Раздел 3.1 АЛТЕРНАТИВЕН СЦЕНАРИЙ НА ИЗБРАНИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО СРАВНЕНИЕ МЕЖДУ БАЗИСНИТЕ И АЛТЕРНАТИВНИТЕ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ДОПУСКАНИЯ И ЕФЕКТИ ВЪРХУ ОСНОВНИТЕ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ

3.1. АЛТЕРНАТИВЕН СЦЕНАРИЙ НА ИЗБРАНИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО СРАВНЕНИЕ МЕЖДУ БАЗИСНИТЕ И АЛТЕРНАТИВНИТЕ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ДОПУСКАНИЯ И ЕФЕКТИ ВЪРХУ ОСНОВНИТЕ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ Алтернативният сценарий е изготвен при допускане цените на петрола на международните пазари да се стабилизират на по-ниска цена през прогнозния период.

Този риск би могъл да се материализира по линия на възможно увеличение на предлагането в глобален мащаб във връзка с данните за нарастване на запасите и производството в САЩ и други страни производителки, които поставиха под съмнение ефективността на договорените параметри по линия на споразумението за ограничаване на добива на петрол между ОПЕК и други големи страни производителки.

Табл. VIII-2: Сравнение между базисните и алтернативните допускания

2018 2019 Разлика с Разлика с Алтернативен Алтернативен базовия базовия сценарий сценарий сценарий сценарий (изменение в %) (изменение в %) (пр.п.) (пр.п.) Цена на петрол сорт „Брент“, -10,0 -11,5 1,0 0,0 щ.д./барел Средногодишна инфлация 0,9 -0,5 1,3 -0,4 (ХИПЦ), % Според този сценарий през 2018 г. се очаква понижение в международната цена на суровия петрол с 10% до 46,6 щ.д./барел. През следващите години нефтът ще поскъпва с темпа, заложен в основния сценарий, като цената му ще достигне 47,6 щ.д./барел в края на прогнозния период.

Понижението на международните цени на петрола ще доведат до по-ниска инфлация спрямо базовия сценарий както по линия на по-ниски цени на енергийните стоки, така и в резултат на вторични ефекти върху останалите компоненти на ХИПЦ и по-ниските разходи за производство. Така средногодишната инфлация се очаква да се понижи спрямо основния сценарий с 0,47 пр.п. през 2018 г. и с 0,42 пр.п. през 2019 г. След това не се очаква промяна спрямо базовия сценарий.

Табл. VIII-3: Сравнение на основните макроикономически индикатори между базовия и алтернативния сценарий

2018 2019 Разлика с Разлика с Алтернативен Алтернативен базовия базовия сценарий (%) сценарий (%) сценарий (пр.п.) сценарий (пр.п.) Темпове на реален растеж БВП 4,0 0,1 4,1 0,2 Крайно потребление 4,9 0,2 4,6 0,3 Инвестиции в основен капитал 4,3 0,0 4,9 0,0 133

VIII. АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2018–2020 Г.

2018 2019 Разлика с Разлика с Алтернативен Алтернативен базовия базовия сценарий (%) сценарий (%) сценарий (пр.п.) сценарий (пр.п.) Износ на стоки и услуги 5,8 0,0 6,0 0,1 Внос на стоки и услуги 7,1 0,0 6,9 0,1 Компенсации на наетите 5,8 0,0 5,2 0,2 Темпове на номинален растеж БВП 5,6 -0,4 5,9 -0,3 Крайно потребление 6,1 -0,4 6,0 -0,2 Инвестиции в основен капитал 6,7 -0,4 7,7 -0,2 Износ на стоки и услуги 5,3 -1,0 7,3 0,0 Внос на стоки и услуги 6,2 -1,0 8,0 0,1 Дефлатор на БВП 1,5 -0,5 1,7 -0,5 Заети, СНС 0,7 0,0 0,4 0,1 Коефициент на безработица 6,1 0,0 5,8 -0,1 Компенсации на наетите 6,7 -0,4 6,5 -0,3 По-ниската инфлация се очаква да има благоприятен ефект върху потребителските разходи в страната, в резултат на което крайното потребление ще бъде по-високо в реално изражение спрямо базовия сценарий, съответно с 0,2 пр.п. през 2018 г. и 0,3 пр.п. през 2019 г. Не се очаква разгледаната промяна във външната среда да има съществено директно въздействие върху реалните растежи на вноса и износа и приносът към изменението на БВП на нетния износ ще остане без промяна през 2018 г.

Същевременно, ускореното нарастване на потреблението и по-ниските цени ще се отразят в леко ускорение на вноса спрямо базовия сценарий през 2019 г. и засилване на отрицателния принос на нетния износ. По-високият ръст на потреблението ще доведе до повишаване на растежа на БВП в реално изражение с 0,1 пр.п. през 2018 г. и 0,2 пр.п. през 2019 г.

Очакваният по-висок реален растеж на потреблението ще бъде подкрепен от по- доброто развитие при основните индикатори на пазара на труда, като ефектът върху заетостта и безработицата е по-осезаем през 2019 г. поради по-голямото реално повишение на БВП. Оценките за заетостта показват по-високи темпове на нарастване с 0,03 и 0,07 пр.п. през двете години, което се отразява в отчетливо по-ниско ниво на безработица през 2019 г. с 0,1 пр.п. По-ниската инфлация в алтернативния сценарий се очаква да допринесе за по-висок реален растеж на доходите, което също ще подкрепи очакваното по-бързо нарастване на потреблението.

Оценяването на приноса от по-слабото нарастване на цените в номинално изражение свидетелства за забавяне на растежа на БВП и неговите компоненти през 2018 г.

(изчислени по текущи цени), като ефектите ще останат значителни и през 2019 г.

Допускането за спад на цената на нефта през 2018 г. ще има пряко влияние и върху цените във външната търговия. Очаква се дефлаторите на износа и вноса да се понижат спрямо базовия сценарий и да спаднат, като приносът върху вноса ще е по-осезаем.

Това ще предопредели динамиката на общите дефлатори на вноса и износа и ще се отрази в допълнително подобрение на условията на търговия през прогнозния период.

134

ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ VIII.

Низходящата ценова динамика ще ограничи номиналните растежи на вноса и износа през 2018 г. Ефектът ще е основно при търговията със стоки и свързаните с тях услуги.

Излишъкът при търговията със стоки и услуги и, съответно, по текущата сметка ще се понижи в стойностно изражение, но съотношението към БВП ще се запази без изменение. Ускореното нарастване на вноса през 2019 г. ще се отрази в повишаване на търговския дефицит и понижение на баланса по текущата сметка с 0,1 пр.п.