ПРОГНОЗИ, ДОПУСКАНИЯ И ПРИОРИТЕТНИ ПОЛИТИКИ НА БЮДЖЕТ 2019
ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА Един от основните стълбове, осигуряващи стабилност и перспективи за икономическото развитие на страната, е фискалната политика с нейните инструменти за въздействие. Устойчивостта на бюджетната рамка се 4
олицетворява от последователната политика през последните години.
Доколкото постигането и поддържането на балансиран бюджет е неизменна цел (и фискално правило), то в периода до 2021 г. тази цел се очаква да се постигне още през 2020 г.
В предходни бюлетини беше проследено установяването на фискални правила и ограничения в Закона за публичните финанси и до каква степен България отговаря на изискванията на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите- членки (ОВ, L, 306/41 от 23 ноември 2011 г.).
За измерител на фискалната политика може да се ползват различни показатели, но за бюджетната рамка най-важни са основните показатели на консолидираната фискална програма (КФП).
Ето и някои данни за прогнозните показатели по КФП:
▪ За тази година се очаква реализиране на излишък по КФП в размер на 0,5% от БВП. Това е подобрение на бюджетното салдо спрямо ревизираната програма за 2018 г., при която е заложен дефицит от 1,0% от БВП.
▪ За 2019 г. е разчетен дефицит от 0,5% от БВП, а за 2020 г. достигане на балансиран бюджет, който ще се запази и през 2021 г. Тези целеви нива се запазват непроменени в няколко поредни прогнози.
▪ Приходите и разходите за периода (изразени като процент от БВП) бележат спад съответно при приходите от 37,7% до 35,8% и при разходите от 38,2% до 35,8% за периода от 2019 до 2021 г. В номинален размер обаче се увеличават, като приходите от 43 857,0 млн. лв. за 2019 г. се очаква да достигнат 47 582,3 млн. лв. през 2021 г., разходите се увеличават, като от 44 457,0 млн. лв. за 2019 г. се очаква да достигнат
47 582,3 млн. лв. през 2021 г.
▪ Разходите имат основен консолидационен принос за постигане на целите за дефицита.