Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс
Законопроект
- Вид
- закон
- Сигнатура
- 52-602-01-47
- Сесия
- Втора сесия
- Комисии
- Комисия по правни въпроси (водеща); Комисия по правни въпроси (водеща); Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (участваща); Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (участваща)
Попитайте асистента за този запис
Внасяне, приемане и обнародване
- Внесен
- 28.09.2026
Документи по законопроекта
НАРОДНО СЪБРАНИЕ Вх. №: 52-602-01-47 Дата: 28.09.2026 г. 14:06 ч. ДО Г-ЖА МИХАЕЛА ДОЦОВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 52-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ Относно: Решение № 749 на Министерския съвет от 2026 г. УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ДОЦОВА, На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България изпращам Ви одобрения с Решение № 749 на Министерския съвет от 2026 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Приложения: 1. Препис от Решение № 749 на Министерския съвет от 2026 г. 2. Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. 3. Частична предварителна оценка на въздействието. 4. Справка от Министерството на правосъдието за съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. 5. Справка за съответствие с правото на Европейския съюз. 6. Справка за постъпилите бележки и предложения от министерствата и ведомствата от проведеното междуведомствено съгласуване по проекта на акта. 7. Справка за постъпилите предложения и становища от проведените обществени консултации. РУМЕН РАДЕВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т Препис Р Е Ш Е Н И Е 749 от 25 септември 2026 година ЗА одобряване на законопроект На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т Р Е Ш И: 1. Одобрява проекта на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. 2. Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта по т. 1. 3. Министърът на правосъдието да представи законопроекта по т. 1 в Народното събрание. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ РУМЕН РАДЕВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ КАМЕЛИЯ НЕЙКОВА НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ “ДЕЛОВОДСТВО И АРХИВ“: ЖАНА КАДЪНКОВА Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я НАРОДНО СЪБРАНИЕ Проект З А К О Н ЗА изменение и допълнение на Наказателния кодекс (Обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17, 61 и 84 от 2013 г., бр. 19, 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 74, 79 и 102 от 2015 г., бр. 32 и 47 от 2016 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 83 от 2016 г.; изм., бр. 95 от 2016 г., бр. 13, 54, 85 и 101 от 2017 г., бр. 55 от 2018 г., бр. 1, 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 13, 23, 28, 88, 103 и 108 от 2020 г., бр. 9 от 2021 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 84 от 2021 г.; изм., бр. 53 от 2022 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2022 г. – бр. 79 от 2022 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2023 г. – бр. 10 от 2023 г.; изм., бр. 67, 82 и 84 от 2023 г., бр. 23, 39, 41 и 42 от 2024 г., бр. 49 от 2025 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2025 г. – бр. 50 от 2025 г.; изм., бр. 54 от 2025 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2025 г. – бр. 60 от 2025 г.; изм., бр. 61, 64, 65, 87 и 115 от 2025 г. и бр. 27, 32 и 55 от 2026 г.) § 1. В чл. 93 се правят следните допълнения: 1. В т. 15 се създава буква „д“: „д) служба в институция, орган, служба или агенция на Европейския съюз.“ 2. Създават се т. 33 и 34: „33. „Средства от Европейския съюз“ са средства: а) от бюджета на Европейския съюз или от бюджетите на институциите, органите, службите и агенциите на Европейския съюз, или от бюджетите, пряко или непряко управлявани и контролирани от тях; б) по буква „а“, предоставени или разпределени от Европейския съюз за разходване от българската държава; в) от бюджета на българската държава, с които се съфинансират програми, проекти или други дейности, финансирани със средства по буква „а“ или „б“. 34. „Митническо задължение, което следва да бъде внесено в бюджета на Европейския съюз в големи размери“ е това, което e в размер на не по-малко от десет хиляди евро, а „митническо задължение, което следва да бъде внесено в бюджета на Европейския съюз в особено големи размери“ е това, което надхвърля сто хиляди евро.“ § 2. В чл. 202, ал. 2, т. 3 думите „фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава“ се заменят с „Европейския съюз“. § 3. В чл. 212, ал. 3 думите „фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава“ се заменят с „Европейския съюз“. § 4. В чл. 219 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 4: „(4) Ако деянието по ал. 3 е свързано със средства от Европейския съюз, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.“ 2. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думите „а по ал. 3“ се добавя „или 4“. § 5. В раздел III на глава шеста на особената част се създава чл. 242б: „Чл. 242б. (1) Който избегне пълно или частично установяване, заплащане или обезпечаване на митническо задължение, което следва да бъде внесено в бюджета на Европейския съюз, в големи размери, като предостави неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължение да предостави такива, се наказва за квалифицирана митническа измама с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от хиляда до шест хиляди евро. (2) Когато деянието по ал. 1 е извършено: 1. от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба; 2. от две или повече лица, сговорили се предварително, или 3. от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода от две до шест години и глоба от две хиляди до шест хиляди евро. (3) Когато митническото задължение е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. (4) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното митническо задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 и 2 е лишаване от свобода до четири години и глоба до три хиляди евро, а по ал. 3 – лишаване от свобода до пет години и глоба до пет хиляди евро. (5) В случаите по ал. 2, т. 1 и ал. 3 съдът може да наложи и наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.“ § 6. В чл. 248а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „представи неверни сведения“ се добавя „или затаи сведения в нарушение на задължение да предостави такива“. 2. Алинеи 2 и 5 се отменят. 3. В ал. 3 думите „и 2“ се заличават. 4. В ал. 4 думите „или е отпуснало средствата по ал. 2“ се заличават. § 7. Създава се чл. 248б: „Чл. 248б. (1) Който представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да бъдат получени средства от Европейския съюз, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от петстотин до четири хиляди евро. (2) Който представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължение да предостави такива, загдето са получени средства от Европейския съюз, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години и с глоба от хиляда до пет хиляди евро. (3) Ако деянието е извършено от лице, което управлява или представлява юридическо лице или гражданско дружество, или от търговец, наказанието е: 1. в случаите по ал. 1 – лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до пет хиляди евро, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7; 2. в случаите по ал. 2 – лишаване от свобода от три до десет години и глоба от две хиляди и петстотин до седем хиляди и петстотин евро, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7. (4) С наказанието по ал. 3 се наказва и длъжностното лице, разрешило или отпуснало средствата по ал. 1, ако е знаело, че представените сведения са неверни или са затаени сведения. (5) Ако в резултат на деянието по ал. 1 са получени средства на Европейския съюз, наказанието е: 1. по ал. 1 – лишаване от свобода от една до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди евро; 2. по ал. 3, т. 1 и 4 – лишаване от свобода от две до осем години и глоба от две хиляди и петстотин до седем хиляди и петстотин евро, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7. (6) Ако получените средства са в големи размери, наказанието е: 1. по ал. 1 и 2 – лишаване от свобода от три до десет години и глоба от две хиляди и петстотин до седем хиляди и петстотин евро; 2. по ал. 3 и 4 – лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от четири хиляди до десет хиляди евро, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. (7) Ако получените средства са в особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай, наказанието е: 1. по ал. 1 и 2 – лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди евро; 2. по ал. 3 и 4 – лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди евро, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.“ § 8. В чл. 254б, ал. 1 думите „фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава“ се заменят с „Европейския съюз“. § 9. В чл. 282 ал. 5 се изменя така: „(5) Ако деянието по предходните алинеи е свързано: 1. с упражняването на контрол върху производството, преработването, съхраняването, търговията в страната, вноса, износа, транзита и отчетността на наркотичните вещества и прекурсорите, или 2. със средства от Европейския съюз, наказанието е: в случаите по ал. 1 – лишаване от свобода до десет години, в случаите по ал. 2 – лишаване от свобода от пет до петнадесет години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6, а в случаите по ал. 3 – лишаване от свобода от десет до двадесет години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.“ Допълнителна разпоредба § 10. Този закон въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (OB, L 198/29 от 28 юли 2017 г.). Заключителни разпоредби § 11. В Наказателно-процесуалния кодекс (oбн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 42, 60, 74 и 79 от 2015 г., бр. 32, 39, 62, 81 и 95 от 2016 г., бр. 13, 63 и 101 от 2017 г., бр. 7 и 44 от 2018 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2018 г. – бр. 87 от 2018 г.; изм., бр. 96 от 2018 г., бр. 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 98, 103 и 110 от 2020 г., бр. 9, 16 и 20 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 85 от 2021 г.; изм., бр. 32 и 62 от 2022 г., бр. 48, 69, 84 и 86 от 2023 г., бр. 18, 36 и 39 от 2024 г., бр. 61, 65 и 97 от 2025 г. и бр. 16, 32, 51 и 59 от 2026 г.) в чл. 194 се правят следните допълнения: 1. В ал. 3 след думите „242а“ се поставя запетая и се добавя „242б“. 2. В ал. 5 след думите „242а“ се поставя запетая и се добавя „242б“. § 12. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11, 15, 59, 85 и 89 от 1998 г., бр. 51, 67 и 114 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 25, 61 и 101 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 39 и 79 от 2005 г., бр. 30, 33, 69 и 108 от 2006 г., бр. 51, 59 и 97 от 2007 г., бр. 12, 27 и 32 от 2009 г., бр. 10, 33, 39, 60 и 77 от 2011 г., бр. 19, 54 и 77 от 2012 г., бр. 17 от 2013 г., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 81 от 2015 г., бр. 76 и 101 от 2016 г., бр. 63 и 101 от 2017 г., бр. 20 и 38 от 2018 г., бр. 83 и 94 от 2019 г., бр. 13 и 109 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 25 и 51 от 2022 г., бр. 80, 84 и 106 от 2023 г., бр. 39 и 79 от 2024 г. и бр. 50, 54, 61, 64, 115 от 2025 г. и бр. 17 от 2026 г.) в чл. 83а, ал. 1 след думите „216, ал. 3“ се поставя запетая и се добавя „чл. 219, ал. 4“, след числото „242“ се поставя запетая и се добавя „242б“, а след думите „248а“ се поставя запетая и се добавя „248б“. Законът е приет от 52-ото Народно събрание на ………..…... 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ: МИХАЕЛА ДОЦОВА М О Т И В И към проекта на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс 1. Причини, които налагат приемането на предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс Проектът на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИДНК) е изготвен във връзка със становище на Европейската прокуратура относно документната измама по българското наказателно право в контекста на прилагането на Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (Директива (ЕС) 2017/1371/Директивата) и образуваната от Европейската комисия (ЕК) процедура за нарушение № 2023/2012 за неправилно транспониране на определени разпоредби на Директива (ЕС) 2017/1371. За последното на 1 юни 2023 г. българската държава е информирана с Официално уведомително писмо № C (2023) 2874 от ЕК. Надлежното транспониране на Директива (ЕС) 2017/1371, която урежда материалната компетентност на Европейска прокуратура, ще способства за точното и еднакво прилагане на закона по отношение на регламентираните в нея престъпления с предмет средства на Европейския съюз (ЕС). Проектът е насочен и към преодоляването на констатирани практически проблеми в дейността на европейските делегирани прокурори за България след стартиране на дейността им. 2. Цели на предложения проект на акт за изменение и допълнение на Наказателния кодекс С предлагания законопроект се цели осигуряването на пълно съответствие на националното законодателство с изискванията на Директива (ЕС) 2017/1371 и оптимизиране на националната правна рамка, така че да бъде осигурена всеобхватна наказателноправна закрила на средствата от Европейския съюз, съответно – в пълна степен да бъде гарантирано ефективното функциониране на Европейската прокуратура в България. За постигане на тези цели е необходимо преодоляването на констатираните от Европейската прокуратура, ЕК и правоприлагащите органи недостатъци на националната уредба. Правоприлагащите органи в България изведоха като общ проблем в уредбата на престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС, начина, по който понастоящем е дефиниран техният предмет в голяма част от престъпните състави – с референция единствено към фондове, принадлежащи на ЕС. Установена беше необходимост предметът на тези престъпления да бъде предефиниран по начин, по който да се гарантира в еднаква степен наказателноправната защита за финансовите интереси на Република България. Това е необходимо на първо място по съображения, че престъпните посегателства срещу финансовата система на ЕС и тази на Република България са сходни, а в някои случаи и свързани. Не бива да се пропуска и фактът, че почти всички оперативни програми предвиждат национално съфинансиране. При настоящата наказателноправна уредба специалните състави по Наказателния кодекс (НК) на Република България, защитаващи финансовите интереси на ЕС, не включват правна защита на средствата, предоставени на дееца по системата на национално доплащане. Това създава сериозни проблеми при квалифициране на престъпленията със смесено финансиране и не осигурява еднаква степен на защита на всички средства, независимо от произхода им – съюзен или национален. С предложения законопроект също така се цели съобразяване на съдържащи се в становището на Правната служба на Европейската прокуратура и в официалното уведомително писмо от ЕК констатации относно обхвата на закрила на средствата от ЕС, предоставена в чл. 248а, ал. 2 от НК, и относно изискването за налагане на ефективни, пропорционални и възпиращи наказателноправни санкции. Създава се и уредба, насочена към пълно транспониране на разпоредбата на член 3, параграф 2, буква в), предложение i) от Директивата. 3. Същност на законодателните промени С цел осигуряването на пълно съответствие на националното законодателство с изискванията на Директива (ЕС) 2017/1371 и преодоляване на констатираните празноти и несъвършенства в действащия наказателноправен режим на закрила на средствата от ЕС се предлагат промени в няколко насоки. На първо място, с предложеното допълнение на чл. 93, т. 15 от НК се разширява обхватът на понятието за чуждо длъжностно лице, като се предлага като такова да се разглежда и лице, което изпълнява служба в институция, орган, служба или агенция на Европейския съюз. Допълнението се прави с цел въвеждане в националното законодателство на дефиницията за „служител на Съюза“, като един от видовете публични служители по смисъла на член 4, алинея 4, буква а) от Директивата. Разпоредбата на чл. 93 от НК се допълва и чрез създаването на нова т. 33, която дефинира „средства от Европейския съюз“, с цел преодоляване на практическите затруднения, свързани с изясняване на предмета на престъпленията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз. Като такива се предлага да се разглеждат средствата: а) от бюджета на Европейския съюз или от бюджетите на институциите, органите, службите и агенциите на Европейския съюз, или от бюджетите, пряко или непряко управлявани и контролирани от тях; б) по буква „а“, предоставени или разпределени от Европейския съюз за разходване от българската държава; в) от бюджета на българската държава, с които се съфинансират програми, проекти или други дейности, финансирани със средства по буква „а“ или „б“. Предвид инкриминирането на квалифицираната митническа измама, засягаща интересите на ЕС, с предложената нова т. 34 се предлага дефиниция на „митническо задължение в големи размери, което следва да бъде внесено в бюджета на Европейския съюз“, а именно това, което e в размер на не по-малко от десет хиляди евро, както и на „митническо задължение в особено големи размери, което следва да бъде внесено в бюджета на Европейския съюз“ – това, което надхвърля сто хиляди евро. Дефиницията е съобразена с изискванията на чл. 7 от Директивата. Предлаганите изменения в чл. 202, ал. 2, т. 3, чл. 212, ал. 3 и чл. 254б, ал. 1 от НК, с които думите „фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава“ се заменят със „средства от Европейския съюз“, имат за цел да приведат тези състави в съответствие с новата дефиниция на „средства от Европейския съюз“. Създаването на унифициран подход за очертаване на предмета на престъпно посегателство по посочените законови разпоредби ще осигури еднаква степен на наказателноправна закрила на средствата, предоставени от ЕС на българската държава, и на средства на българската държава и ще изключи възможността за създаване на противоречива съдебна практика. С цел разширяване и всеобхватност на наказателноправната защита на финансовите интереси на Европейския съюз се създават квалифицирани състави на престъпленията по чл. 219 и 282 от НК с оглед на особеностите на предмета на престъплението – средства от Европейския съюз. С оглед на осигуряване на ефективна и пълноценна наказателноправна закрила на приходите на ЕС се предлага да се инкриминира квалифицираната митническа измама, състояща се в избягване на пълното или частичното установяване, заплащане или обезпечаване на митническо задължение в големи размери, което следва да бъде внесено в бюджета на Европейския съюз, чрез предоставяне на неверни сведения или затаяване на сведения в нарушение на задължение за дееца да предостави такива. Предлага се деянието да бъде по-тежко квалифицирано, когато е извършено: от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба; от две или повече лица, сговорили се предварително; от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и когато митническото задължение е в особено големи размери. С цел стимулиране на лицата да изпълнят, макар и след осъществяване на деянието, задълженията си към бюджета на ЕС, се предлага създаването на по-леко наказуем престъпен състав в случаите, в които необявеното или неплатеното митническо задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите. Във връзка с констатациите на Европейската прокуратура и ЕК относно същността на съставите на престъпленията по чл. 248а, ал. 2 и 3 от НК и предвидените за тях наказания е предложено в досегашната разпоредба на чл. 248а от НК да продължи да се урежда единствено представянето на неверни сведения от дееца, за да получи кредит (по ал. 1), като се криминализира и затаяването на сведения в нарушение на задължение да предостави такива, а също и разрешаването на кредита от длъжностно лице, което е знаело, че представените сведения са неверни (по ал. 4). Същевременно престъпното предоставяне на неверни сведения или затаяването на сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да бъдат получени средства от Европейския съюз или загдето са получени средства от Европейския съюз, се обособява в нови наказателноправни норми – по чл. 248б, ал. 1 и 2 от НК. Възможните субекти на престъплението са физическо лице, действащо в лично качество, което представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да бъдат получени средства от Европейския съюз или загдето са получени средства от Европейския съюз, както и лице, което управлява или представлява юридическо лице или гражданско дружество, или търговец, който извърши такова деяние. Следва да се отбележи, че санкцията за втората категория лица е завишена спрямо тази за физическите лица, тъй като същите имат задължение да полагат грижите на добър стопанин при осъществяване на търговска дейност, а подобно деяние несъмнено нарушава подобно задължение. Предвижда се наказателна отговорност и за длъжностно лице, разрешило или отпуснало средствата по ал. 1, ако е знаело, че представените сведения са неверни или са затаени сведения. Отговорността на последните е по-тежка от тази на субектите по ал. 1 и 2, тъй като с деянието си те накърняват освен обществените отношения, в рамките на които се гарантира законосъобразното получаване, разходване и отчитане на средства от Европейския съюз, още и законосъобразното, честно и безкористно упражняване на правомощията им по служба. Предвидено е престъплението да е по-тежко наказуемо в случаите, в които в резултат на деянието по ал. 1 се е достигнало до реално получаване на средства на Европейския съюз (по ал. 5); когато получените средства от деянията по ал. 1 или 2 са в големи размери (по ал. 6); и когато получените средства са в особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай (по ал. 7 от чл. 248б от НК). Предвиденият размер на наказанията както по основния, така и по квалифицираните състави на разпоредбите на чл. 242б и на чл. 248б от НК е съобразен с разпоредбата на член 7, параграф 1 от Директивата, съгласно която от държавите членки се изисква да налагат ефективни, съразмерни и възпиращи наказания за престъпленията по чл. 3, 4 и 5 от Директивата. Предвижда се възможност разследването за квалифицирана митническа измама по чл. 242б от НК да може да се извършва и от разследващи митнически инспектори – с предлаганото изменение на чл. 194, ал. 3 и 5 от Наказателно-процесуалния кодекс. Предвижда се на юридическо лице, което се е обогатило или би могло да се обогати от умишлена безстопанственост с предмет средства от ЕС по чл. 219, ал. 4, от квалифицирана митническа измама по чл. 242б или от престъпното предоставяне на неверни сведения или затаяването на сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да бъдат получени средства от Европейския съюз или загдето са получени средства от Европейския съюз по чл. 248б от НК, да може да се наложи санкция по чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания. Предложението е необходимо с оглед на изпълнение на изискванията на Директива (ЕС) 2017/1371 относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред, която изисква отговорността на юридическите лица да обхваща и случаите, при които поради липса на надзор или контрол от страна на ръководно лице е станало възможно извършването на престъплението от негово подчинено лице в полза на юридическото лице. 4. Очаквани резултати от прилагането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс С предложените изменения и допълнения в Наказателния кодекс ще бъдат постигнати следните резултати: Република България ще съобрази националното си законодателство с актовете на Съюза, които регулират борбата с измамите, засягащи неговите финансови интереси – Директива (ЕС) 2017/1371 относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред и Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура. Ще бъде осигурена всеобхватна и ефективна наказателноправна закрила на средствата на ЕС. Надлежното транспониране на Директивата, която урежда материалната компетентност на Европейската прокуратура, ще допринесе за преодоляването на съществуващите проблеми при квалификация на деянията с предмет средствата от ЕС. Този въпрос е от съществено значение, тъй като приложимото право по делата от компетентност на Европейската прокуратура е това на съответната държава членка за престъпленията, предвидени в Директивата, така както са въведени в нейното национално законодателство. Ще бъдат преодолени констатирани практически трудности в дейността на европейските делегирани прокурори и ще бъде осигурено в пълна степен ефективното функциониране на Европейската прокуратура в България. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е включен в т. 40 от Законодателната програма на Министерския съвет за периода май - юни 2026 г., приета с Решение № 414 на Министерския съвет от 20 май 2026 г. 5. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предвижда се осъществяването на дейността по законопроекта да се извършва в рамките на предвидените финансови средства на компетентните институции и ведомства. Законопроектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими. Проектът на закон съдържа разпоредби, въвеждащи актове на Европейския съюз, поради което е изготвена таблица за съответствие с правото на ЕС. Към законопроекта е приложена справка за съответствието му с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. РУМЕН РАДЕВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПЕТДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ РАЗПОРЕЖДАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ N 5d- 640-01-Ъ4Ъ| 40.09. 2026 г. На основание чл. 8, ал. 1,т. Тичл. 71, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РАЗПОРЕЖДАМ: Разпределям Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, Мо 52-602-01-47, внесен от Министерски съвет на 28.09.2026 г., на следните постоянни комисии: Водеща комисия: - Комисия по правни въпроси Комисии: - Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове рбки Бъз RIN A ПРЕДСЕДАТЕЛ HA |_/: НАРОДНОТО СЪБРА
Други данни
- В регистъра от
- 04.10.2026
- Последно в регистъра
- 15.11.2026