Решение по жалба с рег. № ППН-01-51/18.01.2021 г.

15 април 2021 г.Решения и становища на КЗЛДКомисия за защита на личните данни

Акт

Вид
решение
Година
2021

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Публикация

Дата на публикация
25.08.2023

Текст на акта

РЕШЕНИЕ №ППН-01-51/2021 София, 15.04.2021 г. Комисията за защита на личните данни („Комисията”/„KЗЛД”) в състав: Председател– Венцислав Караджов и членове– Цанко Цолов и Мария Матева, на редовно заседание, проведено на 24.02.2021 г., на основание чл.10, ал.1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл.57, параграф1, буква„е” от Регламент 2016/679, разгледа жалба №ППН-01-51/18.01.2021 г., подадена от Е.С. Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Жалбоподателката подава настоящата жалба, тьй като в нарушение на Закона за защита на личните данни и Регламент (ЕС) 2016/679 лицата– Л.Х. и Й.Й., са обработвали– записали, употребили, разкрили чрез предаване, направили достъпни нейни лични данни, с което са нарушени основни нейни права. Г-жа Е.С. посочва, че след постановено решение на СГС е издаден изпълнителен лист срещу нея в полза на Л.Х. Изпълнително дело срещу нея– изп. дело №***** по описа на ЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 11.06.2020 г. по молба на Й.Й.– нелегитимно лице, непознатознато за жалбоподателката. С молбата, същият е представил посочения изпълнителни лист и пълномощно от 08.06.2020 г. с нотариална заверка на подписа. Упълномощеното лице е извън кръга на лицата, които могат да бъдат представители по пълномощие, съгласно разпоредбата на чл.32 ГПК. Лицето не е родител, дете или съпруг на упълномощителя и не фигурира в списък на действащите адвокати в Република България за 2020 г., обн. ДВ бр. 96 от 06.12.2019 г. Жалбоподателката счита, че законът не допуска лицето да бъде представител по пълномощие– да образува и да води дела от името на лицето, в чиято полза е изпълнителният лист. Представеното пълномощно е в противоречие с нормата на чл.32 ГПК и е недействително. Производството по делото е образувано по молба на лице без представителна власт, на нелегитимно лице. Г-жа Е.С. заявява, че не познава това лице, никога не е имала договорни или други отношения с него и не е давала съгласие личните ѝ данни да бъдат обработвани. С иницииране на делото лицето е придобило достъп и разполага и с други нейни лични данни. За тези обстоятелства жалбоподателката разбрала през месец юли 2020 г., след като научила за образуваното срещу нея изпълнително дело и се запознала с приложените по него книжа след получаването на поискано от нея копие на делото. Г-жа Е.С. моли да бъде извършена проверка на случая и да бъдат предприети необходимите компетентни действия за защита на личните ѝ данни. При така изложените твърдения и представените доказателства КЗЛД разгледа жалбата, като установи следното: Разглежданата жалба е съобразена с изискванията за редовност по чл.29 от АПК, чл.38, ал.2 от ЗЗЛД и по чл.28, ал.1 от Правилник за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА)– налице са данни за жалбоподателя; естество на искането; дата на узнаване на нарушението; лице, срещу което се подава жалбата; дата и подпис. Жалбата е процесуално допустима– подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛДот субект на данни с правен интерес. Същата има за предмет твърдение за нарушаване на права по Регламент 2016/679 или ЗЗЛД. С жалбата е сезиран компетентен да се произнесе орган– Комисията за защита на личните данни, която съгласно правомощията си по чл.10, ал.1 ЗЗЛД във връзка с чл.57, параграф1, буква„е” от Регламент 2016/679 разглежда жалби, подадени от субекти на данни. Налице са предпоставките за допустимост и по чл.27, ал.2 от АПК. Комисията за защита на личните данни е независим надзорен орган, който осъществява защита на лицата при обработване на техните лични данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрола по спазване на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (накратко „Регламента” или Регламент 2016/679) и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Една от задачите на КЗЛД по чл.10, ал.1 ЗЗЛД във връзка с чл.57, параграф1, буква„е” от Регламент 2016/679 е да разглежда жалби, подадени от субекти на данни, и да разследва предмета на жалбата, доколкото това е целесъобразно. Целесъобразността при разглеждане на жалбите е прецесуално развита в чл.38, ал.4 ЗЗЛД– когато жалбата е очевидно неоснователна или прекомерна, с решение на Комисията жалбата може да бъде оставена без разглеждане. С Регламент 2016/679 и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) се определят правилата по отношение на защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, както и правилата по отношение на свободното движение на лични данни. Целта е да се защитават основни права и свободи на физическите лица, и по-специално тяхното право на защита на личните данни. Обработването на лични данни от администратори на лични данни, както в публичната, така и в частната сфера, езаконосъобразно и допустимо, ако е налице някое от правните основания, изчерпателно изброени в чл.6, параграф1 от Регламент (ЕС) 2016/679: a) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете. Съгласието по буква„а”е едно от основанията за събиране и обработване на лични данни. Независимо от факта, че то е посочено на първо място, всички правни основания саалтернативнииравнопоставени, като същите не са подредени в йерархична зависимост. Наличието на което и да е от тях прави обработването законосъобразно. Видно от представените към жалбата писмени доказателства, срещу жалбоподателката има издаден изпълнителен лист в полза на Л.Х. Последната е упълномощила с нотариално заверено пълномощно трето лице– Й.Й., да образува и да води изпълнително дело на основание издадения изпълнителен лист. Предвид така учредената представителна власт, Й.Й. е подал молба за образуване на изпълнително дело. Именно обработването на личните данни във връзка с упълномощаването и образуването на изпълнително дело се оспорва от жалбоподателката като незаконосъобразно. От справка в Регистъра на адвокатурата се установява, че упълномощеното лице не упражнява адвокатска професия. В пълномощното няма данни лицето да е родител, дете или съпруг на упълномощителя. Следователно, упълномощеното лице действително не е от кръга на представителите по чл.32 от от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В случая обаче представителството не е задължително да бъде по реда на чл.32 от ГПК. Упълномощаването за образуване и водене на изпълнително производство не съставлява действие на процесуално представителство по смисъла на Глава пета от ГПК (измежду които е и чл.32), където е уредено процесуалното представителство в съдебни производства. Мотиви в този смисъл се съдържат в Определение №109/27.01.2010 г. на ВКС, ТК, I Т.О. по ч.т.д №22/2010 г. Следователно, упълномощаването може да бъде извъшено по общия материалноправен ред на чл.36 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно който едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания. Последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания. В разглеждания случай упълномощаването е по волята на представлявания. В правилата за представителство по чл.36-43 от ЗЗД няма ограничения относно лицата, които могат да бъдат упълномощени да извършат определени действия. Предвид горното, налице е легитимен интерес за Л.Х. да бъде изпълнено по принудителен ред чрез образуване на изпълнително дело присъденото в нейна полза в съдебното производство, за което има издаден изпълнителен лист. Фактът, че е налице нормативно установена възможност за упълномощаване на трето лице, което да извърши действията по образуване и водене на изпълнителното дело, обосновават преимущество на легитимния интерес на Л.Х. пред интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни. Следователно, налице е основанието за допустимост на обработването на лични данни по чл 6, параграф1, буква„е“ от Регламент 2016/679, поради което жалбата се явява неоснователна. Така мотивирана и на основание чл.38, ал.4 от ЗЗЛД във връзка с чл.38, ал.1 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация, Комисията за защита на личните данни РЕШИ: Оставя жалба №ППН-01-51/18.01.2021 г., подадена от Е.С., без разглеждане като очевидно неоснователна. Настоящото решение може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от връчването му чрез Комисията за защита на личните данни, пред Административен съд София– град. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Караджов /п/ Цанко Цолов /п/ Мария Матева /п/

Други данни

В регистъра от
20.07.2026
Последно в регистъра
19.11.2026