Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси

26 октомври 2026 г.ЗаконопроектНародно събрание

Законопроект

Вид
закон
Сигнатура
52-602-01-55
Сесия
Втора сесия
Комисии
Комисия по бюджет и финанси (водеща); Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (участваща); Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление (участваща)

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Внасяне, приемане и обнародване

Внесен
26.10.2026

Документи по законопроекта

НАРОДНО СЪБРАНИЕ Вх. №: 52-602-01-55 Дата: 26.10.2026 г. 17:59 ч. ДО Г-ЖА МИХАЕЛА ДОЦОВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 52-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ Относно: Решение № 807 на Министерския съвет от 2026 г. УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ДОЦОВА, На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България изпращам Ви одобрения с Решение № 807 на Министерския съвет от 2026 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси. Приложения: 1. Препис от Решение № 807 на Министерския съвет от 2026 г. 2. Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси. 3. Частична предварителна оценка на въздействието. 4. Справка от Министерството на правосъдието за съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. 5. Справка за съответствие с правото на Европейския съюз. 6. Справка за постъпилите бележки и предложения от министерствата и ведомствата от проведеното междуведомствено съгласуване по проекта на акта. 7. Справка за постъпилите предложения и становища от проведените обществени консултации. РУМЕН РАДЕВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т Препис Р Е Ш Е Н И Е № 807 от 23 октомври 2026 година ЗА одобряване на законопроект На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т Р Е Ш И: 1. Одобрява проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси. 2. Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта по т. 1. 3. Заместник министър-председателят и министър на финансите да представи законопроекта по т. 1 в Народното събрание. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ РУМЕН РАДЕВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ КАМЕЛИЯ НЕЙКОВА НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ “ДЕЛОВОДСТВО И АРХИВ“: ЖАНА КАДЪНКОВА Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я НАРОДНО СЪБРАНИЕ Проект З А К О Н ЗА изменение и допълнение на Закона за публичните финанси (Обн., ДВ, бр. 15 от 2013 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2015 г., бр. 43 от 2016 г., бр. 91 от 2017 г. и бр. 98 от 2020 г.) § 1. В чл. 10, ал. 3 думите „български левове“ се заменят с „евро“. § 2. В чл. 21 се правят следните изменения: 1. В ал. 2, в основния текст думите „в полза на лица - небюджетни организации“ се заменят с „на лица – бюджетни и небюджетни организации, за извършване на икономическа дейност“. 2. В ал. 3, в основния текст тирето и думите „небюджетни организации“ се заличават. § 3. В чл. 22, ал. 3 думата „съответните“ се заменя с „приложимите за общините“ и накрая се добавя „и се съобразяват с останалите фискални правила по този закон“. § 4. Член 23 се отменя. § 5. Член 24 се отменя. § 6. В чл. 25 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „на Общността“ се заменят с „в Европейския съюз“. 2. В ал. 3 думите „извънредни обстоятелства по чл. 24, ал. 3“ се заменят с „активиране от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации по чл. 25 и/или чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (Регламент (ЕС) 2024/1263) (ОВ, L 2024/1263 от 30 април 2024 г.) или на други дерогации, изключения или отклонения, предвидени в актове на Европейския съюз, в рамките на предвидените в тях ограничения и за периода на тяхното действие“. § 7. Член 26 се изменя така: „Чл. 26. (1) Планът за нетните разходи, съдържащ се в националния средносрочен фискално-структурен план, следва да е в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263. (2) Ако в момента на изготвяне на националния средносрочен фискално-структурен план за Република България е активирана процедура при прекомерен дефицит съгласно Регламент (ЕС) 2024/1264 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (ОВ, L 2024/1264 от 30 април 2024 г.), планът за нетните разходи трябва да е в съответствие с препоръката на Съвета с оглед на прекратяването на съществуващия прекомерен дефицит. (3) Изменението на приходите и разходите на сектор „Държавно управление“ се осъществява по начин, който гарантира изпълнение на одобрения от Съвета на Европейския съюз план за нетните разходи за Република България. (4) По-висок ръст на нетните разходи спрямо одобрения от Съвета на Европейския съюз план за нетните разходи за Република България се допуска при активиране от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации по чл. 25 и/или чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263 или други дерогации, изключения или отклонения, предвидени в актове на Европейския съюз, в рамките на предвидените в тях ограничения и за периода на тяхното действие. (5) В случай на очаквано превишение на годишния ръст на нетните разходи над одобрения от Съвета на Европейския съюз план за нетните разходи за Република България, извън случаите по ал. 4, със средносрочната бюджетна прогноза по чл. 79, ал. 3 се определят допълнителни мерки за коригиране на превишението в рамките на периода на националния средносрочен фискално-структурен план. (6) В случай на очаквано превишение на годишния ръст на нетните разходи над допустимите ограничения, предвидени в дерогациите, изключенията или отклоненията по ал. 4, със средносрочната бюджетна прогноза по чл. 79, ал. 3 се определят допълнителни мерки за коригиране на превишението в рамките на действието на активираните дерогации, изключения или отклонения. (7) Мерки, водещи до трайно намаляване на бюджетните приходи, се компенсират с мерки за трайно намаляване на разходите. (8) Преизпълнението на приходите за текущата бюджетна година не може да служи като източник за допълнителни разходи освен в случаите по ал. 9 - 11. (9) Алинея 8 не се прилага за преизпълнението на приходите от застрахователни обезщетения и от помощи и дарения. (10) Алинея 8 не се прилага за бюджетите на Народното събрание, на съдебната власт и за бюджетите на общините, както и за бюджетите на бюджетните организации по чл. 22, ал. 5. (11) Алинея 8 не се прилага за делегираните бюджети, когато със закон е предвидено разходване на преизпълнението на приходите.“ § 8. В чл. 27, ал. 5 думите „извънредни обстоятелства по чл. 24, ал. 3“ се заменят с „активиране от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации по чл. 25 и/или чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263 или други дерогации, изключения или отклонения, предвидени в актове на Европейския съюз за периода на тяхното действие“. § 9. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Превишение на размера по ал. 1 се допуска при активиране от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации по чл. 25 и/или чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263 или други дерогации, изключения или отклонения, предвидени в актове на Европейския съюз за периода на тяхното действие.“ 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „по ал. 1“ се поставя запетая и се добавя „извън случаите по ал. 2“, а думите „през следващата година“ се заличават. § 10. В чл. 29 ал. 2 се изменя така: „(2) В случай на превишение на дълга по ал. 1 се предвиждат мерки за средногодишното му намаление в съответствие с чл. 7 от Регламент (ЕС) 2024/1263.“ § 11. Член 36 се изменя така: „Чл. 36. (1) Министерството на финансите публикува тримесечни данни за консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“, включително по подсектори, преди края на следващото тримесечие или след публикуването на съответните данни от Европейската комисия (Евростат). (2) Министерството на финансите до края на текущата година публикува годишни данни за предходната година за гаранциите на сектор „Държавно управление“, включително по подсектори. (3) Министерството на финансите публикува ежемесечна и годишна информация за държавния и държавногарантирания дълг.“ § 12. В чл. 57 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „Европейските общности“ се заменят с „Европейския съюз“. 2. В ал. 2 думите „лихвите за забавено предоставяне и другите корекции“ се заменят с „лихви за забавено предоставяне на собствени ресурси, дължими отрицателни лихви по сметката на Европейската комисия, открита в Българската народна банка, и други корекции във връзка с вноската по ал. 1“, а думите „Европейските общности“ се заменят с „Европейския съюз“. § 13. В чл. 66, ал. 2 думата „три“ се заменя с „четири“. § 14. Член 68 се изменя така: „Чл. 68. (1) Министърът на финансите изготвя пролетна и есенна макроикономическа прогноза. Прогнозите трябва да се базират на последна актуална статистическа информация, като сроковете за изготвянето им се съобразяват със сроковете за разработването на проектите на средносрочната бюджетна прогноза, на държавния бюджет и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза и документите, изготвяни в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1263 и Регламент (ЕС) 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната (Регламент (ЕС) 473/2013), (ОВ, L 140 от 27 май 2013 г.). (2) Макроикономическите прогнози се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите в срок до 10 дни след приемане от Фискалния съвет на решение в изпълнение на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за Фискален съвет. Неприемането на решение по изречение първо в срока, регламентиран в чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за Фискален съвет, не е пречка за публикуването на макроикономическите прогнози.“ § 15. В чл. 72 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „20 април“ се заменят с „30 април“ и думата „три“ се заменя с „четири“. 2. В ал. 2: а) точка 3 се изменя така: „3. оценка на начините, по които предвижданите политики е вероятно да се отразят на средносрочната и дългосрочната устойчивост на публичните финанси и устойчивия и приобщаващ растеж, като се има предвид прякото им средносрочно и дългосрочно въздействие върху сектор „Държавно управление“; доколкото е възможно, в оценката се вземат предвид макрофискални рискове от изменението на климата и неговото въздействие върху околната среда и разпределението на публичните финанси при разработването на политиките;“ б) в т. 4 думата „три“ се заменя с „четири“. 3. В ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „като причините за всяко отклонение се обясняват надлежно“ и се създава изречение второ: „При избиране на нов Министерски съвет средносрочната бюджетна прогноза може да бъде актуализирана, за да бъдат отразени новите приоритети на политиките, като се посочват разликите между предходната и новата средносрочна бюджетна прогноза.“ § 16. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 5 думата „три“ се заменя с „четири“. 2. В т. 6: а) в основния текст думата „три“ се заменя с „четири“; б) буква „б“ се изменя така: „б) описание на планираните политики, включително инвестиции и реформи, с финансово въздействие върху сектор „Държавно управление“ и устойчивия и приобщаващ растеж, прогноза за основни разходни и приходни показатели за следващите четири години в рамките на тези политики, включително информация как се постигат корекциите към националните бюджетни цели в средносрочен план в сравнение с бюджетния сценарий при непроменени политики на правителството;“. 3. В т. 8 накрая се поставя запетая и се добавя „както и доколкото е възможно, информация за условните задължения, свързани с бедствия и климата, като се взема предвид, доколкото е възможно, информацията за фискалните разходи, възникнали вследствие на бедствия и сътресения, свързани с климата;“. 4. В т. 9 думата „три“ се заменя с „четири“. § 17. В чл. 75 се правят следните изменения: 1. Алинеи 2 и 3 се отменят. 2. В ал. 4 думите „и автоматични корективни механизми“ се заличават. § 18. Член 76 се изменя така: „Чл. 76. (1) Министърът на финансите при взаимодействие с първостепенните разпоредители с бюджет и заинтересовани институции разработва нов или преработен национален средносрочен фискално-структурен план, както и годишен доклад за напредъка по неговото изпълнение съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263, които се одобряват от Министерския съвет и се представят на Народното събрание. (2) Годишният доклад за напредъка по изпълнението на националния средносрочен фискално-структурен план и средносрочната бюджетна прогноза се разработват с еднакви макроикономически и фискални данни, прогнози и допускания, включително по отношение на ограниченията за растежа на нетните разходи и приоритетни публични инвестиции и реформи. (3) При разработването на средносрочната бюджетна прогноза се осигурява съответствие на параметрите, допусканията и референтните стойности на фискалните правила за годините от периода на националния средносрочен фискално-структурен план, като за останалите години стойностите са индикативни. (4) Одобрените документи по ал. 1 се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите след представянето им на Съвета на Европейския съюз и на Европейската комисия.“ § 19. В чл. 77а думите „31 октомври“ се заменят с „15 октомври“. § 20. В чл. 78 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея: а) създава се нова т. 2: „2. целите на фискалната и бюджетната политика от последната средносрочна бюджетна прогноза, като при различия причините за всяко отклонение се обясняват надлежно;“ б) досегашните т. 2 и 3 стават съответно т. 3 и 4 и в тях думата „две“ се заменя с „три“; в) досегашната т. 4 става т. 5. 2. Създава се ал. 2: „(2) В съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 473/2013 министърът на финансите разработва проект на бюджетен план за предстоящата година на базата на сценариите, целите, оценките и прогнозите, използвани при разработването на проекта на държавния бюджет и проекта на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза по ал. 1.“ 3. Създава се ал. 3: „(3) Проектът на държавния бюджет, проектът на актуализирана средносрочна бюджетна прогноза и проектът на бюджетен план за предстоящата година отразяват политиките и мерките в отговор на приетите за съответната година от Съвета на Европейския съюз специфични препоръки относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на Република България и на препоръките, отправени в контекста на Пакта за стабилност и растеж.“ § 21. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) създава се нова т. 5: „5. проекта на бюджетен план за предстоящата година;“ б) досегашната т. 5 става т. 6. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Министерският съвет одобрява законопроекта за държавния бюджет, актуализираната средносрочна бюджетна прогноза и проекта на бюджетен план за предстоящата година, разработени при еднакви параметри, и приема становището по ал. 1, т. 3.“ 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) В срок до 15 октомври Министерският съвет: 1. внася в Народното събрание одобрения законопроект за държавния бюджет заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, представляваща мотивите към него, приетото становище по ал. 1, т. 3 и програмните формати на бюджети на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет, които съответстват на параметрите на законопроекта за държавния бюджет и на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза; 2. в съответствие с чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 473/2013 организира предаването на Европейската комисия и на Еврогрупата на проекта на бюджетен план за предстоящата година.“ 4. В ал. 7 след думите „ал. 3“ се добавя „и в стратегията по чл. 77а“. § 22. В глава шеста в наименованието на раздел II думата „три“ се заменя с „четири“. § 23. В чл. 82, ал. 1, в изречение първо думата „три“ се заменя с „четири“. § 24. Създава се чл. 86а: „Чл. 86а. (1) Със закона за държавния бюджет се определят и национално финансирани публични инвестиции. Видът и обхватът на инвестициите, условията, критериите и редът за тяхното оценяване и приоритизиране се определят от Министерския съвет с наредба. (2) Алинея 1 не се прилага за бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт.“ § 25. В чл. 87 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава изречение второ: „При възникване на ангажименти за разходи, свързани с поемането на държавен дълг, същите се разплащат съгласно договорните условия.“ 2. В ал. 2 след думите „държавен дълг“ се поставя запетая и се добавя „включително чрез емитиране на дълг на международните пазари“, а думите „по държавния дълг“ се заменят с „и разходи за обслужване на държавния дълг“. 3. В ал. 3 запетаята и думите „като в този срок не се включва времето, през което няма избрано Народно събрание“ се заличават. 4. В ал. 4 думите „с решение“ се заменят със „със закон“. § 26. В чл. 151, ал. 2 думите „чл. 43 от Закона за Българската народна банка“ се заменят с „чл. 46 от Закона за Българската народна банка“. § 27. В чл. 152, ал. 1 думата „левове“ се заменя с „евро“. § 28. В чл. 152б, ал. 1 думата „левове“ се заменя с „евро“. § 29. В чл. 152в, ал. 1 думата „левове“ се заменя с „евро“. § 30. В чл. 153 ал. 7 се изменя така: „(7) Първостепенните разпоредители с бюджет по ал. 1 и техните разпоредители с бюджет от по-ниска степен, включени в системата за електронни бюджетни разплащания, могат да откриват сметки в евро и друга валута в други банки след получено съгласие от Министерството на финансите, когато това е необходимо за осъществяване на картови разплащания и други банкови операции, неизвършвани от Българската народна банка, както и за откриване на акредитиви. При приключване на операциите тези сметки се закриват, като наличните салда по тях се възстановяват по съответните сметки в Българската народна банка.“ § 31. В чл. 154 се правят следните изменения: 1. В ал. 5 думите „Левовите парични постъпления“ се заменят с „Паричните постъпления в евро“. 2. В ал. 8 думата „оператора“ се заменя с „националния оператор“, а думата „левове“ се заменя с „евро“. § 32. В чл. 164 ал. 1 се изменя така: „(1) Министърът на финансите утвърждава счетоводни стандарти и сметкоплан и дава указания на бюджетните организации.“ § 33. В чл. 165 се създава ал. 3: „(3) Извън случаите по ал. 1 стандартите, указанията и сметкопланът по чл. 164, ал. 1 и 3 се прилагат и от предприятия, които не са бюджетни организации и не са търговски дружества, но попадат в сектор „Държавно управление“, когато това е предвидено със закон.“ § 34. В чл. 166, ал. 1 и 2 думите „чл. 165, ал. 1“ се заменят с „чл. 165“. § 35. В чл. 167 думите „чл. 165, ал. 1“ се заменят с „чл. 165“. § 36. В чл. 169 думите „чл. 165, ал. 1“ се заменят с „чл. 165“, а думите „изискванията на Европейския съюз“ се заменят с „изискванията на Европейската система от национални и регионални сметки, както и на други изисквания на европейското и националното законодателство по отношение на отчетността на бюджетните организации и предприятията по чл. 165“. § 37. В чл. 173 думите „100 до 500 лв.“ се заменят с „60 до 260 евро“. § 38. В чл. 173а думите „500 до 2000 лв.“ се заменят с „260 до 1100 евро“. § 39. В чл. 173б думите „100 до 500 лв.“ се заменят с „60 до 260 евро“. § 40. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2: а) буква „а“ се изменя така: „а) системите за счетоводство и за статистическа отчетност на сектор „Държавно управление“;“ б) буква „в“ се изменя така: „в) национални числови фискални правила, изразени във вид на показател за бюджетни резултати, които допринасят за съответствието между провежданата фискална политика и задълженията в тази област съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз;“ в) в буква „д“ думите „средносрочните бюджетни цели“ се заменят с „националните бюджетни цели в средносрочен план“; г) създава се буква „з“: „з) независими фискални институции, като структурно независими органи или органи, които разполагат с функционална автономия по отношение на изпълнителната власт, създадени със закон.“ 2. Създава се т. 8а: „8а. „Годишен доклад за напредъка“ е понятие по смисъла на чл. 2, т. 7 от Регламент (ЕС) 2024/1263.“ 3. Създава се т. 21а: „21а. „Национален средносрочен фискално-структурен план" е понятие по смисъла на чл. 2, т. 6 от Регламент (ЕС) 2024/1263.“ 4. Създава се т. 21б: „21б. „Нетни разходи“ е понятие по смисъла на чл. 2, т. 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263.“ 5. Създава се т. 24б: „24б. „План за нетните разходи“ е понятие по смисъла на чл. 2, т. 5 от Регламент (ЕС) 2024/1263.“ 6. В т. 32 думата „Общността“ се заменя с „Европейския съюз“. 7. В т. 34 думата „Общността“ се заменя с „Европейския съюз“. 8. В т. 35 думата „три“ се заменя с „четири“. 9. Точка 38 се отменя. 10. В т. 41: а) буква „а“ се изменя така: „а) салдото на единната сметка и салдата по всички останали невключени в единната сметка банкови сметки на бюджетните организации от подсектор „Централно управление“ и на социалноосигурителните фондове, обслужвани от Българската народна банка и от банки в страната;“ б) буква „в“ се изменя така: „в) вземания от фондове и механизми на Европейския съюз на бюджетните организации, без общините и техните разпоредители с бюджет;“ в) създава се буква „д“: „д) други вземания на централния бюджет по сметки и разчети с Българската народна банка.“ 11. В т. 42 след думите „разходване или“ думата „временно“ се заличава. § 41. В § 4 от Допълнителните разпоредби думата „специален“ се заменя със „самостоятелен“. Допълнителна разпоредба § 42. С този закон се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (ОВ, L 2024/1265 от 30 април 2024 г.). Преходни и заключителни разпоредби § 43. Издадените до влизането в сила на този закон указания на министъра на финансите относно отчетността на бюджетните предприятия се прилагат, доколкото друго не е определено от министъра на финансите с указанията по чл. 164, ал. 1 и 3. § 44. Министерският съвет приема наредбата по чл. 86а в едногодишен срок от влизането в сила на този закон. § 45. Разпоредбата на чл. 86а се прилага за бюджетната процедура за 2028 г. § 46. В Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 95 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 74, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92 и 97 от 2017 г., бр. 15, 22 и 98 от 2018 г., бр. 13, 37 и 96 от 2019 г., бр. 26, 28, 104 и 105 от 2020 г., бр. 19 от 2021 г., бр. 105 от 2023 г., бр. 70, 72 и 79 от 2024 г., бр. 17, 26, 61 и 115 от 2025 г. и бр. 25, 27, 30 и 67 от 2026 г.), в § 1, т. 26 от Допълнителните разпоредби думата „Общността“ се заменя с „Европейския съюз“. § 47. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Законът е приет от 52-ото Народно събрание на ………..…... 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ: МИХАЕЛА ДОЦОВА М О Т И В И към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси 1. Причини, които налагат промените Рамката за икономическо управление на Европейския съюз (ЕС), известна като Пакт за стабилност и растеж, беше реформирана чрез влизането в сила на 30 април 2024 г. на три законодателни акта – Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 година за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета, Регламент (ЕС) 2024/1264 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит и Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки. В нашето законодателство изискванията на Директива 2011/85/ЕС относно бюджетните рамки на държавите членки са транспонирани в три закона – Закона за публичните финанси, Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми и Закона за статистиката. Отделно от това, присъединяването на страната ни към еврозоната от 1 януари 2026 г. прави приложим и Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната. 2. Цели, които се поставят Променената рамка има за цел да насърчи поддържането на стабилни публични финанси в съчетание с провеждането на реформи и инвестиции за постигането на устойчив и приобщаващ растеж в отделните държави членки и в ЕС като цяло. Реформата в рамката за икономическо управление не внася промени по отношение на допустимите нива за дефицита и дълга на сектор „Държавно управление“ на държавите членки, като двата показателя трябва да останат в рамките на референтните стойности, съответно 3% от БВП за дефицита и 60% от БВП за дълга. Новият момент съгласно реформираната рамка за икономическо управление е, че при определянето на фискалните ангажименти за корекция се прави ясно разграничение между държавите членки по отношение на държавния им дълг и икономически трудности, като се въвежда нов оперативен индикатор – ръст на нетните първични разходи, който служи за основа при определянето на фискалната политика на дадена страна в краткосрочен и средносрочен план. Вече се вземат предвид и необходими реформи и инвестиции и отчитането на спецификите на отделните държави при определяне на изискванията към фискалната им политика, което следва да води до тяхното по-добро припознаване и изпълнение от страна на националните власти. За целите на проследяването на изпълнението на националните ангажименти в сферата на икономическото и фискалното управление държавите членки следва да представят информация на Европейската комисия (ЕК) под формата на национални средносрочни фискално-структурни планове, обхващащи период от четири или пет до седем години в зависимост от нормалната продължителност на законодателния цикъл на съответната държава и необходимостта от удължаване на корективния период при провеждането на реформи и инвестиции със значително въздействие върху сектор „Държавно управление“. В този документ всяка държава членка следва да представи своя фискален план, както и приоритетни публични реформи и инвестиции, които заедно ще осигурят устойчиво и постепенно намаляване на дълга и приобщаващ растеж. Разработването на Плана отменя необходимостта от подготовка на Конвергентна програма и Национална програма за реформи на Република България занапред. С цел проследяване на постигнатия напредък в изпълнението на заложените във националния средносрочен фискално-структурен план ангажименти и адресиране на специфичните препоръки, които всяка държава членка получава ежегодно в рамките на Европейския семестър, до края на април всяка година следва да бъде изготвян и представен на ЕК и Годишен доклад за напредъка. Като цяло промените в ЗПФ засягат различни аспекти на бюджетната рамка и ролята на различните участници в бюджетния процес. Предлага се прецизиране на текста на чл. 21 с оглед на натрупаната практика в областта на държавните помощи и възможността бюджетните организации също да извършват икономическа дейност. Предлагат се промени в частта на фискалните правила, като се запазват основните ограничители от Пакта за стабилност и растеж (за дефицита и дълга) и се въвежда проследяване на ръста на нетните разходи спрямо одобрения от Съвета на Европейския съюз план за нетните разходи за България. Следва да се има предвид, че произтичащите от европейската рамка за икономическо управление промени в частта на фискалните правила и ограничения дават отражение и върху националните фискални правила и ограничения, поради което в законопроекта по подходящ начин са предложени съответните нормативни промени. Така се постига консистентност на рамката от европейски и национални фискални правила. Предлага се отмяна на чл. 23 и 24, свързани със замяната на средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит на сектор „Държавно управление“ с новия единен показател за нетните разходи (планът за нетните разходи, съдържащ се в националния средносрочен фискално-структурен план), което от своя страна е отразено и в редакциите на разпоредбите на чл. 26. Тези предложения целят постигане на рационализиране, опростяване и оптимизиране на националната рамката от фискални правила – препоръка, залегнала в различни доклади на Европейската комисия и Комитета за висши длъжностни лица по бюджета на ОИСР, тъй като единният оперативен индикатор за нетните разходи позволява значително по-лесно планиране и наблюдение на бюджетните показатели вместо досегашната комбинация от сложни за наблюдение и спазване фискални правила. В новата рамка за икономическо управление на ЕС нетните разходи представляват единствения показател за провеждането и наблюдението на фискалната политика. Максималният им темп на растеж се определя въз основа на анализ на устойчивостта на публичния дълг, който установява необходимата фискална корекция за постигане на устойчиво развитие на дълга в средносрочен план. Тази корекция представлява необходимото изменение на структурното първично бюджетно салдо и се трансформира в допустим темп на растеж на нетните разходи. По този начин спазването на договорената траектория на нетните разходи осигурява необходимото подобрение на структурната фискална позиция и същевременно гарантира изпълнението на изискванията за устойчивост на публичния дълг. Определената по този начин траектория подлежи и на допълнителни количествени предпазни механизми, които установяват минимални изисквания за намаляване на дълга и за осигуряване на структурен буфер спрямо референтната стойност за бюджетния дефицит от 3% от БВП. Същевременно така зададеният ръст на разходите подлежи на по-лесен контрол от страна на правителството за разлика от структурния баланс, за който е налично многогодишно правило със средносрочна цел и годишни стойности, които следва да бъдат извлечени от средносрочната цел. Определението за „извънредни обстоятелства“ от досегашната разпоредба на чл. 24, ал. 3 отпада, тъй като е заложено в регламентите и в приложение 12 към ДФЕС. Въвеждат се допустими отклонения при активиране от Съвета на Европейския съюз на клаузи за дерогации по чл. 25 или чл. 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263 или други дерогации, изключения или отклонения, предвидени в регламенти на Европейския съюз, валидни за фискалните правила по чл. 25 (целта за салдото на сектор „Държавно управление“), чл. 26 (ръстът на нетните разходи спрямо одобрения от Съвета на ЕС план за нетните разходи). За да се постигне съответствие с произтичащите от европейското законодателство промени на правилата в частта на допустими отклонения при приложими дерогации се предлагат и промени за прилагане на допустими дерогации в частта на националните фискални правила със съответните редакции на чл. 27 (за бюджетното салдо по консолидираната фискална програма) и чл. 28 (за максималния размер на разходите по консолидираната фискална програма). Реформираната рамка за икономическо управление предвижда механизми за наблюдение и контрол на фискалната политика спрямо предходния вариант на Пакта за стабилност и растеж. Съгласно реформираните правила Европейската комисия поддържа информация за „контролен общ баланс“, с помощта на който следи годишните и кумулативните отклонения на всяка държава от нейния план на нетните разходи. Съгласно чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1264 се допускат годишни отклонения от плана на нетните разходи в рамките на 0,3 п.п. от БВП и кумулативни отклонения в рамките на 0,6 п.п. от БВП. В случай че бъде отчетено превишаване на гореспоменатите отклонения, Европейската комисия изготвя доклад в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, като по този начин стартира процеса по евентуалното активиране на процедура при прекомерен дефицит за съответната държава. Следва да се отбележи обаче, че това важи само за държави, при които съотношението на държавния дълг към БВП на дадена държава членка надвишава референтната стойност и състоянието на бюджета не е близо до баланс или излишък. Следователно реформираната рамка за икономическо управление позволява годишни и кумулативни отклонения от плана на нетните разходи, доколкото съответната държава членка спазва референтните стойности за дефицита и дълга (на отчетна и прогнозна база). От горното може да се заключи, че изискването за коригиране на отклоненията за всяка отделна година както за разходите на сектор „Държавно управление“, така и за разходите по консолидираната фискална програма не съответства на гъвкавостта, предвидена в реформираната рамка за икономическо управление. Проблемите, до които би могло да доведе наличието на национално ограничение, което не е съобразено с европейската рамка, са разгледани по-подробно по-долу в текста, като сред тях е, наред с другото, прекомерното ограничаване на възможностите за провеждане на фискална политика. Поради тази причина в досегашната ал. 2 на чл. 28 се предлага отпадане на изискването в случай на отклонение постигането на допустимото съотношение за максималния размер на разходите по консолидираната фискална програма да става през следващата година. Не може да се определи и конкретен срок, обвързан с периода на националния средносрочен фискално-структурен план, доколкото срокът за постигане на корекция зависи както от редица фактори, като например момента на възникване на отклонението и обстоятелствата (например дали е активирана клауза за дерогация, дали е поради наличие на външен икономически шок и др.), при които е възникнало – такъв е и подходът, възприет в реформирания Пакт за стабилност и растеж, който не установява нормативно предварително определен период за корекция при задействане на процедура при прекомерен дефицит, а срокът за корекция се определя за съответния случай от Съвета с оглед на относимите обстоятелства. Предлагат се също и промени, свързани с управлението на дълга – относимите за него фискални правила, възможностите за поемане на държавен дълг в условията на неприет закон за държавния бюджет, разходите за неговото обслужване, публичността и статистиката в чл. 29, 36, 77а, 79 и 87. С оглед на осигуряване на съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263 и на Директива 2011/85/ЕС на Съвета със законопроекта се предлагат промени за прецизиране на действащите разпоредби относно дълговото фискално правило по чл. 29, ал. 2 от него, както и за публикуване на статистическа информация за дълга по чл. 36 от него. Срокът за ежегодното разработване на стратегия за управление на държавния дълг, предвиден в чл. 77а, е променен с цел установяването на съответствие и съгласуваност на документа с параметрите на бюджетните документи, като допълнително в чл. 79, ал. 7 се урежда възможност за нейната актуализация при необходимост в съответствие с параметрите на приетите от Народното събрание бюджетни закони. Предложени са промени в чл. 87, ал. 1 и 2 от законопроекта, с които се регламентира възможност за поемане на държавен дълг и на международните пазари в условията на неприет закон за държавния бюджет, както и за покриване на общия размер на годишните дългови плащания и извършване на разходи, свързани с поемането на дълга, в т.ч. за рейтингови агенции, правни и консултантски услуги и др. Промяната целѝ да създаде предпоставки за диверсификация на източниците за финансиране, съответно на достъп до по-широка инвеститорска база в сравнение с вътрешния пазар, както и минимизиране влиянието на потенциални ликвидни рискове. Стесненият обхват на действащата норма не предполага покриване на общия размер на годишните дългови плащания, а визира единствено погашенията по дълга, но не и лихвените разходи. От друга страна, практиката показва, че отсъствието на изричен текст, обезпечаващ възможността за емитиране на облигации на международните капиталови пазари при условията на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от закона, се интерпретира като невъзможност за използване на този дългов инструмент. Предлаганите промени в ал. 3 и 4 на чл. 87 са свързани с промените, направени в чл. 64 от Конституцията през 2023 г. (ДВ, бр. 106 от 2023 г.), съгласно които Народното събрание не се разпуска при назначаването на служебно правителство, и са съобразени с конституционните правомощия на Народното събрание. Прецизират се разпоредбите на чл. 57 с цел осигуряване на съответствие с терминологията в действащото към момента законодателство в областта на системата на собствените ресурси на Европейския съюз, както и изчерпателно обхващане на възможните плащания по сметка, открита в Българската народна банка на името на Европейската комисия. Променят се чл. 72, с който се удължава срокът на средносрочната бюджетна прогноза на 4 години и се променя основата, на която се разработва съобразно реформираната рамка за икономическо управление на ЕС, както чл. 73 (съдържанието на средносрочната бюджетна прогноза). Предлагат се промени и по отношение на съдържанието на националните бюджетни документи и сроковете за тяхната подготовка, за да се осигури съгласуваност при подготовката на документите с оглед на ежегодното им представяне на ЕК в съответните срокове – годишен доклад за напредъка и съответно средносрочна бюджетна прогноза - до 30 април, и проект на бюджетен план и съответно законопроект за държавния бюджет и актуализирана средносрочна бюджетна прогноза като мотиви към него - до 15 октомври. Във връзка с това се прецизират и текстовете, свързани с изготвянето на макроикономически прогнози – чл. 68 и чл. 75, въвежда се изискването за разработване на национален средносрочен фискално-структурен план и годишен доклад за напредъка, включително изискване за съгласуваност на използваните макроикономически и фискални данни, прогнози и допускания – чл. 76. С допълнения на чл. 78 се предлага министърът на финансите да обяснява надлежно в проекта на бюджет и проекта на АСБП различията спрямо целите на фискалната и бюджетната политика от последната средносрочна бюджетна прогноза, както и да разработва проект на бюджетен план за следващата година съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 473/2013, като отразява политиките и мерките в отговор на приетите от Съвета на Европейския съюз специфични препоръки за страната за съответната година. Предложено е създаване на уредба, целяща привеждане на националната рамка в съответствие с една от основните цели на реформата на икономическото управление на ЕС, свързана с осигуряването на подходящо равнище на публични инвестиции и подобряване на тяхната ефикасност и ефективност, съгласно Регламент (ЕС) 2024/1263. Синхронизирани са и сроковете за изготвянето на макроикономическите прогнози със сроковете за подготовка на бюджетните документи. Осигурена е пълнота относно обхвата на бюджетната рамка. Прецизирани са разпоредбите относно бюджетното счетоводство и статистиката, като са отразени изискванията на изменената директива и препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В Допълнителните разпоредби се предлагат промени относно приложимата терминология, хармониращи с изискванията от изменената директива за бюджетните рамки. Отчитайки засилената роля на публичните инвестиции като инструмент за устойчив растеж и необходимостта те да съответстват както на европейските, така и на националните приоритети, се предлага въвеждането на изрична правна уредба за предварителна оценка и приоритизация на национално финансираните публични инвестиции, като се създава нов чл. 86а. Предложението предвижда създаване на механизъм, при който национално финансирани публични инвестиции могат да намерят място в годишния закон за държавния бюджет. Видът и обхватът на инвестициите, условията, критериите и редът за тяхното оценяване, приоритизиране и одобряване ще се определят с наредба, приета от Министерския съвет. С това се цели гарантиране на ефективно и прозрачно разпределение на публичните ресурси, прозрачност и обоснованост при вземането на решения и осигуряване на съответствие с фискалните ограничения и стратегическите приоритети. Промяната в чл. 151, ал. 2 е свързана с влизането в сила на новия Закон за Българската народна банка (ДВ, бр. 13 от 2024 г.) за коригиране на препратката. Промяната в чл. 153, ал. 7 от ЗПФ е от редакционно естество, прецизираща и уточняваща откриването и закриването на сметки извън БНБ както в евро, така и в друга валута от съответните бюджетни организации. Промените в чл. 164 и 169 са насочени към прецизиране на съответните разпоредби за по-точно съответствие с изискванията на чл. 3, параграф 1 на Директива 2011/85. С предложението за допълнение на чл. 165 се цели да се осигури допълнителна възможност за спазването на изискванията на чл. 3, параграф 1 на Директива 2011/85 по отношение на отчетността на лица от сектор „Държавно управление“, които не са бюджетни организации и не са търговски дружества. Промените в чл. 166 и 167 са от правно-техническо естество, произтичащи от предложението за допълнение на чл. 165. Предложените промени в § 1 от Допълнителните разпоредби целят синхронизиране на използваните определения с реформираната рамка за икономическо управление на ЕС. Относно т. 41 от Допълнителните разпоредби на закона тези промени са основно от редакционно естество и целят коректното използване на посочените в закона понятия, както и постигането на яснота по отношение на обхвата на този специфичен числов национален показател по смисъла на Директива 2011/85. Предлага се в дефиницията да се включат и салда по сметки и разчети, представляващи вземания на централния бюджет срещу БНБ. Това са краткосрочни позиции от техническо естество, основно произтичащи от извършвания при условията на членство в еврозоната сетълмент на бюджетните плащания в евро, и които се погасяват в много кратък период. С предложения § 43 от проекта на акт се предлага с цел правна яснота и регламентация относно приложимостта на издадените преди приемането на Закона за публичните финанси указания на министъра на финансите за отчетността на бюджетните предприятия. С § 46 (Преходни и заключителни разпоредби) се прави техническа редакция в Закона за счетоводството. Предвидени са и промени, които са в свързани с въвеждането на еврото в Република България. Предложеният проект на акт не предвижда включването на допълнителни национални фискални правила в ЗПФ, включително такива, които ограничават размера на структурния бюджетен дефицит (СБЦ). От правна гледна точка аргумент за това е както гореспоменатата замяна на СБЦ с ръста на нетните разходи като оперативен индикатор в европейските фискални правила, така и потвърждението в съображение 42 от Регламент (ЕС) 2024/1263, че реформираният Пакт за стабилност и растеж (ПСР) включва „в правото на Съюза същността на дял III („Фискален пакт“) от Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз от 2 март 2012 г., в съответствие с член 16 от посочения договор“. От това следва, че след реформата на ПСР от 2024 г. държавите членки, включително България, нямат задължението да следят и съответно при необходимост да коригират отклоненията от СБЦ. Липсата на правна необходимост от включване на допълнителни фискални правила сама по себе си не ограничава такива да не бъдат предложени на национално ниво. Следва да се вземе предвид обаче фактът, че предходната рамка за икономическо управление на ЕС, основана на СБЦ за структурния баланс, беше реформирана с оглед на необходимостта от по-голяма гъвкавост, по-добро отчитане на публичните инвестиции и преодоляване на ограниченията, свързани с механичната годишна корекция. Въвеждането на национално ниво на механизъм, основан на същите показатели и принципи на корекция, би могло да възпроизведе част от тези ограничения, включително да стесни възможностите за провеждане на фискална политика при необходимост от значителни публични инвестиции или при неблагоприятен икономически шок. Новият оперативен показател е определен така, че да отчита само контролируемите от правителството разходни елементи, за разлика от структурния баланс при предходната рамка, чието изпълнение не зависи единствено от правителствените решения. При определянето на плана на нетните разходи се отчита цикличната позиция на държавата през отделните години от периода, както и фискалният ефект върху икономическия растеж. Взема се предвид и началното равнище на структурния бюджетен баланс. Целите за растежа на разходите се определят така, че да осигурят устойчиво във времето изменение на структурния баланс, без същевременно да водят до натрупване на прекомерен дълг. Следователно новата рамка не премахва икономическата логика на СБЦ, а я включва още на етапа на определяне на допустимата траектория на разходите. По своята същност рамката представя бюджетна цел, проектирана от икономическа теория въз основа на икономически показатели като циклична позиция, фискален мултипликатор, структурен бюджетен баланс, която е трансформирана до практически реализируемо правило, основано на наблюдаеми показатели от държавния бюджет. В новата рамка се съдържат цели за структурен дефицит, но съобразени с икономическото развитие и са трансформирани в траектория на нетните разходи, а не се прилагат чрез годишна механична корекция. Именно в този смисъл може да се приеме, че средносрочната бюджетна цел е функционално инкорпорирана в новата рамка за икономическо управление. Рамката продължава да отчита структурната бюджетна позиция и необходимостта от нейното подобрение, но вече не изисква това да става чрез самостоятелна годишна цел за структурния баланс. Запазва се идеята за задължителна корекция при задействане на процедура при прекомерен дефицит, но тя е адаптирана спрямо новата рамка – целевият растеж на нетните разходи се задава така, че да осигурява минимална годишна корекция в структурно отношение от 0.5 % от БВП. По този начин се задават точни рамки на корекция, но отново адаптирани спрямо икономическите условия в държавата и стартовото ниво на бюджетен баланс. Същевременно, допълнителни количествени предпазни механизми установяват минимални изисквания за намаляване на дълга и за осигуряване на структурен буфер спрямо референтната стойност за бюджетния дефицит от 3% от БВП. Предпазният механизъм за устойчивост на дълга задава минимално средногодишно намаление на съотношението на дълга към БВП за държавите с дълг над 60% от БВП, докато предпазният механизъм за устойчивост на дефицита изисква продължаване на фискалната корекция до достигане на структурен дефицит, осигуряващ общ буфер от 1,5% от БВП спрямо референтната стойност за дефицита от 3% от БВП. Описаните механизми допълнително показват, че новата рамка включва СБЦ при определянето на средносрочната фискална траектория. Поради това запазването на национална СБЦ не би имало добавена стойност спрямо изискванията на европейската рамка, а би могло да доведе до дублиране на вече инкорпорирани в нея изисквания. В съответствие с описания подход новата рамка за икономическо управление допуска по-гъвкава средносрочна корекция, съобразена с устойчивостта на дълга, икономическата ситуация, както и с реформите и инвестициите на съответната държава, вместо механична годишна корекция по един и същ параметър. Създаването на отделен национален автоматичен механизъм, обвързан със СБЦ, би могло да ограничи използването на тази гъвкавост, налагайки допълнителни и прекалено рестриктивни изисквания за корекция извън предвидените в реформираната европейска рамка При определени обстоятелства двата режима – национален, ориентиран към СБЦ, и европейски, ориентиран към нетните разходи, биха могли да дават различни сигнали относно необходимата фискална корекция и по този начин паралелното им прилагане да затрудни определянето и изпълнението на фискалните цели. Освен това новата рамка предвижда и допълнителни механизми за наблюдение и контрол (гореспоменатия „контролен общ баланс“) спрямо предходния вариант на ПСР, което допълнително намалява необходимостта от въвеждането на паралелен национален механизъм. Недостатъци би имало и създаването на национален корективен механизъм, ограничаващ нарастването на държавния дълг. Наслагването на различни показатели и процедури би увеличило сложността на националната фискална рамка, което може да намали нейната прозрачност и разбираемост и съответно да отслаби ефективността на прилаганите правила. По този начин включването на такъв национален корективен механизъм би противоречало на гореспоменатите цели на направената през 2024 г. реформа на ПСР за опростяване и гъвкавост на правилата. Поради изброените причини настоящият законопроект не предвижда включването на допълнителни национални фискални правила в ЗПФ. 3. Очаквани резултати от прилагането С приемането на законопроекта ще се постигне привеждане на националното законодателство в съответствие с реформираната рамка за икономическо управление на Европейския съюз, както и отразяване на промени във връзка с членството на Република България в еврозоната. С прилагането на промените ще се постигне пълен синхрон между националната бюджетна процедура и Европейския семестър, консистентност на съдържащата се в бюджетните документи информация и данни за бюджетната рамка. 4. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Законопроектът не изисква допълнителни разходи/трансфери/други плащания по държавния бюджет или по сметки за средства от Европейския съюз и не се очаква да има негативно въздействие върху бюджетите на останалите организации, включени в КФП. Прилагането на предложената уредба не се очаква да доведе до необходимост от допълнителни финансови и други средства. 5. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С приемането на предлаганите изменения и допълнения в Закона за публичните финанси се постига съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки. Заедно с приемането на предлаганите с отделен законопроект за изменения и допълнения на Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми се постига пълно съответствие. По този начин се създават и условия за прилагане на регламентите от превантивната и корективната част на Пакта за стабилност и растеж. Към законопроекта е изготвена и приложена и справка за съответствие с европейското право. По законопроекта са проведени обществени консултации чрез публикуването му на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации за срок 30 дни. РУМЕН РАДЕВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПЕТДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ РАЗПОРЕЖДАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ N 52-6 50-01-36 1/28. 10. 2026 г. На основание чл. 8, ал. 1, т. Тичл. 71, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РАЗПОРЕЖДАМ: Разпределям Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, Мо 52-602-01-55, внесен от Министерски съвет на 26.10.2026 г., на следните постоянни комисии: Водеща комисия: - Комисия по бюджет и финанси Комисии: - Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове - Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ: N 13 ae 7 МИХАЕЛА ДОЦОВА

Други данни

В регистъра от
01.11.2026
Последно в регистъра
15.11.2026

Документи