Решение на Върховния административен съд № 8116/02.07.2008

25 август 2023 г.акт на ВАС · 2008
Вид
акт на ВАС
Година
2008
Дата на публикация
25.08.2023
Заглавие
Решение на Върховния административен съд № 8116/02.07.2008
Съдебен контрол?
Решение на Върховния административен съд № 12157/13.11.2008; Решение на Върховния административен съд № 8116/02.07.2008
РЕШЕНИЕ № 8116 София, 02.07.2008 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България – Трето отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и осма година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА КЪЛОВА КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА при секретар Мариана Калчева и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ПЕНКА ИВАНОВА по адм. дело № 12051/2007 . Съдебното производство по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е образувано по жалба на Н.Й.Б. от гр. С. срещу решение № 21 от 04.07.2007 г., постановено от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) по жалба вх. № Ж-21 от 10.04.2007 г., подадена срещу "Ц.К.Б. " АД – С. , клон "Д.". В жалбата се поддържа, че административното решение следва да се отмени като постановено в противоречие с материалноправни разпоредби, в частност на чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗЗЛД – отменително основание по чл. 146, т. 4. АПК. Ответникът по жалбата – Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна, като оспореното решение е постановено в съответствие с изискванията на чл. 146 АПК. Върховният административен съд – ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата, основанията за отмяна, посочени от жалбоподателя, и представените от страните писмени доказателства, приема за установено, че жалбата е допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспореното административно решение КЗЛД в производство по чл. 10, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД, образувано по жалба на Н. Й. Б. срещу "Ц.К.Б. " АД – С. , клон "Д.", като администратор на лични данни по чл. 3, ал. 2 ЗЗЛД за нарушаване на правата му по този закон, отхвърлил жалбата като неоснователна. Комисията е приела за установено, че обработването на личните данни на жалбоподателя от служител на банката е извършено в съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД – обработването на личните данни на жалбоподателя е било необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни. Обжалваното административно решение е обосновано и законосъобразно и не са налице основанията, поддържани в жалбата за отмяната му. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят пред КЗЛД е оспорил законосъобразността на действията на служител на администратора за обработване на личните му данни в нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД – физическото лице, за което се отнасят данните (за конкретния случай), не е дало изрично своето съгласие. На основание договор от 03.01.2005 г. за комплексно банково обслужване, сключен между "Ц.К.Б. " АД и Софийския районен съд, в качеството си на посредник при осъществяване на плащане по реда на чл. 349, ал. 2 АПК (отм.) при изплащане на дължими на жалбоподателя суми като взискател по изпълнително дело въз основа на платежно нареждане на съдебен изпълнител банковият служител е изискал от жалбоподателя да представи своя ЕГН, чрез който лицето да се определи еднозначно в качественото си на взискател на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи. Законосъобразно КЗЛД е приела за установено, че за конкретния случай е налице изрично правно основание, предвидено в нормативен акт, на което се основават действията на банковия служител по обработване на личните данни на жалбоподателя при паричния превод. Към датата на извършването на плащането жалбоподателят е представил пред банката платежно нареждане № 10200/10 от 02.04.2007 г. (приложено в административното производство), което е стар образец и в което не се съдържа като реквизит попълване на ЕГН на взискателя. Това платежно нареждане не е било редовно с оглед образците, приети с Наредба № 3 от 29.05.2005 г. за паричните преводи и платежните системи, и правилно банковият служител при обслужването му е приел, че не е плажен документ, годен да послужи за получаване на сума в брой по нареждането, и жалбоподателят следва да попълни и своя единен граждански номер. При тези установени обстоятелства по административния спор КЗЛД е постановила правилно решение, което не противоречи на чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗЗЛД, и жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд – ІІІ отделение, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Й.Б. от гр. С. срещу решение № 21 от 04.07.2007 г. на Комисията за защита на личните данни, постановено по жалба вх. № Ж-21 от 10.04.2007 година. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщението до страните, пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Пенка Иванова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Веселина Кълова /п/ Кремена Хараланова