т. 1 Състояние на българската икономика през първата половина на 2016 г.

1. Състояние на българската икономика през първата половина на 2016 г.

1 За първото полугодие на 2016 г. брутният вътрешен продукт в страната възлезе на 40 267 млн. лв., което представлява нарастване от 2,8 % спрямо същия период на 2015 г. Реалният растеж на БВП бе близък до регистрирания през 2015 г. и 2 достигна 2,9 % за първо тримесечие и 3 % за второ тримесечие. По компоненти, за разлика от първата половина на 2015 г., когато водещ за растежа бе нетният износ, за полугодието на 2016 г. с основен принос бе вътрешното търсене.

Крайното потребление се повиши съответно с 2,1 % през първо тримесечие и с 2 % през второ. Неговото нарастване се свързва най-вече с ускоряване на реалния растеж на потреблението на домакинствата, благодарение на отчетеното подобрение в доверието на потребителите и реалното повишение на заплатите. Съществено намаление бе отчетено при капиталовите разходи на правителството, което доведе до спад на инвестициите в основен капитал от 3,9 % за първо тримесечие и 4,5 % за второ тримесечие.

През първата половина на 2016 г. износът на стоки и услуги забави растежа си до 0,3 % за първо и 2 % за второ тримесечие, при над 10 % растеж за първата половина на 2015 г. Спадът на инвестициите и по-слабото нарастване на износа доведоха до намаление на вноса на стоки и услуги от 1,3 % за първо тримесечие и растеж от 2,2 % за второ тримесечие.

Брутната добавена стойност нарасна реално с 2,6 % за първо тримесечие и 2,5% за второ тримесечие. През първо тримесечие с водещ принос за растежа бяха услугите, следвани от промишлеността, докато при добавената стойност в строителството бе отчетено намаление. Експресните данни на НСИ не предлагат разбивка по сектори за второ тримесечие, но краткосрочните индикатори за периода април-юни отчитат ускорение на нарастването на оборота в търговията на дребно, което се свързва с доброто представяне на сектора на услугите. Индексът на строителната продукция сочи задълбочаващ се спад през второ тримесечие в сектора, докато при промишленото производство бе отчетено леко забавяне – растеж от 1% за второ тримесечие при 2,9% за първо.

През първата половина на 2016 г. търсенето на труд в сектора на услугите и отраслите на преработващата промишленост беше в основата на отбелязаното увеличение в броя на заетите лица. Общият брой на заетите през първото тримесечие нарасна с 0,9 % (ЕСС 2010) на годишна база, след като растежът на показателя остана потиснат в рамките на 0,2-0,3 % след второто тримесечие на 2015 г. Икономическата активност в сектора на услугите се засили в началото на 2016 г. и се отрази в положително развитие на заетостта във всички под-дейности на сектора, с изключение на държавно управление, образование и здравеопазване. Ръстът на заетите в индустрията беше обусловен от преработващата промишленост, основно по линия на експортно-ориентираните отрасли. През второто тримесечие на 2016 г. заетостта 1 Данните за второ тримесечие на 2016 г. са на база експресни оценки за БВП на НСИ.

2 Данните за БВП и компонентите му са сезонно изгладени с корекция в разликите в броя на работните дни. Представените растежи са спрямо същия период на предходната година.

5

продължи да нараства, макар и с по-бавен темп в сравнение с предходните три месеца, подкрепена преди всичко от положителното развитие на услугите.

Нарастването на заетите допринесе за продължаващото намаление на безработицата, но все по-голямо влияние за последното започна да оказва намалението на работната сила. През първите три месеца на 2016 г. нивото на безработица остана с 2 пр.п. по-ниско на годишна база, със стойност от 8,6 %, а през второто тримесечие се понижи до 8 % (НРС). Малко над 1/3 от понижението за цялото полугодие на годишна база беше свързано с увеличението на заетостта, а останалия спад се дължеше на свиването на икономически активното население, под влияние на негативните демографски процеси.

Благоприятното развитие на заетостта беше съпроводено с продължаващо нарастване на производителността на труда, като през първите три месеца на 2016 г.

реалният растеж на показателя се повиши до 2,1 %. В преработващата промишленост беше отчетено ускорение до 3,6 % спрямо 0,4 % година назад, като това беше в сила и за агрегирания отрасъл търговия, транспорт и хотели и ресторанти (от 0,2 % до 2,6 %).

Останалите дейности на услугите се характеризираха с по-неблагоприятна динамика спрямо аналогичния период на предходната година, а строителството регистрира съществен спад от 5,8 %. В контекста на разходната конкурентоспособност на предприятията, текущото развитие на доходите, добавената стойност и цените доведе до повишение на разходите за труд на единица продукция с 6,7 % и 4,1 % в номинално и реално изражение, съответно. Положителен принос върху тяхната динамика се наблюдаваше главно по линия на повишението на компенсациите на един нает (8,9 %).

Отчетените през 2015 г. тенденции в динамиката на средната работна заплата продължиха да се наблюдават и през първото полугодие на 2016 г. Дейностите, които регистрираха най-висок растеж на наетите лица се характеризираха и с продължаващо ускорено нарастване на средната работна заплата, с водещ принос от страна на преработващата промишленост и търговията. Възходящата динамика на наетите се свързваше до голяма степен и с търсене на високо квалифицирани наети лица в областта на информационните и професионални дейности, което също допринесе за повишението на средната работна заплата общо в икономиката. През първото полугодие на 2016 г. тя се повиши със 7,5 % в номинално изражение, като частния сектор се характеризираше с изпреварващ темп на растеж спрямо обществения сектор (7,9 % спрямо 6,2 %, съответно). Нарастването на покупателната способност на домакинствата се обуславяше и от намалението на цените, в резултат на което реалният растеж на доходите от труд, дефлиран с ХИПЦ, достигна 9,3 %.

Външната среда, по отношение на международните цени на суровините, се характеризираше с продължаващ спад за периода януари-юни 2016 г., спрямо съответния период на предходната година. Цените на петрола намаляха с 30,8 %, торове - с 19,1 %, основни метали с 18,6 %, храни с 3,5 % в доларово изражение, при относително стабилен валутен курс долар/евро (лев). Това се отрази на индексите на цените на производител и на потребителските цени, които отчитаха отрицателно изменение на годишна база.

Цените на производител на продукция, реализирана на външните пазари, бяха по- ниски с 6,6 %, а на тези за вътрешния пазар с 4 % за полугодието на 2016 г. на годишна база. Дефлационните процеси при цените на вътрешния пазар бяха предизвикани от енергийните стоки (-7,4 %) и от стоките за междинно потребление (- 4,1 %), които са силно зависими от динамиката на международните цени на суровините. При производствените цени на инвестиционните стоки и на 6

потребителските стоки се наблюдаваше положителна инфлация, съответно от 1,6 % и 1,1 %.

Инфлацията, измерена чрез ХИПЦ, бе отрицателна през месеците от първото полугодие на 2016 г., спрямо съответния период на предходната година. Дефлацията се ускори в месеците април и май достигайки -2,5 % при положение, че бе -0,9 % в края на

2015 г. За полугодието отрицателната инфлация бе -1,7 %. Цените на енергийните потребителски стоки отбелязаха спад от 9 %, а на храните – от 0,7% за полугодието на 3

2016 г., а базисната инфлация бе отрицателна от 0,4 %.

През първата половина на 2016 г. се запази тенденцията на подобрение на баланса по текущата сметка, повлияно от благоприятна динамика във външната търговия със стоки. Салдото по текущата сметка достигна излишък от 1,5 % от БВП при дефицит от 0,2 % за същия период на 2015 г.

През шестмесечието търговският дефицит се сви на половина до 1,2 % от БВП в сравнение със същия период на 2015 г. Както при износа, така и при вноса на стоки бяха отчетени номинални спадове на годишна база, от съответно 2,2 % и 5,4 %. По- голямото понижение на вноса предопредели подобрението в търговския баланс.

Низходящата динамика бе продиктувана от спада в международните цени, който се отрази в отрицателни дефлатори, докато увеличение в търгуваното количество се наблюдаваше в много от групите стоки. Този ефект бе най-силно изразен при вноса на нефт и износа на метали.

По отношение на регионалната структура на търговията, през първото полугодие бе 4 отчетено понижение при износа и вноса от трети страни (съответно 15,1 % и 16,2 %).

Причината бе както описаната по-горе ценова динамиката, така и нестабилността при някои от основните ни партньори. Вносът от ЕС също се понижи на годишна база (0,6 %), докато износът запази растеж през пет от шестте месеца и в края на полугодието бе отчетено номинално нарастване от 3,8 %.

Излишъкът по статия „Услуги“ се сви до 1,6 % от БВП в резултат на по-нисък износ на транспортни услуги. Дефицитът по доходната статия се понижи съществено до 1,3 % от БВП при 2,6 % година по-рано.

Излишъкът по капиталовата сметка за периода възлезе на 1,7 % от БВП в резултат от преведени инвестиционни субсидии от ЕС. Финансовата сметка бе почти балансирана, отчитайки минимално превишаване на привлечените средства над изплатените към нерезиденти в размер на 218 млн. евро. Основните привлечени средства бяха от преки чуждестранни инвестиции и емитирания от държавата двоен транш еврооблигации през месец март тази година.

Международните валутни резерви достигнаха 22,4 млрд. евро в края на юни 2016 г.

Ръстът им на годишна база достигна 16,7 %, докато година по-рано той бе 34,2 %, поради постъпленията във фискалния резерв от емитираните през март 2015 г.

еврооблигации. С най-голям принос за нарастването на валутните резерви през първото полугодие беше депозитът на правителството в БНБ, чийто годишен растеж в края на юни достигна 23 %. Значим положителен принос имаха също така банковите резерви и банкнотите и монетите в обръщение, с растеж от съответно 14,3 % и 12,7 %. Нивото на 3 Базисната инфлация включва: цените на услугите, на неенергийните промишлени стоки и преработените храни.

4 Данните в параграфа са от външнотърговската статистика на НСИ. Поради методологически особености съществува разлика между търговската статистика на НСИ и общите данни за търговията, включени в Платежния баланс на България.

7

резервите осигуряваше необходимата стабилност на валутния борд, като в края на юни покритието на паричната база с резерви беше 179,6 %, при 174,6 % година по-рано.

Същевременно, покритието на вноса на стоки и услуги достигна 9,7 месеца, а в края на май съотношението на валутните резерви към краткосрочния външен дълг на страната беше 287,8 %.

Паричното предлагане нарасна с 8,9 % в края на юни в сравнение с година по-рано.

Най-голям принос за увеличението му имаше бързоликвидният паричен агрегат М1 и по-специално овърнайт депозитите, които ускориха темпа си на растеж до 15,9 % в края на юни срещу 12,4 % през аналогичния месец на предходната година. Ускорено нарастване се наблюдаваше и от страна на парите извън ПФИ – 13,2 %, при 9,6 % в края на юни 2015 г. Положителен принос за възходящото изменение на широките пари имаха и депозитите с договорен матуритет (3,5 % годишен ръст), както и депозитите, договорени за ползване след предизвестие, нараснали с 3,8 %. Общият размер на депозитите в банковата система се повиши с 8,2 % в края на юни спрямо същия месец 5 на 2015 г. Депозитите на домакинства бяха с най-голям принос за това, след като нараснаха на годишна база с 6,3 %. По-значителен положителен принос имаха и депозитите на нефинансови предприятия, чийто годишен ръст достигна 12,9 %.

Годишният темп на изменение на кредита за частния сектор беше отрицателен през цялото първо полугодие на 2016 г., но през второто тримесечие спадът започна да се забавя и в края на юни беше 0,6 %. На месечна база частният кредит нараства с положителни темпове от началото на март, като през юни увеличението беше с 1,3 % спрямо края на май. Кредитите за нефинансови предприятия имаха най-негативно изменение и в края на юни се понижиха с 1,5 % на годишна база. Принос за това имаше свиването на овърдрафта, а също така и ускоряващия се спад на лошите и преструктурирани кредити в този сегмент.

През цялото полугодие на 2016 г. динамиката при кредитите за домакинства се характеризираше с постепенно забавяне на годишния им спад, който в края на юни възлезе на 0,7 %, при спад на годишна база от 1,3 % и 1,8 %, съответно в края на декември 2015 г. и януари 2016 г. Положителен принос имаше по-доброто месечно представяне на кредитите за потребление, а приносът на жилищните кредити за годишното изменение бе положителен за месеците май и юни. Потребителските кредити в края на юни се понижиха с 1,3 % спрямо същия месец на предходната година, при положителен, но близък до нулата месечен растеж от февруари. При жилищните кредити наблюдаваните тенденции бяха сходни, като те забавиха темпа си на годишно понижение от 1,2 % през декември 2015 г., регистрираха нулев годишен растеж през май и положителен от 0,2 % в края на полугодието.

През първите две тримесечия на 2016 г. банковата система в България остана стабилна и продължи да поддържа високи нива на ликвидност и обща капиталова 6 адекватност. Коефициентът на ликвидните активи към края на юни бе 36,64 % .

Нетният финансов резултат на системата достигна 773,5 млн. лв. в края на юни или с 53,7 % повече спрямо година по-рано, което се дължеше основно на по-ниските разходи за лихви и обезценка. Към края на юни натрупаната обезценка по кредити и вземания в банковата система бе с 21,6 % по-малко спрямо година по-рано. Обявените през август 2016 г. резултати от проведените преглед на качеството на активите и стрес тест потвърдиха устойчивостта и силната капиталова позиция на банковата система по 5 Депозити, включени в паричното предлагане.

6 Изчисляван по Наредба № 11 на БНБ.

8

отношение на възможността й за абсорбиране на различни шокове, свързани с влошена пазарна и макроикономическа среда.