Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми
Законопроект
- Вид
- закон
- Сигнатура
- 52-602-01-57
- Сесия
- Втора сесия
- Комисии
- Комисия по бюджет и финанси (водеща); Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (участваща); Комисия по труда, демографската и социалната политика (участваща); Комисия по здравеопазването (участваща); Комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия (участваща); Комисия по образованието и науката (участваща)
Попитайте асистента за този запис
Внасяне, приемане и обнародване
- Внесен
- 26.10.2026
Документи по законопроекта
НАРОДНО СЪБРАНИЕ Вх. №: 52-602-01-57 Дата: 26.10.2026 г. 18:17 ч. ДО Г-ЖА МИХАЕЛА ДОЦОВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 52-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ Относно: Решение № 810 на Министерския съвет от 2026 г. УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ДОЦОВА, На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България изпращам Ви одобрения с Решение № 810 на Министерския съвет от 2026 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми. Приложения: 1. Препис от Решение № 810 на Министерския съвет от 2026 г. 2. Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми. 3. Частична предварителна оценка на въздействието. 4. Справка от Министерството на правосъдието за съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. 5. Справка за съответствие с правото на Европейския съюз. 6. Справка за постъпилите бележки и предложения от министерствата и ведомствата от проведеното междуведомствено съгласуване по проекта на акта. 7. Справка за постъпилите предложения и становища от проведените обществени консултации. РУМЕН РАДЕВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т Препис Р Е Ш Е Н И Е № 810 от 26 октомври 2026 година ЗА одобряване на законопроект На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т Р Е Ш И: 1. Одобрява проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми. 2. Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта по т. 1. 3. Заместник министър-председателят и министър на финансите да представи законопроекта по т. 1 в Народното събрание. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ РУМЕН РАДЕВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ КАМЕЛИЯ НЕЙКОВА НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ “ДЕЛОВОДСТВО И АРХИВ“: ЖАНА КАДЪНКОВА Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я НАРОДНО СЪБРАНИЕ Проект З А К О Н ЗА изменение и допълнение на Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми (Обн., ДВ, бр. 29 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 43 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 15 от 2018 г., бр. 13 от 2019 г. и бр. 16, 51 и 69 от 2026 г.) § 1. В наименованието на закона думите „и автоматични корективни механизми“ се заличават. § 2. В чл. 1 думите „както и създаването и прилагането на автоматични корективни механизми“ и запетаята пред тях се заличават. § 3. В чл. 2 след думите „Закона за публичните финанси“ се добавя „и в съответните актове на Европейския съюз“. § 4. В чл. 4, т. 2 думите „основана на обективни критерии“ и запетаята пред тях се заличават. § 5. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 след думата „наблюдава“ се добавя „и анализира“; б) точка 2 се изменя така: „2. одобрява пролетната и есенната макроикономическа прогноза на министъра на финансите в срок до 5 работни дни от предоставяне на прогнозата от министъра на финансите;“ в) точка 7 се изменя така: „7. периодично изготвя последваща безпристрастна и цялостна оценка на макроикономическите и бюджетните прогнози на министъра на финансите;“ г) точки 8 и 9 се отменят; д) създават се т. 11 - 13: „11. дава становища, представя оценки и анализи съгласно чл. 11, параграф 2, чл. 15, параграф 3 и чл. 23 от Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 година за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (ОВ, L от 30 април 2024 г.) и чл. 3, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 година за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (ОВ, L 209, 2.8.1997 г.; изм. и доп., ОВ, L от 30 април 2024 г.); 12. оценява поне веднъж в рамките на своя мандат последователността, съгласуваността и ефективността на бюджетната рамка; 13. по своя инициатива може да изготвя оценки, анализи и становища по други въпроси за осъществяването на своите цели.“ 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Оценките и становищата на Съвета, изготвяни в изпълнение на функциите по ал. 1, нямат задължителен характер. Когато Министерският съвет и съответните министри не приемат оценките и становищата, трябва да се мотивират писмено. Мотивите се публикуват на интернет страниците на Министерския съвет и на съответните министерства в срок до два месеца от приемането на оценките и становищата от Съвета.“ 3. Алинея 3 се отменя. 4. В ал. 6 изречение първо се изменя така: „За целите на изпълнението на функциите по ал. 1 Съветът разработва и приема методология, която осигурява обективност, последователност и съответствие с добрите европейски и международни практики.“ 5. Създава се ал. 7: „(7) Председателят на Съвета и/или упълномощен от него член участва при покана в заседания на комисии на Народното събрание или в пленарни заседания на Народното събрание.“ § 6. В чл. 8 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) За членове на Съвета се избират лица с високи нравствени качества, които имат висше образование с минимална образователно-квалификационна степен „магистър“ в областта на икономиката, финансите, статистиката и/или математиката и не по-малко от 10 години професионален опит в областта на икономическия анализ и/или управлението на публичните финанси.“ 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Член на Съвета не може да заема длъжност или да осъществява дейност в органи на държавната власт, органи на местното самоуправление, в организации от публичния сектор или публични предприятия, както и да извършва политическа или друга дейност, която засяга независимостта му. Това ограничение не се прилага за преподавателска и научноизследователска дейност във висши училища и научни организации, както и за участие в юридически лица с нестопанска цел, доколкото не е налице конфликт на интереси.“ § 7. В чл. 9 се създава изречение второ: „Съветът провежда най-малко едно заседание месечно.“ § 8. В чл. 10 се правят следните изменения: 1. Точка 2 се изменя така: „2. информира обществеността за становищата, препоръките, оценките и анализите, изготвяни от Съвета в изпълнение на функциите му по чл. 6, ал. 1;“. 2. Точка 5 се изменя така: „5. представя пред съответните органи становищата, препоръките, оценките и анализите, изготвяни от Съвета в изпълнение на функциите му по чл. 6, ал. 1;“. 3. Точка 6 се изменя така: „6. сключва от името на Съвета меморандумите по чл. 14а.“ § 9. В чл. 11 ал. 2 се изменя така: „(2) Становищата, препоръките, оценките и анализите, изготвяни от Съвета в изпълнение на функциите му по чл. 6, ал. 1, и решенията за тяхното приемане се публикуват на интернет страницата на Съвета в 7-дневен срок от приемането им.“ § 10. В чл. 12, ал. 2, изречение второ думите „не може“ се заменят с „може“. § 11. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) В рамките на своя мандат Съветът възлага на независима външна организация, като международна финансова институция или независим орган за фискално наблюдение в друга държава, извършването на оценка на дейността си.“ 2. Създава се ал. 3: „(3) В тримесечен срок от публикуването на оценката Съветът приема и публикува становище по констатациите и препоръките в нея. В становището Съветът посочва мерките, които ще предприеме в отговор на оценката, както и мотиви за неприетите констатации и препоръки.“ § 12. Член 14 се изменя така: „Чл. 14. (1) Съветът приема правила за работата си, които се публикуват на неговата интернет страница в 7-дневен срок от приемането им. В тях се определят и правила относно архива и съхранението на работните материали на Съвета. (2) Съветът приема етичен кодекс, който установява основните принципи и правила за професионално, почтено и безпристрастно поведение на членовете на Съвета и неговите служители, и комуникационна стратегия, в която се определят и правилата за медийни и публични изяви на членовете на Съвета. Етичният кодекс и комуникационната стратегия се публикуват на интернет страницата на Съвета в 7-дневен срок от приемането им.“ § 13. Създава се чл. 14а: „Чл. 14а. (1) Съветът сключва с Министерството на финансите, с Министерството на труда и социалната политика и с Министерството на здравеопазването меморандуми за сътрудничество, с които съответните институции се споразумяват за обмена на информация и добри практики, за етапите, сроковете и набора от показатели, които се вземат предвид при изпълнение на функциите по чл. 6, ал. 1, както и по други въпроси от взаимен интерес. (2) Съветът може да сключва меморандуми за сътрудничество и с Българската народна банка, Националния статистически институт, Националната здравноосигурителна каса, висши училища, научни организации и други институции от публичния сектор с цел обмен на информация и експертиза, провеждане на съвместни изследвания и развитие на аналитичния капацитет. (3) Меморандумите по ал. 1 се публикуват на интернет страницата на Съвета в 7-дневен срок от сключването им.“ § 14. Създава се чл. 14б: „Чл. 14б. (1) Съветът изготвя и изпраща на председателя на Народното събрание годишен отчет за дейността си в срок не по-късно от 31 май на следващата година. (2) Годишният отчет за дейността на Съвета съдържа информация за: 1. изготвените становища, препоръки, оценки, анализи и доклади, предвидени в този закон, както и получените становища и мотиви по тях; 2. комуникационната политика, вътрешното и международното сътрудничество; 3. изпълнението на мерките в отговор на оценката по чл. 13; 4. друга относима информация. (3) Съветът е длъжен при поискване от председателя на Народното събрание да представи и друга информация и документи, свързани с неговата дейност. (4) Годишният отчет за дейността се публикува на интернет страницата на Съвета.“ § 15. В чл. 15 ал. 1 се изменя така: „(1) Организационно-техническото и експертното обслужване на дейността на Съвета се осъществява от шестима експерти в администрацията на Народното събрание, отговарящи на изискванията, определени в правилата по чл. 14. Назначаването и освобождаването на експертите се извършва по предложение на председателя на Съвета, който е техен непосредствен ръководител.“ § 16. Глава трета „Автоматични корективни механизми“ с чл. 17 – 23 се отменя. § 17. В подразделението „Допълнителна разпоредба“ се правят следните изменения и допълнения: 1. Заглавието „Допълнителна разпоредба“ става „Допълнителни разпоредби“. 2. Създава се нов § 1: „§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Бюджетна рамка“ е понятие по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси. 2. „Организации от публичния сектор“ са посочените в чл. 2 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор.“ 3. Досегашният § 1 става § 1а. Допълнителна разпоредба § 18. Този закон въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 г. за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (ОВ, L, 2024/1265, 30.4.2024 г.). Преходни и заключителни разпоредби § 19. Членовете на Фискалния съвет, които към датата на влизането в сила на този закон не отговарят на изискванията на чл. 8, ал. 4, в едномесечен срок предприемат необходимите действия за отстраняване на несъвместимостта и представят доказателства за това пред Народното събрание. При неизпълнение на задължението по предходното изречение съответният мандат се прекратява. § 20. В срок до шест месеца от влизането в сила на този закон Съветът: 1. Приема методологията по чл. 6, ал. 6. 2. Приема етичния кодекс и комуникационната стратегия по чл. 14, ал. 2. 3. Сключва меморандумите по чл. 14а, ал. 1. § 21. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Законът е приет от 52-ото Народно събрание на ………..…... 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ: МИХАЕЛА ДОЦОВА М О Т И В И към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми 1. Причините, които налагат приемането 1.1. Въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки, както и осигуряване прилагането на Регламент (ЕС) 2024/1263 и Регламент (ЕС) 2024/1264: Директива 2011/85/ЕС на Съвета относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки бе приета през 2011 г. като част от законодателния пакет за укрепване на рамката за икономическото управление на ЕС, известна като Пакт за стабилност и растеж (ПСР). Директивата въвежда минимални изисквания за системите за бюджетно счетоводство и статистическа отчетност, правила и процедури за изготвяне на прогнози за бюджетното планиране, специфични за всяка държава числови фискални правила, съответстващи на ПСР, средносрочни бюджетни рамки и механизми, които регулират фискалните отношения между публичните органи в различните подсектори на сектора на държавното управление. По отношение на институционалната рамка тя изисква ефективен мониторинг на спазването на фискалните правила, осъществяван от независими или функционално автономни органи спрямо бюджетните органи, като по този начин поставя основата за създаването на независими фискални институции в държавите членки. През 2020 г. Европейската комисия започна обширен преглед на рамката за икономическо управление, в т.ч. на Директива 2011/85/ЕС, като в дискусията по темата участваха всички държави членки, заинтересованите институции и гражданите. Целта на прегледа на Директива 2011/85/ЕС беше да оцени доколко приложими на практика са нейните разпоредби, както и да отрази необходимостта от актуализация с оглед на новите глобални икономически развития. В резултат на направения анализ и проведените дискусии Директива 2011/85/ЕС на Съвета беше изменена с Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета като част от реформирания ПСР, влязъл в сила на 30 април 2024 г. Основните нови моменти, въведени с Директива (ЕС) 2024/1265, са свързани с укрепване на ролята на средносрочното бюджетно планиране, засилване на функциите и независимостта на независимите фискални институции, повишаване на прозрачността и обхвата на фискалната отчетност, както и въвеждане на изисквания за отчитане на макрофискалните рискове, включително на тези, произтичащи от климатичните промени и природните бедствия. Измененията целят по-голяма устойчивост, предвидимост и съгласуваност на националните фискални рамки с реформирания ПСР. Промените, въведени с Директива (ЕС) 2024/1265 и имащи отношение към независимите фискални институции, са регламентирани в чл. 4, параграф 6, чл. 6, буква б) и чл. 8а от Директива 2011/85/ЕС. За по-голяма яснота в настоящите мотиви позоваванията се правят към съответните разпоредби от консолидирания вариант на Директива 2011/85/ЕС в редакцията им след изменението. Срокът за въвеждане на Директива (ЕС) 2024/1265 в националните законодателства на държавите членки изтече на 31 декември 2025 г. Доколкото обаче промените изискват синхронизираното изменение на два закона - Закона за публичните финанси и Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми, което налага цялостен преглед на правилата, процедурите, сроковете, структурата, съдържанието и времевия обхват на националните бюджетни документи и съответствието на прогнозните фискални параметри, допускания и политики с тези, заложени в националните документи в рамките на Европейския семестър, беше необходимо допълнително време за тяхното изменение. Това беше причина за забавяне на предварително заложените срокове за подготовка, съгласуване и внасяне за разглеждане от Министерския съвет на промените в Закона за публичните финанси и Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми. В контекста на горното на 30 януари 2026 г. Европейската комисия изпрати официално уведомително писмо на Република България за образуване на процедура за нарушение № 2026/0020 по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз за нетранспониране в срок на Директива (ЕС) 2024/1265. Европейската комисия получи съображенията на българската страна, с които последната се ангажира законопроектите за изменение и допълнение на ЗФСАКМ и ЗПФ да бъдат внесени в Министерския съвет до края на юни 2026 г., да бъдат одобрени през юли 2026 г. и да бъдат положени усилия те бъдат приети през есента на 2026 г. от Народното събрание. С оглед на това настоящият ЗИД на ЗФСАКМ адресира необходимостта от предприемане на мерки по транспониране на национално ниво на изискванията на промените в Директива (ЕС) 2011/85 в частта им относно независимите фискални институции. Освен това разглежданият законопроект адресира необходимостта да бъдат направени промени, така че националното законодателство да не е в противоречие с двата регламента, част от реформирания ПСР, а именно Регламент (ЕС) 2024/1263 и Регламент (ЕС) 2024/1264. 1.2. Въвеждане на изисквания, произтичащи от членството на Република България в еврозоната В отговор на дълговата и финансовата криза в еврозоната от 2009-2012 г., разкрила слабости в координацията и контрола върху националните бюджетни политики, Европейският съюз прие през 2013 г. пакет от два законодателни акта с цел по-навременно и засилено наблюдение върху бюджетите на държавите от еврозоната и предотвратяване на прекомерни дефицити и рискове за финансовата стабилност. Единият от тях - Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната - въвежда допълнителни изисквания към независимите фискални институции в държавите от еврозоната, като засилва ролята им за гарантиране на прозрачността и отчетността на бюджетния процес чрез въвеждане на изискване за изготвяне или одобряване на макроикономическите прогнози, които стоят в основата на бюджетния план, както и чрез наблюдение на спазването на правилата по ПСР. Тези изисквания надграждат функциите на независимите фискални институции на държавите от ЕС, установени с Директива (ЕС) 2024/1265. Република България официално се присъедини към еврозоната на 1 януари 2026 г., като стана двадесет и първият член на валутния съюз. Вследствие на това Регламент (ЕС) № 473/2013 е пряко приложим за България и съответно регламентираните в него изисквания по отношение на независимите фискални институции са задължителни. По-конкретно, въвеждането на изискването независимите макроикономически прогнози, на които се базира националното многогодишно планиране и проектите на бюджетни планове, да бъдат изготвяни или одобрявани от независима фискална институция, налага изменение на съответните разпоредби в ЗФСАКМ. 1.3. Уточняване на предмета на ЗФСАКМ и отпадане на автоматичните корективни механизми В глава трета „Автоматични корективни механизми“ на действащия ЗФСАКМ са въведени автоматични корективни механизми по смисъла на чл. 3, параграф 1, буква „д” от дял ІІІ от Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз („Фискален пакт“), към който Република България е страна. По-конкретно, разпоредбите от глава трета на ЗФСАКМ уреждат механизъм за изготвяне и прилагане на корективен план при установено значително отклонение от средносрочната бюджетна цел (СБЦ) за структурния дефицит или от стъпката за постигането ѝ. Целта на въвеждането на такъв механизъм е да се гарантира своевременно коригиране на отклоненията от установените до 2024 г. фискални правила и да се засили контролът върху провеждането на фискалната политика на държавите – страни по договора. В този контекст следва да се има предвид, че с приетата реформа на ПСР през 2024 г. водещият индикатор при фискалното наблюдение стана растежът на нетните първични разходи, а СБЦ отпадна като наблюдаван индикатор, което постави въпроса за целесъобразността от запазване в националното законодателство на разпоредби, уреждащи автоматични корективни механизми. От правна гледна точка стои въпросът, свързан с продължаващото действие на Договора за стабилност, координация и управление. Във връзка с това бяха отправени запитвания до ЕК с искане за тълкуване. Според получено разяснение от Европейската комисия изискванията на Фискалния пакт са интегрирани в новата рамка за икономическо управление. Това се потвърждава и от съображение 42 от Регламент (ЕС) 2024/1263, съгласно което реформираният ПСР включва „в правото на Съюза същността на дял III („Фискален пакт“) от Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз от 2 март 2012 г., в съответствие с член 16 от посочения договор“. Липсата на правна необходимост от запазване на автоматичните корективни механизми обаче сама по себе си не обосновава отпадането им от националното законодателство. Поради това следва да се прецени доколко тяхното запазване продължава да бъде необходимо и дали би донесло допълнителни ползи за провеждането на националната фискална политика. При тази преценка следва да се има предвид, че новият оперативен показател в европейската рамка за икономическо управление, а именно ръстът на нетните разходи, е насочен към разходни елементи, които са в по-голяма степен под контрола на правителството, за разлика от структурния баланс, чието изпълнение не зависи единствено от правителствените решения. При определянето на плана на нетните разходи се отчитат също цикличната позиция на държавата през отделните години от периода, фискалният ефект върху икономическия растеж и началното равнище на структурния бюджетен баланс. Целите за растежа на разходите се определят така, че да осигурят устойчиво във времето изменение на структурния баланс, без същевременно да водят до натрупване на прекомерен дълг. Следователно новата рамка не премахва икономическата логика на СБЦ, а я включва още на етапа на определяне на допустимата траектория на разходите. По този начин новата рамка трансформира бюджетната цел, определена въз основа на икономически показатели, като цикличната позиция, фискалния мултипликатор и структурния бюджетен баланс, в практически реализируемо правило, изразено чрез наблюдаеми и проследими бюджетни показатели. В новата рамка се съдържат цели за структурен дефицит, но те са съобразени с икономическото развитие и са трансформирани в траектория на нетните разходи, а не се прилагат чрез годишна механична корекция. Именно в този смисъл може да се приеме, че средносрочната бюджетна цел е функционално инкорпорирана в новата рамка за икономическо управление. Рамката продължава да отчита структурната бюджетна позиция и необходимостта от нейното подобрение, но вече не изисква това да става чрез самостоятелна годишна цел за структурния баланс. Запазва се идеята за задължителна корекция при задействане на процедура при прекомерен дефицит, но тя е адаптирана спрямо новата рамка – целевият растеж на нетните разходи се задава така, че да осигурява минимална годишна корекция в структурно отношение от 0,5 % от БВП. По този начин се задават точни рамки на корекция, но отново адаптирани спрямо икономическите условия в държавата и стартовото ниво на бюджетен баланс. Същевременно, допълнителни количествени предпазни механизми установяват минимални изисквания за намаляване на дълга и за осигуряване на структурен буфер спрямо референтната стойност за бюджетния дефицит от 3 % от БВП. Предпазният механизъм за гарантиране на устойчивостта на обслужване на дълга задава минимално средногодишно намаление на съотношението на дълга към БВП за държавите с дълг над 60 % от БВП, докато предпазният механизъм за гарантиране на устойчивостта на дефицита изисква продължаване на фискалната корекция до достигане на структурен дефицит, осигуряващ общ буфер от 1,5 % от БВП спрямо референтната стойност за дефицита от 3 % от БВП. Гореописаните механизми допълнително показват, че новата рамка включва СБЦ при определянето на средносрочната фискална траектория. Поради това запазването на национална СБЦ не би имало добавена стойност, която липсва в европейската рамка, а би могло да доведе до дублиране на вече инкорпорирани в нея изисквания. Следва да се отчете и фактът, че предходната рамка за икономическо управление на ЕС, основана на СБЦ за структурния баланс, беше реформирана с оглед на необходимостта от по-голяма гъвкавост, по-добро отчитане на публичните инвестиции и преодоляване на ограниченията, свързани с механичната годишна корекция. Запазването на национално ниво на механизъм, основан на същите показатели и принципи на корекция, не само би наложило допълнителни изисквания за корекция извън предвидените в реформираната европейска рамка, но и би могло да възпроизведе част от изброените ограничения, включително да стесни възможностите за провеждане на фискална политика при необходимост от значителни публични инвестиции или при неблагоприятен икономически шок. Освен това запазването на автоматичен механизъм, изцяло базиран на СБЦ, може да доведе до паралелно прилагане на два различни режима – национален, ориентиран към структурния баланс, и европейски, ориентиран към нетните разходи. При определени обстоятелства двата режима биха могли да дават различни сигнали относно необходимата фискална корекция и по този начин да затруднят определянето и изпълнението на фискалните цели. Наслагването на различни показатели и процедури би увеличило и сложността на националната фискална рамка, което може да намали нейната прозрачност и разбираемост и съответно да отслаби ефективността на прилаганите правила. В допълнение, следва да се има предвид, че реформираната рамка за икономическо управление предвижда допълнителни механизми за наблюдение и контрол на фискалната политика спрямо предходния вариант на ПСР. Съгласно реформираните правила отклоненията от плана на нетните разходи се записват в т. нар. „контролен общ баланс“, воден от ЕК. Тези записани отклонения се вземат предвид при оценяването на действащите фактори за стартиране на процедура по прекомерен дефицит. Освен това данните от контролния общ баланс се вземат под внимание при изготвянето на техническа информация, съответно референтна траектория, от страна на ЕК, необходима за изготвянето на национален средносрочен фискално-структурен план. По този начин част от функциите, изпълнявани от действащите национални автоматични корективни механизми, реално са интегрирани в реформираната европейска рамка, което допълнително намалява необходимостта от запазването на паралелен национален механизъм. Предвид изложеното автоматичните корективни механизми, разписани в глава трета „Автоматични корективни механизми“ от ЗФСАКМ, вече не са актуални спрямо новата рамка за икономическо управление на ЕС, като засилените изисквания на реформирания ПСР премахват нуждата от предвиждането на други механизми за целите на наблюдение на фискалните правила в Република България. 1.4. Отправени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Европейската комисия препоръки През февруари 2026 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие публикува своя Икономически преглед за България за 2026 г., в който се съдържа и оценка за работата и независимостта на Фискалния съвет на Република България (по-долу „ФС“ или „Съвета“). Организацията отчита, че Фискалният съвет има добър потенциал да повиши прозрачността на краткосрочната фискална политика и да подпомага планирането с оглед на дългосрочните предизвикателства, включително в областта на пенсионната система и разходите, насърчаващи икономическия растеж. Според ОИСР, за да изпълнява ФС по-ефективно ролята си по поддържането на фискалната дисциплина, националното законодателство следва да бъде приведено в съответствие с изискванията на Европейския съюз в тази област. В този контекст ФС следва да предоставя по-задълбочена независима оценка на макроикономическата среда, както и различни анализи, свързани с устойчивостта на публичните финанси. В рамките на комуникацията си с Република България Европейската комисия също е отправила съображения относно институционалната уредба и функционирането на Фискалния съвет. По-конкретно се посочва, че нивото на публичност и комуникация на Фискалния съвет е ограничено, включително поради липсата на формализирана комуникационна стратегия и правила. Комисията поставя въпроса за оперативната независимост на Фискалния съвет по отношение на назначаването и освобождаването на експертния състав, както и за задължението за регулярна външна оценка на дейността на Съвета. Допълнително се отбелязва, че в националната правна рамка все още не са въведени в пълнота всички задължения, произтичащи от измененията в приложимото европейско законодателство, включително възможността за участие при покана на председателя на Фискалния съвет в изслушвания в Народното събрание. 2. Целите, които се поставят С предложения проект на ЗИД на ЗФСАКМ се цели въвеждане в правната рамка на Република България на изискванията, произтичащи от европейското право в областта на независимите фискални институции, както и прецизиране на функциите и дейността на Фискалния съвет на Република България. По-конкретно, със законопроекта се цели въвеждане в българското законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки. С предвидените промени ЗФСАКМ се привежда в пълно съответствие с изискванията, произтичащи от изменената директива, които касаят независимите фискални институции, по-конкретно чл. 4, параграф 6, чл. 6, буква б) и чл. 8а. Във връзка с това със законопроекта се цели и осигуряване прилагането на другите нормативни актове, част от реформирания Пакт за стабилност и растеж (ПСР), а именно Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета и Регламент (ЕС) 2024/1264 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит. На второ място, със законопроекта се предлагат изменения, произтичащи от необходимостта от допълване и прецизиране на функциите на Фискалния съвет на Република България във връзка с членството на страната в еврозоната и по-конкретно произтичащи от Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната. Наред с това, със законопроекта се премахват разпоредбите в ЗФСАКМ, уреждащи автоматичните корективни механизми, поради неактуалност спрямо новата рамка за икономическо управление на ЕС. Предложените изменения отразяват и отправените от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Европейската комисия препоръки по отношение на Фискалния съвет. По този начин се цели допълнително укрепване на неговия статут и ефективното му функциониране в рамките на националната фискална рамка. 3. Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предлаганият проект на ЗИД на ЗФСАКМ не води до въздействие върху държавния бюджет, поради което е изготвена финансова обосновка по Приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Прилагането на предложените промени в Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми не е свързано с допълнителни разходи/трансфери/други плащания. 4. Основни изменения, предлагани със законопроекта, и очаквани резултати от прилагането С предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми се очаква да се подобри институционалното функциониране на Фискалния съвет на Република България, което би допринесло и за поддържането на устойчиви публични финанси. Със законопроекта се осигурява транспониране на Директива (ЕС) 2024/1265 в частта й относно независимите фискални институции, с което ЗФСАКМ се привежда в съответствие с реформата на Пакта за стабилност и растеж. Наред с това, измененията, предложени със законопроекта, в т.ч. разпоредбите, свързани с укрепване на независимостта, капацитета и публичната роля на Фискалния съвет, адресират в цялост отправените препоръки от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Европейската комисия. Законопроектът включва и редица изменения, насочени към оптимизиране на вътрешната организация и дейността на Съвета. По-конкретно, с предложения законопроект се въвеждат в българското законодателство изискванията на изменения с Директива (ЕС) 2024/1265 чл. 4, параграф 6 на Директива 2011/85/ЕС, с който се гарантира по-голяма прозрачност при сравняването на националните прогнози с тези на Европейската комисия, както и се осигурява тяхната обективна оценка от независим орган. Това се прави с изменение на чл. 6, ал. 1, т. 7 на ЗФСАКМ, с което се гарантира, че ФС изготвя последваща безпристрастна и цялостна оценка на макроикономическите и бюджетните прогнози на министъра на финансите. С действащите чл. 3, чл. 4 и чл. 6, ал. 4 и 5 от ЗФСАКМ, които запазват мястото си и след прилагане на предложения законопроект, законът е в съответствие и с новата буква б) на чл. 6 от Директива 2011/85/ЕС. Измененията на ЗФСАКМ са в пълно съответствие и с новия чл. 8а на Директива 2011/85/ЕС, който урежда статута, функциите и гаранциите за независимост на независимите фискални институции. Това се прави с предложените изменения в чл. 6, ал. 1, т. 2, 8 и 9 от действащия ЗФСАКМ, създаването на нови т. 11 и 12, както и редакциите по ал. 2 от същия член. С промените се гарантира, че Фискалният съвет: · дава становища относно макроикономическите допускания, залегнали в основата на плана за нетните разходи, съдържащ се в националния фискално-структурен план на Република България съгласно чл. 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263, както и този, съдържащ се в преработения национален средносрочен фискално-структурен план на Република България съгласно чл. 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2024/1263 и чл. 8а, параграф 6 от Директива 2011/85/ЕС - при поискване от правителството до 30 април 2032 г. и като задължително условие от 1 май 2032 г.; · предоставя оценка на съответствието на данните за бюджетните резултати, отчетени в годишния доклад за напредъка, с плана за нетните разходи, заложен от Съвета на ЕС и, когато е приложимо, анализира факторите, на които се дължи отклонението от плана за нетните разходи, заложен от Съвета на ЕС съгласно чл. 23 от Регламент (ЕС) 2024/1263 и чл. 8а, параграф 6 от Директива 2011/85/ЕС - при поискване от правителството до 30 април 2032 г. и като задължително условие от 1 май 2032 г.; · изготвя необвързващ доклад относно достатъчността на предприетите и предвидените мерки в отговор на препоръка на Съвета на ЕС, направена в съответствие с член 126, параграф 7 от ДФЕС (активиране на процедура при прекомерен дефицит), съгласно чл. 3, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2024/1264 и чл. 8а, параграф 6 от Директива 2011/85/ЕС – при поискване от правителството; · оценява поне веднъж в рамките на своя мандат последователността, съгласуваността и ефективността на националната бюджетна рамка съгласно чл. 8а, параграф 5, буква г) от Директива 2011/85/ЕС. По отношение на оценката на националната бюджетна рамка следва да се има предвид, че при отправено от МФ запитване Европейската комисия предостави пояснение, че разпоредбата в директивата е формулирана така, че да предостави на независимите фискални институции известна свобода при избора на аспекти, върху които да се съсредоточат, на методите, които да използват, както и на интензивността и честотата на изпълнение на тази задача. Въпроси, които независимата фискална институция би могла да разгледа, включват различни аспекти на бюджетната политика и фискалната рамка. Европейската комисия определя като силно препоръчително да се избере минимална честота за извършване на тези оценки. По този начин институцията ще разполага с гъвкавост при избора дали да изготвя цялостен доклад, обхващащ цялата бюджетна рамка, веднъж на определен брой години, или да подготвя по-фокусирани доклади върху отделни елементи и аспекти на бюджетната рамка с по-висока честота. Определянето на минимална честота гарантира, че извършването на оценките няма да бъде отлагано за прекалено дълъг период. Добрите практики на други държави членки показват, че извършването на такава оценка следва да се прави на всеки 6–8 години. Именно затова в ЗИД на ЗФСАКМ се предвижда Фискалният съвет да прави оценка на националната бюджетна рамка поне веднъж в рамките на мандата си, който е 6-годишен. Промени са направени във връзка с премахване на несъответствия на националното законодателство с Регламент (ЕС) 2024/1263 и Регламент (ЕС) 2024/1264 – например отпадането на чл. 6, ал. 1, т. 8 и 9, свързани с измененията в ПСР. С нова т. 13 в чл. 6, ал. 1 се предоставя аналитична гъвкавост на Съвета, като му се дава възможност по собствена преценка да изготвя оценки, анализи и становища по въпроси извън изрично изброените в закона, доколкото това съответства на целите му. Това гарантира проактивност на институцията, като ѝ позволява своевременно да адресира възникващи фискални рискове и макроикономически предизвикателства. Законопроектът предвижда с предложеното изменение на чл. 6, ал. 6 Съветът да изготви и методология, на базата на която ще изпълнява своите функции, като тя следва да осигурява обективност, последователност и съответствие с добрите европейски и международни практики. С оглед на постигането на тези изисквания тя следва да съдържа най-малкото следните елементи: a) по отношение на макроикономическите прогнози – оценка за адекватност на допусканията, реалистичност и вътрешна съгласуваност на макроикономическите показатели, включително сравнителен анализ между макроикономическите прогнози, изготвени от Министерството на финансите, и референтни прогнози, публикувани от други институции и органи; б) по отношение на бюджетните прогнози - оценка на фискалните прогнози за приходи и разходи въз основа на макроикономическата рамка, данъчни еластичности, реалистичност на фискалните мерки и др.; в) анализ на историческите грешки на прогнозиране и наличие на систематично отклонение. С предложения законопроект се създава нова ал. 7 в чл. 6, която указва, че при покана председателят на Съвета и/или упълномощен от него член участва в заседания на комисии на Народното събрание или в пленарни заседания на Народното събрание. Това задължение произтича от чл. 8а на Директива 2011/85/ЕС. Във връзка с укрепването на независимостта на Съвета и избягване на потенциални конфликти на интереси, включително политически, е предложената промяна в чл. 8, ал. 4, съгласно която член на Съвета не може да заема длъжност или да осъществява дейност в органи на държавната власт, органи на местното самоуправление или в други организации от публичния сектор, както и да извършва политическа или друга дейност, която засяга независимостта му, като това ограничение не се прилага за преподавателска и научноизследователска дейност във висши училища и научни организации, както и за участие в юридически лица с нестопанска цел, доколкото не е налице конфликт на интереси. По този начин се минимизира рискът от политическо влияние или институционална зависимост и се гарантира, че членовете на Съвета могат да изпълняват функциите си обективно и безпристрастно. Същевременно предложената разпоредба съхранява възможността членовете на Съвета да упражняват преподавателска и научноизследователска дейност, което е в съответствие с експертния характер на институцията. Предвижда се и възможност за участие в юридически лица с нестопанска цел и в дейности извън публичния сектор, доколкото не е налице конфликт на интереси, което създава балансиран режим. С изменението на ал. 1 в същата разпоредба се разширява обхватът на професионалните области за членовете на Фискалния съвет с оглед на повишаване на аналитичния капацитет и изготвянето на по-многостранни оценки. В чл. 9 се въвежда задължение Съветът да провежда най-малко едно заседание месечно, като по този начин се регламентира в закона досегашната практика на Съвета. С измененията в чл. 10 и 11 се прецизира организацията на дейността на Съвета, що се касае до информирането на обществеността и органите по отношение на изготвените от него документи, както и взетите от него решения. Това е в съответствие с изискванията за прозрачност на Директивата, както и на препоръките на ОИСР и ЕК. С промяна на чл. 12, ал. 2 се дава възможност Съветът да заседава и да взема решения неприсъствено, като по този начин се въвеждат съвременните практики на работния процес и се дава гъвкавост, като се премахват излишните административни пречки пред ефективността на органа. В допълнение, в съответствие с Директивата, както и с препоръките на ОИСР и ЕК с предложените изменения на чл. 13 на ЗФСАКМ се въвежда и регулярна външна оценка. При наличие на общ механизъм за външна оценка, разработен от Мрежата на независимите фискални институции, Европейския фискален борд или друга подходяща европейска структура, Фискалният съвет следва да го използва с приоритет. Натрупаният европейски опит показва, че пакетните оценки, извършени по обща методология, осигуряват по-висока съпоставимост, по-ниска цена и по-голяма устойчивост. Европейската практика е такава външна оценка да се осъществява на всеки 4 – 6 години, като по този начин се гарантира качеството на работа на независимата фискална институция. Поради тази причина законопроектът предвижда Фискалният съвет да се оценява веднъж в рамките на мандата му, като се въвежда и изискване Съветът да представя на Народното събрание изготвената оценка. В чл. 14, ал. 1 се уреждат правила за архива и съхранението на работни материали, като по този начин се осигурява институционална памет. С нова ал. 2 на чл. 14 се предвижда Съветът да изготви и да приеме етичен кодекс, който установява основните принципи и правила за професионално, почтено, безпристрастно и законосъобразно поведение на членовете на Съвета и неговите служители, както и комуникационна стратегия, която урежда наред с другото правилата за медийни и публични изяви на членовете на Съвета. Етичният кодекс: · установява основните принципи и правила за професионално, почтено, безпристрастно и законосъобразно поведение на членовете на Съвета и служителите, включително изисквания за предотвратяване и деклариране на конфликт на интереси, недопускане на корупция и злоупотреба със служебно положение, защита на поверителната информация, опазване на имуществото на организацията, равнопоставеност и уважение към правата и достойнството на всички лица; · урежда механизмите за прилагане и контрол по спазването му, реда за докладване на нарушения, защитата на подателите на сигнали, както и мерките за отговорност, обучение и периодичен преглед и актуализиране на етичните стандарти. Комуникационната стратегия: · определя целите, принципите, обхвата и реда за планиране, координиране и осъществяване на комуникацията, включително идентифициране на целевите аудитории, ключовите послания, каналите и инструментите за комуникация, разпределението на отговорностите; · урежда правилата за публичност, прозрачност и защита на информацията, както и процедурите за взаимодействие със заинтересованите страни и медиите, като изисква членовете на Съвета да не представят противоречиви или разнопосочни позиции от името на Съвета, да заявяват изрично дали се изказват в лично качество или от името на Съвета, както и всяко становище, публикация, изявления в публични форуми и/или медийни участия да бъдат предварително съгласувани по установен ред с оглед на гарантиране на последователност и единно представяне на институционалната позиция. С нов чл. 14а се гарантира достъп на Фискалния съвет до необходимата му информация, като се установява сключването на меморандуми за сътрудничество между Съвета и Министерството на финансите, Съвета и Министерството на труда и социалната политика и Съвета и Министерството на здравеопазването. Меморандумите следва, освен другото, да организират съвместната работа на посочените институции, като установят етапите, сроковете и набора от показатели, които се вземат предвид при изпълнение на функциите на Съвета. Във връзка с предвидената нова функция на Съвета за одобряване на макроикономическите прогнози в меморандума между Министерството на финансите и Фискалния съвет е целесъобразно да залегне и механизъм за съгласуване на макропрогнозите на експертно ниво, включително процедура за обсъждане и постигане на съгласие при наличие на съществени различия в оценките на двете институции. По този начин ще се създаде предвидим процес за сближаване на позициите на институциите преди формалното решение на Фискалния съвет по отношение на одобряването на макроикономическата прогноза. В допълнение, с чл. 14а, ал. 2 изрично се позволява на Съвета да сключва меморандуми и с други организации, като Българската народна банка, Националния статистически институт, Националната здравноосигурителна каса, висши училища, научни институции и други с цел обмен на информация и експертиза, провеждане на съвместни изследвания и развитие на аналитичния капацитет. Предвиждането на такава възможност би улеснило своевременния достъп до специализирана информация, обмена на методологичен и институционален опит, провеждането на съвместни изследвания и обучения и по този начин би допринесло за повишаване на качеството и обхвата на анализите на Фискалния съвет. Такива механизми се използват и в практиката на други държави членки, включително в отношенията между независими фискални институции и национални централни банки, като обхващат обмен на статистически и финансови данни, експертиза, обучение на служители и съвместна изследователска дейност. Сключването на подобни меморандуми не засяга институционалната и функционалната независимост на страните, а създава организационна основа за по-ефективно взаимодействие в рамките на техните законово установени правомощия. Сътрудничеството с Българската народна банка например е от особено значение предвид експертния ѝ капацитет и информацията, с която разполага в областта на макроикономическите и финансовите процеси, държавния дълг и финансовите сметки, които имат пряко значение за оценките на Фискалния съвет. От своя страна анализът на Network of EU Independent Fiscal Institutions (2026) https://www.euifis.eu/publications/44 определя комуникационните практики на централните банки като полезен референтен модел за независимите фискални институции. Централните банки са натрупали значителен практически опит в изграждането на комуникационни стратегии, управлението на очакванията, използването на различни комуникационни канали според целевата аудитория, комуникацията в условия на криза и несигурност, както и в оценяването на въздействието на институционалната комуникация. Авторите изрично посочват, че тези подходи и инструменти могат да бъдат особено полезни за независимите фискални институции на държавите членки и че развитието на комуникационните практики на централните банки представлява „полезна пътна карта“ за усъвършенстване на комуникационните стратегии на фискалните институции. С нов чл. 14б се регламентира изготвянето на годишен отчет за дейността на Съвета, който следва да съдържа информация за изготвените становища, препоръки, оценки, анализи и доклади, предвидени в закона, както и получените становища и мотиви по тях; комуникационната политика, вътрешното и международното сътрудничество; изпълнението на мерките в отговор на извършената независима оценка по чл. 13, както и друга относима информация. Изброените предложения за нови чл. 14, ал. 2, чл. 14а и чл. 14б, освен че въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2024/1265 в българското законодателство, водят до засилване на ролята на средносрочното бюджетно планиране и повишаване на прозрачността и разширяване на обхвата на дейността на Фискалния съвет. Също така, с предложеното допълнение в чл. 15 назначаването и освобождаването на експертите да се извършва по предложение на председателя на Съвета, който е и техен пряк ръководител, се засилва оперативната автономност на Съвета и по този начин се постига съответствие с международните стандарти за независими фискални институции, отговаряйки на препоръките на ОИСР и ЕК относно необходимостта от подобряване на капацитета на Съвета. Наред с транспонирането на Директива (ЕС) 2024/1265, осигуряване прилагането на Регламент (ЕС) 2024/1263 и Регламент (ЕС) 2024/1264, както и отразяването на препоръките на ОИСР и ЕК с предлаганите изменения се постига и синхронизиране на разпоредбите на ЗФСАКМ с приложимите и актуални спрямо новия ПСР изисквания на Регламент (ЕС) № 473/2013, произтичащи от членството на Република България в еврозоната. По-конкретно с предложението за изменение на чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗФСАКМ се въвежда изискването Фискалният съвет да одобрява пролетната и есенната макроикономическа прогноза на министъра на финансите. По този начин ЗФСАКМ се привежда в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 473/2013, като същевременно се създават нормативни предпоставки за по-активна и ефективна роля на Фискалния съвет в повишаването на прозрачността и отчетността на бюджетния процес в съответствие с практиките в еврозоната. Чрез отпадането на глава трета „Автоматични корективни механизми“ се постига актуализиране и рационализиране на предмета на закона в съответствие с новата рамка за икономическо управление на ЕС. 5. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Със законопроекта се въвеждат изисквания на правото на Европейския съюз, поради което към него е приложена справка за съответствието му с Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 година за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки. По законопроекта са проведени обществени консултации съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове за срок 30 дни, като законопроектът и мотивите към него, частичната предварителната оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет по нея са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации. В съответствие с чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове справката за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения в резултат на проведените обществени консултации е публикувана на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации. Материалите са съгласувани по реда на чл. 32, ал. 1, 3, 5 и 6 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Получените становища са обсъдени и направените бележки и предложения са отразени съгласно приложената справка. В съответствие с чл. 28, ал. 3 от Закона за нормативните актове проектът на акт се придружава от справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека, изготвена от Министерството на правосъдието. РУМЕН РАДЕВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПЕТДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ РАЗПОРЕЖДАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ м 4 6хо-0и- 2<а 128 - 10 2026 г. На основание чл. 8, ал. 1,т. Тичл. 71, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РАЗПОРЕЖДАМ: Разпределям Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми, Мо 52-602-01-57, внесен от Министерски съвет на 26.10.2026 г., на следните постоянни комисии: Водеща комисия: - Комисия по бюджет и финанси Комисии: - Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове - Комисия по труда, демографската и социалната политика - Комисия по здравеопазването - Комисия по икономическа политика, инвестиции и ииисрия 1 - Комисия по образованието и науката / ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ: пихдепаЙ ОЦОВА
Други данни
- В регистъра от
- 01.11.2026
- Последно в регистъра
- 15.11.2026