Подраздел „Съпоставка на отчетните данни за БВП“ Съпоставка на отчетните данни за брутния вътрешен продукт с допусканията и параметрите, заложени в макроикономическата прогноза по ЗДБРБ за 2018 г.

При съставяне на бюджета се използва за база макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, която се основава на определени допускания и оценки към момента на нейното изготвяне. Съпоставката на реалните отчетни данни за брутния вътрешен продукт с използваните прогнозни оценки на етапа на планиране дава възможност да се оцени до каква степен изпълнението на бюджета следва прогнозирания макроикономически сценарий и да се обособят факторите, допринесли за отклонение на отчетните данни от прогнозите. Голяма част от тези фактори е трудно да бъдат обхванати и правилно оценени на етапа на изготвяне на прогнозата.

Следващите редове обясняват наблюдаваните разлики между прогнозните и отчетните стойности на брутния вътрешен продукт за 2018 година.

Номиналната стойност на брутния вътрешен продукт по отчетни данни, публикувани през март 2019 г., бе с 2,3 млрд. лв. по-висока от прогнозата, използвана в ЗДБРБ за 2018 г., която бе изготвена през септември 2017 г. По-голямата част от разликата – 1,4 млрд. лв., се дължеше на ревизията на данните за БВП за 2017 г., публикувана от НСИ през октомври 2018 г., а останалата около 800 млн. лв. бе резултат от разлика между прогноза и отчет.

Реалният растеж на БВП бе по-нисък от прогнозирания в ЗДБРБ за 2018 г., но дефлаторът бе по-висок, поради по-високото нарастване на цените, което доведе до по-висока номинална стойност на БВП.

При прогнозиран реален растеж от 3,9 %, БВП за 2018 г. се повиши с 3,1 %. По-ниският растеж се дължеше изцяло на неблагоприятното развитие на износа, докато вътрешното търсене отчете по-висок растеж от очаквания. Частното потребление се повиши с 6,4 % през 2018 г. при очакван растеж в бюджетната прогноза от 4,5 %. Доброто представяне на пазара на труда, нарастването на доходите и повишената кредитна активност бяха сред основните фактори, които допринесоха за по-благоприятната от очакваната динамика на частното потребление.

Нарастването на инвестициите в основен капитал също бе по-високо (6,5 %) от очакваното (4,3 %). Забавянето на растежа на външното търсене, при очаквания за леко подобрение, съчетано с няколко временни негативни фактори, засягащи търговията на отделни фирми с 2 нефтопродукти и метали , се отрази в по-съществено отклонение на динамиката на износа спрямо прогнозата. В реално изражение износът на стоки и услуги се понижи с 0,8 %, при прогнозиран растеж от 5,9 %. По-слабият износ се отрази и в по-нисък от прогнозирания растеж на вноса. Същевременно, поради по-доброто от очакваното вътрешно търсене, отклонението от прогнозата при вноса бе по-малко от това при износа.

Отчетната стойност на дефлатора на БВП бе (3,6 %), а прогнозната (2 %). Това се дължеше на по-високото от очакваното развитие на инфлационните процеси в страната под влияние на вносните цени на суровините и по-високото вътрешно търсене, което се отрази на дефлаторите на потреблението и инвестициите.

2 Пониженият износ на нефтопродукти се наблюдаваше в основна степен в търговията с Турция и беше повлиян и от временното спиране за ремонтни дейности на водещата в България нефтопреработваща компания. Бе отчетен и съществен спад в износа към Русия, който отразяваше и еднократен ефект, след като през 2017 г. бе реекспортирано неизползвано оборудване.

Информационен бюлетин „Отчетът за изпълнението на бюджета за 2018 г. - накратко“ 4

Ефекти от усвояването на средствата по оперативните програми на Европейския съюз