Раздел 1.1.3 Мерки в областта на събиране на просрочени задължения

1.1.3 Мерки в областта на събиране на просрочени задължения Продължава да се прилага текущо оперативно наблюдение на задължените лица чрез определяне на действия по събиране и селективен подход към длъжниците на база размера на дълга им, риска за събиране на задължението и тяхното поведение към спазването на задълженията за регистриране, деклариране и заплащане на задължения за данъци и осигуровки и други публични държавни вземания.

51

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2018–2020 Г.

Прилагат се техники за стимулиране и спазване на доброволното изпълнение на задълженията в зависимост от това към коя група попадат задължените лица:

уведомления, напомнителни писма, разясняване на възможностите за обезпечаване и погасяване на задълженията на лица с временно финансово затруднение, възможност за сключване на споразумения с приходната администрация.

В тази връзка ще продължат да се изпълняват следните мерки:

- Осъществяване на постоянен мониторинг спрямо длъжници с просрочени задължения в размер над 100 хил. лв. (200 хил. лв. за Териториална дирекция на НАП София-град) за данъци и задължителни осигурителни вноски, категоризирани като събираеми и частично-събираеми, в т.ч. и провеждане на персонални срещи от страна на директорите на териториални дирекции на НАП в цялата страна с лицата с невнесени публични задължения в особено големи размери Мярката е с постоянен характер и целта от нейното реализиране е да се поемат изрични ангажименти за предоставяне на обезпечения и/или извършване на цялостни или частични плащания на просрочените дългове, ефективно наблюдение на поетите от длъжниците ангажименти и навременен контрол за третирането им от страна на компетентните органи – актуална оценка на икономическия статус на задълженото лице, своевременно налагане на обезпечителни мерки, издаване на разрешения за неотложни плащания, разсрочване/отсрочване, реализиране на имуществото, извършване на ревизии и проверки при необходимост и други.

- Прилагане на механизъм за погасяване на публични задължения на лица с вземания от общини, от други ведомства или държавни предприятия по договори за обществени поръчки и такива, възложени в изпълнение на оперативни програми на ЕС чрез насочване на принудителното изпълнение срещу трети задължени лица, каквито се явяват посочените Министерският съвет прие Решение № 593 от 2016 г. за условията и реда за разплащанията на разпоредителите с бюджет по договори (РМС № 593 от 2016 г.), което е изготвено с цел повишаване на събираемостта на бюджетните приходи. С решението се развива мярката за осъществяване на ефективна защита на фискалната позиция и се оптимизира процесът по събиране на бюджетните приходи от мита, данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични вземания, събирани от двете приходни агенции – НАП и АМ, реализирана дотогава чрез РМС № 788 от

2014 г., което се отменя.

С РМС № 593 от 2016 г. се въвежда изискване преди извършване на плащания по договори на стойност равна на или надвишаваща 30 хил. лв., всички разпоредители с бюджет, без тези по бюджета на Народното събрание и на съдебната власт, задължително да уведомяват НАП и Агенция „Митници“. Такова уведомяване се прави и в случаите, когато предстоящата за изплащане сума по договорите е на стойност под

30 хил. лв., но не по-малка от 100 лв., когато представлява част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 30 хил. лв.

Обменът на информацията между разпоредителите с бюджет и приходните администрации се осъществява чрез информационна система „РМС 593“, която позволява бърза проверка и незабавно плащане на бенефициентите, които нямат задължения към НАП и Агенция „Митници“ над 100 лв., а по отношение на 52

ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2018-2020 Г. III.

длъжниците дава възможност да се ускори процесът по налагане на обезпечителни мерки по изпълнението им.

Основните цели, свързани с прилагането на мярката, са в следните насоки: да се повиши събираемостта на публичните вземания, да се намалят разходите за събиране на публичните вземания чрез електронен обмен на информация, ефективно да се използват съществуващите информационни технологии и ресурси в институциите, да се осигури по-добра отчетност и прозрачност за дейността на публичния сектор в съответствие с принципите, нормите и най-добрите практики на ЕС, да се ограничат корупционните практики и да се засили междуинституционалното сътрудничество и координация на национално ниво в процеса по събиране на бюджетните приходи.

- Подобряване на ефективността на разпоредбите за ангажиране на отговорност на трети лица за непогасени задължения за данъци и осигурителни вноски на задължени юридически лица (чл. 19 от ДОПК) В ДОПК са приети изменения с цел подобряване на ефективността от прилагането на разпоредбата на чл. 19, отнасяща се до ангажиране на отговорност на трети лица за непогасени задължения за данъци и осигурителни вноски на задължени юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК.

С промените се цели преустановяване на практиката дружества със задължения да бъдат прехвърляни скоро след започване на проверка или ревизия. Измененията са от съществено значение за оптимизиране на производството и ясно дефиниране на обективните и субективни предпоставки, които следва да бъдат доказани, за да се ангажира субсидиарна отговорност по реда на чл. 19 от ДОПК. Същевременно предложената уредба защитава интереса на добросъвестните данъкоплатци, които извършват действия в изпълнение на обичайната си търговска дейност.

Разширява се кръгът на лицата, по отношение на които може да се ангажира отговорност, както и обхватът на действията, които следва да бъдат извършени от третите лица, за да се счита, че са изпълнени предпоставките на ангажиране на субсидиарна отговорност. Във връзка с обосноваване на субективната страна на извършваните действия на третите лица и на причинно-следствената връзка между тяхното поведение и непогасените задължения е въведено изискване за наличие на недобросъвестно поведение от страна на отговорните лица.

С измененията понятието „недобросъвестност“ се дефинира чрез необорима презумпция с оглед масовите случаи в практиката на прехвърляне на предприятия, дружествени дялове или акции след започнало ревизионно производство за установяване на задълженията на юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Приема се, че недобросъвестно поведение е налице винаги, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията или след започнал контрол по спазване на данъчното и/или осигурително законодателство. Включването на декларираните от лицата задължения в разпоредбата на чл. 19 дава възможност на органите по приходите да образуват производство за ангажиране на отговорност по чл. 19 от ДОПК не само в случаите, в които задълженията на юридическите лица по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК са установени с ревизионен акт, но и в случаите, в които лицето само е посочило дължимите от него задължения.

53

III. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2018–2020 Г.

- Въвеждане на разпоредби за осъществяване на взаимна помощ при събиране на публични вземания съгласно сключени международни договори С оглед ефективното прилагане на поети задължения от страна на Република България в областта на данъците съгласно влезли в сила международни договори в ДОПК са създадени разпоредби в Глава двадесет и седма “б“ (чл. 269щ). С измененията се обвързват правилата за осъществяване на взаимна помощ при събиране на публични вземания съгласно сключени международни договори, по които Република България е страна, с производствата по ДОПК. Към настоящия момент такива разпоредби в ДОПК съществуват по отношение на обмена на информация, осъществяван по силата на международни договори (чл. 143 от ДОПК). Създаването на нови правила е свързано с все по-широкото международно сътрудничество в областта на данъците през последните години, чиято цел е по-доброто действие на националните данъчни закони и същевременно спазване на основните права на задължените лица.