Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта

11 ноември 2026 г.ЗаконопроектНародно събрание

Законопроект

Вид
закон
Сигнатура
52-602-01-66
Сесия
Втора сесия
Комисии
Комисия по бюджет и финанси (водеща); Комисия по въпросите на младежта и спорта (участваща); Комисия по културата и медиите (участваща); Комисия по образованието и науката (участваща); Комисия по здравеопазването (участваща); Комисия по иновациите и дигиталната трансформация (участваща); Комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия (участваща)

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Внасяне, приемане и обнародване

Внесен
11.11.2026

Документи по законопроекта

НАРОДНО СЪБРАНИЕ Вх. №: 52-602-01-66 Дата: 11.11.2026 г. 16:18 ч. ДО Г-ЖА МИХАЕЛА ДОЦОВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 52-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ Относно: Решение № 855 на Министерския съвет от 2026 г. УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ДОЦОВА, На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България изпращам Ви одобрения с Решение № 855 на Министерския съвет от 2026 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Приложения: 1. Препис от Решение № 855 на Министерския съвет от 2026 г. 2. Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта. 3. Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта. 4. Частична предварителна оценка на въздействието. 5. Справка от Министерството на правосъдието за съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. 6. Справка за постъпилите бележки и предложения от министерствата и ведомствата от проведеното междуведомствено съгласуване по проекта на акт. 7. Справка за постъпилите предложения и становища от проведените обществени консултации. РУМЕН РАДЕВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т Препис Р Е Ш Е Н И Е № 855 от 11 ноември 2026 година ЗА одобряване на законопроект На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т Р Е Ш И: 1. Одобрява проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта. 2. Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта по т. 1. 3. Министърът на финансите да представи законопроекта по т. 1 в Народното събрание. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ РУМЕН РАДЕВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ КАМЕЛИЯ НЕЙКОВА НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ “ДЕЛОВОДСТВО И АРХИВ”: ЖАНА КАДЪНКОВА Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я НАРОДНО СЪБРАНИЕ Проект З А К О Н ЗА изменение и допълнение на Закона за хазарта (Обн. ДВ, бр. 26 от 2012 г.; изм., бр. 54, 82 и 94 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 61 и 79 от 2015 г., бр. 74 и 98 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 42 от 2019 г., бр. 14, 69 и 104 от 2020 г., бр. 11 и 14 от 2021 г. и бр. 61 от 2022 г., бр. 84, 106 и 108 от 2023 г., бр. 41, 42 и 70 от 2024 г., бр. 26 и 49 от 2025 г. и бр. 55 и 69 от 2026 г.) § 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 3 се отменя. 2. В т. 4 думите „т. 1-3“ се заменят с „т. 1 и 2“. 3. В т. 5 думите „т. 1-3“ се заменят с „т. 1 и 2“. § 2. В чл. 3, ал. 1 думите „съответно да се извършва“ и запетаята пред тях се заличават. § 3. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 навсякъде думите „1 500 000 лв.“ се заменят със „750 000 евро“. 2. В ал. 4 думите „750 000 лв.“ се заменят с „380 000 евро“. 3. Алинеи 7, 8 и 9 се отменят. 4. Създава се ал. 10: „(10) Подизпълнител, който действа от името и за сметка на организатор на хазартни игри в пункт за приемане на залози и изплащане на печалби, може да бъде лице, различно от организатора на хазартни игри, само ако същото е едноличен търговец или търговско дружество по смисъла на Търговския закон и отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 8.“ § 4. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 навсякъде думите „1 000 000 лв.“ се заменят с „510 000 евро“; б) в т. 2 думите „2 500 000 лв.“ се заменят с „1 270 000 евро“, а думите „1 000 000 лв.“ се заменят с „510 000 евро“; в) в т. 3 думите „250 000 лв.“ се заменят със „120 000 евро“, а думите „200 000 лв.“ се заменят със „100 000 евро“; г) в т. 4 думите „1 000 000 лв.“ се заменят със „510 000 евро“, а думите „600 000 лв.“ се заменят с „300 000 евро“; д) в т. 5 навсякъде думите „1 000 000 лв.“ се заменят с „510 000 евро“, а думите „600 000 лв.“ се заменят с „300 000 евро“; е) в т. 6 думите „600 000 лв.“ се заменят с „300 000 евро“; ж) в т. 7 думите „200 000 лв.“ се заменят със „100 000 евро“. 2. В ал. 6, изречение първо след думите „обезпечени с“ се добавя „държавни ценни книжа и/или“. 3. Създава се ал. 8: „(8) Инвестициите и средствата по ал. 1 се водят счетоводно в отделни аналитични сметки за всеки издаден лиценз, съответно – за всеки обект, където е приложимо.“ § 5. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 2 думите „или на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, на територията на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария“ се заличават. б) в т. 4 след думата „направения“ се добавя „депозит и“; в) в т. 5 думите „контролният локален сървър“ се заличават. 2. В ал. 4, изречение второ думите „(контролен локален сървър)“ се заличават. 3. Създават се ал. 6 и 7: „(6) Лиценз за организиране на онлайн залагания може да се издаде на лице по чл. 4, ал. 1, т. 1, което е местно юридическо лице или е чуждестранно юридическо лице, което ще осъществява организирането на онлайн залагания чрез място на стопанска дейност в Република България по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, чрез което се отчитат приходите от организираните онлайн залагания и относимите към тях разходи. (7) Чуждестранното юридическо лице по ал. 6 вписва мястото на стопанска дейност в регистър БУЛСТАТ преди получаване на удостоверението по чл. 34. Организирането на онлайн залагания въз основа на лиценз по този закон се смята за дейност, осъществявана чрез мястото на стопанска дейност по ал. 6.“ § 6. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 6 и 7 се отменят. 2. Създава се ал. 8: „(8) Не се допуска вписването в удостоверение за издаден лиценз на организатор на хазартни игри на пункт за приемане на залози и изплащане на печалби, когато физическите лица, представляващи лицата по чл. 4, ал. 10, са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако не са реабилитирани. Обстоятелствата относно съдимостта на български граждани, се установяват служебно, а на чуждестранни граждани с нотариално заверена декларация от заявителя.“ § 7. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 12 думите „списъка с влезлите в сила съдебни решения“ се заменят с „решенията на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите“. 2. В ал. 18, т. 2 думите „влезлите в сила съдебни решения“ се заменят с „решенията на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите“. 3. Алинеи 19 и 20 се отменят. 4. Създава се ал. 21: „(21) Забранява се публикуването, излъчването или разпространяването в радио- и телевизионни програми на съобщения за търсене или привличане на партньори за осъществяване на дейност, свързана с организиране на хазартни игри, когато в тях се съдържат наименованието, търговската марка, логото или друг отличителен знак на организатор на хазартни игри. Забраната се прилага независимо от търговския характер, предназначението или начина на представяне на съобщението, включително, когато то не съдържа информация за хазартна игра.“ § 8. Член 10 се изменя така: „Чл. 10. (1) Забранява се рекламата на хазартни игри, организатори на хазартни игри, свързаните с тях търговски марки и техните отличителни знаци независимо от формата, начина и мястото на разпространение. (2) Забраната по ал. 1 не се прилага: 1. за информацията, публикувана на интернет страницата на организатора и в обектите, за които има издаден лиценз за организиране на хазартни игри, необходима за организирането и участието в съответните хазартни игри; 2. при излъчването и тегленето на тиражите на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, както и обявяването на печалбите от тях; 3. върху фасада на обект за организиране на хазартни игри по този закон, за организатора на хазартни игри в този обект, като общата площ на рекламите и обозначенията не може да надвишава двадесет на сто от фасадата и е не повече от 50 квадратни метра; задължително минимум 10 на сто от площта е заета с текст: „Хазартът носи риск от развиване на зависимост“; върху фасадата на обекта не се допуска използването на светещи панели и други технически средства с динамично, движещо се или променящо се съдържание; 4. върху спортна екипировка, спортни съоръжения, спортни зали, стадиони и басейни, материали или продукти на спортни федерации, клубове, сдружения и организации в случаите на спонсорство по ал. 4, освен върху спортна екипировка, материали или продукти, които са предназначени за ползване от малолетни и непълнолетни лица. (3) В случаите по ал. 2 се допуска обявяване само на регистрираната търговска марка на организатора, а при провеждане на мероприятие по ал. 4 - и/или фирмата (наименованието) на организатора. (4) Организаторите на хазартни игри, получили лиценз по реда на този закон, имат право да спонсорират дейността на лицензираните спортни клубове, федерации, сдружения и организации, както и мероприятия, подпомагащи културата, здравеопазването и образованието. На интернет страниците на спонсорираните лица е допустимо обявяване на регистрираната търговска марка и/или фирмата (наименованието) на организатора, както и спонсорираните мероприятия. (5) При телевизионно или онлайн излъчване на спонсорирани спортни прояви не се допуска допълнително визуализиране по електронен или дигитален начин на наименованието или търговската марка на спонсора извън обозначенията, физически разположени на мястото на провеждане на проявата. (6) При осъществяване на своите правомощия по чл. 32, ал. 1, т. 1 и 10 от Закона за радиото и телевизията Съветът за електронни медии осъществява надзор в медийното пространство. В случай че Съветът за електронни медии установи факти и обстоятелства, имащи характер на нарушения по чл. 10, той следва да сезира Националната агенция за приходите.“ § 9. В чл. 10а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 навсякъде думата „лв.“ се заменя с „евро“. 2. В ал. 2, в изречение първо след думите „Министерството на младежта и спорта“ се поставя запетая и се добавя „Министерството на образованието и науката“, а думите „в съотношение 50 на 50“ се заменят с „като се разпределят в еднакъв размер“ и се създава изречение второ: „В срок до 31 март на следващата година Министерството на младежта и спорта, Министерството на образованието и науката и Министерството на здравеопазването изготвят и представят на Министерския съвет отчет за изразходваните средства от получените през предходната година вноски за социално отговорно поведение.“ 3. Създава се нова ал. 6: „(6) Постъпилите средства по ал. 2 по бюджета на Министерството на образованието и науката се разходват за финансиране на: 1. предпазване на учениците и студентите от хазарт; 2. превенция на хазартна зависимост на учениците и студентите.“ 4. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „ал. 4 и ал. 5“ се заменят с „ал. 4 - 6“. 5. Досегашните ал. 7 и 8 стават съответно ал. 8 и 9. 6. Създава се ал. 10: „(10) Министърът на образованието и науката, съгласувано с министъра на финансите, приема наредба, с която определя: 1. условията, реда и начина за разходване на средствата по ал. 6; 2. условията, реда и начина за набиране, оценка и подбор на проектни предложения за дейности по ал. 6; 3. изискванията към дейността и отчетността на лицата с одобрени за финансиране проекти за дейности по ал. 6; 4. условията и реда за контрол върху изпълнението на проектите, финансирани със средствата по ал. 6.“ § 10. В чл. 10д, ал. 3 след думите „хазартни игри по ал. 1“ се добавя „и подизпълнителите, осъществяващи дейност в пунктове за приемане на залози и изплащане на печалби“ и се поставя запетая. § 11. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 думите „както и лицензи за извършване на дейност по популяризиране на хазартни игри от афилиейт оператори“ и запетаята пред тях се заличават, а след думата „сервиз“ запетаята се заменя със съюза „и“; б) в т. 6 след думите „едновременните игрални сесии“ се добавя „депозити“; в) в т. 7 след думите „залагания, свързани с познаване на факти“ се поставя запетая и се добавя „игри с игрални автомати и игри в игрално казино“; г) точка 9а се изменя така: „9а. разпорежда преустановяване/блокиране на интернет страници, мобилни приложения, профили в социалните мрежи, видео и стрийминг платформи, които рекламират хазартни игри, организатори на хазартни игри, свързаните с тях търговски марки и техните отличителни знаци;“. 2. В ал. 2: а) в т. 1 думите „и на афилиейт операторите, които популяризират хазартни игри“ се заличават; б) в т. 2 думите „съответно чрез които се извършва дейност по популяризиране на хазартни игри от афилиейт оператори, които нямат действащ лиценз по този закон“ и запетаята пред тях се заличават. 3. В ал. 3: а) в т. 6 след думите „залагания, свързани с познаване на факти“ се поставя запетая и се добавя „игри с игрални автомати и игри в игрално казино“; б) създава се т. 7: „7. условията и редът за свързването и за подаването на информацията по чл. 42а.“ § 12. В чл. 18, ал. 1 думите „с афилиейт оператори, популяризиращи хазартни игри“ и запетаята след тях се заличават. § 13. В чл. 20 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 т. 3 и 5 се отменят. 2. В ал. 2 думите „включително контролния локален сървър“ и запетаята пред и след тях се заличават. § 14. В чл. 22 ал. 4 се отменя. § 15. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 думата „30-дневен“ се заменя с „45-дневен“. 2. В ал. 6, в изречение първо след думите „определя му 30-дневен срок“ се добавя „от получаването на уведомлението“ и в изречение трето думите „от датата на уведомителното писмо“ се заменят с „от датата на получаване на уведомлението“. 3. Алинея 10 се отменя. § 16. В чл. 26 се правят следните изменения: 1. В ал. 4: а) в т. 1 думите „1 000 000 лв.“ се заменят с „510 000 евро“; б) в т. 2 думите „3 000 000 лв.“ се заменят с „1 530 000 евро“; в) в т. 4 думите „10 000 000 лв.“ се заменят с „5 110 000 евро“; г) в т. 5 думите „2 000 000 лв.“ се заменят с „1 020 000 евро“; д) в т. 6 думите „1 200 000 лв.“ се заменят с „610 000 евро“. 2. В ал. 5 думите „400 000 лв.“ се заменят с „200 000 евро“. § 17. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, изречение второ накрая се добавя „или въз основа на решение, за което е допуснато предварително изпълнение“. 2. В ал. 3, изречение първо след думите „Националната агенция за приходите“ се добавя „или след допускане на предварително изпълнение“. 3. Алинея 4 се отменя. § 18. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 3 и 4 се изменят така: „(3) За поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри – традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго, кено и техните разновидности, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, с изключение на онлайн залаганията, се събира двукомпонентна държавна такса, състояща се от еднократна такса в размер на 300 000 евро и променлива част в размер на: 1. от 1 януари 2027 г. - 21 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, а за игри, за които се събират такси и комисиони за участие – в размер на 21 на сто върху стойността на получените такси и комисиони; 2. от 1 януари 2028 г. - 22 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, а за игри, за които се събират такси и комисиони за участие – в размер на 22 на сто върху стойността на получените такси и комисиони. (4) За издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания се събира двукомпонентна държавна такса, състояща се от еднократна такса в размер на 400 000 евро и променлива част в размер, както следва: 1. от 1 януари 2027 г. - 21 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, но не по-малко от 100 000 евро месечно за организатор на хазартни игри, а за игри, за които се събират такси и комисиони за участие – в размер на 21 на сто върху стойността на получените такси и комисиони; 2. от 1 януари 2028 г. - 22 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, но не по-малко от 100 000 евро месечно за организатор на хазартни игри, а за игри, за които се събират такси и комисиони за участие – в размер на 22 на сто върху стойността на получените такси и комисиони.“ 2. Алинеи 5 и 6 се изменят така: „(5) За поддържане на лиценз за игри в игрално казино се събира двукомпонентна държавна такса, състояща се от еднократна държавна такса в размер на 300 000 евро, със срок на действие на лиценза 5 години, съответно 600 000 евро – за лиценз със срок на действие 10 години, и променлива част в размер на 20 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, но не по-малко от 200 евро месечно за игрален автомат, съответно за всяко игрално място от него, и не по-малко от 4500 евро месечно за рулетка, за игрална маса, и не по-малко от 1000 евро месечно за друго игрално оборудване. (6) За поддържане на лиценз за игри с игрални автомати се събира двукомпонентна държавна такса, състояща се от еднократна държавна такса, както следва: за лиценз със срок на действие 5 години - 75 000 евро, когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 150 000 евро, когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители; за лиценз със срок на действие 10 години – 150 000 евро, когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и 300 000 евро, когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители, и променлива част в размер на 20 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, но не по-малко от 200 евро месечно за игрален автомат, съответно за всяко игрално място от него.“ 3. В ал. 8 думите „ал. 3 и ал. 4“ се заменят с „ал. 3-6“. 4. В ал. 10 думите „както и таксите по“ се заличават. 5. В ал. 11 думите „ал. 3 и ал. 4“ се заменят с „ал. 3-6“. 6. Създава се нова ал. 12: „(12) Организатор на хазартни игри може да не внесе частта от променливата част на таксите по ал. 3 и 4, която съответства на 1 на сто от разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби за 2027 г., съответно на 2 на сто за 2028 г. и следващите години, когато преотстъпената сума се предоставя на лицензирани по Закона за физическото възпитание и спорта спортни федерации, на спортните клубове, вписани в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта, на Българския олимпийски комитет или на Националната параолимпийска организация за спонсорство по чл. 10, ал. 4 или като дарение, и само за нестопанските дейности, свързани със спорт. Преотстъпената сума по изречение първо се признава като разход за данъчни цели по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. До 31 януари на следващата година организаторите на хазартни игри декларират по електронен път пред Националната агенция за приходите размера на преотстъпената променлива част от таксата по ал. 3 или 4 и дейностите, за които е разходвана. В случай че преотстъпената сума от променливата част по изречение първо е разходвана за други цели, организаторът на хазартни игри я възстановява в бюджета заедно със законната лихва.“ 7. Досегашната ал. 12 става ал. 13, а ал. 13 става ал. 14 и в нея думите „ал. 12“ се заменят с „ал. 13“. 8. Създават се ал. 15 и 16: „(15) За поддържане на лиценз за производство, разпространение и сервиз и за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване се събира еднократна държавна такса за лиценз със срок 5 години – 50 000 евро, и за лиценз със срок 10 години - в размер на 100 000 евро. (16) Минималният месечен размер на променливата част от таксите по ал. 4, 5 и 6 не се дължи за месеците, в които организаторът на хазартни игри не осъществява дейност по организиране на хазартни игри.“ § 19. Член 30а се отменя. § 20. Създава се нов чл. 31: „Възнаграждение за платежни операции за участие в хазартни игри Чл. 31. (1) Когато платежна институция, банка или дружество за електронни пари начислява и получава възнаграждение (такса, комисиона или друга форма на възнаграждение) за платежна операция за приемане на средства за участие в хазартни игри и за изплащане на печалби, чийто общ размер надвишава 1,5 на сто от стойността на съответната платежна операция по смисъла на § 1, т. 31 от Допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи, в държавния бюджет се внася разликата от полученото възнаграждение, превишаваща този процент. (2) Лицето по ал. 1 подава по електронен път ежемесечно до 15-то число на месеца, следващ месеца на начисляване на възнаграждението декларация по образец, утвърдена със заповед на министъра на финансите. В същия срок внася сумите по ал. 1. (3) Организаторите на хазартни игри и лицата по ал. 1 са длъжни да съхраняват и при поискване да предоставят на Националната агенция за приходите информация за извършените платежни операции, размера и основанието на начислените и получените възнаграждения и сумите, подлежащи на внасяне по ал. 1.“ § 21. В чл. 34 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) След влизане в сила на решенията изпълнителният директор на Националната агенция за приходите издава удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартните игри по този закон, както и за извършване на дейностите по него. Фактическо осъществяване на дейност по организиране на хазартна игра или по организиране на дейност по чл. 1, т. 2 може да се извършва след предоставяне на удостоверението по реда на чл. 29, ал. 3.“ 2. Алинея 4 се отменя. § 22. В чл. 35, ал. 3 изречение второ се заличава. § 23. В чл. 36 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думата „два“ се заменя с „три“. 2. Алинея 5 се отменя. § 24. В чл. 37, ал. 3, изречение второ след думите „на решението“ се добавя „или след издаване на решение, за което е допуснато предварително изпълнение“. § 25. Член 38а се отменя. § 26. В чл. 40 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 изречение трето се отменя. 2. В ал. 2 изречение второ се отменя. § 27. Създава се чл. 42а: „Свързаност на игралното оборудване със системата на Националната агенция за приходите Чл. 42а. (1) Организаторите на хазартни игри в игрална зала и в игрално казино осигуряват автоматизирано подаване на информация за направените залози и изплатените печалби на игралното оборудване в съответния обект към системата на Националната агенция за приходите чрез система, одобрена по реда на чл. 17, ал. 1, т. 7. (2) Условията и редът за свързването и за подаването на информацията по ал. 1 се определят с наредба по чл. 17, ал. 3, т. 7.“ § 28. В чл. 45, ал. 3 думите „обектите по ал. 1“ се заменят с „игралните зали и игралните казина“. § 29. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „5000 лв.“ се заменят с „2500 евро“. 2. В ал. 4 след думата „изплаща“ се добавя „в брой“ и навсякъде думите „10 000 лв.“ се заменят с „5000 евро“. § 30. В чл. 47е, ал. 1, т. 1 и 2 думите „5000 лв.“ се заменят с „2500 евро“. § 31. В чл. 47д в заглавието думите „контролния локален сървър“ се заменят с „централната компютърна система“, а в текста думите „контролния локален сървър по чл. 6, ал. 4, разположен“ се заменят с „централната компютърна система, разположена“. § 32. В чл. 64, ал. 5 след думата „игрите“ се поставя запетая, думата „или“ се заличава, а след думите „от него“ се добавя „или ще му бъдат предоставени за ползване“. § 33. В чл. 85 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в основния текст думите „чл. 1, т. 2 или 3“ се заменят с „чл. 1, т. 2“; б) в т. 1 думите „5000 лв.“ се заменят с „2500 евро“; в) точка 2 се изменя така: „2. когато организаторът на хазартни игри или дейности наруши разпоредбите на чл. 10;“ г) точка 2а се отменя; д) в т. 3 думите „съответно афилиейт операторът“ се заличават; е) в т. 8 думите „5000 лв.“ се заменят с „2500 евро“; ж) в т. 13 думите „или по чл. 30а, ал. 4“ се заличават. 2. В ал. 7 думите „чл. 1, т. 2 и 3“ се заменят с „чл. 1, т. 2“. § 34. В чл. 86, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В основния текст думите „т. 2 или 3“ се заменят с „т. 2“. 2. В т. 2 думите „или 6“ се заличават. 3. В т. 5 думите „чл. 30, ал. 3, 4, 8 или 9 или по чл. 30а“ се заменят с „чл. 30, ал. 3-9“. 4. Точка 6 се изменя така: „6. за извършване на дейност през периода на преустановяване на дейността по чл. 40, ал. 1;“. 5. В т. 8 думите „или на афилиейт оператора“ се заличават. 6. В т. 9 думите „изискването на чл. 44, ал. 1“ се заменят с „изискванията на чл. 4, ал. 6 и/или чл. 44, ал. 1“. 7. Точка 13 се отменя. § 35. В чл. 86а навсякъде думите „или афилиейт оператора“ и „или афилиейт операторът“ се заличават. § 36. В чл. 89, ал. 3 изречение второ се заличава. § 37. В чл. 92, ал. 1, в изречение първо думите „чл. 30, ал. 3 и 4 и по чл. 30а, ал. 1“ се заменят с „чл. 30, ал. 3-6“ и в изречение второ думите „Декларациите по чл. 30, ал. 8 и чл. 30а, ал. 4“ се заменят с „Декларацията по чл. 30, ал. 8“. § 38. В чл. 93, ал. 2, в изречение първо думите „съответно от афилиейт оператори без лиценз“ се заличават, изречение второ се отменя, а в изречение трето думите „предходните изречения“ се заменят с „предходното изречение“. § 39. В чл. 96 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 думите „от 1 000 000 до 2 000 000 лв.“ се заменят с „от 900 000 до 1 800 000 евро“; б) в т. 2 думите „от 50 000 до 200 000 лв.“ се заменят с „от 45 000 до 180 000 евро“; в) в т. 3 думите „от 20 000 до 50 000 лв.“ се заменят „от 18 000 до 45 000 евро“, а думите „от 50 000 до 200 000 лв.“ се заменят с „от 45 000 до 180 000 евро“. 2. В ал. 2 думите „1 000 000 лв.“ се заменят с „500 000 евро“, а думите „от 200 000 до 500 000 лв.“ и „от 500 000 до 1 000 000 лв.“ се заменят съответно с „от 180 000 до 450 000 евро“ и „от 450 000 до 900 000 евро“. 3. В ал. 3 думите „5 000 000 лв.“ се заменят с „2 500 000 евро“, а думите „от 1 000 000 до 3 000 000 лв.“ и „от 2 000 000 до 5 000 000 лв.“ се заменят съответно с „от 900 000 до 2 700 000 евро“ и „от 1 800 000 до 4 500 000 евро“. 4. В ал. 4 думите „от 5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „от 4500 до 9000 евро“, а думите „от 10 000 до 15 000 лв.“ се заменят с „от 9000 до 14 000 евро“. § 40. В чл. 97, ал. 1 думите „от 5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „от 4500 до 9000 евро“, а думите „от 10 000 до 30 000 лв.“ се заменят с „от 9000 до 27 000 евро“. § 41. В чл. 97а се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „от 50 000 до 200 000 лв.“ се заменят с „от 26 000 до 110 000 евро“. 2. В ал. 2 думите „от 500 до 2000 лв.“ се заменят с „от 300 до 1100 евро“. 3. В ал. 3 думите „от 3000 до 7000 лв.“ се заменят с „от 1600 до 3600 евро. 4. В ал. 4 думите „от 50 000 до 200 000 лв.“ се заменят с „от 26 000 до 110 000 евро“. 5. В ал. 5 думите „от 1000 до 10 000 лв.“ се заменят с „от 600 до 5200 евро“. § 42. Член 97б и 97в се отменят. § 43. Създава се чл. 97г: „Чл. 97г. Лице, което наруши забраната по чл. 9, ал. 21, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 20 000 евро или с имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 евро. При повторно нарушение се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.“ § 44. В чл. 98 думите „от 5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „от 4500 до 9000 евро“, а думите „от 10 000 до 30 000 лв.“ се заменят с „от 9000 до 27 000 евро“. § 45. В чл. 99 думите „от 2000 до 5000 лв.“ се заменят с „от 1800 до 4500 евро“. § 46. В чл. 100 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „от 500 до 1000 лв.“ се заменят с „от 450 до 900 евро“, а думите „от 1000 до 3000 лв.“ се заменят с „от 900 до 2700 евро“. 2. В ал. 2 думите „от 10 000 до 30 000 лв.“ се заменят с „от 9000 до 27 000 евро“, а думите „от 20 000 до 50 000 лв.“ се заменят с „от 18 000 до 45 000 евро“. § 47. В чл. 101 думите „от 2000 до 5000 лв.“ се заменят с „от 1800 до 4500 евро“. § 48. В чл. 102 думите „от 2000 до 5000 лв.“ се заменят с „от 1800 до 4500 евро“, а думите „от 5000 до 20 000 лв.“ се заменят с „от 4500 до 18 000 евро“. § 49. В чл. 103 думите „от 2000 до 5000 лв.“ се заменят с „от 1800 до 4500 евро“. § 50. В чл. 104 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „500 лв.“ се заменят с „450 евро“, а думите „50 000 лв.“ се заменят с „45 000 евро“. 2. В ал. 2 думите „от 5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „от 4500 до 9000 евро“. 3. В ал. 3 думите „5000 лв.“ се заменят с „4500 евро“. § 51. В чл. 105 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „рекламира хазартни игри в нарушение“ се заменят с „наруши разпоредбите“, а думите „от 30 000 до 50 000 лв.“ се заменят с „от 20 000 до 50 000 евро“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Лицата, които публикуват, излъчват или разпространяват реклама на хазартни игри, организатори на хазартни игри, свързаните с тях търговски марки и техните отличителни знаци се наказват с глоба в размер от 10 000 до 20 000 евро или с имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 евро.“ 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага глоба и/или имуществена санкция в двоен размер.“ § 52. В чл. 106 думите „от 500 до 2000 лв.“ се заменят с „от 450 до 1800 евро“, а думите „от 1000 до 5000 лв.“ се заменят с „от 900 до 4500 евро“. § 53. В чл. 107 думите „от 1000 до 5000 лв.“ се заменят с „от 900 до 4500 евро“. § 54. В чл. 108 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „от 3000 до 10 000 лв.“ се заменят с „от 2700 до 9000 евро“. 2. В ал. 2 думите „от 2000 до 5000 лв.“ се заменят с „от 1800 до 4500 евро“. § 55. В чл. 109 думите „от 1000 до 5000 лв.“ се заменят с „от 900 до 4500 евро“. § 56. В чл. 110 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „от 5000 до 20 000 лв.“ се заменят с „от 10 000 до 20 000 евро“. 2. В ал. 2 думите „от 500 до 2000 лв.“ се заменят с „от 450 до 1800 евро“. § 57. В чл. 111 думите „от 5000 до 20 000 лв.“ се заменят с „от 4500 до 18 000 евро“. § 58. В чл. 112 думите „1000 лв.“ се заменят с „900 евро“. § 59. В чл. 113 думите „от 2000 до 5000 лв.“ се заменят с „от 1800 до 4500 евро“, а думите „от 5000 до 20 000 лв.“ се заменят с „от 4500 до 18 000 евро“. § 60. В чл. 114 думите „от 5000 до 20 000 лв.“ се заменят с „от 4500 до 18 000 евро“. § 61. В чл. 115 думите „от 5000 до 20 000 лв.“ се заменят с „от 4500 до 18 000 евро“. § 62. В чл. 116 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „от 5000 до 10 000 лв.“ се заменят с „от 4500 до 9000 евро“. 2. Алинея 2 се отменя. § 63. В чл. 117, ал. 1 думите „от 1000 до 5000 лв.“ се заменят с „от 900 до 4500 евро“, а „т. 2“ се заменя с „т. 2-4“. § 64. В чл. 118 думите „от 500 до 2000 лв.“ се заменят с „от 450 до 1800 евро“, а думите „от 1000 до 5000 лв.“ се заменят с „от 900 до 4500 евро“. § 65. В чл. 118а, ал. 1 думите „от 5000 до 15 000 лв.“ се заменят с „от 2600 до 7700 евро“. § 66. Създава се чл. 119: „Чл. 119. (1) Организатор на хазартни игри, получил лиценз за онлайн залагания, който не изпълни задължението си по чл. 10д, ал. 3, се наказва за всяко нарушение с имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 евро. (2) Подизпълнител, осъществяващ дейност в пунктове за приемане на залози и изплащане на печалби, който допусне до участие в хазартна игра вписано лице в регистъра по чл. 10г, ал. 1, се наказва за всяко нарушение с глоба в размер от 2500 до 10 000 евро или с имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 евро.“ § 67. В § 1 от Допълнителната разпоредба т. 30 и 31 се отменят. Преходни и заключителни разпоредби § 68. (1) Организаторите на хазарти игри привеждат дейността си по чл. 42а, ал. 1 в срок до 30 юни 2027 г. (2) Наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 7 се издава в срок до 31 март 2027 г. § 69. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на образованието и науката приема наредбата по чл. 10а, ал. 10. § 70. (1) Организаторите на хазартни игри, получили лиценз за организиране на онлайн залагания преди датата на влизане в сила на този закон, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 6, ал. 6 и 7 в срок до 30 юни 2027 г. (2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 изпълнителният директор на Националната агенция за приходите прилага принудителна административна мярка - окончателно отнемане на издадения лиценз за организиране на хазартни игри. § 71. За издадените лицензи до 31 декември 2026 г. не се дължат новите размери на еднократните такси по чл. 30, ал. 3-6 и държавната такса по чл. 30, ал. 15. § 72. Образуваните и неприключени до 31 декември 2026 г. административни производства по издаване на лиценз пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите се довършват по реда на този закон. § 73. Образуваните и неприключени до 31 декември 2026 г. административнонаказателни производства пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите се довършват по досегашния ред. § 74. В Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта (ДВ, бр. 42 от 2024 г.) в § 20 от Преходните и заключителни разпоредби се създава ал. 2: „(2) Организаторите по ал. 1 представят пред Националната агенция за приходите до 30 април 2027 г. документи, удостоверяващи съответствието с изискванията на чл. 4, ал. 6 и чл. 44, ал. 1.“ § 75. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г., бр. 58, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 15, 91, 98, 102, 103 и 105 от 2018 г., бр. 24, 64, 96, 101 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 38, 69, 104, 107 и 110 от 2020 г., бр. 14 и 21 от 2021 г., бр. 8, 14, 17, 25, 51, 99, 100 и 104 от 2022 г., бр. 66, 86, 102, 106 и 108 от 2023 г., бр. 42, 70 и 72 от 2024 г., бр. 26, 97 и 113 от 2025 г. и бр. 30 и 55 от 2026 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 245, ал. 1: а) в т. 1 думите „800 лв.“ се заменят с „600 евро“; б) в т. 2 думите „22 000 лв.“ се заменят с „13 000 евро“; в) в т. 3 думите „5 000 лв.“ се заменят с „3 000 евро“. 2. В глава тридесет и втора раздел V „Данък върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино“ се отменя. § 76. При предсрочно прекратяване или отнемане на издаден лиценз за организиране на хазартни игри в случаите на чл. 30, ал. 12 организаторът декларира преотстъпената променлива част от таксата по ал. 3 и 4 и дейностите, за които сумата е разходвана, преди да му бъде прекратен или отнет лицензът. § 77. Издадените лицензи за извършване на дейност по популяризиране на хазартни игри на афилиейт оператори се прекратяват в сила от 1 януари 2027 г. § 78. В Закона за ограничаване на плащанията в брой (обн., ДВ, бр. 16 от 2011 г.; изм., бр. 109 от 2013 г., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 95 от 2015 г., бр. 63 от 2017 г., бр. 31 от 2018 г., бр. 94 от 2019 г., бр. 66 от 2023 г. и бр. 72 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 2, т. 5 думите „български банкноти и монети“ се заменят с „евробанкноти и евромонети“. 2. В чл. 3: а) в ал. 1: аа) в т. 1 и 2 навсякъде думите „10 000 лв.“ се заменят с „5 113 евро“; бб) в т. 4 думите „1000 лв.“ се заменят с „512 евро“; вв) създава се т. 5: „5. плащания между строителни предприятия, изпълнители и подизпълнители по договори за строителни или монтажни дейности, доставка на строителни материали, техника или оборудване, както и предоставянето на свързани с тях услуги, включително при частични плащания и/или авансови вноски.“; б) в ал. 2 в изречение първо думите „10 000 лв.“ се заменят с „5 113 евро“, а в изречение второ думите „Българската народна банка“ се заменят с „Европейската централна банка“. § 79. В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (обн., ДВ, бр. 55 от 2003 г.; попр., бр. 59 от 2003 г.; изм., бр. 107 от 2003 г., бр. 39 и 52 от 2004 г., бр. 31 и 87 от 2005 г., бр. 24, 38 и 59 от 2006 г., бр. 11 и 41 от 2007 г., бр. 16 от 2008 г., бр. 23, 36, 44 и 87 от 2009 г., бр. 25, 59, 73 и 77 от 2010 г., бр. 39 и 92 от 2011 г., бр. 26, 53 и 82 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 47 и 57 от 2015 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 15, 77 и 101 от 2018 г., бр. 17, 24, 83 и 101 от 2019 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 25 и 51 от 2022 г., бр. 8 и 80 от 2023 г., бр. 23 от 2024 г., бр. 50 и 54 от 2025 г. и бр. 69 от 2026 г. ) в приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2 в т. 10 думите „както и дейност по популяризиране на хазартни игри от афилиейт оператори“ се заличават. § 80. Законът влиза в сила от 1 януари 2027 г. с изключение на параграф 18, т. 2 относно променливата част от таксите по чл. 30, ал. 5 и 6 и параграф 75, т. 2, които влизат в сила от 1 януари 2028 г. Законът е приет от 52-ото Народно събрание на ………..…... 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ: МИХАЕЛА ДОЦОВА М О Т И В И към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта I. Причини, които налагат приемането на законопроекта и същност на предложените промени Законопроектът е разработен с оглед необходимостта от ограничаване на хазартната зависимост чрез въвеждане на пълна забрана на рекламата на хазартни игри, организатори на хазартни игри и техните отличителни знаци. Предвиждат се и специални мерки за разширяване на превенцията на хазартната зависимост сред учениците и студентите. Във връзка с необходимостта от повишаване на бюджетните приходи в законопроекта също така се предлага увеличениe на еднократните такси за издаване и поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри, въвеждане на минимални месечни размери на двукомпонентната държавна такса за издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания, за игри в игрално казино и игрални зали, увеличаване на алтернативния данък по ЗКПО за наземните казина и игралните зали през 2027 година, като от 2028 г. алтернативният данък ще се отмени в ЗКПО и ще се замени с двукомпонентна държавна такса, предвидена в чл. 30, ал. 5 и 6. Предвижда се въвеждане на изискване за място на стопанска дейност в България при организиране на онлайн залагания от чуждестранно юридическо лице, както и актуализиране на размера на вноските за социално отговорно поведение и на глобите и имуществените санкции. Със законопроекта се предлага и въвеждане на забрана за извършване на плащания в брой в сектора на строителството с цел ограничаване на сивата икономика. Предвижда се и прецизиране на отделни разпоредби на Закона за хазарта с оглед преодоляване на затруднения, установени при практическото им прилагане и с цел осигуряване на по-голяма яснота и ефективност на нормативната уредба. 1. Въвеждане на пълна забрана за реклама и популяризиране на хазартни игри, организатори на хазартни игри и техните отличителни знаци В действащото законодателство са предвидени редица ограничения по отношение на рекламата на хазартни игри, включително ограничения относно съдържанието, местата и начините на нейното разпространение, както и изисквания за предупреждение относно риска от развиване на зависимост. Независимо от въведените регулаторни механизми, практиката показва, че съществуващите ограничения не са достатъчни за по-ефективното ограничаване на негативното въздействие на рекламата на хазарт. С предлаганата в законопроекта пълна забрана на рекламата на хазартни игри се очаква тази мярка да повлияе върху нагласите и поведението на лицата по отношение на хазарта и да окаже положително въздействие върху най-уязвимите групи лица, включително върху младите хора и лицата, при които съществува голям риск от развиване или задълбочаване на хазартна зависимост. При лицата, при които вече е налице проблемно или зависимо хазартно поведение, постоянното излагане на рекламни послания представлява допълнителен стимул за участие в хазартни игри и затруднява процеса на ограничаване или преустановяване на това поведение. Въздействието на рекламата в хазартния сектор може да се реализира и чрез форми на комуникация, които формално не представляват рекламиране на конкретна хазартна игра, но по същество насочват вниманието на потребителите към хазартна дейност или към възможността за участие в нея. В тези случаи се запазва възможността хазартът да бъде представян като обичайна и социално приемлива форма на развлечение, което противоречи на превантивната цел на действащите ограничения. Особено специфично е въздействието на рекламата на хазартните игри в онлайн пространството, предвид достъпността на цифровата среда и възможността рекламните послания всеобхватно да достигат до неограничен кръг лица. За разлика от традиционните форми на реклама, онлайн рекламата може да бъде интегрирана пряко в цифровото съдържание, социалните мрежи, търсачките, мобилните приложения и различни интернет платформи, което затруднява разграничаването ѝ от останалото съдържание. Онлайн средата същевременно създава предпоставки рекламните послания да достигат до лица, които са особено уязвими към въздействието на подобна комуникация, включително ученици и студенти и лица с вече проявено проблемно хазартно поведение. В тази връзка е налице необходимост от предприемане на по-строга и последователна регулаторна мярка, която да ограничи не само отделни форми и проявления на рекламата, а мярка, която да прекрати рекламата на хазартни игри, хазартни оператори и техните отличителни знаци и негативното й въздействие върху обществото. С проектозакона се въвежда пълна забрана за рекламиране на хазартни игри, организаторите на хазартни игри и свързаните с тях отличителни знаци, независимо от формата, начина и мястото на разпространение на рекламата. Допуска се само ограничено присъствие на търговски марки на организатори на хазартни игри по отношение на спонсорството на спортни клубове, федерации, сдружения и организации, както и при подпомагане на дейности в областта на културата, здравеопазването и образованието. В тази връзка е предвидено специално ограничение по отношение на телевизионното и онлайн излъчване на спонсорирани спортни прояви, като не се допуска допълнително визуализиране чрез електронни или дигитални средства на наименованието или търговската марка на спонсора извън физическите обозначения, които действително се намират на мястото на провеждане на проявата. С оглед въвеждането на пълна забрана за рекламата на хазартни игри се предвижда преустановяване на дейността на афилиейт операторите, доколкото същата е пряко свързана с рекламното и промоционалното представяне на хазартни игри. По този начин се осигурява последователност между забраната за реклама на хазартни игри и режима, приложим към лицата, които осъществяват тяхното популяризиране. 2. Въвеждане на еднократна държавна такса за поддържане на лиценз за организиране на дейностите по производство, разпространение и сервиз на игрално оборудване и внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване. Предвижда се въвеждането на еднократна държавна такса, дължима от лицата, получили лиценз за организиране на дейностите по производство, разпространение и сервиз, както и по внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване. Дейностите по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване са неразделна част от регулирания хазартен сектор и подлежат на постоянен държавен надзор с оглед гарантиране на законосъобразното производство, доставка, проследимост, техническата изправност и съответствието на игралното оборудване с нормативните изисквания. Въвеждането на държавна такса ще осигури единен подход по отношение на лицензионните режими по Закона за хазарта, създавайки равнопоставени условия за всички лица, осъществяващи дейности, свързани с игрално оборудване. Таксата ще се заплаща еднократно преди получаване на удостоверението за издаден първоначален или за продължаване на срока на лиценза, като се предвижда за 5-годишен лиценз тя да бъде в размер на 50 000 евро и 100 000 евро за 10-годишен лиценз. 3. Увеличаване на алтернативния данък по Закона за корпоративното подоходно облагане за игралните автомати, игралните маси и друго игрално оборудване в наземните зали и казина за 2027 г. Мярката предвижда увеличаване на размера на алтернативния данък по Закона за корпоративното подоходно облагане за 2027 г., дължим за организиране на хазартни игри с игрални автомати и игри в игрално казино. Хазартната дейност е свързана с потенциални негативни социални последици, включително риск от развитие на хазартна зависимост и свръхзадлъжнялост на уязвими лица. Тази дейност има специфичен икономически и обществен характер и следва да бъде облагана по начин, който отразява както генерираните от сектора приходи, така и свързаните с него обществени разходи и рискове. Съответно по-високото данъчно облагане създава възможност за увеличаване на публичния ресурс, който може да бъде насочван към превенция на хазартната зависимост, контрол върху сектора и други дейности в обществен интерес. Също така специфичният характер на алтернативния данък създава необходимост от неговото периодично преразглеждане, за да не се допуска данъчното облагане да изостава съществено от икономическата динамика и развитието на съответния хазартен пазарен сегмент. Наземните игрални зали и казина представляват устойчив сегмент на хазартния пазар. Алтернативният данък предоставя относително предвидим източник на бюджетни приходи. Актуализирането на алтернативния данък за 2027 г. ще позволи част от икономическата активност в сектора да бъде трансформирана в допълнителни бюджетни приходи. Това ще допринесе за укрепване на приходната част на бюджета и за по-устойчиво планиране на публичните финанси, без да се променя принципът на облагане с алтернативен данък. От 1 януари 2028 г. алтернативният данък по Закона за корпоративното подоходно облагане ще се отмени и ще се замени с двукомпонентна държавна такса, предвидена в Закона за хазарта. 4. Въвеждане на двукомпонентна държавна такса за поддържане на лиценз за игри в игрално казино и игри с игрални автомати, както и минимални месечни размери от 1 януари 2028 г. Предвижда се от 1 януари 2028 г. въвеждане на двукомпонентна държавна такса за поддържане на лиценз на организатори на хазартни игри в игрално казино и игри с игрални автомати, както и задължителни минимални месечни такси, като към еднократните такси по чл. 30, ал. 5 и 6 ще се дължи и променлива част, както следва: § За поддържане на лиценз за игри в игрално казино двукомпонентната държавна такса ще включва променлива част в размер на 20 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, но не по-малко от 200 евро месечно за игрален автомат, съответно за всяко игрално място от него и не по-малко от 4 500 евро месечно за рулетка, за игрална маса, и не по-малко от 1 000 евро месечно за друго игрално оборудване. § За поддържане на лиценз за игри с игрални автомати двукомпонентната държавна такса ще включва променлива част в размер на 20 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, но не по-малко от 200 евро месечно за игрален автомат, съответно за всяко игрално място от него. Предвидено е също така, че организаторът на хазартни игри не дължи минималния размер на таксата през месеците, през които не осъществява дейност по организиране на хазартни игри. Предвид специфичния и динамичен характер на хазартния сектор възниква необходимост от въвеждане на по-гъвкав механизъм за определяне на дължимите плащания във връзка с издаването и поддържането на лицензите за игри в игрално казино и игри с игрални автомати. Предвиденият нов модел е пряко обвързан с развитието на икономическата активност и промените в този пазарен сегмент. Този механизъм има за цел да гарантира минимално равнище на публичните приходи и да ограничи значителните колебания в приходите, произтичащи от динамиката на оборотите и останалите показатели, върху които се определя променливият компонент. Въвеждането на минимален месечен размер на променливата част на таксата ще допринесе за по-голяма предвидимост и устойчивост на бюджетните приходи и ще осигури по-ясна връзка между предоставеното от държавата право за извършване на лицензирана хазартна дейност и минималния публичен принос на съответния оператор. Същевременно мярката ще създаде по-равнопоставена среда между операторите, доколкото гарантира минимално участие на всеки лицензиран организатор във финансирането на публичните функции и разходи, свързани с регулирането и контрола на сектора. Въвеждането на променливия компонент на таксата създава възможност за по-тясно обвързване на публичните приходи с приходите от осъществяваната хазартна дейност, като същевременно осигурява по-справедливо и балансирано разпределение на публичната тежест между организаторите. 5. Поетапно увеличаване на променливата част от двукомпонентната такса за поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри и за издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания и въвеждане на минимален месечен размер на таксата за издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания Предвижда се поетапно повишаване на променливата част от двукомпонентната такса за поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри по чл. 30, ал. 3 от Закона за хазарта - традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго, кено и техните разновидности, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, и за издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания по чл. 30, ал. 4 от закона, която към момента е 20%. Поетапното увеличаване на таксата от 20% на 21% считано от 1 януари 2027 г. и на 22% считано от 1 януари 2028 г. има за цел да осигури плавно адаптиране на лицензираните организатори на хазартни игри към новите финансови условия. Създава се и механизъм, който предвижда увеличеният размер на променливата част от двукомпонентната държавна такса да се преотстъпва на организаторите на хазартни игри, съответно 1% за 2027 г. и 2% за 2028 г. и следващите, като условието за преотстъпване е сумата да бъде предоставена на лицензирани по Закона за физическото възпитание и спорта спортни федерации, на спортните клубове, вписани в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта, на Българския олимпийски комитет или на Националната параолимпийска организация за спонсорство или като дарение, и само за нестопанските дейности, свързани със спорт. По този начин се създава пряка връзка между развитието на хазартния сектор и подкрепата за българския спорт, като допълнителният финансов ресурс се насочва към обществено значима дейност. Механизмът едновременно стимулира организаторите на хазартни игри да участват в устойчивото финансиране на спорта и създава допълнителни възможности за спортните организации да получават ресурс за своята дейност, подготовка и развитие. При неизпълнение на условието за целево предоставяне на преотстъпената част за съответната година, размерът на тази част става дължим и се внася в държавния бюджет, което гарантира ефективността и контрола върху прилагането на механизма. Предвижда се и въвеждането на минимален месечен размер на променливата част от двукомпонентната държавна такса за издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания, който да бъде не по-нисък от 100 000 евро месечно. Този механизъм има за цел да гарантира минимално равнище на публичните приходи от всеки лицензиран организатор и да ограничи значителните колебания в приходите, произтичащи от динамиката на оборотите и останалите показатели, върху които се определя променливият компонент. Предвидено е също така, че организаторът на хазартни игри не дължи минималния размер на таксата през месеците, през които не осъществява дейност по организиране на хазартни игри. Въвеждането на минимален размер ще допринесе за по-голяма предвидимост и устойчивост на бюджетните приходи и ще осигури по-ясна връзка между предоставеното от държавата право за извършване на лицензирана хазартна дейност и минималния публичен принос на съответния оператор. Същевременно мярката ще създаде по-равнопоставена среда между операторите, доколкото гарантира минимално участие на всеки лицензиран организатор във финансирането на публичните функции и разходи, свързани с регулирането и контрола на сектора. 6. Увеличаване на еднократните такси за поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри С цел повишаване на бюджетните приходи от хазартна дейност и осигуряване на финансиране за административните дейности, свързани с поддържането на лицензите, се налага увеличаване на еднократните такси за издаване и поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри, дължими от организаторите на хазартни игри по чл. 30. Предвидените в законопроекта увеличения на таксите са както следва: § за поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри – традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго, кено и техните разновидности, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, с изключение на онлайн залаганията – 300 000 евро; § за издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания – 400 000 евро; § за поддържане на лиценз за игри в игрално казино – 300 000 евро, когато срокът на лиценза е 5 години и 600 000 евро, когато срокът на лиценза е 10 години; § за поддържане на лиценз за игри с игрални автомати – когато срокът на лиценза е 5 години ще се дължи такса 75 000 евро, ако игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, съответно 150 000 евро, когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители; когато срокът на лиценза е 10 години ще се дължи такса в размер на 150 000 евро, ако игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, съответно 300 000 евро - в населени места над 500 000 жители. 7. Увеличаване на размера на вноските за социално отговорно поведение Със законопроекта се предлага увеличаване на вноските за социално отговорно поведение, както следва: за онлайн залагания – 60 000 евро, за игри в игрално казино – 20 000 евро, и за всички останали хазартни игри – 10 000 евро. Хазартната дейност е икономическа дейност със специфичен обществен риск. Едновременно с икономическите ползи и бюджетните приходи тя може да доведе до негативни последици за отделни лица, техните семейства и обществото като цяло. Увеличаването на вноските е обосновано от необходимостта размерът им да бъде съобразен с развитието и мащаба на хазартния пазар, икономическите условия и нарастващата необходимост от ефективни политики за превенция на хазартната зависимост. Това увеличение ще осигури допълнителен финансов ресурс за реализиране на политики и мерки, насочени към ранно идентифициране и ограничаване на проблемното и патологичното хазартно поведение и ограничаването на негативните последици от хазартните игри, като увеличаването на вноските ще позволи разширяване на обхвата и ефективността на тези дейности. Предлаганото увеличение на вноските за социално отговорно поведение е съобразено с реалния мащаб на хазартната индустрия и с приходите, генерирани от нея. Вземайки предвид значителното развитие на сектора през последните няколко години е необходимо и финансовият принос от мерките за социална отговорност да бъде актуализиран, като по този начин ще се гарантира, че ресурсът за превенция и ограничаване на негативните последици от хазарт се развива съразмерно с икономическата активност в сектора. Организаторите на хазартни игри следва да участват в поемането на част от разходите, свързани с превенцията и ограничаването на негативните последици от дейността, от която реализират икономическа полза. Увеличаването на вноските представлява форма на споделена отговорност между държавата и хазартния сектор и създава по-добър баланс между икономическите интереси на операторите и обществения интерес. Допълнителният финансов ресурс ще позволи реализирането на по-последователна и дългосрочна държавна политика чрез провеждането на по-мащабни и системни информационни кампании, насочени към рисковете от прекомерното участие в хазартни игри, както и към възможностите за получаване на помощ и подкрепа, като е изключително важно финансовите средства да бъдат насочвани към превантивни дейности сред младите хора и други групи, които са по-уязвими към развитие на проблемно хазартно поведение. Предвижда се приходите от вноски за социално отговорно поведение да се предоставят в еднакъв размер на Министерството на младежта и спорта, Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката. 8. Разширяване на обхвата на политиките, касаещи превенцията на хазартната зависимост сред лицата в системата на образованието Съгласно действащата нормативна уредба организаторите на хазартни игри дължат годишни вноски за социално отговорно поведение за всеки издаден лиценз. Тези средства ще подпомагат реализирането на политики и мерки, свързани със социално отговорното поведение и ограничаването на негативните последици от хазартните игри. Събраните от годишните вноски средства постъпват по бюджета на Националната агенция за приходите и съгласно действащата уредба се предоставят чрез трансфер по бюджетите на Министерството на младежта и спорта и Министерството на здравеопазването, като се разпределят между тях в съотношение 50 на 50. Включването на Министерството на образованието и науката в разпределението на приходите от годишните вноски за социално отговорно поведение ще създаде възможност за изграждане на устойчива превантивна политика в образователната система и ще позволи да се осигури още един целеви ресурс за дейности, насочени към ограничаване на риска от възникване на хазартна зависимост сред подрастващите и младите хора. Предложението не променя характера и предназначението на годишните вноски за социално отговорно поведение, а разширява институционалния обхват на политиките, за чието реализиране се използват събраните средства. Средствата, които ще бъдат разпределяни към Министерството на образованието и науката, ще се разходват целево за финансиране на дейности за превенция на хазартната зависимост и рисковото хазартно поведение на учениците и студентите, включително за информационни и образователни кампании, превантивни програми, обучения и разработване на подходящи образователни материали. 9. Свързаност на игралното оборудване със системата на Националната агенция за приходите Предложението предвижда изграждане и поддържане на дистанционна електронна връзка между игралните системи на лицензираните организатори на хазартни игри, организиращи игри в казина и игрални зали, и информационните системи на Националната агенция за приходите. Чрез дистанционната връзка ще се осигури автоматизирано предаване в реално време или в определени нормативно установени интервали на информация за функционирането на игралните системи, включително данни за регистрираните игрални устройства, извършените залози, изплатените печалби, реализираните приходи, техническите събития и друга информация. Въвеждането на дистанционната свързаност ще създаде възможност за ефективен дистанционен контрол върху дейността на наземните хазартни оператори, ще повиши прозрачността при отчитането на приходите от хазарт, ще създаде условия за автоматизирано наблюдение на игралните системи и игралното оборудване и ще позволи своевременното идентифициране на несъответствия, технически неизправности и потенциални нарушения на законодателството. Едновременно с това ще се подобри събираемостта на бюджетните приходи и ще се намалят административните разходи на приходната агенция и разходите на икономическите оператори, свързани с извършване на проверки и обработка на информация. 10. Въвеждане на изискване за място на стопанска дейност в България при организиране на онлайн залагания от чуждестранно юридическо лице Предложението за въвеждане на изискване за място на стопанска дейност в България при организиране на онлайн залагания от чуждестранно юридическо лице има за цел да гарантира, че когато чуждестранно юридическо лице получава лиценз за организиране на онлайн залагания в България, между лицензираната хазартна дейност, икономическия резултат от тази дейност и българската счетоводна и данъчна система съществува реална, проследима и проверима икономическа връзка. Онлайн залаганията се характеризират с трансграничен характер и с възможност значителна част от операциите на организатора да бъдат извършвани посредством инфраструктура, дружества, договорни отношения и финансови механизми, намиращи се извън страната. Тази специфика на хазартната дейност, организирана онлайн, създава значителен риск и невъзможност печалбата, реализирана на територията на страната да бъде обложена с корпоративен данък. Поради това е необходимо лицензионният режим да гарантира не само правото на държавата да разрешава и контролира организирането на онлайн залагания, но и възможността да бъде установен действителният икономически резултат от тази дейност. Изискването за място на стопанска дейност в България изпълнява именно тази функция. Предложението за въвеждане на изискване за място на стопанска дейност има за цел и защитата на публичния финансов интерес и необходимостта държавата да разполага с ефективни механизми за установяване и събиране на всички дължими публични вземания, свързани с извършваната на българския пазар хазартна дейност. Следва да бъде преустановена ситуацията, при която достъпът до българския регулиран хазартен пазар е предоставена от българската държава, залозите и икономическата активност са свързани с български потребители, но печалбата от тази икономическа дейност не се облага с корпоративен данък в България. Именно поради това предложението предвижда приходите от онлайн залагания, относимите към тях разходи и реализираната печалба да се отчитат през мястото на стопанска дейност в България и да се облагат с корпоративен данък. Изискването всички приходи от организираните онлайн залагания и относимите към тях разходи да се отчитат чрез мястото на стопанска дейност създава необходимата счетоводна основа за определяне на финансовия резултат от дейността и за прилагане на данъчните правила за облагане на печалбата с корпоративен данък. Това е от съществено значение за защита на фиска и предотвратяване на ситуации, при които значителна икономическа дейност, която се извършва в България, и свързаната с нея печалба не се облагат в страната с корпоративен данък. Онлайн залаганията генерират огромни по обем финансови операции. Затова изискването приходите, относимите разходи и печалбите да бъдат отчитани чрез мястото на стопанска дейност в България има самостоятелно значение, създавайки счетоводна следа, която може да бъде проверявана от компетентните органи и съпоставяна с информацията, предоставяна от хазартния оператор в рамките на лицензионния и данъчния контрол. Предложението има съществено значение и по отношение на превенцията и противодействието на изпирането на пари. Хазартният сектор е сред секторите, при които движението на значителни финансови средства, големият брой трансакции и възможността за използване на различни платежни инструменти налагат засилени механизми за проследимост и контрол. Наличието на място на стопанска дейност в България, чрез което ще се осъществява и отчита лицензираната дейност, създава допълнителен механизъм за проследяване на финансовите потоци, подпомагайки идентифицирането на несъответствия между декларираната дейност, размера на залозите, изплатените печалби, приходите и разходите и дължимия корпоративен данък. Предложението няма за цел да ограничи достъпа на чуждестранни юридически лица до българския хазартен пазар, тъй като не въвежда изискване за чуждестранното лице да учредява българско дружество. Изискването е единствено за регистриране на място на стопанска дейност, чрез което ще се осъществява и отчита лицензираната хазартна дейност. По този начин се постига равнопоставеност между хазартните оператори и баланс между свободата на икономическа дейност и необходимостта държавата да разполага с ефективни механизми за контрол. Чуждестранно юридическо лице получава достъп до българския регулиран хазартен пазар, но този достъп е съпроводен с ясни правила относно регулаторната и данъчна проследимост на дейността. Правилото, че организирането на онлайн залагания може да се осъществява само чрез място на стопанска дейност в България, има съществено значение, тъй като същото не допуска мястото на стопанска дейност да бъде регистрирано единствено формално и съществената икономическа дейност да се извършва и отчита извън това място на стопанска дейност. Създава се нормативна връзка между лицензираното право да се организират онлайн залагания и мястото, чрез което тази дейност следва да бъде извършвана и счетоводно и данъчно отчитана. Предложението има значение и за конкурентната среда на пазара. Лицензираните хазартни оператори, които се конкурират за потребители на българския пазар, следва да бъдат поставени при сравними условия по отношение на регулаторната тежест, отчетността и изпълнението на публичните задължения независимо дали са местни или чуждестранни юридически лица. Съществен принцип на предложението е, че достъпът до българския регулиран хазартен пазар следва да бъде свързан с реална икономическа и организационна връзка с България. Когато държавата предоставя чрез лиценз право да бъде извършвана регулирана хазартна дейност на нейния пазар, е обосновано да изисква тази дейност да бъде организирана по начин, който позволява нейното ефективно регулиране, финансово отчитане и данъчно облагане. В противен случай би съществувало несъответствие между степента на регулаторен контрол, който държавата следва да упражнява върху лицензираната дейност, и реалната възможност да бъде проследен икономическият резултат от нея и свързаната с тази дейност печалба, реализирана на територията на страната. Именно това несъответствие се преодолява чрез изискването за място на стопанска дейност. 11. Превалутиране в евро, включително актуализиране на имуществените санкции и глобите за административни нарушения, както и прецизиране на други разпоредби във връзка с трудности, възникнали при прилагането им Във връзка с въвеждането на еврото като официална валута в Република България е необходимо размерът на инвестициите и средствата за организиране на хазартните игри, предвиден в чл. 5 и чл. 26 от Закона за хазарта, да бъде определен в евро. В евро следва да бъдат определени и праговете за изплащане на печалби в брой, праговете за размера на изплатените печалби, за които организаторите на хазартни игри са длъжни да предоставят информация на Националната агенция за приходите, както и други стойности, посочени понастоящем в закона в лева. В евро са превалутирани и сумите, предвидени в Закона за ограничаване на плащанията в брой. С оглед гарантиране защитата на интересите на засегнатите лица предложените изменения предвиждат при превалутирането на съответните суми те да бъдат закръглявани в тяхна полза. Голяма част от имуществените санкции и глобите, предвидени в административнонаказателните разпоредби на Закона за хазарта, не са актуализирани от 2014 г., а някои от тях - от 2012 г. Това поражда необходимост размерът на санкциите и глобите освен да се превалутират в евро да бъдат и актуализирани в съответствие с инфлационните промени, настъпили след последното им изменение. Увеличаването на размера на административнонаказателните санкции е необходимо и с оглед запазване на превантивната им функция и тяхната ефективност, както и с оглед препоръките на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество в контекста на кандидатурата на страната за членство в организацията. В допълнение, се налага да бъдат преодолени някои затруднения, установени в практиката, с цел осигуряване на яснота и гъвкавост на нормативната уредба. Съгласно действащата разпоредба на чл. 5, ал. 6 всеки организатор на хазартни игри е длъжен да осигури минималния размер на средствата за организиране на съответната игра в брой и/или по банкова сметка, и/или чрез безусловна и неотменима банкова гаранция за целия срок на издадения лиценз. Прилагането на това изискване на практика налага блокирането на значителни финансови ресурси на организаторите в банкови сметки, които не генерират доходност и са изложени на обезценяване вследствие на инфлацията. С цел преодоляване на посочения проблем и осигуряване на по-голяма гъвкавост при избора на форма на обезпечение се предлага въвеждането на допълнителна възможност минималният размер на средствата за организиране на хазартната игра да бъде обезпечаван и с държавни ценни книжа. Предложената промяна ще даде възможност на организаторите да използват средствата, предназначени за обезпечаване на организирането на играта, за придобиване на държавни ценни книжа, при спазване на предвидените в закона изисквания за размера на тези средства. Предложени са и промени в други разпоредби с цел постигане на по-голяма яснота или с оглед на по-голяма ефективност при прилагането им. 12. Забрана за извършване на плащания в брой в сектора на строителството с цел ограничаване на сивата икономика Строителният сектор се характеризира с широко използване на подизпълнители, които много често са малки предприятия и физически лица. Плащанията в брой създават предпоставки за затруднена проследимост на финансовите потоци, укриване на приходи, недекларирана заетост и използване на фиктивни разходи за намаляване на данъчните задължения. Чрез забраната на плащания в брой по веригата на изпълнение на строителните проекти - от основния изпълнител до отделните подизпълнители и доставчици, ще се създадат условия за по-ефективен контрол върху реално извършените услуги, декларираните приходи и разходи, както и изпълнението на данъчните и осигурителните задължения на всички участници. Законопроектът предлага пълна забрана за извършване на плащания в брой между строителни предприятия, изпълнители и подизпълнители по договори за строителни дейности, доставки на материали и предоставяне на услуги. Всички плащания по търговските взаимоотношения между участниците в строителния процес да бъдат извършвани по банков път или чрез други проследими електронни платежни инструменти. Плащанията по банков път ще осигурят надеждна документална следа за извършените операции и ще позволят по-ефективно съпоставяне между договорените дейности, реално извършените плащания и декларираните данни пред приходната администрация. Мярката ще допринесе за ограничаване на сивата икономика, повишаване на финансовата дисциплина и създаване на равнопоставена конкурентна среда за строителните компании, които спазват законодателството. 13. Въвеждане на задължителна парична вноска за платежните институции, банките и дружествата за електронни пари, които извършват платежни операции, свързани с участието в хазартни игри и изплащането на печалби Хазартната дейност е свързана със значителен брой и обем платежни операции по приемане на средства за участие в хазартни игри и изплащане на реализирани печалби. Обслужването на тези операции генерира възнаграждения за платежни институции, банки и дружества за електронни пари, без към настоящия момент да е предвиден механизъм за насочване на част от тези средства към държавния бюджет. Предвид ролята на посочените лица при финансовото обслужване и улесняването на участието в хазартни игри, е необходимо да бъде отчетена и тяхната свързаност с тази дейност и с произтичащите от нея негативни обществени последици. В тази връзка се предлага да се създаде механизъм за по-голяма ангажираност на лицата, които реализират приходи от предоставянето на платежни услуги, свързани с хазартната дейност, като част от получаваните от тях възнаграждения над определен праг, а именно разликата, надвишаваща 1,5% от стойността на платежната операция, да се внася в държавния бюджет. II. Цели, които се поставят със законопроекта § Премахване на вредоносното въздействие на рекламата и популяризирането на хазартни игри, организатори на хазартни игри и техните отличителни знаци върху обществото и особено върху младите хора и другите уязвими групи. § Увеличаване на приходите от хазартна дейност в държавния бюджет, както и повишаване на тяхната стабилност и предвидимост. § По-голяма ангажираност на лицата, които реализират приходи от предоставянето на платежни услуги, свързани с хазартната дейност. § Стимулиране на организаторите на хазартни игри да участват в устойчивото финансиране на спорта. § Ангажиране на организаторите на хазартни игри, на платежните институции, банките и дружествата за електронни пари в по-голяма степен с преодоляването и ограничаването на неблагоприятните обществени последици, свързани с хазарт. § Разширяване на обхвата от дейности, финансирани чрез средствата, събрани от годишните вноски за социално отговорно поведение, с включване на програми и обучения за превенция на хазартната зависимост в системата на образованието. § Повишаване на прозрачността и контрола върху приходите на организаторите на наземен хазарт. § Създаване на необходимите предпоставки за ефективно прилагане на правилата за корпоративното подоходно облагане спрямо печалбата, която е икономически относима към дейността, извършвана чрез мястото на стопанска дейност в България. § Засилване на ефективността на имуществените санкции и глобите и стимулиране на задължените лица да спазват изискванията на закона. § Създаване на по-ефективен контрол върху реално извършените услуги, декларираните приходи и разходи, както и изпълнението на данъчните и осигурителните задължения на всички участници в строителния сектор. III. Очаквани резултати от прилагането Очакваният резултат от пълната забрана за реклама и популяризиране на хазартни игри, организатори на хазартни игри и техните отличителни знаци е да се ограничи значително всеобхватното негативно въздействие на хазартните игри върху обществото. Очаква се забраната да окаже положително въздействие върху най-уязвимите групи лица, включително върху младите хора и лицата, при които съществува голям риск от развиване или задълбочаване на хазартна зависимост. Включването на Министерството на образованието и науката в разпределението на приходите от годишните вноски за социално отговорно поведение ще създаде възможност за изграждане на превантивна политика в образователната система. В резултат от предложените изменения в законопроекта, свързани с увеличаването на еднократните такси по чл. 30 от закона за издаване и поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри, увеличаването на алтернативния данък по Закона за корпоративното подоходно облагане за игралните автомати, игралните маси и друго игрално оборудване в наземните зали и казина през 2027 г., въвеждането на променлива част от двукомпонентна такса от 1 януари 2028 г. за издаването и поддържането на лицензите за игри в игрално казино и игри с игрални автомати, въвеждане на задължителна парична вноска за платежните институции, банките и дружества за електронни пари, които извършват платежни операции, свързани с участието в хазартни игри и изплащането на печалби, както и с актуализиране на глобите и санкциите за административни нарушения, ще се постигне устойчиво повишаване на бюджетните приходи. С въвеждане на изискване за място на стопанска дейност в България при организиране на онлайн залагания от чуждестранно юридическо лице ще се гарантира наличието на икономическа връзка между лицензираната хазартна дейност, икономическия резултат от тази дейност и българската счетоводна и данъчна система и ще се предотвратят ситуациите, при които значителна икономическа дейност, която се извършва в България и свързаната с нея печалба не се облагат в страната с корпоративен данък. Увеличението на размера на имуществените санкции и глобите, като се отчете натрупаната инфлация, се очаква да засили тяхната ефективност и да стимулира задължените лица да спазват изискванията на закона. Мярката за пълна забрана за извършване на плащания в брой между строителни предприятия, изпълнители и подизпълнители по договори за строителни дейности, доставки на материали и предоставяне на услуги ще допринесе за ограничаване на сивата икономика, повишаване на финансовата дисциплина и създаване на равнопоставена конкурентна среда за строителните компании, които спазват законодателството. IV. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Не са необходими допълнителни финансови средства за прилагане на новата уредба. V. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Със законопроекта не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз. Предлаганите промени са в съответствие с основните принципи на Договора за функционирането на Европейския съюз, включително свободното предоставяне на услуги, свободата на установяване и защитата на конкуренцията, доколкото те не въвеждат необосновани или дискриминационни ограничения върху участниците на пазара. Мерките ще се прилагат еднакво спрямо всички икономически оператори, като целят осигуряване на равнопоставена и прозрачна регулаторна среда. Предвидените ограничения и регулаторни изисквания са съобразени и с принципа на пропорционалност, тъй като са подходящи и необходими за постигане на легитимни цели от обществен интерес, включително защита на потребителите и осигуряване на ефективен контрол. Мерките не надхвърлят необходимото за постигане на тези цели и не въвеждат непропорционална административна или икономическа тежест за засегнатите лица. Съгласно изискванията на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество по отношение на мерките, представляващи технически регламент по проекта на ЗИД на Закона за хазарта, включително забраната за реклама на хазарт и въвеждането на изискване за място на стопанска дейност в България при организиране на онлайн залагания от чуждестранно юридическо лице, на 2 и 15 октомври 2026 г. са подадени нотификации до Европейската комисия (2026/0536/BG и 2026/0558/BG). VI. Информация за проведените обществени консултации Проектът на закон, мотивите, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет са публикувани за обществени консултации съгласно чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации за срок от 30 дни. В съответствие с чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове справката за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения в резултат на проведените обществени консултации е публикувана на интернет страницата на Министерството финансите и на Портала за обществени консултации. РУМЕН РАДЕВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПЕТДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ РАЗПОРЕЖДАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ МО 2 Е / CC 2026 г. На основание чл. 8, ал. 1,т. Тичл. 71, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РАЗПОРЕЖДАМ: Разпределям Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, Мо 52-602-01-66, внесен от Министерски съвет на 11.11.2026 г., на следните постоянни комисии: Водеща комисия: - Комисия по бюджет и финанси Комисии: - Комисия по въпросите на младежта и спорта - Комисия по културата и медиите - Комисия по образованието и науката - Комисия по здравеопазването - Комисия по иновациите и дигиталната трансформация - Комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия ПРЕДСЕДАТЕЛ НА. НАРОДНОТО СЪ АЕЛА ДОЦОВА

Други данни

В регистъра от
15.11.2026
Последно в регистъра
15.11.2026

Документи