процеса по архивиране на дела и данни и ще съдейства за отпадане необходимостта от съхраняване на значителни хартиени масиви, облекчавайки и без това ограничения сграден фонд на съдилищата. От икономическа гледна точка промените ще съдействат и за спестяванията на средства и време за пътуване на хора с оглед необходимостта от физическото им присъствие в съдебните зали или за подаване на документи и извършването на справки в помещенията на органите на съдебната власт. В изпълнение на чл. 20, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 30в от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация е извършена частична предварителна оценка на въздействието на законопроекта. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗНА проектът на акт, заедно с мотивите към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет са публикувани на интернет страницата на Министерството на правосъдието, както и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет. На основание чл. 26, ал. 4, изр. първо ЗНА срокът за провеждане на обществени консултации по проекта е 30 дни. 8 Относно съответствието на проектозакона с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека е изготвена справка от Министерството на правосъдието. Проектът на ЗИД на АПК не съдържа разпоредби, транспониращи актове на Европейския съюз, поради което не е приложена таблица за съответствие с правото на Европейския съюз. Законопроектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими. За изпълнението на предвидените промени не са необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания. Предложеният проект на нормативен акт не води до въздействие върху държавния бюджет. 9

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс Лице за контакт: Мария Георгиева, държавен експерт в Телефон и ел. поща: Maria_Georgieva@justice.government.bg дирекция „Съвет по законодателство“ на Министерство на правосъдието Диана Боева, държавен експерт в дирекция 02/9237 440 Diana.Boeva@justice.government.bg „Съвет по законодателство“ на Министерство на правосъдието Даниела Белчина, държавен експерт в 02/ 9237 338 dany@justice.government.bg дирекция „Съвет по законодателство“ на Министерство на правосъдието 02/ 9237 311 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1: Съществуват допълнителни за оптимизиране на работата и ефективността система в процеса на въвеждане на дигитализацията Проблем 2: Не съществува нормативно могат да искат продължаване на делото подзаконов нормативен акт при обосноваване установят незаконосъобразността на акта, евентуален иск по ЗОДОВ. Налице е противоречива практика на Върховния разпоредбите и по - специално по въпроса : го е издал, в хода на съдебното му оспорване, и чл. 59, т. 3 АПК и води ли до последваща Противоречивата съдебна практика е по дела, на здравеопазването противоепидемични мерки пред Върховния административен съд, а след съответния административен съд. Преди оспорената заповед, като или издава нова на практиката делото подлежи на прекратяване, правен интерес, а според второто становище чл. 159, т. 3 АПК е не всяка негова отмяна от обратна сила разпоредените с акта права и възможности, които понастояшем не се използват, на административните органи и съдебната в административното правосъдие. регламентирана изрична възможност на страните да при отмяна на общ административен или на правен интерес от това, за да могат да което да бъде и предпоставка за допустимост на административен съд по тълкуването на „Отмяната на административния акт от органа, който съставлява ли оттегляне на акта по смисъла на чл.156 недопустимост на оспорването?“. образувани по жалби против въведени от министъра по чл. 63 от Закона за здравето, първоначално изменението с ДВ бр. 44 от 14.05. 2020 г. пред първото по делото заседание министърът отменя нейно място или не. Според първото становище в защото актът е оттеглен и жалбоподателят няма оттегляне на административния акт с последиците по издалия го орган, а само тази, която заличава с задължения. Правният интерес за оспорващия не е 2 изключен и по аргумент от разпоредбите на чл. 204, ал.1 и 3 АПК, съгласно които процесуална предпоставка за предявяване на иска за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт, е предварителната му отмяна по съдебен ред, а само когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Противоречивата практика има важни практически последици: според първото становище делото подлежи на прекратяване, според второто – то продължава; според първото становище се обръща доказателствената тежест във вреда на оспорващия, който ще следва да доказва преюдициално незаконосъобразността на оттегления акт, за да получи обезщетение на евентуално причинените му от действието на акта вреди. С прекратяването на производството по оспорване на административния акт се осуетява прекият контрол, но се открива косвеният съдебен контрол за законосъобразност на отменения административен акт с реален риск от различен резултат при тази преценка от различни съдебни състави. В контекста на главно производство, образувано по иск за обезщетение за вреди пред Административен съд София-град (АССГ), причинени от окончателно съдебно решение на касационна съдебна инстанция (ВАС, петчленен състав), с което след отмяна на оспорен подзаконов нормативен акт от първоинстанционния административен съд, ВАС, петчленен състав, обезсилва първоинстанционното решение поради отмяна на административния акт от неговия издател след постановяване на първоинстанционното решение, е постановено Решение на Съда на ЕС (СЕС) от 24 ноември 2022г. по дело С-289/21. IG, ECLI:EU:C:2022:920. СЕС преформулира първите два въпроса на запитващия АССГ, както следва : „..дали член 47 от Хартата, както и принципите на равностойност и ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат процесуално правило на държава членка, съгласно което - когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред - се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне.“ СЕС постанови, че в този случай няма основание да се приеме, че е нарушен принципът на равностойност, а по отношение на принципа на ефективност следва се има предвид следното: В т. 42, 43, 44 и 45 от една страна и т. 46 и следващи от друга, в мотивите на посоченото решение се прави разграничение между две хипотези, при които се дава различен отговор на поставения въпрос за тълкуване на чл. 47 от Хартата на основните права в ЕС. В т. 42 се прави уточнение, че докато отмяната на подзаконова нормативна разпоредба с последваща норма поражда действие само за в бъдеще (ex nunc), поради което тя не поставя под въпрос настъпването на правните последици на отменената по този начин разпоредба за съществуващите положения, отмяната на национална разпоредба по съдебен ред има обратно действие (ex tunc) - по принцип от датата на нейното приемане, - така че породените от нея последици за съществуващи положения отпадат, считано от същата дата. Това уточнение не държи сметка за разпоредбата на чл.195, ал.1 и 2 АПК, съгласно които подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, а правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. След това уточнение Съдът отбелязва, че не е изключено отмяната с последваща норма - в хода на производството - на национална разпоредба, оспорена от жалбоподателя по съдебен ред, да породи спрямо него - с оглед на специфичното му положение - същите правни последици като исканата от него отмяна по съдебен ред. Такъв ще бъде по-специално случаят, ако с жалбата си за 3 отмяна този жалбоподател цели единствено оспорваната разпоредба да не поражда занапред правни последици, които той счита за неблагоприятни, като евентуалните последици, вече породени от същата разпоредба, не го засягат. В този случай според СЕС не може да се приеме, че принципът на ефективност не допуска национална правна уредба, която предвижда юрисдикцията, сезирана с жалба срещу отменената с последваща норма разпоредба, да реши, че липсва основание за произнасяне, тъй като тази жалба е станала безпредметна. Според СЕС в този случай би било прекомерно да се изисква от компетентната национална юрисдикция да се произнесе по съществото на спора, при положение че поради отмяната с последваща норма на оспорваната разпоредба жалбоподателят вече е постигнал търсения с подаването на жалбата резултат (т. 43-45 от мотивите на решението). Обратно, в хипотезата, че оспорващият иска да постигне заличаване на правните последици на отменената разпоредба, отмяната по съдебен ред на противоречащата на директива национална разпоредба би довела и до отстраняването с обратно действие на породените от тази разпоредба правни последици, което този правен субект вероятно ще предпочете пред евентуалното обезщетение от страна на съответната държава членка за вредите, претърпени заради тези правни последици (т. 50). С тези мотиви СЕС постановява тълкувателния си отговор, както следва: Принципът на ефективност, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, съгласно което — когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред — се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид. Главният извод от задължителното за нас решение на СЕС е, че макар признатият в правото на Съюза принцип на ефективна съдебна защита да не може във всички случаи да е пречка да се счита, че е отпаднал предметът на жалба за отмяна на национална разпоредба, за която се твърди, че противоречи на правото на Съюза, защото оспорваната разпоредба е отменена с последваща норма, този принцип все пак не допуска прекратяването на производството на такова основание, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и следователно без такъв интерес да е бил взет предвид в решението. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Проблем 1: Идентифицираният проблем не може да се реши в рамките на действащите правни норми, нито чрез промяна в организацията на работа или чрез въвеждане само на нови технологични възможности, тъй като процесуалните правила са нормативно регламентирани. Проблем 2: Идентифицираният проблем не може да се реши в рамките на действащите правни норми, нито чрез промяна в организацията на работа или чрез въвеждане на нови технологични възможности, тъй като процесуалните правила са нормативно регламентирани.. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 1.3. Проблем 1: Действащата нормативна рамка не позволява решаването на проблема, защото е необходима промяна в процесуалните правила, регламентирани в АПК. Проблем 2: Действащата нормативна рамка не позволява решаването на проблема, защото е необходима промяна в процесуалните правила, регламентирани в АПК. С 4 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 1.4. Проблем 1: Няма задължителните действия, произтичащи от актове от правото на ЕС или от нормативни актове от по-висока степен, като транспониране на директиви или осигуряване на мерки по приложението на регламенти на ЕС. Проблем 2: Решение на Съда на ЕС (СЕС) от 24 ноември 2022г. по дело С-289/21. IG, ECLI:EU:C:2022:920. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Проблем 1: Не са извършвани последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката. Проблем 2: Не са извършвани последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 2. Цели: Цел 1: Оптимизиране на работата и ефективността на административните органи и съдебната система в процеса на въвеждане на дигитализацията в административното правосъдие. Цел 2: Нормативно регламентиране на изрична възможност на страните да могат да искат продължаване на делото при отмяна на общ административен или подзаконов нормативен акт при обосноваване на правен интерес от това, за да могат да установят незаконосъобразността на акта, което да бъде и предпоставка за допустимост на евентуален иск по ЗОДОВ. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: По проблем 1: 1. Министърът на правосъдието – като орган на изпълнителната власт с конституционно възложени функции по отношение на съдебната власт и особено във връзка с подготовката на изменения в законодателството и стратегически документи за съдебната реформа; 2. Органите на съдебната власт; 3. Омбудсманът; 4. Административните органи; 5. Органите на местното самоуправление и местната администрация; 6. Лицата, осъществяващи публични функции; 7. Организациите, предоставящи обществени услуги; 8. Адвокатите, участници в производствата; 9. Юридически и физически лица, участници в производствата. По проблем 2: 1. Министърът на правосъдието – като орган на изпълнителната власт с конституционно възложени функции по отношение на съдебната власт и особено във връзка с подготовката на изменения в законодателството и стратегически документи за съдебната реформа; 5 2. Върховният административен съд; 3. Административните съдилища; 4. Адвокатите, участници в производствата; 5. Гражданите и бизнеса – за които се създават гаранции за спазване на правото на защита, правото на справедлив процес, по-ефективна защита на правата; Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемането на никакви действия, които пряко да адресират дефинираният проблем. При такъв вариант констатираният проблем ще продължи да съществува. Ще продължат да не се използват допълнителните възможности за оптимизиране на работата и ефективността на административните органи и съдебната система в процеса на въвеждане на дигитализацията в административното правосъдие. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: С приемането на този вариант за действие ще продължат да не се използват допълнителните възможности за оптимизиране на работата и ефективността на административните органи и съдебната система в процеса на въвеждане на дигитализацията в административното правосъдие. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: „Нормативни промени в Административнопроцесуалния кодекс, чрез които да бъдат използват допълнителните възможности за оптимизиране на работата и ефективността на административните органи и съдебната система в процеса на въвеждане на дигитализацията в административното правосъдие. 6 Описание: Приложението на електронния документ и електронния подпис в работата на административните органи и на органите на съдебната власт обуславя необходимостта от изменения в АПК, по-специално в дял втори „Производства пред административните органи“. Определен е кръгът на лицата, задължени да отправят искане до администрацията в електронна форма. За целта е създадена нова разпоредба на чл. 29а, съгласно която административните органи, органите на съдебната власт, омбудсманът, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите, участници в производствата, подават искането си по електронен път, спазвайки изискванията на Закона за електронното управление. Регламентирана е възможността заявленията за издаване на индивидуални административни актове по електронен път да се извършва 24 часа в денонощието, което допълнително способства за подобряване на достъпа до правосъдие. Административните органи, омбудсманът, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите, участници в производствата, задължително посочват електронен адрес в производствата пред административен орган и в производствата пред съд за призоваване и получаване на документи и съобщения. В случаи на техническа неизправност или технологична невъзможност, съдът или страната, извършваща действието в електронна форма, след уведомяване за пречката, може да ползва хартиен носител, като по този начин е предвидена възможност за преодоляване на положения, в които е невъзможно използване на възприетия вече общ принцип за подаване или уведомяване по електронен път. Предвидена е и възможност за служебно създаване на електронен адрес в определени хипотези за юридически лица, което се очаква да спомогне за разрешаването на проблема с уведомяването им, който датира отдавна. С тази разпоредба се цели от една страна да се гарантира в по-голяма степен възможността за участие на тези лица в административното производство, а от друга да се ускори самият процес, чрез намаляване на възможностите за неговото забавяне или саботиране. За всеки административен орган е предвидено задължение да поддържа електронна преписка в случаите на постъпило искане за издаване на индивидуален административен акт, независимо дали искането е на хартиен носител или по електронен път - от друг административен орган, организация, омбудсман или адвокат. Административният орган е длъжен да предоставя всички доказателства и придружителни писма като електронен документ, включително списък на страните в производството, както и описание на документите в преписката по реда на постъпването им. Законопроектът дава легални дефиниции на понятията „електронна преписка“ и „електронна препоръчана поща“. Предлаганите промени отчитат обстоятелството, че най-същественият набор от документи в съдебната фаза на административното производство постъпва от производството пред административния орган, приключило с издаването на обжалвания административен акт. Това означава, че административните органи трябва да обезпечават предоставянето на услуги в електронна форма, като осъществяват производствата по издаване на индивидуални административни актове не на хартия, а на електронен носител. Едновременно с това администрацията трябва да осигури най-малко същото ниво на сигурност за реализацията на процесуалните права на гражданите и юридическите лица, което е постигнато към настоящия момент със съществуващите правила за обмен на информация и документи на хартиен носител. Законопроектът въвежда промени и в частта от АПК, регламентираща производствата пред съд. Предвидено е, че в съдебните заседания страните могат да извършват процесуалните си действия устно или в писмена форма, както и в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие или чрез електронна препоръчана поща (чл. 142б). Електронните изявления до съда ще следва да бъдат подписвани с електронен подпис. За тези страни, които желаят възпроизвеждането на доказателствата и на преписката да бъдат на хартия, съдът ги възпроизвежда заедно с приложенията в необходимия брой преписи на хартиен носител. 7 За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса като за фотокопие, определена с тарифа на Министерския съвет. Предвидено е, че когато решението се изготвя в електронна форма, то се подписва с квалифициран електронен подпис и се регистрира в информационната система на съда. Чрез създадената нова разпоредба на чл. 142в законово е регламентирана възможността за извършване на процесуални действия чрез видеоконференция. По съображения за сигурност или други важни причини съдът служебно може да постанови разглеждане на делото или извършване на отделни процесуални действия чрез видеоконференция. Предлаганите промени относно извършването на процесуални действия чрез видеоконференцията (като правен способ) съответства на нормативното и водещо изискване за лично и непосредствено участие на страните в производството. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант ще бъде решен констатираният проблем и ще бъде постигната заложената цел. От една страна въвеждането на изискването административните органи да създават и обработват преписките изцяло в цифров вид ще намали административната тежест и ще съдейства за подобряване на административното обслужване за гражданите и бизнеса. От друга страна, при обжалване пред съда, създаването и поддържането на електронни дела ще осигури бърз достъп (по всяко време и от всяко място) на страните до електронната преписка, приложена по делото. В резултат на предложените промени ще се постигне максимална степен на прозрачност на съдебната система при осъществяване на функциите й. Всяка страна ще може да проследи движението на нейната преписка и дело, както и да установи, къде се забавя и поради каква причина. Тази възможност за проследяване ще рефлектира и върху нови възможности и методи за обществен контрол върху работата на администрацията, административните съдилища и Върховния административен съд. Залегналата в проекта на ЗИД на АПК промяна, засягаща електронната комуникация със страните в производството, ще съдейства за съществено съкращаване на срока за произнасяне на администрацията по постъпилите искания. Въвеждането на възможността да се осъществяват съдебни заседания чрез видеоконференция ще позволи на хората с увреждания да участват пълноценно в съдебните заседания, както и ще съдейства за разрешаването на проблема с липсата на достатъчно съдебни зали. Отлагането на съдебни заседания поради невъзможност или ангажираност на страните да се явят ще бъде сведено до минимум, като ще се даде възможност на процесуалния представител на страната, при това без да пътува до друго населено място, да осигури дължимата процесуална защита на правата на своя доверител. Провеждането на съдебни заседания чрез видеоконференция ще насърчи гражданския оборот и ще внесе по-голяма прозрачност за гражданите и юридическите лица. Не на последно място, предлаганите промени в областта на дигитализацията в административното правосъдието съответстват и на „зелените политики“, които ЕС провежда и заявява, че възнамерява да провежда в следващите години в стремежа си за увеличаване на устойчивостта спрямо изменението на климата до 2050 г. Въвеждането на безхартиено административно правосъдие ще минимизира риска от загуба на документи и на представени доказателства, както и ще опрости процеса по архивиране на дела и данни и ще съдейства за отпадане необходимостта от съхраняване на значителни хартиени масиви, облекчавайки и без това ограничения сграден фонд на съдилищата. 8 От икономическа гледна точка промените ще съдействат и за спестяването на средства и време за пътуване на хора с оглед необходимостта от физическото им присъствие в съдебните зали или за подаване на документи и извършването на справки в помещенията на органите на съдебната власт. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма идентифицирани негативни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Не се предвижда въвеждането на регулаторни режими или въздействие върху държавния бюджет. Въздействия върху малките и средните предприятия: В случай че посочените предприятия са страни в съдебни производства, за тях ще се прилагат същите правила, както и за останалите участници в процеса. Доколкото въздействието от прилагането на предложената нормативна уреда върху страните в съответните производства се очаква да бъде като цяло положително, МСП – страни в гражданския процес, също ще изпитат описаните положителни въздействия. Административна тежест: Намаляването на административната тежест за физическите и юридическите лица е обусловено от възможността да се използват новите технологии при осъществяване на процесуалните действия на страните, което не изисква реалното им физическо присъствие в съдебните учреждения. По този начин се улеснява достъпът да правосъдие на физическите и юридическите лица. Въвеждането на изискването административните органи да създават и обработват преписките изцяло в цифров вид ще намали административната тежест и ще съдейства за подобряване на административното обслужване за гражданите и бизнеса. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 3: ,,Ненормативна намеса‘‘: Описание: Този вариант предполага разрешаване на идентифицирания проблем чрез обучения, изготвяне на указания или насоки. Този вариант не може да преодолее посоченият проблем. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: С приемането на този вариант за действие няма да бъдат създадени ще продължат да не се използват допълнителните възможности за оптимизиране на работата и ефективността на административните органи и съдебната система в процеса на въвеждане на дигитализацията в административното правосъдие. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. 9 Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.3. По проблем 2: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемането на никакви действия, които пряко да адресират дефинираният проблем. При такъв вариант констатираният проблем ще продължи да съществува. Няма да съществува нормативно регламентирана изрична възможност на страните да могат да искат продължаване на делото при отмяна на общ административен или подзаконов нормативен акт при обосноваване на правен интерес от това, за да могат да установят незаконосъобразността на акта, което да бъде и предпоставка за допустимост на евентуален иск по ЗОДОВ. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: С приемането на този вариант за действие ще продължи да съществува противоречивата съдебна практика и няма да бъде съобразено Решение на Съда на ЕС (СЕС) от 24 ноември 2022г. по дело С-289/21. IG, ECLI:EU:C:2022:920, което е задължително за България. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: Нормативни промени в Административнопроцесуалния кодекс, с които да бъде нормативно регламентирана изрична възможност на страните да могат да искат продължаване на делото при отмяна на общ административен или подзаконов нормативен акт при обосноваване на правен интерес от това, за да могат да установят незаконосъобразността на акта, което да бъде и предпоставка за допустимост на евентуален иск по ЗОДОВ. Описание: Предлага се изменение в производството по оспорване на общи административни актове, като при доказване на правен интерес от оспорването (във връзка с правните последици от действието на акта до отмяната му) и след отмяната на общия акт в процеса по оспорването му, делото да продължи, като съдът осъществи контрол за законосъобразност, при което може да обяви нищожността, да установи незаконосъобразността на акта изцяло или отчасти, или да отхвърли оспорването (нов чл. 182б). Извън последната хипотеза се предлага решението да има 10 действие по отношение на всички (изменение в чл.183). В тази хипотеза, жалбоподателят може и да претендира вреди, съгласно предложеното допълнение на чл. 204, ал. 1. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант ще бъде решен констатираният проблем и ще бъде постигната заложената цел. Ще бъде нормативно регламентирана изрична възможност на страните да могат да искат продължаване на делото при отмяна на общ административен или подзаконов нормативен акт при обосноваване на правен интерес от това, за да могат да установят незаконосъобразността на акта, което да бъде и предпоставка за допустимост на евентуален иск по ЗОДОВ. Основните ползи от приемането на законопроекта са свързвани с гарантиране на правата на гражданите и юридическите лица от действията на административните органи, свързани с отмяна на общи или нормативни административни актове чрез възможността да претендират вредите, които са претърпели от действието на тези актове. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма идентифицирани негативни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Не се предвижда въвеждането на регулаторни режими или въздействие върху държавния бюджет. Въздействия върху малките и средните предприятия: В случай че посочените предприятия са страни в съдебни производства, за тях ще се прилагат същите правила, както и за останалите участници в процеса. Доколкото въздействието от прилагането на предложената нормативна уреда върху страните в съответните производства се очаква да бъде като цяло положително, МСП – страни в гражданския процес, също ще изпитат описаните положителни въздействия. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 3: ,,Ненормативна намеса“: Описание: Този вариант предполага разрешаване на идентифицирания проблем чрез обучения, изготвяне на указания или насоки. Този вариант не може да преодолее посоченият проблем. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: С приемането на този вариант за действие ще продължи да съществува противоречивата съдебна практика и няма да бъде съобразено Решение на Съда на ЕС (СЕС) от 24 ноември 2022г. по дело С-289/21. IG, ECLI:EU:C:2022:920, което е задължително за България. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. 11 При 1.1. 1.2. Въздействия Административна този Опишете включително Опишете върху малките и средните тежест: вариант административната качествено (при възможност – и количествено) върху всяка заинтересована страна/група специфичните въздействия с акцент върху информиране, такси, предприятия: тежест не се всички значителни заинтересовани страни. второстепенни. малките и средните регулаторни режими, Не се отчитат. променя. потенциални икономически, Пояснете кои въздействия предприятия и административни услуги и социални и екологични се очаква да бъдат административната тежест (задължения др.) въздействия, значителни и кои за 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по критерии: проблем 1 и 2: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 Вариант 3 т с о н в и Цел 1: Оптимизиране на работата и ефективността на административните органи и съдебната система в процеса на въвеждане на дигитализацията в административното правосъдие. ниска висока ниска т к е ф Е Цел 2: Нормативно регламентиране на изрична възможност на страните да могат да искат продължаване на делото при отмяна на общ административен или подзаконов нормативен акт при обосноваване на правен интерес от това, за да могат да установят незаконосъобразността на акта, което да бъде и предпоставка за допустимост на евентуален иск по ЗОДОВ. ниска висока ниска Цел 1: Оптимизиране на работата и ефективността на административните органи и съдебната система в процеса на въвеждане на дигитализацията в административното правосъдие. ниска висока ниска т с о н с а к и ф Е Цел 2: Нормативно регламентиране на изрична възможност на страните да могат да искат продължаване на делото при отмяна на общ административен или подзаконов нормативен акт при обосноваване на правен интерес от това, за да могат да установят незаконосъобразността на акта, което да бъде и предпоставка за допустимост на евентуален иск по ЗОДОВ. ниска висока ниска 12 Цел 1: Оптимизиране на работата и ефективността на административните органи и съдебната система в процеса на въвеждане на дигитализацията в административното правосъдие. ниска висока ниска т с о н а в у с а л г ъ С Цел 2: Нормативно регламентиране на изрична възможност на страните да могат да искат продължаване на делото при отмяна на общ административен или подзаконов нормативен акт при обосноваване на правен интерес от това, за да могат да установят незаконосъобразността на акта, което да бъде и предпоставка за допустимост на евентуален иск по ЗОДОВ. ниска висока ниска 1.2. При на обществен Посочете ефикасност, втория Изпълнението 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване степента, в която вариантите ще изпълнят ефективност, чрез която се измерва която отразява степента, до която целите съгласуваност, която показва степента, до която реализирането на първия и третия вариант „при действие“ позволява на втория сценарий контрол, ефективност, ефикасност на ключовите им определените цели, степента, до която могат да бъдат разходи; вариантите съответстват вариант не се в максимална позволява постигането и положителни и отрицателни съгласно основните вариантите постигат целите постигнати при определено на действащите постигат поставените степен да се на максимална съгласуваност. въздействия. критерии за сравняване на на предложението; ниво на ресурсите или при стратегически документи. цели. изпълни поставената публична вариантите: най-малко Осъществяването цел. прозрачност, 6. По органи По могат по Избор проблем и правосъдие. проблем да нормативен ЗОДОВ. на препоръчителен вариант: 1: Вариант 2: Оптимизиране съдебната система в процеса 2: Вариант 2: Нормативно искат продължаване на делото акт при обосноваване на незаконосъобразността на акта, което да Посочете препоръчителните на работата на въвеждане регламентиране при отмяна правен интерес бъде и варианти за решаване и ефективността на дигитализацията на изрична на общ от това, за предпоставка за на поставения проблем/проблеми. на административните в административното възможност на административен или да могат да допустимост на евентуален страните да подзаконов установят иск 6.1. Промяна прилагането в административната на препоръчителния тежест за физическите вариант (включително и по отделните юридическите лица от проблеми): 13 Намаляването на административната тежест за физическите и юридическите лица е обусловено от възможността да се използват новите технологии при осъществяване на процесуалните действия на страните, което не изисква реалното им физическо присъствие в съдебните учреждения. По този начин се улеснява достъпът да правосъдие на физическите и юридическите лица. Въвеждането на изискването административните органи да създават и обработват преписките изцяло в цифров вид ще намали административната тежест и ще съдейства за подобряване на административното обслужване за гражданите и бизнеса. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Прилагането на препоръчителния вариант няма да доведе до създаване или промяна на съществуващи регулаторни режими. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Прилагането на препоръчителния вариант няма да доведе до създаване или промяна на съществуващи регистри. В проекта не се съдържат разпоредби, касаещи воденето и поддържането на регистри. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? В случай че посочените предприятия са страни в съдебни производства, за тях ще се прилагат същите правила, както и за останалите участници в процеса. Доколкото въздействието от 14 прилагането на предложената нормативна уреда върху страните в съответните производства се очаква да бъде като цяло положително, МСП – страни в гражданския процес, също ще изпитат описаните положителни въздействия. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът ще се публикува на интернет страницата на Министерството на правосъдието и на Портала за обществени консултации за срок от 30 дни, съгласно изискванията на чл. 26 от Закона за нормативните актове и чл. 85 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: • Решение на Съда на ЕС (СЕС) от 24 ноември 2022г. по дело С-289/21. IG, ECLI:EU:C:2022:920. Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: 15 Име и длъжност: д-р Любомир Талев – директор на дирекция ,,Съвет по законодателство‘‘ Дата: 04.04.2024 г. Подпис: 4.4.2024 г. X д-р Любомир Талев директор на дирекция СЗ Signed by: Aleksandar Hristov Stefanov

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Становище администрацията на Съгласуването се извършва на основание на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Проект на Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Становище по ред: Единствено съгласуване Номер и дата: 3 . 4 . 2 0 2 4 г . X 0 4 .0 4 - 4 5 / 0 3 .0 4 .2 0 2 4 г . S i g n e d b y : E v g e n i y a P e t r o v a A n d o n o v a В отговор на №: 11-00-286/23/29.03.2024 г . Институция: Министерство на правосъдието Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: от Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ и на Устройствения правилник неговата администрация на Министерския съвет I. В юни 2024 г. изменение и административни в Националния електронното програмата), а върху наркотичните програмата). По от Министерския Обръщаме приеманата усилията за възприет при реализиране на политическия програма, да възможност в II. Напомняме, нормативните да бъде намален. Относно законодателната инициатива: Законодателната програма на Министерството на правосъдието допълнение (ЗИД) на АПК, дела (Q4/2024)“, реформа 1 план за възстановяване и управление в законодателната Министерството на здравеопазването вещества и прекурсорите, този начин в рамките на по-малко съвет общо три промени в внимание, че подобен подход не уредба. Във връзка с това и в подобряване на регулаторната изработването на законодателната единни инициативи, предлагаме, кабинет на министър-председателя, се положат усилия за обединяване общ законопроект. Относно раздел 7 „Консултации“ че срокът на обществената актове следва да бъде 30 дни. Само Министерския съвет за е планирало промени свързан със законовата „Достъпно, ефективно устойчивост (т. 75 от програма също е предложило е предложило който също включва от 6 месеца се АПК (в два ЗИД-а на допринася за качеството изпълнение на инициативата политика на Република програма на в съответствие с дадени при на инициативите : консултация при извънредни периода 1 януари – 31 в АПК със Закон за рамка за е-правосъдие по и предвидимо правосъдие“ програмата). Министерството на ЗИД на АПК (т. 54 от ЗИД на Закона за контрол промяна на АПК (т. 37 от планира да бъдат предложени АПК и в ЗИД на ЗКНВП). и устойчивостта на за систематизиране на България и на подхода, Министерския съвет, за указанията на началника на изготвянето на законодателната за промени в АПК по по чл. 26 на Закона за обстоятелства този срок може гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 2 III. Относно раздел 11 „Информационни източници“ : В този раздел предлагаме да се включат всички цитирани в оценката източници на информация и да се посочат хиперлинкове, ако някои от източниците са достъпни в интернет. IV. Относно извършване на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“: 3.4.2024 г. X Signed by: Iskren Pavlov Ivanov ИСКРЕН ИВАНОВ

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС Организация/потребител Приети/ № /вкл. начина на получаване на Предложения и становища Мотиви предложението/ неприети 1. Комисия за финансов І. IIo § 2 от законопроекта във връзка с § 18а от АПК: Приема се. Видимо и от надзор І.1.1. По т. 3 с която се създават нови ал. 11 и 12, предлагаме следната съдържащата се в редакция: първоначалния проект (получено чрез среда за Графично: препратка към адресите междуведомствен обмен) „3. Създават се нови ал. 11 и 12: по ал. 5, разпоредбата интернет страницата си и на таблото за обявления, в което указва на лицето да посочи електронен адрес в 14-дневен срок от лица по са посочили организация не е посочила адрес 5 да бъдат да електронен съгласно ал. и не е възможно призовани се извърши съобщаване по реда на ал. 7 - 9, административният орган, съответно съдът поставя съобщение на интернет страницата си и на таблото за обявления, в което указва в 14- дневен срок от поставяне на съобщението юридическото да организацията лице посочи електронен адрес. Мотиви: С цел избягване на неяснота предлагаме изрично да бъде посочен и началният момент, от който започва да тече цитираният 14-дневен срок. В разпоредбата се използва понятието „юридически лица“, като същевременно препраща към ал. 5, в която е употребено понятието „организациите". Последно посоченият термин е по-всеобхватен и следва да бъде запазен. Използването на думата „организации“ в множествено число в новата ал. 11 е излишно, доколкото текстът описва конкретна хипотеза. Алтернативно, в случай че в обхвата на новата ал. 11 се цели включване не само на организациите, но и на останалите лица по чл. 18а, ал. 5 от АПК, предлагаме думите „юридически лица“ да се заменят с „лицата по ал. 5“. поставяне на съобщението. ал. 12. В ал. 11 се урежда само едно указание, поради което не е нужно в ал. 12, наред с препратката към ал. 11, да се уточнява с текст кое е то. І.2. Точка 4, с която се преномерират сегашните ал. 11 и 12, предлагаме да се Приема се След редакция се приема измени така: по следното: „4. Досегашната ал. 11 става ал. 13 и в нея цифрата „11“ се заменя с „13“. принцип. 5. Досегашната ал. 12 става ал. 14.“ 4. Досегашната ал. 11 Мотиви: става ал. 13. Предложението е редакционно. В чл. 18а се създават нови ал. 11 и 12, като 5. Досегашната ал. 12 досегашните ал. 11 и 12 стават съответно ал. 13 и 14. В текста на досегашната става ал. 14 и в нея ал. 12 обаче се препраща към ал. 11, предвид което предлагаме преномерация. числото „11“ се заменя с „13“. ІІ. По § 5 от законопроекта, с който се създава чл. 29а в АПК, предлагаме ал. Приема се. Чл. 29а, ал. 8 и 9 се 8 и 9 да отпаднат. уреждат систематично Мотиви: като чл. 29б, ал. 1 и 3. Предвид факта, че чл. 29а от законопроекта урежда електронната форма на искането за издаване на индивидуален административен акт, а чл. 296 регламентира създаването на електронна преписка от административния орган при постъпило такова искане, както и факта, че цитираните разпоредби на чл. 296, ал. 1 и 2 са по-подробно разписани от чл. 29а, ал. 8, с цел избягване на повторение предлагаме изречение второ на чл. 29а, ал. 8 да отпадне. Нормата на чл. 29а, ал. 9 от законопроекта препраща към Закона за електронното управление по отношение на удостоверяване съответствието на снетия електронен образ със снемания документ, докато в чл. 296, ал. 3 от същия законопроект този ред е допълнен с изискване за полагането на подпис организацията не изпълни неизпълнение на 11 адрес, 10.“ се указанието по ал. за посочване на електронен се прилага ал. Предложенията по ал. 12 са редакционни. по принцип. върху хартиения носител […] Именно поради това предлагаме ал. 9 на чл. 29а да отпадне, тъй като се отнася до искания за издаване на индивидуални административни актове по чл. 29 от Административнопроцесуалния кодекс на хартиен носител, а доколкото чл. 29а урежда електронната форма на исканията, систематичното място на текста за искания, постъпили на хартия, не следва да е в този член. От друга страна при така посоченото дублиране на изисквания на чл. 29а, ал. 8 и 9 и чл. 29б от законопроекта няма да бъде възможно нееднозначното прилагане на изискванията, съответно ангажиране на подходящата отговорност при неспазването им. ІІІ. По § 6 от законопроекта, с който се създава чл. 29б в АПК, предлагаме изменение в ал. 3, както следва: „(3) Когато исканията за издаване на индивидуални административни актове постъпват на хартиен носител, те се въвеждат в електронната преписка чрез снемане на електронен образ от тях и от приложените към тях документи във вид и по начин, позволяващи възпроизвеждането им, Не се Изискването за полагане приема. на подпис и върху хартиения носител обезпечава правната сигурност, за да може да се установи от кой точно документ е снет електронният образ и да се намали рискът от подмяна. Такова изискване вече съществува и се прилага безпроблемно в чл. 360ж, ал. 4 ЗСВ. Законът не може да уреди мястото на полагане на подписа, тъй като това зависи от формата на документа, от разположението на текста на първата му страница, като за разлика от чл. 16, ал. 1, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 74, ал. 3 от Наредба № 1/ 2007 г. на МП не се изисква полагане на подпис на всяка включително в текстова и точно съответствие на снетия електронен образ със снемания документ се удостоверява от служители, определени ръководителя администрацията от на на органа, чрез полагане подпис въведените образи на върху хартиения носител, а на електронни чрез подписването подпис реда Закона им с електронен по на за електронното управление.“ Мотиви: От една страна, с предложеното отпадане на чл. 29а, ал. 9 се избягват повторенията и създаването на различни по съдържание и обем правила за едни и същи действия, а от друга страна, с предложената редакция на чл. 296, ал. 3 се урежда единно редът за обработване на искания, постъпили на хартиен носител, както и изрично се определят лицата, които да ги въвеждат в електронната преписка. […] в чл. 296, ал. 3 от същия законопроект този ред е допълнен с изискване за полагането на подпис върху хартиения носител, като не е указано къде точно следва да се полага подписът, което например при огромни по обем документи, ще се окаже практически невъзможно и/или неприложимо. На основание чл. 30, ал. 2 от Закона за електронното управление може да се установи, че въведеното в проектозакона допълнително изискване за удостоверяване с полагането на подпис върху хартиения носител от служителя на административния орган, извършил снемането, се явява излишно, след като в Закона за електронното управление изрично е уреден редът за извършването на тези действия - единствено с електронен подпис. IV. По § 8 от законопроекта, с който се създава ал. 4 в чл. 30 от АПК: С предложението за създаване на ал. 4 в чл. 30 от АПК, се регламентират действията на административния орган, когато приложените към искането документи, изпратени по електронен път, са във формат, различен от установения в Закона за електронното управление, като на подателя ще се изпраща съобщение, че получаването не се потвърждава и причините затова, както и за възможността да ги представи отново. Такова съобщение ще се изпраща и когато представените документи на хартиен или електронен носител са нечетими. Систематичното поместване на разпоредбата след досегашната ал. 3, показва намерение в изброените в нея случаи да се смята, че нередовността води до липса на започване на административно производство. В случай че последно изложеното е действително така, същото следва да бъде изрично посочено в разпоредбата, доколкото философията на досегашния текст на чл. 30 е при нередовност производството да се смята за образувано, но без да тече срокът за произнасяне. На основание горепосоченото предлагаме следната редакция на чл. 30, ал. 4 от АПК: „(4) Когато приложените към искането документи, изпратени по електронен път, са във формат, различен от установения в Закона за електронното управление, на подателя се изпраща съобщение, че получаването не се потвърждава и причините за това, както и за възможността да ги представи отново. Такова съобщение се изпраща и когато представените документи на хартиен или електронен носител са нечетими. В тези случаи административното производство започва с представянето на редовни документи.“ В случай че гореизложеното е неправилно и предлаганата ал. 4 само допълва досегашния институт на нередовността с две нови хипотези (некоректен електронен формат и нечетими документи), то тогава систематичното място на предлаганата разпоредба е като нова ал. 3, като досегашната ал. 3 да бъде страница. По отношение на предложението за отпадане на тексторазпознаването не са изложени съображения. Приема се Чл. 30, ал. 1 и 2 АПК частично уреждат неизпълнение след на изискванията за редакция. форма на сезиращото искане (заявлението). Затова, ако то не бъде приведено в редовност, органът се десезира, съотв. производството се прекратява. Новопредложената ал. 4 касае нередовност само на искане за допускане на отделно писмено доказателство. Последицата е изключване само на съответния документ. При наличие на процесуалните предпоставки органът е длъжен да разгледа преписката и дори може да уважи заявлението, ако то е основателно и без този документ. Ето защо не се приема предложението нито производството да се прекратява, нито да се счита незапочнало, нито преномерирана на ал. 4. Член 30, ал. 1 и 2 от АПК съдържат хипотезите на за разместване на нередовност на искането и реда за тяхното отстраняване, както и последиците последователността на от неотстраняването на съответната нередовност, в зависимост от нейния вид. алинеите. Действащата ал. 3 урежда последиците при условие на налична, но своевременно отстранена нередовност, които са еднакви и за двете хипотези Приема се по ал. 1 и 2. Доколкото разпоредбата на предлаганата ал. 4 в чл. 30 от АПК предложението за срок, съдържа практически трети вид нередовности, свързани с електронните който да има значение искания, същата предлагаме да бъде поставена преди разпоредбата на единствено във връзка с действащата ал. 3, за да може последната несъмнено да обхване и случаите на изчакването на отстранени нередовности на електронното искане. Ако хипотезата на изтичането му като нередовности на електронното искане бъде поставена след действащата ал. 3, последица от принципа както се предлага, би могло да бъде отстоявана теза, че ал. 3 не се прилага по чл. 9 АПК, т.е. към тази хипотеза и срокът за произнасяне по електронните искания тече от отлагане на подаването на искането, независимо от неговата нередовност. произнасянето по Отделно, хипотезата на предлаганата ал. 4 в чл. 30 от АПК, за разлика от тези същество. Изтичането на ал. 1 и 2, не съдържа нито срок за отстраняване на нередовностите, нито обаче не може да е последици при неотстраняване в срок, поради което разпоредбата би могло да пречка за последващо няма практическа приложимост. представяне на На основание горепосоченото предлагаме ал. 4 да стане нова ал. 3 и да се доказателствата, тъй измени измени и допълни така: като концептуално „(34) Когато приложените към искането документи, изпратени по положение в електронен път, са във формат, различен от установения в Закона за административния електронното управление, на подателя се изпраща съобщение, че процес е липсата на получаването не се потвърждава и причините за това, както и за доказателствени възможността да ги представи отново, в тридневен срок от преклузии. получаването на съобщението. Такова съобщение се изпраща и когато представените документи на хартиен или електронен носител са нечетими. Когато подателят не представи отново документите в срока по изречение първо, производството се прекратява.“ V. Параграф § 29 от законопроекта, с който се допълва § 1 от допълнителната Не се При приемане на ЗИД разпоредба на АПК, предлагаме да се измени така: приема. терминът „интегритет“ „§ 29. В § 1 от допълнителната разпоредба се създават т. 12 и 13: ще се използва в АПК 12. „Електронна препоръчана поща“ представлява квалифицирана услуга само в чл. 29а съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014. “Електронна форма на 13. „Интегритет“ е понятие по смисъла на § 1, т. 9 от допълнителните искането“(„(5) разпоредби на Закона за електронното управление.“ Установяването на Мотиви: интегритета и В действащия Административнопроцесуален кодекс не е предвидена легална авторството на дефиниция на термина „интегритет“, но същият е дефиниран в § 1, т. 9 от електронното искане за допълнителните разпоредби на Закона за електронното управление. В някои издаване на други закони понятието „интегритет“ се използва в друг смисъл, индивидуален включително, но не само, в Закона за енергетиката и Закона за Комисията за административен акт финансов надзор. В тази връзка предлагаме в допълнителните разпоредби на се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс да бъде създадена изрична легална Закона за електронното дефиниция на това понятие. управление.“). Щом законът изрично предвижда проверката на интегритета да се извършва по реда на ЗЕУ, то и значението на термина ще е това по ЗЕУ. В контекста на електронна форма на искането други възможни значения (напр. „почтеност на пазара“) не са мислими. Комисията за финансов надзор споделя важността от изменение и допълнение на съществуващото национално законодателство с цел приемане на допълнителни мерки по прилагане на принципа на ефективност, закрепен в чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и създаването на уредба, която да предпостави оптимизиране на работата и ефективността на административните органи и съдебната система в процеса на въвеждане на дигитализацията в правосъдието. 2. Милен Георгиев Василев 1. Общи бележки Не се отправят Законопроектът е следващ етап в регламентирането на дигитализацията в конкретни предложения. (получено чрез ССЕВ) административния и съдебно-административния процес. Предходните стъпки При подготовката на в тази насока бяха извършени с измененията на АПК от ДВ, бр. 77/2018 г., бр. ЗИД не могат да бъдат 15/2021 г. и бр. 80/2023 г., които правилно са приети за недостатъчни и следва съобразявани неприети да бъдат надградени, като се отчита натрупания опит и актуалното нормативни актове. техническо развитие. С оглед Решение № 13 Същевременно, проектът е типичен пример за различния път, по който от 26.07.2024 г. на КС по необяснимо се развива електронното правосъдие в административните к. д. № 1/2024 г. към съдилища в сравнение с общите съдилища. Това създава съществени настоящия момент не се организационни и финансови проблеми: 1) в отношенията между общите и предвижда внасянето на административните съдилища – напр. по дела, по които първа инстанция са проект за нов Закон за районните съдилища, а втора инстанция са административните съдилища съдебната власт. /делата по ЗАНН, ЗСПЗЗ и др./; 2) налага разходване на многократно по- големи финансови ресурси за поддържане на различните инф. системи на двете групи съдилища – много по-скъпо е поддържането на две системи за управление на делата /ЕИСС и ЕДИС/, вместо поддържането на една такава, какъвто е позитивният опит в редица други държавни сфери /напр. единната инф. система на търговския регистър и др./; 3) въвежда различни процесуални правила за уреждане на идентични по съдържание процесуални ситуации относно е-правосъдието, което затруднява и води до объркване участниците в производствата – напр. адвокатите, които водят дела пред двете групи съдилища. Както действащият АПК, така и предложеният проект не са съгласувани в редица части с основната уредба на е-правосъдието, съдържаща се в глава 18а ЗСВ. Удивителното обаче е, че е налице несъгласуваност между този проект и почти едновременно публикувания за обществено обсъждане проект за нов ЗСВ2, в който материята е уредена в глава 22, като и двата проекта са изготвени в едно и също министерство – Министерството на правосъдието. Очевидно двете работни групи не са комуникирали помежду си, но по- лошото е, че и съответните експерти в МП също не са комуникирали и не са стиковали текстовете в двата проекта. По този начин са допуснати съществени различия, които ще доведат до проблеми в практиката. Конкретно по текстовете: 2. По § 2 относно чл. 18а Не се Формулировката е 2.1) Предложената ал. 3 е пример за лоша законодателна техника – тя приема. използвана по възпроизвежда изцяло и буквално действащата редакция на ал. 3, с няколко съображения за думи разлика, но вместо да се променят само тези думи, ненужно се предлага разбираемост, тъй като изцяло нова редакция. Тези няколко думи са следните: 1) в изр. 1 думите „със се променят части и от заверено копие от цялата“ се заменят с думите „с електронната“; 2) в изр. 2 се двете изречения на заличават думите „копие от“. Нищо друго не се променя в ал. 3, поради което алинеята. предложението за промяна следва да се ограничи до тези думи, а не да се предлага цялостна нова редакция, което създава погрешно впечатление за глобална промяна, каквато всъщност няма. 2.2) Единствената промяна, която се предлага в ал. 5 е да се добави и Не се Предложението е извън омбудсмана сред лицата, които задължително следва да посочат е-адрес в приема. обхвата на производствата пред адм. орган и в съдебните производства. Считам обаче, че законопроекта, който е ал. 5 следва да се допълни и в друга насока. Разпоредбата в момента гласи: насочен към „Административните органи, органите на съдебната власт, лицата, усъвършенстване на осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи цифровизацията на обществени услуги, организациите и адвокатите, участници в производствата. производствата, задължително посочват електронен адрес съгласно ЗЕУ в производствата пред административен орган или електронен адрес съгласно ЗСВ в производствата пред съд за призоваване и получаване на документи и съобщения.“. Тази редакция търпи критика в редица насоки, тъй като: 1) неудачно обхваща и административните и съдебните производства, без да отчита съществените разлики между тях; 2) спрямо съдебните производства разпоредбата ненужно се дублира с чл. 137, ал. 2 АПК, която разпоредба урежда същото; 3) изброяването се нуждае от прецизиране – не е ясно защо се ограничава само до органите на съдебната власт и омбудсмана /така се изключва напр. Народното събрание/, а не до всички държавни и местни органи по принцип, без значение от коя власт са, а някои тях не са от никоя власт – напр. БНБ, Конституционния съд, Президента на РБ, Сметната палата, и най-различни независими регулатори. Разграничението между „административни органи“ и „държавни органи“ не е безсмислено, тъй като не всички адм. органи са и държавни /има и общински, а и различни недържавни субекти също могат да издават адм. актове – напр. възложители на общ. поръчки, някои от които могат да бъдат и частноправни субекти/, а не всички държавни органи пък са административни – напр. съдебните органи, законодателния орган. Поради това няма да се получи тавтология, ако се запишат и двата термина. Ето защо тази ал. 5 следва да се ограничи само до административните производства, а съдебните да останат в обхвата на чл. 137, ал. 2 и да се разшири обхвата на категориите лица, за които е установено това задължение. На следващо място, тази разпоредба е относима само към е-връчването, което органът извършва към лицето, с каквато цел е предвиденото задължение да се сочи е-адрес. Разгледано от този аспект записаното, че това следва да е „е- адрес съгласно ЗСВ“ е недомислица, тъй като ЗСВ не урежда е-адресите за връчване – това не е уредено и в сега действаща глава 18а ЗСВ – 2007 г., нито в издадените въз основа на нея ПНА, нито пък се предвижда да бъде уредено в глава 22 от проекта за нов ЗСВ. Именно, защото липсва подобна уредба в ЗСВ, то в ГПК и в НПК се наложи такава да се въведе – напр. в чл. 38, ал. 2 и 3 ГПК, чл. 178 и чл. 180 НПК, където изрично са уредени допустимите за връчване инф. системи. В новия ЗСВ се предвижда да има друга уредба – на допустимата за е-подаване инф. система, за която е обявена само ЕПЕП /чл. 569, ал. 2, т. 4/. Вярно е, че и сега действащият ЗСВ и проекта за нов предвиждат, че ЕПЕП следва да дава възможност и за е-връчване /чл. 565, ал. 2, т. 3 от проекта/, но тя не е обявена за единствена допустима, тъй като ЗСВ въобще не урежда лимитативно допустимите за е-връчване инф. системи – този въпрос се урежда само в процесуалните закони. По тази причина, да се записва в чл. 18а, ал. 5 „ел. адрес съгласно ЗСВ“ е удар въз въздуха – препраща се към несъществуваща уредба в ЗСВ. Очевидно законодателят се е подвел от другите алинеи в същия чл. 18а /ал. 1, 2, 3/, които обаче са посветени на инф. системи за е-подаване на документи от участника в производството към органа – тогава има смисъл да се пише „по реда на ЗСВ“, тъй като ЗСВ урежда това, вкл. на подзаконово ниво, като обявява /поне в проекта за нов ЗСВ/, че единствено допустима за подаване е само системата на ЕПЕП. Това е още един аргумент от ал. 5 да отпадне уредбата за визираното задължение в съдебните производства, а тя да се концентрира в чл. 137 АПК, където е систематичното й място. Наред с това – не е достатъчно да се посочи, че тези лица следва да посочат е- адрес съгласно ЗЕУ, а е добре да се уреди и задължение да регистрират профил в ССЕВ по чл. 26, ал. 2 ЗЕУ, което да се счита за съгласие да приемат съобщения чрез тази система. В допълнение към тази регистрация и по желание на тези лица може да се допусне да посочат и друг е-адрес, какъвто преценят, но основният канал за комуникация следва да е ССЕВ, за която държавата към днешна дата е изхарчила значителни финансови средства – над 5 млн. лв. по груби сметки за изграждане, надграждане и поддръжка. В крайна сметка предлагам следната редакция на чл. 18а, ал. 5: (5) Административните органи, държавните органи, органите на местно самоуправление и местна администрация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите, които участват в производствата пред административен орган, са длъжни да регистрират профил в системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление и да получават съобщения и документи чрез тази система. Административният орган служебно установява наличието на такава регистрация и извършва връчването чрез нея. Тези лица могат да посочат и друг електронен адрес за връчване, наред с електронния адрес по изречение първо. 2.3) В предложената нова ал. 11 се предвижда, че когато юридически лица не Приема се Последиците следва да са посочили електронен адрес съгласно ал. 5 и не е възможно да бъдат частично. важат за всички лица по призовани по реда на ал. 7-9, административният орган, съответно съдът ал. 5 съобразно поставя съобщение на интернет страницата си и на таблото за обявления, в предложението на КФН. което указва в 14-дневен срок юридическото лице да посочи електронен адрес. Според предложената ал. 12 пък при неизпълнение на указанието се прилага ал. 10, т.е. съобщението се поставя на таблото за обявления или в интернет страницата на органа за срок поне от 7 дни, след изтичането на който се смята за връчено. Предложената ал. 11 търпи критика в няколко насоки. От една страна, изразът „и не е възможно да бъдат призовани по реда на ал. 7-9“ напълно обезсмисля задължението за посочване на ел. адрес по ал. 5, ако се тълкува, че при възможност за физическо връчване, но непосочване на е-адрес, последиците на ал. 10 няма да се прилагат. Непрецизната формулировка сочи на такъв извод, тъй като не става ясно дали се отнася само до връчване на указанието да се посочи е-адрес или въобще се отнася до всички бъдещи призовавания и връчвания – доколкото се говори за невъзможност „да бъдат призовани“, а призоваване се извършва само ако се налага лично явяване пред органа, а не само за връчване на някакви указания. Очевидно, ако на лицата може да се извърши физическо връчване, но не посочат ел. адрес, то задължението по ал. 5 няма да е скрепено с никаква процесуална санкция. Не това е смисълът от установяването на задължение за електронно връчване. От друга страна, напълно неясно е защо ал. 11 се отнася само до юридическите лица, а не до всички лица по ал. 5. При тази редакция за лица, които не са юридически /напр. адвокати, нотариуси, ЧСИ или други държавни органи/, задължението по ал. 5 ще се окаже напълно пожелателно. Закон, който установява задължения без да ги гарантира чрез никакви последици при неизпълнение, не е никакъв закон. На следващо място и съобразно изложеното по-горе за ал. 5, в ал. 11 следва да се уреждат последиците само за административното производство, а не и за съдебното, които систематично следва да се уредят в чл. 137. Ето защо считам, че по-удачната и по-ясна редакция на ал. 11 е следната: Вариант 1: (11) Ако участник в производството пред административния орган не е изпълнил задължението по ал. 5 и не стори това след указание на органа, се прилагат последиците на ал. 10 за бъдещите връчвания до изпълнение на това задължение. Указанието се връчва по реда на ал. 7 – 9, а при невъзможност за това се поставя съобщение на интернет страницата на органа и на таблото за обявления в продължение на 14 дни, след изтичане на които се смята за връчено. Вариант 2: (11) Ако участник в производството пред административния орган не е изпълнил задължението по ал. 5 и не стори това след указание на органа, се прилагат последиците на ал. 10 за бъдещите връчвания до изпълнение на това задължение. За указанието се поставя съобщение на интернет страницата на органа и на таблото за обявления в продължение на 14 дни, след изтичане на които се смята за връчено. - ако се възприеме горното предложение, ал. 12 по проекта следва да отпадне, като включена в ал. 11. 2.4) В чл. 18а следва да извърши и друга промяна – в ал. 4, където са уредени Приема се В чл. 18а, ал. 4, т. 2 АПК допустимите за връчване електронни адреси от посочени инф. системи. Наред по след думите „електронен с тях по-нататък в проекта се предвижда използване и на друг вид инф. принцип. адрес“ се добавя „на система за връчване – електронната препоръчана поща, дефинирана в § 29 квалифицирана като квалифицираната услуга за такава по чл. 3, параграф 37 от Регламент електронна препоръчана /ЕС/ № 910/2014. Така в § 7 относно чл. 29в се предвижда и чрез нея да е поща или друг допустимо електронно връчване на документи в административното електронен адрес“. производство. Тази електронна препоръчана поща обаче е пропуснато да се въведе на систематичното й място в чл. 18а, ал. 4, а изведнъж се появява след това в проекта. Ето защо този пропуск следва да се поправи, като чл. 18а, ал. 4 се допълни по следния начин: - да се създаде нова т. 3: 3. електронен адрес от електронна препоръчана поща; - сегашната т. 3 да стане т. 4. 3. По § 3 относно чл. 26 Не се Предложението е извън В чл. 26 е уредено задължението на адм. орган да уведоми за започването на приема. обхвата на адм. производство известните заинтересовани лица, извън заявителя. законопроекта. Проектът предвижда създаването на нова ал. 3 – „За връчване на съобщенията по ал. 2 на страни, които не са посочили електронен адрес или не са длъжни да посочат такъв, административният орган снема образа на електронния документ на хартиен носител, който се заверява от съответния служител“. По тази разпоредба следва да се направят следните критични бележки: На първо място, целият чл. 26 се отнася само до първоначалното уведомяване на заинтересованите лица за образувано по искане на друг заявител адм. производство. Тъй като до това първоначално уведомяване заинтересованите лица все още не знаят за това производство, то няма как от тях да се иска преди уведомяването вече да са посочили е-адрес за това производство, за да може самото уведомление да им се изпрати на този е-адрес. Възможно е обаче друго – ако лицата са от тези по чл. 18а, ал. 5 и те са регистрирали профил в ССЕВ, то адм. орган може да им изпрати въпросното уведомление чрез тази система, тъй като тя дава възможност за служебна проверка за наличието на регистрирани профили. За да стане това обаче, следва да се уреди задължение за регистрация в ССЕВ на тези лица, както съм предложил по-горе. Дори обаче лицата да не са изпълнили задължението за регистрация, то спрямо тях не може директно да се приложат последиците на чл. 18а, ал. 10, тъй като преди това следва да им се укаже да посочат е-адрес, както предвижда и предложението в проекта за ал. 11 на чл. 18а. Очевидно е, че в тази хипотеза дори и за тези лица първоначалното уведомяване по чл. 26, ал. 1 следва да се извърши на хартиен носител, като едновременно им се връчи и указание да изпълнят задължението по чл. 18а, ал. 5. Това е единствено възможното. Спрямо лицата, за които не важи задължението по чл. 18а, ал. 5, дори и хипотетично не е възможно да се извърши първоначално е-връчване на уведомление по чл. 26, ал. 1, тъй като те не могат да посочат е- адрес за връчване в това адм. производство, преди да са конституирани и уведомени за него. На второ място, изразът „снема образа на електронния документ на хартиен носител“ е неточен. Законодателството използва този израз, когато от хартиен документ се снема електронен образ, демек – когато се сканира документа /вж. чл. 360ж, ал. 1 ЗСВ, чл. 570, ал. 1 от проекта за нов ЗСВ, чл. 183, ал. 2 ГПК и др./. Когато е нужно разпечатване на електронен документ на хартиен носител се използва друг израз – възпроизвеждане на хартиен носител /чл. 184, ал. 1 ГПК, чл. 360з, ал. 8 и 9 ЗСВ, чл. 571, ал. 7 и 8 от проекта за нов ЗСВ и др./. Поради това достатъчно е сегашната ал. 2 на чл. 26, която предвижда, че връчването се извършва по реда на чл. 18а, да се допълни, че при необходимост се извършва възпроизвеждане на е-документите на хартиен носител. Очевидно такава необходимост ще съществува, ако спрямо лицата по чл. 18а, ал. 5 не може да се връчи електронно, а то ще е възможно само ако те имат задължение за регистрация на профил в ССЕВ, тъй като само това може служебно да се провери от органа. Ето защо предлагам отпадане на предложената ал. 3 на чл. 26, а вместо това да се допълни ал. 2 в следния смисъл: (2) Съобщаването за започване на производството се извършва по реда на чл. 18а. При необходимост административният орган възпроизвежда електронния документ на хартиен носител, който се заверява от съответния служител. 4. По § 5 относно чл. 29а Приема се Предложението по т. 4.1. 4.1) В чл. 29а от проекта се урежда електронната форма на исканията за отчасти. е извън обхвата на издаване на ИАА. Не е ясно защо уредбата се отнася само до тези искания, а законопроекта. АПК и не до всички процесуални действия по производството, вкл. и за към настоящия момент последващите първоначалното искане. В този вид разпоредбата е приложима не урежда нарочно само за заявителя в производството, но не и за останалите участници в формата на същото – заинтересовани страни и др. Очевидно е, че ако само искането на несезиращите изявления. заявителя може или следва да се подаде в е-форма, то реформата ще е половинчата и от нея не би имало голяма полза. Ето защо разпоредбата следва да се разшири и за всички участници и всички заявления и документи по производството, за които законът изисква писмена форма, на която електронната форма е сурогат. Впрочем, аналогичната разпоредба на чл. 569 от проекта за нов ЗСВ може да послужи за добър пример в тази насока. 4.2) Използваният в ал. 1 израз „могат да бъдат представени“ е неудачен – исканията се подават, а не се представят. Впрочем, думата „подават“ е използвана в следващата ал. 2, с която има разминаване. Излишно е да се уточнява „в съответствие с изискванията на ЗЕУ“, тъй като по-долу в ал. 3, т. 1 е казано същото, т.е. ненужна тавтология. […] Ето защо предлагам следните промени в чл. 29а: - заглавието да се промени на „Електронна форма на действията на участниците“, или само „Електронна форма“; - ал. 1 да се промени така: (1) Исканията по чл. 29, както и всички други действия на участниците в производствата, за които е необходима писмена форма, могат да се извършват в електронна форма. - ал. 3 в началното изречение думата „исканията“ да се замени с „изявленията“ или „исканията и действията“; 4.3) В ал. 2 е предвидено, че посочените лица /съответстващи на тези по чл. Приема се Добавянето на думата 18а, ал. 5/ „подават искането си по електронен път по ЗЕУ“. Не е много ясна отчасти. „само“ е излишно, тъй идеята, но ако тя е да се установи задължителна е-форма за тези лица, то тя не като изводът следва от е адекватно изразена. За да се установи подобно задължение следва да се съпоставката между ал. посочи, че САМО такава форма е допустима, което би било рационално, тъй 1 („могат да“) и ал. 2. В като ще спести тонове хартия. Не е удачен изразът „по ел. път“, вместо „в ел. досегашния аналог в чл. форма“. 29, ал. 1, изр. 2 АПК Кръгът на тези лица следва да се прецизира съобразно предложението по т. също няма такова 2.2 по-горе, към което препращам. […] уточнение, като Ето защо предлагам следните промени в чл. 29а: редакцията не създава - ал. 2 да се промени така: проблеми в практиката. (2) Лицата по чл. 18а, ал. 5 трябва да извършват исканията и действията Изброяването на по ал. 1 само в електронна форма. задължените да подават или по електронен път (2) Административните органи, държавните органи, органите на местно субекти се запазва по самоуправление и местна администрация, лицата, осъществяващи публични съображения за яснота. функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите Относими са и и адвокатите, участници в производствата, извършват исканията и съображенията по т. 4.1. действията по ал. 1 само в електронна форма. 4.4) В ал. 3, т. 2 е установено задължение на адм. органи да приемат искания в Приема се. е-форма, когато те са подписани с КЕП. Не е отчетено обаче, че според чл. 22 ЗЕУ, вкл. след последните му промени от ДВ, бр. 80/2023 г., бяха установени няколко алтернативни възможности за подаване на заявлението, вкл. да се подписва и с усъвършенстван ел. подпис или пък въобще да не бъде подписано – в хипотезата на чл. 22, ал. 6 ЗЕУ. Така ще се получи противоречие между двата закона, което следва да се избегне, като се посочи „освен от закон предвижда друго“. Излишно е да се посочва „когато законът изисква саморъчен подпис за валидността на определени изявления“, тъй като писмените искания по чл. 29 винаги следва да са подписани – според чл. 29, ал. 2, т. 4 АПК. […] Ето защо предлагам следните промени в чл. 29а: - в ал. 3, т. 2 да се промени така: 2. изявленията са подписани с квалифициран електронен подпис, освен ако закон предвижда друго. 4.5) В ал. 6 е използван изразът „заявления за издаване на ИАА“, с което се Приема се Терминологията се разминава с предходните алинеи, в които се говори за „искания за издаване отчасти. синхронизира с на ИАА“, което съответства и на терминологията по чл. 29. Възможността за разпоредбата на ал. 1. денонощно подаване следва да се разшири – не само за исканията за издаване на ИАА, но и за подаване на всякакви електронни изявления и документи. […] Ето защо предлагам следните промени в чл. 29а: - ал. 6 да се промени така: (6) Подаването на заявления [изявления] по ал. 1 по електронен път се извършва денонощно 4.6) В ал. 7 рационално е предвидено, че ако искането е подадено по Приема се електронен път /т.е. в е-форма/, то се счита, че подателят се е съгласил да след получава по същия път съобщения от адм. орган по това производство. редакция. Възможността за оттегляне на съгласие по изр. 2 обаче не следва да се прилага за лицата по чл. 18а, ал. 5, за които е установено задължително е- връчване. Ето защо предлагам следните промени в чл. 29а: […] - в ал. 7 да се създаде трето изречение: „Лицата по ал. 2 не могат да оттеглят съгласие за връчване по електронен път.“ 5. По § 6 относно чл. 29б Приема се Извършват се изменения В предложения нов чл. 29б се урежда процедурата по създаване на по на систематичното място електронна административна преписка по начин, сходен на този при принцип. в чл. 34, ал. 1. Следва да създаване на електронно дело по чл. 360з ЗСВ /чл. 571 от проекта за нов ЗСВ/. се има предвид, че чл. За разлика обаче от ЗСВ не е предвиден ред за осигуряване на достъпа на 20, ал. 7 от страните до е-преписката, нито е уредено право на страните да искат издаване НОИИСРЕАУ урежда на преписи на хартиен носител или копие на технически носител. Подобно възможност на заявителя право не следва и от чл. 34, тъй като в него е предвидена само възможност на да разглежда подадените страните да преглеждат документите по преписката, както и сами да си от него заявления, а чл. правят бележки и извадки, което при електронна преписка нямам как да стане 123 НОДА урежда без съдействие на органа. В тази разпоредба липсва уредено задължение на достъпа през интернет. органа да издава преписи. Ето защо считам, че това следва да се уреди, аналогично на правилото на чл. 571, ал. 8 от проекта за нов ЗСВ, а именно: - да се създаде нова ал. 6 в чл. 29б: (6) По искане на лицата, които имат право на достъп до материалите по преписката, административният орган им предоставя незаверено копие на цялата или на част от електронната преписка, възпроизведена на хартиен носител или на технически носител, осигурен от лицето или от органа. За възпроизвеждането се събира такса като за фотокопие, съответно за носителя, ако е осигурен от органа. 6. По § 7 относно чл. 29в Приема се Приета е нова редакция, В предложения нов чл. 29в се урежда как се извършва електронното връчване отчасти. в която е отчетено, че в административното производство, кой е моментът на връчване и как се могат да се връчват и удостоверява. Като цяло уредбата е удачна, но се нуждае от редакционни документи, различни от подобрения. изявления на органа, На първо място, не става ясно защо в заглавието и в текста на ал. 1 се говори както и че подаването е само за „връчване на електронни изявления от адм. орган“, след като на е- предмет на уредба преди връчване подлежат не само изявления, но и всякакви електронни документи – всичко в чл. 29а. различни съобщения, приложения към тях и т.н., както и във всеки съдебен процес. Известно е, че администрацията тълкува буквално закона и като нищо В частта относно разпоредбата в този вид ще бъде приложена в буквалното й значение. Следва уреждането/препращане вместо да се изброяват отделните видове инф. системи, чрез които е то към каналите за допустимо е-връчване, да се препрати общо към всички допустими връчване предложението електронни адреси за връчване по чл. 18а, ал. 4 или 5, където изброяването е е извън обхвата на подробно и там да се включи и електронната препоръчана поща, както съм законопроекта. предложил по-горе. На второ място, в ал. 2 рационално е предвидено, че когато получателят не е изтеглил документа в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне. Изрично обаче не е уреден срок за изтегляне, поради което е по-удачно да се говори за изтичането на „този срок“. На трето място, ненужно е изр. 2 относно удостоверяването от доставчик на електронна препоръчана поща, а за всички системи за връчване по чл. 18а, ал. 4 и 5 удостоверяването следва да се уреди по общ начин в изр. 1. В ал. 3, изр. 1 се говори за „подаване“ на е-документи, но разпоредбата е относима към „изпращането“ на такива, тъй като подаването от участник към органа е уредено на друго място – в чл. 29а. Ето защо предлагам чл. 29в да изглежда по следния начин: Връчване на електронни документи /или – Електронно връчване/ Чл. 29в. (1) Връчването на електронни документи от административния орган се извършва чрез изпращане на съобщение на електронния адрес за връчване по чл. 18а, ал. 4 или 5. Документите се смятат за връчени с изтеглянето им. (2) Когато получателят не е изтеглил документа в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на този срок. (3) Изпращането и връчването на документи по електронен път се удостоверява с електронния запис за изпращането, съответно изтеглянето, съхранен в използваната информационна система за връчване. 7. По необходимостта от промяна за формата на актовете на органите Не се Въпросът е предмет на В проекта не е предвидено, но считам, че е необходима промяна и в друга приема. уредба в ЗЕУ. насока – относно формата на актовете на административния орган. Никъде в АПК не е предвидено, че адм. органи могат или трябва да издават актовете си в е-форма, а е останало само старото положение – в писмена форма. Подобен текст липсва и в предложения чл. 29б относно електронната преписка. Да припомня, че за съдебните актове в е-форма има изрични текстове и в ЗСВ /сегашен и проект за нов/ и в ГПК и в НПК, т.е. приема се, че общото положение на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ не е достатъчно за съдебните актове. Поради това тази е-форма за адм. актове следва да се уреди в АПК, като това може да стане или чрез промяна в чл. 59 или чрез общ текст, който да се отнася до всички актове и действия на адм. орган, издавани в производството от него, за които е нужна писмена форма – подобно на разпоредбата на чл. 563, ал. 1 от проекта за нов ЗСВ. Считам, че вторият вариант е по-удачен, но и първият е възможен. Ето защо предлагам следните алтернативни варианти: - да се създаде нов чл. 29г със следното съдържание: Електронна форма на актовете Чл. 29г. (1) Административните органи могат да издават актове, да извършват удостоверителни изявления и други процесуални действия, за които е предвидена писмена форма, в електронна форма. (2) Актовете и изявленията по ал. 1 се подписват с квалифициран електронен подпис, освен ако е предвидено друго в закон. или - в чл. 59 да се създаде нова ал. 4: (4) Административен акт, за който е необходима писмена форма, може да се издаде и само в електронна форма. Актът се подписва с квалифициран електронен подпис, освен ако е предвидено друго в закон. 8. По § 9 относно чл. 137 Не се Предложението е извън Разпоредбата на чл. 137 е посветена на връчването в съдебния процес, като приема. обхвата с оглед проектът предвижда незначителна промяна в ал. 2, отнасяща се до съдебното неприемането на електронно връчване – включването и на омбудсмана сред изброените лица, предложенията по чл. аналогично на промяната в чл. 18а, ал. 5. 18а. Считам, че кръгът на тези лица следва да се прецизира съобразно предложението по т. 2.2 по-горе, към което препращам. По-същественото обаче е друго. В цялостната уредба на съдебното е-връчване по чл. 137 АПК има редица несъответствия и нелогични неща: 1) режимът се отличава съществено от този по ГПК, без да е оправдана подобна разлика; 2) има съществена неяснота чрез кои инф. системи е допустимо е-връчването – според ал. 1 и 2 това може да е и посоченият в адм. производство е-адрес по чл. 18а, ал. 4, но може и да е е-адрес по ЗЕУ или по чл. 360е, ал. 1, т. 7 ЗСВ. Какво точно означава „е-адрес по ЗЕУ или по чл. 360е, ал. 1, т. 7 ЗСВ“ и досега на никого в съдебната система не е ясно, тъй като нито един от двата закона не уреждат конкретни инф. системи, извън тази по чл. 26, ал. 2 ЗЕУ и ЕПЕП, но не ги обявява за единствено възможни. Същевременно, в тази част проектът не е съгласуван с проекта за нов ЗСВ, който в § 23 също предвижда промяна в чл. 137, ал. 2 АПК – чрез замяна на думите „чл. 360е, ал. 1, т. 7 от ЗСВ“ с думите „чл. 38, ал. 2 и 4 от ГПК“. Последното се предлага с оглед предложените в проекта за ЗСВ промени в глава 6 от ГПК, по които съм изпратил становище в процедурата по чл. 26 ЗНА, като в частта относно запазването на възможността за връчване чрез обикновена е-поща /към която препраща чл. 38, ал. 4 ГПК/ този проект категорично не може да се подкрепи, поради което съм предложил нейното отпадане. Необходимо е да се сложи ред в хаоса. Считам, че е-връчването по АПК следва да се уреди аналогично на това по ГПК, като най-лесно това може да стане чрез препращане. Това не пречи някои специфики да се уредят различно – напр. относно лицата по чл. 137, ал. 2, подлежащи на задължително е-връчване. Удачно е допустимите за е- връчване инф. системи да бъдат само тези по чл. 38, ал. 2, сред които са част от системите по чл. 18а, ал. 4 – ССЕВ и електронната препоръчана поща, но наред с това – и ЕПЕП, който обаче предлага и други екстри за страните – за достъп до е-делото и за подаване на е-документи към съда, а освен това е и единствената система интегрирана в съдебните инф. система за управление на делата, което дава съществени технологични облекчения за съдебните служители да връчват по този ред. Доколкото към днешна дата не е ясно дали и как ще се измени глава 6 от ГПК, то промените в чл. 137 следва да бъдат по-ограничени на този етап и съобразени със съществуващата редакция на глава 6 ГПК. Подобно на чл. 29в, ал. 2 в чл. 137, ал. 3, изр. 2 отново неточно се говори за „изтичане на срока за изтегляне“, след като такъв срок за изтегляне изрично не е уреден, поради което следва да се прецизира с „този срок“. Ето защо считам, че минималните промени в чл. 137 относно е-връчването на този етап следва да са: - ал. 1 и 2 да се изменят така: (1) Съобщенията се връчват на гражданин на адреса, на който е бил призован за последен път в производството пред административния орган, освен ако по делото е посочил друг адрес. Когато гражданинът не е участвал в производството пред административния орган, съобщенията се връчват на настоящия му адрес, а при липса на такъв – на постоянния му адрес. Лицето може да посочи за връчване и електронен адрес по чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс. (2) Връчването на лицата по чл. 18а, ал. 5 се извършва само на електронен адрес по чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс. Те са длъжни да регистрират профил в система по чл. 38, ал. 2, т. 1 или 3 от Гражданския процесуален кодекс или да заявят по делото електронен адрес от електронна препоръчана поща. Съобщението се изпраща на всички регистрирани или заявени по този ред електронни адреси, освен ако лицето е посочило изрично по делото предпочитан адрес от тях. Ако лицето не е изпълнило задължението по изречение второ и не стори това след указание на съда, се прилагат последиците на ал. 6. - в ал. 3, изр. 2 думите „срока за изтегляне“ да се заменят с „този срок“. 9. По § 10 относно чл. 141 Не се Предложението попада Сегашният чл. 141 АПК е озаглавен „Представяне на електронни документи“ приема. извън обхвата на и гласи: „Пред съда могат да бъдат представяни електронни документи, законопроекта. подписани с квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.“. Единствената промяна, която предлага настоящият проект е редакционна – съкращаване на наименованието на посоченият регламент. Считам обаче, че разпоредбата следва да се преразгледа и по друга линия. В настоящия си вид разпоредбата е неясна, тъй като приложното й поле е мъгляво – дали касае е-документи, чрез които страна извършва процесуални действия в е-форма, или касае представянето на електронни документи като доказателства по делото. В тази връзка и в ГПК има разпоредба, озаглавена „Представяне на електронен документ“, но тя се отнася само до представяне на доказателства – чл. 184 ГПК. Освен това ГПК предвижда възможност и да се представи и електронен образ на хартиен документ, в който случай това електронно копие следва да е заверено от страната с КЕП /чл. 183, ал. 2 ГПК/. Доколкото разпоредбите относно доказателствата по ГПК се прилагат субсидиарно и в съдебните производства по АПК /чл. 144/, то нужда от възпроизвеждане на правилата на чл. 183 и чл. 184 ГПК няма, а те се прилагат на общо основание и в делата по АПК. Същевременно, ГПК не изисква самият електронен документ, ако той е оригинал, да бъде подписан с КЕП, за да бъде представен като доказателство, тъй като не е задължително той въобще да е подписан, още повече предвид широкото определение за ел. документ по § 1, т. 3 от ДР на ГПК. Необходимо е единствено заверка с КЕП, ако ел. документ представлява електронен образ /т.е. копие/ на хартиен документ по чл. 183, ал. 2 ГПК. Ако се тълкува, че чл. 141 АПК се отнася само до доказателствата, то подозирам, че съществуването на тази разпоредба се дължи на факта, че АПК е приет преди сегашния ГПК – АПК е от 2006 г., а ГПК е от 2007 г. Поради това авторите на АПК са включили тази разпоредба, тъй като в ГПК – 1952 г. подобен текст не е имало. След приемането на ГПК – 2007 г. обаче вече има, поради което е излишно в АПК да се съдържа подобен текст за доказателствата, след ГПК се прилага субсидиарно съгласно чл. 144 АПК. Ако тълкуването на чл. 141 АПК е, че той се отнася до процесуалните действия в е-форма на страните /на което навежда изискването за подпис с КЕП/, то тази разпоредба също е излишна тъй като се дублира с друга. Тази редакция на разпоредбата е от самото приемане на АПК, към който момент в ГПК не е съществувала глава 11а ГПК, в сила от 30.06.2021 г., в която за пръв път се регламентират процесуалните действия в е-форма. Същевременно, настоящият проект урежда в друга разпоредба тези процесуалния действия, а именно – чл. 142б. При паралелното съществуването на двете разпоредби ще се получи противоречие между тях, тъй като и двете ще уреждат едно и също, но по различен начин. Ето защо има два варианта за избягване на това противоречие – или чл. 141 да се отмени изцяло или да се преформулира по такъв начин, че да се ограничи само до е-документите като доказателства, в който случай обаче следва да се съгласува с уредбата на доказателствата по ГПК. Първият вариант е за предпочитане, тъй като не е нужно в АПК да уреждат тези е-доказателства по различен начин от ГПК, а последният пък се прилага субсидиарно – чл. 144 АПК. Поради това предлагам следното: - § 10 да гласи: Член 141 се отменя. или - чл. 141 да се промени така: „За представянето на електронни документи пред съда се прилагат разпоредбите на чл. 183, ал. 2 и чл. 184 от Гражданския процесуален кодекс.“ 10. По § 11 относно чл. 142б Не се Проектът има за цел да 10.1) Разпоредбата е посветена на извършваните от страните процесуални приема. отговори на действия в е-форма, в която част разминаването с глава 22 от проекта за нов ангажименти на РБ и да ЗСВ е най-голямо. създаде по-изчерпателна Всъщност, проектът за нов ЗСВ предвижда единно уреждане на материята за уредба в рамките на процесуалните действия на съда и страните в е-форма за всички съдебни административния процеси – граждански, наказателни и административни. Поради това са процес. При предложени в § 23 и изменения в ГПК, които отменят почти цялото подготовката на ЗИД не съдържание на сегашната глава 11а ГПК, тъй като то е пренесено в подобрен могат да бъдат вид в глава 22 ЗСВ. Предлага се в глава 11а ГПК да има само препращащи съобразявани неприети разпоредби към условията на ЗСВ за процесуалните действия на съда и нормативни актове. страните, както и да остане разпоредба относно приложенията и С оглед Решение № 13 пълномощните – чл. 102з. Това е удачният и логичен начин на уредба, който от 26.07.2024 г. на КС по изненадващо не е възприет в чл. 142б от настоящия проект, а се тръгва по к. д. № 1/2024 г. към друг път – отново да се повтарят, но с известни отклонения, същите настоящия момент не се разпоредби, което не е добър подход. Всъщност следва да се настоява предвижда внасянето на предложенията за глава 22 от проекта за нов ЗСВ да бъдат приети, дори и ако проект за нов Закон за се възприеме да не се приема нов ЗСВ, а да се промени сегашния, като с тези съдебната власт. предложения се измени сегашната глава 18а ЗСВ. Дори обаче промените в ЗСВ да не се приемат, то сегашното съдържание на глава 11а ГПК е достатъчно и за производствата по АПК, тъй като ГПК се прилага субсидиарно – чл. 144 АПК. Така предложените в настоящия проект: - изр. 2 на ал. 2 на чл. 142б /относно идентификацията/ се дублира напълно със сега действащия чл. 102ж, ал. 1 ГПК и с чл. 569, ал. 4 от проекта за нов ЗСВ; - изр. 3 на ал. 2 на чл. 142б /относно нуждата от подписване с КЕП/ се дублира напълно със сега действащия чл. 102ж, ал. 2 ГПК и с чл. 569, ал. 2, т. 3 от проекта за нов ЗСВ; - ал. 3 на чл. 142б /преписите и възпроизвеждането/ се дублира със сега действащия чл. 102з, ал. 3 ГПК, на която е предложена промяна с § 23, т. 20 от ПЗР на проекта за нов ЗСВ; - ал. 4 на чл. 142б /относно пълномощното/ се дублира с предложената промяна в чл. 102з, ал. 1 с § 23, т. 20 от ПЗР на проекта за нов ЗСВ, като и сегашният чл. 102з, ал. 1 съдържа уредба на същото; Считам, че подобно дублиране в АПК е вредно и излишно, а стремежът следва да бъде към унификация, тъй като и технологичните условията на е- правосъдието са еднакви за всички съдебни процеси, а и страните и адвокатите не следва да бъдат измъчвани с различни процесуални правила за идентични ситуации в различните съдебни процеси. Помислете само, че напр. в районните съдилища съдебните служители следва да прилагат по едни дела правилата на ГПК, а по други – на АПК /за адм. дела, които се разглеждат в РС/, което ще създаде значителни проблеми, още повече, че съдебните служители – деловодители не са юристи. Дори обаче и да не се приемат измененията в ЗСВ, то сегашните правила в глава 11а ГПК са напълно достатъчни за постигане на тази унификация и спрямо делата по АПК, а бъдещите изменения също ще се отнасят за всички съдебни процеси. 10.2) Независимо от горното следва да се отправят и следните критични Не се Проектът има за цел да бележки по съдържанието. приема. отговори на В чл. 142б, ал. 2, изр. 1 се предвижда, че извън устната форма, в останалите ангажименти на РБ и да случаи процесуалните действия следва да се извършват в писмена форма, вкл. създаде по-изчерпателна в електронна форма чрез ЕПЕП или чрез електронна препоръчана поща. уредба в рамките на Предвиждането, че действията могат да се извършват и чрез електронна административния препоръчана поща, е екзотична новост в законодателството, непозната в процес. При гражданския или наказателния процеси /в тях може да се връчи по този ред, подготовката на ЗИД не но не и да се подаде документ към съда/. Тя е и практически неприложима, могат да бъдат тъй като според § 29 от проекта тази поща може да бъде само КУЕПП, т.е. съобразявани неприети квалифицирана услуга по чл. 3, пар. 37 от Регламент /ЕС/ № 910/2014. За да е нормативни актове. възможно за съд да получи нещо по този ред /или обратното – съд да връчи С оглед Решение № 13 чрез нея/ е нужно и изпращачът и получателят да са регистрирани в подобна от 26.07.2024 г. на КС по система, като ползването на КУЕПП не е безплатно. Понастоящем тази к. д. № 1/2024 г. към услуга се предлага само от търговски доставчици, а не и от държавата, като в настоящия момент не се България има лицензиран само един доставчик, а в целия ЕС към днешна дата предвижда внасянето на са лицензирани общо 41 доставчици в 12 държави членки3. По тази причина проект за нов Закон за нито един български съд няма регистриран профил в КУЕПП, а в практиката съдебната власт. до момента не се установява и някой адвокат или страна по дело да имат такива и да са поискали в съдебен процес да комуникират със съда по този ред. Ето защо тази опция за е-подаването към съда следва да отпадне, а да остане само подаването чрез ЕПЕП. Вярно е, че към днешна дата чрез ЕПЕП не може да се подават документи към административните съдилища и ВАС, използващи системата ЕДИС, но и този законопроект се предвижда да влезе в сила едва от 1.09.2025 г. /вж. § 32/, докогато се очаква надграждането на ЕДИС и свързването с ЕПЕП. Евентуално и като преходна възможност следва до надграждането да се предвиди възможност за използване на ССЕВ за подаване на е-документи към съда, която система е безплатна за ползване и за страните и за съда. Впрочем, по отношение на проекта за нов ЗСВ съм предложил това по отношение на всички съдебни процеси – за тези от тях, в които ЕПЕП не може да се използва по някакви причини. Това е по-удачното разрешение, отколкото ползването на платените системи за КУЕПП по отношение на подаването на е-документи към съда. На следващо място, разпоредбата на чл. 142б, ал. 2 следва да се разшири за всички участници в съдебното производство /напр. вещи лица/, а не само да страните, така както предвижда и чл. 569, ал. 1 от проекта за нов ЗСВ. Ето защо предлагам ал. 2 да има следната редакция: (2) В открито съдебно заседание участниците в производството извършват процесуални действия устно, а в останалите случаи – в писмена форма. Процесуалните действия, за които е необходима писмена форма, могат да се извършват и в електронна форма при условията на Закона за съдебната власт. /останалото съдържание на ал. 2 да отпадне, тъй като се дублира със сегашната глава 11а ГПК, а ще се дублира и с бъдещата глава 22 от новия ЗСВ/- 10.3) Алинеи 3 и 4 да отпаднат, тъй като дублират с чл. 102з ГПК – и в Не се Проектът има за цел да настоящата и в бъдещата редакция по проекта за нов ЗСВ. приема. отговори на Ако се запазят тези алинеи, то по отношение на ал. 4 изразявам резерви ангажименти на РБ и да единствено към изискването в т. 1 електронното пълномощно да бъде създаде по-изчерпателна подписано освен с КЕП, но и да е снабдено с електронен времеви печат. уредба в рамките на Такива резерви съм изразил и по проекта за нов ЗСВ в тази част. административния Да припомня, че както КЕП, така и електронният времеви печат са процес. При удостоверителни услуги, които не са безплатни за ползвателя. Въвеждането подготовката на ЗИД не на изискването за двойно удостоверяване /с КЕП и е-печат/ означава могат да бъдат значително увеличена финансова и адм. тежест за участниците по делата, съобразявани неприети което ще ги отблъсне от ползването на електронното упълномощаване, а това нормативни актове. е в дисонанс с цялостната политика на държавата за насърчаване на е- С оглед Решение № 13 управлението. Тя следва да стимулира електронните услуги, а не да ги прави от 26.07.2024 г. на КС по все по-малко привлекателни за потребителите. Не виждам при тази редакция к. д. № 1/2024 г. към на т. 1 коя страна ще ползва този ред за упълномощаване. При това и в настоящия момент не се сегашните съдебни процеси никога съдът не е изисквал доказване на времето предвижда внасянето на на подписване на хартиеното пълномощно. Тъй като същото е частен проект за нов Закон за документ без достоверна дата, то посочената в него дата е ирелевантна за съдебната власт. съда – от значение е единствено датата на постъпване на пълномощното по За разлика от заверката, делото, спрямо която се преценява дали дадено процесуално действие е която се извършва при извършено със или без представителна власт. След като спрямо хартиените представянето пред съда пълномощни съдът не изисква доказване на датата на подписване, то защо е и при която може да нужно това да се изисква при електронното пълномощно – няма логика. бъде изискан хартиеният Горното е още по-учудващо в съпоставка с хипотезата на т. 2 на ал. 1, носител на оригинала, допускаща представяне на електронен образ от хартиено пълномощно, без чиято проверка не никакви допълнителни изисквания – нито подписано с КЕП, нито с времеви зависи от времето на е-печат. съставянето му, то Ето защо в ал. 4, т. 1 следва да отпаднат думите „и с удостоверяване на пълномощното в времето на подписване с електронен времеви печат“. електронна форма може да е подписано в по- отдалечен момент, което налага по-сериозни мерки за гарантиране на автентичността му. Ако не желаят да заплащат услугата по поставяне на електронен времеви печат, гражданите могат да изберат възможностите по ал. 4, т. 1 и 3, както и, при технологична обезпеченост, съставяне на пълномощно в Единния портал за електронно правосъдие. 10.4) Що се отнася до предложената ал. 5, то тя е голямо недоразумение. Тя Не се Разпоредбата цели предвижда: […] приема. обезпечаване на Не е ясно какъв „друг начин на уведомяване“ се има предвид, след като непрекъснатост на целият чл. 142б няма никакво отношение към „уведомяването“, т.е. административния връчването от съда към страната, на което е посветена друга разпоредба – чл. процес. 137. Да се пригажда тя към е-подаването е ненужно, тъй като самото е- подаване не е задължително за страната – тя винаги може да подаде заявления и документи към съда по традиционния начин на хартиен носител, вкл. и по пощата, ако не може електронно. Поради това подобна разпоредба не съществува в гражданския или наказателния процеси, тъй като е ненужна. Същевременно, съдът не може да сочи друг начин на е-подаване, тъй като начинът се определя от закона, който урежда допустимите инф. системи за това и съдът не може да сочи други инф. системи за ползване. Ето защо тази ал. 5 следва да отпадне. 11. По § 13 относно чл. 142г Не се Проектът има за цел да Разпоредбата е посветена на процесуалните действия на съда в е-форма, като приема. отговори на редакцията й възпроизвежда буквално сегашния чл. 102а, ал. 1 ГПК. Не ангажименти на РБ и да отчетено обаче, че в проекта за нов ЗСВ се предлага промяна на тази създаде по-изчерпателна разпоредба от ГПК, което съответства и на предложеното за чл. 563 ЗСВ. Да уредба в рамките на се има предвид, че под „удостоверителни изявления“ на съда се имат предвид административния преди всичко съдебните протоколи, в които се удостоверят извършени устни процес. При процесуални действия на съда и участниците. подготовката на ЗИД не Ето защо по-удачната редакция е следната: могат да бъдат Процесуални действия на съда в електронна форма съобразявани неприети Чл. 142г. (1) Съдът издава актове и удостоверителни изявления в нормативни актове. електронна форма при условията на Закона за съдебната власт. С оглед Решение № 13 (2) Съдът може да извършва всички други предвидени в закона процесуални от 26.07.2024 г. на КС по действия с помощта на електронни средства при условията на Закона за к. д. № 1/2024 г. към съдебната власт, освен ако според този кодекс те трябва да се извършат настоящия момент не се устно или в присъствието на определени лица и за тях не са приложими предвижда внасянето на правилата за видеоконференция. проект за нов Закон за съдебната власт. 12. По § 31 Не се Въвеждане на Разпоредбата предвижда, че административните органи следва да се приема. отлагателен срок за регистрират в ЕПЕП до 30.09.2025 г. регистриране в ЕПЕП на Мястото на тази разпоредба не е тук, а е в ЗСВ при уредбата на ЕПЕП – чл. всички лица по чл. 18а, 360в от ЗСВ – 2007 г., респ. чл. 565 от проекта за нов ЗСВ. В тази насока в ал. 5 АПК не е процедурата по чл. 26 ЗНА съм предложил да бъде допълнен чл. 565 с нова необходимо. Отчасти ал. 6 и тя има по-широк обхват – отнася се и за много други субекти. По- такива задължения са удачно е уредбата да е в ЗСВ, тъй като така може да се скрепи и с въведени по-рано – чл. административно наказание при неизпълнение. 50а ЗАдв. За По-същественото обаче е друго. Обхватът на разпоредбата на § 31 е регистрацията в ССЕВ прекалено тесен. Тя трябва да обхване не само регистрацията в ЕПЕП, но и вече е предвиден срок в регистрацията в ССЕВ по чл. 26, ал. 2 ЗЕУ. От друга страна, не е ясно защо се § 151 и 152 от ПЗР на отнася само да адм. органи, след като в чл. 18а, ал. 5 предвижда задължително ЗИД-АПК (обн., ДВ, бр. е-връчване за широк кръг субекти – за всички тях следва да има подобно 77 от 2018 г.). задължения за регистрация. Впрочем, за част от тях, то вече съществува от 2 години – напр. за адвокатите по силата на чл. 50а от Закона за адвокатурата. Не е необходимо От друга страна, не е ясно защо следва да се поставя такъв огромен срок за предложеното изпълнение на това задължение /до 30.09.2025 г./. Нито самата регистрация изключение за като техническо действие е толкоз сложна, нито е необходимо да се изчаква юридически лица, тъй нещо технически да се изгради, тъй като ЕПЕП вече е изграден и предлага от като това следва от повече от 1 година подобна възможност за регистрация, т.е. всички разумното тълкуване на технически условия за подобна регистрация отдавна са налице. Същото важи текста, доколкото и за ССЕВ, която съществува от над 6 години. Срокът следва да е до 1 месец призоваването поначало след влизане в сила на този § 31, за който правилно е предвидено, че влиза в се извършва чрез лица сила от деня на обнародване в ДВ – § 32, т. 2. от администрацията им. Отделно от това – не е удачно да се изисква регистрация на всеки адм. орган. Както е известно такъв орган представлява едно или няколко физически лица, на които са възложени властнически правомощия. По тази причина орган е министърът или кмета, а не министерството или общината. Към едно учреждение обаче може да има безброй много адм. органи – напр. всеки пътен полицай е орган на МВР, а не само министъра. Отделно органът може и да се замества от друго длъжностно лице в определени случаи – напр. зам. министъра да издава актове вместо министъра при заместване или зам. кмет при заместване на кмет. Ето защо е добре да се установи задължение за регистрация на учреждението /юридическото лице/, в структурата на което е органа, а не за самия орган. Чрез профила на учреждението следва да се връчва електронно на всички органи от неговата структура. В противен случай, трябва да се създават отделни профили за кметове, зам. кметове, главни архитекти на общини, комисии към общини, общински съвети, всички полицаи и какво ли не. Така никога няма да е ясно на кой точно профил измежду безброй многото профили следва да се изпрати съобщението. Редно е нещата да се опростят. Впрочем, когато се възлагат съдебните разноски на адм. орган, те се поемат не от органа, а от юридическото лице, в чиято структура е органът – така изрично § 1, т. 6 от ДР на АПК. Този модел следва да се прилага и при задължението за регистрация в ЕПЕП и ССЕВ. Ето защо предлагам следната редакция за § 31: § 31. Лицата по чл. 18а, ал. 5 трябва да се регистрират в единния портал за електронно правосъдие и в системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление в срок до един месец от влизане в сила на този закон. Регистрацията на профил на юридическото лице, в структурата на което е съответният орган, се счита за регистрация на органа. В заключение, считам, че възприемането на горните предложения ще подобри проекта, за което се надявам да съм бил полезен. 3. Министерство на По § 5: Не се Изискването не урежда електронното 1. В чл. 29а, ал. 2 да се добави последно изречение: „Всяка обработка на приема. процесуални права или управление данни в преписката в информационната система на административния орган задължения и би могло (чл. 7з ЗЕУ) се придружава от автоматичен запис за лицето, което е извършило да бъде уредено в обработката, времето на извършването й във формат дата, час, минута и подзаконовата уредба по секунда и вида на обработката.“ ЗЕУ. 2. Чл. 29а, ал. 3, т. 1 - текстът е твърде общ и не дава ясна представа кои Не се Аналогичната точно изисквания на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на посочените закони приема. разпоредба на чл. 102б, трябва да бъдат спазени, за да се приемат направените в електронна форма ал. 1, т. 1 ГПК се изявления. Предлагаме да се замени с „лицето се е идентифицирало със прилага и към момента, средство за идентификация с ниво на осигуреност „високо“ или изявлението е без да създава подписано с квалифициран електронен подпис;“ затруднения в практиката. По-общата формулировка на ал. 3, т. 1 в проектозакона е по-удачна с оглед избягването на бъдещи противоречия с подлежащата на изменение действаща нормативна база. 3. Чл. 29а, ал. 4 – от предвидената редакция не може да се прецени колко и Не се Не е отправено кои производства остават „хартиени“ приема. конкретно предложение за законова уредба. Не е възможно изчерпателното изреждане в АПК на видовете и броя на упоменатите производства, тъй като същите са уредени в голям брой специални закони. 4. Чл. 29а, ал. 7 - предлагаме следната редакция на изречение първо с оглед пълно съответствие с изискванията на чл. 34, ал. 2 от Закона за електронното управление: „При направено искане по електронен път, административният орган изпраща официално потвърждение за получаването на искането под формата на електронен документ, което включва информацията по чл. 34, ал. 2 от Закона за електронното управление, както и указание, че съобщенията в производството ще бъдат връчвани чрез електронни средства за комуникация.“ 5. Чл. 29а, ал. 8 – необходимо е да се въведе задължение за хронологичния ред и да се добави изричен текст, който забранява антидатиране, запазване на номера и други „административни възможности“. В тази връзка предлагаме следната редакция на чл. 29а, ал. 8: „Административният орган създава електронна преписка при всяко искане за издаване на индивидуален административен акт. Електронните документи и/или електронните образи от документи, съдържащи се в електронната преписка, следва да се завеждат хронологично по реда на постъпването им, както и да съдържат кратки наименования относно съдържанието им. Не се допуска възможност за заличаване, промяна, предварително запазване на регистрационен номер на документ и антидатиране. Информационните системи на административните органи следва да осигурят воденето и съхранението на електронните документи в преписката по начин, осигуряващ защита от модификация на съдържанието и хронологията на постъпването им при спазване на изискванията за информационна сигурност.“ 6. Чл. 29а, ал. 9 – предлагаме вместо да се описва снемането на образ – да се препрати към разпоредбата на Закона за електронното управление (ЗЕУ) – чл. 30, ал. 1. По § 6: 1. За чл. 29б, ал. 2, изр. второ важи предложението, направено в т. 5 по §5 горе. Приема се. Не се Чл. 29а, ал. 8 ще се приема. урежда систематично като чл. 29б, ал. 1 и 2, по повод на които са посочени съображенията за неприемането. Не се Чл. 29а, ал. 9 се урежда приема. систематично като чл. 29б, ал. 3, по повод на която са изложени съображенията за неприемането. Не се Изискването не урежда приема. процесуални права или задължения и би могло да бъде уредено в ЗЕУ и подзаконовата уредба по него. 2. В чл. 29б, ал. 3: В изречение 2-ро да се уточни видът на електронния подпис - квалифициран или усъвършенстван, както и относно удостоверяването на снетия електронен образ със снемания документ предлагаме да се реферира направо към чл. 30, ал. 1 от ЗЕУ. 3. Предлагаме в ал. 4 на чл. 29б да се добави текст относно задължение за генериране на уникален идентификатор за всеки запис в информационната система, както и да се предвиди, че записите не подлежат на изтриване (относимите разпоредби на Наредбата за общите изисквания към информационните системи и електронните административни услуги (НОИИСЕАУ) за изтриването могат да бъдат закрепени законово в АПК). По § 7: 1. В чл. 29в, ал. 1, предлагаме следната редакция: „(1) Връчването на електронните изявления от административния орган се извършва чрез изпращане на съобщение в регистрирания профил в Системата за сигурно електронно връчване, поддържана от Министерството на електронното управление, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от системата или от квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, предоставяна от квалифициран доставчик на удостоверителни услуги. Документите се смятат за връчени с изтеглянето им.“ Предложението се обуславя от това, че съобщение за изтегляне на документ от ССЕВ не се изпраща на електронния адрес, а в регистрирания профил на лицето в ССЕВ, като думите „от портала на електронното управление“ следва да отпаднат, защото съобщението се изпраща в профила в ССЕВ, не на портала. 2. Предлагаме навсякъде, където е предвидено (чл. 29в, чл. 142б, чл. 150., ал. 1) уведомяване на електронен адрес, да се предвиди недискриминационно възможност това да става чрез ССЕВ или квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща на квалифициран доставчик на удостоверителни услуги, както това е уредено в §1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на Гражданскопроцесуалния кодекс. Не се Уредбата има място в приема. АПК, тъй като касае процесуални действия. В чл. 30 ЗЕУ не е уточнен видът на подписа. Не се НОИИСРЕАУ се издава приема. въз основа на законова делегация в ЗЕУ и съдържа задължителни правила за поведение, които не е необходимо да се дублират и в процесуалния закон. Не се Според предложената приема. редакция при връчване чрез КЕПП отново се изисква изпращане в ССЕВ, което е неудачно. Терминът „електронен адрес“ е утвърден, вкл. в АПК, и включва и профила в ССЕВ. Приема се Възможните електронни по адреси са уредени в чл. принцип. 18а, ал. 4 АПК и включват ССЕВ, КЕПП и др. Следва да се има предвид, че чл. 38, ал. 7 ГПК забранява връчване от съд на административен орган посредством ССЕВ. По отношение на съдебната фаза с чл. 360в от Закона за съдебната власт е предвидена по-широка възможност и използването на Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП). 3. В чл. 29в, ал. 2 – предлагаме следната редакция, в съответствие с чл. 26, ал. Не се С възприемането на 3 от ЗЕУ: „Когато получателят не е изтеглил документа в 7-дневен срок от приема. предложението ще се изпращане на съобщението, документът се връчва по реда на чл. 18а.“ подмени изцяло Предложената със ЗИД на АПК редакция на чл. 29в, ал. 2 относно връчването концепцията за на документи чрез Системата за сигурно връчване противоречи на правилото електронно правосъдие, на чл. 26, ал. 3 от ЗЕУ, към който препраща чл. 18а от АПК. Чл. 18а от АПК заложена в основата на предвижда изпращане на съобщения до електронния адрес, посочен от законопроекта. получателя. „Електронен адрес за връчване“ по смисъла на чл. 22 от Предвидената законова Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите фикция е ключов момент и електронните административни услуги (НОИИСРЕАУ) може да е адрес на за осигуряването на електронна поща, адрес в рамките на система за сигурно електронно процесуална дисциплина връчване/система за електронна препоръчана поща и др. Като се има предвид, на участниците в че гражданите са най-широката група податели на искания, съответно жалби производството, както и в административното производство, последицата, предвидена в чл. 29в, ал. 2 ритмичност в – когато получателят не е изтеглил документа в 7-дневен срок, той да се процесуалните действия смята за връчен на първия ден след това е твърде тежка и не отчита с оглед принципа на обстоятелството, че създаването на профил в система за сигурно електронно процесуална икономия в връчване/електронна препоръчана поща е доброволно и гражданите ще съдебното производство. предпочетат да не създават такъв профил или да не го съобщават в С приемането на текста, административните производства, тоест вместо да насърчи използването на както е предложен със препоръчана електронна поща за съобщения, разпоредбата ще доведе до законопроекта, се обратния резултат. осигурява преодоляването на съществуващи усложнения в процеса на връчване на съобщенията и необоснованото му забавяне, които са от съществено значение за ефективността на административния процес. По § 8 - форматът на документите се установява не със Закона за Не се НОИИСРЕАУ е приета електронното управление, а с Наредбата за общите изисквания за приема. за приложение на ЗЕУ, информационните системи, регистрите и електронните административни следователно услуги (съгласно чл. 21 от ЗЕУ), поради което следва да се коригира изискуемия по нея предложената нова ал. 4 на чл. 30 в този смисъл. формат се включва в „установения в ЗЕУ“. По § 11 относно чл. 142б, ал. 2 - предлагаме изречение 2-ро да се редактира Приема се Действително чл. 5, ал. 2 по следния начин: „Идентификацията на лицата, подаващи електронни по ЗЕУ урежда средствата изявления, се извършва със средствата за електронна идентификация, принцип. за идентификация по посочени в чл. 5, ал. 2 от Закона за електронното управление“. Цитираната ЗЕИ, по Регламент разпоредба от ЗЕУ урежда всички възможни средства за електронна 910/2014, както и такива идентификация, които са приложими при заявяване на електронни в подзаконовата уредба административни услуги и няма пречка чрез тях да се идентифицират и по ЗЕУ. Доколкото лицата, които подават електронни изявления в рамките на административни обаче чл. 142б АПК производства. В кръга на средствата, посочени в чл. 5, ал. 2, попадат и тези, урежда производството разписани в чл. 142б, ал. 2. пред съдилищата, за които подзаконовата уредба по ЗЕУ не е директно обвързваща, предложението се приема след редакция. По § 12 – предлагаме да се разпишат текстове как ще се идентифицира лицето Не се Разписването на при извършването на процесуални действия чрез видеоконференция. приема. допълнителни процесуални правила е излишно, тъй като в действащия чл. 144 АПК е уредено субсидиарното приложение на нормите на ГПК. От появата в правния мир на АПК в съдебната практика по административни дела се прилагат не малък брой процесуални норми по действащия ГПК, което не създава затруднения. По § 18 – следва да се изясни в коя информационна система на съда се Не се Това е системата, която регистрира решението – дали в Единната информационна система на приема. е одобрена за ползване в съдилищата или друга. съответния съд с решение на СК на ВСС съгласно чл. 360б ЗСВ. По §29: Приема се Възприема се следният „В §1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 12“, предлагаме следната след текст на § 1, т. 12 ПЗР: редакция: редакция. 12. „Квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща“ представлява „12. Квалифицирана услуга съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014.“ електронна препоръчана Следва да се има предвид, че системата за сигурно електронно връчване поща“ е услуга съгласно (ССЕВ), предвидена в ЗЕУ, поддържана от МЕУ предоставя услуга за член 3, точка 37 от електронна препоръчана поща по смисъла на чл. 3, т. 36 от Регламент № (ЕС) Регламент (ЕС) № 910/2014, съгласно чл. 27, ал. 3 от НОИИСРЕАУ. Следователно ССЕВ 910/2014 .“ предоставя неквалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, за разлика от квалифицираната услуга за електронна препоръчана поща, Изменят се и предлагана от някои доставчици на българския пазар по см. на чл. 3, т. 37 от съответните разпоредби Регламент № (ЕС) 910/2014. „(информационна) Система за сигурно в основния текст на електронно връчване“ е наименование на система за електронна препоръчана законопроекта. поща, създадена и поддържана от МЕУ по чл. 26, ал. 2 от ЗЕУ и не е синоним на електронна препоръчана поща въобще, а конкретна система, предлагаща такава услуга. По § 31 Предлагаме административните органи да не се регистрират в Не се Съдилищата връчват Портала за електронно правосъдие, който е създаден да обслужва гражданите, приема. автоматизирано чрез а да изпращат съобщения до съда, както и съдът до тях, чрез Системата за ЕПЕП, като страните в електронен обмен на съобщения, поддържана от МЕУ. производствата (граждани и адмистративни органи) следва да са равнопоставени, вкл. по отношение на използваните системи. ЕПЕП предоставя възможност на администрациите и за дистанционен достъп за четене на делата, както и интеграция с информационните системи на съдилищата и възможност за различни видове справки. Възприет е цялостен подход, приложим и към останалите видове съдебни производства. Правят се предложения за премахване на изискването за полагане на печати в Не се Предложенията попадат различни нормативни актове. приема. извън обхвата на законопроекта, който Същевременно, съгласно становището на дирекция „Модернизация на администрацията” към е в изпълнение на мярка Администрацията на Министерския съвет (изх. № 04.04-45/ 03.04.2024 г.) относно съгласуването на частичната предварителна оценка на въздействието на проекта на Закон за изменение и допълнение „Влизане в сила на на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), е отправена препоръка до Министерството на законодателни правосъдието, Министерството на здравеопазването и Министерството на електронното изменения в управление относно подготвяните изменения и допълнения на АПК. Административнопроцес В отправената препоръка е посочено, че в законодателната програма на Министерския съвет за периода 1 януари - 31 юни 2024 г. Министерството на правосъдието е планирало промени в АПК уалния кодекс, със Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на АПК, свързан със законовата рамка за е-правосъдие регламентиращи по административни дела (Q4/2024)“, реформа 1 „Достъпно, ефективно и предвидимо правосъдие“ законовата рамка за е- в Националния план за възстановяване и устойчивост (т. 75 от програмата). Министерството на електронното управление в законодателната програма също е предложило ЗИД на АПК (т. 54 от правосъдие по програмата), а Министерството на здравеопазването е предложило ЗИД на Закона за контрол върху административни дела наркотичните вещества и прекурсорите, който също включва промяна на АПК (т. 37 от (Q4/2024)“, реформа 1 програмата). По този начин в рамките на по-малко от 6 месеца се планира да бъдат предложени от „Достъпно, ефективно и Министерския съвет общо три промени в АПК (в два ЗИД-а на АПК и в ЗИД на ЗКНВП). Обърнато е внимание, че подобен подход не допринася за качеството и устойчивостта на приеманата уредба. предвидимо правосъдие“ Във връзка с това и в изпълнение на инициативата за систематизиране на усилията за подобряване в Националния план за на регулаторната политика на Република България и на подхода, възприет при изработването на възстановяване и законодателната програма на Министерския съвет, за реализиране на единни инициативи, е устойчивост. предложено да се положат усилия за обединяване на инициативите за промени в АПК по възможност в общ законопроект. Предвид изложеното, предлагаме към изготвения от Министерството на правосъдието ЗИД на АПК да бъдат включени следните изменения и допълнения: 1. Създава се чл. 13б: „чл. 13б. (1) Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги не полагат печат върху официален документ на хартиен носител. (2) Във връзка с административното обслужване на гражданите и организациите/юридическите лица, административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги не могат да изискват наличие на печат върху официален документ на хартиен носител за удостоверяване на авторството на подписалия, а при съмнение в авторството и/или съдържанието служебно проверяват документа при издателя му. (3) Документите по ал. 1, издавани от административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги съдържат идентификационен номер, визуализиран и като код за сканиране, информация за имената на лицето, което го е издало, качеството и длъжността, в които действа, както и основанието на неговата представителна власт. (4) Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги осигуряват техническа възможност за проверка на документите по ал. 1, които съдържат идентификационен номер, вкл. визуализиран чрез код за сканиране, чрез техните автоматизирани информационни системи. (5) Правилата за създаване и визуализиране на идентификационните номера на официалните документи по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 42, ал. 1 от Закона за електронното управление. (6) За неизпълнение на задълженията по ал. 1, 2, 3 и 4 на отговорните длъжностни лица се налага административно наказание по чл. 305 .“ 2. В Преходни и заключителни разпоредби се правят следните допълнения: § 1. Министерският съвет и министрите привеждат приетите, съответно издадените от тях подзаконови нормативни актове в съответствие с този закон в срок 6 месеца от влизането му в сила. § 2. В чл. 243, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се правят следните изменения: 1. В т. 8. Думите „ и печат “ се заличават. 2. Създава се т. 9 „идентификационен номер, визуализиран и като код за сканиране “ § 3. В Закона за държавен вестник се правят следните изменения: 1. В чл. 10, ал. 1 думите „като върху него се полага и печатът на органа или организацията“ се заличават. § 4. В Закона за геодезията и картографията се правят следните изменения: 1. В чл. 25, ал. 2 думите „и подпечатва“ се заличават. 2. В чл. 25, ал. 3 думите „и подпечатани“ се заличават. 3. В чл. 34, ал. 5 думите „и подпечатва“ се заличават. § 5. В Закона за гражданската регистрация се правят следните изменения: 1. В чл. 75, ал. 1 думите „ и се полагат подпис и печат на общината или кметството“ се заменят с „и неговия подпис“. 2. В чл. 85 думите „и печат“ се заличават. 3. В чл. 88, ал. 3 думите „и печат на общината“ се заличават. § 6. В Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба се отменя § 5., ал. 2 от Допълнителните разпоредби. §7. В Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори се отменя § 1а., ал. 2 от Допълнителните разпоредби. § 8. В Закона за защита на класифицираната информация се правят следните изменения 1. В чл. 58, т. 10 и чл. 104, ал. 1, т. 7 думите „и печат“ се заличават. § 9. В Закона за Комисията за финансов надзор се правят следните изменения: 1. В чл. 19, ал. 5, т. 5 думите „и печат“ се заличават. § 10. В Закона за мерките срещу изпирането на пари се правят следните изменения: 1. В чл. 110, ал. 1, т. 6 думите „както и печат на лицето по чл. 4“ се заличават. § 11. В Закона за счетоводството се правят следните изменения: 1. В чл. 25, ал. 3 изречение второ се заличава. 2. В чл. 25, ал. 4 думите “и печатите ” се заличават § 12. В Закона за трансплантацията на органи, тъкани и клетки се правят следните изменения: 1. В чл. 38, ал. 1, т. 11 думата „печат” се заличава. § 13. В Закона за туризма се правят следните изменения: 1. В чл. 29, ал. 2, т. 3 думите „и образец от печата на организацията” се заличават. 2. В чл. 52, ал. 3, т. 1 думите „и печат на сдружението” се заличават. § 14. В Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия се правят следните изменения: 1. В чл. 41, ал. 2 думите „подписва и подпечатва“ се заменят с „подписва“; 2. В Приложения № 2 и № 3 думите „ и печат“ се заличават. § 15. В Приложение № 1 и Приложение № 2 към Закона за насърчаване на заетостта, думата „печат“ се заличава. § 16. В Закона за железопътния транспорт се правят следните изменения : 1. В чл. 60, ал. 2, т. 6 думите „и печата“ се заличават. 2. В чл. 83, ал. 9 думата „печат“ се заличава. § 17. В чл. 26, ал. 5 от Закона за промишления дизайн, думите „и/или печатите“ се заличават. § 18. В Приложения № 1,2,3,4 към Закона за митниците думите „ печат и“ и „ печат“ се заличават . § 19. В чл. 9, ал 3, т. 3 от Закона за народните читалища, думите „ и валидният печат на читалището“ се заличават. § 20. В Закона за устройство на територията се правят следните изменения: 1. В чл. 139 се създава нова ал. 4: „(4) Документите по ал. 3 могат да бъдат подписани с електронен подпис от съответните лица, без поставяне на печат, когато инвестиционният проект се изготвя и внася за одобрение само на електронен носител.”. 2. Чл. 145, ал. 3 се изменя така: „(3) Всички части на одобрените инвестиционни проекти се подписват от упълномощено длъжностно лице в общинската администрация, областната администрация или на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а за специалните обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната - от упълномощено длъжностно лице в Министерството на отбраната, съответно на Министерството на вътрешните работи, на Държавна агенция „Национална сигурност“, на Държавна агенция „Разузнаване“ или на Държавна агенция „Технически операции“. В случай, че инвестиционният проект е внесен за одобрение само на електронен носител, одобрението му от компетентния орган се удостоверява с полагане на електронен подпис или електронен печат.“ § 21. В чл. 51, ал. 1 от Закона за автомобилните превози думите „ и подпечатани“ се заличават. § 22. В чл. 243, ал. 1, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, думите „ и печат“ се заменят с „ на оправомощен представител “ § 23. Законът влиза в сила 3 месеца след обнародването му в „Държавен вестник “. § 24. В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност се правят следните изменения: 1. В чл.10 се създава ал.4 и 5: „(4) Лицензът съдържа: 1. Наименование на органа, който го издава; 2. Идентификационни данни за търговската регистрация на лицето: ЕИК, БУЛСТАТ или, ако не е налице регистрация в България - друг аналогичен номер; 3. Срок на действие; 4. Вид на дейност, която ще се извършва; 5. Дата на издаване.“ (5) Законът, който урежда лицензионен режим може да поставя изискване за посочване на друг вид обстоятелства в обхвата на съдържанието на лиценза.“ 2. В чл.15 се създава ал.7: „ (7) При издаване на удостоверение за вписването се прилагат съответно чл. 10, ал. 4 и ал. 5. “ „ 3. В чл.24 се създава ал.3: (3) При издаването на разрешение за отделна сделка или действие се прилагат съответно чл. 10, ал. 2, ал. 4 и ал. 5, чл. 11, чл. 12, 13, 19, 20, 21 и 22.“ 4. В чл.25 се създава ал.3: „(3) При издаването на удостоверение за извършване на отделна сделка или действие се прилагат съответно разпоредбите на чл. 14, чл. 15, ал. 7, чл. 16, ал. 1, т. 4 и чл. 16, ал. 2 и чл. 17.“ Мотиви за предложените промени: В практиката се е наложило правилото държавните органи и институции, които правят властнически волеизявления, издават административни актове и извършват административни услуги да имат свой печат, като гаранция за сигурност, автентичност, авторство и форма на официалност на издаваните документи. Следва да се има предвид, че практика за поставяне на мокър печат касае издаваните на хартиен носител документи. Действащият Указ 612 от 26.08.1965 г. за печатите (обн., ДВ, бр. 69 от 31.08.1965 г.) в чл. 7 регламентира, че „Право на обикновени печати и щемпели имат всички учреждения, предприятия и организации, представляващи юридическа личност, и техните поделения, което удостоверяват висшестоящите им ведомства и организации или съответния районен съд. Физическите лица имат право да ползват само щемпели.” и чл. 10, който гласи, че „Печатите се полагат върху оригинала на издаваните документи и писма само след подпис на съответните длъжностни лица.” В цитирания указ не се уточнява каква е правната сила на присъствието или отсъствието на печата и в какви случаи е задължително неговото ползване. Разписано е право, но не и задължение, както и е разписана поредност на извършване на действия, а именно печат да се поставя след подписа. Прегледът на нормативната уредба показва, че в специалните нормативни актове на ниво закон от секторното законодателство преимуществено липсва изрично изискване за поставяне на мокър печат на документите, издавани в резултат на административните процедури и услуги. Като изключение от това правило могат да бъдат считани Закона за геодезията и картографията, Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, Закона за държавен вестник, Закона за Комисията за финансов надзор и приблизително още двадесет нормативни акта. В подзаконовата нормативна уредба много по-често се срещат такива изисквания, както в самия текст на актовете, така и като реквизит в образците на издаваните документи - например Наредба за условията и реда за провеждане на граничен здравен контрол на Република България (обн., ДВ, бр. 85 от 20.10.2006 г.), Наредба № 4 от 16.05.2018 г. за условията и реда за унищожаването на лекарствените продукти (обн., ДВ, бр. 43 от 25.05.2018 г.), Наредба №15 от 27 юни 2006г. за здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони (обн. ДВ, бр. 57 от 2006 г.) и др. В условията на развиващо се електронно управление, технологични иновации и различните форми на електронна идентификация, изискването да се удостоверява авторството на издаден документ с полагане на мокър печат създава пречки пред документооборота. Създаването на печат, съответно на копие на съществуващ печат, е технологично лесен и евтин процес, поради което тяхното използване не само не повишава сигурността на документния оборот, но създава предпоставки за злоупотреби и нарушаване на определени норми. Премахването на изискването да се поставят печати върху документи на хартиен носител следва да облекчи оборота на документи в администрациите, без да накърни неговата сигурност. При наличие на по-сигурни средства за удостоверяване на авторството на документи (електронен подпис, електронен печат, собственоръчен подпис), полагането на печати се явява остаряла форма при съставянето и обмена на документи. Предвид изложеното са изготвени предложения за допълнения в Административнопроцесуалния кодекс, които следва да наложат промени в нормативната уредба, регламентираща изискване за наличие на мокър печат върху документи на хартиен носител, поставян в сферата на публичната дейност и услуги. С преходни и заключителни разпоредби на законопроекта се предвиждат промени в законите, в които изискването за мокър печат е счетено за неоправдано. Проектът предвижда достатъчно гаранции за документооборота като освен полагането на собственоръчен подпис, документите на хартиен носител ще съдържат идентификационен номер, визуализиран и като код за сканиране, информация за имената на лицето, което го е издало, качеството и длъжността, в които действа, както и основанието на неговата представителна власт. За да се осигури автентичността, уникалността и сигурността на документа е предвидено административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги да осигуряват техническа възможност за проверка на документите, които съдържат идентификационен номер, вкл. визуализиран чрез код за сканиране, чрез собствените автоматизирани информационни системи. С приемането на предложените допълнения и изменения в нормативната уредба ще се оптимизират процесите на административното обслужване и ще се облекчат дейностите на различните търговски браншове, като се премахне една допълнителна административна пречка за тях. Ще се намали тежестта върху гражданите, тъй като няма да им бъде отказвано приемане на официалните документи, които представят, поради това, че липсва печат на документа, а проверката за автентичност на документа ще се извършва служебно. В допълнение, законопроектът ще модернизира администрацията и ще стимулира използването на електронни формати на документи, което би улеснило гражданите и бизнеса, а и самите административни органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. 3. Добавяне в „Допълнителните разпоредби“ на нов § 2: Не се Обменът на преписките „§ 2. Административните органи изпращат окомплектованите преписки чрез приема. между системата, поддържана от Министерство на електронното управление, по административните технически протокол, утвърден от министъра на електронното управление. органи би следвало да Мотиви: бъде уреден в ЗЕУ. Лицата, които извършват проверка на електронен административен акт могат Изпращането на да извършват проверката и чрез инструмент за валидиране, поддържан от преписките до съда министъра на електронното управление. Инструментът поддържа ръчно и следва да се извършва автоматично валидиране чрез програмен интерфейс. чрез възприетите от ЗСВ и АПК канали за сезирането му. Изложените мотиви не кореспондират с предложението. 4. Юлиан Любомиров I. Относно изискването на чл. 50 УПЗНА Не се Не се отправя конкретно Дацев, адвокат Считам, че част от предложените изменения следва да бъдат прередактирани, приема. предложение. за да се постигне съответствието им с чл. 50 УПЗНА, съгласно който: (1) Изменянето на член или на негови подразделения става с нова редакция на изменяния текст и се формулира в отделен параграф за всеки член. (2) Когато се заменя или заличава една и съща дума или израз в един или няколко члена, в отделен параграф се посочват новата или заличената дума или израз, както и членовете, в които те се заменят или заличават, ако това не се отнася за всички членове. II. Относно някои разпоредби: Приема се Възприета е нова § 8. В чл. 30 се създава ал. 4: по редакция на „(4) Когато приложените към искането документи, изпратени по електронен принцип. разпоредбата, при път, са във формат, различен от установения в Закона за електронното отчитане на разликата управление, на подателя се изпраща съобщение, че получаването не се между нередовност на потвърждава и причините за това, както и за възможността да ги представи сезиращото искане и на отново. Такова съобщение се изпраща и когато представените документи на доказателствено искане. хартиен или електронен носител са нечетими.“ Заглавието на разпоредбата на чл. 30 АПК е „Отстраняване на недостатъци в искането“. Това предполага, че органът е сезиран, но в иницииращият или друг документ са налице пороци (недостатъци), които обуславят неговата нередовност. Съгласно чл. 30, ал. 1 и 2 АПК, когато писменото искане не е подписано и при съмнение дали то изхожда от посочения в него гражданин или организация, административният орган изисква неговото потвърждение със собственоръчен или електронен подпис в тридневен срок от съобщението за това. При непотвърждаване в срок производството се прекратява. Ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Предложената нова ал. 4 не предвижда възможност за потвърждение или за отстраняване на недостатъци. Предвидена е възможност подателят да може да представи отново съответните документи. Това той със сигурност може да стори и без изрична разпоредба в закона. Проблем обаче би възникнал, ако подаването на съответните документи е обвързано с преклузивен срок. Принцип в действащото законодателство, намерил проявление и в чл. 30, ал. 1-3 АПК, е на извършващия определено процесуално действие да се дава възможност да отстранява пороците в своето действие (напр. неподписаното заявление или жалба подлежат на подписване, а не на повторно подаване). В такъв случай се касае за отстраняване на нередовност (недостатък), като традиционно в сила е фикцията, че поправеното действие се счита редовно от момента на неговото извършване. Предлаганата възможност подателят да може да подаде отново съответните документи е нещо различно. В този случай подадените отново документи на практика ще бъдат повторение на съответното действие, а не отстраняване недостатъци на вече извършеното. Това може да доведе до преклудиране на права поради техническа нередовност на извършеното действие. Аргументи по въпроса могат и следва да бъдат почерпени и от Решение № 1762/28.06.23 г. По адм. д. № 10809/22 г. на ВАС на РБ, VI отд. § 10. В чл. 141 думите „на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли Не се Предложението попада 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги приема. извън обхвата на при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива законопроекта. 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.)“ се заличават. Считам, че следва да бъдат заличени думите „подписани с квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, като в резултат разпоредбата придобие следното съдържание: Чл. 141. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Пред съда могат да бъдат представяни електронни документи. Дали е налице документ или не е въпрос, който е отделен от това дали документът е подписан, респ. с какъв подпис. Съгласно ЗЕДЕУУ, писмената форма се счита за спазена, ако е създаден е- документ. Квалифицираният е-подпис е най-тежката електронна форма. При традиционните документи неин аналог е нотариалната заверка. ЗЕДЕУУ допуска документите да са подписани с обикновен или усъвършенстван подпис. Няма никакво основание в такава ситуация подписаните по този начин документи да не са допустими в съдебните производства. Съгласно чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014 „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Документи по смисъла на регламента са уеб страниците, имейл съобщенията, аудиофайлове, видеофайлове, снимки и др. Не трябва да има пречка те също да бъдат представени в рамките на съдебно производство. Дали са подписани или не, респ. Каква е тяхната доказателствена сила, е въпрос, който подлежи на преценка от съда. III. Относно производството по оспорване на общи административни Приема се В предложения с актове частично. проекта чл. 221, ал. 5 В мотивите към проекта е посочено, че във Върховния административен съд е административният обсъждано искане за започване на процедура по приемане на тълкувателно орган се заменя с решение, на основание чл. 125 вр. чл. 124, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната понятието за издател на власт, по тълкуването на разпоредбите на чл. 156 и чл. 159, т. 3 от акта. Административно-процесуалния кодекс (АПК). В искането се твърди, че е налице противоречива практика на Върховния административен съд по Не се приема замяната с тълкуването на разпоредбите и по специално по въпроса: „Отмяната на „нормативен административния акт от органа, който го е издал, в хода на съдебното му административен акт“. оспорване, съставлява ли оттегляне на акта по смисъла на чл.156 и чл.159, АПК борави и с двата т.3 АПК и води ли до последваща недопустимост на оспорването?“. термина, като целта на Въпросът е напълно резонен, но решението му едва ли може да бъде в уредбата е да обхване и предложените разпоредби, които са следните: подзаконовите § 20. Създава се чл. 182б: нормативни актове, „Решение по делото които не са издадени от Чл. 182б. (1) Съдът може да обяви нищожността на оспорения общ административни административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да органи. отхвърли оспорването. (2) При отмяна на оспорения общ административен акт от издалия го орган след подаване на жалбата, съдът се произнася по оспорването, когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на оспорващия. В този случай съдът може да обяви нищожността на оспорения акт, да установи изцяло или отчасти незаконосъобразността му или да отхвърли оспорването.“ § 25. В чл. 221 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 5: „(5) Когато административният орган отмени общия или подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване.“ 2. Досегашните ал. 5 и 6 става съответно ал. 6 и 7. В предложената ал. 5 „подзаконовият административен акт“ е удачно да се замени с „нормативния административен акт“, тъй като именно с последното понятие борави АПК. Съгласно чл. 75, ал. 1 АПК, нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Заглавието на раздел III също е „Нормативни административни актове“. Въпросът, който следва да се постави, е подлежат ли изобщо на отмяна ОАА от органа, който ги е издал? Ако да – при какви предпоставки? След като един акт е оспорен пред съда, за органа възниква право на отзив. Ако не се възползва от това свое право и сам не отмени акта си, органът изпраща преписката на съда. От този момент насетне никой друг орган няма право да се произнася по спора (чл. 130, ал. 2 АПК). Органът може да оттегли акта си (чл. 156 АПК), но това е процесуално действие, извършвано пред съда, а не едностранно от органа. Възприетата от административните органи практика по изменение, допълнение и отмяна на общи административни актове (заповеди) е незаконосъобразна. По отношение на тях няма разпоредба, аналогична на чл. 79 АПК. Само при нормативните актове отмяната има различно значение и действие, тъй като само при тях може да бъде отменено действието на правилото за поведение за в бъдеще. Подробни съображения именно във връзка със заповедите на МЗ съм развил в приложен към настоящото становище сигнал от 17.10.2022 г. Моля, да ги съобразите, тъй като са изцяло приложими към предложените изменения. IV. Относно производството по оспорване на нормативни административни Не се Изменението и актове приема. допълнението на Според предложения § 22. В чл. 193 се правят следните изменения и нормативен акт са само допълнения: правни техники за 1. Създава се нова ал. 2: неговата промяна. С „(2) При отмяна на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него изменение или след подаване на жалбата, съдът се произнася по оспорването, когато допълнение по същество прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или могат да бъдат отменени законни интереси на някоя от страните. В този случай съдът може да обяви действащи правила за нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него, поведение, поради което да установи изцяло или отчасти незаконосъобразността му или да отхвърли е използвано общото оспорването.“ понятие „отмяна“, което Предложената уредба касае само отмяната на акта. Това предполага, че с представлява отмяна по последващ НАА единствено се отменя предходния. Тази хипотеза е доста същество. рядко срещана. Обичайната практика е действащият акт да бъде изменен/допълнен или да бъде заменен с нов. Тези хипотези на се уредени с проекта, а именно те преобладават в практиката. Освен това, важно е да се съобрази какво е действието на отмяната на незаконосъобразен нормативен акт. Съдебната практика, вкл. задължителната такава на ВКС и ВАС, приема, че отмяната има действие занапред. Логиката на СЕС в мотивите по дело С-289/21 е друга. Както се посочва в т. 42 от решението, докато отмяната на такава разпоредба с последваща норма поражда действие само за в бъдеще (ex nunc), поради което тя не поставя под въпрос настъпването на правните последици на отменената по този начин разпоредба за съществуващите положения, отмяната на национална разпоредба по съдебен ред има обратно действие (ex tunc) — по принцип от датата на нейното приемане – така че породените от нея последици за съществуващи положения отпадат, считано от същата дата. Отделно от това, правният интерес на жалбоподателя може да е породен не само от действието на акта в периода преди отмяната му. Такъв интерес Съдът на ЕС признава и в случаите, когато жалбоподателят цели да избегне повторение на идентични незаконни актове. Казаното поставя въпросът за действието на съдебното решение за отмяна. Този въпрос подробно съм анализирал в молба до ВАС на РБ, която прилагам. Моля, да съобразите изложените в нея аргументи. Прилагам също и становище на Пленума на ВАС, както и отговори по ЗДОИ от различни административни органи.