Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ
Законопроект
- Вид
- закон
- Сигнатура
- 52-602-01-52
- Сесия
- Втора сесия
- Комисии
- Комисия по правни въпроси (водеща); Комисия по труда, демографската и социалната политика (участваща)
Попитайте асистента за този запис
Внасяне, приемане и обнародване
- Внесен
- 20.10.2026
Документи по законопроекта
НАРОДНО СЪБРАНИЕ Вх. №: 52-602-01-52 Дата: 20.10.2026 г./ 08:37 ч. ДО Г-ЖА МИХАЕЛА ДОЦОВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 52-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ Относно: Решение № 780 на Министерския съвет от 2026 г. УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ДОЦОВА, На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България изпращам Ви одобрения с Решение № 780 на Министерския съвет от 2026 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за правната помощ. Приложения: 1. Препис от Решение № 780 на Министерския съвет от 2026 г. 2. Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за правната помощ. 3. Частична предварителна оценка на въздействието. 4. Справка от Министерството на правосъдието за съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. 5. Справка за постъпилите бележки и предложения от министерствата и ведомствата от проведеното междуведомствено съгласуване по проекта на акт. 6. Справка за постъпилите предложения и становища от проведените обществени консултации. РУМЕН РАДЕВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т Препис Р Е Ш Е Н И Е № 780 от 8 октомври 2026 година ЗА одобряване на законопроект На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т Р Е Ш И: 1. Одобрява проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за правната помощ. 2. Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта по т. 1. 3. Министърът на правосъдието да представи законопроекта по т. 1 в Народното събрание. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ РУМЕН РАДЕВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ КАМЕЛИЯ НЕЙКОВА НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ “ДЕЛОВОДСТВО И АРХИВ”: ЖАНА КАДЪНКОВА Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я НАРОДНО СЪБРАНИЕ Проект З А К О Н ЗА изменение и допълнение на Закона за правната помощ (Обн., ДВ, бр. 79 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2005 г., бр. 17 и 30 от 2006 г., бр. 42 от 2009 г., бр. 32, 97 и 99 от 2010 г., бр. 9, 82 и 99 от 2011 г., бр. 82 от 2012 г., бр. 15 и 28 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 97 от 2016 г., бр. 13 и 63 от 2017 г., бр. 7, 56, 77 и 92 от 2018 г., бр. 24 и 101 от 2019 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 11, 66 и 84 от 2023 г., бр. 18 от 2024 г. и бр. 16, 51 и 69 от 2026 г.) § 1. В чл. 11 ал. 2 се изменя така: „(2) Председателят и заместник-председателят на НБПП се назначават и освобождават със заповед на министъра на правосъдието.“ § 2. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „както и при действия, които накърняват престижа на НБПП“. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Мандатът на председателя и на заместник-председателя на НБПП може да се прекрати предсрочно и: 1. при придобито или упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; 2. когато е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване; 3. когато трудовото правоотношение е възникнало след като е придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително когато е упражнено правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.“ 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така: „(3) В случаите по ал. 1 председателят на Висшия адвокатски съвет внася предложение за предсрочно прекратяване на мандата.“ 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „Министерският съвет или“ се заличават. 5. Създава се ал. 5: ,,(5) При предсрочно прекратяване на мандата на председателя на НБПП до назначаването на нов председател неговите функции се изпълняват от заместник-председателя, а при липса на такъв – от член на НБПП, определен от министъра на правосъдието.“ 6. Досегашната ал. 4 става ал. 6. § 3. В чл. 15, ал. 2 думите ,,от Министерския съвет‘‘ се заличават. § 4. В чл. 16 думите „240 лева“ се заменят със „122,71 евро“. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 5. Този закон се прилага и по отношение на заварените към датата на влизането му в сила правоотношения. § 6. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет предава на Министерството на правосъдието всички архивни дела по чл. 11, ал. 2, свързани с назначаването и освобождаването на председателите и заместник-председателите на Националното бюро за правна помощ. (2) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет привежда в съответствие с него Правилника за устройството и дейността на Националното бюро за правна помощ. Законът е приет от 52-ото Народно събрание на …………. 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ: МИХАЕЛА ДОЦОВА М О Т И В И към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за правната помощ 1. Причини, които налагат приемането на предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за правната помощ Съгласно чл. 11 от Закона за правната помощ (ЗПП) Националното бюро за правна помощ (НБПП) се състои от петима членове – председател, заместник-председател и трима членове. Председателят и заместник-председателят на НБПП се назначават и освобождават със заповед на министър-председателя въз основа на решение на Министерския съвет, а останалите трима членове на НБПП се избират от Висшия адвокатски съвет. В чл. 15 от ЗПП изрично е регламентирано, че председателят и заместник-председателят осъществяват своята дейност по трудово правоотношение. За разлика от тях, другите членове на НБПП получават възнаграждение само за участие в заседание на бюрото. Условията и редът за прекратяването на мандата на всички членове на Националното бюро за правна помощ са уредени в чл. 14 от Закона за правната помощ, като в ал. 1 са изброени изчерпателно основанията за това. Разпоредбата на чл. 14 от ЗПП не предвижда други основания за предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение на председателя и на заместник-председателя. В специални закони, които уреждат назначаване на лица на мандатни длъжности, са регламентирани допълнителни изисквания за заеманата длъжност, съответно за предсрочно прекратяване на мандата. Така например съгласно Закона за дипломатическата служба (чл. 8, ал. 4) постоянният секретар се назначава за срок 4 години, който изтича преди придобиването от служителя на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Аналогична разпоредба се съдържа в чл. 79, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. В Закона за военното разузнаване е регламентирано изрично, че правомощията на директора на Служба „Военно разузнаване“ се прекратяват предсрочно при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) – чл. 24, ал. 6, т. 3 от Закона за военното разузнаване. Според Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) правомощията на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се прекратяват при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, 69 или 69б от Кодекса за социално осигуряване – по инициатива на органа по назначаване или по искане на служителя; когато на държавния служител е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, 68а, 69 или 69б от Кодекса за социално осигуряване – по инициатива на органа по назначаването и когато служебното правоотношение е възникнало, след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия по чл. 68, 68а, 69 или 69б от Кодекса за социално осигуряване – по инициатива на органа по назначаване – чл. 13, ал. 3, т. 11-13 от ЗИНЗС. Органите на държавната власт с оглед на начина на създаването им са конституционноустановени и такива, създадени на основание закон или подзаконов нормативен акт – каквото е Националното бюро за правна помощ. За първите е необходимо да се гарантира по-висока степен на правна стабилност, тъй като те са основните и най-значими органи на държавното управление. При създаването и организирането на вторите се следват изискванията за по-висока степен на гъвкавост и оперативност, за да се осигури ефективното изпълнение на множеството комплексни задачи на държавното управление. От друга страна, административните структури, създадени с нормативен акт, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт, са разделени на две групи – към Министерския съвет и към министерствата. За тези администрации Законът за администрацията (ЗА) не съдържа обща изрично описана процедура за избор на ръководителя – такава е описана в съответния за всяка от тях специален нормативен акт. Във втората група органи на изпълнителната власт се наблюдава сравнително разнообразие по отношение на назначаването на длъжност. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПП възлага изрично на министъра на правосъдието разработването, координирането и провеждането на държавната политика в областта на правната помощ. Националното бюро за правна помощ е органът, чрез който тази политика се организира и прилага на практика (чл. 6, ал. 2 от ЗПП), поради което именно министърът на правосъдието носи политическата и институционалната отговорност за нейното изпълнение. Действащата уредба вече предвижда, че предложението за назначаване на председателя и заместник-председателя на НБПП постъпва единствено от министъра на правосъдието (чл. 11, ал. 2). В съответствие с това обстоятелство и с оглед на постигане на целите на изпълняваните политики министърът на правосъдието следва да може самостоятелно да подбере ръководната част от състава на НБПП, който да подкрепя тези политики. Това ще гарантира, че осъществяваната политика в областта на правната помощ ще бъде съобразена в най-голяма степен с изискванията на държавната политика в конкретната област. От друга страна, концентрирането на политическа и управленска отговорност по отношение на НБПП в лицето на министъра на правосъдието ще преодолее досегашния институционален дуализъм и ще доведе до яснота и безспорност при носенето на отговорността. Разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от ЗПП определя НБПП като държавен орган - юридическо лице, на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието. Сегашният режим изисква колективно решение на Министерския съвет за персонални назначения в орган, който е второстепенен разпоредител към министъра на правосъдието. Организационната и бюджетната обвързаност на НБПП към министъра на правосъдието е допълнителен аргумент за необходимостта от изменение на реда за назначаване на председателя и на заместник-председателя на НБПП. За сравнение орган по назначаването на ръководителите на повече от останалите второстепенни разпоредители по бюджета на Министерството на правосъдието (определени с Постановление № 155 на Министерския съвет от 2015 г., ДВ, бр. 48 от 2015 г.) е министърът на правосъдието: на главния директор на Главна дирекция „Охрана“ – на основание чл. 8, ал. 2, т. 2 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция „Охрана“; на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – чл. 10, ал. 2, т. 5 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, и на ръководителя на Бюрото по защита на застрашени лица – чл. 14, ал. 1 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. На основание на изложеното е целесъобразно по отношение на председателя и на заместник-председателя на НБПП да се оптимизира редът за назначаване и освобождаване и да бъдат предвидени допълнителни основания за предсрочното прекратяване на техните правоотношения. 2. Основни предлагани промени Предвид обстоятелството, че съгласно Постановление № 155 на Министерския съвет от 2015 г. за определяне на второстепенните разпоредители по бюджета на Министерството на правосъдието (ДВ, бр. 48 от 2015 г.) НБПП е второстепенен разпоредител по бюджета на Министерството на правосъдието, е резонно назначаването и освобождаването на председателя и заместник-председателя на НБПП да се извършва от министъра на правосъдието. Във връзка с това се предлага промяна в чл. 11, ал. 2 и в досегашната ал. 2 на чл. 14 от ЗПП. С предложението за изменение на чл. 11, ал. 2 от Закона за правната помощ се предвижда председателят и заместник-председателят на НБПП да се назначават и освобождават със заповед на министъра на правосъдието. Предлаганата промяна относно реда на назначаване на председателя и на заместник-председателя на НБПП привежда докрай логиката, че министърът на правосъдието носи отговорност за дейността на НБПП. Предлаганите допълнения в чл. 14 сред основанията за прекратяване на трудовото правоотношение на председателя или заместник-председателя на НБПП, макар и свързани с придобиване и упражняване право на пенсия, съществено се различават. По отношение на предлаганата нова т. 1 от ал. 2 на чл. 14 е без значение кога лицето е придобило или упражнило право на пенсия по реда на чл. 68 и следващите от КСО – преди или след учредяване на трудовото му правоотношение, поради което е възможно да разполага със заместващ доход, определен съобразно правилата на КСО. В останалите предлагани разпоредби се имат предвид различни хипотези, в които лицето е упражнило право на пенсия и тази пенсия му е отпусната. Съгласно правната доктрина правото на пенсия е субективно материално право на осигуреното лице и възниква при наличие на определени в закона предпоставки, като се следва нарочно производство. Правото на пенсия е конституционно (основно право), тъй като е една от основните форми, в които се проявява и чрез които се осъществява правото на обществено осигуряване по чл. 51 от Конституцията. По съдържание правото на пенсия е осигурително субективно потестативно (преобразуващо) право. Упражняването му внася двойствена промяна в правното положение на осигуреното лице. От една страна, то променя осигурителното правоотношение между осигуреното лице и осигурителния орган, по което във времето на упражняване на трудовата дейност се създават предпоставките за упражняването му (възраст, осигурителен стаж, осигурителен доход и др.). С упражняването му се променя осигурителното правоотношение между същите правни субекти в правоотношение по изплащане на дължимото осигурително обезпечение във вид на пенсия. От друга страна, упражняването му променя правното положение на осигуреното лице. От осигурено лице по чл. 4 и 4а от КСО то придобива правното качество на пенсионер. Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст също е субективно потестативно (преобразуващо) право и се придобива при наличие на определени в КСО предпоставки – чл. 68 – 69в от КСО. Тези предпоставки не са еднакви и общи за всички категории осигурени лица за социалния риск „старост“. Най-общо предвидените предпоставки в КСО са навършване на определена възраст и определен брой години осигурителен стаж. Въвежда се и ново основание за предсрочно прекратяване на всички членове на НБПП – при действия, които накърняват престижа на НБПП. Предложението е отражение на общото изискване за ненакърняване на престижа на съответната служба. Подобно изискване съществува в редица закони – чл. 308, ал. 3, т. 2 от Закона за съдебната власт предвижда, че сред основанията за налагане на дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност на магистрати са действия, които накърняват престижа на съдебната власт. В чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ сред основанията за предсрочно прекратяване на пълномощията на председателя и заместник-председателите на Държавна агенция „Разузнаване“ законодателят предвижда и действия, които накърняват престижа на Агенцията. Аналогично основание е въведено и в чл. 19в, ал. 5, т. 6 от Закона за специалните разузнавателни средства, чл. 8, ал. 4, т. 6 от Закона за Националната служба за охрана, чл. 8, ал. 4, т. 7 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“. Това основание е въведено на общо основание и за всички държавни служители с Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (чл. 18). 3. Цели, които се с поставят с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за правната помощ · създаване на ясен механизъм, гъвкавост и оперативност при управление на системата за правна помощ; · осигуряване на по-висока ефективност при координирането на съвместните политики между Министерството на правосъдието и Националното бюро за правна помощ; · постигне на съответствие с принципите за бързина, ефективност и добро управление в администрацията. 4. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложеният проект на нормативен акт няма да окаже финансово въздействие върху държавния бюджет. За прилагането на новата правна уредба няма да бъдат необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания, които да бъдат одобрени по бюджета на Министерството на правосъдието. 5. Очаквани резултати С предлагания проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за правната помощ ще се създаде ясен механизъм, гъвкавост и оперативност при управление на системата за правна помощ. Ще се осигури по-висока ефективност при координирането на съвместните политики между Министерството на правосъдието и Националното бюро за правна помощ и ще се постигне съответствие с принципите за бързина, ефективност и добро управление в администрацията. 6. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз и други изисквания С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за правната помощ не се въвеждат изисквания на европейското законодателство, поради което не се налага изготвяне на справка за съответствие с европейското право. Относно съответствието на законопроекта с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека е изготвена справка от Министерството на правосъдието. Проектът на акт не съдържа разпоредби, свързани с въвеждане на регулаторни режими. В изпълнение на чл. 20, ал. 2 от Закона за нормативните актове е извършена частична предварителна оценка на въздействието на проекта на акт. На основание чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за правната помощ е публикуван на интернет страницата на Министерството на правосъдието, както и на Портала за обществени консултации, като на заинтересованите лица се предостави 30-дневен срок за предложения и становища по проекта. РУМЕН РАДЕВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПЕТДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ РАЗПОРЕЖДАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ N5f-650-01- 354 [AA.L0. 2026 г. На основаниечл. 8, ал. 1, T. Тичл. 71, ал. 1 oT Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РАЗПОРЕЖДАМ: Разпределям Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, Мо 52-602-01-52, внесен от Министерски съвет на 20.10.2026 г., на следните постоянни комисии: Водеща комисия: - Комисия по правни въпроси Комисии: - Комисия по труда, демографската и социалната политика ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 2 НАРОДНОТО СЪБРА
Други данни
- В регистъра от
- 25.10.2026
- Последно в регистъра
- 15.11.2026