т. 4.3 Качество на публичните финанси

4.3. КАЧЕСТВО НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ Стратегията на политиката в областта на качеството на публичните финанси следва последователните действия за институционални, нормативни и методологически промени в посока на подобряване управлението на публичните финанси.

Независимо от установената трайна уредба на бюджетната рамка с приемането на Закона за публичните финанси през 2013 г., продължават усилията за усъвършенстване на нормативната база в областта на бюджета, които са съпроводени от наблюдение и анализ на прилагането на бюджетното законодателство и на бюджетните практики, както и на спазването на фискалните правила.

Оценка за усилията на МФ за повишаване качеството на бюджетния процес и на публичните финанси като цяло са констатациите на Европейската комисия, съдържащи се в доклада за България, включващ задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси от 27.02.2019 г.

Отбелязано е, че бюджетните развития са положителни. От страна на разходите се изтъква възстановяването на публичните инвестиции, също както и нарастването на заплатите в публичния сектор. От страна на приходите се наблюдава растеж на данъчните приходи и на социално-осигурителните вноски като резултат както от по- добрата макроикономическа среда, така и от подобрената събираемост, особено по отношение на приходите от ДДС и акцизи.

Положителна оценка се дава и на стъпките, които правителството предприема, за повишаване на ефективността на разходите. През 2018 г. са завършени част от инициативите в тази сфера, една от които е прегледът на разходите от страна на Световната банка. В рамките на прегледа са направени и две пилотни проучвания (в рамките на МВР и МОСВ), както е разработен и наръчник за провеждането на бъдещи прегледи на разходите.

Също така следва да се отбележи, че международната рейтингова агенция Fitch Ratings повиши перспективата на дългосрочния кредитен рейтинг на България от стабилна на положителна. Агенцията потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България „BBB“ в чуждестранна и местна валута, тавана за рейтинг на страната „A-“, както и краткосрочния кредитен рейтинг в чуждестранна и местна валута „F2“.

Подобряването на перспективата до положителна отразява оценката на Fitch Ratings за това, че ключови показатели, влияещи на крайната оценка за рейтинга, имат по-добро изпълнение за България в сравнение с групата държави с рейтинг „BBB“, като се посочват факторите, които поотделно или заедно биха предизвикали повишаване на оценката за рейтинга. Това са продължаващото подобряване на външните и фискални баланси, напредъкът в процеса за присъединяване към еврозоната, благоприятните перспективи за икономически растеж, които водят до по-бързо сближаване към нивата на доходите за държавите от групата със сходен рейтинг.

168

Бъдещи развития, които поотделно или заедно биха довели до негативни действия по отношение на рейтинга, са появата на външни дисбаланси, влошаване на външната конкурентоспособност, както и рязко покачване на държавния дълг, в резултат от фискално разхлабване или материализиране на условни задължения в баланса на държавата. Присъединяването на Република България към ОИСР е кауза с високо значение за страната, тъй като дейността на тази организация обхваща почти всички аспекти на социално-икономическия живот. Правителството на Република България е декларирало ясно намеренията си за засилено сътрудничество с ОИСР, като с Решение № 789 на Министерския съвет от 2017 г. е създаден постоянно действащ Междуведомствен координационен механизъм по кандидатурата на Република България за членство в организацията.

Министерският съвет одобри проект на Споразумение между Министерството на финансите на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за извършване на бюджетен преглед на България, като след проведените преговори то беше подписано на 7 март 2019 г. в София от министъра на финансите и на 21 март 2019 г. в Париж от представители на ОИСР.

Предприемайки стъпки за възлагането на бюджетния преглед от страна на ОИСР, България ще бъде оценявана по степента на съответствие с насоките „OECD Council Recommendation on Budgetary Governance (2015)“. Такъв преглед, който би оценил многогодишните усилия на страната за въвеждането на реформи в областта на бюджета и за резултатите от тях, ще даде позитивен сигнал за ангажираността на България по прилагането на международни стандарти и добри практики в процеса на бюджетиране и управление на публичните финанси. От една страна, споделяйки своя опит България ще има възможността да се сравнява с най-добрите достижения в областта на управлението на бюджета – с конкретни примери и практики от други държави. От друга, ще има реалистична оценка за текущото състояние спрямо стандартите, които са заложени в препоръките на ОИСР, което би мотивирало реформи, ако това е необходимо.

Провеждането на цялостен обзор на бюджетния процес на страната ни е свързано с оценка на националния опит през призмата на международните добри практики, като се очаква да бъдат дадени специфични препоръки за неговото усъвършенстване, както и мнения и препоръки на страни-партньори („peer review“). Чрез този уникален по рода си преглед по отношение на обхвата, начините на представяне и широката експертиза очакванията са въвеждането на „добри практики“ в бюджетния процес на България и повишаване качеството на бюджетните документи.

През м. март 2019 г. България получи покана от Международното бюджетно партньорство отново да участва в Проучването за отворен бюджет (Open Budget Survey), като отговори на Въпросника за 2019 г. относно бюджетната прозрачност в България. През 2017 г. България предостави полезни коментари за прозрачността на бюджета и ангажираността на обществеността в бюджетния процес. Приносът на всяка страна в проучването е свързан с предоставянето на отворен форум за дискусии за оценка на прозрачността и засилва точността на проучването на отворения бюджет.

Във връзка с това Международното бюджетно партньорство кани Министерството на финансите да номинира свой представител за правителствен рецензент. Резултатите от проучването са още един фактор, позволяващ вземането на решение за повишаване както на прозрачността, така и на качеството в управлението на публичните финанси.

Инициираният с РМС № 52/2019 г. преглед на разходите по бюджета на МВнР е начин за подобряване на ефективността и ефикасността на публичните разходи. В този контекст усилията ще бъдат насочени към преглед по определените в подписаното 169

между МФ и МВнР споразумение теми с идентифицирани проблеми, които следва да бъдат решени с оглед постигане оптимална ефективност по отношение планиране и изпълнение на бюджета на МВнР.

Присъединяването на българския лев към Валутно-курсов механизъм II (ERM II) преминава през изпълнението на одобрения от правителството на 22 август 2018 г.

План за действие, включващ мерки в отговор на намеренията на Република България за 33 присъединяване към ERM II и към Банковия съюз до юли 2019 г. Постигането на крайната цел – въвеждане на еврото – се очаква да повлияе положително на икономическата среда, както и на устойчивостта на публичните финанси.

33 http://www.minfin.bg/bg/1291 170

Част VIII. Приложения