Раздел · Указания на министъра на финансите

Раздел II НАСОКИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТИТЕ НА БЮДЖЕТИ ЗА 2021 г. И НА АКТУАЛИЗИРАНИТЕ БЮДЖЕТНИ ПРОГНОЗИ НА ПРБ ЗА 2022 И 2023 г.

БЮ № 4 / 01.09.2020 г. - Указания за подготовката и представянето на проектобюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за 2021 г. и на актуализираните им бюджетни прогнози за 2022 и 2023 г.

Указания

II. НАСОКИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТИТЕ НА БЮДЖЕТИ ЗА 2021 г. И НА АКТУАЛИЗИРАНИТЕ БЮДЖЕТНИ ПРОГНОЗИ НА ПРБ ЗА 2022 И 2023 г.
Първостепенните разпоредители с бюджет разработват проектобюджетите си за 2021 г. и актуализираните си бюджетни прогнози (в т.ч. по области на политики/функционални области и по бюджетни програми) за 2022 и 2023 г. на базата на:
одобрените им бюджетни параметри със Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г., без еднократните разходи за 2020 г.;
основните допускания, таваните на разходите/бюджетните взаимоотношения и други параметри, включени в Решение № 815 на Министерския съвет от 2019 г. за одобряване на промени в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г., одобрена с Решение № 631 на Министерския съвет от 2019 г. (РМС № 815 от 2019 г.);
утвърдената класификация на областите на политики/функционалните области и бюджетните програми от компетентността и отговорността на съответния първостепенен разпоредител с бюджет, чийто бюджет се включва в държавния бюджет, с изключение на първостепенните разпоредители с бюджет по бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт, за периода 2018-2021 г., съгласно РМС № 485 от 2020 г.;
действащата към момента нормативна уредба;
одобрения размер на разходите за персонал за 2020 г., без делегираните бюджети;
произтичащите ангажименти от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) , които имат бюджетно въздействие през периода 2021-2023 г.;
мерките, адресиращи Специфичните препоръки за 2020 г. на Съвета на Европейския съюз относно Националната програма за реформи на България за 2020 г. и становището на Съвета относно Конвергентната програма на България за 2020, доколкото същите не са нови и/или актуализирани мерки, изискващи/предполагащи промени в изпълняваните към момента политики, в т.ч. тези, свързани с влиянието на пандемията COVID-19 и мащабното ѝ отражение върху всички области на политики.
При разработване на проектобюджетите за 2021 г. и на актуализираните бюджетни прогнози за 2022 и 2023 г. ПРБ следва да отчетат въздействието на:
всички настъпили промени в нормативната уредба при съобразяване с актуалната макроикономическа прогноза;
уточнените натурални и стойностни показатели, като се изключат еднократните разходи, включени в бюджета на съответния ПРБ за текущата година;
новите и закриващите се структури и функции/дейности;
други структурни промени, свързани с оптимизация на дейността и функциите.
Политиките на ПРБ, разработени в съответствие с целите и мерките за реализиране на основните приоритети на правителството, залегнали в Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г., приета с Решение № 447 на Министерския съвет от 2017 г., следва да са обвързани с ключови индикатори за
13
измерване на степента на постигане на ползите/ефектите за обществото от провеждането на дадена политика.
Препоръчва се нови инициативи и предложения за промени в нормативната уредба, представляващи нови ангажименти за разходи, да се предлагат само при осигурено финансиране на вече постите ангажименти и текущите задължения за разходи в рамките на одобрените разходни тавани и при съобразяване с одобрените размери на бюджетните взаимоотношения за 2021 и 2022 г. Прогнозата за 2023 г. следва да е съобразена с тенденциите в разходите от предходните две години (като се елиминират еднократните разходи).
Първостепенните разпоредители с бюджет, без кметовете на общини, при разработването на проектите си на бюджети за 2021 г. и при актуализирането на бюджетните си прогнози за 2022 и 2023 г. могат да предвиждат поемането на нови ангажименти за разходи само в случаите, при които се запазват или намаляват задълженията им към доставчици спрямо предходната година.
Общините при разработването на проектите си на бюджети за 2021 г. и при актуализирането на бюджетните си прогнози за 2022 и 2023 г. не могат да предвиждат поемането на ангажименти за разходи, ако не са привели показателите си за поети ангажименти и задължения за разходи в съответствие с ограниченията по чл. 94, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗПФ.
Новите инициативи и предложения, които генерират допълнителни разходи, дължащи се на промени в количествени и качествени параметри на целите на политиките, следва да се вместят в рамките на одобрените тавани на разходите и при съобразяване с одобрените размери на бюджетните взаимоотношения, като се осигурят за сметка на вътрешни компенсирани промени. За тях, както и за разходите извън параметрите на одобрените разходни тавани, следва да се представят мотиви, придружени с разчети и източници за финансиране на допълнителните разходи.
Първостепенните разпоредители с бюджет разработват проектобюджетите си за 2021 г. и актуализираните бюджетни прогнози за 2022 и 2023 г. при запазване на допусканията за развитието на хоризонталните политики в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г. съгласно РМС № 815 от 2019 г.
По отношение на политиката по доходите в бюджетната сфера за периода 2021-2023 г. разчетите за размера на разходите за персонал се изготвят на база нивото на утвърдените разходи за персонал за 2020 г., без делегираните бюджети, с отразените ефекти от допусканията за промени в размера на МРЗ до 2022 г. в съответствие с приложение № 2 към Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г. съгласно РМС № 815 от 2019 г., като за 2023 г. се запазват допусканията от 2022 г.
При попълване на цифровата информация в отделните приложения (с изключение на приложение № 6г) всички числа в лева следва да бъдат закръглени така, че да завършват поне на „00“, например 1 257 142 лв. следва да бъде посочено в приложенията като 1 257 100 лв. Спазвайки тези насоки, в приложение № 3 всички числа следва да бъдат посочени в хил. лева до един знак след десетичната запетая.
14

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на ден, без регистрация.