т. 3.4 Платежен баланс

3.4. ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС През 2019 г. положителните условия на търговия и възстановяването на реалния растеж 6 на износа ще се отразят в ускорено номинално нарастване на износа на стоки спрямо

2018 г. Темпът на повишение (4,1%) ще се доближи до този на вноса (7,2%), но ще остане по-нисък и търговският дефицит ще продължи да се увеличава, достигайки 5,5% от БВП. Излишъкът при търговията с услугите ще остане без съществена промяна (5,9% от БВП). Очакваното нарастване на нетния опериращ излишък, който е измерител за печалбата на фирмите, ще се отрази в повишение на изплащания към нерезиденти инвестиционен доход и, съответно, намаление на положителния баланс на 6 Данните за търговията със стоки и услуги са в съответствие с прогнозата за платежния баланс на страната.

19

доходните статии. В резултат, се очаква салдото по текущата сметка да се понижи спрямо 2018 г., но да остане положително, 2,6% от БВП.

В периода 2020-2022 г. номиналният растеж на износа на стоки и услуги ще бъде по- умерен в резултат на по-ниски ценови дефлатори и забавяне на растежа на икономиките от ЕС в края на периода. Тенденцията на изпреварващо нарастване на вноса спрямо износа ще се запази, което ще увеличи дефицита при търговията със стоки и услуги. Положителният баланс на вторичния доход ще остане значителен, подкрепен от плащанията по оперативни програми във връзка с приключването на програмния период. Дефицитът по първичния доход слабо ще нарасне като съотношение спрямо БВП. Крайният ефект върху баланса на текущата сметка ще се изрази в постепенно свиване на излишъка и формиране на дефицит към края на периода. Въпреки влошаването, салдото ще е достатъчно за поддържане на устойчива външна позиция.

Притокът на ПЧИ ще продължи постепенно да нараства, като темпът му ще остане близък до номиналния ръст на БВП. В резултат, входящите ПЧИ ще възлизат на около 3,5% от БВП средногодишно за целия прогнозен период.