Определение № АКТ-1106-29.10.2026
Акт
- Вид
- определение
- Номер
- АКТ-1106-29.10.2026
- Дата
- 29.10.2026
- Публикуван
- 04.11.2026
- Закон ?
- ЗОП
Попитайте асистента за този запис
Произнасяне
оставя без уважение искане за налагане на временна мярка() - "СРЕГИ" ООД;
Изход
- Изход
- само временна мярка
- Временна мярка ?
- отказана
- Обжалване пред ВАС
- Няма постъпила жалба в деловодството на КЗК
Страни
| Страна | Качество |
|---|---|
| "СРЕГИ" ООД | инициатор |
| ОБЩИНА СОЗОПОЛ | ответник |
Преписка
- Дозиер ?
- 300064379
- Преписка
- КЗК/1000/2026
- Вид производство
- ЗОП/НВМОП
- Предмет
- ЗОП
- Година на регистъра
- 2026
Документи
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1106 София, 29.10.2026 г. Комисията за защита на конкуренцията в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Карадимов ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радомир Чолаков ЧЛЕНОВЕ: Валерия Герова Димитър Данаилов Емилия Колева Жельо Бойчев Мирослава Христова при участието на секретар - протоколиста Захари Сръндев, разгледа в закрито заседание, проведено на 29.10.2026 г., докладна записка по преписка № КЗК -1000/2026 г., докладвана от наблюдаващия проучването член на КЗК – Валерия Герова. В Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е образувано производство по преписка № КЗК -1000/20.10.2026 г. във връзка с постъпила жалба с вх. № ВХР- 3012/12.10.2026 г. от „Среги“ ООД срещу Решение № F906310/01.10.2026г. на кмета на община Созопол за откриване на процедура- „публично състезание“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на строително - монтажни работи на обект: Напорен резервоар и отклонение към него от главен водопровод, за питейно водообезпечаване на с. Равадиново, община Созопол“, с УНП 0568-2026-0030 в ЦАИС ЕОП. Жалбоподателят възразява срещу Решение № F906310/01.10.2026г. на кмета на община Созопол, с което е открита обжалваната поръчка и приема същото за незаконосъобразно, тъй като с него са одобрени изисквания, противоречащи на материалния закон, взаимоизключващи се, които създават възможност за субективно тълкуване и преценка от страна на комисията в процеса по разглеждане и оценка на офертите. Дружеството обосновава правния си интерес от обжалване на процедурата като излага, че предметът му на дейност, вписан в Търговския регистър, съвпада с предмета на обявената обществена поръчка. Отбелязва също, че дружеството има опит в изпълнението на следните дейности, сходни на предмета на обществената поръчка: 1 1. „Подмяна на промишлен водопровод по ул. „Мария Луиза“, гр. Бургас“; 2. „Ремонтно-възстановителни дейности на съществуващ водопровод по ул. „Георги Шагунов“ и ул. „Емил де Лавеле“ в участъка от ул. „Д-р Нидер“ до ул. „Булаир“, гр. Бургас“; 3. „Ремонтно-възстановителни дейности на съществуващ водопровод по ул. „Патриарх Евтимий“ в участъка от ул. „Цар Калоян“ до ул. „Черковна“, по ул. „Ген. Скобелев“ в участъка от бул. „П. Яворов“ до ул. „Княз Борис I“ и по ул. „Ахелой“ в участъка от ул. „Стара планина“ до ул. „Крайбрежна“, гр. Поморие“; 4. „Ремонтно - възстановителни дейности на водопровод по ул. „Никола Вапцаров”, гр. Камено, община Камено“; 5. „Ремонт на съществуващ водопровод от деривация „Ясна поляна“ в участъка на парк „Росенец“, гр. Бургас“. Жалбоподателят твърди, че е налице и второто условие на §14 от ДР от ЗОП, а именно на лицето би могло да бъде нанесена вреда. Пояснява, че с процесното решение е утвърдена документация, съдържаща неясни, субективни, взаимоизключващи се и незаконосъобразни изисквания и клаузи, които поставят участниците в състояние на пълна правна и техническа несигурност, създават непреодолими пречки за изготвяне на законосъобразно и конкурентно предложение и пораждат пряк и непосредствен риск от необосновано и субективно отстраняване на офертата. Излага следните възражения за незаконосъобразност на обжалваното решение: На първо място обжалва поставеното в т.4, подточка 4.1. условие към личното състояние на участниците, че в процедурата не може да участва лице, съответно възложителят ще отстрани от участие в процедурата за възлагане на настоящата обществена поръчка участник, за когото е налице конфликт на интереси, който не може да бъде отстранен. Цитира посоченото от възложителя пояснение: „Конфликт на интереси е налице, когато възложителят, негови служители или наети от него лица извън неговата структура, които участват в подготовката или възлагането на обществената поръчка или могат да повлияят на резултата от нея, имат интерес, който може да води до облага по смисъла на чл. 98 от Закона за Сметната палата и за който би могло да се приеме, че влияе на тяхната безпристрастност и независимост във връзка с възлагането на обществената поръчка“ и твърди, че изискването не отговаря на разпоредбите на ЗОП и Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (ЗПКСЛЗПД). Разяснява, че с §68 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПКСЛЗПД са направени изменения във връзка с позоваването на дефиницията за „облага”. По този начин в ЗОП се прави препратка към чл. 76 от ЗПКСЛЗПД, а не към чл. 98 от Закона за сметната палата. Цитира също и дефиницията на конфликт на интереси, посочена в § 2, т. 21 от допълнителните разпоредби на ЗОП: „Конфликт на интереси е налице, когато възложителят, негови служители или наети от него лица извън неговата структура, които участват в подготовката или възлагането на обществената поръчка или могат да повлияят на резултата от нея, имат интерес, който може да води до облага по смисъла на чл. 76 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности и за който би могло да се приеме, че влияе 2 на тяхната безпристрастност и независимост във връзка с възлагането на обществената поръчка“. От изложеното заключава, че възложителят е посочил некоректно и незаконосъобразно изискване към личното състояние на участниците, което изискване е основание за отстраняването им. Приема, че неправилното и неточно цитиране на нормативните актове в обявлението и документацията, възпрепятства участниците да направят валидни волеизявления и създава риск от незаконосъобразни указания на оценителната комисия и последващо отстраняване, в нарушение на принципите на правна сигурност и публичност. На второ място счита за незаконосъобразно и посоченото основание за отстраняване по чл.55 от ЗОП относно лишаване от право за упражняване на определена професия или дейност съгласно законодателството на държавата, в която е извършено деянието, но без да е отчетена спецификата на обществената поръчка, тъй като липсва конкретика каква е тази дейност. Твърди, че за потенциалните участници остава неясен въпросът лишаването от възможност за изпълнение на каква дейност ще доведе до тяхното отстраняване от участие в обществената поръчка, което дава възможност за проява на субективизъм и нееднакво третиране на участниците при разглеждане и оценка на офертите им. На трето място жалбоподателят счита, че не е определено точно и изискването за наличие на застраховка Професионална отговорност по Закона за устройство на територията (ЗУТ). Цитира изискването „Участниците в обществената поръчка следва да имат застраховка „Професионална отговорност в строителство“ с минимална застрахователна сума на застрахователната полица, съответстваща на обема и характера на поръчката, което задължение произтича от нормативен акт“. Твърди, че въведеното условие за минимална застрахователна сума, съответстваща на обема и характера на поръчката чрез общо препращане към чл. 171, ал. 1 от ЗУТ и чл. 5, ал. 2, т. 1 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството (НУРЗЗПС) е неясно, тъй като възложителят не е посочил изрично конкретната категория на строежа, за която участникът следва да притежава застрахователно покритие, нито е посочил точния цифров размер на изискуемата минимална застрахователна сума. Заявява, че бланкетното препращане към нормативен текст с множествени хипотези, без да се дефинира изискуемият минимален лимит на отговорност в евро/лева и конкретната категория строеж, лишава участниците от възможността да преценят дали съществуващите им полици покриват критерия за подбор, или следва да сключат допълнителни анекси. На четвърто място жалбоподателят възразява и срещу поставеното изискване за опит в изпълнение на сходни дейности, което също приема за неясно и неопределено. Твърди, че изискването за дейност с предмет „идентичен или сходен с този на настоящата поръчка“ противоречи на чл. 59, ал. 2, чл. 63, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 63, ал. 6 от ЗОП. В тази връзка посочва, че възложителят изисква изпълнение на строителни дейности по изграждане и/или реконструкция, и/или основен ремонт на строителен обект с „еквиваленти характеристики“ съобразно предмета на обществената поръчка. Твърди обаче, че понятието „обекти с еквивалентни характеристики“ не е дефинирано чрез никакви обективни технически, функционални, количествени или стойностни параметри (напр. капацитет на 3 3 резервоара в м , диаметър на тръбопровода DN, работно налягане PN, дължина на трасето в метри). Намира, че е налице неопределеност дали други видове хидротехнически съоръжения (напр. пречиствателни станции, помпени станции, резервоари) ще бъдат приети като еквивалентни, превръщайки критерия за подбор в субективен инструмент за отстраняване на участниците. Пояснява, че при преглед на техническата спецификация се установява, че предмет на изпълнение са следните строителни дейности: ремонтни работи по резервоар, водопроводна мрежа, изграждане на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ), работи по част Пътна. Ако се приеме, че обектите трябва да бъдат с еквивалентни характеристики на обекта на обществената поръчка, според жалбоподателя изпълнените сходни дейности трябва да обхващат всяка една от строителните работи, предмет на изпълнение на обществената поръчка. Счита, че не става ясно дали участниците трябва да посочат изпълнени водопроводи или резервоари и имат изпълнена ФЕЦ и работа по част пътна или е достатъчно да имат само един от посочените обекти. Намира, че това създава възможност за неравно третиране на участниците и прилагане на субективизъм от страна на комисията за разглеждане и оценка на офертите. На следващо място излага твърдението, че са налице съществени противоречия между проекта на договор (Образец № 5) и техническата спецификация (Приложение № 4) относно приемането на обекта и геодезическите заснемания. Цитира отбелязаното в техническата спецификация (т. 38 „Геодезически контрол и екзекутивна документация“, т. 39 „Документиране на строителството“ и т. 40 „Отчитане и приемане на изпълнените работи“), че: „Количествата на изпълнените строително-монтажни работи се установяват чрез измервания на място, количествени ведомости, геодезически заснемания и съответните актове и протоколи“, както и „Подземните проводи и съоръжения се заснемат преди засипване и тези геодезически заснемания са задължително условие за отчитане и окончателно приемане на строителството“. Цитира клаузите на чл. 5 и чл. 22 от проекта на договор, според които приемането на СМР за междинни и окончателни плащания е уредено чрез двустранни протоколи -Акт обр. 19, Акт обр. 15 и фактура. Заключава, че никъде в проекта на договор възложителят не е поставил изискване приемането на изпълнението да бъде извършено след геодезически заснемания, каквото изискване е въведено в техническата спецификация. Счита, че това разминаване поставя изпълнителя в невъзможност да предвиди точния фактически и документален състав за реализиране на междинните и окончателното плащане, а заложената в чл. 36, ал. 2, т. 2 от Договора клауза за предимство на приложенията пред договора внася допълнително объркване. На шесто място жалбоподателят излага доводи и за допуснато нарушение на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 и чл. 70 от ЗОП при определяне на критерия за оценка на офертите. Пояснява, че възложителят е избрал поръчката да се възлага въз основа на критерий „най-ниска цена“ по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗОП, а едновременно с това в Указанията за участие (Раздел IV, т. 2.4.1) е въведено изискване за представяне на изключително обемна и детайлизирана „Стратегия за качествено и срочно изпълнение на поръчката“, структурирана в 10 задължителни раздела. Акцентира, че е предвидено участниците да бъдат отстранявани, ако предложението им е „формално 4 разработено“, ако „не е отчетена спецификата на конкретния предмет“, ако елементите не са „адекватни“ или ако не е доказан „качествен ефект“ на мерките. Твърди, че тези дефиниции нямат обективни и проверими параметри, а изцяло прехвърлят преценката върху субективното мнение на оценителната комисия. Не отрича, че възложителят е направил пояснение на отделните изрази, като „формално разработен“, „не е отчетена спецификата на конкретния предмет на обществената поръчка“ и т.н., но категорично заявява, че дадените дефиниции не внасят яснота по отношение на съдържанието на отделните елементи, тъй като във всяко от определенията присъства характеристиката „специфичен“ или „конкретен“, без да е ясно какво се има предвид с тези понятия. Твърди, че посоченото дава възможност за субективна преценка от страна на комисията за разглеждане и оценка на офертите и не внася яснота как участниците трябва да изготвят техническото си предложение, че да отговарят на заложените изисквания. Заявява също, че изискването за отстраняване при „възпроизвеждане на техническата спецификация“ поставя участниците в абсурдна ситуация – от една страна те са длъжни стриктно да спазват инвестиционния проект и спецификацията, а от друга страна използването на проектните решения се санкционира като липса на самостоятелна разработка. На седмо място твърди незаконосъобразност поради следните противоречия между Количествено-стойностната сметка (Образец № 3.1) и техническата спецификация (Приложение № 4): - Налице е технически некоректно описване на водостоците: в Техническата спецификация (т. 25 „Довеждащ път“) водостоци № 1 и № 2 са определени като изпълнени от полипропиленови тръби с пръстенова коравина SN8: РР-В SN8 DN/1D 500 mm. В КСС (Част I, Раздел 3 „Тръби“, поз. 8) същите са заложени като: „Тръбопровод, РР, гофриран, DN500, PN8, муфиран“. Пояснява, че обозначението ,,PN8“ касае напорни тръби (работно налягане 8 bar), докато безнапорните гофрирани тръби за водостоци се класифицират по класове на пръстенова коравина (SN4, SN8). Това създава неяснота относно действително изискуемия строителен продукт и стандарта, на който следва да отговаря, което е нарушение на изискванията на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗОП. - Липсват елементи в КСС, които са налични в проекта: В т. 25 от спецификацията изрично е предвиден „плочест водосток при km 1+395 с отвор В/Н = 5/1,3 m и дължина по радието 11 m“. В КСС (Образец № 3.1) такъв плочест водосток липсва като самостоятелно обособена позиция в Част Пътна или Част Конструктивна. - Наличие на тръбни позиции в КСС, които липсват в техническата спецификация. В КСС фигурира позиция 9: „Тръбопровод, PP(PVC), DN315, PN8, муфиран - 12.00 m“. В цялата техническа спецификация такъв диаметър не е споменат. - Тръбопроводи PVC DN200 и DN110: В КСС са остойностени съответно 30 m PVC DN200 PN8 (поз. 10) и 6 m PVC DN110 PN8 (поз. 12). Тези напорни PVC тръби не са описани в технологичните схеми на резервоара и довеждащите водопроводи. - В т. 11 от Техническата спецификация дренажът е дефиниран като система от перфорирани PVC тръби DN 160. В КСС (Част I, Раздел 3, поз. 13) е записано: Тръбопровод, дренажен, PVC, DN160, PN4, муфиран, 220о - 102.00 m (Образец №3.1.Количествено-стойностна сметка). - В КСС не е посочено изискването тръбата да бъде перфорирана; - Въведен е показател за налягане PN4 (неприложим за гравитачен дренаж) и 5 неясното означение 220о, което не е пояснено в спецификацията; - Техническата спецификация предвижда четири функционално обособени шахтови съоръжения: 1. Реконструкция/връзка в съществуващата водовземна шахта; 2. Нова водомерна шахта до нея с ултразвуков водомер, спирателни кранове и модем; 3. Събирателна шахта извън двора на резервоара за преливни, изпускателни и дренажни води; 4. Ревизионна шахта на дренажната система. Твърди, че в КСС (Част I, Раздел 3, поз. 18 и 19) са остойностени само 2 броя шахти (1 бр. DN2000 с височина 2.30 m и 1 бр. DN1000 с височина 2.80 т) и не е възможно да се определи кои от четирите описани в ТС шахти са включени в тези две позиции и как следва да се остойностят останалите две. - Несъответствия в Част Електротехническа, КИП и А. В КСС (Част IV, поз. 11) е заложена: „Доставка на метална газова тръба 2“ полагане открито на скоби - 10.00 m. В ТС т. 19 се изисква кабелът за нивомерите в мокрите камери да преминава в обикновена защитна метална тръба. - Липса на брой осветителни тела: В ТС (т. 18) не е посочен броят на осветителните тела, докато в КСС (поз. 2) са фиксирани точно 4 броя. Според жалбоподателя, изброените несъответствия и разминавания правят невъзможно изготвянето на оферта, която да отговаря на изискванията. В края жалбоподателят моли на основание чл. 203, ал. 1 от ЗОП КЗК да наложи временна мярка „спиране на процедурата“ със следните съображения: Счита, че е налице обезпечителна нужда за налагането на временната мярка, тъй като отрицателните последици от продължаването на процедурата ще са по-големи в сравнение с тези, причинени от спирането ѝ. Отбелязва, че поръчката е на стойност 1 795 316,23 евро без ДДС, а видът и естеството на строителните работи показват, че същата е обществено значима. Намира, че изпълнителят на оспорваната обществена поръчка трябва да бъде избран при проведена законосъобразна процедура, при ясни и недискриминационни условия, за да се защити правилното и законосъобразното разходване на публични средства. Предвид дейностите, които следва да се извършат и целите, които следва да се постигнат за жалбоподателя, законосъобразното възлагане и изпълнение на спорната поръчка е от изключителен обществен интерес, тъй като посредством изпълнението ѝ ще се подобри качеството на живот на населението в с. Равадиново посредством непрекъснатост на водоснабдяването и намаляване на загубите по водопреносната мрежа. Добавя, че изтъкнатите в жалбата нарушения са съществени, тъй като са ограничаващи не само за жалбоподателя, а и за всички потенциални заинтересовани лица, и са основание за спиране на процедурата до произнасяне по същество от КЗК. Счита, че провеждането и възлагането на обществена поръчка при посочените в жалбата нарушения ще доведе до негативни последици както за възложителя, така и за широк кръг от физически и юридически лица, тъй като ще се финансират дейности, при възлагането на които е нарушен законът и изборът е извършен при нарушаване на принципите, уредени в чл. 2 от ЗОП. Твърди, че при евентуално спиране на процедурата ще се гарантира бъдещото упражняване на правата на жалбоподателя и на други заинтересовани лица в процедурата от една страна, а от друга - ще се защити и общественият интерес, тъй 6 като законосъобразното провеждане на процедурата е гаранция за избиране на икономически най-изгодната оферта, обективираща опита на изпълнителя, конкретното му техническо и финансово предложение като най-добри. Според жалбоподателя негативната последица от спирането на процедурата е забавяне на възлагането с не повече от 1–2 месеца, предвид кратките срокове на работа на КЗК. Освен това обществената поръчка е обявена при условията на неосигурено финансиране, тоест няма яснота кога ще могат да стартират строително-монтажните работи. Обобщава, че забавянето при възлагането на поръчката ще донесе значително по-малко отрицателни последици най-вече за обществения интерес в сравнение с отрицателните последици, които биха възникнали, ако процедурата не бъде спряна. Възложителят представя становище, в което оспорва жалбата по същество. По допустимостта на жалбата счита, че жалбоподателят не обосновава по какъв начин твърдените пороци създават пряка, непосредствена и непреодолима пречка за участие на дружеството в процедурата. Относно искането за допускане на временна мярка „спиране“ на процедурата обяснява, че тежестта на доказване е изцяло върху жалбоподателя - той е длъжен да докаже конкретни факти за настъпване на непоправима или трудно поправима вреда за неговия личен интерес. Твърди, че бланкетните твърдения за незаконосъобразност на процедурата и общи позовавания на ефективността на публичните средства са относими единствено към спора по същество и не обосновават спиране на процедурата. Приема, че интересът на жалбоподателя е изцяло защитен от закона, тъй като възложителят няма право да сключи договор преди влизането в сила на всички решения по процедурата. Продължаването на процедурата не накърнява правата на жалбоподателя. Подчертава, че предметът на настоящата поръчка засяга базови обществени потребности - осигуряване на непрекъснато питейно водоснабдяване на с. Равадиново и вилна зона „Куку баир“, преодоляване на водния дефицит през активните летни месеци, овладяване на екстремните колебания в налягането (достигащи над 11 bar) и ликвидиране на регистрираните аварийни загуби на питейна вода от над 70%. Обяснява, че проектът за изграждане на напорния резервоар и водопроводните отклонения е предвиден за финансиране от държавния бюджет на Република България съгласно Постановление № 103/12.08.2026 г. (Приложение №1 към чл.1 ) за определяне на проекти от Инвестиционната програма за общински проекти, включени в Приложение № 3 към чл. 113 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., и условия и ред за финансирането им през 2026 г., по бюджетен ред /проектен идентификатор/ № ОР-25.001-0230, с предвиден размер на финансирането от 2 154 379.47 евро. Счита, че евентуалното спиране на процедурата ще забави провеждането на избора, ще компрометира графика за стартиране на строителните дейности и създава пряк и непосредствен риск от загуба или отлагане на осигуреното целево финансиране от държавния бюджет за 2026/2027 г. Преди да се произнесе по временната мярка КЗК следва да обсъди въпроса дали жалбоподателят има качеството „заинтересовано лице“. Съгласно чл. 198, ал. 1, т. 1 от ЗОП, в случаите по чл. 197, ал. 1, т. 1 от ЗОП жалба може да подава всяко заинтересовано лице. Видно от публично достъпната информация в платформата на ЦАИС ЕОП 7 (https://app.eop.bg/today/reporting/search), КЗК намира, че „Среги“ ООД е обосновало качеството си на „заинтересовано лице“ по смисъла на § 2, т. 14 от ДР на ЗОП, тъй като дружеството е изпълнявало обществени поръчки с предмет, свързан с изграждане, ремонт и реконструкция на водопроводна мрежа, какъвто е и предметът на обжалваната обществена поръчка. Освен това жалбоподателят е вписан в Централния професионален регистър на строителя (https://register.ksb.bg/pub_view.php?id_members=2992) за строежи от четвърта група – „строежи от благоустройствената инфраструктура, хидротехническото строителство и опазването на околната среда“ съгласно чл. 5, ал. 1, т. 4 от ПРВВЦПРС, строежи от първа до пета категория съгласно чл. 5, ал. 4 от ПРВВЦПРС, т.е. има право да извършва строителство на обектите, предмет на обжалваната обществена поръчка. КЗК не приема довода на възложителя, че жалбоподателят не е доказал, че твърдените в жалбата нарушения препятстват участието му в процедурата. Съгласно легалното определение на „Заинтересовано лице“, дадено в § 2, т. 14 от ДР на ЗОП, за да попадне едно лице в обхвата на разпоредбата, е необходимо освен да има или да е имало интерес от получаването на определена обществена поръчка, но и да му е нанесена или да може да бъде нанесена вреда от твърдяното нарушение. „Вредата“ обаче в настоящия случай следва да се презюмира, а не да се доказва, предвид че жалбоподателят е дружество, което счита, че в обжалваната документация за участие са налице условия, които са противоречиви, не кореспондират на правните норми в ЗОП и препятстват участието му в процедурата. Предвид изложеното жалбоподателят има правен интерес и искането за допускане на временна мярка „спиране на процедурата“ следва да се разгледа по същество. Относно направеното искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка КЗК прие следното: Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от ЗОП КЗК се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. Чл. 204, ал. 3 от ЗОП предвижда, че КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. В конкретния случай КЗК следва да направи преценка на възможните последици с оглед интересите на страните по преписката - възложител и жалбоподател, както и да изследва последиците от спирането на процедурата във връзка с обществения интерес. Имайки предвид гореизложеното, КЗК счита направеното особено искане за налагане на временна мярка „спиране” за неоснователно. На първо място следва да се посочи, че жалбоподателят, който претендира пред КЗК налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата, не спира изпълнението. В настоящия случай 8 жалбоподателят не е изложил достатъчно мотиви и не е представил доказателства, даващи основание за преценка, че интересите на страните и конкретно тези на „Среги“ ООД ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. В жалбата са посочени основно съображения, имащи отношение към твърдяната незаконосъобразност на издаденото решение за откриване на обществената поръчка. По отношение на доводите за допуснати нарушения следва да се отбележи, че към настоящия момент КЗК не може да се произнесе по безспорен и категоричен начин дали има извършени такива, тъй като по този начин ще се стигне до предрешаване на спора по същество. По тази причина не може да се направи обосновано заключение, доколко и в каква степен довършването на процедурата ще накърни интересите на жалбоподателя или на обществото като цяло. В същото време при преценка на възможните последици от налагането на временната мярка КЗК счита, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху възложителя и обществото като цяло, тъй като с изпълнението на предмета на поръчката се цели постигане на устойчиво питейно водоснабдяване на с. Равадиново, повишаване непрекъснатостта на водоподаването и намаляване на загубите във водопроводната мрежа. Подобряването на водоснабдителната инфраструктура ще допринесе за постигане на европейските стандарти за икономичност и целогодишно и непрекъснато водоподаване в с. Равадиново и вилна зона „Куку баир“. Във връзка с гореизложените обстоятелства КЗК счита, че реализирането на обществената поръчка е адресирано към широк кръг субекти и заинтересовани лица, като нейното провеждане и съответно сключването на договор с избрания изпълнител, е от съществено значение за възложителя и за обществения интерес. Предвид изложеното може да се заключи, че настоящият случай попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, ще превишават ползата от нейното налагане. Трябва да се акцентира и на обстоятелството, че съгласно чл. 112, ал. 8 от ЗОП възложителят няма право да сключи договор с избрания за изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, освен когато е допуснато предварително изпълнение. Следователно, дори и процедурата да не бъде спряна, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени до решаването на спора по същество. С оглед цитираната разпоредба не е налице законова възможност да се сключи договор с определения за изпълнител участник, преди КЗК да се произнесе по законосъобразността на обжалваното решение за откриване на процедурата. Същевременно по смисъла на чл. 204, ал. 4 от ЗОП произнасянето по искането за налагане на временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. Отчитайки баланса между интересите на страните, КЗК приема, че спирането на процедурата би накърнило както интересите на възложителя, така и интересите на широк кръг лица, поради което искането на жалбоподателя за налагане на временна мярка следва да се остави без уважение. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 204, ал. 1 – 3 във връзка с чл.203, 9 ал. 1 от ЗОП Комисия за защита на конкуренцията О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Среги“ ООД за налагане на временна мярка „спиране на процедурата” за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на строително - монтажни работи на обект: Напорен резервоар и отклонение към него от главен водопровод, за питейно водообезпечаване на с. Равадиново, община Созопол“, открита с Решение № F906310/01.10.2026г. на кмета на община Созопол и с УНП 0568-2026-0030 в ЦАИС ЕОП. Определението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 3-дневен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………………………. Росен Карадимов ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………………………. Радомир Чолаков ЧЛЕНОВЕ: ............................. Валерия Герова ............................. Димитър Данаилов ............................. Емилия Колева ............................. Жельо Бойчев ............................. Мирослава Христова 10
Други данни
- Код на вида
- 6
- Екземпляр ?
- 1
- Клас на изхода
- InterimOnly
- Клас на временната мярка
- Refused
- Увереност на прочита
- high
- Решаващи думи
- оставя без уважение искане за налагане на временна мярка
- Версия на прочита
- 11
- Код на закона
- 2
- В регистъра от
- 04.11.2026
- Последно в регистъра
- 19.11.2026
Документи
История на промените 1
- 4 ноември 2026 г.Променен записПреди промяната: Определение № АКТ-1106-29.10.2026 Дозиер: 300064379 Вид: определение Код на вида: 6 Номер: АКТ-1106-29.10.2026 Дата: 29.10.2026 Публикуван: 04.11.2026 Екземпляр: 1 Произнасяне: оставя без уважение искане за налагане на временна мярка() - "СРЕГИ" ООД; Обжалване пред ВАС: Няма постъпила жалба в деловодството на КЗК към дата 04.11.2026 22:02 Закон: ЗОП Код на закона: 2 Преписка: КЗК/1000/2026 Вид производство: ЗОП/НВМОП Предмет: ЗОП Година на регистъра: 2026