Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване
Законопроект
- Вид
- закон
- Сигнатура
- 52-602-01-56
- Сесия
- Втора сесия
- Комисии
- Комисия по транспорт и съобщения (водеща); Комисия по външна политика (участваща); Комисия по бюджет и финанси (участваща)
Попитайте асистента за този запис
Внасяне, приемане и обнародване
- Внесен
- 26.10.2026
Документи по законопроекта
НАРОДНО СЪБРАНИЕ Вх. №: 52-602-01-56 Дата: 26.10.2026 г. 18:05 ч. ДО Г-ЖА МИХАЕЛА ДОЦОВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 52-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ Относно: Решение № 811 на Министерския съвет от 2026 г. УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ДОЦОВА, На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България изпращам Ви одобрения с Решение № 811 на Министерския съвет от 2026 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Приложения: 1. Препис от Решение № 811 на Министерския съвет от 2026 г. 2. Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. 3. Частична предварителна оценка на въздействието. 4. Справка от Министерството на правосъдието за съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. 5. Становище на Работна група 9 „Транспортна политика“. 6. Справка за постъпилите бележки и предложения от министерствата и ведомствата от проведеното междуведомствено съгласуване по проекта на акт. 7. Справка за постъпилите предложения и становища от проведените обществени консултации. РУМЕН РАДЕВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т Препис Р Е Ш Е Н И Е № 811 от 26 октомври 2026 година ЗА одобряване на законопроект На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т Р Е Ш И: 1. Одобрява проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. 2. Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта по т. 1. 3. Министърът на транспорта и съобщенията да представи законопроекта по т. 1 в Народното събрание. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ РУМЕН РАДЕВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ КАМЕЛИЯ НЕЙКОВА НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ “ДЕЛОВОДСТВО И АРХИВ”: ЖАНА КАДЪНКОВА Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я НАРОДНО СЪБРАНИЕ Проект З А К О Н ЗА изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване (Обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм. и доп., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 34 и 111 от 2001 г., бр. 52 и 70 от 2004 г. , бр. 88 и 102 от 2005 г., бр. 30, 36, 37, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41 и 109 от 2007 г., бр. 36, 66 и 67 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 63, 73 и 94 от 2010 г., бр. 41, 81 и 99 от 2011 г., бр. 38, 60 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 12, 53 и 98 от 2014 г., бр. 28 и 89 от 2015 г., бр. 15 и 95 от 2016 г., бр. 58 и 96 от 2017 г., бр. 56 от 2018 г., бр. 1 и 62 от 2019 г., бр. 60 от 2020 г., бр. 16 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 102 от 2023 г., бр. 79 от 2024 г., бр. 87 от 2025 г., бр. 16 от 2026 г. и бр. 32 от 2026 г.) § 1. В чл. 3, ал. 1, т. 6 след думите „и други бедствия“ се поставя запетая и се добавя „както и за дейности по търсене и спасяване“. § 2. В чл. 7 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „български и чуждестранни въздушни превозвачи“ се заменят с „въздушни превозвачи от Общността и от трети страни“. 2. В ал. 2 думите „на български въздушен превозвач“ се заменят с „от страна на Република България на въздушен превозвач от Общността“. 3. В ал. 3, в изречение второ думите „български въздушни превозвачи“ се заменят с „назначени въздушни превозвачи от страна на Република България“. § 3. В чл. 16б, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 думите „гражданска въздухоплавателна администрация“ се заменят с „компетентен и надзорен орган“, а накрая се поставя запетая и се добавя „и приложимото право на Европейския съюз“. 2. В т. 5: а) в буква „е“ думите „и оператор по наземно обслужване или самообслужване“ се заличават; б) създава се буква „к“: „к) регистър на приетите декларации на организации за наземно обслужване.“ § 4. В чл. 16в се правят следните изменения: 1. Алинеи 1-2 се изменят така: „(1) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ изпълнява функции на национален надзорен орган съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 2024/2803 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2024 година за реализирането на Единното европейско небе (OВ, L 2024/2803, 11 ноември 2024 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 2024/2803“. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ изпълнява тези функции по независим, безпристрастен и прозрачен начин, като приема решенията, произтичащи от Регламент (ЕС) № 2024/2803, независимо от останалите си функции, както и от доставчиците на аеронавигационно обслужване. (2) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ в качеството си на национален компетентен орган по чл. 8, ал. 4 издава сертификат за управление на въздушното движение и/или аеронавигационно обслужване на доставчици, които отговарят на изискванията по Регламент (ЕС) № 2018/1139 и делегираните актове и актовете за изпълнение, издадени въз основа на него.“ 2. Алинея 3 се отменя. 3. Алинеи 8-10 се изменят така: „(8) Разходите във връзка с изпълнение на функциите на национален надзорен орган и на национален компетентен орган се включват в националния план за ефективност по схемата за ефективност на аеронавигационното обслужване и управлението на мрежата съгласно Регламент (ЕС) № 2024/2803 и регламентите за изпълнение, приети въз основа на него. (9) В националната разходна база на таксите по чл. 120, ал. 2 се включват и разходите за изпълнение на функциите на националния надзорен орган и на националния компетентен орган в съответствие със схемата за таксуване на аеронавигационното обслужване по Регламент (ЕС) № 2024/2803 и регламентите за изпълнение, приети въз основа на него. (10) Когато за календарната година действителните разходи за изпълнение на функциите на националния надзорен орган и на националния компетентен орган са по-ниски от установените разходи за тази календарна година в националния план за ефективност, получената разлика се възстановява на ползвателите на въздушното пространство чрез намаляване на таксовата единица през година „n+2“. Когато действителните разходи надвишават установените разходи, определени за тази календарна година, получената разлика се възстановява от ползвателите на въздушното пространство чрез увеличаване на таксовата единица през година „n+2“.“ 4. Алинея 12 се отменя. § 5. В чл. 16г, ал. 2, т. 9 се правят следните изменения: 1. Буква „а“ се изменя така: „а) лицата, извършващи проверка и контрол за сигурност в областта на гражданското въздухоплаване;“. 2. Буква „б“ се заличава. § 6. В чл. 16и, ал. 1, т. 1 думите „операторите по наземно обслужване“ се заменят с „организациите за наземно обслужване“. § 7. В чл. 16к, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В т. 2 предлога „на“ се заменя с „в“. 2. В т. 7 думите „операторите по наземно обслужване“ се заменят с „организациите за наземно обслужване“. § 8. В чл. 16о се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) в изречение първо след думата „успешна“ се добавя „задълбочена“; б) в изречение второ след думите „и с Главна дирекция „Гранична полиция“ се поставя запетая и се добавя „както и с Агенция „Митници“. 2. В ал. 3 след думата „успешна“ се добавя „задълбочена“. 3. В ал. 4 след думите „преминали успешна“ се добавя „задълбочена“. § 9. В чл. 16ф думите „Операторът по“ се заменят с „Организацията за“. § 10. Създава се чл. 16х: „Чл. 16х. Одобреният превозвач разработва, прилага и поддържа програма за сигурност, одобрена от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация.“ § 11. Създава се чл. 16ц: „Чл. 16ц. Пълноправният доставчик на стоки, предназначени за летището, прилага и поддържа програма за сигурност, одобрена от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.“ § 12. В чл. 43б се правят следните изменения: 1. В ал. 2, т. 2 думите „по чл. 48д, ал. 3“ се заменят с „по чл. 48д“. 2. В ал. 5 думите „чл. 48д, ал. 3, т. 3-5 и 7“ се заменят със „с дейностите по обработката на багажи, обработката на товари и поща, перонното обслужване на въздухоплавателни средства и обслужването на въздухоплавателните средства с горива“. § 13. В чл. 48а, ал. 3, т. 3 думите „лицензираните по този закон оператори по наземно обслужване“ се заменят с „организациите за наземно обслужване“. § 14. В чл. 48г, ал. 2, т. 5 накрая се поставя запетая и се добавя „което задължително съдържа минималните стандарти на обслужване“. § 15. В чл. 48д се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „на които е издаден лиценз за оператор по наземно обслужване“ се заменят с „както следва: 1. за дейностите чл. 2, параграфи 1 и 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 2025/20 на Комисията от 19 декември 2024 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета чрез определяне на изисквания за безопасното предоставяне на наземно обслужване и за организациите, които го предоставят (OВ, L 2025/20, 7 март 2025 г.), наричан по-нататък „Делегиран регламент (ЕС) № 2025/20“ – при условията и по реда на Делегиран регламент (ЕС) 2025/20 и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2025/23 на Комисията от 19 декември 2024 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за надзор над наземното обслужване и организациите, които го предоставят (OВ, L 2025/23, 7 март 2025 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) № 2025/23“; 2. за дейностите по чл. 2, параграф 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2025/20 – при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 48в, ал. 6.“ 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ е компетентният орган по прилагането на Делегиран регламент (ЕС) 2025/20 и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2025/23.“ 3. Алинея 3 се отменя. 4. В ал. 4 думите „на което е издаден лиценз по ал. 3“ се заменят с „в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2025/20 или с наредбата по чл. 48в, ал. 6“ и запетаите пред и след тях се заличават. 5. В ал. 5 думата „оператори“ се заменя с „организации“ и думата „двама“ се заменя с „две“. 6. В ал. 6 думите „операторите по наземно обслужване по ал. 5 са двама или повече, поне един от тях трябва да не е пряко или непряко контролиран“ се заменят с „организациите за наземно обслужване по ал. 5 са две или повече, поне една от тях трябва да не е пряко или непряко контролирана“. 7. В ал. 8: а) в т. 1 думите „операторите, извършващи наземно обслужване“ се заменят с „организациите, извършващи за наземно обслужване“ и думата „оператора“ се заменя с „организацията“; б) в т. 2 думите „един оператор, извършващ наземно обслужване“ се заменят с „една организацията, извършваща наземно обслужване“; в) в т. 5 думата „операторите“ се заменя с „организациите“. 8. В ал. 12 думите „лиценз за оператор по наземно обслужване“ се заменят с „декларация на организация за наземно обслужване“. 9. В ал. 16 думите „лиценз за оператор по наземно обслужване“ се заменят с „декларация на организация за наземно обслужване“. 10. В ал. 17 думите „не притежава лиценз за оператор по наземно обслужване“ се заменят с „не е подал декларация за организация за наземно обслужване“ и думите „получаването му“ се заменят с „подаването ѝ“. 11. В ал. 18 думите „лиценз в срока“ се заменят с „декларация в срока“, думите „отказ за получаване на лиценз“ се заменят с „отказ за получаване на декларация“ и думите „оператор по“ се заменят с „организация за“. 12. В ал. 20 думите „оператор по наземно обслужване или самообслужване, който“ се заменят с „организация за наземно обслужване или самообслужване, която“. 13. Алинея 21 се отменя. § 16. В чл. 48е, ал. 3, изречение първо думите „операторите по“ се заменят с „организациите за“. § 17. В чл. 48ж се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „оператори по“ се заменят с „организации за“. 2. В ал. 7 думата „оператора“ се заменя с „организацията“. 3. В ал. 10 думите „оператор по наземно обслужване“ се заменят с „организация за наземно обслужване“. 4. В ал. 11 думите „лиценз за оператор по наземно обслужване“ се заменят с „декларация на организация за наземно обслужване“. 5. В ал. 12 думите „лиценз за оператор по наземно обслужване“ се заменят с „декларация на организация за наземно обслужване“, а думата „лиценз“ се заменя с „декларация“. 6. В ал. 13 думите „лиценз в срока по ал. 12 или бъде постановен влязъл в сила отказ за получаване на лиценз“ се заменят с „декларация в срока по ал. 12 или бъде постановен влязъл в сила отказ за получаване на декларация“ и думите „оператор по“ се заменят с „организация за“. 7. Алинея 14 се изменя така: „(14) В случаите, когато е отнета декларацията на организация за наземно обслужване или организацията е обявена в несъстоятелност, до провеждането на нов конкурс се определя организация за наземно обслужване, която извършва дейността на отстранената организация.“ 8. В ал. 15 думите „за издаване на лиценз за оператор по наземно обслужване, дейностите по наземно обслужване“ се заменят с „условията и редът за извършване на дейностите по чл. 48д, ал. 1, т. 2“. § 18. В чл. 48з се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „операторите по“ се заменят с „организациите за“. 2. В ал. 2 думите „операторите по“ се заменят с „организациите за“. 3. Създава се ал. 4: „(4) Летищният оператор издава минимални стандарти за качеството на наземното обслужване на съответното летище. Лицата по чл. 48д, ал. 1, които извършват дейности по наземно обслужване на съответното летище, сключват споразумение с летищния оператор за спазването на тези стандарти. Минималните стандарти за качество се включват в ръководствата на лицата по чл. 48д, ал. 1 и са задължителни при извършването на дейности по наземно обслужване на съответното летище.“ § 19. В чл. 48и се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „операторите по“ се заменят с „организациите за“. 2. В ал. 2 думите „в 20-дневен срок след изтичането на съответната календарна година“ се заменят с „в срок до 15 октомври на текущата година – за предходната календарна година“. § 20. В чл. 50 ал. 3 се изменя така: „(3) Нередовни търговски полети до или от летища на територията на Република България се разрешават от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, освен когато са предназначени за превоз на продукти, свързани с отбраната, или на изделия и технологии с двойна употреба – в тези случаи, както и при международни полети с нетърговска цел, извършвани от български и чуждестранни държавни невоенни въздухоплавателни средства, разрешение се издава от министъра на външните работи след съгласуване с Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ по отношение на безопасността и сигурността на полетите и с Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката, инвестициите и индустрията по отношение на експортния контрол. За военни въздухоплавателни средства разрешението се издава по реда на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили и на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.“ § 21. В чл. 120, ал. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2 думите „оператори по наземно обслужване“ се заменят с „на декларации на организации за наземно обслужване“. 2. В т. 3 след думите „персонал по сигурността“ се поставя запетая и се добавя „инструктори по авиационна сигурност и на лица, извършващи вътрешен контрол на качеството по сигурността в гражданското въздухоплаване“. 3. В т. 30 след думите „за полета“ се поставя запетая и се добавя „пълноправен доставчик на стоки за летище, одобрени превозвачи, регулиран агент, валидиран по отношение на сигурността във въздухоплаването в Европейския съюз“ и думите „определяне на въздушен превозвач като “въздушен превозвач на товари или поща“ се заменят с „въздушен превозвач на товари или поща“. 4. В т. 31 думата „оператори“ се заменя с „летищен оператор, въздушен превозвач“. 5. Създава се т. 34: „34. издаване на одобрение за производствена организация съгласно Подчаст Ж от Част 21, както и приемане на декларация за производствен капацитет съгласно Подчаст Ж от Част 21L към Регламент (ЕС) № 748/2012.“ § 22. В чл. 135, ал. 1 думите „срещу превозвача по международните и вътрешните превозни договори се погасява в едногодишен срок“ се заменят с „за обезщетение по Регламент (ЕО) № 261/2004 се погасява с изтичането на три години“. § 23. В чл. 137 ал. 1 се изменя така: „(1) Давностният срок по чл. 135 спира с предявяване на претенцията пред превозвача и започва да тече отново от деня на получаване на отговора или след изтичане на срока за отговор.“ § 24. В чл. 139, ал. 3 думите „операторите по“ се заменят с „организациите за“. § 25. В чл. 141а се правят следните изменения: 1. Алинея 5 се изменя така: „(5) Когато за календарната година действителните разходи за изпълнение на дейностите по търсене и спасяване са по-ниски от установените разходи за тази календарна година в националния план за ефективност, получената разлика се възстановява на ползвателите на въздушното пространство чрез намаляване на таксовата единица през година „n+2“. Когато действителните разходи надвишават разходите, определени за тази календарна година, получената разлика се възстановява от ползвателите на въздушното пространство чрез увеличаване на таксовата единица през година „n+2“.“ 2. Алинея 6 се отменя. § 26. В чл. 143 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, в основния текст думите „от 3000 до 10 000 лева“ се заменят с „от 1500 до 10 000 евро“. 2. В ал. 3: a) в основния текст думите „от 2000 до 10 000 лв.“ се заменят с „от 1000 до 10 000 евро“; б) в т. 1а след думите „пълноправен контрольор (регулиран агент)“ се поставя запетая и се добавя „доставчик на аеронавигационно обслужване, въздушен превозвач, авиационен оператор, пълноправен доставчик, познат доставчик, познат изпращач, одобрен превозвач, авиационен учебен център“ и думите „до работа служител от персонала по сигурността, който“ се заменят с „лице да изпълнява дейности по авиационна сигурност, което“; в) в т. 3 след думите „доставчик на аеронавигационно обслужване“ се поставя запетая и се добавя „въздушен превозвач, пълноправен доставчик, познат доставчик, одобрен превозвач“; г) точка 3а се изменя така: „3а. организация за обучение, учебен център или инструктор по авиационна сигурност, който провежда обучение по авиационна сигурност, без да спазва минималния обем и съдържание, определени в Националната програма за обучение и сертифициране по сигурност в гражданското въздухоплаване;“ д) в т. 4 след думите „доставчик на аеронавигационно обслужване“ се поставя запетая и се добавя „въздушен превозвач, пълноправен доставчик, познат доставчик, одобрен превозвач, авиационен учебен център“ и думите „инспекционни проверки“ се заменят с „мониторингови дейности“; е) в т. 7 след думите „доставчик на аеронавигационно обслужване“ се поставя запетая и се добавя „въздушен превозвач, пълноправен доставчик, познат доставчик, одобрен превозвач, авиационен учебен център“; ж) в т. 15 след думите „доставчик на аеронавигационно обслужване“ се поставя запетая и се добавя „въздушен превозвач, пълноправен доставчик, познат доставчик, одобрен превозвач“; з) създават се т. 19 и 20: „19. лице по чл. 48д, ал. 1, извършващо дейности по наземно обслужване, което не изпълни предвидените мерки в утвърденото ръководство по чл. 48з, ал. 4 относно минималните стандарти на обслужване; 20. лице, което не изпълни задължението си по чл. 48и.“ 3. В ал. 4: а) в основния текст думите „от 500 до 2000 лв.“ се заменят с „от 250 до 2000 евро“; б) създава се т. 9: „9. лица, които, без да притежават качеството на одитор по авиационна сигурност, упражняват правомощия или се представят като такива.“ 4. В ал. 5, в основния текст думите „от 2000 до 10 000 лв.“ се заменят с „от 1000 до 10 000 евро“. 5. В ал. 6, в основния текст думите „от 2000 до 5000 лв.“ се заменят с „от 1000 до 5000 евро“. § 27. В чл. 143а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „от 3000 до 10 000 лв.“ се заменят с „от 1500 до 10 000 евро“ и думите „от 2000 до 10 000 лв.“ с „от 1000 до 10 000 евро“. 2. В ал. 2 думите „от 3000 до 10 000 лв.“ се заменят с „от 1500 до 10 000 евро“ и думите „от 3000 до 30 000 лв.“ с „от 1500 до 30 000 евро“. 3. В ал. 3 думите „от 3000 до 10 000 лв.“ се заменят с „от 1500 до 5000 евро“ и думите „от 3000 до 30 000 лв.“ с „от 1500 до 15 000 евро“. 4. В ал. 4 навсякъде думите „от 3000 до 10 000 лв.“ се заменят с „от 1500 до 5000 евро“. 5. В ал. 5 думите „от 3000 до 30 000 лв.“ се заменят с „от 1500 до 15 000 евро“. 6. Създава се ал. 7: „(7) При неизпълнение на задълженията, предвидени в Регламент (ЕС) № 2024/2803, от страна на ползвателите на въздушното пространство, летищните оператори и доставчиците на аеронавигационно обслужване, се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 7500 евро.“ § 28. В чл. 143б думите „от 100 до 1000 лв.“ се заменят с „от 50 до 1000 евро“. § 29. В чл. 144, в основния текст думите „от 1000 до 10 000 лева“ се заменят с „от 500 до 10 000 евро“. § 30. В чл. 145 думите „от 50 до 200 лева“ се заменят с „от 25 до 200 евро“. § 31. В чл. 146 думите „от 4000 до 13 000 лв.“ се заменят с „от 2000 до 13 000 евро“. § 32. В чл. 147, ал. 1 думите „от 1000 до 10 000 лв.“ се заменят с „от 500 до 5000 евро“. § 33. В чл. 147б, ал. 1 думите „от 250 до 1000 лв.“ се заменят с „от 125 до 1000 евро“ и думите „от 500 до 2000 лв.“ с „от 250 до 2000 евро“. § 34. В § 3 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 37 думите „по чл. 48д, ал. 3“ се заличават и думите „нает от него оператор по“ се заменят с „наета от него организация за“. 2. В т. 40 след думите „отчет за приходите и разходите“ съюзът „и“ се заменя със запетая и се добавя „отчет за собствения капитал“, а след думите „отчет за паричния поток“ се добавя „и доклад за дейността и приложенията към годишния финансов отчет“. 3. Точка 47 се изменя така: „47. Ползвател на въздушното пространство“ е операторът на въздухоплавателното средство по време на изпълняване на полета или ако самоличността на оператора не е известна, собственикът на въздухоплавателното средство, освен ако може да се докаже, че оператор по това време е било друго лице.“ 4. Създава се т. 92: „92. Одобрен превозвач“ е лицето, което осигурява от името на пълноправен контрольор или познат изпращач наземния превоз и защитата на въздушните товари и пощенски пратки, подлагани преди това на контрол за сигурност, и чиито процедури отговарят на общите правила и стандарти за сигурност, достатъчни за запазване на целостта на пратките.“ Преходни и заключителни разпоредби § 35. Навсякъде думите „Европейската агенция за авиационна безопасност (EASA)“ се заменят с „Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз“. § 36. Навсякъде думите „оператор по наземно обслужване“ се заменят с „организация за наземно обслужване“. § 37. Издадените лицензи за оператор по наземно обслужване запазват действието си до 27 март 2028 г. § 38. Навсякъде в закона думите „свидетелство за извършване на аеронавигационно обслужване“ се заменят със „сертификат за управление на въздушното движение и/или аеронавигационно обслужване“. § 39. Параграф 3, т. 2 относно чл. 16б, ал. 1, т. 5, буква „е“ и буква „к“, § 6 относно чл. 16и, ал. 1, т. 1, § 7, т. 2 относно чл. 16к, ал. 1, т. 7, § 9 относно чл. 16ф, § 12 относно чл. 43б, ал. 2, т. 2 и ал. 5, § 13 относно чл. 48а, ал. 3, т. 3, § 15, т. 1-13 относно чл. 48д, ал. 1, т. 1-2, ал. 2-6, ал. 8, т. 1-2 и т. 5, ал. 12, ал. 16-18, ал. 20-21, § 16 относно чл. 48е, ал. 3, § 17, т. 1-8 относно чл. 48ж, ал. 1, ал. 7, ал. 10-15, § 18, т. 1-2 относно чл. 48з, ал. 1-2, § 19, т. 1 относно чл. 48и, ал. 1, § 21, т. 1 относно чл. 120, ал. 4, т. 2, § 24 относно чл. 139, ал. 3, § 34 относно § 3, т. 37 и § 36 влизат в сила от 27 март 2028 г. Законът е приет от 52-ото Народно събрание на ………..…... 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ: МИХАЕЛА ДОЦОВА М О Т И В И към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване е включен под № 54 в Законодателната програма на Министерския съвет за периода май - юни 2026 г., приета с Решение № 414 на Министерския съвет от 2026 г. I. Изпълнение на мярка № 72 от приетия с Решение № 84 на Министерския съвет от 2026 г. План за действие за 2026 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, отнасящи се до прилагане на Регламент (ЕС) № 2024/2803 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2024 година за реализирането на Единното европейско небе (Регламент (ЕС) № 2024/2803). II. Въвеждане на новата европейска рамка за наземно обслужване съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2025/20 на Комисията от 19 декември 2024 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2018/1139ин на Европейския парламент и на Съвета чрез определяне на изисквания за безопасното предоставяне на наземно обслужване и за организациите, които го предоставят (Делегиран регламент (ЕС) 2025/20) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/23 на Комисията от 19 декември 2024 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за надзор над наземното обслужване и организациите, които го предоставят (Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/23). III. Промени в областта на авиационната сигурност. IV. Промени в областта на административните такси за административни услуги. V. Промени, свързани с увеличаване размерите на глобите и имуществените санкции с оглед повишаване на тяхната ефективност и възпиращо действие, а и осъвременяване на размерите им. I. С първата група предложения се цели изпълнение на т. 72 от Решение № 84 на Министерския съвет от 2026 г. и осигуряването на мерки в националното законодателство за прилагането на Регламент (ЕС) № 2024/2803. Регламент (ЕС) № 2024/2803 установява пряко приложими изисквания към държавите членки, насочени към осигуряване на ефективно, безопасно и устойчиво управление на въздушното движение и аеронавигационното обслужване. С него се правят и изменения в Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз, като се разграничават задачите на националния компетентен орган по сертифициране и по последващ технически и оперативен надзор на доставчиците на аеронавигационно обслужване, от една страна, и задачите на националния надзорен орган, произтичащи от Регламент (ЕС) № 2024/2803. С Регламент (ЕС) № 2024/2803 се въвеждат изисквания за определяне на национален надзорен орган, който да упражнява независим, безпристрастен и прозрачен икономически и регулаторен надзор върху доставчиците на аеронавигационно обслужване, както и да отговоря за прилагането на Схемата за ефективност и таксуване в Единното Европейско небе. Предвид изложеното част от действащите разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване, съответстващи на предходната европейска правна рамка, следва да бъдат актуализирани и приведени в съответствие с новите изисквания на правото на Европейския съюз. Разпоредбите на регламента (член 4, параграф 3, член 4, параграф 5 и член 36, параграф 3), свързани с функционирането на националния надзорен орган, упражняването на надзор и прилагането на схемата за ефективност и таксуване, започват да се прилагат от 2 декември 2026 г., поради което е необходимо националното законодателство да бъде приведено в съответствие в този срок. Във връзка с изложеното се правят следните изменения и допълнения в закона: 1. С § 4 (чл. 16в, ал. 1) се осигурява привеждане на националната правна уредба в съответствие с Регламент (ЕС) № 2024/2803 и с действащата европейска рамка в областта на Единното европейско небе. Действащата разпоредба урежда основно надзора върху доставчиците на аеронавигационно обслужване и издаването на свидетелство за извършване на аеронавигационно обслужване. С Регламент (ЕС) № 2024/2803 функциите на националния надзорен орган са разширени, като включват и задачи, свързани със схемата за ефективност и таксуване, икономическото регулиране и други регулаторни дейности, поради което се предлага нова редакция на законовата разпоредба. Предлаганата редакция отразява разширения обхват на функциите, които националният орган следва да изпълнява съгласно регламента, както и необходимостта от гарантиране на тяхното независимо, безпристрастно и прозрачно упражняване. Предвидено е Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД ГВА) да изпълнява функциите на национален надзорен орган съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 2024/2803, като изпълнява тези функции по независим, безпристрастен и прозрачен начин. Предложението е съобразено с член 4, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 2024/2803, съгласно който националният надзорен орган може да бъде част от съществуваща административна структура, при условие че функциите му се упражняват по независим, безпристрастен и прозрачен начин и решенията, свързани с изпълнението на възложените му задачи, се вземат независимо от доставчиците на аеронавигационно обслужване и от други дейности, които биха могли да породят конфликт на интереси. С промяната в чл. 16в, ал. 2 се предвижда ГД ГВА в качеството си на национален компетентен орган да издава сертификат за управление на въздушното движение и/или аеронавигационно обслужване в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1139 и делегираните актове и актовете за изпълнение, приети въз основа на него. Посоченият сертификат заменя издаваното понастоящем свидетелство за извършване на аеронавигационно обслужване. С промяната се осигурява съответствие между националната правна уредба и действащата европейска система за сертифициране и надзор върху доставчиците на управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване. Предложението за отмяна на ал. 3 е с оглед на обстоятелството, че Наредба № 26 от 7.06.2012 г. за издаване и отнемане на свидетелство за извършване на аеронавигационно обслужване, за изискванията към организациите, извършващи аеронавигационно обслужване, и надзора върху тях, която е издадена въз основа на предложената за отмяна разпоредба, не отговаря на действащата европейска регламентация на материята. Изискванията към доставчиците на аеронавигационно обслужване, както и условията и редът за упражняване на надзор са уредени подробно в Регламент (ЕС) 2018/1139 и в Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/373 на Комисията от 1 март 2017 г. за определяне на общи изисквания за доставчиците на услуги и надзора при управлението на въздушното движение/аеронавигационното обслужване, който е пряко приложим в Република България. С промените в ал. 8-10 се въвеждат разпоредби, свързани с финансовото обезпечаване на функциите на националния компетентен и на националния надзорен орган, като се предвижда включване на съответните разходи в Националния план за ефективност и тяхното отразяване в разходната база на таксите за аеронавигационно обслужване. Предвижда се и механизъм за корекция на таксовата единица при разлики между планираните и действително извършените разходи, в съответствие с европейската схема за ефективност и таксуване. Предложените промени са в съответствие с Регламент (ЕС) № 2024/2803. 2. С изменението в чл. 141а (§ 25 от законопроекта) се прецизира механизмът за възстановяване или компенсиране на разликите между действителните и планираните разходи за дейностите по търсене и спасяване при авиационни произшествия извън района по чл. 141, ал. 3, които се включват в Националния план за ефективност и в разходната база на такса за аеронавигационно обслужване по чл. 120, ал. 2, т. 2 от закона. С предлаганите изменения се постига съгласуваност на националната уредба с правилата на европейската схема за ефективност и таксуване. 3. С § 27, т. 6 от законопроекта се създава нова ал. 7 в чл. 143а, с която се въвежда административнонаказателна отговорност при неизпълнение на задълженията, произтичащи от Регламент (ЕС) № 2024/2803. Регламентът установява пряко приложими изисквания към държавите членки и към участниците в системата за управление на въздушното движение, насочени към повишаване на безопасността, ефективността, капацитета и устойчивостта на въздушния транспорт в рамките на Европейския съюз. 4. С § 38 от Преходните и заключителните разпоредби се извършва терминологична промяна, като понятието „свидетелство за извършване на аеронавигационно обслужване“ се заменя със „сертификат за управление на въздушното движение и/или аеронавигационно обслужване“. Промяната има за цел привеждане на националната терминология в съответствие с тази, използвана в Регламент (ЕС) № 2018/1139 и в Регламент (ЕС) № 2024/2803. II. С втората група изменения се въвежда новата европейска рамка за наземно обслужване (Делегиран регламент (ЕС) № 2025/20 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/23). С Делегиран регламент (ЕС) № 2025/20 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 2025/23 се въвежда нова, хармонизирана на равнище Европейски съюз, правна рамка относно безопасното предоставяне на наземно обслужване и надзора върху организациите, които го извършват. С Делегиран регламент (ЕС) № 2025/20 се определят общите изисквания за безопасност и за организациите, предоставящи наземно обслужване, докато Регламент за изпълнение (ЕС) № 2025/23 урежда правилата за осъществяване на надзор от страна на националните компетентни органи, включително изискванията към системите за управление, квалификацията на персонала и провеждането на надзорни дейности. С посочената нова европейска правна рамка е въведено задължение за подаване на декларации от организациите, предоставящи наземно обслужване, като отговорността за съответствие с приложимите изисквания е на самите организации, а ролята на компетентните органи се засилва чрез осъществяване на последващ надзор, включително чрез инспекции, одити и прилагане на коригиращи мерки. Делегираният регламент предвижда изискванията, свързани с дейностите по наземно обслужване, да започнат да се прилагат от 27 март 2028 г. Във връзка с изложеното се предлагат следните промени в закона: 1. С § 3 от законопроекта относно чл. 16б, ал. 1, т. 5, буква „к“ се създава Регистър на приетите декларации на организации за наземно обслужване. Създаването на регистъра има за цел да осигури прозрачност, проследимост и ефективен надзор върху субектите, извършващи дейности по наземно обслужване, в съответствие с изискванията на европейското законодателство. 2. С § 15 (чл. 48д) от законопроекта се предлагат изменения в чл. 48д от ЗГВ, които отразяват промяната в режима на извършването на дейности по наземно обслужване. Действащият понастоящем лицензионен режим за извършване на дейностите по наземно обслужване отпада. Вместо това е предвидено подаването на декларация до компетентния орган, въз основа на която организацията придобива правото да извършва съответната дейност по наземно обслужване. С измененията в чл. 48д, ал. 1 се въвежда разграничение между дейностите, попадащи в приложното поле на Делегиран регламент (ЕС) № 2025/20, и дейностите по член 2, параграф 3 от същия регламент. За дейностите и организациите по член 2, параграфи 1 и 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 2025/20 се прилагат пряко изискванията на европейското законодателство. За дейностите и организациите по член 2, параграф 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 2025/20 ще се прилага национален режим, като условията и редът за извършването им е предвидено да се уредят с наредбата по чл. 48в, ал. 6. С ал. 2 на разпоредбата ГД ГВА се определя като компетентен орган по прилагането на Делегиран регламент (ЕС) № 2025/20 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 2025/23, с което се осигурява изпълнението на задълженията на Република България като държава – членка на Европейския съюз, произтичащи от новата европейска правна рамка за наземно обслужване. Предложената отмяна на чл. 48д, ал. 21 е с оглед отпадането на лицензионния режим, поради което предвиденото в нея основание за отнемане на достъп до пазара поради отнемане на лиценз става неприложимо. 3. С преходните и заключителните разпоредби (§ 36 и § 39) се осигурява преход към новите изисквания за подаване на декларация за извършване на дейности по наземно обслужване, като се предвижда издадените лицензи да запазят действието си до 27 март 2028 г., както и отложено влизане в сила на съответните разпоредби в съответствие посочената дата, от която съгласно чл. 6, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2025/23 се прилага новата европейска рамка за наземно обслужване, а именно – 27 март 2028 г. 2. С проекта се извършват и необходимите терминологични и систематични изменения в различни разпоредби на закона, произтичащи от новия режим на деклариране, предвиден в Делегиран регламент (ЕС) 2025/20 и в Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/23, като навсякъде понятието „оператор по наземно обслужване“ се заменя с използваното в посочените регламенти понятие – „организация за наземно обслужване“. III. С третата група предложения се въвеждат изменения и допълнения в областта на авиационната сигурност. 1. С § 5 се предлага изменение на чл. 16г, ал. 2, т. 9, буква „а“ и заличаване на буква „б“, като се прецизира кръгът на лицата, за които ГД ГВА издава сертификати в областта на авиационната сигурност. Предлаганата редакция заменя изричното посочване на лицата в разпоредбата с общото понятие „лица, извършващи проверка и контрол за сигурност“ в съответствие с изискванията на с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 на Комисията от 5 ноември 2015 година за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998), който предвижда сертифициране на персонала, извършващ дейности по авиационна сигурност, без да обвързва това изискване с посочването на конкретен вид субекти. 2. С промените в § 8 относно чл. 16о се предлага органите, посочени в чл. 16о, ал. 2 от ЗГВ и извършващи цялостна проверка за надеждност на лицата, които изпълняват служебните си задължения в зоните за сигурност, да бъдат допълнени и с Агенция „Митници“. Към настоящия момент тези органи са Държавна агенция „Национална сигурност“ и Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари. С предложението се цели повишаване нивото на сигурност за достъпа на лица, които изпълняват служебните си задължения в зоните за сигурност на гражданските летища, без това да води до увеличаване на времето, необходимо за извършване на задълбочена цялостна проверка. Агенция „Митници“ може да извършва справки в собствените си информационни системи за това, дали за даденото лице, което изпълнява или предстои да изпълнява служебните си задължения в зоните за сигурност на гражданските летища, има данни за извършени митнически, валутни или акцизни нарушения, както и за извършени престъпления по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за данък добавена стойност (ДДС) от внос и акцизи. Информацията, съдържаща се в информационните системи на Агенция „Митници“, не е общодостъпна и в този смисъл не е част от данните, които се получават при извършване на проверката на лицата по чл. 16о от ЗГВ. Наличието на тази информация би спомогнало за цялостната проверка на лицата, които изпълняват служебните си задължения в зоните за сигурност на гражданските летища. 3. С § 10 относно чл. 16х се въвежда задължение за одобрените превозвачи да разработват, прилагат и поддържат програма за сигурност, одобрена от главния директор на ГД ГВА. Предложението е в съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 относно сигурността на веригата за доставки и цели повишаване нивото на сигурност при обработката на товари и поща, както и по-голяма правна яснота относно задълженията на превозвачите. С § 11 относно чл. 16ц се въвежда задължението пълноправните доставчици на стоки, предназначени за летището, да прилагат и поддържат програма за сигурност, одобрена от главния директор на ГД ГВА. Предложението цели привеждане на националното законодателство в съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/449 и с Решение C(2026)1232 на Европейската комисия относно сигурността на веригата за доставки за летищата, които въвеждат такива задължения. 4. С § 26 относно чл. 143, ал. 3, т. 1а, 3, 3а, 4, 7 и 15 и ал. 4, т. 9 се предвижда актуализиране и прецизиране на административнонаказателните разпоредби чрез разширяване и конкретизиране на съставите на нарушения в областта на авиационната сигурност, както следва: 4.1. С изменението в т. 1а, 3, 3а, 4, 7 и 15 се разширява кръгът на субектите, носещи административнонаказателна отговорност. Целта е разпоредбите да обхванат всички субекти, които по силата на Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване и приложимото право на Европейския съюз са длъжни да прилагат мерки за авиационна сигурност, да разработват програми за сигурност и да изпълняват коригиращи действия за отстраняване на установени несъответствия. Наред с това разпоредбата в т. 4 се привежда в съответствие с терминологията, използвана в европейската и в националната рамка за контрол на качеството в областта на авиационната сигурност, като понятието „инспекционни проверки“ се заменя с по-широкото понятие „мониторингови дейности“. По този начин административнонаказателната разпоредба обхваща всички форми на контрол на качеството, включително одити, инспекции, тестове, проучвания и други надзорни дейности, извършвани от компетентния орган. Същевременно с т. 3а се въвежда изискване за съответствие не само с одобрени програми, но и с минималния обем и съдържание, определени в Националната програма за обучение и сертифициране по сигурност в гражданското въздухоплаване. 4.2. С т. 9 се въвежда административнонаказателна отговорност за лица, които, без да притежават качеството на одитор по авиационна сигурност, упражняват правомощия на одитор или се представят като такива. Изменението е необходимо с оглед на изпълнение на т. 16.4, буква „г“ от приложението към Регламент (ЕО) № 300/2008, съгласно която държавите членки следва да предприемат мерки при присвояване ролята на одитор с цел измама. Предлаганата разпоредба създава основание за санкциониране на подобни нарушения. IV. В четвъртата група се съдържат изменения и допълнения в частта относно административните такси за извършване на административни услуги. С проекта на закон се въвеждат изменения и допълнения в чл. 120, ал. 4, т. 3, 30, т. 31 и т. 34 (§ 21), с които се предлага актуализиране и прецизиране на уредбата относно събирането на такси за административно обслужване от ГД ГВА. Предвид обстоятелството, че съгласно чл. 120, ал. 4 администрацията събира такси за извършване на конкретно определени административни услуги, е необходимо разпоредбите да бъдат приведени в съответствие с актуалния обхват на тези услуги, както и да се осигури правно основание за събирането на съответните такси. 1. С изменението в чл. 120, ал. 4, т. 3 се предвижда изрично включване на издаването на сертификати на инструктори по авиационна сигурност и на лица, извършващи вътрешен контрол на качеството по сигурността в гражданското въздухоплаване, сред административните услуги, за които ГД ГВА събира такси. Сертифицирането на персонал по сигурността, на инструктори по авиационна сигурност и на лица, извършващи вътрешен контрол на качеството, представляват самостоятелни административни услуги, предоставяни от ГД ГВА. Същевременно, съгласно изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 и приложимите национални програми в областта на авиационната сигурност всички тези категории лица подлежат на задължително сертифициране. 2. С измененията в чл. 120, ал. 4, т. 30 се актуализира и разширява кръгът на субектите, за които се предоставя административната услуга по издаване на одобрения, като изрично се включват пълноправни доставчици на стоки за летище, одобрени превозвачи и регулирани агенти, валидирани по отношение на сигурността във въздухоплаването в Европейския съюз. Промяната е съобразена с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 относно сигурността на веригата за доставки и цели отразяване на въведените в европейското законодателство категории субекти, както и осигуряване на правно основание за събиране на съответните такси. 3. С изменението в чл. 120, ал. 4, т. 31 се прецизира разпоредбата относно одобряването на програми за сигурност, като се конкретизират основните категории субекти – летищни оператори, въздушни превозвачи и други задължени лица. Промяната е съобразена с Регламент (ЕО) № 300/2008. 4. С изменението в чл. 120, ал. 4, т. 34 се допълва разпоредбата, като изрично се включват издаването на одобрение за производствена организация и приемането на декларация за производствен капацитет съгласно Подчаст Ж на Част 21 и Подчаст Ж на Част 21L от Регламент (ЕС) № 748/2012 на Комисията от 3 август 2012 година за определяне на правила за прилагане на сертифициране за летателна годност и за опазване на околната среда на въздухоплавателни средства и свързани с тях продукти, части и оборудване, както и за сертифициране на проектантски и производствени организации, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 748/2012“. Конкретизират се дейностите, извършвани от компетентния орган в лицето на ГД ГВА, включително разглеждане на заявления и декларации, оценка на съответствието и извършване на проверки. Промяната е съобразена с Регламент (ЕС) № 748/2012. V. С петата група предложения се въвеждат промени, свързани с увеличение на размерите на глобите и на имуществените санкции с оглед на повишаване на тяхната ефективност и възпиращо действие, а и осъвременяване на размерите им. 1. С проекта на закон се предлагат изменения и допълнения в чл. 143, 143а, 143б, 144, 145, 146, 147 и 147б от ЗГВ (§ 26-33), с които се актуализира и прецизира административнонаказателната уредба в областта на гражданското въздухоплаване. Промените са свързани с увеличаване на максималните размери на предвидените глоби и имуществени санкции с оглед на осигуряване на по-висока ефективност и възпиращо действие на санкционната уредба, като същите са определени в евро. В резултат на постъпилите в рамките на общественото обсъждане становища е преразгледан първоначално предложеният подход към минималните и максималните размери на глобите и имуществените санкции. С оглед на принципа на пропорционалност и необходимостта от осигуряване на реална възможност за индивидуализация на административното наказание минималните размери се запазват по същество на действащите нива чрез превалутирането им в евро и съответното им закръгляване, а увеличението се запазва по отношение на максималните размери за част от посочените по-горе разпоредби. Наред с това се предвижда допълване и конкретизиране на съставите на административни нарушения с цел привеждане на законодателството в съответствие с правото на Европейския съюз и с актуалните изисквания в областта на авиационната сигурност и аеронавигационното обслужване. Законопроектът предвижда осъвременяване на санкциите, така че последните да отговарят на актуалната икономическа реалност и да изпълняват своите основни функции – превантивна, възпитателна и репресивна. Предлаганото увеличение на глобите и имуществените санкции е необходимо и обосновано с оглед на актуалния икономически контекст, тежестта на санкционираните нарушения и необходимостта от ефективна превенция в авиационния сектор. Действащите максимални размери на част от глобите и имуществените санкции не осигуряват във всички случаи достатъчно ефективно и възпиращо санкциониране на нарушения с висока степен на обществена опасност. Редица нарушения на правилата на ЗГВ имат потенциал да застрашат човешкия живот, инфраструктурата, въздухоплавателните средства, пътниците и екипажа, както и националния интерес, като тяхното допускане води до изключително широкообхватни и съществени негативни последици. Избраният подход на законодателя при определяне размера на глобите и имуществените санкции в цялата глава ХШ „Административнонаказателни разпоредби“ от закона е чрез съответното посочване на тяхната долна и горна граница, като конкретният размер за всяко нарушение се определя в посочените предели от административнонаказващия орган. С предложените изменения се предвижда приблизително двукратно увеличение на горната граница на част от имуществените санкции и глобите. При запазване на цифровото изражение на досегашния максимум в левове като нов максимум в евро и при официалния курс 1 евро = 1,95583 лв. увеличението е приблизително 95,6%. От увеличението на горната граница са изключени санкциите и глобите по чл. 143а, ал. 3, 4 и 5 и чл. 147, ал. 1, които се превалутират и закръгляват без съществено изменение на санкционната тежест. За посочените разпоредби този подход е съобразен с въвеждането на съставите през 2025 г. и необходимостта от запазване на стабилността на наскоро приетата уредба. За новата ал. 7 на чл. 143а се предлага имуществена санкция от 1500 до 7500 евро за неизпълнение на задълженията по Регламент (ЕС) 2024/2803 от посочените в разпоредбата ползватели на въздушното пространство, летищни оператори и доставчици на аеронавигационно обслужване. Размерът е определен с оглед на характера на задълженията и необходимостта от съразмерно санкциониране на нарушения с различна тежест. При определянето на максималния размер са отчетени и сравнителни примери от други държави членки, които изрично са предвидили санкциониране на нарушенията по същия регламент. Във Франция например, за нарушението на Регламент (ЕС) 2024/2803, в чл. R6231-5 от Транспортния кодекс е предвидена административна парична санкция за организации до 7500 евро за всяко установено нарушение, с възможност за удвояване при ново нарушение от същия вид, извършено в едногодишен срок от окончателността на предходната санкция. Предложеният максимум от 7500 евро е съобразен и с размерите на имуществените санкции в останалите разпоредби на чл. 143а в закона. Предложената горна граница е под предвидените максимуми от 15 000 евро по ал. 3 и 5 и от 30 000 евро по ал. 2. С така предложения максимален и минимален размер се осигурява диапазон за индивидуализация на санкцията съобразно конкретното неизпълнение и неговите последици. Размерът на глобите по чл. 143, ал. 1 от ЗГВ е определен през 1998 г., на глобите и имуществените санкции по чл. 143, ал. 3, ал. 4 и 5 от ЗГВ – през 2008 г., а по чл. 143, ал. 6 – през 2015 г. Размерите по чл. 143а, ал. 1 са определени през 2015 г., а по ал. 2 – през 2021 г. Съставите и размерите по чл. 143а, ал. 3, 4 и 5 са въведени през 2025 г. Размерът на глобите, съответно на имуществените санкции по чл. 143б от ЗГВ (определен през 2015 г.), по чл. 144 от ЗГВ (определен през 1998 г.), по чл. 145 от ЗГВ (определен през 1998 г.), по чл. 146 от ЗГВ (определен през 1998 г. и последно изменен през 2006 г.), по чл. 147 от ЗГВ (определен през 1998 г.), а тези по чл. 147б (определен през 2006 г. и последно изменен през 2015 г.), не са изменяни от момента на тяхното определяне с изключение на две изменения от 2015 г. От посоченото е видно, че към 2026 г. една група нарушения се санкционират в номинално изражение на парите, определено преди 28 години (тези по чл. 143, ал. 1, чл. 144, чл. 145 и чл. 147, ал. 1 от ЗГВ), друга група – в размери, определени преди 20 години (тези по чл. 146 от ЗГВ), трета група - преди 18 години, тези по чл. 143, ал. 3, 4 и 5 от ЗГВ, четвърта група – преди 11 години (тези по чл. 143, ал. 6, чл. 143а, ал. 1, чл. 143б и чл. 147б от ЗГВ), и последна група, изменени преди близо 5 години (тези по чл. 143а, ал. 2 от ЗГВ). Същевременно икономическото развитие в страната е претърпяло съществен положителен напредък през целия описан период, като имуществото и доходите на юридическите и на физическите лица са много по-различни от това, което е било преди 28 години – през 1998 г., или преди 20 години – през 2006 г. По официални данни на Националния статистически институт размерът на брутния вътрешен продукт през 1998 г. е бил 22,4 млрд. лв., през 2006 г. е бил 49,09 млрд. лв., през 2015 г. възлиза на 86,373 млрд. лв., през 2021 г. е в размер на 139,012 млрд. лв., през 2024 г. – 204,907 млрд. лв., а през 2025 г. – 116 018.3 млн. евро. Съвременните нива на икономическо развитие в страната, трайното увеличаване на инфлацията за този голям период от време, както и на минималната и средна работна заплата, както и на ценовото равнище в страната значително изпреварват размера на предвидените санкции, намалявайки по този начин, както тяхната ефективност, така и възможността същите да действат възпиращо преди предприемането на противоправно поведение. Това се постига чрез увеличаване на максималните размери на санкциите, като същевременно минималните размери се запазват по същество на действащите нива с оглед на осигуряване на пропорционалност и достатъчна възможност за индивидуализация. Запазването по същество на действащите минимални размери при едновременно увеличаване на максималните размери осигурява по-широк диапазон, позволяващ разграничаване между нарушения с различна степен на обществена опасност, без да се ограничава възможността за налагане на достатъчно ефективни и възпиращи санкции при тежки нарушения. Законодателната промяна ще е в съответствие с принципите на правовата държава, като предложените размери са ясно мотивирани и подлежат на индивидуално определяне според конкретните обстоятелства, тъй като при определяне на санкцията се вземат предвид характерът и обществената опасност на деянието, вредата, икономическият капацитет на нарушителя, наличието на рецидив и други релевантни обстоятелства. Настоящото предложение не само компенсира икономическата обезценка, но и създава актуална и съразмерна административно-наказателна мярка, която да поддържа дисциплината в отрасъла, създавайки по-строга и справедлива регулаторна среда, която защитава обществения интерес и насърчава сигурността и професионализма в гражданската авиация. При определянето на размера трябва да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Сегашните максимални размери са несъразмерно ниски, особено при юридически лица със значителни финансови ресурси – като летищни оператори, авиационни оператори, оператори по наземно обслужване. Така санкциите губят своята възпираща и превантивна функция, а повишаването им подчертава високата обществена значимост на стриктното спазване на авиационните правила. По-високите санкции стимулират организациите в авиационния сектор да развиват вътрешни системи за контрол и управление на риска, да подобряват обучението и подбора на персонал и да изпълняват стриктно предписанията на ГД ГВА. 2. Създаването на нова административна санкция в чл. 143, ал. 3, т. 19 (§ 26, т. 2, буква „ж“) цели да осигури ефективен контрол по изпълнение на въведеното изискване за минимални стандарти по чл. 48з, ал. 4. Налагането на имуществена санкция при неизпълнение ще действа като стимул за стриктно спазване на договорените ангажименти, които вече ще имат регулаторна стойност чрез вписването им в ръководството по чл. 48д. Санкцията е съобразена с характера на нарушението и със съществуващата санкционна рамка в закона, като предоставя на контролните органи инструмент за реакция при констатирани несъответствия. 3. С § 26 относно чл. 143, ал. 1, т. 20 се въвежда санкция за неизпълнение на задълженията по чл. 48и, които включват отделяне на счетоводните сметки за дейностите по наземно обслужване и предоставяне на необходимите данни на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Тези изисквания са от съществено значение за осигуряване на прозрачност и гарантиране на лоялна конкуренция между операторите. Предвиденият контрол чрез независим одит изисква пълно и своевременно изпълнение на задълженията от страна на засегнатите лица, поради което е необходимо да се предвиди изрична санкция при тяхното неизпълнение. VI. Други промени. 1. С § 1 от законопроекта относно допълнението в чл. 3, ал. 1, т. 6 се цели изричното включване на дейностите по търсене и спасяване в обхвата на гражданското въздухоплаване. В действащата уредба като част от предназначението на гражданското въздухоплаване са посочени дейности по борба с пожари, наводнения и други бедствия, но липсва изрично посочване на дейностите по търсене и спасяване, които представляват съществен елемент от общественозначимите функции на въздухоплаването. 2. С предлаганите в § 2 промени в чл. 7 се цели привеждане на разпоредбата в съответствие понятието „въздушен превозвач от Общността“, използвано в Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (OB, L 293/3 от 31 октомври 2008 г.). Българските въздушни превозвачи по право са „въздушни превозвачи от Общността“, поради което предложената промяна има терминологичен характер и не води до преки или косвени въздействия върху дейността на сертифицираните авиационни оператори в страната. 3. С § 14 относно чл. 48г, ал. 2, т. 5 от законопроекта се въвежда ясна и конкретна правна рамка във връзка с подобряване на обслужването на пътниците на българските летища, както и ефективен контрол от страна на ГД ГВА относно въведените стандарти за обслужване. В действащата редакция на закона не се съдържа изрично изискване за включване на минимални стандарти на обслужване в ръководството за управление и експлоатация. Това може да доведе до разнородни практики между отделните летища, различия в нивото на обслужване, което е предпоставка за неравнопоставеност между пътниците и операторите, а наред с това и до затруднения при контрола от страна на ГД ГВА поради липса на обективен минимум за оценка на качеството. Включването на минимални стандарти на обслужване има за цел да подобри качеството на летищните услуги, да осигури адекватна поддръжка, навигация, обслужване на пътници и багаж, както и аварийна готовност, да гарантира защита на правата на пътниците, включително на уязвими групи (деца, хора с увреждания и др.), както и, не на последно място, да повиши конкурентоспособността на българските летища в международен контекст. 4. С § 18 относно чл. 48з, ал. 4 се въвежда изискването летищният оператор да определя минимални стандарти за качеството на наземното обслужване. Предвижда се лицата, извършващи наземно обслужване на съответното летище, задължително да подписват споразумение с летищния оператор относно тези стандарти, като същите стават неразделна част от ръководството за извършване на дейността им. С въвеждането на това изискване се цели уеднаквяване на нивото на обслужване, повишаване на качеството и прозрачността на предоставяните услуги, както и ясно разпределение на отговорностите между участниците в процеса. По този начин се създават предпоставки за по-ефективен контрол и превенция на некачествено или рисково обслужване, което е от съществено значение за сигурността и нормалното функциониране на летищните дейности. 5. Съгласно действащата редакция на чл. 48и, ал. 2 от ЗГВ летищните оператори и операторите по наземно обслужване предоставят необходимите данни в ГД ГВА в 20-дневен срок след края на календарната година. Този срок обаче е в несъответствие с действащото счетоводно и данъчно законодателство. С измененията в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в чл. 92, ал. 2, в сила от 1 януари 2021 г., срокът за подаване на годишната данъчна декларация и на годишния отчет за дейността е определен за периода от 1 март до 30 юни на следващата година. В допълнение, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) предприятията следва да обявят годишния си финансов отчет в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в срок до 30 септември на следващата година. В съответствие с горното, в чл. 53 от Наредба № 20 от 24.11.2006 г. за удостоверяване на експлоатационната годност на граждански летища, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата (в сила от 01.01.2022 г.), е предвидено, че съответните данни се предоставят в ГД ГВА до 15 октомври на текущата година за предходната година. С промяната по § 19 относно чл. 48и, ал. 2, съгласно която необходимите данни ще се представят в срок до 15 октомври на текущата година - за предходната календарна година, се цели хармонизация на срока в ЗГВ със сроковете за изготвяне и обявяване на финансовите отчети по реда на ЗСч и ЗКПО. 6. С предлаганото изменение в чл. 50, ал. 3 (§ 20) се определя Министерството на външните работи като компетентен орган при разрешаването на полети за превоз на продукти, свързани с отбраната, както и на изделия и технологии с двойна употреба, като се създаде законова основа за съществуващата практика относно превоза на посочените продукти. Съгласно Устройствения правилник на Министерството на външните работи то осигурява предоставяне и получаване на дипломатически разрешения, необходими за осъществяване на полети от български и чуждестранни въздухоплавателни средства, свързани с транспортирането на войски, оръжие, военно имущество, опасни товари, превозване на правителствени делегации и официални представители на международни организации, провеждането на операции, мисии и учения в съответствие със заявените външнополитически и национални приоритети на Република България. Също така съгласно Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и изделия и технологии с двойна употреба (ЗЕКПСОИТДУ) Министерството на външните работи има конкретни функции в качеството си на член на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет и на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката, инвестициите и индустрията. Министерството на външните работи участва в процесите по разрешаване и контрол на дейности с продукти, свързани с отбраната, както и на изделия и технологии с двойна употреба с цел защита на националната сигурност, защита на външнополитическите и икономическите интереси на Република България, укрепване на международния мир и сигурност и изпълнение на международните задължения и ангажименти на страната. Министерството на външните работи изпълнява и ролята на основен получател на запитвания и информация, постъпващи от Съвета за сигурност на ООН и от институциите на Европейския съюз, свързани с международни санкционни режими и ограничителни мерки в областта на търговията с продукти, свързани с отбраната, както и на изделия и технологии с двойна употреба. Изложеното, както и съществуващите компетентности на Министерството на външните работи в областта на експортния контрол не само по отношение на спазването на действащите ограничения и забрани, но и във връзка със задълженията на Република България като член на международни организации обосновават необходимостта да бъде ангажирано в процеса на разрешаване на полети с товари, съдържащи продукти, свързани с отбраната, и изделия с възможна двойна употреба. Исканията и съответните разрешения за такива полети следва да се съобщават по официален дипломатически път, като по този начин се предотвратява създаването на негативни международни прецеденти при издаването на разрешения за граждански полети на въздухоплавателни средства, превозващи товари, попадащи под режима на ЗЕКПСОИТДУ. С оглед на осигуряване на комплексна преценка при издаването на тези разрешения се предвижда същите да се издават от министъра на външните работи след съгласуване с ГД ГВА – по отношение на безопасността и сигурността на полетите, както и с Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение – по отношение на експортния контрол. Предложената уредба цели ясно разграничаване на компетентностите и създаване на ефективен механизъм за междуведомствена координация при издаването на разрешения за полети. 7. С предложеното изменение на чл. 135 (§ 22) се създава самостоятелна уредба на исковете за обезщетение на пътници при нарушения на Регламент (ЕО) № 261/2004. Необходимостта от предложената промяна произтича от установената съдебна практика както на Съда на Европейския съюз (Дело C-139/11, Cuadrench Morй), така и на българските съдилища (Решение № 3959 от 28.02.2026 г. по гр. д. № 498 / 2025 г. на Софийски районен съд; Решение № 1823 от 31.01.2026 г. по гр. д. № 23377 / 2024 г. на Софийски районен съд; Решение № 1520 от 27.01.2026 г. по гр. д. № 21060 / 2025 г. на Софийски районен съд), съгласно която обезщетенията по регламента представляват самостоятелен правен режим, който не попада в приложното поле на Конвенцията от Монреал и за който регламентът не предвижда изричен давностен срок. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз давностните срокове за тези искове се определят от националното право на държавите членки. В резултат на това срокът се определя по българското право, като в Република България последователно се прилага тригодишният срок по Закона за задълженията и договорите. С изричното предвиждане на тригодишен срок в закона се цели постигане на правна сигурност и предвидимост, като се преодолее съществуващата необходимост от тълкуване и се ограничат възраженията за прилагане на едногодишния срок по досегашния чл. 135, които в съдебната практика се отхвърлят като неоснователни. С предложеното изменение на чл. 137, ал. 1 (§ 22) се прецизира обхватът на правилото за спиране на давностния срок, като същото се обвързва изрично с исковете по чл. 135. Законопроектът не подлежи на нотифициране съгласно изискванията на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество, тъй като не урежда обществени отношения, попадащи в нейния обхват. Предложеният проект на акт оказва въздействие върху държавния бюджет по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, с оглед на което е изготвена и приложена финансова обосновка съгласно Приложение № 2.1 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „а“ от правилника. Предложеният проект на закон оказва въздействие върху държавния бюджет, като същото е пряко свързано с измененията в административнонаказателните разпоредби на закона. В тази връзка, с предвидените изменения в чл. 143, 143а, 143б, 144, 145, 146, 147 и 147б (§ 26-33) се извършва тяхното съществено актуализиране чрез увеличаване на горните им граници. Това предполага потенциално увеличение на приходите в държавния бюджет от наложени административни наказания. Следва да се подчертае, че основната цел на предвидените изменения не е генериране на допълнителни бюджетни приходи, а осигуряване на по-висока ефективност, пропорционалност и възпиращо действие на административнонаказателната уредба с оглед на нарастващата обществена значимост на регулираните обществени отношения и необходимостта от гарантиране на високо ниво на безопасност и сигурност в гражданското въздухоплаване. В този смисъл евентуалното увеличение на приходите следва да се разглежда като вторичен ефект от засиленото правоприлагане. Останалите предложения в законопроекта, включително тези, свързани с привеждане на националната правна рамка в съответствие с правото на Европейския съюз, въвеждане на декларативни режими, прецизиране на функциите на компетентните органи, както и измененията в частта относно административните услуги и такси, не водят до необходимост от допълнително финансиране от държавния бюджет. Тяхното изпълнение ще се осъществява в рамките на утвърдените бюджети на съответните администрации, без да се създава допълнителна финансова тежест за държавата. В заключение, предлаганият законопроект не поражда необходимост от осигуряване на допълнителни бюджетни средства, като финансовото му отражение се изразява основно в потенциално увеличение на приходите по линия на административнонаказателната дейност. Предложените изменения и допълнения в закона ще имат следното финансово въздействие в стойностно изражение по години, както следва: За 2026 година – Приходи – увеличение в размер на 18 600 евро – Неданъчни приходи – увеличение в размер на 18 600 евро За 2027 година – Приходи – увеличение в размер на 22 300 евро – Неданъчни приходи – увеличение в размер на 22 300 евро За 2028 година – Приходи – увеличение в размер на 31 000 евро – Неданъчни приходи – увеличение в размер на 31 000 евро За 2029 година – Приходи – увеличение в размер на 34 800 евро – Неданъчни приходи – увеличение в размер на 34 800 евро Законопроектът цели осигуряване на мерки на национално ниво за изпълнение на норми на регламенти на Европейския съюз. Законопроектът е съгласуван в Работна група № 9 „Транспортна политика“ към Съвета по европейски въпроси, като е изразено положително становище по него. Проектът на закон заедно с мотивите към него е публикуван на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет съгласно изискванията на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове. По проекта е изготвена частична предварителна оценка на въздействието. Резултатите от проведените обществени обсъждания и становищата, постъпили в хода на съгласуването на законопроекта, са отразени в приложената към този доклад справка. РУМЕН РАДЕВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПЕТДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ РАЗПОРЕЖДАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ n 52-G50-OF- 560/480, 2026 r Ha основание чл. 8, an. 1,т. Тичл. 71, an. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РАЗПОРЕЖДАМ: Разпределям Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, Мо 52-602-01-56, внесен от Министерски съвет на 26.10.2026 г., на следните постоянни комисии: Водеща комисия: - Комисия по транспорт и съобщения Комисии: танца - Комисия по външна политика - Комисия по бюджет и финанси ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ: ~— 5 KY <0 4 St МИХАЕЛА ДОЦОВА yi /
Други данни
- В регистъра от
- 01.11.2026
- Последно в регистъра
- 15.11.2026