Въведение Въведение

Въведение Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г. е изготвена на основание чл. 72 от Закона за публичните финанси и в съответствие със сроковете и изискванията за първия етап от бюджетната процедура за 2020 г., която беше приета с РМС № 52 от

2019 г.

Бюджетната прогноза за периода 2020-2022 г. включва средносрочните икономически перспективи и основни допускания, правителствените фискални цели и политики за прогнозния период, както и тавани на разходите по отделни първостепенни разпоредители с бюджет и/или на бюджетните взаимоотношения за следващите три години.

Приходните и разходните политики в тази прогноза са продължение на заложените в АСБП за периода 2019-2021 г., като разчетите за периода 2020-2022 г. са обвързани със заложената цел за запазване на балансирана бюджетна позиция за всяка от годините.

Отчетени са актуалните макроикономически прогнози от пролетната макрорамка и новата оценка на приходните и разходните дискреционни мерки, като предложените допускания за развитие на хоризонталните и секторните политики са индикативни и могат да бъдат преразглеждани на втория етап от бюджетната процедура за 2020 г. при съобразяване с програмата на правителството за мандата на неговото управление и фискалните правила и цели. Акцентът при развитието на политиките на правителството ще бъде поставен върху области, за които след обществен дебат ще бъдат адресирани мерки в социално-икономическата сфера, включително такива, в отговор на препоръките на Съвета от 2018 г. и на отчетения от Европейската комисия в Националния доклад за България за 2019 г. напредък и предложения за фокусиране на вниманието върху укрепване на някои публични услуги.

Настоящата средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г. съдържа изискваната съгласно Закона за публичните финанси съпоставка на макроикономическата прогноза на Министерството на финансите с тази на ЕК.

Включена е и съпоставка на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на ЕК по отношение на показателите на сектор „Държавно управление“.

Макроикономическата прогноза, използвана при разработването на настоящата средносрочна бюджетна прогноза, се базира на допусканията за основни показатели на външната среда на Европейската комисия, Международния валутен фонд и Министерството на финансите на Република България, актуални към месец март 2019 година.

В настоящата средносрочна бюджетна прогноза се запазва въведеният с АСБП за периода 2019-2021 г. нов подход в съдържанието на прогнозата с включването на повече информация при представянето на разходните политики с акцент върху ключовите индикатори за измерване на степента на изпълнението им, с цел проследяване на постигнатия напредък и за по-ефективно и ефикасно управление на публичните разходи.

Ключови цели продължават да бъдат запазването на фискалната устойчивост и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, която да допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар за постигане на икономически растеж и заетост, придържайки се към общите правила на ЕС.

8

Основните параметри на бюджетната рамка за периода 2020-2022 г. показват реалистичност на фискалните цели при спазване на установените фискални правила.

В бюджетната прогноза за периода 2020-2022 г. целта за салдото по КФП е постигане и поддържане на балансиран бюджет.

Приходната част на бюджета в средносрочен план показва тенденция на намаление от 37,2% от БВП за 2020 г. до 36,0% от БВП през 2022 г., а в номинален размер приходите се увеличават, като от 45 739,7 млн. лв. за 2020 г. се очаква да достигнат 49 867,5 млн.

лв. през 2022 г.

Разходите, изразени като процент от БВП, за периода 2020-2022 г. също бележат спад от 37,2% до 36,0%, или със средногодишна консолидационна стъпка от около 0,6 пр.п.

от БВП.

В средносрочната бюджетна прогноза на начислена основа се очаква дефицит от 0,3 % от БВП за 2019 г. и бюджетни излишъци съответно от 0,4% от БВП за 2020 г., 0,2% от БВП за 2021 г. и 0,1% от БВП за 2022 г.

Политиката в областта на данъците се характеризира с предвидимост, като същевременно насърчава развитието на бизнеса и инвестиционната активност чрез запазване на ниските данъчни ставки за преките данъци (корпоративни данъци и данъци върху доходите на физическите лица), широка данъчна основа и малко на брой данъчни преференции.

Подобряването на ефективността на публичните разходи при реализиране на разходните политики е в пряка зависимост от провеждането на секторни структурни реформи, оптимизиране на разходите на бюджетните организации и повишаване на ефективността на публичните разходи в отделните сектори и засилване на техния принос за повишаване на икономическия растеж.

Присъединяването на българския лев към Валутно-курсов механизъм II (ERM II) преминава през изпълнението на одобрения от правителството на 22 август 2018 г.

План за действие, включващ мерки в отговор на намеренията на Република България за 1 присъединяване към ERM II и към Банковия съюз до юли 2019 г. Постигането на крайната цел – въвеждане на еврото – се очаква да повлияе положително на икономическата среда, както и на устойчивостта на публичните финанси.

Политиките в държавния бюджет по отношение на общините са насочени към разширяване на възможностите за тяхното устойчиво и балансирано развитие, повишаване ефективността и подобряване на качеството и обхвата на дейностите на местно равнище. Основно предизвикателство пред общините e привеждане на фискалните показатели и правилата за дълга в съответствие с изискванията на Закона за публичните финанси, с цел постигане на финансова устойчивост и стабилност на общинските финанси.

Важен елемент за повишаване качеството на публичните финанси е процесът по прилагане на програмно и ориентирано към резултатите бюджетиране от страна на бюджетните организации, отговорни за провеждането и изпълнението на политики в публичната сфера. Нов момент в бюджетната процедура за 2020 г. е разширяването на обхвата на бюджетните организации, които прилагат програмен формат на бюджет.

В съответствие с правомощието по чл. 67, ал. 4 от ЗПФ, с решението за бюджетната процедура за 2020 г. Министерският съвет определи, освен министерствата и 1 http://www.minfin.bg/bg/1291 9

държавните агенции, и останалите ПРБ, чиито бюджети са част от държавния бюджет (с изключение на бюджетите на съдебната власт и на Сметната палата), да прилагат програмен формат на бюджет за 2020 г.

Управлението на държавния дълг ще бъде в съответствие с основните цели и правила на фискалната политика и ще отчита състоянието и прогнозите в тригодишен хоризонт на основните макроикономически показатели. Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2020-2022 г. се очаква намаление на държавния дълг до ниво от 21,6 млрд. лв. към края на 2022 г. или 15,6% от прогнозното ниво на БВП. В контекста на провежданата бюджетна политика и прогнозите за темпа на растеж на БВП за периода 2020-2022 г. нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да продължи да намалява, движейки се в диапазона от 19,1% до 16,7% от прогнозното ниво на БВП, като номиналната стойност на дълга ще се стабилизира в границите 23,5-23,1 млрд. лв.

годишно.

През целия период прогнозите за относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП остават значително под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергентност от 60%, което ще гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост в устойчиви граници, респ. водещата позиция на Република България сред държавите-членки на ЕС по отношение на ниското ниво на дългова тежест.

10

Част I.

Икономически перспективи за периода 2019-2022 г.