Раздел 1 ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ. ОБСЛУЖВАНЕ И ФИНАНСИРАНЕ

1. ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ. ОБСЛУЖВАНЕ И ФИНАНСИРАНЕ Към края на първото полугодие на 2017 г. номиналният размер на държавния дълг намалява до 25,2 млрд. лв. в сравнение с нивото от 25,8 млрд. лв., отчетено в края на

2016 г., като към края на деветмесечието на 2017 г. номиналният размер на държавния дълг спада допълнително с около 2,0 млрд. лв. до 23,5 млрд. лв. Въз основа на очакваното изпълнение на дълговите параметри към края на бюджетната година се предвижда да достигне ниво от 23,6 млрд. лв. или под прага на предвиденото в закона за държавния бюджет за 2017 г. дългово ограничение от 23,9 млрд. лв.

23 Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012; Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС), CRR/CRDIV (Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012); Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО.

123

VII. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2018–2020 Г.

В структурно отношение през 2017 г. се наблюдава спад в нивото както на външния, така и на вътрешния държавен дълг спрямо края на 2016 г. Външният дълг от 19,0 млрд. лв. намалява до 17,0 млрд. лв., съответно вътрешният дълг от 6,7 млрд. лв.

намалява до 6,5 млрд. лв. в края на септември 2017 г. В лихвената и валутна структура на дълга към края на 2017 г. се запазва ясно изразеният превес на задълженията с фиксиран лихвен процент – 95,4% (при 95,0% в края на 2016 г.) и стабилизиране на големия относителен дял на евровия и левовия компонент на дълга над 99,0%.

Отчетената тенденция при горепосочените показатели се дължи основно на провежданата политика за поемане на нови правителствени задължения с фиксирани лихвени купони, деноминирани в лева и евро, с цел минимизиране на лихвения и валутен риск при бъдещото обслужване на дълга.

През 2018 г. се планира поемането на нов вътрешен държавен дълг под формата на ДЦК в размер до 1,0 млрд. лв. за частично покриване на предстоящите погашения по дълга на обща стойност от 1,6 млрд. лв., в т.ч. 1,2 млрд. лв. падежи на държавни ценни книжа на вътрешния пазар и 0,4 млрд. лв. погашения по външни държавни заеми.

Останалата част от 0,6 млрд. лв. ще бъде покрита със средства, спестени от осигуреното финансиране на планирания дефицит за 2017 г. поради очакванията за балансирано бюджетно салдо към края на 2017 г.

Реализирането на отрицателно нетно дългово финансиране се очаква да доведе до намаление на държавния дълг до 23,5 млрд. лв. към края на 2018 г. или 22,3% от прогнозното ниво на БВП. При намаляващо съотношение на държавния дълг към прогнозния БВП през разглеждания период се очаква към края на 2020 г. дългът да възлезе на 23,8 млрд. лв. (20,0% от БВП).

През периода 2018-2020 г. дълговото финансиране на бюджета под формата на ДЦК се очаква да бъде в рамките на 1,0-1,2 млрд. лв. годишно, базирано на размера на падежиращия дълг в обращение (годишно от 1,0 млрд. лв. до 1,6 млрд. лв.). Предвижда се емисионната активност на вътрешния пазар да обезпечи поддържането на ликвидна дългова крива в основните бенчмаркови сегменти и стандартизирани обеми. Изборът на матуритетната структура на новите дългови книжа ще бъде съобразен с преобладаващите пазарни условия и инвеститорското търсене.

В допълнение към финансирането с ДЦК през 2018 г. са предвидени усвоявания на средства по вече договорени държавни заеми, общо в размер на 250,0 млн. евро (500 млн. лв.), в т.ч. 150,0 млн. евро по Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка („България - съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014-2020 г. /СПЗ/“) и 100,0 млн. евро по Рамково споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, механизъм за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от ЕС по оперативните програми, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014-

2020 г. По държавните инвестиционни заеми също се очаква отрицателно нетно финансиране, формирано от постъпления в размер на 33,2 млн. лв. и планирани в съответствие с амортизационните схеми на заемите погашения от 175,2 млн. лв.

Осигуряването на финансов ресурс за рефинансиране на дълга ще се осъществи при поддържане на средносрочните и дългосрочните лихвени разходи за обслужване на дълга под 1,0% от БВП.

124

ПОЛИТИКА ПО ДЪЛГА И ФИНАНСИРАНЕТО ЗА ПЕРИОДА 2018-2020 Г. VII.

Граф. VII-1: Съотношение на лихвените разходи към БВП