т. 1 Държавен дълг. Обслужване и финансиране

1. ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ. ОБСЛУЖВАНЕ И ФИНАНСИРАНЕ В края на 2018 г. номиналният размер на държавния дълг намалява до 22,1 млрд. лв., в сравнение с нивото от 23,5 млрд. лв., отчетено в края на 2017 г., а съотношението на държавния дълг към БВП до 20,4%, при 23,3% в края на предходната година. Спадът на 28 Дългът по Закона за държавния дълг и останалите форми на дълг съгласно Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25 май 2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, който се поема и изплаща от централния бюджет и от лицата, чиито бюджети са част от държавния бюджет, включително чрез сметките им за средствата от Европейския съюз.

153

нивото на държавния дълг се дължи на извършените погашения по него без поемане на нови задължения. Достигнатото ниво е значително под прага на предвиденото в закона за държавния бюджет за 2018 г. дългово ограничение от 23,5 млрд. лв.

В сравнение с нивата през 2017 г., към края на 2018 г. се наблюдава значително намаление при вътрешния дълг, който от 6,7 млрд. лв. намалява до 5,5 млрд. лв., а външният дълг бележи спад от 16,8 млрд. лв. до 16,6 млрд. лв.

В матуритетната структура на дълга към края на годината превес имат дългът със срочност от 5 до 10 г. – 45,0% и дългът със срочност от 1 до 5 г. – 34,7%, следвани от дълга със срочност над 10 г. – 16,0% и краткосрочния дълг с матуритет до 1 г. – 4,3%.

В структурата на дълга по инструменти, към края на 2018 г., основен дял заемат облигациите, емитирани на МКП – 58,8%, следвани от ДЦК, емитирани на вътрешния пазар – 24,7% и кредитите – 16,5%. В структурата на кредитите най-голям е делът на държавните заеми – 47,1%, следвани от държавни инвестиционни заеми – 34,6% и прехвърляемите заеми „Schuldschein“ – 18,3%.

Лихвената и валутна структура на дълга към края на 2018 г. запазват ясно изразения превес на задълженията с фиксиран лихвен процент – 96,1% (при 95,5% в края на 2017 г.) и стабилизиране на големия относителен дял на евровия и левовия компонент на дълга – 99,4% (99,4% и в края на 2017 г.). Дългът с плаващи лихви е обвързан с 6- месечния LIBOR на еврото (3,7%), с 6-месечния LIBOR на щ.д. (0,1%) и с 6-месечния ЕURIBOR (0,1%).

Изпълнението на държавния бюджет през 2018 г. и отчетеното положително салдо по консолидираната фискална програма бяха предпоставка за сведената до минимум необходимост от осигуряване на финансов ресурс от дългови източници.

Акумулираният ресурс във фискалния резерв позволи безпроблемното обслужване на дълга през 2018 г., в съответствие с договорените амортизационни планове, без да се налага обезпечаване на дългово финансиране на бюджета под формата на ДЦК.

През следващия тригодишен период 2020-2022 г. дълговото финансиране на бюджета под формата на ДЦК се планира да бъде в рамките на 0,8 - 3,0 млрд. лв. годишно, базирано на размера на падежиращия дълг в обращение (1,1 - 3,0 млрд. лв. годишно).

Предвидени са усвоявания на средства по вече договорени държавни заеми общо за периода в размер на 300,0 млн. евро (586,7 млн. лв.), в т.ч. 150,0 млн. евро по Финансов договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (България съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014-2020 г. /СПЗ/) и 150,0 млн. евро по Рамково споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, механизъм за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от ЕС по оперативните програми, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2020-2022 г. се очаква намаление на държавния дълг до ниво от 21,6 млрд. лв. към края на 2022 г. или 15,6% от прогнозното ниво на БВП.

Лихвените разходи за обслужването на държавния дълг през 2018 г. са в размер на 649,8 млн. лв. (от които 428,2 млн. лв. по външния и 221,6 млн. лв. по вътрешния), което представлява значително намаление в сравнение с нивото, отчетено към края на

2017 г. от 754,6 млн. лв. През следващите три години се предвижда съотношението на лихвените разходи спрямо прогнозния БВП да се запази в рамките под 1,0%.

154

Граф. VI-1: Съотношение на лихвените разходи към БВП