Закон за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г

Народно събраниеброй: 27, от дата 15.3.2013 г. Официален раздел / НАРОДНО СЪБРАНИЕстр.3Закон за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г. УКАЗ № 48 На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., приет от ХLI Народно събрание на 28 февруари 2013 г. Издаден в София на 7 март 2013 г. Президент на републиката: Росен Плевнелиев Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието: Диана Ковачева ЗАКОН за ратифициране на Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г. Член единствен. Ратифицира Протокола от 2002 г. към Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 1974 г., със следната резерва: „Резерва във връзка с ратификацията от Република България на Атинската конвенция относно превоза на пътници и личния им багаж по море от 2002 г. („Конвенцията“) Ограничаване на отговорността на превозвачи и др. 1. Република България запазва правото и поема задължението да ограничи отговорността по член 3, параграфи 1 и 2 от конвенцията, ако такава възниква, по отношение на смърт или телесна повреда на пътник, причинени от които и да било от рисковете, посочени в параграф 2.2 от Насоките на ИМО за прилагане на Атинската конвенция, до по-малката от следните суми; а) 250 000 разчетни единици по отношение на всеки пътник за всеки отделен случай, или б) 340 милиона разчетни единици общо на кораб за всеки отделен случай. 2. Освен това Република България запазва правото и поема задължението да прилага mutatis mutandis към случаите на такава отговорност параграфи 2.1.1 и 2.2.2 от Насоките на ИМО за прилагане на Атинската конвенция. 3. По същия начин се ограничават отговорността на фактическия превозвач по член 4 от конвенцията, отговорността на служители и представители на превозвача или фактическия презозвач по член 11 oт конвенцията и границите по отношение на съвкупността от дължимите обезщетения по член 12 от конвенцията. 4. Резервата и задължението по параграф 1.2 се прилагат независимо от основанието на отговорността по член 3, параграф 1 или 2 и независимо от всякакви разпоредби в противен смисъл на членове 4 и 7 от конвенцията; тази резерва и това задължение обаче не засягат действието на членове 10 и 13. Задължително застраховане и ограничаване на отговорността на застрахователите 5. Република България запазва правото и поема задължението да ограничи изискването по член 4а, параграф 1 за поддържане на застраховка или друго финансово обезпечение в случай на смърт или телесна повреда на пътник, причинени от които и да било от рисковете, посочени в параграф 2.2 от Насоките па ИМО за прилагане на Атинската конвенция, до по-малката от следните суми: а) 250 000 разчетни единици по отношение на всеки пътник за всеки отделен случай, или б) 340 милиона разчетни единици общо на кораб за всеки отделен случай. 6. Република България запазва правото и поема задължението да ограничи отговорността на застрахователя или друго лице, предоставящо финансово обезпечение по член 4а, параграф 10 по отношение на смърт или телесна повреда на пътник, причинени от които и да било от рисковете, посочени в параграф 2.2 от Насоките на ИМО за прилагане на Атинската конвенция, най-много до границата на сумата на застраховката или другото финансово обезпечение, което превозвачът е задължен да поддържа съгласно параграф 1 – 6 от настоящата резерва. 7. Република България също така запазва правото и поема задължението да прилага Насоките на ИМО за прилагане на Атинската конвенция, включително разпоредбите, посочени в параграфи 2.1 и 2.2 от Насоките, към всяко задължително застраховане по конвенцията. 8. Република България запазва правото и поема задължението да освободи лицето, предоставящо застраховка или друго финансово обезпечение по член 4а, параграф 1, от всяка отговорност, за която то не е поело задължение. Издаване на удостоверения 9. Република България запазва правото и поема задължението да издава удостоверения за застраховка съгласно член 4а, параграф 2 от конвенцията с цел: а) да отрази ограничаването на отговорността и изискванията за застрахователно покритие, посочени в параграфи 1.2, 1.6, 1.7 и 1.9, както и б) да включи други подобни ограничения, изисквания и освобождавания, които прецени за необходими в зависимост от условията на застрахователния пазар към момента на издаване на удостоверението. 10. Република България запазва правото и поема задължението да приема застрахователни удостоверения, издадени от други държави – страни по конвенцията, съобразно подобна резерва. 11. Всякакви подобни ограничения, изисквания и освобождавания се отразяват ясно в удостоверението, издадено или заверено съгласно член 4а, параграф 2 от конвенцията. Отношение между настоящата резерва и Насоките на ИМО за прилагане на Атинската конвенция 12. Правата, запазени посредством настоящата резерва, се упражняват при дължимото отчитане на Насоките на ИМО за прилагане на Атинската конвенция и на всякакви изменения в тях с цел да се осигури последователност. Ако предложение за изменение на Насоките на ИМО за прилагане на Атинската конвенция, включително на ограниченията, бъде одобрено от Юридическия комитет на Международната морска организация, измененията се прилагат от датата, определена от комитета. Това не засяга разпоредбите на международното право по отношение на правото на дадена държава да оттегли или измени своята резерва.“ Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 28 февруари 2013 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Цецка Цачева 2119