т. 2.10 Политика в областта на енергетиката

2.10. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГЕТИКАТА Политиката в областта на енергетиката е насочена към устойчиво енергийно развитие на страната, ефективно използване на енергията и енергийните ресурси, задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия, природен газ и горива, установяване на по-чисто и ефективно производство на енергия чрез рационално използване на конвенционалните и възобновяеми източници на енергия (ВИ), минимизиране влиянието на производството, преноса и използването на енергия върху околната среда, подобряване управлението на природните ресурси. Тенденцията е да се гарантира сигурно, безопасно и устойчиво снабдяване с енергия.

В съответствие с приоритетите на Енергийния съюз за гарантиране наличието на сигурна, достъпна и екологосъобразна енергия за гражданите и предприятията в Европейския съюз, усилията ще бъдат насочени към постигане на заложените енергийни цели в областта на енергетиката и климата с хоризонт до 2030 г.:

➢ Намаляване на емисиите на парникови газове с 40%;

➢ Поне 32% от енергията да е от възобновяеми източници;

➢ Повишаване на енергийната ефективност с 32,5%;

➢ Постигане на равнище на междусистемна свързаност от поне 15%.

Приоритетните направления за периода 2020-2022 г. са:

• Овладяване на негативните промени в климата чрез използване потенциала на схемата на Европейския съюз за търговия с квоти на емисии на парникови газове (принос на Република България за изпълнение на целта на ЕС за 20% намаление нивата на емисиите на парникови газове до 2020 г. и 40% до 2030 г., с хоризонт 2050 г., спрямо 1990 г.);

• 16% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, включваща задължителен 10% дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта (до 2020 г.);

• Ограничаване на външната зависимост от енергиен внос чрез диверсификация на енергийните доставки, енергоспестяване и насърчаване на използването на местни ресурси и енергия от възобновяеми източници;

• Повишаване с 25% на енергийната ефективност на страната (до 2020 г.) с индикативна цел от 32,5% (след 2020 г.);

88

19

• Постигане до 2020 г. на енергийни спестявания от 1 590 ktoe в първичното енергийно потребление (ПЕП) и 716 ktoe в крайното енергийно потребление (КЕП), като ключов елемент за устойчиво развитие и най-рентабилен начин за намаляване на емисиите, за подобряване на енергийната сигурност и конкурентоспособност и за поддържане на ниски енергийни разходи;

• Определяне на индикативна цел за дял на биогорива от „ново поколение“ в крайното потребление на енергия и в крайното потребление на енергия в транспорта до 2020 г.;

• Либерализиране на енергийния пазар с оглед обезпечаване на достъпна и сигурна енергия за потребителите и др.

Националните цели, механизми и срокове за тяхното изпълнение в горепосочените направления са определени в Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., като са предприети действия за разработване и приемане на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. за развитие на енергетиката на страната при условия на пълна либерализация на пазарите на електрическа енергия и природен газ и интеграцията им към Общия енергиен пазар на ЕС, в съответствие с установените европейски цели в областта на енергетиката и изменението на климата. Целта на енергийната политика на България е гарантиране на енергийната сигурност на страната чрез проучване на нови райони, от които да се извършва снабдяване с горива, проучване на нови технологии, по-нататъшно разработване на местните ресурси и подобряване на инфраструктурата за достъп до нови източници на снабдяване:

• Изграждане на междусистемните газови връзки между България и съседните страни;

• Реализация на Газов разпределителен център на територията на РтБългария – хъб „Балкан“;

• Пълна либерализация на пазарите на електроенергия и газ и интегрирането им в Общия европейски енергиен пазар. Защита на уязвимите потребители;

• Установяване на по-чисто и ефективно производство на енергия чрез по- рационално използване на изкопаемите ресурси, минимизиране влиянието на производството, преноса, разпределението и потреблението на енергия върху околната среда, подобряване управлението на естествените ресурси;

• Запазване и развитие капацитета на ядрената енергетика;

• Развитие на нови икономически ефективни проекти, създаващи възможност за екологично нисковъглеродно производство на енергия, без предоставяне на държавни или корпоративни гаранции.

19 Кilotonne of oil equivalent (Ktoe) - килотон нефтен еквивалент; килотон (kt) = 1000 тона (t).

89

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на устойчивото и Целева стойност конкурентоспособно енергийно развитие Мерна Програма Прогноза Прогноза Прогноза Наименование на индикатора единица 2019 г. 2020 г. 2021 г. 2022 г.

1. Дял на енергията от ВИ в брутното крайно % 14,8 16,0 16 20 енергийно потребление

2. Дял на енергията от ВИ в крайно % 10,1 10,8 9 10 потребление на енергия в транспорт

3. Национална цел за енергийни спестявания ktoe 1 362 1 590 в първичното потребление 20 3.а Първично енергийно потребление ktoe 0 0 19 169 18 639

4. Национална цел за енергийни спестявания ktoe 613 716 в крайното потребление 4.а Крайно потребление на енергия ktoe 0 0 10 214 10 022

5. Степен на осигуряване на минерално- % 5 5 5 5 суровинния баланс на държавата Политиката в областта на енергетиката се изпълнява от Министерството на енергетиката.

Регулирането на дейностите в енергетиката се осъществяват от Комисията за енергийно и водно регулиране.

Държавното регулиране на безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и на безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво се осъществява от Агенцията за ядрено регулиране.

В бюджетната прогноза за периода 2020-2022 г. на Министерството на енергетиката по години са включени разходи за финансиране на дейностите по извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения и на дейностите, свързани с управление на радиоактивни отпадъци - 47,0 млн. лв. за 2020 г. и по 50,0 млн. лв. за 2021 г. и 2022 г., в т.ч. и издръжката на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“;

В бюджетната прогноза за периода 2020-2022 г. на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (СЕлС) годишно са предвидени разходи в размер на

2 230,0 млн. лв., които са без промяна спрямо тези за 2019 г., от тях 2 227,4 млн. лв. са за покриване на разходите извършени от обществения доставчик, произтичащи от задълженията му по чл. 93а и 94 от Закона за енергетиката и за предоставяне на премия на производител по чл. 162а от Закона за енергетиката и производител с обща мощност

4 MW и над 4 MW по Закона за енергията от възобновяеми източници, определена с решение на КЕВР, включително за минали регулаторни периоди.

20 Във връзка с извършените промени в законодателството на ЕС в областта на енергийната ефективност, в бюджетната прогноза за периода 2021-2022 г. са включени два нови показатели за изпълнение на целеви стойности. Цитираните показатели (3.а. и 4.а.) са избрани по целесъобразност за периода 2021-2030 г., като стойностите им са определени и включени в проекта на Интегриран план на Република България, представен пред ЕК през м. януари 2019 г. Окончателният Интегриран план предстои да бъде изготвен до края на 2019 г. и приет от ЕК. Следва да се има предвид, че е възможно целевите стойности да претърпят корекции в окончателния Интегриран план. Към момента няма показатели, които биха могли да заменят съществуващите: „Национална цел за енергийни спестявания в първичното потребление“ и „Национална цел за енергийни спестявания в крайното потребление“ за периода 2021-

2022 г.

90