Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/2547 на Комисията от 13 ноември 2026 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои студеновалцовани плоски продукти от стомана с произход от Индия, Япония, Тайван, Турция и Виетнам

13 ноември 2026 г.Актове на ЕССлужба за публикации на Европейския съюз

Акт

CELEX ?
32026R2547
Сектор ?
3
Дата на документа
13.11.2026

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Текст на акта

L_202602547BG.000101.fmx.xml Официален вестник на Европейския съюз BG Серия L 2026/2547 16.11.2026 РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2026/2547 НА КОМИСИЯТА от 13 ноември 2026 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои студеновалцовани плоски продукти от стомана с произход от Индия, Япония, Тайван, Турция и Виетнам ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (1) („основния регламент“), и по-специално член 9 от него, като има предвид, че: 1. ПРОЦЕДУРА 1.1. Започване (1) На 18 септември 2025 г. Европейската комисия („Комисията“) започна антидъмпингово разследване по отношение на вноса на определени студеновалцовани плоски продукти от стомана (СВПП) с произход от Индия, Япония, Тайван, Турция и Виетнам („засегнатите държави“) въз основа на член 5 от основния регламент. Тя публикува известие за започване на процедура в Официален вестник на Европейския съюз (2) („известието за започване“). (2) Комисията започна разследването вследствие на жалба, подадена на 4 август 2025 г. от EUROFER („жалбоподателя“). Жалбата бе подадена от името на промишлеността на Съюза за производство на СВПП по смисъла на член 5, параграф 4 от основния регламент. В жалбата се съдържаха доказателства за дъмпинг и за произтичаща от него съществена вреда, които бяха счетени за достатъчно основание за започване на разследването. 1.2. Регистрационен режим (3) С Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/2432 на Комисията (3) („регламента за регистрационния режим“) Комисията въведе регистрационен режим за вноса на разглеждания продукт. 1.3. Заинтересовани страни (4) В известието за започване Комисията прикани заинтересованите страни да се свържат с нея, за да вземат участие в разследването. Освен това Комисията изрично информира жалбоподателя, другите известни производители от Съюза, известните производители износители и органите на Индия, Япония, Тайван, Турция и Виетнам, както и известните вносители, доставчиците, ползвателите, търговците и сдруженията, за които е известно, че са засегнати, за започването на разследването и ги прикани да вземат участие. (5) Всички заинтересовани страни имаха възможност да представят коментари относно започването на разследването и да поискат да бъдат изслушани от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури. (6) На 18 септември 2025 г. Daido Steel Co., Ltd („Daido“), японски производител на различни специални стоманени продукти, включително СВПП, поиска да стане заинтересована страна в разследването, като заяви, че е засегнато от резултата от разследването в качеството на производител на продукта, предмет на разследването, който е изнасял малки количества в миналото, и че възнамерява да възобнови износа за ЕС в близко бъдеще. На 2 октомври 2025 г. Комисията отхвърли искането на Daido, тъй като според отговора на формуляра за изготвяне на извадката за производителите износители Daido не е изнасяло разглеждания продукт през разследвания период. На 9 октомври 2025 г. Daido поиска от служителя по изслушванията да се намеси, така че службите на Комисията да признаят статута на Daido като заинтересована страна, която има ясен интерес от резултата от разследването и заявява намерението си да отправи искане за изключване на продукт. На 4 декември 2025 г., след като проучи задълбочено въпроса със службите на Комисията, служителят по изслушванията издаде препоръка относно искането на Daido за статут на заинтересована страна. Препоръката обаче не е необходимо да се разглежда, тъй като на 18 февруари 2026 г. службите на Комисията уведомиха Daido, че е установено, че то е свързано с включения в извадката производител износител в Japan Nippon Steel Corporation („Nippon Steel“), и поради това Daido може да представи своите изявления в контекста на разследването като част от групата на Nippon Steel. На 4 март 2026 г. Daido подаде своето искане за изключване на продукт, което е разгледано по-долу в раздел 2.4. На 24 август 2026 г. Daido представи коментари по общия документ за разгласяването и по този начин получи пълна възможност да упражни правата си като заинтересована страна. (7) След окончателното разгласяване турският производител износител Tezcan Galvanizli Yapı Elemanları Sanayi ve Tic. A.Ş. („Tezcan“) поиска да бъде считан за невключен в извадката оказал съдействие производител износител. Дружеството заяви, че Комисията следва да вземе предвид конкретни обстоятелства, а именно факта, че Tezcan е изнасяло ограничени количества за Съюза, а по време на настоящото разследване то е участвало активно в преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките. (8) Комисията отхвърли искането. Дружеството беше надлежно информирано за разследването в деня на започването му. Дружеството обаче не предостави отговор във връзка с изготвянето на извадката, нито се регистрира като заинтересована страна. В допълнение към информацията за започване на разследването, предоставена от Комисията, дружеството беше уведомено за процедурата от правителството на Турция (ПТ), което събра данни от производителите на СВПП за целите на отговора на ПТ на въпросника относно съществуването на специфична пазарна ситуация в Турция. 1.4. Коментари относно започването на процедурата 1.4.1. Твърдения относно специфичната пазарна ситуация (9) В самото начало Комисията отбеляза, че в жалбата са представени достатъчно доказателства по смисъла на член 5 от основния регламент за дъмпинг без никаква корекция за специфична пазарна ситуация (СПС), за да се обоснове започването на разследването. В действителност, както е посочено в раздел 3 от известието за започване, в жалбата бяха представени достатъчно доказателства за дъмпинг, изчислен въз основа на сравнение между цената на вътрешния пазар и експортната цена (на ниво франко завода) на продукта, предмет на разследването, когато същият се продава за износ за Съюза, без никакви корекции във връзка със СПС, както твърди жалбоподателят. Дъмпинговите маржове, получени в резултат на това сравнение, бяха значителни за всички засегнати държави и като такива представляваха достатъчно доказателство за дъмпинг, което дава основание за започване на разследване за всички засегнати държави. Освен това разпоредбите на член 2, параграф 3 от основния регламент относно СПС, както и всички други разпоредби на посочения член, се прилагат за определянето на нормалната стойност, независимо от доказателствата, предоставени в жалбата. Следователно нито едно от твърденията относно доказателствата и твърденията за СПС в жалбата не може да постави под въпрос заключението по отношение на наличието на достатъчно доказателства, на които се основава започването на разследването, или правото на Комисията да разследва дали е налице специфична пазарна ситуация в целевите държави. 1.4.1.1. Твърдения относно ефекта на „изтласкване“ (10) Така нареченият „ефект на изтласкване“ е обяснен в раздел 3.1. (11) POSCO VIETNAM Co., Ltd, Ho Chi Minh City (POSVIET) и Tatmetal Çelik Sanayi ve Ticaret A., Истанбул (Tatmetal) заявиха, че доказателствата за СПС, включени в жалбата по отношение на Виетнам и Турция, не са достатъчни, за да представляват prima facie доказателства по смисъла на член 5.2 от Антидъмпинговото споразумение на СТО (АДС). POSVIET и Tatmetal се позовават на заключенията на групата съдебни заседатели на СТО по делото Австралия — антидъмпингови мерки относно хартията (4), която приема, че „[от] определението „специфична“ следва, че пазарната ситуация трябва да бъде „отделна, индивидуална, единична, специфична“. Освен това POSVIET заяви, че групата съдебни заседатели на СТО по делото ЕС — Методики за коригиране на разходите II (Русия) (5) е посочила, че терминът „специфична“ изключва възможността „обща ситуация“ да се квалифицира като специфична пазарна ситуация. POSVIET заяви, че макар да не е необходимо дадена пазарна ситуация да бъде изключителна за вътрешния пазар на дадена държава, тя все пак трябва да бъде локализирано явление, т.е. явление, което се проявява в рамките на този конкретен пазар, а не да отразява широко или глобално обстоятелство. POSVIET и Tatmetal стигнаха до заключението, че тъй като жалбоподателят твърди, че китайският свръхкапацитет бързо се е изчерпал за останалата част от света, това вече не е ситуация, специфична за вътрешните пазари на петте целеви държави, а разпространена, глобална тенденция — вид „обща ситуация“, която се изключва от групите съдебни заседатели на СТО. (12) Освен това POSVIET заяви, че жалбата е твърде обща по отношение на продуктовия пазар, засегнат от предполагаемия ефект на изтласкване на китайския свръхкапацитет, тъй като се отнася до „свръхкапацитета в стоманодобива (включително за СВПП) в световен мащаб“. POSVIET заяви, че тази предполагаема ситуация се наблюдава в световен мащаб и извън пазарите на СВПП, което се доказва от твърдението в жалбата, че „световният свръхкапацитет изкуствено е понижил международните цени на стоманата в световен мащаб“. POSVIET заяви, че пазарна ситуация, засягаща такава гама от продукти на повечето международни пазари, е точно обратната на „специфична“. (13) Освен това Tatmetal изтъкна, че в глобалния обем на китайския износ на студеновалцовани плоски продукти от стомана Турция е измежду първите десет държави, към които този износ е бил осъществяван, но вносът в Турция е представлявал само 3,5 % от китайския износ на продукта, предмет на разследването. Tatmetal заяви, че Турция не е уязвима по отношение на китайския внос на студеновалцовани плоски продукти от стомана, като се има предвид, че КНР е едва третият по големина източник на внос. Освен това Tatmetal заяви, че жалбата не предоставя причинно-следствена връзка между китайския свръхкапацитет и поведението по отношение на ценообразуването от страна на дружествата в Турция, произвеждащи продукта, предмет на разследването, и че финансовите резултати на Tatmetal подкопават предпоставката на твърденията за ефект на изтласкване. (14) Жалбата включва информация относно рязкото увеличаване на китайския внос на СВПП във Виетнам и Турция от 2019 г. до 2024 г. (6). Освен това жалбата включваше информация за дела на китайския внос в общия внос на СВПП от Виетнам и Турция (7) и за сравнението между цените на китайския внос във Виетнам и Турция, цените на вътрешния пазар на Виетнам и Турция между 2019 г. и 2024 г. (8) и тяхното въздействие върху цените на вътрешния пазар на Виетнам и Турция. Освен това тези елементи се отнасят и до разследвания период, анализиран в жалбата (т.е. 2024 г.), за който се отнасят и финансовите резултати на дружествата. Жалбата включваше достатъчно доказателства за СПС на вътрешния пазар във Виетнам и Турция. Поради това Комисията отхвърли това твърдение. (15) Органите на Тайван заявиха, че доказателствата за СПС, включени в жалбата по отношение на Тайван, са недостатъчни, за да представляват prima facie доказателства по смисъла на член 5.2 от АДС на СТО. Според органите на Тайван повечето от доказателствата, представени като обосновка за съществуването на СПС, не се отнасят до вътрешния пазар в Тайван, тъй като жалбоподателят е представил по отношение на Тайван само финансовите резултати на двама производители на стомана в Тайван. Тези финансови резултати се отнасят до цялото дружество и/или група и не се отнасят конкретно до СВПП. Освен това те се позоваха на 2024 г., докато жалбоподателят анализира периода 2015—2020 г., за да определи корекцията на рентабилността, необходима поради СПС. (16) Жалбата включваше информация за рязкото увеличаване на китайския внос на СВПП в Тайван в периода 2019—2024 г. (9) Освен това жалбата включваше информация за дела на китайския внос в общия внос на СВПП в Тайван (10) и за сравнението между цената на китайския внос в Тайван и цените на вътрешния пазар на Тайван между 2019 г. и 2024 г. (11) и неговото въздействие върху цените на вътрешния пазар на Тайван. Освен това тези елементи се отнасят и до разследвания период, анализиран в жалбата (т.е. 2024 г.), за който се отнасят и финансовите резултати на дружествата. Поради това жалбата включваше достатъчно доказателства за наличието на СПС на вътрешния пазар на Тайван. Референтната стойност, използвана в жалбата за установяване на рентабилността на стоманодобивните дружества, се отнасяше до стоманодобивните дружества в света, с изключение на КНР, тъй като китайският свръхкапацитет не се е увеличил по същия начин. Поради това референтната стойност се отнасяше и за тайванските дружества. Жалбоподателят се позовава на 2015 г., 2017 г. и 2020 г., но предоставените данни включват хронологични редове от 2005 г. до 2020 г (12). Тези данни за рентабилността бяха използвани само като референтна стойност за определяне на печалбите, постижими от стоманодобивните дружества извън КНР, при сценарий, при който свръхкапацитетът на КНР не се е увеличил по същия начин. Поради това те са имали за цел единствено да илюстрират евентуална корекция на печалбата и да извършат симулация на изчисляването на печалба при нормални пазарни условия. Поради това Комисията отхвърли това твърдение. (17) Органите на Тайван също така заявиха, че разликите в рентабилността на отделните дружества не са от значение за определянето на съществуването на СПС. (18) Жалбоподателят се позова на рентабилността на двама производители износители в Тайван за изчисляването на дъмпинга, а не като доказателство за СПС. Във всеки случай Комисията счете, че промяната на рентабилността на отделно дружество във времето действително би могла да представлява достатъчно доказателство за СПС за целите на жалбата. Поради това Комисията отхвърли това твърдение. (19) Освен това органите на Тайван заявиха, че СПС, за която се твърди в жалбата, не е намерила правно основание съгласно правото на СТО, тъй като групата съдебни заседатели по случая Австралия — Антидъмпингови мерки по отношение на хартията е подчертала, че СПС „е съсредоточена върху вътрешния пазар“ на засегнатата държава, а не в друга държава. (13). Според органите на Тайван в жалбата не е обяснено защо СПС, произтичаща от ефекта на изтласкване на китайския внос в засегнатите държави, би възникнала само в засегнатите държави, а не в други трети държави, включително Съюза. (20) СПС, за която се твърди в жалбата по отношение на Тайван, не е нито свръхкапацитетът в световен мащаб, нито китайският свръхкапацитет като цяло, а по-скоро ефектът на изтласкване от пазара на китайския свръхкапацитет, който изкуствено е понижил цените на вътрешния пазар в Тайван. Поради това в жалбата бяха представени достатъчно доказателства за СПС конкретно за Тайван, както е посочено в съображение 16, както и за останалите четири засегнати държави. Ситуацията в други трети държави, включително Съюза, не беше от значение за започването на процедурата. Поради това Комисията отхвърли това твърдение. (21) И накрая, органите на Тайван заявиха, че методиката в жалбата за коригиране на печалбата на местните производители в Тайван с информация извън държавата от световните производители на стомана е в явно противоречие с член 2.2.2 от АДС на СТО. (22) Методиката на жалбата се основава на факта, че печалбата, реализирана от местните производители в Тайван, е опорочена от СПС като данни за продажбите на вътрешния пазар като цяло. Освен това информацията, използвана за извършване на корекция, не беше данни извън държавата, а по-скоро отразяваше действителната и хипотетичната печалба на световните дружества, като потенциално включваше и намалената и хипотетична рентабилност на тайванските производители. Поради това Комисията отхвърли това твърдение. (23) Правителството на Япония (ПЯ) заяви, че за твърдението, че на японския пазар е имало СПС поради въздействието на свръхкапацитета на Китай, липсват каквито и да било доказателства. (24) Жалбата включваше информация за тенденцията на китайския внос на СВПП в Япония в периода 2019—2024 г. (14) Освен това жалбата включваше информация за дела на китайския внос в общия внос на СВПП от Япония (15) и за сравнението между цената на китайския износ за Япония и цените на вътрешния пазар на Япония между 2019 г. и 2024 г. (16) и въздействието му върху цените на вътрешния пазар на Япония. Поради това жалбата включваше достатъчно доказателства за СПС на вътрешния пазар на Япония. Поради това Комисията отхвърли това твърдение. (25) ПЯ, Nippon Steel, JFE Steel Corporation („JFE“) и Kobe Steel, Ltd. („Kobe“) заявиха, че в Япония не е имало СПС в резултат на китайския ефект на изтласкване. По-специално Nippon Steel, JFE и Kobe заявиха, че тъй като жалбоподателят твърди, че китайският свръхкапацитет е оказал въздействие върху петте засегнати държави, и признава, че китайският свръхкапацитет в стоманодобива е довел до китайски износ за други трети държави, световният капацитет не може да бъде СПС, която е „отделна, индивидуална, единствена, специфична“, според изискванията на групата съдебни заседатели по дело Австралия — Антидъмпингови мерки по отношение на хартията (17). Това, че свръхкапацитетът на СВПП не се ограничава до японския пазар, се доказва от факта, че според данните на Comtrade Япония не е била сред 10-те най-големи местоназначения за износа на китайски СВПП през 2024 г., който представлява едва 2,3 % от китайския износ. Те добавиха, че въздействието е разпределено почти равномерно в рамките на световната икономика и не е специфично за нито една държава или група държави. (26) СПС, за която се твърди в жалбата по отношение на Япония, не е китайският свръхкапацитет като цяло, а по-скоро ефектът на изтласкване от пазара на китайския свръхкапацитет, който изкуствено е понижил цените на вътрешния пазар в Япония. Освен това Комисията отбеляза, че в жалбата са представени достатъчно доказателства за СПС конкретно за Япония, както е посочено в съображение 24. Ситуацията в други трети държави не е от значение за започването на процедурата. Поради това Комисията отхвърли това твърдение. (27) ПЯ и POSVIET заявиха, че на японския и виетнамския пазар не е имало изкуствено занижени цени, а Nippon Steel, JFE, Kobe и POSVIET посочиха, че жалбоподателят не е представил никакви доказателства, че цените на вътрешния пазар са били изкуствено намалени, така че дружествата са били стимулирани да продават в трети държави, а не на вътрешния пазар. В това отношение Nippon Steel, JFE и Kobe съобщиха, че средната цена на вноса на СВПП в Япония и Виетнам, въз основа на данни на Comtrade, е била в съответствие и всъщност по-висока от средната за света през 2024 г. POSVIET заяви също така, че жалбата не се отнася до материалите за влагане, а по-скоро до продукта надолу по веригата, и че е икономически неизгодно да се счита, че цените на СВПП в целевите държави са били изкуствено занижени само защото се твърди, че цените на вноса на СВПП от Китай са изкуствено ниски. POSVIET също така подчерта, че делът на вноса на китайски СВПП в целевите държави е доста нисък за някои държави — между 12 % в Индия и 78 % в Тайван. POSVIET заяви, че дяловете на вноса не са били достатъчни, за да се прехвърлят „изкуствено занижени цени“ от Китай към пазар за внос. (28) Жалбоподателят предостави сравнение между цената на китайския износ за Япония и Виетнам и цените на вътрешния пазар на Япония и Виетнам между 2019 г. и 2024 г. (18) и информация за дела на китайския внос в общия внос на СВПП на Япония и Виетнам (19), което предполага, че китайският внос е оказал натиск върху пазара. Освен това жалбоподателят съобщи, че износът на стомана от Япония и Виетнам за Съюза се е увеличил въпреки факта, че като цяло износът на стомана е намалял. (20). Поради това жалбоподателят представи достатъчно доказателства, за да докаже, че китайският свръхкапацитет изкуствено е намалил цените на вътрешния пазар. Поради това Комисията отхвърли това твърдение. (29) Nippon Steel, JFE и Kobe оспориха анализа на жалбоподателя, целящ да покаже увеличение на китайския внос в Япония от 2020 г. насам въпреки извънредните обстоятелства през тази година. Според тях анализът на тенденцията следва да започне през 2019 г. и да покаже, че през 2024 г. те все още са били по-ниски, отколкото през 2019 г., въз основа на статистическите данни на Япония. (30) Nippon Steel, JFE и Kobe разчитат на добив, включващ вноса от Република Корея („Корея“, обозначен със статистически код на Япония 103) в Япония, а не от КНР (обозначен със статистически код на Япония 105) в Япония. Поради това Комисията отхвърли това твърдение. 1.4.1.2. Твърдения относно свързаната с разходите СПС във Виетнам (31) Органът на Виетнам за средствата за търговска защита (TRAV) заяви, че доказателствата в жалбата са неточни и остарели по отношение на състоянието на промишлеността за производство на СВПП във Виетнам. TRAV поясни, че виетнамското правителство не е участвало в раздел 20 от канадския доклад и че решенията се основават на наличните факти и че решенията са били отменени чрез два последващи прегледа — за заварени тръби от въглеродна стомана (21) и за корозионноустойчива стомана (22). (32) В жалбата бяха представени доказателства за няколко мерки във Виетнам, които са засегнали разходите за производство на СВПП (23). Поради това тя съдържаше достатъчно доказателства, че са въведени мерки, които биха могли да създадат СПС във Виетнам, и Комисията отхвърли твърдението. При разследването ще се определи дали тези мерки все още са в сила и тяхното въздействие върху производствените разходи за СВПП, когато е целесъобразно. 1.4.1.3. Твърдения относно адекватното сравнение (33) POSVIET и Tatmetal припомниха заключенията на групата съдебни заседатели на СТО по делото Австралия — Антидъмпингови мерки по отношение на хартията, според които формулировката „адекватно сравнение“ изисква оценка по отношение на сравнението на цените на вътрешния пазар и експортните цени“, и че тази оценка на съпоставимостта е различна от въпроса дали съществува специфична пазарна ситуация. Следователно, дори ако е съществувала специфична пазарна ситуация (quod non), не може да се приеме, че продажбите на вътрешния пазар не позволяват адекватно сравнение. По отношение на заключенията на групата съдебни заседатели на СТО POSVIET и Tatmetal заявиха, че в жалбата не са представени доказателства, които да сочат, че цените на вътрешния пазар в целевите държави не позволяват адекватно сравнение. (34) Комисията отбеляза предоставените в жалбата достатъчно доказателства, че печалбите на местните производители в петте целеви държави са отбелязали спад поради ефекта на изтласкване от пазара вследствие на китайския свръхкапацитет, който изкуствено е понижил цените на вътрешния пазар на съответните вътрешни пазари. Поради това твърдяната СПС засегна само цените на вътрешния пазар, като по този начин не позволи адекватно сравнение между тези цени и експортните продажби. Аргументът беше отхвърлен. (35) Органите на Тайван също така припомниха, че за да се направи позоваване на съществуването на СПС, трябва да се докаже, че тази ситуация е довела до неприложимост на продажбите на вътрешния пазар за адекватното сравняване с експортната цена. Поради това те заявиха, че нито едно от доказателствата, представени в жалбата, не предполага, че СПС е попречила на адекватното сравнение. Всъщност според органите на Тайван, въз основа на доказателствата в жалбата, всички печалби, реализирани от производителите на стомана в световен мащаб, са били засегнати от СПС, причинена от световния свръхкапацитет, вследствие на което СПС не би възпрепятствала адекватното сравнение. (36) Комисията отбеляза наличието на достатъчно доказателства в жалбата, че печалбите на тайванските местни производители са отбелязали спад поради ефекта на изтласкване от пазара вследствие на китайския свръхкапацитет, който изкуствено е понижил цените на вътрешния пазар в Тайван, а не вследствие на световния свръхкапацитет. Поради това твърдяната СПС засегна само цените на вътрешния пазар, като по този начин не позволи адекватно сравнение между тези цени и експортните продажби. Поради това твърдението беше отхвърлено. (37) Nippon Steel. JFE и Kobe заявиха, че изискването СПС, ако бъде установена, да прави продажбите на вътрешния пазар неподходящи за сравнение с експортната цена, не е обсъдено в жалбата. (38) Комисията отбеляза, че изискването за адекватно сравнение е припомнено в жалбата (24) и подкрепя формирането на нормалната стойност чрез корекция на печалбата. Поради това твърдението беше отхвърлено. 1.4.1.4. Други твърдения относно специфичната пазарна ситуация (39) Органите на Тайван заявиха, че производителите на стомана в Тайван често са вертикално интегрирани и следователно не са зависими от китайския внос на суровини. Тази структура е позволила на тайванската промишленост да остане конкурентоспособна, когато е изправена пред внос от трети държави. (40) Органите на Тайван също така заявиха, че Тайван е пазарна икономика, в която цените се определят в съответствие с нормалните условия на конкуренция, без правителствена намеса. Поради това Комисията следва да разчита на цените на СВПП на вътрешния пазар, както направи в последното разследване относно вноса на определени горещовалцовани листове и рулони от неръждаема стомана с произход, наред с другото, от Тайван (25). Органите на Тайван изтъкнаха факта, че в искането и в известието за започване на преглед с оглед изтичане на срока на действие на тези антидъмпингови мерки, който е в ход към момента на настоящото разследване, не се посочват никаква СПС в Тайван, липса на представителност на продажбите на вътрешния пазар или нарушения по отношение на печалбата. (41) Освен това органите на Тайван заявиха, че констатацията за СПС не може да се основава на глобални ценови явления, предизвикани от трета държава, която не е обект на разследването. Органите на Тайван изразиха опасения относно спазването на правилата на СТО при такова тълкуване на понятието за СПС, особено ако това тълкуване не е подкрепено с ясни доказателства за държавна намеса и последващи нарушения на пазара, специфични за тайванския пазар. В това отношение тайванските органи се позоваха на прецедент, при който СПС е свързана с установими форми на правителствено влияние (26), както и на случай, в който Комисията е отхвърлила твърдение за наличие на СПС във връзка със стоманен продукт (27). (42) В това отношение EUROFER заяви, че решаващият фактор не се състои в естеството на самата ситуация, а в ефекта и въздействието, които тя оказва върху пазара. По-конкретно не китайският свръхкапацитет сам по себе си създава специфична ситуация, а по-скоро въздействието му върху всяка от засегнатите държави. (43) Nippon Steel, JFE и Kobe заявиха, че Япония не е особено уязвима по отношение на китайския внос на СВПП, тъй като делът, посочен в жалбата, е по-нисък в сравнение с този в Тайван или Виетнам. (44) Nippon Steel, JFE и Kobe добавиха, че японската промишленост систематично е защитена от въздействието на китайския свръхкапацитет чрез мерките за търговска защита, наложени от ПЯ, и се позоваха на редица мерки и текущия мониторинг на ПЯ. (45) EUROFER оспори това тълкуване, като заяви, че тази защита не е била достатъчна, за да отговори на опасенията на японската промишленост, като се позовава на редица публични изявления на представители на японски стоманодобивни предприятия и търговски дружества. (46) Nippon Steel, JFE и Kobe също така заявиха, че японският пазар на стомана е структурно изолиран от проникване на китайския внос в резултат на изискванията на потребителите за висококачествен продукт, който китайската промишленост обикновено не предлага, по-специално в японския автомобилен сектор, и на силно специфичния начин, по който се извършва стопанска дейност на японския пазар, характеризиращ се с участието на търговски дружества, които са развили дългогодишни и силно определени отношения с японските производители. (47) Освен това в обозначената като „чувствителна“ версия на своите коментари Nippon Steel заяви, че поради характеристиките на японския пазар, описани в съображения 44 и 46, цените на вътрешния пазар в Япония са били изкуствено завишени. (48) Nippon Steel, JFE и Kobe също така изтъкнаха факта, че японската промишленост не е допринесла за световния свръхкапацитет в стоманодобивния сектор, тъй като вътрешният капацитет за производство на стомана в Япония е намалял между 2019 г. и 2024 г., въз основа на данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), за разлика от Виетнам, където капацитетът се е увеличил. Освен това на международно равнище ПЯ участва в тристранни дискусии със Съюза и Съединените американски щати за справяне със свръхкапацитета в стоманодобива в световен мащаб и е дългогодишен и проактивен член на Глобалния форум по проблемите на свръхкапацитета в стоманодобива (GFSEC). (49) Що се отнася до твърдението в жалбата, че наличието на китайски студеновалцовани плоски продукти във Виетнам на ниски цени е принудило местните производители на студеновалцовани плоски продукти да намалят продажните си цени на вътрешния пазар до неустойчиви равнища, за да се конкурират с цените на китайските студеновалцовани плоски продукти, TRAV заяви, че е фактически невярно, тъй като вносът на студеновалцовани плоски продукти от стомана от Китай във Виетнам подлежи на антидъмпингови мита от 2020 г. насам, а срокът на действие на мерките е бил удължен през декември 2025 г. (50) ПЯ поиска продажбите на вътрешния пазар и експортната цена да бъдат сравнени по подходящ начин. В това отношение Nippon Steel, JFE и Kobe също така заявиха, че дори Комисията да установи наличието на СПС на японския пазар, това не би попречило автоматично на адекватното сравнение на цената на вътрешния пазар и на експортната цена, тъй като изтласкването на китайския свръхкапацитет в стоманодобивния сектор е засегнало в еднаква степен както японския пазар, така и пазара на Съюза. Според тях това произтича от естеството на предполагаемата СПС, тъй като свръхкапацитетът в стоманодобивния сектор, и по-специално в Китай, има последици в световен мащаб и оказва въздействие върху световната икономика, както признава жалбоподателят. В подкрепа на това те сравниха общия обем на вноса на СВПП в Япония и в Съюза и заявиха, че той е сходен. Според тях защитата от китайския внос също е сходна. Япония е защитена от факторите, посочени в съображения 44 и 46, а Съюзът — от антидъмпинговите мита върху вноса на СВПП с произход, наред с другото, от КНР (28) и от защитните мерки по отношение на някои продукти от стомана (29). Според тях обаче тези мерки са се оказали неефективни за справяне със свръхкапацитета, като се има предвид, че потреблението на Съюза е намаляло, докато обемите на тарифните квоти са се увеличили чрез годишна либерализация. Това ще бъде потвърдено от предложението на Комисията за справяне със свързаните с търговията отрицателни последици от световния свръхкапацитет върху пазара на стомана в Съюза (30). (51) Напротив, EUROFER счете, че при обстоятелствата в настоящия случай не е необходим анализ на адекватното сравнение, тъй като това не е същата специфична пазарна ситуация, която засяга експортните цени, а различно икономическо явление (т.е. въздействието на китайския свръхкапацитет върху пазара на Съюза). Според EUROFER дъмпингът се изразява точно в избора да се определят експортни цени на по-ниско равнище от цените на нормалната стойност, независимо от икономическата динамика на експортните пазари. Освен това подобен паралелен анализ за формиране на нормалната стойност не е извършен от Комисията по други причини. Например, ако Комисията счита, че всички продажби на вътрешния пазар са на загуба и като такива не се извършват при обичайни търговски условия, тя не може да вземе решение да използва действителните данни за продажбите, тъй като всички продажби на пазара на Съюза също са на загуба. Според EUROFER последният елемент е без значение. (52) Освен това Nippon Steel, JFE, Kobe и Tatmetal заявиха, че дори ако са изпълнени условията по член 2, параграф 3 от основния регламент, Комисията не може да пренебрегне действителните печалби на Nippon Steel и Tatmetal от продажбите им на вътрешния пазар при обичайни търговски условия съгласно уводната част на член 2, параграф 6, тъй като член 2, параграф 3 позволява на Комисията само да формира нормалната стойност. Всъщност, според тях, ако има действителни данни за производството и продажбите при обичайни търговски условия, Комисията трябва да използва тези данни, за да установи размера на печалбата, както е обяснено от Съда в решението по дело Goldstar/Съвет (31) и в няколко решения на СТО (32). Според тях печалбата от действителните продажби на вътрешния пазар при обичайни търговски условия може да не бъде взета предвид при конструирането на нормалната стойност съгласно член 2, параграф 6 от основния регламент само при липсата на продажби на вътрешния пазар при обичайни търговски условия. В това отношение Комисията не можеше да смесва обичайните търговски условия със СПС, за да пренебрегне печалбата, реализирана от продажбите на вътрешния пазар при обичайни търговски условия, тъй като двете понятия биха били различни, както е видно от използването на термина „или“ между тях в член 2, параграф 3 от основния регламент. Въз основа на решение NutraSweet/Съвет (33) Nippon Steel, JFE и Kobe твърдят, че проверката на обичайните търговски условия е свързана с характера на самите продажби, а не с пазара, на който е осъществявало дейност дадено дружество. Nippon Steel, JFE, Kobe and Tatmetal също така се позоваха на решението по делото Съвет/Alumina (34). Фактът, че това може да доведе до формирана нормална стойност, равна на продажните цени на вътрешния пазар, които не са взети предвид поради СПС, не би бил от значение според Nippon Steel, JFE и Kobe, които се позоваха на Hansol. (35) (53) EUROFER изрази несъгласие и счете, че продажбите на вътрешния пазар на пазар, засегнат от специфична пазарна ситуация, не биха се осъществили при обичайни търговски условия, което би попречило на Комисията да разчита на действителните цени. EUROFER също така твърди, че нито решението по делото Съветът/Alumina, нито решението по делото NutraSweet/Съвет подкрепят заключението, че критерият за обичайни търговски условия е свързан с естеството на самите продажби, а не с този на пазара, на който извършва дейност дадено дружество. (54) Nippon Steel изтъкна отново, че EUROFER е смесила понятията за обичайни търговски условия и СПС, които се различават в член 2, параграф 3 от основния регламент, и че въпросът, че проверката на обичайните търговски условия е свързана с характера на самите продажби, е изяснен в решение NutraSweet/Съвет (36). За разлика от това в Регламент (ЕО) № 1972/2002 на Съвета (37), с който за първи път в основния регламент се въвежда понятието за СПС, се посочва, че обосновката на политиката за въвеждането на СПС е съсредоточаване върху по-широки, структурни условия в рамките на даден пазар, а не върху продажби от конкретно дружество (38). Освен това Nippon Steel изтъкна факта, че СПС не се споменава в член 2, параграф 6 от основния регламент, в който вместо това се използва терминът „обичайни търговски условия“. Nippon Steel също така заяви, че трябва да се използват печалбите от продажбите, реализирани при обичайни търговски условия, въз основа на доклада на групата съдебни заседатели по случая „ЕО — сьомга (Норвегия)“. (39) Nippon Steel заяви, че дори в случаите, когато продажбите на даден продукт са с недостатъчен обем, за да се обоснове използването на продажби на вътрешния пазар, Комисията все пак ще използва рентабилността на тези продажби, които са при обичайни търговски условия, в съответствие с член 2, параграф 6 и доклада на групата съдебни заседатели по дело Musim Mas/Комисия. (40) Според Nippon Steel това следва да се прилага и когато не се вземат предвид цените на вътрешния пазар поради СПС и жалбоподателят не е доказал, че продажбите на вътрешния пазар на японските производители не са били извършени при обичайни търговски условия. (55) Освен това Nippon Steel, JFE и Kobe заявиха, че ако Комисията все пак реши да прибегне до член 2, параграф 6, буква в), тя ще бъде задължена да изчисли тавана на печалбата, за да гарантира, че той не е надвишен, както беше припомнено от групата съдебни заседатели в докладите „ЕС — Обувки (Китай)“ и „ЕС — биодизел (Индонезия)“ (41). (42) Поради това Комисията следва да предостави на заинтересованите страни информация за това какво представлява таванът и как го е определила. Накрая, те припомниха, че „обичайно реализираната печалба“ се отнася до печалби, които се реализират редовно или обикновено. (56) В това отношение EUROFER заяви, че Комисията следва да прибегне до буква в), тъй като буква а) не може да се използва, тъй като СПС е засегнала всички продажби, буква б) не може да се използва поради това, че нарушаващото въздействие на китайския свръхкапацитет върху продуктите от стомана може да се прилага за широка гама от продукти от стомана и нито един друг продукт не наподобява в достатъчна степен особеностите на СВПП. (57) Nippon Steel отговори с коментари, предоставени само във версията с чувствителна информация, относно възможните печалби, които да бъдат приложени. (58) JSW Steel Limited и свързаните с него дружества (JSW) изразиха несъгласие с жалбоподателя, че член 2, параграф 3 от основния регламент предоставя правно основание за коригиране на разходите за изчисляване на нормалната стойност, дори ако Комисията установи СПС в Индия. JSW заяви, че съгласно основния регламент съществуването на СПС съгласно член 2, параграф 3 от него би позволило да се използва само формираната нормална стойност, изчислена въз основа на производствените разходи, вместо действителните продажни цени. (59) JSW заяви, че установяването на СПС на индийския пазар като цяло не би било достатъчно и че Комисията ще трябва да докаже, че JSW действително е било засегнато от предполагаемата СПС. Освен това JSW заяви, че не е засегнато от нито една от предполагаемите СПС. (60) По отношение на желязната руда JSW заяви, че няма ограничения върху износа на желязна руда със съдържание на желязо под 58 % и че жалбоподателят не е доказал как мерките в Индия са понижили цената на желязната руда на вътрешния пазар в сравнение с експортната цена. JSW също така заяви, че що се отнася до желязната руда със съдържание на желязо над 58 %, количествата, които JSW е внесло, не са били засегнати от евентуална СПС. Освен това JSW също така заяви, че цената, на която JSW е закупувало желязо на вътрешния пазар с желязо над 58 %, е била в съответствие с цената на вноса. Накрая, що се отнася до собственото потребление на желязна руда, JSW заяви, че платената от него цена е била над пазарната цена и че единствената полза за JSW от собственото потребление е била сигурността на доставките. (61) По отношение на въглищата JSW заяви, че в жалбата не се прави разграничение между коксуващите се въглища, които са пряк материал за влагане в процеса на производство на стомана, и некоксуващите се въглища, които се използват в производството на енергия. JSW заяви, че тъй като тези два продукта не са взаимозаменяеми и пазарите за тези два продукта са различни, Комисията следва да пренебрегне твърдението, че в Индия има СПС за въглищата. JSW също така заяви, че внася по-голямата част от коксуващите се въглища, от които се нуждае, тъй като не е имало достатъчно местни коксуващи се въглища и качеството им не е било достатъчно за производство на стомана. И накрая, JSW заяви, че покупните цени на коксуващите се въглища на JSW са сравними с международните цени, което показва, че не е имало ефект на намаляване върху цените на индийския внос в резултат на вътрешната политика. (62) По отношение на скрапа JSW заяви, че твърдението за СПС по отношение на въглищата е в противоречие със СПС по отношение на скрапа, тъй като при СПС по отношение на въглищата би се намалило търсенето на скрап. JSW заяви, че жалбоподателят не е доказал как индийските мерки, свързани със скрапа, като например износното мито от 15 %, са допринесли за по-ниските цени на скрапа. JSW също така заяви, че няколко други държави, включително Съюзът, също са въвели мерки в подкрепа на актуализирането на скрапа и че жалбоподателят не е установил по какъв начин индийските мерки са специфични или отличителни, което според JSW е необходимо за установяването на СПС. (63) JSW заяви, че дори да има СПС, Комисията следва да прецени дали СПС би позволила адекватно сравнение между продажбите на вътрешния пазар и експортните продажби. JSW заяви също така, че JSW има едни и същи производствени разходи, независимо дали разглежданият продукт се продава на вътрешния пазар, или се изнася. JSW също така заяви, че съответните материали за влагане са били вложени в пещта, без да се разграничава техният източник, което допълнително се потвърждава от факта, че при производството на продукти нагоре по веригата, като например горещовалцовани рулони, за производствените линии не е било известно дали рулоните ще бъдат допълнително преобразувани в СВПП или продадени като такива. (64) JSW изрази несъгласие с твърденията на жалбоподателя, че големи обеми китайски внос на продукта, предмет на разследването, са понижили цените на индийския вътрешен пазар, което е подкопало способността на индийските производители да продават на печалба, и че в резултат на това индийските производители са пренасочили продукцията си към пазара на Съюза. JSW заяви, че този ефект на изтласкване, посочен от жалбоподателя, не е бил специфичен за Индия и не е имал доказуемо въздействие върху цените, моделите на търговия или рентабилността на индийските производители. JSW заяви също така, че печалбата му на вътрешния пазар не е била засегната от китайския свръхкапацитет и че обемът на продажбите му е останал висок както на вътрешния, така и на експортния пазар. Що се отнася до цените, JSW заяви, че тенденцията на вътрешния пазар е била сходна с тази на експортните пазари. Освен това JSW заяви, че китайският внос е много нисък в сравнение с други държави вносители (3—12 % от общия внос), че китайският внос представлява само 0,2—0,3 % от вътрешното потребление и че тенденциите при китайския внос изостават от тенденциите при вътрешното потребление. Накрая, JSW заяви, че Индия е въвела мерки за търговска защита срещу продукта, предмет на разследването. (65) JSW заяви, че съгласно член 2, параграф 3 от основния регламент предполагаемата СПС трябва да направи цената на вътрешния пазар неподходяща за сравнение с експортната цена. JSW заяви също така, че тези две цени са сравними, тъй като Индия е въвела ефективни мерки за търговска защита срещу продукта, предмет на разследването, и за разлика от много други държави е била изправена пред повишено вътрешно търсене. (66) JSW изрази несъгласие с жалбата, че ако бъде установена СПС, Комисията би могла да коригира печалбата при определяне на нормалната стойност. JSW заяви, че Комисията няма правно основание да пренебрегне действителната печалба, която JSW е реализирало от продажбите си на вътрешния пазар за формиране на нормалната стойност. Накрая JSW добави, че дори ако Комисията се позове на член 2, параграф 6 от основния регламент, тя трябва да посочи на заинтересованите страни какъв е таванът и да го установи, за да се гарантира, че размерът на използваната печалба не надвишава печалбата, обичайно реализирана от други износители или производители при продажбата на продукти от същата обща категория на вътрешния пазар на държавата на произход. (67) TRAV заяви, че в неотдавнашно антидъмпингово разследване на Съюза относно вноса на горещовалцовани плоски продукти от стомана от Виетнам Съюзът не е бил в състояние да установи наличието на нарушения във връзка със суровините. TRAV твърди, че същото заключение се прилага и за студеновалцованата плоска стомана, тъй като студеновалцованата плоска стомана се произвежда от горещовалцована стомана. Според TRAV жалбата съдържа правни и фактически грешки. Освен това TRAV заяви, че политиките на Виетнам по отношение на износа на полезни изкопаеми имат за цел да гарантират устойчиво управление и ефективно използване на природните ресурси на страната в пълно съответствие с националното законодателство и международните ангажименти, като например член XX от ГАТТ от 1994 г. (68) POSVIET също така заяви, че в антидъмпинговото разследване относно вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от стомана (ГВПП) с произход от Виетнам, Япония, Индия и Египет (разследването относно ГВПП) (43) Комисията стигна до заключението, че не може да се установи съществуването на специфична пазарна ситуация във Виетнам. TRAV заяви, че по-голямата част от горещовалцованите плоски продукти от стомана, използвани от виетнамската местна промишленост, се доставят от местни производители, като например Hoa Phat Dung Quat Steel Corporation на Formosa Ha Tinh Steel Corporation. POSVIET също така твърди, че тъй като жалбата в настоящото разследване се основава на същата доказателствена основа, наред с другото по отношение на цените на вътрешния пазар на коксуващи се въглища, желязна руда и стоманен скрап, Комисията следва също така да я счете за недостатъчна, за да установи съществуването на специфична пазарна ситуация във Виетнам. POSVIET се позова и на констатациите на Общия съд по делото Biodiesel (44), в които се разглежда оценката на Комисията на въздействието на индонезийската система за диференцирани експортни такси (DET) върху цените на суровото палмово масло (СПМ) на вътрешния пазар и свързаните с това условия, които трябва да бъдат доказани за изкривените цени на суровините на вътрешния пазар. (69) По отношение на мерките, свързани с желязната руда, стоманения скрап и коксуващите се въглища, TRAV и POSVIET заявиха, че жалбоподателят не е представил никакви доказателства, че тези мерки действително са довели до нарушения на вътрешния пазар на суровини и че самото наличие на експортни такси или други инициативи на политиката не може автоматично да обоснове констатацията, че цените са изкуствено ниски. TRAV и POSVIET също така изразиха несъгласие, че вертикално интегрираните дружества — кампанията „Виетнам дава приоритет на използването на виетнамски продукти“ — представляват особена пазарна ситуация. TRAV също така отказа всякакво участие в управлението и определянето на цените на предприятията, участващи в производството и износа на студеновалцовани плоски продукти от стомана, като поясни, че „Стратегията за развитие на стоманодобивната промишленост до 2030 г. с визия до 2050 г.“ е била прекратена през 2018 г. И накрая, POSVIET изрази несъгласие, че фактът, че цените на ГВПП са били изкуствено занижени в Китай, quod non, не означава, че цените на ГВПП във Виетнам са били изкуствено занижени само поради търговията. (70) Коментарите на заинтересованите страни в съображения 39—69 не бяха от значение за започването на разследването. Всъщност всички тези коментари се отнасяха до въпроси, които можеха да бъдат определени само по време на разследването, а не до доказателствата в жалбата. Поради това Комисията ги взе под внимание. Констатациите на Комисията в разследването по всички тези въпроси са представени, когато е уместно, в съответните раздели на настоящия регламент. 1.4.2. Твърдения относно обема на вноса и кумулацията (71) Няколко заинтересовани страни, а именно правителството на Турция (ПТ), POSVIET, Nippon Steel & JP и тайванските корпорации, оспориха достатъчността и съпоставимостта на обемите на вноса за целите на кумулацията. (72) ПТ и Nippon Steel & JP заявиха, че вносът не е значителен съгласно член 5, параграф 7 и член 3, параграф 4 от основния регламент, като се позоваха на ниски или променливи пазарни дялове. POSVIET също така заяви, че вносът е незначителен. Те също така заявиха, че равнищата на износа са структурно ограничени и че кумулацията е неподходяща поради разликите в условията за внос, характеристиките на продукта и конкурентните ситуации. (73) Комисията счете, че на етапа на започване на процедурата член 5, параграф 3 от основния регламент изисква достатъчно доказателства за вноса, а не окончателна оценка на точното му въздействие. (74) В жалбата се предоставят достатъчно доказателства, че вносът от засегнатите държави е навлязъл на пазара на Съюза в значителни обеми и се конкурира с продукта на Съюза при сходни условия на конкуренция, тъй като както вносните продукти, така и продуктите на Съюза са насочени към едни и същи крайни ползватели и са съсредоточени върху сходни пазарни сегменти, като по този начин се гарантира пряка взаимозаменяемост. (75) Освен това на този етап няма признаци, че кумулацията би изкривила анализа на вредата. Напротив, prima facie доказателствата сочат, че разглежданият внос присъства едновременно на пазара на Съюза и упражнява паралелен ценови натиск. (76) Съответно условията за кумулация са изпълнени на етапа на започване на процедурата. Поради това твърденията бяха отхвърлени. (77) След разгласяването Nippon Steel Corporation, JFE Steel Corporation и Kobe Steel, Ltd. („японските производители“) повториха аргументите си относно достатъчността и съпоставимостта на обемите на вноса за целите на кумулацията. Те счетоха, че тези аргументи не са били разгледани в достатъчна степен от Комисията, и поискаха отбелязването им в окончателните констатации. В това отношение няколко заинтересовани страни от държави, за които не бяха установени СПС, засягащи надеждността на продажните цени на вътрешния пазар, заявиха, че техният внос не е трябвало да бъде оценяван кумулативно с вноса от другите засегнати държави. Те заявиха, че тъй като в някои други държави е установена СПС, Комисията не е следвало да кумулира вноса от техните държави на произход с вноса от засегнатите от СПС държави, без надлежно да отчете тази разлика в оценката на кумулацията. (78) Комисията отбеляза, че специфичната пазарна ситуация се оценява за целите на определянето на нормалната стойност . Тази оценка не е свързана с отделната оценка съгласно член 3, параграф 4, която се отнася до условията на конкуренция между внасяните продукти на пазара на Съюза и между този внос и промишлеността на Съюза. Член 2, параграф 3 е насочен към ситуацията на вътрешния пазар на държавите износителки; Член 3, параграф 4 е насочен към конкуренцията в рамките на Съюза. Поради това констатациите относно СПС за някои държави износителки сами по себе си не показват различно пазарно поведение на пазара на Съюза. (79) Комисията също така отбеляза, че кумулацията изисква да се определи дали внасяните продукти имат сходни физически характеристики и взаимозаменяеми крайни приложения и дали износителите имат сходно пазарно поведение и сравними конкурентни отношения с промишлеността на Съюза. Тази оценка се основава на елементи като едновременно присъствие на пазара, сравнимо ценообразуване, припокриващи се канали за продажба и клиенти и сходни тенденции в обема на вноса и пазарните дялове. Разследването показа, че вносът от Япония и другите засегнати държави е присъствал на пазара на Съюза по време на разследвания период, насочен е към едни и същи крайни ползватели и пазарни сегменти, бил е пряко заместим с продукта на Съюза и е упражнявал паралелен ценови натиск. (80) Поради това Комисията потвърди тяхното включване в анализа на кумулативната вреда и отхвърли твърдението. 1.4.3. Твърдения относно липсата на вреда за промишлеността на Съюза (81) Заинтересованите страни заявиха, че доказателствата за вредата са недостатъчни или не са представителни за съществена вреда по смисъла на член 3 от основния регламент. ПТ, Nippon Steel & JP и тайванските корпорации заявиха, че в жалбата промишлеността на Съюза е запазила силна пазарна позиция със стабилни или високи пазарни дялове и че показатели като капацитет, производство и инвестиции не показват съществено влошаване. POSVIET заяви, че промишлеността на Съюза е останала устойчива въпреки неблагоприятните пазарни условия, включително нормализирането след пандемията и увеличените разходи. Те също така заявиха, че жалбата не съдържа достатъчно prima facie доказателства по отношение на няколко показателя за вреда, включително производителност, възвръщаемост на инвестициите, паричен поток, заплати, растеж и способност за набиране на капитал, и че поради това започването на процедурата не е следвало да бъде обосновано. (82) Комисията припомни, че съгласно член 5, параграфи 2 и 3 от основния регламент се изискват само достатъчно доказателства, за които е разумно да се очаква, че са на разположение, за да послужат като основание за започване на процедурата. Жалбата съдържаше относими доказателства относно ключови фактори за вредата, засягащи промишлеността на Съюза, включително намаляващата рентабилност, ценовия натиск и понижаването на показателите за резултатите. Наличието на някои устойчиви показатели, като например стабилни пазарни дялове, не изключва установяването на съществена вреда, когато други показатели показват отрицателно развитие. Поради това липсата на данни за всички показатели, посочени от POSVIET, не обезсилва започването на процедурата. Съответно аргументите бяха отхвърлени. 1.4.4. Твърдения относно причинно-следствената връзка (83) ПТ, Nippon Steel & JP, тайванските корпорации и POSVIET оспориха наличието на причинно-следствена връзка между твърдения дъмпингов внос и вредата, понесена от промишлеността на Съюза. Те заявиха, че влошаването на резултатите се дължи главно на други фактори, като намаляващото потребление, увеличените разходи за енергия и суровини, корекциите след пандемията и стратегическите решения на производителите от Съюза. (84) Комисията припомни, че на етапа на започване на процедурата с член 5, параграф 3 се изискват само достатъчно доказателства за потенциална причинно-следствена връзка, а не окончателното определяне съгласно член 3, параграфи 6 и 7. В жалбата бяха представени доказателства за едновременен внос от засегнатите държави и за влошаване на резултатите на промишлеността на Съюза, включително показатели за ценови натиск. Алтернативните обяснения, представени от тези страни, са от значение за етапа на разследването, но с тях не се отрича prima facie причинно-следствена връзка. Поради това твърденията бяха отхвърлени. 1.4.5. Твърдения относно равнището на мерките и методологията (целева печалба, корекции) (85) Няколко заинтересовани страни оспориха някои аспекти на изчислението на маржа на вредата и формирането на нормалната стойност, представени в жалбата. Те заявиха, че целевата печалба е прекомерна и не е представителна за нормалните пазарни условия и че включването на разходите, свързани със схемата за търговия с емисии (СТЕ), може да доведе до двойно отчитане. ПТ и Nippon Steel & JP допълнително оспориха свързаните с инвестициите корекции и методологиите за разпределяне на разходите. (86) Комисията счете, че на етапа на започване на процедурата от жалбоподателя се изисква да предостави разумни оценки въз основа на наличните доказателства. Методологическите определения, включително изборът на целева печалба, третирането на разходите по СТЕ и методиките за корекции, са сложни технически въпроси, които подлежат на проверка по време на разследването. Поради това аргументите, изтъкнати от ПТ, Nippon Steel & JP, тайванските корпорации и POSVIET, се отнасят до въпроси, които не могат да бъдат окончателно оценени на етапа на започване на процедурата и съответно бяха отхвърлени. 1.4.6. Твърдения относно нарушения във връзка със суровините (87) POSVIET заяви, че условията за прилагане на член 7, параграф 2а от основния регламент не са изпълнени, като заяви, че Виетнам е разчитал на вносни суровини, закупени на международни пазарни цени, и че не са доказани значителни нарушения. Освен това TRAV съобщи, че добитите на вътрешния пазар суровини, необходими за производството на горещовалцовани рулони, не отговарят на изискванията на стоманодобивната промишленост и като цяло не могат да бъдат използвани в производствения процес на горещовалцовани рулони. (88) Комисията припомни, че на етапа на започване на процедурата се изискват само достатъчно доказателства, показващи наличието на значителни нарушения във връзка със суровините, които засягат производствените разходи в държавата на износа, и потенциално ефективността на правилото за по-ниското мито. Тя отбеляза, че жалбата съдържа такива достатъчни доказателства, включително информация за съответните пазарни условия и фактори, които потенциално засягат ценообразуването на суровините и структурата на разходите в държавите износителки. (89) Освен това Комисията счете, че оценката на тези нарушения изисква цялостен анализ на пазарната структура, ценовите условия и възможното влияние на държавата, който не може да бъде извършен окончателно на етапа на започване на процедурата. Поради това аргументите на POSVIET бяха отхвърлени. 1.4.7. Твърдения относно интереса на Съюза (90) Някои страни, а именно ПТ, Nippon Steel & JP, тайванските корпорации и BSH Hausgeräte GmbH, заявиха, че налагането на мерки не би било в интерес на Съюза по смисъла на член 21 от основния регламент. Те заявиха, че мерките ще увеличат производствените разходи за отраслите надолу по веригата, включително автомобилостроенето, машиностроенето и домакинските уреди, и ще окажат отрицателно въздействие върху конкурентоспособността, заетостта и стабилността на веригата на доставки. (91) Комисията припомни, че оценката на интереса на Съюза съгласно член 21 не се извършва на етапа на започване на процедурата, а само на етапа на временните или окончателните мерки. Вследствие на това аргументите, представени от ПТ, Nippon Steel & JP, тайванските корпорации и BSH Hausgeräte GmbH, бяха отхвърлени. 1.5. Изготвяне на извадка (92) В известието за започване Комисията посочи, че може да изготви извадка от заинтересованите страни в съответствие с член 17 от основния регламент. Изготвяне на извадка от производители от Съюза (93) В известието за започване Комисията посочи, че е направила временен подбор на извадка от производители от Съюза. Комисията подбра извадката въз основа на най-големите представителни обеми на производството и продажбите, като следеше да бъде обхваната добре цялата територия на Съюза. Комисията прикани заинтересованите страни да представят коментари по временната извадка, но такива не бяха получени. (94) В резултат на това окончателната извадка включва трима производители от Съюза, установени в три различни държави членки. Те представляват над 24 % от изчисления общ обем на производството и 17 % от общия изчислен обем на продажбите на сходния продукт на свободния пазар на Съюза. Извадката е представителна за промишлеността на Съюза. Изготвяне на извадка от несвързани вносители (95) За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор на такава извадка, Комисията поиска от несвързаните вносители да предоставят информацията, посочена в известието за започване. (96) Нито един несвързан вносител не предостави поисканата информация и съгласие да бъде включен в извадката. Изготвяне на извадка от производители износители (97) За да реши дали е било необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор на такава извадка, Комисията поиска от всички производители износители в Индия, Япония, Тайван, Турция и Виетнам да предоставят информацията, посочена в известието за започване. Освен това Комисията поиска от мисията на Република Индия към Европейския съюз, мисията на Япония към Европейския съюз, представителството на Тайпе към Съюза, мисията на Република Турция в Европейския съюз и мисията на Социалистическа република Виетнам към Европейския съюз да посочат и/или да се свържат с други евентуални производители износители, които е възможно да проявят интерес към участие в разследването. (98) Четирима производители износители в засегнатата държава предоставиха поисканата информация и дадоха съгласието си да бъдат включени в извадката. В съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент Комисията подбра извадка от двама производители износители въз основа на най-големия представителен обем на износа за Съюза, за който е разумно да се очаква, че може да бъде разследван в рамките на наличното време. Включеният в извадката производител износител представляваше [90—100 %] от изчисленото общо количество, изнесено за Съюза от Индия през разследвания период. В съответствие с член 17, параграф 2 от основния регламент бяха проведени консултации относно подбора на извадката с всички известни производители износители и със съответните органи на Индия. Не бяха представени коментари. (99) Пет дружества в Япония предоставиха поисканата информация и се съгласиха да бъдат включени в извадката. Едно от тях, Daido, не е докладвало експортни продажби за Съюза по време на разследвания период. По-късно по време на разследването обаче Комисията счете, че това дружество е свързано с включения в извадката производител износител, както е посочено в съображения 271—273. Освен това друго от тях посочи „0“ за производството, производствения капацитет, продажбите на вътрешния пазар и експортните продажби по време на разследвания период, както и за другите години, поискани във формуляра за изготвяне на извадката, така че то не може да се счита за производител в Япония. В съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент Комисията подбра извадка от един производител износител въз основа на най-големия представителен обем на износа за Съюза, за който е разумно да се очаква, че може да бъде разследван в рамките на наличното време. Включеният в извадката производител износител представляваше [80—90 %] от изчисленото общо количество, изнесено за Съюза от Япония през разследвания период. В съответствие с член 17, параграф 2 от основния регламент бяха проведени консултации относно подбора за изготвяне на извадката с всички известни производители износители и със съответните органи на Япония. Не бяха представени коментари. (100) Трима производители износители от Тайван, принадлежащи към две групи, предоставиха исканата информация и се съгласиха да бъдат включени в извадката. В съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент Комисията подбра извадка от двама производители износители, принадлежащи към една група, въз основа на най-големия представителен обем на износа за Съюза, за който е разумно да се очаква, че може да бъде разследван в рамките на наличното време. Включените в извадката производители износители представляваха [60—70 %] от изчисленото общо количество, изнесено за Съюза от Тайван през разследвания период. В съответствие с член 17, параграф 2 от основния регламент бяха проведени консултации относно подбора за изготвяне на извадката с всички известни производители износители и със съответните органи на Тайван. Не бяха представени коментари. (101) Шестима производители износители в Турция предоставиха поисканата информация и дадоха съгласието си да бъдат включени в извадката. В съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент Комисията подбра извадка от двама производители износители въз основа на най-големия представителен обем на износа за Съюза, за който е разумно да се очаква, че може да бъде разследван в рамките на наличното време. Включените в извадката производители износители представляваха [50—60] % от изчисленото общо количество, изнесено за Съюза от Турция през разследвания период. В съответствие с член 17, параграф 2 от основния регламент във връзка с подбора на извадката бяха проведени консултации с всички известни производители износители и със съответните органи на Турция. Не бяха представени коментари. (102) Трима производители износители във Виетнам предоставиха исканата информация и дадоха съгласието си да бъдат включени в извадката. В съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент Комисията подбра извадка от двама производители износители въз основа на най-големия представителен обем на износа за Съюза, за който е разумно да се очаква, че може да бъде разследван в рамките на наличното време. Включеният в извадката производител износител е представлявал [80—90] % от изчисленото общо количество, изнесено за Съюза от Виетнам през разследвания период. В съответствие с член 17, параграф 2 от основния регламент във връзка с подбора за извадка бяха проведени консултации с всички известни производители износители и със съответните органи на Виетнам. Не бяха представени коментари. 1.6. Отговори на въпросника и контролни посещения (103) Както бе обявено в известието за започване, Комисията изпрати на органите на всички засегнати държави специални въпросници за разследване на твърденията на СПС поради ефекта на изтласкване, предизвикан от китайския внос. С тези въпросници беше поискана информация, която Комисията счете за необходима за разследване на предполагаемия ефект на изтласкване, като например обемите, цените и пазарните дялове на вноса и продажбите на вътрешния пазар в засегнатите държави. Такава информация беше поискана за периода 1 януари 2022 г.—30 юни 2025 г. — същия период, използван в разследването за определяне на дъмпинга и вредата (вж. съображение 107). Комисията също така изпрати на правителствата на Индия и Виетнам специални въпросници, за да разследва твърденията на СПС във връзка с мерките по отношение на конкретни материали за влагане за СВПП. (104) Освен това в жалбата си жалбоподателят представи достатъчно доказателства за потенциални нарушения във връзка със суровините по отношение на разглеждания продукт в Индия и във Виетнам. Поради това, както бе обявено в известието за започване, разследването обхвана тези предполагаеми нарушения във връзка със суровините, с цел да се определи дали разпоредбите на член 7, параграфи 2а и 2б от основния регламент следва да бъдат прилагани по отношение на Индия и Виетнам. По тази причина Комисията изпрати допълнителни въпросници в тази връзка на правителствата на Индия и на Виетнам. (105) Комисията изпрати въпросници и на включените в извадката производители от Съюза, на включените в извадката производители износители и на известните несвързани вносители и ползватели. До същите въпросници бе осигурен достъп онлайн (45) в деня на започване на процедурата. (106) Комисията потърси и провери цялата информация, която сметна за необходима за определяне на дъмпинга, произтичащата от него вреда, интереса на Съюза, наличието на СПС, както и на нарушения във връзка със суровините по смисъла на член 7, параграф 2, буква а) от основния регламент. В съответствие с член 16 от основния регламент бяха извършени контролни посещения в помещенията на органите на всички засегнати държави и на следните дружества: Производители от Съюза: — ArcelorMittal, Gent, Белгия — ArcelorMittal, Астурия, Испания — Thyssenkrupp Steel Europe AG, Дуисбург, Германия Производители износители в Индия: — JSW Steel Limited, Мумбай — JSW Steel Coated Products Limited, Мумбай Производители износители в Япония: — Nippon Steel Corporation Свързани търговци: — Marubeni-Itochu Steel Inc., Токио, Япония — JFE Steel Corporation, Токио, Япония — Nippon Steel & Sumitomo Metal Corporation, Токио, Япония — Sumitomo Corporation Global Metals Co., Ltd., Токио, Япония — Steel Center Co., Ltd., Токио, Япония — NST Coil Center Co., Ltd., Токио, Япония Свързани вносители в Съюза: — Marubeni-Itochu Steel Europe GmbH, Дюселдорф, Германия — Nippon Steel Trading Austria GmbH, Виена, Австрия Производители износители в Тайван: — China Steel Corporation, Kaohsiung — Chung Hung Steel Corporation, Kaohsiung Свързан търговец: — China Steel Structure Co., Ltd., Kaohsiung, Тайван Производители износители в Турция: — Borçelik Çelik Sanayii Ticaret A.Ș., Бурса — TatMetal Çelik Sanayi ve Ticaret A.Ş, Истанбул Свързан търговец: — ArcelorMittal Çelik Ticaret A.Ş., Истанбул, Турция Свързани вносители в Съюза и/или доставчици на суровини (извършени са онлайн дистанционни кръстосани проверки): — ArcelorMittal Flat Carbon Europe S.A., Люксембург, Люксембург — Bamesa Oţel, S.A., Topoloveni, Румъния Производители износители във Виетнам: — POSCO VIETNAM Co., Ltd, Ho Chi Minh City Свързан център за обработка и търговец: — POSCO Vietnam Processing Center Joint Stock Company, Phuoc An, Виетнам Свързан търговец: — POSCO International Corporation, Сеул, Република Корея Свързан доставчик на суровини: — POSCO, Сеул, Република Корея Свързани вносители в Съюза: — POSCO INTERNATIONAL Deutschland GmbH, Eschborn, Германия 1.7. Разследван период и разглеждан период (107) Разследването на дъмпинга и вредата обхвана периода от 1 юли 2024 г. до 30 юни 2025 г. („разследвания период“). Разглеждането на тенденциите, които са от значение за оценка на вредата, обхвана периода от 1 януари 2022 г. до края на разследвания период („разглеждания период“). (108) След разгласяването японските производители заявиха, че 2022 г. не е подходяща начална година за оценката на вредата, като се има предвид, че сериозното икономическо възстановяване след COVID е продължило и през първата половина на тази година. Според тях благоприятните пазарни условия, преобладаващи през 2022 г., са създали изкривена референтна стойност, което е довело до надценено влошаване, когато разследваният период е бил сравнен с тази година. Поради това те поискаха от Комисията, когато оценява развитието на показателите за вредата, да използва по-дълъг референтен период или като алтернатива да вземе предвид преобладаващите през 2022 г. условия. (109) Важно е да се отбележи, че определянето на вредата от страна на Комисията се основава на развитието на състоянието на промишлеността на Съюза през целия разглеждан период, а не само на сравнението между 2022 г. и разследвания период. Комисията отбеляза, че целта на разглеждането на многогодишен период, вместо да се разчита само на една година, е да се смекчи въздействието на цикличните или краткосрочните колебания и да се прецени дали съответните тенденции остават последователни в рамките на достатъчно представителен период от време. Оценката обхвана всички съответни икономически фактори и показатели, които имат отношение към състоянието на промишлеността на Съюза, включително продажбите, производството, пазарния дял, рентабилността, заетостта, паричния поток, инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите. (110) Японските производители заявиха, че преобладаващите през 2022 г. условия са били изключително благоприятни поради възстановяването след COVID и че поради това сравнението с разследвания период е надценило влошаването на състоянието на промишлеността на Съюза. Наличието на благоприятни пазарни условия в началото на разглеждания период обаче само по себе си не доказва, че последващото влошаване не е било причинено от факторите, разгледани в разследването. (111) Оценката на Комисията също така не се основава на един-единствен показател или на една година, а на динамичен анализ. Влошаването е отразено в няколко показателя и се отнася както до финансовите резултати на промишлеността на Съюза, така и до нейната позиция на пазара на Съюза. Показателите бяха оценени и по отношение на последователността и посоката на тяхната промяна през целия разглеждан период, включително годините между началната точка и разследвания период. Едновременното развитие на тези показатели дава по-пълна представа за състоянието на промишлеността на Съюза, отколкото условията, преобладаващи през дадена отделна година. (112) Освен това японските производители не са доказали, че влошаването, наблюдавано след 2022 г., представлява просто връщане към нормалните условия, съществували преди възстановяването след COVID. По-специално те не представиха доказателства, с които да се установи какво равнище на ефективност следва да се счита като нормално за промишлеността на Съюза, или да се покаже, че равнищата, достигнати през разследвания период, са съответствали на тези нормални условия. (113) Комисията също така счете, че по-дълъг референтен период сам по себе си не би предоставил по-подходяща оценка на вредата. Удължаването на периода не би премахнало необходимостта да се оцени действителното развитие на промишлеността на Съюза през разглеждания период или да се докаже, че наблюдаваното влошаване не е свързано с дъмпинговия внос. (114) Освен това японските производители не са посочили конкретен показател за вредата, влошаването по отношение на който може да се отдаде изключително на края на възстановяването след COVID. Поради това аргументът не обяснява общото влошаване, наблюдавано по отношение на показателите за вредата. (115) Следователно Комисията счете, че аргументите относно икономическите условия, преобладаващи през 2022 г., не поставят под въпрос оценката на вредата. Оценката се основаваше на развитието на състоянието на промишлеността на Съюза през целия разглеждан период и на комбинираното развитие на съответните показатели за вредата. Поради това твърдението беше отхвърлено. 1.8. Неналагане на временни мерки и последваща процедура (116) На 17 април 2026 г., в съответствие с член 19а, параграф 2 от основния регламент, Комисията уведоми заинтересованите страни за намерението си да не налага временни мерки и им даде възможност да представят допълнителна информация. (117) Комисията продължи да търси и проверява цялата информация, която счете за необходима за окончателните си констатации. (118) На 6 август 2026 г. Комисията информира всички заинтересовани страни за основните факти и съображения, въз основа на които възнамерява да наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои студеновалцовани плоски продукти от стомана с произход от Индия, Япония, Тайван, Турция и Виетнам („окончателното разгласяване“). На всички страни бе предоставен срок, в който да представят своите коментари по окончателното разгласяване. (119) Някои от коментарите, получени във връзка с окончателното разгласяване, доведоха до преразглеждане на основните факти и съображения, посочени в съображение 118. На 6 октомври 2026 г. Комисията направи допълнително окончателно разгласяване за всички заинтересовани страни. На всички страни беше даден срок, в който да представят своите коментари, ограничени до преразгледаната информация, предоставена при допълнителното окончателно разгласяване. На 16 октомври 2026 г., вследствие на коментарите, получени след допълнителното окончателно разгласяване, Комисията направи второ допълнително окончателно разгласяване за всички заинтересовани страни. На всички страни беше даден срок, в който да представят своите коментари, също ограничени до информацията, предоставена при второто допълнително разгласяване. (120) Страните, които поискаха да бъдат изслушани, също получиха тази възможност. Бяха проведени изслушвания с всички производители износители, включени в извадката — с органите на Тайван и Турция, както и с Czech Blades s.r.o., ползвател на разглеждания продукт. (121) На 8 октомври 2026 г. POSVIET поиска от служителя по изслушванията да организира изслушване със службите, за да се гарантира, че преди приемането на окончателното решение Комисията е разгледала три твърдения, които вече са били направени по коментарите му относно окончателното разгласяване от 17 август 2026 г., и да се предостави на POSVIET реална възможност да отговори на новите фактически съображения, съдържащи се в допълнителното окончателно разгласяване, във връзка с които дружеството е разполагало с два дни, за да представи коментари. Изслушването се проведе на 12 октомври 2026 г. По време на изслушването службите на Комисията потвърдиха, че са разбрали твърденията и коментарите и ще ги разгледат в окончателния регламент. Служителят по изслушванията стигна до заключението, че на POSVIET са предоставени всички правни възможности да изложи становището си пред службите на Комисията, да представи своите коментари и доводи както в писмен вид, така и по време на устните изслушвания, и че правото на POSVIET на защита е било спазено в настоящото разследване. 2. ПРОДУКТ, ПРЕДМЕТ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО, РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПРОДУКТ 2.1. Продукт, предмет на разследването (122) Продуктът, предмет на разследването (или СВПП), е плосковалцовани продукти от желязо или от нелегирани стомани, или от други легирани стомани, с изключение на неръждаема стомана, с всякаква широчина, студеновалцовани, неплакирани, нито покрити, само студеновалцовани, като не включва следните продукти: — плосковалцовани продукти от желязо или от нелегирани стомани, с всякаква широчина, студеновалцовани, неплакирани, нито покрити, само студеновалцовани, дори на рулони, с всякаква дебелина, наречени „магнитни“, — плосковалцовани продукти от желязо или от нелегирани стомани, с всякаква широчина, студеновалцовани, неплакирани, нито покрити, на рулони, с дебелина, по-малка от 0,35 mm, отгряти (известни като „черна ламарина“); — плосковалцовани продукти от други легирани стомани, с всякаква широчина, от силициеви електротехнически (магнитни) стомани, и — плосковалцовани продукти от легирани стомани, само студеновалцовани, от бързорежещи стомани. (123) Продуктите от СВПП се използват в широк спектър от приложения, включително в автомобилната промишленост, домакинските уреди, строителните материали, промишлените машини, електрическите съоръжения, мебелите от метал, системите за съхранение, тръбите, както и други производствени приложения надолу по веригата, изискващи висококачествена обработка на повърхността и точност на размерите. 2.2. Разглеждан продукт (124) Разглежданият продукт е продуктът, предмет на разследването, с произход Индия, Япония, Тайван, Турция или Виетнам, понастоящем класиран в кодове по КН ex 7209 15 00 , 7209 16 90 , 7209 17 90 , 7209 18 91 , ex 7209 18 99 , ex 7209 25 00 , 7209 26 90 , 7209 27 90 , 7209 28 90 , 7211 23 30 , ex 7211 23 80 , ex 7211 29 00 , 7225 50 80 , 7226 92 00 (кодове по ТАРИК 7209 15 00 90, 7209 18 99 90, 7209 25 00 90, 7211 23 80 19, 7211 23 80 95, 7211 23 80 99, 7211 29 00 19, 7211 29 00 99). 2.3. Сходен продукт (125) Разследването показа, че следните продукти имат едни и същи основни физични, химични и технически характеристики, както и едни и същи видове основна употреба: — разглежданият продукт, когато се изнася за Съюза; — продуктът, предмет на разследването, произвеждан и продаван на вътрешния пазар на засегнатите държави; както и — продуктът, предмет на разследването, произвеждан и продаван в Съюза от промишлеността на Съюза. (126) Поради това Комисията реши, че тези продукти са сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент. 2.4. Твърдения относно обхвата на продукта (127) Daido подаде искане за изключване на DF42N, MENPD и MAS1C продукти (наричани заедно „функционални сплави на Daido“). Daido заяви, че тези сплави следва да бъдат изключени, тъй като имат различна крайна употреба, производствени процеси, дистрибуторски канали и цени от „общите СВПП“. Освен това дружеството заяви, че изключването би било обосновано, тъй като функционалните сплави на Daido биха попаднали в категория 09 от контролния номер на продукта (КНП). Според Daido категории 01—08 съответстват на признати фамилии СВПП, определени от стандартите EN и използвани в основните вериги за доставка в секторите на автомобилостроенето, електроуредите и строителството, докато категория 09 функционира като остатъчен клас за материали, които не отговарят на специфичните за СВПП механични критерии или критерии за повърхността. (128) Daido не представи никакви доказателства, че функционалните му сплави нямат едни и същи основни технически, химически и физически характеристики като СВПП. В действителност неговите сплави все още се произвеждат от същите суровини и следват по същество същия процес. Полученият продукт ще продължи да бъде СВПП. Специфичната крайна употреба, дистрибуторският канал или крайната цена не са от значение за обосноваване на изключването на продукта. (129) Фактът, че продуктът принадлежи към категория 09 от КНП, както твърди Daido, не оправдава изключването. Напротив, този факт потвърди, че продуктът, предмет на разследването, със същите основни физически, технически и химически характеристики като СВПП действително би бил класиран в други категории на КНП, както и че разследването обхваща различни видове на продукта за различни приложения. (130) Въз основа на това Комисията отхвърли искането за изключване на продукта. (131) След разгласяването Daido повтори твърдението си, че функционалните сплави на дружеството следва да бъдат изключени от обхвата на продукта, по-специално въз основа на твърдените им различни характеристики, употреба и условия на конкуренция и класирането им в категория 09 по КНП. (132) Daido не представи никаква нова информация или доказателства, които биха могли да променят оценката на Комисията. Поради това Комисията отхвърли искането за изключване на продукта. (133) Czech Blades s.r.o., ползвател на СВПП, поиска някои студеновалцовани стоманени ленти със специфични технически характеристики да бъдат изключени от обхвата на мерките. Ползвателят заяви, че тези продукти се произвеждат съгласно високоспециализирани технически спецификации за пазарна ниша надолу по веригата, че те не се предлагат от производители от Съюза и че поради това вносът се дължи по-скоро на техническа необходимост, отколкото на ценови съображения. Освен това ползвателят заяви, че продуктите не са взаимозаменяеми с други студеновалцовани продукти от стомана и че налагането на мерки би оказало неблагоприятно въздействие върху неговите операции надолу по веригата. (134) Комисията отхвърли това искане. Представените доказателства не бяха достатъчни, за да се докаже, че разглежданите продукти имат различни технически, химически и физически характеристики, които дават основание за изключване от обхвата на мерките, или че от производителите от Съюза не са налични продукти, отговарящи на изискваните технически характеристики, или технически взаимозаменяеми продукти. Предоставената информация не съдържаше достатъчно пълни, последователни и проверими доказателства в подкрепа на тези твърдения. (135) Освен това при разследването се установи, че продуктите, които отговарят на заявените технически характеристики, или технически взаимозаменяемите продукти се произвеждат от промишлеността на Съюза. Поради това разследването не потвърди твърдението на ползвателя, че разглежданите продукти не могат да бъдат набавени от производители от Съюза. (136) На последно място, подкрепящата информация, на която се основава искането, беше предоставена едва на много късен етап от разследването. На този етап Комисията вече не е била в състояние да извърши необходимата проверка или да разследва допълнително направените твърдения. Следователно информацията не е могла да бъде взета предвид за целите на установяването дали са изпълнени условията за изключване на продуктите от обхвата на мерките. (137) След разгласяването Czech Blades заяви, че ножчетата за самобръсначки и промишлените ножове, които произвежда, са високоспециализирани продукти за определена пазарна ниша, които са единствени по рода си в рамките на пазара на Съюза. Czech Blades представи допълнителна информация в подкрепа на искането си за изключване. Това становище беше представено в отговор на указанието на Комисията, че всяко допълнително искане трябва да бъде надлежно документирано и да се отнася по-специално до i) основните физически, химически и технически характеристики на внасяните продукти и продуктите от Съюза, ii) тяхната специфична употреба и взаимозаменяемост, iii) алтернативните източници на доставки, iv) въздействието на освобождаването от мита и v) въздействието на митата върху ползвателя. Czech Blades отбеляза, че по-ранните му доказателства са били представени поверително, което е попречило на други заинтересовани страни да направят коментари по тях. Поради това то предостави спецификация на материалите от публично достъпната част от досието. (138) Що се отнася до характеристиките и взаимозаменяемостта, Czech Blades заяви, че стоманата за ножове е от високоспециализирана категория, чиито строги спецификации правят други класове стомана неподходящи заместители. Що се отнася до алтернативните доставки, Czech Blades заяви, че нито един доставчик от Съюза не е бил в състояние да достави продукта. Дружеството заяви, че опитите за снабдяване със стомана за ножове от заводи на Съюза са били неуспешни: доставчиците или не са могли да изпълнят изискванията за качество, допустими отклонения или обеми, или не са отговорили. Освен това дружеството заяви, че предвид енергоемкия и трудоемък производствен процес и ограниченото годишно търсене производителите от Съюза са счели продукта за непривлекателен от търговска гледна точка. Що се отнася до въздействието на митата, Czech Blades заяви, че произведените от въпросния материал ножове представляват голям дял от производството му по стойност. (139) След разгласяването промишлеността на Съюза подкрепи отхвърлянето на искането. От нейна страна беше заявено, че Комисията вече е установила, че тези продукти се произвеждат в Съюза, че производителите от Съюза доставят студеновалцовани изходни суровини, които предприятията за повторно валцоване от Съюза преработват в тесни ленти, използвани за ножчета за самобръсначки, че мерките не забраняват вноса, а възстановяват еднаквите условия на конкуренция, както и че въздействието върху разходите е незначително. (140) Комисията първо отбеляза, че страната, която иска изключване, трябва да докаже въз основа на пълни, последователни и проверими доказателства, представени своевременно, че всички съответни условия за изключване са изпълнени кумулативно. Не е достатъчно дадена страна да установи един елемент самостоятелно; искането трябва да бъде оценено като цяло спрямо всеки от петте елемента, посочени в съображение 137. (141) По отношение на характеристиките и взаимозаменяемостта Комисията отбеляза, че макар допълнителната информация да предоставя по-подробно описание на материала, внасян от Czech Blades, това само по себе си не означава, че промишлеността на Съюза не произвежда продукти със същите или еквивалентни технически, химически и физически характеристики. Спецификацията на материалите отразява изискванията, приложими за собствените покупки на Czech Blades, и не представлява доказателство, че производителите от Съюза не са в състояние да отговорят на тези спецификации. Фактът, че неръждаемата стомана може да не представлява подходяща алтернатива, не означава, че не са налични други продукти от въглеродна стомана, отговарящи на еквивалентни технически изисквания. Czech Blades не представи никакви доказателства, насочени конкретно към това дали продуктите, произведени от производители от Съюза, могат да отговарят на техническите изисквания, посочени в неговата спецификация. (142) Що се отнася до алтернативните източници на доставки, Комисията отбеляза, че представените от Czech Blades доказателства не са изчерпателни и се основават на твърдения, а не на проверими данни. Комисията също така отбеляза, както се твърди от промишлеността на Съюза (вж. съображение 139), че тясната лента, използвана за ножчета за самобръсначки, се получава от предприятията за повторно валцоване в Съюза от студеновалцовани суровини, доставяни от производителите от Съюза, което потвърждава, че съответната производствена верига съществува в Съюза. Поради това Czech Blades не успя да докаже, че продуктът не може да бъде набавян от производители от Съюза. (143) Що се отнася до въздействието на освобождаването от мита, в допълнителното становище не се предоставя конкретно количествено определяне на митата, които биха били избегнати, ако поисканото изключване бъде предоставено. Предоставената информация е съсредоточена върху очакваното увеличение на разходите за вложени ресурси на ползвателя и не дава количествено изражение на съответното въздействие на освобождаването върху митата. (144) Като цяло допълнителната информация, предоставена след разгласяването, предоставя по-подробни и конкретни доказателства, отколкото са били налични, когато Комисията преди това е оценила искането. Тази допълнителна информация обаче не освобождава Czech Blades от тежестта на доказване, описана в съображение 137, която изисква достоверни доказателства, а не просто твърдения, че всяко условие за изключване е изпълнено. Допълнителната информация сама по себе си не доказва, че разглежданите продукти имат характеристики, които ги отличават от студеновалцованите продукти, произвеждани от промишлеността на Съюза, или че продуктите, отговарящи на изискваните характеристики, или технически взаимозаменяемите продукти не могат да бъдат набавени от производители от Съюза. Поради това информацията относно производителите на стомана, с които е осъществен контакт, трябва да бъде оценена във връзка с техническата спецификация, за да се определи дали твърдяната липса на алтернативни доставки се основава на технически ограничения или на търговски съображения. Освен това в допълнителното становище не се определя количествено въздействието на поисканото освобождаване върху митата, докато оценките относно въздействието на мерките върху Czech Blades изискват обосновка по отношение на основните допускания и причинно-следствената връзка между митата и твърдяната загуба на продажби и заетост. Това са необходимите елементи на надлежно обосновано искане за изключване и тяхното отсъствие самостоятелно обосновава отхвърлянето на искането, независимо от оценката на техническите доказателства и доказателствата, свързани с доставките. (145) Въз основа на това Комисията стигна до заключението, че Czech Blades не е успяло да докаже, че са изпълнени условията за изключване на разглежданите продукти от обхвата на мерките. Поради тази причина искането за изключване беше отхвърлено. (146) След разгласяването Proterial Ltd., оказал съдействие невключен в извадката японски производител износител, поиска от Комисията да коригира прилагането на окончателното антидъмпингово мито към неговия износ с оглед на предполагаемото уникално естество на неговия продукт и ролята му в приложенията в автомобилната промишленост. (147) Комисията отбеляза, че описаният от страната продукт остава в обхвата на разследването. Представените аргументи не бяха подкрепени с доказателства и следователно не биха могли да обосноват каквото и да било специфично за продукта съображение. Интересът на Съюза вече беше оценен в документа за разгласяването и не бяха предоставени допълнителни данни, които биха променили заключенията на Комисията. Поради това твърдението беше отхвърлено. 3. ДЪМПИНГ 3.1. Специфична пазарна ситуация: ефект на изтласкване на китайския свръхкапацитет 3.1.1. Ефект на изтласкване като специфична пазарна ситуация съгласно член 2, параграф 3 от основния регламент (148) За целите на настоящото разследване Комисията използва определението за свръхкапацитет, използвано от Глобалния форум по проблемите на свръхкапацитета в стоманодобива (46) (GFSEC): свръхкапацитетът е разликата между производствения капацитет и търсенето. Жалбоподателят също е следвал това определение. (149) Жалбоподателят заяви, че свръхкапацитетът за производство на СВПП в Китайската народна република (КНР) е тласнал китайския износ на СВПП на ниски цени към пазарите на всички засегнати държави. Натискът от такъв износ би довел до понижаване на цените на местните производители в засегнатите държави до неустойчиви равнища. Поради това продажните цени на СВПП в засегнатите държави биха били изкуствено занижени. На свой ред тези цени биха довели до изкуствено занижени печалби за местните производители на СВПП в засегнатите държави, когато продават на своите вътрешни пазари. (150) Вследствие на това жалбоподателят заяви, че нормалната стойност следва да бъде формирана в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент и действителните данни за печалбата следва да бъдат заменени, за да се премахне въздействието на конкретната пазарна ситуация. 3.1.2. Свръхкапацитет в стоманодобива в КНР като цяло (151) Според жалбата, въпреки че свръхкапацитетът в стоманодобива е световен проблем, КНР е първоначалният и най-важният източник на свръхкапацитет. Към 2024 г. КНР притежава 47 % от световния капацитет за производство на необработена стомана, което съответства на 1 173 милиона метрични тона (47). (152) Жалбоподателят обясни, че свръхкапацитетът в стоманодобива в КНР не е с краткосрочен характер поради спад в търсенето, а по-скоро е от структурен характер, поради който в резултат на правителствените политики създаването на нов производствен капацитет в КНР не е свързано с очакваното търсене. Според ОИСР, докато първите са резултат от нормални колебания в бизнес цикъла, вторите се отнасят до свръхкапацитет, който се дължи на субсидии и други форми на държавна подкрепа (48). (153) В по-общ план Глобалния форум по проблемите на свръхкапацитета в стоманодобива (GFSEC) отбеляза, че свръхкапацитетът води до свръхпредлагане на стомана на международните пазари и до понижени цени на стоманата, както и до по-ниски пазарни дялове и равнища на използване на капацитета за местните производители на стомана в трети държави, които работят при пазарни условия (49). (154) В този контекст собственият анализ на Комисията на китайската стоманодобивна промишленост потвърди наличието на значителен свръхкапацитет в стоманодобивния сектор в КНР поне от 2014 г. насам, като по този начин потвърди неговия структурен характер (50). Освен това предишни разследвания на Комисията показаха, че намесата на правителството на Китайската народна република (ПКНР) в стоманодобивния сектор е създала значителни нарушения на пазара (51). Освен това публично достъпните проучвания също така показват, че подкрепата, предоставена на различни равнища от ПКНР на стоманодобивните дружества, показва, че пазарът на стомана в Китай не функционира при нормални пазарни сили (52). 3.1.3. Свръхкапацитет за производство на СВПП, по-специално в КНР (155) Що се отнася конкретно до СВПП, жалбоподателят показа, че китайският капацитет за СВПП не съответства на търсенето на вътрешния пазар. В действителност, тъй като търсенето на СВПП в Китай между 2022 г. и 2024 г. е останало стабилно и постоянно под капацитета, капацитетът на становете-тандем постоянно се е увеличавал (53) (156) В своето антидъмпингово разследване относно вноса на СВПП с произход, наред с другото, от КНР (54) Комисията вече беше установила, че през 2020 г. общият китайски капацитет за СВПП е бил над 120 милиона тона, докато производството и китайското потребление през 2020 г. са били оценени на 100 милиона тона, което е довело до свободен капацитет, оценен на 20 милиона тона през 2020 г. Въз основа на данните в жалбата през 2024 г. китайският капацитет се е увеличил допълнително с 12 % в сравнение с 2019 г. и с 9 % в сравнение с 2021 г. (55) В същото време вътрешното търсене се е увеличило само с 3 % в сравнение с 2019 г. и дори е намаляло с 2 % в сравнение с 2021 г. (56) Нито една от заинтересованите страни не оспори тези данни. (157) Това нарастване на свръхкапацитета се дължи до голяма степен на плановете за финансиране на ПКНР в отговор на световната финансова криза от 2008—2009 г. (57) Тъй като китайският свръхкапацитет се подкрепя в голяма степен от намесата на ПКНР, когато търсенето на вътрешния пазар спре, например след пандемията от Covid-19 поради кризата в строителния сектор, китайският пазар е засегнат от свръхпредлагане (58). 3.1.4. Последиците от китайския свръхкапацитет върху цените (158) Жалбоподателят показа, че съвкупният резултат от увеличаването на капацитета на СВПП и намаляването на търсенето на СВПП е представлявал спад в цените на СВПП в КНР. Между 2022 г. и 2024 г. в КНР цената на студеновалцованата въглеродна стомана в CNY е намаляла (59). (159) Поради това китайските производители на стомана са били принудени да изнасят свръхпроизводството си на ниските цени, произтичащи от свръхкапацитета (60). (160) В действителност свръхкапацитетът в Китай доведе до рязко увеличаване на износа и понижаване на цените на стоманата в световен мащаб и по този начин дестабилизира световните пазари на стомана. В резултат на това през последните години продължиха да се увеличават мерките срещу китайския внос на стомана, включително разследванията за търговска защита. (61) (161) В хода на разследването Комисията събра доказателства в това отношение, по-специално чрез отговорите на въпросника и проверката на органите на засегнатите държави. Тези доказателства сочат, че както е обяснено в съответните раздели, засегнатите държави също са били наясно с вредните последици от китайския свръхкапацитет и много от тях са предприели мерки за борба с него. (162) Въпреки че в съответните раздели е включен анализ на обема и цените на вноса във всяка засегната държава, на този етап Комисията отбеляза, че тъй като цените на китайския вътрешен пазар са били засегнати от свръхкапацитета, цените на китайския внос в засегнатата държава представляват изнасяне на този китайски свръхкапацитет. (163) По-конкретно в своето антидъмпингово разследване относно вноса на СВПП с произход, наред с другото, от КНР (62) Комисията стигна до заключението, че продажните цени на СВПП на вътрешния пазар в КНР са били засегнати от значителни нарушения по смисъла на член 2, параграф 6а от основния регламент (63). (164) Това заключение се основава и на факта, че „пазарът на CRF се обслужва в значителна степен от предприятия, които работят под собствеността, контрола или политическия надзор, или ръководството на органите на КНР“ (64). (165) По отношение на цените на пазарите на засегнатите държави, които биха били понижени поради натиска на китайските цени, засегнати от свръхкапацитета, жалбоподателят обясни, че те биха били изкуствено занижени, тъй като равнището на цените на китайския внос не се основава на пазарни съображения. Според жалбоподателя, тъй като дружествата са толкова силно субсидирани, те могат да натрупват загуби в продължение на години, а не да намаляват капацитета си. (166) В съответните раздели по-долу Комисията стигна до заключение в това отношение за всяка от засегнатите държави с оглед на съответния внос от КНР и равнището на цените му. 3.1.5. Последиците от китайския свръхкапацитет върху печалбите (167) Жалбоподателят обясни, че изкуствено занижените цени предполагат по-ниски печалби. В това отношение той представи доказателства за влошаващата се рентабилност на китайските производители на стомана през 2024 г. (65) и за факта, че цените на стоманата на вътрешния пазар и китайските експортни цени са били по-ниски от производствените разходи (66). (168) Според жалбоподателя вследствие на навлизането на китайския внос, засегнат от свръхкапацитет, цените на пазарите на засегнатите държави ще бъдат понижени и местните производители на стомана вече няма да могат да продават същите обеми, като по този начин ще се намали използването на капацитета. В резултат на това постоянните разходи се увеличават рязко, което допълнително намалява печалбите. В крайна сметка местните производители вече няма да могат да инвестират, като по този начин ще станат по-малко иновативни и по-малко ефективни. (67). (169) В заключение жалбоподателят заяви, че местните производители на стомана извън КНР са реализирали печалби, по-ниски от печалбите, които биха реализирали, ако китайският свръхкапацитет не беше скочил по същия начин (68). Жалбоподателят също така предостави данни за рентабилността на производителите на СВПП в засегнатите държави. Констатациите от разследването в това отношение са представени в съответните раздели по-долу. (170) В съответните раздели по-долу Комисията стигна до заключение в това отношение за всяка от засегнатите държави с оглед на съответния внос от КНР и равнището на цените му. 3.2. Индия 3.2.1. Специфична пазарна ситуация поради ефекта на изтласкване, причинен от китайския внос (171) За да оцени наличието на СПС на индийския пазар поради ефекта на изтласкване, причинен от китайския внос на СВПП, Комисията първо анализира степента на навлизане на китайския внос на индийския вътрешен пазар на СВПП по отношение на обема. (172) Комисията сравни обема на китайския внос на СВПП с потреблението на Индия. Комисията използва данни за производството, данни за вноса и данни за износа, предоставени от ПИ като част от отговора на въпросника и проверени на място от Комисията. Комисията изчисли потреблението на СВПП в Индия като общо производство плюс внос и минус износ. Таблица 1 Потребление в Индия 2022 г. 2023 г. 2024 г. Разследван период Потребление в Индия (приблизително) (в тонове) 18 322 098 19 390 835 21 708 857 21 178 934 Общ обем на вноса (в тонове) 537 448 509 192 525 511 440 782 Внос от Китай (в тонове) 17 681 23 269 63 775 52 992 Пазарен дял на целия внос (%) 2,93 2,63 2,42 2,08 Пазарен дял на вноса от Индия (%) 0,10 0,12 0,29 0,25 Източник: Правителство на Индия, собствени изчисления. (173) Между 2022 г. и разследвания период пазарният дял на китайския внос се е увеличил от 0,10 % на 0,25 %. Въз основа на това Комисията счете, че обемът на китайския внос в Индия е бил незначителен по отношение на потреблението и твърде нисък, за да е довел до ефект на изтласкване. (174) Поради това Комисията стигна до заключението, че индийският вътрешен пазар не е бил засегнат от специфична пазарна ситуация в резултат на китайския внос поради свръхкапацитет в стоманодобивния сектор в КНР. (175) След окончателното разгласяване EUROFER поиска от Комисията да преразгледа констатациите си, обобщени в съображения 171—174. Комисията отбеляза, че EUROFER не е представила нова информация или доказателства, които биха променили оценката на Комисията. Поради това Комисията отхвърли твърдението и потвърди констатациите и заключенията, изложени в съображения 171—174. 3.2.2. Специфична ситуация на пазара, дължаща се на мерките по отношение на суровините 3.2.2.1. Въведение (176) Жалбоподателят твърди, че на индийския пазар на стомана е налице СПС съгласно член 2, параграф 3 от основния регламент. Твърденията бяха направени по отношение на: — желязна руда, включително минен добив от затворен тип; — въглища, включително минен добив от затворен тип; — стоманен скрап; — вертикална интеграция на индийските производители на стомана. (177) Комисията разследва твърденията в жалбата и коментарите, получени при започването на процедурата от JSW, единственият включен в извадката индийски производител износител, които бяха обобщени в съображения 58—66. Комисията също така направи оценка на отговорите на въпросниците, предоставени от ПИ и JSW, които бяха проверени на място, както е посочено в съображение 103. (178) Въз основа на отговорите на въпросниците, контролните посещения и получените изявления Комисията отхвърли твърденията в жалбата относно съществуването на специфична пазарна ситуация по отношение на въглищата, стоманения скрап и вертикалната интеграция на индийските производители на стомана, тъй като в досието няма достатъчно елементи, потвърждаващи тези твърдения в контекста на настоящото разследване. За разлика от това Комисията проучи дали твърденията в жалбата относно желязната руда, включително минния добив от затворен тип, са основателни и дали е налице особена пазарна ситуация, която засяга цените на СВПП на вътрешния пазар в резултат на това. 3.2.2.2. Наличие на нарушения на пазара на желязна руда 3.2.2.2.1. Въведение (179) В настоящото разследване Комисията установи, че ГВПП са основният материал за влагане за производството на СВПП, за чието производство е необходима желязна руда. Комисията също така установи, че тъй като JSW е имало вертикално интегриран производствен процес, СВПП, произведени от ГВПП, са били произведени с използване на желязна руда. Желязната руда, използвана в ГВПП, е с произход от един или няколко от следните три източника: i) закупуване на желязна руда на вътрешния пазар; ii) желязна руда, добивана директно от производителя износител, и iii) вносна желязна руда. (180) Комисията установи, че следните мерки, приложени от ПИ, изкуствено са понижили цената на желязната руда, добивана на вътрешния пазар за производството на разглеждания продукт: — намеса на ПИ на вътрешния пазар на желязна руда; — предизвикани от ПИ нарушения при минния добив от затворен тип на желязна руда за производство на стомана; — данък върху износа на желязна руда със съдържание на желязо над 58 %; — ограничения за вътрешния железопътен транспорт на желязна руда, насочени към износа. (181) Комисията анализира всяка от тези мерки и тяхното въздействие върху цената на желязната руда, използвана за производството на СВПП. 3.2.2.2.2. Намеса на ПИ на вътрешния пазар на желязна руда в Индия (182) Комисията разследва ролята на ПИ на вътрешния пазар на желязна руда и въздействието на законодателството и политиките на ПИ върху предлагането и цената на желязната руда. Комисията отбеляза, че една от целите на националната политика в областта на стоманата от 2017 г. (69), официално съобщена от правителството на Индия след одобряването ѝ (70), е да се осигури достатъчно предлагане на желязна руда на вътрешния пазар в полза на производството на стомана надолу по веригата, което следователно включва СВПП. Комисията анализира как тези политики на ПИ са повлияли на ценообразуването на желязната руда за продажбите на вътрешния пазар на Индия и как са повлияли на структурата на вътрешния пазар и на доставките на желязна руда за производителите на стомана. (183) ПИ обясни, както е потвърдено от Правилника за концесиите на минерални суровини от 2016 г. (71), че индийската служба по мините (IBM), която е подчинена служба към Министерството на мините, публикува месечни референтни цени за няколко полезни изкопаеми, включително всички продажби на желязна руда, които включват тези, използвани за производството на СВПП. ПИ добави, че дружествата, продаващи желязна руда, трябва да докладват ежемесечно на IBM обема и стойността на желязната руда, продадена на всички техни клиенти. IBM събра всички данни и публикува референтна цена, получена от среднопретеглената стойност на всички доклади за продажбите за всеки вид и клас желязна руда за всеки съответен регион в Индия. (184) По отношение на пазарната структура, две държавни предприятия (ДП), а именно National Mineral Development Corporation (NMDC) и Odisha Mining Corporation (OMC), съставляват значителен дял от цялата желязна руда, продавана на индийския пазар. Мините за желязна руда в Индия са собственост на държавата, която от своя страна може да предостави концесия на операторите да ги експлоатират. Комисията проучи как функционира ценообразуването на тези права за миннодобивна дейност за различните дружества и дали механизмът за събиране на цените за всички продажби чрез Управлението по рудодобив на Индия (Indian Bureau of Mines — IBM) (72) е повлиял на цената на желязната руда на вътрешния пазар. ПИ обясни, че с реформа от 2015 г. на Закона за мините и развитието на добива на минерали и наредбата (73) от държавата се изисква да предостави права за експлоатация на мините за желязна руда чрез търг. Освен това ПИ посочи, че NMDC и OMC експлоатират мини, които не са били продадени на търг, тъй като са придобили правата си за минна дейност много преди прилагането на реформата от 2015 г., поради което се наричат „заварени мини“. (185) Комисията се опита да събере цялата друга относима информация относно заварените мини, включително тяхната собственост и управление, ценообразуването и условията на техните права за миннодобивна дейност. ПИ подаде едва силно ограничена информация и предостави малко разяснения относно информацията, поискана от Комисията. По-специално ПИ не представи отчетите за разходите за NMDC и OMC въпреки многократните искания от страна на Комисията, както и подробна информация относно възнаграждението, продължителността и условията за заварените мини, а оттам и въздействието на тяхното господстващо положение на пазара върху формирането на цените на вътрешния пазар. На 15 юни 2026 г. Комисията изпрати писмо до ПИ въз основа на член 18, параграф 4 от основния регламент, в което подробно описа цялата липсваща информация и намерението си да основе решението си на наличните факти. (186) ПИ отговори на 25 юни 2026 г. и заяви, че е оказало пълно съдействие на разследването. Освен това ПИ заяви, че ако Комисията счете информацията за недостатъчна, тя е трябвало да я разгледа по време на контролното посещение. И накрая, ПИ предостави допълнителна информация по въпросите, повдигнати в писмото на Комисията. (187) Комисията изрази несъгласие и счете, че информацията, предоставена от ПИ преди писмото по член 18, параграф 4, е недостатъчна за извършване на оценката. Освен това Комисията счете, че целта на контролното посещение не е била да се получи поисканата информация, която не е била предоставена, а вместо това да се провери действително предоставената информация (74). Що се отнася до допълнителната съществена информация, предоставена от ПИ, която беше отбелязана от ПИ като чувствителна, Комисията не счете, че е променила оценката си, и стигна до заключението, че ПИ следва да направи оценка на констатациите на Комисията след разгласяването, за да установи дали коментарите му са уместни и приложими. (188) Съгласно член 18 от основния регламент, с оглед на неоказването на съдействие от страна на ПИ, Комисията трябваше да прибегне до наличните факти, за да направи заключения относно ценообразуването на местната желязна руда, а именно по отношение на ценообразуването и условията за правата за минен добив в рамките на системата преди 2015 г., разходите за тях и цените на желязната руда също така в сравнение с останалите участници на пазара, различни от заварените мини, включително собственото производство на желязна руда от JSW. (189) На 31 юли 2023 г. Институтът за изследване на промишленото развитие (ISID) като част от инициативата за застъпничество на Комисията за защита на конкуренцията на Индия публикува проучване относно конкуренцията в миннодобивния сектор с акцент върху желязната руда (75). В доклада се потвърждава, че двамата най-големи участници (NMDC и OMC) до голяма степен са определили цената на IBM и че останалите участници на пазара са били получатели на цената. Информацията, предоставена от ПИ, показва, че повечето от мините, експлоатирани от тези двама участници, са заварени мини. Освен това заварените мини, експлоатирани от държавни дружества, като например NMDC и OMC, е трябвало да плащат 150 % от дължимото лицензионно възнаграждение, т.е. 22,5 % от цената на IBM (150 % от 15 %). Комисията отбеляза, че тази ставка е значително по-ниска от ставките, плащани от JSW за мините, които са били разпределени след 2015 г. чрез търг. Въз основа на тези източници Комисията установи, че като се вземат предвид значителният пазарен дял и ниските цени, предлагани от заварените мини, главно поради предоставянето от ПИ на права за миннодобивна дейност, които не подлежат на тръжна продажба, и фактът, че тези дружества са притежавани и управлявани от ПИ, NMDC и OMC са определяли цената на IBM, докато другите дружества е трябвало да се съобразяват с тази цена. Комисията стигна до заключението, че ако NMDC и OMC е трябвало да се конкурират с други оператори на търг за правото да експлоатират своите заварени мини, тези две дружества биха имали значително по-високи разходи и поради това биха продавали на значително по-високи цени, за да останат рентабилни. (190) След окончателното разгласяване ПИ заяви, че доказателствата, използвани от Комисията, за да се твърди, че NMDC и OMC са основните доставчици и следователно определящите цената на IBM, са погрешни. Първо, ПИ заяви, че данните, използвани в доклада на ISID, са от две години преди РП, поради което пазарният дял от 65 %, приписан на NMDC и OMC, не може да бъде използван. Второ, ПИ представи данни, обозначени като чувствителни, които според него доказват, че пазарният дял на NMDC и OMC е значително по-нисък от 65 %. Трето, ПИ отбеляза, че в доклада на ISID се посочва, че желязната руда е нерегулиран сектор и че правителството няма пряка роля при определянето на цените на желязната руда. (191) Комисията не можа да провери някои чувствителни данни, предоставени от ПИ, тъй като те не съдържаха достатъчно подробна информация, по-специално разбивката, показваща кои дружества са били групирани като дружества с производство за собствено потребление и кои — като дружества с производство за различно от собствено потребление. Във всеки случай Комисията все пак ще счита общ дял от около 45—50 % за значителен. По-важното е, че Комисията счете, че пазарният дял не е единственият параметър, за да се установи, че NMDC и OMC са определяли цените. В настоящото разследване предимството по отношение на разходите, от което са се възползвали NMDC и OMC, както е обяснено в съображение 193, също е било ключов елемент, който е позволил на тези дружества да определят цените на желязната руда. Освен това в съображение 193 Комисията обясни, че някои местни доставчици са имали стимул да поддържат ниски цени на IBM, за да намалят размера на платените данъци. В допълнение към това Комисията отбеляза, че в изявлението в доклада на ISID, цитирано от ПИ, се посочва, че правителството не е имало „пряка“ роля при определянето на цените на желязната руда, което не означава, че правителството не е имало непряка роля чрез механизма, който е създало за заварените и продаваните на търг мини. В това отношение след анализа, изложен в съображения 182—197, в съображение 198 Комисията стигна до заключението, че правителството се е намесвало в цените на желязната руда. Поради това Комисията отхвърли твърдението. (192) След окончателното разгласяване ПИ представи информация, обозначена като чувствителна, за да твърди, че заварените условия на лизинга не са довели до продажни цени под пазарните. (193) Комисията отбеляза, че наличната в досието информация, която е от чувствително естество, показва, както е посочено в съображение 189, че заварените мини са плащали значително по-ниски лицензионни възнаграждения от JSW за мините, които са им били разпределени след 2015 г. чрез продажба на търг. Поради това Комисията отхвърли твърдението. Комисията потвърди тези констатации въз основа на допълнителни елементи, съдържащи се в досието. Първо, данните, предоставени от JSW и проверени от Комисията, потвърждават констатацията, че цените на IBM са изкуствено занижени. Поради съображения за поверителност обосновката на Комисията беше разгласена изрично на JSW. Второ, тъй като налози, като например концесионни права и лицензионни възнаграждения, са били обвързани с цената на IBM, механизмът за ценообразуване е съдържал присъщ стимул за всички местни доставчици на желязна руда да приведат цените си в съответствие с цената на IBM (и следователно тази на заварените мини), за да се сведе до минимум сумата, плащана под формата на налози като лицензионни възнаграждения и концесионни права, като по този начин цената на желязната руда на вътрешния пазар е поддържана изкуствено занижена. (194) Освен това контрольорът и главният одитор на Индия на правителството на Одиша, което е индийски публичен орган, през 2024 г. препоръча на ПИ, след одит (76), да разследва докладването на ниски цени франко мината от страна на лизингополучателите, за да установи дали това се прави умишлено с цел намаляване на средната продажна цена, а следователно на дължимото лицензионно възнаграждение и премии. (195) След окончателното разгласяване ПИ заяви, че в доклада от 2024 г., посочен в съображение 194, не е установено занижаване на цените. Първо, докладът е ограничен до шестима одитирани лизингополучатели. Второ, дори ако лизингополучателите бяха докладвали занижени цени, това не би доказало, че цената на IBM е била занижена. Трето, докладът обхваща периода 2020—2022 г. и поради това не е от значение за РП. Четвърто, ПИ заяви, че оттогава правителството е предприело мерки, насочени към предотвратяване на невярно докладване. (196) Комисията отбеляза, че разполага с допълнителни чувствителни доказателства по досието по отношение на интереса на участниците на пазара да поддържат ниска цена на IBM. По отношение на доклада, първо, Комисията потвърди причината, поради която дружествата са имали интерес да поддържат ниски цени на IBM, и второ, тя предостави действителни примери за тази практика. Тъй като функционирането на ценовия механизъм на IBM и неговата роля да служи като индекс за плащане на данъци не са се променили, Комисията не счете за уместен факта, че посочените примери са от преди РП. Комисията също така отбеляза, че ПИ не е представило доказателства за действителните промени, въведени от ПИ с цел намаляване на практиката на непълно докладване, нито оценка, че промените са били ефективни. Поради това Комисията отхвърли твърдението. (197) И накрая, Комисията отбеляза два допълнителни показателя, които показват, че политиките на ПИ постигат целта си за предоставяне на желязна руда на вътрешния пазар за производство на стомана, включително СВПП. Първо, количествата на вноса са били незначителни. Второ, въпреки че Индия е четвъртият по големина производител на желязна руда в света, изнесените количества са били много малки в сравнение с произведените количества. (198) Въз основа на цялата тази информация, както и като взе предвид другите мерки на ПИ по отношение на желязната руда, описани подробно в настоящия раздел, Комисията стигна до заключението, че: i) намесата на ПИ на вътрешния пазар на желязна руда е създала структура, в която държавните заварени мини са били основните доставчици и следователно са определяли цените; ii) тези заварени мини са получили своите права за минен добив преди реформата от 2015 г., като при липсата на сътрудничество от страна на ПИ се стигна до заключението, че предвид тяхната държавна собственост и факта, че по това време не е имало тръжна продажба, техните права за минен добив са били предоставени при много благоприятни непазарни условия, което им е позволило да определят цените на желязната руда на много по-ниско равнище от тези на техните конкуренти, а не на справедлива пазарна стойност; iii) механизмът на прилаганата от ПИ цена на IBM, която се използва като индекс за определени такси и данъци, е довел до изкуствено занижена цена за всички видове и класове желязна руда, включително за желязната руда, доставяна на JSW за производството на СВПП. 3.2.2.2.3. Пазарът за собствено потребление на желязна руда в стоманодобива (199) JSW е притежавало правата от ПИ за експлоатация на някои мини за желязна руда. Поради съображения за поверителност допълнителните подробности бяха разгласени изрично на JSW. (200) Комисията проучи дали условията и ценообразуването за мините, използвани от JSW за собствено потребление за производството на СВПП, са били нарушени в резултат на политиките на ПИ. Комисията установи, че с реформата от 2015 г. на Закона за минното дело, посочена в съображение 184, се въвежда изискването държавните правителства да продават на търг разпределението на правата за миннодобивна дейност за полезни изкопаеми, включително желязна руда. Съгласно член 6 от Правилника за полезните изкопаеми (Търгове) от 2015 г. (77) кандидатите трябва да отговарят на изискванията на член 5 от Закона за мините и минералите (разработване и регулиране) (78), в който се посочва, че федералното държавно управление не може да предостави концесия за полезни изкопаеми, освен ако лицето не е индийски гражданин или дружество. Поради това, като изключи чуждестранните дружества от тръжната процедура, Комисията не счете тръжната процедура за действително открита, тъй като тя беше ограничена до ограничен брой потенциални участници на вътрешния пазар, и изключи всички чуждестранни оператори на желязна руда, които потенциално биха могли да представят по-конкурентни оферти от местните оператори. (201) След окончателното разгласяване ПИ заяви, че Комисията не е успяла да докаже, че изключването на оференти, които не са от Индия, от концесиите е довело до нарушаване на конкуренцията при продажбите на желязна руда за собствено потребление. (202) Комисията счете, че намаляването на броя на допустимите оференти ефективно е намалило конкуренцията и следователно е попречило на възможността за получаване на по-високи оферти от участници, които не са от Индия — констатация, която ПИ не е оспорило. Комисията счете това за нарушение и счете, че е неуместно да се спекулира какви биха били цените, ако на участници в търга, които не са от Индия, е било разрешено да участват. Поради това Комисията отхвърли твърдението. (203) Освен това Комисията анализира ценовите условия на правата за минна дейност, предоставени на JSW. Тъй като тръжната ставка за правата за минен добив и следователно действителната цена за правата за минен добив са обвързани с цената на IBM, произтичащите от това лицензионни възнаграждения, плащани за добиваната желязна руда, са пряко засегнати от равнището на цената на IBM. В резултат на това нарушенията, произтичащи от намесата на ПИ на вътрешния пазар на желязна руда, описани подробно в раздел 3.2.2.2.2, също са засегнали пряко ценообразуването на правата на JSW за добив на желязна руда. Въз основа на това Комисията стигна до заключението, че цената на желязната руда, добита от JSW, също е била нарушена. (204) Въз основа на законодателните ограничения за предоставяне на права за миннодобивна дейност съгласно Закона за мините и минералите, посочен в съображение 200, както и на връзката между лицензионните възнаграждения и концесионните права, предоставени на JSW, и нарушеното ценообразуване на IBM, Комисията стигна до заключението, че и желязната руда, добивана за собствено потребление от JSW, е била засегната от нарушенията на индийския пазар. 3.2.2.2.4. Експортна такса върху желязната руда със съдържание на желязо над 58 % (205) В допълнение към нарушенията по отношение на ценообразуването и минния добив от затворен тип, приложими спрямо всички класове желязна руда, използвани от JSW, ПИ е въвело поне от 2012 г. насам, включително през РП, експортна такса върху желязната руда със съдържание на желязо над 58 %. Поради съображения за поверителност допълнителните подробности относно използването на този клас от оказалия съдействие производител износител бяха разгласени изрично на JSW. (206) По време на РП мярката е била в сила съгласно Уведомление № 58/2022—Митници (79) за желязна руда със съдържание на желязо над 58 %. Комисията вече оцени тази мярка в разследването в рамките на прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките от 2022 г. по отношение на вноса на тръби от пластичен чугун от Индия (80) („тръби от пластичен чугун“), в което стигна до заключението в съображение 147, че с мярката местните дружества за минен добив на желязна руда се упълномощават или им се възлага да продават желязна руда на местно равнище на ниска цена. Комисията също така стигна до заключението, че мярката е постигнала желания ефект на политиката да се намали цената на желязната руда на вътрешния пазар до изкуствено ниско равнище в полза на промишлеността надолу по веригата, включително производителите на разглеждания продукт, като по този начин е довела до нарушения на вътрешния пазар на желязна руда в Индия. В тези решения Комисията взе предвид множество доказателства, включително подготвителната работа по съответните законови и подзаконови актове, проактивния мониторинг на прилагането на мярката от страна на ПИ, за да се гарантира, че планираната цел на политиката е постигната, както и ясните икономически последици, породени от това ограничение, което води до ясен спад на цените на вътрешния пазар към момента на въвеждане на експортната такса, което отразява и нейното равнище. (207) След окончателното разгласяване ПИ заяви, че експортната такса е била приложима само за желязна руда със съдържание на желязо над 58 %, която е един от седемте класа, проследявани съгласно системата за ценообразуване на IBM, и че Комисията не е разполагала с информация относно класовете желязна руда, закупени от JSW. Освен това ПИ заяви, че констатацията на Комисията, че мярката е постигнала желания ефект на политиката, съответства на предходно разследване, свързано с различен продукт и различен РП, и поради това не може да бъде използвана. Освен това ПИ заяви, че значителните обеми на износа, регистрирани през РП, противоречат на констатациите на Комисията. (208) Комисията отбеляза, че чувствителната информация по досието включва достатъчно подробни данни за класовете желязна руда, доставени от JSW, за да се извърши анализът. Комисията също така счете, че тъй като констатацията се отнася до една и съща експортна такса, свързана със същия клас желязна руда, която не се е променила след предишното разследване, тази констатация остава валидна. Що се отнася до обема на износа, Комисията счете това твърдение за неуместно, тъй като данъкът върху износа по своето естество представлява ограничение на износа. Във всеки случай, както е отбелязано в съображение 197, общият обем на износа на желязна руда е бил много малък в сравнение с равнището на производство, като се отбелязва, че както е посочено на страница xi от доклада на ISID, Индия е сред най-големите производители на желязна руда в света. Поради това Комисията отхвърли твърдението. 3.2.2.2.5. Ограничения за транспортирането на желязна руда с цел износ (209) През 2021 г. ПИ прие т.нар. „Политика за желязната руда, 2021 г.“ (81). Обявената цел на мярката е била да се насърчи вътрешното производство на стомана, както е посочено в първия параграф от нейното въвеждане. За тази цел в политиката са определени четири категории клиенти, класирани според приоритета за получаване на разпределени вагони за превоз на желязна руда. Клиентите, към които се отнасяше износът на желязна руда, са поставени в четвъртата категория клиенти, т.е. в категорията с най-нисък приоритет. Тази мярка е създала ясна тенденция в полза на вътрешните доставки на желязна руда в съответствие с всеобхватните политики на ПИ за осигуряване на достатъчно доставки на желязна руда на ниски цени за местните производители надолу по веригата. Производителите на желязна руда, които желаят да изнасят желязна руда, са изправени пред допълнителна пречка от тази мярка, ако обмислят да изнасят, вместо да доставят желязната руда на вътрешния пазар. Това се потвърждава и от много ниското равнище на износа на желязна руда от Индия. В доклад, публикуван през януари 2026 г. от индийското Министерство на пристанищата, корабоплаването и водните пътища (82), това ограничение е посочено като първия въпрос, който трябва да бъде разгледан за увеличаване на превозите на желязна руда. В таблица 18 от доклада се настоява за преодоляване на недостига на съоръжения за евакуацията на желязна руда от мините към пристанищата, разпределени от Министерството на железниците в категория D. В доклада се стига до заключението, че това ограничение води до остатъчно и несигурно разпределение на съоръжения, особено в периоди на голямо търсене за стоки с по-висок приоритет, което води до системни забавяния при разполагането върху съоръжения за евакуация на желязна руда до пристанищата. В доклада се дава пример с Paradip Port, което има капацитет за обработка на 18 съоръжения за желязна руда дневно, но доставките на съоръжения средно са само 3,83 съоръжения на ден през финансовата 2022—2023 година и 4,09 съоръжения на ден през финансовата 2023—2024 година. (210) Комисията също така оцени тази мярка в разследването относно тръбите от пластичен чугун и в съображение 151 отбеляза, че вътрешният превоз на желязната руда има приоритет пред превоза за износ. Комисията също така отбеляза, че целта на политиката е била да се насърчи вътрешното производство на стомана. Поради това Комисията счете, че политиката представлява мярка в полза на местната стоманодобивна промишленост, която показва целта за намаляване на цената на желязната руда. (211) След окончателното разгласяване ПИ заяви, че мярката не регулира цените и че определянето на по-нисък приоритет за износа на товари не доказва, че цените на желязната руда на вътрешния пазар са засегнати от нарушения. ПИ добави, че Комисията не е успяла да докаже причинно-следствена връзка между мерките и разследваните производители. Освен това ПИ заяви, че посочените от Комисията статистически данни предполагат наличието на ограничение, засягащо само конкретно пристанище, което не служи за установяване на причинно-следствена връзка с разследвания производител износител. (212) Комисията счете твърдението, че мярката не регулира пряко цените, за неуместно. Според Комисията мярка, която отдава приоритет на транспорта на желязна руда на вътрешния пазар пред износа на желязна руда, представлява ограничение на износа, ефективно насочено към облагодетелстване на местната стоманодобивна промишленост, включително на разследвания производител износител. Освен това в съображения 216—219 Комисията определи количествено произтичащата полза за разследвания производител износител от всички мерки, изброени в съображение 180. Комисията отбеляза, че целта на докладваните статистически данни е да се даде действителен пример за това как мярката действително възпрепятства износа на желязна руда и следователно дали мярката е допринесла за нарушения на цените на желязната руда, съгласно заключенията в съображение 213. Поради това Комисията отхвърли твърдението. 3.2.2.2.6. Заключение (213) Комисията стигна до заключението, че всички горепосочени мерки, приложени от ПИ, са довели до стабилни доставки на желязна руда на засегнати от нарушения цени в полза на производителите на стомана в Индия. 3.2.2.3. Съществуване на специфична пазарна ситуация, засягаща цените на СВПП на вътрешния пазар (214) Комисията оцени дали установените в раздел 3.2.2.2 мерки, приети от ПИ и довели до изкуствено ниски разходи за материали за влагане за желязната руда за местните производители на стомана, представляват СПС, която засяга цените на СВПП на вътрешния пазар в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент. За тази цел Комисията разгледа по какъв начин тези мерки са оказали въздействие върху разходите за производство на СВПП в Индия. (215) Комисията анализира дали цените на желязната руда на вътрешния пазар в Индия действително са били по-ниски от пазарните цени, при които няма нарушения и които не са засегнати от тези нарушения. Комисията основа анализа си на данните, събрани от JSW, като се има предвид, че дружеството de facto е единственият производител износител на продукта, предмет на разследването, и също така представлява значителен дял от вътрешното производство и продажби на СВПП. Комисията провери дали цените на JSW на вътрешния пазар, платени за закупуване на желязна руда, използвана в производството на СВПП, са в съответствие със съответните публикувани цени на IBM. Тъй като ценовият механизъм IBM гарантира, че всички продажни цени на желязната руда на вътрешния пазар са в значителна степен приведени в съответствие с тази цена, включително покупките от JSW, Комисията съсредоточи своя подробен анализ на цените върху данните на JSW. (216) За да провери въздействието на нарушенията, предизвикани от мерките на ПИ, върху цените на желязната руда на вътрешния пазар, Комисията разгледа референтна стойност, която би могла да се използва за представяне на цените на желязната руда, при които няма нарушения, при нормални пазарни условия на вътрешния пазар. Комисията извърши оценка за JSW. (217) Разходите за желязна руда за JSW са среднопретеглените разходи за съответните три източника на желязна руда, посочени в съображение 179. Поради причините, посочени в съображения 182—198, Комисията счете, че всички цени на желязната руда на вътрешния пазар са били засегнати от посочените нарушения и поради това не е имало подходящи цени на вътрешния пазар, при които няма нарушения, за да се сравни въздействието на политиките на ПИ, тъй като четирите основни източника на нарушения са засегнали всичката желязна руда, продавана на вътрешния пазар. Поради това Комисията трябваше да сравни цените на желязната руда на вътрешния пазар, платени от JSW, и цените на IBM с референтна стойност, която е представителна и възможно най-близка до цената на вътрешния пазар, при която няма нарушения. Тъй като, както е обяснено в съображения 199—204, Комисията също така стигна до заключението, че желязната руда, доставяна за собствени нужди, е засегната от нарушения, тя трябваше да сравни разходите за желязната руда, доставяна за собствени нужди, със същата представителна референтна стойност. (218) С оглед на това Комисията счете за подходяща референтна стойност експортната цена на индийската желязна руда за всички местоназначения. Предвид ограничения износ на желязна руда поради всички политики, въведени от ПИ, Комисията използва експортните цени на желязната руда с две различни групи с представително съдържание на желязо и формира референтната цена за всички други класове желязна руда въз основа на разликите в цената на вътрешния пазар за всеки клас. Това сравнение показа значително по-ниски цени на желязната руда на вътрешния пазар и разходи за желязна руда, доставяна от собствени източници, за съответните категории в Индия. Коригираната цена на желязната руда, състояща се от среднопретеглените цени или разход за желязо от вътрешни източници, също е била значително по-висока от некоригираната цена на желязната руда. (219) Поради съображения за поверителност допълнителни подробности относно дела на източниците на желязна руда в производството на СВПП бяха разгласени изрично на JSW. Като използва коригираните разходи за желязна руда и като взе предвид дела на разходите за желязна руда в общите разходи за производство на СВПП, Комисията изчисли, че разходите за СВПП биха били по-високи при липсата на изкуствено занижените разходи за желязна руда и поради това е налице специфична пазарна ситуация по отношение на цените на СВПП на вътрешния пазар, засягащи JSW. В това заключение е взета предвид и вътрешната структура на пазара на СВПП, където има няколко производители на СВПП с господстващо положение и много малко внос. Поради това ниските цени на желязната руда трябва да са оказали непосредствено пряко въздействие върху понижаването на цените на СВПП на вътрешния пазар за тези няколко основни доставчици на СВПП на пазара, което потвърждава съществуването на специфична пазарна ситуация по смисъла на член 2, параграф 3 от основния регламент. (220) След окончателното разгласяване ПИ заяви, че Комисията не е доказала защо цената на IBM е ненадеждна и защо не може да бъде добра референтна цена. ПИ добави, че Комисията не е доказала защо разликите между цената на IBM и референтната стойност, избрана от Комисията, се дължат на нарушение на вътрешния пазар, тъй като ПИ твърди, че разликите могат да се дължат на разлики между вътрешния и експортния пазар, като например че те се отнасят до различни пазари, пунктове за продажба и условия на конкуренция. Освен това ПИ заяви, че тъй като Комисията не е доказала нарушения на цените вследствие на мерките, изброени в съображение 180, тя не е представила доказателства, че те са имали кумулативен ефект за нарушаване на цената на желязната руда на вътрешния пазар. ПИ също така твърди, че Комисията не е доказала, че концентрираната пазарна структура на СВПП и ниският внос са причинени от посочените мерки по отношение на желязната руда или че тези мерки са довели до по-ниски цени на СВПП. Поради всички тези причини ПИ стигна до заключението, че Комисията не разполага с достатъчно доказателства, за да установи наличието на СПС. (221) Комисията отбеляза, че в съображения 182—198 е представила доказателства защо цената на IBM е била нарушена и поради това ненадеждна, и в съображение 218 е предложила референтна стойност, при която няма нарушения. ПИ не обясни как твърдените фактори биха могли да обяснят разликата между цената на IBM и референтната стойност. В това отношение Комисията отбеляза, че на конкурентните пазари, т.е. на пазарите, на които няма нарушения, цената на вътрешния пазар и експортната цена биха били . Освен това Комисията отбеляза, че ПИ не е представило референтни стойности, алтернативни на предложените от Комисията. Поради причините, изложени в съображения 182—213, Комисията счете, че мерките, посочени в съображение 180, са изкривили цените на желязната руда на вътрешния пазар, а в съображения 218—219 Комисията също така остойности нарушението, сравнявайки го с референтна стойност, при която няма нарушения, като отбеляза, че действителната стойност е поверителна, но е била разгласена на разследвания производител износител. Поради това Комисията счете, че е предоставила достатъчно доказателства и аргументи, за да обоснове съществуването на СПС. Поради това Комисията отхвърли твърдението. (222) След окончателното разгласяване ПИ заяви, че два елемента доказват, че вътрешният пазар на желязна руда е пазарно ориентиран. Първо, че по-голямата част от производството произхожда от мини за търговски цели, които не са предназначени за собствено потребление, и второ, че финансовите отчети на NMDC и OMC показват тяхната рентабилност. Освен това ПИ заяви, че при предишно разследване относно ГВПП Комисията не е установила никакво нарушение на цените на желязната руда, което би довело до установяване на СПС, и поради това ПИ заяви, че не е възможно да се установи СПС за СВПП, които са продукт надолу по веригата на ГВПП. И накрая, ПИ заяви, че Комисията е трябвало да използва действителните разходи за снабдяване с желязна руда, направени от JSW, за да анализира цените на желязната руда. (223) В съображения 182—204 Комисията посочи по какъв начин NMDC и OMC са определяли цената на IBM. Комисията не счете, че двата елемента, посочени от ПИ, са от значение, за да се опровергае нарушението. Що се отнася до първия елемент, в съображение 182 Комисията вече се позова на пазарните дялове. По отношение на втория елемент Комисията счете, че рентабилността не възпрепятства възможността за определяне на цените. Освен това Комисията отбеляза, че констатациите в настоящото разследване произтичат от съществените данни и информация, събрани за целите на настоящото разследване, и не счете за уместно да сравнява констатациите от други разследвания. И накрая, Комисията вече обясни и остойности в съображения 218—219 нарушението при цените на желязото на вътрешния пазар и посочи в съображения 233—234 причините, поради които е трябвало да коригира нормалната стойност. Поради това Комисията отхвърли твърдението. 3.2.2.3.1. Заключение (224) С оглед на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че в Индия съществува специфична пазарна ситуация, засягаща цените на СВПП на вътрешния пазар. 3.2.2.4. Правилно сравнение (225) Комисията прецени дали може да се направи адекватно сравнение по смисъла на член 2, параграф 3 от основния регламент между нормалната стойност и експортната цена на JSW поради съществуването на специфична пазарна ситуация. За тази цел Комисията оцени относителното въздействие на СПС върху продажбите на вътрешния пазар и експортните продажби. (226) Комисията установи, че условията на конкуренция в Индия и в Съюза се различават значително. (227) Както е посочено в таблица 1, индийският пазар на СВПП с приблизително потребление от 21 178 934 тона е бил доминиран от индийски производители, като вносът е възлизал само на около 2 %. Това ниско равнище на вноса е било наблюдавано в продължение на най-малко три години според информацията в досието. Поради това Комисията отбеляза, че индийският пазар на СВПП се характеризира с незначително равнище на внос. На този пазар всички индийски производители се възползват от съществуването на специфична пазарна ситуация, като изкуствено намаляват разходите си. Въз основа на това Комисията стигна до заключението, че конкретната пазарна ситуация оказва значително въздействие върху цените на СВПП на вътрешния пазар. (228) За разлика от това пазарът на Съюза на СВПП се характеризира с комбинация от производители от Съюза и внос от няколко държави, както е посочено в раздели 4.1, 4.4 и 5.2. Поради това потенциалното въздействие на наличието на специфична пазарна ситуация върху експортната цена на Съюза при всички случаи би било значително отслабено от наличието на редица други фактори, водещи до формирането на такива експортни цени. Тези фактори включват, наред с другото, конкуренцията от страна на производители от Съюза, които не се ползват от подобна специфична пазарна ситуация по отношение на доставките на желязна руда, факта, че на пазара на ЕС има само един индийски производител износител, а не повече индийски дружества, или съществуването на всички други производители износители от разследваните държави, както и от други държави. (229) Въз основа на всички горепосочени елементи Комисията стигна до заключението, че конкретната ситуация на пазара е засегнала по различен начин цените на вътрешния пазар в сравнение с експортните цени. Следователно СПС не дава възможност за адекватно сравнение между цените на вътрешния пазар в Индия и експортните цени в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент. (230) След окончателното разгласяване JSW и ПИ заявиха, че Комисията не е успяла да докаже, че твърдяната СПС е оказала различно въздействие върху цените на вътрешния пазар и експортните цени, което следователно не дава възможност за адекватно сравнение. JSW заяви, че има едни и същи производствени разходи, независимо дали разглежданият продукт е бил продаван на вътрешния пазар, или е бил изнасян. Освен това JSW и ПИ заявиха, че Комисията не е обяснила в достатъчна степен как факторите, изброени в съображения 227 и 228, са взаимодействали със СПС, за да доведат до невъзможност за сравнение на цените на вътрешния пазар и експортните цени. ПИ също така заяви, че констатацията на Комисията се основава на „недоказана“ прогноза, че експортните цени ще бъдат понижени, а не на обоснована констатация, и че Комисията не е установила степента на твърдяното различно въздействие. Освен това ПИ заяви, че ако общата разлика в структурата на пазара е достатъчна, втората част на член 2, параграф 3 от основния регламент ще бъде автоматично изпълнена, което ПИ не счита за достатъчно. Освен това JSW заяви, че обосновката на Комисията е противоречива, тъй като по-малката конкуренция на индийския пазар е трябвало да доведе до по-високи цени, а по-голямата конкуренция на пазара на ЕС е трябвало да доведе до по-ниски цени, независимо от начина, по който са структурирани разходите. JSW добави, че тази констатация би била в съответствие с дъмпингов марж на JSW без корекция на СПС. (231) Комисията изрази несъгласие, че не е успяла да докаже, че СПС е засегнала по различен начин цените на вътрешния пазар и експортните цени. Комисията отбеляза, че независимо дали производствените разходи са едни и същи за продуктите, продавани на вътрешния пазар, или за износ, в съображения 227—229 тя е представила обосновка защо установената в Индия СПС не позволява правилно сравнение поради различните относителни преобладаващи условия на конкуренция в Индия и ЕС. В това отношение в доклада на специализираната група по случая DS529 се посочва, че условията на конкуренция са фактор, който засяга по различен начин цените на вътрешния пазар и цените на вноса (83). (232) По-конкретно, докато в Индия ценообразуването е било засегнато от установената СПС, тъй като е било от полза за местните производители и почти без конкуренция от чуждестранни производители, в Съюза СПС е имала много различно въздействие (ако изобщо е имала такова) поради факта, че преобладаващите условия на конкуренция и следователно ценообразуването са резултат от доставки от производители от много държави, които не са се възползвали от такива мерки, създаващи СПС. Тези заключения се основават на фактическите обстоятелства, установени в настоящото разследване, както е обяснено в съображения 227 и 228, и JSW не предостави никакви доказателства за обратното. Комисията счете за достатъчно, съгласно член 2, параграф 3 от основния регламент, да определи, че установената СПС е оказала въздействие върху ценообразуването при продажбите на вътрешния пазар, докато предвид различните преобладаващи пазарни условия и съответно ценообразуването в ЕС тя е довела до различно въздействие (ако изобщо е имало такова), което не е позволило цените на вътрешния пазар и експортните цени да бъдат надлежно сравнени. Освен това Комисията не счете за уместно твърдението на JSW относно връзката между степента на конкуренция и равнището на цените в контекста на сравнението между цените на вътрешния пазар и цените в ЕС, тъй като то се отнасяше само до цените в Индия, от една страна, и до цените в рамките на ЕС, от друга страна. Поради това Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 225—229. 3.2.3. Нормална стойност (233) Както е посочено в съображения 179—229 относно наличието на специфична пазарна ситуация на пазара на СВПП в Индия, Комисията отбеляза, че всички продажби на JSW на вътрешния пазар са били засегнати, тъй като наборът от мерки, приложени от ПИ, е довел до изкуствено ниски разходи за желязната руда, необходима за цялото производство на СВПП. Вследствие на това Комисията формира нормалната стойност въз основа на производствените разходи в държавата на произход плюс разумна сума за разходи за продажба, общи и административни разходи и реализиране на печалба в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент. (234) В съответствие с член 2, параграф 5 от основния регламент всички разходи, отчетени от JSW, бяха използвани при формирането на нормалната стойност, с изключение на желязната руда, добивана на вътрешния пазар. За тези разходи за желязна руда Комисията се позова на представителните цени на желязната руда, при които няма нарушения, както е описано в съображения 216—219. По отношение на разходите за продажба, общите и административни разходи (ПОАР) Комисията използва проверените общи ПОАР, отчетени от JSW при продажбите на вътрешния пазар на разглеждания продукт. Що се отнася до печалбата, Комисията използва разумен марж на печалбата въз основа на продажбите на JSW на различните видове на продукта от СВПП на вътрешния пазар. (235) След окончателното разгласяване JSW заяви, че групите съдебни заседатели на СТО и Апелативният орган са установили, че член 2.2.1.1 от Споразумението за СТО не позволява корекции на разходите като направената от Комисията. Освен това JSW изрази несъгласие с метода, използван от Комисията за установяване на разумен марж на печалбата. По-специално JSW заяви, че тъй като Комисията не е разполагала с доказателства, че JSW е било в състояние да отрази увеличението на разходите в цените си на вътрешния пазар, тя е трябвало да изчисли печалбата въз основа на продажбите, които биха били част от обичайните търговски разходи, като се използват увеличените производствени разходи, произтичащи от СПС, в съответствие с предишни разследвания, при които Комисията не е взела предвид производствените разходи въз основа на член 2, параграф 5 от основния регламент. Накрая, JSW заяви, че при количественото определяне на СПС Комисията не е трябвало да въвежда корекция на експортната такса, тъй като тя е довела до формирана цена, несъвместима с цената на международния пазар. (236) Комисията отбеляза, че JSW не е обяснило по какъв начин използваната от Комисията методика не е в съответствие с правото на СТО. Тълкуването, което изглежда предлага JSW, би лишило от смисъл член 2, параграф 3 от основния регламент и член 2.2 от антидъмпинговото споразумение (АДС) на СТО. Комисията припомня, че в дело DS529 (84) групата съдебни заседатели изрично признава, че специфична пазарна ситуация може да произтича от евтини материали за влагане. Поради това член 2, параграф 5 от основния регламент (и член 2.2.1.1 от АДС на СТО) не може да се тълкува в смисъл, че лишава разследващия орган от всякакви средства за правна защита за справяне с такава основана на разходите специфична пазарна ситуация. Очевидно е, че в случаите на основана на разходите СПС засегнатите от СПС разходи трябва да бъдат заменени. В това отношение Комисията също така припомня, че в доклада на групата съдебни заседатели по делото DS529 (85), посочен от JSW, тази група ясно е заявила, че може да има „основателни причини“, различни от изрично посочените в член 2.2.1.1 от АДС на СТО, които позволяват на разследващия орган да не използва разходите в документацията, водена от производителя износител. Наличието на основана на разходите СПС очевидно представлява такава „основателна причина“. (237) Що се отнася до метода за получаване на разумна печалба съгласно член 2, параграф 3 от основния регламент, поради съществуването на СПС Комисията формира нормалната стойност, както е посочено в съображение 233, въз основа на производствените разходи в държавата на произход плюс разумна сума за разходите за продажба, общите и административните разходи и размера на печалбата. Комисията счете, че основаването на тази печалба на всички сделки, извършени при обичайни търговски условия, при използване на данните, предоставени от JSW по вид на продукта, е довело до разумна печалба, отговаряща на всички изисквания на член 2, параграф 6. JSW не предостави никакви доказателства защо такъв метод не би бил уместен, както се изисква в член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент. Като се има предвид, че от мерките, анализирани по време на разследването, са се възползвали всички местни производители на СВПП в Индия, както е посочено в съображение 213, както и с оглед на вътрешната структура на индийския пазар на СВПП, където има няколко доминиращи производители на СВПП и много малко внос, използваният от Комисията метод е довел до печалба, която не надвишава печалбата, обичайно реализирана от други износители или производители при продажбата на продукти от същата обща категория на вътрешния пазар на държавата на произход. (238) По отношение на корекцията, дължаща се на експортната такса, Комисията отбеляза, че е приложила експортната такса само за класове желязна руда над 58 %. Комисията също така отбеляза, че JSW не оспорва, че тези класове действително подлежат на облагане с такава експортна такса. Поради това, дори да е имало разлика между индийската желязна руда от класове над 58 % и желязната руда с произход от други държави, това трябва да се дължи на причини, различни от експортната такса. 3.2.4. Експортна цена (239) Включеният в извадката производител износител е изнасял за Съюза директно за независими клиенти. Поради това в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент експортната цена е действително платената или подлежаща на плащане за разглеждания продукт цена, когато той се продава за износ за Съюза. 3.2.5. Сравнение (240) Съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент от Комисията се изисква да извърши обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена на едно и също ниво на търговия и да вземе предвид под формата на корекции разликите във факторите, които засягат цените и тяхната сравнимост. В разглеждания случай Комисията избра да сравни нормалната стойност и експортната цена на включените в извадката производители износители на ниво на търговия франко завода. Както е обяснено по-долу, когато бе целесъобразно, нормалната стойност и експортната цена бяха коригирани с цел: i) да бъдат възстановени до ниво франко завода; и ii) да се направят корекции за разликите във факторите, за които се твърди и е доказано, че засягат цените и тяхната сравнимост. 3.2.5.1. Корекции на нормалната стойност (241) Както е обяснено в съображение 234, нормалната стойност бе установена на ниво на търговия франко завода, като се използваха производствените разходи заедно със сумите за ПОАР и за печалба, които бяха приети за разумни за това ниво на търговия. Поради това не бяха необходими корекции за възстановяване на нормалната стойност до ниво франко завода. Комисията не намери основания за извършване на корекции на нормалната стойност, нито някой от включените в извадката производители износители поиска такива корекции. 3.2.5.2. Корекции на експортната цена (242) За да се възстанови експортната цена до равнище на търговия франко завода, бяха направени корекции за сметка на: мита, други вносни такси, навло, застраховка, обработка, товарене и допълнителни разходи. (243) Бяха направени корекции за следните фактори, влияещи върху цените и тяхната сравнимост: разходи за опаковане, банкови такси, комисиони и кредити. 3.2.6. Дъмпингови маржове (244) За включените в извадката оказали съдействие производители износители Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност за всеки вид на сходния продукт със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт в съответствие с член 2(11) и (12) от основния регламент. Въз основа на това Комисията установи дъмпингов марж, изразен като процент от цената CIF на границата на Съюза без платено мито, на ниво 9,5 %. (245) След окончателното разгласяване JSW заяви, че цената CIF за продажбите, извършени чрез несвързани търговци, следва да бъде увеличена, за да се отчетат печалбата и ПОАР на тези дружества. JSW добави, че Комисията е следвала този подход при предишни разследвания. (246) Комисията отбеляза, че JSW не е представило никакви доказателства относно цената CIF на границата на Съюза, приложима за сделки с участието на несвързани търговци. Освен това Комисията счете, че всяко разследване е специфично за всеки отделен случай и че констатациите и заключенията, направени в рамките на настоящото разследване, се основават на събраните и проверени действителни данни и информация. Поради това Комисията отхвърли твърдението. (247) За оказалите съдействие производители износители, невключени в извадката, Комисията изчисли среднопретегления дъмпингов марж в съответствие с член 9, параграф 6 от основния регламент. Поради това този марж бе определен въз основа на маржовете за включените в извадката производители износители. Въз основа на това окончателният дъмпингов марж за оказалите съдействие производители износители, невключени в извадката, е 9,5 %. (248) По отношение на всички други производители износители в Индия Комисията определи дъмпинговия марж въз основа на наличните факти в съответствие с член 18 от основния регламент. За тази цел Комисията определи степента на съдействие на производителите износители. Степента на съдействие представлява обемът на износа на оказалите съдействие производители износители за Съюза, изразен като процент от общия внос от засегнатата държава за Съюза през РП, установен въз основа на данни от Евростат. (249) Степента на съдействие в този случай е висока, тъй като износът на оказалите съдействие производители износители е представлявал около 100 % от общия внос през РП. Въз основа на това Комисията реши да определи дъмпинговия марж за неоказалите съдействие производители износители на равнището на включеното в извадката оказало съдействие дружество с най-висок дъмпингов марж, на което е предоставено индивидуално разглеждане. (250) Окончателните дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва: Дружество Окончателен дъмпингов марж (%) — JSW Steel Limited — JSW Steel Coated Products Limited 9,5 Други оказали съдействие дружества 9,5 Целият друг внос с произход от засегнатата държава 9,5 3.3. Япония 3.3.1. Свързани дружества и сделки между несвързани лица (251) След решението за изготвяне на извадката, тъй като Комисията ги счете за свързани в разследването относно ГВПП (86), Nippon Steel заяви за целите на настоящото разследване, че не е свързано с търговеца Marubeni-Itochu Steel Inc. („MISI“), участващ както в продажбите на вътрешния пазар, така и в експортните продажби на разглеждания продукт, произведен от Nippon Steel. В това отношение Nippon Steel припомни критериите за определяне на свързаните страни, включени в член 127, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията (87) („изпълнителен регламент относно Митническия кодекс на съюза (МКС)“), и предостави подробности относно корпоративните връзки между двете дружества. Въз основа на това Nippon Steel заяви, че самият факт, че Nippon Steel е притежавало акции в трети субект успоредно с MISI, не е достатъчен, за да се заключи, че MISI е свързано с Nippon Steel. В подкрепа на това Nippon Steel припомни, че в антисубсидийното разследване относно нови задвижвани с акумулаторна батерия електрически превозни средства за пътници с произход от КНР (88) Комисията не е третирала групата SAIC и China FAW Corporation Limited като свързани, въпреки факта, че те са имали съвместни предприятия с Фолксваген, както става ясно от приложението към окончателния регламент по това разследване (89), и по подобен начин Комисията не е третирала като свързани производителите, които са имали съвместни предприятия с производителя на батерии CATL. (252) Въз основа на предоставените подробности Комисията счете, че съществува връзка между Nippon Steel и MISI въз основа на съвместна собственост на трети субект, който дружествата са контролирали заедно съгласно член 127, параграф 1, буква ж) от изпълнителния регламент относно МКС и който е установил тяхното законно признато търговско партньорство съгласно член 127, параграф 1, буква б) от изпълнителния регламент относно МКС. В това отношение в самото начало Комисията отбеляза, че в антидъмпинговото разследване относно някои горещовалцовани плоски продукти от стомана от Япония самото Nippon Steel е декларирало по собствена инициатива MISI като свързан субект именно поради факта, че Nippon Steel и MISI заедно са притежавали почти 100 % от акциите на този трети субект (90). Във всеки случай, въз основа на документите, предоставени от Nippon Steel в рамките на настоящото разследване, положението е било същото през разследвания период, когато Nippon Steel и MISI са имали правомощия да назначават почти всички директори, включително председателя. Освен това Комисията отбеляза по отношение на констатациите си в антисубсидийното разследване относно задвижваните с акумулаторна батерия електрически превозни средства от КНР, че от постановителната част и приложението към регламент за изпълнение (ЕС) 2024/2754 е видно, че групата SAIC и China FAW Corporation Limited имат различни съвместни предприятия с Фолксваген. Напротив, разглежданата в настоящия случай ситуация е съвместната собственост на един и същ трети субект, който MISI и Nippon Steel контролират заедно. Освен това Комисията счете, че един производител е свързан с CATL (91). Независимо от това, всяко определяне на наличието на връзка между страни трябва да се основава на фактите и обстоятелствата по всеки отделен случай. Случаят със задвижваните с акумулаторна батерия електрически превозни средства от КНР се отнасяше до антисубсидийно разследване с конкретни факти и обстоятелства, които бяха взети предвид. Настоящото разследване, от друга страна, е антидъмпингово разследване, което се отнася до друга държава и до друга икономическа действителност и до различни други факти и обстоятелства. Поради това Комисията отхвърли това твърдение. (253) Освен това Nippon Steel заяви, че не е законово признат търговски партньор на MISI поради дяловото участие в трети субект, тъй като в решението по делото Baltic Master (92) Съдът изисква за тази квалификация да са изпълнени националните разпоредби относно признатите партньори, а MISI и Nippon Steel не са сключили такова споразумение (т.нар. kumiai) съгласно японското право. (254) Комисията обаче отбеляза, че Nippon Steel и MISI заедно са притежавали пряко почти 100 % от акциите на трети субект. Независимо от правното определение за свързани дружества в Япония съгласно японското законодателство, съгласно посочения член 127 от изпълнителния регламент относно МКС — разпоредбата, която обикновено се прилага за установяване на отношения при разследвания за търговска защита в Съюза — тези страни се считат за юридически признати търговски партньори съгласно член 127, параграф 1, буква б) от изпълнителния регламент относно МКС като съсобственици на трето предприятие съгласно японското законодателство и следователно за свързани страни. Поради това Комисията отхвърли това твърдение. (255) Освен това Nippon Steel заяви, че не е било в състояние да упражнява натиск или да направлява MISI, тъй като размерът на съвместните субекти е бил незначителен в сравнение с Nippon Steel и MISI. (256) Комисията отбеляза, че в член 127 от акта за изпълнение на МКС не се споменава никакво изискване по отношение на относителния размер на контролирания трети субект в сравнение с контролиращите субекти. Следователно, дори ако третият субект е по-малък по отношение на приходите и персонала, връзката все пак може да бъде установена съгласно член 127, параграф 1, буква ж) от изпълнителния регламент относно МКС. Поради това Комисията отхвърли това твърдение. (257) Във всеки случай Nippon Steel заяви, че ако Комисията реши да поддържа позицията си, че MISI е свързана с Nippon Steel страна, тя следва да признае, че продажбите между Nippon Steel и MISI се извършват при условията на сделка между несвързани лица и следва да третира продажбите за тези субекти по начин, подобен на продажбите на Nippon Steel за несвързани страни. В подкрепа на това Nippon Steel представи чувствителни елементи относно рамковите споразумения между Nippon Steel и неговите търговци, процеса на продажба и покупките на разглеждания продукт от страна на MISI. (258) В началото Комисията призна, че рамковите споразумения със свързани субекти, които са ѝ били предоставени, са сходни по съдържание и условия. В нито едно от рамковите споразумения обаче не се уточнява как се определят крайните цени, как се плащат комисиони или други подробности от значение за определянето на сделките като извършени между несвързани лица при справедливи пазарни условия. (259) Освен това, според твърденията на самото дружество, посочени в изложението му и въз основа на проверките, преговорите относно цените за продажбите на крайни клиенти с участието на свързани търговци на практика са се провеждали или чрез търговеца, или пряко с клиента, което означава, че влиянието на търговеца в тези преговори е било ограничено до това да действа като посредник. Поради това крайната цена е била определена главно или от приемането от страна на крайния клиент на офертата на Nippon Steel, или от приемането от страна на Nippon Steel на насрещната оферта на крайния клиент. С оглед на ограниченото влияние (ако изобщо е имало такова) на свързания търговец върху определянето на цената, цената между свързаните субекти бе счетена за ненадеждна. (260) Освен това Комисията не оспорва, че MISI е имало възможност да продава и купува от други несвързани производители. Комисията обаче отбеляза, че сравнението на единичните цени на доставчика на продукта, предмет на разследването, за MISI през разследвания период, предоставено от самото MISI в отговора му на въпросника, показва, че единичната цена на Nippon Steel действително е била най-ниската в сравнение с други японски производители. (261) И накрая, във всеки случай Комисията сравни, въз основа на вида на продукта, цената на равнище FOB на експортните продажби, предназначени за Съюза, между Nippon Steel и MISI, както и между Nippon Steel и неговия друг свързан търговец износител — Nippon Steel Trading Corporation („NST“). Това сравнение показа, че цената между Nippon Steel и MISI и цената между Nippon Steel и NST са били приведени в съответствие (1,5 % от разликата). По този начин MISI се е възползвало от същите цени, определени за свързания търговец NST, чиято връзка с Nippon Steel не е била оспорена. (262) Поради това Комисията отхвърли твърдението, че продажбите на Nippon Steel за MISI са били при условията на сделка между несвързани лица. (263) В заключение Nippon Steel заяви, че в подкрепа на твърденията, обобщени по-горе в настоящия раздел, MISI ще отговори отделно на съответните части от въпросника. Комисията получи отговорите на въпросника от MISI и от свързания с него вносител в Съюза Marubeni-Itochu Steel Europe GmbH („MISEA“). (264) В коментарите си относно окончателното разгласяване Nippon Steel отново изрази несъгласие със заключението на Комисията, че то е свързано с MISI. Тя обаче не представи нови доводи или доказателства. Поради това Комисията отхвърли твърдението. (265) ПЯ заяви, че макар да е вярно, че Nippon Steel и MISI съвместно притежават акции в трети субект, който не е свързан с разглежданите в настоящото разследване сделки, Nippon Steel не е имало пряк или непряк контрол върху MISI. Следователно според ПЯ притежаването на миноритарни дялове в трети субект, който не участва в съответните експортни сделки, не може да бъде достатъчно основание, за да се заключи, че Nippon Steel и MISI са свързани по смисъла на член 2.3 от АДС на СТО. (266) Комисията призна, че Nippon Steel не е имало пряк контрол върху MISI, тъй като връзката между тях е била установена поради съвместната собственост на трети субект. Тази връзка обаче доведе до асоцииране по смисъла на член 2.3 от АДС на СТО, доколкото MISI е изнасяло за Съюза само продукта, предмет на разследването, произвеждан от Nippon Steel, а не продукта, предмет на разследването, закупуван от други японски производители и произвеждан от тях. Констатациите от разследването показаха, че такова търговско поведение не произтича от споразумение между Nippon Steel и MISI, а по-скоро от доброволен ангажимент от страна на MISI. Комисията обаче счете, че този ангажимент, въпреки че е доброволен, несъмнено обвързва свободата на дружеството при определянето на цените и стратегията. В действителност MISI е било зависимо от един-единствен доставчик за продажбите си в Съюза на продукта, предмет на разследването. Тези ограничения водят до липса на независими действия от страна на MISI. Освен това проверката показа, че MISI е споделило с Nippon Steel информация за възможните клиенти, които се нуждаят от продуктите на Nippon Steel, и за пазарите, на които Nippon Steel би могло да желае да разшири дейността си. По този начин MISI е предоставяло на Nippon Steel услуга, която е по-широка от обичайната дейност по закупуване и препродажба на търговец. Поради това Комисията отхвърли твърдението, че отношенията между Nippon Steel и MISI не са довели до асоцииране. (267) Освен това ПЯ заяви, че Комисията не е доказала, че връзката между Nippon Steel и MISI прави експортните сделки ненадеждни за целите на изчисляването на дъмпинговите маржове, като се има предвид, че третият субект, който установява връзката, не е участвал в експортните сделки и ролята на MISI в преговорите за цените е била ограничена. (268) Комисията счете, че фактът, че третият субект, установяващ връзката между MISI и Nippon Steel, не е участвал в сделките за износ за Съюза, не е от значение. Действително връзката може да бъде много добре установена чрез дружество, което не участва в износа на продукта, предмет на разследването, за Съюза. Освен това третият субект, установяващ връзката, не е участвал в сделките за износ за Съюза, но — въз основа на неговия отчет за стопанската дейност — така или иначе е преработвал и продавал стомана в Япония. Комисията също така счете, че ограничената роля на MISI в договарянето на цените може да бъде показател за степента на контрол, който Nippon Steel е запазило върху крайната цена. Поради това Комисията отхвърли твърдението. (269) В коментарите си относно окончателното разгласяване Nippon Steel повтори, че търговските му отношения с MISI и съответните сделки са били в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица, като заяви, че констатациите, изложени в съображения 259—261, не противоречат на това заключение. Първо, Nippon Steel заяви, че процесът на продажба и комисионите, разпределени на търговците, са идентични, независимо дали търговецът е свързано, или несвързано дружество. По-специално то заяви, че крайната цена е била систематично договаряна между Nippon Steel и крайния клиент, преди да бъде нетирана обратно, за да се установи цената между Nippon Steel и търговеца. Второ, що се отнася до факта, че MISI е закупувало от Nippon Steel на най-ниската покупна цена в сравнение с покупната цена от други японски производители, Nippon Steel твърди, че и един от несвързаните с него търговци е закупувал от Nippon Steel на най-ниската покупна цена в сравнение с покупната цена от други японски производители. Nippon Steel добави, че MISI е закупувало от неяпонски доставчици на цени, по-ниски от покупната цена от Nippon Steel. Трето, продажната цена на Nippon Steel за MISI е била в диапазона от 0,15 % от продажната му цена за един от несвързаните с него търговци. (270) Комисията преразгледа докладваните от Nippon Steel сделки по отношение на продажбите му за свързани страни (NST и MISI) и за основния несвързан с него търговец. В действителност продажните цени на тези страни попадат в един и същ диапазон. Този анализ беше извършен въз основа на вида на продукта и гарантира, че е налице достатъчно съответствие между видовете на продукта, препродавани от MISI, NST и основния несвързан търговец. Вследствие на това Комисията прие твърдението на Nippon Steel, че тези цени са били в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица, и съответно преразгледа изчислението на дъмпинга за експортните продажби както чрез MISI, така и чрез NST. 3.3.2. Прилагане на разпоредбите на член 18, параграф 1 от основния регламент (271) На 19 декември 2025 г. Комисията уведоми Nippon Steel, че може да се наложи да прибегне до използването на наличните факти съгласно член 18, параграф 1 от основния регламент по отношение на свързан производител на продукта, предмет на разследването, в Япония, Daido, което е предоставило отделен отговор във връзка с изготвянето на извадката, но не е представило отговор на въпросника. Всъщност Nippon Steel е притежавало 5 % или повече от акциите на този производител. (272) На 28 декември 2025 г. Nippon Steel представи мненията си. В коментарите си Nippon Steel не отрича, че притежава дялово участие от 5 % или повече от акциите на въпросния производител. (273) Поради това Комисията счете, че продажбите между NST, един от свързаните търговци на Nippon Steel (в който Nippon Steel също притежава 5 % или повече от акциите), и въпросния производител са свързани продажби съгласно член 127, параграф 1, буква г) от изпълнителния регламент относно МКС. При липсата на проверен отговор на въпросника от страна на Daido, който би показал препродажната цена или по-нататъшната преработка на тези продажби на продукта, предмет на разследването, Комисията счете, че цената на свързаните продажби на NST на вътрешния пазар за Daido е средната цена на 5 % от най-рентабилните несвързани продажби на вътрешния пазар на Nippon Steel и свързаните с него дружества за същия вид на продукта, продаван на Daido. Тези 5 % са изчислени спрямо обема. Освен това за анализа на специфичната пазарна ситуация в раздел 3.3.3 Комисията взе предвид данните за продажбите и цените на вътрешния пазар и за износа на Daido между 2022 г. и разследвания период, налични въз основа на отговорите му във връзка с изготвянето на извадката, при липсата на отговор на въпросника. Когато това беше направено, Комисията насочи данните към „Nippon Steel Group“, а не само към Nippon Steel. (274) На 26 март 2026 г. Комисията уведоми Nippon Steel, че може да се наложи да прибегне до използването на наличните факти съгласно член 18, параграф 1 от основния регламент във връзка с i) непредоставянето на отговор на въпросника от страна на дружество А и дружество Б, които са закупили разглеждания продукт, произведен от Nippon Steel, от MISEA и по време на проверката беше установено, че са дъщерни дружества на дружество В, в което MISI има дял от над 5 %; и ii) непълното разгласяване на всички препродажби на разглеждания продукт на вътрешния пазар по време на РП от страна на трима търговци, свързани с Nippon Steel: NST, Metal One Corporation („Metal One“) и Sumitomo Corporation Global Metals Co., Ltd. („SCGM“). (275) На 7 април 2026 г. Nippon Steel представи мненията си. Във връзка с подточка i), първо, Nippon Steel повтори, че не е съгласно, че е свързано с MISI или че връзката му не е в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица. Освен това Nippon Steel заяви, че дори и да е свързано с MISI, то все пак няма да бъде свързано с дружество А и дружество Б, тъй като не притежава акции в тях и не осъществява стопанска дейност с тях във връзка с разглеждания продукт. То също така добави, че според нея в член 127 от Акта за изпълнение на МКС не са предвидени отношения, надхвърлящи най-много непряката верига на един субект, и като се има предвид, че Nippon Steel е свързано, то би се отклонило от предишната практика на Комисията в антисубсидийното разследване относно задвижваните с акумулаторна батерия електрически превозни средства от КНР (93). Освен това Nippon Steel заяви, че като се има предвид, че MISI е функционирало напълно независимо и при справедливи пазарни условия от Nippon Steel, Nippon Steel не е имало достъп до поверителна информация от MISI, така че изискването за идентифициране и получаване на отговор по приложение I от свързани дружества или за прилагане на член 18 би наложило невъзможна тежест на Nippon Steel. Второ, Nippon Steel заяви, че искането дружеството А и дружеството Б да попълнят отговор на въпросника не би било от полза и би било непропорционално, тъй като то не е препродало разглеждания продукт, а го е преработило. И накрая, Nippon Steel изтъкна факта, че цената на КНП, продавани на дружество А, попада в рамките на средната продажна цена за несвързани клиенти за същите КНП и следователно продажбите за дружество А и дружество Б са били в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица. (276) Комисията отбеляза, че MISEA е продало разглеждания продукт, произведен от Nippon Steel, на дружество А и дружество Б, чието дружество майка е било дружество В. На свой ред MISI е притежавало дял от над 5 % както в MISEA, така и в дружество В. По време на проверката в MISI беше потвърдено, че тези отношения са били в сила по време на разследвания период и дружество В е било включено сред чуждестранните дъщерни дружества на MISI в корпоративния профил на MISI за 2025 г. (94) Това показва, че MISEA и дружество А, от една страна, и MISEA и дружество Б, от друга страна, са свързани, тъй като съгласно член 127, параграф 1, буква г) трета страна (т.е. MISI) пряко или косвено притежава 5 % или повече от акциите и на двете дружества. В това отношение е без значение дали връзката е със самия производител износител. В този случай въпросната връзка е била между продавача MISI и купувачите дружество А и дружество Б. Не може да се твърди, че тъй като връзката не е включвала самия производител износител, такава връзка не е можела да повлияе на продажната цена. Всъщност цените между свързани страни така или иначе са били повлияни от връзката. Определението за свързани страни в член 127 от изпълнителния регламент относно МКС се отнася до „лица“, а член 2, параграф 1 от основния регламент, който включва позоваване на изпълнителния регламент относно МКС за целите на търговската защита, се отнася до „страни“ в това отношение, а не до производители износители. Комисията също така е на мнение, че член 127, параграф 1, буква г) не се ограничава до верига от най-много един субект за установяване на отношения между страните. В действителност точно спецификацията „непряко“ позволява да се включат дялови участия, притежавани чрез верига от дъщерни дружества, и предотвратява заобикалянето на разпоредбата чрез корпоративни структури на няколко равнища на дъщерни дружества, както в този случай, когато непрякото дялово участие на MISI в дружество А и дружество Б се притежава чрез дружество В. Предполагаемата предишна практика на Комисията в антисубсидийното разследване относно задвижваните с акумулаторна батерия електрически превозни средства от КНР не беше допълнително обоснована. Освен това Комисията счете, че в разглеждания случай идентифицирането и получаването на отговор по приложение I от тези свързани дружества не е било невъзможна тежест за Nippon Steel, тъй като а) дружество В вече е участвало в различно качество в предишно разследване относно ГВПП (95), където Nippon Steel е било включено в извадката, б) придобиването от MISI на дружество В е било публична информация и в) определянето от Комисията на дружество А и дружество Б като дъщерни дружества на дружество В се е случило в контекста на рутинните проверки по време на проверката, както е описано подробно в доклада от мисията в MISI. След това прилагането на член 18, параграф 1 по отношение на Nippon Steel произтича точно от връзката. Второ, фактът, че свързано дружество в Съюза не се занимава с препродажба, а по-скоро с преработка, не освобождава дружеството от задължението да отговори на приложение I. Напротив, разходите за преработка придобиват значение при определянето на експортната цена за Съюза на всяка разумна основа, когато продуктите не се препродават във вида, в който са били внесени, както е предвидено в член 2, параграф 9 от основния регламент. В разглеждания случай Комисията не е могла да извърши такава оценка. Поради това Комисията отхвърли твърдението. (277) Накрая, що се отнася до принципа на сделката между несвързани лица при продажбите на MISEA за дружество А, Комисията отбеляза, че цените, които Nippon Steel счита за цени франко завода, са получени чрез приспадане от нетната стойност на фактурата на всички надбавки, платени от MISEA. Когато обаче се сравняват продажните цени, следва да се направи сравнение между фактурираните цени минус съответните транспортни разходи (за да се отчетат разликите в условията на доставка). Това сравнение на равнище CIF на границата на ЕС (т.е. цената CIF минус транспортните разходи в ЕС, за да се отчетат разликите в срока на доставка) показа, че цените на MISEA за дружество А са били средно с 6 % по-ниски от цените на MISEA за несвързани дружества. Поради това Комисията счете, че продажбите на MISEA за дружество А не са били в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица. Що се отнася до принципа на сделката между несвързани лица при продажбите на MISEA за дружество Б, самото Nippon Steel призна, че не може да го докаже, тъй като КНП, продаден на дружество Б, не е бил продаден на друг клиент на MISEA в Съюза. Тъй като обаче дружество Б не оказа съдействие, въз основа на факта, че Комисията стигна до заключението, че продажбите на MISEA за дружество А не са били в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица, нямаше елементи, които да доведат до различно заключение за продажбите за дружество Б. В заключение Комисията отхвърли коментарите и счете продажбите на MISEA за дружество А и дружество Б за свързани продажби. Вследствие на това, при липсата на информация относно препродажната цена на дружество А и дружество Б и относно възможните им разходи за преработка, Комисията счете, че препродажната цена на дружество А и дружество Б е равна на цената на продажбите на MISEA за несвързани клиенти, въз основа на вида на продукта. За дружество Б, което е закупило от MISEA КНП, който не е бил закупен от друг клиент, Комисията използва цената на продажбите на MISEA за несвързани клиенти на най-сходния КНП. (278) Като се има предвид обаче заключението в съображение 270 относно принципа на сделката между несвързани лица за експортните сделки чрез свързания търговец MISI, това вече не е от значение за експортната цена, използвана при изчисляването на дъмпинга. (279) Във връзка с подточка ii) относно липсващите препродажби на вътрешния пазар на трима свързани търговци Nippon Steel се съгласи с оценката на Комисията. (280) Поради това Комисията счете, че цената на тази липсваща препродажба на вътрешния пазар е средната цена на най-рентабилните продажби на вътрешния пазар за несвързани клиенти на Nippon Steel и свързаните с него дружества, представляващи 5 % от обема на продажбите на вътрешния пазар въз основа на вида на продукта. (281) След окончателното разгласяване Nippon Steel заяви, че свързаните с него търговци са действали по най-добрия възможен начин, като са предоставили информация въпреки техническите проблеми. Следователно — според Nippon Steel — не е имало правно основание Комисията да използва най-рентабилните продажни цени на вътрешния пазар като налични факти, тъй като най-добрите налични факти не следва да означават неблагоприятни изводи, както и съгласно съдебната практика на СТО (96). Nippon Steel поиска от Комисията или да не взема предвид недекларираните продажби, или да използва средната цена на всички продажби на вътрешния пазар. (282) Комисията счете, че когато прилагат наличните факти, разследващите органи са длъжни да изберат по безпристрастен и обективен начин тези налични факти, които представляват разумни заместители на липсващата необходима информация в конкретните факти и обстоятелства по даден случай. При това разследващите органи трябва да вземат предвид всички факти, с които действително разполагат. При избора на заместващите факти член 6.8 от АДС на СТО не изисква разследващите органи да изберат фактите, които са най-благоприятни за неоказалата съдействие страна (97). (283) Подходът на Комисията е в пълно съответствие с това предписание. По безпристрастен начин тя използва действителните и проверени данни за цените на Nippon Steel и свързаните с него дружества и ги използва като модел на ценово поведение за данните, които не бяха предоставени. Този подход гарантира, че липсващите препродажби на вътрешния пазар не са били подценени и следователно, че окончателният дъмпингов марж отразява известния дъмпингов потенциал на дружеството през разследвания период. При обстоятелства, при които дадено дружество не предоставя на Комисията някои препродажби, използването на действително и проверено ценово поведение, практикувано от дружеството през разследвания период, като модел не може да се счита, при липса на информация за противното, за субективно или наказателно. Това води до възможно най-точен дъмпингов марж в контекста на липсата на съдействие от страна на дружеството. Освен това Комисията счете, че алтернативата, препоръчана от Nippon Steel, състояща се в неотчитане на недекларираните продажби или използване на средната цена на всички продажби на вътрешния пазар, би представлявала стимул за неоказване на съдействие (98). Поради това Комисията отхвърли твърдението и потвърди методологията, обяснена в съображение 280. 3.3.3. Специфична ситуация на пазара: ефект на изтласкване 3.3.3.1. Анализ (284) За да установи наличието на СПС на пазара на Япония поради ефекта на изтласкване на китайския внос на СВПП, Комисията извърши следния анализ: първо, Комисията анализира степента на навлизане на китайския внос на вътрешния пазар на Япония по отношение на обема; второ, Комисията разгледа съответните пазарни дялове на местните производители спрямо китайския внос и вноса от други трети държави на вътрешния пазар на Япония; трето, Комисията разгледа цените на вътрешния пазар на Япония. След това Комисията анализира всяка друга налична в досието информация относно въздействието на китайския внос върху вътрешния пазар на Япония, включително, ако е налична, рентабилността на местните производители по отношение на продажбите на СВПП на вътрешния пазар. (285) В своя анализ Комисията използва показатели на национално равнище, предоставени от ПЯ, и на равнище дружество, предоставени от включения в извадката производител износител Nippon Steel. И двата набора от показатели бяха проверени на място, както е посочено в съображение 106. (286) В това отношение Комисията припомня, че Nippon Steel не само беше счетено за представително въз основа на предоставената на етапа на изготвяне на извадката информация за обема на износа, но също така въз основа на данните, проверени по време на разследването, и като се има предвид също така свързаният с него производител, посочен в съображения 271—273, е отчело най-малко [50—60 %] от обема на продажбите на СВПП на вътрешния пазар по време на разследвания период. Тези продажби на вътрешния пазар са осигурили на Nippon Steel Group пазарен дял от най-малко [40 %—50 %] на пазара на СВПП в Япония по време на разследвания период. Въпреки че Комисията извърши своя анализ както на равнището на държавата, така и на равнището на Nippon Steel или, когато е налична, Nippon Steel Group, тези показатели показват, че Nippon Steel е представително за местните производители в Япония и следователно за положението на вътрешния пазар в Япония. 3.3.3.1.1. Вътрешен пазар: обем (287) В началото Комисията анализира потреблението на СВПП в Япония, докладвано от ПЯ. Потреблението, отчетено от ПЯ, изглежда леко занижено с около 1 % в сравнение със сумата на вноса и продажбите на вътрешния пазар, отчетени от самото ПЯ. По време на контролното посещение беше обяснено, че това произтича от методологията, тъй като ПЯ е използвало метод за отчитане на вноса сам по себе си, различен от този, който е използвало при изчисляването на потреблението, което е довело до различни стойности за един и същ показател. Тъй като Комисията успя да провери на място данните, използвани за установяване на вноса сам по себе си, тя се позова на същите данни и за потреблението. (288) Освен това обемът на продажбите на вътрешния пазар, докладван от ПЯ, изглежда занижен с приблизително 33 % в сравнение с обема на продажбите на вътрешния пазар, докладван от оказалите съдействие производители износители. В този случай Комисията се позова на обема на продажбите на вътрешния пазар, отчетен от оказалите съдействие производители износители. Следователно този обем на продажбите на вътрешния пазар беше използван и за установяване на потреблението, вместо да се разчита на данните за потреблението, предоставени от ПЯ. (289) Потреблението в Япония се е променяло, както следва: Таблица 2 Потребление в Япония (в тонове) 2022 г. 2023 г. 2024 г. Разследван период Потребление в Япония 4 221 718 4 153 970 4 189 541 4 089 303 Индекс 100 98 99 97 Източник: Митнически данни на Япония плюс продажби на вътрешния пазар, докладвани от оказалите съдействие производители износители в Япония. (290) В периода от 2022 г. до разследвания период потреблението в Япония е отбелязало спад от 3 %. (291) Вносът на продукта, предмет на разследването, в Япония, се е променял, както следва: Таблица 3 Обем на вноса в Япония (в тонове) Държава 2022 г. 2023 г. 2024 г. Разследван период Общо внос, от който: Количество на вноса 813 469 910 476 990 341 880 370 Индекс 100 112 122 108 1. Корея Количество на вноса 558 528 572 630 621 599 575 194 Индекс 100 103 111 103 2. Тайван Количество на вноса 185 704 235 907 246 812 210 795 Индекс 100 127 133 114 3. КНР Количество на вноса 64 696 97 238 117 512 90 522 Индекс 100 150 182 140 Източник: Митнически данни на Япония. (292) Данните за вноса показват, че от 2022 г. до разследвания период вносът на продукта, предмет на разследването, в Япония се е увеличил с 8 %. Това увеличение, сравнено със спада на потреблението с 3 % през същия период, показва, че вносът през разследвания период е представлявал по-голям дял от потребителския микс в сравнение с 2022 г. (293) Вносът от КНР се е увеличил с 40 % от 2022 г. до разследвания период, което е по-висок процент в сравнение с общия внос, вноса от Корея и Тайван. През целия период обаче КНР е оставала неизменно едва третият източник на внос на продукта, предмет на разследването, в Япония. (294) Успоредно с това продажбите на вътрешния пазар в Япония на продукта, предмет на разследването, са се променяли, както следва: Таблица 4 Продажби на вътрешния пазар в тонове 2022 г. 2023 г. 2024 г. Разследван период Общ обем на продажбите на пазара на Япония, от които: 3 408 249 3 243 493 3 199 200 3 208 933 Индекс 100 95 94 94 — Група Nippon Steel [2 000 000 —2 100 000 ] [1 900 000 —2 000 000 ] [1 900 000 —2 000 000 ] [1 900 000 —2 000 000 ] Индекс 100 92 92 93 Източник: Отговор на оказалите съдействие производители износители във връзка с изготвянето на извадката и отговор на въпросника на Nippon Steel. (295) Продажбите за собствено потребление са включени в тези данни, тъй като те не могат да бъдат разделени отделно въз основа на наличните данни. (296) От 2022 г. до разследвания период продажбите на вътрешния пазар са намалели с 6 %, а продажбите на вътрешния пазар на Nippon Steel Group са отбелязали подобен спад със 7 %. Ако това се сравни със скромното намаление на потреблението с 3 % и с увеличението на вноса с 8 % от вноса, е очевидно, че вносът е заменил част от продажбите на вътрешния пазар в потребителския микс. (297) Тази динамика може да се наблюдава по-добре, когато обемите се сравнят с потреблението и се изразят като пазарни дялове. Таблица 5 Пазарен дял (%) 2022 г. 2023 г. 2024 г. Разследван период Внос, от който: 19,3 21,9 23,6 21,5 1. Корея 13,2 13,8 14,8 14,1 2. Тайван 4,4 5,7 5,9 5,2 3. КНР 1,5 2,3 2,8 2,2 Продажби на вътрешния пазар, от които: 80,7 78,1 76,4 78,5 — Група Nippon Steel [45 —55 ] [40 —50 ] [40 —50 ] [40 —50 ] Източник: Митнически данни на Япония, оказали съдействие производители износители и отговори на въпросника на Nippon Steel (298) Увеличението на вноса с 2,2 процентни пункта от 2022 г. до разследвания период съответства на спад в продажбите на вътрешния пазар също с 2,2 процентни пункта, като пазарният дял на Nippon Steel Group също така показва лек спад. В рамките на увеличението на вноса вносът от КНР се е увеличил с 0,7 процентни пункта в сравнение с по-голямото увеличение на Корея с 0,9 процентни пункта и на Тайван с 0,8 процентни пункта. Така че и по отношение на увеличението на пазарния дял КНР последва Корея и Тайван. (299) Поради това Комисията установи, че по отношение на обема вносът е отбелязал ограничено увеличение на пазарния си дял в Япония и китайският внос не е играл водеща роля в това увеличение. Всъщност китайският внос никога не е имал пазарен дял над 3 % на японския пазар. В същото време пазарният дял на японските местни производители е останал приблизително 80 % от пазара. 3.3.3.1.2. Вътрешен пазар: цени (300) След това Комисията анализира въздействието на китайския внос върху цените на вътрешния пазар на Япония. За тази цел Комисията анализира единичните цени на вноса и на продажбите на вътрешния пазар. (301) Единичната цена на вноса и на вътрешните продажби се е променяла, както следва: Таблица 6 Продажни цени в Япония (JPY/тон) 2022 г. 2023 г. 2024 г. Разследван период 1. Внос от Корея 407 643 146 720 149 106 150 713 Индекс 100 36 37 37 2. Внос от Тайван 181 823 208 711 189 087 186 855 Индекс 100 115 104 103 3. Внос от КНР 330 640 280 645 285 452 306 600 Индекс 100 85 86 93 Средна единична продажна цена на вътрешния пазар в Япония (99), от която: 143 000 135 000 132 000 132 083 Индекс 100 94 92 92 — Група Nippon Steel (100) [155 —165 000 ] [157 —167 000 ] [155 —165 000 ] [151 —161 000 ] Индекс 100 101 100 98 (99) Средната единична продажна цена на вътрешния пазар в Япония не включва транспортните разходи и данъка върху потреблението. (100) След приспадане на разходи за вътрешен превоз за Nippon Steel въз основа на отговора за изготвяне на извадката за другия производител в групата Nippon Steel. Източник: Митнически данни на Япония, Japan Metal Daily (ниска цена в края на месеца в Токио за 3 × 6 mm, 0,8 mm), отговор на групата Nippon Steel във връзка с изготвянето на извадката и отговор на Nippon Steel на въпросника. (302) Анализите на цените показаха, че като цяло цените на вноса на равнище CIF са били постоянно много по-високи от продажните цени на вътрешния пазар. Цените на вноса от източници по-близо до Япония са по-ниски, но все пак постоянно по-високи от продажните цени на вътрешния пазар. (303) Китайският внос също така е влизал в Япония на постоянно много по-високи цени от тези на цената на вътрешния пазар на групата Nippon Steel през всички години от разглеждания период. Цените на вътрешния пазар на групата Nippon Steel са останали стабилни между 2022 г. и разследвания период. 3.3.3.2. Заключение (304) Комисията стигна до заключението, че японският вътрешен пазар на СВПП не е бил засегнат от специфична пазарна ситуация в резултат на китайския внос поради свръхкапацитет в стоманодобивния сектор в КНР. В това отношение Комисията отбеляза, че вносът от КНР е имал само 2,2 % пазарен дял по време на разследвания период, че японската промишленост е запазила пазарен дял от почти 80 %, че цените на вътрешния пазар в Япония са били по-ниски от цените на китайския внос. Като се имат предвид количествата и цените, китайският внос в Япония не би могъл да окаже значително въздействие върху цените и рентабилността на вътрешния пазар. (305) Поради това Комисията стигна до заключението, че японският вътрешен пазар не е бил засегнат от специфична пазарна ситуация в резултат на китайския внос поради свръхкапацитет в стоманодобивния сектор в КНР. 3.3.4. Нормална стойност (306) Комисията първо провери дали общият обем на продажбите на вътрешния пазар на всеки включен в извадката производител износител е представителен в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт на независими клиенти на този пазар за всеки производител износител е представлявал най-малко 5 % от общия обем на продажбите му на разглеждания продукт за износ за Съюза през разследвания период. Въз основа на това бе установено, че общият обем на продажбите на сходния продукт на вътрешния пазар, реализирани от всеки включен в извадката производител износител, е представителен. (307) След това за производителите износители с представителни продажби на вътрешния пазар Комисията установи кои видове на продукта, продавани на вътрешния пазар, са идентични или сравними с видовете на продукта, продавани за износ за Съюза . (308) Впоследствие Комисията провери дали продажбите на вътрешния пазар за всеки включен в извадката производител износител на всеки вид на продукта, който е идентичен или сравним с вида на продукта, продаван за износ за Съюза, са били представителни в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар на даден вид на продукта са представителни, ако общият обем на продажбите на този пазар на този вид на продукта за независими клиенти през разследвания период представлява поне 5 % от общия обем на продажбите за износ за Съюза на идентичния или сравним вид на продукта. (309) Комисията установи, че продажбите на вътрешния пазар за повечето видове на продукта са представителни. Комисията установи, че за два вида продукти не е имало продажби на вътрешния пазар. За тези видове продукти не бяха налични други източници за цените на вътрешния пазар. Нормалната стойност бе формирана в съответствие с метода, посочен по-долу в съображение 315. (310) Като следваща стъпка Комисията определи дела на рентабилните продажби за независими клиенти на вътрешния пазар за всеки вид на продукта през разследвания период, за да вземе решение дали да използва действителните продажби на вътрешния пазар за изчисляването на нормалната стойност в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент. (311) Нормалната стойност се основава на действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта независимо дали продажбите са рентабилни, или не, ако: а) обемът на продажбите на вида на продукта, продаван на нетна продажна цена, равна на изчислените производствени разходи или по-висока от тях, представлява повече от 80 % от общия обем на продажбите за този вид на продукта; както и б) среднопретеглената продажна цена на този вид на продукта е равна на производствените разходи за единица продукция или е по-висока от тях. (312) Ако и двата критерия са изпълнени, нормалната стойност е среднопретеглената стойност на цените при всички продажби на вътрешния пазар на този вид на продукта през РП. (313) Нормалната стойност е действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта само при рентабилните продажби на вътрешния пазар на съответните видове на продукта през РП, ако: а) обемът на рентабилните продажби на съответния вид на продукта представлява 80 % или по-малко от общия обем на продажбите на този вид; или б) среднопретеглената цена на този вид на продукта е по-ниска от производствените разходи за единица продукция. (314) Анализът на продажбите на вътрешния пазар показа, че обемът на рентабилните продажби на някои видове на продукта през разследвания период е представлявал по-малко от 80 % от общия обем на продажбите на тези видове и че среднопретеглената продажна цена е била по-ниска от производствените разходи. В съответствие с това нормалната стойност бе изчислена като среднопретеглена стойност само от рентабилните продажби. За някои други видове на продукта беше приложим сценарият, описан в съображение 311, а нормалната стойност беше изчислена като среднопретеглена стойност на цените на всички продажби на тези видове на продукта на вътрешния пазар през разследвания период. (315) За случаите, когато не е имало продажби на вътрешния пазар на даден вид на сходния продукт, Комисията потърси алтернативни източници за цените при обичайните търговски условия. Тъй като в засегнатата държава нямаше други оказали съдействие включени в извадката или налични местни производители на сходния продукт, такива цени не бяха достъпни. Комисията формира нормалната стойност за съответните видове на продукта в съответствие с член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент. 3.3.5. Експортна цена (316) Включените в извадката производители износители са изнасяли за Съюза или директно за независими клиенти, или чрез свързани дружества, действащи като вносители. (317) В случай че производителят износител е изнасял разглеждания продукт директно за независими клиенти в Съюза, експортната цена е действително платената или подлежаща на плащане цена за разглеждания продукт, когато той се продава за износ за Съюза, в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент. (318) Като се има предвид заключението в съображение 270 относно сделката между несвързани лица при експортните сделки, експортната цена в случаите, когато производителят износител е изнасял разглеждания продукт за Съюза чрез свързани дружества, действащи като вносители, е била също така действително платената или подлежащата на плащане цена за разглеждания продукт, когато той е бил продаван за износ за Съюза, в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент. 3.3.6. Сравнение (319) Съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент от Комисията се изисква да извърши обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена на едно и също ниво на търговия и да вземе предвид под формата на корекции разликите във факторите, които засягат цените и тяхната сравнимост. В разглеждания случай Комисията избра да сравни нормалната стойност и експортната цена на включените в извадката производители износители на ниво на търговия франко завода. Както е обяснено по-долу, когато бе целесъобразно, нормалната стойност и експортната цена бяха коригирани с цел: i) да бъдат възстановени до ниво франко завода; и ii) да се направят корекции за разликите във факторите, за които се твърди и е доказано, че засягат цените и тяхната сравнимост. 3.3.6.1. Корекции на нормалната стойност (320) Както е обяснено в съображение 319, нормалната стойност бе установена на равнище на търговия франко завода, като се използваха производствените разходи заедно със сумите за ПОАР и за печалба, които бяха приети за разумни за това равнище на търговия. (321) Nippon Steel заяви съгласно член 2, параграф 10, буква а) от основния регламент, че поради разлики във физическите характеристики следва да се направи корекция на нормалната стойност. То основава твърдението си на факта, че на вътрешния пазар клиентите от конкретен сектор са приели по-високи цени поради различни фактори, включително доставка на специални продукти с висока добавена стойност, отговаряне на строги изисквания за качество, представяне на изключителни технически предложения, както и предоставяне на място, услуга за доставка „точно навреме“ в сравнение с клиентите в друг сектор, докато тези фактори не присъстват на експортния пазар. Nippon Steel добави, че поради това Комисията следва да изключи от нормалната стойност продажбите на вътрешния пазар за специфичния сектор. (322) Комисията отбеляза, че въз основа на проверената информация от Nippon Steel относно неговите цени на вътрешния пазар за различни сектори, клиентите в този конкретен сектор не са плащали последователно различни цени от клиентите в други сектори през разследвания период. Поради това Комисията отхвърли твърдението. (323) В коментарите си относно окончателното разгласяване Nippon Steel заяви, че тъй като Комисията е коригирала експортната цена съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент за свързаните търговци, действащи като агенти, работещи на основата на комисиона, тя следва да направи същата корекция на нормалната стойност, тъй като функциите, изпълнявани от свързаните търговци, са останали идентични, независимо дали продажбите на продукта, предмет на разследването, са били предназначени за вътрешния, или за експортния пазар, а някои от свързаните търговци са извършвали дейност както на вътрешния, така и на експортния пазар. (324) Предвид приемането на твърдението на Nippon Steel относно принципа на сделката между несвързани лица, посочено в съображение 270, Комисията не коригира експортната цена съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент след коментарите на Nippon Steel относно окончателното разгласяване. Поради това Комисията отхвърли твърдението относно нормалната стойност. (325) След допълнителното окончателно разгласяване Nippon Steel заяви, че след като е разгледала експортните продажби чрез NST и MISI в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица, Комисията не е възприела същия подход за продажбите на вътрешния пазар чрез NST и MISI и по този начин е създала асиметрия между експортната цена и нормалната стойност, която все още е включвала разходите и печалбите на свързаните търговци. Nippon Steel заяви, че е приложило един и същ механизъм за определяне на цените си за NST и MISI, както и за други несвързани търговци, независимо дали стоките в крайна сметка са продавани за износ за Съюза или на японския вътрешен пазар. Nippon Steel поиска да се коригира предполагаемата асиметрия, като се приложи корекция съгласно член 2, параграф 10, буква к) от основния регламент, както беше направено в неотдавнашното антидъмпингово разследване относно вноса на валин с произход от КНР (101) („разследването относно валина“). Количественото определяне на тази корекция би съответствало на ПОАР и печалбата на NST, MISI и другите свързани търговци на вътрешния пазар за продажбите на разглеждания продукт на този пазар, извършени чрез NST и MISI. (326) За разлика от експортните продажби (вж. съображения 269 и 270), Nippon Steel не представи никакви доказателства, че цените на сделките на вътрешния пазар чрез NST и MISI са били в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица в сравнение със сделките на вътрешния пазар чрез несвързани търговци. Във всеки случай Комисията счете, че наличните данни не сочат, че съществува последователен модел на сделките между несвързани лица при справедливи пазарни условия. Поради това не е имало асиметрия между отразяването на експортните продажби, когато твърдението за сделка между несвързани лица при справедливи пазарни условия е било обосновано и прието, и продажбите на вътрешния пазар, когато това твърдение е било неоснователно. Следователно ситуацията се различава от разследването относно валина, при което бяха доказани факторите, довели до корекцията. Поради тези причини Комисията отхвърли твърдението. 3.3.6.2. Корекции на експортната цена (327) За да се възстанови експортната цена до равнище на търговия франко завода, бяха направени корекции за сметка на: мита, други вносни такси, навло, застраховка, обработка, товарене и допълнителни разходи. (328) Бяха направени корекции за следните фактори, влияещи върху цените и тяхната сравнимост: разходи за кредити, банкови такси и комисиони. 3.3.7. Дъмпингов марж (329) За включените в извадката оказали съдействие производители износители Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност за всеки вид на сходния продукт със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт в съответствие с член 2(11) и (12) от основния регламент. (330) По отношение на продажбите за Съюза, извършени чрез несвързани търговци, намиращи се извън Съюза, Nippon Steel и NST заявиха, че следва да се добави сума за ПОАР и печалбата на тези търговци, за да се изчисли цената CIF на границата на Съюза. В зависимост от конкретната сделка фактурите, издадени от Nippon Steel или NST, се основават на Инкотермс FOB, CIF или CFR. (331) Съгласно отдавна установената практика за сделките, сключени в рамките на Инкотермс FOB, разходите за морско навло и допълнителните разходи (като застраховка) се оценяват въз основа на доказателствата, представени от производителя износител. Същата логика следва да се прилага за всяко допълнително твърдение на дадена заинтересована страна. В настоящия случай обаче Nippon Steel не е било в състояние да представи никакви доказателства, доказващи необходимостта от добавяне на първо място на стойностите на ПОАР и печалбата на несвързаните търговци. Във всеки случай, дори ако Nippon Steel беше предоставило такива доказателства, quod non, дружеството не беше в състояние да предостави никакви проверими доказателства относно сумата на такива хипотетични ПОАР и печалба. (332) По-конкретно, по време на проверката на място Комисията предостави на Nippon Steel възможност да представи доказателства, че несвързани търговци са участвали активно в експортните продажби на Nippon Steel и NST за Съюза и че крайната стойност на стоките на CIF граница на Съюза включва както направените ПОАР, така и предполагаемите печалби, реализирани от тези посредници. В отговор Nippon Steel и NST представиха подбрани фактури за препродажба и ограничен брой митнически декларации от някои несвързани търговци. Комисията обаче не счита предоставянето на ограничен брой фактури и митнически декларации за достатъчно доказателство. Всъщност Nippon Steel никога не е предоставяло методика, която обяснява как и защо е избрало тези конкретни фактури и митнически декларации и защо те са представителни за общите продажби, извършени чрез несвързани търговци. (333) Поради това твърдението беше отхвърлено. (334) В коментарите си относно окончателното разгласяване Nippon Steel заяви, че Комисията следва да коригира изчислената CIF стойност, за да отчете участието на несвързани търговци извън ЕС, по-конкретно за техните ПОАР и печалба. Тази корекция ще гарантира, че Комисията отразява декларираната CIF стойност, върху която ще бъдат наложени мита, когато стоките бъдат допуснати за свободно обращение. Съгласно член 128 от Акта за изпълнение към Митническия кодекс на Съюза (102) тази стойност се определя като договорната стойност на стоките, продадени за износ, определена към момента на приемане на митническата декларация въз основа на продажбата, извършена непосредствено преди стоките да бъдат въведени в митническата територия на Съюза. (335) В подкрепа на твърдението си Nippon Steel се позова на предишни разследвания на Комисията (103). Nippon Steel конкретно подчерта, че в разследването относно ГВПП Комисията е взела предвид дейностите на несвързаните търговци при изчисляването на цената CIF за Nippon Steel. В разследването относно ГВПП Комисията изчисли ПОАР на несвързаните търговци въз основа на ПОАР на NST и MISI и използва условен марж на печалбата от 2 %, като счете, че той би бил в съответствие с маржа на печалбата, използван съгласно член 2, параграф 9 за продажбите на Съюза чрез свързани дружества. (336) Накрая, Nippon Steel заяви, че фактурите за препродажба и митническите декларации, включени в извадката на случаен принцип, са били предоставени в отговор на искането на Комисията, което не е било достатъчно конкретно по отношение на точните документи, които се изискват. За да обоснове допълнително твърдението си и предвид заключенията на Комисията относно липсата на доказателства за цената CIF на границата на Съюза, както е обяснено в съображение 332, Nippon Steel представи фактури за препродажба за Съюза от трима от петимата несвързани търговци, на които Nippon Steel и NST са се позовали през РП. То не е представило митническа декларация. За двама от петимата несвързани търговци на Nippon Steel представените фактури обхващат трите сделки с най-голям обем от Nippon Steel и NST, а за един от тях — двете сделки с най-голям обем от NST. Този втори набор от фактури обхваща 4,7 % от обема на продажбите на Nippon Steel на продукта, предмет на разследването, в Съюза през разследвания период. (337) В началото Комисията отбеляза, че твърдението на Nippon Steel се основава на допускането, че препродажбата на несвързан търговец винаги отразява неговите ПОАР и печалба, и поиска корекция за ПОАР и печалбата на несвързаните търговци, изчислени въз основа на финансовите отчети на несвързаните търговци. (338) При това допускане не са взети предвид ситуации, при които надценката на търговците между покупната им цена и цената за препродажба може да се различава от ПОАР и печалбата или при които тези търговци може да продават на по-ниска цена. Следователно ПОАР и печалбите на несвързаните търговци сами по себе си не биха могли да представляват доказателство за договорната стойност на стоките, въвеждани на митническата територия на Съюза, тъй като тези ПОАР и печалби може да не са отразени в продажната цена за Съюза. По същата причина самият факт, че продажбата се извършва чрез независим търговец извън Съюза, не е достатъчен, за да обоснове корекцията. Всъщност, както самото Nippon Steel изтъкна в твърдението си, тази стойност следва да се основава на продажбата, извършена непосредствено преди стоките да влязат на митническата територия на Съюза. Вследствие на това документите, доказващи такава стойност, като например митническите декларации или фактурата от търговеца до първия независим клиент в Съюза, обикновено биха били достатъчно доказателство в подкрепа на тези твърдения. (339) Анализът на документацията, представена след окончателното разгласяване, потвърди заключението на Комисията в предходното съображение. За всяка от представените фактури разликата между продажната цена на Nippon Steel или на NST за несвързания търговец и цената за препродажба на несвързания търговец за клиента в Съюза е била много по-ниска от ПОАР и печалбата, първоначално изчислени от Nippon Steel и NST в отговорите им на въпросника. (340) Също така ценовата разлика е варирала между несвързаните търговци и в рамките на всеки несвързан търговец е била различна за всяка сделка. (341) Освен това представената документация обхващаше само 4,7 % от обема на продажбите на Nippon Steel на продукта, предмет на разследването, за Съюза по време на разследвания период и все още беше избрана от Nippon Steel. (342) Предвид горния анализ, който показва, че стойността във фактурите не отразява първоначално заявените ПОАР и печалба, разликата между търговците и фактурите, както и факта, че фактурите са избрани от самото Nippon Steel и обхващат много ограничен брой препродажби само от някои, но не и от всички несвързани търговци, участващи в износа на Nippon Steel за Съюза, и следователно не са представителни или достатъчни, Комисията счете, че Nippon Steel не е предоставило доказателства, които да обосноват корекция за експортните му продажби за Съюза чрез несвързани търговци. (343) Накрая, Комисията отбелязва, че макар документацията за препродажбата да е била предоставена по искане на Комисията по време на разследването, това искане е било продиктувано от факта, че първоначалните оценки, предоставени в отговорите на въпросника, са били счетени за ненадеждни за обосноваване на твърдението. Впоследствие тази оценка беше потвърдена от предоставените допълнителни доказателства. (344) Поради това Комисията отхвърли това твърдение. (345) След разгласяването Nippon Steel заяви, че Комисията е пропуснала океанската застраховка при изчисляването на стойността CIF за някои експортни продажби. Nippon Steel поиска от Комисията да включи сума за застраховка, за да определи правилно цената и стойността CIF. (346) Комисията счете твърдението за обосновано и включи липсващите суми за океанска застраховка, като осигури точно изчисление FOB спрямо CIF за експортните продажби на Nippon Steel за Съюза. При това Комисията отбеляза, че сума за товарен превоз в Съюза е останала в CIF стойността на някои продажби на MISEA за Съюза, извършени при условия DAP. Поради това Комисията извади сумата за товарен превоз в Съюза от изчисляването на стойността CIF за тези продажби. (347) След допълнителното окончателно разгласяване Nippon Steel отбеляза, че след като е приела принципа на сделката между несвързани лица за експортните продажби чрез NST, Комисията е определила цената CIF на продажбите чрез NST, като е използвала препродажната цена на NST. Nippon Steel заяви, че същото е трябвало да бъде направено, когато продажбите са били извършени чрез несвързани търговци, като се добави надценка към експортната цена за участието на тези търговци. В подкрепа на твърдението си Nippon Steel се позова на разследването за ГВПП и на решението по делото Hansol (104), за да си гарантира, че цената, използвана като цена CIF границата на Съюза, коректно е цената на границата на Съюза, а не цена на ранен етап от веригата на продажби. (348) Комисията отбеляза, че за NST тя е използвала препродажната цена на NST, за да изчисли цената CIF, тъй като е проверила доказателствата за тази цена. Точно обратното, и поради същите причини като обяснените в съображения 334—340, Nippon Steel не представи доказателства, че участието на несвързани търговци е довело до цена, която непременно е по-висока от цената FOB на Nippon Steel за несвързаните търговци плюс морско навло и застраховка. Поради това Комисията отхвърли това твърдение. (349) След допълнителното окончателно разгласяване ПЯ поиска обяснение за изчисляването на дъмпинговия марж и подчерта, че ограниченото разгласяване по този аспект, заедно с краткия срок, му е попречило да даде подробно становище. (350) Комисията не можа да разкрие поверителни изчисления за конкретни дружества на никоя друга страна, различна от въпросното дружество. Дъмпинговият марж, получен в резултат на това изчисление, и обяснението за промените бяха разгласени на всички заинтересовани страни. Поради това Комисията отхвърли твърдението, че липсата на разгласяване на изчислението на индивидуалния дъмпингов марж засяга възможността за предоставяне на коментари от други страни. (351) Въз основа на това окончателните среднопретеглени дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва: Дружество Окончателен дъмпингов марж (%) — Nippon Steel Corporation — Daido Steel Co., Ltd. 54,7 (352) За оказалите съдействие производители износители, невключени в извадката, Комисията изчисли среднопретегления дъмпингов марж в съответствие с член 9, параграф 6 от основния регламент. В този случай обаче Комисията включи в извадката само един производител износител от Япония. Поради това този марж съответства на маржа на включения в извадката производител износител. (353) Въз основа на това окончателният дъмпингов марж за оказалите съдействие производители износители, невключени в извадката, е 54,7 %. (354) По отношение на всички други производители износители в Япония Комисията определи дъмпинговия марж въз основа на наличните факти в съответствие с член 18 от основния регламент. За тази цел Комисията определи степента на съдействие на производителите износители. (355) Степента на съдействие в този случай е висока, тъй като износът на оказалите съдействие производители износители е представлявал около 97 % от общия внос от засегнатата държава за Съюза по време на РП, установен въз основа на данни на Евростат, както е обяснено в съображения 832 и 833. Въз основа на това Комисията реши да определи дъмпинговия марж за неоказалите съдействие производители износители на равнището на включеното в извадката дружество с най-висок дъмпингов марж. Тъй като в извадката беше включено само едно дружество, дъмпинговият марж за неоказалите съдействие дружества се определя на равнището на дъмпинговия марж за това дружество. (356) Окончателните дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва: Дружество Окончателен дъмпингов марж (%) — Nippon Steel Corporation — Daido Steel Co., Ltd. 54,7 Други оказали съдействие дружества 54,7 Целият друг внос с произход от Япония 54,7 3.4. Тайван 3.4.1. Специфична пазарна ситуация: ефект на изтласкване 3.4.1.1. Анализ (357) За да проучи наличието на твърдяната СПС на пазара на Тайван поради т.нар. „ефект на изтласкване“ вследствие на китайския внос на СВПП, Комисията извърши следния анализ: първо, Комисията анализира степента на навлизане на китайския внос на вътрешния пазар на Тайван за СВПП по отношение на обема; второ, Комисията разгледа съответните пазарни дялове на местните производители спрямо китайския внос и вноса от други трети държави на вътрешния пазар на Тайван; трето, Комисията разгледа цените на вътрешния пазар на Тайван. След това Комисията анализира всяка друга налична в досието информация относно въздействието на китайския внос върху вътрешния пазар на Тайван, включително, ако е налична, рентабилността на местните производители по отношение на продажбите на СВПП на вътрешния пазар. (358) Комисията изготви въпросник за органите на Тайван. В своя анализ Комисията се позова на показатели на национално равнище, предоставени от органите на Тайван, а ако са налични и са от значение — и на равнището на дружествата, предоставени от включената в извадката група от производители износители, съставена от China Steel Corporation („CSC“) и Chung Hung Steel Corporation („CHS“и заедно със CSC — „групата CSC“). И двата набора от показатели бяха проверени на място, както е посочено в съображение 106. (359) В това отношение Комисията припомня, че въз основа на информацията, предоставена на етапа на изготвяне на извадката, групата CSC не само беше счетена за представителна за обема на износа, но и въз основа на данните, проверени по време на разследването, които представляваха [90—100 %] от обема на продажбите на СВПП на вътрешния пазар по време на разследвания период. Тези продажби на вътрешния пазар са осигурили на групата CSC пазарен дял от [40—50 %] на пазара на СВПП в Тайван по време на разследвания период. Въпреки че Комисията извърши своя анализ както на равнището на държавата, така и на равнището на включената в извадката група, тези показатели показват, че групата CSC е представителна за местните производители в Тайван и следователно, в по-общ план, за положението на вътрешния пазар в Тайван. 3.4.1.1.1. Вътрешен пазар: обем (360) В началото Комисията анализира потреблението на СВПП в Тайван, докладвано от тайванските органи, въз основа на продажбите на вътрешния пазар и вноса. (361) Потреблението в Тайван се е променяло, както следва: Таблица 7 Потребление в Тайван (в тонове) 2022 г. 2023 г. 2024 г. Разследван период Потребление в Тайван 1 153 906 988 966 1 200 354 1 173 152 Индекс 100 86 104 102 Източник: Министерство на икономиката на Тайван. (362) Между 2022 г. и разследвания период потреблението в Тайван е останало стабилно. Между 2022 г. и 2023 г. обаче е имало сериозен спад от -14 % в потреблението, последван от рязко увеличение от 21 % между 2023 г. и 2024 г. (363) Вносът на продукта, предмет на разследването, в Тайван се е променял, както следва: Таблица 8 Обем на вноса в Тайван (в тонове) Държава 2022 г. 2023 г. 2024 г. Разследван период Общо внос, от който: Количество на вноса 410 860 404 609 595 439 577 982 Индекс 100 98 145 141 1. КНР Количество на вноса 290 308 312 976 448 773 447 631 Индекс 100 108 155 154 2. Корея Количество на вноса 57 774 54 969 102 403 89 346 Индекс 100 95 177 155 3. Япония Количество на вноса 61 878 34 662 43 597 40 456 Индекс 100 56 70 65 Източник: Митнически данни на Тайван. (364) Данните за вноса показват, че между 2022 г. и разследвания период вносът на продукта, предмет на разследването, в Тайван се е увеличил с 41 %. Това значително увеличение, в сравнение с по-умереното увеличение с 2 % на потреблението през същия период, вече показва, че вносът през разследвания период е представлявал по-голям дял от потребителския микс в сравнение с 2022 г. От 2022 г. до разследвания период КНР е останала последователно и несъмнено първият източник на внос на СВПП в Тайван, представлявала над 77 % от целия внос по време на разследвания период. (365) Освен това от 2022 г. до разследвания период вносът от КНР се е увеличил с 54 %. Въпреки че темпът на това увеличение е малко по-нисък от увеличението от 55 % на втория по големина източник на внос — Корея, обемите са много различни. В действителност вносът от КНР е достигнал 477 631 тона през разследвания период в сравнение със само 89 346 тона с произход от Корея. Това увеличение е още по-значително в сравнение с намаляването на вноса от третия по големина източник на внос — Япония, чийто внос е намалял с 35 % от 2022 г. до разследвания период. (366) Освен това тенденцията при вноса от КНР невинаги е следвала общата тенденция при вноса. Всъщност, когато общият внос е намалял с -2 % между 2022 г. и 2023 г., вносът от КНР се е увеличил с 8 %. След това, когато между 2023 г. и 2024 г. общият внос и вносът от КНР са се увеличили с повече от 40 %, увеличението на вноса от КНР се кумулира в допълнение към увеличението от предходната година. След това от 2024 г. до разследвания период както общият внос, така и вносът от КНР леко са намалели. (367) В отговора си на въпросника органите на Тайван обясниха, че Тайван е въвел забрана за внос на някои продукти, попадащи в обхвата на продукта, предмет на разследването, с произход от КНР (105). Забраната за внос се отнася до 21 от 57-те митнически кода на ниво 10-цифров код, под които продуктът, предмет на разследването, е класиран съгласно митническата тарифа на Тайван. Въпреки това, продуктите, които са обект на такава забрана за внос, могат да получат специално разрешително за внос, ако не са произведени на вътрешния пазар или са необходими за специални цели, или трябва да бъдат внесени в малки количества. Въз основа на данните за вноса от КНР изглежда, че тази забрана за внос не е спряла вноса на СВПП от КНР, нито е предотвратила неговото увеличение. Това се потвърждава от факта, че от 21-те кода, забранени за внос в Тайван, вносът от КНР е бил регистриран под 10 кода от 2022 г. до разследвания период (106). (368) Тайван също така наложи мерки за търговска защита върху вноса на някои стоманени продукти с произход от КНР въз основа на жалби, подадени от тайванската промишленост, но не и върху разглеждания продукт. В публично достъпното окончателно определяне на вредата от неотдавнашно антидъмпингово разследване по отношение на някои плосковалцовани продукти от стомана — които са продукт нагоре по веригата в производството на СВПП — с произход от КНР, започнато въз основа на жалба, подадена също така от CSC, органите на Тайван установиха, че въз основа на доказателствата по случая КНР „отдавна е изправена пред проблем със свръхкапацитета. [...] Вътрешният му пазар се бори със сериозни несъответствия между търсенето и предлагането, което кара много стоманодобивни заводи да свалят излишното производство на международните пазари (особено на съседни пазари като [...] Тайван) на ниски цени, което оказва сериозно въздействие върху стоманодобивната промишленост на различни държави“ (107). (369) Успоредно с това продажбите на вътрешния пазар в Тайван на продукта, предмет на разследването, са се променяли, както следва: Таблица 9 Продажби на вътрешния пазар (в тонове) 2022 г. 2023 г. 2024 г. Разследван период Общо количество на продажбите на вътрешния пазар на Тайван (с изключение на вноса), от които: 743 046 584 357 604 915 595 170 Индекс 100 79 81 80 — CSC Group [600 —700 000 ] [450 —550 000 ] [500 —600 000 ] [490 —590 000 ] Индекс 100 73 83 79 Източник: Предоставени от Министерството на икономиката на Тайван и от групата CSC отговори на въпросника. (370) Продажбите за собствено потребление не можаха да бъдат разделени в рамките на общите данни за вътрешния пазар и според органите на Тайван те са включени в тези данни. Това е в съответствие с данните за продажбите на вътрешния пазар, докладвани от групата CSC, които включват продажбите за собствено потребление. (371) От 2022 г. до разследвания период продажбите на вътрешния пазар са намалели с 20 % и продажбите на вътрешния пазар на групата CSC са отбелязали подобен спад. Ако това се сравни със скромното увеличение с 2 % на потреблението и с по-голямото увеличение с 41 % на вноса, става ясно, че вносът е заменил продажбите на вътрешния пазар. (372) Това е още по-очевидно, когато се разглеждат разликите в обема между двата компонента на потреблението — вносът и продажбите на вътрешния пазар. Таблица 10 Разлика в обема на вноса и продажбите на вътрешния пазар (в тонове) 2022—2023 г. 2023—2024 г. 2024 г. до разследвания период Потребление, от което: - 164 940 + 211 388 -27 202 1. Внос в Тайван, от който: -6 251 + 190 830 -17 457 — Внос от КНР +22 668 + 135 797 -1 142 2. Продажби на вътрешния пазар, от които: - 158 689 +20 558 -9 745 — CSC Group -[150 —200 000 ] +[30 —80 000 ] -[0 —50 000 ] Източник: Министерство на икономическите въпроси на Тайван, митнически данни на Тайван и предоставен от CSC отговор на въпросника. (373) От 2022 г. до 2023 г. значителното намаление на потреблението е довело до голям спад на продажбите на вътрешния пазар. Въпреки намаляващото потребление и въпреки намаления общ внос, вносът от КНР се е увеличил. Когато през следващата година потреблението се е възстановило, китайският внос се е възползвал в най-голяма степен от това увеличение в ущърб на тайванските производители, чиито продажби са се увеличили само ограничено и непропорционално на увеличението на потреблението. Що се отнася до печалбите и загубите от китайския внос и от продажбите на вътрешния пазар между 2022 г. и 2024 г., те са почти симетрични: 158 465 тона увеличение за китайския внос в сравнение със 138 131 тона намаление за тайванската промишленост. (374) Тази динамика на заместване на продажбите на вътрешния пазар с китайския внос може да се наблюдава по-добре, когато обемите се сравняват с потреблението и се изразяват като пазарни дялове. Таблица 11 Пазарен дял (%) 2022 г. 2023 г. 2024 г. Разследван период Внос, от който: 35,6 40,9 49,6 49,3 1. КНР 25,2 31,6 37,4 38,2 2. Корея 5,0 5,6 8,5 7,6 3. Япония 5,4 3,5 3,6 3,4 Продажби на вътрешния пазар, от които: 64,4 59,1 50,4 50,7 — CSC Group [55 —65 ] [45 —55 ] [40 —50 ] [40 —50 ] Източник: Предоставени от органите на Тайван и от групата CSC отговори на въпросника. (375) По отношение на пазарния дял увеличението на вноса с 13,7 процентни пункта от 2022 г. до разследвания период съответства на спад в обема на продажбите на вътрешния пазар с точно 13,7 процентни пункта, като включеният в извадката производител износител, групата CSC, следва същата тенденция с приблизително [-15] процентни пункта. Увеличението на вноса с 13,7 процентни пункта се дължи до голяма степен на увеличението на вноса от КНР с 13,0 процентни пункта. (376) Трябва да се отбележи, че между 2024 г. и разследвания период китайският внос е увеличил пазарния си дял въпреки намаляването на пазарния дял на вноса от други източници и общия внос. Това увеличение с 0,8 процентни пункта е било по-голямо от увеличението с 0,3 процентни пункта на пазарния дял на местните производители, към което се е придържала CSC Group. (377) Поради това Комисията установи, че по отношение на обема китайският внос е увеличил пазарния си дял в Тайван в ущърб на продажбите на вътрешния пазар. 3.4.1.1.2. Вътрешен пазар: цени (378) След това Комисията наблюдава развитието на цените на вътрешния пазар на Тайван. По-специално Комисията анализира единичните цени на вноса и на продажбите на вътрешния пазар. (379) Единичната цена на вноса и на вътрешните продажби се е променяла, както следва: Таблица 12 Продажни цени в Тайван (TWD/тон) 2022 г. 2023 г. 2024 г. Разследван период Средна единична цена на вноса в Тайван (CIF), от която: 28 921 22 831 22 178 20 539 Индекс 100 79 77 71 1. Внос от КНР 26 564 21 166 19 817 18 198 Индекс 100 80 75 69 2. Внос от Корея 27 866 22 305 24 493 23 713 Индекс 100 80 88 85 3. Внос от Япония 39 294 37 467 39 682 38 348 Индекс 100 95 101 98 Средна единична продажна цена на вътрешния пазар в Тайван (108), от която: 28 805 24 362 24 263 23 190 Индекс 100 85 84 81 — CSC Group (109) [27 —29 000 ] [23 —25 000 ] [23 —25 000 ] [22 —24 000 ] Индекс 100 85 84 81 (108) Средната единична продажна цена на вътрешния пазар в Тайван може да включва 0,5 % - 1,2 % от вътрешните товарни превози. Тя обаче се докладва без никакви корекции за вътрешните товарни превози, тъй като във всеки случай анализът и заключението остават потвърдени дори с коригирани цени. (109) Нето от разходи за вътрешен транспорт. Източник: Митнически данни на Тайван, предоставени от Министерството на икономиката на Тайван, и предоставени от групата CSC отговори на въпросника. (380) Анализите на цените показаха, че с изключение на 2022 г., когато общите цени на вноса и цените на вътрешния пазар са били изравнени, общите цени на вноса са били по-ниски от цените на вътрешния пазар от 2023 г. до разследвания период. (381) По-конкретно цените на китайския внос са били постоянно по-ниски от цените на вътрешния пазар, включително цените на групата CSC, от 2022 г. до разследвания период. Освен това те са под цената на вноса с произход от другите два най-големи източника — Корея и Япония. (382) Цените на китайския внос също са отбелязали най-значителен спад, с намаление от -31 % от 2022 г. до разследвания период, в сравнение с намаление от -15 % на цените на корейския внос и намаление от едва -2 % на цените на японския внос. Поради големия си обем цените на китайския внос са довели до намаляване на общите цени на вноса с -19 % между 2022 г. и разследвания период. Цените на китайския внос са намалели в по-голяма степен и в сравнение с цените на вътрешния пазар, включително цените на групата CSC, които са отбелязали спад от -19 % от 2022 г. до разследвания период. (383) Цените на местното производство са следвали цените на китайския внос в низходяща тенденция. Продължаващата ценова разлика между цените на китайския внос и цените на вътрешния пазар е довела до постепенно и постоянно увеличаване на пазарния дял на китайския внос от 25,2 % през 2022 г. на 31,6 % през 2023 г., на 37,4 % през 2024 г. и на 38,2 % през разследвания период. За разлика от това пазарният дял на тайванските производители на вътрешния пазар, които не са могли да намалят цените си достатъчно, за да съответстват на цените на китайския внос, е намалял от 64,4 % през 2022 г. на 50,7 % през разследвания период. (384) Нарастващият внос от Китай в Тайван е създал значителен натиск за намаляване на цените на вътрешния пазар, принуждавайки местните производители да намалят печалбите си. Това беше очевидно при анализа на развитието на рентабилността на включения в извадката производител износител. Таблица 13 Рентабилност на продажбите на вътрешния пазар за несвързани клиенти 2022 г. 2023 г. 2024 г. Разследван период CSC Group + - - - Индекс 100 -13 -24 -73 Източник: Отговори на въпросника, предоставени от групата CSC. (385) Като се започне от рентабилно равнище през 2022 г., резултатите на CSC Group се влошиха до все по-големи загуби от продажбите на вътрешния пазар на продукта, предмет на разследването, за несвързани клиенти. Загубите на групата CSC през разследвания период са показали значителен спад в рентабилността в сравнение с маржа на печалбата през 2022 г. (386) Влошаващата се рентабилност на групата CSC може да бъде свързана с намаляващите цени на групата CSC в таблица 6. Може да се отбележи, че колкото по-ниски са цените на вътрешния пазар, толкова по-големи са загубите. (387) Поради това Комисията стигна до заключението, че СПС на тайванския пазар води до печалби, по-ниски от тези, които биха били постигнати при липсата на СПС. 3.4.1.2. Заключение (388) Комисията стигна до заключението, че вътрешният пазар на Тайван е бил засегнат от специфична пазарна ситуация в резултат на китайския внос поради свръхкапацитет в стоманодобивния сектор в КНР. В това отношение Комисията отбеляза, че цените на вътрешния пазар в Тайван са намалели и че рентабилността на вътрешния пазар се е влошила. (389) След окончателното разгласяване органите на Тайван заявиха, че анализът на пазарния дял и ценовите равнища на вноса на СВПП в Тайван от КНР не е достатъчен, за да се установи специфична пазарна ситуация. Освен това органите на Тайван заявиха, че раздел 3.1 от настоящия регламент се основава на твърденията, представени от жалбоподателя, и не установява нови констатации в разследването. Те също така заявиха, че Комисията не е установила начина, по който ефектът на изтласкване от пазара вследствие на китайския свръхкапацитет представлява специфична пазарна ситуация. Според тайванските власти пазарните дялове и цени са следствие от специфичната пазарна ситуация, която следва първо да бъде установена. (390) Комисията отбеляза, че в раздел 3.1 от настоящия регламент действително са изложени твърденията от жалбата. След това анализът за Тайван е включен в раздел 3.4. Установяването на начина, по който ефектът на изтласкване от пазара вследствие на китайския свръхкапацитет представлява специфична пазарна ситуация, е включено в него, по-специално в раздели 3.4.1 и 3.4.2. Анализът на Комисията включва не само пазарния дял и цените, но и вноса, потреблението и рентабилността. Всички тези показатели, получени от отговора на органите на Тайван на специален въпросник, изпратен от Комисията, както е обяснено в съображение 103, и проверени на място, както е обяснено в съображение 106, бяха основата, на която Комисията анализира наличието на специфична пазарна ситуация. Органите на Тайван не обясниха какви други доказателства или показатели Комисията е трябвало да използва, за да установи специфичната пазарна ситуация. Поради това Комисията отхвърли това твърдение. (391) След окончателното разгласяване групата CSC заяви, че специфичната пазарна ситуация не се отнася конкретно за Тайван, а е глобално явление, и в подкрепа на това се позова на различни откъси от общия документ за разгласяването и от Регламент (ЕС) 2026/1384 на Европейския парламент и на Съвета (110). Органите на Тайван също така се позоваха на подготвителните и придружаващите документи на последния регламент и на доклада на ОИСР-GFSEC (както е определено в съображение 440). Те добавиха, че това глобално явление е само индивидуализирано и специфично по отношение на Тайван, но не е съсредоточено върху вътрешния пазар на държавата. (392) Комисията отбеляза, че твърдяната специфична пазарна ситуация е резултат от ефекта на изтласкване от пазара вследствие на китайския свръхкапацитет, а не от свръхкапацитета в световен мащаб, който е разгледан в Регламент (ЕС) 2026/1384. Единственият случай, в който свръхкапацитетът в световен мащаб беше обсъден в настоящия регламент, се отнася до световния свръхкапацитет като възможен друг фактор, причиняващ вреда на промишлеността на Съюза — съображения 961—970. Докладите на ОИСР-GFSEC представляваха отправна точка за намалената рентабилност на тайванската промишленост. Освен това след анализа, извършен от Комисията във всички засегнати държави, само в Тайван китайският свръхкапацитет е имал ефект на изтласкване. Комисията обаче разследва всички държави, за които се твърди ефект на изтласкване от пазара вследствие на китайския свръхкапацитет. Така, сред тях, специфичната пазарна ситуация се оказа характерна само за Тайван. Поради това Комисията отхвърли това твърдение. (393) Групата CSC също така заяви, че разграничението между световния свръхкапацитет и китайския свръхкапацитет е изкуствено, тъй като причината за твърдяната пазарна ситуация е самият свръхкапацитет, който е световен проблем. (394) Комисията анализира само ефекта на изтласкване вследствие на китайския свръхкапацитет на тайванския пазар, за който се твърди, че е специфична пазарна ситуация. Анализът потвърди, че китайският свръхкапацитет действително е оказал ефект на изтласкване на тайванския пазар. Този ефект на изтласкване не се дължи на световния свръхкапацитет, а само на китайския свръхкапацитет, и е специфичен за Тайван, както е видно от факта, че въз основа на навлизането на китайския внос на пазара в петте засегнати държави Тайван е единствената, в която китайският внос е оказал значително въздействие върху вътрешния пазар. Поради това Комисията отхвърли това твърдение. (395) Органите на Тайван заявиха, че констатацията за специфична пазарна ситуация е трябвало да бъде подкрепена с ясни и обективни доказателства, показващи наличието на държавна намеса, водеща до нарушения на пазара, засягащи цените или производствените разходи на вътрешния пазар, както е отразено в предходната практика на Комисията (111). (396) Комисията счете, че решаващият фактор при установяването на специфична пазарна ситуация не се състои в естеството на самата ситуация (т.е. дали тя произтича от правителствено влияние, или не), а в ефекта и въздействието, които тя е оказала върху пазара. В разглеждания случай специфичната пазарна ситуация не е била самият китайски свръхкапацитет, а по-скоро неговият ефект на изтласкване на тайванския вътрешен пазар. Поради това Комисията отхвърли това твърдение. (397) Органите на Тайван също така заявиха, че като следва логиката на Комисията, че съществува специфична пазарна ситуация, когато натискът от вноса е голям и има въздействие върху цените и рентабилността на вътрешния пазар, всеки разследващ орган, който установи вреда за местната промишленост поради дъмпингов внос, имплицитно би признал, че съществува специфична пазарна ситуация на собствения му вътрешен пазар. (398) Комисията изрази несъгласие. Първо, настоящото разследване не установи, че китайският внос в Тайван е бил дъмпингов, а само че е бил извършван на ниски цени, тъй като е бил засегнат от свръхкапацитет. Второ, специфичната пазарна ситуация не е вредата, причинена на местната промишленост на Тайван, а ефектът на изтласкване от пазара на китайския внос. Ефектът на изтласкване е изместил обема на продажбите на вътрешния пазар и е оказал натиск за намаляване на цените на вътрешния пазар, което от своя страна е изтласкало продажбите към експортния пазар, където са били продавани на дъмпингови цени в Съюза, причинявайки по този начин вреда на промишлеността на Съюза. (399) Освен това органите на Тайван заявиха, че в анализа на Комисията са пренебрегнати две специфични условия на тайванския вътрешен пазар. (400) Първото условие беше тенденцията при цените на вътрешния пазар в Тайван да съответства на тенденцията в Турция и Виетнам. Това показва, че спадът на цените на тайванския вътрешен пазар не е изолирано явление, дължащо се на условия, специфични за тайванския пазар, а е част от по-обширен спад, засягащ цените на СВПП в световен мащаб. (401) Комисията отбеляза, че данните, представени от органите на Тайван, показват, че по време на разследвания период спадът на цените на вътрешния пазар на Тайван е бил –16 %, което е по-рязък спад в сравнение с цените на вътрешния пазар в Турция (–7 %), Виетнам (от –9 % до –11 %), както и Корея (–13 %), чиито данни също са били включени. Всъщност само за Тайван анализът на Комисията потвърди наличието на специфична пазарна ситуация. Поради това Комисията отхвърли това твърдение. (402) Органите на Тайван също така сравниха експортните цени на Тайван за Съюза с експортните цени на всички държави (с изключение на Тайван) за Съюза и експортните цени на всички незасегнати държави за Съюза. Органите на Тайван заявиха, че са следвали същата тенденция и до голяма степен са били в съответствие с нея. (403) В началото Комисията счете, че специфичната пазарна ситуация е засегнала вътрешния пазар на Тайван, така че сравнението между експортните цени не може да противоречи на констатацията за специфична пазарна ситуация. Във всеки случай от съображения за изчерпателност Комисията отбеляза, че експортните цени на Тайван за Съюза са били постоянно по-ниски от другите две цени от 2021 г. до 2024 г. включително, като са достигнали равнище, което е малко по-високо от другите две цени само през 2025 г. Следователно, ако експортните цени са показали въздействието на специфичната пазарна ситуация, quod non, тези данни биха показали, че от 2021 г. насам и поне за част от разследвания период експортните цени на Тайван за Съюза са били конкретно засегнати. Поради това Комисията отхвърли това твърдение. (404) Второто условие, което според органите на Тайван е било пренебрегнато от Комисията, е, че по-голямата част от китайския внос на СВПП в Тайван е извършен по видове на продукта, продавани в намалени обеми от вътрешната промишленост на Тайван. Съответно органите на Тайван заявиха, че значителната разлика в продуктовия асортимент нарушава оценката на Комисията и че предвид различните пазарни сегменти, в които работи всеки от тях, китайският внос на СВПП е допълнил продукта, предлаган от тайванските производители, вместо да действа като източник на конкуренция. (405) По отношение на твърдяната разлика в продуктовия асортимент Комисията отбеляза, че в документацията от проверката на CSC се посочва, че купувачите от Тайван на китайски нетемперирани СВПП вероятно са ги темперирали. Въз основа на това Комисията счете, че нетемперираните СВПП вероятно са просто по-евтина алтернативна суровина в сравнение с темперираните СВПП. Във всеки случай данните, докладвани от тайванските органи, не показват, че китайският внос и вътрешното производство на Тайван не са били в конкуренция, а по-скоро че тайванските производители са загубили конкуренцията. Това се потвърждава от факта, че китайският внос е увеличил пазарния си дял (таблица 11) и обема (таблица 10) много повече от увеличението на потреблението (таблица 7) от 2022 г. до разследвания период. От това следва, че китайският внос не е освободил нов пазарен сегмент, оставен без надзор от тайванските производители, а по-скоро е изместил продажбите на вътрешния пазар, които преди това са снабдявали сегмента. В действителност продажбите на тайванската промишленост на вътрешния пазар са намалели драстично от 2022 г. до разследвания период (таблица 10). Комисията изложи допълнителни съображения в опровержението в съображение 444. Поради това Комисията отхвърли това твърдение. (406) Освен това групата CSC заяви, че пазарната ситуация не е оказала въздействие върху продажбите само на някои производители в Тайван, а на всички производители на стомана в Тайван. Това се потвърждава от мерките за търговска защита на Тайван по отношение на някои стоманени продукти от Китай, наложени поради свръхкапацитет в Китай, и от изложеното в съображение 412. (407) Комисията отбеляза, че е анализирала само производителите на СВПП в Тайван и че позоваването на „националната промишленост на Тайван като цяло“ в съображение 412 се отнася до тайванската промишленост за СВПП, а не до групата CSC. Свръхкапацитетът на Китай за производство на други стоманени продукти и неговият ефект на изтласкване в Тайван не бяха нито твърдени, нито анализирани в настоящото разследване. Поради това Комисията отхвърли това твърдение. (408) CSC повтори твърденията, изложени в съображения 391, 393 и 406 и разгледани в съображения 392, 394 и 407, в коментарите си относно допълнителното окончателно разгласяване, въпреки факта, че тези въпроси не са били предмет на допълнителното окончателно разгласяване, а дружеството е получило указания да коментира само въпросите, обхванати от допълнителното окончателно разгласяване. (409) Поради това Комисията потвърди заключението си, направено в съображение 388. 3.4.2. Правилно сравнение (410) Комисията направи оценка дали може да се направи правилно сравнение между нормалната стойност и експортната цена на групата CSC поради наличието на специфична пазарна ситуация съгласно член 2, параграф 3 от основния регламент. За тази цел Комисията оцени относителното въздействие на специфичната пазарна ситуация върху продажбите на вътрешния пазар и експортните продажби. (411) Комисията установи, че условията на конкуренция в Тайван и Съюза се различават значително и поради това въздействието на специфичната пазарна ситуация прави продажните цени на вътрешния пазар неподходящи за сравнение с експортните продажни цени на групата CSC. (412) Пазарът на СВПП в Тайван, с потребление от 1 173 152 тона през РП, е бил засегнат от скок на китайския внос, достигащ 38,2 % от пазара през РП, в ущърб на местната промишленост в Тайван, чийто пазарен дял е намалял до 50,7 % през РП. Включената в извадката група от производители износители, групата CSC, представлява най-големият вътрешен участник в Тайван, а пазарният ѝ дял също е намалял до [40—50 %] по време на РП. Тази тенденция се наблюдава за периода между 2022 г. и РП. Поради това изглежда, че СПС е засегнала както включената в извадката група от производители износители, така и националната промишленост на Тайван като цяло, от която групата CSC така или иначе е представителна. Въз основа на това Комисията стигна до заключението, че конкретната пазарна ситуация оказва значително въздействие върху цените на СВПП на вътрешния пазар. (413) За разлика от пазара на Тайван, където китайският внос има значително присъствие, което е по-лошо от това на други държави доставчици, пазарът на Съюза за СВПП, с много по-голямо потребление от 7 274 722 само на свободния пазар, се характеризира със микс от производители от Съюза и внос от няколко държави, както е посочено в раздели 4.1, 4.4 и 5.2 по-долу. Действително пазарният дял на китайския внос в Тайван е бил 38 % през разследвания период, като никоя друга държава доставчик не е била в непосредствена близост една до друга, докато в Съюза целият внос заедно е представлявал 34 % от пазара, като нито една държава не е постигнала пазарен дял над 8 % и вносът от КНР е бил незначителен. В действителност, от 2016 г. насам Съюзът наложи антидъмпингови мита върху вноса на СВПП с произход от КНР (112). Поради това условията на конкуренция, които определят ценовите равнища на двата пазара, са много различни. (414) Сравнението между средното равнище на цените, начислявани в Съюза от всички участници, и цените на китайския внос в Тайван потвърждава, че условията на конкуренция са различни. В действителност в Съюза тайванската промишленост се конкурира с цени, които са много по-високи от цените на вноса от КНР, с който се конкурира на вътрешния си пазар. Таблица 14 Сравнение на цените на вноса в Съюза и Тайван (EUR/тон) 2022 г. 2023 г. 2024 г. Разследван период Средна единична продажна цена в Съюза в рамките на целия пазар [1 020 —1 095 ] [825 —900 ] [750 —825 ] [675 —750 ] Индекс 100 80 73 69 Средна единична цена на вноса в Съюза от засегнатите държави 1 047 779 728 695 Индекс 100 74 70 66 Средна единична цена на вноса в Съюза от всички трети държави, с изключение на засегнатите държави 1 071 841 776 735 Индекс 100 79 72 69 Средна единична цена на вноса в Тайван от КНР 851 630 570 520 Индекс 100 74 67 61 Източник: Раздели 4.1, 4.4 и 5.2 и митническите данни на Тайван, посочени в таблица 12, конвертирани по обменния курс TWD/EUR, използван в разследването. (415) Въз основа на всички горепосочени елементи Комисията стигна до заключението, че конкретната ситуация на пазара е засегнала по различен начин цените на вътрешния пазар в Тайван в сравнение с експортните цени за Съюза. Поради това Комисията стигна до заключението, че СПС не дава възможност за правилно сравнение между цените на вътрешния пазар в Тайван и експортните цени за Съюза в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент. (416) След окончателното разгласяване групата CSC заяви, че специфичната пазарна ситуация не възпрепятства правилното сравнение между продажбите на вътрешния пазар и експортните продажби. По-специално групата CSC заяви, че анализът на Комисията относно правилното сравнение е непълен и не отчита факта, че свръхкапацитетът в стоманодобива е глобален проблем, чиито последици се наблюдават и в Съюза. В това отношение групата CSC заяви, че в настоящия регламент Комисията е установила, че свръхпредлагането на китайска стомана на международните пазари е засегнало производителите на стомана в световен мащаб, включително Тайван и Съюза (113). Групата CSC се позова и на Регламент (ЕС) 2026/1384. По подобен начин тайванските органи се позоваха и на Регламент (ЕС) 2026/1384 и на подготвителните му документи. Органите на Тайван също така заявиха, че докладът на ОИСР-GFSEC показва, че ефектът на изтласкване от пазара вследствие на китайския свръхкапацитет е оказал еднакво въздействие върху равнището на износа на трети държави, както и върху промишлеността на Съюза. (417) Комисията отбеляза, че специфичната ситуация на разглеждания пазар е резултат от ефекта на изтласкване вследствие на китайския свръхкапацитет на тайванския пазар, а не от световния свръхкапацитет. Групата CSC се позова на част от настоящия регламент (114), съображения 961—963, в които световният свръхкапацитет се разглежда като възможен друг фактор, причиняващ вреда на промишлеността на Съюза, а не на специфичната пазарна ситуация и нейния анализ. Освен това Комисията отбеляза, че явлението, предмет на Регламент (ЕС) 2026/1384, е свръхкапацитетът в световен мащаб, а не ефектът на изтласкване от пазара вследствие на китайския свръхкапацитет. Точно в цитираната от групата CSC извадка обаче се посочва „вносът от държави със свръхкапацитет или [...] ефектът на изтласкване“ от вноса от тези държави. В това разследване беше анализиран по-специално ефектът на изтласкване на китайския внос, засегнат от свръхкапацитета, и беше установено, че той представлява специфична пазарна ситуация в Тайван. Вместо това в другите засегнати държави Комисията не счете, че това представлява специфична пазарна ситуация. Както е посочено в съображения 413 и 414, тази специфична пазарна ситуация е оказала въздействие върху вътрешния пазар на Тайван, различно от въздействието върху пазара на Съюза. Следователно това е попречило на правилното сравнение. Това е различно от сравнението на въздействието върху равнището на износа на тайванската промишленост и върху промишлеността на Съюза. Във всеки случай в съображение 413 Комисията показва, че условията на

Други данни

В регистъра от
17.11.2026
Последно в регистъра
19.11.2026

Документи