Законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството
Законопроект
- Вид
- закон
- Сигнатура
- 52-602-01-61
- Сесия
- Втора сесия
- Комисии
- Комисия по бюджет и финанси (водеща); Комисия по бюджет и финанси (водеща); Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (участваща); Комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия (участваща); Комисия по труда, демографската и социалната политика (участваща); Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (участваща); Комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия (участваща); Комисия по труда, демографската и социалната политика (участваща)
Попитайте асистента за този запис
Внасяне, приемане и обнародване
- Внесен
- 05.11.2026
Документи по законопроекта
НАРОДНО СЪБРАНИЕ Вх. №: 52-602-01-61 Дата: 05.11.2026 г. 18:52 ч. ДО Г-ЖА МИХАЕЛА ДОЦОВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 52-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ Относно: Решение № 842 на Министерския съвет от 2026 г. УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ДОЦОВА, На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България изпращам Ви одобрения с Решение № 842 на Министерския съвет от 2026 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството. Приложения: 1. Препис от Решение № 842 на Министерския съвет от 2026 г. 2. Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството. 3. Частична предварителна оценка на въздействието. 4. Справка от Министерството на правосъдието за съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. 5. Справка за съответствие с правото на Европейския съюз. 6. Справка за постъпилите бележки и предложения от министерствата и ведомствата от проведеното междуведомствено съгласуване по проекта на акт. 7. Справка за постъпилите предложения и становища от проведените обществени консултации. РУМЕН РАДЕВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т Препис Р Е Ш Е Н И Е № 842 от 5 ноември 2026 година ЗА одобряване на законопроект На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т Р Е Ш И: 1. Одобрява проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството. 2. Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта по т. 1. 3. Заместник министър-председателят и министър на финансите да представи законопроекта по т. 1 в Народното събрание. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ РУМЕН РАДЕВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ КАМЕЛИЯ НЕЙКОВА НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ “ДЕЛОВОДСТВО И АРХИВ”: ЖАНА КАДЪНКОВА Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я НАРОДНО СЪБРАНИЕ Проект З А К О Н ЗА изменение и допълнение на Закона за счетоводството (Обн., ДВ, бр. 95 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 74, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92 и 97 от 2017 г., бр. 15, 22 и 98 от 2018 г., бр. 13, 37 и 96 от 2019 г., бр. 26, 28, 104 и 105 от 2020 г., бр. 19 от 2021 г., бр. 105 от 2023 г., бр. 70, 72 и 79 от 2024 г., бр. 17, 26, 61 и 115 от 2025 г., бр. 25, 27, 30 и 67 от 2026 г.) § 1. В чл. 2, т. 2 накрая се добавя „и клоновете на чуждестранните юридически лица с нестопанска цел“. § 2. В чл. 3, ал. 4 думите „50 000 лв.“ се заменят с „50 000 евро“. § 3. В чл. 19 се правят следните изменения: 1. В ал. 2: а) в т. 1 думите „900 000 лв.“ се заменят с „450 000 евро“; б) в т. 2 думите „1 800 000 лв.“ се заменят с „900 000 евро“. 2. В ал. 3: а) в т. 1 думите „10 000 000 лв.“ се заменят с „5 000 000 евро“; б) в т. 2 думите „20 000 000 лв.“ се заменят с „10 000 000 евро“. 3. В ал. 4: а) в т. 1 думите „50 000 000 лв.“ се заменят с „25 000 000 евро“; б) в т. 2 думите „100 000 000 лв.“ се заменят с „50 000 000 евро“. 4. В ал. 5: а) в т. 1 думите „50 000 000 лв.“ се заменят с „25 000 000 евро“; б) в т. 2 думите „100 000 000 лв.“ се заменят с „50 000 000 евро“. § 4. В чл. 21 се правят следните изменения: 1. В ал. 2: а) в т. 1 думите „10 000 000 лв.“ се заменят с „5 000 000 евро“; б) в т. 2 думите „20 000 000 лв.“ се заменят с „10 000 000 евро“. 2. В ал. 3: а) в т. 1 думите „50 000 000 лв.“ се заменят с „25 000 000 евро“; б) в т. 2 думите „100 000 000 лв.“ се заменят с „50 000 000 евро“. 3. В ал. 4: а) в т. 1 думите „50 000 000 лв.“ се заменят с „25 000 000 евро“; б) в т. 2 думите „100 000 000 лв.“ се заменят с „50 000 000 евро“. § 5. В чл. 28, ал. 2 думите „200 000 лв.“ се заменят със „130 000 евро“. § 6. В чл. 29, ал. 3 думите „200 000 лв.“ се заменят със „130 000 евро“. § 7. В чл. 37 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 1: а) в буква „а“ думите „4 000 000 лв.“ се заменят с „2 050 000 евро“; б) в буква „б“ думите „8 000 000 лв.“ се заменят с „4 100 000 евро“. 2. В ал. 4: а) в т. 1 думите „1 000 000 лв.“ се заменят с „510 000 евро“; б) в т. 2 думите „2 000 000 лв.“ се заменят с „1 020 000 евро“; в) в т. 3 думите „1 000 000 лв.“ се заменят с „510 000 евро“. § 8. В чл. 37а се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „сигурност по устойчивостта“ се заменят с „ограничена сигурност по устойчивостта“. 2. Създава се ал. 2: „(2) Одиторското заключение за изразяване на ограничена сигурност по устойчивостта се изготвя по начин, съобразен с правото на защитените предприятия във веригата на стойността да откажат да предоставят на отчитащото се предприятие информация, която надвишава информацията, посочена в доброволните стандарти.“ § 9. В чл. 38 се правят следните изменения: 1. В ал. 3 навсякъде думите „одиторско мнение“ се заменят с „одиторско заключение“. 2. В ал. 16 думата „увереност“ се заменя със „сигурност“. § 10. В чл. 39, ал. 2 думите „Големите предприятия, както и малките и средните предприятия, които са предприятия от обществен интерес съгласно § 1, т. 22, буква "а" от допълнителните разпоредби, с изключение на микропредприятията“ се заменят с „Предприятията, които към 31 декември на отчетния период надвишават едновременно 450 000 000 евро нетни приходи от продажби и 1000 души средна численост на персонала за отчетния период“. § 11. В чл. 41 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „Големите предприятия, както и малките и средните предприятия, които са предприятия от обществен интерес съгласно § 1, т. 22, буква „а“ от допълнителните разпоредби“ се заменят с „Предприятията, които към 31 декември на отчетния период надвишават едновременно 450 000 000 евро нетни приходи от продажби и 1000 души средна численост на персонала за отчетния период“. 2. В ал. 2 т. 1 се отменя. § 12. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 думата „Предприятията“ се заменя с „Отчитащите се предприятия по чл. 41, ал. 1“. 2. В ал. 5 думата „предприятието“ се заменя с „отчитащото се предприятие“. 3. Алинея 7 се изменя така: „(7) Отчитащото се предприятие може да не включи в отчета си за устойчивостта следното: 1. по изключение, информация, чието оповестяване би нанесло сериозна вреда на търговската позиция на предприятието, когато са изпълнени едновременно следните условия: а) подобен пропуск не пречи на обективното и балансирано разбиране за развитието, резултатите от дейността и състоянието на предприятието или на свързаните с него основни рискове или основни въздействия; б) предприятието не може да представи информацията на обобщена основа или по друг начин, който би му позволил да постигне целите на отчитането по устойчивостта, без това да нанесе сериозна вреда на търговската позиция на предприятието. 2. информация, съответстваща на интелектуален капитал, интелектуална собственост, ноу-хау, технологична информация или резултати от иновации, когато тази информация е търговска тайна съгласно определението в чл. 3 от Закона за защита на търговската тайна; 3. класифицирана информация съгласно определението в чл. 2, т. 7 от Регламент (ЕС) 2023/2418 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 година за създаване на Инструмент за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни поръчки (ОВ, L 2023/2418 от 26 октомври 2023 г.); 4. друга информация, която се ползва от защита от неразрешен достъп или разкриване с оглед на задължения, предвидени в други правни актове на Европейския съюз или в българското законодателство, или за да се гарантира неприкосновеността на личния живот или сигурността на физическо лице, или сигурността на юридическо лице.“ 4. Създава се нова ал. 8: „(8) Отчитащо се предприятие прилага ал. 7 само ако за информацията, която не е включена в отчета за устойчивостта, са изпълнени едновременно и следните условия: 1. предприятието е оповестило факта, че информация по съответната точка от 1 до 4 на ал. 7 не е включена в отчета за устойчивостта; 2. предприятието оценява към края на всеки отчетен период дали са налице основанията информацията да не бъде включвана в отчета за устойчивостта.“ 5. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и се изменя така: „(9) Информацията по ал. 1 - 8 се оповестява в съответствие с изискванията на Европейските стандарти за отчитане на устойчивостта.“ 6. Досегашната ал. 9 става ал. 10, а досегашните ал. 10, 11 и 12 се отменят. § 13. В чл. 49 думите „по чл. 48, ал. 1 - 9 и ал. 11 и 12“ се заменят с „по чл. 48“. § 14. В чл. 50 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 2: а) в буква „б“ думите „одиторското мнение“ се заменят с „одиторското заключение“; б) в буква „в“ думите „ал. 1 - 9“ се заличават. 2. В ал. 2: а) в т. 2: аа) в буква „б“ думите „одиторското мнение“ се заменят с „одиторското заключение“; бб) в буква „в“ думите „ал. 1 - 9“ се заличават; б) в т. 3 думата „мнението“ се заменя с „одиторското заключение“, а думата „мнение“ се заменя със „заключение“. 3. В ал. 5 думите „Освобождаването по ал. 1 - 4 не се прилага“ се заменят с „Когато са изпълнени условията на ал. 1 - 4, освобождаването се прилага и“. § 15. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „Предприятието майка на голяма група“ се заменят с „Предприятието майка на група, която към 31 декември на отчетния период надвишава на консолидирана основа едновременно 450 000 000 евро нетни приходи от продажби и 1000 души средна численост на персонала за отчетния период“ и се поставя запетая. 2. В ал. 3 думите „Предприятието майка на голяма група“ се заменят с „Отчитащото се предприятие по ал. 1“. 3. Алинея 7 се изменя така: „(7) Отчитащото се предприятие по ал. 1 може да не включи в консолидирания отчет за устойчивостта следното: 1. по изключение, информация, чието оповестяване би нанесло сериозна вреда на търговската позиция на групата, когато са изпълнени едновременно следните условия: а) подобен пропуск не пречи на обективното и балансирано разбиране за развитието, резултатите от дейността и състоянието на групата или на свързаните с нея основни рискове или основни въздействия; б) отчитащото се предприятие не може да представи информацията на обобщена основа или по друг начин, който би му позволил да постигне целите на отчитането на устойчивостта, без това да нанесе сериозна вреда на търговската позиция на групата; 2. информация, съответстваща на интелектуален капитал, интелектуална собственост, ноу-хау, технологична информация или резултати от иновации, когато тази информация е търговска тайна съгласно определението в чл. 3 от Закона за защита на търговската тайна; 3. класифицирана информация съгласно определението в чл. 2, т. 7 от Регламент (ЕС) 2023/2418 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 година за създаване на Инструмент за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни поръчки (ОВ, L 2023/2418 от 26 октомври 2023 г.); 4. друга информация, която се ползва от защита от неразрешен достъп или разкриване с оглед на задължения, предвидени в други правни актове на Европейския съюз или в българското законодателство, или за да се гарантира неприкосновеността на личния живот или сигурността на физическо лице, или сигурността на юридическо лице.“ 4. Създава се нова ал. 8: „(8) Отчитащо се предприятие по ал. 1 прилага ал. 7 само ако за информацията, която не е включена в отчета за устойчивостта, са изпълнени едновременно и следните условия: 1. в консолидирания отчет за устойчивостта отчитащото се предприятие е оповестило факта, че информация по съответната точка от 1 до 4 на ал. 7 не е включена; 2. отчитащото се предприятие оценява към края на всеки отчетен период дали са налице основанията информацията да не бъде включвана в консолидирания отчет за устойчивостта.“ 5. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думите „предприятието майка“ се заменят с „отчитащото се предприятие“. 6. Създават се нови ал. 10 и 11: „(10) Когато през отчетния период в групата е извършено придобиване или сливане на предприятия, както и при напускане на групата на дъщерни предприятия, отчитащото се предприятие може да не включи в консолидирания отчет за устойчивостта за този период информация, свързана с предприятията, предмет на придобиването/сливането, или напусналите групата дъщерни предприятия. (11) Когато отчитащото се предприятие е приложило ал. 10, то посочва това обстоятелство в консолидирания отчет за устойчивостта и включва информация относно всяко значително събитие, което е засегнало предприятието, предмет на придобиването/сливането, или напусналото групата дъщерно предприятие през отчетния период, и което оказва влияние върху въздействията на групата върху въпросите по устойчивостта, или свързаните с тях рискове или възможности.“ 7. Досегашната ал. 9 става ал. 12 и в нея думите „по ал. 1-7“ се заменят с „по ал. 1-8“. 8. Досегашната ал. 10 става ал. 13 и в нея думите „предприятието майка“ се заменят с „отчитащото се предприятие“. 9. Създава се ал. 14: „(14) Предприятие майка, което е финансово холдингово дружество, чиито дъщерни предприятия имат бизнес модели и дейности, които са независими едни от други, може да не включва в своя консолидиран доклад за дейността консолидиран отчет за устойчивостта с информация за въздействието на групата върху въпросите по устойчивостта, както и информация за начина, по който въпросите по устойчивостта засягат развитието, резултатите и състоянието на групата.“ § 16. Създава се чл. 51а: „Чл. 51а. (1) Отчитащо се предприятие по чл. 41, ал. 1 или по чл. 51, ал. 1 изпълнява изискванията за отчитане на информация за веригата на стойност по чл. 48, ал. 5 или съответно чл. 51, ал. 5, като използва информация, получена пряко от предприятията в неговата верига на стойност, или оценки за тази информация, ако е целесъобразно. (2) Отчитащо се предприятие за целите на отчитането на устойчивостта може да поиска информация от защитено предприятие, което участва в неговата верига на стойността, при условията на ал. 3-7. (3) Отчитащото се предприятие може да установи дали предприятие от неговата верига на стойност е защитено предприятие въз основа на писмена декларация от това предприятие, без да извършва проверка на съдържащата се в декларацията информация. (4) Отчитащото се предприятие не може да се позове на декларацията по ал. 3, когато знае или разумно може да се очаква да знае, че декларацията от предприятието от неговата верига на стойност е с явно невярно съдържание. (5) Защитено предприятие може да откаже предоставянето на информация, превишаваща обхвата на доброволните стандарти. (6) Когато отчитащо се предприятие иска, пряко или непряко, информация от защитени предприятия за целите на отчитането на устойчивостта и част от или цялата такава информация превишава информацията, посочена в доброволните стандарти, отчитащото се предприятие задължително информира защитените предприятия относно: 1. информацията, която превишава обхвата на информацията, посочена в доброволните стандарти; 2. правото по ал. 5 на защитените предприятия да откажат предоставяне на информацията, която превишава информацията, посочена в доброволните стандарти. (7) Договори и други съглашения между отчитащо се и защитено предприятие не могат да съдържат задължения за защитеното предприятие да предоставя на отчитащото се предприятие с цел изпълнение на изискванията за отчитане на устойчивостта информация, превишаваща обхвата на доброволните стандарти. Всяка договорна клауза, която противоречи на предходното изречение, не е обвързваща, като това не засяга останалите клаузи на договора. (8) Отчитащо се предприятие, което е отчело необходимата информация за неговата верига на стойност, без да е включило информация от защитени предприятия, която превишава обхвата на доброволните стандарти, се счита, че е изпълнило задължението за отчитане на информацията за веригата на стойност по чл. 48, ал. 5 или чл. 51, ал. 5. (9) Алинеи 5 - 8: 1. не засягат искания за информация за цели, различни от отчитането на устойчивостта, включително искания, свързани с провеждането на процес по комплексна проверка; 2. не създават задължения за предприятията във веригата на стойността да предоставят информация за целите на отчитането на устойчивостта.“ § 17. В чл. 52 думите „ал. 1 - 9“ се заменят с „ал. 1 - 12“. § 18. В чл. 52а се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 2: а) в буква „б“ думите „одиторското мнение“ се заменят с „одиторското заключение“; б) в буква „в“ думите „ал. 1 - 9“ се заменят с „ал. 1 - 9 и ал. 12“. 2. В ал. 2: а) в т. 2: аа) в буква „б“ думите „одиторското мнение“ се заменят с „одиторското заключение“; бб) в буква „в“ думите „ал. 1 - 9“ се заменят с „ал. 1 - 9 и ал. 12“; б) в т. 3 думата „мнението“ се заменя с „одиторското заключение“, а думата „мнение“ се заменя със „заключение“. 3. В ал. 5 думите „Освобождаването по ал. 1 - 4 не се прилага“ се заменят с „Когато са изпълнени условията на ал. 1- 4, освобождаването се прилага и“. § 19. В чл. 52б се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Дъщерни предприятия на крайно предприятие майка, регулирано от законодателството на трета държава, публикуват консолидирания отчет за устойчивостта на предприятието от трета държава, ако към 31 декември на предходния отчетен период нетните приходи от продажби на дъщерното предприятие надвишават 200 000 000 евро съгласно неговия индивидуален годишен финансов отчет.“ 2. В ал. 2 думите „150 000 000 евро за всеки от последните два отчетни периода, включително текущия“ се заменят с „450 000 000 евро за всеки от последните два поредни годишни отчетни периода на крайното предприятие майка от трета държава“. 3. В ал. 3 думите „по чл. 51, ал. 2, т. 1, букви „в“ - „д“, т. 2 - 5 и, когато е приложимо, по чл. 51, ал. 2, т. 7“ се заменят с „по чл. 51, ал. 2, т. 1, букви „в“ - „д“, т. 2 - 6 и, когато е приложимо, по чл. 51, ал. 2, т. 8“. 4. В ал. 4: а) в т. 2 думите „150 000 000 евро за всеки от последните два отчетни периода, включително текущия“ се заменят с „450 000 000 евро за всеки от последните два поредни годишни отчетни периода на предприятието от трета държава“; б) в т. 3 числото „40 000 000“ се заменя с „200 000 000“. 5. В ал. 9 думата „мнението“ се заменя с „одиторското заключение“, а думата „мнение“ се заменя със „заключение“. 6. В ал. 10 думата „мнението“ се заменя с „одиторското заключение“. 7. Създава се ал. 11: „(11) Когато предприятието от трета държава е финансово холдингово дружество, чиито дъщерни предприятия имат бизнес модели и дейности, които са независими едни от други, дъщерните предприятия по ал. 1 и клоновете по ал. 4 могат да не публикуват консолидирания отчет за устойчивостта на предприятието от трета държава.“ § 20. В чл. 68, ал. 1 думите „5000 до 15 000 лв.“ се заменят с „3 700 до 11 150 евро“, а думите „10 000 до 20 000 лв.“ се заменят със „7 450 до 14 900 евро“. § 21. В чл. 68а, ал. 1 думите „20 000 до 200 000 лв.“ се заменят с „10 200 до 102 250 евро“, a думите „100 000 до 10 000 000 лв.“ се заменят с „51 100 до 5 112 900 евро“. § 22. В чл. 69, ал. 1 навсякъде думата „лв.“ се заменя с „евро“. § 23. В чл. 70, ал. 1 навсякъде думата „лв.“ се заменя с „евро“. § 24. В чл. 71, ал. 1 навсякъде думата „лв.“ се заменя с „евро“. § 25. В чл. 72 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 навсякъде думата „лв.“ се заменя с „евро“. 2. В ал. 2 думите „или не спази изискуемия формат“ и запетаята след тях се заличават, думите „1 000 до 3 000 лв.“ се заменят с „500 до 1 500 евро“, a думите „2 000 до 15 000 лв.“ се заменят с „1 000 до 7 650 евро“. 3. В ал. 3 думите „500 до 3 000 лв.“ се заменят с „250 до 1 500 евро“, a думите „2 000 до 5 000 лв.“ се заменят с „1 000 до 2 550 евро“. § 26. В чл. 73, ал. 1 думите „1 000 до 3 000 лв.“ се заменят с „500 до 1 500 евро“, a думите „2 000 до 15 000 лв.“ се заменят с „1 000 до 7 650 евро“. § 27. В чл. 74 ал. 1 се изменя така: „(1) Който е задължен и не публикува финансов отчет, доклад за дейността с отчет за устойчивостта, отчет за устойчивостта по чл. 52б, одиторски доклад или доклад за изразяване на сигурност върху отчета за устойчивостта в сроковете по чл. 38 или при публикуването им не спази изискуемия формат, ред и начин на маркиране, се наказва с глоба в размер от 100 до 1 500 евро, а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният документ, но не по-малко от 100 евро.“ § 28. В чл. 75, ал. 1 думите „500 до 5 000 лв.“ се заменят с „250 до 2 550 евро“, а думите „2 000 до 10 000 лв.“ се заменят с „1 000 до 5 100 евро“. § 29. В чл. 76 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „500 до 5 000 лв.“ се заменят с „250 до 2 550 евро“, а думите „2 000 до 10 000 лв.“ се заменят с „1 000 до 5 100 евро“. 2. В ал. 2 думите „500 до 5 000 лв.“ се заменят с „250 до 2 550 евро“. § 30. В чл. 77, ал. 1 навсякъде думата „лв.“ се заменя с „евро“. § 31. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1: а) в т. 11 буква „в“ се изменя така: „в) за предприятията, регулирани от законодателството на трета държава, по чл. 52б - приходите, определени от или по смисъла на рамката за финансово отчитане, на базата на която се съставят финансовите отчети на предприятието.“; б) създава се т. 11а: „11а. „Средна численост на персонала за отчетния период“ е средносписъчният брой на персонала на предприятието, изчислен за отчетния период по реда на чл. 4в от Закона за малките и средните предприятия.“; в) точка 39 се изменя така: „39. „Доброволни стандарти“ за целите на чл. 37а и на глава седма, раздели III и IV, са стандартите, чието използване е доброволно, приети съгласно чл. 29ва от Директива 2013/34/ЕС с Делегиран регламент (ЕС) 2026/1560 на Комисията от 3 юли 2026 година за допълнение на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета чрез установяване на доброволни стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта за предприятията, защитени от тавана на веригата на стойността.“; г) създават се т. 42-44: „42. „Отчитащо се предприятие“ за целите на чл. 37а и на глава седма, раздели III и IV, е всяко предприятие по чл. 41, ал. 1 или предприятие майка по чл. 51, ал. 1, което е задължено да изготвя отчет/консолидиран отчет за устойчивостта. 43. „Защитено предприятие“ за целите на чл. 37а и на глава седма, раздели III и IV, е предприятие, различно от отчитащо се предприятие, което едновременно: а) към края на предходния отчетен период не надвишава 1000 души средна численост на персонала; и б) е част от веригата на стойността на отчитащо се предприятие. Дъщерните предприятия не са защитени предприятия по отношение на предприятието майка. Дъщерните предприятия на предприятие майка, което е защитено предприятие, не са защитени предприятия, освен ако самите те не отговарят на критериите по букви „а“ и „б“. 44. „Бизнес модели и дейности, които са независими едни от други“ за целите на чл. 51, ал. 14 и чл. 52б, ал. 11 са такива, при които дъщерните предприятия на финансово холдингово дружество не са тясно свързани помежду си чрез своята стопанска дейност, например когато дейностите на едно дъщерно предприятие не са предпоставка или не подпомагат пряко дейностите на друго дъщерно предприятие.“ 2. В § 2 се създава т. 8: „8. Директива (ЕС) 2026/470 на Европейския парламент и на Съвета от 24 февруари 2026 година за изменение на директиви 2006/43/ЕО, 2013/34/ЕС, (ЕС) 2022/2464 и (ЕС) 2024/1760 по отношение на някои изисквания за отчитане на предприятията във връзка с устойчивостта и някои изисквания за дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (ОВ, L 2026/470, 26 февруари 2026 г.).“ Преходни и заключителни разпоредби § 32. В Закона за изменение и допълнение на Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 72 от 2024 г.; изм. и доп. бр. 17 и 115 от 2025 г.), в преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 30: а) в ал. 1: аа) точка 2 се изменя така: „2. 2027 г.: а) за предприятия, които към 31 декември на отчетния период надвишават едновременно 450 000 000 евро нетни приходи от продажби и 1000 души средна численост на персонала за отчетния период; б) за предприятия майки на група, които към 31 декември на отчетния период надвишават на консолидирана основа едновременно 450 000 000 евро нетни приходи от продажби и 1000 души средна численост на персонала за отчетния период.“; бб) точка 3 се отменя; б) създават се ал. 3 и 4: „(3) Предприятията и предприятията майки на голяма група по ал. 1, т. 1 избират да приложат европейски стандарти за отчитане на устойчивостта в съответствие с чл. 2 на Делегиран регламент (ЕС) 2026/1563 на Комисията от 3 юли 2026 година за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2023/2772 с цел опростяване на някои стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта. (4) Предприятията и предприятията майки на голяма група по ал. 1, т. 1 могат да не включват отчет за устойчивостта, съответно консолидиран отчет за устойчивостта, в доклада за дейността по глава седма за 2026 г., когато към 31 декември 2026 г. предприятието или групата на консолидирано ниво не надвишава едновременно 450 000 000 евро нетни приходи от продажби и 1000 души средна численост на персонала за отчетния период.“ 2. Параграф 32 се изменя така: „§ 32. За целите на чл. 48, ал. 5 и чл. 51, ал. 5 за първите три отчетни периода, за които предприятието или предприятието майка изготвя отчет за устойчивостта, в случай че не е налице цялата необходима информация относно веригата на стойност, отчитащото се предприятие включва в отчета информация с пояснение относно усилията, направени от него за получаване на необходимата информация за веригата на стойност, причините, поради които не е могло да получи цялата необходима информация, както и плановете си да я получи в бъдеще.“ § 33. (1) При определяне на категорията си за 2026 г. предприятията и групите предприятия използват критериите на изменените чл. 19 и чл. 21. (2) Промяна в категорията се извършва по реда на чл. 20 и чл. 22. § 34. Първият отчетен период, за който отчитащите се предприятия прилагат изискването по чл. 41, ал. 3 и чл. 44, ал. 2 да маркират своите отчети за устойчивостта, е периодът, през който са влезли в сила правила относно маркирането чрез Делегиран регламент (ЕС) 2019/815. § 35. В Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 27 от 2026 г.), в § 193 от Преходните и заключителните разпоредби думите „30 септември 2026“ се заменят с „31 март 2027“. Законът е приет от 52-ото Народно събрание на ………..…... 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ: МИХАЕЛА ДОЦОВА М О Т И В И към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството 1. Въвеждане в българското законодателство на Директива (ЕС) 2026/470 на Европейския парламент и на Съвета от 24 февруари 2026 година за изменение на директиви 2006/43/ЕО, 2013/34/ЕС, (ЕС) 2022/2464 и (ЕС) 2024/1760 по отношение на някои изисквания за отчитане на предприятията във връзка с устойчивостта и някои изисквания за дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта § Причини, които налагат приемането на законопроекта От 18 март 2026 г. е в сила Директива (ЕС) 2026/470 на Европейския парламент и на Съвета от 24 февруари 2026 година за изменение на директиви 2006/43/ЕО, 2013/34/ЕС, (ЕС) 2022/2464 и (ЕС) 2024/1760 по отношение на някои изисквания за отчитане на предприятията във връзка с устойчивостта и някои изисквания за дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (Директива (ЕС) 2026/470). Директивата беше приета в резултат от идентифицираната от Европейската комисия необходимост за опростяване на законодателството, включително по отношение на изискванията за отчитане на устойчивостта съгласно Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (Счетоводната директива). Основна цел на Директива (ЕС) 2026/470 е опростяване на европейското законодателство, чрез което ще се намали административната тежест и ще се създаде по-благоприятна бизнес среда. По отношение на счетоводното законодателство, с Директивата се стеснява обхватът на задължените за отчитане на устойчивостта предприятия, като в него вече попадат само тези предприятия, които към края на отчетния период надвишават едновременно нетни приходи от продажби от 450 млн. евро и средна численост на персонала 1000 души за отчетния период. Предприятията майки изготвят консолидиран отчет на устойчивостта, ако на консолидирано ниво надвишават едновременно посочените два критерия. Директивата предвижда и нови хипотези за освобождаване от изготвяне на консолидиран отчет или опростено докладване, от които предприятие майка може да се възползва: 1) когато има промени в състава на групата (придобиване на предприятие, сливане или напускане на групата от дъщерно предприятие), предприятието майка може да не включи информация за предприятието, обект на придобиването/сливането, или напусналото групата предприятие в консолидирания отчет за устойчивостта за съответния отчетен период; 2) когато предприятие майка е финансово холдингово дружество, то може да не изготви консолидиран отчет за устойчивостта, при условие че неговите дъщерни предприятия имат бизнес модели и дейности, които са независими едни от други. Променят се също и критериите относно задължението на дъщерно предприятие или клон да публикуват (консолидиран) отчет за устойчивостта от името на крайно предприятие майка (съответно предприятие), регулирано от законодателството на трета държава. Новите критерии са, както следва: 1) за дъщерното предприятие или за клона – за предходния отчетен период то трябва да надвишава 200 млн. евро нетни приходи от продажби; 2) за предприятието, регулирано от законодателството на трета държава – за всеки от последните два поредни годишни отчетни периода показателите на това предприятие трябва да надвишават 450 млн. евро нетни приходи от продажби в ЕС. Директивата въвежда „защита“ за част от предприятията, които са във веригата на стойността на отчитащите се предприятия, а именно за тези, които към края на предходния отчетен период не надвишават средна численост на персонала от 1000 души за отчетния период („защитени предприятия“). Когато отчитащите се предприятия изискват информация от предприятията в тяхната верига на стойността, те не могат да изискат от защитените предприятия информация, която е извън обхвата на доброволните стандарти. В случай че отчитащо се предприятие изиска информация, която надвишава над посоченото в доброволните стандарти, то информира защитеното предприятие относно информацията, която е извън обхвата, както и правото на защитеното предприятие да откаже да я предостави. Предоставената защита е единствено по отношение на отчитането на устойчивостта, като не засяга други задължения за предоставяне или споделяне на информация, произтичащи от закон или от правото на Европейския съюз. Разширява се кръгът на информацията, която може да не бъде включена в отчета по устойчивостта от отчитащото се предприятие – с информация, чието оповестяване сериозно би засегнало търговската му позиция, както и информация, която може да се определи като търговска тайна по смисъла на Директива (ЕС) 2016/943, съответно на чл. 3 от Закона за защита на търговската тайна, и информация, която би накърнила неприкосновеността на личния живот на физическите лица или сигурността на физическите или юридическите лица. Директива (ЕС) 2026/470 дава правна възможност на Европейската комисия да приеме делегиран акт за опростяване на европейските стандарти за отчитане на устойчивостта, приети чрез Делегиран регламент (ЕС) 2023/2772 на Комисията от 31 юли 2023 година за допълнение на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета чрез стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта. Европейската комисия вече одобри и доброволен стандарт за отчитане, където е посочена информацията, която отчитащите се предприятия могат да искат от защитените предприятия. Очаква се преразгледаните стандарти да влязат в сила до края на тази година. С цел намаляване на допълнителни данни за отчитане (datapoints) директивата отмени задължението на Комисията да приема секторни стандарти като вместо това, при необходимост, ще публикува специални секторни насоки, които да улесняват прилагането на стандартите за даден сектор. Директива (ЕС) 2026/470 дава възможност на държавите членки да освободят от задължението за отчитане на устойчивостта предприятията от т. нар. „първа вълна“, които не покриват новите критерии, за отчетните 2025 г. и 2026 г., като със законопроекта се предлага България да се възползва от предоставената възможност. Съгласно Директивата държавите членки могат да въведат освобождаване на членовете на административните, управителните и надзорните органи на дадено предприятие, действащи в рамките на предоставените им с националното право правомощия, да не носят колективна отговорност само по отношение на изготвянето на (консолидирания) доклада за дейността в изискуемия формат. Не е предвидено освобождаване от отговорност относно публикуването на докладите в съответния формат. Република България е задължена да транспонира в националното си законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2026/470, отнасящи се до отчитането на устойчивостта, в срок до 19 март 2027 година. § Целите, които се поставят Основната цел на законопроекта е чрез транспониране на изискванията на Директива (ЕС) 2026/470 да се постигне хармонизиране на Закона за счетоводството с измененията в Счетоводната директива. По този начин, освен че ще се изпълни задължението на Република България за транспониране на разпоредбите, ще се постигнат и целите, заложени в самата Директива, а именно – опростяване на регулаторната рамка и намаляване на административната тежест. В допълнение, въвеждат се и измененията в Директива (ЕС) 2022/2464 чрез освобождаване на предприятията да изготвят отчет за устойчивостта за 2026 г., ако не отговарят на новите критерии. § Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложените промени в Закона за счетоводството не са свързани с разходи за данъчно задължените лица и не изискват допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост. § Очаквани резултати от прилагането С приемането на направените предложения за изменение и допълнение на Закона за счетоводството България ще изпълни ангажимента си за въвеждане в българското законодателство на чл. 2 и чл. 3 от Директива (ЕС) 2026/470. По този начин се осигурява изпълнението на ангажимента по транспониране на чл. 2 и чл. 3 от Директивата в посочения за това срок, както и на условията за постигане на заложените в нея цели. Предложените промени намаляват административната тежест спрямо съществуващите до момента правила, като се стеснява обхватът на задължените предприятия, опростяват се изискванията за отчитане на устойчивостта и се въвежда защита за предприятията във веригата на стойността на отчитащите се предприятия. § Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С направеното предложение се въвеждат разпоредби на чл. 2 и чл. 3 на Директива (ЕС) 2026/470. Разпоредбите на тези норми на директивата следва да бъдат въведени в националното законодателство не по-късно от 19 март 2027 година. Законопроектът не трябва да бъде нотифициран преди приемането му в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество. 2. Прецизиране на разпоредби на Закона за счетоводството 2.1. Относно обхвата на задължените по закона лица § Причини, които налагат приемането на законопроекта В чл. 2 от Закона за счетоводството са посочени лицата, за които законът е приложим, като в т. 2 са посочени юридическите лица с нестопанска цел. С оглед прецизиране на разпоредбата, по подобие на клоновете на чуждестранните търговци, със законопроекта се предлага добавянето и на клоновете на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел. § Целите, които се поставят Прецизиране на обхвата на задължените по Закона за счетоводството предприятия. § Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложените промени не са свързани с разходи за данъчно задължените лица и не изискват допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост. § Очаквани резултати от прилагането Внася се яснота по отношение на приложното поле на Закона за счетоводството. § Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С направените предложения не се транспонират актове на Европейския съюз. 2.2. Относно определението за „нетни приходи от продажби“ и „средна численост на персонала за отчетния период“ § Причини, които налагат приемането на законопроекта Констатирана неточност на дефиницията за „нетни приходи от продажби“ от гледна точка на прилагането на Директива 2013/34/ЕС по отношение на отчитането по устойчивостта. Дефиницията е допълнена за предприятията по чл. 52б, като се имат предвид предприятията от трети държави. Установена е необходимост от уточняване на обхвата на понятието „средна численост на персонала за отчетния период“ за счетоводни цели. Показателят стана основен при определянето на предприятията като отчитащи се или защитени във връзка с преразгледаните правила за отчитането на устойчивостта. С оглед на голямото значение на този показател при определянето на правата и задълженията на предприятията Европейската комисия счита, че биха могли да се прилагат правилата на чл. 5 от Приложението към Препоръка на Комисията от 6 май 2003 година относно дефиницията на микропредприятията, малките и средните предприятия. С оглед на това, че посочената разпоредба отговаря на тази в Закона за малките и средните предприятия, в Закона за счетоводството се препраща към даденото определение в Закона за малките и средните предприятия. За счетоводни цели този критерий се прилага както при отчитането на устойчивостта, така и когато предприятията и групите предприятия определят своята категория, от което произтичат определени права и задължения за тях. § Целите, които се поставят Прецизиране на определението за „нетни приходи от продажби“ по отношение на предприятията от трети държави, за които техни дъщерни предприятия и клонове, установени в Република България, имат задължението да публикуват отчета им за устойчивостта. Въвеждането на легална дефиниция за средната численост на персонала цели въвеждането на единен подход от предприятията при изчисляването на показателя за счетоводни цели. § Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложените промени не са свързани с разходи за данъчно задължените лица и не изискват допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост. § Очаквани резултати от прилагането Прецизира се даденото в Закона за счетоводството определение за „нетни приходи от продажби“. Въвеждането на дефиниция за средна численост на персонала ще гарантира по-ясното прилагане на закона. § Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С направените предложения не се транспонират актове на Европейския съюз. 2.3. Удължаване на срока за изготвяне и приемане на национален счетоводен стандарт за счетоводно отчитане на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и на фондовете за извършване на плащания по смисъла на Кодекса за социално осигуряване § Причини, които налагат приемането на законопроекта С § 193 на Преходните и заключителни разпоредби (в сила от 21.03.2026 г.) на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн. - ДВ, бр. 27 от 2026 г.) е определен срок за изготвяне и приемане на национален счетоводен стандарт за счетоводно отчитане на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и на фондовете за извършване на плащания по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, които е 30 септември 2026 година. Констатирана е необходимост от повече време за извършването на анализ за необходимостта от приемане на подобен счетоводен стандарт и неговото съдържание. § Целите, които се поставят Осигуряване на необходимото технологично време за осъществяване на процедурата. § Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложените промени не са свързани с разходи за данъчно задължените лица и не изискват допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост. § Очаквани резултати от прилагането Ефективност от обсъждане на промяната. § Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С направените предложения не се транспонират актове на Европейския съюз. 3. Изменения на паричните стойности в Закона за счетоводството 3.1 Посочване на определените с Директива 2013/34/ЕС суми в евро § Причини, които налагат приемането на законопроекта Съгласно § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България – (ЗВЕРБ) (в сила от датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз - ДВ, бр. 70 от 2024 г.), действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други публични задължения към държавата и общините в български левове, продължават да се прилагат в съответствие с предвидените в този закон правила за превалутиране. В съответствие с ал. 2 на същата разпоредба, когато паричната сума в левове е посочена в закон или в подзаконов нормативен акт като резултат от въвеждане в българското законодателство на правен акт на Европейския съюз, в който изрично е посочена съответна сума в евро, при изменение на закона, съответно на подзаконовия нормативен акт, се посочва сумата в евро от правния акт на Европейския съюз. Предложените изменения в чл. 19 и чл. 21 от ЗСч пренасят стойностите на показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби при категоризиране на предприятията и групите според размера им, така, както са заложени в чл. 3 на Счетоводната директива. § Целите, които се поставят Целта на предложената промяна е да се синхронизират праговете, заложени в чл. 3 от Директива 2013/34/ЕС, като същевременно бъдат спазени изискванията на ЗВЕРБ. § Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложените промени не са свързани с разходи за данъчно задължените лица и не изискват допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост. § Очаквани резултати от прилагането Коректно представяне на стойности, произтичащи от Директива 2013/34/ЕС, по отношение на праговете за категоризиране на предприятията и на групите предприятия. § Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С направените предложения не се транспонират актове на Европейския съюз. Предложението е в съответствие с вече предвидените в ЗВЕРБ изисквания. 3.2. Актуализиране на парични стойности, включително на глобите и имуществените санкции, и посочването им в евро Във връзка с направен анализ на паричните стойности в закона с оглед на превалутирането им в евро са констатирани стойности, които не са променяни от влизането в сила на Закона за счетоводството (ДВ, бр. 95 от 8.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.). Сред тях са голяма част от установените с административнонаказателните разпоредби глоби и санкции, с изключение на тези, свързани с отчитането на устойчивостта и фалшивото счетоводство. За изминалите години инфлацията обезцени санкциите, които вече имат символичен характер и са загубили превантивната си роля. Сегашните размери не отговарят на изискванията на ЕС за ефективни и пропорционални санкции. За актуализацията на глобите и санкциите са предложени стойности, при прилагане на следната диференциация: За санкции, непроменяни от 2016 г. – Прехвърлянето на номиналния размер от лева в евро изпреварва десетгодишната инфлация от близо 60% и целенасочено се засилва санкционният и възпиращ ефект на глобата, съответно на имуществената санкция. За санкции, непроменяни в периода 2020 – 2023 г. – Размерът се актуализира с приблизително 50 на сто (46 на сто, закръглено надолу до най-близкото кратно на 50). За санкции, приети или променяни в периода 2024 – 2026 г. – Размерът в евро се превалутира и резултатът се закръглява надолу до най-близкото кратно на 50. Във връзка с актуализацията на стойносттите в закона, със законопроекта е предложено повишаване на прага по чл. 3, ал. 4 на ЗСч за възможността за едностранно счетоводно записване от едноличните търговци до стойност, близка до действащия праг за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност, както и на праговете по преференциалните режими на чл. 28, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 от ЗСч относно задълженията за инвентаризация и съдържанието на годишния финансов отчет на предприятия, чиито нетни приходи от продажби са под определения в закона размер. По отношение на праговете за извършване на независим финансов одит на малките предприятия и на юридическите лица с нестопанска цел е предложено показателите да бъдат превалутирани и закръглени като стойност, доколкото на същите е извършен преглед при предходна актуализация на праговете за малките предприятия през 2024 година. § Целите, които се поставят Повишаване ефективността на глобите и имуществените санкции като инструмент за превенция от нарушение на счетоводното законодателство. Актуализация на стойностите в левове по закона и посочването им в евро. § Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложените промени не са свързани с разходи за данъчно задължените лица, които спазват нормативната уредба, и не изискват допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост. § Очаквани резултати от прилагането Актуализиране на парични стойности и защита на коректните задължени по закона лица чрез ефективно санкциониране на недобросъвестните субекти. § Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С направените предложения не се транспонират актове на Европейския съюз. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, по проекта на акт са проведени обществени консултации, като проектът на акт, мотивите към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации. На основание чл. 26, ал. 4, изречение първо от Закона за нормативните актове обществените консултации са проведени със срок 30 дни. В съответствие с чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове справката за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения в резултат на проведените обществени консултации е публикувана на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации. РУМЕН РАДЕВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПЕТДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ РАЗПОРЕЖДАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ мол 22 2026 г. На основание чл. 8, ал. 1,т. Тичл. 71, an. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РАЗПОРЕЖДАМ: Разпределям Законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, Мо 52-602-01-61, внесен от Министерски съвет на 05.11.2026 г., на следните постоянни комисии: Водеща комисия: - Комисия по бюджет и финанси Комисии: - Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове - Комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия. - Комисия по труда, демографската и социалната политика / ПРЕДСЕДАТЕЛ HAG, НАРОДНОТО СЪБ le
Други данни
- В регистъра от
- 08.11.2026
- Последно в регистъра
- 15.11.2026
Документи
История на промените 1
- 15 ноември 2026 г.Променен записПреди промяната: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството Вид: закон Подпис: 52-602-01-61 Внесен: 05.11.2026 Сесия: Втора сесия