т. 1 Състояние на българската икономика през първата половина на 2019 г.

1. Състояние на българската икономика през първата половина на 2019 г.

➢ Брутен вътрешен продукт 1 През първото полугодие на 2019 г. брутният вътрешен продукт на България възлезе на 52 755 млн. лв., което представлява нарастване от 9,2 % спрямо същия 2 период на 2018 г. Реалният растеж на БВП достигна 3,5 % за първо и 3,3 % за второ тримесечие. По компоненти растежът беше формиран както от вътрешно търсене, така и от нетен износ.

Крайното потребление нарасна съответно с 4,5 % и 2,7 % през първо и второ тримесечие. Повишаването на заплатите и на кредитите към домакинства подкрепи растежа на частното потребление, а по-високите правителствени разходи за персонал се отразиха в нарастване на публичното потребление.

Инвестициите в основен капитал се повишиха с 2,5 % през първо тримесечие и 2,2 % през второ. Отчетеният растеж се дължеше най-вече на по-високите публични капиталови разходи.

Износът на стоки и услуги нарасна с 5,1 % през първо и 3,3 % през второ тримесечие. По-високият износ спрямо отчетения през първата половина на 2018 г. се дължеше на възстановяването на износа към трети страни. Вносът на стоки и услуги се увеличи с 3,9 % през първо тримесечие, но намаля с 5,5 % през второ. В резултат, нетният износ имаше положителен принос за растежа на БВП през полугодието.

Брутната добавена стойност нарасна в реално изражение с 3,0 % през първо тримесечие и 3,1 % през второто. Принос за растежа, отчетен през първо тримесечие, имаха услугите, следвани от промишлеността. За периода април-юни динамиката на промишленото производство и строителната продукция сочи към по-слаб растеж на индустрията и най-вероятно нарастването на БДС през второ тримесечие отново се дължи основно на услугите.

➢ Пазар на труда През първото тримесечие на 2019 г. броят на заетите (ЕСС 2010) се повиши с 0,1 % и динамиката на разглеждания показател премина на положителна територия след отчетените спадове през втората половина на 2018 г. Наблюдаваното развитие бе подкрепено в по-голяма степен от услугите (1,3 %), с водещо влияние на търговия, транспорт и хотелиерство и ресторантьорство, и създаване и разпространение на информация. Строителството също имаше съществен принос, отчитайки растеж на заетостта от 5,5 % на годишна база. За разлика от тях, броят на заетите в индустрия без строителство продължи да намалява, под влияние на инерцията от втората половина на миналата година. С негативна динамика на показателя се характеризираше и аграрния сектор.

Основните показатели на пазара на труда се подобриха, като коефициентите на заетост и на икономическа активност на трудоспособното население (15-64 г.) се повишиха до 70,7 % и 73,8 % през второто тримесечие на 2019 г. От началото на годината работната сила също се характеризираше с положителна динамика, а 1 Данните за второ тримесечие на 2019 г. са на база експресни оценки за БВП на НСИ.

2 Данните за БВП и компонентите му са сезонно изгладени с корекция в разликите в броя на работните дни. Представените растежи са спрямо същия период на предходната година.

5

коефициентът на безработица достигна до исторически най-ниското си равнище от 4,2% (НРС).

3 През първото тримесечие на 2019 г. реалният растеж на БДС на един зает се ускори до 2,8 % на годишна база спрямо 2,1 % през съответния период на предходната година. Наблюдаваното положително развитие беше подкрепено от реалното увеличение на новосъздадената добавена стойност в индустрията и услугите.

Най-високо нарастване на производителността на труда беше отбелязано в промишлеността (3,4 %), което допринесе за отслабване на натиска върху разходите за труд на единица продукция в експортно-ориентираните дейности на икономиката.

Нарасналата икономическа активност в страната намери отражение в продължаващо повишение на доходите от труд в икономиката. Растежът на

4 5 средната работна заплата се ускори номинално до 12,1 % на годишна база и 9,2 % в реално изражение през първото тримесечие на 2019 г., което в по-голяма степен беше резултат от възходящото развитие на показателя в частния сектор (12,5 %). С продължаващо нарастване на заплатите се характеризираше и обществения сектор (10,8%), в съответствие със заложената политика по доходите в него.

➢ Инфлация Инфлацията за юни спрямо съответния месец на предходната година бе 2,3 %. До месец април инфлацията по месеци на годишна база се ускоряваше и достигна 3,1 % след което започна да се забавя, което се дължеше на по-ниските темпове при енергийните стоки и услугите.

Цените на храните се повишиха с 4,5 % през юни. При тях наблюдавания от началото на 2018 г. тренд на ускорение продължи и през първата половина на 2019 г. Тук влияние оказаха няколко фактора - по-слабото предлагане в страната, изразено в спад на БДС и на продукцията за сектор селско стопанство през 2018 г., нарастването на международните цени при зърнените храни, повишените разходи за труд на единица продукция, както и някои шокове в предлагането в световен мащаб, например кризата с африканската чума по свинете, която доведе до повишение на световните цени на свинското месо, включително и на цените в ЕС.

Базисната инфлация беше 1,8 % през юни и беше относително стабилна през първото полугодие на 2019 г.

➢ Външен сектор През полугодието на 2019 г. се наблюдаваше изпреварващо нарастване на износа на стоки спрямо вноса, което се отрази в съществено подобрение на търговското салдо с 1,5 п. п. спрямо същия период на 2018 г. до дефицит от 0,9 % от БВП. Растежът на износа бе предопределен от повишение в изнесените количества, след като в началото на годината се наблюдаваше относително възстановяване в търговията с 6 нефтопродукти , съчетано с нарастване на износа на зърнени продукти, машини и апарати, торове и др.

По отношение на регионалната структура на търговията през първото полугодие, по данни на НСИ, растежът на износа бе относително балансирано формиран от 3 Показателят е изчислен като отношение между БДС по постоянни цени и броя на заетите лица (СНС).

4 Краткосрочна статистика на заетостта и разходите за труд.

5 Дефлиран с ХИПЦ.

6 В периода март-април 2018 г. в основната рафинерия в страната бе осъществен планов ремонт. Това се отрази в силно ограничаване на производството и износа на рафинирани нефтопродукти през първото полугодие на 2018 г.

6

търговията със страни членки на ЕС и трети страни. Средният темп на нарастване на износа към държави извън ЕС бе по-висок, но по-малкият им дял, предопредели и по- ниския принос в общата динамика. При вноса бе наблюдавано повишение в групата на държавите от ЕС и минимален спад от държави извън Общността.

Излишъкът по статия Услуги се увеличи до 2,1 % от БВП в резултат на нарасналия износ на делекосъобщителни, компютърни и информационни услуги, транспортни и туристически услуги. Общото салдо по доходните статии леко се подобри до излишък от 1,8 % от БВП спрямо 1 % през същия период на предходната година. Дефицитът по първичния доход се понижи, поради по-слабо изплащане на инвестиционен доход, докато износът по вторичния доход се повиши в резултат на нараснали плащания към сектор „Държавно управление“ по линия на фондове от ЕС.

По финансовата сметка бе отчетено превишаване на насочените към нерезиденти средства над привлечените в размер на 846,7 млн. евро. Основните привлечени средства бяха от преки чуждестранни инвестиции (0,8 % от БВП), а изплатените - под форма на валута и депозити на в чуждестранни институции, и инвестиции в чуждестранни дългови ценни книжа.

➢ Финансов сектор Към края на юни 2019 г. размерът на международните валутни резерви достигна 25,2 млрд. евро. Годишният им растеж се ускори в началото на годината до 11,5 % в края на февруари (при 6 % в края на 2018 г.), след което започна да се забавя и в края на юни

2019 г. достигна 7,1 %. Най-голям положителен принос за повишението на валутните резерви през първото полугодие имаха банкнотите и монетите в обръщение и депозитът 7 на правителството в БНБ. От своя страна, банковите резерви в БНБ , които имаха най- голям положителен принос до април, отбелязаха няколко значителни спада на месечна база и в края на юни бяха единственият компонент на резервите с отрицателен принос.

През първите шест месеца на годината нивото на резервите продължи да осигурява необходимата стабилност на валутния борд. Към края на май 2019 г. съотношението на валутните резерви към краткосрочния външен дълг на страната беше 295,8 %, а покритието на вноса на стоки и услуги през юни достигна 8,7 месеца.

Паричното предлагане нарасна с 7,8 % в края на юни спрямо година по-рано, при 8,8 % в края на 2018 г. Динамиката му се определяше от депозитите в банковата система, в по-голяма степен от бързоликвидния паричен агрегат М1, като квазипарите също имаха слаб положителен принос. Овърнайт депозитите нараснаха със 13,6 % спрямо същия период на предходната година, а парите извън парично-финансови институции - с 9,9 %. В края на юни годишното увеличение на депозитите на неправителствения сектор се забави до 7,2 % при 8,5 % година по-рано и 7,3 % в края на 2017 г. Годишният растеж на депозитите на нефинансови предприятия се забави и възлезе на 2,6 % при 5,2 % в края на 2018 г. Депозитите на домакинствата нараснаха със 8,2 % спрямо юни 2018 г.

Годишният темп на изменение на кредита за частния сектор се ускоряваше от началото на годината, като в края на юни достигна 6,8 %. По-голям принос за положителната динамика имаше кредитът за домакинствата, който се увеличи с 8,1 % спрямо първото полугодие на 2018 г., а годишното изменение на кредитите за нефинансови предприятия беше 4,6 %. Към края на юни темпът на годишно изменение на потребителските кредити се забави до 10,6 % (15,1 % година по-рано), жилищните 7 Съгласно принципите на функциониране на паричния съвет понижението на международните валутни резерви съответства на намаление на балансовата стойност на пасивите на управление „Емисионно“.

7

кредити се ускориха до 11,8 %, докато категорията „други кредити“ имаше отрицателен принос поради извършените плащания от страна на правителството на отпуснати кредити по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради.