Самоотвод — Милена Светлозарова Томова, Наказателно дело от общ характер № 934/2024, Районен съд – Плевен

Независимо, че въпросите срещу кои конкретни лица да бъде повдигнато обвинение с обвинителния акт са напълно от компетентността на прокурора по аргумент на разпоредбите на чл. 127, т.3 от КРБ и на чл. 46, ал.1 от НПК, то изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти разкриват висока степен на вероятност инкриминираното престъпно деяние да е осъществено в съучастие с адвокат от АК-Плевен (понастоящем ЧСИ). Видно е че прокурорът, изготвил обвинителния акт използва фигурата на „посредствено извършителство“ на престъпното деяние чрез лице, което не само е пълнолетно, наказателно-отговорно, но и адвокат, и е извършило формално действия, които запълват състава на престъплението за което е повдигнато обвинение с настоящия обвинителен акт. Внимателното запознаване с материалите по делото създава предположение за реализиране на инкриминираното престъпление по чл.212а, ал.1 от НК в съучастие с адвокат, с когото настоящият съдия-докладчик поддържа служебни и колегиални отношения. Посоченото обстоятелство предпоставя възможен конфликт на интереси, които по естеството си указват на пряка или косвена заинтересованост на съдията от изхода на делото или на неговата предубеденост и от същото би могло да се презумира неправилно осъществяване на процесуалната функция на съда в разрез със законовите изисквания. Ето защо съдията-докладчик счита, че следва да се отведе от разглеждането на делото.