Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност

НАРОДНО СЪБРАНИЕ Вх. №: 52-602-01-60 Дата: 05.11.2026 г. 18:45 ч. ДО Г-ЖА МИХАЕЛА ДОЦОВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 52-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ Относно: Решение № 843 на Министерския съвет от 2026 г. УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ДОЦОВА, На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България изпращам Ви одобрения с Решение № 843 на Министерския съвет от 2026 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Приложения: 1. Препис от Решение № 843 на Министерския съвет от 2026 г. 2. Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. 3. Частична предварителна оценка на въздействието. 4. Справка от Министерството на правосъдието за съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. 5. Справка за съответствие с правото на Европейския съюз. 6. Справка за постъпилите бележки и предложения от министерствата и ведомствата от проведеното междуведомствено съгласуване по проекта на акт – 2 бр. 7. Справка за постъпилите предложения и становища от проведените обществени консултации. РУМЕН РАДЕВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т Препис Р Е Ш Е Н И Е № 843 от 5 ноември 2026 година ЗА одобряване на законопроект На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т Р Е Ш И: 1. Одобрява проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. 2. Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта по т. 1. 3. Заместник министър-председателят и министър на финансите да представи законопроекта по т. 1 в Народното събрание. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ РУМЕН РАДЕВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ КАМЕЛИЯ НЕЙКОВА НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ “ДЕЛОВОДСТВО И АРХИВ”: ЖАНА КАДЪНКОВА Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я НАРОДНО СЪБРАНИЕ Проект З А К О Н ЗА изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (Обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92, 96 и 97 от 2017 г., бр. 24, 65 и 98 от 2018 г., бр. 24, 33, 96, 100, 101 и 102 от 2019 г., бр. 14, 18, 52, 55, 71, 104 и 107 от 2020 г., бр. 17 и 111 от 2021 г., бр. 14, 18, 52, 58, 99 и 102 от 2022 г., бр. 66, 106 и 108 от 2023 г., бр. 42, 70 и 79 от 2024 г. и бр. 26, 64, 115 и 69 от 2025 г.) § 1. В чл. 7, ал. 1, 3 и 4 думите „този закон“ се заменят с „чл. 96 и чл. 100, ал. 1“. § 2. В чл. 14 се създава ал. 5: „(5) Доставката на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или чрез мрежа, свързана с такава система, доставката на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи, извършена от данъчно задължено лице, неустановено в държавата членка, в която е мястото на изпълнение на доставката, при условията на чл. 19, т. 2 с получател - данъчно задължено или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоки в държавата членка, където транспортът приключва, или друго данъчно незадължено лице, се счита за вътреобщностна дистанционна продажба на стока за целите на прилагане на режим в Съюза.“ § 3. В чл. 14а се правят следните изменения: 1. В ал. 5: а) в т. 1 думите „и получателят е данъчно незадължено лице“ се заменят със „с получател - данъчно задължено или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоки в държавата членка, където транспортът приключва, или друго данъчно незадължено лице“; б) точка 3 се изменя така: „3. вътрешни дистанционни продажби на стоки по чл. 14, ал. 1, т. 3, които се изпращат или транспортират в рамките на територията на една и съща държава членка от данъчно задължено лице, което не е установено на територията на Европейския съюз, с получател - данъчно задължено или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоки в тази държава членка, или друго данъчно незадължено лице;“. 2. В ал. 6, т. 2 думите „и получател – данъчно незадълженото лице“ се заменят със „с получател - данъчно задължено или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоки в държавата членка, където транспортът приключва, или друго данъчно незадължено лице“. 3. В ал. 18 думите „получател – данъчно незадълженото лице“ се заменят с „данъчно задължено или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоки в държавата членка, където транспортът приключва, или друго данъчно незадължено лице“. § 4. В чл. 15а, ал. 2, т. 1 след думите „стоките са изпратени или транспортирани“ се добавя „не по-късно от 30 юни 2028 г.“. § 5. Член 15а се отменя. § 6. В чл. 57 се правят следните изменения: 1. Алинеи 1 - 3 се отменят. 2. В ал. 6 т. 2 се изменя така: „2. отрази размера на начисления данък от протокола по ал. 5 към съответния митнически документ за внос за целите на определяне на резултата в справка-декларацията по чл. 125, ал. 1.“ § 7. В чл. 71: 1. Точки 1 и 2 се изменят така: „1. притежава издаден данъчен документ по чл. 120а; 2. издало е протокол по чл. 117 или чл. 163б, ал. 2 и е спазило изискванията по чл. 86 - в случаите, когато данъкът е изискуем от получателя като платец по чл. 82, с изключение на ал. 6, т. 1; в случаите по чл. 161 или 163а, когато доставчикът е данъчно задължено лице, получателят трябва да притежава и данъчен документ, в съответствие с изискванията по чл. 120а, а когато доставчикът няма задължение да издаде такъв документ – да притежава данъчен документ, издаден в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който е посочено съответното основание за неначисляване на данък;“. 2. В т. 4 думите „чл. 57, ал. 1 и 4“ се заменят с „чл. 57, ал. 4“. § 8. Член 72 се изменя така: „Период за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит Чл. 72. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит може да бъде упражнено с подаване на справка-декларацията по чл. 125 за данъчния период, в който е възникнало това право. (2) Ако регистрираното лице не е упражнило правото на приспадане на начисления по получените доставки данък в срока по ал. 1, то може да бъде упражнено чрез добавяне в справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 в един от следващите 12 данъчни периода, следващи данъчния период, през който е възникнало това право.“ § 9. В чл. 74 се създава ал. 5: „(5) Регистрирани на основание чл. 97г лица, за получените услуги преди датата на регистрацията им по този закон имат право на приспадане на данъчен кредит, когато са налице едновременно следните условия: 1. услугите са пряко свързани с доставките по чл. 97г; 2. лицето притежава данъчен документ, отговарящ на изискванията на чл. 71; 3. за съответните услуги не е упражнено право на приспадане на данъчен кредит на друго основание; 4. доставчикът на услугата е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата.“ § 10. В чл. 75 ал. 2 се изменя така: „(2) Правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 се упражнява по чл. 72.“ § 11. В чл. 77 ал. 2 се изменя така: „(2) Правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 се упражнява по чл. 72.“ § 12. В чл. 78 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, в изречение първо след думите „при промяна на вида на доставката“ се поставя запетая и се добавя „или в случаите по чл. 116, ал. 4“. 2. В ал. 3 изречение първо се изменя така: „Корекцията по ал. 2, изречение първо, се извършва в данъчния период, през който е получен документът по чл. 115 или 116, за целите на определяне на резултата в справка-декларацията по чл. 125, ал. 1.“ § 13. В чл. 78а се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „дневника за покупките“ се заменят със „справка-декларацията по чл. 125, ал. 1“. 2. В ал. 2 думите „дневника за покупките“ се заменят със „справка-декларацията по чл. 125, ал. 1“ и думите „на компетентната териториална дирекция“ се заменят с „за приходи на централния бюджет“. § 14. В чл. 79, ал. 4 и 7 думите „дневника за продажбите и“ се заличават. § 15. В чл. 79а, ал. 4, в основния текст думите „дневника за покупки и“ се заличават. § 16. В чл. 79б, ал. 4, в основния текст думите „дневника за покупки и“ се заличават. § 17. В чл. 80, ал. 1, т. 5 думите „дневника за покупките по чл. 124“ се заменят със „справка-декларацията“. § 18. В чл. 82, ал. 2 се създава т. 4: „4. доставка на стоки и услуги, за които е издаден данъчен документ по чл. 113, ал. 18 - когато получателят е регистрирано по този закон лице.“ § 19. В чл. 86, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 след думите „данъчен документ“ се добавя „по чл. 120а или по чл. 112, ал. 1, т. 3“. 2. Точка 3 се отменя. § 20. В чл. 89, ал. 1 и 2 думите „на компетентната териториална дирекция“ се заменят със „за приходи на централния бюджет“. § 21. В чл. 91 ал. 4 се изменя така: „(4) Данъкът по ал. 1 и 2 се внася в държавния бюджет по сметка за приходи на централния бюджет на Националната агенция за приходите.“ § 22. В чл. 92 ал. 4 се отменя. § 23. В чл. 93, ал. 1 и 2, в основния текст думите „чл. 92, ал. 3 и 4“ се заменят с „чл. 92, ал. 3“. § 24. В чл. 94, ал. 2 след думите „чл. 97а, ал. 1 и 2“ се поставя запетая и се добавя „чл. 97г“. § 25. В чл. 96 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 и в ал. 2, т. 1 думите „от 51 130 евро“ се заличават. 2. Създава се ал. 7: „(7) Националният праг за годишния оборот в страната е, както следва: 1. 60 000 евро от 1 януари 2027 г.; 2. 70 000 евро от 1 януари 2028 г.; 3. 75 000 евро от 1 януари 2029 г.“ § 26. Създава се чл. 97г: „Задължение за регистрация при облагаеми доставки, свързани със земя и сгради Чл. 97г. (1) На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната в рамките на една календарна година, на: 1. нови сгради или на части от тях, на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях; 2. прехвърляне на правото на собственост или учредяването или прехвърлянето на право на строеж върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията. (2) За лицата по ал. 1 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация до Националната агенция за приходите не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставка по ал. 1 става изискуем, като данъчната основа на извършената доставка подлежи на облагане с данък. (3) Лице, регистрирано на основание на този член, има всички права и задължения на регистрирано по чл. 96 лице, с изключение на ограниченията, предвидени в този закон. (4) Алинея 1 се прилага от физически лица само когато действат като данъчно задължено лице в рамките на независима икономическа дейност.“ § 27. В чл. 99 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 след думите „с което се надхвърли посоченият праг“ се добавя „по ал. 2“. 2. В ал. 7 и 8 думите „чл. 15а, ал. 6 или“ се заличават. § 28. В чл. 102 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3, т. 2 думите „са отпаднали основанията за регистрация“ се заменят със „са налице основания за задължителна дерегистрация или е налице право за дерегистрация по избор“. 2. В ал. 6, в изречение първо думите „по реда на чл. 116“ се заличават, думите „чл. 113“ се заменят с „чл. 120а“ и изречение трето се заличава. 3. В ал. 7 изречение второ се заличава. 4. В ал. 8 думите „и го отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издаден“ се заличават. 5. В ал. 9, в изречение първо след думата „данък“ се добавя „за всяка извършена доставка по чл. 6, ал. 3, т. 3 и“ и изречение второ се заличава. 6. В ал. 12 думите „и е отразил първоначално издадената фактура и/или известие към нея в дневника за покупките по чл. 124, ал. 1, т. 1 в срока по чл. 72, ал. 1“ се заличават. § 29. В чл. 103, т. 2 след думите „чл. 96, ал. 3 и 4“ се добавя „и чл. 97г“. § 30. В чл. 107, т. 3 буква „а“ се изменя така: „а) лицето подлежи на задължителна регистрация по реда на чл. 96 или са налице условията на чл. 108, ал. 5;“. § 31. В чл. 108 се правят следните допълнения: 1. В ал. 4 се създават т. 3 и 4: „3. данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 2, не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на страната през текущата и през предходната календарна година, независимо че за текущата или за предходната календарна година годишният му оборот в Съюза, определен по реда на чл. 168в, надвишава прага в Съюза; 4. данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 96, ал. 3, не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на страната през текущата и през предходната календарна година.“ 2. В ал. 6 след думите „на основание ал. 1, т. 1“ се добавя „и ал. 4, т. 3 и 4“. § 32. В чл. 112 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Данъчните документи се издават на хартиен носител ръчно или автоматизирано или в електронна форма.“ 2. Създават се ал. 4 и 5: „(4) Фактура и/или известие към фактура в електронна форма е: 1. структурирана електронна фактура и/или структурирано електронно известие към фактура по чл. 120а; 2. електронна фактура и/или електронно известие към фактура, издадени в електронен формат, различен от този на структурираната електронна фактура и/или структурираното електронно известие към фактура по т. 1. (5) Структурираните електронни фактури и структурираните електронни известия към фактури по чл. 120а могат да се издават чрез софтуер за издаване на структурирани електронни фактури през стандартизираната мрежа за сигурен обмен на електронни фактури по чл. 120а, ал. 2 или чрез Националния портал за структурирано електронно фактуриране по чл. 120в.“ § 33. В чл. 113 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4 думите „5 дни“ се заменят с „10 дни“. 2. Създават се ал. 16 - 22: „(16) Доставчик - регистрирано по този закон лице, установено на територията на страната, за извършени доставки с място на изпълнение на територията на страната, включително за получени авансови плащания по такива доставки, издава задължително данъчен документ по чл. 120а, когато получателят е лице, установено на територията на страната, и е данъчно задължено лице, данъчно незадължено юридическо лице или държавата, държавен или местен орган. За вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция и/или услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка или авансовите плащания, свързани с тях, данъчният документ може да не се издава като структурирана електронна фактура или структурирано електронно известие към такава фактура. (17) Алинея 16 се прилага и от доставчик, нерегистрирано по този закон лице, установено на територията на страната, за доставки с получател - държавата, държавен или местен орган. (18) Регистрирано по този закон лице, което не е установено на територията на страната, за извършени доставки с място на изпълнение на територията на страната, включително за получени авансови плащания по такива доставки, издава задължително данъчен документ по чл. 112, като не прилага ал. 16. (19) В случаите по ал. 6 доставчик - регистрирано по този закон лице, установено на територията на страната, издава структурирани електронни фактури за доставките с място на изпълнение на територията на страната, включително за получени авансови плащания по такива доставки, с получател, установен на територията на страната. (20) При техническа недостъпност до софтуера за издаване на структурирани електронни фактури и/или до стандартизираната мрежа за сигурен обмен на електронни фактури, и/или до Националния портал на Националната агенция за приходите, дължаща се на технически срив, непреодолима сила или технически проблем, структурираните електронни фактури се съставят в офлайн режим в структуриран електронен формат, отговарящ на техническите изисквания, определени с наредбата по чл. 120а, ал. 9. В тези случаи не се допуска издаването на фактури на хартиен носител или в неструктуриран електронен формат (PDF). (21) След отстраняване на техническата недостъпност или отпадане на причините за непреодолимата сила данъчно задълженото лице е длъжно да издаде съставената по ал. 20 структурирана електронна фактура и/или структурирано електронно известие към фактура чрез предаването им към получателя по реда на чл. 120а – 120г в следните срокове: 1. до 7 работни дни от официалното съобщение за отстраняване на срива в националната информационна система; 2. до 1 работен ден от възстановяване на техническата изправност при данъчно задълженото лице. (22) Обстоятелствата по ал. 20 и 21 и начинът на тяхното удостоверяване се определят с наредбата по чл. 120а, ал. 9.“ § 34. В чл. 114 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава т. 16: „16. номерата на банковите сметки, платежните сметки или други идентификатори, които недвусмислено идентифицират сметките на доставчика, по които е получено или се очаква плащане.“ 2. В ал. 3 думите „чл. 141 2006/112/ЕО“ се заменят с „тристранна операция“. 3. В ал. 9 след думите „електронни известия към фактури“ се поставя запетая, добавя се „с изключение на случаите по чл. 113, ал. 16 и 17“ и се поставя запетая. § 35. В чл. 115 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думите „данъчната основа на доставка“ се поставя запетая и се добавя „при поправка на погрешно издадена фактура или известие към фактура“. 2. В ал. 3 след думите „намаление на данъчната основа“ се поставя запетая и се добавя „анулиране на документи по чл. 116, ал. 4“. § 36. В чл. 116 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 4 и 5 се изменят така: „(4) Когато погрешно издадени документи са включени в подадена справка-декларация по чл. 125, ал. 1 на доставчика или получателя, за анулирането се съставя кредитно известие, което съдържа: 1. основанието за анулирането; 2. номера и датата на документа, който се анулира. (5) Всички екземпляри на анулираните документи на хартиен носител се съхраняват при издателя, а отчитането им от доставчика и от получателя се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.“ 2. В ал. 7 думите „на компетентната териториална дирекция“ се заменят със „за приходи на централния бюджет“. 3. Създават се ал. 9 и 10: „(9) Погрешно издаден документ по чл. 120а се анулира без издаване на кредитно известие най-късно до 5-о число на месеца, следващ данъчния период на издаването на този документ, преди подаване на декларацията по чл. 125, ал. 1. Информацията за анулирането се изпраща по електронен път към информационната система на Националната агенция за приходите в момента на извършването му, по ред, определен в наредбата по чл. 120а, ал. 9. (10) В случаите по чл. 113, ал. 16 и 17 за погрешно съставени документи за доставки се смятат фактури и известия към тях, които не отговарят на условията на чл. 120а.“ § 37. В чл. 117а се правят следните изменения: 1. Алинея 3 се отменя. 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Всички екземпляри на анулираните протоколи се съхраняват при издателя, а отчитането им от издателя се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.“ § 38. В чл. 118 ал. 24 се изменя така: „(24) Когато се издава фактура за доставка на горива, отчетена чрез ЕСФП, и по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с платежна карта или с други заместващи парите платежни средства, фактурата се издава задължително от ЕСФП под формата на разширен фискален бон в момента на извършване на продажбата. В тези случаи не се прилага разпоредбата на чл. 113, ал. 4 и 13.“ § 39. Член 120 се отменя. § 40. В част шеста се създава глава единадесета „а“ с чл. 120а – 120д: „Глава единадесета „а“ Изисквания за структурираните електронни фактури и структурираните електронни известия към такива фактури Структурирана електронна фактура и/или структурирано електронно известие към фактура Чл. 120а. (1) Структурирана електронна фактура и/или структурирано електронно известие към фактура е фактура и/или известие, които съдържат информацията, изисквана по този закон, и отговарят на изискванията на европейския стандарт за електронното фактуриране и на списъка на видовете синтаксис съгласно Директива 2014/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно електронното фактуриране при обществените поръчки (ОВ, L 133/1 от 6 май 2014 г.), който позволява тяхната автоматична и електронна обработка. (2) Структурираната електронна фактура и/или структурираното електронно известие към фактура се издават, предават и получават в структуриран електронен формат, който позволява автоматичната им електронна обработка в рамките на стандартизирана мрежа за сигурен обмен на електронни фактури. (3) Свързването с мрежата за сигурен обмен на електронни фактури се осъществява чрез точка за достъп, предоставена от оторизиран доставчик на услуги и софтуер за фактуриране. (4) Структурираната електронна фактура и/или структурираното електронно известие към фактура могат да бъдат издадени от данъчно задължено лице чрез собствен софтуер, софтуер, предоставен от доставчик на услуги на структурирано електронно фактуриране или Националния портал на Националната агенция за приходите. (5) Структурираната електронна фактура или структурираното електронно известие към фактура се считат за издадени в момента на предаването им към получателя. (6) Издаването на структурирана електронна фактура или структурирано електронно известие към фактура не е обвързано с изискване за приемане от страна на получателя. (7) Изменение на данъчната основа по чл. 115, ал. 1 - 4, 6 и 7 на издадена структурирана електронна фактура задължително се извършва с издаване на структурирано електронно известие към такава фактура, което отговаря на изискванията по ал. 1. (8) За структурираното електронно известие се прилагат техническите изисквания и редът, определени с наредбата по чл. 120а, ал. 9. (9) Министърът на финансите, министърът на иновациите и дигиталната трансформация и министърът на икономиката, инвестициите и индустрията съвместно издават Наредба за техническите стандарти, обмена и дигиталната отчетност на електронни фактури. Наредбата се изготвя съвместно с Националната агенция за приходите и водещите браншови организации на разработчиците на софтуер. (10) С наредбата по ал. 9 се определят: 1. техническите изисквания за издаване, изпращане, пренос, доставка и получаване на структурирани електронни фактури в съответствие със стандарт БДС EN 16931; 2. задължителните минимални реквизити и техническите елементи на данните (структура на електронните записи), подавани автоматично към информационната система на Националната агенция за приходите; 3. условията, редът и техническите изисквания за сигурност на програмните интерфейси (API), оперативна съвместимост и сертифициране на собствения софтуер на лицата; 4. редът за функциониране и обмен на документи през Националния портал; 5. условията и редът за акредитация на доставчиците на услуги за структурирано електронно фактуриране. (11) Одобряваната с наредбата по ал. 9 стандартизирана мрежа за сигурен обмен на електронни фактури задължително отговаря на следните изисквания: 1. съответствие с Директива 2014/55/ЕС относно електронното фактуриране при обществените поръчки; 2. технологична архитектура, базирана на CEF eDelivery, с прилагане на профила на транспортния протокол AS4; 3. децентрализиран модел на управление с участието на акредитираните доставчици (четириъгълен или петъгълен пазарен модел); 4. поддръжка на европейския стандарт за семантичен модел EN 16931 чрез осигуряване на пълен автоматичен обмен във форматите XML UBL 2.1 и CII. Национален регистър на електронните адреси за получаване на фактури Чл. 120б. (1) Националната агенция за приходите съвместно с Министерството на иновациите и дигиталната трансформация създава и поддържа публичен Национален регистър, който съдържа електронните адреси за получаване на фактури, акредитираните доставчици на услуги за издаване на електронни структурирани фактури и сертифицираните софтуери на лицата. (2) Всяко данъчно задължено, установено на територията на страната, регистрирано по този закон лице, е длъжно в 7-дневен срок от регистрацията си по този закон да декларира в регистъра по ал. 1 адрес на точката за достъп за получаване на структурирани електронни фактури. Данъчно задължените лица по чл. 113, ал. 17 са длъжни в 7-дневен срок преди извършване на първа доставка да декларират в регистъра по ал. 1 електронния си адрес за получаване на структурирани електронни фактури. (3) Декларираните адреси могат да бъдат: 1. адрес на национален портал за електронно фактуриране - за лица, които не използват специализиран софтуер и приемат документи директно през портала; 2. точка за достъп в стандартизирана мрежа за сигурен обмен на електронни фактури по чл. 120а, ал. 11 - за лица, които използват софтуер, предоставен от доставчик на услуги на структурирано електронно фактуриране, и обменят документи в реално време на основата на общия европейски стандарт чрез автоматизирана връзка между своите счетоводни софтуери; 3. адрес на система за електронен обмен на данни – за лица със собствен софтуер. (4) Подаването на информация по ал. 2 към регистъра се извършва по електронен път с квалифициран електронен подпис или чрез средство за електронна идентификация. (5) Доставчикът е длъжен да изпрати структурираната електронна фактура или структурираното електронно известие към фактура точно и единствено към адреса, посочен в регистъра за съответния получател. Изпращането на структурираната електронна фактура или структурираното електронно известие към фактура към несъответстващ или произволно избран адрес се счита за неиздаване на електронна фактура или известие по смисъла на този закон и не възниква право на приспадане на данъчен кредит. (6) Доставчикът е длъжен да провери валидността на електронния адрес на получателя в регистъра преди изпращане на фактурата. Липсата на валиден адрес в регистъра не освобождава изпращача от отговорност за издаване на фактура. (7) Всеки получател – регистрирано по този закон лице, е длъжен да приема и обработва насочените към него структурирани електронни фактури единствено чрез адреса за получаване по ал. 3, който е избрал и обявил в Националния регистър за електронно адресиране. (8) Промяна на избрания адрес за получаване по ал. 2 в регистъра се заявява от получателя по електронен път и влиза в сила от момента на вписването ѝ в регистъра. Национален портал за структурирано електронно фактуриране Чл. 120в. (1) Националната агенция за приходите осигурява Национален портал за структурирано електронно фактуриране. (2) Данъчно задължените лица по чл. 113, ал. 16 и 17 могат да генерират, издават и получават структурирани електронни фактури чрез Националния портал. (3) Обменът, изпращането и автоматичната доставка на структурирани електронни фактури от портала към получателите се извършват въз основа на декларирания адрес в регистъра по чл. 120б, ал. 2 по ред и начин, определени с наредбата по чл. 120а, ал. 9. Обмен на структурирани електронни фактури Чл. 120г. Обменът, изпращането и автоматичната доставка на структурирани електронни фактури от доставчик, който не прилага чл. 120в, се извършват по електронен път, като софтуерът на доставчика насочва документа към декларирания адрес на получателя в регистъра по чл. 120б, ал. 1. Цифрово отчитане на издадени структурирани електронни фактури Чл. 120д. (1) Данните, определени в наредбата по чл. 120а, ал. 9, се предават към Националната агенция за приходите в момента на издаване на структурираната електронна фактура или структурираното електронно известие към фактура за всяка отделна доставка от задълженото лице. (2) В случай на самофактуриране данните по ал. 1 се предават от доставчика по доставката не по-късно от 5 дни след издаване на фактурата. (3) При издаване или получаване на фактура чрез Националния портал данните се изпращат автоматично към информационната система на Националната агенция за приходите в същия момент.“ § 41. В чл. 121, ал. 3 думите „и 120“ и запетаята след тях се заличават. § 42. В чл. 123 се правят следните изменения: 1. Алинеи 5 и 6 се отменят. 2. В ал. 10 думите „50 000 лв.“ се заменят с „25 000 евро“. § 43. В чл. 124 се правят следните изменения: 1. Алинеи 1 - 6 се отменят. 2. В ал. 9 думите „в дневника за продажбите, съответно“ се заличават. § 44. В чл. 125 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) За всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация с определен резултат.“ 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Регистриранo лице по този закон има задължение за попълване на VIES-декларация, когато е извършило за данъчния период: 1. вътреобщностни доставки на стоки; 2. доставка на стоки като посредник в тристранна операция; 3. доставка на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка; 4. прехвърляне на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка под режим складиране на стоки до поискване по чл. 15а, ал. 1, настъпила промяна по чл. 15а, ал. 4 и 5 или корекция на грешно посочен идентификационен номер по ДДС на лицето, за което стоките са предназначени.“ 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Националната агенция за приходите предоставя на разположение на всяко регистрирано по този закон лице предварително генериран проект на справка-декларация за всеки данъчен период.“ 4. В ал. 5 думите „и отчетните регистри по ал. 3“ се заличават. 5. В ал. 7 думите „и отчетните регистри по ал. 3“ и думите „и чл. 126, ал. 4, 7 и 8“ се заличават. 6. В ал. 13 навсякъде думите „и отчетните регистри по ал. 3“ се заличават. 7. Създават се ал. 15 - 22: „(15) Проектът по ал. 3 се генерира автоматично от Националната информационна система въз основа на събрани от Националната агенция за приходите данни от: 1. всички издадени и получени структурирани електронни фактури и известия към тях по чл. 120а; 2. митническите декларации за внос и износ. (16) При автоматичното генериране в проекта по ал. 3 на данни за начислен данък върху добавената стойност в съответните клетки, въз основа на структурираните електронни фактури и известия към тях по чл. 120а и митническите декларации за износ, издадени от лицето, националната информационна система включва сумите в клетките с начислен данък. (17) При автоматичното генериране в проекта по ал. 3 на данни за данъчния кредит, в съответните клетки, въз основа на всички издадени към лицата по чл. 113, ал. 16 и 17, структурирани електронни фактури и известия към тях и митническите декларации за внос, Националната информационна система включва сумите в клетките за право на пълен данъчен кредит на проекта по ал. 3. (18) Националната агенция за приходите е длъжна да осигури достъп до предварително генерирания проект по ал. 3 по електронен път чрез Националната информационна система не по-късно от 2-ро число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. (19) Регистрираните лица по този закон имат задължение да попълват в проекта на справка-декларацията по ал. 3 данните за: 1. доставки, за които лицата не са задължени да издават структурирани електронни фактури по чл. 113; 2. отчети по чл. 119; 3. начислен данък с протоколи по чл. 117; 4. решения по чл. 19б от Закона за митниците, с които се установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания. (20) Регистрираните лица по този закон имат право да попълват в проекта на справка-декларацията по ал. 3 данните за: 1. упражняване на право на данъчен кредит с протоколи по чл. 117; 2. получени доставки без право на данъчен кредит или без данък. (21) За определяне на резултата по справка-декларацията за съответния период регистрираното лице има право да коригира, добавя или изтрива данни в генерирания от Националната агенция за приходите проект до датата на подаване на справката-декларация по ал. 1. (22) Съдържанието на информацията/данните и начинът за нейното/тяхното отразяване в справка-декларацията, начинът на коригиране, добавяне или изтриване на данни в проекта на справка-декларация от регистрираното лице се определят с наредбата по чл. 120а, ал. 9.“ § 45. В чл. 126 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1 - 4 се изменят така: „(1) Допуснати грешки в подадени декларации по чл. 125, ал. 1 и 2 вследствие на неотразени, неиздадени, погрешно издадени или погрешно отразени документи се коригират по реда на ал. 2 или 3. (2) Грешките, установени до изтичането на срока за подаване на декларациите по чл. 125, ал. 1 и 2, се поправят, като лицето извърши необходимите корекции по чл. 125, ал. 21 и подаде отново декларациите. (3) Извън случаите по ал. 2 грешки се поправят в един от следващите 12 данъчни периода, следващи периода, през който е допусната грешката, като лицето доставчик или получател извърши необходимите корекции и подаде отново декларациите по чл. 125, ал. 1 и 2 за периода, през който грешката е допусната. Редът и условията се определят с наредбата по чл. 120а, ал. 9. (4) Лице, на което е прекратена регистрацията по този закон, уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за допуснати грешки в подадени декларации по чл. 125, ал. 1 и 2. Корекциите се извършват след издаване на разрешение от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, с подаване на нова декларация за съответния период в 14-дневен срок от получаване на разрешението.“ 2. В ал. 5 и 6 думата „писмено“ се заличава. 3. В ал. 7 думите „и отчетни регистри по чл. 124“ се заличават. 4. Алинеи 8 и 9 се изменят така: „(8) Когато преди датата на прекратяване на регистрацията на лицето е издаден данъчен документ с начислен данък за получено авансово плащане, ал. 6 се прилага след връщане на получателя, прихващане или уреждане по друг възмезден начин на дължимата сума във връзка с намалението на данъчната основа или за развалянето на доставката. (9) Лице, на което е прекратена регистрацията по този закон, при получаване на кредитно известие по чл. 126б, ал. 1 за намаление на данъчната основа и начисления данък по доставка, за която е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по издаден данъчен документ с начислен данък преди датата на прекратяване на регистрацията му, уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок след получаване на кредитното известие, която издава разрешение за подаване на справка-декларация.“ 5. В ал. 10, в изречение първо думата „писмено“ и изречение второ се заличават. 6. Създава се ал. 11: „(11) В 14-дневен срок от получаване на разрешението по ал. 8 - 10 лицето съставя съответните документи и/или подава справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 за периода, през който е издаден съответният документ, по ред, определен с наредбата по чл. 120а, ал. 9.“ § 46. В чл. 126а, ал. 2, т. 6 думата „лева“ се заменя с „евро“. § 47. В чл. 126б се правят следните изменения: 1. В ал. 5 думите „дневника за продажби и“ се заличават. 2. В ал. 7 думите „дневника за продажби и“ се заличават. 3. В ал. 8 и 9 думите „и отчетните регистри по чл. 124“ се заличават и думите „51 130 евро“ се заменят с „националния праг съгласно чл. 96, ал. 7“. 4. В ал. 11 изречение първо се изменя така: „В случаите на ал. 9 доставчикът, регистрирано по този закон лице с квалифициран електронен подпис чрез електронна услуга, предоставена от Националната агенция за приходите, може да получи информация за упражнено от получателя право на приспадане на данъчен кредит по издадена фактура.“ § 48. В чл. 131, ал. 1 т. 1 се изменя така: „1. да преведе дължимия данък по продажбата в държавния бюджет по сметка за приходи на централния бюджет на Националната агенция за приходите;“. § 49. В чл. 132а, ал. 1 думите „регистрирано по чл. 100, ал. 1“ се заменят с „регистрирано по чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1“ и думите „лицето има право да се регистрира по този закон“ се заменят с „лицето има право да се регистрира по чл. 100, ал. 1“. § 50. В чл. 143 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 т. 3 се изменя така: „3. друго данъчно задължено лице, за която доставка лицето прилага режим за малки предприятия по глава двадесет и първа „б“, или друго данъчно задължено лице, за която доставка лицето прилага освобождаването за малките предприятия, предвидено в член 284 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, в държавата членка на изпращане или транспортиране на стоките, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство;“. 2. В ал. 3 се създава т. 3: „3. произведения на изкуството, доставени им от данъчно задължени лица, които не са дилъри.“ § 51. В чл. 151б, ал. 7, т. 3 думите „в отчетния регистър по чл. 124, ал. 1, т. 2 и“ се заличават. § 52. В чл. 151в се правят следните изменения: 1. В ал. 2, т. 2 думите „в дневника за продажбите“ се заличават. 2. В ал. 3 думите „в дневника за продажби и“ се заличават. § 53. В чл. 152 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 и 4 думите „които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в Европейския съюз“ и запетаята пред тях се заличават. 2. В ал. 6 т. 2 се изменя така: „2. държава членка по идентификация е държавата членка, в която данъчно задълженото лице, неустановено на територията на Европейския съюз, е избрало да се регистрира за извършвани доставки на услуги с получатели - данъчно незадължени лица;“. § 54. В чл. 154, ал. 3 се правят следните допълнения: 1. В т. 1 след думите „интернет страница на лицето“ се поставя запетая и се добавя „ако има такава“. 2. В т. 4 след думата „банкова“ се добавя „или друга платежна“. § 55. В чл. 156 се правят следните изменения: 1. В ал. 3: а) в т. 1 думите „страници на лицето“ се заменят със „страница на лицето, ако има такава“; б) точка 2 се изменя така: „2. банкова или платежна сметка с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number – IBAN) на лицето в евро.” § 56. В чл. 157а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 1 думите „за данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държава членка, включително в страната“ се заменят със „с получател - данъчно задължено или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва, или друго данъчно незадължено лице“. 2. В ал. 5: а) в т. 1 думите „страници на лицето“ се заменят със „страница на лицето, ако има такава“; б) точка 3 се изменя така: „3. банкова или платежна сметка с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number – IBAN) на лицето в евро.“ 3. В ал. 7: а) в т. 1 след думата „уебсайтове“ се поставя запетая, добавя се „ако има такива“ и се поставя запетая; б) в т. 3 след думата „банкова“ се добавя „или друга платежна“ и думите „в българска банка или клон на чуждестранна банка в Република България“ се заличават. § 57. Глава двадесета с чл. 164, 165, 166 и 167 се отменя. § 58. В чл. 167а, т. 2 думите „50 000 лв.“ се заменят с „25 000 евро“. § 59. В чл. 168в се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 2 се изменя така: „2. доставки по глава трета и други доставки, за които се прилага нулева ставка или освобождаване с право на приспадане на данъчен кредит;“ б) в т. 5 след думите „недвижими имоти“ се добавя „и други свързани с недвижими имоти доставки, освободени по чл. 45“. 2. Алинеи 6 и 7 се отменят. § 60. В чл. 168г в ал. 1 т. 3 се изменя така: „3. доставки по глава трета и други доставки, за които се прилага нулева ставка или освобождаване с право на приспадане на данъчен кредит.“ § 61. В чл. 168д, ал. 2 думите „на 51 130“ се заменят със „съгласно чл. 96, ал. 7“. § 62. В чл. 168ж, ал. 16 изречение второ се изменя така: „Когато в срока по ал. 8 е получен отказ от компетентен орган на държава членка, посочена в предварителното заявление, отказът се връчва на лицето.“ § 63. В чл. 168з се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4: а) в т. 1 думите „първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие“ се заменят с „последният ден на тримесечието“; б) в т. 2 думите „първият ден на втория“ се заменят с „последният ден на първия“. 2. В ал. 5 думите „от тази“ се заменят с „от следващата“. 3. В ал. 7: а) изречение второ се изменя така: „При прекратяване на прилагането на режима в страната органът по приходите издава акт, който подлежи на обжалване по реда на дял трети от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; б) създава се изречение трето: „При прекратяване на прилагането на режима в друга държава членка полученото уведомление за прекратяване се връчва на лицето.“ § 64. В чл. 168и се правят следните изменения: 1. В ал. 3: а) в т. 1 думите „първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие“ се заменят с „последният ден на тримесечието“; б) в т. 2 думите „първият ден на втория“ се заменят с „последният ден на първия“. 2. В ал. 8 думите „От датата“ се заменят с „На датата“ и думите „от тази“ се заменят с „от следващата“. § 65. В чл. 168л, ал. 5 се създава изречение второ: „Когато датата на първоначалното предварително заявление и датата, на която лицето е регистрирано в страната по чл. 168ж, са в различни календарни тримесечия, в срока по ал. 2 се подават отделни отчети за реализираните обороти по календарни тримесечия, обхващащи периода от датата, на която е подадено първоначалното предварително заявление за регистрация, до края на календарното тримесечие, през което лицето е регистрирано в страната по чл. 168ж.“ § 66. В чл. 169, ал. 1, т. 4 думите „чл. 96, 97а, 99“ се заменят с „чл. 96, 97а, 97г, 99“. § 67. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 5 думите „400 лв.“ се заменят с „200 евро“. 2. Създава се ал. 16: „(16) За доставки, които са освободени от данък върху добавената стойност по силата на чл. 20 от Регламент (ЕС) 2025/1106 на Съвета от 27 май 2025 година за създаване на Инструмента „Мерки за сигурността на Европа чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“ (Инструмент SAFE) (OВ, L 2025/1106 от 28 май 2025 г.), се прилага нулева ставка на данъка по ред, определен в правилника за прилагане на закона.“ § 68. В чл. 174 се правят следните изменения: 1. В заглавието думата „междуправителствени“ се заменя с „международни“. 2. В ал. 1 основният текст се изменя така: „Начисленият данък по доставки се възстановява, когато за доставките не е приложена нулевата ставка на данъка по чл. 173, ал. 6 и получатели са:“. § 69. В чл. 176в навсякъде думите „25 000 лв.“ се заменят с „12 500 евро“. § 70. В чл. 178, ал. 1 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 250 до 2500 евро“, след думата „санкция“ се добавя „в размер от 500 до 5000 евро“ и думите „в размер от 500 до 5000 лв.“ и запетаята пред тях се заличават. § 71. В чл. 179, ал. 1 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 250 до 5000 евро“, след думата „санкция“ се добавя „в размер от 500 до 10 000 евро“ и думите „в размер от 500 до 10 000 лв.“ и запетаята пред тях се заличават. § 72. В чл. 180 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба в размер на неначисления данък, но не по-малко от 250 евро - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 евро - за юридическите лица и едноличните търговци. При повторно нарушение размерът на глобата е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 евро, или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1000 евро.“ 2. В ал. 3 след думата „глобата“ се добавя „е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 100 евро, а при повторно нарушение – не по-малко от 200 евро“, думите „200 лв.“ се заменят с „200 евро“ и думите „400 лв.“ се заменят с „400 евро“. 3. В ал. 4 след думата „глобата“ се добавя „е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 200 евро, а при повторно нарушение – не по-малко от 400 евро“, думите „400 лв.“ се заменят с „400 евро“ и думите „800 лв.“ се заменят с „800 евро“. § 73. В чл. 180а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „глоба“ се добавя „в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 25 евро“ и думите „50 лв.“ се заменят с „50 евро“. 2. В ал. 3 след думата „глобата“ се добавя „е в размер до 2 на сто от данъка, но не по-малко от 15 евро“ и думите „25 лв.“ се заменят с „25 евро“. 3. Алинея 4 се отменя. 4. Алинея 5 се изменя така: „(5) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 размерът на глобата е 20 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 250 евро, или имуществената санкция е 20 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 500 евро, а в случаите по ал. 4 – глобата е в размер от 100 до 300 евро, съответно имуществената санкция е в размер от 200 до 600 евро.“ § 74. В чл. 180б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „глоба“ се добавя „в размер 25 на сто от неначисления данък или данъка в по-малък размер, но не по-малко от 150 евро“ и думите „250 лв.“ се заменят с „250 евро“. 2. В ал. 2 след думата „глобата“ се добавя „е двукратният размер на неначисления данък, но не по-малко от 2500 евро“ и думите „5000 лв.“ се заменят с „5000 евро“. § 75. В чл. 181 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 250 евро до 5000 евро“ и думите „500 до 10 000 лв.“ се заменят с „500 до 10 000 евро“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 500 до 10 000 евро или имуществената санкция е в размер от 1000 до 20 000 евро.“ § 76. В чл. 181а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 250 до 5000 евро“, след думата „санкция“ се добавя „в размер от 500 до 10 000 евро“ и думите „в размер от 500 до 10 000 лв.“ и запетаята пред тях се заличават. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 500 до 10 000 евро или имуществената санкция е в размер от 1000 до 20 000 евро.“ § 77. В чл. 181б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 375 до 2500 евро“, след думата „санкция“ се добавя „в размер от 750 до 3750 евро“ и думите „в размер от 500 до 5000 лв.“ и запетаята пред тях се заличават. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 750 до 5000 евро или имуществената санкция е в размер от 1500 до 7500 евро.“ § 78. В чл. 181в се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 75 до 500 евро“, след думата „санкция“ се добавя „в размер от 150 до 750 евро“ и думите „в размер от 100 до 1000 лв.“ и запетаята пред тях се заличават. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 150 до 1000 евро или имуществената санкция е в размер от 300 до 1500 евро.“ § 79. Член 181в се отменя. § 80. В чл. 181г се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 375 до 2500 евро“, след думата „санкция“ се добавя „в размер от 750 до 3750 евро“ и думите „в размер от 500 до 5000 лв.“ и запетаята пред тях се заличават. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 750 до 5000 евро или имуществената санкция е в размер от 1500 до 7500 евро.“ § 81. В чл. 181д се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 375 до 2500 евро“, след думата „санкция“ се добавя „в размер от 750 до 3750 евро“ и думите „в размер от 500 до 5000 лв.“ и запетаята пред тях се заличават. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 750 до 5000 евро или имуществената санкция е в размер от 1500 до 7500 евро.“ § 82. В чл. 181е се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „от 500 до 10 000 лв.“ се заменят с „от 250 до 5000 евро“. 2. В ал. 2 думите „от 1000 до 20 000 лв.“ се заменят с „от 500 до 10 000 евро“. § 83. В чл. 182 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „отчетните регистри“ и „дневника за продажбите“ се заменят със „справка-декларацията“, а след думата „глоба“ се добавя „в размер на неначисления данък или на посочения данък в неотразения документ, но не по-малко от 500 евро“ и думите „1000 лв.“ се заменят с „1000 евро“. 2. В ал. 2 след думата „глобата“ се добавя „е в размер 25 на сто от неначисления данък или на посочения данък в неотразения документ, но не по-малко от 125 евро“ и думата „250 лв.“ се заменя с „250 евро“. § 84. Създава се чл. 182а: „Чл. 182а. Регистрирано лице, което не е издало фактура по чл. 120а, се наказва с глоба в размер на неначисления данък, но не по-малко от 750 евро – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 1500 евро.“ § 85. В чл. 183 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „глоба“ се добавя „в размер на посочения в документа данък, но не по-малко от 500 евро“ и думата „1000 лв.“ се заменя с „1000 евро“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е двукратният размер на посочения в документа данък, но не по-малко от 1000 евро, или имуществената санкция е двукратният размер на посочения в документа данък, но не по-малко от 5000 евро.“ § 86. В чл. 184 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 500 до 5000 евро“, след думата „санкция“ се добавя „в размер от 1000 до 10 000 евро“ и думите „в размер от 1000 до 10 000 лв.“ и запетаята пред тях се заличават. 2. В ал. 2 след думата „глобата“ се добавя „в размер от 1000 до 10 000 евро“ и думите „от 5000 до 20 000 лв.“ се заменят с „от 5000 до 20 000 евро“. § 87. В чл. 185 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „200 до 1000 лв.“ се заменят със „100 до 500 евро“ и думите „1000 до 4000 лв.“ се заменят с „500 до 2000 евро“. 2. В ал. 2 думите „600 до 2000 лв.“ се заменят с „300 до 1000 евро“ и думите „6000 до 20 000 лв.“ се заменят с „3000 до 10 000 евро“. 3. В ал. 3 думите „200 до 1000 лв.“ се заменят със „100 до 500 евро“. 4. В ал. 4 думите „400 до 2000 лв.“ се заменят с „200 до 1000 евро“ и думите „2000 до 8000 лв.“ се заменят с „1000 до 4000 евро“. 5. В ал. 5 думите „1200 до 4000 лв.“ се заменят с „600 до 2000 евро“ и думите „12 000 до 40 000 лв.“ се заменят с „6000 до 20 000 евро“. 6. В ал. 6 думите „10 лв.“ се заменят с „5 евро“. § 88. В чл. 185а се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „1000 до 3000 евро“ и думите „5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“. 2. В ал. 2 думите „2000 до 6000 лв.“ се заменят с „2000 до 6000 евро“ и думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 20 000 евро“. § 89. В чл. 185б се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „1000 до 3000 евро“ и думите „5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „5000 до 10 000 евро“. 2. В ал. 2 думите „2000 до 6000 лв.“ се заменят с „2000 до 6000 евро“ и думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „10 000 до 20 000 евро“. § 90. В чл. 186 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 3 и 4 се изменят така: „(3) При прилагане на принудителната административна мярка по ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията, включително когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от трето лице, ако това трето лице знае, че обектът ще бъде запечатан. Националната агенция за приходите оповестява на своята интернет страница списъци на подлежащите на запечатване търговски обекти и тяхното местонахождение. Счита се, че лицето знае, когато на обекта е поставено трайно закрепено съобщение за запечатването и/или информацията за подлежащия на запечатване търговски обект и неговото местонахождение е оповестена на интернет страницата на приходната администрация. (4) Когато отстраняването е свързано със значителни затруднения за органите по приходите и/или със значителни разходи за лицето, постановилият запечатването орган може да разпореди стоките в обекта или обектите да бъдат оставени на отговорно пазене от лицето. Разпореждането не се отнася за стоките - предмет на нарушението по ал. 1, т. 2.“ 2. Създават се ал. 5 – 8: „(5) В случаите по ал. 3, когато стоките не са отстранени от лицето в указания срок, органът по приходите ги отстранява, като ги разполага пред обекта без задължение да ги пази и не носи отговорност за тяхното повреждане, похабяване или загуба, което е за сметка на лицето. (6) Принудителната административна мярка по ал. 1 се налага с наказателното постановление едновременно с административната санкция, мярката подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът не разпореди друго, и се прекратява по молба на административноотговорното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето. (7) Заплащането на наложената глоба или имуществената санкция по ал. 6 е независимо от обжалването. (8) Обжалването на принудителната административна мярка се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“ § 91. Член 187 се отменя. § 92. В чл. 189 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „не са търговци“ се добавя „в размер от 250 до 1000 евро“ и думите „в размер от 500 до 2000 лв.“ се заменят с „в размер от 500 до 2000 евро“. 2. В ал. 2 след думата „глоба“ се добавя „е в размер на невнесения данък, но не по-малко от 2000 евро“ и думите „4000 лв.“ се заменят с „4000 евро“. § 93. В чл. 190 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „500 до 2000 лв.“ се заменят с „500 до 2000 евро“. 2. В ал. 2 думите „1000 до 4000 лв.“ се заменят с „1000 до 4000 евро“. § 94. В чл. 191 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „500 до 2000 лв.“ се заменят с „500 до 2000 евро“. 2. В ал. 2 думите „1000 до 4000 лв.“ се заменят с „1000 до 4000 евро“. § 95. В чл. 191а се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „1000 до 2000 лв.“ се заменят с „500 до 1000 евро“ и думите „2000 до 5000 лв.“ се заменят с „1000 до 2500 евро“. 2. В ал. 2 думите „2000 до 4000 лв.“ се заменят с „1000 до 2000 евро“ и думите „5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „2500 до 5000 евро“. § 96. В чл. 192а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 250 до 1000 евро“ и думите „1000 до 4000 лв.“ се заменят с „500 до 2000 евро“. 2. В ал. 2 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 500 до 2500 евро“ и думите „2000 до 10 000 лв.“ се заменят с „1000 до 5000 евро“. § 97. Създава се чл. 192б: „Чл.192б. (1) На производител и/или разпространител на софтуер за структурирано електронно фактуриране, който поради технически пропуски или грешки в софтуерния код блокира автоматичното предаване на данни към Националната информационна система, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 евро – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 25 000 евро до 50 000 евро. (2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 10 000 до 20 000 евро, а на имуществената санкция е в размер от 50 000 до 100 000 евро.“ § 98. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1: а) в т. 9 думите „30 лв.“ се заменят с „30 евро“; б) създава се т. 12б: „12б. За целите на т. 11, 11а, 12, 12а физически лица от Европейския съюз се считат за установени в държавата членка по постоянен адрес, а физически лица от трети страни – в държавата по обичайно пребиваване;“ в) в т. 17 буква „а“ се изменя така: „а) плавателни съдове с дължина над 7,5 метра (с изключение на плавателните съдове, предназначени за плаване в открито море и превоз на пътници срещу заплащане, и на плавателни съдове, използвани за целите на търговски, промишлени или риболовни дейности, или за спасителни и помощни операции, или за крайбрежен риболов), за които е налице едно от следните условия:“; г) в т. 83, буква „б“ думата „лв.“ се заменя с „евро“. 2. В § 1а се създава т. 27: „27. Директива (ЕС) 2025/516 на Съвета от 11 март 2025 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на правилата за ДДС в ерата на цифровите технологии (OВ, L 2025/516 от 25 март 2025 г.).” ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 99. В Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 98 от 2013 г.; изм. и доп., бр. 104 и 109 от 2013 г., бр. 95 от 2015 г., бр. 98 от 2018 г. и бр. 18 и 52 от 2022 г.), в § 9, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби думите „31 декември 2026 г.“ се заменят с „30 юни 2030 г.“. § 100. В Закона за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит (обн., ДВ, бр. 18 от 2020 г.; изм., бр. 52 от 2022 г.), в § 65 от Преходните и заключителните разпоредби думите „31 декември 2026 г.“ се заменят с „30 юни 2030 г.“. § 101. За доставки, вътреобщностни придобивания и внос на отбранителни продукти или други продукти за целите на отбраната по силата на чл. 20 от Регламент (ЕС) 2025/1106 на Съвета от 27 май 2025 година за създаване на Инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“ (OВ, L 2025/1106, 28.05.2025 г.), извършени от 29 май 2025 г. до датата на влизане в сила на този закон, се прилага чл. 173, ал. 16. § 102. (1) Справка-декларацията, VIES-декларацията и отчетните регистри за данъчен период юни 2028 г. се подават по реда на чл. 124 и 125 в сила до 30 юни 2028 г. (2) За регистрираните лица, за които към 30 юни 2028 г. е започнала и не е завършила тримесечната процедура по приспадане на данък за възстановяване, процедурата продължава по реда на чл. 92, ал. 1. § 103. (1) Издадените фактури и справка-декларацията за последния данъчен период преди 1 юли 2028 г. се декларират и отчитат по досегашния ред на глава тринадесета. (2) Когато данъчното събитие по доставка е възникнало до 30 юни 2028 г. включително и данъчният документ за доставката се издава след 1 юли 2028 г., доставката се документира чрез издаване на структурирана електронна фактура, като се прилага глава единадесета „а“ от този закон. (3) Когато е получено цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъчното събитие за която настъпва след 1 юли 2028 г., регистрираното лице-доставчик документира доставката чрез издаване на структурирана електронна фактура, като посочва цялата данъчна основа за доставката. (4) В случаите по ал. 3 издадената преди 1 юли 2028 г. фактура се анулира по реда на чл. 116 в сила до 30 юни 2028 г. § 104. Регистрираните по Закона за данък върху добавената стойност лица към 1 януари 2028 г. са длъжни в срок до 30 юни 2028 г. да декларират по реда на чл. 120б, ал. 4 пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите електронния си адрес за получаване на структурирани електронни фактури за вписване в Националния регистър на електронните адреси за получаване на фактури. § 105. (1) Националната агенция за приходите осигурява на регистрираните по Закона за данък върху добавената стойност лица достъп до тестова среда на Националната информационна система за подаване на данни и Националния портал за структурирано електронно фактуриране за периода от 1 януари до 30 юни 2028 г. (2) Националната агенция за приходите осигурява функционирането на Националния регистър на електронните адреси за получаване на фактури по чл. 120б, ал. 1 считано от 1 януари 2028 г. (3) Националната информационна система за подаване на данни и националният портал за структурирано електронно фактуриране започват да функционират в реална среда от 1 юли 2028 г. § 106. Министърът на финансите, министърът на иновациите и дигиталната трансформация и министърът на икономиката, инвестициите и индустрията съвместно издават наредбата по чл. 120а, ал. 9 в срок до 1 юли 2027 г. § 107. Параграф 2 относно чл. 14, ал. 5 се прилага до 30 юни 2028 г. § 108. Параграф 44, т. 2 относно чл. 125, ал. 2, т. 4 се прилага до 30 юни 2029 г. § 109. Законът влиза в сила от 1 януари 2027 г. с изключение на: 1. Параграф 6, т. 2, § 7, т. 1, § 8, § 10 – 19, § 28, т. 2 – 4, т. 5 относно думите „и изречение второ се заличава“ и т. 6, § 32, § 33, § 34, § 35, т. 2, § 36, т. 1 и 3, § 37, т. 1, § 39 - 41, § 43 - 45, § 47, т. 1, т. 2, т. 3 относно думите „думите „и отчетните регистри по чл. 124“ се заличават“ и т. 4, § 51, § 52, § 73, т. 3, § 79, § 83, т. 1 относно думите „думите „отчетните регистри“ и „дневника за продажбите“ се заменят със „справка-декларацията“, § 97, § 102 и § 103, които влизат в сила от 1 юли 2028 г. 2. Параграф 84 относно чл. 182а, който влиза в сила от 1 януари 2029 г. 3. Параграф 5, § 27, т. 2 относно чл. 99, ал. 7 и 8 и § 42, т. 1 относно чл. 123, ал. 5 и 6, които влизат в сила от 1 юли 2029 г. Законът е приет от 52-ото Народно събрание на …………. 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ: МИХАЕЛА ДОЦОВА М О Т И В И към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИД на ЗДДС) е изготвен с цел въвеждане на изисквания, произтичащи от правото на Европейския съюз (ЕС), както и прецизиране на определени разпоредби на закона. В тази връзка са направени следните предложения за промяна: I. Предложения за промени, свързани с въвеждане в ЗДДС на изисквания, произтичащи от правото на ЕС 1. В съответствие с европейската правна рамка в проекта на ЗИД на ЗДДС се предлагат промени относно правилата за електронно фактуриране за вътрешни доставки на територията на страната. Предложените изменения реализират предоставената на държавите членки опция по чл. 218 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), като се създава правна възможност за въвеждане на задължително електронно фактуриране за местни доставки. 2. В проекта на ЗИД на ЗДДС се съдържат предложения във връзка с изпълнение на задължение за въвеждане в националното законодателство на разпоредби на Директива (ЕС) 2025/516 на Съвета от 11 март 2025 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на правилата за ДДС в ерата на цифровите технологии (Директива (ЕС) 2025/516) относно: 2.1. режим на складиране на стоки; 2.2. разширяване обхвата на доставките, които се улесняват от електронен интерфейс; 2.3. определяне на доставката на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на ЕС, като вътреобщностна дистанционна продажба. 3. В проекта на ЗИД на ЗДДС се съдържат предложения във връзка с изпълнение на задължение за въвеждане в националното законодателство на разпоредби, свързани с прилагането на Регламент (ЕС) 2025/1106 на Съвета от 27 май 2025 година за създаване на Инструмента „Мерки за сигурността на Европа чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“ (Регламент (ЕС) 2025/1106). 1. Предложения, свързани с въвеждане в ЗДДС на предоставената с Директива (ЕС) 2025/516 опция на държавите членки за въвеждане на правила за електронно фактуриране В проекта на ЗИД на ЗДДС се съдържат предложения за въвеждането на задължително дигитално отчитане в реално време чрез структурирани електронни фактури за вътрешните доставки. Дигитализацията на икономическите процеси и модернизирането на данъчната администрация изискват преминаване към съвременни, автоматизирани форми на отчетност. Основната причина за предлаганите изменения е въвеждането на задължително структурирано електронно фактуриране (e-invoicing) в реално време за доставки на територията на страната между данъчно задължени лица и публичния сектор. Настоящата система с хартиени или неструктурирани електронни фактури (като PDF) и последващо деклариране чрез месечни отчетни регистри (дневници за продажби и покупки) е остаряла. Тя създава административна тежест за бизнеса, забавя обработката на документите и оставя възможности за данъчни измами и закъсняло откриване на несъответствия. Предлаганите реформи целят да приведат националното законодателство в съответствие с европейските стандарти (Директива 2014/55/ЕС) и да положат основата за модерно, дигитално отчитане. Промените са изцяло хармонизирани с Директива 2014/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета. Те подготвят българската икономика за общоевропейската инициатива „ДДС в дигиталната ера“ (ViDA – VAT in the Digital Age). Директива (ЕС) 2025/516 цели модернизиране на системите за данък върху добавената стойност (ДДС) в ЕС чрез въвеждане на цифрови и стандартизирани процеси, които да намалят възможностите за данъчни измами, да улеснят трансграничната търговия и да оптимизират администрирането на ДДС. Според предложените правила електронното фактуриране ще се превърне в метод по подразбиране за фактуриране, а издаването на електронни фактури ще бъде задължително за всички сделки между предприятия, които трябва да бъдат докладвани на данъчната администрация. Фактурите се разделят строго на структурирани електронни фактури и други електронни формати. Задължително се изисква въвеждането на нови задължителни реквизити в тях, включително точни банкови или платежни сметки за проследимост на паричния поток. Задължението за структурирано електронно фактуриране обхваща всички доставки с място на изпълнение в страната, когато доставчикът е установен в България, а получателят е: ь Данъчно задължено лице (B2B трансакции); ь Данъчно незадължено юридическо лице; ь Държавата, държавните или местните органи (B2G трансакции). За вътреобщностни доставки (ВОД), тристранни операции или международни услуги по чл. 21, ал. 2 се запазва възможността за ползване на неструктурирани документи, за да не се нарушава оперативната съвместимост с чуждестранни контрагенти. Законопроектът детайлно урежда хипотезите на непреодолима сила или технически проблеми (както в системите на НАП, така и при самия търговец). Предлага се въвеждане на децентрализирана система за предаване/получаване на фактури. Създава се публична база данни под управлението на НАП и Министерството на иновациите и дигиталната трансформация. Всяка фирма е длъжна в 7-дневен срок от регистрацията си по ЗДДС да обяви официалния си дигитален адрес (през API, собствен софтуер или държавния портал). Доставчикът е длъжен юридически да изпрати фактурата точно и единствено на този адрес. Изпращането на произволен имейл или грешен адрес се третира като неиздаване на фактура и лишава купувача от данъчен кредит. Бизнесът ще може да издава фактури по три начина: чрез собствен софтуер, интегриран чрез API, чрез лицензирани (акредитирани) частни доставчици на фактуриране или чрез безплатния уеббазиран Национален портал за структурирано електронно фактуриране. Предлага се данните за всяка издадена фактура да се препращат към сървърите на НАП в момента на нейното цифрово генериране. При „самофактуриране“ (издаване на фактура от името на доставчика от страна на купувача) срокът за предаване на данните е до 5 дни. С отмяната на дневниците за покупки и продажби се въвежда изцяло нов работен процес. До 2-ро число на месеца НАП предоставя в електронния профил на фирмата автоматично генериран проект на справка-декларация. Системата сама попълва клетките за начислен данък и пълен данъчен кредит въз основа на обработените XML фактури и митнически декларации за внос/износ за изтеклия период. Търговците имат задължение да допълнят в проекта трансакциите, за които няма изискване за е-фактура (например отчети за продажби по чл. 119, протоколи по чл. 117). До датата на финалното подаване регистрираното лице има пълното право да коригира, добавя или изтрива данни в проекта, за да определи точния финален резултат. Предлагат се нови условия за приспадане на данък. Правото на данъчен кредит вече ще е пряко обвързано с притежаването на валидно издадена структурирана електронна фактура. Относно срока за упражняване на правото на данъчен кредит се предвижда, ако лицето не отрази данъка в месеца на възникване на правото, то може да го направи в рамките на следващите 12 данъчни периода (спрямо досегашните 12 месеца, но вече обвързано изцяло с автоматизирания проект на декларацията). Тъй като стабилността на държавния бюджет ще зависи изцяло от софтуерната свързаност, се въвеждат сериозни санкции за ИТ сектора - ако поради технически пропуски, бъгове или грешки в софтуерния код на даден продукт се блокира автоматичното изтегляне и предаване на данни към НАП, производителят или разпространителят се наказва с имуществена санкция от 25 000 до 50 000 евро. При повторно нарушение санкцията скача от 50 000 до 100 000 евро, като НАП получава правото временно да изключи софтуерния продукт от националната мрежа до пълното отстраняване на дефектите. Относно преминаването от централизиран към децентрализиран модел на структурирано електронно фактуриране в рамките на проведените обществени консултации: В хода на общественото обсъждане на законопроекта бяха получени ключови становища от водещи международни експерти, включително Организацията Sovos, както и писмени предложения от представителите на българския бизнес, предвид което първоначално предложеният задължителен централизиран модел на валидиране и обмен (clearance) беше заменен с децентрализиран модел на оперативна съвместимост. Основните мотиви за тази съществена промяна в концепцията са пълно и дългосрочно съответствие с изискванията на ЕК и ViDA и премахване на риска от задължителна преработка през 2030 г. Държавите членки имат право да осигурят платформа или портал на приходната си агенция за изпращане и получаване на фактури, но нямат право да правят тази държавна система задължителна и единствена за бизнеса. Въвеждането на строга централизирана система считано от 1 януари 2029 г. би означавало националното ни законодателство да влезе в директно нарушение на европейското право само година по-късно – на 1 юли 2030 г., когато влизат в сила новите правила за дигитално отчитане (DRR). Директивата ViDA изисква държавите задължително да предвидят възможност за използване на други методи за обмен – чрез акредитирани доставчици на услуги, сертифициран специализиран софтуер и ERP системи на предприятията. Преминаването към децентрализиран модел от самото начало спестява на българския бизнес и на администрацията огромни разходи за повторно преструктуриране на системите след по-малко от две години функциониране. При централизирания модел държавата генерира код за съответствие, но реалното изпращане и доставяне на фактурата се оставя на свободно договаряне между фирмите (например по имейл). Това създава фрагментация, административен хаос и излишна тежест при всяко създаване на ново търговско партньорство. Децентрализираният модел (базиран на 4-странна или 5-странна архитектура, подобно на Белгия, Словакия и Хърватия) въвежда отворени европейски стандарти за пренос на данни. Бизнесът се свързва веднъж към избрания от него метод/доставчик и може автоматично да разменя съвместими документи с абсолютно всеки контрагент. При използване на децентрализирана мрежа фактурите се обменят директно между търговците в реално време, а към НАП се подава автоматично само необходимото подмножество от данни за данъчни цели в момента на издаването им. Това гарантира пълна непрекъснатост на бизнес процесите и намалява рисковете от технически сривове По-малките предприятия разполагат с най-малко ресурси за индивидуални технически настройки с всеки различен доставчик или клиент. Чрез преминаването към децентрализиран модел с единен семантичен стандарт (EN 16931) софтуерната индустрия може да интегрира функцията директно в съществуващите масови счетоводни продукти, правейки прехода за малкия бизнес евтин и напълно автоматизиран. Предварително попълнените справки-декларации от НАП ще останат единствено в помощ на данъкоплатците, които запазват отговорността за финалното потвърждение на своята ДДС позиция. Децентрализираният обмен гарантира, че бизнесът може да прави специфични ръчни корекции преди подаване, без това да води до автоматични санкции. 2. Предложения, свързани с въвеждане на Директива (ЕС) 2025/516 в ЗДДС относно режима на складиране на стоки В проекта на ЗИД на ЗДДС се съдържат предложения във връзка с изпълнение на задължение за въвеждане в националното законодателство на разпоредби на Директива (ЕС) 2025/516 относно режима на складиране на стоки. В Директива 2006/112/ЕО се предвижда опростено третиране за целите на ДДС на стоките, прехвърлени под режима на складиране на стоки до поискване от клиента, когато са изпълнени определени условия. Тъй като обхватът на опростения режим за обслужване на едно гише за прехвърляния на собствени стоки е широк и включва трансграничното движение на стоки, които понастоящем са обхванати от режима на складиране на стоки до поискване от клиента съгласно член 17а от Директива 2006/112/ЕО, е необходимо този режим да бъде постепенно премахнат, като в посочената директива е включена крайна дата (30 юни 2028 г.), до която може да се изпрати или транспортира стока от една държава членка до територията на друга държава членка, преди пълното премахване на разпоредбите за складиране на стоки до поискване от клиента, предвидено за 30 юни 2029 г. По отношение на доставки, започнали под този режим до 30 юни 2028 г., следва да продължат да се прилагат съответните условия, включително 12-месечният срок за прехвърляне на собствеността върху тези стоки на предвидения купувач. В тази връзка в законопроекта са предвидени разпоредби с оглед на постепенното премахване на режима на складиране на стоки до поискване. 3. Предложения, свързани с въвеждане на Директива (ЕС) 2025/516 в ЗДДС относно разширяването обхвата на доставките, които се улесняват от електронен интерфейс В проекта на ЗИД на ЗДДС се съдържат предложения във връзка с изпълнение на задължение за въвеждане в националното законодателство на разпоредби на Директива (ЕС) 2025/516 относно разширяване обхвата на доставките, които се улесняват от електронен интерфейс. С Директива (ЕС) 2017/2455 се разширява обхватът на режима за съкратено обслужване на едно гише, като той се превръща в по-широк режим за обслужване на едно гише, включващ всички трансгранични доставки на услуги за данъчно незадължени лица, извършвани в Съюза, и всички вътреобщностни дистанционни продажби на стоки. По изключение електронните интерфейси, например пазарите и платформите, които започват да се смятат за считано за доставчик лице за определени доставки на стоки в рамките на Съюза, могат също да декларират определени вътрешни доставки на стоки по режима за обслужване на едно гише в Съюза. За да се подкрепи целта за единна регистрация за целите на ДДС в Съюза, обхватът на режима за обслужване на едно гише в Съюза следва да бъде допълнително разширен, така че да включва други доставки на стоки, включително вътрешните доставки на стоки от предприятия към потребители в Съюза от данъчно задължени лица, които не са установени в държавата членка по потребление, като се гарантира, че не е необходимо предприятията да се регистрират за целите на ДДС във всяка държава членка, в която се осъществяват такива доставки на стоки за потребители. В тази връзка в законопроекта са предвидени разпоредби с оглед на разширяване на обхвата на лицата, които биха могли да бъдат получатели по доставки, улеснявани от интерфейс. Получатели по такива доставки освен данъчно незадължени лица, биха могли да бъдат и данъчно задължени лица или данъчно незадължени юридически лица, които нямат задължение да начисляват ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва. 4. Предложения, свързани с въвеждане на Директива (ЕС) 2025/516 в ЗДДС относно определянето на доставката на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на ЕС, като вътреобщностна дистанционна продажба В проекта на ЗИД на ЗДДС се съдържат предложения във връзка с изпълнение на задължение за въвеждане в националното законодателство на разпоредби на Директива (ЕС) 2025/516 относно доставката на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на ЕС, или мрежа, свързана с такава система, при доставка на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи. В тази връзка в законопроекта са предвидени разпоредби с оглед на определянето на доставката на газ чрез система за природен газ, разположена на територията на ЕС, или мрежа, свързана с такава система, при доставка на електрическа енергия или на топлинна или хладилна енергия чрез топлофикационни или охладителни мрежи като вътреобщностна дистанционна продажба. 5. Предложения, свързани с прилагането на Регламент (ЕС) 2025/1106 С оглед на прилагането на освобождаването, предвидено с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2025/1106 на Съвета от 27 май 2025 година за създаване на Инструмента „Мерки за сигурността на Европа чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“, в законопроекта е направено предложение за доставки, които са освободени от ДДС по силата на чл. 20 от Регламент (ЕС) 2025/1106, да се прилага нулева ставка на данъка по ред, определен в правилника за прилагане на закона. Цели, които се поставят с предложенията Целта на предложените промени в ЗДДС е постигането на съответствие на българското законодателство в областта на ДДС с европейското право. В тази връзка в проекта на ЗИД на ЗДДС се съдържат предложения, свързани с въвеждане в националното законодателство на разпоредби на Директива (ЕС) 2025/516, както и разпоредби, свързани с прилагането на Регламент (ЕС) 2025/1106. Основната цел на направените в законопроекта предложения е предприемане на изменения в ЗДДС в съответствие с въведената с Директива (ЕС) 2025/516 опция за електронно фактуриране, с което ще се намалят възможностите за данъчни измами, ще се улесни търговията и ще се модернизира системата за администриране на ДДС в България чрез: 1. Въвеждане на задължително електронно фактуриране – това ще направи процеса по издаване и получаване на фактури по-бърз, по-сигурен и по-ефективен, както за бизнеса, така и за администрацията. 2. Премахване на дневниците за покупки и продажби – това ще намали административната тежест за бизнеса и ще отпадне необходимостта от двойно въвеждане на данни (във фактури и в дневници). 3. Създаване на условия за въвеждане на непрекъснато отчитане на ДДС в реално време – това ще даде на НАП възможност за по-добър контрол върху ДДС процесите и ще намали случаите на измами и укриване на данъци. 4. Хармонизиране с европейските стандарти – въвеждането на задължително електронно фактуриране в съответствие с европейския стандарт ще улесни процеса при преминаване към задължително електронно фактуриране за трансграничната търговия през 2030 г. и ще повиши конкурентоспособността на българските предприятия. Следваща цел на законопроекта е нормативното регламентиране на преходния период и окончателното отпадане на режима за складиране на стоки до поискване (в сила до 30.06.2029 г.), с последващо преминаване към общия режим за отчитане на собствени стоки от 01.07.2029 г. Друга цел на законопроекта е разширяване на обхвата на режима за обслужване на едно гише за постигане на единна ДДС регистрация в ЕС. Чрез разширяване на обхвата на режима за обслужване на едно гише (OSS) се предвижда оптимизиране на административните процеси за бизнеса. Режимът ще обхване и вътрешните доставки към крайни потребители в ЕС, извършвани от данъчно задължени лица, които не са установени в държавата членка по потребление. По този начин се премахва изискването за задължителна регистрация по ДДС във всяка отделна държава членка, което ще намали административната тежест и разходите за търговските дружества. Със законопроекта се предвижда хармонизиране на нормативната уредба с изискванията на Регламент (ЕС) 2025/1106 чрез регламентиране на освобождаване от задължение за заплащане на данък (прилагане на нулева ставка) за облагаеми доставки, вътреобщностно придобиване или внос на продукти за целите на отбраната, когато същите се извършват по договори за обществени поръчки (включително съвместни), финансово подкрепени от Инструмента SAFE. Финансови и други средства, необходими за прилагането на мярката За прилагане на предложените промени са необходими допълнителни бюджетни средства за създаването на национална платформа за електронно фактуриране и промените ще доведат до допълнителна финансова тежест за лицата, поради което е изготвена финансова обосновка по Приложение № 2.1 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация за актове, които оказват въздействие върху държавния бюджет За реализация на националната информационна система за електронно фактуриране, по предоставени данни от НАП, ще бъде необходим финансов ресурс в размер на 20 млн. евро. Очаква се проектът да се реализира през 2027 г., като обхваща доставка на хардуер, лицензи, разработката на софтуер. За осъществяване на проекта НАП следва да получи ангажимент през 2026 г. или 2027 г., в зависимост от периода на сключване на договора. Разходите ще бъдат разчетени с проекта на Централен бюджет за 2027 г. и ще бъдат предоставени по бюджета на Министерството на финансите по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона публичните финанси. Очаква се положителен ефект от прилагането на мярката и повишаване на приходите в бюджета за 2028 г. в размер на 350 000 000 евро. Очаквани резултати от прилагането на мярката Очакваният резултат от въвеждането на задължително електронно фактуриране за извършени доставки с място на изпълнение на територията на страната е намаляване на административната тежест за бизнеса, повишаване на ефективността на данъчния контрол чрез реално време на отчетността, намаляване на риска от данъчни измами и укриване на приходи и повишаване на доверието в данъчната система. Анализ за съответствие с правото на ЕС Със законопроекта се въвеждат правила, които способстват за правилното прилагане на норми на правото на Европейския съюз. Предложенията са в съответствие с основните принципи и свободи, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз и в Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Предложенията съответстват на разпоредбите на Директива (ЕС) 2025/516 и на Регламент (ЕС) 2025/1106. Предвид обстоятелството, че с проекта на акт се въвеждат норми на Директива (ЕС) 2025/516, е изготвена справка за съответствие с посочената директива. II. Предложения за промени, свързани с увеличаване прага за регистрация по ЗДДС Причини, които налагат приемането на предложените промени Със законопроекта се предлага поетапно увеличение на прага за регистрация по ЗДДС (до 60 000 евро през 2027 г., 70 000 евро през 2028 г. и 75 000 евро през 2029 г.). Действащият в момента праг в размер на 51 130 евро (равностоен на 100 000 лв.) беше приет с цел облекчаване на бизнеса, но предвид кумулативната инфлация и нарастването на оборотите на малките и средните предприятия този праг бързо изчерпва своя позитивен ефект. Основната причина за предлаганата промяна е предприемане на плавно и предвидимо увеличаване на националния праг за задължителна регистрация по ДДС в съответствие с възможностите, предоставени от европейското законодателство в областта на общата система на данъка върху добавената стойност. Увеличаването на прага е съобразено с Директива (ЕС) 2020/285 на Съвета от 18 февруари 2020 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на специалния режим за малките предприятия, която дава право на държавите членки да освободят от облагане с ДДС доставките на стоки и услуги, извършени на тяхната територия от данъчно задължени лица, които са установени на същата територия и чийто годишен оборот в държавата членка, свързан с тези доставки, не надвишава праг от 85 000 евро или тяхната равностойност в национална валута. По отношение на прага за задължителна регистрация по ЗДДС следва да се отбележи, че всяка държава определя своя праг за регистрация съобразно специфичните особености на икономиката и оценения ефект върху административната тежест, разходите на икономическите оператори и приходната администрация, бюджетните приходи и др. Облагането с ДДС на данъчно задължените лица, които не реализират големи обороти и които изпълняват задължения по ЗДДС, свързани в частност с регистрирането, начисляването на данъка, попълването и подаването на декларации, представлява допълнително препятствие за развитието на тези малки фирми. Независимо от това, малките предприятия, чийто оборот не надвишава прага, имат възможност да упражняват правото си да прилагат общия режим за ДДС. Прилагането на освобождаване от ДДС за собствениците на малки предприятия ще даде възможност на приходната администрация да насочи повече ресурси за предотвратяване и борба с данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, както и за подобряване на качеството на услугите за данъкоплатци и ефективността на събирането на ДДС от големите стопански субекти. Цели, които се поставят с предложенията Чрез въвеждането на ясен тригодишен график за нарастване на прага (до 60 000 евро през 2027 г., 70 000 евро през 2028 г. и 75 000 евро през 2029 г.) се осигурява предвидимост за бизнеса и възможност за дългосрочно планиране на дейността. Освобождаването на по-широк кръг от малки търговци и доставчици на услуги от задълженията по ЗДДС (месечно счетоводно отчитане, подаване на декларации и поддържане на специализиран софтуер) ще стимулира стартиращия бизнес и ще намали оперативните му разходи. Увеличаването на прага има за цел предотвратяване на случаите на неплащане на ДДС от малките предприятия, изразяващо се в неправомерно ползване на данъчен кредит за стоки и услуги, които не са предназначени за икономическата им дейност. Същевременно ще се намалят административните разходи на НАП, както и ще е налице възможност за пренасочване на ресурси за други дейности, като например противодействие на данъчните измами, повишаване на разполагаемите ресурси за обезпечаване и събиране на данъчните задължения и др. Финансови и други средства, необходими за прилагането на мярката За прилагане на предложената промяна не са необходими допълнителни бюджетни средства или разходи за администрацията. Предвид това, че предложената мярка ще окаже въздействие върху държавния бюджет, е изготвена финансова обосновка по Приложение № 2.1 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация за актове, които оказват въздействие върху държавния бюджет. Очаква се минималният ефект от прилагането на мярката, изчислен в годишен аспект, да бъде - 32 млн. евро. Очаквани резултати от прилагането на мярката Прилагането на акта ще оптимизира административния контрол, като намали тежестта върху приходната администрация по отношение на данъчно задължените лица с по-малък оборот, където рискът от измами е с нисък интензитет. Същевременно мярката ще облекчи административно и финансово малките предприятия, които остават извън обхвата на задължителната регистрация по ЗДДС. Намаляването на техните оперативни разходи ще повиши конкурентоспособността им, което в дългосрочен план ще подобри бизнес климата в страната и ще стимулира растежа на малкия бизнес. Анализ за съответствие с правото на ЕС Предложената мярка е в съответствие с основните принципи и свободи, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз и в Директива 2006/112/ЕО, както и с разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/285. III. Предложения за промени, свързани с въвеждане в закона на регистрация при извършване на облагаеми доставки, свързани със земя и сгради Причини, които налагат приемането на предложените промени С цел борба с данъчните измами и ограничаване на възможността за укриване на данък при продажбата на недвижими имоти, при които данъчно задължени лица извършват разпоредителни сделки със земя и сгради в рамките на много кратък период преди регистрацията си и избягват начисляване на ДДС, е предложено задължение за регистрация за тези лица преди извършването на първа доставка. В тази връзка предложението предвижда регистрация по закона за лицата, установени на територията на страната, извършващи облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната в рамките на една календарна година на нови сгради или на части от тях, на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях и облагаеми доставки по прехвърляне на правото на собственост или учредяването или прехвърлянето на право на строеж върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията. За лицата възниква задължение за подаване на заявление за регистрация до НАП не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за такава доставка става изискуем, като данъчната основа на извършената доставка подлежи на облагане с данък. Задължението за регистрация се прилага за физически лица само когато действат като данъчно задължено лице в рамките на независима икономическа дейност. Предвидено е регламентиране на правния статут на субекта, при което лицето, регистрирано на посоченото специално основание, встъпва в пълния обем от права и задължения по този закон, включително по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит за претърпените разходи по придобиването или изграждането на съответния недвижим имот. Цели, които се поставят с предложенията Основната цел на предложените промени в ЗДДС е ефективната борба с данъчните измами и ограничаването на възможностите за укриване на ДДС при разпоредителни сделки с недвижими имоти, включително нови сгради, части от тях, прилежащи терени и урегулирани поземлени имоти. С въвеждането на новите разпоредби се цели елиминирането на сивия сектор при бързи разпоредителни сделки със земя и сгради, извършвани в кратък период непосредствено преди регистрацията на лицата по общия ред. Насочените мерки гарантират своевременното облагане с данък още при първата доставка на нови сгради или урегулирани имоти. Чрез въвеждането на задължителен 7-дневен срок за подаване на заявление за регистрация преди реализирането на сделката се осигурява засилен предварителен контрол от страна на НАП. Освен това промените въвеждат ясна диференциация между личните сделки с имущество на физическите лица и тези, които се извършват в рамките на независима икономическа дейност и подлежат на задължително данъчно облагане. Финансови и други средства, необходими за прилагането на проекта на нормативен акт За прилагане на предложените промени не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост. Предвид това, че предложената мярка ще окаже въздействие върху държавния бюджет, е изготвена финансова обосновка по Приложение № 2.1 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация за актове, които оказват въздействие върху държавния бюджет. Очаква се положителен ефект от прилагането на мярката в размер на 120 млн. евро предвид разширяването на обхвата на облагаемите с ДДС доставки. Очакваните резултати от прилагането на проекта на нормативен акт На базата на въведените промени, очакваните резултати от прилагането на тази мярка са: · Повишаване на събираемостта на приходите от ДДС - гарантиране на своевременно и пълно облагане на разпоредителните сделки с недвижими имоти (нови сгради и урегулирани поземлени имоти) още при първата доставка, което ще предотврати загуби за държавния бюджет. · Ефективно противодействие на данъчните измами - ограничаване на практиките за умишлено избягване на ДДС чрез извършване на бързи сделки с висока стойност непосредствено преди регистрацията на лицата по общия ред. · Осигуряване на засилен предварителен контрол - въвеждането на задължителния 7-дневен срок за подаване на заявление за регистрация ще позволи на НАП да извършва ефективен предварителен мониторинг и анализ на риска преди реализирането на сделките. · Правна сигурност и прозрачност - въвеждането на ясни критерии за диференциация между личните сделки на физическите лица и тези, представляващи независима икономическа дейност, ще намали субективните тълкувания и ще повиши правната сигурност за субектите на пазара на недвижими имоти. Анализ за съответствие с правото на ЕС Предлаганият проект на ЗИД на ЗДДС е в пълно съответствие с правото на Европейския съюз. С него се изпълняват ангажиментите на Република България за осигуряване на ефективни, пропорционални и възпиращи мерки срещу нарушения, засягащи финансовите интереси на Съюза, в съответствие с чл. 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). IV. Предложения за промени, свързани с въвеждане в закона на разпоредби с цел намаляване на административната тежест, контролни мерки и прецизиране на разпоредби, включително във връзка с възникнали затруднения при практическото прилагане на закона Причини, които налагат приемането на предложените промени Поради отпаднала практическа необходимост и ограниченото им приложение в действащата икономическа, административна и правна среда се предлага отмяна на разпоредбите, свързани със специалния ред за начисляване на данък при внос за инвестиционните проекти. Режимът е въведен през 2003 г. и в настоящия момент чрез него не се постига съществен стимулиращ ефект за инвестициите, доколкото предвиденото ускорено възстановяване на ДДС представлява единствено временен ликвиден механизъм, а не реално икономическо предимство. Същевременно в действащото законодателство и административната практика съществуват други способи за обезпечаване на данъчната неутралност и своевременното възстановяване на данъка, включително общият ред по ЗДДС и електронните процедури на приходната администрация. Практиката показва нисък интерес и ограничено използване на режима (за последните 10 години са подадени 4 искания за прилагане на режима), което не оправдава поддържането на специална административна процедура и воденето на регистър за разрешена минимална държавна помощ. Наличието на специфични условия и допълнителни изисквания създава административна тежест както за бизнеса, така и за органите по приходите и митниците, без да е налице съответстващ обществен или икономически ефект. Отмяната на разпоредбите ще допринесе за опростяване и систематизиране на режима по ДДС, както и за намаляване на нормативната и административната сложност. С предложението не се засягат основните принципи на данъчната неутралност и правото на приспадане и възстановяване на данъчен кредит. Предвид това запазването на този режим е лишено от необходимата практическа и икономическа обоснованост в условията на развитие на електронните процедури на приходната администрация и своевременното възстановяване на данъка на регистрираните по закона лица. Във връзка с отмяната на режима са направени съответните промени и в други разпоредби на ЗДДС. С оглед на постигане на правна сигурност е предложено прецизиране на разпоредбите на закона, в които са използвани изразите „регистрирано/и по този закон лице/а“ или „нерегистрирано/и по този закон лице/а“, за да се определи коректно кръгът на лицата, за които е относима разпоредба, регламентираща условията, при които е налице вътреобщностна доставка на стоки. Предложението цели да се прецизират разпоредбите в съответствие с разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО и да се поясни, че нормите не са относими за данъчно задължените лица, прилагащи режими за малки предприятия, в случаите, когато извършват доставка на стоки, изпратени или транспортирани от територията на страната до територията на друга държава членка. За да се отстрани пропуск в условията за задължителна дерегистрация при заличаване на еднолични търговци, като допълнително условие за дерегистрация се предлага да се добави, че годишният оборот в страната на лицето не следва да надвишава националния праг през предходната календарна година с оглед на невъзможността за лицето да прилага режима за малки предприятия, ако надвишава прага за годишния оборот в страната за предходната година. Предлага се създаване на законова възможност да се дерегистрират лица, регистрирани на основание задължителна регистрация по закона, които не извършват дейност - доставки с място на изпълнение на територията на страната, но имат годишен оборот в Съюза над 100 000 евро. Понастоящем тези лица следва да останат регистрирани по ЗДДС за неопределен период от време – докато годишният им оборот в Съюза вече не надвишава прага в Съюза или се заличат. По този начин ще отпадне административната тежест за тези лица за подаване на нулеви справки-декларации и необходимостта от отделяне на административен ресурс за тяхното обслужване. За да бъдат съобразени периодите, едва след изтичането на които лицата имат право да се дерегистрират по закона, се предлага прецизиране на разпоредбата за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок. С оглед съобразяване на разпоредбите на закона с решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по Дело C-247/21 се предлагат прецизиращи текстове по отношение на реквизитите на издаваните от лицата фактури, свързани със случаите, когато доставчикът е лице, което не е регистрирано по закона, или когато е лице – посредник в тристранна операция. По този начин се избягва непризнаване качеството на посредник в тристранна операция и задължително прилагане на разпоредбата от закона относно прилагането на вътреобщностно придобиване. С цел постигане на равнопоставеност между лицата и за да се отстрани невъзможността за лицата, които не са регистрирани по този закон и за които не са налице условията за задължителна регистрация, поели по наследство или по завет предприятие на починало физическо лице или физическо лице – едноличен търговец, и продължили независимата му икономическа дейност, когато последното е било регистрирано на основание задължителна регистрация, да подадат заявление за регистрация по закона, са предложени уточнения по отношение на случаите на регистрация при наследяване. Предлага се прецизиране по отношение на обхвата на освободени доставки на недвижими имоти, които се включват при определяне на облагаемия оборот, като се уточнява, че в оборота се включват и свързаните с недвижими имоти доставки, освободени по чл. 45 от ЗДДС. С допълнението се прецизира обхватът на сделките с недвижимо имущество, които формират съответния облагаем оборот. Чрез изричното включване на останалите свързани с недвижими имоти доставки, освободени по реда на чл. 45 от ЗДДС, се премахват предпоставките за различно тълкуване от страна на бизнеса и контролните органи и се гарантира правилното прилагане на ЗДДС. За по-голяма яснота на законовите разпоредби, както и за избягване на неясноти при определянето на обхвата на доставките, които формират годишен оборот в страната, и на доставките, по отношение на които се прилагат специалните режими за малки предприятия, се предлага разграничение на понятията облагаеми доставки, за които се прилага нулева ставка (регламентирани в глава трета от ЗДДС), и освободени доставки (регламентирани в глава четвърта от ЗДДС). Прилагането на нормите обхваща данъчно задължените лица, които определят годишен оборот в страната, както и тези, които прилагат специалните режими за малки предприятия. С оглед на отстраняване на несъответствието между датата на прекратяване на прилагането в страната/една или повече други държави членки на режима за малки предприятия в Европейския съюз и датата на дерегистрация по режима спрямо датата, от която евентуално лицата следва да подлежат на регистрация по общия ред, се предлага изменение в съответните разпоредби. По този начин се предотвратява некоректното определяне на годишните обороти в страната и в Съюза на лицата, които прилагат режима за малки предприятия в ЕС, и неяснота при прилагане на действащите разпоредби на закона. Премахва се и задължението национален орган по приходите да издава акт за прекратяване на прилагането в друга държава членка на режима, когато компетентността и инициативата за това е на другата държава членка. За разграничаване на компетентността на държавите членки при прилагане на режима за малки предприятия в ЕС се предлага да отпадне задължението за издаване на акт по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в случаите, в които компетентността за отказ е на държавата членка, в която лицето желае да прилага режима за малки предприятия в ЕС. Необходимостта от тези изменения е породена от неспазване на реда и срока за обжалване, определени от другата държава членка. Направените предложения са с цел привеждане на разпоредбите от закона в съответствие с европейските функционални изисквания за подаване и обмен на информация между държавите членки за реализираните годишни обороти на лицата, които прилагат режима за малките предприятия в ЕС. Постига се привеждане в съответствие на датите на прекратяване на прилагането в една или повече държави членки на режима за малки предприятия в Европейския съюз или на датата на дерегистрация по режима с датите на регистрация по общия ред. Освен това предложенията водят до намаляване на административната тежест при прекратяване на прилагането в друга държава членка на режима за лицата и не се допуска възможност за обжалване пред некомпетентен национален орган. Уточнението относно възстановяването на начисления данък на дипломатически представителства, консулства, представителства на международни организации и членовете на техния персонал, когато за доставките не е приложена нулевата ставка на данъка, се налага от възникнали проблеми, както и нееднозначно прилагане на тези разпоредби в практиката. Изменението в специалния ред на облагане на маржа на цената се прави, за да се постигне съответствие с правото на ЕС (Директива (ЕС) 2022/542 на Съвета oт 5 април 2022 година за изменение на директиви 2006/112/ЕО и (ЕС) 2020/285 по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност), предвид писмо на ЕК от информационната фаза, като се предостави възможност за данъчнозадължените дилъри да прилагат режима за облагане на маржа на печалбата по отношение на доставката на произведения на изкуството, които са им били доставени от данъчнозадължено лице, което не е данъчнозадължен дилър. Допълнителната промяна по отношение на качеството на лицето като дилър на стоки втора употреба се прави с цел да бъдат обхванати и случаите, при които тези лица прилагат освобождаването за малките предприятия, предвидено в член 284 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС, в държавата членка на изпращане или транспортиране на стоките, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство. Във връзка с промяна на сметката, по която следва да се превеждат задълженията към бюджета, се предлага прецизиране на текстовете на съответните норми. Предлагат се промени, свързани с адаптиране на законовата нормативна уредба във връзка с въвеждане на еврото като парична единица на Република България. С оглед прецизиране на санкционната дейност и избягване на двусмислия при тълкуването се предлага оптимизиране на административнонаказателните разпоредби спрямо различните категории нарушители. Настоящата уредба не предвижда диференциация в размера на глобите и имуществените санкции в зависимост от това дали нарушението е извършено от физическо или от юридическо лице. Това може да доведе до известна несъразмерност на наказанията. В определени случаи санкциите могат да се окажат прекомерно утежняващи за физическите лица, докато за юридически лица с по-големи финансови възможности те биха могли да нямат необходимия възпиращ ефект. С промените се цели постигане на по-голяма справедливост и съобразяване на санкцията с икономическия профил на субекта. В тази връзка са предложени различни диапазони на паричния размер на глобата, съответно на имуществената санкция, които ще се прилагат спрямо различните по вид нарушители. Освен това важна причина за предлаганите изменения в административнонаказателните разпоредби на ЗДДС е, че размерът на глобите и имуществените санкции не е актуализиран от 2007 г. За близо 20 години инфлацията и икономическият растеж са обезценили санкциите, които вече имат символичен размер, и са загубили превантивния и възпиращия им характер. Предлага се следната диференциация при актуализацията на базовия размер на глобите: - За санкции, непроменяни от 2007 г.: - размерът се променя от лева в евро (например от 100 лева на 100 евро), което компенсира дългогодишния инфлационен натиск и изравнява тежестта на наказанието със съвременния стандарт на живот; - За санкции, непроменяни в периода 2019 – 2023 г.: - размерът се актуализира спрямо инфлационните процеси; - За санкции, приети или променяни в периода 2024 – 2026 г.: -размерът в евро се превалутира до кръгла сума (например от 100 лева на 50 евро). С оглед съобразяване на административнонаказателните разпоредби относно налагането на принудителната административна мярка „запечатване на обект“ с решение на СЕС по Дело C-733/23, Бийч енд бар мениджмънт, се предлагат промени относно прилагането и обжалването на тази мярка. Предвижда се мярката да се налага с наказателното постановление, с което се определя и съответната глоба или имуществена санкция, като се създава възможност за прекратяване на мярката при доказано заплащане на наложената санкция. По този начин се избягва налагането на две отделни санкции за едно и също нарушение и се осигурява съответствие с принципа „ne bis in idem“. Законопроектът съдържа и предложения за техническа редакция на някои разпоредби, както и допълнителни уточнения с оглед на прецизиране на ЗДДС. Цели, които се поставят с предложенията Целта на предложените промени в ЗДДС е оптимизиране на данъчните режими и намаляване на административната тежест чрез отмяна на неефективния специален ред за инвестиционни проекти, опростяване на общия режим по ДДС и въвеждане на облекчена дерегистрация за лица без дейност в страната с цел премахване на нулевите декларации. С промените се цели също така постигане на правна сигурност и пълно съответствие с европейското право чрез синхронизиране на националното законодателство с Директива 2006/112/ЕО, хармонизиране на разпоредбите с практиката на СЕС (Решение по Дело C-247/21 относно реквизитите на фактурите и Решение по Дело C-733/23 относно принудителната административна мярка „запечатване на търговски обект“) и привеждане на нормите в съответствие с европейските изисквания за обмен на информация. Следваща водеща цел е отстраняването на законодателни пропуски и неясноти чрез прецизиране на условията за дерегистрация на еднолични търговци и регламентиране на ясен механизъм за определяне на задълженията при пропуснат срок за регистрация. За избягване на двусмислия при формирането на годишния оборот и прилагането на режимите за малки предприятия допълненията целят ясно разграничение между понятията за освободени доставки и облагаеми доставки с нулева ставка. В тази връзка целта е да се осигури точно определяне на облагаемия оборот чрез изрично дефиниране на обхвата на освободените доставки на недвижими имоти по смисъла на чл. 45 от закона, които се включват в него. На последно място, законопроектът има за цел осигуряване на равнопоставеност и ясна компетентност на контролните органи чрез гарантиране на правата на наследниците за продължаване на независима икономическа дейност, изравняване на датите за прекратяване на режима за малки предприятия в ЕС с тези по общия ред и разграничаване на юрисдикцията между държавите членки при издаването на административни актове. Финансови и други средства, необходими за прилагането на проекта на нормативен акт За прилагане на предложените промени не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост. С оглед на характера на предлаганите промени те биха могли да окажат въздействие върху държавния бюджет само при налагане на глоби или санкции в новите им размери, което не може да бъде прогнозирано. Очакваните резултати от прилагането на проекта на нормативен акт Очакваният общ ефект от прилагането на предложените мерки е значително намаляване на административната и финансовата тежест за бизнеса, изразено в отпадане на излишни процедури за инвестиционни проекти, премахване на задължението за подаване на нулеви декларации за лица без дейност в страната и опростяване на отчитането на малките предприятия. Същевременно с промените се очаква да се оптимизира използването на административния ресурс на органите по приходите, като отпаднат изискванията за водене на специфични регистри за минимални държавни помощи и издаването на актове извън националната компетентност. В резултат на синхронизацията с правото на ЕС и решенията на СЕС ще се повиши правната сигурност за данъчно задължените лица, като се гарантира статутът на посредниците в тристранни операции и се изолира рискът от непризнаване на вътреобщностни придобивания или налагане на санкции поради некоректни реквизити във фактурите. Промените ще елиминират съществуващите законодателни неясноти при определянето на облагаемия оборот от сделки с имоти и малки предприятия. На последно място, ще се гарантира равнопоставеност на пазара чрез осигуряване на законова възможност за наследниците да продължат непрекъснато икономическата дейност на починали регистрирани лица. Анализ за съответствие с правото на ЕС Предлаганият проект на ЗИД на ЗДДС е в пълно съответствие с правото на Европейския съюз. С него се изпълняват ангажиментите на Република България за осигуряване на ефективни, пропорционални и възпиращи мерки срещу нарушения, засягащи финансовите интереси на Съюза, в съответствие с чл. 325 от ДФЕС. Информация за проведените обществени консултации Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), по проекта на акт са проведени обществени консултации, като проектът на акт, докладът към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации. Предвид чл. 26, ал. 4, изречение второ от ЗНА обществените консултации са проведени в срок 30 дни. В съответствие с чл. 26, ал. 5 от ЗНА справката за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения в резултат на проведената обществена консултация са публикувани на интернет страницата на Министерството финансите и на Портала за обществени консултации. В съответствие с чл. 28, ал. 3 от Закона за нормативните актове проектът на акт се придружава от справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека, изготвена от Министерството на правосъдието. Проектът на акт е съгласуван с всички министри и с дирекция КВЕС от администрацията на Министерския съвет, с чиято функционална компетентност е свързан, съгласно чл. 32, ал. 1 и 5 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, като становищата им са отразени в справка. РУМЕН РАДЕВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПЕТДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ РАЗПОРЕЖДАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ N 54-650-01-376[ 06 2026 г. На основание чл. 8, ал. 1,т. Тичл. 71, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РАЗПОРЕЖДАМ: Разпределям Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, Мо 52-602-01-60, внесен от Министерски съвет на 05.11.2026 г., на следните постоянни комисии: Водеща комисия: - Комисия по бюджет и финанси Комисии: - Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове - Комисия по иновациите и дигиталната трансформация ПРЕДСЕДАТЕЛ HA НАРОДНОТО GbE АЕЛА ДОЦОВА