Въведение Въведение

Въведение Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. е изготвена на основание чл. 79 от Закона за публичните финанси, като мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г., и е одобрена с Решение № 654 на Министерския съвет от 30 октомври 2017 г. В нея са представени средносрочните икономически перспективи и основни допускания, правителствените фискални цели и приоритети на правителството, като акцентира върху основните параметри на бюджетната рамка за следващата година и с нея се актуализира средносрочната бюджетна прогноза, одобрена с Решение № 281 на Министерския съвет от 2017 г.

Настоящите промени в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. са изготвени на основание чл. 79, ал. 7 от ЗПФ и имат за цел осигуряване на съответствието й с параметрите на приетите от Народното събрание бюджетни закони за 2018 г. и данъчни закони.

Ключови цели продължават да бъдат запазването на фискалната устойчивост и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, която да допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар за постигане на икономически растеж и заетост, придържайки се към общите правила на ЕС.

Настоящата актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г.

съдържа изискваната съгласно Закона за публичните финанси съпоставка на макроикономическата прогноза на Министерството на финансите с тази на ЕК.

Включена е и съпоставка на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на ЕК по отношение на показателите на сектор „Държавно управление“.

Макроикономическата прогноза, използвана при разработването на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, се базира на допусканията за основни показатели на външната среда на Европейската комисия, Световната банка, Международния валутен фонд и Министерството на финансите на Република България, актуални към месец септември 2017 година.

Приходната част на бюджета в средносрочен план показва тенденция на намаление от 36,2% от БВП за 2018 г. до 35,5% от БВП през 2020 г.

Общите разходи по КФП в средносрочен план показват тенденция на намаление от 39,8% от БВП по програма за 2017 г. до 35,5% от БВП през 2020 г., което представлява средногодишна консолидационна стъпка от около 1,4 пр.п. от БВП и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за дефицита.

В настоящата прогноза се запазват целите за дефицита заложени в пролетната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г., съответно за 2018 и за

2019 г. от 1,0% и 0,5% от БВП и достигане на балансирана бюджетна позиция през

2020 г. Запазването на политиката за постепенна консолидация е предпоставка за свеждането до минимум на потенциалното негативно въздействие на фискалната политика върху икономическия растеж.

9

АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2018–2020 Г.

Прогнозата за основните показатели на сектор „Държавно управление“ е изготвена в съответствие с изискванията на Европейската система от национални и регионални сметки (ЕСС 2010) и се базира на информация за прогнозите на всички единици от сектора.

След достигането на балансиран бюджет на начислена основа през 2016 г. и прогнозираното му запазване през 2017 г., в средносрочен хоризонт се предвижда тази политика да продължи, като бюджетната цел за салдото на сектор „Държавно управление“ за поддържане на близо до балансиран бюджет ще се запази през следващите три години – 0,0% от БВП за 2018 г.; 0,3% от БВП за 2019; 0,1 % от БВП за

2020 г.

Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 460 лв. на 510 лв. от

1 януари 2018 г., на 560 лв. от 1 януари 2019 г. и на 610 лв. от 1 януари 2020 г.

Осигурителната политика за периода 2018-2020 г. предвижда запазване на съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване. За 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО с един процентен пункт.

За периода 2018-2020 г. се увеличава минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за 2018 г. в размер на 510 лв.; за 2019 г. – 560 лв.; за 2020 г. – 610 лв., като отпада скалата за определяне на диференцирани минимални осигурителни доходи съобразно облагаемия доход. Промяната в механизма ще доведе до облекчаване на администрирането на този вид доходи както за НАП, така и за задължените лица.

От началото на 2018 г. се предвижда и увеличение на минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 300 лв. на 350 лв.

По отношение на пенсионната политика в периода 2018-2020 г. продължава увеличаването на възрастта за придобиване право на пенсия от 1 януари всяка година с по 2 месеца за жените и с по 1 месец за мъжете. Необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и за двата пола продължава да се увеличава с по 2 месеца всяка година до достигане на 35 години и 10 месеца за жените и 38 години и 10 месеца за мъжете през 2020 г.

Минималната възраст за пенсиониране на работещите в сектор „Сигурност” продължава да се увеличава с по 2 месеца до достигане на 53 години и 6 месеца през

2020 г.

През планирания период са разчетени средства за реализиране на основната част от следните големи проекти по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 г., като лот 3.1 и лот 3.3 от Автомагистрала „Струма“, рехабилитация на железопътната инфраструктура и разширение на метрото в София.

Оперативна програма „Региони в растеж” също се характеризира със сериозен размер на разходи за инфраструктура. Най-големите проекти, които ще бъдат реализирани със средства от програмата, са „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 г.“, Инвестиционен приоритет „Интегриран градски транспорт“ и Проект за подобрен достъп до спешна медицинска помощ по приоритетна ос 4 „Регионална здравна инфраструктура“.

10

ВЪВЕДЕНИЕ Управлението на държавния дълг ще бъде в съответствие с основните цели и правила на фискалната политика и ще отчита състоянието и прогнозите в тригодишен хоризонт на основните макроикономически показатели. През разглеждания период се очаква намаление на държавния дълг от 22,3% от прогнозното ниво на БВП към края на 2018 г. до 20,0% от прогнозния БВП към края на 2020 г. За периода 2018-2020 г. нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да се движи в диапазона от 24% до 21% от БВП. Прогнозите за относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП остават значително под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергентност от 60%, което ще гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост в устойчиви граници.

Приоритетите в Бюджет 2018 са фокусирани върху мерки, свързани с:

• Продължаване на реформите в сектор „Образование“ С Бюджет 2018 се осигурява подкрепа за педагогическите специалисти и привличане на млади хора в професията. Продължава стартиралото през 2017 г. увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование с цел постигане двойно увеличение на размера на средствата за възнаграждения до 2021 г., предвидено в управленската програма на правителството.

Осигурени са средства и за изпълнение на политиките по Закона за предучилищното и училищното образование, включително и за обща и допълнителна подкрепа на личностното развитие на децата и учениците и финансиране на обучението на учениците в частните училища.

С цел обвързване на финансирането с качеството на образованието от 2018 г.

ще се извърши промяна в системата на делегираните бюджети, като финансирането няма да зависи само от броя на децата и учениците, а и от броя на паралелките, от спецификата на региона, в който се намира училището, а в по-дългосрочен период и от качеството на образователния процес.

• Отбрана и сигурност С Бюджет 2018 са осигурени средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за придобиване на авиационна техника и на многофункционални модулни патрулни кораби за ВМС.

Предвижда се увеличаване на разходите за персонал с цел създаване на условия за мотивация и професионален подбор на кадрите, необходими за изпълнението на политиките в областта на отбраната и сигурността.

• Социална политика От 1 януари 2018 г. е предвидено увеличение на някои видове обезщетения и помощи:

✓ за отглеждане на малко дете от една до две годишна възраст;

✓ за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца;

✓ на минималния дневен размер на паричното обезщетение за безработица.

С оглед запазване на обхвата на предлаганите услуги, за 2018 г. се предвижда продължаване на финансирането на социалните услуги „Личен асистент“, „Социален асистент“ и „Домашен помощник“ за подобряване качеството на 11

АКТУАЛИЗИРАНА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2018–2020 Г.

живот на хората с увреждания, както и на деца, които се нуждаят от постоянна грижа в ежедневието си.

С цел запазване на административния капацитет и нормалното функциониране на структурите към министъра на труда и социалната политика е предвидено увеличение на средствата за персонал за социалните работници.

• Здравеопазване По бюджета на НЗОК е предвидено допълнително право на разходи в размер на 400 млн. лв. По този начин ще има сигурност, стабилност и предвидимост в здравноосигурителната система. Ще се създадат предпоставки за контрол и ефективност на разходите в системата на здравното осигуряване и за осигуряване на качество на лечението и достъп до медицинска помощ.

С цел да се осигури устойчиво развитие на човешките ресурси и равнопоставен достъп на гражданите до спешна медицинска помощ са предвидени допълнителни средства за възнаграждения.

• Провеждане на Председателството на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г.

Приоритет е и успешното провеждане на Председателството на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г., насочено към ефективно придвижване напред на европейския дневен ред в тясно сътрудничество с институциите на ЕС.

12

Част I.

Икономически перспективи за периода 2017-2020 г.