т. 2.18.6 Политика в областта на управлението на дълга

2.18.6 Политика в областта на управлението на дълга Основната цел на провежданата от Министерството на финансите политика в областта на управлението на държавния дълг е насочена към осигуряване на необходимите ресурси за рефинансиране на дълга в обращение, при необходимост финансиране на държавния бюджет и обезпечаване стабилността на фискалния резерв при оптимално възможна цена и приемлива степен на риск. Усилията ще бъдат съсредоточени в посока обезпечаване на възможности за пазарно-ориентирано финансиране, основно чрез емисии на ДЦК на вътрешния пазар, при спазване на годишните дългови ограничения.

Политиката в областта на управлението на държавния дълг през следващите години ще бъде съобразена изцяло с конкретните нужди на държавата от заемен ресурс.

Определянето на конкретните характеристики на новопоетия дълг ще бъде съобразено с настоящата пазарна конюнктура и профила на дълга в обращение, при отчитане на възможностите за намаляване на риска при рефинансирането на държавния дълг и изглаждане на матуритетната структура на дълга.

За ключови индикатори по политиката в областта на управлението на дълга могат да се третират дълговите ограничения, заложени в Закона за публичните финанси, чиито целеви стойности се определят ежегодно със закона за държавния бюджет:

• Максимален размер на новия държавен дълг, поет по реда на ЗДД: 1,0 млрд. лв.

за 2019 г.;

• Максимален размер на държавния дълг към края годината: 22,2 млрд. лв. за 2019 г.;

• Максимален размер на новите държавни гаранции, издадени по реда на ЗДД: до валутната равностойност на 215,0 млн. лв. за 2019 г.;

• Максимален размер на други нови държавни гаранции: 0,2 млрд. лв. за 2019 г.

125

Освен дефинираните ключови индикатори, министерството ще измерва постигнатия напредък на политиката в областта на управлението на дълга и чрез следните допълнителни показатели:

• Ниво на фискалния резерв – цели поддържане на минимално ниво на фискалния резерв, определен в годишния закона за държавния бюджет;

• Публичност и прозрачност на официалната информация за присъдения кредитен рейтинг на Република България от рейтинговите агенции Moody’s, Standard and Poor’s и Fitch;

• Съотношение на държавния дълг, поет по реда на ЗДД, спрямо БВП.

Освен това, в националното законодателство е възприето и фискалното правило, приложимо за държавите-членки на ЕС, относно ограничението за номиналния размер на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“, който към края на годината не може да надвишава 60 на сто от БВП.

Сметна палата Сметната палата на Република България е държавен орган за независим външен одит в публичния сектор с основна задача да контролира надеждността и достоверността на финансовите отчети на бюджетните организации, законосъобразното, ефективно, ефикасно и икономично управление на публичните средства и дейности. Основният стремеж е към повишаване ефективността на цялостната работа на институцията.

Основната цел на институцията е извършването на независим ефективен и ефикасен одит в публичния сектор, чрез прилагане на принципите за почтеност и етика, актуализиране и въвеждане на подходящи процедури и инструменти, включително одитни методологии, за изпълнение на законово установените правомощия на Сметната палата, както и изграждане на система за външен контрол на качеството на одитната дейност.

За да подобри качеството на дейността си Сметната палата си е поставила за цел извършване на ежегодна оценка за осигуряване на качеството на одитната дейност и приемане на Концепция за осигуряване на качеството на одитната дейност и Методика за осигуряване на качеството, като акцентът ще бъде върху надграждане на контрола, осъществяван на различните управленчески нива.

Бюджетната прогноза за периода 2020-2022 г. на Сметната палата е основана на визията за устойчиво изграждане и развитие на основните умения и капацитет, които да позволяват на Върховната одитна институция на Република България да използва оптимално ограничените ресурси и да изпълнява по-ефективно правомощията си, за да постига желаното въздействие – подобряване на отчетността на бюджетните организации, законосъобразното, ефективно и икономично управление на публичните средства и дейности. Първостепенен фактор, който съществено усилва тази необходимост е членството на Република България в Европейския съюз, което поставя значителни по обем управленски и административни изисквания и отговорности пред всички държавни органи.

Комисия за финансов надзор Комисията за финансов надзор е специализиран държавен орган за регулиране и надзор на небанковия финансов сектор, създаден със Закона за Комисията за финансов надзор. Чрез своята дейност комисията служи на обществения интерес като подобрява начина на функциониране на небанковия финансов сектор и поведението на 126

участниците в него, в услуга на потребителите, бизнеса, икономиката и обществото като цяло.

Комисията за финансов надзор ще продължава да осъществява регулаторна и надзорна политика в съответствие с европейското законодателство, надзорните правила на европейските надзорни органи на финансовите пазари – ESMA, EIOPA и EBA.

В прогнозния период се предвижда КФН да води проактивна политика за осигуряване на условия за развитието на справедлив, открит и ефективен пазар, да поддържа прозрачност в дейността на под надзорните лица, да повиши координацията с останалите институции, имащи отношение към капиталовия, застрахователния и осигурителния пазар, да продължи да обръща съществено внимание на защитата на интересите на потребителите на финансови услуги и да извършва дейности, които повишават тяхната финансова грамотност, както и да модернизира и непрекъснато да развива инфраструктурата на пазара, като за целта е дефинирала функционална област „Регулиране и надзор на небанковия финансов сектор“, бюджетна програма „Подобряване на регулацията и надзора на небанковия финансов сектор“.

През периода 2020-2022 г. Комисията ще следва заложените дейности за постигане на заложените цели в Стратегията за развитие на Комисията за финансов надзор за периода 2019-2021 г. като служи за гарант за стабилност на небанковия финансов сектор. Комисията за финансов надзор се стреми към високо обществено доверие и изгражда и поддържа организационна култура на основата на следните принципи:

• Законност, безпристрастност и справедливост;

• Отговорност, честност, прозрачност;

• Ефективност, ефикасност, обективност.

Комисията за финансов надзор осъществява надзор на българските финансови пазари, които са част от единния европейски пазар, на лицата, за които Република България е държава членка по произход и които осъществяват дейност в други държави членки, на лицата от други държави членки, които извършват дейност на територията на Република България по линия на единния европейски паспорт, както и консолидиран надзор на трансгранични групи, холдинги когато институцията е консолидиращ надзорник, като прилага предимствата на обединения надзор и ще полага необходимите усилия за постигане на законоустановените цели:

• Защита на интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица;

• Осигуряване на стабилност, прозрачност и доверие на финансовите пазари, включително чрез правила и системи за управление на рисковете на тези пазари;

• Осигуряване на адекватна и стабилна инфраструктура на финансовите пазари.

Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО) е специализиран държавен орган за регулиране и надзор над регистрираните одитори, който осъществява периодични проверки на одиторските фирми, които извършват одити на предприятия от обществен интерес, изразяващи се в извършване на проверки за контрол на качеството на услугите с цел постигане на високо качество на предоставяните одиторски услуги. КПНРО, като компетентен орган, е активно ангажиран в процеса по прилагане на европейското законодателство в областта на независимия финансов одит.

127

КПНРО изпълнява дейности в следното дефинирано от нея функционално направление:

„Функционално направление в областта на осъществяването на публичен надзор над регистрираните одитори“, Бюджетна програма „Публичен надзор над регистрираните одитори“.

Комисията извършва разследвания, свързани с дейността на одиторите. Тя осъществява сътрудничество и обмен на информация с компетентните органи за публичен надзор над одиторите в другите държави-членки на ЕС. Приоритет на Комисията е утвърждаването на правилата и процедурите за извършване на проверки на качеството на дейността на регистрираните одитори, както и годишните планове за проверки.

Комисия за защита на конкуренцията Комисията за защита на конкуренцията изпълнява дейности в дефинирани от тях функционални направления в областта на Защита на конкуренцията и свободната стопанска инициатива, осъществяване на контрол за законосъобразност при процедурите по възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии.

Комисията е независим специализиран държавен орган, оправомощен да прилага Закона за защита на конкуренцията, Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите. Комисията установява нарушения на свободната конкуренция съгласно разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията и/или на чл. 101 и чл. 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз, извършва секторни анализи и застъпничество за конкуренцията, а също така разглежда и се произнася по жалбите за незаконосъобразност на решения, действия и бездействия на възложители или концеденти в процедури по възлагане на обществена поръчка или концесия съгласно разпоредбите на Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите.