Раздел ОСНОВНИ АКЦЕНТИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПАРАМЕТРИТЕ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА ЗА 2017 г.

Основните акценти, които се откроиха в хода на бюджетното изпълнение през 2017 г.

са свързани, от една страна, с продължилото за поредна година подобрение на параметрите по изпълнението на данъчните и осигурителните приходи по националния бюджет, и от друга – с по-ниското от планираното с програмата за годината усвояване на разходите.

В следствие на отчетените добри параметри по изпълнението на приходите по националния бюджет и по-ниското от планираното изпълнение на разходите бюджетното салдо по консолидираната фискална програма към 31.12.2017 г. е излишък в размер на 845,5 млн. лв. (0,9 % от БВП) и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 310,8 млн. лв. и излишък по европейските средства в размер на 534,7 млн. лв.

Отчитайки доброто фискално представяне на България и базирайки се на пролетната макроикономическа прогноза на Европейската комисия и прогнозата за разходите, свързани със застаряването на населението в отделните държави, според Оценката на Европейската комисия за Конвергентната програма на България за 2018 г., изготвена през май 2018 г. страната ни е с ниска степен на риск пред средносрочната и дългосрочната фискална устойчивост на публичните финанси. Пълното изпълнение на фискалните цели в Конвергентната програма на Република България 2018-2021 за целия програмен хоризонт ще осигури ясно изразена тенденция в намаление на нивото на държавния дълг на сектор „Държавно управление“, изчислен като относителен дял в БВП. Това отново потвърждава, че България води последователна и дисциплинирана фискална политика, насочена към осигуряване на устойчивост на публичните финанси.

Положителните тенденции в приходната част на бюджета се проявиха още от самото начало на годината, като през следващите месеци те бяха затвърдени и в годишен план данъчните и осигурителните приходи превишават плана за годината с над 1,5 млрд. лв.

(изпълнение на разчета за годината в размер на 105,5 на сто). Съпоставено с 2016 г. те нарастват с 2,7 млрд. лв. (10,0 %), като приходите от основните данъци нарастват с над 1,6 млрд. лв. (8,3 %), а приходите от социални и здравноосигурителни вноски отчитат ръст от над 1,0 млрд. лв.

(14,3 %). При анализа на приходите следва да отбележим, че приходите от помощи, където постъпват основно средствата по оперативните програми и фондовете на ЕС, са по-ниски от планираните с разчетите към ЗДБРБ за 2017 г., което се дължи на по-ниско от планираното усвояване на разходите по сметките за средства от ЕС (което респективно води до по-ниски грантове от ЕК за възстановени сертифицирани разходи). Въпреки това, преизпълнението на данъчните и осигурителните приходи компенсира почти изцяло неизпълнението на разчетите в частта на помощите, с което общо приходите, помощите и даренията по КФП са близки до планираните с разчетите към ЗДБРБ за 2017 г. – изпълнението на годишните разчети за приходите, помощите и даренията по КФП е 99,7 на сто.

Устойчивият растеж на икономиката, макар и малко по-нисък от предходната година, бе воден от нарастването на вътрешното потребление и инвестициите. Това от своя страна се отрази положително и върху данъчните постъпления. Регистрираното през годината чувствително нарастване на вноса също способства за повишаване на постъпленията от косвени данъци. Икономическата активност продължи да се повишава, което се изразяваше в повишаване на производствените обороти и продажбата на стоки и услуги, увеличаване на търсенето на труд и нарастване на доходите на заетите лица. Добрите икономически условия в международен план също се отразиха положително, като икономиките на основните търговски партньори на страната отбелязаха ръст, което се изразяваше в стабилно търсене на външните пазари и запазване на положителното, макар и с известно забавяне, развитие на българския Информационен бюлетин „Отчетът за изпълнението на бюджета за 2017 г. - накратко“ 6

износ. Производителите и търговците отбелязаха засилен интерес към продукцията и регистрираха нарастващо присъствие на експортните пазари.

Освен постигнатия устойчив икономически растеж през последните няколко години за подобрението на параметрите в частта на приходите влияние оказаха също така и предприетите мерки от приходните администрации във връзка с повишаване на събираемостта на приходите, борбата с контрабандата и избягването на данъчно облагане, включително и съвместните действия от страна на НАП и Агенция „Митници“ с Министерството на вътрешните работи, ДАНС и прокуратурата. Активните мерки за изтласкване на светло на оборотите от сивия сектор на икономиката чрез засилен фискален контрол, включително и контрол в реално време на фискалните устройства на търговците в страната, мерките за засилване на контрола при търговията със стоки с висок фискален риск, борбата с контрабандния внос, както и противодействието на опитите за данъчни нарушения и измами са само част от тези усилия.

Прилага се единен междуинституционален подход за координация и тясно оперативно сътрудничество между компетентните и съвместни действия от страна на НАП, Агенция „Митници“, МВР, ДАНС, Прокуратурата и др. за повишаване на събираемостта на приходите.

Успоредно с това приходните администрации продължиха активно да работят и за реализирането на мерки, с цел подобряване на обслужването на гражданите, стимулиране на доброволното изпълнение, подобряване на данъчно-осигурителната култура на клиентите и намаляване на разходите, както на клиентите, така и на администрацията.

Параметрите по разходите индикират за по-ниското им изпълнение през 2017 г. в сравнение с предходни години. Съпоставено с годишните разчети общо разходите и вноската в бюджета на ЕС по консолидираната фискална програма представляват 93,7 на сто от плана, като това е свързано основно с по-ниското усвояване на планираните капиталови разходи и трансфери. Забавяне има преди всичко при някои капиталови разходи (основно по сметките за средства от ЕС), което е свързано от една страна със забавяне при стартиране на процедурите за кандидатстване и при изпълнението на проектите по новия програмен период 2014-2020 г., административни трудности и други, и от друга - на амбициозните цели, заложени в разчетите за годината, които не можаха да бъдат реализирани в пълен размер. Очакванията са, че с навлизането на проектите в по-напреднала фаза разходите по сметките за средства от ЕС ще нараснат значително и забавянето ще бъде преодоляно. В частта на капиталовите разходи по националния бюджет също така не бяха реализирани някои от планираните инвестиционни проекти, свързани главно с покупката на ново въоръжение за българската армия, които бяха отложени поради обективни обстоятелства за реализиране през следващи години.

Други важни приоритетни области в разходните политики бяха сферата на образованието и социалната сфера. Във връзка с изпълнението на приоритета от Програмата за управление на Правителството на Република България за периода 2017-2021 г. от септември 2017 г. започна поетапно увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование, което цели към края на програмния хоризонт да се достигне удвояване на възнагражденията на заетите в тази сфера. Друг приоритет на програмата осигури увеличение на размера на минималната пенсия в страната до достигане на размер от 200 лева, което бе осъществено на две стъпки през юли и октомври 2017 г. В социалната сфера бе осигурен и ресурс за изплащане на станалите вече традиционни добавки към пенсиите на хората с най- ниски пенсии. През месеците април и декември на пенсионерите с най-ниски пенсии бяха изплатени съответно така наречените великденска и коледна добавка, като необходимият ресурс в размер на 100,7 млн. лв. бе осигурен от държавния бюджет, без да се влошава одобреното бюджетно салдо. По-високите приходи от здравноосигурителни вноски позволиха да бъде финансиран недостига в края на годината по бюджета на НЗОК.

Информационен бюлетин „Отчетът за изпълнението на бюджета за 2017 г. - накратко“ 7

Основни параметри по консолидираната фискална програма за 2017 г.