т. 1 Състояние на българската икономика през първата половина на 2017 г.

1. Състояние на българската икономика през първата половина на 2017 г.

➢ Брутен вътрешен продукт 1 През първото полугодие на 2017 г. брутният вътрешен продукт в страната възлезе на 40 375 млн. лв., което представлява нарастване от 6,9% спрямо същия период 2 на 2016 г. Реалният растеж на БВП достигна 3,5% за първо тримесечие и 3,6% за второ тримесечие. По компоненти, за разлика от първата половина на 2016 г., когато принос за повишението на БВП имаше както нетният износ така и вътрешното търсене, за полугодието на 2017 г. растежът беше формиран изцяло от вътрешното търсене.

Крайното потребление се повиши съответно с 4,3% и 4,2% през първо и второ тримесечие. Неговото нарастване се свързва най-вече с ускоряване на реалния растеж на частното потребление, подкрепен от повишението на реалния разполагаем доход на домакинствата. Публичното потребление също отчете ръст, в резултат на по-високите правителствени разходи за заплати и издръжка.

Инвестициите в основен капитал се понижиха с 4,6% през първо тримесечие и 0,9% през второ тримесечие. Отчетената неблагоприятна динамика се дължеше най- вече на спада при капиталовите разходи на правителството.

Износът на стоки и услуги отчете ръст от 5,8% през първо и 6,1% през второ тримесечие. Силното представяне на потреблението и повишението на износа се отразиха в растеж на вноса на стоки и услуги от 7,1 % за първо тримесечие 7,0% за второ тримесечие. В резултат, нетният износ имаше отрицателен принос за растежа на БВП за полугодието.

Брутната добавена стойност нарасна в реално изражение с 3,5% за първо тримесечие и 3,8% за второ тримесечие. Основен принос за растежа, отчетен през първо тримесечие имаха услугите, следвани от промишлеността. Добавената стойност в строителството отчете спад, в резултат на понижението при гражданското строителство. Според статистиката на краткосрочните индикатори, за периода април- юни, ръста при оборота в търговията на дребно се забавя, което се свързва и с по-слабо представяне на сектора на услугите през второ тримесечие. В същото време, както промишленото производство, така и строителната продукция имат възходяща динамика и сочат към повишение на ръста на индустрията.

➢ Пазар на труда Под влияние на повишената стопанска активност през първата половина на

2017 г. броят на заетите ускори темпа си на нарастване. За първите три месеца на годината заетостта (ЕСС 2010) се повиши с 1,2 % спрямо същия период на 2016 г., в резултат както на разкриването на работни места, така и на увеличението на самонаетите лица. Селското стопанство и експортно-ориентираните дейности на промишлеността имаха основен принос за нарастването на заетостта, докато в услугите се наблюдаваше минимално увеличение, тъй като отбелязаното повишение в част от 1 Данните за второ тримесечие на 2016 г. са на база експресни оценки за БВП на НСИ.

2 Данните за БВП и компонентите му са сезонно изгладени с корекция в разликите в броя на работните дни. Представените растежи са спрямо същия период на предходната година.

5

дейностите на услугите беше до голяма степен неутрализирано от намалението, регистрирано в търговия, транспорт и хотелиерство и ресторантьорство. През второто тримесечие на 2017 г. броят на заетите продължи да се увеличава, като всички 3 икономически сектори допринесоха за положителното развитие .

Увеличението на заетостта през първата половина на 2017 г. беше подкрепено както от намалението на безработните, така и от окуражаването на част от неактивните лица и вливането им в работната сила. Броят на безработните се понижи с 19,6 % спрямо шестте месеца на 2016 г. и достигна 219,2 хил. души, което съответстваше на 6,6 % от работната сила (НРС). Коефициентът на участие на населението в работната сила (15+) се повиши с 1,2 пр.п. до 54,7 %, след отбелязания спад през предходните две години, и това отрази понижения брой на обезкуражените лица, които намаляха с 25,3 % до 127,1 хил. души за полугодието на 2017 г.

Отчетените благоприятни развития на пазара на труда бяха съпроводени с 4 продължаващо нарастване на производителността на труда , като през първите три месеца на 2017 г. реалният растеж на показателя се повиши с 2,6 %. Секторът на услугите беше определящ за наблюдаваната положителната динамика, с водещ принос от страна на финансови и застрахователни дейности, търговия, транспорт и хотелиерство и ресторантьорство, и държавно управление, образование и здравеопазване. В индустрията беше регистрирано забавяне в растежа на производителността до 1,6 %, поради отслабения ръст в промишлеността, докато в строителството показателят излезе на положителна територия с ръст от 2,5 %, подкрепен от реалното увеличение на новосъздадената добавена стойност.

В условията на повишаване на икономическата активност и заетостта в страната доходите от труд следваха възходяща динамика. През първото полугодие на 2017 г.

5 средната работна заплата в икономиката се повиши номинално с 9,5 % на годишна база, а повишението на потребителските цени от началото на годината доведе до слабо 6 забавяне в реалното нарастване на показателя до 8,7 % . Високото търсене на труд обуслови ускоряването на доходите в частния сектор до 10,1 %, като влияние се наблюдаваше и по линия на засиленото наемане на висококвалифицирана работна сила.

Повишението на заплатите в обществения сектор със 7,7 % също допринесе за нарастването на средните доходи, което до голяма степен беше свързано със заложеното увеличение на минималните заплати по длъжности в сектор образование от началото на годината.

В контекста на разходната конкурентоспособност на предприятията, текущото развитие на доходите, добавената стойност и цените доведе до повишение на разходите за труд 3 По данни от Наблюдението на работната сила (НРС) през второто тримесечие растежът на заетостта достигна 4.6% на годишна база.

4 Показателят е изчислен като отношение между БВП по постоянни цени и броя на заетите лица (СНС).

5 Краткосрочна статистика на заетостта и разходите за труд.

6 Дефлиран с ХИПЦ.

6

7 на единица продукция с 4,9 % в номинално изражение , което се обуславяше от изпреварващия темп на нарастване на компенсацията на един нает (7,7 %) спрямо този на производителността на труда.

➢ Инфлация Международните цени на суровините, нарастваха в първата половина на 2017 г.

Цените, определени в щатски долари се увеличиха - при петрола (Бренд) с 34,7%, основни метали с 23,5%, храни с 2,9%, за периода януари-юни 2017 г. спрямо съответния период на предходната година. Европейската валута (респективно българският лев) се обезцени с 3,1% спрямо щатския долар за анализирания период, което оказа допълнителен ефект за нарастването на цените на производител и на потребителските цени в страната. Двата индекса показваха ускорение на инфлационните процеси в България за периода януари-май 2017 г.

Цените на производител на промишлена продукция, реализирана на външните пазари, бяха по-високи с 6,7%, а тези за вътрешния пазар с 2,8% за полугодието на

2017 г. спрямо съответния период на предходната година. Всички основни групи от индекса на цените на производител за вътрешния пазар, имаха увеличение в цените, но общото нарастване за полугодието се дължеше в най-голяма степен на енергийните продукти (3,1%) и на продуктите за междинно потребление (4,6%). През месец юни, общото нарастване на цените за вътрешния пазар се забави, спрямо съответния месец на предходната година и достигна 2,7%, при 3,5% за май. Това се дължеше на международните цени на петрола и храните, които през юни отчетоха спад на годишна база, съответно от 3,3% и 7% в доларово изражение, при стабилен валутен курс долар/евро.

Инфлацията в страната, измерена чрез ХИПЦ, бе 1,1% за периода януари-юни

2017 г., спрямо съответния период на предходната година. Годишният темп на инфлация премина на положителна територия през януари 2017 г. за първи път от средата на 2013 г. и следваше възходяща тенденция, воден от наблюдаваното възстановяване на международните цени на храните и суровия петрол. Въпреки това, през май този тренд се пречупи и през юни общата инфлация в страната се забави до 1,1% на годишна база. Това бе свързано най-вече с вътрешната ценова динамика при горивата, които най-общо следваха конюнктурата на международния пазар. От друга страна, базисната инфлация (от общия индекс е изключено изменението в цените на енергийните стоки и непреработените храни) също премина на положителна територия и отчете нарастване от 0,2% на годишна база през юни, с положителен принос най-вече от страна на преработените храни.

➢ Платежен баланс През полугодието на 2017 г. се наблюдаваше изпреварващо нарастване на вноса на стоки спрямо износа, което се отрази във влошаване на търговското салдо с 0,6 пр.п. спрямо същия период на 2016 г. до дефицит от 2,4% от БВП. Динамиката бе в основна степен продиктувана от същественото ускорение на вътрешното търсене и 7 Показателят е изчислен като отношение между Компенсацията на един нает и БВП на един зает по постоянни цени (СНС).

7

свързаната с това нужда от внос на суровини за производство и други готови стоки.

Нарастването на цените на международните пазари в доларово изражение само отчасти бе компенсирано от обезценяването на долара спрямо еврото, респективно лева, и номиналното нарастване на вноса (19,4%) и износа (17,8%) за първи път през последните години бе подпомогнато от положителни ценови фактори. За нарастването на износа водеща бе търговията с благородни метали и рафиниран нефт и нефтопродукти, а за вноса – нефт и метални руди и метални отпадъци.

По отношение на регионалната структура на търговията през първото полугодие, по данни на НСИ, покачването на износа се дължи на балансирани приноси от страни в ЕС и трети страни, докато при вноса активизирането на търговията с държави извън ЕС е водещо. Причината бе както описаната по-горе ценова динамиката, така и стабилизирането на икономическата среда в някои от основните ни партньори, които изпитваха затруднения в предходни периоди.

Излишъкът по статия „Услуги“ се сви до 2,2 % от БВП в резултат на по-нисък износ на застрахователни услуги, производствени услуги с материали за влагане и други бизнес услуги. Общото салдо по доходните статии се подобри до излишък от 1,5% от БВП спрямо 1,2% през същия период на предходната година. Повишението бе резултат от по-ниско отчетено изплащане на доход към чуждестранни инвеститори. Балансът по вторичен доход се понижи на годишна база поради понижението на плащания по фондове от ЕС във връзка с навлизането в нов програмен период.

По финансовата сметка бе отчетено леко превишаване на изплатените към нерезиденти средства над привлечените в размер на 324 млн. евро. Основните привлечени средства бяха от преки чуждестранни инвестиции (0,8% от БВП), а изплатените - под форма на валута и депозити в чуждестранни институции, и инвестиции в чуждестранни дългови ценни книжа.

➢ Финансов сектор Международните валутни резерви достигнаха 24 млрд. евро в края на юни 2017 г.

Ръстът им на годишна база постепенно се забави от февруари и възлезе на 6,8 %, докато година по-рано той бе 16,7 %. С най-голям принос за нарастването на валутните резерви през първото полугодие бяха банковите резерви и банкнотите и монетите в обръщение, с годишен растеж от съответно 15,7 % и 12,3 %. Нивото на резервите осигуряваше необходимата стабилност на валутния борд, като същевременно покритието на вноса на стоки и услуги достигна 9,4 месеца в края на юни, а съотношението на валутните резерви към краткосрочния външен дълг на страната беше 286,4 %.

Паричното предлагане нарасна със 7,0 % в края на юни спрямо година по-рано. Най- голям принос за увеличението му имаше бързоликвидният паричен агрегат М1 и по- специално овърнайт депозитите, въпреки че леко забавиха темпа си на растеж до 16,3 % при 19,8 % в края на първото тримесечие на годината. Парите извън ПФИ към края на полугодието нараснаха с 12,5 %, при 13,2 % в края на юни 2016 г., докато депозитите с договорен матуритет, както и депозитите, договорени за ползване след предизвестие имаха отрицателен принос към годишното имение на широките пари. Общият размер на депозитите в банковата система леко забави темпа си на нарастване и в края на 8 юни той възлезе на 6,0 %, при годишен растеж от 8,2 % година по-рано. Депозитите на домакинствата бяха с най-голям принос за това, като нараснаха на годишна база с 8 Депозити, включени в паричното предлагане.

8

5,9 %. Значителен положителен принос имаха и депозитите на нефинансови предприятия, чийто годишен ръст към средата на годината достигна 9,0 %.

Годишният темп на изменение на кредита за частния сектор се ускоряваше от началото на годината, като в края на май достигна 4,7 % и само към края на юни отбеляза леко забавяне до 4,2 %, дължащо се на забавяне при растежа на кредита за нефинансови предприятия. С по-голям принос за положителната динамика бяха вземанията от домакинствата, движени основно от потребителските и жилищните кредити. Годишното изменение на кредитите за нефинансови предприятия бе повлияно основно от стабилния растеж на редовните кредити, придружен от значителен спад на лошите и преструктурирани кредити и към края на юни бе 2,1 %. През цялото полугодие на 2017 г. динамиката при кредитите за домакинства се характеризираше с възходяща тенденция. Към края на юни темпът им на годишно изменение се ускори до 6,0 %, при отрицателен годишен растеж от 0,7 % в края на юни

2016 г., а потребителските и жилищните кредити ускориха растежа си съответно до 4,6 % и 4,4 %.

През първите две тримесечия на 2017 г. банковата система в България остана стабилна и продължи да поддържа високи нива на ликвидност и обща капиталова 9 адекватност. Коефициентът на ликвидните активи към края на юни бе 36,92 % .

Нетният финансов резултат на системата достигна 660,4 млн. лв., при 773,5 млн. лв.

година по-рано, но в същото време се наблюдава подобрение по отношение на качеството на кредитите и авансите. Към края на юни разходите за обезценка по кредити и вземания са с 27,5 % по-малко спрямо същия период на миналата година, а брутният размер на необслужваните кредити и аванси в банковата система се е свил с 10,7 %.