Раздел · Решение на Министерския съвет

т. 2.8.3 Политика в областта на изпълнение на наказанията

Решение № 195 на Министерския съвет от 11 април 2019 г. за одобряване на Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г.

2.8. Политика в областта на правосъдието и съдебната власт

2.8.3 Политика в областта на изпълнение на наказанията Политиката по изпълнение на наказанията e насочена към по-нататъшното развитие, усъвършенстване и демократизиране на институциите на наказателно-изпълнителната система като необходима предпоставка за хуманно третиране на закононарушителите и гаранция за спазването на правата на човека.
Политиката в наказателно-изпълнителната дейност цели утвърждаването на съвременен модел на управление и развитие на пенитенциарната система в съответствие с международните минимални стандарти, приети за местата за задържане и Европейските правила за затворите.
Дейността по изпълнение на наказанията е изцяло ориентирана към реформиране на пенитенциарните заведения и към създаването на условия в тях за поправянето и ресоциализацията на осъдените лица. Основната ѝ цел е да осигури защита на обществото от правонарушителите, да гарантира правата и свободите на лишените от свобода и възможностите за тяхната социална рехабилитация.
Отговорната структура за изпълнението на политика в областта на изпълнение на наказанията е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията.
Индикаторите по политиката по изпълнение на наказанията са насочени към постигане на реформиране на пенитенциарната система и хуманизиране изпълнението на наказанията, повишаване на сигурността на затворите и следствените арести чрез внедряването на съвременни и модерни технически средства за наблюдение и контрол, охрана и управление, както и по-интензивно прилагане на програмите за обществено въздействие в пробационните служби, и са както следва:
84
КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ Политика в областта на изпълнение на Целева стойност наказанията Мерна единица Програма Прогноза Прогноза Прогноза Наименование на индикатора
2019 г. 2020 г. 2021 г. 2022 г.
1. Процент на настанените в места за % 5,0 5,0 5,0 5,0 лишаване от свобода, които не са в съответствие с европейските стандарти за затворите (включително 4 кв. м. на задържан)
2. Процент на лицата в пробация, получили % 28,0 28,0 28,0 28,0 работа в рамките на една година след освобождаването им
3. Процент на бившите затворници, % 5,0 5,0 5,0 5,0 завърнали се обратно в пенитенциарната система в рамките на една година след освобождаването
4. Процент на бившите затворници, % 10,0 10,0 10,0 10,0 завърнали се обратно в пенитенциарната система в рамките на две година след освобождаването Конституционен съд Конституционният съд на Република България е независим държавен орган извън законодателната, изпълнителната и съдебната власт, като основната му дейност е да дава задължителни тълкувания на Конституцията, да се произнася по искания за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, и на актове на президента, както и да се произнася по съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствието на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна.
Конституционният съд членува в три международни организации, като членството в тях е от изключително важно значение за развитието и работата на съда и за добрата позиция в международен аспект на българския Конституционен съд.
Бюджетната прогноза на Конституционния съд отразява оптималния размер на средствата, необходими за постигане на основните цели и задачи в работата на институцията.

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на ден, без регистрация.