Решения от заседание на 07.07.2026 г.

Съвместни насоки на ЕНО за гарантиране, че последователността, дългосрочните съображения и общите стандарти за методологиите за оценка са интегрирани в стрес тестовете на екологичните, социалните и управленските рискове съгласно член 100, параграф 4 от Директива 2013/36/ЕС и член 304в, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО 1. Насоки Статут на настоящите насоки 1. Настоящият документ съдържа съвместни насоки, издадени в съответствие с член 16 и член 56 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията; Регламент (ЕС) № 1094/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване); и Регламент (ЕС) № 1095/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) — регламентите за ЕНО. В съответствие с член 16, параграф 3 от регламентите за ЕНО компетентните органи и финансовите институции трябва да полагат всички усилия да спазват насоките. 2. В съвместните насоки е изложено мнението на ЕНО относно подходящите надзорни практики в Европейската система за финансов надзор или за това как следва да се прилага правото на Съюза в конкретна област. Компетентните органи, за които се прилагат съвместните насоки, следва да ги спазват, като ги включат в надзорните си практики по подходящ начин (например като изменят правната си уредба или надзорните си процеси), включително когато съвместните насоки са предназначени предимно за финансовите институции. Изисквания за докладване 3. Съгласно член 16, параграф 3 от регламентите за ЕНО, в срок до 31/05/2026 (два месеца след издаването) компетентните органи трябва да уведомят съответния ЕНО дали спазват или възнамеряват да спазват настоящите съвместни насоки, а в противен случай — да изложат причините за неспазването им. При липса на уведомление в този срок съответният ЕНО ще счита, че компетентните органи не спазват насоките. Уведомленията следва да се изпратят на [compliance@eba.europa.eu, LINK (EIOPA) и compliance@esma.europa.eu], като се посочи референтен номер „JC/GL/2025/78“. На уебсайтовете на ЕНО е публикуван образец за уведомленията. Уведомленията трябва да се подават от лица с подходящите правомощия за докладване за спазването от името на техните компетентни органи. 4. Уведомленията ще се публикуват на уебсайтовете на ЕНО. Дял I — Предмет, обхват и определения 5. Целта на настоящите съвместни насоки е да се изясни как компетентните органи следва последователно да интегрират рисковете с екологичен, социален и управленски характер (ЕСУ рискове) в своите надзорни дейности по стрес тестване. 6. Настоящите съвместни насоки са предназначени за компетентните органи. 7. Компетентните органи следва да прилагат настоящите съвместни насоки, когато извършват надзорни стрес тестове, насочени към ЕСУ рисковете, или като част от съответната регулаторна рамка, или като ad hoc оценка, във всеки случай само когато това е приложимо съгласно секторното законодателство. 8. Освен ако не е посочено друго, термините, използвани в настоящите съвместни насоки, имат същото значение, както в секторното законодателство, посочено по -долу. 9. В допълнение, за целите на настоящите съвместни насоки се прилагат следните определения: i. „компетентен орган“ означава всяко от следните: а) компетентните органи съгласно определението в член 4, параграф 2, точка i) от Регламент (ЕС) № 1093/2010 за създаване на Европейски банков орган (ЕБО); б) компетентните органи съгласно определението в член 4, параграф 2, точка i) от Регламент (ЕС) № 1094/2010 за създаване на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA), а именно надзорните органи по смисъла на Директива 2009/138/ЕО относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност; ii. „секторно законодателство“ означава съвкупността от: 1 (а) Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( ); 2 (б) Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( ); 3 (в) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламенти на Съвета ( ). Дял II — Изисквания по отношение на последователността, дългосрочните съображения и общите стандарти за методологиите за оценка при стрес тестването на ЕСУ рисковете Цели 10. Съгласно секторното законодателство, компетентните органи следва да прилагат 4 настоящите съвместни насоки в съответствие с принципа на пропорционалност ( ). 1 ( ) Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2013/36/oj). 2 ( ) Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2009/138/oj). 3 ( ) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2013/575/oj). 4 ( ) Тъй като настоящите насоки са предназначени за компетентните органи, прилагането на пропорционалността следва да отговаря на изискванията за пропорционалност, заложени в секторното законодателство. 11. Компетентните органи следва да вземат предвид всички ЕСУ рискове и потенциалното им развитие при разработването на своята рамка за надзорни стрес тестове и да правят преглед на значението на ЕСУ рисковете за тази рамка, особено като същевременно напредват към постепенно разширяване на обхвата, така че да включва други ЕСУ фактори. Компетентните органи следва точно да определят своите цели при извършването на ЕСУ стрес тестове, като вземат предвид два основни вида стрес тестове: ▪ тестване на надеждността на капиталовата адекватност и ликвидността и способността за покриване на загуби на финансовите субекти при икономически и финансови сътресения, свързани с всички съществени рискове, включително ЕСУ рисковете, в краткосрочен план (например до пет години); ▪ изпитване на устойчивостта на стратегията и бизнес модела на финансовите субекти спрямо редица сценарии, свързани с ЕСУ, в дългосрочен план (най-малко 10 5 години ( )). Оценка на съществеността 12. Компетентните органи следва да възприемат подход, основан на риска, като започнат с оценка на съществеността, за да идентифицират най-значимите и въздействащи рискове и да определят кои от тези съществени рискове следва да бъдат включени в обхвата на стрес теста. 13. Като част от оценката на съществеността компетентните органи следва да установят кои ЕСУ рискове са най-съществени за финансовите субекти, като вземат предвид техния бизнес модел, портфейли, географски експозиции и секторни дейности в краткосрочен до дългосрочен план. През различните времеви периоди компетентните органи следва да вземат предвид: ▪ както експозицията на активи и пасиви на рискове, свързани с прехода (например въз основа на въглеродния им отпечатък), и физически рискове (например въз основа на географското им местоположение); така и ▪ потенциалното въздействие на ЕСУ факторите върху традиционните категории финансови рискове, т.е. пазарен риск, кредитен риск, риск от контрагента, риск от поемане на емисии, както и операционен риск, риск, свързан с репутацията, и стратегически риск, чрез определяне на основните канали за предаване. 14. Компетентните органи следва да обмислят използването на ясни качествени и/или количествени критерии и/или прагове за същественост, като се възползват от съществуващите регулаторни рамки, отраслови стандарти и надзорен опит. Оценката на съществеността следва да дава възможност за корекции с течение на времето, тъй като ЕСУ рисковете се променят, появяват се нови данни и финансовите субекти усъвършенстват собствените си процеси за идентифициране на риска. Постепенно разширяване на обхвата на ЕСУ факторите в ЕСУ стрес тестовете 15. Компетентните органи се насърчават да продължат усилията и проучванията си за постепенно разширяване на обхвата на ЕСУ факторите при провеждането на ЕСУ стрес тестове, като първоначално дадат приоритет на екологичните рискове. На първия етап 5 ( ) В съответствие с целите, заложени в Парижкото споразумение (2015 г.). компетентните органи следва да се съсредоточат върху рисковете, свързани с климата и околната среда, като обхванат както физическите рискове (например екстремни метеорологични събития, загуба на биологично разнообразие), така и рисковете, свързани с прехода (напр. промени в политиката, преоценка на пазара), с цел да се разграничат въздействията, дори и непреки, върху основните рискови експозиции. 16. Това постепенно въвеждане трябва да бъде съпътствано от непрекъснато усъвършенстване на методологията, изграждане на капацитет и ангажиране на заинтересованите страни, като се гарантира, че финансовите субекти и компетентните органи са подготвени адекватно за разширяващия се обхват на оценките на ЕСУ риска. Интегриране на ЕСУ факторите в съществуващите рамки за стрес тестове 17. Компетентните органи следва да се стремят към пълно интегриране на ЕСУ факторите в общата рамка за стрес тестове. 18. Ако е необходимо, компетентните органи следва да преразгледат и преосмислят обхванатите видове ЕСУ рискове, като се основават и на това как се променя с времето наличието на данни и използването на модели. Взаимосвързаност/преливане между финансовите сектори 19. Въпреки че настоящите съвместни насоки не обхващат стрес тестовете на финансовия сектор в цялата система, когато е възможно, компетентните органи следва да координират действията си между финансовите сектори, за да гарантират последователен подход към оценката на ЕСУ риска и да улеснят обмена на данни, когато е целесъобразно. Регулаторните органи в областта на банковото дело, застраховането и ценните книжа следва да си сътрудничат, за да спомогнат за идентифицирането и моделирането на каналите за предаване (например ролята на застраховането за обезпеченията по банковите заеми), съгласуването на допусканията в сценариите и предотвратяването на слабости в регулаторната уредба. 20. Компетентните органи следва да гарантират, доколкото е възможно, че ЕСУ стрес тестовете отчитат взаимовръзките и преливането между финансовите сектори. Те следва да обмислят как рисковете, свързани с ЕСУ, могат да се разпространяват чрез финансовата система, като така засилват уязвимостта в банковото дело, застраховането, управлението на активи и други финансови сектори. Принципи и съображения относно методологиите 21. Когато се залагат принципите и съображенията относно методологиите, компетентните органи следва да вземат решение относно най-подходящата структура и характеристики на стрес теста въз основа на предвидените цели. Обхват 22. Компетентните органи следва ясно да определят обхвата по отношение на портфейлите, секторите, географските райони и дейностите, за да се гарантира балансиран и прагматичен подход, който отразява зрелостта на наличните методологии и данни. 23. За трансграничните финансови групи компетентните органи следва да гарантират, че всички засегнати субекти са включени в оценката. 24. Въз основа на конкретната цел и времеви период компетентните органи следва да гарантират, че балансът между количествената и качествената информация е подходящ за 6 целите на теста ( ). Времеви период 25. Изборът на времеви период следва да бъде съобразен с предвидената цел на дейността: ▪ Когато се оценява финансовата устойчивост на неблагоприятни, но вероятни сътресения, следва да се използва краткосрочен план (например до 5 години), в съответствие с традиционните практики за стрес тестове; ▪ Когато се оценява устойчивостта на бизнес модела и стратегията на финансовите субекти, следва да се приеме по-дългосрочен период (най-малко 10 години, в зависимост от стопанската дейност и в съответствие с дългосрочните ангажименти на финансовите субекти). Разработване на сценарии 26. Компетентните органи следва да определят и подбират сценарии за стрес тестове въз основа на целите на теста. Те следва да обмислят използването на сценарии, основани на най-новите научни познания и разработени от общопризнати международни или 7 регионални организации ( ). Те също така се насърчават да използват секторните и регионалните направления, за да предоставят на финансовите субекти подходяща разбивка на макроикономическите променливи, като същевременно запазват цялостната вътрешна съгласуваност на сценариите. 27. Когато е възможно, компетентните органи следва да обмислят включването на сложни рискове, т.е. допълнителното въздействие, произтичащо от едновременното или последователното възникване на множество сътресения (независимо дали са свързани с ЕСУ фактори, или са по-широки макроикономически сътресения). Освен това и когато е уместно, те следва да се стремят да оценяват вторичните ефекти, т.е. непреките и усилващите се последици, които произтичат от първоначалните ЕСУ сътресения, или чрез прякото им включване в сценариите, или в допълнителен анализ. 28. С цел интегриране на съществените ЕСУ рискове в краткосрочните стрес тестове, компетентните органи следва, когато е възможно и целесъобразно, да се основават на разработката на сценарий, използвана в традиционните стрес тестове, като я адаптират, за да отразят специфичните за ЕСУ канали за предаване, и да включват нови променливи, свързани с ЕСУ рисковете. 6 ( ) Предвид необходимите предположения за калибрирането на сценариите и моделирането, като общ принцип, колкото по-дълъг е времевият период, толкова по-силна е зависимостта от качествена, а не от количествена информация (например в дългосрочен план не се очаква точно преизчисляване на капитала и показателите за платежоспособност). 7 ( ) Например за климатичните рискове: Междуправителственият комитет по изменението на климата (МКИК), Мрежата за екологизиране на финансовата система, Международната агенция по енергетика, Програмата на ООН по околната среда, Съвместният изследователски център на Европейската комисия (EU JRC) или национални правителствени или неправителствени органи; 29. При извършване на дългосрочни ЕСУ стрес тестове компетентните органи следва да разгледат няколко различни сценария, обхващащи широк спектър от възможни бъдещи събития и нива на тежест (например, включително критични точки). Референтният сценарий може да се основава на собствения централен сценарий на финансовия субект, който може да служи като база за съпоставяне, за да се тества въздействието на алтернативни, съществено различни направления върху устойчивостта на стратегията и бизнес модела (например чрез оценки на рентабилността, коригирани спрямо риска). 30. В зависимост от нивото на сложност на подхода сценариите могат да бъдат под формата на прости описания или на по-подробни количествени прогнози. 31. Компетентните органи могат да решат да прилагат едни и същи сценарии за всички финансови субекти с цел съпоставимост или да адаптират сценариите спрямо конкретни категории финансови субекти, като вземат предвид техните рискови профили и бизнес модели. Низходящ (от горе надолу) спрямо възходящ (от долу нагоре) подход 32. Компетентните органи следва да оценят ползите от низходящия подход спрямо възходящия подход, като изберат най-подходящия метод въз основа на конкретните цели, зрелостта на финансовите субекти в ЕСУ стрес тестовете и естеството на експозициите, обхванати от оценката, като вземат предвид следните съображения: ▪ Низходящият подход, при който компетентните органи централизирано изчисляват въздействието на сценариите за стрес тестове, гарантира известна степен на съпоставимост между финансовите субекти и осигурява на компетентните органи по- силен контрол върху процеса и методологията, като по този начин се намалява тежестта за сектора. ▪ Възходящият подход, при който финансовите субекти сами изчисляват въздействието на сценариите за стрес тестове, предлага по-висока степен на детайлност, което позволява да се отразят идиосинкратичните елементи, характерни за някои портфейли, контрагенти и експозиции. Той също така насърчава по- активното участие в процеса на провеждане на стрес тестове и спомага за засилване на изграждането на капацитет на финансовите субекти. 33. Когато използват възходящ подход, компетентните органи следва да установят ясни методологични рамки, за да гарантират последователност и еднакви условия на конкуренция между финансовите субекти, включително съображения за пропорционалност относно очакванията за степента на сложност на тяхното изчисляване на въздействието. 34. Може да се обмисли комбиниран подход, който да съчетае предимствата и на двете методологии. Компетентните органи могат да вземат решение относно подходящия подход въз основа на наличните данни и собствеността върху моделите, като отчитат, че конкретните портфейли или дейности, например рискът от поемане на емисии, могат да изискват по-подробни данни и моделиране, отколкото е възможно при низходящ подход. Ниво на детайлност 35. При вземането на решение относно степента на детайлност компетентните органи следва да постигнат подходящ баланс между простота и точност, като вземат предвид наличността, качеството и методологичната зрялост на данните. Може да са необходими по -подробни данни, например за да се отразят по подходящ начин въздействията на риска от прехода на ниво дейност или субект или регионалните/местните въздействия на физическите рискове. 36. Компетентните органи следва да вземат предвид най-малко следните измерения на детайлност: а. Ниво на портфейла: Разграничаване по класове активи (напр. корпоративни заеми, ипотеки, експозиции към държавни дългови инструменти, капиталови и корпоративни облигации). б. Ниво на сектора: Класификация въз основа на промишления сектор (например, промишлености с високи въглеродни емисии, енергетика, недвижими имоти, селско стопанство). За конкретните сектори може да се проучи по-висока степен на детайлност (например електроенергетика, сектор, засегнат от революционна технология, индустрии, базирани на изкопаеми горива). При недвижимите имоти може да се направи разграничение между експозициите на търговски и жилищни недвижими имоти. в. Географско ниво: Разграничение по региони (напр. ниво 3 по NUTS) за оценка на експозицията към специфични за местоположението ЕСУ рискове, по-специално физически рискове. г. Ниво на контрагент: Детайлност по отделни длъжници или групи длъжници, когато рисковете от концентрация са значителни. д. Категория риск: Отделно определяне на физическите рискове (остри и хронични климатични опасности), рисковете, свързани с прехода (политика, технологии и промени на пазара), и други екологични, социални и управленски фактори (напр. загуба на биологично разнообразие, замърсяване, социални и управленски рискове). 37. Компетентните органи следва да вземат решение относно подходящото ниво на детайлност на данните в зависимост от вида на активите/портфейла и целта на теста. Например за експозициите към държавни дългови инструменти може да бъде достатъчно да се използва ниво на държавите, но за портфейлите за кредитиране или поемане на емисии следва да се проучи най-малко детайлност на ниво регион с данни за географското местоположение, за да се оцени физическият риск. 38. За анализа на средствата компетентните органи могат да обмислят, когато е възможно и в съответствие с приложимия секторен регламент, да използват подход на подробен преглед по отношение на притежаваните средства. Допускания в счетоводния баланс 39. За ЕСУ стрес тестовете компетентните органи следва да започнат, като използват подходът на статичен счетоводен баланс, който обикновено се прилага при традиционните стрес тестове. Въпреки това, те могат да вземат предвид структурните въздействия на плана за преход на финансовите субекти, когато това е възможно и приложимо, в зависимост от времевия период. 40. За тестове със средносрочни до дългосрочни времеви периоди може да се приложи подходът на динамичния счетоводен баланс (със или без ограничения), за да се гарантира повече реализъм, като се обърне внимание на основните позиции на счетоводния баланс, отразяващи промените в състава на портфейла (променящи се експозиции, преразпределение на активи и действия за редуциране на риска в отговор на сътресения, свързани с ЕСУ). 41. Като се има предвид несигурността, свързана с начините за осъществяване на преход, развитието на политиката и реакциите на пазара, компетентните органи следва да обмислят възможността да изискат от финансовите субекти да обосноват планираните от тях реакции, като гарантират, че корекциите в счетоводните баланси — например преразпределяне на портфейли, промени в политиките за кредитиране или поемане на емисии или промени във финансовите структури — са реалистични и в съответствие с публично оповестените им стратегии за преход. 42. Всички действия на ръководството, възприети от финансовите субекти, следва да се оценяват въз основа на тяхната осъществимост, навременност и потенциални неумишлени последици, като се избягва прекомерното доверие в оптимистични предположения. Компетентните органи следва да гарантират, че подходът на динамичния счетоводен баланс с ограничения повишава реализма и прогностичния характер на ЕСУ стрес тестовете чрез включване на надеждни планове и мерки на ръководството, като същевременно се запазват минимални гаранции срещу прекомерна гъвкавост в предположенията и се подобрява съпоставимостта на резултатите от стрес тестовете. Извадка от финансови субекти 43. Компетентните органи следва да определят подходяща извадка от финансови субекти, които да участват в ЕСУ стрес тестовете и/или в анализа на ЕСУ сценариите, като гарантират достатъчно секторно/пазарно покритие, като вземат предвид посочените цели и в случай на тематични оценки, основната насоченост на дейността. Разработването на стрес теста следва да бъде адаптирано, когато е необходимо, за да отразява характеристиките на различните категории финансови субекти. 44. Компетентните органи следва също така да обмислят провеждането на целенасочени дейности по отношение на конкретни подгрупи субекти с цел преодоляване на конкретни уязвимости или развиващи се тенденции по отношение на ЕСУ риска. Пропорционалност 45. Компетентните органи следва да прилагат принципите на пропорционалност, като допускат опростяване на методологията в зависимост от размера, естеството и сложността на дейността на финансовите субекти, както и от степента на значимост на рисковете. Принципът на пропорционалност следва да се разшири, така че да обхваща изискванията за докладване, разработването на сценарии и очакванията за моделиране, като се гарантира адекватен баланс между аналитичната надеждност и практическата осъществимост. 46. Предвид ранния етап на развитие на моделирането на ЕСУ стрес тестове и наличието на данни, компетентните органи могат да обмислят да ограничат обхвата на анализа, като гарантират адекватен баланс между разходите и ползите както за компетентните органи, така и за финансовите субекти. Ограничения на модела 47. Компетентните органи следва да отчетат, че всички модели имат присъщи ограничения и това важи особено за развиващите се ЕСУ модели. В случай на възходящ стрес тест, за да се смекчат тези ограничения и да се повиши надеждността и достоверността на ЕСУ стрес тестовете и анализа на устойчивостта, компетентните органи следва да използват допълнителен анализ за кръстосано валидиране на резултатите и да гарантират, че са правдоподобни, да използват техники за сравнителен анализ и да извършват кръстосано валидиране на резултатите с алтернативни методологии. Уредби за организация и управление Разпределение на ресурсите 48. Компетентните органи следва да гарантират, че за процеса са отпуснати достатъчни и подходящи човешки и материални ресурси. Това включва постоянно или специално участие на служители с експертен опит в оценката на ЕСУ риска, методологиите за провеждане на стрес тестове и финансовия надзор. 49. Компетентните органи следва да разполагат с капацитет за управление и събиране на данни, които подпомагат достъпа до висококачествени ЕСУ данни. Те следва също така да разработят и поддържат ИТ инфраструктура, която дава възможност за ефикасно събиране на данни, определяне на подходящ сценарий и анализ на резултатите. Срокове за извършване на дейността 50. Компетентните органи следва да определят подходящи срокове за провеждането на ЕСУ стрес тестовете и анализите на сценарии, като балансират необходимостта от пълнота и точност с изискванията на процеса на вземане на решения. Финансовите субекти следва да разполагат с достатъчно време за подготовка, за да съберат необходимата информация и да извършат своите оценки, като същевременно се даде възможност на компетентните органи да извършат цялостен преглед и да гарантират точността на отчетите. 51. Процесът следва да бъде структуриран така, че да улесни ефикасния анализ, последователното съобщаване на констатациите и включването им в по-широката надзорна рамка. Събиране на данни 52. За дейностите по низходящ ред компетентните органи следва да разчитат във възможно най-висока степен на регулаторното докладване и да използват съществуващите рамки за оповестяване и външни ресурси, когато е уместно. Те могат да обмислят ad hoc събиране на данни като необходим допълнителен източник на информация. Събраната информация следва да бъде ограничена до такава, която се използва за анализи и валидиране. 53. Когато има пропуски в данните, компетентните органи следва да насърчават използването на надеждни приблизителни данни, оценки и експертни мнения, като същевременно насърчават финансовите субекти да подобряват постепенно вътрешния си капацитет за събиране на данни. Процес на осигуряване на качеството 54. Следва да се прилага строг процес на осигуряване на качеството, за да се проверява, че резултатите от стрес тестовете са точни, последователни и надеждни. Компетентните органи следва да създадат механизми за преглед (например сравнителен анализ или партньорски проверки), за да оценят качеството на данните, надеждността на методологията и когато е уместно, адекватността на сценариите. Когато е необходимо, количествените констатации следва да се допълнят от експертно мнение, за да се облекчат ограниченията на модела. Ефективен диалог с финансовите субекти 55. По време на целия процес на стрес тестовете компетентните органи следва да поддържат ефективен и структуриран диалог с финансовите субекти. Това включва предоставяне на ясни указания относно очакванията, улесняване на участието на ключови етапи и гарантиране, че финансовите субекти имат възможност да изяснят аспектите на методологията. Редовното взаимодействие ще повиши благонадеждността на процеса и ще подобри способността на финансовите субекти да включват съображения, свързани с ЕСУ риска, в собствените си рамки за управление на риска. Трансгранична координация и координация в цялата система 56. Когато е уместно и възможно, компетентните органи следва да координират действията си между юрисдикциите, за да се позволи хармонизиран подход към ЕСУ стрес тестовете за трансграничните финансови групи. Това включва сътрудничество с други надзорни органи за хармонизиране на методологиите, обмен на най-добри практики и избягване на регулаторна разпокъсаност. 57. Когато е уместно, следва да се търси координация в рамките на цялата система, за да се гарантира, че ЕСУ стрес тестовете обхващат по-широк спектър от рискове за финансовата стабилност и потенциалните ефекти на разпространение между секторите. Интегриране в надзорния процес 58. Доколкото е възможно, резултатите от ЕСУ стрес тестовете следва да бъдат интегрирани в по-широкия надзорен процес. Тъй като с времето методологиите и наличните данни се усъвършенстват, компетентните органи следва да използват констатациите за целите на оценката на риска, прегледа на капиталовата адекватност и/или стратегическите дискусии с финансовите субекти. 59. Резултатите следва също така да служат като насоки за последващи надзорни мерки и препоръки за политиката, когато се установи, че ЕСУ рисковете могат да представляват съществена заплаха за финансовата стабилност. Публично оповестяване на информация 60. Публикуването на резултатите следва да бъде в съответствие с приложимия секторен регламент и надзорна практика. Когато се взема решение за публикуване на резултатите, компетентните органи следва да съпоставят ползите от публикуването на индивидуални или обобщени резултати. Нивото на разкриване на информация следва да се преценява въз основа на надеждността на методологията и качеството на данните. Компетентните органи следва да имат предвид, че прозрачността подобрява пазарната дисциплина, доверието на заинтересованите страни и отчетността. Те следва също така да гарантират, че информацията се тълкува правилно и не води до неумишлени изкривявания на пазара. Разкриването на информация може да се разшири, когато резултатите станат по-стабилни. Редовен преглед и развитие на ЕСУ стрес тестовете 61. Като се има предвид променящият се характер на ЕСУ рисковете и методологиите за стрес тестове, компетентните органи следва редовно да преразглеждат и усъвършенстват своите рамки за стрес тестове. Поуките, извлечени от предишни дейности, следва да бъдат включени в следващите, а актуализациите следва да отразяват нововъзникващите най- добри практики, новите регулаторни изисквания и напредъка в областта на ЕСУ данните и техниките за моделиране. Дял III — Въвеждане 62. Настоящите съвместни насоки се прилагат от 1 януари 2027 г.