т. 2.2 Пазар на труда

2.2. ПАЗАР НА ТРУДА В резултат на стабилния икономически растеж и създаването на работни места в икономиката през 2018 г. коефициентите на заетост и икономическа активност на трудоспособното население (15-64 г.) достигнаха исторически най-високите си стойности съответно от 67,7% и 71,5%. Това се реализира в условията на негативни демографски тенденции, които поставят ограничения пред предлагането на труд.

Нарастването на участието в работната сила бе повлияно и от целенасочената политика в подкрепа на уязвимите групи на пазара на труда и на пенсионната реформа, една от целите на които е по-дългото оставане на пазара на труда.

През 2018 г. броят на заетите (по дефиниция на ЕСС 2010) се запази около нивото си от предходната година, като отбеляза слабо намаление от 0,1%, което бе свързано изцяло с негативната динамика на самонаетите в селското стопанство. В същото време, търсенето на труд в индустрията и услугите се засили спрямо предходната година и това доведе до по-високи растежи на заетостта и в двата сектора на икономиката. Най- голямо положително влияние оказаха строителството, където броят на заетите започна да се възстановява от кризата едва в края на 2017 г., някои дейности с динамично развитие, като създаване и разпространение на информация, както и отрасли, които 12

съсредоточават работещи предимно със средна и по-ниска квалификация, като търговия, транспорт и хотелиерство и ресторантьорство.

Благоприятната динамика на пазара на труда през 2018 г. бе потвърдена и от бързото намаление в коефициента на безработица. Неговата стойност достигна 5,2% и отбеляза ново исторически най-ниско ниво след 2008 г., когато възлизаше на 5,6% (по данни от НРС). Наблюдаваше се понижение и в коефициентите на дълготрайна безработица до 3,1% и на младежка безработица до 12,7%.

През 2018 г. доходите от труд се характеризираха с по-нисък темп на растеж.

Номиналното нарастване на компенсацията на един нает възлезе на 5,6% спрямо 10,5% през 2017 г., като забавянето се реализира по линия на услугите, тъй като секторът се характеризираше с повишено търсене на труд сред наетите лица със средна и ниска квалификация, което оказа влияние за по-ниско средно ниво на доходите. Това, заедно с двуцифрените темпове на нарастване на компенсацията на един нает в индустрията, кореспондираше на по-благоприятните нагласи на потребителите по отношение на очакванията им за заетост и ускоряването на растежа на потребителските разходи.

Разгледано по икономически сектори, по-ниско нарастване на средната работна заплата се наблюдаваше в частния сектор на икономиката (от 11,2% през 2017 г. до 7,0% през

2018 г.), докато темпът на растеж на показателя в обществения сектор се ускори до 8,8% спрямо 8,4% през 2017 г. Положителен принос към развитието на заплатите оказа заложеното увеличение на разходите за труд в приоритетни области на публичния сектор и минималната работна заплата (10,9%).

През разглеждания период беше отчетено забавяне както в динамиката на разходите за труд, така и при тези за социално осигуряване. Последното отразяваше изчерпване на част от ефектите, свързани с извършените промени от повишаване на осигурителната тежест от началото на 2017 г. (за лицата по чл. 69 на КСО). Все пак, подобно на предходната година, разходите за социално осигуряване продължиха да нарастват с изпреварващ темп спрямо разходите за труд в съответствие със заложеното нарастване на осигурителната тежест за ДОО с нов 1 пр.п. и през 2018 г.

Динамиката на доходите беше подкрепена от повишаването на добавената стойност в услугите, преработващата промишленост, като реалният растеж на производителността на труда общо в икономиката се ускори до 3,2% през 2018 г. От гледна точка на оценяване на разходната конкурентоспособност, текущото развитие на доходите и производителността на труда обуслови забавянето на растежа на разходите за труд на единица продукция до 2,4% в номинално изражение.