Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
Законопроект
- Вид
- закон
- Сигнатура
- 52-602-01-67
- Сесия
- Втора сесия
- Комисии
- Комисия по отбрана (водеща); Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (участваща); Комисия по транспорт и съобщения (участваща); Комисия по труда, демографската и социалната политика (участваща); Комисия по правни въпроси (участваща); Комисия по иновациите и дигиталната трансформация (участваща)
Попитайте асистента за този запис
Внасяне, приемане и обнародване
- Внесен
- 11.11.2026
Документи по законопроекта
НАРОДНО СЪБРАНИЕ Вх. №: 52-602-01-67 Дата: 11.11.2026 г. 18:12 ч. ДО Г-ЖА МИХАЕЛА ДОЦОВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 52-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ Относно: Решение № 850 на Министерския съвет от 2026 г. УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ДОЦОВА, На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България изпращам Ви одобрения с Решение № 850 на Министерския съвет от 2026 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Приложения: 1. Препис от Решение № 850 на Министерския съвет от 2026 г. 2. Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. 3. Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. 4. Частична предварителна оценка на въздействието. 5. Справка от Министерството на правосъдието за съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. 6. Справка за съответствие с правото на Европейския съюз. 7. Справка за постъпилите бележки и предложения от министерствата и ведомствата от проведеното междуведомствено съгласуване по проекта на акт. 8. Справка за постъпилите предложения и становища от проведените обществени консултации. РУМЕН РАДЕВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т Препис Р Е Ш Е Н И Е № 850 от 9 ноември 2026 година ЗА одобряване на законопроект На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т Р Е Ш И: 1. Одобрява проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. 2. Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта по т. 1. 3. Министърът на отбраната да представи законопроекта по т. 1 в Народното събрание. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ РУМЕН РАДЕВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ КАМЕЛИЯ НЕЙКОВА НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ “ДЕЛОВОДСТВО И АРХИВ”: ЖАНА КАДЪНКОВА Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я НАРОДНО СЪБРАНИЕ Проект З А К О Н ЗА изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (Обн., ДВ, бр. 35 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 74, бр. 82, бр. 93 и бр. 99 от 2009 г., бр. 16, бр. 88, бр. 98, бр. 101 от 2010 г., бр. 23, бр. 48, бр. 99 и бр. 100 от 2011 г., бр. 20, бр. 33, бр. 38 от 2012 г., бр. 15, бр. 66 и бр. 68 от 2013 г., бр. 1 и 98 от 2014 г., бр. 14, бр. 24, бр. 61, бр. 79 и бр. 88 от 2015 г., бр. 13, бр. 17, бр. 50, бр. 81, бр. 98, бр. 103 от 2016 г., бр. 58, бр. 85, бр. 103 от 2017 г., бр. 7, бр. 77 и бр. 98 от 2018 г., бр. 17, 42 и 94 от 2019 г., бр. 38, 69 и 109 от 2020 г., бр.16, 23 и 25 от 2021 г., бр.15 и 62 от 2022 г., бр.14 и 84 от 2023 г., бр.2, 38, 39 и бр. 70 от 2024 г., бр. 100 от 2025 г., бр. 101 от 2025 г., бр. 16, 51 и 55 от 2026 г.) § 1. В чл. 6, ал. 1, т. 2 след думите „военни заплахи“ се поставя запетая и се добавя „в мирно“. § 2. В чл. 16, т. 7а думите „100 млн. лв.“ се заменят със „100 млн. евро“. § 3. В чл. 19 се създава т. 5: „5. понижава степента на бойна готовност на въоръжените сили или на част от тях, както и обявява демобилизация.“ § 4. В чл. 22, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 11а думите „100 млн. лв.“ се заменят със „100 млн. евро“. 2. В т. 11б думите „100 млн. лв.“ се заменят със „100 млн. евро“. 3. Създава се т. 13б: „13б. предлага на президента на републиката да понижи степента на бойна готовност на въоръжените сили или на част от тях, както и обявяването на демобилизация;“. § 5. В чл. 26 се правят следните изменения: 1. Точка 29 се изменя така: „29. ръководи политиката по военно-патриотичното възпитание и осъществява сътрудничество с военно-патриотичните съюзи, организации и сдружения на военнослужещите;“. 2. В т. 31а думите „50 млн. лв.“ се заменят с „50 млн. евро“. § 6. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се т. 5а: „5а. предложения за понижаване степента на бойна готовност на въоръжените сили или на част от тях, както и за провеждане на демобилизация.“ 2. В т. 8а думите „50 млн. лв.“ се заменят с „50 млн. евро“. § 7. Член 28 се изменя така: „Чл. 28. (1) Министърът на отбраната по предложение на началника на отбраната разрешава използването на оръжие и бойни средства при: 1. завладяване на българско и/или съюзническо бойно средство на територията на Република България с цел извършване на терористичен или друг акт с опасни последици за населението и/или за суверенитета на страната; 2. нарушаване на въздушното пространство или на правилата на полетите над територията на Република България от пилотируемо въздухоплавателно средство, което може да бъде използвано като оръжие; 3. отказ на кораб или друго плавателно средство в териториалното море или във вътрешните морски води на Република България да спре или ако се възпротиви, или прибегне до насилствени действия срещу задържането му; 4. други случаи, когато възникне заплаха от терористични действия или опасност от употреба на оръжие за масово унищожение на територията на Република България. (2) В случаите по чл. 130, ал. 2 министърът на отбраната по предложение на началника на отбраната разрешава използването на оръжие и бойни средства от българските въоръжени сили и/или от въоръжените сили на съюзнически държави. (3) Министър-председателят уведомява държавите - членки на НАТО, и/или държавите - членки на Европейския съюз, в случай че заплахата по ал. 1 представлява опасност за тях.“ § 8. Създават се чл. 28а – 28г: „Чл. 28а. (1) Министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице разрешава използването на оръжие и бойни средства при: 1. нарушаване на въздушното пространство или на правилата на полетите над територията на Република България от безпилотно въздухоплавателно средство, което може да бъде използвано като оръжие; 2. нарушаване от безпилотно въздухоплавателно средство на географски зони, в които полетите на безпилотни въздухоплавателни средства са забранени или ограничени над военни обекти и над войскови райони, както и над военни формирования и военни плавателни средства, разположени извън войсковите райони; 3. при откриване в териториалното море или във вътрешните морски води на Република България на безпилотно плавателно средство, което може да бъде използвано като оръжие; 4. нарушаване от безпилотно надводно и подводно плавателно средство на границите на забранени или временно ограничени с известие на мореплавателите райони, както и на зоните на пунктовете за дислокация на военни плавателни средства. (2) Алинея 1, т. 1 не се прилага, когато мерки за противодействие са възложени на други държавни органи или ведомства при условията и по реда на Наредбата по чл. 62б, ал. 4 от Закона за гражданското въздухоплаване. Чл. 28б. (1) За случаите на използване на оръжие и бойни средства по чл. 28, ал. 1 и чл. 28а, ал. 1 министърът на отбраната утвърждава процедури и правила по предложение на началника на отбраната. (2) Употребата на оръжието и бойните средства по чл. 28, ал. 1 и чл. 28а, ал. 1 е съответстващо на заплахата или опасността. (3) Вредите, произлезли от използването на оръжие и бойни средства по чл. 28, ал. 1 и чл. 28а, ал. 1, се понасят от нарушителя. (4) Министърът на отбраната незабавно уведомява министър-председателя и президента на републиката за предприетите действия по чл. 28, ал. 1 и чл. 28а, ал. 1, т. 1 и 3. (5) Използването на оръжие и бойни средства по чл. 28, ал. 1 и чл. 28а, ал. 1 се осъществява от въоръжените сили. (6) Дейността по ал. 5 може да се осъществи съвместно с въоръжени сили на съюзнически държави при условията и по реда на чл. 130, ал. 2. Чл. 28в. В случай на нападение от пилотируемо или безпилотно въздухоплавателно средство срещу въздухоплавателно средство от въоръжените сили на Република България или съюзническо въздухоплавателно средство, изпълняващо задачи по охраната на въздушното пространство на Република България, решението за използването на оръжие и бойни средства с цел самозащита се взема от командира на екипажа на нападнатото въздухоплавателно средство. Чл. 28г. При нападение от пилотируемо или безпилотно въздухоплавателно, надводно или подводно плавателно средство срещу кораб или плавателно средство от въоръжените сили на Република България или съюзническа държава, изпълняващо задачи в националните морски пространства на Република България, решението за използването на оръжие и бойни средства с цел самозащита се взема от командира на нападнатия кораб или плавателно средство.“ § 9. В чл. 33, ал. 1 думите „командира на Съвместното командване на силите, командирите на Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили, командира на Съвместното командване на специалните операции, директора на Служба „Военно разузнаване“ и началника на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ и запетаята пред тях се заличават. § 10. В чл. 50, ал. 3 думите „както и резервистите по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България“ и запетаята пред тях се заличават. § 11. В чл. 56 се правят следните изменения: 1. В т. 2а думата „възпиране“ се заменя с „охрана, възпиране и отбрана“. 2. В т. 9 думите „бойни припаси“ се заменят с „боеприпаси“. § 12. Създава се чл. 64а: „Чл. 64а. Разрешение по реда на чл. 63 и 64 не се изисква за изпращане на военнослужещи за участие в планиращ процес на учения, конференции, работни срещи, рекогносцировки, индивидуално или колективно обучение, учения и тренировки на територията на съюзническа държава, когато военнослужещите участват без въоръжение, боеприпаси и военна техника.“ § 13. В чл. 76б, ал. 4 думите „чл. 134, ал. 4“ се заменят с „чл. 134, ал. 6“. § 14. В чл. 79, ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „и след удостоверяване или получаване на валиден резултат от успешно издържан тест за почтеност при условията и по реда на Закона за държавния служител“. § 15. В чл. 80 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създават се ал. 2 и 3: „(2) При осъществяване на своите правомощия постоянният секретар на отбраната се подпомага от заместник постоянен секретар на отбраната. Функциите и задачите на заместник постоянния секретар на отбраната се определят с Устройствения правилник на Министерството на отбраната. (3) Заместник постоянният секретар на отбраната е държавен служител.“ § 16. В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създават се ал. 2 – 4: „(2) При осъществяване на своите правомощия началникът на отбраната се подпомага от заместник-началници на отбраната и от директор на Щаба на отбраната, които са висш команден състав. Функциите и задачите на заместник-началниците на отбраната и на директора на Щаба на отбраната се определят с Устройствения правилник на Министерството на отбраната или със заповед на началника на отбраната. (3) Към началника на отбраната се създава Военен съвет, който е съвещателен орган на началника на отбраната. (4) Съставът, организацията на работа и дейността на Военния съвет се определят със заповед на началника на отбраната.“ § 17. В чл. 85, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 4 накрая се добавя „или за понижаване на бойната им готовност“. 2. В т. 5 думите „и частична мобилизация“ се заменят с „или частична мобилизация или за обявяване на демобилизация“. 3. В т. 7 думите „чл. 28, ал. 1 и 2“ се заменят с „чл. 28, ал. 2 и чл. 28б, ал. 1“. § 18. В чл. 92, ал. 3, изречение второ думите „клинична медицинска“ се заличават. § 19. В чл. 98, ал. 3а след думите „Военно дело и отбрана“ се добавя „в дневна форма на обучение“. § 20. Член 113 се изменя така: „Чл. 113. При обявяване на положение на война или на военно положение или с фактическото започване на военните действия отбраната на страната и осигуряването на вътрешния ред преминават под ръководството на върховния главнокомандващ.“ § 21. В чл. 114 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 след думата „командване“ се добавя „е съвещателен орган, който“. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Върховното главно командване включва министър-председателя, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, министъра на финансите, министъра на иновациите и дигиталната трансформация, министъра на транспорта и съобщенията, министъра на икономиката, инвестициите и индустрията, министъра на енергетиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на здравеопазването, министъра на земеделието и храните, министъра на правосъдието, началника на отбраната, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, председателя на Държавна агенция „Разузнаване“, началника на Националната служба за охрана, директора на Служба „Военно разузнаване“ и други лица, определени от върховния главнокомандващ.“ 3. В ал. 4 думите „Министерството на отбраната“ се заменят със „структурите по ал. 3“. § 22. Член 115 се изменя така: „Чл. 115. (1) С обявяването на положение на война или на военно положение или с фактическото започване на военните действия началникът на отбраната става главнокомандващ на въоръжените сили. (2) Началникът на отбраната като главнокомандващ на въоръжените сили се подпомага от Щаба на отбраната, като може да привлича длъжностни лица от администрацията на Министерството на отбраната, от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и от Българската армия.“ § 23. В чл. 128, ал. 1 думите „и дейност“ се заменят с „дейности и състав чрез използване на ресурси от резерва“ и пред тях се поставя запетая. § 24. В чл. 129 ал. 4 се изменя така: „(4) Активираните резервисти и мобилизираните запасни, в случаите по ал. 2 и 3, и техните семейства не могат да бъдат принудително изваждани от жилищата, в които живеят. Изпълнението на постановените срещу тях съдебни решения и заповеди за изваждане се спира до изтичането на срока на активната служба на резервистите и мобилизирането на запасните.“ § 25. В чл. 130 се правят следните изменения: 1. В ал. 3 думите „ал. 2, т. 2“ се заменят с „ал. 2“, а думата „съгласно“ се заменя с „в съответствие с“. 2. В ал. 4 думите „при осъществяване“ се заменят с „и осъществяването“. § 26. В чл. 133, ал. 2 след думите „структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната“ се поставя запетая и се добавя „в многонационални военни формирования, международни организации или други международни инициативи“. § 27. В чл. 134 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4 думите „и ал. 3, т. 2“ се заличават. 2. Създава се нова ал. 6: „(6) Длъжностите по ал. 3, т. 2 се заемат за срок три години, който може да бъде последващо удължаван с периоди, не по-дълги от една година, при невъзможност да бъде определен военнослужещ за заемане на длъжността. Изречение първо се прилага, доколкото не е предвидено друго в този закон, в международен договор или в изискванията на приемащата организация за заемане на съответната длъжност.“ 3. Досегашната ал. 6 става ал. 7. § 28. В чл. 135, ал. 1 думите „офицерски кандидати, сержанти (старшини), войници (матроси)“ се заменят със „сержанти (старшини) и войници (матроси)“. § 29. В чл. 138, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В т. 2 „Сержантски звания“/„Старшински звания“ в колона първа и в колона втора се създават ред пети „Офицерски кандидат – 1-ви клас“ и ред шести „Офицерски кандидат – 2-ри клас“. 2. Точка 3 „Звания за офицерски кандидати“ с ред първи и втори се отменя. 3. Досегашните т. 4-6 стават съответно т. 3-5. § 30. В чл. 141, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 думите „офицерските кандидати“ и запетаята след тях се заличават. 2. В т. 4 след думата „реабилитацията“ се добавя „по глава десета от Наказателния кодекс“. § 31. В чл. 144, ал. 3 думите „офицерските кандидати и“ се заличават. § 32. В чл. 146, т. 3 думите „на офицерските кандидати“ и запетаята след тях се заличават. § 33. В чл. 147 се правят следните изменения: 1. В ал. 3 думите „чл. 141, ал. 1, т. 5-7“ се заменят с „чл. 141, ал. 1, т. 6 – 7“. 2. В ал. 4 думите „относно съдимостта му“ се заменят с „по чл. 141, ал. 1, т. 4 – 5“. § 34. В чл. 156 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 думите „една година“ се заменят с „шест месеца“. 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Извън случаите по ал. 2 и 3 военнослужещите, които заемат длъжност повече от три години, може да се преназначат в интерес на службата и в съответствие с придобитата от тях квалификация на длъжност в същото или в по-високо длъжностно ниво в Министерство на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, в Българската армия, в многонационални военни формирования или на длъжности в международни организации или в други международни инициативи на територията на страната с дислокация в населено място в същата административна област.“ 3. Създава се нова ал. 5: „(5) Извън случаите по ал. 2, 3 и 4 военнослужещите, които заемат длъжност повече от пет години, може да се преназначат в интерес на службата и в съответствие с придобитата от тях квалификация на длъжност в същото или в по-високо длъжностно ниво в Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, Българската армия, многонационални военни формирования или на длъжности в международни организации или в други международни инициативи на територията на страната.“ 4. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7 и в ал. 7 думите „ал. 2, 4 и 5“ се заменят с „ал. 2, 4, 5 и 6“. § 35. В чл. 159 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) При установена употреба на алкохол и/или злоупотреба с наркотични вещества курсантите и колежаните се отстраняват временно от обучение по реда на Наредбата на министъра на отбраната по чл. 135, ал. 2. При повторно установена употреба на алкохол и/или злоупотреба с наркотични вещества курсантите и колежаните се отписват от обучение по дисциплинарен ред.“ 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „наркотични вещества“ се добавя „от военнослужещите, курсантите и колежаните“. § 36. В чл. 160, ал. 1, т. 2 думите „офицерските кандидати“ и запетаята пред тях се заличават. § 37. В чл. 161, т. 3 думите „офицерските кандидати“ и запетаята след тях се заличават. § 38. Член 168 се изменя така: „Чл. 168. Договорът за военна служба може да се прекрати по реда на чл. 163 и 164, преди да изтече срокът на предизвестието. Всяка от страните може да не спази срока на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.“ § 39. В чл. 174 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Ветерани, военноинвалиди и освободените от военна служба могат да носят формено облекло – военна униформа от модела униформено облекло, и отличителни знаци, които притежават в момента на освобождаване от военна служба, на официални празници и ритуали (церемонии) с участието на войски, определени в уставите на въоръжените сили.“ 2. Създават се ал. 4 и 5: „(4) Лицата по ал. 3, когато носят формено облекло: 1. не могат да извършват пропагандна и агитационна дейност в полза или във вреда на политически партии, движения или коалиции с политически цели и на кандидати за изборни длъжности; 2. не могат да участват в събрания, митинги и манифестации на политически партии, движения или коалиции с политически цели. (5) При неспазване на разпоредбите на ал. 3 и 4 лицата носят наказателна отговорност по чл. 274а от Наказателния кодекс.“ § 40. В чл. 188, ал. 5, т. 2 след думата „изпълнението“ се добавя „и/или управлението“, а след думите „финансирани по“ се добавя „национални програми“. § 41. Член 189 се изменя така: „Чл. 189. (1) На военнослужещите се издават служебни карти, които удостоверяват служебния им статус при изпълнение на служебните им задължения. (2) На курсантите и колежаните се издават служебни карти, които удостоверяват служебния им статус при подготовката им за изпълнение на военна служба като професия. (3) Служебната карта по ал. 1 съдържа номер на картата, снимка, трите имена, мястото на раждане, единния граждански номер, военното звание, мястото на изпълнение на военната служба, кръвната група, срока на валидност и други данни, определени в акта по ал. 6. (4) Служебната карта по ал. 2 съдържа номер на картата, снимка, трите имена, мястото на раждане, единния граждански номер, наименование на висшето военно училище/професионалния колеж, кръвната група, срока на валидност и други данни, определени в акта по ал. 6. (5) Данните по ал. 3 и 4 се изписват на български и на английски език. (6) Редът за издаване, водене на отчет, сдаване и унищожаване на служебната карта по ал. 1 и 2 се определя с акт на министъра на отбраната.“ § 42. В чл. 194 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 5 се изменя така: „(5) Служебното време над нормалната му продължителност до общата продължителност по ал. 2 се компенсира с намалено служебно време при условия и по ред, определени в акта на министъра на отбраната по чл. 196а.“ 2. Създават се нови ал. 6 – 8: „(6) По изключение поради обоснована необходимост се допуска компенсирането с намалено служебно време по ал. 5 да се извърши до четири месеца след отпадане на обективната причина, възпрепятствала компенсирането с намалено служебно време, за което военнослужещият се уведомява писмено. (7) Когато компенсирането или част от него не е извършено до изтичане на срока, посочен в ал. 6, правото на ползването му се погасява по давност. (8) При обективна невъзможност за осигуряване на намалено служебно време в срока по ал. 6, на военнослужещия се изплаща обезщетение за некомпенсираните часове при освобождаване от военна служба.“ 3. Създават се ал. 9 и 10: „(9) Обезщетението по ал. 8 се определя на базата на основното месечно възнаграждение на военнослужещия, дължимо към датата на освобождаването от военна служба или отстраняването от длъжност. (10) Командирите и началниците носят дисциплинарна и имуществена отговорност при виновно неизпълнение на служебните си задължения, свързани с осигуряване на компенсирането с намалено служебно време при условията на ал. 5 и 6.“ 4. Досегашните ал. 6 и 7 стават съответно ал. 11 и 12. § 43. В чл. 195, в ал. 2 се създава изречение второ: „При носене на 24-часови дежурства служебното време се зачита в размер на 12 часа за всеки от дните, през които се носи дежурството, независимо от разпределението му по часове в тези дни.“ § 44. В чл. 196 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Когато военнослужещият изпълнява дежурство, но е назначен на длъжност, за която носенето на дежурство не се включва в основните му функционални задължения, той получава допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 1 и се компенсира с намалено служебно време при условия и по ред, определени с акта на министъра на отбраната по чл. 196а. (2) По изключение, поради обоснована необходимост се допуска компенсирането с намалено служебно време по ал. 1 да се извърши до четири месеца след отпадане на обективната причина, възпрепятствала компенсирането с намалено служебно време, за което военнослужещият се уведомява писмено.“ 2. В ал. 3 думите „независимо от причините за това,“ и запетаята след тях се заличават. 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) При обективна невъзможност за осигуряване на намалено служебно време в срока по ал. 2, на военнослужещия се изплаща обезщетение за некомпенсираните часове при освобождаване от военна служба.“ 4. Създава се ал. 6: „(6) Командирите и началниците носят дисциплинарна и имуществена отговорност при виновно неизпълнение на служебните си задължения, свързани с осигуряване на компенсирането с намалено служебно време при условията на ал. 1 и 2.“ § 45. Член 196а се изменя така: „Чл. 196а. Редът за разпределяне на служебното време, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време в случаите по чл. 194, ал. 5 и 6 и чл. 196, ал. 1 и 2 се определя с акт на министъра на отбраната.“ § 46. В чл. 202 ал. 2 се изменя така: „(2) По време на отпуските по ал. 1 на военнослужещия се изплаща възнаграждение в размера по чл. 204.“ § 47. В чл. 212, ал. 3, т. 2 думите „офицерски кандидати“ и запетаята след тях се заличават. § 48. В чл. 226з, ал. 1 думите „обучаващи се за нуждите на Министерството на отбраната“ и запетаята след тях се заличават. § 49. В чл. 260а се създава ал. 8: „(8) Курсантите и колежаните, които са отписани от обучение поради настъпила негодност за военна служба/служба в други министерства и ведомства, установена от военномедицинските органи, или настъпила психологична непригодност за военна служба/служба в други министерства и ведомства, установена от специализирани звена и органи по психологичното осигуряване, не дължат разходите за издръжка и обучение по ал. 1.“ § 50. В чл. 318 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 накрая се добавя „и/или по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността“. 2. Алинея 5 се изменя така: „(5) Министърът на отбраната определя реда за възлагане на договори по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността въз основа на решение на Министерския съвет за одобрение на конкретния проект. Когато за проект, финансиран изцяло или частично по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността, с акт на Министерския съвет се определя друг орган или лице да отговаря за цялостното изпълнение на проекта или на отделни дейности, свързани с него, в акта се посочва и редът за възлагане на съответните договори.“ § 51. В чл. 328а ал. 1 се изменя така: „(1) Електронният регистър по чл. 328, ал. 1, т. 1 осигурява процесите по създаване, съхраняване, обмен, защита, контрол и поддържане в актуално състояние на единен информационен ресурс за: 1. организационната структура на въоръжените сили; 2. щатната структура, военнослужещите, курсантите, колежаните и цивилните служители в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия с изключение на Служба „Военно разузнаване“.“ § 52. В чл. 330 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „от 100 до 500 лв.“ се заменят с „от 100 до 500 евро“. 2. В ал. 2 думите „от 300 до 1000 лв.“ се заменят с „от 300 до 1000 евро“. § 53. В чл. 332 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „от 200 до 2000 лв.“ се заменят с „от 200 до 2000 евро“. 2. В ал. 2 думите „от 500 до 3500 лв.“ се заменят с „от 500 до 3500 евро“. § 54. В чл. 333 думите „от 300 до 3500 лв.“ се заменят с „от 300 до 3500 евро“. § 55. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 6 се изменя така: „6. „Мобилизационна готовност“ е степента на подготвеност на военните формирования и структурите по чл. 50, ал. 2 за провеждане на мобилизация в определени срокове.“ 2. Създава се т. 41: „41. „Обоснована необходимост“ за отлагане на компенсирането с намалено служебно време по чл. 194, ал. 6 и чл. 196, ал. 2 е налице при възникване на фактически обстоятелства, служебни ангажименти и/или оперативни задачи, които поради своята непредвидимост и изключителност не подлежат на предварително планиране и биха довели до нарушаване на бойната готовност или невъзможност за изпълнение на други основни функции и задачи на военното формирование или структура от въоръжените сили, обосновани с отделна мотивирана заповед за всеки конкретен случай.“ Преходни и заключителни разпоредби § 56. В случаите по чл. 156, ал. 3 военнослужещите, които до 1 януари 2027 г. са отказали предложена длъжност в същото или по-високо длъжностно ниво при условията и по реда на тази разпоредба, продължават да заемат длъжността си за срок една година от отказа им. § 57. Възникналите преди влизането в сила на този закон и непогасени към тази дата права за ползване на непредоставени компенсации с намалено служебно време могат да се ползват от военнослужещите в 4-месечен срок от датата на отлагането. § 58. В Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 20 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14., 79 и 88 от 2015 г., бр. 103 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 69 и 109 от 2020 г., бр. 56 от 2022 г. и бр. 70 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 24: а) в ал. 1: aa) в т. 4 след думата „реабилитацията“ се добавя „по глава десета от Наказателния кодекс“; бб) точка 5 се изменя така: „5. не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер;“ б) алинея 8 се изменя така: „(8) Обстоятелствата по ал. 1, т. 4 и 5 се установяват служебно.“ 2. В чл. 57: а) в ал. 1: aa) в т. 4 след думата „характер“ се поставя запетая и се добавя „независимо от реабилитацията по глава десета от Наказателния кодекс“; бб) точка 5 се изменя така: „5. не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер;“ б) алинея 4 се изменя така: „(4) Обстоятелствата по ал. 1, т. 4 и 5 се установяват служебно.“ 3. В чл. 59б: а) в ал. 1: aa) в т. 4 след думата „реабилитацията“ се добавя „по глава десета от Наказателния кодекс“; бб) точка 5 се изменя така: „5. не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер;“ б) алинея 5 се изменя така: „(5) Обстоятелствата по ал. 1, т. 4 и 5 се установяват служебно.“ 4. В чл. 61 ал. 3 – 5 се изменят така: „(3) Пределната възраст за служба в запаса е: 1. за войниците (матросите) – 60 години; 2. за сержантите (старшините), офицерските кандидати – 60 години; 3. за младшите и старшите офицери – 65 години; 4. за офицерите с висши военни звания – 67 години. (4) Пределната възраст за служба в запаса на лицата по ал. 1, т. 4 без военна подготовка е 60 години. (5) Пределната възраст за служба в запаса на лицата по ал. 1, т. 3 е 65 години.“ 5. Член 79 се изменя така: „Чл. 79. (1) Пределната възраст за водене на военен отчет на резервистите и запасните с военна подготовка e: 1. за войниците (матросите) – 60 години; 2. за сержантите (старшините), офицерските кандидати – 60 години; 3. за младшите и старшите офицери – 65 години; 4. за офицерите с висши военни звания – 67 години. (2) Пределната възраст за водене на военен отчет на запасните без военна подготовка е 60 години. (3) Пределната възраст за водене на военен отчет на запасните, прекратили служебните си правоотношения със структури по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, е 65 години.“ 6. Навсякъде в закона думите „офицерските кандидати“ се заличават. § 59. Законът влиза в сила от 1 януари 2027 г. с изключение на § 28, § 29, § 30, т. 1, § 31, § 32, § 36, § 37, § 47 и § 58, т. 6, които влизат в сила от 1 януари 2028 г. Законът е приет от 52-ото Народно събрание на ………..…... 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ: МИХАЕЛА ДОЦОВА М О Т И В И към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България С настоящия законопроект се правят следните изменения и допълнения в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България: 1. Прецизират се разпоредбите и терминологията, регламентиращи защитата на територията и населението при военни заплахи, в мирно време и във военно време, въвеждат се процедури за понижаване степента на бойна готовност на въоръжените сили или на част от тях и обявяване на провеждането на мобилизация и демобилизация и се въвеждат правила за използване на оръжие срещу безпилотни летателни (плавателни) средства (§ 1, § 3, § 4, т. 3, § 6, т. 1, § 7, § 8, § 11, § 12, § 17, § 23, § 24, § 25 и § 55, т. 1 от предложения законопроект), в следните направления: 1.1. Създават се ред и условия за понижаване на бойната и оперативна готовност на въоръжените сили при деескалиране на степента на заплаха и/или след приключване на бойните действия, както и обявяването на демобилизация, поради липата на правна регламентация в тази област. 1.2. За въвеждане на адекватни на рисковете способности за защита в оперативен порядък се определя ред за даване на разрешение за използване на оръжие и бойни средства срещу безпилотни въздухоплавателни/плавателни средства от министъра на отбраната или от оправомощено от него лице при: - нарушаване на въздушното пространство или на правилата на полетите над територията на Република България от безпилотно въздухоплавателно средство, което може да бъде използвано като оръжие; - нарушаване от безпилотно въздухоплавателно средство на географски зони, в които полетите на безпилотни въздухоплавателни средства са забранени или ограничени над военни обекти и над войскови райони, както и над военни формирования и военни плавателни средства, разположени извън войсковите райони; - навлизане във вътрешните морски води и в териториалното море на Република България на безпилотно плавателно средство, което може да бъде използвано като оръжие; - нарушаване от безпилотно плавателно средство на границите на забранени или временно ограничени с известие до мореплавателите райони, както и зони на пунктовете за базиране на военни плавателни средства; - самозащита в случай на нападение от пилотируемо или безпилотно въздухоплавателно средство срещу въздухоплавателно средство от въоръжените сили на Република България или съюзническо въздухоплавателно средство, изпълняващо задачи по охраната на въздушното пространство на Република България. Даването на разрешение за употреба на оръжие е констатиранo неведнъж като проблем и съществено национално ограничение от Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SHAPE). Към настоящия момент правните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (чл. 28) са приложими с резерви за пилотираната авиация, а за непилотираните средства (безпилотни въздухоплавателни/плавателни средства и ракети) е неприложима. Ефективността от използването на безпилотни въздухоплавателни/плавателни средства и значителната им роля за решаване изхода на съвременните конфликти налагат разработването и развитието на способи и предприемане на различни правно обосновани мерки (чл. 28а – 28г) за своевременно противодействие. Прилагането на предвидените мерки ще се осъществява при стриктно спазване на действащото национално и международно право. Критериите за оценка на заплахата, редът за извършване на преценка и избор на подходящи мерки за противодействие, както и процедурите за взаимодействие между компетентните органи представляват въпроси по организацията и изпълнението на дейността и ще бъдат детайлно уредени в съответните вътрешноведомствени актове, процедури и правила, които министърът на отбраната следва да утвърди по предложение на началника на отбраната. 1.3. За създаване на възможност за справяне със заплахите от съвременните военни кризи и конфликти (внезапност, нетрадиционни методи и висока технологичност) още в мирно време се предвижда изпълнение на задължението на въоръжените сили за защитата на територията и населението на Република България. 1.4. Оптимизира се редът за изпращане на български военнослужещи в операции и мисии в случаите на участието им в планиращи конференции, работни срещи, рекогносцировки и щабни учения извън страната, когато се провеждат без въоръжение, бойни припаси и военна техника, което по същество представлява експертна и административно-подготвителна дейност и не се налага издаване на разрешение от органите по чл. 63 и 64 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, а единствено командироване по нормативноустановения за това ред. Същото с оглед на практиката на Конституционния съд не се възприема като изпращане на български въоръжени сили извън територията на страната по смисъла на чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България (решение № 23/95 г. по к. д. № 20/95г.). По тази причина изискването за даване на разрешение от министъра на отбраната или от Министерския съвет за такива командировки води до ненужно забавяне на оперативните процеси и натоварва политическото ръководство с неприсъщи за него текущи въпроси по подготовката на войските, предвид което е необходимо да се създаде законова регламентация, регулираща посочения проблем. 1.5. Унифицират се правата на мобилизираните запасни с тези на активираните резервисти по отношение на защита на техните семейства по чл. 129, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, тъй като и двете категории са включени в състава на въоръжените сили без разлика в изпълняваните задачи. 1.6. Прецизират се разпоредби по отношение на статута на доброволните резервисти като част от въоръжените сили, дефинирането на легалната дефиниция на понятието „мобилизационна готовност“ и използването на термините „бойни припаси“ и „боеприпаси“ в съответствие със Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. 2. Актуализират се предвидените прагове на програмите и/или проектите за инвестиционни разходи за придобиване на отбранителни продукти, предвидените в административнонаказателните разпоредби на закона глоби, заменя се валутата от „лева“ в „евро“ и се прецизира процедурата по възлагане на договори по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността (§ 2, § 4, т. 1 и 2, § 5, т. 2, § 6, т. 2, § 50, § 52, § 53 и § 54 от предложения законопроект) по следния начин: Определените от 2010 г. в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България прагове на програмите и/или проектите за инвестиционни разходи за придобиване на отбранителни продукти бяха направени в друга историческа епоха, при друга среда за сигурност и други макроикономически показатели на страната и респективно в съвсем различна финансова макрорамка на отбраната (чл. 16, чл. 22, чл. 26 и чл. 27). Налице е нарастване на ценовите нива на придобиване на въоръжения и техника. Въпреки че общата инфлация в България и в потенциалните доставчици на основните единици въоръжения и техника от 2010 г. до момента е от порядъка на над 40 на сто, то в някои конкретни случаи поскъпването на оръжейни системи е в по-широки граници и достига до 80 на сто. Налице е и динамика на брутния вътрешен продукт на България, разходите за отбрана и в частност на капиталовите разходи на Министерството на отбраната. От измененията на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България от 2010 г. настъпиха огромни промени по отношение на макроикономическите показатели на страната. Имайки предвид поетите задължения в рамките на НАТО от България за повишаването на разходите за отбрана като процент от брутния вътрешен продукт, както и значителното нарастване на процента на капиталовите разходи като дял от общите разходи за отбрана, общата макроикономическа картина придобива съвсем различни измерения. От една страна, капиталовите разходи за периода от 2011 г. до 2023 г. нарастват с около 1000 на сто, но ако се анализира целият период от 2011 г. до края на 2032 г., когато следва да бъде финализирана Програмата за инвестиции в отбраната, тези капиталови разходи следва да нараснат с повече от 2000 на сто. Всичко това налага коренна промяна в мисленето и подходите, като мащабът и обхватът на инвестиционната програма на Министерството на отбраната предполага и съответните изменения в праговете на програмите и/или проектите за инвестиционни разходи за придобиване на отбранителни продукти. Динамиката на процесите, определящи средата за сигурност, предполага вземане на решения за екстрено придобиване на определени жизненоважни за отбраната оръжейни системи и актуализиране на стойността им в евро. Също така, в съответствие с Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, навсякъде в закона думата „лева“ се заменя с „евро“. Със замяната на определената валута от „лева“ в „евро“ не се извършва само техническо превалутиране в съответствие със Закона за въвеждане на еврото в Република България, но се увеличава стойността на праговете на програмите, респективно на проектите за инвестиционни разходи за придобиване на отбранителни продукти за нуждите на въоръжените, в случаите, когато попадат за одобрение в правомощията на министъра на отбраната, на Министерския съвет и на Народното събрание. Актуализиране се налага и по отношение на предвидените в административнонаказателните разпоредби на закона глоби поради настъпилите инфлационни процеси, довеждащи до неефективност при налагането им в настоящите им размери. Когато за проект, финансиран изцяло или частично по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността (Програмата), с акт на Министерския съвет се определя друг орган или лице да отговаря за цялостното изпълнение на проекта или на отделни дейности, свързани с него, в акта да се посочва и редът за възлагане на съответните договори, с което ще се гарантира законосъобразното, прозрачно и ефективно управление на средствата по Програмата, осигурявайки яснота относно компетентността и отговорностите на определените органи. Промяната се предлага, тъй като по Програмата на територията на страната нарастват потребностите за изпълнение на проекти, които са с различна сложност, технически характеристики, инфраструктурни зависимости и специфични регулаторни режими, които не винаги попадат в обхвата на компетентността на Министерството на отбраната, а някои от тях предполагат наличие на специфична експертиза или способи за тяхното изпълнение. В тези случаи Министерският съвет би могъл да определи друг орган или юридическо лице, което притежава специализирана техническа, инженерна, регулаторна или оперативна експертиза, да отговаря изцяло или за част от дейностите по проекта. 3. Въвежда се правна уредба и се синхронизират статутът и правомощията на съвещателните органи и длъжностните лица в системата на Министерството на отбраната с други разпоредби в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и в Закона за държавния служител (§ 5, т. 1, § 9, § 14, § 15, § 16, § 20, § 21 и § 22 от предложения законопроект) чрез: 3.1. Минимизиране състава на Съвета по отбрана по начин, обезпечаващ изпълнението на функциите му на съвещателен орган към министъра на отбраната по предвидените в закона въпроси, като от Съвета по отбрана отпадат командирът на Съвместното командване на силите, командирите на Сухопътните войски, на Военновъздушните сили и на Военноморските сили, командирът на Съвместното командване на специалните операции, директорът на Служба „Военно разузнаване“ и началникът на Военна академия „Георги Стойков Раковски“. 3.2. Създаване на Военен съвет към началника на отбраната като съвещателен орган. Предвижда се съставът, организацията на работа и дейността на Военния съвет да се определят със заповед на началника на отбраната. 3.3. Установяване на статут на Върховното главно командване като съвещателен орган, който да подпомага върховния главнокомандващ при ръководството на отбраната и въоръжените сили, и включване на нови членове в състава му – министъра на иновациите и дигиталната трансформация, министъра на здравеопазването, министъра на земеделието и храните, министъра на правосъдието, председателя на Държавна агенция „Разузнаване“, началника на Национална служба за охрана и директора на Служба „Военно разузнаване“. 3.4. Създаване на възможност началникът на отбраната в качеството му на главнокомандващ на въоръжените сили да се подпомага не само от Щаба на отбраната, а да може да привлича и длъжностни лица от администрацията на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и от Българската армия. При сега действащия модел на стратегически мениджмънт на отбраната началникът на отбраната подпомага министъра на отбраната при изпълнение на функциите му по изготвяне и изпълнение на отбранителната политика и използване на въоръжените сили. Специалните му задължения са съсредоточени основно в две функционални области: определянето и изграждането на необходимите отбранителни способности и планиране на използването на въоръжените сили. В този контекст следва да се има предвид, че единоначалието е фундаментален принцип за изграждане и функциониране на въоръжените сили, което изисква осигуряване на правна рамка и инструмент на ръководителя на стратегическото военно ниво за вземане на информирани и обосновани решения по въпроси, свързани с отбраната на страната. С оглед на регламентиране на отношенията се налага да бъде намерен подход, който да осигурява концентриране на военната експертиза в експертно консултативно звено за решаване на проблеми от компетентностите на началника на отбраната. 3.5. Осигуряване на практическото приложение на предвиденото задължение в Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (ДВ бр. 78 от 2026 г.), назначаването на длъжността постоянен секретар на отбраната да се извършва след удостоверяване или получаване на валиден резултат от успешно издържан тест за почтеност. Промените се налагат поради липсата на правна уредба в Закона за държавния служител, която да отчита спецификите при назначаване на тази длъжност, посочени в чл. 79 и следващите от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. 3.6. Въвеждане на ново длъжностно лице „заместник постоянен секретар на отбраната“, което да подпомага постоянния секретар на отбраната при осъществяване на правомощията му. Функциите и задачите на заместник постоянния секретар на отбраната ще се определят с Устройствения правилник на Министерството на отбраната. Следва да се отбележи, че постоянният секретар на отбраната е най-висшият държавен служител в Министерството на отбраната. Той е цивилен служител, отговарящ за административното ръководство на Министерството на отбраната, който подпомага министъра на отбраната в изпълнението на неговите правомощия по формулиране и изпълнение на отбранителната политика и управлението на човешките, материалните и финансовите ресурси за нейното осъществяване, както и за осигуряване правилното функциониране на администрацията на Министерството на отбраната. Той непосредствено ръководи и отговаря за изготвянето и актуализирането на нормативната уредба, регламентираща устройството и дейността на Министерството на отбраната, отбранителното планиране, програмиране и бюджетиране, за контрола на изпълнението на бюджета, планирането и контрола на изпълнението на проекти за строителство, доставки и услуги за изграждане на планирани отбранителни способности, за дейностите по международното военно сътрудничество, за развитието и ефективността на администрацията и административните процедури и на информационното осигуряване на Министерството на отбраната, за разработването и прилагането на мерки за недопускане на конфликт на интереси и условия за корупция, за квалификацията и кариерното развитие на цивилните служители, взаимодействието с неправителствени организации, синдикати и браншови организации, за отчетността и прозрачността на изпълнението и на резултатите от отбранителната политика, както и изпълнява и други функции, възложени му с Устройствения правилник на Министерството на отбраната или със заповед на министъра на отбраната. В тази връзка предложеното създаване на нова длъжност „заместник постоянен секретар на отбраната“ ще даде възможност за подпомагане на постоянния секретар на отбраната при изпълнение на неговите функции. Предложената нова длъжност за държавен служител е реципрочна на съществуващите длъжности на двама заместник-началници на отбраната, подпомагащи началника на отбраната. Техните функции заедно с тези и на директора на Щаба на отбраната също са определени в Устройствения правилник на Министерството на отбраната, както и в заповед на началника на отбраната. 3.7. Вменяване на задължения на министъра на отбраната да ръководи политиката по военно-патриотичното възпитание, а не само да определя формите за провеждането на военно-патриотичното възпитание. Съгласно чл. 26, т. 29 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България министърът на отбраната осъществява сътрудничество с военно-патриотичните съюзи, организации и сдружения на военнослужещите и определя формите за провеждането на военно-патриотичното възпитание. Този текст не сочи изрично кой ръководи дейността по военно-патриотичното възпитание, като вменява на министъра на отбраната правомощия единствено по определяне на формите за провеждане на тази дейност. От друга страна, обвързването на формите на дейността по военно-патриотичното възпитание със сътрудничеството с военно-патриотичните съюзи и други организации внася допълнителна неяснота относно ръководството на тази дейност. 4. Въвеждат се нови и се прецизират и актуализират съществуващи разпоредби, процедури и политики, относими към военнослужещите в Министерството на отбраната, към структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, към курсантите, колежаните, резервистите, запасните, ветераните, военноинвалидите и към освободените от военна служба (§ 10, § 13, § 18, § 19, § 26, § 27, § 28, § 29, § 30, т. 1, § 31, § 32, § 34, § 35, § 36, § 37, § 38, § 39, § 40, § 41, § 42, § 43, § 44, § 45, § 46, § 47, § 48, § 49, § 55, т. 2, § 56, § 57 и § 58, т. 6 от предложения законопроект), а именно: 4.1. Създаване на възможност за обучение на военнослужещи-медицински специалисти, и по неклинични специалности в съответствие с Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването чрез съответните промени в чл. 92, ал. 3 от ЗОВСРБ. 4.2. За оптимално използване на наличния човешки ресурс на фона на демографската криза в страната, възвръщаемост и ефективност на вложените инвестиции в подготовката на всеки професионален военнослужещ, която изисква значителни финансови и времеви ресурси, повишаване на социалната сигурност на военнослужещите, осигуряване на непрекъснатост и стабилност в придобиването, обучението и използването на новопридобитото въоръжение и техника, както и за повишаване на кадровата устойчивост, ефективност и боеспособност на въоръжените сили се въвеждат нови възможности: а) за преназначаване на военнослужещите без тяхно съгласие в интерес на службата и в съответствие с придобитата от тях квалификация на длъжност в същото или в по-високо длъжностно ниво в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, Българската армия, многонационални военни формирования или на длъжности в международни организации или в други международни инициативи на територията на страната: - с дислокация в същото населено място в същата административна област след заемане на длъжност повече от 3 години; - при заемане на длъжност повече от пет години; б) намаляване на периода за заемане на настоящата длъжност от една година на шест месеца за заемане на длъжността в случаите на отказ за преназначаване на друга предложена длъжност в същото или по-високо длъжностно ниво на военнослужещите с висши офицерски звания и с военно звание "полковник" (капитан I ранг), които заемат длъжност повече от 4 години; в) за последващо неколкократно удължаване на периода за изпълнение на военна служба на територията на страната в състава на многонационални военни формирования или на длъжности в международни организации или в други международни инициативи на територията на страната. 4.3. За урегулиране на кариерния модел за развитие на сержантския (старшински) състав при спазване на йерархичния принцип отпада категорията „офицерски кандидат“, като военните звания „офицерски кандидат 1-ви клас“ и „офицерски кандидат 2-ри клас“ се причисляват към сержантския (старшински) състав. За осигуряване на необходимото оперативно време по изготвянето на подзаконовите актове за имплементиране на предложените промени (нов Класификатор на длъжностите за военнослужещите, изготвяне на нови длъжностни разписания и щатове и преназначаване на целия личен състав) се предвижда промените да влязат в сила от 1 януари 2028 г. 4.4. Прецизиране на статута на курсантите и колежаните за: - подпомагане с парични средства, както и при отписване от обучение поради настъпила негодност за военна служба/на служба в други министерства и ведомства, установена от военномедицинските органи, или настъпила психологична непригодност за военна служба/служба в други министерства и ведомства, установена от специализирани звена и органи по психологичното осигуряване, с цел да не дължат разходите за тяхното обучение; - въвеждане на условия за отписване/прекратяване на обучението им по дисциплинарен ред при установена употреба на алкохол и/или злоупотреба с наркотични вещества; - въвеждане на правила за издаването на служебни карти, с които да удостоверяват служебния си статус при подготовката им за изпълнение на военна служба като професия. 4.5. За минимизиране на риска за създаване на напрежение на служебното място в случаите, когато присъствието на напускащия или на съкратения военнослужещ вече не е целесъобразно за оперативната дейност, се въвежда възможност за прекратяване на договора за военна служба по чл. 163 и 164, преди да изтече срокът на предизвестието, като всяка от страните може да не спази срока на предизвестието и дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. 4.6. Намаляване на съществуващите ограничения за несъвместимост с военната служба в чл. 188 по отношение на научния и преподавателския състав на висшите военни училища, които участват в изпълнението на проекти и национални програми, свързани с дейността на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия и финансирани по програми или механизми на Европейския съюз или други международни програми и договори въз основа на сключен граждански договор. 4.7. Регламентиране използването на допълнителен платен отпуск от военнослужещите при призоваване в съд или в други органи като страна, свидетел или вещо лице и участие в заседания като съдебни заседатели по начин, позволяващ получаване на пълното възнаграждение за съответния ден. Към настоящия момент възнаграждението за деня на призоваване се изплаща от съответния съд и не обхваща цялото време на престой в съдебната институция, което води до несправедливо и нецелесъобразно лишаване на военнослужещите от възнаграждението за деня. 4.8. Предвиждат се промени в законовите разпоредби на чл. 194, ал. 5, като отново се въвежда компенсиране с намалено служебно време при изпълнение на служебни задължения от военнослужещите над нормалната продължителност до общата, респективно в чл. 196 се определят достатъчно ясни и съобразени с фактическото изпълнение на дежурството условия за ползване на компенсациите и почивките, които да не се натрупват и да се погасяват по давност, като предложените текстовете се съобразяват изцяло с разпоредбите на Директива 2003/88/ЕО, доколкото тези дейности във въоръжените сили се извършват при нормални условия. Към настоящия момент променените считано от 1 януари 2026 г. законови норми се оказаха трудно разбираеми и с различно приложение във военните формирования от въоръжените сили, което, от своя страна, създаде предпоставка за натрупване на часове над месечната продължителност на служебното време, които не се отчитат и компенсират поради липса на механизъм за това. Възстановява се редът, регламентиращ служебното време на военнослужещите и действащ до 31 декември 2025 г., като разпределянето му, неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време ще се определя с акт на министъра на отбраната. Запазва се предвидената редакция, съгласно която правото за ползване на компенсирането с намалено служебно време да се извършва в определен срок, като срокът се увеличава от два на четири месеца. Срокът започва да тече след отпадане на обективната причина (обоснована необходимост), възпрепятствала компенсирането, за което се предвижда военнослужещият да бъде писмено уведомен. Изрично се посочва, че при носене на 24-часови дежурства служебното време се зачита в размер на 12 часа за всеки от дните, през които се носи дежурството, независимо от разпределението му по часове в тези дни. Тази разпоредба е в пряка връзка с проекторазпоредбата на чл. 194, ал. 5 от ЗИДЗОВСРБ, според която служебното време над нормалната му продължителност до общата ще се компенсира с намалено служебно време. Отделно от изложеното, междудневната и междуседмичната почивка се дължат на самостоятелно правно основание по смисъла на чл. 210 от ЗОВСРБ във всички случаи, което означава, че следва да се ползват независимо от дължимите компенсации. С цел яснота и ограничаване на възможността за различно тълкуване и прилагане, в Допълнителните разпоредби на ЗОВСРБ се въвежда легална дефиниция на понятието „обоснована необходимост“. С цел пълното възмездяване на положените часове над нормалната продължителност на служебното време, с новите редакции на чл. 194, ал. 8 и чл. 196, ал. 4 се предвижда за останалите некомпенсирани часове след изтичане на четиримесечния период за отлагане на ползването им на военнослужещия да се изплаща обезщетение при освобождаване от военна служба. С § 57 от Преходните и заключителни разпоредби се въвежда срок четири месеца за използване на натрупаното до влизането в сила на законопроекта полагащо се по сега действащия ред намалено служебно време, което не е използвано или погасено до влизане на настоящия закон в сила. В подзаконовия акт по чл. 196а от ЗОВСРБ детайлно ще се определи редът за разпределение на служебното време, за неговото отчитане и компенсиране във всички посочени в закона случаи. Редът за изплащане на обезщетението по чл. 194, ал. 8 и по чл. 196, ал. 4 от ЗОВСРБ ще се определи с акта на министъра на отбраната по чл. 235 от ЗОВСРБ, доколкото именно с този акт на министъра на отбраната се определят условията и редът за изплащането на възнагражденията и обезщетенията по този закон на военнослужещите. 4.9. Въвеждане на правила за носене на формено облекло – военна униформа от модела униформено облекло, и отличителни знаци от ветерани, военноинвалиди и освободените от военна служба: само на официални празници и ритуали (церемонии) с участието на войски, определени в уставите на въоръжените сили, и се забранява носенето ѝ при извършване на пропагандна и агитационна дейност в полза или във вреда на политически партии, движения или коалиции с политически цели и на кандидати за изборни длъжности; събрания, митинги и манифестации на политически партии, движения или коалиции с политически цели. Към настоящия момент няма законов ред за носене на формено облекло и отличителни знаци от ветерани, военноинвалиди и освободени от военна служба, както и къде и кога могат да ги носят. Придобивайки качество на ветерани, военноинвалиди и освободени от военна служба, лицата попадат в категорията „цивилни граждани“, за която индивидуалните правни норми, съдържащи се в заповеди на министъра на отбраната, не създават права и задължения. 5. Намалява се административната тежест и се оптимизират информационните процеси в електронния регистър (§ 29, т. 2, § 32, § 49 и § 55, т. 1, 2 и 3 от предложения законопроект), което ще спомогне за: 5.1. Намаляване на административната тежест към българските граждани – кандидати за военна служба, служба в доброволния резерв и обучение в редовна форма във висшите военни училища, чрез служебно установяване на определени обстоятелства. От друга страна, целта на предлаганото допълнение, касаещо уточняване на изискването за неосъжданост, независимо от реабилитацията, е да обоснове извода, че нормите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България са специални спрямо нормите на Наказателния кодекс по отношение на настъпилата за кандидатите реабилитация. Поставеното от законодателя в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България изискване за неосъжданост, независимо от реабилитацията, е направено с цел недопускане на достъп до въоръжение, материални средства и чувствителна информация на лица, които биха създали риск за собствения си живот, този на други военнослужещи или граждани, за материални средства, които са им поверени, респективно за нерегламентиран достъп или обработка на класифицирана информация. 5.2. Прецизиране на разпоредбите относно изграждането и използването на ресурсите за нуждите на електронния регистър по чл. 328, ал. 1, т. 1 от Закона за обраната и въоръжените сили на Република България, което се налага с цел поддържане на актуалността на данните в сектора на отбраната и сигурността. Електронните регистри са единствен източник на моментна картина за наличния личен състав, който елиминира закъсненията и изкривяванията в информацията за вземане на информирани решения от политическото и военно ръководство. 6. В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта (§ 56, § 58, т. 4 и 5 и § 59 от предложения законопроект): 6.1. Предвид предложената промяна с § 33, т. 1 от законопроекта относно чл. 156, т. 3 и с цел защита на правата на военнослужещите, в § 56 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта изрично се предвижда, че онези от тях, които до 1 януари 2027 г. са отказали предложена длъжност в същото или по-високо длъжностно ниво при условията и по реда на действащата към момента разпоредба на чл. 156, ал. 3, да продължат да заемат длъжността си за срок една година от отказа им. 6.2. Предлага се изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, с което се цели синхронизиране на пределната възраст за военна служба по Закона за отбраната на въоръжените сили на Република България с пределната възраст за служба в запаса и пределната възраст за водене на военен отчет на резервистите и запасните по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България за създаване на възможност за последваща служба в запаса, както и изпълнение в цялост на мерки № 169, 170 и 174 от Плана за намаляване на административната тежест, приет с Решение № 233 на Министерския съвет от 2024 г. по отношение на предоставяните документи от българските граждани за кандидатстване за военна служба, служба в доброволния резерв или за обучение във висши военни училища. Считано от 1 януари 2026 г. пределната възраст за военна служба на военнослужещите, неупражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за социално осигуряване, е 51 години за войниците (матросите), 60 години за сержантите (старшините), офицерските кандидати, младшите офицери, офицерите със звание „майор“ („капитан III ранг“) и „подполковник“ („капитан II ранг“), 61 години за офицерите със звание „полковник“ („капитан I ранг“), 63 години за офицерите със звание „бригаден генерал“ („флотилен адмирал“) и „генерал-майор“ („контраадмирал“), 64 години за офицерите със звание „генерал-лейтенант“ („вицеадмирал“) и 67 години за офицерите със звание „генерал“ („адмирал“). Предвидено е, че пределната възраст за военна служба на военнослужещите, неупражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за социално осигуряване, е със 7 години по-висока от посочената в ал. 3. В чл. 61, ал. 3 и чл. 79 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България е посочена пределната възраст за служба в запаса и пределната възраст за водене на военен отчет на резервистите и запасните, която е 55 години за войниците (матросите), 60 години за сержантите (старшините), офицерските кандидати и младшите офицери, 62 години за старшите офицери, 65 години за офицерите с висши военни звания, 55 години за лицата, които притежават гражданска специалност, определена с Наредбата за военния отчет на български граждани и техника за мирно и военно време и необходима за военните формирования от въоръжените сили и за структурите по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, и 63 години за лицата, прекратили служебните си правоотношения със структури по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Съпоставяйки посочените разпоредби от двата нормативни акта, се установява, че след увеличаването на пределната възраст за военна служба времето за служба в запаса и времето за водене на военен отчет на резервистите и запасните е намаляло, а при някои категории е под минимума. Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет. РУМЕН РАДЕВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПЕТДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ РАЗПОРЕЖДАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ м.2-890-Ф/-327/13 ММ. 2026 г. На основание чл. 8, ал. 1,т. Тичл. 71, ал. 1 oT Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РАЗПОРЕЖДАМ: Разпределям Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Ме 52-602-01-67, внесен от Министерски съвет на 11.11.2026 г., на следните постоянни комисии: Водеща комисия: - Комисия по отбрана Комисии: - Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Комисия по транспорт и съобщения Комисия по труда, демографската и социалната политика Комисия по правни въпроси Комисия по иновациите и дигиталната трансформация
Други данни
- В регистъра от
- 15.11.2026
- Последно в регистъра
- 15.11.2026