Решение № 913 на Министерския съвет от 31 октомври 2016 г. за одобряване на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2017 г. и на Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г.

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т Препис Р Е Ш Е Н И Е № 913 от 31 октомври 2016 година ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ На основание чл. 87, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 79, ал. 3 от Закона за публичните финанси М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т Р Е Ш И:

1. Одобрява проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2017 г.

2. Приема становището по проекта на бюджет на съдебната власт за 2017 г.

3. Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта по т. 1, като вземе предвид становището по т. 2.

4. Одобрява актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г.

5. Министърът на финансите да представи законопроекта по т. 1 в Народното събрание.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Бойко Борисов ЗА ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ Веселин Даков Вярно, ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ “ПРАВИТЕЛСТВЕНА КАНЦЕЛАРИЯ”:

/Веселин Даков/ мб-МЙ VD-BUDJET-2017.DOC

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я Проект Н А Р О Д Н О С Ъ Б Р А Н И Е З А К О Н за държавния бюджет на Република България за 2017 г.

ЧЛ. 1. С ВКЛЮЧЕН ПРОЕКТ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ Чл. 1. (1) Приема държавния бюджет за 2017 г. по приходите, помощите и даренията, както следва:

(2) Приема държавния бюджет за 2017 г. по разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както следва:

1

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 21 915 005,4

1. · Данъчни приходи · 19 221 646,7

1.1. · Корпоративен данък · 1 973 900,0

1.2. · Данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на юридически лица · 62 000,0

1.3. · Данъци върху доходите на физически лица · 3 037 000,0

1.4. · Данък върху добавената стойност · 8 783 500,0

1.5. · Акцизи · 5 038 000,0

1.6. · Данък върху застрахователните премии · 30 900,0

1.7. · Мита и митнически такси · 166 000,0

1.8. · Такса върху производството на захар и изоглюкоза · 1 046,7

1.9. · Други данъци · 129 300,0

2. · Неданъчни приходи · 2 693 358,7

2.1. · Държавни такси · 1 174 953,3

2.2. · Съдебни такси · 93 000,0

2.3. · Приходи и доходи от собственост · 435 433,8

2.4. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 164 901,5

2.5. · Други приходи · 825 070,1

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

II. · РАЗХОДИ · 11 124 816,7

1. · Текущи разходи · 8 928 242,4

в т.ч.

2

1.1. · Персонал · 4 094 212,3

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 908 402,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 840 956,7

1.2.2. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 67 445,3

1.3. · Лихви · 792 922,2

1.4. · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · 1 060 618,1

2. · Капиталови разходи · 2 091 591,2

2.1 · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 1 844 130,4

2.2. · Капиталови трансфери · 247 460,8

3. · Прираст на държавния резерв (нето) · 19 233,1

4. · Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина · 14 350,0

5. · Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи · 71 400,0

5.1. · По централния бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия · 70 000,0

5.2. · По бюджета на съдебната власт · 900,0

5.3. · По бюджета на Народното събрание · 500,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - НЕТО · 10 711 465,9

1. · Предоставени трансфери за: · 10 978 919,9

1.1. · Общините · 2 881 352,5

1.2. · Държавното обществено осигуряване · 4 723 575,8

1.3. · Националната здравноосигурителна каса · 1 158 086,0

в т.ч.

1.3.1. · - от Министерството на здравеопазването · 24 000,0

1.4. · Българското национално радио · 42 224,4

1.5. · Българската национална телевизия · 65 272,2

1.6. · Българската телеграфна агенция · 4 836,3

1.7. · Държавните висши училища · 419 985,8

1.7.1. · - от Министерството на образованието и науката · 394 249,8

1.7.2. · - от Министерството на отбраната · 25 736,0

1.8. · Българската академия на науките · 80 837,0

1.8.1. · - от Министерството на образованието и науката · 78 287,0

1.8.2. · - от Министерството на околната среда и водите · 2 550,0

1.9. · Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда от Министерството на околната среда и водите · 83 868,0

1.10. · Другите сметки за средства от Европейския съюз и средства по други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз · 130 435,0

1.10.1. · - от Министерския съвет · 6 793,0

1.10.2. · - от Министерството на финансите · 594,9

1.10.3. · - от Министерството на вътрешните работи · 98 632,0

1.10.4. - от Министерството на външните работи 1 700,7

(3) Утвърждава бюджетното салдо по държавния бюджет за 2017 г., както следва:

(4) Утвърждава нето операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо по държавния бюджет за 2017 г., както следва:

3

1.10.5. · · - от Министерството на туризма · · 71,1

1.10.6. · · - от Министерството на образованието и науката · · 5 000,0

1.10.7. · · - от Министерството на регионалното развитие и благоустройството · · 15 000,0

1.10.8. · · - от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията · · 432,3

1.10.9. · · - от Министерството на земеделието и храните · · 93,2

1.10.10. · · - от Министерството на икономиката · · 69,7

1.10.11. · · - от Националния статистически институт · · 350,0

1.10.12. · · - от Държавната агенция "Технически операции" · · 1 403,0

1.10.13. · · - от Държавната агенция "Национална сигурност" · · 295,1

1.11. · · Сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд · · 1 182 486,9

1.12. · · Сметката за средствата от Европейския съюз на Държавния фонд "Земеделие" · · 205 960,0

2. · · Получени трансфери от: · · 267 454,0

2.1. · · Държавното обществено осигуряване · · 7 400,0

2.1.1. · · - за Министерството на труда и социалната политика · · 7 150,0

2.1.2. · · - за Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията · · 250,0

2.2. · · Националната здравноосигурителна каса за Министерството на финансите · · 4 054,0

2.3. · · Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда за Министерството на околната среда и водите · · 6 000,0

2.4. · · Сметката за средствата от Европейския съюз на Държавния фонд "Земеделие" за централния бюджет · · 250 000,0

IV. · · ВНОСКА В ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ · · 992 571,6

№ · · Показатели · · Сума (хил. лв.)

1 · · 2

V. · · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ-ІІІ-IV) · · -913 848,8

№ · · Показатели · · Сума (хил. лв.)

1 · · 2

VІ. · · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · · 913 848,8

СТАНОВИЩЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО ЧЛ. 1.

Чл. 1. (1) Приема държавния бюджет за 2017 г. по приходите, помощите и даренията, както следва:

(2) Приема държавния бюджет за 2017 г. по разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както следва:

4

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 21 932 005,4

1. · Данъчни приходи · 19 221 646,7

1.1. · Корпоративен данък · 1 973 900,0

1.2. · Данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на юридически лица · 62 000,0

1.3. · Данъци върху доходите на физически лица · 3 037 000,0

1.4. · Данък върху добавената стойност · 8 783 500,0

1.5. · Акцизи · 5 038 000,0

1.6. · Данък върху застрахователните премии · 30 900,0

1.7. · Мита и митнически такси · 166 000,0

1.8. · Такса върху производството на захар и изоглюкоза · 1 046,7

1.9. · Други данъци · 129 300,0

2. · Неданъчни приходи · 2 710 358,7

2.1. · Държавни такси · 1 174 953,3

2.2. · Съдебни такси · 105 000,0

2.3. · Приходи и доходи от собственост · 435 933,8

2.4. · Глоби, санкции и наказателни лихви · 164 201,5

2.5. · Други приходи · 830 270,1

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

II. · РАЗХОДИ · 11 092 124,1

1. · Текущи разходи · 8 910 512,8

в т.ч.

1.1. · Персонал · 4 095 684,2

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 908 402,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 840 956,7

1.2.2. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 67 445,3

1.3. · Лихви · 792 922,2

1.4. · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · 1 060 652,4

2. · Капиталови разходи · 2 076 928,2

2.1 · Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт · 1 829 467,4

2.2. Капиталови трансфери 247 460,8 5

3. · Прираст на държавния резерв (нето) · 19 233,1

4. · Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина · 14 350,0

5. · Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи · 71 100,0

5.1. · По централния бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия · 70 000,0

5.2. · По бюджета на съдебната власт · 600,0

5.3. · По бюджета на Народното събрание · 500,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - НЕТО · 10 711 465,9

1. · Предоставени трансфери за: · 10 978 919,9

1.1. · Общините · 2 881 352,5

1.2. · Държавното обществено осигуряване · 4 723 575,8

1.3. · Националната здравноосигурителна каса · 1 158 086,0

в т.ч.

1.3.1. · - от Министерството на здравеопазването · 24 000,0

1.4. · Българското национално радио · 42 224,4

1.5. · Българската национална телевизия · 65 272,2

1.6. · Българската телеграфна агенция · 4 836,3

1.7. · Държавните висши училища · 419 985,8

1.7.1. · - от Министерството на образованието и науката · 394 249,8

1.7.2. · - от Министерството на отбраната · 25 736,0

1.8. · Българската академия на науките · 80 837,0

1.8.1. · - от Министерството на образованието и науката · 78 287,0

1.8.2. · - от Министерството на околната среда и водите · 2 550,0

1.9. · Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда от Министерството на околната среда и водите · 83 868,0

1.10. · Другите сметки за средства от Европейския съюз и средства по други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз · 130 435,0

1.10.1. · - от Министерския съвет · 6 793,0

1.10.2. · - от Министерството на финансите · 594,9

1.10.3. · - от Министерството на вътрешните работи · 98 632,0

1.10.4. · - от Министерството на външните работи · 1 700,7

1.10.5. · - от Министерството на туризма · 71,1

1.10.6. · - от Министерството на образованието и науката · 5 000,0

1.10.7. · - от Министерството на регионалното развитие и благоустройството · 15 000,0

1.10.8. · - от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията · 432,3

1.10.9. · - от Министерството на земеделието и храните · 93,2

1.10.10. · - от Министерството на икономиката · 69,7

1.10.11. · - от Националния статистически институт · 350,0

1.10.12. · - от Държавната агенция "Технически операции" · 1 403,0

1.10.13. - от Държавната агенция "Национална сигурност" 295,1

(3) Утвърждава бюджетното салдо по държавния бюджет за 2017 г., както следва:

(4) Утвърждава нето операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо по държавния бюджет за 2017 г., както следва:

ПРОЕКТ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ Чл. 2. (1) Приема бюджета на съдебната власт за 2017 г., както следва:

I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 108 000,0

1. Приходи от дейността на органите на съдебната власт 108 000,0 в т.ч. приходи от съдебни такси 93 000,0 II. РАЗХОДИ 597 692,6

1. Текущи разходи 565 035,6 6

1.11. · Сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд · 1 182 486,9

1.12. · Сметката за средствата от Европейския съюз на Държавния фонд "Земеделие" · 205 960,0

2. · Получени трансфери от: · 267 454,0

2.1. · Държавното обществено осигуряване · 7 400,0

2.1.1. · - за Министерството на труда и социалната политика · 7 150,0

2.1.2. · - за Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията · 250,0

2.2. · Националната здравноосигурителна каса за Министерството на финансите · 4 054,0

2.3. 2.4. · Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда за Министерството на околната среда и водите Сметката за средствата от Европейския съюз на Държавния фонд "Земеделие" за централния бюджет · 6 000,0 250 000,0

IV. · ВНОСКА В ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ · 992 571,6

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

V. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ-ІІІ-IV) · -864 156,2

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

VІ. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 864 156,2

Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

2. Капиталови разходи 31 757,0

3. Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи 900,0 III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 489 692,6

1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 489 692,6 IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (I-II+III) V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

(2) Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2017 г., както следва:

Висш съдебен съвет 42 262,7 Върховен касационен съд 18 619,5 Върховен административен съд 14 658,6 Прокуратура на Република България 222 736,5 Съдилища на Република България 287 989,6 Национален институт на правосъдието 3 750,7 Инспекторат към Висшия съдебен съвет 6 775,0 Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи 900,0 Всичко: 597 692,6

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Висшия съдебен съвет, както следва:

(4) Утвърдените с ал. 3 максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи могат да се увеличат с до 20 на сто по решение на Висшия съдебен съвет.

(5) Висшият съдебен съвет може да изразходва средства от наличностите по сметки от предходни години за покриване на разходи свързани с управлението на имуществото на съдебната власт и неотложни разходи на органите на съдебната власт, в случай че не се нарушава бюджетното салдо по държавния бюджет.

7

Органи на съдебната власт · Сума (хил. лв.)

1 · 2

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 91 600,3

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 78 002,5

(6) В приходите от дейността на органите на съдебната власт по ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вземанията по изпълнителните листове, издавани в полза на органите на съдебната власт и събирани от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс, както и сумите от продажба на конфискувано или отнето в полза на държавата имущество с акт на орган на съдебната власт, след приспадане на разходите по чл. 3, ал. 12 от Закона за Националната агенция за приходите.

(7) В едномесечен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2017 г. Висшият съдебен съвет представя в Министерския съвет, Сметната палата и Министерството на финансите утвърдените бюджети на органите на съдебната власт.

(8) Министерският съвет, съгласувано с Висшия съдебен съвет, извършва промени по бюджета на съдебната власт, произтичащи от влезли в сила закони и засягащи бюджета на съдебната власт.

СТАНОВИЩЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО ЧЛ. 2 Чл. 2. (1) Приема бюджета на съдебната власт за 2017 г., както следва:

(2) Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2017 г., както следва:

8

Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 125 000,0

1. · Приходи от дейността на органите на съдебната власт · 125 000,0

в т.ч. приходи от съдебни такси · 105 000,0

II. · РАЗХОДИ · 565 000,0

1. · Текущи разходи · 547 306,0

2. · Капиталови разходи · 17 094,0

3. · Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи · 600,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 440 000,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 440 000,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (I-II+III)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

Органи на съдебната власт · Сума (хил. лв.)

1 · 2

Висш съдебен съвет · 21 001,4

Върховен касационен съд · 18 168,9

Върховен административен съд · 14 482,1

Прокуратура на Република България · 216 780,9

Съдилища на Република България · 284 223,4

Национален институт на правосъдието · 3 617,7

Инспекторат към Висшия съдебен съвет 6 125,6

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от органите на съдебната власт, както следва:

(4) Утвърдените с ал. 3 максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи могат да се увеличават с до 20 на сто по решение на Висшия съдебен съвет.

(5) Висшият съдебен съвет може да изразходва средства от наличностите по сметки от предходни години за покриване на неотложни разходи на органите на съдебната власт, в случай че не се нарушава бюджетното салдо по държавния бюджет.

(6) В приходите от дейността на органите на съдебната власт по ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вземанията по изпълнителните листове, издавани в полза на органите на съдебната власт и събирани от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и сумите от продажба на конфискувано или отнето в полза на държавата имущество с акт на орган на съдебната власт след приспадане на разходите по чл. 3, ал. 12 от Закона за Националната агенция за приходите.

(7) В едномесечен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2017 г. Висшият съдебен съвет представя в Министерския съвет, в Сметната палата и в Министерството на финансите утвърдените бюджети на органите на съдебната власт.

Чл. 3. (1) Приема бюджета на Народното събрание за 2017 г., както следва:

9

Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи · 600,0

Всичко: · 565 000,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 91 600,3

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 78 002,5

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 1 480,0

1. · Неданъчни приходи · 1 480,0

II. · РАЗХОДИ · 56 600,0

1. · Текущи разходи · 53 800,0

2. · Капиталови разходи · 2 300,0

3. · Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи · 500,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 55 120,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 55 120,0

(2) Утвърждава разходите на Народното събрание по ал. 1 по функционални области, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Народното събрание, както следва:

(4) Утвърдените с ал. 3 максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи могат да се увеличават с до 20 на сто по решение на Народното събрание.

(5) В срок до 31 януари 2017 г. председателят на Народното събрание разпределя бюджета на Народното събрание по програми в рамките на утвърдените разходи по функционални области по ал. 2 и го представя за информация на Сметната палата и на Министерството на финансите.

(6) Икономията на средства по ал. 1, II, т. 1 в частта за възнагражденията на народните представители и свързаните с тях регламентирани допълнителни разходи, формирани по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при по-нисък ръст на средномесечните заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор по данни на Националния статистически институт от прогнозния, заложен в разчетите по ал. 1, II, т. 1, се отразява в намаление на съответните разходи чрез промяна на бюджетното взаимоотношение с централния бюджет.

10

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (I-II+III)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование на функционалната област · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Функционална област "Представителен и ефективен Парламент" · 36 622,8

в т.ч. Резерв за неотложни и непредвидени разходи · 500,0

2. · Функционална област "Осигуряващи дейности" · 18 630,6

3. · Функционална област "Съпътстваща дейност" (Икономически и социален съвет) · 1 001,9

4. · Функционална област "Мониторинг на фискалната политика" (Фискален съвет) · 344,7

Всичко: · 56 600,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 20 922,1

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 22 126,0

(7) При недостиг на средства по ал. 1, II, т. 1 в частта за възнагражденията на народните представители и свързаните с тях регламентирани допълнителни разходи, формирани по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при по-висок ръст на средномесечните заплати на наетите по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор по данни на Националния статистически институт от прогнозния, заложен в разчетите по ал. 1, II, т. 1, до 10 на сто от недостига е за сметка на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи по ал. 1, II, т. 3, а останалата част се покрива от централния бюджет.

(8) Икономията на разходите за персонал на парламентарните служители може да се използва текущо или с натрупване само за изплащането на допълнителни възнаграждения и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за издръжка.

(9) В срок един месец от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2017 г. председателят на Народното събрание представя в Сметната палата и в Министерството на финансите месечно разпределение на утвърдените годишни размери на показатели по ал. 1 по бюджета на Народното събрание съгласно Единната бюджетна класификация.

Чл. 4. (1) Приема бюджета на Сметната палата за 2017 г., както следва:

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Сметната палата, както следва:

11

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 150,0

1. · Неданъчни приходи · 150,0

II. · РАЗХОДИ · 16 200,0

1. · Текущи разходи · 15 660,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 13 873,0

2. · Капиталови разходи · 540,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 16 050,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 16 050,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (I-II+III)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 2 325,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 2 325,0

Чл. 5. (1) Приема бюджета на Администрацията на президента за 2017 г., както следва:

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Администрацията на президента, както следва:

Чл. 6. (1) Приема бюджета на Министерския съвет за 2017 г., както следва:

12

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 6 118,0

1. · Текущи разходи · 5 918,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 4 186,0

2. · Капиталови разходи · 200,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 6 118,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 6 118,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 1 950,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 1 882,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 17 200,0

1. · Неданъчни приходи · 17 200,0

в т.ч. приходи от държавни такси · 600,0

II. · РАЗХОДИ · 88 270,0

1. · Текущи разходи · 83 060,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 54 084,0

1.2. Субсидии и други текущи трансфери 5 000,0

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Министерския съвет, както следва:

13

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 5 000,0

1.3. · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · 347,0

2. · Капиталови разходи · 5 210,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 71 070,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 77 863,0

2. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -6 793,0

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -6 793,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Област "Осигуряване дейността и организацията на работата на Министерския съвет" · 8 222,0

2. · Политика в областта на управлението на средствата от ЕС · 561,0

3. · Политика в областта на осъществяването на държавните функции на територията на областите в България · 23 401,0

4. · Политика в областта на правото на вероизповедание · 5 173,0

5. · Политика в областта на архивното дело · 6 262,0

6. · Бюджетна програма "Администрация" · 11 591,0

7. · Други бюджетни програми (общо), в т.ч.: · 33 060,0

7.1. · Бюджетна програма "Други дейности и услуги" · 25 060,0

7.2. · Бюджетна програма "Убежище и бежанци" · 8 000,0

Всичко: · 88 270,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 43 402,7

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 44 003,0

(4) Одобрява разпределението на субсидията за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията съгласно приложение № 1.

Чл. 7. (1) Приема бюджета на Конституционния съд за 2017 г., както следва:

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Конституционния съд, както следва:

Чл. 8. (1) Приема бюджета на Омбудсмана за 2017 г., както следва:

14

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 2 815,0

1. · Текущи разходи · 2 715,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 2 415,0

2. · Капиталови разходи · 100,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 2 815,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 2 815,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 393,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 393,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 2 950,0

1. · Текущи разходи · 2 899,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 1 839,0

2. Капиталови разходи 51,0

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Омбудсмана, както следва:

Чл. 9. (1) Приема бюджета на Министерството на финансите за 2017 г., както следва:

15

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 2 950,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 2 950,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 1 084,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 1 110,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 115 000,0

1. · Неданъчни приходи · 115 000,0

в т.ч. приходи от държавни такси · 97 315,0

II. · РАЗХОДИ · 427 188,0

1. · Текущи разходи · 404 644,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 262 619,0

1.2. · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · 12 667,0

2. · Капиталови разходи · 22 544,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 312 188,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 310 728,9

2. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · 2 054,0

2.1. · Получени трансфери (+) · 4 054,0

2.2. · Предоставени трансфери (-) · -2 000,0

3. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -594,9

3.1. · Предоставени трансфери (-) · -594,9

IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Министерството на финансите, както следва:

(4) В разходите по ал. 1 са включени средства за персонал за увеличаване на числеността на персонала на Агенцията за обществени поръчки с петнадесет щатни бройки за обезпечаване изпълнението на възложените й функции по Закона за обществените поръчки и с Националната стратегия за развитие на сектора обществени поръчки за периода 2014-2020 г. Разпоредбите на § 16, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията (ДВ, бр.

15 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2015 г.; доп., бр. 57 от 2016 г .) не се прилагат при увеличението на числеността на персонала на агенцията.

Чл. 10. (1) Приема бюджета на Министерството на външните работи за 2017 г., както следва:

16

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на устойчивите и прозрачни публични финанси · 57 502,3

2. · Политика в областта на ефективното събиране на всички държавни приходи · 275 302,4

3. · Политика в областта на защитата на обществото и икономиката от финансови измами, контрабанда на стоки, изпиране на пари и финансиране на тероризма · 43 997,6

4. · Политика в областта на управлението на дълга · 4 797,0

5. · Други бюджетни програми (общо), в т.ч.: · 11 372,3

5.1. · Бюджетна програма "Национален компенсационен жилищен фонд" · 11 372,3

6. · Бюджетна програма "Администрация" · 34 216,4

Всичко: · 427 188,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 190 000,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 165 000,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 62 000,0

1. · Неданъчни приходи · 62 000,0

в т.ч. приходи от държавни такси · 49 154,8

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Министерството на външните работи, както следва:

(4) Утвърждава целеви текущи и капиталови трансфери за чужбина за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ общо в размер на 6 000,0 хил. лв., които не могат да бъдат разходвани за други цели, като не повече от 5 на сто от тези средства могат да се разходват за администриране на помощта.

17

II. · РАЗХОДИ · 128 358,0

1. · Текущи разходи · 115 895,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 23 478,1

2. · Капиталови разходи · 6 463,0

3. · Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина · 6 000,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 66 358,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 68 058,7

2. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -1 700,7

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -1 700,7

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на развитието на ефективна дипломатическа служба · 106 194,4

2. · Политика в областта на публичната дипломация · 730,7

3. · Политика в областта на активната двустранна и многостранна дипломация · 21 432,9

Всичко: · 128 358,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 104 879,9

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 104 879,9

Чл. 11. (1) Приема бюджета на Министерството на отбраната за 2017 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Министерството на отбраната, както следва:

18

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 44 000,0

1. · Неданъчни приходи · 44 000,0

в т.ч. приходи от държавни такси · 50,0

II. · РАЗХОДИ · 1 080 267,0

1. · Текущи разходи · 1 024 953,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 804 678,0

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 2 528,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 2 528,0

1.3. · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · 980,0

2. · Капиталови разходи · 55 314,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 1 036 267,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 1 062 003,0

2. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · -25 736,0

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -25 736,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на отбранителните способности · 1 008 910,0

2. · Политика в областта на съюзната и международна сигурност · 71 357,0

Всичко: · 1 080 267,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 241 000,0

Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат

2. натрупани през 2017 г. 320 000,0

(4) Определя трансферите от бюджета на Министерството на отбраната за държавните висши училища съгласно приложение № 2.

Чл. 12. (1) Приема бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2017 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

19

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 170 378,0

1. · Неданъчни приходи · 170 378,0

в т.ч. приходи от държавни такси · 95 004,0

II. · РАЗХОДИ · 1 233 600,0

1. · Текущи разходи · 1 218 653,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 1 106 763,0

2. · Капиталови разходи · 14 947,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 1 063 222,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 1 161 854,0

2. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -98 632,0

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -98 632,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред · 701 123,7

2. · Политика в областта на защитата на границите и контрол на миграционните процеси · 181 527,8

3. · Политика в областта на пожарната безопасност и защитата на населението при извънредни ситуации · 211 952,8

4. · Политика в областта на управлението и развитието на системата на Министерството на вътрешните работи · 138 995,7

Всичко: · 1 233 600,0

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Министерството на вътрешните работи, както следва:

Чл. 13. (1) Приема бюджета на Министерството на правосъдието за 2017 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

20

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 210 000,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 241 000,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 61 000,0

1. · Неданъчни приходи · 61 000,0

в т.ч. приходи от държавни такси · 60 764,0

II. · РАЗХОДИ · 211 070,0

1. · Текущи разходи · 202 279,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 140 134,0

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 600,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 600,0

2. · Капиталови разходи · 8 791,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 150 070,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 150 070,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на правосъдието · 71 911,0

2. · Политика в областта на изпълнение на наказанията · 131 960,6

3. · Бюджетна програма "Администрация" · 7 198,4

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Министерството на правосъдието, както следва:

(4) В разходите по ал. 1 са включени средства за персонал за увеличаване на персонала на Агенцията по вписванията с осемнадесет щатни бройки за обезпечаване на възложените й функции по Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ДВ, бр. 74 от 2016 г.). Разпоредбите на § 16, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията (ДВ, бр. 15 от 2012 г., изм. и доп., бр. 96 от 2015 г.) не се прилагат при увеличението на числеността на персонала на агенцията.

Чл. 14. (1) Приема бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2017 г., както следва:

21

Всичко: · 211 070,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 85 000,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 69 492,9

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 26 000,0

1. · Неданъчни приходи · 26 000,0

в т.ч. приходи от държавни такси · 19 874,4

II. · РАЗХОДИ · 1 117 528,9

1. · Текущи разходи · 1 115 138,9

в т.ч.

1.1. · Персонал · 88 701,6

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 3 690,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 3 420,0

1.2.2. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 270,0

1.3. · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · 1 000 523,3

2. · Капиталови разходи · 2 390,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 1 091 528,9

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 1 084 378,9

2. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · 7 150,0

2.1. · Получени трансфери (+) · 7 150,0

IV. БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Министерството на труда и социалната политика, както следва:

Чл. 15. (1) Приема бюджета на Министерството на здравеопазването за 2017 г., както следва:

22

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на заетостта · 101 177,5

2. · Политика в областта на трудовите отношения · 12 935,4

3. · Политика в областта на социалната закрила и равните възможности · 175 400,6

4. · Политика в областта на хората с увреждания · 200 133,6

5. · Политика в областта на социалното включване · 618 744,7

6. · Политика в областта на жизненото равнище, доходите и демографското развитие · 640,3

7. · Политика в областта на свободното движение, миграцията и интеграцията · 135,0

8. · Бюджетна програма "Администрация" · 8 361,8

Всичко: · 1 117 528,9

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 1 035 827,3

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 1 025 327,3

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 40 000,0

1. · Неданъчни приходи · 40 000,0

в т.ч. приходи от държавни такси · 31 000,0

II. · РАЗХОДИ · 458 847,7

1. · Текущи разходи · 443 847,7

в т.ч.

1.1. · Персонал · 204 709,1

1.2. Субсидии и други текущи трансфери 86 636,0

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Министерството на здравеопазването, както следва:

(4) Министерството на здравеопазването предоставя възмездно на държавни и общински лечебни заведения - търговски дружества, и на лечебни заведения - търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, средства от Револвиращия инвестиционен фонд по проект „Реформа в здравния сектор - заем БУЛ 4565“ за закупуване през 2017 г. на медицинска апаратура и други дълготрайни активи въз основа на сключени договори за възстановяване на предоставените средства на месечни вноски.

(5) Предоставяните средства по реда на ал. 4 са до размера на възстановените и неизразходвани средства от минали години и текущо възстановяваните през 2017 г. постъпления по Револвиращия инвестиционен фонд по проект „Реформа в здравния сектор - заем БУЛ 4565“.

23

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 86 636,0

1.3. · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · 26 800,0

2. · Капиталови разходи · 15 000,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 418 847,7

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 442 847,7

2. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · -24 000,0

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -24 000,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве · 69 145,0

2. · Политика в областта на диагностиката и лечението · 344 612,5

3. · Политика в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия · 27 931,1

4. · Бюджетна програма "Администрация" · 17 159,1

Всичко: · 458 847,7

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 280 799,4

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 252 299,4

Чл. 16. (1) Приема бюджета на Министерството на образованието и науката за 2017 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

24

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 13 100,0

1. · Неданъчни приходи · 13 100,0

в т.ч. приходи от държавни такси · 730,0

II. · РАЗХОДИ · 486 092,1

1. · Текущи разходи · 474 987,1

в т.ч.

1.1. · Персонал · 228 417,8

в т.ч. Персонал без делегирани бюджети · 26 115,2

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 6 260,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 6 260,0

2. · Капиталови разходи · 2 755,0

3. · Предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина · 8 350,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 473 992,1

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 951 528,9

2. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · -472 536,8

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -472 536,8

3. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -5 000,0

3.1. · Предоставени трансфери (-) · -5 000,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 1 000,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · -1 000,0

в т.ч.

1. · Плащания по активирани гаранции, поръчителства и преоформен държавен дълг (нето) · -1 000,0

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот · 428 060,5

2. · Политика в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал · 51 607,1

3. · Бюджетна програма "Администрация" · 6 424,5

Всичко: · 486 092,1

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Министерството на образованието и науката, както следва:

(4) Определя трансферите от бюджета на Министерството на образованието и науката за държавните висши училища и Българската академия на науките съгласно приложение № 3.

Чл. 17. (1) Приема бюджета на Министерството на културата за 2017 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

25

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 258 040,7

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 257 740,7

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 24 900,0

1. · Неданъчни приходи · 24 900,0

в т.ч. приходи от държавни такси · 500,0

II. · РАЗХОДИ · 157 143,9

1. · Текущи разходи · 151 460,2

в т.ч.

1.1. · Персонал · 88 817,8

в т.ч. Персонал без делегирани бюджети · 5 151,3

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 14 500,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 13 900,0

1.2.2. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 600,0

1.3. · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · 100,8

2. · Капиталови разходи · 5 683,7

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 132 243,9

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 132 243,9

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Министерството на културата, както следва:

Чл. 18. (1) Приема бюджета на Министерството на околната среда и водите за 2017 г., както следва:

26

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство · 17 701,8

2. · Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование · 134 728,4

3. · Бюджетна програма "Администрация" · 4 713,7

Всичко: · 157 143,9

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 68 125,3

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 68 125,3

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 55 000,0

1. · Неданъчни приходи · 55 000,0

в т.ч. приходи от държавни такси · 50 400,0

II. · РАЗХОДИ · 46 046,9

1. · Текущи разходи · 44 658,1

в т.ч.

1.1. · Персонал · 26 698,1

2. · Капиталови разходи · 1 388,8

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · -24 251,1

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 56 166,9

2. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · -80 418,0

2.1. · Получени трансфери (+) · 6 000,0

2.2. · Предоставени трансфери (-) · -86 418,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · -15 298,0

V. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО 15 298,0

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Министерство на околната среда и водите, както следва:

Чл. 19. (1) Приема бюджета на Министерството на икономиката за 2017 г., както следва:

27 в т.ч.

1. · Депозити и средства по сметки - нето (+/-) · 15 298,0

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда · 20 787,8

2. · Политика в областта на Националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост · 8 337,2

3. · Бюджетна програма "Администрация" · 16 921,9

Всичко: · 46 046,9

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 25 348,8

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 19 348,8

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 25 000,0

1. · Неданъчни приходи · 25 000,0

в т.ч. приходи от държавни такси · 14 358,8

II. · РАЗХОДИ · 76 431,8

1. · Текущи разходи · 75 731,8

в т.ч.

1.1. · Персонал · 29 229,8

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 22 700,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 22 630,0

1.2.2. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 70,0

2. · Капиталови разходи · 700,0

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Министерството на икономиката, както следва:

Чл. 20. (1) Приема бюджета на Министерството на енергетиката за 2017 г., както следва:

28

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 51 431,8

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 51 501,5

2. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -69,7

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -69,7

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност · 55 914,8

2. · Политика в областта на ефективното външноикономическо сътрудничество · 13 517,0

3. · Бюджетна програма "Администрация" · 7 000,0

Всичко: · 76 431,8

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 46 961,4

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 45 961,4

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 255 000,0

1. · Неданъчни приходи · 255 000,0

в т.ч. приходи от държавни такси · 2 642,0

II. · РАЗХОДИ · 119 340,1

1. · Текущи разходи · 42 301,1

в т.ч.

1.1. Персонал 5 694,6

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Министерството на енергетиката, както следва:

(4) Министерският съвет може да извършва промени по бюджета на Министерството на енергетиката за 2017 г. при възникване на допълнителна потребност от извършване на разходи, свързани със спецификата на Фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения” и Фонд „Радиоактивни отпадъци”, при условие че не се влошава бюджетното салдо по държавния бюджет.

(5) Утвърждава целеви капиталови разходи общо в размер на 72 239,0 хил. лв. по Наредбата за организацията и контрола по изпълнението на Националния план за инвестиции за периода 2013 – 2020 г., които не могат да бъдат разходвани за други цели.

Чл. 21. (1) Приема бюджета на Министерството на туризма за 2017 г., както следва:

29

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 34 052,7

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 34 052,7

2. · Капиталови разходи · 77 039,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-)

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 135 659,9

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · -135 659,9

в т.ч.

1. · Депозити и средства по сметки - нето (+/-) · -135 659,9

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на устойчивото и конкурентоспособно енергийно развитие · 115 302,3

2. · Бюджетна програма "Администрация" · 4 037,8

Всичко: · 119 340,1

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 113 645,5

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 113 645,5

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 8 607,0

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Министерството на туризма, както следва:

Чл. 22. (1) Приема бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за

2017 г., както следва:

30

1. · Неданъчни приходи · 8 607,0

в т.ч. приходи от държавни такси · 1 500,0

II. · РАЗХОДИ · 16 783,7

1. · Текущи разходи · 16 483,7

в т.ч.

1.1. · Персонал · 2 378,5

2. · Капиталови разходи · 300,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 8 176,7

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 8 247,8

2. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -71,1

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -71,1

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на устойчивото развитие на туризма · 14 473,5

2. · Бюджетна програма "Администрация" · 2 310,2

Всичко: · 16 783,7

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 15 000,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 14 405,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

31

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 354 173,1

1. · Неданъчни приходи · 354 173,1

в т.ч. приходи от държавни такси · 348 352,3

II. · РАЗХОДИ · 400 904,1

1. · Текущи разходи · 280 565,4

в т.ч.

1.1. · Персонал · 39 199,5

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 435,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 435,0

2. · Капиталови разходи · 120 338,7

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 46 731,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 61 731,0

2. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -15 000,0

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -15 000,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика за интегрирано развитие на регионите, ефективно и ефикасно използване на публичните финанси и финансовите инструменти за постигане на растеж и подобряване качеството на жизнената среда · 2 734,5

2. · Политика за поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура, свързана с подобряване на транспортната достъпност и интегрираното управление на водните ресурси и геозащита · 351 522,9

3. · Политика в областта на подобряване на инвестиционния процес чрез усъвършенстване на информационните системи на кадастъра и имотния регистър, подобряване качеството на превантивния и текущ контрол в строителството · 27 416,3

4. · Други бюджетни програми (общо), в т.ч.: · 2 719,8

4.1. · Бюджетна програма "Ефективно управление на държавната собственост, държавното участие в търговските дружества и държавни предприятия и развитие на публично-частното партньорство и концесионирането" · 611,1

4.2. · Бюджетна програма "Гражданска регистрация и административно обслужване на населението" · 2 108,7

5. · Бюджетна програма "Ефективна администрация и координация" · 16 510,6

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както следва:

(4) Размерът на показателите по ал. 3 може да бъде увеличен с поетите ангажименти и новите задължения за разходи, произтичащи от прилагането на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради.

Чл. 23. (1) Приема бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2017 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

32

Всичко: · 400 904,1

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 349 398,2

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 358 167,2

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 159 000,0

1. · Неданъчни приходи · 159 000,0

в т.ч. приходи от държавни такси · 75 956,3

II. · РАЗХОДИ · 205 544,9

1. · Текущи разходи · 197 787,9

в т.ч.

1.1. · Персонал · 113 533,8

2. · Капиталови разходи · 7 757,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 46 544,9

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 46 638,1

2. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -93,2

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -93,2

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Министерството на земеделието и храните, както следва:

(4) Утвърждава средства в размер на 15 000,0 хил. лв. за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, възложена на "Напоителни системи" ЕАД, които са в рамките на текущите разходи по ал. 1 и не могат да бъдат пренасочвани за други цели.

(5) Утвърждава средства в размер на 1 681,0 хил. лв. за обезпечаване изпълнението на дейността на Изпълнителна агенция "Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове", които са в рамките на разходите по ал. 1 и не могат да бъдат пренасочвани за други цели.

Чл. 24. (1) Приема бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2017 г., както следва:

33

1 · 2

1. · Политика в областта на земеделието и селските райони · 154 166,9

2. · Политика в областта на рибарството и аквакултурите · 6 903,0

3. · Политика в областта на съхраняването и увеличаването на горите и дивеча · 27 235,0

4. · Бюджетна програма "Администрация" · 17 240,0

Всичко: · 205 544,9

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 93 011,1

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 94 011,1

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 53 487,2

1. · Неданъчни приходи · 53 487,2

в т.ч. приходи от държавни такси · 22 417,2

II. · РАЗХОДИ · 270 668,6

1. · Текущи разходи · 261 197,2

в т.ч.

1.1. · Персонал · 27 330,2

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 213 000,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 213 000,0

1.2.1.1. · - за "БДЖ Пътнически превози" ЕООД · 175 000,0

1.2.1.2. · - за "Български пощи" ЕАД · 38 000,0

2. · Капиталови разходи · 9 471,4

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 182 181,4

1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) 173 263,7

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както следва:

Чл. 25. (1) Приема бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2017 г., както следва:

34

2. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · 9 350,0

2.1. · Получени трансфери (+) · 9 350,0

3. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -432,3

3.1. · Предоставени трансфери (-) · -432,3

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · -35 000,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · 35 000,0

в т.ч.

1. · Предоставена временна финансова помощ (нето) · 35 000,0

1.1. · Възстановени суми по временна финансова помощ (+) · 35 000,0

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на транспорта · 213 260,9

2. · Политика в областта на съобщенията и информационните технологии · 39 000,0

3. · Бюджетна програма "Административно обслужване, медицинска и психологическа експертиза" · 18 407,7

Всичко: · 270 668,6

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 257 288,2

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 243 168,7

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 26 700,0

1. · Неданъчни приходи · 26 700,0

II. · РАЗХОДИ · 73 428,7

1. Текущи разходи 71 578,7

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Министерството на младежта и спорта, както следва:

35 в т.ч.

1.1. · Персонал · 9 962,1

в т.ч. Персонал без делегирани бюджети · 3 471,8

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 49 108,3

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 180,0

1.2.2. · Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел · 48 928,3

1.3. · Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата · 7 200,0

2. · Капиталови разходи · 1 850,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 46 728,7

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 44 728,7

2. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · 2 000,0

2.1. · Получени трансфери (+) · 2 000,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време · 15 423,9

2. · Политика в областта на спорта за високи постижения · 49 641,2

3. · Политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти · 3 158,5

4. · Политика в областта на усвояването и прилагането на добри международни практики за спорта · 259,8

5. · Политика в областта на младите хора · 3 287,6

6. · Бюджетна програма "Администрация" · 1 657,7

Всичко: · 73 428,7

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 58 646,2

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 58 446,2

Чл. 26. (1) Приема бюджета на Държавната агенция "Национална сигурност" за 2017 г., както следва:

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Държавната агенция "Национална сигурност", както следва:

36

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 200,0

1. · Неданъчни приходи · 200,0

II. · РАЗХОДИ · 107 691,0

1. · Текущи разходи · 100 891,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 93 677,5

2. · Капиталови разходи · 6 800,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 107 491,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 107 786,1

2. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -295,1

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -295,1

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на защитата на националната сигурност · 107 691,0

Всичко: · 107 691,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 12 546,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 13 624,0

Чл. 27. (1) Приема бюджета на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за 2017 г., както следва:

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, както следва:

Чл. 28. (1) Приема бюджета на Комисията за защита от дискриминация за 2017 г., както следва:

37

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 3 415,0

1. · Текущи разходи · 3 335,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 2 239,0

2. · Капиталови разходи · 80,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 3 415,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 3 415,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 1 106,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 1 106,0

№ · Показатели · Сума ( хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 2 500,0

1. · Текущи разходи · 2 300,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 1 570,0

2. Капиталови разходи 200,0

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Комисията за защита от дискриминация, както следва:

Чл. 29. (1) Приема бюджета на Комисията за защита на личните данни за 2017 г., както следва:

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Комисията за защита на личните данни, както следва:

№ Показатели Сума 38

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 2 500,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 2 500,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 928,4

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 930,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 2 450,0

1. · Текущи разходи · 2 250,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 1 606,0

2. · Капиталови разходи · 200,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 2 450,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 2 450,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

(хил. лв.) Чл. 30. (1) Приема бюджета на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за

2017 г., както следва:

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, както следва:

Чл. 31. (1) Приема бюджета на Националната служба за охрана за 2017 г., както следва:

39

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 823,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 829,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 6 162,0

1. · Текущи разходи · 6 012,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 4 372,0

2. · Капиталови разходи · 150,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 6 162,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 6 162,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 2 040,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 2 040,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 300,0

1. Неданъчни приходи 300,0

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Националната служба за охрана, както следва:

Чл. 32. (1) Приема бюджета на Държавната агенция "Разузнаване" за 2017 г., както следва:

40

II. · РАЗХОДИ · 37 260,0

1. · Текущи разходи · 36 860,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 32 004,0

2. · Капиталови разходи · 400,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 36 960,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 36 960,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 4 600,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 5 124,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 23 300,0

1. · Текущи разходи · 22 800,0

2. · Капиталови разходи · 500,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 23 300,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 23 300,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Държавната агенция "Разузнаване", както следва:

Чл. 33. (1) Приема бюджета на Националния статистически институт за 2017 г., както следва:

41

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на информационно-аналитичното обезпечаване на държавното ръководство, подпомагащо процеса на вземане на решения с цел защита на националната сигурност и интересите на Република България · 23 300,0

Всичко: · 23 300,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 2 614,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 2 584,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 950,0

1. · Неданъчни приходи · 950,0

II. · РАЗХОДИ · 19 591,4

1. · Текущи разходи · 17 267,4

в т.ч.

1.1. · Персонал · 13 751,9

2. · Капиталови разходи · 2 324,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 18 641,4

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 18 991,4

2. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -350,0

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -350,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Националния статистически институт, както следва:

Чл. 34. (1) Приема бюджета на Комисията за защита на конкуренцията за 2017 г., както следва:

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Комисията за защита на конкуренцията, както следва:

42

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 5 357,5

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 5 686,5

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 6 500,0

1. · Неданъчни приходи · 6 500,0

в т.ч. приходи от държавни такси · 4 000,0

II. · РАЗХОДИ · 3 755,6

1. · Текущи разходи · 3 735,6

в т.ч.

1.1. · Персонал · 3 127,1

2. · Капиталови разходи · 20,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-)

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 2 744,4

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · -2 744,4

в т.ч.

1. · Депозити и средства по сметки - нето (+/-) · -2 744,4

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 529,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 565,0

Чл. 35. (1) Приема бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията за 2017 г., както следва:

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Комисията за регулиране на съобщенията, както следва:

Чл. 36. (1) Приема бюджета на Съвета за електронни медии за 2017 г., както следва:

43

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 60 000,0

1. · Неданъчни приходи · 60 000,0

в т.ч. приходи от държавни такси · 59 250,0

II. · РАЗХОДИ · 9 318,3

1. · Текущи разходи · 7 657,7

в т.ч.

1.1. · Персонал · 5 289,7

2. · Капиталови разходи · 1 660,6

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · -16 100,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · -7 000,0

2. · Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации (+/-) · -9 100,0

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -9 100,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 34 581,7

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · -34 581,7

в т.ч.

1. · Депозити и средства по сметки - нето (+/-) · -34 581,7

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 3 822,6

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 3 933,6

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 1 200,0

1. · Неданъчни приходи · 1 200,0

в т.ч. приходи от държавни такси 1 200,0

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Съвета за електронни медии, както следва:

Чл. 37. (1) Приема бюджета на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2017 г., както следва:

44

II. · РАЗХОДИ · 1 310,3

1. · Текущи разходи · 1 280,3

в т.ч.

1.1. · Персонал · 969,9

2. · Капиталови разходи · 30,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 110,3

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 110,3

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 334,4

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 334,4

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 16 000,0

1. · Неданъчни приходи · 16 000,0

в т.ч. приходи от държавни такси · 11 800,0

II. · РАЗХОДИ · 5 535,7

1. · Текущи разходи · 5 250,7

в т.ч.

1.1. · Персонал · 4 247,6

2. · Капиталови разходи · 285,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-)

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 10 464,3

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Комисията за енергийно и водно регулиране., както следва:

Чл. 38. (1) Приема бюджета на Агенцията за ядрено регулиране за 2017 г., както следва:

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Агенцията за ядрено регулиране, както следва:

45

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · -10 464,3

в т.ч.

1. · Депозити и средства по сметки - нето (+/-) · -10 464,3

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 1 248,1

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 1 248,1

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 8 000,0

1. · Неданъчни приходи · 8 000,0

в т.ч. приходи от държавни такси · 8 000,0

II. · РАЗХОДИ · 4 851,8

1. · Текущи разходи · 4 751,8

в т.ч.

1.1. · Персонал · 2 524,8

2. · Капиталови разходи · 100,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-)

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 3 148,2

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · -3 148,2

в т.ч.

1. · Депозити и средства по сметки - нето (+/-) · -3 148,2

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

Чл. 39. (1) Приема бюджета на Държавната комисия по сигурността на информацията за 2017 г., както следва:

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Държавната комисия по сигурността на информацията, както следва:

Чл. 40. (1) Приема бюджета на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" за

2017 г., както следва:

46

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 2 327,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 2 327,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 8 997,0

1. · Текущи разходи · 8 594,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 6 422,1

2. · Капиталови разходи · 403,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 8 997,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 8 997,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 3 000,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 2 524,9

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 2 050,0

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", както следва:

Чл. 41. (1) Приема бюджета на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2017 г., както следва:

№ Показатели Сума 47

1. · Неданъчни приходи · 2 050,0

в т.ч. приходи от държавни такси · 40,0

II. · РАЗХОДИ · 40 478,4

1. · Текущи разходи · 19 848,6

в т.ч.

1.1. · Персонал · 6 657,6

2. · Капиталови разходи · 1 396,7

3. · Прираст на държавния резерв (нето) · 19 233,1

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 38 428,4

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 38 428,4

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на държавните резерви, военновременните запаси и задължителните запаси от нефт и нефтопродукти (общо), в т.ч.: · 40 478,4

1.1. · Бюджетна програма "Държавни резерви и военновременни запаси" · 21 247,3

1.2. · Бюджетна програма "Запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и целеви запаси от нефтопродукти" · 19 231,1

Всичко: · 40 478,4

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 33 310,8

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 33 310,8

(хил. лв.)

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, както следва:

Чл. 42. (1) Приема бюджета на Комисията за финансов надзор за 2017 г., както следва:

48

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 40,0

1. · Неданъчни приходи · 40,0

II. · РАЗХОДИ · 1 300,0

1. · Текущи разходи · 1 280,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 1 020,0

2. · Капиталови разходи · 20,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 1 260,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 1 260,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 300,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 300,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 6 500,0

1. · Неданъчни приходи · 6 500,0

в т.ч. приходи от държавни такси · 4 699,5

II. · РАЗХОДИ · 11 253,6

1. · Текущи разходи · 10 956,6

в т.ч.

1.1. · Персонал · 7 350,7

2. · Капиталови разходи · 297,0

III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) 4 753,6

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Комисията за финансов надзор, както следва:

(3) При преизпълнение на приходите по бюджета на Комисията за финансов надзор над сумата по ал. 1, раздел III, т. 1, Министерският съвет по предложение на председателя на Комисията за финансов надзор одобрява по реда на Закона за публичните финанси допълнителни разходи по бюджета на Комисията за финансов надзор за 2017 г.

Чл. 43. (1) Приема бюджета на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори за 2017 г., както следва:

49

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 4 753,6

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 3 894,9

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 3 894,9

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 1 313,0

1. · Текущи разходи · 1 307,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 985,5

2. · Капиталови разходи · 6,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 1 313,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 1 313,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. oт Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, както следва:

Чл. 44. (1) Приема бюджета на Централната избирателна комисия за 2017 г., както следва:

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Централната избирателна комисия, както следва:

Чл. 45. (1) Приема бюджета на Държавен фонд "Земеделие" за 2017 г., както следва:

№ Показатели Сума 50

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 324,8

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 324,8

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 3 735,0

1. · Текущи разходи · 3 585,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 2 542,0

2. · Капиталови разходи · 150,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 3 735,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 3 735,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 1 192,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 1 192,0

(хил. лв.)

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Държавен фонд "Земеделие", както следва:

51

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 11 246,7

1. · Данъчни приходи · 1 046,7

2. · Неданъчни приходи · 10 200,0

II. · РАЗХОДИ · 367 745,3

1. · Текущи разходи · 351 123,5

в т.ч.

1.1. · Персонал · 32 370,5

1.2. · Субсидии и други текущи трансфери · 300 350,0

1.2.1. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия · 300 350,0

2. · Капиталови разходи · 16 621,8

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 396 498,6

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 396 498,6

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ) · 40 000,0

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО · -40 000,0

в т.ч.

1. · Предоставени кредити (нето) · -40 000,0

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика на Министерството на земеделието и храните в областта на земеделието и селските райони · 334 575,9

2. · Политика на Министерството на земеделието и храните в областта на рибарството и аквакултурите · 338,8

3. · Бюджетна програма "Администрация" · 32 830,6

Всичко: · 367 745,3

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 336 374,8

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат · 334 374,8

натрупани през 2017 г.

Чл. 46. (1) Приема бюджета на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за 2017 г., както следва:

(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, както следва:

Чл. 47. (1) Приема бюджета на Държавната агенция "Технически операции" за 2017 г., както следва:

52

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 1 334,0

1. · Текущи разходи · 1 241,0

в т.ч.

1.1. · Персонал · 797,0

2. · Капиталови разходи · 93,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 1 334,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 1 334,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 531,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 512,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ · 136,0

1. · Неданъчни приходи · 136,0

II. · РАЗХОДИ · 48 375,0

1. · Текущи разходи · 44 324,0

в т.ч.

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Държавната агенция "Технически операции", както следва:

Чл. 48. (1) Приема бюджета на Държавната агенция "Електронно управление" за 2017 г., както следва:

53

1.1. · Персонал · 40 055,0

2. · Капиталови разходи · 4 051,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 48 239,0

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 49 642,0

2. · Трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз (+/-) · -1 403,0

2.1. · Предоставени трансфери (-) · -1 403,0

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на осигуряването и прилагането на специални разузнавателни средства с цел защита на националната сигурност и опазване на обществения ред · 48 375,0

Всичко: · 48 375,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 6 031,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 8 070,0

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

I. · ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ

II. · РАЗХОДИ · 19 996,9

1. · Текущи разходи · 15 996,9

в т.ч.

1.1. Персонал 8 381,6

(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:

(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Държавната агенция "Електронно управление", както следва:

Чл. 49. Определя бюджетните взаимоотношения с централния бюджет на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, както следва:

54

2. · Капиталови разходи · 4 000,0

III. · БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-) · 19 996,9

1. · Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) · 19 996,9

IV. · БЮДЖЕТНО САЛДО (І-ІІ+ІІІ)

V. · ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО - НЕТО

№ · Наименование на областта на политика / бюджетната програма · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Политика в областта на електронното управление · 19 996,9

Всичко: · 19 996,9

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. · 14 200,0

2. · Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. · 11 452,3

№ · Показатели · Сума (хил. лв.)

1 · 2

1. · Българско национално радио · 42 224,4

в т.ч.

- по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията · 3 900,0

2. · Българска национална телевизия · 65 272,2

в т.ч.

- по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията · 8 100,0

3. Българска телеграфна агенция 4 836,3 Чл. 50. (1) Приема субсидиите и другите текущи трансфери за юридическите лица с нестопанска цел и за нефинансовите предприятия от централния бюджет за 2017 г. съгласно приложение № 4.

(2) Приема капиталовите трансфери за юридическите лица с нестопанска цел и за нефинансовите предприятия от централния бюджет за 2017 г. съгласно приложение № 5.

55

Чл. 51. Приема размерите на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2017 г. под формата на субсидии по механизъм съгласно приложение № 6 и по видове: обща субсидия за делегираните от държавата дейности 2 423 034,2 хил. лв., трансфери за местни дейности, в т.ч. обща изравнителна субсидия 274 000,0 хил. лв. и трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 30 228,1 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 154 090,2 хил. лв. и по общини, както следва:

(хил. лв.) 56

от · тях:

ОБЩИНИ · Бюджетни взаимоотно- · Обща · трансфери за · местни дейности · Целева

шения · субсидия за делегираните от държавата дейности · обща изравнителна субсидия · за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища · субсидия за капиталови разходи

1 · 2(к.3+к.4+к.5+к.6) · 3 · 4 · 5 · 6

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

Банско · 6 444,9 · 5 788,2 · 144,8 · 86,6 · 425,3

Белица · 5 717,2 · 4 139,4 · 782,8 · 226,3 · 568,7

Благоевград · 32 660,5 · 28 644,2 · 2 731,0 · 218,2 · 1 067,1

Гоце Делчев · 15 968,8 · 13 668,2 · 1 795,2 · 78,8 · 426,6

Гърмен · 8 269,7 · 6 527,2 · 1 210,6 · 104,6 · 427,3

Kресна · 2 902,2 · 2 111,0 · 458,3 · 70,4 · 262,5

Петрич · 21 431,9 · 16 862,6 · 2 871,5 · 274,4 · 1 423,4

Pазлог · 9 764,5 · 8 518,5 · 554,9 · 154,6 · 536,5

Cандански · 18 817,7 · 15 295,9 · 1 938,2 · 270,4 · 1 313,2

Cатовча · 7 866,6 · 6 247,2 · 1 120,1 · 92,6 · 406,7

Cимитли · 6 967,0 · 5 439,7 · 903,5 · 124,2 · 499,6

Cтрумяни · 3 655,1 · 2 618,7 · 381,6 · 150,6 · 504,2

Xаджидимово 5 148,7 4 004,3 720,6 57 62,0 361,8

Якоруда · 4 823,0 · 3 586,8 · 823,7 · 112,5 · 300,0

ОБЛАСТ БУРГАС

Aйтос · 12 733,4 · 10 169,2 · 1 850,1 · 105,5 · 608,6

Бургас · 78 126,4 · 75 190,9 · 1 391,3 · 104,8 · 1 439,4

Kамено · 5 551,0 · 4 654,9 · 537,0 · 36,2 · 322,9

Kарнобат · 12 835,6 · 10 512,8 · 1 237,1 · 162,8 · 922,9

Mалко Tърново · 2 865,1 · 2 037,6 · 188,1 · 122,1 · 517,3

Hесебър · 8 874,7 · 8 100,0 · 256,2 · 60,7 · 457,8

Поморие · 10 606,9 · 9 711,9 · 270,8 · 76,7 · 547,5

Приморско · 2 594,1 · 2 331,6 · 60,7 · 21,8 · 180,0

Pуен · 13 256,2 · 9 747,7 · 2 327,3 · 154,9 · 1 026,3

Cозопол · 4 891,0 · 4 251,4 · 122,3 · 86,0 · 431,3

Средец · 8 388,5 · 6 675,2 · 690,1 · 150,5 · 872,7

Cунгурларе · 7 188,1 · 5 344,9 · 1 038,3 · 108,7 · 696,2

Царево · 3 690,9 · 3 190,9 · 106,8 · 45,2 · 348,0

ОБЛАСТ ВАРНА

Aврен · 3 825,6 · 3 105,3 · 245,9 · 66,2 · 408,2

Aксаково · 7 895,8 · 6 349,0 · 697,3 · 169,3 · 680,2

Белослав · 6 323,6 · 5 574,5 · 575,8 · 24,0 · 149,3

Бяла · 1 923,2 · 1 741,1 · 37,9 · 19,1 · 125,1

Bарна · 107 628,1 · 103 103,9 · 2 337,4 · 147,3 · 2 039,5

Bетрино · 2 441,6 · 1 864,0 · 212,1 · 72,0 · 293,5

Bълчи дол · 6 055,6 · 4 658,8 · 781,9 · 96,9 · 518,0

Девня · 3 540,4 · 3 136,2 · 178,4 · 45,5 · 180,3

Долни чифлик

10 110,0 8 155,7 1 337,0 100,9 516,4 58

Дългопол · 6 674,9 · 5 081,4 · 1 066,3 · 82,5 · 444,7

Провадия · 11 807,1 · 9 603,5 · 1 356,9 · 142,1 · 704,6

Cуворово · 4 471,2 · 3 721,4 · 415,3 · 62,6 · 271,9

ОБЛАСТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Bелико Tърново · 34 906,1 · 31 361,6 · 1 763,1 · 282,7 · 1 498,7

Горна Oряховица · 17 235,3 · 14 317,0 · 2 283,1 · 69,6 · 565,6

Eлена · 6 379,0 · 3 972,5 · 892,7 · 336,7 · 1 177,1

Златарица · 2 882,1 · 2 244,7 · 216,1 · 76,4 · 344,9

Лясковец · 4 517,7 · 3 555,4 · 663,5 · 47,6 · 251,2

Павликени · 10 316,5 · 8 019,0 · 1 549,1 · 108,4 · 640,0

Полски Tръмбеш · 5 538,0 · 4 326,9 · 766,6 · 48,0 · 396,5

Cвищов · 13 263,2 · 10 409,2 · 2 188,9 · 71,7 · 593,4

Cтражица · 7 332,8 · 5 823,6 · 822,5 · 102,5 · 584,2

Cухиндол · 2 006,7 · 1 674,6 · 152,6 · 25,1 · 154,4

ОБЛАСТ ВИДИН

Белоградчик · 4 387,9 · 3 521,1 · 389,9 · 70,0 · 406,9

Бойница · 1 651,5 · 1 289,2 · 175,9 · 30,0 · 156,4

Брегово · 4 295,7 · 3 599,0 · 397,9 · 42,0 · 256,8

Bидин · 23 379,8 · 19 093,5 · 3 159,3 · 116,9 · 1 010,1

Грамада · 1 175,2 · 779,1 · 193,1 · 28,8 · 174,2

Димово · 4 212,5 · 3 149,2 · 473,2 · 83,2 · 506,9

Kула · 2 704,5 · 2 000,7 · 385,3 · 52,4 · 266,1

Mакреш · 1 153,4 · 778,6 · 202,5 · 18,2 · 154,1

Hово село · 2 052,5 · 1 697,0 · 222,1 · 14,8 · 118,6

Pужинци 2 811,1 2 142,8 381,8 59 38,5 248,0

Чупрене · 2 020,3 · 1 485,8 · 293,7 · 33,5 · 207,3

ОБЛАСТ ВРАЦА

Борован · 3 236,2 · 2 588,5 · 405,0 · 43,8 · 198,9

Бяла Cлатина · 11 811,5 · 9 685,7 · 1 581,4 · 63,5 · 480,9

Bраца · 31 335,4 · 27 188,7 · 3 061,2 · 136,0 · 949,5

Kозлодуй · 9 608,0 · 8 640,6 · 735,7 · 15,5 · 216,2

Kриводол · 3 805,6 · 2 707,0 · 708,8 · 39,5 · 350,3

Mездра · 9 196,8 · 6 940,8 · 1 321,4 · 145,5 · 789,1

Mизия · 3 168,8 · 2 510,9 · 475,4 · 19,5 · 163,0

Oряхово · 4 385,4 · 3 354,9 · 710,8 · 50,4 · 269,3

Pоман · 4 051,2 · 3 109,8 · 502,0 · 77,9 · 361,5

Xайредин · 2 801,4 · 2 225,2 · 367,5 · 30,5 · 178,2

ОБЛАСТ ГАБРОВО

Габрово · 24 000,1 · 18 419,4 · 2 956,5 · 419,5 · 2 204,7

Дряново · 6 228,0 · 4 913,2 · 544,9 · 148,2 · 621,7

Cевлиево · 15 786,4 · 12 370,4 · 1 647,7 · 341,3 · 1 427,0

Tрявна · 5 482,0 · 3 613,3 · 531,5 · 408,1 · 929,1

ОБЛАСТ ДОБРИЧ

Балчик · 8 039,1 · 6 992,9 · 251,5 · 146,1 · 648,6

Генерал Тошево · 6 783,4 · 4 877,9 · 883,6 · 144,2 · 877,7

Добрич · 32 095,6 · 28 329,1 · 3 227,4 · 34,3 · 504,8

Добричка · 10 761,6 · 7 088,5 · 1 803,0 · 291,6 · 1 578,5

Kаварна · 7 100,3 · 6 282,0 · 179,0 · 102,2 · 537,1

Kрушари

3 242,9 2 232,7 531,2 83,5 395,5 60

Tервел · 7 681,7 · 5 819,4 · 1 114,1 · 135,1 · 613,1

Шабла · 2 633,2 · 2 013,4 · 214,8 · 72,0 · 333,0

ОБЛАСТ КЪРДЖАЛИ

Aрдино · 6 282,7 · 4 161,0 · 918,2 · 197,3 · 1 006,2

Джебел · 5 038,1 · 3 549,4 · 587,4 · 103,7 · 797,6

Kирково · 10 522,6 · 7 096,1 · 1 624,7 · 304,8 · 1 497,0

Kрумовград · 10 983,6 · 7 628,7 · 1 374,3 · 301,1 · 1 679,5

Kърджали · 31 526,2 · 26 077,8 · 2 670,0 · 435,8 · 2 342,6

Mомчилград · 7 778,1 · 5 550,2 · 948,7 · 265,5 · 1 013,7

Черноочене · 5 345,0 · 3 564,8 · 674,0 · 171,1 · 935,1

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

Бобовдол · 3 602,1 · 2 606,9 · 508,9 · 86,1 · 400,2

Бобошево · 1 348,1 · 823,3 · 199,9 · 53,6 · 271,3

Дупница · 16 392,0 · 13 309,7 · 2 358,6 · 108,6 · 615,1

Kочериново · 2 564,5 · 1 794,6 · 382,3 · 65,1 · 322,5

Kюстендил · 23 450,8 · 18 666,8 · 2 746,8 · 422,2 · 1 615,0

Hевестино · 1 997,7 · 1 029,4 · 417,5 · 101,2 · 449,6

Pила · 1 564,9 · 1 254,7 · 174,6 · 12,4 · 123,2

Cапарева баня · 2 591,0 · 2 124,8 · 278,2 · 39,0 · 149,0

Tрекляно · 1 349,3 · 642,6 · 204,9 · 115,6 · 386,2

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

Aприлци · 1 947,1 · 1 571,2 · 90,7 · 53,9 · 231,3

Летница · 2 549,1 · 2 047,4 · 297,7 · 37,8 · 166,2

Ловеч 21 748,6 18 078,5 2 267,3 61 220,7 1 182,1

Луковит · 9 192,6 · 7 460,0 · 1 240,3 · 71,4 · 420,9

Tетевен · 10 283,8 · 8 394,5 · 1 313,9 · 97,3 · 478,1

Tроян · 12 553,0 · 9 760,0 · 1 447,1 · 266,6 · 1 079,3

Угърчин · 3 923,0 · 2 664,5 · 631,9 · 95,7 · 530,9

Ябланица · 4 036,6 · 3 128,1 · 475,4 · 94,1 · 339,0

ОБЛАСТ МОНТАНА

Берковица · 9 705,2 · 7 668,6 · 1 214,7 · 141,5 · 680,4

Бойчиновци · 4 029,8 · 2 998,3 · 691,7 · 33,3 · 306,5

Брусарци · 2 375,6 · 1 726,8 · 379,6 · 32,5 · 236,7

Bълчедръм · 4 477,5 · 3 417,1 · 738,9 · 42,0 · 279,5

Bършец · 3 905,5 · 3 049,5 · 507,1 · 54,8 · 294,1

Георги Дамяново · 2 288,9 · 1 815,7 · 178,8 · 36,5 · 257,9

Лом · 12 533,4 · 10 280,5 · 1 771,7 · 64,8 · 416,4

Mедковец · 2 146,5 · 1 699,2 · 298,2 · 17,2 · 131,9

Mонтана · 21 817,4 · 18 460,2 · 2 518,4 · 73,9 · 764,9

Чипровци · 1 624,7 · 1 053,7 · 322,4 · 37,4 · 211,2

Якимово · 1 947,5 · 1 423,3 · 353,4 · 26,9 · 143,9

ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Батак · 3 619,5 · 3 005,2 · 274,5 · 57,3 · 282,5

Белово · 3 532,4 · 2 742,7 · 551,8 · 23,4 · 214,5

Брацигово · 4 465,6 · 3 488,8 · 668,8 · 58,3 · 249,7

Bелинград · 16 631,5 · 13 639,1 · 2 155,7 · 108,1 · 728,6

Лесичово · 2 940,1 · 2 238,0 · 417,9 · 51,8 · 232,4

Пазарджик · 44 180,4 · 36 755,0 · 5 854,3 · 242,5 · 1 328,6

Панагюрище 8 727,5 7 163,2 1 128,2 62 59,6 376,5

Пещера · 7 453,3 · 6 264,7 · 916,0 · 43,2 · 229,4

Pакитово · 7 217,4 · 5 614,4 · 1 217,2 · 98,4 · 287,4

Cептември · 10 137,0 · 7 703,6 · 1 858,2 · 86,0 · 489,2

Cтрелча · 2 130,9 · 1 640,0 · 335,1 · 16,5 · 139,3

Сърница · 2 580,6 · 2 065,2 · 388,9 · 30,0 · 96,5

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Брезник · 3 476,0 · 2 082,4 · 520,3 · 204,1 · 669,2

Земен · 1 655,5 · 935,6 · 311,2 · 63,6 · 345,1

Kовачевци · 1 618,8 · 944,6 · 185,2 · 154,4 · 334,6

Перник · 29 533,2 · 25 645,2 · 2 515,3 · 337,1 · 1 035,6

Pадомир · 8 523,5 · 6 623,8 · 1 025,2 · 137,8 · 736,7

Tрън · 3 552,6 · 1 932,5 · 478,0 · 205,4 · 936,7

ОБЛАСТ ПЛЕВЕН

Белене · 3 396,9 · 2 628,7 · 479,3 · 47,4 · 241,5

Гулянци · 4 528,2 · 3 318,2 · 806,0 · 51,6 · 352,4

Долна Mитрополия · 7 306,8 · 5 384,4 · 1 300,1 · 88,8 · 533,5

Долни Дъбник · 5 460,5 · 4 241,2 · 879,4 · 56,2 · 283,7

Искър · 2 747,8 · 2 070,8 · 492,2 · 27,4 · 157,4

Левски · 7 260,3 · 5 654,4 · 1 199,6 · 37,0 · 369,3

Hикопол · 3 708,0 · 2 685,5 · 646,0 · 38,7 · 337,8

Плевен · 46 054,6 · 41 272,4 · 3 239,0 · 181,8 · 1 361,4

Пордим · 3 658,5 · 2 942,2 · 427,7 · 44,8 · 243,8

Червен бряг · 11 613,0 · 9 115,6 · 1 886,9 · 86,5 · 524,0

Kнежа · 6 072,1 · 5 128,5 · 737,2 · 22,5 · 183,9

63 ОБЛАСТ ПЛОВДИВ

Aсеновград · 22 784,3 · 18 269,4 · 3 275,8 · 193,8 · 1 045,3

Брезово · 3 675,8 · 2 749,9 · 382,5 · 88,8 · 454,6

Kалояново · 4 536,4 · 3 317,2 · 754,3 · 60,7 · 404,2

Kарлово · 20 978,4 · 16 405,9 · 3 387,2 · 179,8 · 1 005,5

Кричим · 3 544,2 · 2 866,8 · 602,8 · 5,8 · 68,8

Лъки · 2 039,8 · 1 327,7 · 318,1 · 93,9 · 300,1

„Mарица” · 10 434,6 · 8 655,9 · 1 160,4 · 60,4 · 557,9

Перущица · 2 807,2 · 2 352,8 · 353,5 · 18,4 · 82,5

Пловдив · 118 188,8 · 111 443,0 · 4 795,7 · 84,5 · 1 865,6

Първомай · 10 699,6 · 8 452,5 · 1 518,3 · 113,6 · 615,2

Pаковски · 9 595,4 · 7 769,4 · 1 431,0 · 51,7 · 343,3

„Pодопи” · 9 337,0 · 6 982,0 · 1 472,4 · 220,0 · 662,6

Cадово · 6 708,0 · 5 317,1 · 1 027,6 · 38,0 · 325,3

Стамболийски · 7 437,1 · 5 799,8 · 1 388,3 · 27,9 · 221,1

Cъединение · 3 442,1 · 2 465,9 · 645,1 · 41,8 · 289,3

Xисаря · 4 697,6 · 3 786,3 · 549,3 · 39,9 · 322,1

Куклен · 2 705,3 · 2 120,5 · 218,1 · 99,8 · 266,9

Сопот · 4 405,6 · 3 675,1 · 587,7 · 18,0 · 124,8

ОБЛАСТ РАЗГРАД

Завет · 4 483,5 · 3 450,0 · 716,6 · 58,5 · 258,4

Исперих · 11 499,0 · 9 554,4 · 1 285,0 · 77,1 · 582,5

Kубрат · 8 070,2 · 6 311,9 · 1 144,9 · 104,5 · 508,9

Лозница · 5 171,8 · 4 005,6 · 617,8 · 110,9 · 437,5

Pазград · 22 513,1 · 19 972,2 · 1 554,2 · 201,9 · 784,8

Cамуил 4 903,5 3 991,1 505,6 64 66,7 340,1

Цар Калоян · 2 648,1 · 2 088,4 · 410,6 · 27,1 · 122,0

ОБЛАСТ РУСЕ

Борово · 2 906,2 · 2 266,3 · 347,1 · 58,4 · 234,4

Бяла · 5 467,0 · 4 101,8 · 913,2 · 84,5 · 367,5

Bетово · 4 834,7 · 3 634,8 · 822,6 · 76,5 · 300,8

Две могили · 4 317,6 · 3 317,9 · 534,8 · 92,0 · 372,9

Иваново · 3 123,9 · 1 799,6 · 674,0 · 150,2 · 500,1

Pусе · 56 047,1 · 49 014,1 · 5 484,0 · 253,1 · 1 295,9

Cливо поле · 4 310,5 · 3 205,4 · 671,4 · 82,3 · 351,4

Ценово · 2 253,9 · 1 516,5 · 416,0 · 60,5 · 260,9

ОБЛАСТ СИЛИСТРА

Aлфатар · 1 945,0 · 1 542,4 · 168,3 · 42,3 · 192,0

Главиница · 5 593,6 · 4 139,8 · 856,1 · 77,4 · 520,3

Дулово · 13 403,7 · 10 726,8 · 1 921,7 · 81,0 · 674,2

Kайнарджа · 4 426,9 · 3 537,9 · 442,2 · 76,2 · 370,6

Cилистра · 21 739,9 · 18 409,3 · 2 463,1 · 131,1 · 736,4

Cитово · 2 890,7 · 2 082,2 · 424,0 · 74,8 · 309,7

Tутракан · 6 685,5 · 5 191,6 · 998,4 · 73,8 · 421,7

ОБЛАСТ СЛИВЕН

Kотел · 8 882,1 · 6 391,7 · 1 574,3 · 178,5 · 737,6

Hова Загора · 16 949,4 · 13 434,9 · 2 389,9 · 143,8 · 980,8

Cливен · 50 910,7 · 42 950,9 · 5 549,4 · 392,2 · 2 018,2

Tвърдица · 9 144,2 · 7 413,2 · 1 125,2 · 123,8 · 482,0

65 ОБЛАСТ СМОЛЯН

Баните · 2 317,8 · 1 391,1 · 283,5 · 147,1 · 496,1

Борино · 1 682,8 · 1 172,2 · 218,6 · 110,7 · 181,3

Девин · 5 694,3 · 4 081,4 · 768,8 · 360,9 · 483,2

Доспат · 4 286,6 · 3 314,2 · 646,3 · 84,2 · 241,9

Златоград · 5 510,6 · 4 264,5 · 752,5 · 131,0 · 362,6

Mадан · 5 790,9 · 3 870,8 · 794,5 · 251,9 · 873,7

Hеделино · 3 822,2 · 2 428,5 · 505,9 · 239,1 · 648,7

Pудозем · 5 501,3 · 4 155,9 · 682,1 · 223,4 · 439,9

Cмолян · 20 675,6 · 16 994,4 · 1 139,9 · 860,1 · 1 681,2

Чепеларе · 3 748,6 · 3 092,6 · 78,4 · 178,7 · 398,9

СТОЛИЧНА ОБЩИНА · 362 040,4 · 344 034,6 · 9 482,7 · 551,0 · 7 972,1

ОБЛАСТ СОФИЙСКА

Антон · 1 001,9 · 762,1 · 124,5 · 33,4 · 81,9

Божурище · 3 320,6 · 2 756,7 · 299,6 · 38,9 · 225,4

Ботевград · 13 572,5 · 10 606,6 · 1 801,1 · 232,5 · 932,3

Годеч · 2 761,4 · 1 651,0 · 438,9 · 159,4 · 512,1

Горна Mалина · 3 132,7 · 2 202,9 · 480,3 · 89,2 · 360,3

Долна баня · 3 623,8 · 3 206,8 · 335,5 · 17,9 · 63,6

Драгоман · 3 215,8 · 2 099,3 · 343,0 · 164,4 · 609,1

Eлин Пелин · 8 811,5 · 7 531,7 · 536,1 · 150,6 · 593,1

Eтрополе · 6 691,7 · 5 492,9 · 625,3 · 154,3 · 419,2

Златица · 2 979,8 · 2 556,4 · 267,2 · 27,6 · 128,6

Ихтиман · 8 146,4 · 6 152,4 · 1 187,7 · 180,9 · 625,4

Kопривщица · 1 657,8 · 1 420,5 · 126,9 · 28,0 · 82,4

Kостенец

5 253,6 4 123,3 714,7 101,5 314,1 66

Kостинброд · 6 317,8 · 5 100,3 · 660,6 · 115,1 · 441,8

Мирково · 1 205,5 · 857,1 · 124,7 · 54,7 · 169,0

Пирдоп · 3 469,8 · 2 880,1 · 371,5 · 66,1 · 152,1

Правец · 6 914,9 · 5 307,3 · 340,6 · 249,9 · 1 017,1

Cамоков · 14 929,0 · 12 900,0 · 1 029,2 · 183,6 · 816,2

Cвоге · 8 249,9 · 5 505,4 · 1 328,2 · 319,1 · 1 097,2

Cливница · 3 760,9 · 2 862,1 · 542,4 · 71,5 · 284,9

Чавдар · 781,8 · 620,1 · 79,1 · 22,5 · 60,1

Челопеч · 1 074,0 · 912,8 · 58,4 · 24,1 · 78,7

ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА

Братя Даскалови · 3 792,1 · 2 432,2 · 735,4 · 80,5 · 544,0

Гурково · 2 602,1 · 1 958,0 · 439,2 · 25,8 · 179,1

Гълъбово · 5 335,6 · 4 637,4 · 329,1 · 58,1 · 311,0

Kазанлък · 28 542,7 · 24 236,7 · 3 311,6 · 116,0 · 878,4

Mъглиж · 5 365,7 · 4 115,9 · 821,3 · 78,4 · 350,1

Николаево · 3 000,2 · 2 415,4 · 417,9 · 27,9 · 139,0

Oпан · 1 396,6 · 942,0 · 134,0 · 37,8 · 282,8

Павел баня · 6 503,0 · 5 168,6 · 954,8 · 35,9 · 343,7

Pаднево · 7 906,7 · 6 287,2 · 906,2 · 96,6 · 616,7

Cтара Загора · 59 050,8 · 53 375,9 · 3 280,9 · 279,7 · 2 114,3

Чирпан · 9 767,6 · 7 657,5 · 1 396,7 · 107,5 · 605,9

ОБЛАСТ ТЪРГОВИЩЕ

Aнтоново · 4 048,5 · 2 277,9 · 598,7 · 213,6 · 958,3

Oмуртаг · 9 841,2 · 7 053,1 · 1 554,0 · 214,5 · 1 019,6

Oпака 3 039,1 2 312,1 484,5 67 46,4 196,1

Попово · 13 266,0 · 10 191,7 · 1 760,9 · 253,2 · 1 060,2

Tърговище · 25 039,7 · 20 419,9 · 2 733,5 · 332,4 · 1 553,9

ОБЛАСТ ХАСКОВО

Димитровград · 17 375,8 · 14 113,3 · 2 224,9 · 129,0 · 908,6

Ивайловград · 4 522,0 · 2 689,3 · 771,7 · 199,9 · 861,1

Любимец · 4 459,7 · 3 461,2 · 664,3 · 44,0 · 290,2

Mаджарово · 1 573,3 · 1 041,9 · 104,2 · 67,9 · 359,3

Mинерални бани · 2 521,8 · 1 823,0 · 317,1 · 57,4 · 324,3

Cвиленград · 9 921,6 · 8 055,6 · 1 097,1 · 106,1 · 662,8

Cимеоновград · 4 166,6 · 3 323,8 · 600,8 · 21,7 · 220,3

Cтамболово · 3 714,1 · 2 657,2 · 375,8 · 93,4 · 587,7

Tополовград · 5 436,8 · 3 927,3 · 934,8 · 63,0 · 511,7

Xарманли · 9 836,7 · 7 591,9 · 1 391,3 · 112,3 · 741,2

Xасково · 34 309,8 · 31 100,5 · 1 781,1 · 145,6 · 1 282,6

ОБЛАСТ ШУМЕН

Велики Преслав · 5 537,0 · 4 234,4 · 859,7 · 77,0 · 365,9

Bенец · 3 393,8 · 2 460,1 · 499,8 · 81,0 · 352,9

Bърбица · 4 975,1 · 3 656,1 · 861,7 · 60,6 · 396,7

Kаолиново · 5 798,6 · 4 345,4 · 980,3 · 67,0 · 405,9

Kаспичан · 3 981,4 · 3 107,8 · 563,2 · 51,0 · 259,4

Hикола Kозлево · 3 929,6 · 3 104,8 · 479,9 · 77,5 · 267,4

Hови пазар · 9 905,5 · 8 248,1 · 1 022,2 · 163,0 · 472,2

Cмядово · 4 223,0 · 3 410,0 · 537,9 · 32,4 · 242,7

Xитрино · 2 926,6 · 1 891,8 · 388,9 · 123,6 · 522,3

Шумен 36 971,3 33 019,6 2 590,9 195,4 1 165,4 68

ОБЛАСТ ЯМБОЛ

Болярово · 3 610,0 · 2 885,1 · 169,1 · 73,3 · 482,5

Eлхово · 7 255,5 · 5 474,2 · 1 108,4 · 84,2 · 588,7

Cтралджа · 6 939,4 · 5 248,9 · 1 031,2 · 84,8 · 574,5

„Tунджа” · 9 592,8 · 6 474,5 · 1 865,4 · 153,5 · 1 099,4

Ямбол · 29 495,7 · 25 976,7 · 3 086,6 · 22,7 · 409,7

ВСИЧКО: · 2 881 352,5 · 2 423 034,2 · 274 000,0 · 30 228,1 · 154 090,2

Чл. 52. Стойностните показатели на общините за делегираните от държавата дейности са определени съгласно приложение № 7.

Чл. 53. Разчетите за финансиране на капиталовите разходи на общините, одобрени с решение на общинския съвет, се представят в Министерството на финансите при условия и по ред, определени от министъра на финансите.

Чл. 54. (1) Годишният размер на общата субсидия за делегираните от държавата дейности за общините се разпределя по тримесечия, както следва:

1. първо тримесечие - 30 на сто;

2. второ тримесечие - 25 на сто;

3. трето тримесечие - 20 на сто;

4. четвърто тримесечие - 25 на сто.

(2) Годишният размер на целевата субсидия за капиталови разходи за общините се разпределя по тримесечия, както следва:

1. първо тримесечие - 15 на сто;

2. второ тримесечие - 30 на сто;

3. трето тримесечие - 30 на сто;

4. четвърто тримесечие - 25 на сто.

(3) Общата изравнителна субсидия по чл. 51 се предоставя на общините до 20 януари в размер 50 на сто, до 20 юли в размер 25 на сто и до 20 октомври – останалите 25 на сто.

(4) Средствата за зимно поддържане и снегопочистване по чл. 51 се предоставят на общините до 20 януари в размер 75 на сто и до 31 октомври - останалите 25 на сто.

(5) Общата субсидия за делегираните от държавата дейности и целевата субсидия за капиталови разходи се предоставят ежемесечно до 5-о число на текущия месец в размер 1/3 от тримесечното разпределение по ал. 1 и 2.

Чл. 55. (1) Утвърждава допустимите максимални размери на задълженията към доставчици към 31 декември 2017 г. на разпоредителите с бюджет по чл. 13, ал. 3 от Закона за публичните финанси съгласно приложение № 8.

(2) Сумите за съответните разпоредители с бюджет по приложение № 8 могат да бъдат увеличени с акт на Министерския съвет, като общият размер на увеличенията не може да надвишава 20 на сто от сумата по ал. 1.

(3) Министерският съвет може да извършва компенсирани промени в сумите по приложение № 8 между отделните разпоредители с бюджет, когато очакваният размер на задълженията към доставчиците на даден разпоредител с бюджет по приложение № 8 и неговите разпоредители от по-ниска степен е по-малък от съответната сума по приложение № 8.

(4) В обхвата на задълженията по ал. 1-3 се включват всички задължения към доставчици, които подлежат на плащане и отчитане по съответните бюджети на разпоредителите по ал. 1, включително на техните разпоредители от по-ниска степен, с изключение на задълженията по финансов лизинг, търговски лизинг и други форми на дълг, за доставки на активи, отчетени като бюджетни разходи.

Чл. 56. (1) В 10-дневен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2017 г. в "Държавен вестник" бюджетните организации, чиито бюджети са част от държавния бюджет, публикуват на интернет страницата си утвърдените им бюджети, както и програмните формати на бюджетите си при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

69

(2) Първостепенните разпоредители с бюджет са отговорни и контролират процеса по публикуване от второстепенните им разпоредители с бюджет на информация или на документи на интернет страница, предвидено от този закон или от Закона за публичните финанси.

Чл. 57. Утвърждава обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане в размер 280 млн. лв.

Чл. 58. Общият размер на сумата, подлежаща за възстановяване на земеделските стопани от акциза за газьола, използван от тях при първично селскостопанско производство, не може да надвишава 84 млн. лв.

Чл. 59. Минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител по Закона за държавния служител, е 460 лв. от 1 януари 2017 г.

Чл. 60. Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най- ниската длъжност на лицата по чл. 212, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по чл. 177, ал. 2 и чл. 180, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 22 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, по чл. 71, ал. 2 и чл. 73, ал. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", по чл. 64, ал. 3 от Закона за Националната служба за охрана и по чл. 64, ал. 2 и чл. 66, ал. 2 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" е 380 лв. от 1 януари 2017 г.

Чл. 61. (1) Средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца за 2017 г. е 400 лв.

(2) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2017 г. е, както следва:

1. за семейство с едно дете – 37 лв.;

2. за семейство с две деца – 85 лв.;

3. за семейство с три деца – 130 лв.;

4. за семейство с четири деца – 140 лв., като за всяко следващо дете в семейството помощта за семейството расте с 20 лв.

(3) Размерът на месечната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 7, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца е 75 лв.

(4) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца се определя и изплаща в размера по ал. 2, т. 1.

(5) Размерът на еднократната помощ при бременност по чл. 5а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2017 г. е 150 лв.

(6) Размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2017 г. е, както следва:

1. за първо дете – 250 лв.;

2. за второ дете – 600 лв.;

3. за трето дете – 300 лв.;

4. за четвърто и всяко следващо дете – 200 лв.

(7) Размерът на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над 50 на сто до навършване на 2-годишна възраст по чл. 6, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца за 2017 г. е 100 лв.

(8) Размерът на еднократната помощ при осиновяване на дете по чл. 6б, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца се определя и изплаща в размера по ал. 6, т. 1.

70

(9) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2017 г. е 100 лв.

(10) Размерът на еднократната помощ за отглеждане на близнаци по чл. 6а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2017 г. е 1200 лв. за всяко дете.

(11) Размерът на еднократната помощ за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, по чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2017 г. е 2880 лв.

(12) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2017 г. е, както следва:

1. за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 930 лв.;

2. за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 450 лв.;

3. за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 350 лв.

(13) Размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2017 г. е, както следва:

1. за дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 490 лв.;

2. за дете с определени от 70 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 420 лв.;

3. за дете с определени от 50 до 70 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност – 350 лв.

(14) Размерът на обезщетенията по чл. 230, ал. 1 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за 2016 г. е 340 лв.

Чл. 62. Максималният размер на държавните парични награди по чл. 3, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията е, както следва:

1. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 1 – до 700 лв.;

2. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 2 – до 700 лв.;

3. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 3 – до 5000 лв.

Чл. 63. Годишният размер на държавната субсидия за един получен действителен глас съгласно Закона за политическите партии за 2017 г. е 11 лв.

Чл. 64. Максималният размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата по чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс, за 2017 г. е 80 лв.

Чл. 65. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2017 г. е в размер 4,5 млрд. лв.

Чл. 66. Максималният размер на държавния дълг към края на 2017 г. не може да надвишава 23,9 млрд. лв.

Чл. 67. (1) Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет по реда на Закона за държавния дълг, е 1,2 млрд. лв.

(2) В рамките на текущата бюджетна година разпоредителите с бюджет по държавния бюджет не могат да поемат нов държавен дълг по чл. 37, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Закона за публичните финанси.

71

Чл. 68. В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да проведе преговори и да сключи с Банката за развитие на Съвета на Европа споразумение за заем в размер до 200 млн. евро за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от фондовете на Европейския съюз, за периода 2014 – 2020 г. при условие за последваща ратификация.

Чл. 69. (1) За целите на касовото управление и плащанията на бюджетните организации освен дълга по чл. 67, ал. 1 може да се поема държавен дълг, който се изплаща до края на текущата бюджетна година, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината.

(2) За оптимизиране на обслужването на държавния дълг министърът на финансите може:

1. да емитира освен дълга по чл. 67, ал. 1 държавни ценни книжа за обратно изкупуване на вътрешни и външни задължения на страната, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината;

2. да сключва договори за намаляване на риска при рефинансиране и изглаждане на матуритетната структура на дълга, при условие че в резултат на това не се увеличава номиналната стойност на дълга;

3. да сключва договори за валутни и лихвени суапови операции;

4. да изплаща предсрочно задължения по държавния дълг.

Чл. 70. (1) Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени по реда на Закона за държавния дълг през 2017 г., е в размер до валутната равностойност на 215 млн. лв.

(2) В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да одобрява и да предлага на Народното събрание издаване на държавни гаранции по заемни споразумения във връзка с финансирането на проект "Междусистемна газова връзка Гърция – България" в размер до валутната равностойност на 215 млн. лв. при спазване на законодателството в областта на държавните помощи.

Чл. 71. В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава държавни гаранции, както следва:

1. под формата на гаранционни депозити съгласно чл. 85 – в общ размер до 100 млн. лв.;

2. по Закона за кредитиране на студенти и докторанти – в общ размер до 50 млн. лв.

Чл. 72. В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да одобрява и да предлага на Народното събрание издаване на държавни гаранции по нови външни заемни споразумения на Българската банка за развитие по Закона за Българската банка за развитие в размер до левовата равностойност на 261 млн. евро при спазване на законодателството в областта на държавните помощи.

Чл. 73. Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени по реда на чл. 71 и 72, е 0,7 млрд. лв.

Чл. 74. За 2017 г. приходите, разходите, включително за сметка на националното съфинансиране, както и елементите на финансирането, свързани с държавните инвестиционни заеми и държавните инвестиционни заеми с краен бенефициент – търговско дружество, администрирани и управлявани от разпоредители с бюджет по държавния бюджет, са планирани по централния бюджет. Общият лимит на разходите е в размер до 91 499,0 хил. лв.

Чл. 75. (1) Средствата за обезпечаване на подготовката на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. са планирани в централния бюджет.

(2) Средствата по ал. 1 се предоставят с акт на Министерския съвет по предложение на националния координатор за подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. до размера на планираните.

72

Чл. 76. Министерският съвет може да извършва промени на утвърдените с този закон максимални размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и на максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г., на първостепенните разпоредители с бюджет, част от държавния бюджет, след представянето на годишните им отчети за 2016 г.

Чл. 77. Не се допуска натрупването на нови задължения за разходи и/или поемането на ангажименти за разходи от кметовете на общини, ако общината не е привела показателите си за поети ангажименти и задължения за разходи в съответствие с ограниченията по чл. 94, ал. 3, т.

1 и 2 от Закона за публичните финанси.

Чл. 78. (1) При изчисляването на средногодишния размер на показателите по чл. 94, ал. 3, т. 1 и 2 от Закона за публичните финанси се включват и съответните отчетени разходи на разпоредителите с бюджет от по-ниска степен по бюджета на общината за последните четири години, включително и когато бюджетите им в рамките на този период са били част от бюджета на друг първостепенен разпоредител с бюджет.

(2) Когато общината и/или разпоредители с бюджет от по-ниска степен по бюджета на общината са правоприемници на бюджетна организация, чийто бюджет е бил част от бюджета на друг първостепенен разпоредител с бюджет, ал. 1 се прилага за отчетените съответни разходи на бюджетната организация за последните четири години до преобразуването й.

Чл. 79. (1) Разходите за персонал, утвърдени по чл. 4 – 48, се извършват до определения размер, с изключение на делегираните бюджети.

(2) Промени на разходите за персонал могат да се извършват само с нормативен акт на Министерския съвет при структурни и/или компенсирани промени между бюджети.

(3) Икономията на разходите за персонал може да се използва текущо или с натрупване само за изплащането на допълнителни възнаграждения и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за издръжка. При необходимост първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет извършват съответните вътрешнокомпенсирани промени по бюджетите си за увеличение на разходите за издръжка и уведомяват министъра на финансите.

(4) При намаляване числеността на персонала, извън случаите на извеждане на дейности от бюджетно на друго финансиране и случаите на намаляване на персонала вследствие на преминаване на функции и персонал към друга бюджетна организация, икономиите от разходите за персонал може да се използват за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати съобразно оценката на изпълнението и за изплащане на дължимите към тях осигурителни вноски и/или за издръжка. При необходимост първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет извършват съответните вътрешнокомпенсирани промени по бюджетите си за увеличение на разходите за издръжка и уведомяват министъра на финансите.

(5) Алинеи 1 – 4 не се прилагат по отношение на разходите за персонал за сметка на:

1. получени средства от помощи и дарения, по международни договори и програми;

2. разходи за социално-битово и културно обслужване на персонала и за допълнителни плащания по чл. 71, ал. 3, чл. 75 и 76 от Закона за дипломатическата служба с характер на плащания за персонала и свързаните с тях осигурителни вноски и данъци;

3. получени трансфери от други бюджети;

4. средства по програми за развитие на предучилищното и училищното образование;

5. разходи за изпълнение на Националния план за действие по заетостта и за възнаграждения на приемните семейства по Закона за закрила на детето;

6. проекти, финансирани от средства от Европейския съюз;

7. разходи за възнаграждения при наемане на местни лица в дипломатическите представителства на Република България при условие на съкращаване на дългосрочно командировани служители в чужбина;

73

8. разходи за подготовката на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.;

9. одобрените допълнителни разходи по чл. 42, ал. 3.

(6) Промените по ал. 5, т. 1-7, с изключение за самостоятелните бюджети, се извършват от министъра на финансите по реда на чл. 110 от Закона за публичните финанси, а тези по т. 8 и т. 9 – по реда на чл. 109 от Закона за публичните финанси.

(7) При промени по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет в случаите по ал. 3 и 4 се извършват съответните промени и на показателите по чл. 86, ал. 2, т. 5 и 6 от Закона за публичните финанси.

(8) Алинеи 3, 4 и 5 се прилагат съответно и от Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и от общините за делегираната от държавата дейност "Общинска администрация".

Чл. 80. Бюджетните организации, настанени в сгради – собственост на държавата или на общините, не заплащат наеми.

Чл. 81. (1) Определя сметките за средствата от Европейския съюз, за които през 2017 г.

Министерският съвет ще утвърждава годишни разчети, съгласно приложение № 9.

(2) Промени в разчетите по сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд се извършват от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите след изтичане на третото тримесечие на бюджетната година при съществено влошаване на бюджетното й салдо.

(3) Промени в разчетите по сметката за средствата от Европейския съюз на Държавен фонд "Земеделие" се извършват от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните съгласувано с министъра на финансите след изтичане на третото тримесечие на бюджетната година при влошаване на бюджетното й салдо.

(4) Министърът на финансите може да извършва компенсирани промени по утвърдените годишни разчети на сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд и на Държавен фонд "Земеделие" при запазване на тяхното бюджетно салдо.

Чл. 82. Националното съфинансиране на средствата от помощта, предоставена на Република България от Европейския съюз и от други донори по Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Инициативата за младежка заетост, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица на Европейския съюз, програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и по Програмата за сътрудничество "България – Швейцария", се предоставя за сметка на трансфер по чл. 1, ал. 2, раздел III, т. 1.11 от държавния бюджет по сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд.

Чл. 83. При необходимост възстановяването на средства към Европейската комисия по предприсъединителните финансови инструменти, Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Инициативата за младежка заетост, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица на Европейския съюз, програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, частта за Шенген от временния Инструмент за улесняване на бюджетните парични потоци и за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение, Преходния финансов инструмент, както и към донорите по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и Програмата за сътрудничество "България – Швейцария", е за сметка на трансфера от централния бюджет и/или на такъв от минали години по сметката за средства от Европейския съюз на Националния фонд.

Чл. 84. (1) За уреждане на взаимоотношенията, свързани с наложени финансови корекции по оперативни програми и предоставени безлихвени заеми от централния бюджет, 74

министърът на финансите, по предложение на органите, отговорни за финансовото управление на средствата от Европейския съюз, може да извършва промени на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет, сметките за средства от Европейския съюз и бюджетите на бенефициентите – бюджетни организации.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага съответно и за средствата от други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз.

(3) Размерът на задълженията на общини - бенефициенти по програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство, за наложени финансови корекции и/или за предоставени безлихвени заеми от централния бюджет за финансиране на плащания по проекти с наложени финансови корекции за програмен период 2007 – 2013 г., неразплатени към 31 март 2017 г., да се намали с 80 на сто.

Размерът на задължението се намалява чрез сключване на тристранно споразумение между управляващия орган на оперативната програма, министъра на финансите и кмета на съответната община.

(4) За предоставените временни безлихвени заеми от централния бюджет на общини - бенефициенти по програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство, за финансиране на плащания по проекти с наложени финансови корекции, за които има подписано тристранно споразумение по ал. 3, министърът на финансите да извърши прихващане на подлежащите на предоставяне обща изравнителна субсидия и целева субсидия за капиталови разходи с подлежащия на възстановяване намален размер на заема.

(5) Прихващането на средствата по ал. 4 се извършва на равни части през 2017 г., 2018 г.

и 2019 г., като крайният срок за прихващане на заема не може да бъде по-дълъг от 30 септември

2019 г.

(6) Намаляването на размера на задължението по ал. 3 е еднократно. При определяне на следваща финансова корекция общината възстановява пълния размер на наложените финансови корекции по ал. 3 преди намалението.

Чл. 85. (1) За покриване на финансовия недостиг на общини, други бюджетни предприятия и на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, които са бенефициенти по проекти по оперативните програми "Транспорт и транспортна инфраструктура", "Околна среда" и "Региони в растеж", одобрени от Европейската инвестиционна банка в съответствие с изискванията на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 – 2020 г. (СПЗ)"), може да се отпускат заеми от Българската банка за развитие въз основа на предоставени от централния бюджет възстановими средства със специално предназначение по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на Закона за Българската банка за развитие.

(2) Средствата по ал. 1 се предоставят на Българската банка за развитие като гаранционни депозити.

(3) Предоставянето на средства за покриване на финансов недостиг на заемообразен принцип чрез Българската банка за развитие се извършва в съответствие със Споразумение за определяне на обхвата на управленската отговорност с цел осигуряване на изпълнението на чл.

6.05 (g) от Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 – 2020 г. (СПЗ)").

(4) Поетият дълг от общините по линия на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект "България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 – 2020 г. (СПЗ)") не се включва в обхвата на чл. 32 от Закона за публичните финанси.

75

Чл. 86. (1) Годишният размер на плащанията за 2017 г. по дългосрочни договори с гарантиран резултат (ЕСКО договори) за всяка отделна община не се включва в общия годишен размер на плащанията по общинския дълг за съответната община при определяне на съотношението и при прилагане на ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси.

(2) Алинея 1 не се прилага при установени от контролен орган нарушения при сключването на договорите с гарантиран резултат (ЕСКО договори) и/или при установяване на негативно въздействие на договорите с гарантиран резултат (ЕСКО договори) върху параметрите на разходите на общините.

(3) Плащанията за 2016 г. по главницата на съществуващ дълг със средства от нов дълг, който е поет за рефинансирането му, не се включват в ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси.

(4) В ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси се включват извършените плащания по главницата на банкови заеми тип-овърдрафт/револвиращи кредити.

Чл. 87. Държавен фонд "Земеделие" извършва плащания за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и 2014 – 2020 г., по Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" за периода 2007 – 2013 г. и по Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 г.

Чл. 88. (1) Реализираните в края на годината икономии от средствата за финансиране на делегираните от държавата дейности остават като преходен остатък по бюджета на общината и се използват за финансиране на същите дейности, включително за инвестиционни разходи, с изключение на функциите "Здравеопазване" и "Социално осигуряване, подпомагане и грижи".

(2) Реализираните в края на годината икономии от средствата за финансиране на делегираните от държавата дейности по функции "Здравеопазване" и "Социално осигуряване, подпомагане и грижи" остават като преходен остатък по бюджета на общината и се използват за финансиране на дейности в рамките на съответната функция, включително за инвестиционни разходи.

(3) Размерът на бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет може да се увеличава/намалява в случаите по чл. 99 от Закона за публичните финанси.

Чл. 89. (1) До 50 на сто от целевата субсидия за капиталови разходи по чл. 51 може да бъде трансформирана след 30 април 2017 г. в целеви трансфер за финансиране разходите на общината за извършване на неотложни текущи ремонти на общински пътища и на улична мрежа.

(2) В рамките на бюджетните взаимоотношения на общината с централния бюджет произтичащите от ал. 1 промени се извършват от министъра на финансите по предложение на кмета на общината въз основа на решение на общинския съвет.

(3) Предложенията по ал. 2 се представят в Министерството на финансите при условия и по ред, определени от министъра на финансите.

Чл. 90. (1) Размерът на средствата за представителни разходи за кметовете в общините не може да бъде по-голям от 2 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност „Общинска администрация“.

(2) Размерът на средствата за представителни разходи за общинските съвети не може да бъде по-голям от 2 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност „Общински съвети“.

Чл. 91. (1) Акционерните дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и дружествата, които те контролират, в които размерът на средствата на фонд "Резервен" е достигнал или надхвърлил една десета част от капитала или определената от устава по-голяма част, при приключване на финансовата 2016 г. не правят отчисления за фонд "Резервен".

76

(2) Акционерните дружества по ал. 1, в които средствата на фонд "Резервен" са в размер, по-малък от посочения в ал. 1, при приключване на финансовата 2016 г. правят отчисления за фонда в размер на една десета част от реализираната печалба, а когато така определените отчисления биха довели до превишаване на определения размер на фонд "Резервен", правят отчисления в размер, съответстващ на средствата, необходими за неговото попълване.

Чл. 92. (1) Държавните и общинските предприятия и едноличните търговски дружества с държавно, съответно с общинско участие, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти, дължат вноска в размер 50 на сто от получения наем в държавния бюджет, а общинските – в общинския бюджет.

(2) За имоти, отдадени под наем от дружества с над 50 на сто държавно и/или общинско участие, в съответния бюджет се дължи вноска в размер 50 на сто от наема, съответстващ на държавното или общинското участие.

(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за юридически лица, когато при тяхното образуване или преобразуване имуществото, което те отдават под наем, е предоставено за извършване на дейности, свързани с отдаването под наем.

(4) Държавните или общинските лечебни заведения – еднолични търговски дружества, прилагат чл. 105 от Закона за лечебните заведения.

(5) Сумите по ал. 1 и 2 се внасят от държавните предприятия и дружествата с държавно участие в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметка за приходите по централния бюджет на Националната агенция за приходите.

(6) Сумите по ал. 1 и 2 се внасят от общинските предприятия и дружествата с общинско участие в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметката за приходите на общината, която има участие в съответното общинско предприятие или дружество.

(7) Вноските по ал. 1 и 2, дължими към държавния бюджет, се установяват и събират от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(8) Вноските по ал. 1 и 2, дължими към общинския бюджет, се установяват и събират от органите на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 93. Първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет предвиждат в рамките на утвърдените с този закон капиталови разходи по бюджетите им за 2017 г. средства за реализиране на енергоспестяващи мерки и за реализиране на мерки за осигуряване на достъпна архитектурна среда за хората с увреждания, при условие че те не са изпълнени до края на 2016 г.

Чл. 94. (1) Целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения.

(2) Средствата по ал. 1 не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица.

(3) Неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по ал. 1 може да се прихващат в пълен размер с подлежащи на отпускане такива средства.

(4) Алинеи 1-3 се прилагат и когато средствата за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги на нефинансовите предприятия се предоставят от държавния бюджет чрез бюджетите на общините.

Чл. 95. (1) Средствата по чл. 50, ал. 1 и 2 за юридическите лица с нестопанска цел се предоставят само за нестопанската им дейност и не могат да бъдат използвани за дейности с икономически характер.

77

(2) В случаите, когато лицата по ал. 1 извършват стопанска и нестопанска дейност, са задължени да разграничат видовете си дейности така, че да е налице фактическо или финансово-счетоводно обособяване на съответните дейности, и да поддържат отделно счетоводно отчитане на стопанската и нестопанската дейност по отношение на активите, пасивите, приходите и разходите, свързани с тези дейности.

(3) Лицата по ал. 1 предоставят на министъра на финансите декларация по образец за вида на дейността и обособяването й. Образецът на декларация се публикува на интернет страницата на Министерството на финансите.

Чл. 96. (1) В случай че спрямо банка са приложени разпоредбите на чл. 115, ал. 1 и/или чл. 36 от Закона за кредитните институции, при падежа на държавни ценни книжа и/или лихвите по тях особеният залог преминава върху вземанията по заложените от банката държавни ценни книжа за обезпечаване на наличностите по сметки на бюджетни организации.

Средствата се превеждат по предвидената за съответната банка сметка по чл. 152, ал. 5 от Закона за публичните финанси, освен в случаите по ал. 2 и 3.

(2) При съгласие от министъра на финансите средствата при падежа на държавни ценни книжа и/или лихвите по тях се превеждат в специално открита за целта по искане на банката по ал. 1 нейна сметка в Българската народна банка и се блокират в полза на Министерството на финансите.

(3) В случай че банката не е отправила искане за откриване на сметката по ал. 2, средствата при падежа на държавни ценни книжа и/или лихвите по тях се превеждат по служебно открита от Българската народна банка за целта сметка на съответната банка и се блокират в полза на Министерството на финансите.

(4) За целите на прилагане на чл. 97, ал. 10 – 16 от този закон и на чл. 152 от Закона за публичните финанси средствата по сметките по ал. 2 и 3 се смятат за обезпечение по чл. 152, ал. 6 от Закона за публичните финанси.

(5) Разпоредбите на ал. 1 – 4 се прилагат съответно и за банка, за която е взето решение за предприемане на действия за преструктуриране по чл. 114 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, включително когато е взето решение за прилагане на държавни инструменти за финансова стабилизация по чл. 85, ал. 4 от същия закон.

Чл. 97. (1) При банки, обявени в несъстоятелност, наличните към датата на обявяване в несъстоятелност на съответната банка средства по сметки и депозити на бюджетните организации, подлежащи на обезпечаване съгласно чл. 152, ал. 1 от Закона за публичните финанси, се трансформират във вземане на Министерството на финансите и се възстановяват на бюджетните организации в левове за сметка на средства на централния бюджет в Българската народна банка по реда на ал. 2 – 7.

(2) Средствата по ал. 1 се възстановяват за сметка на централния бюджет чрез бюджетите на съответните първостепенни разпоредители с бюджет, като:

1. за съставните бюджети по държавния бюджет, за които се прилага чл. 15 от Закона за публичните финанси, се залага лимит в системата за електронни бюджетни разплащания за възстановяване на средствата по сметки за чужди средства и сметки за средства от Европейския съюз за сметка на бюджетното взаимоотношение с централния бюджет;

2. възстановяването на средствата по ал. 1 на съдебната система, социалноосигурителните фондове, общините и техните подведомствени разпоредители с бюджет се извършва чрез превеждане на сумите от централния бюджет по бюджетите на съответните първостепенни разпоредители с бюджет;

3. възстановяването на средствата по ал. 1 на държавните висши училища и на Българската академия на науките се извършва чрез превеждане на средствата от бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджет за сметка на бюджетното му 78

взаимоотношение с централния бюджет и залагане на допълнителен лимит в системата за електронни бюджетни разплащания;

4. възстановяването на средствата по ал. 1 на разпоредителите с бюджет по чл. 13, ал. 3 от Закона за публичните финанси, без тези по т. 3, се извършва от централния бюджет чрез превеждането на сумите по бюджетите на съответните първостепенни разпоредители с бюджет;

5. за разпоредителите с бюджет по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси средствата по ал. 1 се възстановяват по бюджетите им чрез превеждане на сумите от бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджет за сметка на бюджетното му взаимоотношение с централния бюджет и залагане на допълнителен лимит в системата за електронни бюджетни разплащания.

(3) В случай че средства по ал. 1 на бюджетна организация са съхранявани по обособени банкови сметки за средствата от Европейския съюз, възстановените по реда на ал. 2 такива средства по бюджета на бюджетната организация се прехвърлят по съответните сметки за средствата от Европейския съюз в обслужващите банки.

(4) В случай че средства по ал. 1 на бюджетна организация са съхранявани по обособени банкови сметки за чужди средства, подлежащите на възстановяване по реда на ал. 2 такива средства по бюджета на бюджетната организация се прехвърлят по съответните сметки за чужди средства в обслужващите банки, освен ако бюджетната организация реши да изплаща задълженията по тези чужди средства директно от бюджета си, без да прехвърля сумите по банкова сметка за чужди средства.

(5) Операциите по ал. 1, ал. 2, т. 2 – 5, ал. 3 и 4 се отчитат в частта на финансирането на бюджетното салдо.

(6) При необходимост от плащания от бюджетите на разпоредителите с бюджет по държавния бюджет, социалноосигурителните фондове и бюджетите по ал. 2, т. 3 – 5 за сметка на техни бюджетни средства по ал. 1 лимитът в системата за електронни бюджетни разплащания се определя, актуализира и коригира по общия ред на чл. 132, ал. 2 – 4 от Закона за публичните финанси.

(7) При прилагането на ал. 2 – 4 подлежащите на възстановяване суми могат да се прихващат с предоставени от централния бюджет на съответните бюджетни организации временни безлихвени заеми, както и с произтичащите от прилагането на чл. 159, ал. 12 – 14, чл.

160 и 161 от Закона за публичните финанси задължения към държавния бюджет на разпоредители с бюджет, които не са част от държавния бюджет.

(8) Банката по ал. 1 предоставя на бюджетните организации информация за салдата по техните текущи и депозитни сметки към датата на обявяване в несъстоятелност. Тази информация може да се предостави от банката директно на съответния първостепенен разпоредител с бюджет, при условие че той предостави списък на неговите подведомствени разпоредители с бюджет, съдържащ наименованието и ЕИК/БУЛСТАТ на съответните бюджетни организации.

(9) За целите на прилагане на ал. 1 и 8 съответната бюджетна организация или нейният първостепенен разпоредител с бюджет уточнява с банката коректния размер на средствата по ал. 1 на бюджетната организация в случай на неточности, непълнота или други грешки в информацията по ал. 8.

(10) Стойността на преминалите под пълно разпореждане на министъра на финансите обезпечения съгласно чл. 152, ал. 9 от Закона за публичните финанси се съпоставя с размера на вземането на Министерството на финансите по ал. 1, като се прилага следната поредност:

1. средствата по сметката по чл. 152, ал. 5 от Закона за публичните финанси;

2. средствата по сметката или сметките по чл. 152, ал. 6 от Закона за публичните финанси;

3. държавните ценни книжа по чл. 152, ал. 3 от Закона за публичните финанси;

79

4. държавните ценни книжа по чл. 152, ал. 4 от Закона за публичните финанси;

5. дългът по § 20а от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси;

6. обезпеченията по чл. 152, ал. 8 от Закона за публичните финанси.

(11) В случай на превишение на стойността на обезпечението над размера на вземането по ал. 1 в масата на несъстоятелността се връщат в размер на превишението частта от обезпечението, съответстваща на превишението според поредността по ал. 10, и/или парични средства съгласно чл. 152, ал. 9 от Закона за публичните финанси в 60-дневен срок от деня на обявяване на банката в несъстоятелност.

(12) В случай че стойността на обезпеченията е по-малка от размера на вземането по ал.

1, тя се намалява от вземането, като за необезпечения му размер държавата участва в производството по несъстоятелност на банката като необезпечен кредитор и се представлява от Националната агенция за приходите по реда на чл. 3, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите.

(13) За целите на прилагане на ал. 10 – 12 стойността на обезпеченията по чл. 152, ал. 2 –

8 от Закона за публичните финанси се изчислява към датата на обявяване на банката в несъстоятелност по реда, определен от министъра на финансите и управителя на Българската народна банка съгласно чл. 152, ал. 8 и 13 от същия закон.

(14) С акт на Министерския съвет се определя срок за възстановяване на средствата на бюджетните организации по ал. 1 от централния бюджет, който не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на обявяване в несъстоятелност на съответната банка, както и начинът на извършването на възстановяването на средствата.

(15) При падеж или изплащане на лихви по държавни ценни книжа и други дългови инструменти, които са преминали под пълно разпореждане на министъра на финансите съгласно чл. 152, ал. 9 от Закона за публичните финанси, изплатените суми постъпват в полза на централния бюджет.

(16) При обявяване на банка в несъстоятелност и в изпълнение на чл. 152, ал. 9 от Закона за публичните финанси Българската народна банка:

1. служебно прехвърля по открити при нея партиди/сметки на Министерството на финансите всички държавни ценни книжа на съответната банка в несъстоятелност, блокирани като обезпечение по чл. 152, ал. 3 и 4 от Закона за публичните финанси;

2. служебно превежда по посочени от министъра на финансите сметки на централния бюджет средствата от обезпеченията по чл. 152, ал. 5 и 6 от Закона за публичните финанси в пълен размер.

(17) Министърът на финансите дава указания по прилагането на ал. 1 – 16.

Чл. 98. (1) Средства по текущи и депозитни сметки на бюджетни организации в банка, която е в режим на преструктуриране, включително чрез държавни инструменти за финансова стабилизация по чл. 86, ал. 1 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, в банка, поставена под специален надзор, или в банка, на която е отнет лицензът за банкова дейност, могат да се възстановяват на бюджетните организации в левове за сметка на средства на централния бюджет в Българската народна банка при условията и по реда на ал. 2 – 5 въз основа на акт на Министерския съвет.

(2) С акта на Министерския съвет се определят начинът и срокът за възстановяване на средствата на бюджетните организации по ал. 1 от централния бюджет.

(3) Въз основа на акта на Министерския съвет и уведомление от министъра на финансите съответната банка прехвърля средствата на бюджетните организации по ал. 1 по сметка на централния бюджет с титуляр – Министерството на финансите, при запазване на съответните 80

обезпечения по чл. 152 от Закона за публичните финанси и закрива текущите и депозитни сметки на бюджетните организации.

(4) Възстановяването на средствата по ал. 1 се извършва и отчита по реда на чл. 97, ал. 2 – 7.

(5) За предоставянето на информация и уточняване на размера на средствата по текущи и депозитни сметки на бюджетните организации по ал. 1 се прилагат изискванията на чл. 97, ал. 8 и 9.

(6) В случай че банка, на която е бил отнет лицензът за банкова дейност, бъде обявена в несъстоятелност, се прилага чл. 97.

(7) Министърът на финансите дава указания по прилагането на ал. 1 – 6.

Чл. 99. За приходите от еднократното концесионно плащане по договора за концесия на „Гражданско летище за обществено ползване София“ разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 3 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система не се прилага.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Всички отпуснати преди 31 декември 2016 г. месечни добавки по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца и месечни помощи за деца с трайни увреждания по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца се прекратяват от 1 януари 2017 г.

§ 2. Всички отпуснати преди 31 декември 2016 г. месечни добавки за социална интеграция за деца с трайни увреждания по чл. 42 от Закона за интеграция на хората с увреждания се прекратяват от 1 януари 2017 г.

§ 3. На всички лица, на които към 31 декември 2016 г. са отпуснати месечни добавки по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца, дирекции „Социално подпомагане“ по постоянен адрес отпускат месечната помощ по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца в съответствие с размерите, определени в чл. 61, за срок от 1 януари 2017 г. до изтичане на срока, за който е била отпусната месечната добавка, като правоимащите лица не подават нови заявления- декларации.

§ 4. До 31 декември 2017 г. размерът на помощта по чл. 8д, ал. 8 от Закона за семейни помощи за деца за периода до една година назад от датата на подаването на заявлението- декларация се определя въз основа на размера на помощта, определен за 2017 г.

§ 5. В Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 15 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2015 г.; доп., бр. 57 от 2016 г.), в § 16, ал. 4 от Преходните и заключителните разпоредби думите „втората половина на“ се заличават.

§ 6. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. - бр. 60 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр.

110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г. и бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г., бр. 28, 99 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 15, 17 и 27 от 2013 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2013 г. - бр. 91 от 2013 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2013 г., бр. 19 и 107 от 2014 г., бр. 96 от

2015 г. и бр. 46 и 61 от 2016 г.) в § 2 от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:

1. В ал. 1 и 2 думите "2016 г." се заменят с "2017 г.".

2. В ал. 4, изречение първо думите "2017 г." се заменят с "2018 г.".

§ 7. В Закона за държавния дълг (обн., ДВ, бр. 93 от 2002 г.; изм., бр. 34 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 52 от 2007 г., бр. 23 от 2009 г., бр. 101 от 2010 г.; изм., бр. 99 от 2011 г.; изм. и доп., бр.

81

103 от 2012 г.; изм., бр. 15 от 2013 г.; доп., бр. 50 от 2015 г; изм., бр. 43 от 2016 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 5, ал. 1 се създава т. 6:

„6. за финансиране на проекти чрез финансови инструменти по смисъла на чл. 2, т. 11 от Регламент 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ, L 347, 20/12/2013), от финансови посредници, избрани от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД въз основа на открита, прозрачна, пропорционална и недискриминационна процедура.“

2. В чл. 12 се създава ал. 4:

„(4) Договорите за заеми по чл. 5, ал. 1, т. 6 се сключват от съответния министър въз основа на решение на Министерския съвет.“.

§ 8. В Закона за общинския дълг (обн., ДВ, бр. 34 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г. бр. 30 и 37 от 2006 г., бр. 80 от 2007 г.; доп., бр. 93 от 2008 г.; изм., бр. 110 от 2008 г.; изм. и доп., бр.

99 от 2010 г.; доп., бр. 35 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 93 и 99 от 2011 г.; доп., бр. 45 от 2012 г.;

изм. и доп., бр. 15 от 2013 г., бр. 61 от 2015 г.; изм., бр. 43 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 4 се създава т. 7:

„7. финансиране на проекти чрез финансови инструменти по смисъла на чл. 2, т. 11 от Регламент № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ, L 347, 20/12/2013) от финансови посредници, избрани от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД въз основа на открита, прозрачна, пропорционална и недискриминационна процедура.“

2. В чл. 5, ал. 1 се създава т. 6:

„6. проекти чрез финансови инструменти по смисъла на чл. 2, т. 11 от Регламент 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета, от финансови посредници, избрани от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД въз основа на открита, прозрачна, пропорционална и недискриминационна процедура.“

3. В чл. 17, ал. 3 след думата „финансова“ се добавя „или кредитна“.

4. В чл. 17а, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „както и за общинския дълг, поет за финансиране на проекти чрез финансови инструменти по смисъла на чл. 2, т. 11 от Регламент 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета, от финансови посредници, избрани от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД въз основа на открита, прозрачна, пропорционална и недискриминационна процедура.“

5. В наименованието на глава пета след думата „финансова“ се добавя „или кредитна“.

6. Член 19 се изменя така:

„Чл. 19. Процедурата за избор на финансова или кредитна институция, или финансов посредник се провежда въз основа на открита, прозрачна и недискриминационна процедура, проведена при условия и по ред, приети от общинския съвет.“.

82

7. Член 19а се изменя така:

„Чл. 19а. Член 19 не се прилага за проекти, подлежащи на финансиране от "Фонд за органите на местното самоуправление в България - ФЛАГ" ЕАД, от фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници", от фондовете за градско развитие, както и за финансиране на проекти чрез финансови инструменти по смисъла на чл. 2, т. 11 от Регламент 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета, от финансови посредници, избрани от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД въз основа на открита, прозрачна, пропорционална и недискриминационна процедура.“ § 9. В Закона за електронното управление (обн., ДВ, бр. 46 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 82 от 2009 г.; изм., бр. 20 от 2013 г.; доп., бр. 40 от 2014 г.; изм., бр. 13 от 2016 г.; изм. и доп., бр.

38 и 50 от 2016 г.; доп., бр. 62 от 2016 г.), в чл. 7л се създава ал. 9:

„(9) Средствата и операциите на Държавното предприятие „Единен системен оператор“ се включват в консолидираната фискална програма като средства и операции на други икономически обособени лица по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси и не са част от държавния бюджет.“.

§ 10. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 89 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 83 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 76 от 2002 г., бр. 37 и 95 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 45, 86, 91 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 105 от 2006 г., бр. 59 и 109 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 12, 32, 42, 44 и 95 от 2009 г., бр. 54, 55, 73 и 94 от 2010 г. , бр. 82 от 2011 г., бр. 38 и 54 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 42 и 60 от 2015 г. и бр. 58 и 75 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Член 14 се изменя така:

„Чл. 14. (1) Агенция „Митници“ е администратор и на приходите от:

1. акцизи;

2. данък върху добавената стойност при внос на стоки по чл. 16 от Закона за данък върху добавената стойност;

3. мита;

4. глоби и имуществени санкции за митнически и валутни нарушения и по Закона за акцизите и данъчните складове;

5. суми по чл. 20 от Валутния закон и по чл. 251, ал. 2 от Наказателния кодекс;

6. събраните от Агенция "Митници" такси на граничните контролно-пропускателни пунктове, включително такси по чл. 10 от Закона за пътищата;

7. други публични или частни държавни вземания, които са възложени за събиране от Агенция „Митници“ със закон или друг нормативен акт.

(2) Събраните суми по ал. 1, т. 1-5 постъпват в приход на централния бюджет.

(3) По бюджета на Агенция „Митници“ постъпват приходите:

1. по чл. 12 и 13;

2. от експлоатация на недвижимо имущество - държавна собственост, и от предоставяне на данни;

3. от печатните издания по чл. 7, ал. 9;

4. от ползване на почивната база;

5. по чл. 78, ал. 6 и 8 от Гражданския процесуален кодекс.

(4) По бюджета на Агенция „Митници“ се отчитат като приход и събраните от агенцията такси по чл. 29, ал. 3 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.“.

83

2. В чл. 240 ал. 2 се изменя така:

„(2) След приспадане на направените разходи, сумите по ал. 1 и сумите, представляващи равностойността на отнетите в полза на държавата стоки, когато те липсват или са отчуждени, се внасят в приход на централния бюджет.“ § 11. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 53 от 2014 г.; изм., бр. 98 и 107 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 14 от 2015 г.; доп., бр. 24, 56 и 61 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 81 от 2016 г.) чл. 250 се отменя.

§ 12. В Закона за хазарта (обн., ДВ, бр. 26 от 2012 г.; доп., бр. 54, бр. 82 и 94 от 2012 г.;

изм., бр. 68 от 2013 г.; изм. и доп., бр. 1 и 105 от 2014 г.; доп., бр. 61 от 2015 г.; изм., бр. 79 от

2015 г. и бр.74 от 2016 г.), в чл. 10а се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 накрая се добавя „и се предоставят чрез трансфер по бюджета на Министерството на младежта и спорта“.

2. Алинея 4 се изменя така:

„(4) По бюджета на Министерството на младежта и спорта се предвиждат и разходват средства за финансиране на одобрени проекти за младежки дейности.“

3. Създава се нова ал. 5:

„(5) Финансирането на дейностите по ал. 4 се осигурява до размера на постъпилите вноски по ал. 2, но не повече от предвидените за тази цел с годишните закони за държавния бюджет.“

4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:

„(6) Условията и редът за финансиране на проектите по ал. 4 се определят с наредбата по чл. 8, ал. 3 от Закона за младежта.“.

§ 13. В Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 28 от

1996 г., бр. 56 от 1997 г.; попр., бр. 57 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 58 от 1997 г., бр. 60 от 1999 г.;

попр., бр. 66 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 111 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 и 53 от 2002 г., бр. 48 и 70 от 2004 г., бр. 77, 83 и 103 от 2005 г., бр. 30, 36, 62 и 108 от

2006 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 13, 43 и 69 от 2008 г., бр. 42, 74 и 99 от 2009 г., бр. 38, 50, 56, 63 и

101 от 2010 г., бр. 61 и 99 от 2011 г., бр. 60 и 102 от 2012 г., бр. 15, 63, 68 и 101 от 2013 г. и бр.

54, 66 и 107 от 2014 г., бр. 56 и 79 от 2015 г. и бр. 17 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 21, ал. 1, т. 15 думите „ал. 6“ се заменят с „ал. 9“.

2. В чл. 90:

а) в ал. 2 изречение второ се изменя така:

„Бюджетът на основните звена и филиалите на висшето училище се формира при спазване на ал. 6.“

б) създават се нови ал. 4, 5 и 6:

„(4) Не по-малко от 75 на сто от приходите от такси за обучение и от средствата от държавния бюджет за издръжка на обучението, определени по реда на чл. 91, ал. 2 и 3, постъпили за обучението на студенти и докторанти по отделно професионално направление, се използват за финансиране на разходи за същото професионално направление.

(5) Академичният съвет утвърждава методика за определяне на приноса на отделните основни звена и филиали за осъществяване на обучението по всяко професионално направление за целите на разпределението на получените приходи от такси за обучение и на средствата от държавния бюджет за издръжка на обучението.

84

(6) Академичният съвет утвърждава разпределение на получените приходи от такси за обучение и на средствата от държавния бюджет за издръжка на обучението между основните звена и филиалите в съответствие с ал. 4 и методиката по ал. 5.“;

в) досегашните ал. 4, 5 и 6 стават съответно ал. 7, 8 и 9;

г) създава се ал. 10:

„(10) Министърът на образованието и науката дава методически указания по разработването на методиката по ал. 5 и на разпределението по ал. 6.“ § 14. В Закона за предучилищното и училищното образование (ДВ, бр. 79 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 53, ал. 3 думите „ал. 1” се заменят с „ал. 2”.

2. В чл. 289:

а) създава се нова ал. 3:

„(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат съответно и по отношение на регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование по чл. 50, ал. 3, както и по отношение на специализираните обслужващи звена, изпълняващи дейности по чл. 49.“;

б) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.

3. В чл. 300:

а) алинея 2 се изменя така:

„(2) Приходите от таксите по ал. 1, т. 1 – 4 и т. 7 постъпват в приход на бюджета на Министерството на образованието и науката, а таксите по ал. 1, т. 6, 8 и 9 – по бюджета на съответното училище.“;

б) създава се нова ал. 3:

„(3) Приходите от таксите по ал. 1, т. 5 постъпват в приход по бюджета на съответното регионално управление на образованието или на съответното училище.“;

в) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.

4. В § 9 от Преходните и заключителните разпоредби:

а) алинея 1 се изменя така:

„(1) Заварените към влизането в сила на закона държавни и общински неспециализирани училища по чл. 38, ал. 1 и 2 продължават да осъществяват дейността си като държавни, съответно като общински училища.“;

б) алинея 4 се изменя така:

„(4) Със заповед на министъра на образованието и науката по предложение на кмета на общината след решение на общинския съвет, държавните неспециализирани училища по ал. 1, които не са обявени за национални по реда на ал. 2, могат да бъдат обявени за общински и промяна на финансиращия орган може да се извършва при условията и по реда на глава осемнадесета, раздел I, предвидени за държавните професионални гимназии.“;

в) в ал. 6 думата „закона“ се заменя със „заповедта за промяна на финансиращия орган“.

§ 15. В Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. 32 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 120 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 21, 30, 33, 68 и 95 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 71 и 110 от 2008 г., бр. 23 от 2009 г., бр. 15 и 24 от 2010 г., бр. 99 от

2011 г., бр. 54 и 103 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г. и бр. 57, 79 и 96 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 2, ал. 3 т. 3 се изменя така:

85

„3. месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане.“

2. В чл. 7 ал. 8 се изменя така:

„(8) При условията на ал. 1 или ал. 2 и 3 месечната помощ се предоставя за дете с трайно увреждане само в случай че за детето не се получава месечна помощ по чл. 8д.“

3. Член 8д се изменя така:

„Чл. 8д. (1) Месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

(2) Месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане се предоставят, независимо от доходите на семейството, и на семействата на роднини или близки и приемните семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

(3) Размерите на месечните помощи по ал. 1 и 2 се определят ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като не може да бъдат по-ниски от предходната година и се определят в зависимост от степента на увреждането или степента на намалената работоспособност и в съответствие с предназначението им, определено в ал. 5.

(4) Месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане целят да подпомогнат семействата в отглеждането на децата с трайни увреждания в семейна среда и тяхното социално включване.

(5) Месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане се предоставят за:

1. задоволяване на основните и специфичните поради увреждането потребности на децата с трайни увреждания;

2. осигуряване на грижа и подкрепа в домашна и семейна среда за децата с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, които се отглеждат от семействата по ал. 1.

(6) Когато децата са настанени на пълна държавна или общинска издръжка в лечебни заведения, както и в специализирани институции и социални услуги в общността от резидентен тип за срок, по-дълъг от един месец, правоимащите не получават месечна помощ по ал. 1 и 2 за периода на престоя им в тях.

(7) Месечните помощи по ал. 1 и 2 се отпускат от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, до изтичането на срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК.

(8) Месечната помощ по ал. 1 се отпуска от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, ако то е подадено в тримесечен срок от датата на решението, като размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението-декларация е 50 на сто от размера на помощта, определен по реда на ал. 3 за съответната година.“

4. В чл. 9 ал. 6 се отменя.

5. В чл. 12, ал. 1 т. 10 се изменя така:

„10. за месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане – след навършване на 18-годишна възраст от детето, а ако учи – до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.“

6. В § 1 от Допълнителните разпоредби:

86

а) в т. 2 накрая се добавя „и Закона за интеграция на хората с увреждания“;

б) точка 6 се изменя така:

„6. „Дете с трайно увреждане“ е дете/лице до 20-годишна възраст с определени 50 и над

50 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност.“ § 16. В Закона за интеграция на хората с увреждания (обн., ДВ, бр. 81 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 28, 88, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 33, 37, 63, 95, 97 и 108 от 2006 г., бр. 31, 46 и

108 от 2007 г., бр. 41 и 74 от 2009 г., бр. 24, 62 и 98 от 2010 г., бр. 15, 66 и 68 от 2013 г., бр. 27,

40 и 98 от 2014 г., бр. 14 и 79 от 2015 г. и бр. 13 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 13, ал. 1, т. 3 след думите „чл. 42“ се добавя „за лицата с увреждания над 18- годишна възраст“.

2. В чл. 42, ал. 1 след думата „увреждания“ се добавя „над 18-годишна възраст“.

3. В чл. 42а в основния текст накрая се добавя „над 18-годишна възраст“.

4. В чл. 42б в основния текст накрая се добавя „над 18-годишна възраст“.

5. Член 42в се изменя така:

„Чл. 42в. Лицата с трайни увреждания от 18- до 20-годишна възраст имат право на добавката по чл. 42, в случай че за тях не се получава месечна помощ по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца.“

6. В чл. 42г:

а) в ал. 1 след думата „увреждания“ се добавя „над 18-годишна възраст“, а думите „и децата с определени вид и степен на увреждане“ се заличават;

б) в ал. 2 след думата „увреждания“ се добавя „над 18-годишна възраст“.

7. Член 42д се отменя.

8. В чл. 42е след думата „увреждания“ се добавя „над 18-годишна възраст“.

9. В чл. 42ж след думата „увреждания“ се добавя „над 18-годишна възраст“, а думите „и децата с определени вид и степен на увреждане“ се заличават.

§ 17. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 44, 93 и 95 от 2009 г., бр. 94 и

101 от 2010 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 52, 70 и 109 от 2013 г., бр. 22, 27, 35 и 53 от 2014 г., бр. 14, 22, 50, 62 и 94 от 2015 г. и бр. 33, 59, 62 и 81 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 56:

а) в ал. 1 т. 1 се изменя така:

„1. банките и клоновете на банки, извършващи дейност на територията на страната;“

б) алинея 6 се изменя така:

„(6) Информация от системата се получава срещу заплащане на такси съгласно методика, определена с наредбата по ал. 4.“;

в) създава се ал. 7:

„(7) Разходите, свързани с получаването на информация от системата от държавни и съдебни органи, когато е налице основание за това, са за сметка на държавния бюджет и могат да се изплащат от централния бюджет въз основа на сключен договор между Министерството на финансите и Българската народна банка.“

2. В чл. 56а:

87

а) в ал. 3:

аа) досегашната т. 6 „съдебните изпълнители при образувано изпълнително дело“ става т. 7;

бб) създава се т. 8:

„8. банките и клоновете на банки, извършващи дейност на територията на страната.“;

б) алинея 7 се изменя така:

„(7) Информация от системата се получава срещу заплащане на такси съгласно методика, определена с наредбата по ал. 8.“;

в) създават се ал. 10-12:

„(10) Разходите, свързани с получаването на информация от системата от органите и институциите по ал. 3, т. 1-6 и по ал. 11 и 12, са за сметка на държавния бюджет и могат да се изплащат от централния бюджет въз основа на сключен договор между Министерството на финансите и Българската народна банка.

(11) Достъп до информацията по ал. 1 има и министърът на финансите по отношение на банковите сметки и сейфовете на бюджетните организации и лицата по чл. 156 от Закона за публичните финанси.

(12) Министърът на финансите може да договори по реда на чл. 43, ал. 2, т. 4 от Закона за Българската народна банка информацията по ал. 11 да се предоставя и актуализира периодично въз основа на електронен обмен на данни между информационната система на Българската народна банка и Системата за електронни бюджетни разплащания или друга информационна система на Министерството на финансите.“ § 18. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.

§ 19. Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г.

88

Приложение № 1 към чл. 6, ал. 4 Разпределение на субсидията за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията за 2017 г.

89

№ · Наименование · Сума (хил. лв.)

1. · За подпомагане на Българските православни църковни общини в чужбина и свещенослужителите, работещи зад граница · 1 350,0

2. · За ремонт и строителство на храмове и манастири на Българската православна църква в страната · 2 410,0

3. · За ремонт и строителство на молитвени домове на Мюсюлманското вероизповедание в Република България · 360,0

4. · За ремонт и строителство на молитвени домове на Католическата църква в Република България · 50,0

5. · За ремонт на синагоги и подпомагане на Религиозната общност на евреите в Република България · 50,0

6. · За ремонт и строителство на храмове на Арменската Апостолическа православна църква · 50,0

7. · За ремонт и строителство на молитвени домове на други регистрирани вероизповедания в Република България · 80,0

8. · За ремонт на религиозни сгради с национално значение · 450,0

9. · За издаване на религиозна литература и представителни научни издания · 50,0

10 · За подпомагане дейността на Националния съвет на религиозните общности в България · 15,0

11 · Резерв за възникнали извънредни ситуации · 135,0

в т.ч.: за допълване и актуализиране на регистъра и картотеката на всички храмове, молитвени домове и манастири на територията на Република България и дигитализация на картотеката на молитвените домове на вероизповеданията в Република България · 15,0

Всичко: · 5 000,0

Приложение № 2 към чл. 11, ал. 4 Трансфери от бюджета на Министерството на отбраната за държавните висши училища за 2017 г.

90

№ · Наименование · Сума (хил. лв.)

1. · Военна академия „Г. С. Раковски“ · 6 868,0

2. · Национален военен университет „Васил Левски“ · 13 484,0

3. · Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ · 5 384,0

Всичко: · 25 736,0

Трансфери от бюджета на Министерството на образованието и науката за държавните висши училища и Българската академия на науките за 2017 г.

91 Приложение № 3 към чл. 16, ал. 4

№ · Наименование · Сума (хил. лв.)

1. · Българска академия на науките · 78 287,0

2. · Технически университет – София · 36 180,2

3. · Технически университет – Варна · 9 887,4

4. · Технически университет – Габрово · 5 088,7

5. · Русенски университет "А. Кънчев" · 11 852,5

6. · Университет по хранителни технологии – Пловдив · 6 361,6

7. · Химико-технологичен и металургичен университет – София · 6 882,4

8. · Университет "Проф. д-р Асен Златаров" – Бургас · 4 947,1

9. · Лесотехнически университет – София · 7 431,3

10. · Университет по архитектура, строителство и геодезия – София · 9 892,4

11. · Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски" – София · 5 040,1

12. · Университет за национално и световно стопанство – София · 20 386,4

13. · Икономически университет – Варна · 9 995,6

14. · Стопанска академия "Д. А. Ценов" – Свищов · 5 686,6

15. · Софийски университет "Св. Климент Охридски" · 51 600,7

16. · Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" · 9 937,0

17. · Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" · 21 072,0

18. · Югозападен университет "Неофит Рилски" – Благоевград · 15 649,5

19. · Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" · 8 355,3

20. · Национална спортна академия "Васил Левски" – София · 13 083,2

21. · Аграрен университет – Пловдив · 7 892,7

22. · Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив · 2 778,9

23. · Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" – София · 4 185,9

24. · Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" – София · 3 871,4

25. · Национална художествена академия – София · 4 839,4

26. · Университет по библиотекознание и информационни технологии – София · 3 871,5

27. · Висше училище по телекомуникации и пощи – София · 1 468,8

28. · Медицински университет – София · 36 887,8

29. · Медицински университет "Проф. д-р Параскев Иванов Стоянов" – Варна · 18 370,8

30. · Медицински университет – Пловдив · 20 123,6

31. · Медицински университет – Плевен · 7 835,8

32. · Тракийски университет – Стара Загора · 19 046,6

33. · Висше транспортно училище "Тодор Каблешков" – София · 2 727,1

34. · Висше строително училище "Любен Каравелов" – София · 1 019,5

Всичко: · 472 536,8

Приложение № 4 към чл. 50, ал. 1 Субсидии и други текущи трансфери за юридическите лица с нестопанска цел и за нефинансовите предприятия от централния бюджет за 2017 г.

92

№ · Наименование · Сума (хил. лв.)

I. · Субсидии и други текущи трансфери за юридическите лица с нестопанска цел · 11 542,0

1. · Български Червен кръст · 4 000,0

2. · Сдружение „Съюз на инвалидите в България“ · 617,0

3. · Сдружение „Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите“ · 246,0

4. · Сдружение „Съюз на слепите в България“ · 628,0

5. · Сдружение „Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения“ · 185,0

6. · Кооперативен съюз „Национален съюз на трудовопроизводителните кооперации“ · 416,0

7. · Сдружение „Асоциация на родителите на деца с увреден слух“ · 98,0

8. · Сдружение „Съюз на глухите в България“ · 324,0

9. · Сдружение „Българска асоциация „Диабет“ · 353,0

10. · Сдружение „Асоциация на родителите на деца с нарушено зрение“ · 80,0

11. · Сдружение „Национална асоциация на сляпо-глухите в България“ · 168,0

12. · Съюз на ветераните от войните в България · 262,0

13. · Национално сдружение на работодателите на хората с увреждания · 272,0

14. · Сдружение „Център за психологически изследвания“ · 220,0

15. · Сдружение „Българска асоциация за невромускулни заболявания“ · 52,0

16. · Сдружение „Национална организация „Малки български хора“ · 46,0

17. · Сдружение „Асоциация на родители на деца с епилепсия“ · 52,0

18. · Сдружение „Национален център за рехабилитация на слепи“ · 206,0

19. · Сдружение „Българска асоциация за рекреация, интеграция и спорт“ · 45,0

20. · Сдружение „Национален алианс за социална отговорност“ · 200,0

21. · Кооперация "Национална потребителна кооперация на слепите в България" · 99,0

22. · Национална асоциация на хората с придобити увреждания · 52,0

23. · Съюз на народните читалища · 86,0

24. · Рилска Света обител – Рилски манастир · 199,0

25. · Троянски ставропигиален манастир "Успение Богородично" · 199,0

26. · Бачковски манастир "Успение Богородично" · 199,0

27. · Български институт за стандартизация · 1 430,0

28. · Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа · 412,0

29. · Национален дарителски фонд „13 века България“ · 226,0

30. · Съюз на тракийските дружества в България · 100,0

31. Македонски научен институт 70,0 93

II. · Субсидии и други текущи трансфери за нефинансовите предприятия · 158 000,0

1. · Столична община - вътрешноградски транспорт · 8 500,0

2. · За превоз на пътници по нерентабилни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони · 14 500,0

3. · Национална компания "Железопътна инфраструктура" · 135 000,0

Всичко: · 169 542,0

Приложение № 5 към чл. 50, ал. 2 Капиталови трансфери за юридическите лица с нестопанска цел и за нефинансовите предприятия от централния бюджет за 2017 г.

94

№ · Наименование · Сума (хил. лв.)

I. · Капиталови трансфери за юридическите лица с нестопанска цел · 1 000,0

1. · Български Червен кръст · 1 000,0

II. · Капиталови трансфери за нефинансовите предприятия · 156 000,0

1. · За изпълнение на програми за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация · 5 000,0

2. · Национална компания "Железопътна инфраструктура" · 105 000,0

3. · "БДЖ - Пътнически превози" ЕООД · 35 000,0

4. · Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" · 11 000,0

Всичко: · 157 000,0

Приложение № 6 към чл. 51 Механизъм за определяне на субсидиите за общините от централния бюджет за 2017 г.

Субсидиите за общините от централния бюджет за 2017 г. се изчисляват по следната формула:

С = С1 + С2 + С3 + С4, където С е размерът на субсидията за конкретната община от централния бюджет.

С1 е размерът на общата субсидия за делегираните от държавата дейности от централния бюджет за конкретната община. Изчислява се като сума на всички разходи за делегираните от държавата дейности, определени по стандарти.

С2 е размерът на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община.

Изравнителната субсидия за общините от централния бюджет за 2017 г. се изчислява по следната формула:

С2 = A1 + A2 + А3 + A4 А1 е първата част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община. Тя се формира от А1= Сдз+Сдсп, където Сдз е изчислен по стандарт за издръжка на едно дете в детско заведение в размер на 400 лв.

на дете, умножен по осигурения обхват за достъп до услугата, който е 43 % от децата до 5 години на територията на съответната община.

Сдсп е изчислен по стандарт в размер на 555 лв. за обслужвано лице в домашен социален патронаж, умножен по осигурения обхват за достъп до услугата, който е 3 % от възрастните на и над 65 години на територията на съответната община.

Пълен достъп (100%) до тази част от субсидията имат общините, чиито текущи разходи за местните дейности към 31 декември 2015 г. на един жител, без тези за заплати, възнаграждения, осигуровки, платени данъци, такси и административни санкции, както и за дейност „Чистота”, са по-ниски от тези за страната на един жител (ТРМх1<ТРМср.). Останалите общини получават ограничен достъп – 50 %.

ТРМх1 са текущите разходи за местни дейности към 31 декември 2015 г., без тези за заплати, възнаграждения, осигуровки, платени данъци, такси и административни санкции, както и за дейност „Чистота”, на един жител на конкретната община;

ТРМср е средният размер за страната на текущите разходи за местните дейности към 31 декември 2015 г., без тези за заплати, възнаграждения, осигуровки, платени данъци, такси и административни санкции, както и за дейност „Чистота”, на един жител.

А2 е втората част от размера на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община. Право да получават тази част от субсидията имат общините, чиито данъчни постъпления (патентен данък, имуществени и други данъци) са под тези за страната на един жител (МДх1<МДср.). Изравняването е в размер на 90 % от разликата между средното равнище за страната и данъчните приходи на един жител за конкретната община, умножена по броя на жителите й.

Получената сума е коригирана с т.нар. „данъчно усилие”, което редуцира 90 %-то изравняване с 25 % от разликата между максималното данъчно усилие (1) и това на съответната община.

А2 се изчислява по следната формула:

А2 = ИДПр х1 – ((1 – ДУсрх1) * 0.25) * ИДПр х1, където 95

ИДПрх1 = (МДср -МДх1) * Н х1 * 0.90 МДх1 е размерът на постъпленията от местни данъци (патентен данък, имуществени и други данъци) на един жител на конкретната община към 31 декември 2015 г.

МДср е размерът на постъпленията от местни данъци на един жител (патентен данък, имуществени и други данъци) - средно за страната към 31 декември 2015 г.

Н х1 е населението на съответната община по данни на Националния статистически институт (НСИ) към 31 декември 2015 г.

ДУсрх1 е осредненото съотношение между размерите на ставките на данъка върху недвижимите имоти и данъка при придобиване на имущество по възмезден начин на конкретната община за 2016 г. към съответните максимални ставки, определени със Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Изчислява се по следната формула:

ДУсрх1= (СТДНИх1/СТДНИmaх + СТДВПИх1/СТДВПИmaх)/2, където СТДНИх1 е размерът на ставката за данъка върху недвижимите жилищни имоти за физически лица на конкретната община за 2016 г. При наличие на диференцирани ставки по населени места се взема предвид ставката, определена за населеното място – административен център на общината.

СТДНИmaх е максималният размер на ставката за данъка върху недвижимите имоти, определен със ЗМДТ.

СТДВПИх1 е размерът на ставката за данъка при придобиване на имущество (недвижимо) по възмезден начин за 2016 г. на конкретната община.

СТДВПИmaх е максималният размер на ставката за данъка при придобиване на имущество по възмезден начин, определен със ЗМДТ.

А3 е допълнителен компонент на общата изравнителна субсидия от централния бюджет за конкретната община, който осигурява размера на общата изравнителна субсидия, определен в Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. (ЗДБРБ за 2016 г.) Достъп до тази част на субсидията имат общините с отрицателна разлика между полученото от сумата на компонентите А1 и А2 (А1+А2) и размера на изравнителната субсидия, определен в ЗДБРБ за 2016 г.

А4 е допълнителен компонент на общата изравнителна субсидия от централния бюджет, който се разпределя само за общините, които са отчели събираемост на постъпленията от данъка върху недвижимите имоти за 2015 г. над средната събираемост (68.32 %) по данни от системата за обмен на информация, предоставена от общините съгласно разпоредбите на чл.5а, ал.1 и ал. 2 от ЗМДТ.

С3 е размерът на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища за конкретната община.

Критериите и максималните съотношения за разпределение на средствата в размер не по- малък от предходната година са: географско и височинно разположение – 85 % (на базата на параметри за дължина на общинските пътища в планински райони, дължина на общински пътища в равнинни райони и дължина на общински пътища в райони със снегонавявания и заледявания);

брой населени места, с изключване на местата без население – 10 %; брой население – 5 %.

С4 е размерът на целевата субсидия за капиталови разходи.

Критериите и максималните съотношения за разпределение на средствата в размер, не по- малък от предходната година, са: брой населени места, с изключване на местата без население и с население до 10 души – 45 %; дължина на общинските пътища – 25 %; брой население– 25 %;

размер на територията – 5 %.

96

Информацията за населението и населените места е по данни на НСИ към 31 декември

2015 г., а за дължината на общинските пътища – по данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството към 15 септември 2016 година.

97

Приложение № 7 към чл. 52 Стойностни показатели на общините за делегираните от държавата дейности за 2017 г.

(без капиталови разходи) (хил. лв) 98

Разходи за · · · · в т.ч.

Общини · делегирани от държавата дейности · Общинска админи- страция · Отбрана и сигурност · Образова- ние · Здраве- опазване · Социални грижи · Култура · Иконом. дейности и услуги

1(2+3+4+5+6+7+8) · 2 · 3 · 4 · 5 · 6 · 7 · 8

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД

Банско · 5 788,2 · 545,9 · 92,5 · 3 684,4 · 182,5 · 876,1 · 406,8

Белица · 4 139,4 · 551,2 · 76,2 · 3 289,7 · 112,8 · · 109,5

Благоевград · 28 644,2 · 2 030,3 · 299,5 · 19 734,0 · 2 252,8 · 2 980,0 · 1 347,6

Гоце Делчев · 13 668,2 · 922,8 · 122,1 · 10 034,3 · 624,4 · 1 689,7 · 274,9

Гърмен · 6 527,2 · 719,3 · 67,1 · 5 251,8 · 173,8 · 205,7 · 109,5

Kресна · 2 111,0 · 398,9 · 81,5 · 1 108,1 · 267,3 · 211,4 · 43,8

Петрич · 16 862,6 · 1 809,8 · 125,7 · 13 337,4 · 675,9 · 621,8 · 292,0

Pазлог · 8 518,5 · 697,9 · 88,3 · 5 953,8 · 287,7 · 1 213,4 · 277,4

Cандански · 15 295,9 · 1 496,8 · 134,6 · 11 488,8 · 756,6 · 957,9 · 461,2

Cатовча · 6 247,2 · 730,3 · 91,7 · 4 792,0 · 501,8 · · 131,4

Cимитли · 5 439,7 · 645,6 · 86,7 · 3 540,6 · 150,4 · 892,3 · 124,1

Cтрумяни · 2 618,7 · 497,5 · 95,9 · 1 124,2 · 50,0 · 763,5 · 87,6

Xаджидимово · 4 004,3 · 574,8 · 80,8 · 2 995,3 · 180,6 · 92,5 · 80,3

Якоруда · 3 586,8 · 521,3 · 93,6 · 2 636,4 · 84,7 · 185,1 · 65,7

99 ОБЛАСТ БУРГАС

Aйтос · 10 169,2 · 1 001,8 · 114,3 · 8 066,3 · 241,3 · 577,6 · 167,9

Бургас · 75 190,9 · 4 359,1 · 412,1 · 61 905,3 · 4 098,3 · 2 707,9 · 1 708,2

Kамено · 4 654,9 · 604,2 · 115,4 · 2 615,2 · 83,2 · 1 076,3 · 160,6

Kарнобат · 10 512,8 · 1 018,8 · 117,0 · 7 386,8 · 256,9 · 1 463,2 · 270,1

Mалко Tърново · 2 037,6 · 377,9 · 89,4 · 670,3 · 36,4 · 797,9 · 65,7

Hесебър · 8 100,0 · 773,2 · 138,0 · 6 596,8 · 372,9 · 73,1 · 146,0

Поморие · 9 711,9 · 903,1 · 104,8 · 7 173,0 · 242,6 · 989,1 · 299,3

Приморско · 2 331,6 · 419,1 · 81,7 · 1 291,9 · 70,3 · 388,3 · 80,3

Pуен · 9 747,7 · 1 313,8 · 85,9 · 8 087,9 · 121,4 · · 138,7

Cозопол · 4 251,4 · 604,3 · 108,6 · 2 891,1 · 90,3 · 318,8 · 238,3

Средец · 6 675,2 · 727,9 · 100,0 · 4 257,0 · 187,1 · 1 115,5 · 287,7

Cунгурларе · 5 344,9 · 739,2 · 91,8 · 3 542,0 · 123,2 · 651,6 · 197,1

Царево · 3 190,9 · 528,0 · 89,1 · 2 331,0 · 126,0 · · 116,8

ОБЛАСТ ВАРНА

Aврен · 3 105,3 · 564,9 · 85,6 · 2 225,5 · 47,0 · 65,5 · 116,8

Aксаково · 6 349,0 · 839,8 · 104,0 · 4 820,7 · 202,4 · 214,2 · 167,9

Белослав · 5 574,5 · 475,3 · 102,9 · 3 192,5 · 176,8 · · 102,2 · 1 524,8

Бяла · 1 741,1 · 346,1 · 72,1 · 877,3 · 24,1 · 355,8 · 65,7

Bарна · 103 103,9 · 7 720,5 · 955,3 · 78 408,5 · 7 401,4 · 5 669,4 · 2 948,8

Bетрино · 1 864,0 · 448,0 · 94,9 · 1 098,9 · 25,0 · 65,8 · 131,4

Bълчи Дол · 4 658,8 · 662,3 · 82,8 · 2 936,6 · 71,4 · 745,1 · 160,6

Девня · 3 136,2 · 431,6 · 82,7 · 2 085,7 · 102,9 · 253,4 · 179,9

Долни Чифлик · 8 155,7 · 763,0 · 96,1 · 5 822,2 · 137,8 · 1 124,9 · 211,7

Дългопол · 5 081,4 · 691,2 · 95,6 · 4 015,1 · 75,1 · · 204,4

Провадия · 9 603,5 · 926,0 · 109,0 · 6 673,2 · 213,2 · 1 133,3 · 548,8

Cуворово · 3 721,4 · 448,6 · 85,5 · 2 800,9 · 92,1 · 221,3 · 73,0

100 ОБЛАСТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Bелико Tърново · 31 361,6 · 1 984,2 · 247,4 · 18 980,9 · 2 098,9 · 4 951,7 · 3 098,5

Горна Oряховица · 14 317,0 · 1 222,2 · 120,9 · 9 867,3 · 773,5 · 1 858,6 · 474,5

Eлена · 3 972,5 · 602,6 · 92,9 · 2 504,5 · 183,6 · 309,9 · 279,0

Златарица · 2 244,7 · 422,6 · 84,6 · 1 324,2 · 38,8 · 308,8 · 65,7

Лясковец · 3 555,4 · 540,6 · 81,6 · 2 500,1 · 197,0 · 75,5 · 160,6

Павликени · 8 019,0 · 897,3 · 85,0 · 5 166,0 · 321,1 · 995,2 · 554,4

Полски Tръмбеш · 4 326,9 · 673,6 · 87,1 · 3 135,8 · 60,1 · 195,1 · 175,2

Cвищов · 10 409,2 · 1 011,6 · 136,4 · 6 977,5 · 265,3 · 1 519,1 · 499,3

Cтражица · 5 823,6 · 710,5 · 105,4 · 3 940,1 · 118,1 · 737,8 · 211,7

Cухиндол · 1 674,6 · 337,1 · 85,2 · 614,3 · 59,5 · 512,8 · 65,7

ОБЛАСТ ВИДИН

Белоградчик · 3 521,1 · 485,1 · 97,1 · 1 547,4 · 57,5 · 1 041,4 · 292,6

Бойница · 1 289,2 · 313,3 · 84,2 · 283,7 · 4,9 · 544,7 · 58,4

Брегово · 3 599,0 · 427,5 · 88,6 · 978,5 · 75,8 · 1 911,8 · 116,8

Bидин · 19 093,5 · 1 821,4 · 216,7 · 13 261,2 · 626,0 · 2 051,0 · 1 117,2

Грамада · 779,1 · 329,0 · 71,8 · 291,4 · 28,5 · · 58,4

Димово · 3 149,2 · 538,1 · 96,4 · 1 699,5 · 74,8 · 587,1 · 153,3

Kула · 2 000,7 · 401,6 · 85,6 · 741,8 · 28,5 · 633,7 · 109,5

Mакреш · 778,6 · 329,9 · 67,5 · 292,6 · 8,3 · · 80,3

Hово Cело · 1 697,0 · 341,9 · 86,0 · 539,2 · 19,9 · 629,7 · 80,3

Pужинци · 2 142,8 · 414,9 · 94,6 · 1 377,2 · 39,0 · 151,4 · 65,7

Чупрене · 1 485,8 · 357,0 · 86,2 · 487,6 · 8,8 · 480,5 · 65,7

ОБЛАСТ ВРАЦА

Борован · 2 588,5 · 390,5 · 101,4 · 1 652,1 · 72,9 · 284,0 · 87,6

Бяла Cлатина · 9 685,7 · 852,2 · 108,4 · 6 966,7 · 393,1 · 1 073,3 · 292,0

Bраца 27 188,7 1 818,1 250,0 19 726,0 1 542,8 2 371,2 1 480,6 101

Kозлодуй · 8 640,6 · 648,2 · 143,6 · 5 846,3 · 295,1 · 1 554,1 · 153,3

Kриводол · 2 707,0 · 569,4 · 72,1 · 1 862,9 · 56,6 · · 146,0

Mездра · 6 940,8 · 928,2 · 119,9 · 4 734,2 · 219,2 · 676,5 · 262,8

Mизия · 2 510,9 · 427,6 · 102,4 · 1 608,6 · 47,0 · 230,4 · 94,9

Oряхово · 3 354,9 · 526,4 · 99,9 · 2 428,0 · 176,5 · · 124,1

Pоман · 3 109,8 · 476,0 · 102,1 · 1 543,3 · 69,3 · 787,7 · 131,4

Xайредин · 2 225,2 · 385,9 · 86,5 · 1 046,9 · 49,8 · 575,8 · 80,3

ОБЛАСТ ГАБРОВО

Габрово · 18 419,4 · 1 583,3 · 247,9 · 11 308,2 · 1 281,2 · 1 650,7 · 2 348,1

Дряново · 4 913,2 · 480,9 · 98,1 · 1 683,1 · 225,9 · 2 065,8 · 359,4

Cевлиево · 12 370,4 · 1 214,2 · 148,5 · 7 853,1 · 369,4 · 2 240,9 · 544,3

Tрявна · 3 613,3 · 505,0 · 95,1 · 1 912,3 · 76,6 · 559,5 · 464,8

ОБЛАСТ ДОБРИЧ

Балчик · 6 992,9 · 839,6 · 99,5 · 5 265,6 · 142,2 · 249,4 · 396,6

Генерал Тошево · 4 877,9 · 904,1 · 92,7 · 3 310,1 · 151,2 · · 419,8

Добрич · 28 329,1 · 1 741,7 · 246,9 · 19 881,0 · 1 928,4 · 3 147,9 · 1 383,2

Добричка · 7 088,5 · 1 432,1 · 102,6 · 4 652,2 · 131,1 · 427,4 · 343,1

Kаварна · 6 282,0 · 710,2 · 106,7 · 3 803,5 · 280,6 · 1 037,3 · 343,7

Kрушари · 2 232,7 · 550,3 · 83,9 · 1 188,9 · 24,3 · 283,1 · 102,2

Tервел · 5 819,4 · 977,9 · 99,2 · 4 139,8 · 226,2 · 164,6 · 211,7

Шабла · 2 013,4 · 449,4 · 84,7 · 1 087,1 · 108,2 · 123,4 · 160,6

ОБЛАСТ КЪРДЖАЛИ

Aрдино · 4 161,0 · 1 235,1 · 87,6 · 2 216,5 · 62,7 · 354,7 · 204,4

Джебел · 3 549,4 · 1 189,7 · 81,8 · 2 008,6 · 79,5 · 58,4 · 131,4

Kирково · 7 096,1 · 1 752,3 · 118,1 · 4 913,2 · 97,8 · 76,0 · 138,7

Kрумовград 7 628,7 1 817,5 95,9 4 794,3 139,9 671,6 109,5 102

Kърджали · 26 077,8 · 3 211,0 · 242,3 · 19 463,7 · 767,4 · 1 303,6 · 1 089,8

Mомчилград · 5 550,2 · 1 359,7 · 96,5 · 3 363,6 · 263,3 · 386,8 · 80,3

Черноочене · 3 564,8 · 952,5 · 78,1 · 2 263,1 · 43,4 · 147,4 · 80,3

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

Бобовдол · 2 606,9 · 559,8 · 81,4 · 1 303,9 · 60,9 · 403,8 · 197,1

Бобошево · 823,3 · 375,7 · 63,6 · 318,9 · 6,7 · · 58,4

Дупница · 13 309,7 · 1 216,9 · 134,2 · 10 138,9 · 856,2 · 678,8 · 284,7

Kочериново · 1 794,6 · 397,5 · 64,7 · 826,7 · 30,4 · 395,0 · 80,3

Kюстендил · 18 666,8 · 2 033,1 · 226,4 · 12 040,9 · 589,8 · 2 106,7 · 1 669,9

Hевестино · 1 029,4 · 343,0 · 84,8 · 523,1 · 12,8 · · 65,7

Pила · 1 254,7 · 337,2 · 85,3 · 439,5 · 29,0 · 305,3 · 58,4

Cапарева Баня · 2 124,8 · 412,4 · 76,1 · 1 453,8 · 131,4 · · 51,1

Tрекляно · 642,6 · 352,8 · 58,4 · 186,4 · 1,2 · · 43,8

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ

Aприлци · 1 571,2 · 324,1 · 90,3 · 715,7 · 14,7 · 324,2 · 102,2

Летница · 2 047,4 · 366,4 · 86,8 · 1 152,5 · 52,6 · 294,2 · 94,9

Ловеч · 18 078,5 · 1 486,1 · 239,5 · 12 039,1 · 840,9 · 2 116,2 · 1 356,7

Луковит · 7 460,0 · 707,7 · 122,3 · 5 593,1 · 277,1 · 591,9 · 167,9

Tетевен · 8 394,5 · 759,1 · 102,4 · 6 321,4 · 296,5 · 652,3 · 262,8

Tроян · 9 760,0 · 1 029,2 · 112,6 · 6 901,2 · 512,0 · 665,5 · 539,5

Угърчин · 2 664,5 · 467,4 · 86,2 · 1 604,2 · 78,9 · 325,6 · 102,2

Ябланица · 3 128,1 · 447,3 · 70,6 · 2 411,0 · 89,7 · · 109,5

ОБЛАСТ МОНТАНА

Берковица · 7 668,6 · 726,8 · 93,9 · 4 296,8 · 370,5 · 2 049,2 · 131,4

Бойчиновци · 2 998,3 · 539,6 · 90,8 · 1 763,4 · 81,1 · 355,5 · 167,9

Брусарци 1 726,8 422,5 84,7 1 084,4 40,3 94,9 103

Bълчедръм · 3 417,1 · 526,4 · 84,8 · 2 278,8 · 96,2 · 321,4 · 109,5

Bършец · 3 049,5 · 457,2 · 87,5 · 2 225,8 · 62,6 · 136,1 · 80,3

Георги Дамяново · 1 815,7 · 408,6 · 75,8 · 495,8 · 7,6 · 740,3 · 87,6

Лом · 10 280,5 · 847,3 · 120,2 · 6 333,5 · 411,7 · 2 334,2 · 233,6

Mедковец · 1 699,2 · 356,1 · 76,1 · 1 115,1 · 56,4 · 22,5 · 73,0

Mонтана · 18 460,2 · 1 461,0 · 265,7 · 12 495,2 · 1 242,5 · 1 981,4 · 1 014,4

Чипровци · 1 053,7 · 406,2 · 82,0 · 337,1 · 21,6 · · 206,8

Якимово · 1 423,3 · 359,6 · 90,5 · 883,4 · 24,1 · · 65,7

ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК

Батак · 3 005,2 · 384,3 · 75,4 · 1 374,0 · 36,7 · 842,8 · 292,0

Белово · 2 742,7 · 490,9 · 97,7 · 1 810,0 · 53,4 · 152,0 · 138,7

Брацигово · 3 488,8 · 479,2 · 77,2 · 1 857,6 · 110,1 · 855,2 · 109,5

Bелинград · 13 639,1 · 1 107,0 · 111,8 · 10 300,8 · 267,6 · 1 428,5 · 423,4

Лесичово · 2 238,0 · 409,3 · 76,3 · 907,8 · 15,4 · 727,0 · 102,2

Пазарджик · 36 755,0 · 2 421,1 · 264,4 · 26 870,5 · 1 001,1 · 4 574,2 · 1 623,7

Панагюрище · 7 163,2 · 769,0 · 95,9 · 4 904,7 · 214,8 · 699,4 · 479,4

Пещера · 6 264,7 · 657,5 · 115,5 · 4 549,2 · 188,0 · 645,0 · 109,5

Pакитово · 5 614,4 · 546,7 · 87,7 · 4 283,9 · 172,8 · 428,4 · 94,9

Cептември · 7 703,6 · 850,8 · 106,3 · 5 824,8 · 199,3 · 414,0 · 308,4

Cтрелча · 1 640,0 · 377,3 · 107,0 · 1 060,2 · 51,7 · · 43,8

Сърница · 2 065,2 · 358,5 · 71,9 · 1 593,8 · 26,4 · · 14,6

ОБЛАСТ ПЕРНИК

Брезник · 2 082,4 · 534,4 · 88,4 · 1 160,0 · 32,1 · 136,1 · 131,4

Земен · 935,6 · 374,4 · 70,8 · 388,1 · 22,0 · · 80,3

Kовачевци · 944,6 · 351,0 · 85,6 · 145,8 · 3,7 · 256,3 · 102,2

Перник · 25 645,2 · 1 974,7 · 247,5 · 19 360,5 · 1 193,9 · 1 458,6 · 1 410,0

Pадомир 6 623,8 876,4 109,3 3 770,6 126,0 1 500,6 240,9 104

Tрън · 1 932,5 · 441,3 · 68,8 · 778,6 · 37,8 · 481,9 · 124,1

ОБЛАСТ ПЛЕВЕН

Белене · 2 628,7 · 478,1 · 102,5 · 1 717,6 · 118,7 · 73,1 · 138,7

Гулянци · 3 318,2 · 596,1 · 89,6 · 2 375,8 · 118,0 · · 138,7

Долна Mитрополия · 5 384,4 · 777,6 · 118,0 · 3 901,2 · 156,6 · 219,3 · 211,7

Долни Дъбник · 4 241,2 · 572,2 · 113,8 · 3 287,2 · 82,8 · 75,7 · 109,5

Искър · 2 070,8 · 408,0 · 76,8 · 1 434,8 · 56,3 · · 94,9

Левски · 5 654,4 · 748,8 · 114,6 · 3 889,5 · 353,6 · 270,5 · 277,4

Hикопол · 2 685,5 · 576,3 · 92,2 · 1 579,5 · 33,1 · 200,0 · 204,4

Плевен · 41 272,4 · 2 588,1 · 297,6 · 30 517,9 · 3 270,9 · 2 181,7 · 2 416,2

Пордим · 2 942,2 · 431,0 · 68,2 · 1 635,1 · 38,8 · 681,5 · 87,6

Червен Бряг · 9 115,6 · 916,6 · 136,5 · 6 998,7 · 413,2 · 431,6 · 219,0

Kнежа · 5 128,5 · 526,1 · 96,4 · 4 092,5 · 289,4 · · 124,1

ОБЛАСТ ПЛОВДИВ

Aсеновград · 18 269,4 · 1 667,8 · 147,3 · 14 247,1 · 677,2 · 1 120,6 · 409,4

Брезово · 2 749,9 · 531,6 · 70,3 · 1 691,8 · 29,6 · 317,1 · 109,5

Kалояново · 3 317,2 · 610,2 · 88,7 · 1 927,8 · 74,9 · 535,3 · 80,3

Kарлово · 16 405,9 · 1 464,9 · 165,3 · 11 870,3 · 726,7 · 1 644,7 · 534,0

Кричим · 2 866,8 · 398,7 · 90,3 · 2 124,5 · 97,1 · 127,0 · 29,2

Лъки · 1 327,7 · 360,2 · 95,4 · 455,5 · 27,0 · 331,2 · 58,4

Mарица · 8 655,9 · 993,3 · 126,6 · 6 915,6 · 216,1 · 24,7 · 379,6

Перущица · 2 352,8 · 332,7 · 86,8 · 1 658,1 · 104,9 · · 170,3

Пловдив · 111 443,0 · 7 856,5 · 1 077,0 · 81 859,7 · 8 062,5 · 8 586,2 · 4 001,1

Първомай · 8 452,5 · 914,1 · 110,7 · 6 372,9 · 216,1 · 583,2 · 255,5

Pаковски · 7 769,4 · 775,2 · 84,8 · 6 233,7 · 299,7 · 259,2 · 116,8

Pодопи · 6 982,0 · 1 006,5 · 91,3 · 5 358,2 · 321,6 · · 204,4

Cадово 5 317,1 641,3 72,2 4 193,9 106,4 208,4 94,9 105

Стамболийски · 5 799,8 · 672,8 · 99,8 · 4 388,0 · 366,8 · 155,6 · 116,8

Cъединение · 2 465,9 · 526,9 · 100,9 · 1 467,2 · 188,4 · 58,4 · 124,1

Xисаря · 3 786,3 · 589,8 · 91,3 · 2 288,0 · 78,2 · 366,6 · 372,4

Куклен · 2 120,5 · 420,5 · 70,5 · 1 514,6 · 56,5 · · 58,4

Сопот · 3 675,1 · 443,2 · 99,3 · 2 353,5 · 211,7 · 404,4 · 163,0

ОБЛАСТ РАЗГРАД

Завет · 3 450,0 · 568,3 · 90,1 · 2 545,5 · 78,2 · · 167,9

Исперих · 9 554,4 · 1 073,0 · 112,5 · 6 634,0 · 225,5 · 920,3 · 589,1

Kубрат · 6 311,9 · 842,3 · 71,4 · 4 069,5 · 356,7 · 672,7 · 299,3

Лозница · 4 005,6 · 662,2 · 78,4 · 2 698,4 · 54,2 · 366,4 · 146,0

Pазград · 19 972,2 · 1 580,5 · 216,3 · 13 294,5 · 934,9 · 2 557,3 · 1 388,7

Cамуил · 3 991,1 · 607,3 · 87,5 · 1 556,3 · 50,0 · 1 573,2 · 116,8

Цар Калоян · 2 088,4 · 403,7 · 74,3 · 1 251,8 · 43,9 · 234,4 · 80,3

ОБЛАСТ РУСЕ

Борово · 2 266,3 · 427,7 · 78,6 · 834,0 · 23,0 · 786,2 · 116,8

Бяла · 4 101,8 · 617,6 · 100,4 · 2 768,9 · 97,4 · 358,8 · 158,7

Bятово · 3 634,8 · 573,4 · 84,0 · 2 649,3 · 123,7 · 58,4 · 146,0

Две Mогили · 3 317,9 · 544,8 · 89,0 · 2 099,6 · 118,0 · 349,7 · 116,8

Иваново · 1 799,6 · 549,9 · 70,8 · 933,2 · 24,8 · 53,0 · 167,9

Pусе · 49 014,1 · 3 196,7 · 302,6 · 33 045,2 · 3 410,4 · 7 041,5 · 2 017,7

Cливо Поле · 3 205,4 · 584,9 · 72,6 · 2 115,0 · 67,4 · 219,5 · 146,0

Ценово · 1 516,5 · 443,4 · 70,2 · 725,6 · 16,8 · 121,8 · 138,7

ОБЛАСТ СИЛИСТРА

Aлфатар · 1 542,4 · 361,7 · 85,1 · 582,6 · 13,7 · 397,1 · 102,2

Главиница · 4 139,8 · 762,6 · 83,3 · 2 440,9 · 55,1 · 549,7 · 248,2

Дулово 10 726,8 1 174,9 96,5 8 200,7 232,9 664,1 357,7 106

Kайнарджа · 3 537,9 · 466,7 · 86,9 · 2 432,2 · 36,1 · 428,4 · 87,6

Cилистра · 18 409,3 · 1 405,0 · 260,8 · 10 809,9 · 1 206,2 · 3 493,4 · 1 234,0

Cитово · 2 082,2 · 478,4 · 70,3 · 1 414,2 · 24,4 · · 94,9

Tутракан · 5 191,6 · 687,7 · 116,9 · 3 366,0 · 102,3 · 446,1 · 472,6

ОБЛАСТ СЛИВЕН

Kотел · 6 391,7 · 910,1 · 87,0 · 4 599,9 · 96,5 · 266,1 · 432,1

Hова Загора · 13 434,9 · 1 301,6 · 137,3 · 9 829,2 · 475,4 · 1 033,9 · 657,5

Cливен · 42 950,9 · 2 747,4 · 297,9 · 31 315,7 · 2 154,8 · 4 500,7 · 1 934,4

Tвърдица · 7 413,2 · 616,5 · 82,4 · 4 527,5 · 169,9 · 1 892,8 · 124,1

ОБЛАСТ СМОЛЯН

Баните · 1 391,1 · 460,4 · 69,1 · 767,9 · 13,4 · · 80,3

Борино · 1 172,2 · 357,8 · 86,4 · 657,6 · 12,0 · · 58,4

Девин · 4 081,4 · 623,7 · 105,7 · 3 056,6 · 91,0 · 58,4 · 146,0

Доспат · 3 314,2 · 498,5 · 71,2 · 2 432,9 · 53,5 · 185,1 · 73,0

Златоград · 4 264,5 · 553,3 · 86,5 · 2 859,0 · 255,7 · 393,2 · 116,8

Mадан · 3 870,8 · 729,3 · 88,8 · 2 753,2 · 84,0 · 113,3 · 102,2

Hеделино · 2 428,5 · 541,3 · 84,6 · 1 382,2 · 67,6 · 243,3 · 109,5

Pудозем · 4 155,9 · 625,2 · 108,4 · 3 038,0 · 82,4 · 185,1 · 116,8

Cмолян · 16 994,4 · 1 388,6 · 219,6 · 10 204,7 · 508,8 · 3 120,3 · 1 552,4

Чепеларе · 3 092,6 · 476,6 · 86,1 · 2 185,1 · 82,1 · 153,2 · 109,5

СТОЛИЧНА ОБЩИНА · 344 034,6 · 24 288,1 · 5 212,3 · 268 133,0 · 22 567,6 · 15 908,0 · 7 925,6

ОБЛАСТ СОФИЙСКА

Антон · 762,1 · 273,2 · 67,5 · 391,2 · 8,3 · · 21,9

Божурище · 2 756,7 · 430,5 · 71,7 · 1 979,7 · 109,6 · 55,7 · 109,5

Ботевград · 10 606,6 · 926,7 · 100,7 · 7 658,9 · 629,6 · 871,0 · 419,7

Годеч 1 651,0 411,3 68,0 1 079,5 41,1 51,1 107

Горна Mалина · 2 202,9 · 496,5 · 70,1 · 1 468,9 · 57,9 · · 109,5

Долна баня · 3 206,8 · 334,9 · 84,7 · 1 683,3 · 107,4 · 952,7 · 43,8

Драгоман · 2 099,3 · 474,3 · 90,4 · 887,3 · 93,4 · 459,0 · 94,9

Eлин Пелин · 7 531,7 · 816,8 · 105,3 · 5 801,5 · 294,0 · 236,7 · 277,4

Eтрополе · 5 492,9 · 554,1 · 104,4 · 4 066,1 · 251,0 · 322,7 · 194,6

Златица · 2 556,4 · 381,3 · 76,5 · 1 793,4 · 66,5 · 158,4 · 80,3

Ихтиман · 6 152,4 · 706,8 · 95,0 · 4 767,4 · 143,4 · 315,7 · 124,1

Kопривщица · 1 420,5 · 285,1 · 68,5 · 709,6 · 11,1 · · 346,2

Kостенец · 4 123,3 · 531,2 · 82,9 · 3 189,0 · 145,0 · · 175,2

Kостинброд · 5 100,3 · 626,6 · 91,3 · 3 825,6 · 175,3 · 272,0 · 109,5

Мирково · 857,1 · 324,6 · 75,8 · 385,2 · 20,4 · · 51,1

Пирдоп · 2 880,1 · 399,7 · 79,2 · 1 920,7 · 113,5 · 308,6 · 58,4

Правец · 5 307,3 · 492,5 · 90,7 · 3 348,7 · 158,4 · 957,9 · 259,1

Cамоков · 12 900,0 · 1 149,2 · 123,0 · 9 552,7 · 319,2 · 1 199,7 · 556,2

Cвоге · 5 505,4 · 895,1 · 90,9 · 3 190,4 · 127,0 · 990,3 · 211,7

Cливница · 2 862,1 · 473,4 · 84,5 · 2 142,6 · 74,0 · · 87,6

Чавдар · 620,1 · 267,7 · 75,9 · 254,4 · 7,5 · · 14,6

Челопеч · 912,8 · 272,2 · 75,8 · 473,0 · 40,7 · · 51,1

ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА

Братя Даскалови · 2 432,2 · 604,2 · 82,8 · 1 522,4 · 46,5 · 44,9 · 131,4

Гурково · 1 958,0 · 388,2 · 77,6 · 1 385,7 · 48,1 · · 58,4

Гълъбово · 4 637,4 · 580,9 · 71,8 · 3 238,1 · 103,6 · 518,9 · 124,1

Kазанлък · 24 236,7 · 1 774,1 · 167,6 · 16 836,8 · 1 538,1 · 2 982,7 · 937,4

Mъглиж · 4 115,9 · 577,3 · 113,7 · 3 163,2 · 118,5 · 33,7 · 109,5

Николаево · 2 415,4 · 370,2 · 85,7 · 1 823,7 · 62,8 · · 73,0

Oпан · 942,0 · 416,0 · 68,5 · 360,4 · 9,5 · · 87,6

Павел Баня · 5 168,6 · 686,2 · 94,2 · 3 802,7 · 281,4 · 165,4 · 138,7

Pаднево 6 287,2 816,1 114,3 4 494,4 199,6 403,7 259,1 108

Cтара Загора · 53 375,9 · 3 455,5 · 314,2 · 37 372,6 · 3 835,6 · 6 483,2 · 1 914,8

Чирпан · 7 657,5 · 813,9 · 149,9 · 5 782,1 · 317,9 · 330,9 · 262,8

ОБЛАСТ ТЪРГОВИЩЕ

Aнтоново · 2 277,9 · 674,2 · 90,1 · 1 349,4 · 25,5 · · 138,7

Oмуртаг · 7 053,1 · 1 257,5 · 77,9 · 5 063,5 · 301,6 · 16,8 · 335,8

Oпака · 2 312,1 · 432,9 · 86,4 · 1 409,7 · 28,5 · 296,2 · 58,4

Попово · 10 191,7 · 1 138,1 · 114,0 · 6 914,5 · 205,4 · 1 298,4 · 521,3

Tърговище · 20 419,9 · 2 048,9 · 217,0 · 14 340,3 · 1 183,2 · 1 418,9 · 1 211,6

ОБЛАСТ ХАСКОВО

Димитровград · 14 113,3 · 1 507,5 · 148,1 · 10 581,5 · 472,6 · 994,8 · 408,8

Ивайловград · 2 689,3 · 618,5 · 72,0 · 1 611,3 · 50,8 · 271,0 · 65,7

Любимец · 3 461,2 · 502,7 · 80,6 · 2 513,6 · 291,3 · · 73,0

Mаджарово · 1 041,9 · 430,8 · 80,3 · 492,9 · 8,7 · · 29,2

Mинерални Бани · 1 823,0 · 513,7 · 63,4 · 1 155,8 · 24,4 · · 65,7

Cвиленград · 8 055,6 · 833,9 · 131,8 · 5 446,1 · 411,2 · 1 072,0 · 160,6

Cимеоновград · 3 323,8 · 496,3 · 72,5 · 2 208,1 · 152,4 · 277,7 · 116,8

Cтамболово · 2 657,2 · 820,0 · 70,4 · 1 606,2 · 29,2 · 58,4 · 73,0

Tополовград · 3 927,3 · 606,6 · 84,2 · 2 233,2 · 69,1 · 773,6 · 160,6

Xарманли · 7 591,9 · 998,3 · 107,5 · 5 527,7 · 208,7 · 504,6 · 245,1

Xасково · 31 100,5 · 2 288,8 · 273,1 · 23 799,1 · 1 160,8 · 2 187,7 · 1 391,0

ОБЛАСТ ШУМЕН

Велики Преслав · 4 234,4 · 645,6 · 90,5 · 2 576,4 · 179,5 · 320,3 · 422,1

Bенец · 2 460,1 · 633,0 · 66,9 · 1 615,8 · 42,2 · · 102,2

Bърбица · 3 656,1 · 685,6 · 81,8 · 2 747,7 · 75,3 · · 65,7

Kаолиново · 4 345,4 · 796,8 · 91,6 · 3 310,8 · 80,5 · · 65,7

Kаспичан 3 107,8 493,7 92,3 1 911,2 62,3 109 409,6 138,7

Hикола Kозлево · 3 104,8 · 521,3 · 87,8 · 2 326,6 · 52,3 · · 116,8

Hови Пазар · 8 248,1 · 775,5 · 102,6 · 5 774,5 · 258,2 · 1 154,8 · 182,5

Cмядово · 3 410,0 · 462,0 · 86,5 · 1 474,4 · 60,3 · 1 202,7 · 124,1

Xитрино · 1 891,8 · 715,3 · 71,6 · 967,4 · 20,7 · · 116,8

Шумен · 33 019,6 · 2 115,2 · 234,2 · 22 172,7 · 2 670,3 · 3 496,3 · 2 330,9

ОБЛАСТ ЯМБОЛ

Болярово · 2 885,1 · 489,5 · 96,3 · 839,1 · 23,9 · 1 334,1 · 102,2

Eлхово · 5 474,2 · 724,6 · 101,7 · 3 776,5 · 111,8 · 478,6 · 281,0

Cтралджа · 5 248,9 · 709,4 · 88,4 · 3 397,5 · 194,9 · 625,1 · 233,6

Tунджа · 6 474,5 · 1 152,3 · 106,6 · 4 118,3 · 194,1 · 457,9 · 445,3

Ямбол · 25 976,7 · 1 537,8 · 231,8 · 19 279,0 · 1 357,2 · 2 420,5 · 1 150,4

ВСИЧКО · 2 423 034,2 · 248 040,7 · 35 649,0 · 1 713 448,7 · 115 744,0 · 211 430,0 · 97 197,0 · 1 524,8

Приложение № 8 към чл. 55 Допустими максимални размери на задълженията към доставчици към 31 декември 2017 г. на разпоредителите с бюджет по чл. 13, ал. 3 от Закона за публичните финанси 110

№ · Наименование · Сума (хил. лв.)

1. · Българска академия на науките · 2 800,0

2. · Българска телеграфна агенция · 20,0

3. · Българска национална телевизия · 7 000,0

4. · Българско национално радио · 2 000,0

5. · Държавни висши училища · 15 852,0

А) Държавни висши училища, финансирани от Министерството на образованието и науката · 14 952,0

5.1. · Технически университет - София · 835,0

5.2. · Технически университет - Варна · 125,0

5.3. · Технически университет - Габрово · 60,0

5.4. · Русенски университет "А. Кънчев" · 125,0

5.5. · Университет по хранителни технологии - Пловдив · 109,0

5.6. · Химико-технологичен и металургичен университет - София · 135,0

5.7. · Университет "Проф. д-р Асен Златаров" - Бургас · 100,0

5.8. · Лесотехнически университет - София · 450,0

5.9. · Университет по архитектура, строителство и геодезия - София · 205,0

5.10. · Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски" - София · 750,0

5.11. · Университет за национално и световно стопанство - София · 1 200,0

5.12. · Икономически университет - Варна · 420,0

5.13. · Стопанска академия "Д. А. Ценов" - Свищов · 205,0

5.14. · Софийски университет "Св. Климент Охридски" · 3 724,0

5.15. · Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий" · 221,0

5.16. · Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" · 200,0

5.17. · Югозападен университет "Неофит Рилски" - Благоевград · 830,0

5.18. · Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" · 105,0

5.19. · Национална спортна академия "Васил Левски" - София · 700,0

5.20. · Аграрен университет - Пловдив · 115,0

5.21. · Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив · 35,0

5.22. · Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" - София · 35,0

5.23. · Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" - София · 205,0

5.24. · Национална художествена академия - София · 30,0

5.25. · Университет по библиотекознание и информационни технологии - София · 25,0

5.26. · Висше училище по телекомуникации и пощи - София · 28,0

5.27. · Медицински университет - София · 2 385,0

5.28. Медицински университет "Проф. д-р Параскев Иванов Стоянов" - Варна 110,0 111

5.29. · Медицински университет - Пловдив · 715,0

5.30. · Медицински университет - Плевен · 60,0

5.31. · Тракийски университет - Стара Загора · 500,0

5.32. · Висше транспортно училище "Тодор Каблешков" - София · 125,0

5.33. · Висше строително училище "Любен Каравелов" - София · 85,0

Б) Държавни висши училища, финансирани от Министерство на отбраната · 900,0

5.34. · Военна академия "Г. С. Раковски" - София · 100,0

5.35. · Национален военен университет "Васил Левски" - Велико Търново · 600,0

5.36. · Висше военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" - Варна · 200,0

Всичко: · 27 672,0

Приложение № 9 към чл. 81, ал. 1 Списък на сметките за средствата от Европейския съюз, за които през 2017 г.

Министерският съвет ще утвърждава годишни разчети

1. Сметка за средствата от Европейския съюз на Държавен фонд „Земеделие“.

2. Сметка за средствата от Европейския съюз на Националния фонд.

112

СТАНОВИЩЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО ПРОЕКТА НА БЮДЖЕТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ ЗА 2017 Г.

В изпълнение чл. 79, ал. 4 от Закона за публичните финанси Министерският съвет (МС) предлага на Вашето внимание становището си по предложения от Висшия съдебен съвет (ВСС) проектобюджет на съдебната власт за 2017 г., включено в общите параметри на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2017 г.

Становището на МС е изготвено в съответствие с фискалните цели и параметрите на бюджетната рамка за 2017 г. и с фискалните правила, заложени в Закона за публичните финанси. Средносрочната перспектива се обвързва със заложения приоритет за запазване на стабилността на публичните финанси и се изразява в следване на вече определените цели за продължаване на фискалната консолидация и придържане към плавни и премерени консолидационните стъпки. Стремежът е в рамките на предвидените финансови ресурси да се осигури изпълнението на заложените стратегически цели в Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система.

След анализ на информацията и съпоставка между основните показатели по бюджета на съдебната власт, предложени от ВСС и тези от страна на правителството, могат да бъдат отбелязани следните основни моменти:

По приходната част В своите разчети за приходната част в проекта ВСС предлага намаление с 32,0 млн. лв. спрямо 2016 г. или общ размер на приходите по бюджета на съдебната власт от 108,0 млн. лв. приходи от дейността на органите на съдебната власт, от които 93,0 млн.

лв. съдебни такси. Предложеният размер на приходите от страна на ВСС се мотивира с политиката за равен достъп до правосъдие, при което разширяването на обхвата на съдебната дейност изключва въвеждането на пазарни механизми при оказване на юридическа помощ по граждански и наказателни дела.

Наложилата се тенденция през последните години за неизпълнение на заложените с годишните бюджетни закони параметри на приходната част и оценката за очакваното изпълнение на приходите за тази година дават основание да бъде подкрепено предложението на ВСС за намаление на приходите, което е намерило отражение в становището на МС – общ размер на приходите по бюджета на съдебната власт от 125,0 млн. лв., от които 105,0 млн. лв. от съдебни такси.

По разходната част В проекта на ВСС общият размер на разходите е 597,7 млн. лв., а в становището на МС – 565,0 млн. лв. Разликата между двата проекта е в размер на 32,7 млн. лв., от тях 17,7 млн. лв. в текущите разходи, 14,7 млн. лв. в капиталови разходи и 0,3 млн. лв. в резерва за непредвидени и/или неотложни разходи.

Висшият съдебен съвет предлага за текущи разходи по бюджета на съдебната власт за 2017 г. да бъдат приети 565,0 млн. лв., което в абсолютен размер е увеличение с 56,1 млн. лв. спрямо одобрените за 2016 г., или ръст от 11 %. Като основен принцип при разработването на проектобюджета ВСС посочва независимост и прогнозиране на оптимален размер на средствата за нормално функциониране на съдебните институции.

Разчетите са разработени на база утвърдените бюджети за 2016 г. на органите на съдебната власт, като са предвидени допълнителни разходи, необходими за нормалното им функциониране и осигуряващи бързо правораздаване и изграждане на информационни системи за реализиране на електронното правосъдие.

1

Във връзка с промяната на чл. 130а, ал. 2, т. 6 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) в проектобюджета в частта за капиталови разходи са предвидени средства по бюджета на Висш съдебен съвет за основен ремонт и придобиване на сгради.

Министерският съвет предлага по бюджета на съдебната власт за 2017 г. да бъдат одобрени разходи в общ размер на 565,0 млн. лв. или увеличение с 47,0 млн. лв. спрямо

2016 г. Разчетите са съобразени с настъпилите през годината измененията в нормативната база. От общия размер на разходите 547,3 млн. лв. са предвидени за текущи разходи за осъществяване на дейността на съдебните институции (с 38,4 млн. лв. повече спрямо

2016 г.). Планираните средства отчитат заявените от страна на ВСС искания за обезпечаване изплащането на възнаграждения на заетите в съдебната система. Разчетите на МС са съобразени с механизма за формиране на възнагражденията в съдебната система, определен в ЗСВ, както и с промяната в размера на осигурителните вноски от 2017 г.

Също така, са предвидени и средства за изпълнение на новите правомощия на Инспектората към ВСС, съгласно измененията в ЗСВ. В изпълнение на промените в Конституцията на Република България управлението на недвижимите имоти на съдебната власт преминава от Министерството на правосъдието към ВСС и разчетените за тази цел средства са прехвърлени от бюджета на министерството по бюджета на съдебната власт.

За капиталови разходи през 2017 г. са планирани 17,1 млн. лв. (с 8,6 млн. лв. повече спрямо 2016 г.) необходими за поддържане и обновяване на материалната база, с цел осигуряване на оптимално управление и организация на работата на съдебната власт.

Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи - в проекта на ВСС предложението е за 900,0 хил. лв., а в становището на МС е за запазване нивото на резерва от 2016 г. – 600,0 хил. лв.

По бюджетните взаимоотношения (трансфери) Разликата в бюджетното взаимоотношение с централния бюджет между двата проекта е 49,7 млн. лв., която е резултативна величина между планираните приходи и разходи по бюджета на съдебната власт.

По предложените от ВСС текстове към чл. 2 на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2017 г.:

По ал. 3 - Висшият съдебен съвет предлага следното съдържание на ал. 3:

„(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Висшия съдебен съвет, както следва:

Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г. – 91 600,3 хил.лв.

Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. – 78 002,5 хил.лв.“.

По ал. 3 - Министерският съвет подкрепя предложението за ал. 3, като в допълнение предлага за по-голяма прецизност в текста думите „Висшия съдебен съвет“ да бъдат заменени с „органите на съдебната власт“.

Висшият съдебен съвет предлага да се запазят сега действащите разпоредби на ал. 4, ал. 6 и ал. 7, както следва:

„(4) Утвърдените с ал. 3 максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи могат да се увеличават с до 20 на сто по решение на Висшия съдебен съвет.

2

(6) В приходите от дейността на органите на съдебната власт по ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл.86, т.3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вземанията по изпълнителните листове, издавани в полза на органите на съдебната власт и събирани от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и сумите от продажба на конфискувано или отнето в полза на държавата имущество с акт на орган на съдебна власт, след приспадане на разходите по чл.3, ал.12 от Закона за Националната агенция за приходите.

(7) В едномесечен срок от обнародването на Постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2017 г. Висшият съдебен съвет представя в Министерския съвет, Сметната палата и Министерството на финансите утвърдените бюджети на органите на съдебната власт.” Министерският съвет подкрепя предложенията на ВСС за разпоредбите на ал. 4, ал. 6 и ал. 7 на чл. 2 Висшият съдебен съвет предлага следната редакция за ал. 5:

„(5) Висшият съдебен съвет може да изразходва средства от наличностите по сметки от предходни години за покриване на разходи свързани с управлението на имуществото на съдебната власт и неотложни разходи на органите на съдебната власт, в случай че не се нарушава бюджетното салдо по държавния бюджет.“ Министерският съвет предлага в сега действащата разпоредба да отпадне текста „в размер до 5 000,0 хил. лв.“ или следната редакция на ал.5:

„(5) Висшият съдебен съвет може да изразходва средства от наличностите по сметки от предходни години за покриване на неотложни разходи на органите на съдебната власт, в случай че не се нарушава бюджетното салдо по държавния бюджет.“ По ал. 8 - ВСС предлага да се включи нов текст със следното съдържание:

„Министерският съвет, съгласувано с Висшия съдебен съвет, извършва промени по бюджета на съдебната власт, произтичащи от влезли в сила закони и засягащи бюджета на съдебната власт”.

Министерският съвет не подкрепя предложението на ВСС. В Закона за публичните финанси са уредени различните хипотези на промени по самостоятелния бюджет на съдебната власт и правомощията на съответните органи (чл. 113 и др.).

Правомощията на Министерския съвет са съобразени с Конституцията на Република България и се ограничават до възможността за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на съдебната власт за сметка на централния бюджет, когато не се нарушава салдото по държавния бюджет (чл. 109, ал. 3 от закона), като в този случай произтичащите промени по бюджета на съдебната власт се извършват от първостепенния разпоредител с бюджет по бюджета на съдебната власт – Висшия съдебен съвет.

В заключение може да се отбележи, че Бюджет 2017 г. е разработен като отразява актуалните данни за очакваното изпълнение на бюджета за 2016 г. и за макроикономическото развитие през следващите години. Основен приоритет на провежданата фискална политика в средносрочен план остава стремежът за запазване на стабилността на публичните финанси, както и повишаване ефективността на публичните разходи в отделните сектори.

Съгласно възложените с Конституцията на Република България правомощия на Народното събрание да приема годишния закон за държавния бюджет, Министерският съвет предлага в общите параметри на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. да се вземе предвид становището на правителството по проекта на бюджет на съдебната власт за 2017 г.

3

Приложение към т. 4 Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017–2019 г.

Мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г.

октомври 2016 г.

Съдържание Въведение.............................................................................................................................................. 9 Част I.

Икономически перспективи за периода 2016-2019 г. ................................................................. 13

1. ПРЕГЛЕД НА РАЗВИТИЕТО НА СВЕТОВНАТА И ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИКА .............................. 13

2. ПРЕГЛЕД НА РАЗВИТИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА............................................................ 15

3. МАКРОИКОНОМИЧЕСКА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2016-2019 Г. ............................................................. 18

4. ПОТЕНЦИАЛЕН РАСТЕЖ И ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ПОТЕНЦИАЛНИЯ БВП ................................................... 22

5. СЪПОСТАВКА НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА ПРОГНОЗА С ТАЗИ НА ЕК.......................................... 23 Част II.

Фискална политика и основни параметри за периода 2017-2019 г. ........................................ 27

1. СРЕДНОСРОЧНИ ЦЕЛИ НА ФИСКАЛНАТА ПОЛИТИКА............................................................................. 27

2. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И МЕРКИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ФИСКАЛНИТЕ ЦЕЛИ ПО КФП ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. ................................................................................................................... 29

3. ОСНОВНИ ФИСКАЛНИ ПАРАМЕТРИ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. .............................................................. 31

4. СРАВНЕНИЕ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ПО ПРОГНОЗАТА НА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ ..... 34

5. ДИСКРЕЦИОННИ МЕРКИ И ФИСКАЛНИ ЕФЕКТИ НА НАЧИСЛЕНА ОСНОВА ..................................... 36 Част III.

Приоритети на политиките и основни допускания за периода 2017-2019 г........................... 41

1. ПОЛИТИКИ В ПРИХОДИТЕ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. ................................................................................ 41

2. РАЗХОДНИ ПОЛИТИКИ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. ...................................................................................... 54 Част IV.

Бюджет 2017 – основни параметри ................................................................................................ 79

1. ПРИХОДИ ЗА 2017 Г. ............................................................................................................................................ 79

2. РАЗХОДИ ПО ФУНКЦИИ ЗА 2017 Г................................................................................................................... 84

3. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО ЗА 2017 Г. .......................................................................... 98

4. МОТИВИ КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЯНА НА ДРУГИ ЗАКОНИ В ПРОЕКТА НА ЗДБРБ ЗА 2017 Г...................................................................................................................... 100 Част V.

Фискална децентрализация и бюджетни взаимоотношения с общините за периода 2017-2019 г..................................................................................................................... 103 Част VI.

Управление на средствата от европейските фондове и програми за периода 2017-2019 г..................................................................................................................... 105

1. НАЦИОНАЛЕН ФОНД ........................................................................................................................................ 105

2. ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“............................................................................................................................................... 109

3. ДРУГИ СМЕТКИ ЗА СРЕДСТВА ОТ ЕС И СРЕДСТВА ПО МЕЖДУНАРОДНИ ПРОГРАМИ И ДОГОВОРИ, ЗА КОИТО СЕ ПРИЛАГА РЕЖИМ НА СМЕТКИТЕ ЗА СРЕДСТВА ОТ ЕС ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г................................................................................................. 112

4. ВНОСКА В ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕС ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г............................................................... 113

5. ОЦЕНКА НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЕФЕКТИ ОТ УСВОЯВАНЕТО НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ И ПРОГРАМИ НА ЕС ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г...... 116

Част VII. Политика по дълга и финансирането за периода 2017-2019 г. ............................. 119

1. ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ. ОБСЛУЖВАНЕ И ФИНАНСИРАНЕ .............................................................................. 119

2. ДЪРЖАВНОГАРАНТИРАН ДЪЛГ .................................................................................................................... 121

3. ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ ЧРЕЗ ФИНАНСОВ ЛИЗИНГ И ДРУГИ ФОРМИ НА ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ................... 122

4. ДРУГИ ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО ............................................................................. 122 Част VIII. Перспективи за развитието на публичните финанси............................................ 123

1. УСТОЙЧИВОСТ НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ............................................................................................ 123

2. ФИСКАЛНИ РИСКОВЕ....................................................................................................................................... 125

3. ПРОЦЕДУРИ И КАЧЕСТВО НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ........................................................................ 126 Част IX. Приложения...................................................................................................................... 133 ПРИЛОЖЕНИЕ № 1:

ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КФП ЗА 2015 Г., ИЗПЪЛНЕНИЕ КЪМ 30.09.2016 Г.

И ОЦЕНКА НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КФП ЗА 2016 Г. ................................................................................. 133 ПРИЛОЖЕНИЕ № 2:

ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ПО АКТУАЛИЗИРАНАТА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г............................................................................................................. 144 ПРИЛОЖЕНИЕ № 3:

КОНСОЛИДИРАНА ФИСКАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПЕРИОДА 2015-2019 Г................................................ 152 ПРИЛОЖЕНИЕ № 4:

ТАВАНИ НА РАЗХОДИТЕ ПО ОТДЕЛНИ ПЪРВОСТЕПЕННИ РАЗПОРЕДИТЕЛИ С БЮДЖЕТ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 ГОДИНА НА БЮДЖЕТНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ............................. 156 ПРИЛОЖЕНИЕ № 5:

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ ТАВАНИ НА РАЗХОДИТЕ ПО БЮДЖЕТИТЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. .......................................................... 158 ПРИЛОЖЕНИЕ № 6:

РАЗМЕРИ НА БЮДЖЕТНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИТЕ) НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ С БЮДЖЕТИТЕ НА БНТ, БНР, БТА, БАН, ДЪРЖАВНИТЕ ВИСШИ УЧИЛИЩА И ДЪРЖАВНИТЕ ВИСШИ ВОЕННИ УЧИЛИЩА ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г................................................................................................................................... 158 ПРИЛОЖЕНИЕ № 7: ТАВАНИ НА РАЗХОДИТЕ И/ИЛИ НА ТРАНСФЕРИТЕ (НЕТО) ПО СМЕТКИТЕ ЗА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. ................... 159 ПРИЛОЖЕНИЕ № 8: ТАВАНИ НА РАЗХОДИТЕ И ТРАНСФЕРИТЕ (НЕТО) ПО ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, ВКЛЮЧЕНИ В КФП ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. .............................................................. 160 ПРИЛОЖЕНИЕ № 9: РАЗМЕРИ НА БЮДЖЕТНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ЦЕНТРАЛНИЯ БЮДЖЕТ И БЮДЖЕТИТЕ НА ОБЩИНИТЕ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. ................................................... 161

Списък с включените в текста таблици Табл. I-1: Основни допускания за развитието на външната среда...............................................14 Табл. I-2: Основни макроикономически показатели .....................................................................18 Табл. I-3: Стойности на потенциалния растеж и на отклонението от потенциалния БВП........23 Табл. I-4: Приноси към потенциалния растеж (пр. п.) ..................................................................23 Табл. I-5: Сравнение на макроикономическата прогноза на МФ с прогнозата на ЕК ...............23 Табл. II-1: Основни показатели (% от БВП) ...................................................................................28 Табл. II-2: Принос на основните приходни категории в консолидацията на бюджетния дефицит по КФП за периода 2017-2019 г. .....................................................................30 Табл. II-3: Принос на основните разходни категории в консолидацията на бюджетния дефицит по КФП за периода 2017-2019 г..................................................31 Табл. II-4: Основни показатели по КФП (2016-2019 г.) .................................................................32 Табл. II-5: КФП – Национален бюджет (2016-2019 г.) ...................................................................33 Табл. II-6: КФП – Сметки за средства от ЕС (2016-2019 г.) ..........................................................33 Табл. II-7: Сравнение на бюджетната прогноза на МФ с прогнозата на ЕК, ...............................36 Табл. II-8: Дискреционни приходни мерки, на начислена основа, млн. лв. .................................37 Табл. II-9: Дискреционни разходни мерки, на начислена основа, млн. лв. ..................................38 Табл. II-10: Сравнение на приходи и разходи на сектор „Държавно управление“ при непроменени политики за периода 2017-2019 г. и с включени дискреционни приходни и разходни мерки на правителството ...........................................................39 Табл. III-1: Разходи по функции по КФП за периода 2016-2019 г. с разпределен резерв по функции (без вноска в общия бюджет на ЕС)...............................................................55 Табл. III-2: Условия за пенсиониране по чл. 68 на КСО (2016-2019 г.) .........................................56 Табл. V-1: Бюджетни взаимоотношения с общините (в хил. лв.)...............................................103 Табл. VI-1: Средства за селскостопанската политика за периода 2017-2019 г............................111 Табл. VI-2: Средства за рибарската политика за периода 2017-2019 г.........................................112 Табл. VI-3: Ефекти от усвояването на средствата от европейските фондове и програми на ЕС............................................................................................116 Табл. VIII-1: Индикатори за устойчивост 2017 г.............................................................................123

Списък на използваните съкращения АД Акционерно дружество АМ Агенция „Митници“ АСБП Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза БАН Българска академия на науките БВП Брутен вътрешен продукт БДЖ Български държавни железници БНБ Българска народна банка БНД Брутен национален доход БНР Българско национално радио БНТ Българска национална телевизия БТА Българска телеграфна агенция ВС Въоръжени сили ВМС Военноморски сили ДВ Държавен вестник ДДС Данък върху добавената стойност ДДФЛ Данък върху доходите на физически лица ДИЗ Държавни инвестиционни заеми ДОО Държавно обществено осигуряване ДП Държавно предприятие ДФ Държавен фонд ДЦК Държавни ценни книжа ЕАД Еднолично акционерно дружество Евратом Европейска общност за атомна енергия Евростат Статистическа служба към Европейската комисия ЕЗФРСР Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони ЕИП Европейско икономическо пространство ЕК Европейска комисия ЕООД Еднолично дружество с ограничена отговорност ЕО Европейска общност ЕС Европейски съюз ЕСИФ Европейски структурни и инвестиционни фондове ЕСС Европейска система от сметки ЕТ Едноличен търговец ЕФР Европейски фонд за рибарство ЗАДС Закон за акцизите и данъчните складове ЗДБРБ Закон за държавния бюджет на Република България ЗДДС Закон за данък върху добавената стойност ЗДДФЛ Закон за данъците върху доходите на физическите лица ЗЕЗ Закон за експортното застраховане ЗКПО Закон за корпоративното подоходно облагане ЗПФ Закон за публичните финанси ЗСПД Закон за семейни помощи за деца ИКТ Информационни и комуникационни технологии ИПП Инструмент за предприсъединителна помощ

КСО Кодекс за социално осигуряване КФП Консолидирана фискална програма МВР Министерство на вътрешните работи МВФ Международен валутен фонд МЗ Министерство на здравеопазването МРЗ Минимална работна заплата МТИТС Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията МТСП Министерство на труда и социалната политика МС Министерски съвет МФ Министерство на финансите НАП Национална агенция за приходите НАТО Организация на Северноатлантическия договор НЕК Национална електрическа компания НЕЛК Национална експертна лекарска комисия НЗОК Национална здравноосигурителна каса НПИ Национален план за инвестиции НКЖИ Национална компания „Железопътна инфраструктура” НОИ Национален осигурителен институт ООД Дружество с ограничена отговорност ОСП Обща селскостопанска политика ОФП Обща факторна производителност РМС Решение на Министерския съвет ПЗР Преходни и заключителни разпоредби ПМС Постановление на Министерския съвет пр.п. Процентен пункт ПРБ Първостепенен разпоредител с бюджет ПРСР Програма за развитие на селските райони ПЧИ Преки чуждестранни инвестиции САЩ Съединени американски щати СБ Световна банка СБП Средносрочна бюджетна прогноза СНС Система на националните сметки СКФ Структурни и Кохезионен фондове Съвета Съвета на ЕС ТЕЛК Териториална експертна лекарска комисия ТГС Трансгранично сътрудничество УПФ Учителски пенсионен фонд ФГВРС Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” ХИПЦ Хармонизиран индекс на потребителските цени щ.д. Щатски долар

Въведение Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г. е изготвена на основание чл. 79 от Закона за публичните финанси. Тя представлява мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г., като с нея се актуализира последната средносрочна прогноза, одобрена с Решение № 289 на Министерския съвет от 2016 г. В актуализираната бюджетна прогноза за периода 2017-

2019 г. са представени средносрочните икономически перспективи, правителствените фискални цели и приоритети, както и основните параметри на бюджетната рамка за следващата година.

Българското правителство провежда политика за поддържане на макроикономическа и финансова стабилност и постигане на икономически растеж и заетост, придържайки се към общите правила на ЕС.

Настоящата актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г.

съдържа изискваната съгласно Закона за публичните финанси съпоставка на актуалната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите с тази на ЕК, като за първи път е включено и сравнение на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на ЕК по отношение на показателите на сектор „Държавно управление“.

Рамката на Бюджет 2017 и параметрите на прогнозата до 2019 г. са изготвени на база актуализираната макроикономическа прогноза, заложените основни допускания, реалистична оценка за приходите, както и при ограничаване на темпа на нарастване на разходите, чрез относително задържане на националните разходи.

Очакванията за реалния растеж на БВП са той да се запази на относително стабилни нива през прогнозния период, като през 2017 г. слабо ще се забави до 2,5%, а за периода 2018-2019 г. се очаква постепенното му ускоряване до 2,7%. Вътрешното търсене ще бъде водещо за растежа както по линия на потреблението, така и на инвестициите.

Средносрочната перспектива е обвързана със заложения приоритет за запазване на стабилността на публичните финанси и се изразява в следване на вече определените цели за продължаване на фискалната консолидация и придържане към консолидационните стъпки от пролетната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г. Отчитайки еднократния ефект върху бюджетното салдо за 2016 г., в настоящата прогноза се запазват целите за дефицита за периода 2017-2019 г., съответно на 1,4%, 1,0% и 0,5% от БВП, заложени в пролетната средносрочна бюджетна прогноза.

Приходите, помощите и даренията по КФП за периода 2017-2019 г. се движат в границите между 38,4% и 37,7% от БВП. Тенденцията за лек спад през годините при очакван ръст през 2017 г. спрямо очакваното изпълнение на приходите за 2016 г. е в резултат на мерките за повишаване на събираемостта на данъчните приходи, промените в социално-осигурителната политика и прехвърляне на неданъчни приходи за 2017 г., разчетени в програмата за 2016 г. Общите разходи по КФП в средносрочен план показват тенденция на намаление от 39,8% от БВП през 2017 г. до 38,2% от БВП през

2019 г.

9

АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

Постигането на целта за изпълнение на бюджетните приходи е свързана с поддържане на устойчиво ниво на приходите при запазване на тежестта на данъчното облагане и очакван положителен ефект от засилените действия при администриране на приходите.

Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г. предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2017 г. на 460 лв.

и запазване на този размер за 2018 и 2019 г.

Осигурителната политика за периода 2017-2019 г. предвижда запазване на съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване. За 2017 и 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО с по един процентен пункт, като целта е да се намали недостигът от средства по бюджета на ДОО и субсидирането му от държавния бюджет. От 2017 г. е предвидено и увеличаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ от КСО с 20 пр.п.

Пенсионната политика предвижда от 1 януари 2017 г. постепенно да се увеличава тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула с процент, равен или по-голям от процента определен по правилото на чл. 100 на КСО. За 2017 г.

процентът за всяка година осигурителен стаж е 1,126 (2,4% увеличение).

От 1 януари 2017 г. необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия се увеличава с по 2 месеца всяка година до достигане на 35 г. и 8 месеца за жените и

38 г. и 8 месеца за мъжете в 2019 г.

Приоритетите в Бюджет 2017 са фокусирани върху мерки, свързани с:

• насърчаване на реформите в сектор „Образование“ За реализиране на приоритетите в областта на образованието ще се изпълняват интегрирани мерки и действия за гарантиране на равен достъп до качествено образование и професионална подготовка и растеж, основан на знанието и науката и развитието на младите хора, и привличането на млади учители в системата на средното образование.

• поддържане на модерни и боеспособни въоръжени сили и развитие на отбранителните способности на страната Спазено е изискването средствата за отбрана за следващата година да не са по-ниски от размера на одобрения минимум за сектора на отбраната в съответствие с решението на Консултативния съвет за национална сигурност при Президента от 27 април 2015 г., като е осигурен ресурс за придобиване на авиационна техника и на многофункционални модулни патрулни кораби за ВМС.

• подобряване на функционирането на системата на здравеопазването Приоритетни направления и дейности остават спешната медицинска помощ, електронното здравеопазване, майчиното и детско здравеопазване, лечебните заведения за болнична помощ, както и лекарствената политика.

• изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради 10

ВЪВЕДЕНИЕ Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради е насочена към обновяване на многофамилни жилищни сгради, като с нея се цели чрез изпълнение на мерки за енергийна ефективност да се осигурят по-добри условия на живот за гражданите, топлинен комфорт и по-високо качество на жизнената среда.

Вследствие на постигната фискална консолидация, нивото на публичен дълг е стабилизирано на ниско и устойчиво равнище, далеч под средното ниво за еврозоната и ЕС, както и Маастрихтския критерий за публичен дълг към БВП, като за 2017 г. не се предвижда емитиране на нов външен дълг в рамките на Глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари.

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2017-2019 г., съотношението държавен дълг към прогнозния БВП се очаква да бъде около 25% към края на периода, което се обуславя от подобрената бюджетна позиция на страната.

11

Част I.

Икономически перспективи за периода 2016-2019 г.

1. ПРЕГЛЕД НА РАЗВИТИЕТО НА СВЕТОВНАТА И ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИКА През първата половина на 2016 г. икономическата активност в развиващите се страни слабо се подобри в резултат на забавяне на спадовете при цените на петрола и по- благоприятното от очакваното развитие на китайската икономика, която бе подкрепена от публичните инвестиции в инфраструктурни проекти. В същото време перспективите пред развитите икономики се влошиха. Растежът на БВП на САЩ се забави до 1,6% и 1,2% на годишна база, съответно през първото и второто тримесечие на 2016 г. при ръстове от 2,3% и 3,0% през съответния период на предходната година.

Неблагоприятната динамика се дължеше най-вече на понижението при инвестициите, докато частното потребление продължи да има основен принос за отчетения ръст.

Европейската икономика нарасна с 1,9% и 1,8% на годишна база през първото и второто тримесечие на 2016 г., като принос към растежа имаха потреблението и инвестициите. Ръстът на БВП в еврозоната беше съответно 1,7% и 1,6% . В същото време резултатите от референдума във Великобритания, проведен на 23 юни 2016 г., подкрепящи излизането на страната от ЕС, значително увеличиха несигурността в Общността и се отразиха във влошаване на перспективите пред икономическото развитие на региона.

Граф. I-1: Реален БВП (% промяна спрямо съответното тримесечие на предходната година) 4 3

2 ЕС 28 еврозона 1 САЩ 0 I II III IV I II III IV I II

2014 2015 2016 Източник: Евростат, Американско бюро за икономически анализи 13

I. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

Основни допускания, на които се основава прогнозата и макроикономическата рамка за периода 2016-2019 г.

До края на 2016 г. се очаква растежът на световната икономика да бъде ограничен основно от забавянето на икономическата активност в развитите икономики, докато при развиващите се пазари ще има слабо ускорение. Както европейската, така и американската икономика ще забавят темповете си на растеж през 2016 г.

Табл. I-1: Основни допускания за развитието на външната среда Отчетни данни Прогноза Международна среда

2014 2015 2016 2017 2018 2019 Световна икономика (реален растеж, %) 3,4 3,1 3,1 3,4 3,6 3,7 Европейска икономика – ЕС 28 (%) 1,4 2,0 1,8 1,6 1,8 1,8 Валутен курс щ.д./евро 1,33 1,11 1,12 1,12 1,12 1,12 Цена на петрол "Брент" (щ.д./барел) 98,9 52,4 43,6 50,9 53,9 56,2 Цена на неенергийни суровини -4,6 -15,0 -0,8 1,5 2,4 2,4 (в щ.д., %) Източник: МФ, ЕК, МВФ,СБ Благоприятното развитие при развиващите се пазари, както и ускорението на ръста на БВП на САЩ, ще имат водеща роля за динамиката на световната икономика през

2017 г. В същото време развитието на европейската икономика се очаква да остане подтиснато в резултат на повишената несигурност в региона, свързана с геополитическото напрежение, миграционния поток към страни от Общността, ефекта от предстоящото излизане на Великобритания от ЕС и влошената икономическа и политическа среда в Турция. През 2018 г. се очаква ускорение на растежа както на европейската, така и на световната икономика, което ще има благоприятен ефект върху българския износ.

Прогнозата за курса BGN/USD се основава на наличието на фиксиран курс на лева към единната европейска валута и техническо допускане за разменния курс на еврото към щатския долар. Последното се състои в изчисляване на средния курс EUR/USD с дневни данни за последните десет работни дни към датата на изготвяне на допусканията и фиксирането му за дните до края на прогнозния хоризонт.

Допускането за цената на суровия нефт тип „Брент“ през 2016 г. бе ревизирано на 43,6 щ.д./барел при очаквана цена от 39,7 щ.д. според пролетната прогноза, като спадът средно за годината ще бъде 16,8%. Очакванията за цените на неенергийните суровини също са за по-малък спад през 2016 г. В периода 2017-2019 г. се очаква всички основни суровини да започнат да поскъпват при засилване на търсенето и по-ограничено предлагане.

14

ИКОНОМИЧЕСКИ ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ПЕРИОДА 2016-2019 Г. I.

2. ПРЕГЛЕД НА РАЗВИТИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА

2.1. БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ 1 За първото полугодие на 2016 г. растежът на брутния вътрешен продукт в страната запази темповете си от 2015 г. и достигна 3%. По компоненти, за разлика от първата половина на 2015 г., когато водещ за растежа бе нетният износ, за полугодието на

2016 г. с основен принос беше вътрешното търсене.

Частното потребление се повиши с 2,4% благодарение на подобрение в доверието на потребителите и реалното нарастване на разполагаемия доход на домакинствата. В същото време публичните разходи за потребление отбелязаха спад от 3,3% поради предприетите от правителството консолидационни мерки.

Инвестициите в икономиката се повишиха със 7,1% за периода януари-юни, като съществен принос за това увеличение имаше изменението на запасите. Инвестициите в основен капитал се повишиха с 0,4%, при спад от 1,1% за първите шест месеца на

2015 г. Свиването на правителствените капиталови разходи, свързано с необходимото техническо време за стартиране на проекти, финансирани от фондовете на ЕС по новата финансова рамка 2014-2020 г., бе компенсирано от подобрение при частната инвестиционна активност през първата половина на годината.

За първите шест месеца на 2016 г. износът на стоки и услуги забави растежа си до 4,4%, при над 10% растеж за първата половина на 2015 г. По-ниското търсене от страна на експортно-ориентираните отрасли доведе до забавяне в растежа на вноса до 3,5%, при растеж от 5,6% за януари-юни 2015 г.

Брутната добавена стойност в страната нарасна с 2,8% за първото полугодие на 2016 г.

при 1,8% за същия период на 2015 г. От страна на предлагането с положителен принос към растежа бяха както промишлеността, така и услугите, съответно с ръст от 2,4% и 3,6% за първата половина на 2016 г.

2.2. ПАЗАР НА ТРУДА 2 През първото полугодие на 2016 г. броят на заетите се увеличи с 1,2% на годишна база, което беше най-високият темп на нарастване за периода от 2014 г. насам, когато заетостта в страната започна да се възстановява от влиянието на икономическата криза.

Секторът на услугите беше основният двигател за общото нарастване на заетите благодарение на разкриването на работни места в дейности като търговия, транспорт и хотелиерство и ресторантьорство, но така също и в отрасли с висока добавена стойност, като създаване и разпространение на информация и професионални дейности и научни изследвания. Това кореспондираше с положителните резултати от краткосрочната статистика за приходите от оборот, както и с ускорението на добавената стойност в услугите. През първите три месеца промишлеността също беше сред основните фактори за увеличението на заетостта, но през второто тримесечие броят на заетите 1 При изготвянето на макроикономическия анализ и прогноза са използвани статистически данни, публикувани до 12 септември 2016 г.

2 Според данните по ЕСС 2010.

15

I. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

отбеляза слабо намаление от 0,2% на годишна база. Последното не беше свързано със закриване на работни места, доколкото броят на наетите продължи да нараства (с 1,1%), а беше резултат от силното намаление в броя на самонаетите лица.

Коефициентът на безработица продължи тенденцията на намаление и през второто 3 тримесечие на 2016 г. достигна 8% от работната сила. За разлика от предходната година, когато растежът на заетостта имаше водещ принос за намалението на безработицата, през първото полугодие на 2016 г. темпът на увеличение на заетите не успя да компенсира намалението на населението и на коефициента на икономическа 4 активност (15+) . По този начин демографските фактори и тяхното отражение върху работната сила придобиват все по-голямо влияние за намалението на безработицата в страната. В отговор на предизвикателствата, произтичащи от демографското развитие, предприетите реформи за повишаване на пенсионната възраст имат за цел да задържат хората в трудоспособна възраст по-дълго на пазара на труда. По данни на НОИ за деветте месеца на 2016 г. броят на новопенсионираните с лични пенсии за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО отбелязва намаление с 14,3% в сравнение със същия период на 2015 г.

В условията на нарастване на заетостта в страната производителността на труда в 5 българската икономика отчете реален растеж от 1,7% през първото полугодие на

2016 г. Темпът се забави спрямо първите шест месеца на 2015 г. и това беше в сила за по-голямата част от икономическите дейности. Ускорение в нарастването на индикатора беше отчетено в преработващата промишленост, търговия, транспорт, хотели и ресторанти и финансови и застрахователни дейности. През текущия период динамиката на производителността на труда изостана спрямо компенсацията на един 6 нает (7,8%), което доведе до нарастване на разходите за труд на единица продукция с 6% в номинално и 5,8% в реално изражение на годишна база. Благоприятно беше развитието на разходите за труд в експортно-ориентираните дейности на промишлеността, където динамиката на доходите и индекса на промишлено производство имаха близки темпове на нарастване, в т.ч. производство на основни метали, машини и оборудване, електрическо оборудване.

Водещо значение за нарастването на доходите през първото полугодие на 2016 г. имаха дейностите от частния сектор с възходящо търсене на труд, в т.ч. преработваща промишленост, търговия, информационни и професионални дейности. В частния сектор на икономиката средната работна заплата отчете номинално повишение от 7,9% на годишна база, а в обществения сектор – 6,2%. Общо за икономиката темпът на нарастване на средната заплата възлезе на 7,5%, като в условията на намаление на цените в страната реалният й растеж, дефлиран с ХИПЦ, се ускори до 9,3%.

2.3. ИНФЛАЦИЯ Годишният темп на инфлация, измерена с ХИПЦ, остана отрицателен през първите осем месеца на 2016 г., като възлезе на -1,1% през август. Двуцифреният спад в цените на енергийните стоки се сви до -8,5% на годишна база, а храните отчетоха поскъпване с 3 По данни от Наблюдението на работната сила (НРС).

4 Изводът се основава на изчисления въз основа на данните от НРС.

5 Показателят е изчислен като отношение между БВП по цени от 2010 г. и броя на заетите лица (СНС).

6 Показателят е изчислен като отношение между БВП на един зает и компенсацията на един нает (СНС). При изчисляване на номиналната стойност са използвани данни за БВП по цени от 2010 г.

16

ИКОНОМИЧЕСКИ ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ПЕРИОДА 2016-2019 Г. I.

1,7%, след като поевтиняването на петрола и основните суровини спрямо година по- рано се забави съществено. Базисната инфлация бе -0,3% на годишна база през август, като временното ускорение на отрицателните й темпове в началото на второто тримесечие бе най-вече по линия на поевтиняване при комуникационните услуги.

2.4. ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС Тенденцията на подобрение на търговското салдо, което се отразява в нарастване на излишъка по текущата сметка, продължи и през 2016 г. В периода януари-юли салдото на текущата сметка достигна 1,3 млрд. евро или 2,8% от БВП, при 380 млн. евро (0,9% от БВП) за същия период на предходната година.

През седемте месеца на 2016 г. търговският дефицит се сви с 40% до 1,9% от БВП.

Както при износа, така и при вноса на стоки бяха отчетени отрицателни номинални растежи от съответно 2,1% и 5,7% на годишна база. По-голямото понижение на вноса предопредели подобрението в търговския баланс. Низходящата динамика бе продиктувана от спада в международните цени, отразен в отрицателни дефлатори, докато в много от групите стоки бе отчетено увеличение в търгуваното количество.

Този ефект бе най-силен при вноса на нефт и износа на зърнени култури, неблагородни метали и торове.

По отношение на регионалната структура на търговията през първото полугодие бе отчетено понижение при износа и вноса от трети страни (съответно 15,1% и 16,2%).

Причината бе както описаната ценова динамиката, така и наблюдавана нестабилност при някои от основните ни партньори. Вносът от ЕС също се понижи на годишна база (0,6%), докато износът запази растеж през пет от шестте месеца и в края на полугодието бе отчетено номинално нарастване от 3,8%.

Излишъкът по статия Услуги възлезе на 3,8% от БВП в периода януари-юли 2016 г, като съотношението се запази непроменено спрямо същия период на предходната година. Дефицитът по доходната статия се понижи съществено до 1,7% от БВП при 2,8 % година по-рано.

Излишъкът по капиталовата сметка за периода възлезе на 2% от БВП в резултат от преведени инвестиционни субсидии от ЕС. Финансовата сметка бе отрицателна в размер на 0,9% от БВП, отчитайки превишаване на привлечените средства над изплатените към нерезиденти в размер на 401,7 млн. евро. Основните привлечени средства бяха от преки чуждестранни инвестиции и емитирания от държавата двоен транш еврооблигации през месец март тази година.

2.5. ПАРИЧЕН СЕКТОР Международните валутни резерви на БНБ имаха положителен годишен темп на растеж от началото на 2016 г. и осигуряваха адекватно покритие на паричната база, като в края на август достигнаха 23,3 млрд. евро, а годишният им ръст беше 16,7%. Покритието на паричната база в края на август бе на равнище от 176,9%. Към края на юни 2016 г.

нивото на резервите бе достатъчно за да покрие 9,7 месеца внос на стоки и услуги или 295% от краткосрочния външен дълг.

Банковата система премина успешно прегледите на качеството на активите и проведените стрес-тестове. Резултатите от прегледите не налагат публична подкрепа на 17

I. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

банките с ресурси от държавния бюджет. На ниво система се запазват високите нива на надзорните показатели. Към края на юли коефициентът на ликвидните активи беше 37,11%. В края на второто тримесечие на 2016 г. системните капиталови буфери остават над изискванията, а коефициентът на обща капиталова адекватност достигна 22,72%. Към края на юли реализираната от банковата система нетна печалба възлезе на

909 млн. лв., отчитайки годишен ръст от 48,1%.

Годишният темп на изменение на кредита за частния сектор беше отрицателен през цялото първо полугодие на 2016 г., но през второто тримесечие спадът започна да се забавя и в края на юни беше 0,6%. В края на юли годишното му нарастване регистрира нулев растеж, а през август излезе от отрицателната територия с положителен ръст от 0,1%. Кредитите за нефинансови предприятия имаха най-негативно изменение и в края на юни се понижиха с 1,5% на годишна база, но темпът им на спад се забави до 0,9% към края на август. През цялото полугодие на 2016 г. динамиката при кредитите за домакинства се характеризираше с постепенно забавяне на годишния им спад, а през август те нараснаха с 0,1% спрямо година по-рано. Жилищните кредити регистрираха нулев годишен растеж през май, който се ускори до 0,8% в края на август.

Потребителските кредити също следваха тенденция на забавяне на годишния си спад, който към края на август беше 0,7%, при 3% в края на януари 2016 г.

Високата ликвидност в банковата система заедно с все още слабото търсене на кредити допринесоха за тенденцията на намаление при лихвените проценти от началото на годината. Съществено бе намалението при среднопретегления лихвен процент по новите жилищни, както и при корпоративните кредити. При новите срочни депозити най-голямо от началото на годината към края на юли беше намалението при тези в лева, следвани от деноминираните в евро.

3. МАКРОИКОНОМИЧЕСКА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2016-2019 Г.

Табл. I-2: Основни макроикономически показатели Основни макроикономически Отчетни данни Прогноза показатели 2014 2015 2016 2017 2018 2019 Брутен вътрешен продукт БВП (млн. лв.) 83 612 86 373 88 874 92 395 96 338 100 557 БВП (реален растеж, %) 1,5 3,0 2,6 2,5 2,7 2,7 Потребление 2,2 0,7 1,5 2,7 2,5 2,4 Брутообразуване на основен 3,4 2,5 0,1 1,1 3,2 4,2 капитал Износ на стоки и услуги -0,1 7,6 4,4 3,9 4,1 4,3 Внос на стоки и услуги 1,5 4,4 3,5 3,8 4,1 4,5 Пазар на труда и цени Заетост (СНС) (%) 0,4 0,4 1,1 0,6 0,6 0,6 Коефициент на безработица 11,4 9,1 8,1 7,3 6,8 6,5 (НРС) (%) Компенсации на един нает (%) 5,6 1,8 5,8 5,4 5,7 5,9 Дефлатор на БВП (%) 0,4 0,3 0,3 1,4 1,5 1,6 Средногодишна инфлация -1,6 -1,1 -1,0 1,5 1,6 1,8 (ХИПЦ) (%) 18

ИКОНОМИЧЕСКИ ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ПЕРИОДА 2016-2019 Г. I.

Основни макроикономически Отчетни данни Прогноза показатели 2014 2015 2016 2017 2018 2019 Платежен баланс Текуща сметка (% от БВП) 0,9 1,4 2,3 2,0 1,8 1,4 Търговски баланс (% от БВП) -6,5 -4,3 -3,2 -3,4 -3,5 -3,7 Преки чуждестранни 3,6 3,6 3,7 3,7 3,8 3,8 инвестиции (% от БВП) Паричен сектор М3 (%) 1,1 8,8 8,6 9,0 9,3 9,5 Вземания от фирми (%) -10,8 -1,8 0,0 2,9 4,9 6,5 Вземания от домакинства (%) -1,6 -1,3 0,4 3,3 3,8 4,5 Източници: МФ, НСИ, БНБ

3.1. БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ Българската икономика се очаква да отбележи реален ръст от 2,6% през 2016 г. като основен принос за растежа ще има вътрешното търсене (потребление и инвестиции).

Очаква се благоприятната динамика при частното потребление, отчетена през първото полугодие на 2016 г., да се запази до края на годината, а спадът при публичните разходи да се забави значително. В резултат крайното потребление ще нарасне с 1,5%.

В същото време инвестициите ще забавят своя ръст до 3,7% както поради по-слабото нарастване на запасите и частните инвестиции в сравнение с първото полугодие на годината, така и заради спад при капиталовите разходи на правителството, който се дължи на преминаването към новата финансова рамка 2014-2020 г. за финансиране на програмите от фондовете на ЕС. Външният сектор ще има положителен принос към растежа на БВП, близък до отчетения за полугодието на годината (0,6 пр.п.).

През 2017 г. растежът на БВП слабо ще се забави до 2,5%. Принос за по-ниския ръст ще има по-слабото външно търсене, което ще се отрази в забавяне на растежа на износа до 3,9% при очакван ръст от 4,4% през 2016 г. При засилване на вътрешното търсене растежът на вноса на стоки и услуги ще достигне 3,8%. В резултат приносът на нетния износ за растежа ще се понижи до 0,2 пр.п. Увеличението на потреблението ще се дължи на продължаване на положителните тенденции на пазара на труда, както и на регистрираното подобрение в очакванията на потребителите да правят разходи за покупка на стоки за дълготрайна употреба. Положителен ефект ще има и от увеличаването на заплащането в някои дейности на публичния сектор. По отношение на инвестициите в основен капитал се очаква ускорение на растежа до 1,1% поради прекъсване на негативната тенденция при публичните капиталови разходи и запазване на положителната динамика при частните инвестиции.

За периода 2018-2019 г. се очаква постепенно ускоряване на растежа на БВП до 2,7%.

Вътрешното търсене ще бъде водещо за растежа както по линия на потреблението, така и на инвестициите. По-високият ръст на вътрешното търсене ще се отрази в ускорено нарастване на вноса, в резултат на което приносът на нетния износ ще продължи да намалява, а в края на прогнозния период се очаква нулев принос към растежа на БВП.

19

I. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

3.2. ПАЗАР НА ТРУДА След като през първото полугодие на 2016 г. темпът на нарастване на заетостта се ускори до 1,5% през второто тримесечие на годишна база, през втората половина на годината се очаква постепенно забавяне на темпа под влияние на забавянето на икономическата активност в промишлеността, влошаването на очакванията на бизнеса за динамиката на персонала, регистрирано във всички наблюдавани сектори през август без търговията на дребно, и очакваното по-бавно намаление на безработицата. Така 7 средният за годината очакван растеж на заетостта възлиза на 1,1% . Намалението на безработицата продължи и през летните месеци, но през последното тримесечие се очаква сезонно покачване на нивото, което ще допринесе равнището в края на годината да достигне стойност, близка до тази от последните три месеца на 2015 г., поради ефект на базата от предходната година, когато коефициентът на безработица се понижи през четвъртото тримесечие. По този начин средното за годината равнище на безработица се 8 очаква да възлезе на 8,1% .

Очакваното влошаване във външната среда през 2017 г. ще бъде основният фактор за забавянето в темпа на нарастване на заетите до 0,6%. Същевременно, запазването на положителното развитие на вътрешната икономическа активност ще подкрепя заетостта в услугите, чиято положителна динамика ще неутрализира негативното влияние от по-слабото външно търсене върху заетостта в промишлеността. Нивото на безработица се очаква да забави темпа си на намаление и да достигне средна стойност от 7,3% от работната сила. Задържащ ефект върху спада на безработицата се очаква и по линия на по-бавно намаление на работната сила в резултат на предприетите мерки за повишаване на възрастта и стажа за пенсиониране, които се очаква да задържат хората в трудоспособна възраст по-дълго на пазара на труда. Последните ще окажат по-силно влияние върху икономически активното население към края на прогнозния хоризонт поради плавното повишение през годините на месеците възраст и стаж, необходими за пенсиониране. За нарастването на икономическата активност на населението се очаква да допринесат и провежданите активни мерки на пазара на труда.

В средносрочен план се очаква коефициентът на безработица да се понижи до 6,5% през 2019 г., а темпът на увеличение на заетостта да се задържи на около 0,6% през

2018 и 2019 г., подкрепен от повишаването на вътрешната икономическа активност и засилване на положително влияние от външната среда.

През първото полугодие на 2016 г. номиналният растеж на компенсацията на един нает отчете съществено ускорение на годишна база, но очакванията до края на годината са свързани със забавяне на нейната динамика. Средно за цялата 2016 г. показателят ще се повиши с 5,8% в номинално изражение и ще се ускори спрямо 1,8% през 2015 г.

Очакванията за динамиката на доходите през 2017 г. са свързани със забавяне в техния растеж до 5,4%, повлияни от по-ниското нарастване на заетостта и добавената стойност в индустрията. Все пак темпът на изменение ще остане висок в резултат от ускоряването на реалната производителност, нарастването на цените и търсенето на труд в страната. Тези фактори ще подкрепят възходящо развитие на доходите от труд (5,5-6,0%) и през 2018-2019 г. В рамките на прогнозния период делът на компенсацията на наетите в добавената стойност ще се повишава, което ще доведе до увеличение на 7 Очакванията за заетостта се основат на данните от ЕСС 2010.

8 Очакванията за коефициента на безработица се основават на данните от НРС.

20

ИКОНОМИЧЕСКИ ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ПЕРИОДА 2016-2019 Г. I.

разходите за труд на единица продукция – със средно около 3-4% в номинално изражение за целия прогнозен период.

3.3. ИНФЛАЦИЯ Изменението на общото равнище на потребителските цени в края на 2016 г. се очаква да бъде положително с принос от страна на по-високите цени на храните и течните горива. Отрицателната базисна инфлация се очаква да се забави. Средно за годината обаче общият ХИПЦ ще отчете понижение от 1% предвид високата дефлация в периода април-май.

Средногодишното повишение на ХИПЦ през 2017 г. се очаква да бъде 1,5%, а в периода 2018-2019 г. инфлацията ще се ускори при допускане за по-високи международни цени на петрола и неенергийните суровини и нарастване на вътрешното търсене.

Влиянието на промени в данъчната политика върху динамиката на потребителските цени в страната се очаква да бъде сравнително слабо. Приносът от планираното увеличение на акцизните ставки върху цигарите за повишението на общия индекс в края на 2017 и 2018 г. се оценява съответно на 0,3 и 0,1 пр.п.

3.4. ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС През 2016 г. износът на стоки ще нарасне в номинално изражение при очаквания за номинален спад на вноса, което ще се отрази в ограничаване на търговския дефицит до 3,2% от БВП. Положителният ефект отчасти ще бъде компенсиран от динамиката на услугите и вторичния доход. Излишъкът по баланса на услугите в съотношение към БВП ще се понижи през 2016 г. в резултат от номиналното нарастване на вноса в сравнение със спад при износа. По-нисък ще бъде и положителният баланс по вторичния доход, отчитайки приключването на плащанията от фондове на ЕС по оперативни програми за периода 2007-2013 г. и нужното технологично време за стартиране на проектите и плащанията от новия програмен период. В резултат от описаните тенденции положителното салдо по текущата сметка ще достигне 2,3% от БВП през 2016 г.

През 2017 г. се очаква обръщане на тенденцията във външната търговия. Номиналният ръст на вноса ще изпревари този на износа, отразявайки както изпреварващо ускорение на вноса на стоки в количествено отношение, така и по-високо нарастване на дефлатора на вноса и формиране на отрицателни условия на търговия. Ще се наблюдава влошаване на търговския баланс, изменението в салдата на останалите статии взаимно ще се компенсира и се очаква понижаване на излишъка по текущата сметка до 2% от БВП.

За периода 2018-2019 г. постепенното възстановяване на потреблението и активизирането на инвестиционната дейност ще се отрази в по-висок растеж на вноса над този на износа, което ще доведе до допълнително свиване на излишъка по текущата сметка до 1,4% от БВП през 2019 г.

Притокът на ПЧИ ще продължи постепенно да се възстановява, като размерът на ПЧИ ще възлиза на около 3,7-3,8% от БВП средногодишно за целия прогнозен период.

21

I. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

3.5. ПАРИЧЕН СЕКТОР През 2016 г. се очаква темпът на растеж на паричното предлагане в края на годината да бъде около 8,6%. Ръстът на паричното предлагане постепенно ще се ускорява през прогнозирания период, като през 2017 г. се очаква да бъде 9%, а през 2019 г. да достигне 9,5%. Основание за това дава текущата динамика и очакванията за продължаващо нарастване на валутните резерви на страната, както и тази на депозитите в банковата система, които също ще продължат да нарастват. Очаква се темпът на нарастване при овърнайт депозитите да се забави за сметка на леко ускорение при растежа на депозитите с договорен матуритет и тези, договорени за ползване след предизвестие. Тази тенденция ще отразява, както по-ниските нива на лихвените проценти, така и постепенното намаление на предпочитанията на икономическите агенти към по-висока ликвидност и възстановеното доверие в банковата система.

Кредитирането за частния сектор ще реализира минимален положителен растеж от 0,2% през 2016 г., благодарение предимно на кредитите за домакинствата, докато ръстът на вземанията на нефинансовите предприятия ще бъде около нулата. През

2017 г. частният кредит ще продължи да възстановява темпа си на растеж, който ще достигне 3%. С по-голям принос за това ще бъдат кредитите за нефинансови предприятия, които ще отразяват очакваната положителна динамика на частните инвестиции. От своя страна темпът на растеж на кредитите за домакинствата ще се увеличава по-плавно и ще следва развитието на частното потребление и на пазара на труда. Тези тенденции ще се запазят в периода до 2019 г., когато темпът на годишно увеличение на вземанията от частния сектор ще се повиши до 5,8%.

4. ПОТЕНЦИАЛЕН РАСТЕЖ И ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ПОТЕНЦИАЛНИЯ БВП 9 По оценки на Министерството на финансите растежът на потенциалния БВП през

2016 г. ще достигне 2,6%. Същият растеж се очаква и за 2017 и 2018 г., като през следващите две години с 0,1 пр.п. ще се повиши приносът на общата факторна производителност. Постепенното понижение на естествената норма на безработица, заедно с покачването на коефициента на икономическа активност, ще компенсират намалението на населението в трудоспособна възраст и ще доведат до положителен принос на труда като фактор за потенциалния растеж през прогнозния период.

Прогнозираното забавяне на растежа на инвестициите в основен капитал през 2016 г.

ще понижи приноса на капиталовите запаси към потенциалния растеж през прогнозния период. Очаква се нарастването на инвестициите през 2018 и 2019 г. да се отрази в повишение на капиталовите запаси в края на периода.

През 2017 г. се прогнозира по-висок растеж на потенциалния БВП спрямо фактическия и като резултат отрицателното отклонение от потенциала ще се разшири до 0,5% от 9 Отклонението от потенциала се изчислява като разлика между фактическия и потенциалния БВП в съотношение към потенциалния. Потенциалният БВП за българската икономика е изчислен с помощта на производствена функция по методология, разработена от ЕК: Karel Havik & Kieran Mc Morrow & Fabrice Orlandi & Christophe Planas & Rafal Raciborski & Werner Roeger & Alessandro Rossi & Anna Thum-Thysen & Valerie Vandermeulen, 2014. "The Production Function Methodology for Calculating Potential Growth Rates & Output Gaps," European Economy – Economic Papers 535 22

ИКОНОМИЧЕСКИ ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ПЕРИОДА 2016-2019 Г. I.

0,4% през 2016 г. За периода 2018-2019 г. се очаква отклонението да остане отрицателно в размер на 0,4%.

Табл. I-3: Стойности на потенциалния растеж и на отклонението от потенциалния БВП Година Потенциален растеж, % Отклонение от потенциалния БВП, %

2015 2,7 -0,4

2016 2,6 -0,4

2017 2,6 -0,5

2018 2,6 -0,4

2019 2,7 -0,4 Табл. I-4: Приноси към потенциалния растеж (пр. п.) Година Труд Капитал ОФП

2015 0,5 1,3 0,9

2016 0,4 1,2 0,9

2017 0,5 1,1 1,0

2018 0,4 1,1 1,1

2019 0,4 1,2 1,2

5. СЪПОСТАВКА НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА ПРОГНОЗА С ТАЗИ НА ЕК Направено е сравнение на есенната макроикономическа прогноза на МФ с последно публикуваната пролетна прогноза на ЕК. Съществените различия в прогнозите на двете институции се дължат на използваните различни отчетни статистически данни и техния обхват, както и на допусканията за външната среда и международните цени на суровините. В прогнозата на МФ се вземат предвид динамиката на БВП, пазара на труд, платежния баланс и други индикатори с тримесечна и месечна статистическа отчетност към първото полугодие на 2016 г., както и последните развития във външната среда.

Резултатът от референдума във Великобритания за излизане на страната от ЕС се отрази в понижаване на прогнозите на международните институции за развитието на европейската икономика през 2017 г. Пролетната прогноза на ЕК не отразява тези развития. ЕК ще ги включи при изготвянето на своята есенна прогноза, която ще бъде публикувана през месец ноември 2016 г.

Табл. I-5: Сравнение на макроикономическата прогноза на МФ с прогнозата на ЕК

2015 2016 2017 Показатели Отчетни данни МФ ЕК МФ ЕК БВП, реален растеж, % 3,0 2,6 2,0 2,5 2,4 Частно потребление 0,8 2,1 2,0 2,0 1,7 Инвестиции в основен капитал 2,5 0,1 -2,4 1,1 2,2 Износ на стоки и услуги 7,6 4,4 4,6 3,9 5,0 Внос на стоки и услуги 4,4 3,5 3,1 3,8 4,1 23

I. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

2015 2016 2017 Показатели Отчетни данни МФ ЕК МФ ЕК БВП дефлатор, % 0,3 0,3 0,1 1,4 1,2 Текуща сметка, % от БВП 1,4 2,3 2,3 2,0 2,7 Инфлация, средногодишна, % -1,1 -1,0 -0,7 1,5 0,9 Безработица, % 9,1 8,1 8,6 7,3 8,0 Заетост (СНС) 0,4 1,1 0,3 0,6 0,5 Източник: ЕК, МФ, НСИ В прогнозата на МФ се очаква по-висок икономически растеж за 2016 г. спрямо тази на ЕК поради различните очаквания за развитието на инвестициите. МФ също очакваше по-неблагоприятна динамика на инвестициите в своята пролетна прогноза, но според данните на НСИ беше отчетен ръст при инвестициите, а БВП нарасна с 3% на годишна база през първото полугодие на 2016 г. Тези развития доведоха до актуализация на очакванията, при която разликата спрямо прогнозата на ЕК за растежа на БВП се увеличи до 0,6 пр.п. в сравнение с 0,1 пр.п. разлика в пролетните прогнози на двете институции. По отношение на останалите компоненти на БВП, при частното потребление и износът на стоки и услуги няма съществени различия, докато вносът е по-висок в прогнозата на МФ основно в резултат на по-силното вътрешно търсене (потребление и инвестиции).

МФ очаква и малко по-висок ръст на БВП през 2017 г. в сравнение с прогнозата на ЕК в резултат на прогнозираното по-високо частно потребление. В същото време ЕК е по- оптимистична по отношение на развитието на инвестициите и износа. По-високият ръст на инвестициите в прогнозата на ЕК се дължи основно на различните очаквания за

2016 г., които се отразяват в по-ниска база, докато при прогнозата за износа не е взето под внимание, че през 2017 г. се очаква влошаване на перспективите за развитието на ЕС, който е основен търговски партньор на България.

Различията в очакванията за динамиката на пазара на труда в прогнозите на МФ и ЕК произтичат както от по-широкия обхват на данни за 2016 г., взети предвид в прогнозата на МФ, така и от различната посока на развитие на икономиката, очаквана от двете институции. За 2016 г. прогнозата на МФ за заетостта и безработицата е значително по- оптимистична предвид текущите развития през първата половина на годината. За разлика от очакванията на ЕК за 2017 г., когато и растежът на БВП, и темпът на нарастване на заетостта се ускоряват, в прогнозата на МФ двата показателя отбелязват забавяне спрямо предходната година под влияние на очакваното влошаване на външната среда. Независимо от различните сценарии за развитието на икономиката, очакванията за динамиката на заетостта през 2017 г. на двете институции остава близка, а по-ниското ниво на безработица в прогнозата на МФ се обуславя от по-ниската стойност на показателя още през 2016 г.

По отношение на динамиката на компенсацията на един нает също се наблюдават различия, като очакваният от МФ растеж на показателя ще надхвърли предвиденият в прогнозата на ЕК. По-високите стойности в прогнозата на МФ отразяват отчетените значително по-благоприятни тенденции в търсенето на труд през 2016 г., а различията по отношение на производителността на труда не са съществени.

МФ очаква средногодишната инфлация през 2016 г. да бъде с 0,3 пр.п. по-ниска в сравнение с тази от пролетната прогноза на ЕК, и съответно с 0,6 пр.п. по-висока през

2017 г. Разликата в очакванията на двете институции за текущата година може да бъде обяснена най-вече с по-дългия период с отчетни данни, с които разполага МФ към 24

ИКОНОМИЧЕСКИ ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ПЕРИОДА 2016-2019 Г. I.

момента на изготвяне на прогнозата, тъй като тази на ЕК е публикувана в началото на май. По отношение на 2017 г., влияние оказват най-вече различните допускания за международните цени, като променените очаквания за външна среда на водещите международни институции доведоха до ревизия във възходяща посока на прогнозата за цените на основните суровини и петрола. Това от своя страна се отрази и в по-висока средногодишна инфлация в страната през 2017 г. както в сравнение с очакванията на ЕК, така и спрямо заложеното в пролетната прогноза на МФ.

25

Част II.

Фискална политика и основни параметри за периода 2017-2019 г.

1. СРЕДНОСРОЧНИ ЦЕЛИ НА ФИСКАЛНАТА ПОЛИТИКА Провежданата последователна фискална политика през последните години дава надеждна основа за устойчивост на бюджетната рамка и възможност за определяне на бюджетните перспективи в средносрочен план. Това се потвърждава и с настоящата актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г., с която се запазват заложените в РМС № 289 от април 2016 г. средносрочни цели на фискалната политика за този период.

Фискалните цели и параметрите на бюджетната рамка съответстват и на актуалните макроикономически показатели и прогнозните тенденции в развитието на световната и националната икономики. Средносрочната перспектива се обвързва със заложения приоритет за запазване на стабилността на публичните финанси и се изразява в следване на вече определените цели за продължаване на фискалната консолидация и придържане към консолидационните стъпки от пролетната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г. Нещо повече, целите на фискалната политика се запазват непроменени и спрямо тези, на чиято база беше разработена рамката на Бюджет 2016.

Прегледът на фискалната политика през фокуса на основните параметри на консолидираната фискална програма визуализира инструментите за реализиране на заложените цели, а именно в посока към постигане на балансиран бюджет. За целите на международните сравнения бюджетната рамка се представя и чрез показателите за сектор „Държавно управление“, като параметрите на дефицита отразяват по същия начин фискалната политика и консолидационните усилия за постигане на балансирана бюджетна позиция.

Разглеждайки фискалната консолидация като основен измерител на политиката следва да отбележим, че постигането на корекциите на дефицита е обвързано както с мерки за повишаване на събираемостта на приходите и за борба със сивата икономика, така и с мерки за оптимизиране и намаляване на неефективни разходи в секторите, предоставящи публични услуги.

Продължава наложилата се тенденция за трайно задържане на данъците на ниски нива, поради което и приходите по КФП се движат в границите между 38,4% и 37,7% от БВП за периода 2017-2019 г. Тенденцията за лек спад през годините при очакван ръст през 2017 г.

спрямо очакваното изпълнение на приходите за 2016 г. е в резултат на мерките за повишаване на събираемостта на данъчните приходи, промените в социално- осигурителната политика и прехвърляне на неданъчни приходи за 2017 г., разчетени в програмата за 2016 г. Следва да се отбележи също, че значителен ефект за флуктуациите в приходната част на КФП оказва и размера на помощта по линия на средствата от ЕС.

27

II. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

Поддържането на устойчиви нива на приходите е гаранция за вече достигнатата стабилизация на фискалната политика. Потвърждават се и предходните прогнози, че при запазване на тази тенденция и без значителни промени в приходните политики може да се осигури постигането на балансиран бюджет при нива на приходите в диапазона около 37-38% от БВП.

Настоящите оценки и прогнозите за приходната част на бюджета остават положителни и са подкрепени и от отчета за миналата година и данните за очакваното изпълнението на бюджета за текущата година. На тази база са изготвени и разчетите, които отчитат както приносът от мерките за повишаване на събираемостта на данъчно- осигурителните приходи, така и макроикономическите ефекти.

По отношение на разходите се запазват очакванията за ограничаване на темпа на тяхното нарастване чрез оптимизиране на разходите на бюджетните организации и повишаването на ефективността на публичните разходи в отделните сектори, както и засилване на техния принос за повишаване на икономическия растеж.

В резултат основно на очакваното по-ниско усвояване на средствата от ЕС за 2016 г.

при старта на новия програмен период се очаква балансирано бюджетно салдо по КФП.

Отчитайки еднократния ефект върху бюджетното салдо за 2016 г., в настоящата прогноза се запазват целите за дефицита за периода 2017-2019 г., съответно на 1,4%, 1,0% и 0,5% от БВП, заложени в пролетната средносрочна бюджетна прогноза.

Запазването на политиката за постепенна консолидация е предпоставка за свеждането до минимум на потенциалното негативно въздействие на фискалната политика върху икономическия растеж.

10 Табл. II-1: Основни показатели (% от БВП) КФП Програма Очаквано Прогноза Проект Прогноза Прогноза Прогноза Прогноза

2016 изпълнение 2017 2017 2018 2018 2019 2019

2016 м. април м. април м. април

2016 г. 2016 г. 2016 г.

Приходи 37,4 37,3 36,3 38,4 36,4 37,9 36,7 37,7 Разходи 39,4 37,3 37,8 39,8 37,4 38,9 37,2 38,2 Бюджетно -2,0 0,0 -1,4 -1,4 -1,0 -1,0 -0,5 -0,5 салдо В средносрочен план се предвижда приходите, помощите и даренията по КФП да нарастват, като за 2017 г. номиналният ръст е 2 250,3 млн. лв. спрямо очакваното изпълнение за 2016 г. или с 1,0% от БВП, ръст от 1 069,5 млн. лв. за 2018 г. спрямо

2017 г., което е намаление с 0,5% от БВП и ръст от 1 400,6 млн. лв. за 2019 г. спрямо

2018 г., което е намаление с 0,2% от БВП.

В средносрочен план не се предвиждат значителни промени на основните данъци и ставки, като се запазва правителственият приоритет в областта на данъчната политика – ниските данъци. В прогнозата за приходите са отчетени потвърждаващите се и в 10 Поради закръгление (в млн. лв. и в % от БВП) някои сумарни позиции в таблиците и графиките в актуализираната бюджетна прогноза 2017-2019 г. и приложенията към нея не се изчерпват от съставните им числа.

28

ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА И ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. II.

настоящата есенна макроикономическа прогноза положителни тенденции за стабилизиране на националната икономика.

Настоящата прогноза за периода 2017-2019 г. показва значителен номинален ръст на общите разходи, вкл. с вноската в общия бюджет на ЕС за 2017 г. спрямо очакваното изпълнение за 2016 г. с 3 580,3 млн. лв. или 2,5% от БВП, но спрямо програмата за

2016 г. значително по-малък ръст – 1 951,9 млн. лв. (0,4% от БВП) което се дължи на по-горе посочената нова оценка за усвояването на средствата от ЕС. През следващите години прогнозите за разходите са следните: за 2018 г. спрямо 2017 г. се очаква номиналният ръст на разходите да възлезе на 739,5 млн. лв., което представлява намаление от 0,9% от БВП, а за 2019 г. спрямо 2018 г. ръстът е в размер на 940,6 млн.

лв., което е намалениe с 0,7% от БВП.

Съществуващите в последните години макроикономически дисбаланси, поради които Република България продължава да е обект на превантивните мерки на Пакта за стабилност и растеж и на засилено наблюдение от страна на Европейската комисия за наличие на макроикономически дисбаланси, са коригирани без значителни сътресения в икономиката на страната. Това се отнася в пълна степен по отношение на провежданата фискална политика.

Оценките за стабилните перспективи за развитието на публичните финанси в България, които се отчитат в анализите на Европейската комисия, на международните финансови институции и рейтингови агенции, са ориентир за реалистичността на целите на фискалната политика и на бюджетните прогнози. Положителното развитие в настоящата АСБП 2017-2019 г. се подкрепя от силната фискална позиция, от устойчивостта на икономиката и от резултатите вследствие на ускорените програми за структурни реформи, където е постигнат прогрес в сфери като образование, здравеопазване, съдебна система, банков сектор и енергетика. Това означава, че страната се е завърнала към политическа стабилност, което ще подкрепя реалния растеж на икономиката и ще минимизира вътрешните рискове за бюджета.

Предвид прогнозата за продължаване на фискалната консолидация през тази и следващите години, респективно за свиване на дефицита, се очаква стабилизиране на съотношението на дълга към БВП през 2017 г. с тенденция за намаляване от 2018 г.

2. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И МЕРКИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ФИСКАЛНИТЕ ЦЕЛИ ПО КФП ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г.

Средносрочната перспектива се обвързва със заложения приоритет за запазване на стабилността на публичните финанси и се изразява в следване на вече определените фискални цели за продължаване на фискалната консолидация и придържане към плавни и премерени консолидационните стъпки в рамките на 0,4-0,5% годишно за дефицита по КФП за периода 2017-2019 г.

База за разработването на настоящата актуализирана прогноза за периода 2017-2019 г. е очакваното изпълнение на бюджета за 2016 г., което показва, че се очертават възможности за постигане на по-голямо от планираното намаление на бюджетния дефицит. Очакванията са в края на годината бюджетното салдо на касова основа да е балансирано при заложена в Бюджет 2016 фискална цел за дефицита по КФП от 2,0% от БВП. Подобрението на фискалната цел се дължи от една страна на очакваното значително преизпълнение на данъчно-осигурителните приходи и от друга – преди 29

II. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

всичко на забавяне при някои капиталови разходи (основно по сметките за средства от ЕС).

Фискалните цели за периода 2017-2019 г. са запазени въпреки очакваното значително подобрение на бюджетното салдо на касова основа за 2016 г., като са отчетени предизвикателствата, свързани с невъзможността от рязко свиване на националните разходи, както и с оглед ускоряване усвояването на средствата от ЕС.

В актуализираната бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г. целта за дефицита по КФП за 2017 г. се запазва на 1,4% от БВП в съответствие със заложената в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта на тази година. Планираният дефицит за 2018 и 2019 г. е съответно на нива от 1,0% от БВП и 0,5% от БВП.

През 2017 г. се очаква значителен ръст в приходната част на бюджета спрямо 2016 г.

основно в резултат на предприетите мерки от страна на приходните агенции за борба с данъчните измами и повишаване на събираемостта, промените в данъчно-осигурителното облагане и вследствие на положителната динамика на макроикономическите показатели.

Също така прехвърлянето на неданъчен приход от 2016 г. от предоставяне на концесия на „Гражданско летище за обществено ползване София“ в бюджета за 2017 г. води до ръст от 0,6 пр.п. на неданъчните приходи спрямо очакваното изпълнение за 2016 г.

Табл. II-2: Принос на основните приходни категории в консолидацията на бюджетния дефицит по КФП за периода 2017-2019 г.

Показатели Изменение Изменение Изменение Изменение 2017п пр.п. 2017о пр.п. 2018 пр.п. 2019 пр.п.

% от БВП Приходи, помощи и дарения 1,0 1,0 -0,5 -0,2 Данъчно-осигурителни приходи 0,9 0,4 0,0 -0,2 Преки данъци 0,2 0,1 0,0 0,1 Корпоративни данъци 0,1 0,0 0,0 0,0 Данъци върху доходите на физическите лица 0,1 0,1 0,0 0,1 Приходи на социалното и здравното осигуряване 0,5 0,4 0,0 -0,1 Косвени данъци 0,2 0,0 -0,1 -0,1 ДДС 0,0 0,0 -0,1 0,0 Акцизи 0,2 -0,1 -0,1 -0,1 Мита и митнически такси 0,0 0,0 0,0 0,0 Неданъчни приходи 0,1 0,6 -0,8 -0,1 Други 0,1 0,6 -0,8 -0,1 Приходи от такси 0,0 0,1 -0,1 -0,1 Приходи и доходи от собственост 0,0 -0,1 0,0 0,0 Глоби, санкции и наказателни лихви 0,1 0,0 0,0 0,0 Постъпления от продажба на нефинансови активи 0,0 0,1 0,0 0,0 Приходи от концесии 0,0 0,6 -0,7 0,0 Други приходи 0,1 -0,1 0,0 0,0 Помощи и дарения 0,0 0,0 0,4 0,1 30

ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА И ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. II.

Общите разходи по КФП в средносрочен план показват тенденция на намаление от 39,8% от БВП през 2017 г. до 38,2% от БВП през 2019 г., което представлява средногодишна консолидационна стъпка от около 0,8 пр.п. от БВП и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за дефицита.

Увеличението на разходите за 2017 г. с 2,5 пр. п. спрямо очакваното изпълнение за

2016 г. се дължи най-вече на планираното засилено усвояване на европейските средства, на повишаването на размера на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО с 1 пр.п. и на осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ от КСО с 20 пр.п. Спрямо програмата за 2016 г. ръстът на разходите е основно поради планираната промяна в осигурителната политика.

Табл. II-3: Принос на основните разходни категории в консолидацията на бюджетния дефицит по КФП за периода 2017-2019 г.

Изменени Изменени Изменени Изменени Показатели е 2017п е 2017о е 2018 е 2019 пр.п. пр.п. пр.п. пр.п.

% от БВП Общо разходи и Вноска в бюджета на ЕС 0,4 2,5 -0,9 -0,7 Текущи нелихвени разходи 0,6 0,6 -0,7 -0,8 Заплати и стипендии 0,0 0,0 -0,2 -0,2 Осигурителни вноски 0,2 0,3 0,0 -0,1 Издръжка - общо 0,2 0,3 -0,3 -0,2 Субсидии и други текущи трансфери - общо 0,3 0,3 0,0 -0,1 Социални и здравноосигурителни плащания -0,1 -0,2 -0,2 -0,1 Пенсии -0,2 -0,1 0,0 0,0 Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата 0,0 -0,1 -0,1 -0,1 Здравноосигурителни плащания 0,1 0,0 0,0 0,0 Капиталови разходи -0,2 1,8 0,0 0,0 Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи 0,0 0,0 0,0 0,0 Лихви 0,0 0,1 -0,1 0,0 Бюджетно салдо (+/-) 0,6 -1,4 0,4 0,5 За 2018 и 2019 г. основен консолидационен принос за постигане на целите за касовия дефицит имат разходите, които намаляват съответно с 0,9 пр.п. и с 0,7 пр.п. основно поради свиване на разходите за персонал, за текуща издръжка и за социални плащания по националния бюджет.

3. ОСНОВНИ ФИСКАЛНИ ПАРАМЕТРИ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г.

Основните параметри на бюджетната рамка за периода 2017-2019 г. показват реалистичност на фискалните цели при спазване на установените фискални правила.

Включените в АСБП за периода 2017-2019 г. разчети за приходите, помощите и даренията по КФП запазват устойчиво ниво в диапазона 37,7-37,9% от БВП при елиминиране на влиянието на еднократните приходи през 2017 г. от предоставяне на концесия на „Гражданско летище за обществено ползване София“ в размер на 600 млн.

лв. Съобразено със заложените цели за дефицита по КФП, съответно 1,4% от БВП за

2017 г., 1,0% от БВП за 2018 г. и 0,5% от БВП за 2019 г. и очакваното ниво на приходната част на бюджета възможностите за финансиране на публични разходни 31

II. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

политики са ограничени в рамките от 39,8% от БВП през 2017 г. до 38,2% от БВП през

2019 година.

Табл. II-4: Основни показатели по КФП (2016-2019 г.) КОНСОЛИДИРАНА ФИСКАЛНА 2016 2016 2017 2018 2019 ПРОГРАМА Програма Очаквано Проект Прогноза Прогноза млн. лв. изпълнение ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 33 017,7 33 189,3 35 439,6 36 509,1 37 909,7 % от БВП 37,4% 37,3% 38,4% 37,9% 37,7% Данъчно-осигурителни приходи 25 992,2 26 569,9 28 037,1 29 196,3 30 291,7 Неданъчни приходи 4 481,6 4 075,4 4 758,0 4 196,7 4 254,5 Помощи и дарения 2 544,0 2 544,0 2 644,4 3 116,1 3 363,5 ОБЩО РАЗХОДИ И ВНОСКА В БЮДЖЕТА

34 817,7 33 189,3 36 769,6 37 509,1 38 449,7 НА ЕС % от БВП 39,4% 37,3% 39,8% 38,9% 38,2% Разходи 33 808,0 32 179,6 35 777,0 36 458,9 37 331,4 Нелихвени разходи 33 005,7 31 436,3 34 950,3 35 703,8 36 530,1 Лихви 802,3 743,3 826,8 755,0 801,3 Вноска в общия бюджет на ЕС 1 009,7 1 009,7 992,6 1 050,2 1 118,3 БЮДЖЕТНО САЛДО (+/-) -1 800,0 0,0 -1 330,0 -1 000,0 -540,0 % от БВП -2,0% 0,0% -1,4% -1,0% -0,5% ФИНАНСИРАНЕ (+/-) 1 800,0 0,0 1 330,0 1 000,0 540,0 % от БВП 2,0% 0,0% 1,4% 1,0% 0,5% Настоящите оценки и прогнозите за приходната част на националния бюджет показват тенденция на намаление от 34,9% от БВП за 2017 г. (при елиминиране на влиянието на еднократните приходи през 2017 г. от предоставяне на концесия на „Гражданско летище за обществено ползване София“ в размер на 600 млн. лв.) на 34,4% от БВП през

2019 г. Очакванията са данъчно-осигурителните приходи да запазят нивото си в периода 2017-2019 г. в диапазона от 30,3% до 30,1% от БВП, като са отразени ефектите от мерките за повишаване на събираемостта, макроикономическите ефекти и промените в данъчно-осигурителното облагане.

По отношение на разходите се запазват очакванията за намаляване на разходите по националния бюджет чрез оптимизиране на разходите на бюджетните организации и повишаването на ефективността на публичните разходи в отделните сектори и засилване на техния принос за повишаване на икономическия растеж. Разходите по националния бюджет в средносрочен план показват тенденция на намаление от 34,2% от БВП през 2017 г. до 32,3% от БВП през 2019 г., което представлява средногодишна консолидационна стъпка от близо 1 пр.п. от БВП и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за дефицита и същевременно осигуряване на оптимално усвояване на средствата от европейските фондове и програми на ЕС.

32

ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА И ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. II.

Табл. II-5: КФП – Национален бюджет (2016-2019 г.) КФП 2016 2016 2017 2018 2019 НАЦИОНАЛЕН БЮДЖЕТ Програма Очаквано Проект Прогноза Прогноза млн. лв. изпълнение ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 30 505,3 30 686,0 32 826,9 33 424,9 34 578,9 % от БВП 34,6% 34,5% 35,5% 34,7% 34,4% Данъчно-осигурителни приходи 25 992,2 26 569,9 28 037,1 29 196,3 30 291,7 Неданъчни приходи 4 481,6 4 075,3 4 758,0 4 196,7 4 254,5 Помощи и дарения 31,6 40,9 31,7 32,0 32,7 ОБЩО РАЗХОДИ, ВНОСКА В БЮДЖЕТА НА

32 154,8 32 070,8 33 615,7 34 146,0 34 991,3 ЕС И ТРАНСФЕРИ % от БВП 36,4% 36,1% 36,4% 35,4% 34,8% Разходи 30 107,5 30 023,5 31 354,2 31 640,1 32 508,4 Нелихвени разходи 29 305,2 29 280,2 30 527,5 30 885,0 31 707,2 Лихви 802,3 743,3 826,8 755,0 801,3 Вноска в общия бюджет на ЕС 1 009,7 1 009,7 992,6 1 050,2 1 118,3 Трансфер за с-ки за средства от ЕС (нето) -1 037,5 -1 037,5 -1 268,9 -1 455,7 -1 364,5 БЮДЖЕТНО САЛДО (+/-) -1 649,4 -1 384,8 -788,8 -721,0 -412,4 % от БВП -1,9% -1,6% -0,9% -0,7% -0,4% ФИНАНСИРАНЕ (+/-) 1 649,4 1 384,8 788,8 721,0 412,4 % от БВП 1,9% 1,6% 0,9% 0,7% 0,4% 11 Табл. II-6: КФП – Сметки за средства от ЕС (2016-2019 г.) КФП 2016 2016 2017 2018 2019 СМЕТКИ ЗА СРЕДСТВА ОТ ЕС Програма Очаквано Проект Прогноза Прогноза изпълнение млн. лв.

ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ 2 512,4 2 503,3 2 612,7 3 084,2 3 330,8 % от БВП 2,8% 2,8% 2,8% 3,2% 3,3% ОБЩО РАЗХОДИ И ТРАНСФЕРИ 2 663,0 1 118,5 3 153,9 3 363,1 3 458,4 % от БВП 3,0% 1,3% 3,4% 3,5% 3,4% Разходи 3 700,6 2 156,0 4 422,8 4 818,8 4 822,9 Трансфер от/за държавния бюджет (нето) 1 037,5 1 037,5 1 268,9 1 455,7 1 364,5 БЮДЖЕТНО САЛДО (+/-) -150,6 1 384,8 -541,2 -279,0 -127,6 % от БВП -0,2% 1,6% -0,6% -0,3% -0,1% ФИНАНСИРАНЕ (+/-) 150,6 -1 384,8 541,2 279,0 127,6 % от БВП 0,2% -1,6% 0,6% 0,3% 0,1% 11 В таблицата са включени сметки за средства от ЕС на: ДФ „Земеделие“, Национален фонд и Другите сметки за средства от ЕС и средства по други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от ЕС.

33

II. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

И през следващия тригодишен период приоритет за страната ни остава успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми на ЕС, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика.

Въздействието върху бюджета за периода 2016-2019 г. от финансовите взаимоотношения с ЕС е представено в Табл. II-6.

4. СРАВНЕНИЕ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ПО ПРОГНОЗАТА НА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ Настоящата съпоставка е между есенната прогноза на МФ за сектор „Държавно управление“ за 2016 и 2017 г. и последната фискална прогноза на Европейската комисия от пролетта на тази година. Следва да се имат предвид различните бази и измененията в макроикономическиите сценарии, които обуславят и различия в основните фискални резултати. Като цяло прогнозите на ЕК са по-консервативни и до голяма степен се базират на сценарий без съществено изменение в политиките, което до известна степен обяснява различията.

4.1. СРАВНЕНИЕ НА ПРОГНОЗАТА НА МФ С ПРОГНОЗАТА НА ЕК ЗА

2016 Г.

Фискалната позицията в есенната прогноза на МФ е в рамките на допустимите граници, включително и във връзка с изискванията на Пакта за стабилност и растеж. За 2016 г. се наблюдава подобрение на прогнозата за дефицита, който намалява до 0,8% от БВП, при прогноза на ЕК от 2% от БВП. Това подобрение се дължи основно на спестявания в разходната част на бюджета.

Разходна част С най-голям принос са капиталовите разходи (бруто образуване на основен капитал и други капиталови разходи), които са с около 1 млрд. лв. по-ниски от пролетната прогноза на ЕК. Това се дължи на очакваното по-ниско усвояване на европейски средства в началото на новия програмен период. Капиталовите разходи за 2016 г. все още не успяват да достигнат нивата, регистрирани към края на предходния програмен период.

На второ място по значение за по-ниския дефицит спрямо пролетната прогноза на ЕК са по-ниските разходи за субсидии, което се дължи на очакваните по-високи разходи за външни бенефициенти, финансирани с европейски средства, които се третират като 12 трансфер извън сектор „Държавно управление“ .

12 Разходите за субсидии, предоставени на предприятия в сектор „Държавно управление“ са отразени в прогнозата на МФ огледално в приходите от продажби на стоки, продукция и услуги (други приходи, вкл. приходи от продажби), без това да дава отражение върху дефицита.

34

ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА И ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. II.

Следва да се има предвид, че част от различията с прогнозите на ЕК се дължат и на специфичните изисквания за нетиране и консолидиране на разходите за субсидии за сектор „Държавно управление“, които са отразени в прогнозите на МФ.

При разходите за компенсация на наетите лица също се наблюдава спад спрямо пролетната прогноза на ЕК, който се дължи на провежданата политика за задържане на разходите за персонал на номиналните им нива от предходната година.

Приходна част Различията спрямо прогнозата на ЕК при данъчните приходи се дължат на по-доброто очаквано изпълнение и при косвените и при преките данъци, както и при приходите от социално-осигурителни вноски. Положителен ефект оказват по-добрите макроикономически показатели в сравнение с пролетната прогноза, въведените дискреционни приходни мерки и повишаването на данъчната събираемост. Прогнозата на МФ за 2016 г. за неданъчните приходи е по-ниска в сравнение с пролетната прогноза на ЕК поради очакваните по-ниски капиталови трансфери, приходи от продажби и други неданъчни приходи.

4.2. СРАВНЕНИЕ НА ПРОГНОЗАТА НА МФ С ПРОГНОЗАТА НА ЕК ЗА

2017 Г.

Прогнозата за дефицита за 2017 г. на МФ е 0,7% от БВП, което е подобрение с 0,9 пр.п.

спрямо прогнозата на ЕК. По-ниският дефицит в прогнозата на МФ се дължи на подобрение както от страна на приходите, така и от страна на разходите.

Приходна част Прогнозата за общите приходи е с около 600 млн. лв. по-висока от прогнозата на ЕК, като при текущите приходи прогнозата на МФ е по-висока с около 800 млн. лв., а при получените капиталови трансфери с около 200 млн. лв. по-ниска. Един от факторите за по-добрата прогноза на МФ е по-високото очаквано изпълнение на данъчно- осигурителните приходи за 2016 г., което се явява база за прогнозата през 2017 г. Също така прогнозите за заетостта бяха ревизирани нагоре, а коефициентът на безработица показва подобрение от 0,7 процентни пункта спрямо прогнозите на МФ за 2017 г. през пролетта. Значително нарастване има и поради предвидените дискреционни приходни мерки – нарастване на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ на ДОО, нарастване на минималната работна заплата, увеличаване на акциза за цигарите. Прогнозата за неданъчните приходи е по-консервативна спрямо пролетната прогноза на ЕК.

Разходна част Прогнозата за общите разходи на МФ е по-ниска в сравнение с тази на ЕК. По-високи разходи спрямо прогнозата на ЕК се наблюдават само при разходите за издръжка и при социалните плащания (разходи за пенсии). Прогнозата за разходите за издръжка на сектор „Държавно управление“ за 2017 г. е съобразена с очакваното изпълнение за

2016 г. и отразява очакванията за увеличаване на разходите за междинно потребление по КФП, увеличение на разходите за издръжка по европейските проекти и увеличение на разходите за материали и външни услуги на държавните предприятия, включени в сектора. Повишението при социалните разходи е основно поради промяна на параметрите на пенсионната политика и възприетия нов подход за осъвременяването на пенсиите.

35

II. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

Няма съществени различия в прогнозата на МФ и на ЕК по отношение на разходите за заплати и осигурителни вноски през 2017 г.

Прогнозите за разходите за лихви са по-ниски в сравнение с тези на ЕК поради сравнително по-ниската тежест на дълга, свързано с водената фискална политика за ограничаване на дълговото финансиране.

Прогнозите за разходите за брутообразуване на основен капитал на МФ за 2017 г. са по-консервативни от тези в пролетната прогноза на ЕК основно поради очакванията за по-слабо усвояване на средства по европейски проекти. Тези очаквания са в синхрон с по-слабото изпълнение на показателя получени капиталови трансфери.

Табл. II-7: Сравнение на бюджетната прогноза на МФ с прогнозата на ЕК, Отчетни Показатели данни МФ ЕК МФ ЕК (млрд. лв.) 2015 2016 2017

1. Данъци върху производството и вноса 13,4 14,3 13,9 14,8 14,4

2. Текущи данъци върху доходите, богатството 4,8 5,0 4,9 5,3 5,0 и др.

3. Социално-осигурителни вноски 7,0 7,3 7,2 8,0 7,7

4. Други приходи, вкл. приходи от продажби 4,3 4,6 5,4 5,1 5,3

5. Общо текущи приходи 29,4 31,2 31,3 33,2 32,4

6. Компенсация на наетите лица 8,0 8,0 8,3 8,5 8,5

7. Междинно потребление 5,0 4,8 4,7 5,3 4,8

8. Социални трансфери в натура 1,7 2,1 2,1 2,2 2,4

9. Социални трансфери без тези в натура 10,6 11,0 10,9 11,3 11,2

10. Лихвени разходи 0,8 0,8 0,9 0,8 0,9

11. Субсидии 1,1 0,7 1,2 0,9 1,2

12. Други текущи плащания 1,8 1,5 1,3 1,4 1,4

13. Общо текущи разходи 29,0 28,9 29,4 30,4 30,4

14. Брутни спестявания (5-13) 0,4 2,3 2,0 2,7 2,0

15. Капиталови трансфери, получени 3,5 1,0 1,3 1,4 1,5

16. Бруто образуване на основен капитал 5,4 3,5 4,5 4,2 4,5

17. Други капиталови разходи 0,3 0,4 0,5 0,5 0,6

18. Общо приходи (% от БВП) 38,2% 36,2% 38,9% 37,4% 37,2%

19. Общо разходи (% от БВП) 40,2% 37,0% 37,0% 38,1% 38,7%

20. Общ баланс (% от БВП) -2,1% -0,8% -2,0% -0,7% -1,6% Източник: ЕК, МФ, НСИ

5. ДИСКРЕЦИОННИ МЕРКИ И ФИСКАЛНИ ЕФЕКТИ НА НАЧИСЛЕНА ОСНОВА Дискреционните мерки са всички мерки и действия на правителството, които имат въздействие върху бюджетните параметри и основните фискални показатели. Като цяло мерките от страна на приходите и разходите водят до увеличаването или до намаляването на съответния приходен или разходен бюджетен показател и оттам въздействат пряко върху бюджетния баланс за съответната година и в средносрочен план.

36

ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА И ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. II.

Докато пролетната прогноза на МФ представляваше изходно ниво за фискалното планиране, на този етап са взети предвид измененията в икономическия сценарий спрямо предходната прогноза, тъй като те пораждат различни фискални резултати.

Важно е да се има предвид влиянието, което алтернативните сценарии за икономическия растеж могат да имат върху фискалните прогнози – съществени изменения в макроикономическата прогноза могат да имат значителни въздействия върху бюджетния баланс и необходимите дискреционни мерки за постигането му.

Точността на макроикономическите и фискалните прогнози е податлива на грешки, когато тези прогнози се простират по-далеч в бъдещето, поради това измененията в 2018-2019 г. са по-съществени.

Приходните мерки за 2017 г., планирани на начислена основа, възлизат на 651,1 млн.

лв., а разходните възлизат на 559,1 млн. лв., включително допълнително поетите фискални мерки, спрямо предвидените в пролетната прогноза 474,8 млн. лв. приходни мерки и 240,2 млн. лв. разходни мерки.

Приходните и разходните мерки са оценени спрямо очакваното изпълнение за 2016 г. и са съобразени с методологията и изискванията на ЕК. Също така, съгласно изискване на Директива 2011/85 на ЕК, член 9 (2) (b) средносрочните бюджетни рамки на държавите-членки следва да включват процедури за установяването на „прогнози за всички основни разходни и приходни пера на сектор „Държавно управление“ за съответната бюджетна година и за годините след нея, на базата на непроменени политики и поради тази причина оценката на дискреционните мерки на правителството е от съществено значение. По този начин се гарантира, че избраният фискален сценарий може да бъде оценен както по отношение на влиянието на макроикономическите променливи, така и по отношение на дискреционните изменения в политиката на правителството.

За периода 2017-2019 г. основните дискреционни мерки от страна на приходите са свързани с изменение в акцизните ставки върху цигарите, както и положителен ефект от увеличението на акцизите върху приходите от ДДС. Очакваният общ ефект от тях е в размер на 84 млн. лв. за 2017 г. и 132 млн. лв. за 2018 г. Значителен положителен ефект в размер на 501,4 млн. лв. за 2017 г. и 249,7 млн. лв. за 2018 г. се очаква от изменение в политиката по социално осигуряване (нарастване на осигурителни вноски, изменение на минималния осигурителен доход и увеличаване на частта, върху която държавата внася здравни вноски и промяна в параметрите на пенсионната политика).

Предвидени са допълнителни мерки в приходната страна на бюджета за 2018 г., свързани с въвеждане на модел на смесена система за ТОЛ такса за тежкотоварни моторни превозни средства и електронна винетка за леки моторни превозни средства и предоставяне на европейски услуги за електронно таксуване.

Табл. II-8: Дискреционни приходни мерки, на начислена основа, млн. лв.

Приходни мерки 2017 2018 2019 ТОЛ такса и електронна винетка и предоставяне на европейски 200,0 услуги за електронно таксуване Данъчни облекчения -0,6 Изменение на акциз (цигари) 84,0 132,0 Изменение на минималния осигурителен доход 94,5 37,9 37,5 Изменение на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на ДОО 394,9 199,8 Изменение на параметрите на политиката по дивидентите 12,8 37

II. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

Приходни мерки 2017 2018 2019 Ограничаване обхвата на необлагаемите доходи от парични и 1,5 предметни печалби, получени от участие в игри Принудително събиране на просрочени задължения 43,0 32,0 22,0 Приходи от въвеждане на местен данък върху таксиметров превоз на 9,0 пътници Промяна на параметрите на пенсионната политика 12,0 12,0 12,0 (изискуем осигурителен стаж, възраст, формула) Общо: 651,1 613,7 71,5 От страна на разходите основните дискреционни мерки за периода 2017-2019 г. са свързани с предвижданото през 2018 г. изграждане на нова инфраструктура по въвеждане на модел на смесена система за ТОЛ такса за тежкотоварни моторни превозни средства и електронна винетка за леки моторни превозни средства, изменения в стандартите за финансиране на образованието и политиката в областта на образованието и науката, изменения в пенсионната политика с общ ефект от 273 млн.

лв. за 2017 г. и 323 млн. лв. за 2018 г. Ефект върху държавните разходи се поражда и от увеличението на минималната работна заплата и увеличението на осигурителните вноски (в т.ч. и по бюджетите на общините).

Очаква се икономическото въздействие на разходните мерки в Бюджет 2017 да стимулира съвкупното търсене и съответно да повиши заетостта в някои отрасли, в сравнение със сценария без действието на тези мерки.

Табл. II-9: Дискреционни разходни мерки, на начислена основа, млн. лв.

Разходни мерки 2017 2018 2019 Изграждане на инфраструктура във връзка с въвеждане на модел на смесена система за ТОЛ такса за тежкотоварни моторни превозни 200,0 средства и електронна винетка за леки моторни превозни средства Изменение в единните разходни стандарти 164,8 Промяна в параметрите за изчисляване на парично обезщетение/ 61,8 парична помощ Изменение на максималния размер на пенсия - ефект от 20,0 увеличението през текущата година Национални програми за развитие на образованието 14,5 Осигуряване на летателната годност на самолети МиГ-29 31,0 26,0 26,0 Промяна на параметрите на пенсионната политика (изискуем 273,0 323,0 364,0 осигурителен стаж, възраст, формула) Стратегията за насърчаване на научните изследвания 14,0 Общо 559,1 549,0 410,0 Ефектите от приходните и разходните дискреционни мерки върху показателите на сектор „Държавно управление“ за 2017 г. показват превес на мерките върху приходите в сравнение с разходите, което до голяма степен обяснява консолидацията на дефицита на сектора от 0,1 пр.п. от БВП. За 2018 г. приходните мерки също показват слаб превес.

Следва да се има предвид, че мерките в областта на социално осигурителните вноски в приходната част са обвързани с увеличение на социалните трансфери без тези в натура (държавата едновременно събира по-високи приходи от вноски и се задължава да 38

ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА И ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. II.

изплаща по-високи пенсии). Същото се отнася и до мерките от повишаване на минималната работна заплата и други мерки в компенсацията на наетите лица, които имат ефект върху приходите от данъци. На този етап, при използването на пролетната прогноза като основа за целите на планирането, новите бюджетните мерки ще подпомогнат свиването на бюджетния дефицит до 0,7% от БВП. през 2017 г. и постепенно до достигане на излишък от 0,1% от БВП през 2019 г.

Табл. II-10: Сравнение на приходи и разходи на сектор „Държавно управление“ при непроменени политики за периода 2017-2019 г. и с включени дискреционни приходни и разходни мерки на правителството Показатели 2017 2018 2019 Базисен Базисен Базисен млн.лв. сценарий Прогноза сценарий Прогноза сценарий Прогноза

1. Данъци върху

14 681,9 14 808,9 15 161,8 15 325,8 15 873,4 15 895,4 производството и вноса

2. Текущи данъци върху

5 297,0 5 299,4 5 572,8 5 564,5 5 859,1 5 859,1 доходите, богатството и др.

3. Социално-осигурителни

7 458,6 7 967,5 8 081,7 8 339,7 8 528,0 8 577,5 вноски

4. Други приходи, вкл. приходи

5 097,3 5 110,1 4 707,8 4 907,8 4 973,0 4 973,0 от продажби

5. Общо текущи приходи 32 534,8 33 185,9 33 524,1 34 137,8 35 233,6 35 305,1

6. Компенсация на наетите

8 410,8 8 545,1 8 555,9 8 555,9 8 562,8 8 562,8 лица

7. Междинно потребление 5 255,0 5 309,5 5 264,9 5 264,9 5 269,3 5 269,3

8. Социални трансфери в

2 182,4 2 185,4 2 284,2 2 284,2 2 399,1 2 399,1 натура

9. Социални трансфери без

10 934,2 11 269,0 11 307,9 11 630,9 11 670,9 12 054,9 тези в натура

10. Лихвени разходи 773,8 773,8 751,7 751,7 763,1 763,1

11. Субсидии 934,6 934,6 944,6 944,6 974,8 974,8

12. Други текущи плащания 1 426,2 1 427,7 1 546,9 1 546,9 1 611,7 1 611,7

13. Общо текущи разходи 29 917,0 30 445,1 30 656,0 30 979,0 31 251,7 31 635,7

14. Брутни спестявания (5-13) 2 617,8 2 740,8 2 868,1 3 158,8 3 981,9 3 669,4

15. Капиталови трансфери,

1 350,9 1 350,9 1 360,6 1 360,6 1 318,4 1 318,4 получени

16. Бруто образуване на

4 213,2 4 244,2 4 068,2 4 294,2 4 355,8 4 381,8 основен капитал

17. Други капиталови 487,2 487,2 523,7 523,7 505,9 505,9 разходи 39

Част III.

Приоритети на политиките и основни допускания за периода 2017-2019 г.

1. ПОЛИТИКИ В ПРИХОДИТЕ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г.

Сред основните приоритети на провежданата от Министерството на финансите данъчно-осигурителна политика през периода 2017-2019 г. са постигането на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план, осигуряването на необходимия финансов ресурс за изпълнение на фискалната политика на правителството, както и подобряване на бизнес средата, с цел стимулиране на икономическия растеж и заетостта.

Основна цел през периода е провеждането на политика, насочена към повишаване на бюджетните приходи и намаляване на дела на сенчестата икономика. Следва се политика на запазване на ниските нива на данъчно облагане при преките данъци и прехвърляне на данъчната тежест от преките към косвените данъци. Постигането на целта за изпълнение на бюджетните приходи е свързана с поддържане на устойчиво ниво на приходите при запазване на тежестта на данъчното облагане и очакван положителен ефект от засилените действия при администриране на приходите.

Друга стратегическа цел на провежданата от правителството данъчна политика е борбата с данъчните измами и укриването на данъци, както и намаляването на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.

Посочените приоритети на данъчната политика кореспондират с направените от Съвета през последните три години (2014-2016 г.) специфични препоръки към България, а именно:

• повишаване на събираемостта на данъците и намаляване на размера на сенчестата икономика, включително недекларирания труд;

• намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.

За изпълнение на целите са предприети както действия за законови промени, така и действия на приходните администрации в областта на събирането и контрола. За повишаване на бюджетните приходи и изсветляване на сенчестата икономика са направени промени в данъчните закони, свързани с регистрирането и отчитането на извършваните на територията на страната сделки, както и по отношение на предаването на данни от средствата за измерване и контрол по електронен път до приходните агенции и обмена на информация между тях. Приети са изменения в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), с които се въведе нов механизъм за контрол, превенция и борба с данъчните измами в търговията с течни горива. Промените целят осъществяването на ефективен контрол и коректно определяне на задълженията за данъци. По отношение на втория приоритет за намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите, са постигнати резултати от измененията в 41

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

данъчните закони, свързани с отпадане на задължения или увеличаване на периода за деклариране, разширяване на възможностите за предоставяне на услуги по електронен път, съкращаване на срокове за извършване на услуги от приходните агенции.

Сред приоритетите за периода 2017-2019 г. е и достигане на минималните нива на акцизните ставки в ЕС в съответствие с договорения преходен период.

С присъединяването на Република България през 2016 г. към приобщаващата рамка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие през прогнозния период предстои въвеждане на мерките по проекта за „Свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби“ (Base Erosion and Profit Shifting – BEPS).

Предприети са редица мерки за повишаване на събираемостта на данъчните приходи, администрирани от НАП и Агенция „Митници“, както и такива, предотвратяващи възможностите за избягване от данъчно облагане и мерки срещу сивия сектор и контрабандата.

Прогнозните приходи за периода 2017-2019 г. са базирани на основни макроикономически показатели (ръст на БВП, крайно потребление, внос, ръст на заетостта, номинален ръст на компенсациите на наетите лица, инвестиции и други), а също така и на предприетите мерки от страна на приходните агенции за подобряване на събираемостта.

13 Граф. III-1: Структура на приходите по КФП в % за периода 2016-2019 г.

7,7% 7,5% 8,5% 8,9% Помощи и дарения 12,3% 13,4% 11,5% 11,2% 21,9% 22,4% 22,8% 22,5% Неданъчни приходи Приходи на социалното и здравното осигуряване 58,2% 56,7% 57,2% 57,4% Данъчни приходи

2016 оч. изпълн. 2017 п 2018 п 2019 п Рисковете за изпълнението на прогнозираните приходи за периода са свързани с евентуални отклонения от прогнозните макроикономически показатели, използвани в процеса на прогнозиране на приходите за периода 2017-2019 година. Съществуват също и рискове, свързани с вътрешната и външна политико-икономическа среда. Те се отнасят до процесите в икономиките на основните външно-търговски партньори на 13 Използваните в някои от графиките и таблиците в доклада съкращения към годините за периода 2016-

2019 г. са със следното значение:

- 2016 п – програма за 2016 г.;

- 2016 оч.изпълн. – очаквано изпълнение за 2016 г.;

- 2017 п – проект за 2017 г.;

- 2018 п – прогноза за 2018 г.;

- 2019 п – прогноза за 2019 г.

42

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. III.

България, а също така и до факторите, оказващи влияние върху цената на петрола и валутните курсове, крайното вътрешно потребление и други.

1.1. ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА Данъчната политика през периода 2017-2019 г. ще бъде ориентирана към утвърждаване на ефективна данъчна система, предоставяща макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план.

Прогнозите за данъчните приходи за 2017 г. са изготвени в съответствие с приоритетите в данъчната политика и промените в данъчното законодателство, структурирани както следва:

1.1.1 Повишаване на бюджетните приходи и борба с данъчните измами Повишаването на бюджетните приходи е един от основните приоритети на правителството. За изпълнението на приоритета се предприемат както законодателни и административни мерки, така и мерки за междуинституционално сътрудничество и координация и ефективен обмен на информация. Мерките за повишаване на събираемостта на приходите включват дейности по подобряване на спазването на законодателството, превенция и противодействие на данъчните измами и отклонението от данъчно облагане.

- Сформиране на Група за наблюдение изпълнението на Единната национална стратегия (ЕНС) за повишаване на събираемостта на данъците, справяне със сенчестата икономика и намаляване на разходите за спазване на законодателството 2015-2017, приета с РМС № 806 от 2015 г.

и изготвяне на годишни доклади за изпълнението на ЕНС Във връзка с мярка 1.4 от Плана за действие към ЕНС 2015-2017, свързана с усъвършенстване на нормативната уредба и повишаване ефективността на контрола по отношение укриването на продажби, е разработен проект на Закон за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти, който да замени Наредба № Н-18 от

2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Във връзка с изпълнение на мярка 1.3. от Плана за действие към ЕНС относно разширяване на обхвата и усъвършенстване на механизма за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, е изготвена Наредба за изменение на Наредба № Н-2 от 2014 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България и изискванията към фискалните контролни пунктове (ДВ, бр. 13 от 2016 г.).

- Продължаване прилагането на механизма за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури С Директива 2013/43/ЕС на Съвета от 22 юли 2013 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на незадължително и временно прилагане на механизма за обратно начисляване във връзка с доставки на някои стоки и услуги, при които съществува риск от измами, са приети промени в член 199а, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, съгласно които държавите членки могат да предвидят до 31 декември 2018 г. и за 43

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

минимален срок от две години лицето – платец на ДДС – да е данъчнозадълженото лице, за което се извършват определени доставки, като обхватът на доставките е разширен и в него са включени доставки на зърнени храни и индустриални култури, в т.ч. маслодайни семена и захарно цвекло, които обикновено не се използват в непреработен вид за крайно потребление (член 199а, параграф 1, буква „и“ от директивата). В тази връзка е удължен срока за прилагане на механизма за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури в максимално допустимия времеви обхват съгласно разпоредбата на член 199а от ДДС Директивата –

31 декември 2018 г.

Въведеният механизъм за обратно начисляване на ДДС от една страна е ефективен инструмент за предотвратяване на организираните ДДС измами със зърнени и технически култури с участието на несъществуващи икономически оператори (липсващи търговци), а от друга страна води до намаляване на нелоялната конкуренция, тъй като се ограничава възможността нелоялните икономически оператори да получават данъчно предимство от укриването и невнасянето на ДДС.

Механизмът представлява и предпазна мярка за коректните икономически оператори от случайни сделки с некоректни доставчици, участващи в схеми за данъчни измами.

Досегашният опит показва, че механизмът за обратно начисляване на ДДС представлява ефективен инструмент за противодействие и борба с данъчните измами с ДДС за определени категории стоки. След въвеждането на механизма на обратно начисляване на ДДС в краткосрочен план се наблюдава значителен и траен спад на нивото на данъчните измами с ДДС при доставките на зърнени и технически култури.

- Промени, свързани с Директива 2006/112/ЕО, относно общата система на ДДС и в резултат на констатирани несъответствия с правото на ЕС и хармонизиране на националното с европейското законодателство, с цел единното прилагане, при съобразяване с практиката на Съда на ЕС Предлага се изменение в ЗДДС за постигане на съответствие с Директива 2006/112/ЕО по отношение определянето на размера на начисления данък с правото на приспадане на данъчен кредит във връзка с придобиване и изграждане на недвижими имоти, които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративно подоходно облагане, които регистрираните по ЗДДС лица възнамеряват да включат в стопанските си активи и да използват смесено както за осъществяване на независима икономическа дейност, така и за цели, различни от независимата си икономическа дейност (в т.ч. за лични цели). Предвижда се в тези случаи регистрираните лица да приспадат данъчен кредит само пропорционално на степента на използване на съответния недвижим имот за извършване на независима икономическа дейност. Режимът на това т.н.

„пропорционално приспадане“ е предвиден в разпоредбата на член 168а от Директива 2006/112/ЕО. В случаите на пропорционално приспадане лицата ще прилагат коефициента за частично приспадане на данъчен кредит към размера на начисления данък с правото на приспадане, ако независимата им икономическата дейност се състои, както от доставки, за които правото на приспадане на данъчен кредит е налице, така и от доставки или дейности, за които това право не е налице (например в случаи на осъществяване на освободена доставка на сграда или отнемане на имот в полза на държавата).

Във връзка с решения на Съда на ЕС се постановява, че на термина „пътуващо лице“ следва да се придава по-широк смисъл от този на крайния потребител, като се подчертава, че подходът, основан на понятието за клиент, може най-добре да постигне посочените две цели, като позволи на туристическите агенти (в смисъл туроператори) 44

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. III.

да се ползват от опростените правила, независимо от вида клиенти, на които предоставят услугите си и по този начин се допринася за равномерното разпределение на приходите между държавите членки. В решенията си Съдът на ЕС е постановил, че разпоредбите от Директивата за ДДС следва да се тълкуват при следване на подхода, основан на понятието за клиент. В тази връзка и с оглед повишаване на конкурентоспособността на българските туроператори в законопроекта се предвижда режимът да се прилага по отношение на доставките на обща туристическа услуга от туроператор към всяко лице, в т.ч. към друг туроператор или към туристически агент, когато действат от свое име и за своя сметка.

Предлагат се разпоредби, които уреждат облагането с ДДС на дейността на неперсонифицираните дружества. Предвижда се внасянето на стока или услуга от съдружник за постигане общата цел по договор за създаване на неперсонифицирано дружество да не се счита за доставка на стока или услуга за целите на ЗДДС. Предлага се също задължителна регистрация на неперсонифицирано дружество, в което са внесени стоки или услуги от съдружник, регистрирано по ЗДДС лице.

- Усъвършенстване на контрола върху доставките и движението на течни горива Извършена е промяна в Закона за данък върху добавената стойност (изм., ДВ, бр. 58 от

2016 г., доп., бр. 60 от 2016 г.), насочена към предотвратяване на възможностите за данъчни измами с горива. Приет е нов механизъм при осъществяване на търговия с течни горива, съгласно който лицата, извършващи облагаеми доставки или вътреобщностни придобивания на течни горива с данъчна основа над 25 хил. лв.

предоставят обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Размерът на обезпечението е 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за предходния данъчен период, но не по-малко от 50 хил. лева.

Когато лицето не е извършвало облагаеми доставки, вътреобщностно придобиване или не е освобождавало течни горива за потребление по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове с обща стойност над 25 хил. лв. в предходния данъчен период, размерът на обезпечението се определя върху прогнозната средномесечна данъчна основа на облагаемите доставки или придобиванията на течни горива или стойността на освободените за потребление течни горива, изчислена на базата на 12 месеца, но не по-малко от 50 хил. лева.

Националната агенция за приходите създава и поддържа електронен публичен регистър, част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в който се вписват идентификационни данни за лицата, предоставили обезпечение, размерът на обезпечението и срокът на действие на обезпечението, датата на вписване и датата на заличаване.

- Поетапно увеличаване на акцизната ставка на цигарите и времеви график Прието е поетапно увеличаване на акцизната ставка на цигарите и времеви график за достигане на минималните нива на облагане от 90 евро за 1000 къса до 31 декември

2017 година.

За 2017 г. се предлага специфичният акциз да бъде 101 лв. за 1000 къса, като едновременно с това пропорционалният акциз да бъде 27% от продажната цена за 45

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

2017 г. и 28% от продажната цена за 2018 г., за достигане на минималните нива на облагане за ЕС до 01.01.2018 г.

Размерът на акциза не трябва да е по-малък от:

• 168 лв. за 1000 къса от 1 януари 2017 г.;

• 177 лв. за 1000 къса от 1 януари 2018 г.

- Регламентиране на разносната търговия или продажба на тютюневи изделия без предварителна заявка Предложена е нова разпоредба в Закона за акцизите и данъчните складове, съгласно която идентификационните данни на транспортните средства да се вписват в разрешителното за търговия с тютюневи изделия в случаите на разносна търговия или продажба на тютюневи изделия без предварителна заявка. Промяната е във връзка с наложената вече практика търговците (основно на едро) да дистрибутират тютюневите изделия чрез превозни средства, от които се извършва реална продажба (в същите е въведено в експлоатация фискално устройство).

- Засилване на контрола върху транспортните средства и съдовете за транспортиране Предложено е допълнение в Закона за акцизите и данъчните складове, с което се регламентира, че лицата, собственици или ползватели на транспортните средства и съдовете за транспортиране, са длъжни да използват глобалната система за позициониране и средствата за измерване и контрол по предназначение в работния им обхват, като осигуряват и следят за тяхната техническа изправност, правилна употреба и непрекъснато предаване на данни към доставчик на GPS услуги. При неизпълнение на изискванията сертификатът за одобрен съд за транспортиране се прекратява на датата, на която митническите органи са установили съответните факти и обстоятелства. Предвид реалната възможност за нанасяне на щета за бюджета и стимулиране на „сивия“ сектор, се предвижда незабавно прекратяване на сертификата за одобрен съд от датата на извършената от митническите органи проверка. По този начин ще се ограничат възможностите за фиктивни доставки на енергийни продукти, които към този момент не могат да бъдат предотвратени своевременно (необходимо е наличието на образувано административнонаказателно производство).

- Ограничаване на възможностите за отклонение от данъчно облагане при извършване на непарични вноски в търговски дружества Съгласно действащото законодателство при извършването на непарични вноски в търговски дружества не се определя данък. Данък се дължи само при продажба или замяна на придобитите по този начин акции и дялове. При сега действащия ред на облагане има възможности за отклонение от данъчно облагане.

В тази връзка е предложена промяна по отношение формиране на облагаемия доход в случаите на продажба/замяна на дялове акции, които са придобити чрез апорт като се въвежда специален ред за определяне на цената на придобиване и това е цената на придобиване на имуществото, което първоначално е било предмет на непарична вноска, доколкото към този момент доходите от продажбата/замяната на това имущество биха били облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ.

От друга страна е предложена промяна, в съответствие с която апортната вноска се приравнява на придобиване на доход в случаите на намаляване на капитала на 46

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. III.

дружеството и изплащане на доход на съдружника вследствие на продажба на апортирано имущество. Данъчното третиране отново ще се съобрази с това дали към момента на извършване на непаричната вноска доходът от продажбата на това имущество би бил облагаем или необлагаем по смисъла на ЗДДФЛ.

- Ограничаване на отстъпката от данъка по ЗДДФЛ за лицата, които подадат годишната данъчна декларация за 2016 г. до 31 март 2017 г. по електронен път Отстъпката е ограничена до 1000 лева. Липсата на максимален праг за размера на отстъпката предоставя възможност за определен кръг данъчно задължени лица да намаляват значителни суми от дължимия данък.

- Промени, свързани с освободените от облагане доходи от печалби и награди Предложените промени са свързани с прилагането на действащата разпоредба от ЗДДФЛ за необлагане на паричните и предметни печалби, получени от участие в игри, които не са хазартни по смисъла на Закона за хазарта, при които печалбата се определя на случаен принцип. Към настоящия момент в обхвата на посочената разпоредба от ЗДДФЛ биха могли да попаднат значителни по своя размер печалби, които са освободени от облагане. От друга страна игрите, посочени в тази разпоредба, не са хазартни и не подлежат на регулиране по реда на Закона за хазарта. С предложената нова редакция се предвижда освободени от облагане да бъдат само наградите от развлекателни автомати по смисъла на Закона за хазарта или съгласно законодателството на друга държава членка. В останалите случаи доходите от игри, които не са хазартни по смисъла на Закона за хазарта или по смисъла на законодателството на държава-членка на ЕС или ЕИП, ще се третират като облагаем доход за физическите лица.

Предлага се да бъдат освободени от облагане ученическите награди (от олимпиади и други подобни състезания и конкурси), които съгласно действащия към момента закон подлежат на облагане.

- Въвеждане на данъчно облекчение за извършени безкасови плащания Предлага се въвеждане на облекчение за физическите лица по ЗДДФЛ, които при извършването на разходите си използват безкасови плащания. С направеното предложение се дава възможност да се ползва данъчно облекчение в размер на 1 на сто от дължимия за годината данък върху общата годишна данъчна основа, но не повече от

500 лв., в случаите в които 80 или над 80 на сто от доходите, които следва да са получени по банков път, са използвани от лицето за направени през годината разходи, платени по банков път.

С въвеждането на тази мярка физическите лица ще бъдат стимулирани да използват безкасови плащания, което от своя страна ще спомогне за повишаване на отчитането на оборотите на търговците, при които са извършени разходите от физическите лица.

- Ограничаване на размера на плащанията в брой Предлага се нормативно регламентираният праг за ограничение на плащания в брой в страната да бъде намален от 10 000 лв. на 5 000 лв., като мярка за ограничаване на сивата икономика. Предлаганото допълнително ограничаване на плащанията в брой чрез промяна в Закона за ограничаване на плащанията в брой е в съответствие с 47

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

наложилата се практика в държавите членки на Европейския съюз, където прагът за ограничаване на плащанията в брой е в диапазон от 2 000 до 3 000 евро.

Мярката ще стимулира текущото отразяване на паричните потоци чрез първични счетоводни документи и ще способства за минимизиране на разплащанията в брой по сделки между лицата, участници в стопанския оборот.

1.1.2 Подобряване на бизнес средата и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите

- Намаляване на разходите за спазване на Закона за корпоративното подоходно облагане Предлага се декларациите по образец по ЗКПО да се подават задължително по електронен път с електронен подпис. Едновременно с това е предвидена преходна разпоредба, съгласно която декларациите по образец, за които задължението за подаване възниква след 1 януари 2017 г., да се подават по електронен път. Целта на направеното предложение е облекчаване на процеса на попълване и подаване на декларациите от страна на задължените лица, както и разходите по обработка на информацията за приходната администрация.

При подаване на данъчни декларации по електронен път се прави автоматична връзка с вътрешни информационни масиви на НАП, извършват се проверки и верификация на попълнените данни. При наличие на неточност се визуализира списък с грешки, което позволява декларацията да се попълва лесно и бързо, а дължимият данък се изчислява без аритметични грешки.

Във връзка с направеното предложение е предвидено отпадне на предвидената в закона отстъпка от данъка за електронно подаване на декларацията.

- Промяна в реда за коригиране на счетоводни и други грешки, свързани със задълженията по ЗКПО Предложена е промяна в реда за коригиране на счетоводни и други грешки, свързани с минали години, с която се предвижда възможност след изтичане на законоустановения срок за подаване на годишната данъчна декларация, подателят да има право еднократно в срок до 30 септември на текущата година да направи промени, свързани с декларирания данъчен финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за предходната година, чрез подаване на нова декларация.

Направеното предложение цели облекчаване на механизма за корекции при следните случаи:

• при извършен независим финансов одит, докладът може да се предостави на предприятието след крайния срок за подаване на годишната данъчна декларация, в резултат на което е възможно да се промени счетоводният финансов резултат, който е база за определяне на данъчния финансов резултат;

• за улесняване прилагането на облекченията, предвидени в ЗКПО и Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) за обложени в чужбина печалби и доходи. Често поради обективни причини данъчно задължените лица получават документи, доказващи правото им на облекчение, след срока 48

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. III.

за подаване на годишната данъчна декларация за облагане с корпоративен данък.

- Намаляване административната тежест и разходите за лицата, свързани с доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък Предложена е промяна доходите по чл. 38 от ЗДДФЛ, придобити от местни физически лица от източници в чужбина, да се облагат и декларират само годишно, като дължимият данък се определя в годишната данъчна декларация и се внася в срок до 30 април на следващата година. Целта на предложението е значително намаляване на административната тежест и разходите за лицата, свързани с процеса на деклариране и внасяне на дължимия данък за тези доходи и насърчаване на доброволното внасяне на окончателния данък.

Съгласно действащото законодателство местните физически лица, които са придобили доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на чл. 38 от ЗДДФЛ от източници в чужбина, са задължени да декларират и внасят данък през годината – в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода, и впоследствие да декларират данъка и дохода в годишната данъчна декларация.

Съществуващият механизъм създава много затруднения на местните физически лица, особено когато обект на облагане са доходите от лихви по банкови сметки в чужбина. В тези случаи през течение на годината едно физическо лице може да е необходимо да подаде четири декларации (за всяко от четирите тримесечия, през които са придобити доходите от лихви по банкови сметки) и да внесе дължимия окончателен данък за съответното тримесечие, т.е. също четири пъти годишно, без оглед на неговия размер.

- Облекчаване и оптимизиране на процеса по деклариране на избрания ред на облагане от земеделските стопани С цел предотвратяване възможностите за необлагане с данък на доходи на земеделски стопани в случаите на преминаване от облагане с данък като ЕТ към общия ред на облагане е допълнена съответната разпоредба на ЗДДФЛ.

Процесът по деклариране на избрания ред на облагане от земеделските стопани е облекчен и оптимизиран по отношение на срока на прилагане и в случаите на новорегистрирани земеделски стопани.

- Промени, свързани с данъчното облекчение за деца с увреждания В разпоредбата от ЗДДФЛ, регламентираща данъчното облекчение за деца с увреждания е уточнено, че намалението са прилага както за годината на раждане, така и за годината, в която детето навършва пълнолетие. С предложената промяна се създава правна сигурност за лицата, ползващи данъчното облекчение за деца с увреждания.

- Данъчно облекчение за земеделските стопани Данъчното облекчение по чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане, представляващо държавна помощ за земеделските стопани, може да се прилага за данъчните периоди до края на 2020 г. Същността на помощта е да се подпомогнат чрез данъчни облекчения предприятия, ангажирани в дейности по производство на непреработена растителна и животинска продукция и да се насърчат инвестициите на земеделските стопани в нови сгради и нова земеделска техника. По този начин допълнително ще се даде възможност за повишаване на инвестиционната активност в тази сфера.

49

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

- Възможност за еднократна корекция на годишната данъчна декларация по инициатива на данъчно задълженото лице след изтичане на законовия срок за подаване на декларацията Целта е да се синхронизират ЗДДФЛ и ЗКПО, като се даде възможност и на физическите лица след изтичането на законово установения срок да извършват по своя инициатива корекции в подадената от тях годишна данъчна декларация еднократно, в срок до 31 декември на годината, през която изтича срокът за подаване на декларацията.

- Изменения и допълнения в разпоредбите на ЗДДС, засягащи действията на наследниците при смърт на регистрирано по ЗДДС физическо лице, което е (съответно не е) едноличен търговец Предвидени са изменения и допълнения в разпоредбите на ЗДДС, засягащи действията на наследниците при смърт на регистрирано по закона физическо лице, което е /съответно не е/ едноличен търговец. Предвидена е възможност наследник, който възнамерява да продължи независимата икономическа дейност на наследодателя и не е регистрирано по ЗДДС лице, да може да се регистрира в 7-месечен срок от датата на смъртта на наследодателя. За целта наследникът следва да подаде заявление за регистрация по закона в 14-дневен срок от приемане на наследството. В тази връзка за по-голяма яснота е предвидено изменение и в разпоредбите, регламентиращи обхвата на стоките и услугите, за които при дерегистрацията на наследодателя не се дължи данък. Във всички случаи няма да се дължи данък при смърт на физическо лице, когато наличните стоки и/или услуги, за които изцяло, частично, или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е ползван данъчен кредит, са на обща стойност до 25 000 лв. включително. Регламентирани са реда и срока за подаване от наследниците на справка-декларация и отчетни регистри за последния данъчен период във връзка със задължителната дерегистрация на починалото лице.

- Намаляване на административната тежест по спазване на ЗАДС С цел намаляване на административната тежест при лицензирането и регистрационните режими е предложено да отпадане от административните задължения на лицата да представят пред митническата администрация удостоверения за наличие или липса на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски. Тази информация ще се получава по служебен ред от НАП.

- Извършване на постоянен анализ на нормативните режими и процедури с цел тяхното оптимизиране и опростяване Мярката е постоянна и е свързана с оптимизиране и опростяване на нормативните режими и процедури, разработване и внедряване на нови електронни услуги от приходните администрации по предоставяне на интегрирана информация на задължените лица и на други институции, увеличаване на подаваните данъчни и осигурителни декларации по електронен път и други. Целта на мярката е подобряване на инвестиционната и бизнес среда и повишаване на конкурентните предимства на България в международен план.

50

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. III.

1.1.3 Мерки в областта на събиране на просрочени задължения Продължава да се прилага текущо оперативно наблюдение на задължените лица чрез определяне на действия по събиране и селективен подход към длъжниците на база размера на дълга им, риска за събиране на задължението и тяхното поведение към спазването на задълженията за регистриране, деклариране и заплащане на задължения за данъци и осигуровки и други публични държавни вземания.

Прилагат се техники за стимулиране и спазване на доброволното изпълнение на задълженията в зависимост от това към коя група попадат задължените лица:

уведомления, напомнителни писма, разясняване на възможностите за обезпечаване и погасяване на задълженията на лица с временно финансово затруднение, възможност за сключване на споразумения с приходната администрация.

В тази връзка ще продължат да се изпълняват следните мерки:

- Осъществяване на постоянен мониторинг спрямо длъжници с просрочени задължения в размер над 100 хил. лв. (200 хил. лв. за Териториална дирекция на НАП София-град) за данъци и задължителни осигурителни вноски, категоризирани като събираеми и частично-събираеми, в т.ч. и провеждане на персонални срещи от страна на директорите на териториални дирекции на НАП в цялата страна с лицата с невнесени публични задължения в особено големи размери.

Мярката е с постоянен характер и целта от нейното реализиране е да се поемат изрични ангажименти за предоставяне на обезпечения и/или извършване на цялостни или частични плащания на просрочените дългове, ефективно наблюдение на поетите от длъжниците ангажименти и навременен контрол за третирането им от страна на компетентните органи – актуална оценка на икономическия статус на задълженото лице, своевременно налагане на обезпечителни мерки, издаване на разрешения за неотложни плащания, разсрочване/отсрочване, реализиране на имуществото, извършване на ревизии и проверки при необходимост и други.

- Прилага се механизъм за погасяване на публични задължения на лица с вземания от общини, от други ведомства или държавни предприятия по договори за обществени поръчки и такива, възложени в изпълнение на оперативни програми на ЕС, чрез насочване на принудителното изпълнение срещу трети задължени лица, каквито се явяват посочените Министерският съвет прие Решение за условията и реда за разплащанията на разпоредителите с бюджет по договори (РМС № 593 от 2016 г.), което е изготвено в изпълнение на един от основните правителствени приоритети за повишаване на събираемостта на бюджетните приходи. С приетото решение се развива мярката за осъществяване на ефективна защита на фискалната позиция и се оптимизира процесът по събиране на бюджетните приходи от мита, данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични вземания, събирани от двете приходни агенции – Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция „Митници“ (АМ), реализирана до момента чрез РМС № 788 от 2014 г., което се отменя.

С РМС № 593 от 2016 г. се предвижда преди извършване на плащания по договори на стойност равна на или надвишаваща 30 000 лв., всички разпоредители с бюджет, без тези по бюджета на Народното събрание и на съдебната власт, задължително да уведомяват НАП и АМ. Такова уведомяване се извършва и в случаите, когато предстоящата за изплащане сума по договорите е на стойност под 30 000 лв., но не по- 51

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

малка от 100 лв., когато представлява част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 30 000 лева.

Обменът на информацията между разпоредителите с бюджет и приходните администрации се предвижда да се извършва чрез информационна система при спазване на определен ред и срокове. Плащания по договори от разпоредители с бюджет могат да бъдат извършвани само след потвърждение от НАП и АМ, когато лицето – насрещна страна по договора, няма просрочени задължения за данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения на обща стойност над 100 лева. В случаите, когато лицата имат задължения, приходните администрации изпращат потвърждение в 7-дневен срок, че за съответните публични задължения е наложен запор върху вземанията на длъжника от банка или от разпоредител с бюджет в качеството му на трето задължено лице, или че същите са обезпечени с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа. Когато за обезпечаване на просрочените публични задължения НАП е наложила запор върху предстоящата за изплащане сума, след получаване на разпореждане за изпълнение дължимото плащане от разпоредителя с бюджет се извършва към приходната администрация до размера, посочен в разпореждането.

С приетото решение се цели: да се повиши събираемостта на публичните вземания; да се намалят разходите за събиране на публичните вземания чрез електронен обмен на информация; ефективно да се използват съществуващите информационни технологии и ресурси в институциите; да се осигури по-добра отчетност и прозрачност за дейността на публичния сектор в съответствие с принципите, нормите и най-добрите практики на ЕС; да се ограничат корупционните практики и да се засили междуинституционалното сътрудничество и координация на национално ниво в процеса по събиране на бюджетните приходи.

1.2. ОСИГУРИТЕЛНА ПОЛИТИКА За периода 2017-2019 г. по отношение на социално и здравноосигурителните вноски се предвижда:

• Запазване съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване, като за 2017 и 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО с по един процентен пункт. Целта е да се намали недостигът от средства по бюджета на ДОО и субсидирането му от държавния бюджет;

• От 1 януари 2017 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ от КСО с 20 пр.п. За родените след 1959 г. осигурителната вноска става 55,8%, а за родените преди 1960 г. – 60,8%. Увеличените приходи от осигурителни вноски на тази категория осигурени лица ще покриват разходите за пенсии на настоящите военни пенсионери, спазвайки принципите на разходопокривните пенсионни схеми. Ефектът върху приходите на ДОО от увеличението на осигурителната вноска е около 215,7 млн. лв. допълнителен приход;

• Диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход, за 2017 г. се увеличава на 460 лв., 500 лв., 550 лв. и 600 лв.;

52

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. III.

• Запазване размера на здравноосигурителната вноска на нивото от 2016 г. – 8 на сто;

• Запазване на максимален осигурителен доход за всички осигурени лица – 2600 лв. за целия период;

• За периода 2017-2019 г. не се правят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.

1.3. ДРУГИ ПРИХОДИ

1.3.1 Приходи от такси Прогнозата за приходите от такси по бюджетите на ПРБ и други бюджетни организации, включени в консолидираната фискална програма за прогнозния период, са разработени на база действащата нормативна уредба, макрорамката за периода 2017-

2019 г., реализирането на мерки за подобряване събираемостта и намаляване на административната тежест. Планирано е през 2018 г. да постъпят допълнителни приходи от държавни такси във връзка с въвеждането на модел на смесена система за ТОЛ такса за тежкотоварни моторни превозни средства и електронна винетка за леки моторни превозни средства, както и предоставяне на европейски услуги за електронно таксуване.

1.3.2 Приходи от дивидент за държавата Прогнозираните приходи от дивидент по държавния бюджет са както следва:

• за 2017 г. – 50,0 млн. лв.;

• за 2018 г. – 55,0 млн. лв.;

• за 2019 г. – 60,0 млн. лв.

Основните допускания, на база на които е изготвена прогнозата за приходите от дивидент, са следните:

• запазване на ставката за отчисленията от печалбата на държавните дружества и предприятия в полза на държавата за 2017 г. от 50 на сто; предвижда се ставката да се запази без промяна през 2018 и 2019 г., като по този начин се цели стабилизиране финансовото състояние на държавните дружества и предприятия и увеличаване на разпологаемия собствен капитал, който да се използва за издръжка и инвестиции;

• запазване на подхода по отношение акционерните дружества, съставящи консолидирани финансови отчети, а именно: дивидентът да се отчислява на база печалбата по консолидирания финансов отчет на дружествата;

• изключване на лечебните заведения за болнична помощ от обхвата на Разпореждането на Министерския съвет за установяване и внасяне в полза на държавата на отчисления от печалбата от държавни предприятия и търговски дружества с държавно участие в капитала;

• през периода 2017-2019 г. са изключени също и дружествата от отрасъл „Водоснабдяване и канализация“ във връзка с изпълнение на предварителни условия във водния сектор за усвояване на средствата от европейските фондове за програмния период 2014-2020 г.;

53

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

• през 2017, 2018 и 2019 г. се предвижда плавно увеличаване на приходите от дивидент (с по 5 млн. лв. годишно) предвид очакваните по-добри годишни финансови резултати на част от дружествата, в т.ч. „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД.

1.3.3 Приходи от наеми за държавата Приходите от наеми за държавата за периода 2017-2019 г. са разчетени при 50% отчисления от наемите, получени от държавните предприятия и търговски дружества, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти.

Вноските от дивидент за държавата, респ. отчисления от печалбата от държавни предприятия и търговски дружества с държавно участие в капитала, както и 50% от приходите от наеми, получени от държавните предприятия и търговски дружества, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти, постъпват по сметка за приходите на Централния бюджет на Териториална дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители“ на Националната агенция за приходите.

1.3.4 Приходи от концесионна дейност Прогнозните приходи от концесии за 2017 г. възлизат на 711,4 млн. лв., като 668,3 млн.

лв. от тях се очаква да постъпят по бюджетите на министерствата и ведомствата, в т.ч.

близо 1 млн. лв. по бюджетите на областите, на чиято територия се намират морските плажове и 43,1 млн. лв. по бюджетите на общините, на чиято територия се намират находищата на подземни богатства, минералните води и морските плажове . С Решение № 419 на Министерския съвет от 2016 г. е открита процедура за предоставяне на концесия за услуга на обект „Гражданско летище за обществено ползване София“ – публична държавна собственост. Извършването на еднократното концесионно плащане от страна на кандидата, определен за концесионер, е определено като условие за влизане в сила на концесионния договор.

Очакванията са конкурсната процедура за предоставяне на концесия да приключи до края на 2016 г. (в случай на липса на обжалвания), като в началото на 2017 г. да бъде подписан концесионният договор и съответно преведено еднократното концесионно плащане.

За 2018 и 2019 г. се предвиждат приходи от концесии в размер на 112,0 млн. лв., като 68,3 млн. лв. от тях се очаква да постъпят по бюджетите на министерствата и ведомствата, в т.ч. близо 1,0 млн. лв. по бюджетите на областите, на чиято територия се намират морските плажове и 43,7 млн. в. по бюджетите на общините .

Основна мярка за повишаване събираемостта на приходите от концесии е подобряване контрола върху концесионните договори – чрез своевременно начисляване и предявяване на предвидените неустойки по договорите, завеждане на съдебни дела и прекратяване на концесионни договори със стари задължения и сключване на нови.

2. РАЗХОДНИ ПОЛИТИКИ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г.

Реализирането на разходните политики е в пряка зависимост от провеждането на структурни реформи в отделните сектори. Необходими са мерки за подобряване на ефективността на публичните разходи, вкл. и чрез засилване ролята на пазарните механизми и спазване на бюджетните тавани и ограничения.

54

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. III.

Разходите по КФП и по функции за периода 2016-2019 г. са представени в следващата графика и таблица.

Граф. III-2: Структура на разходите по КФП в % за периода 2016-2019 г., вкл.

14 резерв и вноска в бюджета на ЕС 100% 17,5% 16,8% 17,1% 17,5% 80% 60% 40% 76,2% 77,1% 77,0% 76,4% 20% 0% Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи Текущи нелихвени разходи 76,2% 77,1% 77,0% 76,4% Табл. III-1: Разходи по функции по КФП за периода 2016-2019 г. с разпределен резерв по функции (без вноска в общия бюджет на ЕС) млн. лв. % от БВП ПОКАЗАТЕЛИ 2016 2017 2018 2019 2016 2017 2018 2019 Програма Проект Прогноза Прогноза Програма Проект Прогноза Прогноза Общи държавни служби 2 057,6 2 166,2 2 195,0 2 182,1 2,3% 2,3% 2,3% 2,2% Отбрана и сигурност 3 342,2 4 167,7 3 855,3 3 759,9 3,8% 4,5% 4,0% 3,7% Образование 3 120,5 3 350,0 3 373,5 3 384,2 3,5% 3,6% 3,5% 3,4% Здравеопазване 3 938,4 4 226,8 4 351,5 4 480,7 4,5% 4,6% 4,5% 4,5% Социално осигуряване, подпомагане

11 898,1 12 327,7 12 700,1 13 031,2 13,5% 13,3% 13,2% 13,0% и грижи Жилищно строителство, благоустройство, комунално

2 458,7 2 373,5 2 717,0 2 593,1 2,8% 2,6% 2,8% 2,6% стопанство и опазване на околната среда 14 В текущите нелихвени разходи са включени и предоставените трансфери за чужбина и прираста на държавния резерв.

55

2016 п 2,9% · 2017 п 2,7% · 2018 п 2,8%

1,1% · 1,1% · 1,1%

2,3% · 2,2% · 2,0%

17,5% · 16,8% · 17,1%

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

Почивно дело, култура, религиозни 590,3 620,6 623,5 623,9 0,7% 0,7% 0,6% 0,6% дейности Икономически дейности и услуги 5 599,9 5 717,8 5 887,9 6 475,0 6,3% 6,2% 6,1% 6,4% Р-ди некласифицирани в другите 802,3 826,8 755,0 801,3 0,9% 0,9% 0,8% 0,8% функции

2.1. ПОЛИТИКА ПО ДОХОДИТЕ Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г. предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2017 г. на 460 лв.

и запазване на този размер за 2018 г. и 2019 г.

2.2. ПЕНСИОННА ПОЛИТИКА Адекватността и устойчивостта на пенсионната система в дългосрочен план са от решаващо значение за предотвратяването на бедността и социалното изключване сред възрастните хора, които са една от уязвимите групи в обществото. В тази връзка ключов приоритет на провежданата пенсионна политика е осигуряването на адекватни пенсионни доходи за всички, гарантиращи разумен жизнен стандарт след пенсиониране.

Относно разходите за пенсии са взети предвид законодателните промени, направени със Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 61 от 2015 г.), както и очакваното изпълнение на Закона за бюджета на ДОО за 2016 г., в т.ч.:

• чл. 68, ал. 1-2 на КСО – възрастта за придобиване право на пенсия се увеличава за жените с по 2 месеца всяка година от 1 януари 2017 г. до достигане на 61 г. и 4 месеца в 2019 г., а за мъжете – с 2 месеца от 1 януари

2017 г. и с по 1 месец от 1 януари 2018 г. и 2019 г. до достигане на 64 г. и 2 месеца в 2019 г. От 1 януари 2017 г. необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и за двата пола се увеличава с по 2 месеца всяка година до достигане на 35 г. и 8 месеца за жените и 38 г. и 8 месеца за мъжете в 2019 г. Необходимите условия за пенсиониране в периода 2016-2019 г. са посочени в таблицата по-долу:

Табл. III-2: Условия за пенсиониране по чл. 68 на КСО (2016-2019 г.) ЖЕНИ МЪЖЕ година възраст стаж възраст стаж

2016 60 г. и 10 м. 35 г. и 2 м. 63 г. и 10 м. 38 г. и 2 м.

2017 61 г. 35 г. и 4 м. 64 г. 38 г. и 4 м.

2018 61 г. и 2 м. 35 г. и 6 м. 64 г. и 1 м. 38 г. и 6 м.

2019 61 г. и 4 м. 35 г. и 8 м. 64 г. и 2 м. 38 г. и 8 м.

• чл. 68, ал. 3 на КСО – от 1 януари 2017 г. възрастта за пенсиониране при непълен стаж се увеличава с по 2 месеца до достигане на 66 г. и 4 месеца в

2019 г.;

56

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. III.

• чл. 69, ал. 1, 2, 3 и 6 на КСО – от 1 януари 2017 г. минималната възраст за пенсиониране на работещите в сектор „Сигурност” се увеличава с по 2 месеца до достигане на 53 г. и 4 месеца в 2019 г.;

• чл. 69б (стар § 4 от ПЗР на КСО) – от 1 януари 2017 г. минималната възраст за пенсиониране на лицата, работили при условията на първа и втора категория труд, които не отговарят на условията за пенсиониране от професионален пенсионен фонд по чл. 168 на КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в, се увеличава с по 4 месеца за жените и с по 2 месеца за мъжете до достигане на 49 г. за жените и 53 г. и 4 месеца за мъжете от първа категория и на 54 г. за жените и 58 г. и 4 месеца за мъжете от втора категория труд;

• от 1 януари 2017 г. постепенно се увеличава тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула с процент, равен или по-голям от процента определен по правилото на чл. 100 на КСО. Според чл. 70, ал. 1 от КСО процентът за всяка година осигурителен стаж се определя ежегодно със Закона за бюджета на ДОО за съответната година на база прогнозни стойности на нарастването на осигурителния доход и на индекса на потребителските цени. В периода 2017-2019 г. пенсиите не се осъвременяват по чл.100 на КСО.

Получените стойности на тежестта на една година осигурителен стаж, които ще се прилагат при изчисляването на размерите на новоотпуснатите пенсии от

1 януари на съответната година и при преизчисляването от 1 юли на пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година са съответно:

- 2017 г. – 1,126 (2,4% увеличение);

- 2018 г. – 1,164 (3,4% увеличение);

- 2019 г. – 1,202 (3,3% увеличение).

В прогнозата е предвидено размерите на социалната пенсия за старост и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст да продължат да се увеличават с процентите по правилото на чл. 100 на КСО, а именно:

• 2017 г. – 2,4%;

• 2018 г. – 3,4%;

• 2019 г. – 3,3%.

Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 910 лв. за целия период от 2017 до 2018 г. включително, вследствие на запазване размера на максималния осигурителен доход, а за 2019 г. става 1040,00 лв. (40% от размера на максималния осигурителен доход).

В резултат на тези допускания разходите за пенсии по бюджета на ДОО през 2017 г.

нарастват с 235,0 млн. лв. спрямо закона за 2016 г.

2.3. СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

2.3.1 Политика по заетостта В прогнозата за периода 2017-2019 г. са включени действия за повишаване на качеството на работната сила и подкрепа на увеличаването на заетостта. Предвидените действия способстват за реализиране на целите и поетите ангажименти на страната в 57

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

изпълнение на Стратегията на ЕС Европа 2020, специфичните препоръки на Съвета на ЕС, Националния план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта 2014 –

2020 г. и други стратегически документи.

В областта на активната политика на пазара на труда приоритет ще бъдат отново действия, насочени към по-висока и устойчива заетост и интегриране на пазара на труда на безработните и неактивните лица в трудоспособна възраст чрез насърчаване разкриването на нови работни места и подобряване на посредническите услуги по заетост. Основен приоритет ще бъде и намаляване на безработицата и неактивността сред младежите чрез изпълнение на Европейската гаранция за младежта, както и достъпа до качествено, практически ориентирано обучение, осигуряващо знания и умения в съответствие с потребностите на бизнеса.

И през периода 2017-2019 г. ще продължи изпълнението на програмите и мерките, насочени към младежите, доказали своята ефективност и ползващи се с интерес, както от младежите, така и от работодателите. Младежите ще продължат да бъдат приоритетна целева група и на всички програми и мерки, подходящи за тях.

Едновременно с това ще продължи усилената работа на трудовите посредници за устройване младежите на работа на първичния пазар на труда като мярка, даваща най- бърз и траен ефект за заетост. Всички налични инструменти ще продължат да се използват в работата с регистрираните безработни младежи – ателиета за търсене на работа, работа с психолози и мениджъри на случай и други. Ще се активизира и дейността по достигане до младежите, които не работят и не учат, но не са регистрирани в бюрата по труда.

2.3.2 Социални помощи и обезщетения По отношение на социалните помощи и обезщетения, изплащани от бюджета на ДОО, актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г. е разработена при запазени параметри на действащото законодателство в КСО и на база Закона за бюджета на ДОО за 2016 г., а именно:

• запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни и размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до две годишна възраст – 340 лв.;

• запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО – първите три работни дни се изплащат от осигурителя в размер 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение, а от 4-тия ден на настъпване на неработоспособността се изплащат от ДОО;

• запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност – 18 календарни месеца; при бременност и раждане и при безработица – 24 месеца;

• запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице –

540 лв.;

• запазва се максималният размер на гарантираните вземания – 1 200 лв.

При планирането в средносрочен период ще продължат усилията за насърчаване на трудовата заетост на трайно безработни лица в трудоспособна възраст с цел намаляване на броя на пасивните потребители на социални помощи и създаване на възможност за пренасочване на ресурсите към хората, които имат най-голяма нужда от тях. Очакван резултат от тези стъпки ще бъде намаляване на зависимостта от социални помощи и 58

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. III.

гарантиране на основните жизнени потребности на хората, изпаднали в критична ситуация.

2.3.3 Помощи и обезщетения, изплащани от Министерството на труда и социалната политика За периода 2017-2019 г. политиката по социална закрила и равни възможности ще продължи да се развива в съответствие със заложените цели в стратегическите документи и програми, като се гарантират основните жизнени потребности на нуждаещите се от подкрепа.

Приоритет остават гарантирането на социалната защита на уязвимите групи от населението чрез по-добра целенасоченост на социалните помощи, повишаването на ефективността на програмите, прилагането на диференциран подход, усъвършенстването на нормативната уредба в сферата на социалното подпомагане и оптимизирането на институционалната структура, свързана със социалната защита на най-нискодоходните и рискови групи от населението.

В областта на интеграцията на хората с увреждания се прилага интегриран подход при управление на политиката. Политиката за интеграция на хората с увреждания е свързана с универсалността, неделимостта и взаимната зависимост на всички права на човека и основни свободи и необходимостта на хората с увреждания да бъде осигурено пълното ползване на правата без каквато и да е дискриминация. В тази политика се прилага новият личностно ориентиран подход, който също така се основава на правата на човека и е насочен към осигуряването на интеграцията и пълноправното участие на хората с увреждания в обществото и трябва да бъде включен във всички релевантни политически области на международно, национално, регионално и местно ниво.

Политиката за интеграцията на хората с увреждания е насочена към създаване на условия и гаранции за равнопоставеност, социална интеграция и упражняване на правата, защита на хората с увреждания и техните семейства, както и интегрирането им в работна среда. Провеждането на политиката за хората с увреждания се основава на определена стратегическа рамка и многообразна нормативна уредба, която ангажира множество правителствени институции, както и частни фирми и неправителствени организации.

В областта на политиката за подпомагане на семействата с деца приоритет е подобряване на ефективността и целенасочеността на семейното подпомагане в отглеждането на децата в семейна среда.

Следвайки горните принципи са предложените изменения и допълнения в Закона за семейни помощи за деца и Закона за интеграция на хората с увреждания, които целят регламентирането на нов вид месечна помощ за децата с трайни увреждания. Съгласно решението по т. 33 от Протокол № 38 на Министерски съвет от заседанието на 13 септември 2016 г. тази помощ следва да влезе в сила от 1 януари 2017 г. Чрез предлаганите промени в Закона за семейни помощи за деца се регламентират целта и предназначението на помощта, правоимащите лица и критериите, въз основа на които се определят нейните размери. Предвижда се за всички деца с трайни увреждания помощта да се предоставя за задоволяване на основните и специфичните поради увреждането потребности. За децата с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, които се отглеждат от своите родители /осиновители/, се предвижда помощта да бъде в по-висок размер, за да може за тези деца да се осигури грижа и подкрепа в домашна и семейна среда.

59

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

Семействата, при които са настанени деца с трайни увреждания по чл. 26 от Закона за закрила на детето, също ще имат право на новата помощ, но за тях тя няма да включва средства за грижа в домашна среда.

Помощта ще се предоставя независимо от доходите на семействата, като те по своя преценка ще управляват тези средства и ще решават дали лично да полагат грижите за своите деца или да наемат асистент. Новият вид помощ ще се предоставя от 1 януари

2017 г. за над 26 000 деца. Семействата, на които към 31 декември 2016 г. са отпуснати месечни добавки по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца, няма да подават нови заявления за отпускане на новата помощ. Дирекции „Социално подпомагане“ служебно ще я отпуснат на тези семейства в съответствие с размерите, определени в ЗДБРБ за

2017 г., за срок от 1 януари 2017 г. до изтичане на срока, за който е била отпусната месечната добавка. Същевременно отпуснатите преди 31 декември 2016 г. месечни добавки по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца, месечни помощи за деца с трайни увреждания по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца и месечни добавки за социална интеграция за деца с трайни увреждания по чл. 42 от Закона за интеграция на хората с увреждания, ще се прекратят от 1 януари 2017 г.

Новата помощ ще се изплаща до изтичане на срока на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, като в определени случаи ще може да се изплаща със задна дата, но не повече от една година назад от подаване на заявлението за отпускането й. Размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението-декларация да бъде 50 на сто от размера на помощта, определен за съответната година.

Въз основа на заложените в ЗСПД критерии за определяне на размерите на помощта в зависимост от степента на увреждането или степента на намалената работоспособност и в съответствие с предназначението й, в проекта на ЗДБРБ за 2017 г. са предложени диференцирани размери на помощта, като за децата с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане помощта е с най-висок размер (930 лева), а за децата с 50 до 70 на сто определена степен на увреждане – най-нисък (350 лева). Високият размер на помощта за децата с най-тежки увреждания отчита, че техните родители имат много по- сериозни разходи и потребности в сравнение с другите семейства. Те имат и по- сериозни ангажименти в грижите за децата, много често водещи до невъзможност да работят и да получават доходи от труд. Диференцираните размери ще гарантират по- голяма справедливост и по-добра целенасоченост на подкрепата за децата с трайни увреждания.

В областта на равнопоставеността на половете и антидискриминацията усилията са насочени към осигуряване на условия за равенство между жените и мъжете във всички области на обществения живот, превенция и защита от дискриминация.

2.4. ЗДРАВНА ПОЛИТИКА Политиката в областта на здравеопазването ще бъде насочена към постигане на приоритетите на Националната здравна стратегия – 2020 чрез изпълнение на Плана за действие към Националната здравна стратегия с цел подобряване на ефективността и удовлетвореността на гражданите от функционирането на сектора. През тригодишния период се предвижда да продължи развитието на спешната медицинска помощ, предоставяна в извънболнични и в болнични условия, с цел осигуряване на по-добро качество, достатъчност и своевременност, в съответствие с приетата от Министерския съвет „Концепция за развитие на системата за спешна медицинска помощ в Република България 2014-2020 г.“ 60

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. III.

Основните приоритети в областта на здравеопазването са следните:

• подобряване на диагностиката, качеството и достъпа до комплексно лечение на заболяванията;

• приоритетно развитие на спешната помощ чрез инвестиции в ресурсното, техническо, логистично и кадрово развитие;

• въвеждане на интегриран подход на медицинските грижи за репродуктивно, майчино и детско здраве;

• въвеждане на информационно-комуникационни технологии, които да предоставят информираност, проследяемост, справедливост, равнопоставеност и обективен контрол на процесите в здравната система;

• формиране на модел на болнично здравеопазване, който се характеризира с предвидимост на финансовите ресурси за осигуряване на качество и достъпност на лечението;

• подобряване на изискванията и критериите за медицински и финансов контрол върху дейността на изпълнителите на медицинска помощ и аптеките;

• стабилизиране на здравноосигурителния модел и повишаване финансовата самостоятелност на здравния сектор.

Основа за постигането на тези приоритети са приетите от Народното събрание промени в нормативната уредба и конкретни мерки от страна на Министерството на здравеопазването, чиито основни функции са свързани с разработването и провеждането на реформата в сектора на здравеопазване.

2.5. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА Образователната политика през периода 2017-2019 г. ще е насочена към постигане на по-висока прозрачност и ефективност на изразходването на публични средства чрез финансиране на продукта на образователната система, оптимизация на структурите в системата на училищната мрежа и по-пълно обхващане на ученици в системата.

Подобряването на качеството на образованието ще се постигне чрез подобряване на училищната среда, което от своя страна ще подобри връзката между образователната система и пазара на труда.

За реализиране на приоритетите в областта на образованието ще се изпълняват интегрирани мерки и действия за гарантиране на равен достъп до качествено образование и професионална подготовка и растеж, основан на знанието и науката и развитието на младите хора, и привличането на млади учители в системата на средното образование.

Демографските тенденции през последните години са негативни и това води след себе си значителни предизвикателства пред сектора, а именно:

• Да се справи с изравняването на старта за всички деца чрез подобряване на условията за ранно детско развитие;

• Подобряване на качеството на образованието във всички училища и нива на системата (основно, средно, висше).

В областта на висшето образование целта на политиката е насочена към устойчиво развитие и гарантиране на качеството. Основните мерки, които ще продължат да се 61

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

прилагат и през периода 2017-2019 г. са: утвърждаване на рейтинговата система на университетите в България; предоставяне на публични гаранции за студентски кредити.

Националното финансиране на образованието ще продължи да се допълва и със средства от структурните фондове на ЕС. Те са насочени главно към квалификация на учителите, практическо обучение и стажове за учениците.

В областта на науката целта на политиката е насочена към изпълнение на Стратегията за насърчаване на научните изследвания и на Националната пътна карта за научна инфраструктура и в частност политиката за преструктуриране и модернизиране на научната инфраструктура. За периода 2017-2019 г. средствата от структурните фондове на ЕС по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014- 2020“ ще са насочени главно към инвестиции в нови и уникални научни инфраструктури, каквито са центровете за върхови постижения, центровете за компетентност и регионалните научни центрове.

2.6. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ОТБРАНАТА Политиката в областта на отбраната е свързана с поддържането на модерни и боеспособни въоръжени сили (ВС). За нейното реализиране в съответствие с процеса на отбранително планиране на НАТО и процеса на развитие на отбранителни способности в ЕС ще се поддържа и развива ефективно и ефикасно планиране на отбраната, базирано на способности и целящо изграждане, развитие, поддръжка и използване на необходимите способности на ВС за изпълнение на задачите по отбрана на страната, задълженията на Република България в системата за колективна сигурност и отбрана и за приноса й към националната сигурност в мирно време.

Спазено е изискването средствата за отбрана да не са по-ниски от размера на одобрения минимум за сектора на отбраната в съответствие с решението на Консултативния съвет за национална сигурност при Президента от 27 април 2015 г., като е осигурен ресурс за придобиване на авиационна техника и на многофункционални модулни патрулни кораби за ВМС.

През прогнозния период ще се провежда активна отбранителна политика на Република България в НАТО, Европейския съюз и други международни и регионални формати и ефективно участие в системата на колективната отбрана на Северноатлантическия алианс, Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз и в рамките на други международни и регионални инициативи в подкрепа на мира и стабилността в света. Република България ще продължи участието в процеса на вземане на решения, както и включване в процеса на изграждане на отбранителни способности на НАТО и ЕС. Република България ще продължи съвместната работа и сътрудничество със страните от ЕС в рамките на Европейската агенция за отбрана.

2.7. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГЕТИКАТА Политиката в областта на енергетиката има за цел установяване на по-чисто и ефективно производство на енергия чрез по-ефективно използване на изкопаемите и възобновяеми енергийни източници, минимизиране влиянието на производството и използването на енергия върху околната среда, подобряване управлението на естествените ресурси. Тенденцията е да се гарантира сигурно, безопасно и устойчиво снабдяване с енергия на достъпни цени.

62

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. III.

Освен това усилията ще бъдат насочени към овладяване негативните промени в климата чрез използване на по-малко и по-чиста енергия, увеличаване дела на нискоемисионната енергия и бърз технически напредък.

Приоритетните направления за периода 2017-2019 г. са:

• овладяване на негативните промени в климата чрез включване на българските енергийни инсталации в европейската Схема за търговия с квоти на емисии на парникови газове (принос на Република България за изпълнение на общностната цел за 20%-но намаление нивата на емисиите на парникови газове спрямо 1990 г.);

• 16% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия (до 2020 г.);

• ограничаване на външната зависимост от енергиен внос чрез диверсификация на енергийните доставки;

• енергоспестяване и насърчаване на използването на местни ресурси и възстановяеми енергийни източници;

• либерализиране на енергийния пазар с оглед обезпечаване на достъпна и сигурна енергия за потребителите и други.

С цел финансово стабилизиране на сектора се създаде Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (с изменение и допълнение на Закона за енергетиката през 2015 г.), с което да се редуцират специфични разходи на „НЕК“ ЕАД в качеството му на обществен доставчик на електрическа енергия в Република България. Фондът представлява механизъм за възстановяване на специфичните разходи/загуби, произтичащи от задълженията на „НЕК“ ЕАД за извършване на обществени услуги, възложени му със закон (чл. 93а, ал. 1 от Закона за енергетиката), както и от задълженията да изкупува цялата енергия на регулирания пазар по сключени дългосрочни договори. Този инструмент на политиката предвижда чрез набраните вноски от производителите на електрическа енергия, търговците, които внасят електрическа енергия и от операторите на електропреносните и газопреносните мрежи да се покриват разходи, извършени от обществения доставчик, вкл. за минали регулаторни периоди.

2.8. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА Провежданата политика в областта на опазването на околната среда през прогнозния период 2017-2019 г. ще бъде реализирана чрез последователно и съгласувано съчетаване на екологичните проекти, както и чрез намаляване на общия натиск на различни източници и икономически дейности върху околната среда.

Сред основните приоритети в областта на околната среда е и продължаване на ускореното изграждане на екологична инфраструктура на страната и екологична мрежа Натура 2000, което ще съдейства за подобряване на качеството на живот на населението и опазване на екосистемите, както и за изпълнение на ангажиментите на страната към ЕС.

В областта на ограничаването на изменението на климата се цели чрез предприемане на национални мерки и въвеждане на европейски и международни механизми да се гарантира намаляване на емисиите на парникови газове, както и да се осигури дългосрочно планиране на мерки за адаптация към климатичните промени.

63

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

Един от основните акценти в провежданите политики по околна среда през следващия тригодишен период ще бъде развитието на екологичния потенциал на икономиката посредством въвеждането на екологично чисти технологии и производства, намаляване потреблението на първични суровини и ресурси, превенция и ограничаване на промишленото замърсяване, насърчаване на рециклирането, развитие на агроекологичните практики, биологичното земеделие и екотуризма, които опазват природното богатство на страната и предотвратяват неблагоприятното въздействие върху човешкото здраве.

През следващите години правителството чрез Министерството на околната среда и водите ще насочи усилията си в повишаване качеството на мониторинга и информацията за атмосферния въздух, за повърхностните и подземни води, за почвите, горските екосистеми, отпадъците, шума.

Чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще бъдат изпълнявани геозащитни мерки и дейности за ограничаване на свлачищата, ерозионните процеси по Дунавското крайбрежие и Черноморското крайбрежие и за предотвратяване на аварии и щети, както и дейности по регистрирането и мониторинга на свлачищните райони в Република България. Свлачищата, ерозията и абразията са част от общите геодинамични процеси, които представляват основни елементи на геоложката опасност на страната. Техният разрушителен ефект се увеличава рязко през последните години поради комплексното взаимодействие на природни и техногенни фактори, включващи промените в климата, урбанизиране на териториите, незаконното строителство и други, което налага предприемането на действия по тяхното ограничаване и изпълнението на превантивни мерки за предотвратяване на аварии и щети.

2.9. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ Провежданата политика в областта на регионалното развитие е насочена към балансирано, устойчиво и интегрирано развитие на регионите целящо общо икономическо и социално развитие на страната, както и развитие на териториалното сътрудничество. Политиката е насочена и към подобряване качеството на жизнената среда на българските граждани и превръщането на българските региони в привлекателно място за инвестиции и бизнес.

Сред основните приоритети е и създаването на балансирана, съразмерно развиваща се и устойчива жилищна система чрез осигуряване на условия за достъп до качествени жилища на българските граждани. Визията за обновяване на жилищния сграден фонд има пряко отношение към основните аспекти и изисквания на устойчивото развитие.

Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради е насочена към обновяване на многофамилни жилищни сгради, като с нея се цели чрез изпълнение на мерки за енергийна ефективност да се осигурят по-добри условия на живот за гражданите, топлинен комфорт и по-високо качество на жизнената среда.

Основен акцент е и създаването на условия за постигане на устойчиво интегрирано развитие на районите и общините в страната, подпомагане на икономическото и социално развитие на трансграничните региони и намаляване на регионалните различия посредством подобряване на инфраструктурата в граничните райони, насърчаване на сътрудничеството между регионите, както и насърчаване на съвместното трансгранично сътрудничество и балансирано териториално развитие чрез 64

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. III.

укрепване на мрежата от градове-центрове, подобряване свързаността в районите и качеството на средата в населените места.

2.10. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО Политиките в областта на селското стопанство са насочени основно към адаптирането на селскостопанското производство към европейските и световни стандарти, повишаването на конкурентоспособността на продукцията и разширяване експортния капацитет на българското земеделие при спазване на строги стандарти за опазване на околната среда, безопасност на храните и единен контрол по хранителната верига и хуманно отношение към животните. За целта ще бъде насърчавана иновативността и увеличена подкрепата за създаването на работни места в селските райони, като вниманието ще бъде насочено най-вече към малките и средни ферми.

За периода 2017-2019 г. основните приоритети в тази насока са:

• Предоставяне на необходимите условия за развитие на малкия и среден бизнес в земеделския сектор;

• Повишаване на конкурентоспособността на българските селскостопански продукти;

• Осигуряване на качествени и безопасни храни за потребителите.

Във основа на правилата на законодателството на ЕС българските земеделски стопани могат да получават преходна национална помощ. Целта на преходната национална помощ е да се осигури подпомагане на важни за страната сектори на земеделието.

Провеждането на политиката в областта на земеделието и храните е насочена към развитието на ефективен растениевъден и животновъден сектор, стабилизиране на пазарите на земеделски продукти и повишаване на доходите на производителите, техническа и технологична модернизация, увеличаване дела на биологичното производство, устойчиво използване на поземлените ресурси и опазване на природните ресурси в селските райони.

Политиката в областта на рибарството и аквакултурите цели превръщането на сектор „Рибарство“ в модерен, конкурентоспособен, гъвкав, саморегулиращ се и икономически стабилен сектор. Ползите от провеждането на тази политика са свързани с осигуряването на добро екологично състояние на рибните ресурси и на приемлив жизнен стандарт на лицата, които зависят от риболовните дейности, като се вземат предвид крайбрежният риболов и социално-икономическите аспекти.

Изпълнението на политиката в областта на съхраняването и увеличаването на горите и дивеча е свързано с гарантирането на устойчивото и многофункционално стопанисване на горите и цели опазването и съхраняването на горите и дивеча в България, създаването на допълнителна трудова заетост в сектора и увеличаването на приходите от него.

В областта на селското стопанство и земеделие се предоставят на бенефициенти по програмите и мерките за държавно подпомагане следните услуги:

1. Схеми за преходна национална помощ.

Държавите, които прилагат Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), могат да предоставят преходна национална помощ за периода 2014-2020 г. Преходна 65

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

национална помощ може да бъде отпусната само за секторите, на които през 2013 г. са давани национални доплащания. Параметрите на преходната национална помощ са идентични на схемите за национални доплащания за площ, за брой животни и за тютюн, приложени в България през 2013 г. Целта на преходната национална помощ е да приближи нивото на подкрепа на българските производители с останалите държави членки и да повиши конкурентноспособността им, да предостави възможност за последователност в политиката и подпомагане с максимална продължителност с национални средства на сектор „Тютюн”, да осигури допълнително подпомагане на говедовъдството и отглеждането на овце и кози. Прилагането на схемите на преходната национална помощ изисква осъществяването на ежегодна нотификация до Европейската комисия и се финансира от националния бюджет.

През програмния период 2014-2020 г. могат да бъдат прилагани следните схеми за преходна национална помощ:

• Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар;

• Схема за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството;

• Схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството;

• Схема за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството.

2. Държавни помощи.

2.1. Държавен фонд „Земеделие” осъществява държавно подпомагане, в т.ч.

безвъзмездна помощ и краткосрочно кредитиране със средства от националния бюджет. Прилаганите към момента схеми за държавни помощи в селското стопанство са нотифицирани от Министерството на земеделието и храните и са одобрени от Европейската комисия на база на действащото законодателство на ЕС в областта на държавните помощи.

Предвижда се подпомагането на земеделските производители през периода 2017-

2019 г. да се определя на базата на промените в европейското законодателство, като тенденцията е да се запазят досега действащите държавни помощи.

Политиката на подпомагане се определя както от специфичните нужди в отделните подсектори на земеделието, така и от интересите на земеделските производители, като се следва принципът на анализ на необходимостта от държавно подпомагане в дадена област при спазване на нормите на европейското и националното право в областта на държавните помощи.

Разширяването на подпомагането в сектор растениевъдство може да се окаже естествен процес, породен от стремежа на растениевъдите за осигуряване на размер на държавна помощ, сходен с този за животновъдството.

Допълнителен инструмент за подкрепа на земеделските стопани при извънредни случаи или в случаи, за които не се прилагат схеми на държавни помощи е подпомагането по линия на de minimis помощите. Тези помощи може да се използват при необходимост през 2017-2019 г. в качеството им на резервно подпомагане.

66

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. III.

2.2. Държавни помощи с инвестиционен характер.

Държавен фонд „Земеделие” осъществява дейността по администриране на одобрените от управляващия орган Министерството на земеделието и храните и нотифицирани от Европейската комисия схеми на държавните помощи с инвестиционен характер.

3. Данък върху добавената стойност по схемите и мерките на Селскостопански пазарни механизми.

Предвиждат се и средства за изплащане на данъка върху добавената стойност по следните схеми и мерки:

- Схема „Училищен плод” и Схема „Училищно мляко“ Помощите са предназначени за деца и ученици, посещаващи редовно учебните заведения, признати съгласно Закона за предучилищното и училищното образование.

Учебните заведения са най-подходящата среда за въздействие върху хранителните навици на децата на етапа, в който те се формират.

Бенефициенти по схемите могат да бъдат учебни заведения, общини и търговски дружества и кооперации. Одобрените заявители по схемата извършват доставка на пресни плодове и зеленчуци/мляко и млечни продукти в учебните заведения и детски градини на територията на цялата страна през учебната година.

- Интервенционно изкупуване и съхранение на зърно Интервенцията на пазара на полски култури обхваща изкупуване, съхранение и продажби на зърно и ориз. Тя се влияе от движението на зърнения пазар и реколтата за съответната година. Ежегодно в периода 1 ноември – 31 май се отваря автоматично схемата за изкупуване на обикновена пшеница на фиксирана цена, а откриването на интервенция за останалите продукти става след решение на Европейската комисия, ако ситуацията на пазара налага това. Настоящата ситуация на пазара не предполага изкупуването на интервенционни количества зърно и ориз. Последната кампания по интервенционно изкупуване на зърно е проведена през 2010/2011 г., а натрупаните интервенционни запаси в страната са изчистени през 2012 г. чрез предоставянето им за програма „Благотворителни операции”. Сумата по покупката се възстановява от ЕК при продажбата на зърно, която най-вероятно ще се реализира най-рано през следваща пазарна година.

4. Програма САПАРД.

След изтичане на крайния срок за извършване на плащания с европейски средства по програма САПАРД – 31 декември 2009 г., всички плащания по неразплатени проекти в рамките на програмата след приключване на всички проверки от компетентните органи, включително и на база съдебни решения, се извършват със средства от държавния бюджет.

5. Разходи за ДДС на общини по Програмата за развитие на селските райони, Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“ и Програмата за морско дело и рибарство.

Разходите за ДДС, които са недопустим разход за финансиране с европейски средства, се финансират от националния бюджет.

67

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

2.11. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ВЪТРЕШНИЯ РЕД И СИГУРНОСТТА Правителствената политика в областта на вътрешния ред и сигурността през периода 2017-2019 г. ще се реализира в следните основни направления:

• Противодействие на организираните и конвенционални форми на престъпност против икономиката, финансовата система и корупцията;

• Опазване на обществения ред и противодействие на престъпленията срещу личността и собствеността на гражданите, с акцент върху малките населени места и рисковите групи;

• Намаляване нивото на организираната престъпност с предприемането на целенасочени действия към тези категории престъпления, създаващи висока степен на опасност за живота и здравето на населението и причиняващи големи финансови загуби и щети на държавния бюджет;

• Превенция на икономическата престъпност и корупцията в държавната администрация с акцент върху противодействието на престъпленията против паричната и кредитната система и измамите с ДДС;

• Поддържане на ефикасен граничен контрол и защита на границите на страната и противодействие на засиления миграционен натиск върху Република България;

• Интегрирано противодействие на незаконната миграция на територията на Република България, засилване контрола върху установяване на незаконно пребиваващи граждани на територията на страната и управление на процедурите по тяхното връщане;

• Недопускане извършването на терористични действия на територията на страната, охрана и оперативно обезпечаване на стратегически и особено важни обекти, дипломатически представителства и други обекти;

• Повишаване готовността за ефективни действия и осигуряване на надеждна защита на населението при възникване на пожари, бедствия и извънредни ситуации, въвеждане на най-добрите европейски практики за пожарна безопасност и защита на населението;

• Повишаване на ефективността при контрола и организацията на движението по пътищата и внедряване на технически системи за наблюдение и контрол с цел намаляване броя на убитите и ранените при пътно-транспортни произшествия;

• Осигуряване и прилагане на специални разузнавателни средства, наблюдение и контрол на процедурите по тяхното разрешаване и прилагане с цел защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред;

• Осигуряване на охрана, специализиран транспорт, специални комуникации и пропускателен режим на президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя и вицепрезидента, както и на други правоимащи лица;

• Информационно-аналитично обезпечаване на държавното ръководство за подпомагане процеса на вземане на решения с цел защита на националната сигурност и интересите на Република България.

68

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. III.

2.12. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ПРАВОСЪДИЕТО През периода 2017-2019 г. политиката в областта на правосъдието ще бъде свързана със създаването на ефективно законодателство и съдействие за подобряване дейността на съдебната система с оглед постигане на ефективно, справедливо, прозрачно и достъпно правосъдие.

Приоритет на Министерството на правосъдието е извършването на законодателни промени, които следва да гарантират правовия ред в страната, борбата с престъпността и създаването на условия за ограничаване на корупцията на всички нива на държавното управление.

Във връзка със Стратегията за развитие на единна централизирана електронна регистърна система, основен приоритет е въвеждането на модерна централизирана електронна регистърна система, която да обхване освен съществуващите водени от Агенцията по вписванията регистри, и регистрите, водени понастоящем в рамките на съдебната система и структурните звена на Министерството на правосъдието.

Основната цел на реформата е извеждане на правоохранителни дейности от съдебната система, с което ще се укрепи административният й капацитет, като същевременно, с оглед централизация на информацията относно юридическите лица в Република България ще се изгради единен регистърен център, включващ и информацията от водените от Министерството на правосъдието – Централен регистър за особените залози и Регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност.

Ще се изгради и въведе централизирана електронна система за регистрация на търговците, юридическите лица с нестопанска цел, други стопански субекти на частното право, които по силата на специални закони притежават правосубектност и понастоящем се регистрират в съдилищата. Предвид характера на извършваната дейност и обстоятелството, че страни по сключваните договори за особени залози са основно посочените по-горе субекти, неразделна част от тази система следва да бъде и регистърът на особените залози.

Важна част на политиката е свързана с укрепването на пенитенциарната система и инфраструктурата по сигурността в затворите и следствените арести.

Реформирането на пенитенциарната система е неразделна част от процеса на ускорена съдебна реформа и успешното противодействие на престъпността. Въпреки, че през последните години страната ни постигна значителен напредък в развитието и усъвършенстването на наказателното изпълнение, процесът на реформа е невъзможен без подобряване материалните условия на бит и живот на лишените от свобода и по- нататъшното демократизиране институциите на наказателно-изпълнителната система.

Основен приоритет за Министерството на правосъдието през следващите три години е подобряване на условията в местата за задържане и местата за лишаване от свобода, чрез изграждане на нови или преустройство на съществуващи сгради, или на части от тях.

69

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

2.13. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРАТА Политиката в областта на културата е свързана с укрепването, популяризирането и развитието на българската идентичност, култура и духовни ценности. Стратегическите цели на политиката са насочени към създаването на условия за устойчиво културно развитие и духовно консолидиране на нацията, утвърждаването на българската национална идентичност чрез изграждане образа на България като страна със самобитна култура и уникално културно наследство, активирането на международната дейност за популяризиране достиженията на българските творци и повишаване конкурентоспособността на българския културен продукт.

В областта на опазването на недвижимото културно наследство ще продължи държавната подкрепа за извършване на археологически проучвания, реставрация и съпътстваща консервация (укрепване, защитни покрития, вертикална планировка и други) на значими археологически обекти, както и извършването на консервационно- реставрационни работи на недвижими културни ценности.

В областта на опазването и представянето на движимото културно наследство (държавните музеи, художествените галерии) ще продължи финансирането на дейностите им по стандарти. С делегираните бюджети се създава по-голяма самостоятелност и мотивация на работещите в музейното дело за популяризирането на националното културно богатство.

В областта на филмовото изкуство ще продължи подкрепата за създаването на нови български филми. Национално финансиране предвижда увеличаване на българските филми – копродукция с европейски страни. Разширяването на интеграцията с европейските кинематографии ще допринесе за издигане на художественото и техническо качество на филмите и ще разшири възможностите за разпространение на българско кино на международния пазар.

В областта на сценичните изкуства (театри, опери, оперно-филхармонични дружества, оркестри и ансамбли) ще продължи подобряване на управлението, осигуряване на по- голямо разнообразие от представления и осигуряване на по-широк достъп на зрителите до художествения продукт, както и създаване на трайна уредба на единните разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства.

В областта на литературното наследство основните приоритети ще се насочат към подкрепа на книгоиздаването чрез подпомагане на издателската дейност и популяризиране на българската книга по света и създаване на условия за развитието и утвърждаването на библиотеките като съвременни центрове, осигуряващи ефективно библиотечно информационно обслужване на широк кръг потребители. Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ ще продължи финансирането на дейностите си по стандарти и ще прилага системата на делегиран бюджет.

2.14. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА Политиките в областта на физическата култура, спорта и младежта са насочени към развитие на спорта за учащи и спорта в свободното време, развитие и утвърждаване на спорта за високи постижения и насърчаване на икономическата активност и развитие на младите хора.

70

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. III.

За периода 2017-2019 г. в областта на спорта са предвидени средства за изпълнение на целите и дейностите във връзка с реализирането на следните приоритети:

• развитие на ученическия спорт като средство за здравословен начин на живот

– насърчаване на учащите към двигателна активност и системно практикуване на физически упражнения и спорт; увеличаване броя на практикуващите спорт деца от детските градини, ученици, студенти, деца с увреждания и деца в риск чрез разширяване обхвата от организационни форми за занимания с физически упражнения и спорт; осигуряване на ефективен учебно-тренировъчен процес в спортните училища; осигуряване на подкрепа за реализация на младите спортисти и деца с изявени дарби;

• развитие на спорта за всички – насърчаване на здравословната двигателна активност и практикуването на спорт и спортно-туристическа дейност от гражданите като фактор за подобряване на общественото здраве;

• развитие и утвърждаване на спорта за високи постижения като средство за повишаване престижа на нацията – създаване условия на елитните спортисти за ефективна подготовка и реализиране на високи спортни резултати на световни и европейски първенства; провеждане на оптимална подготовка на спортисти за участието им в олимпийски игри; финансиране на дейности на спортни организации в областта на спорта за високи постижения;

• превенция и контрол на употребата на допинг в спорта;

• реконструкция и модернизация на спортни обекти и съоръжения с цел привеждането им в съответствие с международните стандарти.

Политиката в областта на младежта включва следните приоритети:

• подобряване на качеството на живот на младите хора;

• подобряване на условията за успех на всеки млад човек чрез устойчиви механизми за инвестиране в младежта като значим социален капитал на страната – насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора;

• мерки свързани със социално отговорен хазарт и предпазване на младите хора от хазарт;

• мобилизиране на потенциала на младите хора за развитието на Република България и Европейския съюз.

2.15. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА В областта на транспорта и съобщенията стратегическата цел на провежданата политика е изграждане на устойчива транспортна система, развит съобщителен и жизнеспособен пощенски сектор, съвременна електронна инфраструктура и услуги, както и технологично развитие и иновации. Политиката в областта на транспорта е насочена и към осигуряването на ефективен и устойчив транспорт, развитието на екологосъобразни, безопасни и сигурни видове транспорт и висококачествени транспортно-логистични услуги, подкрепа за балансирано развитие, отчитайки кръстопътното положение на България и нейния транзитен потенциал и ускоряване интегрирането на страната в европейските структури.

71

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

При изпълнение на политиката в областта на транспорта и съобщенията предвидените средства за периода 2017-2019 г. ще бъдат насочени към:

• Провеждане на национална транспортна политика, основана на приемственост, ефективност и експертност;

• Изграждане на модерна, устойчива, балансирана и интегрирана транспортна инфраструктура по основната и разширената Трансевропейска мрежа на територията на България, както и подобряване на инфраструктурната свързаност на регионите чрез модернизиране на пътната инфраструктура;

изграждане на националната мрежа от магистрали и скоростни пътища и свързването й с европейските транспортни коридори;

• Поддържане, модернизация и обновяване на републиканската пътна инфраструктура в съответствие със съвременните изисквания на автомобилния транспорт;

• Стартиране изграждането и въвеждането на електронна система за събиране на такси за ползване на републиканската пътна мрежа на база „изминато разстояние“ за товарни автомобили и на база „време“ за леки автомобили;

• Развитие на железопътния транспорт като евтин, достъпен и екологичен;

• Осигуряване на качествени транспортни услуги на населението, равнопоставен достъп, сигурност, безопасност и опазване на околната среда.

Държавната политика в областта на съобщенията за периода 2017-2019 е насочена към изпълнението на следните приоритети:

• Поддържане на условия за свободна и ефективна конкуренция както на пазара на електронните съобщения, така и на пазара на пощенските услуги, като част от единния вътрешен пазар в ЕС;

• Развитие на модерна електронна съобщителна и пощенска инфраструктура;

• Създаване на условия за ускорено изграждане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи;

• Преодоляване на изоставането в изграждането и развитието на електронната съобщителна инфраструктура в слабо населени и отдалечени райони;

• Осигуряване предоставянето на достъпна, надеждна и ефективна универсалната пощенска услуга и нейното съхранение в условията на либерализиран пазар на пощенски услуги;

• Развитие и модернизиране на националните пощенски мрежи.

Политика в областта на електронното управление. С последните изменения и допълнения на Закона за електронното управление, считано от 1 юли 2016 г. се създаде Държавна агенция „Електронно управление“ с цел централизиране на усилията по въвеждане на електронното управление. Политиката в областта на електронното управление ще се реализира чрез дейности и мерки, насочени към:

• разработване и провеждане на цялостна държавна политика в областта на електронното управление, електронните удостоверителни услуги и електронната идентификация, мрежовата и информационната сигурност;

72

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. III.

• разработване, изпълнение, координиране и контрол на проектите за електронно управление, информационни и комуникационни технологии в администрациите;

• координация и контрол върху дейностите за прилагане на изискванията за вътрешния оборот на електронни документи и за съответствието на информационните системи с изискванията за оперативна съвместимост, както върху дейностите по изграждането, поддържането и използването на национална инфраструктура за пространствена информация;

• развитие, управление, поддръжка и експлоатация на Единната електронна съобщителна система;

• изпълнение функциите на Национален център за действие при инциденти по отношение на информационната сигурност;

• изграждане, поддръжка и експлоатация на Съобщителни обекти със специално предназначение, които са част от интегрираната Комуникационно- информационна система за управление на страната и въоръжените сили при обявяване на „извънредно положение“, „военно положение“ и/или „положение на война“.

2.16. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ТУРИЗМА Основната стратегическа цел на провежданата политика в областта на туризма е утвърждаване конкурентоспособността и ефективността на туристическия сектор на България посредством оптимално използване на наличните природни и антропогенни ресурси за устойчиво развитие на туризма, а оперативната цел е утвърждаване на туризма като ключов за икономиката отрасъл.

Предвидените в АСБП за периода 2017-2019 г. средства за развитието на българския туризъм са насочени към:

• предприемане на действия, гарантиращи устойчиво целогодишно развитие на туризма чрез диверсификация на националния туристически продукт;

• реализиране на мерки за повишаване на неговото качество и добавена стойност и стимулиране развитието на специализираните видове туризъм;

• провеждане на маркетингова и рекламна политика на националния туристически продукт, която да подобри неговия имидж и позициониране на туристическия пазар;

• оптимизирана система за привличане на чуждестранни туристи на територията на България;

• стимулиране на устойчивото развитие на туризма и намаляване на регионалните различия, чрез създаване на силни регионални брандове;

• организиране на процедурите по отдаване на морските плажове на концесия и под наем и последващ контрол по изпълнението на договорите.

2.17. ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ НА РЕАЛНИЯ СЕКТОР Държавното финансовото подпомагане на реалния сектор е насочено към предоставяне на средства под формата на субсидии, компенсации и капиталови трансфери за 73

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

нефинансови предприятия от сектори транспорт и съобщения, както и средства за изпълнение на програми за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия при приватизация.

Със средствата от държавния бюджет за нефинансовите предприятия се покриват само необходимите разходи, възникнали при изпълнение на възложените им от държавата задължения, свързани с предоставяне на обществени услуги, с цел избягване на свръхкомпенсация на предприятията. Предоставянето на средствата е обвързано с конкретни изисквания и критерии, като по този начин се цели повишаване на качеството на изпълняваните услуги и ефективно разходване на средствата от държавния бюджет за съответната дейност.

Политиката по отношение на нефинансовите предприятия не предвижда мерки за изменение на размера на средствата от централния бюджет за нефинансови предприятия от реалния сектор за периода 2017-2019 г. Предвижда се запазване на размера на средствата за периода за 2017-2019 г. на нивото от 2016 г., тъй като същите се предоставят за финансиране на дейности, свързани с предоставянето на услуги от общ икономически интерес. Това предполага необходимите разходи за тяхното осъществяване да се покриват със средства от държавния бюджет. Предвижда се единствено увеличение на размера на средствата за капиталови трансфери за „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД за периода 2017-2019 г. за сметка на намаление на размера на средствата за компенсиране на безплатни и по намалени цени пътувания на определени категории пътници по железопътен транспорт, с което общият размер на средствата за дружеството от централния бюджет остава без промяна.

2.17.1 Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия

- ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ В изпълнение на чл. 25, ал. 1 от Закона за железопътния транспорт държавата участва във финансирането на дейностите по изграждането, поддържането, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура. Съгласно действащото законодателство стопанисването и управлението на предоставените ѝ активи – публична и частна държавна собственост, и изпълнението на посочените дейности е възложено на Национална компания „Железопътна инфраструктура”.

Предвижда се запазване на размера на средствата за субсидии и други текущи трансфери за периода 2017-2019 г. на нивото от 2016 г. – по 135 млн. лв. на година.

Чрез тези средства ще се осигури финансирането и изпълнението на дейностите по текущо поддържане и експлоатация на железопътната инфраструктура. Предвидените средства за субсидии и други текущи трансфери са съобразени с тенденциите и възможностите за реализиране на приходи от други дейности на управителя на железопътната инфраструктура, както и с очакванията по отношение на размера на инфраструктурните такси за годините от периода 2017-2019 г.

- „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД Средствата за субсидии и други текущи трансфери се предоставят на „БДЖ- Пътнически превози“ ЕООД за осигуряване изпълнението на възложеното му задължение за извършване на обществени превозни услуги по договор, сключен между министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и дружеството.

74

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. III.

Средствата за субсидии и други текущи трансфери за „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД са планирани по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Предвижда се запазване на размера на средствата за субсидии и други текущи трансфери за периода 2017-2019 г. на нивото от 2016 г. – по 175 млн. лв. на година.

- „Български пощи” ЕАД Средствата за субсидии и други текущи трансфери се предоставят на „Български пощи“ ЕАД във връзка с изпълнението на задължението за извършване на универсалната пощенска услуга, възложено му със Закона за пощенските услуги, в случаите когато това задължение води до нетни разходи и представлява несправедлива финансова тежест за него.

Предвижда се увеличение на средствата за субсидии и други текущи трансфери за периода 2017-2019 г., като за 2017 г. са в размер на 38 млн. лв., а за 2018 и 2019 г. са предвидени по 18 млн. лв. Увеличението на средствата за 2017 г. е свързано с осигуряване на допълнителни средства в размер на 24,6 млн. лв. за докомпенсиране на дружеството за извършваната от него универсална пощенска услуга за периода 2011-

2014 г. и 13,4 млн. лв. за компенсиране за тази услуга за 2015 г. Средствата за субсидии и други текущи трансфери за „Български пощи“ ЕАД са планирани по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

- Субсидии и други текущи трансфери за превоз на пътници по нерентабилни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони В съответствие с § 4, ал. 1 от заключителните разпоредби на Закона за автомобилните превози ежегодно в държавния бюджет се предвиждат средства за субсидии и други текущи трансфери за превоз на пътници по нерентабилни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони. Тези превози имат предимно социална насоченост – масови превози до и от работните места в чертите на града, и превози до малки отдалечени селища, осигуряващи връзка с общинския център.

Чрез този вид финансово подпомагане, държавата осигурява задоволяване потребностите на населението от пътнически превози, при определено гарантирано качествено ниво, надеждност и достъпни цени, съобразени с покупателната способност, на автомобилните превози. Това допринася за повишаване на мобилността и комуникациите на населението, минимизиране на регионалните различия, подобряване на заетостта и намаляване на безработицата. В резултат от изпълнението на този социален ангажимент се очаква постигане на основни правителствени приоритети като социално включване и повишаване на жизнения стандарт на населението.

За периода 2017-2019 г. се предвижда запазване на размера на средствата за тази цел на равнището от 2016 г. – по 23 млн. лв. на година, в т.ч. 8,5 млн. лв. за Столична община, с цел покриване на разходите на автомобилните превозвачи за осъществяване на превозите на пътници.

При определяне на размера на субсидиите и другите текущи трансфери са взети предвид условията на сключените договори между общините и превозвачите и изискванията на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от

23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с 75

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета.

2.17.2 Компенсации за преференциални пътувания Средствата за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, се осигуряват ежегодно от държавния бюджет на основание § 4, ал. 1 от заключителните разпоредби от Закона за автомобилните превози, чл. 52 от Закона за железопътния транспорт и чл. 283, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Предоставянето на част от тях, например тези за транспорта на деца ученици по чл.

283, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование е свързано с изпълнението на държавната политика за осигуряване на равен достъп до предучилищна подготовка и училищно образование.

Средствата от държавния бюджет за компенсиране на стойността на безплатните и по намалени цени пътувания, предвидени в нормативните актове, са предназначени да покрият разликата между цената на издадените превозни документи с намаление и тази по редовна тарифа на определени категории пътници, в т.ч. ветерани от войните, военноинвалиди, военнопострадали, лица, получаващи пенсия при условията на глава шеста от Кодекса за социалното осигуряване, навършили възраст по чл. 68, ал. 1-3 от същия кодекс, деца до 7 навършени години и деца от 7 до 10 навършени години, ученици, студенти и докторанти в редовна форма на обучение, многодетни майки, инвалиди и други правоимащи лица.

Предвижда се намаление на размера на средствата за периода 2017-2019 г. спрямо нивото от 2016 г. Планирани са средства в размер на 96,8 млн. лв. на година, което е във връзка с отчетения траен спад на безплатните и по намалени цени пътувания на определени категории пътници по железопътния транспорт.

2.17.3 Капиталови трансфери

- Национална компания „Железопътна инфраструктура” Цялостната инвестиционна програма на Национална компания „Железопътна инфраструктура”, свързана с изграждането, рехабилитацията и развитието на железопътната инфраструктура, се осъществява със средства от Кохезионния и Структурните фондове на ЕС и със средства, предвидени в централния бюджет под формата на капиталови трансфери.

На този етап инвестиционната програма е насочена към ускорена реализация на проекти, свързани с европейските транспортни оси и коридори на територията на страната, с оглед привеждане на инфраструктурата в съответствие с европейските норми, изисквания и стандарти, и повишаване на качеството и нивото на безопасност на железопътните превози.

В основната си част капиталовите трансфери се насочват за поддържане на техническото и експлоатационното състояние на съществуващата железопътна инфраструктура и съоръженията по сигнализация и безопасно управление на превозната дейност.

Освен това през периода 2017-2019 г. се предвижда част от капиталовите трансфери да се насочват за осигуряване на собствения принос на бенефициента – Национална компания „Железопътна инфраструктура”, по Оперативна програма „Транспорт и 76

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. III.

транспортна инфраструктура” 2014-2020 г. и Механизма за свързване с Европа, както и за възстановяване на предоставената временна финансова помощ на предприятието в изпълнение на ПМС № 271 от 2015 г. за одобряване на допълнителни плащания от централния бюджет по бюджета на МТИТС за 2015 г., и за приключването на инвестиционни проекти на Национална компания „Железопътна инфраструктура” по Оперативна програма „Транспорт“ 2007-2013 г., и ПМС № 62 от 2016 г. за одобряване на допълнителни плащания от централния бюджет по бюджета на МТИТС за 2016 г. за приключването на инвестиционни проекти на Национална компания „Железопътна инфраструктура” по Оперативна програма „Транспорт“ 2007-2013 г.

За периода 2017-2019 г. се предвижда запазване на размера на средствата за капиталови трансфери на равнището от 2016 г. – по 105 млн. лв. на година.

- „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД За периода 2017-2019 г. размерът на капиталовите трансфери от държавния бюджет се увеличава спрямо нивото от 2016 г. – и става 35 млн. лв. на година. С предвидените средства ще се даде възможност, макар и частично, да се осигури финансирането на закупуване на подвижен състав за изпълнение на задълженията на „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД по договора му с държавата, както и да се погасяват задълженията на дружеството към финансови институции във връзка със закупения подвижен състав.

- ДП „Пристанищна инфраструктура” Капиталовите трансфери през периода 2017-2019 г. се предвижда да се насочат за възстановяване на пристанищното съоръжение при нос Шабла, проектиране на интермодален терминал – Варна, изработване на генерални планове на пристанища Варна и Бургас, ремонтно-възстановителни и укрепителни работи на кейови стени, вълноломи, настилки и изграждане на съоръжения за сигурността и за приемане на отпадъци в пристанищните терминали – Бургас-Изток и по р. Дунав.

Размерът на предвидените капиталови трансфери от централния бюджет за периода 2017-2019 г. се запазва на нивото от 2016 г. – по 11 млн. лв. на година.

- Финансиране на програми за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия при приватизация През периода 2017-2019 г. ще продължи изпълнението на програмите за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия при приватизация. Финансирането от държавния бюджет на тези програми е на основание § 9 от ПЗР на Закона за опазване на околната среда. С изпълнението на програмите се цели трайно отстраняване на замърсяването от промишлената и добивна дейност на повърхностните и подземни води и почви, с оглед подобряване на работната и околната среда на работещите в предприятията и населените места в района на дружествата. По-голямата част от средствата ще бъдат насочени към изпълнение на програмите за отстраняване на минали екологични щети на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД и „Оловно цинков комплекс“ АД – Кърджали. През периода 2017-2019 г. предстои довършване на програмите на „Агрополихим” АД – Девня и „Геосол“ АД – Провадия.

Предвижда се запазване на размера на средствата за периода 2017-2019 г. на нивото от

2016 г. – по 5 млн. лв. на година.

77

Част IV.

Бюджет 2017 – основни параметри

1. ПРИХОДИ ЗА 2017 Г.

Граф. IV-1: Структура на консолидираните приходи за 2017 г. (в млн. лв. и в %)

2 644,4 2 035,9 8% 6% Корпоративни данъци

3 056,3

4 758,0 9% Данък върху доходите на 13% физическите лица Социално и здравно осигурителни вноски

1 188,1 ДДС 3% 35 439,6 7 935,3 млн. лв. 22% Акцизи Други данъчни приходи

5 038,0 14% Неданъчни приходи

8 783,5 Помощи и дарения 25%

1.1. ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИ ПРИХОДИ

1.1.1 Приходи от корпоративни данъци (вкл. данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни юридически лица и други данъци по ЗКПО) Прогнозните приходи от корпоративен данък за 2017 г. са 2 165,0 млн. лв.

В прогнозата са включени следните данъци по ЗКПО:

• Корпоративен данък (от финансови и нефинансови институции) – 1 973,9 млн.

лв.;

• Данъци върху дивидентите, ликвидационните дялове и доходите на местни и чуждестранни юридически лица – 62,0 млн. лв.;

• Други данъци по ЗКПО – 129,1 млн. лв.

Прогнозата за размера на приходите от тази група данъци е базирана на следните допускания:

• запазване на ставката от 10% през 2017 г.;

79

IV. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

• при прогнозиране на приходите от данъци по ЗКПО за 2017 г. са отчетени прогнозните макроикономически показатели, както и декларираните от данъчно задължени лица с годишните данъчни декларации данни за загуби, които подлежат на приспадане през следващи отчетни периоди;

• запазване на размера на внесените авансови вноски за корпоративен данък в края на годината.

При оценката за очакваните постъпления от корпоративен данък за 2017 г. са взети предвид и следните показатели, отчетени за първото полугодие на 2016 г.:

• декларираната облагаема печалба за финансовата 2015 г.;

• декларираната загуба за финансовата 2015 г.;

• изравнителната вноска по годишната данъчна декларация за финансовата

2015 г.

1.1.2 Приходи от ДДФЛ Прогнозните приходи от данъци върху доходите на физически лица за 2017 г. са в размер на 3 056,3 млн. лева.

Прогнозата за постъпленията от ДДФЛ е изготвена, като са взети предвид следните фактори:

• номинален ръст на компенсациите на наетите лица за 2017 г., съгласно есенната макроикономическа прогноза на МФ;

• прогнозният брой заети лица;

• максимален осигурителен доход за 2017 г. в размер на 2 600 лв.;

• увеличаване на минималната работна заплата от 380 на 420 лева от 1 януари

2016 г. и от 420 на 460 лева от 1 януари 2017 г.;

• увеличаване на минималните осигурителни прагове 2016/2015 г. средно със 7,8% и запазване на достигнатото им през 2016 г. ниво;

• увеличаване на вноската за фонд „Пенсии“ на ДОО с по 1% пункт от 2017 година;

• запазване на нивото на изплатените допълнителни възнаграждения на данъкоплатците в края на годината.

В размера на приходите от личното подоходно облагане са включени и постъпленията от патентен данък, постъпващ в местните бюджети.

1.1.3 Приходи от ДДС Прогнозните приходи от ДДС за 2017 г. са 8 783,5 млн. лв. при относителен дял от потреблението 12,5%. Направено е допускането за запазване на относителния дял на постъпленията от ДДС към потреблението.

При прогнозиране на приходите от ДДС са взети предвид следните фактори:

• прогнозен ръст на ефективно внесения данък за 2017 г.;

• прогнозен размер на възстановения ДДС в съответствие с ръста на износа според макрорамката;

80

БЮДЖЕТ 2017 – ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ IV.

• запазване на нивото на невъзстановения в срок данъчен кредит по ДДС в края на годината;

• прогнозата за приходите от ДДС от внос за 2017 г. е изготвена като са взети предвид следните показатели: цена на барел за петрол тип „Брент“, валутен курс (щ.д/лев) и прогнозни количества суров нефт, мазут и други стоки (без нефт и мазут).

При оценката за очакваните постъпления от ДДС са отчетени и следните ефекти:

• положителен ефект от въвеждане на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България;

• положителен ефект върху приходите от ДДС от увеличението на акцизните ставки за цигарите, който се оценява на 14,0 млн. лв. за 2017 г.;

• положителен ефект от засилване на митническия надзор и контрол и установяване на единна практика при допускане на стоки за свободно обращение по отношение на елементите за облагане и усъвършенстване на сътрудничеството с правоохранителните и правоприлагащите органи с оглед постигане на по-ефективни резултати в противодействието на нарушения и престъпления.

1.1.4 Приходи от акцизи Прогнозните приходи от акцизи за 2017 г. са 5 038,0 млн. лв. при относителен дял от потреблението 7,2%.

Приходите от акцизи се формират основно от две групи стоки – тютюневи изделия с относителен дял 49,0% и горива с относителен дял 44,2%. Останалите акцизни стоки (вкл. алкохолни напитки, бира, ел. енергия и други) са с относителен дял в размер на 6,8%.

При прогнозиране на приходите от акцизи освен допусканията за макроикономическите показатели е отчетено и влиянието на следните фактори:

• положителен ефект от увеличението на акцизните ставки за цигарите, който се оценява на 70,0 млн. лв. за 2017 г.;

• очакваното намаление в количествата освободени за потребление цигари, следствие на увеличение на ставките през 2017 г.;

• положителен ефект от подобряване на контрола върху търговията с акцизни стоки.

1.1.5 Приходи от данък върху застрахователните премии Прогнозните приходи от данък върху застрахователните премии за 2017 г. са 30,9 млн. лева. Прогнозата за размера на приходите от данъка върху застрахователните премии е базирана на следните допускания:

• запазване на ставката от 2% през 2017 г.;

• запазване на динамиката на нарастване на брутните премийни приходи в общото застраховане;

• запазване на тенденцията за разширяване и обогатяване на застрахователните продукти;

81

IV. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

• взети са предвид и извършените законодателни промени с приемането на нов Закон за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 13 от 2016 г., доп., бр. 34 от

2016 г.). Съгласно чл. 111, ал. 5, т. 3 от закона в застрахователния сектор се въвежда продукт застраховка „Гаранция в полза на възложител на обществена поръчка”, която обезпечава изпълнението на обществена поръчка чрез покритие отговорността на изпълнителя при сключване и изпълнение на договор за обществена поръчка. Това води до повишаване на приходите от данък върху застрахователните премии под формата на застраховка „Гаранции“.

1.1.6 Приходи от мита Прогнозираните приходи от мита за 2017 г.са в размер на 166,0 млн. лева.

Прогнозата за приходите от мита за 2017 г. е съобразена с постигнатите договорености в рамките на Световната търговска организация за улесняване на търговията в последните повече от 10 г., в резултат на което търговската политика на ЕС е все по- либерална. Вследствие на това има все повече сключени споразумения за свободна търговия и споразумения за икономическо партньорство. На базата на тези споразумения стоките се оформят за внос в ЕС и в страната/групата страни партньор/партньори с намалени или нулеви ставки на митата.

Отделно от тези двустранни споразумения ЕС предоставя едностранно тарифни преференции при оформяне за свободно обращение на стоки от повече от 70 държави, включени в схемата на ЕС по Общата схема за преференции, както и на автономно основание за стоки от Молдова, Украйна, Косово и други страни от района на Западните Балкани. На страните по споразуменията се предоставя привилегирован достъп до пазарите, основан на водещите принципи на Световната търговска организация.

Към настоящия момент либерализацията на търговията в световен мащаб може да доведе до пълно или частично освобождаване от заплащане на мита при почти три четвърти от вноса в ЕС.

1.1.7 Осигурителни приходи Прогнозните приходи от социално и здравноосигурителни вноски за 2017 г. са в размер на 7 935,3 млн. лв.

За 2017 г. по отношение на социално и здравноосигурителните вноски се предвижда:

• Запазване съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване, като за 2017 се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО с един процентен пункт.

• От 1 януари 2017 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ от КСО с 20 пр.п. Ефектът върху приходите на ДОО от увеличението на осигурителната вноска е около 215,7 млн. лв. допълнителен приход;

• Диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход, като за 2017 г. се увеличава на 460 лв.,

500 лв., 550 лв. и 600 лв.;

• Запазване размера на здравноосигурителната вноска на нивото от 2016 г. – 8 на сто;

82

БЮДЖЕТ 2017 – ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ IV.

• Запазване на максимален осигурителен доход за всички осигурени лица – 2600 лв. за целия период;

• За 2017 г. не се правят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.

1.2. ДРУГИ ПРИХОДИ Неданъчни приходи Разчетите на неданъчните приходи са разработени на база действащата нормативна база, очакваните ефекти от заложените основни допускания и въз основа на текущото им изпълнение през 2016 г.

1.2.1 Приходи от такси За 2017 г. разчетените приходи от държавни и съдебни такси са общо в размер на

1 283,3 млн. лв., в т.ч. съдебни такси 105,0 млн. лв., като разчетите на приходите са разработени на база текущото им изпълнение през 2016 г.

Очакваните приходи от общински такси за 2017 г. са в размер на 778,7 млн. лв.

Очакваните приходи от квоти за емисии на парникови газове през 2017 г. са в размер на 332,7 млн. лв., от които:

• 210,5 млн. лв. от тръжна продажба на квоти за емисии на парникови газове чрез търг, в т.ч. 0,5 млн. лв. по чл. 56, ал. 2 и 210,0 млн. лв. по чл. 57, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата;

• 122,2 млн. лв. от вноски на оператори на инсталации, за които в Националния план за инвестиции (НПИ) не е предвидено извършване на инвестиции на собствените им площадки, или когато предвидените им в НПИ инвестиции са по-малки от паричната равностойност на разпределените им безплатни квоти за емисии на парникови газове за целия период на изпълнение.

1.2.2 Приходи от дивидент за държавата Прогнозата за приходите от дивидент за 2017 г. е изготвена при запазване на ставката за отчисленията от печалбата на държавните дружества и предприятия в полза на държавата за 2017 г. от 50 на сто. Прогнозираните приходи от дивидент по държавния бюджет за 2017 г. са в размер на 50,0 млн. лв.

1.2.3 Приходи от концесионна дейност Прогнозните приходи от концесии по КФП за 2017 г. възлизат на 711,4 млн. лв., като 668,3 млн. лв. от тях се очаква да постъпят по бюджетите на министерствата и ведомствата, в т.ч. близо 1,0 млн. лв. по бюджетите на областите, на чиято територия се намират морските плажове и 43,1 млн. лв. по бюджетите на общините, на чиято територия се намират находищата на подземни богатства, минералните води и морските плажове.

С Решение № 419 на Министерския съвет от 2016 г. е открита процедура за предоставяне на концесия за услуга на обект „Гражданско летище за обществено ползване София“ – публична държавна собственост. Очакванията са конкурсната процедура за предоставяне на концесия да приключи до края на 2016 г., като в началото 83

IV. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

на 2017 г. да бъде подписан концесионният договор и съответно преведено еднократното концесионно плащане.

2. РАЗХОДИ ПО ФУНКЦИИ ЗА 2017 Г.

Граф. IV-2: Дял на основните функции в общите консолидирани нелихвени 15 разходи за 2017 г., вкл. резерв, без вноска в общия бюджет на ЕС (в млн. лв. и в %) Общи държавни служби + резерв

2 166,2 Отбрана и сигурност + резерв 6%

5 717,8 16% 4 167,7 Образование 12% 620,6 2% Здравеопазване + резерв

2 373,5 3 350,0 7% 34 950,3 10% Социалноподпомаганеoсигуряване,и грижи млн. лв.

Жилищно строителство, благоустройство, комунално стоп. и опазване на околната среда Почивно дело, култура, религ.

4 226,8 дейности

12 327,7 12% 35% Икономически дейности и услуги + резерв

2.1. ФУНКЦИЯ І. ОБЩИ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ Разходите за функция „Общи държавни служби“ по КФП за 2017 г. са в размер на

2 166,2 млн. лв.

Във функцията се включват разходите на изпълнителните и законодателни органи, на част от изпълнителните агенции и комисии, както и средства в областта на науката.

За 2017 г. по тази функция са предвидени разходи за финансово осигуряване изпълнението на основните функции на президента, вицепрезидента, Народното събрание, правителството, както и дейностите на централната администрация на министерствата, държавните комисии и агенции, изпълнителните агенции, областните администрации, търговските служби в чужбина, посолствата и консулствата в чужбина.

Предвидените средства са насочени към осигуряване условия за функционирането на посочените администрации, с оглед изпълнение на възложените им дейности и задачи, 15 Общият размер на разходите по функции включва и разпределен резерв.

84

БЮДЖЕТ 2017 – ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ IV.

свързани с провеждане на вътрешната и външната политика на страната във всичките им аспекти, в т.ч. и средства за българската помощ за развитие, изплащане на членския внос в международни организации, създаването и функционирането на устойчива система за постигане на максимална ефективност при събирането на данъците и осигурителните вноски, намаляване на корупцията, повишаване качеството на административните услуги, подобряване на митническия контрол, борбата срещу митническите и валутните нарушения, контрабандата и незаконния трафик на наркотици и други.

В областта на науката целта на политиката е насочена към изпълнение на Стратегията за насърчаване на научните изследвания и на Националната пътна карта за научна инфраструктура и в частност политиката за преструктуриране и модернизиране на научната инфраструктура. Предвидените допълнителни средства за изпълнението на дейности по националната пътна карта са в размер на 7,0 млн. лв.

Средствата от структурните фондове на ЕС по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020“ ще са насочени главно към инвестиции в нови и уникални научни инфраструктури, каквито са центровете за върхови постижения, центровете за компетентност и регионалните научни центрове.

Допълнителни средства в размер на 7,0 млн. лв. са предвидени за осигуряване на достъп до пълнотекстови международни бази-данни с научни публикации.

Предвидено е увеличение на трансфера за Българската академия на науките с 5,0 млн.

лв. за увеличение на възнагражденията на служителите.

Международно сътрудничество за развитие. За изпълнение на политиката на Република България за участие в международното сътрудничество за развитие и за оказване на официална помощ за развитие и хуманитарна помощ в бюджета на Министерството на външните работи за 2017 г. са предвидени средства в размер на 6,0 млн. лв., с които ще бъдат финансирани дейностите по Средносрочната програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ.

2.2. ФУНКЦИЯ ІІ. ОТБРАНА И СИГУРНОСТ Разходите за функция „Отбрана и сигурност“ по КФП за 2017 г. са в размер на 4 167,7 млн. лв.

Разчетените разходи за отбрана и сигурност за 2017 г. отразяват държавната политика по отбраната, сигурността и вътрешния ред, съдебната власт, както и дейностите по изпълнението на наказанията.

Основните приоритети на политиката в областта на отбраната, която се провежда от Министерството на отбраната, са следните:

• Приемственост и устойчивост на развитието на ВС чрез провеждане на реалистична отбранителна политика, която съответства на заплахите за сигурността на страната, на съюзните ни ангажименти в НАТО и ЕС и на наличните финансови ресурси;

• Задълбочаване на трансатлантическото сътрудничество като гарант за сигурността и развитието на България;

85

IV. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

• Поддържане на съществуващите и постепенно развитие на нови отбранителни способности;

• Разширяване на участието на ВС в интегрираната система за реакции при кризи за по-ефективна защита на населението при бедствия;

• Постепенно преустановяване на всички зависимости на българските отбранителни способности, потенциално водещи до неустойчивост на външната граница на евроатлантическата общност;

• Създаване на условия за висока мотивация и професионален подбор в Българската армия;

• Адекватно и последователно участие в европейската външна политика и подготовка за поемане на ротационното председателство на Съвета на ЕС през

2018 г.;

• Развитие на отбранителните способности в рамките на Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България

2020. Ефективно използване на съюзни, многостранни, регионални и двустранни механизми за съвместно финансиране чрез многогодишни програми и при намаляване на зависимостите от страни извън НАТО и ЕС;

• Законодателно уреждане на националната координация на специалните служби. Активно развитие на политиката на киберсигурността. Пълноценно участие в политиката на партньорите от НАТО и ЕС в тази област.

За реализирането на горните направления за периода 2017-2019 г. са предвидени до

1 122,0 млн. лв., разпределени по години, както следва:

• 683,0 млн. лв. за замяна на МиГ-29 с нов тип изтребител, от които 231,0 млн.

лв. за 2017 г., 226,0 млн. лв. за 2018 г. и 226,0 млн. лв. за 2019 г. С тези средства ще се осигури достатъчно количество самолети, което ще гарантира изпълнението на поставените задачи по осигуряване на въздушния суверенитет на Република България и носенето на дежурството по Air Policing;

достатъчно изправна авиационна техника; изпълнението на мисията по оказването на помощ на населението при бедствия и аварии;

• 439,0 млн. лв. за придобиване на многофункционални модулни патрулни кораби за Военноморските сили, от които по 171,0 млн. лв. за 2017 г. и 2018 г.

и 97,0 млн. лв. за 2019 г. Това ще способства за придобиване на съвременни кораби, с които ще се постигне пълна оперативна съвместимост с военноморските структури на НАТО; независимост на доставките на резервни части, свързани с ремонта и поддръжката на корабите; защита на колективната сигурност в Черноморския регион; възможност за пълноценно участие в постоянните корабни групи на НАТО, операциите и ученията на Алианса;

принос в ранното откриване и реагиране на нелегалната имиграция, незаконния трафик, контрабанда на море и замърсяването на морската среда.

Политиката в областта на сигурността и вътрешния ред се изпълнява от Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция „Разузнаване“, Националната служба за охрана, Държавната агенция „Национална сигурност”, Държавната агенция „Технически операции” и Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Те реализират дейността си в тази област в следните основни направления:

86

БЮДЖЕТ 2017 – ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ IV.

• опазване на обществения ред и защита на националната сигурност, противодействие на тежките престъпления срещу личността и собствеността на гражданите;

• противодействие на местни и транснационални престъпни структури и на физически и юридически лица, чиито действия са насочени срещу митническия режим, паричната, данъчната, осигурителната и други системи;

• недопускане извършването на терористични действия на територията на страната;

• граничен контрол и охрана на държавната граница, противодействие на незаконната миграция на територията на Република България и засилване контрола върху установяване на незаконно пребиваващи граждани на територията на страната;

• превантивна дейност и контрол на движението по пътищата и внедряване на технически системи за наблюдение и контрол, с цел намаляване броя на убитите и ранените при пътно-транспортни произшествия;

• осигуряване на пожарна безопасност и защита на населението при пожари, бедствия и други извънредни ситуации;

• осигуряване, разработване и прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) и на специфични методи за охрана на живота, здравето и имуществото на гражданите, защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на СРС и намирането на баланс между нуждата от използване на СРС, гражданските права и финансовите възможности на държавата;

• извършване на негласна оперативно-техническа дейност за разкриване и документиране извършването на престъпления, включително и за изготвяне на веществени доказателствени средства;

• осигуряване на лична постова и техническа охрана, специализиран транспорт и пропускателен режим по месторабота, местоживеене, пребиваване в страната и в чужбина на категориите охранявани и обслужвани лица съгласно Закона за Националната служба за охрана;

• обезпечаване на оперативната и разузнавателна дейност зад граница и физическа охрана на задграничните дипломатически представителства на Република България.

Основните политики в областта на съдебната система са насочени към:

• осъществяване на правосъдие и правораздавателна власт с цел защита правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата;

• спазване на законността в Република България;

• подобряване управлението и организацията на работата на съдебната власт, без да се нарушава нейната независимост;

• укрепване на професионалната квалификация на правоприлагащите органи;

• осъществяване на контрол на органите на съдебната власт, основаващ се на принципите на законосъобразност, обективност и публичност;

• изграждане на електронното правосъдие.

87

IV. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

Политиката по изпълнение на наказанията се изпълнява от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието и е свързана с укрепването на пенитенциарната система и инфраструктурата по сигурността в затворите и следствените арести.

Във връзка с обособяване, изграждане и разкриване през 2017 г. на затворническо общежитие (ЗО) от категорията закрит тип - ЗО „Дебелт“ към затвора в гр. Бургас са осигурени средства за обезпечаването му в съответните направления, касаещи изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Това е нова териториална служба в структурата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ от категория, обхващаща третирането на лишени от свобода от закрит тип, което предполага осъществяването на повишен надзор и охрана, като за целта са осигурени средства за 125 допълнителни щатни бройки. Във връзка с предстоящото откриване на затворническо общежитие от закрит тип „Разделна“ към затвора в гр. Варна, са осигурени средства за 57 допълнителни щатни бройки, както и разходи за издръжка.

По отношение на общините е предвидено увеличение на средствата за финансиране на местните комисии за борба срещу обществените прояви на малолетните и непълнолетните, на общинските съвети по наркотичните вещества и превантивни информационни центрове към тях, на секретарите на местните комисии за борба с трафика на хора, на изпълнителите по поддръжка и охрана на пунктове за управление към звената по отбранително-мобилизационна подготовка във връзка с прогнозното увеличение на минималната работна заплата. Предвидени са средства по бюджетите на общините за финансиране на доброволни формирования, вписани в регистъра на МВР, по стандартите за застраховка срещу злополука, за обучение и за екипировка.

2.3. ФУНКЦИЯ ІІІ. ОБРАЗОВАНИЕ Разходите за функция „Образование“ по КФП за 2017 г. са в размер на 3 350,0 млн. лв.

Приоритетите в областта на образованието за 2017 г. са насочени към посрещане на основните предизвикателства и подпомагане на изпълнението на ключовите политики в сектора. За реализиране на тези приоритети ще се изпълняват интегрирани мерки и действия за гарантиране на равен достъп до качествено образование и професионална подготовка и растеж, основан на знанието и науката и развитието на младите хора.

Разходите за образование са изведени като приоритет в Бюджет 2017. В съответствие с политиката за насърчаване на реформите в сектора, през 2017 г. се предвижда да бъдат финансирани мерки насочени към устойчиво развитие и качество на системата на образованието.

През последната година влезе в сила Закона за предучилищното и училищното образование и се одобриха над 15 подзаконови нормативни акта, от които произтичат промени във всички сегменти на системата на средното образование.

В системата на висшето образование бяха приети Стратегията за развитие на висшето образование и промените в Закона за висшето образование, вследствие на които стартираха реформите в сектора за стимулирането на специализацията на държавните висши училища и профилно оптимизиране на системата, финансово насърчаване на качеството на обучение и научните изследвания и връзката с пазара на труда, преструктуриране и оптимизиране на държавно финансирания прием в съответствие с 88

БЮДЖЕТ 2017 – ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ IV.

потребностите на пазара на труда и концентрация на финансирането в зависимост от пазарната и академичната оценка за качество.

Политика в областта на предучилищното и училищното образование и ученето през целия живот Бюджетните ресурси, предвидени за системата на предучилищното и училищното образование са насочени към:

• подкрепа на реформите и изпълнение на мерките, заложени в Закона за предучилищното и училищното образование;

• преодоляване на основното предизвикателство пред системата в средносрочен и дългосрочен план – осигуряването й с добри преподаватели;

• изравняването на старта за всички деца чрез подобряване на условията за ранно детско развитие;

• подобряване на качеството на образованието във всички училища и нива на системата.

Приоритетите, към които е насочена политиката в областта на предучилищното и училищното образованието, са:

• преодоляване на недостига на педагогически специалисти и мотивиране на младите хора да изберат учителската професия чрез увеличение на възнагражденията на заетите в сектора и поддържане на средната учителска заплата над средната за страната. Учителите са и ще продължават да бъдат основен фактор за качествено обучение. Повишаването на склонността за млади хора с високи образователни резултати на изхода на гимназиално образование за включване в педагогическо образование и педагогическа професия е ключова мярка за повишаване на образователните резултати в дългосрочен план и за осигуряване на всички сектори с квалифицирани кадри.

За увеличение на възнагражденията на педагогическите специалисти са предвидени допълнителни средства в размер на 100,0 млн. лв. За изпълнение на поетите ангажименти по колективното трудово договаряне за системата на предучилищното и училищното образование – 12,0 млн. лв.;

• за компенсиране на увеличението на минималната работна заплата и на вноската за ДОО са предвидени допълнителни средства в размер на 26,2 млн.

лв.;

• осигуряване на възможност за физически достъп до образователните институции чрез определяне на защитени детски градини и разширяване на правото на безплатен транспорт за учениците от 16 години до завършване на средно образование, както и за поддръжка на автобусите, предоставени на училищата. За изпълнението на тези мерки са предвидени допълнителни средства в размер на 7,1 млн. лв.;

• реализиране на концепцията за приобщаващо образование, заложена в Закона за предучилищното и училищно образование, базирана на децентрализация на подкрепата за деца със специални образователни потребности до ниво училище и детска градина и извършване на оценка на индивидуалните потребности за подкрепа от специализирани екипи. За изпълнението на тези мерки са предвидени допълнителни средства в размер на 6,0 млн. лв.;

89

IV. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

• изпълнение на Стратегията за внедряване на съвременни информационни и комуникационни технологии в училищата чрез внедряване образователно съдържание за електронно обучение. За изпълнението на тази мярка са предвидени допълнителни средства в размер на 3,0 млн. лв.;

• диференциране на разходните стандарти за финансиране на детските градини, за осигуряване недостига на средства за институциите от системата на предучилищното образование в малките и средните общини. За изпълнението на тази мярка са предвидени допълнителни средства в размер на 11,0 млн. лв.;

• въвеждане на новата образователна структура и осигуряване за безвъзмездно ползване на нови учебници и учебни комплекти за учениците от I, II, V и VI клас. За изпълнението на тази мярка са предвидени допълнителни средства в размер на 10,3 млн. лв.;

• възстановяване на извършените разходи от образователните институции за изплащане на повишения размер на обезщетения на персонала при прекратяване на трудовите правоотношения. За изпълнението на тази мярка са осигурени допълнителни средства в размер на 9,0 млн. лв.;

• разширяване подкрепата на държавата за съхраняване на българското етнокултурно пространство и на националната и духовна идентичност на българските граждани зад граница чрез финансиране изучаването на български език и литература, история и география на България в неделните училища в чужбина. За реализирането на тази мярка са осигурени допълнителни средства в размер на 1,5 млн. лв.;

• за увеличаване на разходните стандарти за техническите професионални направления в професионалните гимназии са осигурени допълнителни средства в размер на 4,0 млн. лв. Това са професионалните направления едновременно с най-голям спад на учениците и най-високо търсене на пазара на труда. Намалението на учениците ще доведе до дефицит и невъзможност да се издържат паралелки по технически специалности в много професионални направления;

• за целодневна организация на учебния ден на учениците от І до VІІ клас, включително в средищните училища са осигурени допълнителни средства в размер на 3,5 млн. лв.

Предвидените средства за осигуряване на безплатен транспорт на деца и ученици, в съответствие с чл. 283, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование, за 2017 г. са в размер на 25,5 млн. лв. Предвиденият размер на необходимите средства за компенсиране превоза на деца и ученици е свързан с тенденцията към оптимизиране на училищната мрежа и осигуряване на възможност за пътуване на децата и учениците до средищните училища.

Националното финансиране на образованието ще продължи да се допълва и със средства от структурните фондове на ЕС. Те са насочени главно към развитие на уменията за учене и на творческите способности на учениците и повишаване на мотивацията им за учене, квалификация на учителите, практическо обучение и стажове за учениците, усъвършенстване на практическите умения на студентите от висшите училища и повишаване успешната реализация на младите хора на трудовия пазар.

90

БЮДЖЕТ 2017 – ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ IV.

Политика в областта на висшето образование:

В областта на висшето образование бюджетната политика е насочена към подпомагане на изпълнението на стартиралите в сектора реформи. Допълнителното финансиране в системата за 2017 г. е насочено към:

• увеличаване на тежестта на получената комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с пазара на труда върху размера на предвидените средства за издръжка на обучението в държавните висши училища. Предвидени са допълнителни средства за тази цел в размер на 7,9 млн. лв.;

• подпомагане и насърчаване на процеса на консолидация и оптимизация на системата на висшето образование. Предвидени са допълнителни средства за тази цел в размер на 1,0 млн. лв.;

• насърчаване на обучението по приоритетни професионални направления и подпомагане издръжката на защитени специалности;

• увеличаване на средствата от държавния бюджет за стипендии на студентите.

Допълнително предоставените средства са в размер на 3,0 млн. лв.

Политика в областта на младежта С предвидените средства в областта на младежта за 2017 г. се осигуряват условия за реализирането на проекти и дейности, насочени към подобряване на достъпа до информация и качествени услуги, предпазване на младите хора от хазарт, насърчаване на икономическата активност и кариерно развитие на младите хора, с цел подобряване на качеството на живот и осигуряване на подкрепяща и насърчаваща среда за социална, професионална и личностна реализация на младите хора в страната.

2.4. ФУНКЦИЯ ІV. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ Разходите за функция „Здравеопазване“ за 2017 г. по КФП са в размер на 4 226,8 млн.

лв.

Разчетените средства по функция „Здравеопазване“ за 2017 г. отразяват държавната политика в областта на общественото здраве и здравното осигуряване.

Основният акцент на политиката в областта на здравеопазването през 2017 г. ще бъде насочен към подобряване на функционирането на системата на база приетите промени в Закона за здравното осигуряване и в Закона за лечебните заведения.

Като приоритетни направления и дейности остават спешната медицинска помощ, електронното здравеопазване, майчиното и детско здравеопазване, лечебните заведения за болнична помощ, както и лекарствената политика.

Осъществяването на реформата в сектора ще продължи на база приетите промени в Закона за лечебните заведения и в Закона за здравното осигуряване, като тя е насочена към подобряване на достъпа до комплексни медицински дейности, повишаване на удовлетвореността на българските граждани от качеството на предлаганите медицински услуги, адекватно финансиране и постигане на финансова устойчивост на сектора в средносрочен план.

91

IV. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

Чрез бюджета на Министерството на здравеопазването ще се финансират програмите и дейностите, осъществявани от бюджетните структури в областта на общественото здраве, спешната помощ, стационарната психиатрична помощ, медико-социалните грижи за деца, лечение в чужбина и други. Финансово ще се обезпечават Национални програми и централни доставки за профилактика, контрол и лечение на социално- значими заболявания, осигуряване на ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, както и обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Ангажиментите на държавата по отношение финансирането на определени дейности в лечебните заведения за болнична помощ, които остават държавна отговорност – психиатрична помощ, спешна медицинска помощ, лечение на болни от ХИВ/СПИН, трансплантация на тъкани, органи и клетки, медицинска експертиза на работоспособността и други, както и финансово подпомагане на лечебни заведения за болнична помощ в отдалечени и трудно достъпни райони, в които липсата на здравни звена представлява сериозен риск за населението.

И през 2017 г. Министерството на здравеопазването ще продължи да предоставя трансфер към НЗОК за финансиране на разходите за лекарствени продукти и дейности по прилагането им по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето; за дейности за здравно неосигурени лица, включващи: дейности по амбулаторно проследяване на болни с психични заболявания; дейности по амбулаторно проследяване на болни с кожно- венерически заболявания; интензивно лечение; дейности по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето и за доплащане на сумата за посещение при лекар, лекар по дентална медицина и на лечебни заведения от лицата, които са упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

За здравеопазването в общините са разчетени средства в съответствие с увеличението на минималната работна заплата на персонала в детските ясли, детските кухни и на здравните медиатори. Предвидено е увеличение на броя на здравните медиатори.

2.5. ФУНКЦИЯ V. СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ, ПОДПОМАГАНЕ И ГРИЖИ Разходите за функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“ по КФП за 2017 г.

са в размер на 12 327,7 млн. лв.

Приоритетите на националната политика в областта на социалното осигуряване и подпомагане са в съответствие с икономическите възможности и демографските тенденции.

Планираните разходи в областта на социалното осигуряване и подпомагане за 2017 г.

отразяват държавната политика по отношение на социалното осигуряване, социалните помощи, пенсиите и други дейности в сферата на социалното подпомагане и грижи.

Пенсии В сферата на социалното осигуряване се включват и разходите за пенсиите, изплащани от бюджета на Държавното обществено осигуряване, както и пенсиите изплащани от Учителския пенсионен фонд. Планираният общия разход за пенсии по КФП за 2017 г. е в размер на 8 965,1 млн. лв. (без разходи за издръжка и капиталови разходи).

- Пенсии по бюджета на ДОО От 1 януари 2017 г. постепенно се увеличава тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула с процент, равен или по-голям от процента определен по 92

БЮДЖЕТ 2017 – ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ IV.

правилото на чл. 100 на КСО. Според чл. 70, ал. 1 от КСО процентът за всяка година осигурителен стаж се определя ежегодно със Закона за бюджета на ДОО за съответната година на база прогнозни стойности на нарастването на осигурителния доход и на индекса на потребителските цени. В периода 2017-2019 г. пенсиите не се осъвременяват по чл. 100 на КСО. Получените стойности на тежестта на една година осигурителен стаж ще се прилагат при изчисляването на размерите на новоотпуснатите пенсии от 1 януари на съответната година и при преизчисляването от 1 юли на пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година.

За 2017 г. процентът за всяка година осигурителен стаж е 1,126 (2,4% увеличение).

Предвидено е размерите на социалната пенсия за старост и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст да продължат да се увеличават с процентите по правилото на чл. 100 на КСО, а именно – 2,4 на сто.

Максималният размер на получаваните една или повече пенсии за 2017 г. се запазва на

910 лв., вследствие на запазване на максималния осигурителен доход.

При разработването на прогнозата за разходите за пенсии за периода 2017-2019 г. са взети предвид законовите изисквания в КСО по отношение на условията за пенсиониране.

При планиране на средствата, необходими за изплащане на пенсиите за 2017 г. е отразен и целогодишния ефект във връзка с увеличението на пенсиите през 2016 г., естествения ръст на разходите за пенсии, дължащ се на по-високите размери на новоотпуснатите пенсии в сравнение с размерите на прекратените. В резултат от горните допускания разходите за пенсии по бюджета на ДОО за 2017 г. достигат

8 935,0 млн. лв. или се увеличават с 235 млн. лв. спрямо заложените в закона за 2016 г.

- Пенсии по бюджета на Учителския пенсионен фонд За 2017 г. по бюджета на УПФ са предвидени 30,1 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите и пенсии за предсрочно пенсиониране. Тези разходи са свързани с осигуряване на предсрочно пенсиониране на педагогическия персонал от предучилищното и училищното образование.

Социални помощи и обезщетения За 2017 г. по бюджета на МТСП са предвидени 1 000,5 млн. лв. за изплащане на помощи и обезщетения.

С предложените изменения в Закона за семейни помощи за деца се гарантира по-голяма справедливост и по-добра целенасоченост на подкрепата за семействата отглеждащи деца с трайни увреждания. Регламентира се от 1 януари 2017 г. нов вид месечна помощ за децата с трайни увреждания и диференцирането й в зависимост от степента на увреждането, която ще обхване повече от 26 000 деца.

Новият вид помощ от една страна ще обедини всички помощи, които към момента се получават от децата с трайни увреждания, а от друга – ще включва и необходимите финансови средства за осигуряване на грижа в домашна среда.

Предлаганите размери на помощта са както следва:

• 930 лв. за децата с 90 и над 90 на сто определена степен на увреждане;

• 450 лв. за децата от 70 до 90 на сто определена степен на увреждане;

93

IV. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

• 350 лв. за децата от 50 до 70 на сто определена степен на увреждане.

Средномесечният доход на член от семейството по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца, който служи за граница за достъп до семейните помощи за деца, е в размер на

400 лева.

И през тази година е предвидено увеличение на средствата за персонал в системата на МТСП с оглед запазване на нормалното функциониране на структурите към министъра на труда и социалната политика, предоставящи услуги в областта на социалното подпомагане, заетостта и трудовите отношения.

За 2017 г. са предвидени средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, общо в размер на 71,3 млн. лв., от тях: за железопътен транспорт –

17 млн. лв. и за автомобилен транспорт – 54,3 млн. лв.

Политика по заетостта Предвижда се средствата за активна политика на пазара на труда по бюджета на Министерството на труда и социалната политика да бъдат 73 млн. лв.

Социални услуги По отношение на бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет е предвидено увеличение с 10% на стандартите за специализираните институции и за социалните услуги от резидентен тип за лица с ментални увреждания (умствена изостаналост, психични разстройства и деменция), с 15% на център за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания. Разчетено е увеличение на местата за социалните услуги, предоставяни в общността (с 1 380 броя). Предвидени са средства за месечна помощ за ученик в социална услуга, като размерът на помощта се запазва на нивото от 2016 г.

2.6. ФУНКЦИЯ VІ. ЖИЛИЩНО СТРОИТЕЛСТВО, БЛАГОУСТРОЙСТВО, КОМУНАЛНО СТОПАНСТВО И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА За функция „Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда“ по КФП за 2017 г. са предвидени разходи в размер на

2 373,5 млн. лв.

През 2017 г. с предвидените средства в сферата на жилищното строителство, благоустройството и комуналното стопанство ще бъдат финансирани разходи в изпълнение на политиката в областта на интегрираното развитие на регионите в страната и намаляване на различията, както и подобряване на тяхната инфраструктурна свързаност, модернизиране на ВиК инфраструктурата, изпълнение на Стратегията за водоснабдяване и канализация в Република България 2014-2023 г. През 2017 г. ще бъдат финансирани разходи за изграждане, реконструкция и рехабилитация на канализационна и вътрешна водопроводна мрежа в населени места, подпомагане проектирането и изграждането на язовири за питейно водоснабдяване, разходи за устройствено планиране, кадастрални карти и регистри, разходи за геозащита;

поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура и интегрирано управление на водните ресурси.

В сферата на опазване на околната среда с предвидените средства за 2017 г. ще бъдат финансирани екологични проекти и дейности, свързани с проекти за изграждането на 94

БЮДЖЕТ 2017 – ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ IV.

малки водоснабдителни мрежи и съоръжения с местно значение за питейно-битово водоснабдяване на населението. Също така ще се осигури финансиране на проекти за изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води, канализационни мрежи и довеждащи колектори, съоръжения за защита на руслата и бреговете на деретата от ерозия, съоръжения за регулиране на оттока на реките и създаване на водни площи с местно значение.

Значителна част от планираните средства ще бъдат насочени за проекти, свързани с изграждане на нови или рекултивация на съществуващи депа, инсталации или съоръжения за управление на отпадъците. Предвижда се и финансиране на специализирани машини, сепариращи съоръжения и инсталации за третиране, преработване, разделяне, системи за рециклиране или оползотворяване на отпадъците.

Предвидените средства за изпълнение на програми за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия при приватизация за 2017 г. са в размер на 5 млн. лв.

2.7. ФУНКЦИЯ VII. ПОЧИВНО ДЕЛО, КУЛТУРА, РЕЛИГИОЗНИ ДЕЙНОСТИ Разходите за функция „Почивно дело, култура, религиозни дейности“ по КФП за 2017 г.

са в размер на 620,6 млн. лв.

С разчетените средства във функцията финансово се обезпечава държавната политика в областта на културата, подпомага се реализирането на проекти, свързани с възстановяването на манастири и религиозни паметници на културата, и други; по тази функция се планират и средствата за разширяване възможностите за практикуване на двигателна активност и здравословен начин на живот и развитието на ученическия спорт.

С предвидените средства в областта на спорта за 2017 г. се осигуряват условия за изпълнението на проекти и дейности, свързани с развитието на спорта за учащи и практикуването на спорт от всички; развитие на спорта за високи постижения като средство за повишаване престижа на нацията; превенция и контрол на употребата на допинг в спорта; развитие на спортно-туристическа дейност; реконструкция и модернизация на спортни обекти и съоръжения с цел привеждането им в съответствие с международните стандарти.

В областта на културата с цел повишаване на ефективността и качеството на художествената продукция и през 2017 г. Министерството на културата, съвместно с творческите съюзи и национално представените синдикати, ще продължи да усъвършенства модела на финансиране на държавните културните институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства. Ще се работи и по реформиране модела на финансиране в държавните културни институти в сферата на музеите, подводните археологически проучвания и библиотечното дело – второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на културата.

Министерството на културата работи за утвърждаване на българската култура като посланик на страната ни в чужбина. През 2017 г. ще бъде оказвана активна подкрепа на представянето на българските творци зад граница в рамките на съвместни проекти и международни партньорства на културните институти. Дейностите по осъществяване на популяризирането на културата ще имат за цел утвърждаването на мястото на 95

IV. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

българската култура в световните процеси, утвърждаване на положителния образ на българската култура в чужбина и разширяване на нейното присъствие и влияние, реализация на българските творци и културни продукти на международния културен пазар, закрила на българското културното самосъзнание на наши сънародници, живеещи в чужбина.

В сферата на културата за общините се предвижда увеличение на стандарта за читалищата с 3%. Субсидираните бройки за музеите с регионален характер са увеличени с 67 броя, а за читалищата – с 80 бр. във връзка с новорегистрирани читалища и разкриване на нови дейности в съществуващите такива.

2.8. ФУНКЦИЯ VІІІ. ИКОНОМИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ И УСЛУГИ Разходите за функция „Икономически дейности и услуги“ по КФП за 2017 г. са в размер на 5 717,8 млн. лв.

Разчетените средства във функцията отразяват държавната политика по отношение на реалния сектор, политиките в селското и горското стопанство, рибарството и аквакултурите, както и приоритетните политики при реализирането на инфраструктурни проекти в сферата на транспорта, както и на проекти, свързани с енергийната стабилност и ефективност, промишлеността, строителството и туризма.

В сферата на минното дело, горива и енергия се реализират дейности по извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация и безопасно съхранение на ядрени отпадъци, извършване на експертизи и обследвания на енергийни потребители, разработване на мерки за намаляване на енергийното потребление в индустрията, осъществяване на дейности и програми за енергийна ефективност, дейностите реализирани чрез Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и други.

Финансирането на държавната политика в областта на промишлеността и строителството е насочено към дейности по насърчаване създаването и развитието на микро, малки и средни предприятия, подкрепа на процеса на възпитание в предприемачество, насърчаване създаването на предприятия, базирани на иновативни идеи и стимулиране на научно-изследователската и развойна дейност, стимулиране на пазарно ориентирани научно-приложни изследвания, предназначени за индустрията и създаване на условия за привличане на частни капитали за финансиране на иновации, подобряване на бизнес средата, вкл. проиновативната инфраструктура, осигуряване на актуална и качествена информация за външните пазари, на по-достъпни и качествени консултантски и информационни услуги за бизнеса и други.

В това функционално направление се реализират дейности в областта на метрологията и техническия надзор, на приватизацията и следприватизационния контрол, на патентната дейност, на дейностите по акредитиране на лаборатории и органи, на обществените поръчки и други, както и на извършваната от министерствата и ведомствата издателска дейност, издръжка на обекти, предназначени за представителни и социални нужди – почивни бази, оздравителни комплекси и други.

Планираните разходи в сферата на туризма, вкл. за национална туристическа реклама, са насочени към повишаване на конкурентоспособността и доходността на този отрасъл, използвайки предимствата на националната идентичност, съхранената култура и природа на страната ни. Планираните дейности за постигането на тези цели включват: насърчаване предоставянето на качествени услуги и защита правата и 96

БЮДЖЕТ 2017 – ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ IV.

сигурността на потребителите, постигане на ефективна координация между институциите, ангажирани с определяне и осъществяване на политиката в туризма, взаимодействие с туристическия бизнес, нарастване на приходите от международен туризъм в България, в т.ч. чрез облекчен достъп и оптимизирана система за привличане на чуждестранни туристи на територията на България, превръщане на подходящото културно-историческо наследство в част от инфраструктурата на туризма, разнообразяване на предлаганите продукти с цел целогодишно използване на туристическия потенциал на страната (в т.ч. нарастване на туристическите посещения в България и в неактивния сезон).

Предвидените средства в областта на транспорта и съобщенията са насочени към осигуряването на ефективен и устойчив транспорт, развитието на по-екологосъобразни, безопасни и сигурни видове транспорт и висококачествени транспортно-логистични услуги, развитието на модерна съобщителна и пощенска инфраструктура, подкрепа за балансирано регионално развитие, ускоряване интегрирането на страната в европейските структури, изграждане на съвременна електронна инфраструктура и услуги, както и технологично развитие и иновации.

В това функционално направление за 2017 г. са разчетени субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: за „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД по договора за извършване на обществени превозни услуги в областта на железопътния транспорт на територията на Република България – 175 млн. лв. и за „Български пощи” ЕАД за компенсиране на несправедливата финансова тежест от изпълнението на универсалната пощенска услуга по Закона за пощенските услуги – 38 млн. лв., от които 24,6 млн. лв. за докомпенсиране на дружеството за извършване на универсалната пощенска услуга за периода 2011-2014 г. и 13,4 млн. лв. за компенсиране за тази услуга за 2015 г., дължима през 2017 г.

Предвидените средства за субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия за 2017 г. са, както следва:

• за Национална компания „Железопътна инфраструктура“ – 135 млн. лв.;

• за превоз на пътници по нерентабилни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони – 23 млн. лв., в т.ч. 8,5 млн. лв. за Столична община.

Държавата възлага на предприятията определени задължения, като има ангажимент за осигуряване на средства за изпълнението им, съгласно изискванията на нормативната уредба на национално и на европейско ниво относно услугите от общ икономически интерес. С предвиденото запазване на размера на субсидиите и другите текущи трансфери за 2017 г. се цели покриване на разходите за осъществяване на превозите на пътници на автомобилните превозвачи, като едновременно с това следва да се предприемат мерки за оптимизиране дейностите им, с оглед постигане на по-голяма ефективност, водеща до намаляване на техните разходи и евентуално създаване на възможности за увеличаване на собствените им приходите, като с това се подобрява качеството на предоставяните услуги.

За 2017 г. са предвидени средства за капиталови трансфери за нефинансови предприятия, както следва:

• за Национална компания „Железопътна инфраструктура“ – 105 млн. лв.;

• за „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД – 35 млн. лв.;

97

IV. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

• за ДП „Пристанищна инфраструктура“ – 11 млн. лв.

С предвидените средства за капиталови трансфери за Национална компания „Железопътна Инфраструктура“ ще се осигури изпълнението и съответно финансирането на проектите от инвестиционната програма на предприятието за ремонт, рехабилитация и изграждане на обекти от железопътната инфраструктура – публична държавна собственост.

С предвидените средства за „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД ще се даде възможност, макар и частично, да се осигури финансирането на закупуване на подвижен състав за изпълнение на задълженията по договора му с държавата, както и да се погасяват задълженията на дружеството към финансови институции във връзка със закупения подвижен състав.

Със средствата от държавния бюджет за ДП „Пристанищна инфраструктура“ ще се осигури финансирането на приоритетните обекти от инвестиционната програма на предприятието.

С разчетените средства за селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов за

2017 г. ще бъдат осъществени дейности в селското и горското стопанство, свързани с борбата със заразни и паразитни болести, събиране и унищожаване на високорискови отпадъци, охрана и възпроизводство на горите, за издръжка на горската и ловна стража с оглед опазване на горите и дивеча; за опазване, възстановяване и подобряване на почвеното плодородие и екологичните функции на почвената покривка; за развитието на лозаровинарския сектор в страната съгласно изискванията на ЕС; за осъществяване на противоградова защита на продукцията в селското стопанство; за опазване и възпроизводство на рибата и аквакултурите и други.

2.9. ФУНКЦИЯ IX. РАЗХОДИ НЕКЛАСИФИЦИРАНИ В ДРУГИТЕ ФУНКЦИИ Планираните разходи, без резерв, по тази функция в КФП за 2017 г. са в размер на 826,8 млн. лв.

В тази функция са включени разходите за лихви по обслужване на дълга, както и разходите за лихви по държавни инвестиционни заеми.

3. ОПЕРАЦИИ В ЧАСТТА НА ФИНАНСИРАНЕТО ЗА 2017 Г.

3.1. УСВОЯВАНИЯ ПО ДЪРЖАВНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ ЗАЕМИ ПО ПРБ, КОИТО СА ВКЛЮЧЕНИ В ПРОЕКТА НА ЗДБРБ ЗА 2017 Г.

През 2017 г. в централния бюджет са разчетените приходи от лихви по държавни инвестиционни заеми с краен бенефициент търговско дружество общо в размер на 5,8 млн. лв.

Общо разчетените разходи по държавните инвестиционни заеми, в т.ч. и с краен бенефициент търговско дружество, са в размер на 91,5 млн. лв., в т.ч. 42,3 млн. лв. за разходи за лихви и 49,2 млн. лв. за изпълнението на съответните проекти.

98

БЮДЖЕТ 2017 – ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ IV.

За 2017 г. разчетените средства за погашения по държавни инвестиционни заеми, в т.ч.

и с краен бенефициент търговско дружество, са в размер на 167,7 млн. лв.

Разпределението на средствата е по държавни инвестиционни заеми, които се администрират по бюджетите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на земеделието и храните, Министерството на енергетиката, Министерството на икономиката, Министерството на околната среда и водите и Министерството на образованието и науката.

3.2. ФИНАНСИРАНЕ ПО ЧЛ. 9, АЛ. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА ЕКСПОРТНОТО ЗАСТРАХОВАНЕ ЗА 2017 Г.

За 2017 г. се предвижда запазване на размера на средствата за изплащане на застрахователни обезщетения по чл. 3 от Закона за експортното застраховане (ЗЕЗ) на нивото от 2016 г. – 100,0 млн. лв. Прогнозата е съобразена с текущата дейност на „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД за сметка на държавата (нетния застрахователен капацитет по ЗЕЗ) и очакванията за развитието й през следващата година.

3.3. ПОСТЪПЛЕНИЯ ОТ ПРИВАТИЗАЦИЯ ЗА 2017 Г.

Прогнозните приходи от приватизация и следприватизационен контрол по държавния бюджет за 2017 г. са в размер на 13,7 млн. лв. Основните приходи се очакват от продажбата на следните дружества: „Транзитна търговска зона Варна“ АД, „Булгарплодекспорт“ ООД, „Пазар за плодове и зеленчуци“ АД, „Институт по маркетинг“ ЕАД.

3.4. ФИСКАЛЕН РЕЗЕРВ ЗА 2017 Г.

Съгласно дефиницията за показателя „Фискален резерв” в т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси в неговия обхват се включват средствата по банкови сметки на бюджетните организации без тези на общините и техните разпоредители с бюджет, активите на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (ДФГУДПС), вземания от фондове на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други финансови активи.

Минималният размер на показателя „Фискален резерв” е определен на база необходимите средства на разположение към 31.12.2017 г. за обезпечаване на наличностите на ДФГУДПС и текущите ликвидни нужди на бюджета за месец януари

2018 г. Следва обаче да се подчертае, че минималният размер на фискалния резерв не представлява целева стойност за показателя към даден период. Той представлява минимален праг за показателя, който има за цел да минимизира рисковете от ликвидни проблеми в краткосрочен хоризонт.

На тази база се предвижда запазване на определения към момента праг за минималния размер на фискалния резерв в ЗДБРБ за 2016 г. и за 2017 г. Предлага се минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2017 г. да бъде в размер на 4,5 млрд. лв.

99

IV. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

4. МОТИВИ КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЯНА НА ДРУГИ ЗАКОНИ В ПРОЕКТА НА ЗДБРБ ЗА 2017 Г.

Промените в Закона за радиото и телевизията са продиктувани изцяло във връзка с удължаването на срока за финансиране на Съвета за електронни медии, както и за финансиране на дейности със средства от държавния бюджет на Българската национална телевизия и Българското национално радио.

С предлаганите промени в Закона за митниците съответните разпоредби се привеждат в съответствие с терминологията и принципите на Закона за публичните финанси и се прецизират разпоредби, касаещи администрирането и бюджетирането на приходи.

Предвидената промяна в Закона за Министерството на вътрешните работи е във връзка с предложението за промяна на чл. 240, ал. 2 от Закона за митниците с оглед синхронизиране на разпоредби от Закона за митниците и Закона за Министерството на вътрешните работи с принципите на Закона за публичните финанси по отношение на администрирането на приходите и нецелевия характер на постъпленията.

С предложените изменения и допълнения в чл. 10а от Закона за хазарта се прецизира уредбата за залагането на приходите от годишни вноски за социално отговорно поведение за финансиране на проекти за младежки дейности, с оглед по-ефективно разходване на средствата в защита на интересите, потребностите и проблемите на младите хора. Постъпващите по бюджета на Държавната комисия по хазарта приходи от вноски се предвижда да се предоставят чрез трансфер по бюджета на Министерството на младежта и спорта като орган, провеждащ единната политика в областта на младежта, за финансиране на проекти за младежки дейности. С направеното предложение се цели да се установи по ясна уредба относно осигуряването на финансирането на дейностите, като се предвижда то да се ограничава до размера на вноските и да не превишава размера на разходите, предвидени с годишните закони за държавния бюджет.

Предложението по отношение на Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията е свързано с промяната на реда, по който държавите-членки на Европейския съюз ще изпълняват председателството на Съвета на Европейския съюз в съответствие с Решение на Съвета (ЕС) 2016/1316 от 26 юли 2016 г. за изменение на Решение 2009/908/ЕС за установяване на мерките за прилагане на Решението на Европейския съвет относно председателството на Съвета и относно председателството на подготвителните органи на Съвета (ОВ, L 208/42 от 2 август 2016 г.).

Предложената промяна в Закона за държавния дълг цели трайно уреждане на възможността за поемане на дълг от министерствата и ведомствата във връзка с финансирането по линия на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД.

Предлаганите промени в Закона за висшето образование имат за цел изпълнение на политиката за профилно оптимизиране на системата, насърчаване на качеството на обучението и специализацията на държаните висши училища.

Промяната в чл. 289 от Закона за предучилищното и училищното образование има за цел да направи възможно функционирането на регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование като образователни институции в случаите, когато те извършват ресурсната подкрепа. Изменението в чл. 300, ал. 2 се налага, тъй като според действащата редакция на текста таксите по чл. 300, ал. 1, т. 7 постъпват по 100

БЮДЖЕТ 2017 – ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ IV.

бюджета на съответното училище, а всъщност дейността, за която се събират такси се осъществява и изцяло се администрира от Министерството на образованието и науката.

Промяната има за цел да отстрани допусната техническа грешка при използваните препратки. Промяната в § 9 от ПЗР има за цел да запази статута на държавните общообразователни училища второстепенни разпоредители с бюджет към МОН.

Предложени са изменения и допълнения в Закона за семейни помощи за деца и Закона за интеграция на хората с увреждания, които целят регламентирането на нов вид месечна помощ за децата с трайни увреждания. Чрез предлаганите промени в Закона за семейни помощи за деца се регламентират целта и предназначението на помощта, правоимащите лица и критериите, въз основа на които се определят нейните размери.

Предложението за промяна в Закона за общинския дълг цели трайно уреждане на възможността за поемане на дълг от общините във връзка с финансирането по линия на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД. По отношение поемането на дълг от общините се предлага специална процедура за избор на финансираща институция при заемите и на финансов посредник при емитирането на общински ценни книжа. Така ще се гарантира публичност на действията пред местната общност, равнопоставеност на кандидатите, отговарящи на изискванията, приети с решението на общинския съвет за поемане на дълг (чл. 17 от Закона за общинския дълг), както и ефикасно използване на привлечения ресурс.

Предложението в Закона за кредитните институции е във връзка с предложение на БНБ относно възникнал проблем по заплащане на такси за ползване на регистри на БНБ от бюджетите на държавни и съдебни органи при досъдебно и съдебно производство.

Предложената промяна в Закона за електронното управление произтича от това, че в съответствие с методологията на Евростат, НСИ включи Държавното предприятие „Единен системен оператор“ (ДП „ЕСО“) в сектор „Държавно управление“. Предвид статута си на държавно предприятие ДП „ЕСО“ се включва в консолидираната фискална програма при запазване на финансовата си самостоятелност и обособеност от държавния бюджет. Поради системното значение на предприятието за публичния сектор и изпълнението на важни дейности по Закона за електронното управление, включването му в КФП ще позволи неговите средства в обслужващите банки да се обезпечават от банките по реда на чл. 152 от Закона за публичните финанси, приложим за останалите бюджетни организации.

101

Част V.

Фискална децентрализация и бюджетни взаимоотношения с общините за периода 2017-2019 г.

Политиките в бюджета по отношение на общините са насочени към разширяване на възможностите за тяхното устойчиво и балансирано развитие. Анализират се направленията за повишаване ефективността на местните власти и за подобряване на качеството и обхвата на дейностите на местно равнище. Основно предизвикателство пред общините e предприемане на действия за финансово оздравяване на общинските финанси и привеждане на фискалните показатели и правила за дълга и финансовото състояние в съответствие с изискванията на Закона за публичните финанси.

Табл. V-1: Бюджетни взаимоотношения с общините (в хил. лв.) Бюджетни Закон от тях: Проект от тях: Разлика взаимоотношения 2016 местни делегирани 2017 местни делегирани 2017-2016 Общо 2 662 137,0 403 618,3 2 258 518,7 2 881 352,5 428 213,5 2 453 139,0 219 215,5 Обща субсидия за делегираните от 2 222 918,7 2 222 918,7 2 423 034,2 2 423 034,2 200 115,5 държавата дейности Обща изравнителна

269 000,0 269 000,0 274 000,0 274 000,0 5 000,0 субсидия Трансфер за зимно поддържане и 28 128,1 28 128,1 30 228,1 30 228,1 2 100,0 снегопочистване Целева субсидия за

142 090,2 106 490,2 35 600,0 154 090,2 123 985,4 30 104,8 12 000,0 капиталови разходи В КФП е предвидено общо увеличение на собствените приходи на общините във връзка с тенденция за нарастване на постъпленията от имуществени данъци, включително данък върху превозните средства, както и от въвеждането на нов данък върху таксиметров превоз на пътници в приход на общините. Разчетите са положителни в съответствие с редица подобрения в механизмите на взаимодействие между централната и местните власти, както и на системите за управление и администриране на местните данъци и такси. Допълнителни положителни ефекти върху собствените приходи на общините се очакват в резултат на подобряване събираемостта им.

Относителният дял на общинските разходи за 2017 г. достига 5,3% от БВП, а делът на разходите за местни дейности е разчетен на 49,9% от общите разходи на общините.

Относителният дял на общинските разходи в общата структура на разходите по КФП достига 13,3%.

103

V. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

Увеличение за 2017 г. има в размера на бюджетните взаимоотношения между общините и централния бюджет с 219,2 млн. лв., в т.ч.: на общата субсидия за делегираните от държавата дейности – със 200,1 млн. лв.; на изравнителната субсидия – с 5,0 млн. лв.; на трансферите за зимно поддържане и снегопочистване – с 2,1 млн. лв.;

на целевата субсидия за капиталови разходи – с 12,0 млн. лв.

Средствата за всяка делегирана от държавата дейност се определят по утвърдените стандарти и натурални показатели, съгласувани с отрасловите министерства и Националното сдружение на общините в Република България. Продължава тенденцията на намаляване дела на специализираните институции за сметка на увеличаването на услугите в общността. Разчетени са по-високи стандарти в сферата на социалните дейности, образованието, здравеопазването и културата, които отразяват основните макроикономически допускания и прогнозния ръст на минималната работна заплата, както и параметрите за натуралните показатели за следващата година.

104

Част VI.

Управление на средствата от европейските фондове и програми за периода 2017-2019 г.

1. НАЦИОНАЛЕН ФОНД При планиране на разходите по оперативните програми, съфинансиране от Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица и двустранните програми за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз е взет под внимание опита от стартирането на програмен период 2007-2013 г. Реално схемите по отделните програми стартираха през първата година след тяхното одобрение от Европейската комисия (ЕК) и то предимно с авансови плащания към бенефициентите. Следва да се има предвид, че идейната и техническа подготовка на част от инфраструктурните проекти, които ще се изпълняват през програмен период 2014-2020 г., вече е извършена със средства от оперативните програми, съфинансирани от СКФ 2007-2013 г., което предполага по-ранно стартиране на тяхната реализация спрямо предходния програмен период. За целите на коректността на прогнозите е взето под внимание и забавеното одобряване на новите оперативни програми от ЕК, като техният реален старт се очаква да бъде в края на 2016 г. и началото на 2017 г., с изключение на оперативни програми „Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г.“, „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. и Оперативната програма за храни и/или основно материално подпомагане.

По отношение на приходната част са взети предвид и промените в подхода за предоставяне на средства от страна на ЕК, а именно начинът на предоставяне на предварителното финансиране, както и въведеното годишно уравняване на сметки, което ще окаже влияние през 2017 г.

1.1. РАЗХОДНА ЧАСТ При планирането на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица и двустранните програми за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз за периода 2014-2020 г., са взети под внимание новите правила за програмен период 2014-2020 г., забавеното одобрение на оперативните програми от страна на ЕК, етапът на подготовка на всяка от тях, особеностите на подпомаганите сектори, както и характерът и сроковете за реализация на отделните проекти.

Оперативните програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, са насочени към изграждане на балансирана и устойчива 105

VI. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

транспортна система чрез развитие и модернизация на ключовата транспортна инфраструктура за връзки от национално, трансгранично и европейско значение и към развитие на екологичната инфраструктура и подобряване, опазване и възстановяване на природната среда и биоразнообразието. Тези оперативни програми обхващат проекти с голям мащаб, от национално значение, реализируеми поетапно във времето с ангажиране на значителен ресурс за изпълнението им.

Програмите, съфинансирани от Европейския социален фонд и Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, са насочени към насърчаване на заетостта на населението и подпомагане на най-нуждаещите се. Важен приоритет е подобряване качеството на услугите в образованието и обучението, подпомагане въвеждането на иновационни образователни технологии и методи в учебния процес чрез ефективно използване на съвременни информационни и комуникационни технологии (ИКТ).

Също така се цели и модернизиране на публичната администрация чрез по- нататъшното разгръщане на услугите в областта на електронното управление и разширяване на употребата на ИКТ от страна на публичните администрации, включително за системите за събиране на данъци, както и намаляване на бюрокрацията чрез улесняване на процедурите и опростяване на регулаторните режими. Поради спецификата на изпълняваните мерки при такъв тип проекти се генерират регулярни, но сравнително по-малки по обем разходи.

Двустранните програми за трансгранично сътрудничество (ТГС) по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) на Европейския съюз имат за цел преодоляването на общи предизвикателства, установени съвместно в граничните региони, като същевременно се засилва процесът на сътрудничество за целите на разширяването и цялостното хармонично развитие на Европейския съюз.

Също така е отчетена и необходимостта от текущо осигуряване на национални средства за извършване на плащания във връзка с въведените правила за възстановяване на 90% от сертифицираните разходи преди годишното уравняване на сметките с ЕК на база представените от държавите членки годишни счетоводни отчети.

Граф. VI-1: Разходи на Национален фонд – сметка за средства от ЕС за периода 2016-2019 г.

4 500 4,5%

4 000 млн. лв. % от БВП 3,5% 3,7% 3,5% 4,0%

3 500 3,5%

3 566,3 3 495,5

3 000 3 212,1 3,0%

2 500 2,5%

2 000 1,7% 2,0%

1 500 1,5%

1 475,3

1 000 1,0%

500 0,5%

0 0,0%

2016 оч. изпълн. 2017 п 2018 п 2019 п 106

УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ И ПРОГРАМИ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. VI.

1.2. ПРИХОДНА ЧАСТ Планираните приходи за 2017 г. по оперативните програми, съфинансирани от Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица и двустранните програми за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, включват определения индикативен размер на разходите, които се очаква да бъдат възстановени от ЕК през този период.

Прогнозните приходи са изчислени като са взети под внимание следните особености:

• 90% от размера на разходите по оперативни програми, съответстващи на европейското съфинансиране, извършени през последните два месеца на предходната година. Съгласно правилата на ЕК само заявленията за плащане, които държавата членка изпраща до 31 октомври гарантирано ще бъдат изпълнени в рамките на годината, в която са изпратени. Поради тази причина всички заявления за плащане, които се очаква да бъдат изпратени след тази дата, са планирани за получаване през следващата година;

• 90% от размера на разходите по оперативни програми, съответстващи на европейското съфинансиране, извършени през първите десет месеца на настоящата година;

• до 10% от размера на сертифицираните разходи през предходната счетоводна година, които се очаква да бъдат възстановени от ЕК при годишното уравняване на сметките;

• предварителното финансиране (първоначално и годишно), което се очаква да получи България.

Съгласно приетите в края на 2013 г. регламенти, ЕК ще превежда първоначално предварително финансиране за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. по всяка оперативна програма в размер на 1% от нейния бюджет без резерва за изпълнение. Изключение правят Оперативната програма за храни и/или основно материално подпомагане, при която предварителното финансиране бе еднократно в размер на 11% от бюджета на програмата; Инициативата за младежка заетост, където бе предоставено допълнително предварително финансиране еднократно в размер до 30% и двустранните програми за трансгранично сътрудничество по външни граници на ЕС, като при тях размерът на предварителното финансиране възлиза на 50% от първите три поети бюджетни задължения към съответната програма. Първоначалното предварително финансиране се предоставя за целия период на действие на програмите до окончателното уравняване на сметките.

В периода 2016-2022 г. ЕК ще превежда на държавите членки годишно предварително финансиране, като за 2017 г. то е в размер на 2,625%, за 2018 г. – 2,75% и за периода от

2019 г. до 2022 г. по 3% от европейската компонента в бюджетите на оперативните програми без резерва за изпълнение. Същото се представя на годишна база и се приспада при уравняването на сметките за предходната счетоводна година.

С Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември

2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за 107

VI. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета се въвежда и годишно уравняване на сметките с ЕК на база представените от държавите- членки годишни счетоводни отчети. В тези отчети се включва информация за изминалата счетоводна година, която обхваща периода от 1 юли на година „n-1” до 30 юни на година „n“. Съгласно това правило ЕК ще възстановява текущо 90% от допустимите разходи, включени в изпратените от държавите членки заявления за плащания, а останалата за възстановяване част ще си изчислява след приспадане на полученото годишно предварително финансиране и вече получените 90% от допустимите разходи. При годишното уравняване на сметките се взимат под внимание следните компоненти: общият размер на допустимите разходи, включени в исканията за плащане, изпратени до ЕК; оттеглените и събраните суми; сумите, подлежащи на събиране към края на счетоводната година; неподлежащите на събиране суми, както и полученото годишно предварително финансиране. На база на изчисленията Комисията уравнява съответното годишно предварително финансиране и изплаща всяка допълнителна дължима сума в срок от 30 дни от приемането на годишните счетоводни отчети.

Граф. VI-2: Приходи на Национален фонд – сметка за средства от ЕС за периода 2016-2019 г.

3 500 3,5% млн. лв. % от БВП

3 000 3,0% 2,4% 2,3%

2 500 2,2% 2,5%

2 000 1,8% 2 339,7 2 310,8 2,0%

1 935,0

1 500 1 701,7 1,5%

1 000 1,0%

500 0,5%

0 0,0%

2016 оч. изпълн. 2017 п 2018 п 2019 п 108

УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ И ПРОГРАМИ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. VI.

2. ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“

2.1. ПРИХОДИ И ПОСТЪПЛЕНИЯ Граф. VI-3: Приходи (без постъпленията) на ДФ „Земеделие“ – сметка за средства от ЕС за периода 2016-2019 г.

1 400 1,4%

1 200 млн. лв. % от БВП 1,2%

1 000 0,9% 1,0% 800 0,8% 0,6% 0,6% 869,4

600 0,5% 0,6% 582,6

400 513,5 0,4% 405,5

200 0,2%

0 0,0%

2016 оч. изпълн. 2017 п 2018 п 2019 п При разработване разчетите за приходите и постъпленията за периода 2017-2019 г. по програмите, финансирани от ЕС, са взети под внимание определения индикативен размер на разходите, които се очаква да бъдат възстановени от ЕК през този период.

Очакваните приходи и постъпления по години са както следва: за 2017 г. – 2 441,8 млн.

лв.; за 2018 г. – 2 380,1 млн. лв. и за 2019 г. – 2 659,7 млн. лв.

2.2. РАЗХОДИ И ПЛАЩАНИЯ Очакваните разходи и плащания за периода 2017-2019 г. са, както следва: за 2017 г. –

2 495,3 млн. лв.; за 2018 г. – 2 865,9 млн. лв. и за 2019 г. – 2 982,7 млн. лв.

Граф. VI-4: Разходи (без плащанията) на ДФ „Земеделие“ – сметка за средства от ЕС за периода 2016-2019 г.

1 800 1,6%

1 600 млн. лв. % от БВП 1,4%

1 400 1,2% 1,2%

1 200 1,1% 1,0%

1 000 1 163,2

1 040,8 0,8% 800 0,7% 0,6% 600 669,1

400 0,5% 0,4% 443,5

200 0,2%

0 0,0%

2016 оч. изпълн. 2017 п 2018 п 2019 п 109

VI. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2017–2019 Г.

ОБЩА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г.

Приоритетите в областта на селскостопанската политика са насочени към осигуряване на стабилна пазарна среда, подкрепа на доходите на земеделските стопани и развитие на селските райони.

Основните инструменти за провеждането на общата селскостопанска политика са директните плащания и пазарната подкрепа на земеделските стопани (1-ви стълб на ОСП) и политиката за развитие на селските райони (2-ри стълб на ОСП).

По линия на първия стълб на ОСП ще се изплащат средства за подпомагане на земеделските стопани по обвързани и необвързани с производството схеми за директни плащания и за пазарна подкрепа.

По схемата за единно плащане на площ през 2017 г. се предвижда да бъдат усвоени

1 553,5 млн. лв. – директни плащания на земеделски стопани – плащания за сметка на ЕС. През 2018 г. директните плащания ще възлизат на 1 551,4 млн. лв. и 1 554,4 млн. лв.

за 2019 г.

Мерките за пазарна подкрепа за периода 2017-2019 г. могат да включват различни механизми – интервенции, с цел стабилизиране на пазара в сектори като зърнени култури, ориз, мляко; експортни субсидии за компенсиране на разликите в цените в ЕС и световния пазар; помощи за повишаване на консумацията на някои продукти; пазарна подкрепа за вино (преструктуриране на лозя), пчеларство и други.

Общият бюджет за финансиране на пазарни мерки за 2017 г. е в размер на 131,3 млн.

лв., от които 86,5 млн. лв. са средства от ЕС и 44,8 млн. лв. представляват национално съфинансиране. Общият бюджет за 2018 г. е в размер на 144,5 млн. лв., от които 88,3 млн. лв. са средства от ЕС и 56,2 млн. лв. представляват национално съфинансиране, а за 2019 г. – 132,8 млн. лв., от които 79,8 млн. лв. са средства от ЕС и 53,0 млн. лв.

представляват национално съфинансиране.

Съгласно законодателството на ЕС национално съфинансиране се прилага по следните пазарни мерки: Схема „Училищен плод“; Схема „Училищно мляко“, „Подпомагане на групи производители на плодове и зеленчуци“; Подпомагане в сектор Вино – мярка „Промоции на вина в трети страни“; „Публична интервенция на зърно“; „Национална програма за пчеларство“ и „Промоционални програми за земеделски продукти“.

По линия на втория стълб на ОСП ще се изплащат средствата за развитие на селските райони, както следва:

• за 2017 г. – 775,6 млн. лв., от които 623,2 млн. лв. са средства от ЕС и 152,4 млн. лв. национално съфинансиране и авансови плащания;

• за 2018 г. – 1 131,6 млн. лв., от които 921,5 млн. лв. са средства от ЕС и 210,1 млн. лв. национално съфинансиране и авансови плащания;

• за 2019 г. – 1 257,3 млн. лв., от които 1 025,1 млн. лв. са средства от ЕС и 232,2 млн. лв. национално съфинансиране и авансови плащания.

За програмен период 2014-2020 г. се предвижда с финансираните мерки по ПРСР да се осъществят шест приоритета на ЕС за развитие на селските райони:

• стимулиране на трансфера на знания и иновациите в областта на селското и горското стопанство и селските райони;

110

УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ И ПРОГРАМИ ЗА ПЕРИОДА 2017-2019 Г. VI.

• повишаване на конкурентоспособността на всички видове селскостопанска дейност и укрепване на жизнеспособността на стопанствата;

• насърчаване на организацията на хранителната верига и управлението на риска в селското стопанство;

• възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, зависещи от селското и горското стопанство;

• насърчаване на ефективното използване на ресурсите и подпомагане на прехода към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика в селското стопанство, сектора на храните и горския сектор;

• насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото развитие в селските райони.