Раздел II НАСОКИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ ПРОГНОЗИ НА ПРБ ЗА ПЕРИОДА 2021-2023 г.

II. НАСОКИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ ПРОГНОЗИ НА ПРБ ЗА ПЕРИОДА 2021-2023 г.

Първостепенните разпоредители с бюджет разработват бюджетните си прогнози (в т.ч.

по области на политики/функционални области и по бюджетни програми) за периода 2021-2023 г. на базата на:

▪ одобрените им бюджетни параметри със Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г., без еднократните разходи за 2020 г.;

▪ основните допускания, таваните на разходите/бюджетните взаимоотношения и други параметри, включени в Решение № 815 на Министерския съвет от 2019 г.

за одобряване на промени в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г., одобрена с Решение № 631 на Министерския съвет от

2019 г. (РМС № 815 от 2019 г.);

▪ утвърдената класификация на областите на политики/функционалните области и бюджетни програми съгласно Решение № 502 на Министерския съвет от 2017 г., изменено с Решение № 733 на Министерския съвет от 2018 г. и с Решение №

520 на Министерския съвет от 2019 г. за ПРБ, които прилагат програмен формат на бюджет;

▪ одобрения размер на разходите за персонал за 2020 г., без делегираните бюджети;

▪ действащата към момента нормативна уредба;

▪ мерките, адресиращи препоръката на Съвета на Европейския съюз от 9 юли

2019 г. относно Националната програма за реформи на България за 2019 г. и съдържаща становище на Съвета относно Конвергентната програма на България за 2019–2022 г., доколкото същите не са нови и/или актуализирани мерки, изискващи/предполагащи промени в изпълняваните към момента политики.

При разработване на бюджетните си прогнози ПРБ следва да отчетат въздействието на:

▪ всички настъпили промени в нормативната уредба при съобразяване с актуалната макроикономическа прогноза;

▪ уточнените натурални и стойностни показатели, като се изключат еднократните разходи, включени в бюджета на съответния ПРБ за текущата година;

▪ новите и закриващите се структури и функции/дейности;

▪ други структурни промени, свързани с оптимизация на дейността и функциите.

Политиките на ПРБ, разработени в съответствие с целите и мерките за реализиране на основните приоритети на правителството, залегнали в Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г., приета с Решение № 447 на Министерския съвет от 2017 г., следва да са обвързани с ключови индикатори за измерване на степента на постигане на ползите/ефектите за обществото от провеждането на дадена политика.

За 2021 г. програмен формат на бюджет следва да прилагат както определените с чл. 18, ал. 2 от ЗПФ първостепенни разпоредители с бюджет по бюджетите на Министерския съвет, на министерствата и на държавните агенции, така и определените с т. 1.13 от РМС № 64 от 2020 г. първостепенни разпоредители с бюджет, чиито бюджети се включват в държавния бюджет, с изключение на бюджета на съдебната власт.

Препоръчва се нови инициативи и предложения за промени в нормативната уредба, представляващи нови ангажименти за разходи, да се предлагат само при осигурено финансиране на вече поетите ангажименти и текущите задължения за разходи в рамките 12

на одобрените разходни тавани и при съобразяване с одобрените размери на бюджетните взаимоотношения за 2022 и 2023 г. Прогнозата за 2023 г. следва да е съобразена с тенденциите в разходите от предходните две години (като се елиминират еднократните разходи).

Първостепенните разпоредители с бюджет, без кметовете на общини, при разработването на бюджетните си прогнози за периода 2021-2023 г. могат да предвиждат поемането на нови ангажименти за разходи само в случаите, при които се запазват или намаляват задълженията им към доставчици спрямо предходната година.

Общините при разработването на бюджетните си прогнози за периода 2021-2023 г. не могат да предвиждат поемането на ангажименти за разходи, ако не са привели показателите си за поети ангажименти и задължения за разходи в съответствие с ограниченията по чл. 94, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗПФ.

Новите инициативи и предложения, които генерират допълнителни разходи, дължащи се на промени в количествени и качествени параметри на целите на политиките, следва да се вместят в рамките на одобрените тавани на разходите и при съобразяване с одобрените размери на бюджетните взаимоотношения, като се осигурят за сметка на вътрешни компенсирани промени. За тях, както и за разходите извън параметрите на одобрените разходни тавани, следва да се представят мотиви, придружени с разчети и източници за финансиране на допълнителните разходи.

Първостепенните разпоредители с бюджет разработват бюджетните си прогнози за периода 2021-2023 г. при запазване на допусканията за развитието на хоризонталните политики в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г.

съгласно РМС № 815 от 2019 г.

По отношение на политиката по доходите в бюджетната сфера за периода 2021-2023 г.

разчетите за размера на разходите за персонал се изготвят на база нивото на утвърдените разходи за персонал за 2020 г., без делегираните бюджети, с отразените ефекти от допусканията за промени в размера на МРЗ до 2022 г. в съответствие с приложение № 2 към Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г.

съгласно РМС № 815 от 2019 г., в рамките на одобрените разходни тавани, като за 2023 г. се запазват допусканията от 2022 г.

При попълване на цифровата информация в отделните приложения всички числа в лева следва да бъдат закръглени така, че да завършват поне на „00“, например

1 257 142 лв. следва да бъде посочено в приложенията като 1 257 100 лв. Спазвайки тези насоки, в приложение № 3 всички числа следва да бъдат посочени в хил. лева до един знак след десетичната запетая.

13