Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“

20 октомври 2026 г.ЗаконопроектНародно събрание

Законопроект

Вид
закон
Сигнатура
52-602-01-54
Сесия
Втора сесия
Комисии
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред (водеща); Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения (участваща); Комисия по труда, демографската и социалната политика (участваща); Комисия по бюджет и финанси (участваща); Комисия по превенция и противодействие на корупцията (участваща)

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Внасяне, приемане и обнародване

Внесен
20.10.2026

Документи по законопроекта

НАРОДНО СЪБРАНИЕ Вх. №: 52-602-01-54 Дата: 20.10.2026 г./ 08:50 ч. ДО Г-ЖА МИХАЕЛА ДОЦОВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 52-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ Относно: Решение № 779 на Министерския съвет от 2026 г. УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ДОЦОВА, На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България изпращам Ви одобрения с Решение № 779 на Министерския съвет от 2026 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“. Приложения: 1. Препис от Решение № 779 на Министерския съвет от 2026 г. 2. Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“. 3. Частична предварителна оценка на въздействието. 4. Справка от Министерството на правосъдието за съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. 5. Справка за постъпилите бележки и предложения от министерствата и ведомствата от проведеното междуведомствено съгласуване по проекта на акт. 6. Справка за постъпилите предложения и становища от проведените обществени консултации. РУМЕН РАДЕВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т Препис Р Е Ш Е Н И Е № 779 от 8 октомври 2026 година ЗА одобряване на законопроект На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т Р Е Ш И: 1. Одобрява проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“. 2. Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта по т. 1. 3. Министър-председателят да представи законопроекта по т. 1 в Народното събрание. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ РУМЕН РАДЕВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ КАМЕЛИЯ НЕЙКОВА НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ “ДЕЛОВОДСТВО И АРХИВ”: ЖАНА КАДЪНКОВА Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я НАРОДНО СЪБРАНИЕ Проект З А К О Н ЗА изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ (Обн., ДВ, бр. 79 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 51 и 69 от 2020 г., бр. 84 от 2023 г., бр. 94 от 2025 г. и бр. 16 и 51 от 2026 г.) § 1. В чл. 3 ал. 1 се изменя така: „(1) Държавна агенция „Разузнаване“ придобива, обработва, анализира, съхранява и предоставя разузнавателна информация, както и изготвя и предоставя оценки и прогнози при условията и по реда на този закон.“ § 2. В чл. 8, т. 16 думите „със свои структури“ се заличават. § 3. В чл. 10 т. 9 се изменя така: „9. взаимодействие и обмен на информация с български и чуждестранни държавни органи, служби и лица, както и с международни организации;“. § 4. В чл. 12, т. 2 след думите „свързани с отбраната“ се поставя запетая и се добавя „международните отношения“. § 5. В чл. 14 се създава се ал. 4: „(4) Председателят изпълнява пълномощията си и след изтичане на срока, за който е избран, до избирането на следващия председател.“ § 6. В чл. 16, ал. 2 след думите „по ал. 1“ се поставя запетая, добавя се „с изключение на случаите по т. 6“ и се поставя запетая. § 7. В чл. 20 се правят следните изменения: 1. В ал. 3 след думата „назначаван“ се добавя „държавен“, след думата „образование“ се добавя „с образователно-квалификационна степен „магистър“ и думата „три“ се заменя с „пет“. 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Инспекторът се освобождава от длъжност: 1. по мотивирано предложение на председателя на Агенцията до министър-председателя; 2. по негово искане.“ § 8. В чл. 22, ал. 1 след думите „на конкретни проверки“ се добавя „за определен период от време“ и се поставя запетая, а след думата „операции“ се добавя „в противоречие с принципа „необходимост да се знае“. § 9. Член 24 се изменя така: „Чл. 24. Организацията на дейността и видовете проверки на инспектора, както и условията и редът за извършването им се определят с акт на председателя на Агенцията.“ § 10. В чл. 26, ал. 3 т. 14 се изменя така: „14. административно управление и контрол.” § 11. В чл. 27 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 изречение второ се заличава. 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Условията и редът за съхранение и достъп до документите, сведенията и данните от оперативния отчет и оперативния архив се определят с акт на председателя на Агенцията.“ § 12. В чл. 32 се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Агенцията ползва информация от информационни фондове на Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, Служба „Военно разузнаване“, Българската народна банка, Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт по начин, непозволяващ разкриване на интереса на Агенцията, и при спазване на принципа „необходимост да се знае“.“ 2. В ал. 3 думата „инструкции“ се заменя с думите „актове, в които се регламентира отчетността и контролът на осъществения достъп“. § 13. Член 41 се изменя така: „Чл. 41. Председателят на Агенцията определя вида и модела на униформеното облекло, категориите служители, които го носят, реда за предоставянето и носенето му, служебните карти, символите, отличителните знаци, както и принадлежности, свързани с изпълнението на служебните задължения на служителите.“ § 14. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3, т. 1 след думите „във фактическо съжителство“ се поставя запетая и се добавя „роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително, или по сватовство до четвърта степен включително“; 2. Създава се нова ал. 6: „(6) За изпълнение на разузнавателни задачи с прикриващо правоотношение председателят на Агенцията може да назначава лица, които са в трудови или служебни правоотношения с друг работодател или орган по назначаване.“ 3. Алинея 7 се изменя така: „(7) Председателят на Агенцията може да определи работно място на служител в друга държавна администрация след писмено съгласие на служителя и на ръководителя на администрацията за срок до четири години.“ § 15. В чл. 44 правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 5 след думата „пригодни“ се добавя „за съответното направление на дейност“. 2. В ал. 2 думите „На служба“ се заменят с „За държавни служители“ и след думите „включително са“ се добавя „държавни“. 3. Алинея 3 се отменя. § 16. В чл. 47 ал. 1-4 се изменят така: „(1) При встъпване в длъжност служителят подава декларации за липсата на несъвместимости по чл. 42, ал. 3 и за обстоятелствата по чл. 44, ал 1, т. 4 и 8 пред органа по назначаването. Образците на декларации и условията и редът за тяхното подаване се определят от председателя на Агенцията. (2) Служителят подава декларациите за имущество и интереси при условията и по реда на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. (3) При възникване на несъвместимост по чл. 42, ал. 3 служителят е длъжен в 7-дневен срок писмено да уведоми органа по назначаване. (4) Агенцията води регистър на подадените декларации по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, който не е публичен.“ § 17. В чл. 53 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думата „длъжността“ се заменя със „служебната им дейност“. 2. В ал. 3 думите „на длъжността на държавния служител“ се заличават. § 18. Член 54 се изменя така: „(1) Развитието в кариерата се осъществява чрез последователно преминаване в по-висок ранг и степен при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. (2) Назначаването на ръководна длъжност и присъждането на ранг „главен разузнавач“, както и освобождаването от такава длъжност и присъждането на един ранг, по-нисък от ранга „главен разузнавач“, може да се извършва без спазване на изискванията по ал. 1, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.“ § 19. В чл. 56, ал. 3 думите „минималния размер“ се заменят с „размера“. § 20. В чл. 60 ал. 5 се отменя. § 21. В чл. 65, в ал. 1 т. 5 се отменя. § 22. В чл. 66 ал. 3 се изменя така: „(3) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават и допълнителните възнаграждения по чл. 65, ал. 1, т. 2-4 и 6.“ § 23. В чл. 69, ал. 1 изречение второ се изменя така: „Условията и редът за предоставянето им се определят с акт на председателя на Агенцията.“ § 24. Член 71 се изменя така: „Чл. 71. Трудът на председателя, на заместник-председателите и на държавните служители в Агенцията се зачита като първа категория.“ § 25. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 7 след думата „заплаща“ се добавя „пропорционално“. 2. Алинея 10 се изменя така: „(10) Официални празници и неприсъствени дни за служителите са дните, посочени в Кодекса на труда.“ § 26. В чл. 74 ал. 5 се отменя. § 27. В чл. 75, ал. 1 думите „за две или повече живи деца“ и запетаята след тях се заличават. § 28. В чл. 77 ал. 2 се изменя така: „(2) Председателят на Агенцията може по своя преценка едновременно да награди с отличие и с парична или предметна награда.“ § 29. В чл. 79 ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 3 след думата „неспазване“ се добавя „или превишаване“. 2. Точка 5 се отменя. 3. В т. 6 думите „превишаване на“ се заменят със „злоупотреба със“. § 30. В чл. 80 се създават ал. 4 и 5: „(4) Когато дисциплинарното нарушение е установено с извършване на проверка в Агенцията, двумесечният срок по ал. 1 започва да тече от деня на запознаване на дисциплинарно-наказващия орган с резултатите от нея. (5) При образувано дисциплинарно производство за нарушение по чл. 82, ал. 1 служебното правоотношение с държавния служител не може да бъде прекратено по негово искане до приключване на производството.“ § 31. В чл. 81, ал. 1 се правят следните изменения: 1. Точка 3 се изменя така: „3. недопускане за израстване в ранг или степен за срок от една до три години;“. 2. Точка 4 се изменя така: „4. понижаване в ранг или степен за срок от три месеца до една година;“. § 32. В чл. 82, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 3 след думата „достъп“ се добавя „с тежки последици“. 2. Създава се нова т. 7: „7. извършване на нарушение, за което следва да се наложи наказание по чл. 81, ал. 1, т. 4 в срока на изтърпяване на наказание, наложено на същото основание;“. 3. Досегашната т. 7 става т. 8. § 33. В чл. 101 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 4 се изменя така: „4. при настъпила медицинска негодност или психологическа непригодност за държавна служба в Агенцията, установени при условията на чл. 44, ал. 5 и 6;“ б) в т. 6 се създава изречение второ: „предложението може да бъде оттеглено преди приемането му;“. в) в т. 9, буква „б“ думата „длъжността“ се заменя със „служебната дейност“; г) в т. 12 думите „след оценка на изпълнението на длъжността“ се заличават; д) създава се т. 16: „16. по здравословни причини - при невъзможност да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания, като тези причини се установяват въз основа на влязло в сила решение на териториална експертна лекарска комисия или на Националната експертна лекарска комисия.“ 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) При последващо назначаване на служителя на държавна служба се присъжда ранг съобразно професионалния му опит и придобития стаж в Агенцията.“ § 34. В чл. 103 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „по чл. 101, ал. 1, т. 2, 3, 7 и 9“ се заменят с „по чл. 101, ал. 1, т. 2, 3 и 7“. 2. В ал. 2 думите „чл. 101, ал. 1, т. 9, буква „в“, т. 11, 14 и 15“ се заменят с „чл. 101, ал. 1, т. 9, 11, 14 и 15“. § 35. В чл. 104 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Служителят може да прекрати служебното правоотношение преди изтичането на срока на предизвестието, като заплати обезщетение за неспазения срок на предизвестието.“ 2. В ал. 2, в изречение първо думите „и започва да тече от деня, следващ получаването на предизвестието“ се заличават. § 36. В чл. 105 думите „чл. 101, ал. 1, т. 1 – 7 и т. 9, буква „а“ се заменят с „чл. 101, ал. 1, т. 1 – 7, 9, 11, 12 и 16“. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 37. В Закона за противодействие на тероризма (обн., ДВ, бр. 103 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 51 и 69 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 15 и 32 от 2022 г., бр. 61 от 2025 г. и бр. 55 и 66 от 2026 г.) чл. 8а се отменя. § 38. В Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (ДВ, бр. 51 от 2026 г.), се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 5, ал. 1, т. 24 след думите „горепосочените служби“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на директорите на дирекции в Държавна агенция „Разузнаване“. 2. В § 2, ал. 2 от Допълнителните разпоредби се създава изречение второ: „Декларациите по чл. 61, ал. 1 се подават от служителите на Държавна агенция „Разузнаване“ и на Служба „Военно разузнаване“, които са на прикритие извън територията на страната, в срок до един месец след завръщането им в страната, при условия и по ред, определени с акт на ръководителя на съответното ведомство.“ Законът е приет от 52-ото Народно събрание на …………. 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ: МИХАЕЛА ДОЦОВА М О Т И В И към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ I. Причини, които налагат приемането на законопроекта: Законът за Държавна агенция „Разузнаване“ (ЗДАР), в сила от 1 ноември 2015 г., е първият самостоятелен закон, посветен изцяло на управлението, устройството и дейността на разузнавателното ведомство на България и на статута на неговите служители. Десетгодишният период на прилагане на този закон показа, че неговите норми са добра основа за изграждане на една съвременна и отговорна разузнавателна институция и за организиране на дейността й в защита на националната сигурност и интереси. Същевременно, изпълнението на закона разкри както непълноти и неточности в първоначалната редакция, така и необходимост от актуализиране заради развитие или промяна на регулираната материя. С Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предвиждат промени в Закона за противодействие на тероризма и в Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, които засягат дейността на Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР, Агенцията) и нейните служители. II. Предложения за изменение и допълнение на правната уредба 1. Предложеното изменение на чл. 3 от закона е наложено по граматически и синтактични причини. 2. Предлаганата промяна в чл. 8, т. 16 от закона се налага поради обстоятелството, че комуникациите са не само със структури на Агенцията, а със служители, с лица, които сътрудничат на Агенцията и с други български и чужди организации и служби. 3. Предлаганата промяна в чл. 10, т. 9 от закона се налага поради обстоятелството, че Агенцията взаимодейства и обменя информация с български и с чуждестранни държавни органи, служби и лица, както и с международни организации. 4. Предложеното допълнение в чл. 12, т. 2 кореспондира с правомощието на президента да представлява страната в международните отношения. 5. Въвеждането на нови разпоредби в чл. 14 има за цел да уреди хипотезата на несвоевременно изпълнение на функцията на законодателната власт по избор на орган на изпълнителната власт. В тази връзка следва да се предвиди диспозитив, уреждащ преход и правоприемство между председателя, чиито пълномощия изтичат, и новоизбрания председател. Изтичането на петгодишния срок на пълномощията на председателя на ДАР е предвидима хипотеза за прекратяване и при нея изборът на следващ председател не трябва да бъде опосредстван от временно назначаване на някой от заместник-председателите за изпълняващ длъжността председател, както е в хипотезата на чл. 16, ал. 4 от ЗДАР. 6. Изменението в чл. 16 от законопроекта изключва необходимостта от решение на Народното събрание (НС) за прекратяване на пълномощията в случай на смърт, защото в тази хипотеза датата на прекратяване е ясна и е изключена възможността Народното събрание да определи край на пълномощията, различен от тази дата. 7. С изменението на чл. 20 се цели завишаване на изискванията за заемане на длъжността „инспектор“, за която той трябва да има образователно-квалификационна степен „магистър“, опит в областта на управлението и контрола и стаж в Агенцията, не по-малък от пет години. За заемането на длъжността „инспектор“ в Агенцията, който е държавен служител по смисъла на ЗДАР, но се назначава от министър-председателя, липсва изрична законова възможност за освобождаване от длъжност, без това да е свързано с прекратяване на служебното правоотношение. Всеки друг държавен служител в Агенцията има право да смени длъжността си и с цел равнопоставеност такава възможност следва да съществува и за длъжността „инспектор“. 8. Предложеното допълнение на чл. 22, ал. 1 е обусловено от обстоятелството, че проверките на „средствата за особени разходи“ принципно е свързано с достъп до данните, описани в разпоредбата, и ограничението на проверките следва да се основава на посочения в предложението принцип. 9. С изменението на чл. 24 се закрепва практиката в Агенцията, според която контролната дейност и проверките на инспектора се извършват въз основа само на вътрешноведомствени актове. Инспекторът е пряко подчинен на председателя на Агенцията и го подпомага при извършване на вътрешноведомствен контрол. Резултатите от текущия контрол и проверки, извършвани от инспектора, се адресират до председателя и той като ръководен орган разпорежда предприемане на мерки за отстраняване на нередности или за оптимизиране на служебната дейност. Допълнителен мотив за предложеното изменение е и аналогията с инспекторите в държавната администрация, дейността на които е уредена във вътрешни правила на съответното ведомство. 10. Предложеното изменение и допълнение в чл. 26, ал. 3, т. 14 на закона е свързано с административния живот на ДАР, който наложи създаването на звена и механизми за извършване на административни дейности и административно-финансов контрол върху тях. С изменението се отразява този опит. 11. Заличаването на второто изречение на чл. 27, ал. 2 се налага, защото специалните мерки за сигурност се определят и предприемат ad hoc за всяка дейност и в зависимост от фактическата обстановка и по тази причина е невъзможно изначално да бъдат изброени в нормативен акт и да се опишат условията и редът за прилагането им. Първото изречение на разпоредбата на ал. 4 на чл. 27 повтаря чл. 8, т. 12, като излишно се заличава и се предлага по-точна редакция на второто изречение. 12. Предложеното изменение в чл. 32 е свързано с обстоятелството, че по силата на действащата нормативна уредба Агенцията има право и получава информация и данни, необходими за дейността й, включително от ведомствата, които са обект на предложението, и е необходимо да се усъвършенства регламентацията на начините и мерките при упражняване на това съществуващо право. С разпоредбата не се изключва прилагането на нормите, свързани със защита на личните данни и със защита на класифицираната информация, и тези норми се прилагат на общо основание. В общия случай изискването и получаването от ДАР на информация и данни се извършва на хартиен носител, защитен с гриф за сигурност по правилата на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Пример за законово основание за осигуряване на достъп на Агенцията е именно ЗЗКИ във връзка с проучванията за надеждност на служителите с цел издаване на разрешение за достъп класифицираната информация. Проектотекстът не разширява въпросния достъп нито по обем и качество на информацията и данните, нито като брой субекти, от които Агенцията ги изисква. Предложеният текст цели създаване на законова делегация за двустранна междуведомствена уредба - на първо място - за детайлни и казуистични мерки за защита на информацията и данните не само от гледна точка на личните данни, а и като защита на лица с принадлежност към Агенцията. На второ място - целта е да се създадат условия и ред за защитен отдалечен достъп до информацията и данните. Изменението на ал. 3 се налага от обстоятелството, че двустранно подписаните документи между ДАР и съответната институция не е подходящо винаги да са инструкции, възможно е да са споразумения или други актове, и в тях е необходимо да се предвидят условия и ред за отчетност и контрол на достъпа. 13. Предложеното изменение на чл. 41 от закона се свързва с обстоятелството, че част от служителите на Агенцията ползват служебни карти и е пропуск, че липсва изрична законова разпоредба, установяваща този елемент от служебния статут на държавните служители и на служителите по Кодекса на труда. 14. В разпоредбата на чл. 42, ал. 3, т. 1 и ал. 6 и 7 са предложени изменения и допълнения със следните мотиви: 14.1. Допълнението на чл. 42, ал. 3 е в пряка връзка с изменението, което се предлага в чл. 44, ал. 2 – след като тази разпоредба допуска в Агенцията да бъдат приемани служители в съпружески и роднински отношения, е необходимо да се предвиди несъвместимост и за роднини по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително, или по сватовство до четвърта степен включително. 14.2. Създаването на нова ал. 6 в чл. 42 е свързано с необходимостта от изрично уреждане на особения случай на съвместяване на длъжности, когато длъжността на прикритие е съществуваща и кандидатът за служител на Агенцията не прекратява трудовото или служебното си правоотношение с друг работодател или орган по назначаване. 14.3. Изменението на ал. 7 на чл. 42 ще създаде законова предпоставка за възлагане на задължения на служител на Агенцията, свързани с взаимодействието между институциите, и ще даде възможност на този служител да изпълнява задълженията си на работно място в друга ведомствена администрация. 15. Предложенията за изменение, допълнение и частична отмяна на чл. 44 са свързани с: 15.1. Допълнението на чл. 44, ал. 1, т. 5, което е свързано с точното записване на изискването за психологическа пригодност за съответното направление на дейност, защото тази пригодност не е универсална в Агенцията, а е според характера на работата. 15.2. В чл. 44, ал. 2 е предложена замяна на думите „на служба“ с думите „за държавни служители“ и тази замяна ще остави в действие ограниченията за назначаване само по отношение на държавите служители и ще премахне ограниченията спрямо служителите по Кодекса на труда. Ограниченията по тази алинея от конституционна гледна точка представляват ограничение на правото на труд, а в Кодекса на труда не съществуват принципни ограничения, подобни на тези от действащата редакция на въпросната алинея. За държавните служители на Агенцията с оглед по-високите изисквания и отговорности, разгледани съвкупно и с цел предотвратяване на възможностите за конфликт на интереси, както и на възможностите за нерегламентирано разпространение на чувствителна информация от лица в семейни или изключително близки роднински връзки, ограниченията следва да запазят действието си. 15.3. Разпоредбата на чл. 44, ал. 3 създава предпоставки за нарушаване на равнопоставеността между кандидатите за служители на Агенцията и за злоупотреби при необективна и заинтересована преценка и поради тези причини е необходимо да бъде отменена. 16. Изменението на чл. 47, алинеи 1, 2 и 3 цели синхронизиране с разпоредбите на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. Предложеното изменение в ал. 4 на същия законов текст е по семантични причини – регистърът е за декларациите и не съдържа други данни за служителите. 17. Предложените изменения в чл. 53 са продиктувани от обстоятелството, че част от служителите на Агенцията изпълняват две длъжности – по основно и по прикриващо правоотношение, и оценката им включва изпълнението на съчетаните задължения. 18. Предложеното заличаване на думите „или длъжност“ в чл. 54 от законопроекта се базира на основното правило в Агенцията, че кариерното развитие и определянето на възнагражденията на държавните й служители са обвързани изцяло с рангове и степени и това е израз на строго йерархичната й структура. Длъжностите като съвкупност от права и задължения не са уредени в закона като самостоятелна йерархична система, а и това не е необходимо, защото за ведомство със сравнително малоброен личен състав, каквото е ДАР, е нелогично и непрактично да има две отделни системи за кариерно развитие. Поради действащия законов текст към ранговете и степените в Агенцията на практика в момента формално има добавени длъжности, но те не са самостоятелни, а напълно обвързани с ранговете и степените. Думата „длъжност“ в тази разпоредба няма никаква практическа стойност, не е приложима за кариерното развитие в Агенцията и следва да бъде заличена. Предлага се нова ал. 2 в разпоредбата на чл. 54 и мотивите за нея са, от една страна, че при подбора на ръководните длъжности в Агенцията председателят следва да има възможност да преценява ръководните качества, квалификацията, знанията и опита на назначаваното лице, без да е задължен да избира само сред лица от долустоящия ранг. За условията и реда за назначаване на ръководна длъжност и присъждане на ранг „главен разузнавач“ предложената алинея препраща към Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, който с разпоредбата на чл. 22, ал. 2 задължава председателят да издаде акт за определяне на изисквания за минимален стаж и професионален опит за заемане на ръководни длъжности и присъждане на ранг „главен разузнавач“, като тази действаща норма също изключва кариерната последователност при посочените длъжности и ранг. От друга страна, главните разузнавачи са върха на административната йерархия, но служителите, на които са присъдени тези рангове, като ръководен персонал не могат и не трябва да останат безсрочно на позициите си. В заключение - допълнението цели да се създаде правна възможност за промени в ръководния състав на Агенцията чрез разширяване на потенциалния кръг от лица с различни рангове, предварително определяне на минималните изисквания за заемане на длъжността чрез длъжностното разписание и длъжностните характеристики и възможности за освобождаване от ръководна длъжност при запазване на принципа за „последователност“ и при присъждане на по-нисък ранг. 19. В чл. 56 се предлага замяна на думите „минималния размер“ с думата „размера“, защото в Агенцията основното месечно възнаграждение е точно определена сума, не варира и няма минимален размер. 20. Предлаганата отмяна на ал. 5 на чл. 60 от закона е свързана с обстоятелството, че задържането на лицето по смисъла на тази разпоредба не е мярка за неотклонение и Агенцията не разполага с места за задържане. „Задържането“ по действащата ал. 5 представлява краткотрайно ограничаване на движението на лицето от момента на залавянето му до предаването му на полицейските органи. За този период не е необходимо да се извършва медицински преглед и организирането на такъв преглед неоснователно ще забави предаването на лицето на полицейските органи, защото такъв преглед не може да бъде извършен при условията на спешност. Разпоредбата не посочва обхвата на прегледа и кои експерти ще го извършат и следва да бъде отменена като неприложима. 21. Предложеното заличаване на разпоредбата на чл. 65, ал. 1, т. 5 е необходимо, защото уреденото в нея допълнително възнаграждение не е пряко свързано със служебна и трудова дейност или с тежести и ограничения на работните условия, на практика никога не е изплащано и като неприлагано и неприложимо следва да отпадне. 22. Предложението за изменение на чл. 66, ал. 3 с добавяне в края на изречението на т. 6 е породено от съществуващото право на служителите по трудово правоотношение да получават всички допълнителни възнаграждения, уредени с акт на Министерския съвет, и допълнението е за точност. 23. Изменението и допълнението на разпоредбата на чл. 69, ал. 1 е свързано с необходимостта от конкретизиране на хипотезите и реда за изплащане на тези парични средства. 24. Предложението за изменение и допълнение в чл. 71 се основава на логиката, че тежестта на извършваната дейност на ръководителя на Агенцията и неговите заместници по обем и съдържание е съпоставима с тежестта на труда на подчинените им държавни служители, което следва да се отрази и на категоризацията. Предложеното допълнение кореспондира с аналогична разпоредба в ЗДАНС, отнасяща се до труда на председателя и на заместник-председателите на ДАНС. 25. В чл. 73, ал. 7 от законопроекта се предвижда допълнение по семантични причини, защото за положения извънреден труд не се плаща винаги половин основна заплата, а възнаграждението се изчислява пропорционално на отработеното време. Предложеното изменение в чл. 73, ал. 10 цели уеднаквяване на официалните празници и неприсъствените дни за служителите на Агенцията с общо уредените за страната официални празници и неприсъствени дни по Кодекса на труда. 26. В чл. 74 се предлага отмяна на разпоредбата на ал. 5, защото текстът й е противоречив и поражда практически проблеми. Нормата поставя служителите в неравностойно положение както едни спрямо други в Агенцията, така и спрямо правоимащите лица извън Агенцията. 27. В чл. 75, ал. 1 отпускът „за две или повече живи деца“ се предлага за отмяна, защото платеният отпуск на държавните служители в ДАР по закон е с десет дни по-дълъг от този в Кодекса на труда, към него се добавят и допълнителни отпуски за прослужено време и ненормирано работно време и социалната функция на платения отпуск за две или повече деца не е основание за добавянето му и няма необходимост от него. Допълнителен аргумент е, че държавните служители в ДАР не участват в колективно договаряне, както изисква Кодексът на труда. 28. Изменението, което се предлага в законопроекта, в чл. 77, ал. 2 цели да разреши комбинирането на символични с парични или непарични награди. 29. Предложените изменения и допълнения на чл. 79 се обосновават така: 29.1. По т. 3 – добавяне на особената хипотеза, при която служителят излиза извън рамките на длъжността и упражнява права или изпълнява задължения, които няма. 29.2. По т. 5 – предложението за заличаване се налага, защото недекларираното обстоятелство ще има за последица друга юридическа санкция – прекратяване на правоотношението по чл. 101, ал. 1, т. 9, буква „г“. 29.3. По т. 6 – прецизиране на хипотезата „злоупотреба с права“ - постигането на незаконна цел - в случая „изгодата“ със законни средства. 30. Предложената нова ал. 4 на чл. 80 е необходима за определяне на началния срок на преклузивния срок, в който трябва да се наложи дисциплинарно наказание, и се основава на постановката, че преди установяване на нарушителя и нарушението дисциплинарнонаказващият орган не може да бъде обвързан с този срок. Предложената нова ал. 5 на чл. 80 цели се да се предотврати злоупотреба с право на едностранно прекратяване на служебното правоотношение от служителя с цел избягване на дисциплинарно наказание. 31. Предложените изменения в чл. 81, ал. 1, т. 3 и 4 са пряко свързани със заличаването на думата „длъжност“ от съответния член и постановката, че кариерно развитие е само по стъпалата на ранговете и степените, но не и по длъжности. 32. В чл. 82, ал. 1, т. 3 е предложено да се добавят думите „с тежки последици“, защото дисциплинарното уволнение е за тежки нарушения, а легалната дефиниция на „нерегламентирания достъп“ не винаги води до тежки последици. В чл. 82, ал. 1 новата т. 7 предлага законова квалификация като „тежко“ още на едно дисциплинарно нарушение. 33. Мотивите за предложеното изменение и допълнение в чл. 101 са следните: 33. 1. В чл. 101, ал. 1, т. 4 като основание за прекратяване на служебното правоотношение се съдържа медицинската непригодност, която е свързана с физическото и физиологичното състояние на служителя. Не съществува законова норма, която да позволява на Агенцията да освободи служител, който не отговоря за изискванията за психологическа пригодност. Предлаганото допълнение на чл. 101, ал. 1, т. 4 цели запълването на тази законова празнота. 33.2. Предложението в чл. 101, ал. 1, т. 6 е свързано с обстоятелството, че между страните на всяко договорно правоотношение, включително това за полагане на труд, могат да се отправят законово уредени предложения и те до приемането им от насрещната страна следва също така да могат да бъдат оттегляни. 33.3. В т. 9, буква „б“ думата „длъжността“ се заменя със „служебната дейност“ за уеднаквяване на понятията в текста на закона. 33.4. В чл. 101, ал. 1, т. 12 се предлага заличаване на оценката за изпълнение на длъжността, защото този текст създава противоречиви тълкувания за същността на оценката – дали е атестационна, или друга специална оценка. Най-ниската атестационна оценка е самостоятелно основание за прекратяване на отношението. В срока на изпитване преценката на работодателя за прекратяване на правоотношението не следва да е скрепена с отделна оценка и текстът е излишен. 33.5. Предложеното ново основание за прекратяване на служебното правоотношение в чл. 101, ал. 1, т. 16 е свързано с болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания. Въвеждането на този текст е необходимо, защото медицинската негодност за заемане на държавна служба в Агенцията може да бъде установена от медицински органи, които не са пряко натоварени с проверка на годността, но които на общо основание и по общия ред извършват лекарска експертиза. 33.6. Предложеното заличаване на ал. 4 е свързано с практическата неприложимост на разпоредбата – ако служителят е бил на ръководна длъжност, е почти невъзможно да се назначи отново на такава длъжност и по принцип е невъзможно да се пазят длъжности, които да бъдат заети в случаите на „следващо назначаване“. 34. Предложението за заличаване на т. 9 от ал. 1 на чл. 103 е продиктувано от това, че при обективна невъзможност служителят да изпълнява задълженията си е недопустимо, а и в някои от случаите невъзможно служителят да престои един месец на работното си място, докато изтече срокът на предизвестието. Промяната в ал. 2 на чл. 103 произтича от изменението на ал. 1. 35. Предложеното със законопроекта изменение в чл. 104, ал. 1 цели постигане на равнопоставеност между работодателя и служителя при упражняване на правото за едностранно прекратяване на правоотношението и е по аналогия с текста на чл. 103 от закона. Предложеното в чл. 104, ал. 2 заличаване на думите „и започва да тече от деня, следващ получаването на предизвестието“ цели да се уеднакви броенето на срока по календарен месец в съответствие с правилата на чл. 60 от ГПК и чл. 72 от ЗЗД. 36. Предложението за изменение в чл. 105 е основано на факта, че в тези случаи прекратяването на отношението е неотложно и следва да бъде извършено веднага след узнаването от работодателя. Предложения за изменение и допълнение на други закони: 1. В Закона за противодействие на тероризма – със законопроекта се предлага чл. 8а да се отмени. Мотивите са следните: С чл. 8а от ЗПТ през 2020 г. (ДВ, бр. 51) е създадено междуведомствено контратерористично звено, разположено в Държавна агенция „Разузнаване“. В състава на контратерористичното звено са включени представители на Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“, Служба „Военно разузнаване“ към министъра на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Агенция „Митници“ и главният прокурор. С разпоредбата на чл. 8а, ал. 3 от ЗПТ на контратерористичното звено е възложено да подпомага взаимодействието и да осигурява постоянния обмен на информация между органите и структурите, включени в състава му, при осъществяване на превантивните и оперативните дейности, съобразно възложените им със ЗПТ и с други нормативни актове функции. С разпоредбата на чл. 8а от ЗПТ на органите и структурите от състава на междуведомственото контратерористично звено не са възложени допълнителни функции. С разпоредбата на чл. 8а от ЗПТ на органите и структурите от състава на междуведомственото контратерористично звено не са възложени допълнителни функции, извън законоопредлените им, както е посочено и в мотивите към проекта за приемане на тази разпоредба. От една страна, диспозитивът на чл. 8а, ал. 3 от ЗПТ като сърцевина на функционалния статут на междуведомственото контратерористично звено не излиза извън постановките за взаимодействие и обмен на информация, произтичащи от основополагащите норми на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност (ЗУФСЗНС). Според текстовете на чл. 3, ал. 5-7 от ЗУФСЗНС, първо, ръководителите на органите и структурите от системата за защита на националната сигурност координират дейността си по защита на националната сигурност, като издават съвместни инструкции, второ, уредени са формите за взаимодействие съобразно тяхната компетентност и трето - за целите на взаимодействието органите и структурите се информират и съгласуват действията си при постъпване на информация от интерес за дейността на друг орган или структура. В самия ЗПТ, чрез чл. 5, ал. 2, на държавните органи и структури, които осъществяват противодействието на тероризма, е възложено да си взаимодействат и обменят информация. Към тази широта, дори всеобхватност, на основата за взаимодействие и обмен на информация в системата за защита на националната сигурност, устройствените нормативни актове на всеки от органите и структурите, визирани в чл. 8а, ал. 3 от ЗПТ, урежда повторно правата и задълженията им за взаимодействие – чл. 3, ал. 5 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, чл. 31 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, чл. 64, ал. 1 от Закона за военното разузнаване, чл. 3, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 6 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“. От друга страна, по силата на действащата правна уредба прокурорите принадлежат към органите на досъдебното производство на съдебната власт и при конституционния принцип за разделение на властите отношенията между главния прокурор, респективно неговия представител, и другите органи и структури в междуведомственото контратерористично звено не могат да излязат извън рамките на Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Съществуват императивни норми, които очертават ясно взаимодействието между Прокуратурата и органите на изпълнителната власт - според чл. 145, ал. 4 от ЗСВ държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на прокурора при изпълнение на правомощията му, а според чл. 215 от същия закон прокурорите при осъществяване на функциите си могат да искат съдействие от всички държавни органи и длъжностни лица, които са длъжни да им го оказват. По отношение на предоставянето на информация е достатъчна разпоредбата на чл. 205 от НПК, която задължава длъжностните лица да уведомят незабавно органа на досъдебното производство, когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, и да вземат необходимите мерки за запазване на данните за престъплението. До приемането на чл. 8а от ЗПТ точността, яснотата и пълнотата на цитираните разпоредби не е поставяна под въпрос и не съществуват отрицателни прецеденти от приложението им, а и тази разпоредба не допринася с нищо за развитие на отношенията с органите на досъдебното производство. Изводът от гореизложеното дотук е, че чл. 8а от ЗПТ не урежда първични и съществени за обществото отношения между участниците в междуведомственото контратерористично звено, които дотогава не са били уредени, както изисква чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове, нито възлага нови права и задължения на участниците, с които да се повлияе на взаимодействието между тях, и затова изначално е липсвала необходимост от тази разпоредба. С чл. 8 от ЗПТ е уреден Националният контратерористичен център, разположен в Държавна агенция „Национална сигурност“, като му е възложено да „предоставя информация в непрекъснат денонощен режим на компетентните органи и структури, необходима за предотвратяване и пресичане на заплахи от тероризъм“. При неизбежната съпоставка с възложеното с чл. 8а от ЗПТ на междуведомственото контратерористично звено, разположено в Държавна агенция „Разузнаване“ - да „подпомага взаимодействието и осигурява постоянния обмен на информацията между органите и структурите по ал. 2 при осъществяване на превантивните и оперативните дейности съобразно възложените им с този и други нормативни актове функции“, се оказва, че не съществува разлика във функциите на центъра и на звеното по отношение на оперирането с информацията, необходима за предотвратяване и пресичане на заплахи от тероризъм. Дублирането на функциите на Националния контратерористичен център децентрализира функциите по събирането, обработката и анализа на информацията, свързана с противодействие на тероризма, и създава алтернативни канали за протичане на тази информация. Разпоредбата на чл. 8а от ЗПТ създава предпоставки за объркване във вътрешен и международен план при определяне на адресата за предоставяне на предварителна или на последваща информация за терористичен акт, а и предизвиква колебание при определяне на източника за пълна и точна информация, свързана с тероризъм. От създаването му през юни 2020 г. до момента на подготовка на настоящите мотиви междуведомственото контратерористично звено, разположено в Държавна агенция „Разузнаване“, няма осъществена дейност и не може да се направи оценка на практическите последици от съществуването му. Отмяната на чл. 8а от ЗПТ не изисква финансови средства и няма да има разходни отражения в бюджетите на органите и структурите на междуведомственото контратерористично звено и в държавния бюджет като цяло. 2. Мотивите за изменения и допълнения в Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности са: 2.1. В чл. 5, ал. 1, т. 24 на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности е посочено, че директорите на дирекции в ДАР са лица, заемащи публични длъжности. В българското законодателство и в подзаконовата дейност на изпълнителната власт са положени и се полагат огромни усилия достъпът до данните на служителите на разузнавателното ведомство да е ограничен с оглед на уязвимостта им при достъп до тях на външни разузнавателни и контраразузнавателни служби. В асинхрон с тези усилия горецитираната законова разпоредба дава абсолютна публичност на тези данни. С предложението директорите на дирекции в ДАР не се изключват от приложното поле на антикорупционния закон - те ще подават декларации пред органа по назначаването, но единствено ще се ограничи информацията, която може да бъде публично достъпна за тази категория държавни служители. Предложението цели да установи задължение на директорите на дирекции в ДАР да подават декларации на основание ал. 1, т. 1 от § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, а не на основание чл. 5, ал. 1, т. 24 от същия закон. Предложението директорите на дирекции в Държавна агенция „Разузнаване“ да бъдат изключени от обхвата на чл. 5, ал. 1, т. 24 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности не създава нормативна празнота и не води до отслабване на превантивния контрол или до корупционен риск. Точно обратното - като се защитава тайната на принадлежността на тази категория държавни служители към ДАР и достъпът до нея от чуждите контраразузнавателни и провоохранителни органи, се предотвратява не само рискът за живота, здравето и свободата на тези от тях, които са извършвали или ще извършват разузнавателна дейност извън територията на страната, но се избягва и корупционният риск при публичност на техните данни спрямо тези служители да бъде осъществявана принуда, шантаж и опити за вербуване от чужди разузнавателни и контраразузнавателни сили. Предложението цели да разреши правната колизия между принципа на публичност, на който се основава Законът за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, и принципа на защита и ограничен достъп до държавната тайна, на който се основава Законът за защита на класифицираната информация. Съгласно Закона за защита на класифицираната информация и по-конкретно - Приложение № 1, Раздел II, т. 5, изречение второ от този закон, установъчните данни или данни, можещи да спомогнат за установяване на служители на Държавна агенция „Разузнаване“, които извършват оперативно-разузнавателна дейност, представлява информация, подлежаща на класификация като държавна тайна. Защитата на държавната тайна, ако бъде приет проектотекстът, ще доведе и до положителния резултат за пълна равнопоставеност на държавите служители в Агенцията независимо дали са директори на дирекции, или не, за условията и реда за подаване на декларации и до еднаква защита на техните установъчни данни или на данни, можещи да спомогнат за установяване на принадлежността им към Агенцията. Действащата редакция на чл. 5, ал. 1, т. 24 на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности създава условия за неравнопоставеност на държавните служители, които могат да заемат длъжност „директор на дирекция в ДАР“, защото публичността на антикорупционния закон изключва служители, който са извършвали, извършват или ще извършват оперативно-разузнавателна дейност, да заемат тази длъжност, защото принадлежността им към Агенцията ще бъде обявена в публичен регистър. Изключването на директорите на дирекции в Държавна агенция „Разузнаване“ от обхвата на чл. 5, ал. 1, т. 24 няма до доведе до неравнопоставеност между службите за сигурност, тъй като цитираната норма на Приложение № 1, Раздел II, т. 5, изречение второ от Закона за защита на класифицираната информация защитава като държавна тайна установъчните данни или данни, можещи да спомогнат за установяване на служители само на Държавна агенция „Разузнаване“. 2.2. В § 2, ал. 2 от Допълнителните разпоредби се добавя ново второ изречение, защото общите разпоредби за условията, реда и сроковете за подаване на декларациите са трудно приложими или неприложими спрямо служители, които са на прикритие извън територията на страната. Необходими са специални условия, ред и срок за подаване на декларациите от служители, които са на прикритие извън територията на страната. Законодателят е предвидил специален режим за служители от службите за сигурност, а именно: образците на декларациите се определят съответно от председателя на Агенцията и от директора на Служба „Военно разузнаване“ - арг. от чл. 61, ал. 3 от ЗПКЛЗПД, а самите декларации се съхраняват в непубличен регистър, арг. от § 2, ал. 3 от ДР на ЗПКЛЗПД. Този режим е особен, но не създава специфични правила за преодоляване на пречките и трудностите за подаване на декларациите от държавните служители на ДАР, които са на прикритие извън територията на страната. Съгласно Закона за защита на класифицираната информация и по конкретно - Приложение № 1, Раздел II, т. 5, изречение второ от този закон, установъчните данни или данни, можещи да спомогнат за установяване на тези служители, представлява информация, подлежаща на класификация като държавна тайна. Попълването на декларацията на хартия и в електронен вид и подаването й до председателя на ДАР като орган по назначаване е недопустимо да се извършва чрез обикновена или електронна поща заради противоречието със Закона за защита на класифицираната информация и на още по-силно основание - заради риска декларираните данни да бъдат прихванати и разкрити от чуждите контраразузнавателни и правоохранителни органи. В Правото сроковете за упражняване на едно право или за изпълнение на едно задължение започват да текат и техният начален момент по принцип е моментът, в който лицето, носител на правото или задължението, е обективно възможно да го упражни или изпълни. От една страна - служителите, които са на прикритие извън територията на страната, нямат и не трябва да имат пряк физически контакт с органа по назначаване или с негови представители, а и дори да се осъществи такъв контакт - трансграничното физическо пренасяне на хартиения и електронния носител на декларация по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности от лице, което в определени случаи крие изобщо връзката си с българската държава, е крайно рисковано. От друга страна – тази категория служители теоретично е възможно да използват дигитални канали за комуникация с органа по назначаване или негови представители, намиращи се в България, само ако тези канали са предназначени и защитени за пренос на класифицирана информация, но на практика в много случаи тези служители нямат достъп до такива канали. Липсата на фактическа възможност за подаване на декларациите от служителите, които са на прикритие извън територията на страната, трябва да бъде разглеждана като законова пречка за изпълнение на това задължение и началният срок за изпълнение на задължението следва да тече от отпадане на пречката. Предложението цели законово отразяване на това правно положение. Предложението не предоставя по-дълъг срок за подаване на декларациите по чл. 61, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности на определена категория лица, защото се предлага служителите на Държавна агенция „Разузнаване“ и на Служба „Военно разузнаване“, които са на прикритие извън територията на страната, да подават декларациите си в срок до един месец след завръщането им в страната. Ако тези служители в рамките на общоустановения срок са на територията на страната, е възможно реалният период за подаване на декларации от тях да е по-къс от общоустановения, а в общия случай срокът за тях винаги ще е по-къс – един месец от първата фактическа възможност за изпълнение на задължението. На основание на Закона за защита на класифицираната информация и по-конкретно - Приложение № 1, Раздел II, т. 5, единствено и само данните на служителите на ДАР, които са на прикритие извън територията на страната и които извършват оперативно-разузнавателна дейност, представляват информация, подлежаща на класификация като държавна тайна, и това е съществена разлика от служители със сходен статут в другите служби за сигурност, които могат да извършват дейност извън страната. В становището на Сметната палата се критикува проектотекстът, като се посочва, че „би се създало различно третиране на служители със сходен статут в различните служби за сигурност без да е посочен обективен и разумен критерий, който да оправдава това различие, например за тези служители в Държавна агенция „Национална сигурност“, за които законът позволява да извършват оперативно-издирвателни и агентурни действия извън пределите на България, или служители от различни структури към Министерство на вътрешните работи (Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Гранична полиция“), които могат да оперират извън България при провеждането на международни контролирани доставки или в рамките на съвместни екипи за разследване с Европол, Интерпол или полицейски служби на други държави“, но разликите в привидно сходния статут на служителите на ДАР, които са на прикритие извън територията на страната, са дългосрочността на прикритието, предназначението му не за конкретно действие и операция и най-съществената разлика е, че разузнавателната дейност на тези служители не само че не е известна или в синхрон с чужди служби, а се третира от чуждестранните законодателства като едно от най-тежките престъпления против държавността – „шпионство“. III. Цели, които се поставят с приемането на законопроекта Цел 1: Формулиране по точен и изчерпателен начин, който не създава предпоставки за стеснително тълкуване, на основните норми на закона, отнасящи се до функциите на Агенцията, свързани с придобиване и предоставяне на разузнавателна информация. Цел 2: Допълнение на законовите разпоредби относно ръководните органи на ЗДАР – председател и заместник-председател, и на контролния орган инспектор, за да се избегнат практически трудности при прилагането им. Цел 3: Уреждане в закона на правомощието на председателя да въвежда допълнителни мерки за сигурност за защита на класифицирана информация – служебна тайна, както и да взема мерки за защита на оперативния архив и оперативния отчет. Цел 4: Допълване на институции, чиито информационни фондове Агенцията има право да ползва по начин, непозволяващ разкриване на интереса на Агенцията и при спазване на принципа „необходимост да се знае“. Цел 5: Изменения и допълнения в статута на служителите на Агенцията, включително на председателя и на заместник-председателите. Цел 6: Изменение и допълнение на нормите, отнасящи се до дисциплинарната отговорност на държавните служители на Агенцията, за да се отстранят проблемите, възникващи при реализирането й, и да се отрази натрупаната положителна практика. Цел 7: Допълване раздела на ЗДАР, уреждащ прекратяване на служебните правоотношения, с основания за прекратяване на служебните правоотношения поради настъпила психологическа непригодност или поради настъпили заболявания, които са несъвместими с изпълнението на служебни задължения. Усъвършенстване на нормите, отнасящи се до процедурите за прекратяване на служебното правоотношение. Цел 8: Отмяна на чл. 8а от Закона за противодействие на тероризма (ЗПТ), уреждащ контратерористичното звено, разположено в Държавна агенция „Разузнаване“, предвид дублирането на дейността му с Националния контратерористичен център, разположен в Държавна агенция „Национална сигурност“. Цел 9: Защита на данните на директорите на дирекции в ДАР, представляващи класифицирана информация. Специални условия, ред и срок за подаване на декларации по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности от служители, които са на прикритие извън територията на страната. IV. Очакваните резултати от прилагането на закона са: Законът за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ ще усъвършенства уредбата на обществени отношения, които се поддават на трайна уредба по точен, ясен и изчерпателен начин, който не създава предпоставки за противоречиво тълкуване. V. Финансови и други средства, необходими за прилагането на предлаганата правна уредба: За предлаганите законови изменения и допълнения не са необходими финансови или други средства. VI. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз и други изисквания: Материята е предмет на законодателно уреждане от националното право и актовете от правото на ЕС са неотносими към нея. РУМЕН РАДЕВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПЕТДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ РАЗПОРЕЖДАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ N 52-690-01- 383| 22.10.2026 г. На основание чл. 8, ал. 1,т. Тичл. 71, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РАЗПОРЕЖДАМ: Разпределям Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, Мо 52-602-01-54, внесен от Министерски съвет на 20.10.2026 г., на следните постоянни комисии: Водеща комисия: - Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Комисии: - Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения - Комисия по труда, демографската и социалната политика - Комисия по бюджет и финанси - Комисия по превенция и противодействие на корупцията ПРЕДСЕДАТЕЛНА |. НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:

Други данни

В регистъра от
25.10.2026
Последно в регистъра
15.11.2026

Документи