Становище на КЗЛД относно прилагането на чл. 37б, ал. 2 от Закона за защита на личните данни

3 май 2020 г.Решения и становища на КЗЛДКомисия за защита на личните данни

Акт

Вид
становище
Година
2020

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Публикация

Дата на публикация
25.08.2023

Текст на акта

Към становището

Текст от файла на акта

София 1592, Виа КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА meee @e@m@e = HA ЛИЧНИТЕ ДАННИ оспай kekd@opdp.bg ae wewwepdp.bg СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ рег. Ne ПНМД-01-24/2020 г. rp. София..0 3.05: 2020. ОТНОСНО: Прилагането на член 376, ал. 2 от Закона за защита на личните данни. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав - председател: Венцислав Караджов и членовс: Цанко Цолов и Веселин Целков, на заседание, проведено на 15.04.2020 г., разгледа искане за становище (per. Ne ПНМД-01-24/09.03.2020 г.). Съгласно преписката административният секретар на МВР се обръща към Комисията с искане за изразяванс на становище на основание чл. 57, пар. 1, 6. „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679. Искането е по повод прилагането на член 370, ал. 2 от Закона за защита на личните данни относно вида на електронния подпис, с който трябва да бъде подписано заявлението от субекта на данни, отправено до МВР, за да се счита. че е подадено надлежно. Правен анализ: Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО установява правната рамка за електронните подписи. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕС) 910/2014, където са посочени легалните дефипиции на понятията: 10) „електронен подпис“ (ЕП) означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. 11) „усъвършенстван електронен подпис“ (УЕП) означава електронен подпис, който отговаря на следните изисквания (чл.26 от Регламента): а) свързан е по уникален начин с титуляря на подписа; 6) може да идентифицира титуляря на подписа; в) създаден е чрез данни за създаване на електронен подпис, които титулярят на електронния подпис може да използва с висока степен на доверие и единствено под свой контрол; и г) свързан е с данните, които са подписани с него, по начин, позволяващ да бъде открита всяка последваща промяна в тях. 12) „квалифициран електронен подпис“ (КЕП) означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи; Правната сила на електронните подписи обаче се определя от националното право, с изключение на квалифицираният електронен подпис, който съгласно чл. 25 от Регламент (ЕС) 910/2014 има същата правна сила като саморъчния подпис. Относно правната сила на ЕП и УЕП, с националното законодателство - чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния документи електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), се прави уточнението, че те имат силата на саморъчния подпис, само когато това е уговорено между страните. Подаването на заявление за упражняване на права от субектите на данни по силата на чл. 15-21 от Регламент (ЕС) 2016/679 изисква от администратора да поиска предоставянето на допълнителна информация, необходима за потвърждаване на самоличността на субекта на данните. Това правило, въведено с разпоредбата на чл. 12, пар. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679, кореспондира с изискването да се запази сигурността на данните, като в конкретния случай това означава да не се стигне до случайно или неправомерно неразрешено разкриване или достъп до лични данни. Аналогични правила да въведени при упражняване на правата на субектите на данни по смисъла на чл. 52, ал. и чл. 55-58 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), като разпоредбата на чл. 53, ал. 6 от същия, предвижда възможността при съмнение относно самоличността на подаващия искане за упражняване на права, администраторът да изиска допълнителна информация, удостоверяваща самоличността му (принцип за сигурност на данните). Упражняването на правата по електронен път следва общото изискване субсктът на данни да бъде идентифициран. С оглед правната сигурност, за която отговорност носи администратора, единствената възможност, гарантираща баланса между упражняването на правата на субектите на данни без ненужни затруднения и защитата на данните им от неправомерно разкриване, остава използването на КЕП. Използването на КЕП в тези случаи се обуславя и от качеството на администратора на лични данни - министъра на вътрешните работи. Този факт прави невъзможно прилагането на ЕП и УЕП, тъй като за това ще се изисква отделно предварително уговаряне между страните. Следва да се отбележи, че МВР обработва данни в изпълнение на законовите си правомощия и компетентност, а не на основание договаряне между страните, което ограничава възможността за прилагането други електронни подписи, освен КЕП. KEI от своя страна, осигурява високо ниво на сигурност, което съответства на вида на данните, които могат да се обработват ост МВР и биха били предмет на разглеждане в едно искане по чл. 15-21 от Общия регламент относно защитата на данните, съответно чл. 55-58 ЗЗЛД. Широкият спектър и особената чувствителност на информацията, която се съдържа, както в едно такова искане, така и в отговора на администратора по него, предполага предприемането на по-строги мерки за защита на данните. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че описаните по-горе права могат да бъдат упражнявани от лица, които не пребивават на територията на Република България, което не им позволява ползването на валиден за страната КЕП, като принципът за сигурност на данните трябва в тези случаи да се приложи посредством сходни мерки, гарантиращи аналогично ниво на защита на данните им. Във връзка с горепосоченото и на основание чл. 58, 6 3, 6. „0“ от Регламент (ЕС) 2016/679, Комисията за защита на личните данни изразява следното СТАНОВИЩЕ: С оглед вида на администратора на лични данни, който в конкретния случай е публичен орган, както и специалните категории данни, които се обменят по повод на упражняване на правата от субекта на данни по електронен път (чл. 370, ал. 2 от ЗЗЛД), министърът на вътрешните работи следва да приема заявления по чл. 15-21 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно чл. 55-58 от ЗЗЛД, подписани с КЕП. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ВЕНЦИСЛАВ КАРА МЖОВ ЦАНКО ЦОЛОВ Ww a ВЕСЕЛИН ЦЕЛКОВ

Други данни

В регистъра от
20.07.2026
Последно в регистъра
19.11.2026

Документи

История на промените 1

  1. 25 октомври 2026 г.Променен записПреди промяната: Становище на КЗЛД относно прилагането на чл. 37б, ал. 2 от Закона за защита на личните данни Вид: становище Година: 2020 Дата на публикация: 25.08.2023 Текст: Към становището