т. 3.1 Алтернативен сценарий на избрани макроикономически показатели

3.1. АЛТЕРНАТИВЕН СЦЕНАРИЙ НА ИЗБРАНИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО СРАВНЕНИЕ МЕЖДУ БАЗИСНИТЕ И АЛТЕРНАТИВНИТЕ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ДОПУСКАНИЯ И ЕФЕКТИ ВЪРХУ ОСНОВНИТЕ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ Основните рискове пред реализирането на базовия макроикономически сценарий се свързват от една страна с по-слабо нарастване на вътрешното търсене по линия на 160

частното потребление, а от друга - с влошаване на външната среда. В настоящия анализ са представени резултатите от алтернативен сценарий, разглеждащ по-слабо нарастване на потреблението на домакинствата само през 2019 г.

Табл. VII-2: Динамика на избрани макроикономически показатели в алтернативния сценарий 2019 Индикатор Алтернативен Разлика с основен сценарий (%) сценарий (пр.п.) БВП (реален растеж) 2,6 -0,8 Крайно потребление 2,9 -1,7 Износ на стоки и услуги 1,9 0,2 Внос на стоки и услуги 4,4 -0,7 Пазар на труда и цени Средногодишна инфлация (ХИПЦ) 1,6 -0,2 Дефлатор на БВП 3,1 -0,4 Заети, СНС 0,4 -0,3 Коефициент на безработица 5,0 0,5 Компенсация на наетите 8,4 -1,1 През периода януари-септември 2018 г. потреблението на домакинствата в България нарасна средно със 7,9%. През четвъртото тримесечие на 2018 г. бе регистрирано рязко забавяне на растежа до 2,4%. Предвид продължаващото нарастване на доходите, по- слабото потребление в края на годината се свързва с понижението на доверието на 32 потребителите . В алтернативния сценарий се залага допускането, че потреблението ще остане потиснато и през 2019 г. Растежът на частното потребление е понижен до този от четвърто тримесечие на 2018 г. По-ниското потребление ще ограничи търсенето на чуждестранни стоки и услуги. Съответно, в разглеждания алтернативен сценарий растежът на вноса също е по-нисък в сравнение с базовия (с 0,7 пр.п).

По-ниското вътрешно търсене ще се отрази в забавяне на базисната инфлация. В резултат, общата инфлация за 2019 г. ще бъде по-ниска спрямо базовия сценарий, както в термините на инфлация в края на годината, така и на средногодишна.

Понижението на инфлацията представлява леко подобрение на ценовата конкурентоспособност и се отразява в минимално повишение на реалния износ спрямо базовия сценарий (основно по линия на предоставянето на услуги на чужденци). По- същественото понижение на растежа на вноса обаче е водещо за нетния износ и в алтернативния сценарий има свиване на неговия отрицателен принос към БВП.

Шокът върху гореспоменатите компоненти води до по-нисък реален растеж на БВП през 2019 г. с 0,8 пр.п. в сравнение с базовия сценарий. За следващите години от периода се предвижда запазване на растежите. Намалението на реалното нарастване на БВП и на дефлатора за 2019 г. води до по-ниска номинална стойност на БВП с малко над 1,3 млрд. лв. По-ниското ниво на БВП през първата прогнозна година се отразява в 32 Месечно наблюдение на потребителите с източник Евростат.

161

натрупване на отклонение в абсолютната стойност спрямо тази от основния сценарий, което в края на периода достига малко над 1,7 млрд. лв.

В резултат от понижения растеж на вноса през 2019 г. в алтернативния сценарий се наблюдава подобрение на текущата сметка. Отклонението е по-съществено през 2019 г.

и е минимално през останалите прогнозни години.

По-слабото нарастване на реалните потребителски разходи в алтернативния сценарий ще доведе до свиване на производството, което ще окаже ефект върху разполагаемия доход на домакинствата. Номиналният растеж на компенсациите на наетите ще бъде с 1,1 пр.п. по-нисък спрямо базисния сценарий в т.ч. -0,8 пр.п. по линия на компенсацията на един нает и -0,3 пр.п. по линия на заетостта. Последното ще доведе и до нарастване на нивото на безработица до 5,0% спрямо 4,6% в базисния сценарий.