Решение на Върховния административен съд № 1834/21.02.2007 г.

РЕШЕНИЕ № 1834 София, 21.02.2007 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и седма година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ ИКОНОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДЕНКОВ МАРИЕТА МИЛЕВА при секретар Светла Панева и с участието на прокурора Виктор Малинов изслуша докладваното от съдията МАРИЕТА МИЛЕВА по адм. дело № 11805/2006 . Производството е по чл. 12 и следващите ЗВАС във връзка с чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по жалба на Л.Ц.Т. от гр. София срещу решение № 9 от 13.09.2006 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е отхвърлена жалбата му срещу Софийски градски съд. Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно и постановено при нарушения на административнопроизводствените правила. Моли да бъде отменено, като му се присъдят разноските по делото. Ответникът по жалбата – Комисията за защита на личните данни, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на подадената жалба. Като взе предвид изложеното от страните и данните по делото, Върховният административен съд констатира следното: На 20.12.2005 г. жалбоподателят Т., чрез пълномощника си адв. Г., получава от Софийския градски съд, брачно отделение, удостоверение от 06.12.2005 г. за снабдяване с доказателства по гр.дело № 647 от 2005 г. по описа на съда, по което жалбоподателят е страна (писмо на Софийския градски съд от 09.05.2006 г.). След като констатира, че в удостоверението освен трите имена не са посочени други лични данни, които да индивидуализират лицето, по отношение на което се събират доказателства, Т. преценява, че това е нарушение на закона и сезира Комисията за защита на личните данни с жалба вх. № ж-9 от 31.01.2006 г. Комисията разглежда жалбата на Т. в открито съдебно заседание на 13.09.2006 г., за което го призовава (писмо от 18.08.2006 г., получено от жалбоподателя на 02.09.2006 г. – обратна разписка), и с решение № 9 от 13.09.2006 г. – предмет на обжалване, приема жалбата за неоснователна. Решението е съобщено на страната на 20.10.2006 г. (обратна разписка) и е обжалвано пред съда на 03.11.2006 г. (жалба вх. № 13760). При тези данни настоящият съдебен състав стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 38, ал. 6 от ЗЗЛД и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: Решението е постановено от компетентния орган след проведено открито заседание съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД, за което жалбоподателят е призован. В този смисъл възражението на последния, че не е уведомен за заседанието, с което е допуснато нарушение на процедурата, е неоснователно. При разглеждане на жалбата административният орган обаче допуска друго, съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД в редакцията, действаща към датата на постановяване на обжалвания административен акт, при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни в 30-дневен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. В случая жалбоподателят получава удостоверението на Софийския градски съд на 20.12.2005 г. и следователно срокът за депозиране на жалбата срещу този акт във връзка със съдържащите се в него лични данни изтича на 19.01.2006 г., а жалбата до комисията е подадена на 31.01.2006 г., т.е. след като срокът е изтекъл. Този срок е преклузивен, пропускането му погасява правото на жалба пред административния орган и следователно подадената по-късно жалба не следва да бъде разгледана. Поради това, констатирайки, че срокът за подаване на жалбата е пропуснат, Комисията за защита на личните данни е следвало да съобрази, че е налице пречка за разглеждане на жалбата по същество. Като не е направил това и е постановил решение по съществото на жалбата, административният орган е допуснал нарушение на съществено процедурно правило. Това е основание за отмяна на обжалвания административен акт. Преписката не следва да се връща на административния орган, тъй като в конкретния казус, както се посочи, органът не дължи произнасяне по съществото на жалбата, с която е сезиран. С оглед основанието за отмяна на административния акт, съдът намира, че разноски на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани, въпреки направеното искане. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 9 от 13.09.2006 г. на Комисията за защита на личните данни. Решението може да се обжалва пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Андрей Икономов секретар: М.М. ЧЛЕНОВЕ: /п/ Иван Раденков /п/ Мариета Милева