Раздел · Решение на Министерския съвет
Раздел 2.9 ВЪНШНА ПОЛИТИКА
Решение № 808 на Министерския съвет от 22 декември 2017 г. за одобряване на промени в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г., одобрена с Решение № 654 на Министерския съвет от 2017 г., и за изменение на Решение № 286 на Министерския съвет от 2017 г. за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2018 г., изменено и допълнено с Решение № 667 на Министерския съвет от 2017 г.2. РАЗХОДНИ ПОЛИТИКИ ЗА ПЕРИОДА 2018-2020 Г.
2.9. ВЪНШНА ПОЛИТИКА Българската външна политика ще работи за присъединяване на България към Шенген, еврозоната, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както и за отпадане на Механизма за сътрудничество и оценка.
Важен акцент е активното участие на страната ни в евроатлантическите структури и задълбочаване на сътрудничеството между НАТО и ЕС.
Специално внимание се отдава на по-нататъшното задълбочаване на двустранните политически, икономически и културни отношения със страните от Югоизточна Европа.
68
ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКИТЕ И ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2018-2020 Г. III.
Ефективната защита на правата и отстояването на законните интереси на българите зад граница са основен приоритет на българската държава. Усилията ще са насочени към провеждане на целенасочена политика за поддържане на българската идентичност, език и култура в традиционните и новите български общности в чужбина.
Ключов въпрос е търсенето на устойчиво решение на проблема с миграцията. Нужни са съвместните усилия на всички засегнати или изложени на риск страни. Общата европейска система за убежище трябва да бъде стабилна и ефективна система, основана на принципите на солидарност, равнопоставеност и справедливо разпределение на отговорностите между държавите-членки на Европейския съюз.
Основен приоритет е и провеждането на успешно и отговорно Председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г., насочено към ефективно придвижване напред на европейския дневен ред, в тясно сътрудничество с институциите на ЕС.
България следва да търси баланс между специфичните приоритети на държавите- членки и стратегическите приоритети на ЕС за постигане на реални, видими резултати в активен диалог с гражданите по европейските въпроси и в отговор на техните очаквания за повече сигурност, заетост, устойчив растеж и по-силно присъствие на ЕС на световната сцена.
Водещ принцип на Българското председателство ще бъде запазването на единството и солидарността между държавите-членки чрез предлагане на компромисни решения в рамките на общностния метод. Като председател на Съвета на ЕС, страната ни следва да поеме ролята на балансьор и страна, която търси консенсус, компромис и разбирателство между държавите-членки за приемането на решения и придвижването на проектите на законодателни актове.
Сред очакваните резултати за обществото могат да бъдат отбелязани следните:
• Изграждане на позитивен имидж на Република България на равностоен и надежден партньор, гарантиращ високото ниво на сътрудничество и координация;
• Повишаване на интереса на инвеститори към Република България и популяризиране на страната като туристическа дестинация вследствие на проведената Комуникационна и културна програма на Председателството;
• Промяна в степента на информираност на обществото за Българското председателство и възможностите и ползите от европейските политики;
• Макроикономически и финансови ефекти като резултат от ангажирането на бизнеса с дейности по подготовката и провеждането на Председателството.