Фискална политика и фискални правила ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА И ФИСКАЛНИ ПРАВИЛА

ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА И ФИСКАЛНИ ПРАВИЛА Фискалната политика с нейните инструменти за въздействие е един от основните стълбове, осигуряващи стабилност и перспективи за икономическото развитие на страната. По тази причина провеждането на последователна и предвидима фискална политика е от ключово значение за поддържането на устойчивостта на бюджетната рамка.

Предвид факта, че постигането и поддържането на балансиран бюджет е неизменна цел (и фискално правило), то в периода до 2021 г. тази цел се планира да се постигне още през 2020 г. Целта е напълно реалистична, доколкото отчетните данни за последните две години и очакваното изпълнение за 2018 г. очертават постигане на положително бюджетно салдо 4

по консолидираната фискална програма (КФП) през три последователни години.

Въпреки че фискалната политика може да се оценява чрез различни показатели, за бюджетната рамка най-важни са основните показатели на КФП, очакванията за които ще Ви представим накратко:

▪ подобрение на бюджетното салдо за 2018 г. чрез реализирането на излишък по КФП в размер на 0,5% от БВП спрямо ревизираната програма за 2018 г., при която е заложен дефицит от 1,0% от БВП;

▪ запазване на целевите нива за салдото по КФП в средносрочен план вече в няколко поредни прогнози, което гарантира стабилност на публичните финанси - за 2019 г. е разчетен дефицит от 0,5% от БВП, а за 2020 г. достигане на балансиран бюджет, който ще се запази и през

2021 г.;

▪ ръст в номинален размер както на приходите от 43 857,0 млн. лв. за

2019 г. до 47 582,3 млн. лв. през 2021 г., така и на разходите от 44 457,0 млн. лв. за 2019 г. до 47 582,3 млн. лв. през 2021 г. Изразени като процент от БВП обаче, за периода от 2019 до 2021 г. и приходите, и разходите бележат спад, съответно при приходите от 37,7% до 35,8%, a при разходите от 38,2% до 35,8%;

▪ разходите имат основен принос за постигане на целите за дефицита.

В предходни бюлетини сме проследявали процеса на установяване на фискални правила и ограничения в Закона за публичните финанси (ЗПФ) и това до каква степен законодателството ни в областта на публичните финанси отговаря на изискванията на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите- членки (ОВ, L, 306/41 от 23 ноември 2011 г.). Наличието на национални фискални правила и едновременното им спазване с правилата и ограниченията, наложени от европейското законодателство, може да бъде както предимство, така и предизвикателство.

Залагането на национални цифрови фискални правила и ограничения в българското бюджетно законодателство е дългогодишна традиция.

Установяването на трайна законова рамка, с която са въвеждани правила от 2000-та година до последната промяна на ЗПФ се е развивала в следната хронология:

▪ през 2002 г. със Закона за държавния дълг се въвежда ограничение за консолидирания държавен дълг към края на всяка година – съотношението спрямо прогнозния БВП не може да надвишава съотношението от предходната година, докато това съотношение е над

60 на сто, както и изискване за определяне в закона за държавния бюджет за съответната година на лимити за максималния размер на новия държавен дълг и държавните гаранции, които могат да бъдат 5

поети през годината и за максималния размер на държавния дълг към края на бюджетната година;

▪ през 2005 г. в устройствения закон за бюджета (Закон за устройството на държавния бюджет) се въвежда ограничение за одобряване от МС на допълнителни разходи за сметка на преизпълнение на приходи - до 1,5 на сто от приходите по КФП, като не следва да се влошава бюджетният баланс по КФП. Допълнителни разходи над това ограничение се одобряват от Народното събрание;

▪ от 2012 г. в устройствения закон се въвеждат числови фискални правила – за ограничаване на дефицита по КФП до 2 на сто от БВП и за ограничаване на максималния размер на разходите по КФП до 40 на сто от БВП;

▪ в приетия през 2013 г. ЗПФ, с който се въведоха изискванията на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки, беше обособена самостоятелна глава „Фискални правила“;

▪ с промените на ЗПФ през 2016 г. са актуализирани цифровите фискални правила за общините (за размера на нови задължения за разходи и за поети ангажименти) във връзка с въвеждането на процедури за оздравяване на общини с финансови затруднения.