Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства

28 септември 2026 г.ЗаконопроектНародно събрание

Законопроект

Вид
закон
Сигнатура
52-602-01-48
Сесия
Втора сесия
Комисии
Комисия по правни въпроси (водеща); Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения (участваща); Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред (участваща)

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Внасяне, приемане и обнародване

Внесен
28.09.2026

Документи по законопроекта

НАРОДНО СЪБРАНИЕ Вх. №: 52-602-01-48 Дата: 28.09.2026 г./ 14:21 ч. ДО Г-ЖА МИХАЕЛА ДОЦОВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 52-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ Относно: Решение № 734 на Министерския съвет от 2026 г. УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ДОЦОВА, На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България изпращам Ви одобрения с Решение № 734 на Министерския съвет от 2026 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. Приложения: 1. Препис от Решение № 734 на Министерския съвет от 2026 г. 2. Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. 3. Частична предварителна оценка на въздействието. 4. Справка от Министерството на правосъдието за съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. 5. Справка за постъпилите бележки и предложения от министерствата и ведомствата от проведеното междуведомствено съгласуване по проекта на акта. 6. Справка за постъпилите предложения и становища от проведените обществени консултации. РУМЕН РАДЕВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т Препис Р Е Ш Е Н И Е 734 от 18 септември 2026 година ЗА одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т Р Е Ш И: 1. Одобрява проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. 2. Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта по т. 1. 3. Министър-председателят на Република България да представи законопроекта по т. 1 в Народното събрание. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ РУМЕН РАДЕВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ КАМЕЛИЯ НЕЙКОВА НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ “ПРИЕМНА”: СОНЯ БОЖИКОВА Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я НАРОДНО СЪБРАНИЕ Проект З А К О Н ЗА изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства (Обн., ДВ, бр. 95 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 70 от 1999 г., бр. 49 от 2000 г., бр. 17 от 2003 г., бр. 86 от 2005 г., бр. 45 и 82 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 43 и 109 от 2008 г., бр. 88, 93 и 103 от 2009 г., бр. 32 и 88 от 2010 г., бр. 1 и 13 от 2011 г., бр. 44 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 111 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 42, 56, 74 и 79 от 2015 г., бр. 39, 81 и 103 от 2016 г., бр. 63, 84 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 56 от 2018 г., бр. 17 и 37 от 2019 г., бр. 69 от 2020 г., бр. 32 и 62 от 2022 г., бр. 6 и 84 от 2023 г., бр. 61 и 94 от 2025 г. и бр. 16 и 51 от 2026 г.) § 1. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 4: „(4) В случаите по чл. 34с, ал. 2, след получаване на разрешението за продължаване на трансграничното наблюдение, председателят на Държавна агенция „Технически операции“ или писмено оправомощеният от него заместник-председател, съответно председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ или писмено оправомощеният от него заместник-председател, дава писмено разпореждане за продължаване на наблюдението на територията на другата държава.“ 2. Досегашната ал. 4 става ал. 5. § 2. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думата „може“ се добавя „да не започне или“. 2. Създава се ал. 2: „(2) Председателят на Държавна агенция „Технически операции“ или писмено оправомощеният от него заместник-председател, председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ или писмено оправомощеният от него заместник-председател може да не започне или преди изтичане на срока да прекрати прилагането на специални разузнавателни средства в случаите по чл. 22, ал. 3, за което писмено се уведомява органът, изготвил молбата за правна помощ по чл. 34р.“ § 3. В чл. 22 се създават ал. 6 и 7: „(6) В случаите по чл. 34с и 34т, когато са налице хипотезите на ал. 3, т. 1 и 2, органът по чл. 20 незабавно писмено уведомява органа по чл. 34р. Компетентният орган по чл. 34р незабавно предприема действия за отправяне на искане до компетентния чужд орган за потвърждаване, отмяна или изменение на решението, с което е одобрена молбата за правна помощ. До получаване на решението на чуждия компетентен орган структурите по чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2 не прилагат трансграничното наблюдение. (7) В случаите по чл. 34с и 34т, когато са налице хипотезите на ал. 3, т. 3 и 4, органът по чл. 20 незабавно писмено уведомява компетентния орган по чл. 34р.“ § 4. В чл. 34н се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) При получаване на молба за правна помощ от чужда държава с искане за продължаване на трансгранично наблюдение от територията на други държави на територията на Република България от служители на молещата държава или от български служители по молбата се произнасят: 1. Върховната касационна прокуратура – ако молбата произхожда от компетентен орган на държава, която не е страна по Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници (ОВ, L 239/19 от 22 септември 2000 г.), наричана по-нататък „Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген“; 2. окръжната прокуратура по предполагаемото място на преминаване на границата – ако молбата произхожда от компетентен орган на държава – страна по Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген.“ 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) При допусната молба за изпълнение Върховната касационна прокуратура внася писмено мотивирано искане за разрешение до председателя на Софийския градски съд или до оправомощен от него заместник-председател, а окръжната прокуратура внася писмено искане за разрешение до председателя на съответния окръжен съд или до оправомощен от него заместник-председател. Искането трябва да съдържа: 1. информация за престъплението, за разследването на което се налага извършването на трансграничното наблюдение; 2. данни за лицата, спрямо които ще се извърши трансграничното наблюдение; 3. кои служители ще извършат трансграничното наблюдение; 4. условия, при които ще се извърши трансграничното наблюдение; 5. срока на извършване на трансграничното наблюдение.“ 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Председателят на Софийския градски съд или оправомощен от него заместник-председател, съответно председателят на компетентния окръжен съд или оправомощен от него заместник-председател, незабавно дава писмено разрешение за извършване на трансграничното наблюдение или отказва извършването му, като мотивира своя отказ“. 4. В ал. 4 след думите „Върховната касационна прокуратура“ се добавя „или съответната окръжна прокуратура“. § 5. В чл. 34о се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Компетентните органи на държавата, чиито служители извършват наблюдението по ал. 1, са длъжни незабавно да уведомят: 1. Върховната касационна прокуратура и главния секретар на Министерството на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице за това, че границата е била пресечена по време на наблюдението от служители на държава, която не е страна по Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген; 2. съответната окръжна прокуратура по място на пресичане на границата и главния секретар на Министерството на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице за това, че границата е била пресечена по време на наблюдението от служители на държава – страна по Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген.“ 2. В ал. 3 след думите „Върховната касационна прокуратура“ се добавя „или съответната окръжна прокуратура“. 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) Компетентните органи на чуждата държава, чиито служители извършват наблюдението, са длъжни незабавно да изпратят молба за правна помощ за извършване на трансгранично наблюдение, придружена с мотиви, които обосновават пресичането на границата без предварително разрешение. Молбата се изпраща до: 1. Върховната касационна прокуратура, когато е подадена от държава, която не е страна по Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген; 2. окръжната прокуратура по мястото на пресичане на границата, когато е подадена от държава – страна по Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген.“ 4. В ал. 5 след думите „Върховната касационна прокуратура“ се добавя „или съответната окръжна прокуратура“. 5. В ал. 6 след думата „заместник-председател“ се поставя запетая и се добавя „а окръжната прокуратура незабавно внася писмено мотивирано искане за разрешение до председателя на съответния окръжен съд или до оправомощен от него заместник-председател“. 6. В ал. 8 след думите „оправомощеният от него заместник-председател“ се поставя запетая и се добавя „съответно председателят на окръжния съд или оправомощеният от него заместник-председател“. 7. В ал. 9 се създава изречение второ: „Председателят на окръжния съд или оправомощеният от него заместник-председател незабавно изпраща в окръжната прокуратура даденото разрешение.“ 8. В ал. 10 след думите „оправомощеният от него заместник-председател“ се поставя запетая и се добавя „съответно председателят на окръжния съд или оправомощеният от него заместник-председател“. 9. В ал. 11 след думите „Върховната касационна прокуратура“ се поставя запетая и се добавя „съответно окръжната прокуратура“. § 6. В чл. 34п се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 4 се изменя така: „(4) Докладът по ал. 3, изготвен от служители на друга държава, се изпраща на: 1. Върховната касационна прокуратура, когато се докладват действия на служители на държава, която не е страна по Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген; 2. окръжната прокуратура, когато се докладват действия на служители на държава – страна по Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген.“ 2. Създава се нова ал. 5: „(5) Получилата доклада прокуратура го предоставя на председателя на съда, дал разрешението за извършване на действията, или на оправомощения от него заместник-председател, които могат да поискат личното явяване на съответните служители.“ 3. Досегашната ал. 5 става ал. 6. § 7. Чл. 34р се изменя така: „Чл. 34р. (1) Когато въз основа на разрешение на съда е започнало използване на специални разузнавателни средства по досъдебно производство и е налице необходимост от продължаване на трансгранично наблюдение от територията на Република България на територията на друга държава, молбата за правна помощ до компетентния орган с искане за продължаване на трансграничното наблюдение се подава: 1. от наблюдаващия прокурор – когато се иска продължаване на трансграничното наблюдение на територията на държава – страна по Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген; 2. от Върховната касационна прокуратура по предложение на наблюдаващия прокурор – когато се иска продължаване на трансграничното наблюдение на територията на държава, която не е страна по Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген.“ § 8. Създават се чл. 34с – 34х: „Чл. 34с. (1) При необходимост от продължаване на трансгранично наблюдение по досъдебно производство от територията на Република България на територията на друга държава компетентният орган по чл. 34р изпраща молба за правна помощ, придружена с мотиви за разрешение до компетентния орган на другата държава. (2) Разрешението на компетентния орган на замолената държава, с което по повод молбата за правна помощ се допуска продължаване на трансгранично наблюдение на нейна територия, се изпраща незабавно на органа по чл. 34р. В случаите, когато трансграничното наблюдение се осъществява от служители на Република България, органът по чл. 34р препраща разрешението на Държавна агенция „Технически операции“ или на Държавна агенция „Национална сигурност“ за изпълнение. Чл. 34т. (1) В спешни случаи на преминаване на границата на друга държава, когато не е било поискано предварително разрешение, служителите на Република България, извършващи наблюдението, могат да го продължат на територията на друга държава по искане на наблюдаващия прокурор и след разпореждане на председателя на Държавна агенция „Технически операции“, съответно на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“. Искането на наблюдаващия прокурор може да се предостави устно, като незабавно се изготвя и в писмена форма, адресирано до издаващия разпореждането орган. (2) Наблюдението по ал. 1 се извършва за престъпления по чл. 40, параграф 7 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, както и за престъпления, изрично посочени в съответния международен договор. (3) Съответната структура по чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2 незабавно уведомява компетентния орган на чуждата държава, че границата е била пресечена по време на наблюдението. (4) В случаите по ал. 1, когато е била пресечена границата на държава – страна по Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, наблюдаващият прокурор незабавно изготвя и изпраща молба за правна помощ до компетентния орган на тази държава с искане за продължаване на трансграничното наблюдение, като обосновава пресичането на границата без предварително разрешение. Когато е била пресечена границата на държава, която не е страна по Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, наблюдаващият прокурор незабавно сезира Върховната касационна прокуратура за изготвяне на молба за правна помощ. (5) При подаването на молбата по ал. 3 изрично се иска и разрешение за използване на информацията, събрана при продължаване на наблюдението на територията на другата държава без предварително разрешение. (6) Наблюдението се преустановява от момента, в който компетентният орган на другата държава, на чиято територия се извършва наблюдението, поиска това след уведомяването по ал. 2 или след подаване на молбата по ал. 3, или, ако в рамките на пет часа след пресичането на границата не е получено разрешение, освен ако в международен договор, по който Република България е страна, не е уговорен друг срок. (7) Придобитата информация се предоставя на наблюдаващия прокурор след получаване на разрешение на компетентния орган на другата държава. (8) Решението на компетентния орган на другата държава по ал. 3 се изпраща чрез органа по чл. 34р на компетентните български органи по чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2, чиито служители извършват наблюдението. Чл. 34у. (1) При продължаването на трансгранично наблюдение на територията на друга държава българските служители, които извършват наблюдението, са длъжни: 1. да спазват националното законодателство и законите на държавата, на чиято територия извършват наблюдението; 2. да се подчиняват на инструкциите на местните компетентни органи; 3. да носят документ, който удостоверява, че е дадено съответното разрешение, освен в случаите по чл. 34т; 4. да са в състояние във всеки един момент да докажат, че действат в служебно качество. (2) При продължаването на трансгранично наблюдение от български служители на територията на друга държава не се допуска влизането в жилища и на места, които не са обществено достъпни. Служителите, които извършват наблюдението, нямат право да задържат лицето, което е под наблюдение. (3) Служителите, които извършват наблюдението, могат да внесат своето служебно оръжие за времето на наблюдение, освен ако няма изрично противоположно решение от държавата, на чиято територия се продължава наблюдението. Неговото използване се забранява освен в случаите на законна самоотбрана. (4) Структурата по чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2, чиито служители са осъществили трансграничното наблюдение, изготвят доклад за извършените на територията на другата държава действия. Докладът се изпраща чрез органа по чл. 34р до компетентния орган, дал разрешението за продължаване на наблюдението. (5) Компетентните органи на държавата, на чиято територия е осъществено наблюдението от служители на структурите по чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2, могат да поискат съдействие от българските компетентни органи при провеждане на наказателно производство, когато такова е образувано в резултат на съответните действия, в които те са участвали. Чл. 34ф. Трансгранично наблюдение се осъществява в рамките на срока на разрешението за използване на специални разузнавателни средства съгласно Наказателно-процесуалния кодекс. Чл. 34х. За неуредените в тази глава случаи се прилагат общите разпоредби на закона.“ Преходни и заключителни разпоредби § 9. Неприключилите процедури по прилагане на специални разузнавателни средства по реда на Глава четвърта „б“ до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. § 10. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 32, 27 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32, 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 42, 60, 74 и 79 от 2015 г., бр. 32, 39, 62, 81 и 95 от 2016 г., бр. 13, 63 и 101 от 2017 г., бр. 7, 44 и 96 от 2018 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2018 г. – бр. 87 от 2018 г.; изм. и доп., бр. 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 98, 103 и 110 от 2020 г.; бр. 9, 16, 80 и 20 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 85 от 2021 г.; изм. и доп., бр. 32 и 62 от 2022 г., бр. 48, 69, 84 и 86 от 2023 г., бр. 18, 36 и 39 от 2024 г., бр. 61, 65 и 97 от 2025 г., бр. 16, 32, 51 и 59 от 2026 г.) в чл. 476 се правят следните изменения и допълнения: 1. В заглавието след думите „международен съд“ се добавя „и изпращане на поръчка до друга държава“: 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Върховната касационна прокуратура подава молби до други държави за разследване чрез служител под прикритие и чрез контролирана доставка и се произнася по такива молби на други държави. Подаването на молби за трансгранично наблюдение до други държави и произнасяне по такива молби на други държави се извършва от: 1. Върховната касационна прокуратура – ако молбата е до или от държави, които не са страни по Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници (ОВ, L 239/19 от 22 септември 2000 г.), наричана по-нататък „Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген“; 2. наблюдаващия прокурор – ако молбата е до държави, които са страни по Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген; 3. окръжната прокуратура по място на преминаване на границата – ако молбата е от държави, които са страни по Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген.“ 3. Алинея 6 се изменя така: „(6) При спешни случаи на преминаване на държавната граница за трансгранично наблюдение на територията на Република България се уведомява незабавно съответната прокуратура по ал. 4, която взема решение за продължаване или прекратяване на трансграничното наблюдение при условията и по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.“ 4. В ал. 7 думата „разследващ“ се заличава. § 11. В Закона за ратифициране на Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси (обн., ДВ, бр. 16 от 2004 г.; доп., бр. 8 от 2022 г.) в член единствен думите „следователи от Националната следствена служба“ се заменят със „служители на Държавна агенция „Технически операции“ и Държавна агенция „Национална сигурност“. Законът е приет от 52-ото Народно събрание на ………..…... 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ: МИХАЕЛА ДОЦОВА М О Т И В И към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства (Обн., ДВ, бр. 95 от 1997 г., изм. и доп., бр. 70 от 1999 г., бр. 49 от 2000 г., бр. 17 от 2003 г., бр. 86 от 2005 г., бр. 45 и 82 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 43 и 109 от 2008 г., бр. 88, 93 и 103 от 2009 г., бр. 32 и 88 от 2010 г., бр. 1 и 13 от 2011 г., бр. 44 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 111 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 42, 56, 74 и 79 от 2015 г., бр. 39, 81 и 103 от 2016 г., бр. 63, 84 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 56 от 2018 г., бр. 17 и 37 от 2019 г., бр. 69 от 2020 г., бр. 32 и 62 от 2022 г., бр. 6 и 84 от 2023 г., бр. 61 и 94 от 2025 г., бр. 16 и 51 от 2026 г.) 1. Причини, които налагат приемането на законопроекта: С Решение (ЕС) 2024/3212 на Съвета от 12 декември 2024 година за определяне на датата на премахването на проверките на лица по вътрешните сухопътни граници със и между Република България и Румъния, същите придобиват статут на пълноправни членове на Шенгенското пространство считано от 1 януари 2025 г. В националното законодателство липсва достатъчно подробна регламентация относно реда и условията за продължаване на трансграничното наблюдение от територията на Република България на територията на друга държава. Към настоящия момент в него е уредена само хипотезата по отношение на входящи случаи на молба за правна помощ, поради което законът следва да се допълни, като се регламентират редът и условията за продължаване на трансграничното наблюдение от територията на Република България на територията на друга държава. Единствената разпоредба относно този случай е чл. 476, ал. 4 от НПК, съгласно която Върховната касационна прокуратура (ВКП) е компетентна да подава молби до други държави за трансгранично наблюдение. Съгласно действащата нормативна уредба в чл. 34н и чл. 34о от ЗСРС, процедурата за разрешаване продължаването на трансгранично наблюдение от територията на друга държава на територията на Република България се инициира с молба за правна помощ от молещата държава. По същата се произнася ВКП и в случай че я допусне до изпълнение, компетентният орган в лицето на председателя на Софийски градски съд (СГС) или оправомощен от него заместник-председател има правомощието да даде разрешение за извършване на трансгранично наблюдение. Осигуряването и извършването на трансгранично наблюдение от страна на органите по чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗСРС на територията на страната се извършва след разпореждане от председателите на Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) и Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) при наличието на искане за използване на специални разузнавателни средства от прокурор от ВКП и съответно съдебно разрешение. В действащите ЗСРС и НПК не се съдържат разпоредби, които регламентират реда и условията, при които председателите на органите по чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗСРС дават разпореждане за продължаване на трансгранично наблюдение от територията на Република България на територията на друга държава. Необходимо е да бъдат разписани правомощия на председателите на ДАТО и ДАНС във връзка с продължаване на трансграничното наблюдение от територията на Република България на територията на друга държава. Досегашната уредба по Глава четвърта „б“ от ЗСРС залага на силно централизиран модел. Към настоящия момент всяка входяща молба или уведомление за продължаване на трансгранично наблюдение на наша територия се отправя до ВКП, а след допускането ѝ ВКП внася в СГС искане за разрешаване на трансгранично наблюдение. До голяма степен тази концентрация на компетентността и подсъдността е предопределена от декларацията по чл. 17 от Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, направена със Закона за ратифициране на Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси. Съгласно декларацията Република България определя ВКП за компетентен орган, на който се изпращат молбите за правна помощ по чл. 17, ал. 1 от Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и който следва да бъде уведомяван в спешни случаи, наложили пресичането на границата в хода на наблюдението. Запазването на тази концентрация на компетентността и в случаите, когато молбите за правна помощ с искане за продължаване на трансгранично наблюдение произхождат от държави - членки на Европейския съюз, не е оправдано в условията на пълноправно членство на Република България в Европейския съюз и пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република България. В отношенията си с държавите - членки на Европейския съюз, Република България не прилага Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, чиито разпоредби са съответно заменени от актове от правото на Съюза. По изходящите молби за правна помощ с искане за продължаване на трансграничното наблюдение по водени в Република България наказателни производства и от страна на български служители на територията държави – страни по Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници (ОВ, L 239/19 от 22 септември 2000 г.), наричана по-нататък „Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген“, е необходимо компетентността да бъде отредена на първоинстанционните прокуратури в лицето на наблюдаващия прокурор, който е ръководно-решаващ орган на досъдебното производство. В разпоредбата на чл. 476 от НПК Върховната касационна прокуратура е определена за единствен орган, който има правомощия да подава молби за правна помощ за продължаване на трансгранично наблюдение, както и да се произнася по такива. В съответствие с констатираната необходимост от децентрализация на компетентните органи, които допускат и разглеждат входящи молби за правна помощ с искане за продължаване на трансгранично наблюдение, и тези, които подават изходящи молби за правна помощ, е необходимо да бъдат направени съответни изменения в чл. 476, ал. 4 и 6 от НПК, като се регламентират правомощията на окръжните прокуратури и наблюдаващия прокурор също да подават молба за правна помощ. В декларацията по чл. 17, ал. 4 във връзка с ал. 1 и 2 от Закона за ратифициране на Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси законодателят е посочил, че трансгранично наблюдение се извършва от следователи от Националната следствена служба. Същите нямат компетентности за извършване на трансгранично наблюдение съгласно ЗСРС, поради което е необходимо да се направи изменение на Закона за ратифициране на Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, като на тяхно място се впишат компетентните структури по чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗСРС. Съответни промени следва да се направят и в чл. 476, ал. 7 от НПК. 2. Цели, които се поставят с приемането на законопроекта: С проекта се цели регламентиране в националното законодателство на реда и условията за продължаване на трансграничното наблюдение от територията на Република България на територията на друга държава и извършване на децентрализация на органите, които имат право да се произнасят по входящи молби за правна помощ относно продължаване на трансграничното наблюдение, както и постигане на съответствие със Закона за ратифициране на Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и на чл. 476, ал. 7 от НПК със ЗСРС. Посочената цел може да бъде постигната чрез приемане на проекта на Закон за изменение и допълнение на ЗСРС, като с Преходните и заключителните разпоредби се направят съответни изменения в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за ратифициране на Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси. 3. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба: Приемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства не води до необходимост от осигуряване на допълнителни финансови средства и няма да окаже въздействие върху държавния бюджет. 4. Очаквани резултати: С приемането на предложения законопроект в националното законодателство ще се регламентират редът и условията за извършване на трансграничното наблюдение от територията на Република България на територията на друга държава както за случаите на предварително дадено разрешение на чужд компетентен орган, така и за спешните случаи на преминаване на границата на друга държава; легитимните органи, които имат право да искат продължаване на трансгранично наблюдение на територията на друга държава в зависимост от това дали наблюдението продължава на територията на държава, страна по Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, или на територията на държава, която не е страна по Споразумението от Шенген; структурите, които прилагат трансграничното наблюдение, и техните правомощия. Ще бъде извършена децентрализация на органите, които имат право да се произнасят по входящи молби за правна помощ. За молби от държави, които не са страни по Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген ще бъде запазена компетентността на ВКП за произнасяне по молбите и съответно на СГС за даване на разрешение за продължаване на трансграничното наблюдение на територията на страната. В чл. 16 от ЗСРС ще се допълнят правомощията на органите по чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗСРС да дават разпореждане за продължаване на трансгранично наблюдение от територията на Република България на територията на друга държава. Чрез съответните изменения и допълнения в чл. 19 и чл. 22 от ЗСРС ще се регламентират и случаите, в които изходящото трансгранично наблюдение може да не започне или преди изтичане на срока да бъде прекратено от структурите по чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗСРС чрез уведомяване на органа, изготвил молбата за правна помощ, който от своя страна следва да предприеме действия за отправяне на искане до компетентния чужд орган за потвърждаване, отмяна или изменение на разрешението, с което е одобрена молбата за правна помощ. С предложените изменения в чл. 476, ал. 4 и 6 от НПК ще се постигне децентрализация на органите, които могат да искат или да се произнасят по молби на държави, страни по Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген за продължаване на трансграничното наблюдение. С приемането на изменението в Закона за ратифициране на Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и на чл. 476, ал. 7 от НПК ще се постигне съответствие със ЗСРС. 5. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз: С проекта не се въвеждат разпоредби на актове на Европейския съюз, поради което не е изготвена таблица и не се прилага таблица за съответствието с европейското право. РУМЕН РАДЕВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПЕТДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ РАЗПОРЕЖДАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ м 3622 -/- 340 Из. 027 2026 г. На основание чл. 8, ал. 1, т. Тичл. 71, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РАЗПОРЕЖДАМ: Разпределям Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, Мо 52-602-01-48, внесен от Министерски съвет на 28.09.2026 г., на следните постоянни комисии: Водеща комисия: - Комисия по правни въпроси Комисии: - Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения - Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Va wk ПРЕДСЕДАТЕЛ НА/ ng НАРОДНОТО СЪБРА ДОЦОВА

Други данни

В регистъра от
04.10.2026
Последно в регистъра
15.11.2026

Документи