Решение №240 от 09.07.2026

На основание чл. 36, ал. 1 и 2 и чл. 53, ал. 3 от Закона за електронните съобщения, КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТАРЕШИ: 1. Одобрява проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения, ведно с всички документи и частична предварителна оценка на въздействието, съгласно приложенията към настоящото решение. 2. Частичната предварителна оценка на въздействието относно проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от КРС по Закона за електронните съобщения да бъде изпратена за съгласуване по електронен път до дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ на Министерски съвет. 3. В случай, че дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ съгласува без препоръки частичната оценка на въздействието, да бъде стартирано обществено обсъждане на проекта по реда на чл. 36 от Закона за електронните съобщения. Материалите да бъдат изпратени в Министерство на транспорта и съобщенията, за провеждане на процедура по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. 4. Определя 30-дневен срок, считано от датата на публикуване на съобщението за откриване на процедурата за обществено обсъждане, в който заинтересованите лица могат да представят писмени становища по изготвения проект. 5. Съобщение за изготвения проект, мотивите за изготвянето му, проектът по т. 1 и изготвената частична предварителна оценка на въздействието, да се публикуват на интернет страницата на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и на Портала за обществени консултации. Мотиви: С Решение № 66 от 26.02.2026 г. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) прие резултатите от проведените обществени консултации, открити с Решение № 344/20.11.2025 г. във връзка с извършен Анализ на необходимостта от преразглеждане на Тарифата за таксите (Тарифата), които се събират от КРС по Закона за електронните съобщения (ЗЕС) в съответствие с чл. 53, ал. 2 от ЗЕС. Съгласно Анализа, КРС е приела, че с оглед спазване изискванията на ЗЕС, е налице необходимост от изменение размера на административната годишна такса за контрол (АГТК) на 0,302%. По този начин разходите за дейностите, посочени в чл. 139 от ЗЕС, ще се финансират от приходите от такси, съгласно изискванията на същата разпоредба от ЗЕС и в съответствие с данните за 2024 г. Предлагат се такси за разглеждане на заявления по чл. 310а, ал. 2, чл. 310в, ал. 2 и чл. 310д, ал. 2 от ЗЕС, с оглед прилагането изискванията на Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.), наричан по-нататък Регламент (ЕС) 2022/2065 в изпълнение на чл. 310и от ЗЕС.Отчетена е необходимост от редакция на съществуващ текст в чл. 2, ал. 1, т. 10 от Тарифата. Предвид гореизложеното, е изготвен Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата. Проектът не противоречи на правото на Европейския съюз. Прилагането на Тарифата не изисква допълнителни финансови средства.В тази връзка, КРС одобрява проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения, ведно с всички документи и частична предварителна оценка на въздействието. В случай, че дирекция „Координация и модернизация на администрацията" съгласува без препоръки частичната оценка на въздействието да бъде стартирано обществено обсъждане на проекта по реда на чл. 36 от Закона за електронните съобщения. Материалите да бъдат изпратени в Министерство на транспорта и съобщенията, за провеждане на процедура по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ГЛАВЕН СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ:(Станислава Йорданова) (Иван Димитров) ОСОБЕНО МНЕНИЕ на Илия Христозов - член на КРСотносно приетото решение по точка Б6 от дневния редна заседанието на 09.07.2026 г. На основание чл. 19 от „Вътрешни правила за организацията и реда при провеждането на заседанията на КРС“ изразявам особено мнение относно приетото решение по точка Б6 „Доклад относно проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифа за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения.“ от дневния ред на заседанието на 09.07.2026 г. поради следните мотиви и обстоятелства. Не съм съгласен с решението на КРС да измени размера на административната годишна такса за контрол (АГТК) на 0,302 на сто и този нов размер да се заплаща от предприятията едва през 2028 г. до 15 юли. Предложеното изменение на размера на АГТК е направено в следствие на грубо нарушаване на процедурата за определяне на АГТК, така както е регламентирана тази процедура в приетите на 10.08.2023 г. от КРС „Вътрешни правила за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от ЗЕС“ (Вътрешните правила). Необходимо е да се поясни, че причините за сегашната ситуация с неправилно определения размер на АГТК се коренят в миналото, когато на 20.11.2025 г. на заседанието на КРС беше разгледан „Анализ по чл. 53, ал. 2 от ЗЕС на необходимостта от преразглеждане на Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС“ (Анализ/а). Именно грешките на работната група при изготвянето на този Анализ са причината за сегашния казус. Затова в моето особено мнение ще обърна особено внимание и ще разкрия грешките в Анализа. В процеса на обществените консултации за измененията в Тарифа за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС (Тарифата), редица предприятия и техните браншови организации правеха забележки и обръщаха внимание, че процесът и информацията за определяне на новия размер на АГТК не са прозрачни и достъпни. Според мен, това е абсолютно вярно, за което и съм предлагал да бъдат публикувани и всички екселски и други таблици с междинните изчисления, но тези мои предложения бяха отхвърляни от КРС. Важно е да се отбележи, че няма възможен начин някой извън КРС да открие допуснатите грешки, по простата причина, че няма достъп до пълната и значимата информация за процеса на определяне на размера на АГТК, а тази информация не може да се причисли към някакъв вид защитена от закон информация. Всъщност, аз сега имам възможност да докажа допуснатите грешки, защото съм имал достъп до тази информация, която беше приложена като екселски таблици и обяснения към доклада за заседанието на КРС на 20.11.2025 г., на което беше разгледан Анализа. Какъв трябва да е реалният размер на таксата за контрол? В процеса на изготвянето на Анализа са допуснати редица грешки при изчисляването на новия размер на АГТК, което значително намалява нейния размер и ще доведе до по-ниски приходи в държавния бюджет от тази такса в размер на милиони евро. На практика се повтарят същите грешки, които бяха допуснати и при предишния анализ на КРС и за които вече съм изразявал моето становище и съм предлагал начини за отстраняването им. Дадените обяснения в Анализа, са недостатъчни за осигуряване на прозрачност, а освен това са неясни и непълни. Тези обяснения са представени по начин, който не позволява да се проследи детайлно какъв е пътят за получаване на крайния резултат и кой носи отговорност за междинните резултати при изчисленията, които от своя страна определят крайния резултат. На първо място, предложеният нов размер на АГТК (0,302 на сто) е значително по-малък от реалния му размер. Този нов размер на АГТК е определен в нарушение на Вътрешните правила. Ще посоча основните грешки. Първата грешка е, че от общият размер на разходите (ОР1), на база на който се калкулират разходите, необходими за обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС се изключват „разходите, които се отнасят към правомощията на КРС по Закона за пощенските услуги, Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, които са в размер на 3 548 959 лв.“ (стр. 3 на Анализа). Това е груба грешка и е в противоречие дори с чл. 7, т. 4 от приетите от КРС Вътрешните правила. Според чл. 7, т. 4 от Вътрешните правила, „ОР1 е общият размер на разходите, които съответстват на разходите в „Бюджет-отчет“ на раздел Б „Разходи и придобиване на нефинансови активи“, група I „Плащания за текущи нелихвени разходи“ на Отчета за касовото изпълнение на бюджета на КРС към 31.12. на предходната календарна година, включително разходи за издръжка, разходи за застраховане и други финансови услуги, разходи за възнагражденията на персонала, разходи за осигурителни вноски, разходи за платени данъци и такси, включително и разходите от националното съфинансиране по оперативните програми на ЕС, като се изключат разходите за платените административни санкции от КРС“. Във Вътрешните правила няма никакви други разпоредби, които да позволяват или да регламентират изключването на някакви други разходи от получената стойност на ОР1. Следователно трябва да се изключат само „разходите за санкции в размер на 5068 лв.“ и получената стойност е ОР1. Това е така, защото коефициентът на средна ангажираност на целия личен състав на КРС по ЗЕС (КАЗЕС) е определен на базата на целия личен състав на КРС, включително и личния състав, който е ангажиран само с дейности по ЗПУ (и по всички други закони освен ЗЕС) и затова този коефициент трябва да се приложи към цялата обща сума (без разходите за санкции) на разходите на КРС. Тук ще покажа какъв трябва да бъде правилния начин за изчисление на ОР1 и ОР2. За целта представям таблица с всички ненулеви разходи по параграфи в раздел Б, група I на „Отчета за касовото изпълнение на бюджета на КРС“ към 31.12.2024 г., включително и разходите от националното съфинансиране по оперативните програми на ЕС. Параграф Наименование на параграфа Сума (лева) 01-00 Заплати и възнаграждения 9 496 588 02-00 други възнаграждения 215 840 05-00 Осигуровки 2 545 039 10-13 постелен инвентар и облекло (разход за предпазно облекло) 3 437 10-15 материали 191 598 10-16 вода, горива, енергия 219 644 10-20 външни услуги 1 755 300 10-30 текущ ремонт 286 189 10-51 командировки 130 415 10-52 командировки в чужбина 179 664 10-62 застраховки 50 520 10-69 други финансови услуги 1 525 10-92 санкции 5 068 10-98 други некласифицирани по параграфи разходи 120 19-01 платени държавни данъци, такси, наказателни лихви и санкции 5 903 19-81 платени общински данъци, такси, наказателни лихви и санкции 35 879 46-00 членски внос 114 076 Според Вътрешните правила, от горните разходи трябва да се изключат само разходите за платените административни санкции от КРС. Това е параграф 10-92 „санкции“ от таблицата в размер на 5068 лв. Аз допълнително ще изключа и параграф 10-69 „други финансови услуги“ и параграф 10-98 „други некласифицирани по параграфи разходи“, защото няма точна информация за какво се отнасят тези разходи (възможно е да са за някакви санкции). На практика размерът на допълнително изключените суми е 6713 лв., който на практика е много по-малък от цялата сума на ОР1 и следователно незабележимо ще се намали крайния резултат. След като се изключат горепосочените параграфи, остават следните параграфи в таблицата: Параграф Наименование на параграфа Сума (лева) 01-00 Заплати и възнаграждения 9 496 588 02-00 други възнаграждения 215 840 05-00 Осигуровки 2 545 039 10-13 постелен инвентар и облекло (разход за предпазно облекло) 3 437 10-15 материали 191 598 10-16 вода, горива, енергия 219 644 10-20 външни услуги 1 755 300 10-30 текущ ремонт 286 189 10-51 командировки 130 415 10-52 командировки в чужбина 179 664 10-62 застраховки 50 520 19-01 платени държавни данъци, такси, наказателни лихви и санкции 5 903 19-81 платени общински данъци, такси, наказателни лихви и санкции 35 879 46-00 членски внос 114 076 Общият размер на всички разходи в тази таблица е 15 230 092 лв. и това е реалният размер на ОР1. Следователно за общият размер на разходите (ОР1) трябва да се приеме сумата 15 230 092 лв., а не сумата от 11 451 506,43 лв., каквато е посочена в Анализа. Същият принцип важи и за стойността на капиталовите разходи, която се определя въз основа на амортизационните отчисления за предходната календарна година (ОР2). Не е правилно от тази стойност да „се приспадат разходите, които се отнасят към правомощията на КРС по Закона за пощенските услуги, Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги които са в размер на 831 487 лв.“ (стр. 3 на Анализа). Това е така, защото според чл. 7, т. 5 от Вътрешните правила „ОР2 е общият размер на разходите, които съответстват на разходите в отчетна група „Бюджет“ на раздел Б „Разходи“, група I „Текущи нелихвени разходи“, т. 3 „Разходи за амортизации“ на Отчета за приходите и разходите на КРС към 31.12. на предходната календарна година;“. Във Вътрешните правила няма никакви други разпоредби, които да позволяват или да регламентират изключването на някакви други разходи от получената стойност на ОР2. Съответно стойността на ОР2 в размер на 2 825 153,48 лв., както е посочена в Анализа е невярна и е в явно противоречие с чл. 7, т. 5 от Вътрешните правила. Правилно е за стойността на ОР2 да се вземе предвид цялата сума от 3 656 640,48 лв. (2 825 153,48 + 831 487). Въз основа на новата и вярно изчислена стойност на ОР1, след прилагане на КАЗЕС (който в Анализа е посочен в размер на 0,587) се калкулира размера на ОАР1. Така, изчислената стойност на ОАР1, необходима за обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС, респ. чл. 2, ал. 2 от Вътрешните правила е 8 940 064 лв. Съответно, за определяне на стойността на ОАР2, към изчислените ОР2 се прилага КАЗЕС и получената сума е 2 146 447,96 лв. Сумата на ОАР1 и ОАР2 представлява общите административни разходи на КРС (ОАР) за обезпечаване на дейностите по чл. 139 от ЗЕС, респ. чл. 2, ал. 2 от Вътрешните правила, като за 2024 г. тя се получава в размер на 11 086 511,96 лв. При посочените по-горе нови и правилни стойности на ОР1 и ОР2 и при така посочените в Анализа стойности на общите приходи в размер на 2 780 872 997,79 лв., на коригиращ коефициент в размер на 1,006 и на приходите от еднократните такси за административни услуги в размер на 27 487,13 лв. се получава нова по-висока стойност на размера на АГТК в размер на 0,395 на сто, което е с 30 % по-висок резултат от 0,302 на сто, което на годишна база означава съответно с 30% повече приходи в държавния бюджет от такса контрол, което си е съществена разлика от милиони евро. Важно е да се отбележи, че в Анализа не е посочена стойността на коефициента на ангажираност на специализираната администрация на КРС (КАСАЗЕС). Този коефициент е много важен и основополагащ и от него основно зависи крайния резултат. Въпреки това неговата стойност не е обявена в Анализа, както не са обявени и редица други базови параметри, от които зависи крайния резултат. Този факт води до невъзможност заинтересованите лица да се убедят във достоверността на Анализа в тази му част. В една от изходните екселски таблици (които не са публично достояние) към доклада на работната група този коефициент е определен на стойност 0,63, но не става ясно кой и как го е определил и кой носи отговорност за неговата достоверност и следователно този основен параметър е определен непрозрачно и не може да му се кредитира доверие. Считам, че тази стойност от 0,63 е занижена и реалната стойност на КАСАЗЕС е около 0,75 за 2024 г. и това може да се покаже по различни начини. При КАСАЗЕС = 0,75 стойността на АГТК ще е още по-висока, но това ще е реалната и обективна стойност за тази такса. Освен занижената и погрешно определената нова стойност на АГТК, в своето решение КРС неправилно и незаконосъобразно отлага прилагането на тази нова стойност на АГТК чак за 2028 г. (до 15 юли 2028 г.), като това е видно от ПЗР на приложения проект на ПМС. Считам, че това отлагане е необосновано и новият размер на АГТК трябва да се приложи през 2027 г., т.е. през 2027 г. до 15 юли предприятията да заплащат АГТК в новия размер. Причини за допуснатите грешки Логично е да възникне въпросът за причините за допуснатите грешки при определяне на новата стойност на АГТК. Трябва да се отбележи, че част от допуснатите грешки и неточности са в резултат на грешките и неточностите в приетите от КРС „Вътрешни правила за определяне размера на административната годишна такса за контрол по чл. 141 от Закона за електронните съобщения“, както и неправилното тълкуване на някои от разпоредбите. Затова е необходимо и нееднократно съм предлагал тези Вътрешни правила да се преработят, но моето предложение не се приемаше. Но, според мен, причините за основната част от грешките са субективни и са допуснати от работната група от експерти в КРС, която е изготвяла Анализа в последните години. Важно е да се обърне внимание на конкретния субективен характер за причините за тези допуснати грешки. Наличието на голям брой грешки, на практика изключва възможността за техническа грешка, защото може да се обясни допускането на една грешка да е по технически причини, но множество грешки не може да са технически. На основание горепосочените съображения и факти, предлагам отново да се определи прозрачно стойността на КАСАЗЕС, да се прецизират стойностите за ОР1 и ОР2 и да се изчисли реалната стойност на АГТК при стриктно спазване на изискванията на Вътрешните правила. С цел осигуряване на прозрачност на процеса на определяне на размера на АГТК, предлагам да се публикуват изходните таблици и поясненията към тях, от които може да се добие ясна представа за всички етапи на процедурата. Това може да стане и в или към Таблицата/справка с получените становища, която се изготвя след общественото обсъждане. Преизчисляването на размера на АГТК не трябва да се използва като причина/основание за ново обществено обсъждане, защото липсва някаква юридическа или друга причина за това. Факт е, че за поредна година се забавя приключването на обществената консултация, което от своя страна води до забавяне на определянето на новия размер на таксата от МС и необходимост от тълкуване, от кога трябва да влезе в сила новата такса. Считам, че няма логика и не е законосъобразно, една процедура, по която се определя размерът на законоустановена такса на стотици предприятия, да бъде регламентирана във Вътрешни правила на КРС. Този документ трябва да бъде една подробна и прозрачна Методика (има подобни методики, изготвени от други регулатори) и дори трябва да бъде регламентиран в ЗЕС, което нееднократно съм предлагал, но е било отхвърляно от мнозинството от членовете на КРС. Като основа на тази Методика може да послужи Наредба № 40 от 1.12.2020 г. за определяне на размера на таксите за покриване на административните разходи на Българската народна банка, произтичащи от функциите по надзор и преструктуриране, издадена от управителя на Българската народна банка, обн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г. Внимателният анализ на тази наредба ще покаже, че в нея са регламентирани същите принципи за определяне и срокове за заплащане на таксата, за които аз от години настоявам пред КРС, но моите предложения са били отхвърляни от мнозинството на КРС. Важно е да се отбележи, че според Наредба № 40 на БНБ, определянето на размера и заплащането на таксата става без някаква санкция или намеса от Министерския съвет. И в това има много логика, защото процедурата е подробно регламентирана в закон (Закона за БНБ) и в подзаконов нормативен акт (Наредба № 40), а и реалното определяне на размера на таксата зависи само от данни и събития, които са от миналата календарна година и са лесно проверими. Затова предлагам по аналогичен начин да се процедира и с определянето и заплащането на АГТК. В ЗЕС са регламентирани основните принципи за определяне на АГТК и срока за нейното заплащане. Необходимо е само да се изготви една Методика на базата на съществуващите Вътрешни правила, която да е регламентирана от ЗЕС и обнародвана в ДВ. И в този случай, няма да е нужна санкцията на МС и няма да са нужни две различни обществени обсъждания на два документа (на Анализа на КРС по чл. 53 от ЗЕС и проекта на ПМС за промяна в Тарифата), които на практика съдържат една и съща информация. Аз многократно през годините съм правил предложения да има само едно обществено обсъждане, а не две на едно и също съдържание и да има Методика, която да е регламентирана в ЗЕС, но моите предложения бяха отхвърляни от КРС. На основание всички гореизложени съображения гласувах „Против“ предложения проект на решение на КРС по точка по точка Б6 от дневния ред на заседанието на 09.07.2026 г. на тема на тема „Доклад относно проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифа за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС“ и представям настоящото особено мнение. Тук е мястото да отбележа, че от трите направени предложения за изменение на Тарифата, аз съм против само определения размер на АГТК и съм напълно съгласен с другите две предложения. Затова, по време на заседанието на 09.07.2026 г. предложих всяко от предложенията да се гласува поотделно, но това мое предложение не беше прието с 2 на 2 гласа, при общо присъствали 4 члена на КРС. Затова се наложи всички предложения за промяна в Тарифата да се гласуват анблок. 13.07.2026 г. Член на КРС: /Илия Христозов/