т. 3.2 Пазар на труда

3.2. ПАЗАР НА ТРУДА През 2019 г. броят на заетите (ЕСС 2010) се очаква да нарасне с 0,4%, като ускорението спрямо 2018 г. отразява очакването за значително по-слабо намаление на заетите в селското стопанство в сравнение с реализираното през предходната година. В същото време, търсенето на труд в индустрията и услугите отслабна през втората половина на

2018 г. и инерцията се очаква да се пренесе и през първите шест месеца на 2019 г. Така, независимо от очакваното оживление на пазара на труда през втората половина на годината, за цялата 2019 г. броят на заетите в индустрията и услугите ще нарасне с по- бавен темп спрямо 2018 г. Коефициентът на безработица се очаква да се понижи до 4,6%, което ще бъде съпроводено и с повишение на участието на трудоспособното население в работната сила до 72,3% (15-64 г.), след по-бавното нарастване в равнището на показателя през предходната година.

В периода 2020-2022 г. растежът на заетостта се очаква да се забави и постепенно да премине към намаление от 0,1% през 2021 г. и 0,3% през 2022 г. Това ще бъде повлияно от ограниченията от страна на предлагането на труд, обусловени както от негативните демографски тенденции и намалението на работната сила, така и от бързото изчерпване на свободния трудов ресурс от безработни и лица извън работната сила (обезкуражени), които най-бързо биха могли да задоволят търсенето на труд. Коефициентът на безработица ще запази тенденцията на намаление, която ще се реализира с все по-бавни темпове до достигане на около 4,0% през 2021-2022 г. В условията на спад на населението и на работната сила коефициентът на икономическа активност (15-64 г.) ще продължи да се повишава до 74,5% в края на прогнозния период.

След като през 2018 г. растежът на компенсацията на наетите се забави до 6,5%, през

2019 г. темпът на нарастване на показателя се очаква да се ускори до 8,4% в условията на продължаващо нарастване на производителността на труда, цените и положителното развитие на пазара на труда. Както през 2018 г., така и през 2019 г. предвидените по- високи разходи за труд в приоритетни области на бюджетния сектор ще имат значителен принос върху динамиката на компенсациите на наетите. Актуализацията на минималната работна заплата също ще подкрепя повишението на показателя, докато 18

ефектът от повишението на социално-осигурителните вноски се очаква да отслабва. В периода след 2019 г. динамиката на компенсацията на наетите ще се забави и ще достигне до ниво от около 5,7% в края на прогнозния период, което е в съответствие с очакванията за намаление на заетостта. Оценките за реалния растеж на производителността на труда в периода 2019-2022 г. възлизат на 3,3% средногодишно, което ще осигури умерено нарастване на разходите за труд на единица продукция от 3,3% г.